“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 24.11.2012 г.

БНР, Програма "Христо Ботев", Клубът на журналистите | 24.11.2012„

Водещ: Ако имате сериозни аргументи, че не живеете добре, но няма как да ги изложите, но пък имате домати – без значение консервирани, сурови, развалени или дори зелени, не рискувайте да замеряте телевизора или поне си монтирайте чистачки. Освен това, ако сте решили да ги мятате пред сгради, не обявявайте това предварително. Все пак среща с около 40 униформени ли искате? Изобщо диалоговата форма на политиците, както на власт, така и в опозиция – те говорят, Вие слушате. Не са обучени за обичайната форма на диалог и нямат рефлекси да виждат в хората баналното гражданско общество, за тях Вие сте не само конспиратори, но и добре платени. Спазването на тези просто правила ще Ви осигури поне усмивка. Днес според високия градус в социалната мрежа може би ще има доматена революция. Към момента участие са потвърдили над 1000 човека и всичко беше предизвикано от обявеното през седмицата мятане на домати от Николай Колев – Босия. Той си беше приготвил определено количество домати. Всеки един от тях за отделна институция. Не успя заради среща с 40 униформени пред Народното събрание и бе арестуван. Това се превърна в събитие, но за радост все пак се намериха хора, които му възразиха за смисъла от това да мята домат например по БНР. Изобщо мятането на домати по медии е нещо странно, но за това пък никога не остава време да се говори. За доматената революция ще чуем какво мислят студентите по журналистика в Университета за национално и световно стопанство, както и синдикалистът Пламен Даракчиев, около 13 и 15. Още от седмицата – постигнатото примирие накара мнозина да въздъхнат облекчено. Израелската армия прекрати бойни8те действия в ивицата Газа, изпълнявайки решението на политическото ръководство, което се съгласи на примирие след едноседмична размяна на удари с палестински бойци. С влизането в сила на примирието между Израел и Дамаск стотици палестинци в ивицата Газа пък излязоха по улицата, възприемайки това събитие като победа на съпротивата. Навсякъде се чуваше стрелба във въздуха, взривяваха се бомбички, шофъорите на коли даже не се опитваха да пробиват тълпата празнуващи. Ден, след като шумът от бомбите заглъхна в ивицата Газа, палестинци и евреи у нас се помолиха този път мирът да бъде траен. Представителите на еврейската общност у нас се събраха в софийската синегога и отправиха молитва за душата на жертвите в последната война. Както и надежда, примирието в ивицата Газа да устои във времето. Снощи палестинската асоциация пък организира митинг бдение. Как изглежда войната по телевизията, как на живо и как изглежда страхът на хората в социалните мрежи? И тази новина е на журналистите. Това ще коментираме днес в „Клубът на журналистите” с колегите Евгения Атанасова от БНТ, Елена Йончева, Григори Недялков от информационния център на Министерство на отбраната и Светослав Иванов, който е дежурен в news room на БТВ. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Илия Тенев, Ваня Новакова, Стаматина Никова, Цвети Бахариева и аз Ирен Филева. И така добър ден на гостите ми в студиото. Наскоро от мястото на конфликта се върна Елена Йончева. Как изглежда войната на живо и как тя може да бъде максимално обективно показана в медиите?
Елена Йончева: Как изглежда на живо? Винаги е много различно от това, което се вижда в новините на телевизионния екран. Обикновено новинарските емисии поради много причини нещата са по черно бели. Особено спрямо някои конфликти. На място, на терен, акцентите са малко по-различни.
Водещ: Изобщо цветовете са малко по-различни. Добър ден и на Евгения Атанасова от БНТ. Може би, защото външно политическите ни теми са традиционно подценени в българските медии, ние винаги се изненадваме от тези военни конфликти. Говорихме си преди предаването, че ние нямаме тази култура.
Евгения Атанасова: Да, за жалост е така, защото в повечето български медии може да се прочете много повече за белъото на фолк певиците, отколкото задълбочени анализи по темата, която в момента говорим, а хората растат в тази среда и добиват тази култура от медиите. Но както и Елена каза, всъщност една война изглежда в медиите по различно, защото медиите в голяма степен мултиплицират и политическите импликации, които съпътстват една война. Когато човек отива на място, вижда войната и хората, и понякога дори това може много трудно да бъде показано с камера, защото впечатляващите хора са да покажеш, когато има взрив, когато се стреля. Мен даже ми се е случвало една много голяма западна телевизия, когато бяхме в Сараево, специално в момента, в който щеше да си прави stand up репортерът, нямаше стрелба и плащаха съответно на хора, които бяха от военните части, за да стрелят точно в този момент, да бъде по-напрегнато. 15 минути след това има стрелба, това не е лъжа. Там се стреля, но медиите разчитат и на този ефект, защото между медиите също се води войната за отразяването. Но всъщност това, което на мен винаги ми е правило впечатление на място, е как войната съответно засяга хората и техния живот. Това специално в Израел и Палестина се вижда много отчетливо и от двете страни.
Водещ: Добър ден и на Григори Недялков от информационния център на Министерството на отбраната. Всъщност журналистите трябва да спазват доста сериозни правила, отивайки да отразяват конфликти. Това до каква степен се отразява на работата им според Вас?
Григори Недялков: Безспорно налага се да се спазват правила. Зависи къде са всъщност и по какъв начин организирано отива един журналист в дадена гореща точка. Ако е да речем, както е в нашия случай, най-често по линия на Министерство на отбраната, чрез пресцентрове, акредитации и т.н. ти ставаш част от контингента и съответно спазваш правилата на поведение. А това, което аз се съгласявам и с Елена, и с Жени е, че войната не винаги може да бъде показана в нейния пълен мащаб. Много е трудно да се документира в истинския смисъл и в истинския си образ една война. Но това, което на мен ми се струва, че много често убягва на аудиторията – това е всъщност подготовката за едни такива военни действия, защото например изпращането на един контингент зад граница е свързан с месеци наред доста сериозна, усилена подготовка, с тренировка, с изучаване на стандартни оперативни процедури, които дори понякога биха изглеждали и нелогични. Какво имам в предвид? Ако да речем в интерес на това да се спаси човек от екипа е нарушена стандартна оперативна процедура, която е установен критерий и изискване за поведение, е възможно дори този, който наруши процедурата, да бъде наказан. А има и такива понякога, странно изглеждащи елементи в подготовката за участие в една операция, защото в случая аз не говоря само и конкретно за директен сблъсък на оръжейни системи и стрелящи хора, застанали един срещу друг, по-скоро за участие в операция, която има за цел стабилизиране, умиротворяване, установяване на някакво примирие, установяване на последващ контрол за определени зони, за отговорност. Така или иначе образът на войната е нещо, за което всички ще се съгласим, това е един грозен, ужасяващ образ. Най-вече войната причинява огромно човешко страдание. И ако искате може би и Елена и Жени ще го потвърдят, само да се върна в историята – има толкова ярки примери на военни кореспонденти, забелязали сме, че военните кореспонденти най-често потвърждават нещо, което можем да наречем пацифизъм. Т.е. аз поне не познава случай на човек, който да се увлича, воден от някаква страст по оръжията.
Водещ: Нормална реакция. Сега ще Ви помоля да си сложите слушалките. Дежурен в news room на БТВ е колегата Светослав Иванов. Пропускаме ли нещо важно, докато тук коментираме? Здравей, Светлъо.
Светослав Иванов: Здравейте на всички в студиото. С много голям интерес слушам Вашата дискусия. Ако мога само да допълня колегата за това, едно мое лично усещане, не знам дали ще се съгласите или не. Но образът на една война или един конфликт в медиите е много зависим от начина на възприемане от самата аудитория и степента на умората на аудиторията към този конфликт. Някак си дългите конфликти притъпяват чисто човешките ни реакции, размива се представата за правилно и неправилно. Прекарах около месец в ООН и доста коментирахме с колеги от много държави. Например имаше един колега от Либерия. Знаете какво се случва в Либерия, колеги, то е от доста време насам. И си говорехме за това, че когато един конфликт е в информационния поток години наред, някак си аудиторията започва да се уморява, което рязко променя неговия образ. Някак си това е все едно да наблюдаваш пред своята къща или апартамент как някой се бие в твоя квартал на улицата. Ако това се случва всеки ден, тогава ти започваш да го възприемаш като нещо нормално и това е много тъжно. Това се случва с Израел и палестинския конфликт от доста време вече, а и някак си се случва и със сирийската криза. Не знам дали сте съгласни.
Водещ: Ами съгласни сме, да. Но какво трябва да направят медиите, за да… При всички случаи едва ли някакви допълнителни ефекти биха направили интересът на изтръпналата публика по-голям?
Светослав Иванов: Не, аз в никакъв случай не говоря, че това явление трябва да притъпи нашите усещания. Но то се случва. При поредния репортаж от Палестина или от Израел, или от Газа, някак си самата публика си казва „да, там е така.”Без да се опитва да влиза в детайлите този път, защото това се случва. Какви са причините, какво може би ще е следствието? Което означава, че ние някак си, като журналисти, трябва да обясняваме повече.
Водещ: Определено. Нека да попитам Елена. През седмицата напрежението в Сирия даде поводи за коментари за пореден път. Аз запомних един прекалено силен на Алгафари, когото всички познаваме – български режисъор, бивш изпълнителен директор на БНТ, политически ПР експерт. Та той призна, че близо година не се е чувал с брат си заради заявената си твърда позиция срещу режима там, но вече се чувства напълно объркан. Как да коментираме неговото объркване, защото ти знаеш какво е в Сирия в момента?
Елена Йончева: Ами наистина в Сирия – ситуацията отвън изглежда много по-различна от това, което може да се види вече на терен. Много зависи къде се намира репортерът – дали от страната на правителствените сили, защото бъдейки в Дамаск, от една страна имаш шансът да видиш правителствената позиция – имам в предвид не просто официалната, да говоришѝ с хора, които поддържат тази позиция, но в същото време е доста трудно да видиш позицията на опозицията или на свободната сирийска армия, така наречена. В същото време, ако се намираш от страната на бунтовниците, това означава, че на практика нямаш достъп до тези, които поддържат правителството и винаги до някаква степен отразяването е, бих казала едностранно. Т.е. една медия, която е достатъчно силна, би трябвало да има възможността да изпрати репортери от едната и от другата страна, както правят големите медии. Те също имат своите трудности разбира се.
Евгения Атанасова: Да, за това почти винаги е много субективно отразяването на една война, защото зависи самият журналист до къде има достъп. Аз си спомням, когато бяха бомбардировките в Белград – НАТО бомбардираше Белград и бяхме там, единствено правителственият пресцентър, военен, можеше да ти разреши да снимаш в група, съпровождан до мястото, на което има бомбардировка. Преди това те са били там. Нали то дори мястото е вече обработено, събрани са – там е имало секретни документи, защото ставаше въпрос за бомбардирани правителствени сгради. Т.е. ти виждаш една много изчистена и много контролирана среда. Аз бих искала…
Водещ: И гледаш само едната страна.
Евгения Атанасова: Да, само едната страна. То де факто нямаше и как нали самолетите на НАТО само се чуваха отгоре. Но бих искала по някакъв начин да коментирам това, което и Светослав каза, защото действително хората притръпват. Много пъти, когато сме правили новини в БНТ има съобщение от Израел, от Палестина спрямо броят на жертвите. Ти изобщо си мислиш дали да ги споменеш или да не ги споменаваш, защото това там е ежедневие. За това, че е избухнал автобус не е новина. Ако има повече от 10 убити може би е новина. Т.е. и журналистиката притръпва към това, и обществото. Те са чувствителни за хората, които живеят там и го усещат. Но действително преди 10 години аз правих филм за 60-годишнината на Израел, сега вече са 70 години, ще се навършат идващата година, ситуацията не се е променила на ниво журналистическо и политическо говорене. От едната страна на мантрата е сигурност – от страна на Израел. От другата страна мантрата е държава и това е политическото говорене, което журналистите предават по един също, как да кажа, форсиран начин сега, като се върнем към тази ситуация – последния конфликт. В палестинските вестници примерно имаше изрази като „скрити змии”, „врагът показва зъбите си и хапе, преследва нашите деца”. Т.е. най-чувствителните струни се засягат, че децата, че има убити деца. По същия начин са заглавията в израелския вестник. Атака. Смисъл, както в България, когато напишеш „парното удря тавана” и хората са чувствителни по тази тема, защото има почва, по същия начин това е в Израел и Палестина.
Елена Йончева: Искам да добавя, че има един начин, понеже говорихме до колко зрителят претръпва пред всички тези новини, може би начинът зрителят да бъде малко по-чувствителен и неговият интерес да се засили към това, което става по света, е наистина освен кратките новинарски репортажи, където в рамките наистина на минута се споменават цифри и човек по никакъв начин не може да стане съпричастен към случващото се, е да има репортери на място, които да показват и човешката съдба, за да се поставят на мястото на хората, които живеят там. И анализирайки и политически събития, военни ситуации – да показват хора. И може би това, виждайки конкретна човешка съдба, ние всички ще станем по-съпричастни и чувствителни.
Водещ: Тогава вече се добиват по –истинските цветове. Светлъо, председателят на иранския парламент изненадващо е посетил Ливан. Как да коментираме това? Понеже си в news room, имаш достъп до коментари. Започнаха ли вече коментарите по този въпрос?
Светослав Иванов: Ами знаете ли? Председателят на иранския парламент и посещението му в Иран в никакъв случай не е изненадващо, но само, ако ми позволите да кажа още нещо – аз много уважавам опита на колегите в студиото. Те наистина имат богат опит, имат наистина какво да разкажат и вярвам, че ще се съгласят с това, че не само трябва да обясняваме през човешката гледна точка, но и някак си винаги, когато отразяваме конфликт, ходим по съвсем тънък лед, че балансът, който търсим, често търсейки баланс, често оставяме недоволни и двете страни в конфликта. Един пример – представете си, че заставаме с оператор пред /…/ библейско място, място, много важно за Корана. Важен е дори първият кадър, който излъчваме. Дали това ще е стената на плача или вдигнем камерата съвсем малко по-нагоре към джамията. Дали ще кажем,ч е тук Авраам е тръгнал да пренася сина си в жертва, или че Мохамед е тръгнал към небесата в прословутото си нощно пътуване. Този баланс също някак си играе много важна роля в това, което говорим и което правим. Аз съм сигурен например, че и Елена, и другите много често са се сблъсквали с този проблем. Палестинците да им кажат – „не, ти не показа достатъчно нашата гл.т.”. След това израелците да им кажат „не, ти не показа достатъчно нашата гл.т.”
Водещ: Да и това създава много голям проблем. Елена?
Елена Йончева: Ами аз винаги съм имала този проблем. Обикновено и двете страни, които съм отразявала, са недоволни, защото в такива ситуации хората, които са на място, те силно любят или силно мразят и много трудно приемат думата „обективност”.
Водещ: Всъщност то до колко може да има обективност в такава среда? Григоре, пък ако поставим и другата гл.т., когато един журналист е част от контингент, както ти каза, тогава нещата изглеждат вече съвсем различни. Тогава имаме съвсем официално само едната гл.т.
Григори Недялков: Не бих казал, защото това, че си имал възможността да отидеш в някоя гореща точка и си част от този контингент, не в буквалния смисъл на думата, защото ако си с него служиш, ние сме цивилни хора и военни журналисти, но това, което за мен може да стане включително обект на някакъв социологичен и психологически анализ, е по какъв начин аудиторията решава кого да избере за жертва и кого за агресор. Т.е. защо да кажем, споменахме и във Фейсбук има отзвуци, реакции на обикновените хора. Защо един решава, че хората в Газа са жертвата? Има израелска атака. А пък друг решава, че Израел е в правото си да се отбранява? Сега, като една първа последица след сключеното примирие – това, което наблюдаваме, нещо като пропагандна война. Такива неща се говорят постоянно. И те съответно се проектират е тези субективни усещания, които споделят колегите тук в студиото. Част от тази пропагандна война е ликуването по улиците на Хамас. Властта в палестинската автономия обявява, че е победила. Обратното могат да твърдят разбира се израелското правителство, които декларират, че всъщност победата всъщност е тяхна. В цялата тази игра на нерви се намесва и Иран, защото Иран обявява, както знаете, че е готов да подпомогне палестинската власт с ново въоръжение, с нови ракети, с далечен обсег. Та в целия този конгломерат от подходи в стремежа си към обективност, представяйки различните гл.т., което за мен си остава едно, ако щете морално задължение на журналиста, понякога и самата аудитория започва да се обърква. Ето, Жени ни върна към спомените от войната в Югославия. Сигурно си спомняте и то си спомняте, че мнозина българи видяха сърбите като жертви на агресия от страна на НАТО. Значи това се проектира и в политически декларации по такива въпроси. А въобще може да се разсъждава безкрайно много с морални и нравствени категории, но така или иначе журналистите имат своето чувство за съвест.
Водещ: Как медиите…?
Елена Йончева: Когато има две страни, има недоволни, само че ние не работим, за да задоволяваме някого в крайна сметка. Не дължим нищо нито на едните, нито на другите, освен ако някой не ти е платил командировката. Тогава може да очаква от теб да отразяваш неговата страна. В крайна сметка има такива случаи. Отиваш, израелското правителство ти съдейства да направиш филм за Израел. Те могат да очакват от теб тогава тяхната страна да… Това е нещо друго.
Водещ: Но това не е филм, който отразява конфликта.
Елена Йончева: Когато има две страни, човек трябва да послуша съвестта си.
Водещ: До колко, когато се отразяват две страни в конфликта, до колко е редно да приложим примерно матрицата на съда, който казва, че едно решение е справедливо тогава, когато са еднакво недоволни и двете страни? Останете с нас, продължаваме след малко. Медиите отразяват или медиите участват във войната? Това си говорихме до сега, но отговорът се пази в тайна. Ще го продължим. Всъщност как се промени отношението на хората към войните и към образите, които им предлагат медиите, след като гледахме една война, която се
Елена Йончева: Ами искам да дам един пример с войната 2005 година в Ирак, когато и днес американските журналисти, тяхната гилдия в Америка признава, че тази война не е била отразена обективно и то по чисто патриотични причини. Те са смятали, че след като техните войски се намират там, съвсем нормално е патриотично са задължени да отразяват официалната американска позиция, поради което казват те – Америка не беше достатъчно информирана за това какво се случва и какви могат да бъдат последствията от взимаме на някои неправилни решения.
Водещ: Между другото имам един много жив спомен. Показваха на живо началото на рушенето на паметника на… Те бяха едни кадри, които едва ли някой е забравил, емблематични бяха, но в един момент спряха живото излъчване и по-късно ни показаха като репортаж. Всъщност може би има значение това дали виждаш нещо на живо или дали виждаш репортаж.
Евгения Атанасова: Огромно е значението, защото когато гледаш нещо на живо, имаш чувството, че действително не е контролирано. Което също не винаги е така, защото камерата показва един определен отрязък от действителността. Ние гледахме на живо, първата война, която гледахме на живо, беше войната в Залива. СНН просто си предаваше война. СНН имаше контролиран и ексклузивен достъп до тази война. Но от тогава се наложи по някакъв начин усещането, че малко може да бъде скрито от медиите, че те вече могат да бъдат навсякъде, включително и сега с технологиите, аз съм сигурна Елена там , където не е можела да снима с камера, би могла да снима с телефона си.
Водещ: Дълго време от Сирия така идваха новините.
Евгения Атанасова: Гражданска журналистика, която също някои неща са спорни, защото не е ясно кой ги е снимал, защо ги е снимал, дали това, което е снимал е действително? Гражданската журналистика вероятно е едно добро попълнение, но най-вече една медия трябва да гласува доверие на своите журналисти, които да…
Водещ: Светлъо да те върна пак към камерата и ъгъла, под който тя трябва да снима, само че в друг контекст. Трябва ли да бъдат еднакво недоволни и двете страни, за да имаме гаранция, че сме си свършили добре работата?
Светослав Иванов: Според мен, да. Когато се отразява един конфликт, недоволството на двете страни означава, че сме си свършили работата. Колкото до патриотичните подбуди – много интересна тема. Патриотичните подбуди на американските медии при отразяването на войната в Ирак. Аз си спомням ясно едно нещо – в края на 2002, когато вече беше ясно на къде отиват нещата, в САЩ имаше огромна дискусия за войната в Ирак. Тогава започнаха и първите публикации за това как Щатите притежават оръжие за масово унищожаване. Имаше един много голям процес – демонстрация срещу военни действия в Ирак, в Ню Йорк и във Вашингтон. Какво се случи? И „Уол стрийт джърнал”, и „Вашингтон поуст”, и „Ню Йорк таймс” игнорираха този протест. Не знам дали го подцениха или бяха водени от други подбуди. Отделиха му една мъничка колонка, а по улиците наистина имаше много хора. Говореше се за 500 хиляди, за 600 хиляди души, за 1 милион в някои други медии. Но в тези медии се появи една малка колонка, в резултат на което в редакциите на тези вестници започнаха буквално да валят писма от хора, които казваха „Вие ни предадохте! Как можахте да не отразите този протест?!?”. И се стигна до нещо безпрецедентно – те просто се извиниха и то на първите си страници. Едва ли не, не са отразили този протест. Стигаме вече до гражданската журналистика и новите технологии. Представяте ли си, ако Фейсбук беше създаден още тогава, след като вече тези вестници залагат основно на интернет като своя платформа на разпространение, хартиените им копия почти не правят никакви печалби на тези вестници. Представяте ли си колко, за какъв мащаб на недоволство може би щеше да става дума? Иначе съм съгласен, че новите технологии са нож с две остриета. Аз дори наскоро си направих един експеримент – сложих си една маска на така нареченото движение „Анонимните” и публикувах послание от тяхно име във Фейсбук. Интересно всичко стана на английски. Получи се една много интересна дискусия с хора от цял свят и дори се случиха видео отговори на недоволни хора. Аз направих теста по следния начин – в посланието на анонимните, опитах се да запазя тяхната стилистика на обръщение, анархия и т.н. Говор срещу правителствата, срещу така установения ред на нещата. Използвайки само и единствено цитати на европейски лидери. Всъщност този под маската говореше с гласа на Меркел, на Камерън, на Саркози, на Папандрео и т.н.
Водещ: Усети ли се някой?
Светослав Иванов: Да, в крайна сметка накрая трябваше да го разкрия, защото отговорите на самите хора, които гледаха това послания в youtube.com бяха много отрицателни. Те казваха „Вие какво ни говорите? Защо ни говорите така? Това не са анонимните!” А всъщност така говори Европа днес. Въпросът е в маската. Въпросът е кой говори зад маската, въпросът е кой изпраща дадено видео, за да го излъчиш. Тези нови технологии създадоха целили революции и това променя, променя всички нас. Начинът, по който работим, начинът, по който се съобразяваме. Това, че със сигурност, не случайно Ви казах това за „Ню Йорк таймс”. Представете си, ако беше създаден Фейсбук, какво щяха да ги направят? А журналистите, които не бяха написали тези статии? А журналистите, които твърдяха, позовавайки се на свои източници, че Садам Хюсеин има оръжие за масово унищожаване? Ако това се случи днес, със сигурност нещата…
Водещ: Фейсбук гражданска журналистика ли е? Какво е Фейсбук? Не сме си задавали този въпрос. Задавахме си го за Уикилийкс.
Светослав Иванов: Фейсбук е най-добрият начин да проследиш отзвука в обществото на дадено явление и да усетиш дадено настроение. Аз лично поне така гледам на Фейсбук.
Водещ: За да си свършил по-нататък работата, да.
Светослав Иванов: Точно така.
Водещ: Всъщност Григоре, ти започна да говориш за това. Нека сега го коментираме малко по-подробно. Защо хората във Фейсбук се разделят и цитират всеки кой, какъвто си иска образ, и така всъщност надграждат работата на журналистите, като че ли? Малко се държат като футболни фенове.
Григори Недялков: Така е. Отчасти дадохме обяснение, защото колкото и абсурдно и парадоксално по-точно да звучи, журналистът, в стремежа си към обективност, наистина дава възможност за свободна интерпретация от страна на гражданите. Друг е въпросът кое би трябвало да се приеме за по-меродавно и кое не. Но от друга страна аз по подобен начин не гледам драматично на това, което се случва във Фейсбук, защото това е една от големите придобивки. Нека да не забравяме, че свободата, от която вкусихме преди вече повече от 20 години, е една ценности, която следва да бъде отстоявана и правото на отделните хора да изказват своите мнения, да пресъздават или да изразяват своята интерпретация на едни или други събития, е ценно.
Водещ: Как обаче да реагираме на натиска на Фейсбук понякога? Ето с домати искаше Босият да замеря и медии. Как да научим зрителите, слушателите, читателите да разграничават все пак, че журналистите се стремят да бъдат обективни, докато гражданската журналистика – тя е с много силен емоционален заряд?
Евгения Атанасова: Мислите ли? Аз да задам нещо. Мислите ли обаче, ето по темата, която в момента обсъждаме – примерно Израел Палестина, война и журналистика – мислите ли, че тя би имала голям успех във Фейсбук? Коментарите биха според мен били на нивото мачовете Левски – ЦСКА. Има теми, които са достъпни до хората, до които всички взимат отношение. Докато други теми, аз мисля, че мястото им не е във Фейсбук. Фейсбук аз мисля, че има смисъл действително за организиране на гражданско отношение.
Водещ: Но пък от друга страна пропагандата много плоско се промъква във Фейсбук, защото по времето на конфликта, имаше картинки – нали това е основното изразно средство на Фейсбук. Картинки на пострадали деца от едната страна, от другата страна това беше пропагандата…
Евгения Атанасова: Това е пропагандата, която е и в медиите.
Водещ: Какво остава на журналиста, Елена, в такъв случай, който отива на място на конфликт, предварително виновен? Защото журналистите нали винаги са виновни?
Елена Йончева: Първо Фейсбук наистина е един инструмент, който може да бъде използван в двете посоки, както за дезинформация, насочване към някакъв определен тип послание. Така и за опит обикновено да бъдат представени нещата, но както Жени каза – Фейсбук е инструмент, който борави с по-прости, по-семпли неща, по-достъпни.
Водещ: Картинка и кратък текст.
Елена Йончева: Точно така. По-смилаеми може би.
Евгения Атанасова: /…/
Елена Йончева: Точно това е и може би шансът на журналистиката да покаже малко по-задълбочен, по-анонсиран поглед върху нещата. И всичко опира до отговорността на медията и журналиста, до неговата способност да го направи. Защото обикновено по-семплите послания, те са по-лесни и се правят. По-достъпни са.
Евгения Атанасова: Аз виждам обаче едно голямо предимство.
Водещ: Музика, вицове… Не, направим си експеримента да видя дали има есенни пейзажи. Не, няма. И за доматите доста неща има.
Елена Йончева:
Евгения Атанасова: Аз виждам едно голямо предимство. Първо – голяма част от младите хора, наистина те загърбиха традиционното ползване на медии – четене на вестници, гледане на телевизия, слушане на радио. Имат основание за това. Водят и друг тип начин на живот. Т.е. те ново научават от социалните медии, което има и плюс. Но примерно чрез тези медии, дори до тях стават достъпни за тях неща, които те иначе не биха видяли. Примерно изтеклата реч на Ромни. Такива неща, които са въпрос човек да се интересува и активно да ползва международни новини.
Григори Недялков:
Водещ: Аз да попитам обаче Светлъо. Този експеримент ще има ли и телевизионен живот?
Светослав Иванов: Той вече имаше телевизионен живот.
Водещ: Да, но искам да кажа – ще има ли продължение, защото наистина си заслужава, като че ли това е част от обяснението между професионалната журналистика и гражданската.
Светослав Иванов: Да, абсолютно съм съгласен. Моето послание беше едно – внимавайте на кого се доверявайте! Не се доверявайте на всичко, което виждате, защото има все повече хора, които искат да бъдат Ваши лидери и да Ви манипулират по най-различни начини.
Водещ: И технологии.
Светослав Иванов: И новите технологии го позволяват, и става все по-лесно. Но от друга страна си мисля, че ние като журналисти – ние не можем да променим нещата, не можем да променим факта, че всеки втори, трети или пети споделя вътрешните си преживявания или мнението си по един или друг въпрос във Фейсбук защото всеки, това е в човешката природа, всеки иска да говори публично и да си каже мнението. Ние трябва да се адаптираме и да гледаме на тези нови технологии като нещо, което може да ни сигнализира за едно или друго явление в обществото. Например за последния конфликт между Израел и Газа, ако отворите youtube.com вътре има клипове и то много добре и професионално монтирани например от израелската армия. Която показва как върху жилищни сгради в Газа кранове премахват ракети.
Водещ: Понеже каза „ориентир” да те питам, смяташ ли, че ще има доматено събитие днес? Доматена революция? Ако съдим по градуса на напрежението във Фейсбук, да. Ако имаме и репортерски рефлекси – тогава отговорът би бил?
Светослав Иванов: Извинявай, може ли да повториш въпроса?
Водещ: Днес има доматена революция, обявена във Фейсбук. 17 часа е събирането и ако съдим по градуса на напрежението във Фейсбук, то това ще бъде голяма революция – над 1000 и няколко човека се бяха записали за това събитие. Смяташ ли, че това ще се превърне наистина в новинарски сюжет или по-скоро не?
Светослав Иванов: Знаете ли? Не смея да прогнозирам. Не знам, защото…
Водещ: Но понеже си дежурен, ще пратите ли екип?
Светослав Иванов: Да, аз вероятно и ще отразя този процес като дежурен. Но си мисля, че първо , когато има напрежение на пазара, не когато има напрежение в обществото, то може да намира пролука и през най-малките пукнатини. А вече колко големи ще стават тези пукнатини, чрез излизането на това напрежение, това аз лично не се наемам да прогнозирам. Може и да се случи този протест, може и да не се случи този протест. Но това, което знам от опит е, че когато на дадена събитие, организирано във Фейсбук, участници заявят определен брой хора, приблизителната картина на тези, които наистина ще присъстват – можеш да разделиш броя на присъстващите на 10. Така че ще ми е интересно да видя дали това нещо ще се потвърди днес пред парламента.
Водещ: Ами ще имаме възможност да го гледаме. Благодаря ти.
Евгения Атанасова: Малко премина сезонът на доматите.
Водещ: Да, всъщност интересно ли Ви е да чуете какво мислят студентите по журналистика за тази доматена революция?
Евгения Атанасова: Винаги е любопитно.
Водещ: Ето сега ще чуем тяхното мнение. Събра техните коментари Ивайло Пеев.
Гражданин: Всяко дърво – сабя, всеки домат – бомба.
Гражданин: Протестът днес ще е силен.
Гражданин: Мисля да отида, нали няма да ми…
Ивайло Пеев: А ще си вземеш ли гнили домати?
Гражданин: Да. Мисля и гнили зелки, гнили портокали.
Гражданин: Доматите са скъпи, меки и неефективни. Смятам да взема картофи.
Гражданин: Беше добра работа. Има много по-добра летателна скорост. И боли повече, и е по-евтино.
Гражданин: Според мен парламентът не трябва да се замеря с домати, а с нещо по-радикално – с камъни.
Гражданин: Това ще стане на този протест. Ще хвърлят н само домати, ами и други неща.
Гражданин: Примерно неинтелигентния протест с хвърляне на домати по Народното събрание ще бъде от едни интелигентни хора, в случая доматът може би ще е символ на народната кръв, която е доста изтекла, доста източена.
Гражданин: Няма протести. Това означава, че няма недоволство на гражданите. Това означава, че гражданите са пасивни.
Гражданин: Това е признак за гражданско общество.
Гражданин: Аз съм против разхищението на зеленчуци. Особено на зимнина.
Гражданин: Това не се ли води вандализъм?
Гражданин: Няма да замеря никой с домати. Това е агресия.
Гражданин: Това е простащина.
Гражданин: Изобщо не ме кефи. Вместо да обстрелваш, да има словесен двубой, ще обстрелваш с домати.
Гражданин: Аз в това не виждам никакво послание. Да обстрелваш с домати, според мен е вандалщина.
Гражданин: Превръща се от нормален протест, в проява на вандализъм.
Гражданин: Всеки един човек, който е чел „Психология” на /…/
Ивайло Пеев: Къде се случват протестите? На виртуално ниво – във Фейсбук или наистина на площадите?
Гражданин: Случват се и на двете места и честно казано е много трудно да се определи кой от двата типа е по-безсмислен.
Гражданин: Замерянето с домати е фарс. Пълен фарс.
Гражданин: Създава заетост, а и добавя продукти.
Водещ: Коментираме тук в студиото, но заедно с нас слуша и Пламен Даракчиев – синдикалистът Пламен Даракчиев. Добър ден.
Пламен Даракчиев: Добър ден.
Водещ: Понеже е по-лесно. Но да кажем грешката е моя. Моля за извинение. И така – чухте какво казаха студентите по журналистика. Как ще го коментирате? Неинтелигентен протест ще бъде проведен от интелигентни хора.
Пламен Даракчиев: Аз съм завършил същия факултет между другото. Пред много години и дори съм действащ журналист, но това не ми попречи да протестирам тогава срещу режима.
Водещ: Гражданската журналистика каква връзка има с традиционната журналистика? Нека така да я наречем.
Пламен Даракчиев: Аз просто исках да кажа, че също съм завършил този факултет, че някога не ми попречи да протестирам по най-безбожния начин и да изляза на улицата 90-те години. Според мен, да разбира се, че журналистът трябва да има гражданска позиция. Друг е въпросът как трябва да бъде изразена тя. Аз смятам, че за мен е правилно да отида и да си хвърля домата утре, да замерям тези институции, докато се разберат, защото виждам, че всичко е едно – и съдебна власт, и изпълнителна власт, и законодателна. А някога за това протестирахме. Вероятно и бащите на Вашите събеседници са протестирали за разделението на властите. Най-важното за една демокрация.
Водещ: Защо обаче все по-често се случва всеки един протест да върви заедно с обвинения и към дадена медия? Ето, този протест е в резултат като отговор на арестуването на Николай Колев Босия, който от своя страна искаше да замеря и медии с домати.
Пламен Даракчиев: Той преди да замеря…
Водещ: Да, той го беше обявил предварително.
Пламен Даракчиев: И това писмо е много сериозно. В него той изложи мотивите си. Аз съм съгласен с него, защото виждам, че тези, които са на власт трябва да бъдат предупредени, че така н може да продължава, че има хора, които не желаят безобразия. Не могат да търпят всичкото това.
Водещ: Нека да Ви попитам по друг начин. Защо трябва да се замеря БНР с домат?
Пламен Даракчиев: Защо трябва да се замеря?
Водещ: БНР с домат.
Пламен Даракчиев: За БНР аз лично не бих се съгласил. Да…
Водещ: Между другото за моя радост във Фейсбук доста хора не се съгласиха с това, но в крайна сметка?
Пламен Даракчиев: Ами аз пак казвам – аз мисля, че трябва да бъдат замеряни институциите, защото става твърде неприлични в тази непонятна за Европа тройка – съдебна власт, изпълнителна и законодателна. Ние вървим към един съвсем друг модел, който, казах го на едно място, който някога можем да се събудим и да видим, че има избори на партии, но изборите печели само една партия и имаме само един вожд. Това вече се е случвало и се случва.
Водещ: Смятате ли, че критерии за обективната журналистика би бил да са еднакво недоволни враждуващите страни?
Пламен Даракчиев: Не Ви разбрах, лошо Ви чувам, извинявайте.
Водещ: Да, разбирам, но няма значение. Ще го довършим допълнително този разговор. Вие смятате, че ще има сериозен протест, така ли?
Пламен Даракчиев: Не знам, аз отговарям за себе си. Отивам да си хвърля домата. Надявам се да има.
Водещ: Благодаря на Пламен Даракчиев. Ами връщаме се тук в студиото. Всъщност как журналистите да се опазваме от домати, защото се оказва, че и по нас трябва да се мятат домати?
Евгения Атанасова: Аз мисля, че журналисти, които са сигурни, че са си свършили професионално работата, няма защо да се притесняват от домати. Мога да бъда спокойно обвинена в пристрастие към Националните медии, защото мисля, че и БНТ, и БНР много обективно и добре си вършат работата. Не мога да поема ангажимент към другите медии. Също мисля, че медиите хвърлят доста домати и други неща по хората понякога. Без те непременно да го заслужават. Така че…Да има взаимна отговорност и респект. А иначе ще се съглася със студента, който имаше по-уважително отношение към страната. Знам колко време се изисква да се отгледа един домат и не смятам, че трябва да се хаби по политиците. Уважавам много демокрацията и правото на човек да се изразява и да протестира, но също и хранителната промишленост. Така че по-добре, ако може по друг начин да се протестира. Аз не бих хвърляла зеленчуци.
Елена Йончева: Това е някаква дискриминация спрямо домата, защото има много други зеленчуци и трябва да се обсъди защо точно домат.
Евгения Атанасова: Дон домат. Има някаква литературна интрига.
Водещ: Гигори, твоята прогноза за доматина? Така се казва събитието просто.
Григори Недялков: Всичко това изглежда от моя гледна точка по –скоро забавно. Както казахме, това е и право на хората по един или друг начин да изразят своя протест. Жалко наистина за доматите. Дано те не отидат на празно. Дано все пак да създадат някакъв ефект върху това и някой да се замисли, така че да се предотвратяват…
Водещ: Но пък новинарски сайтове се погрижиха да ни информират, че на Женския пазар ще раздават безплатно развалени домати.
Григори Недялков: Ами това също е една привилегия, особено ако човек има желание така да бъде съпричастен към такъв протест. А що се отнася до журналиста, ето сега си говорим например за военна журналистика, съответно един военен журналист няма от какво да се страхува, ако бъде замерян с домат. Не би трябвало. От друга страна за Фейсбук става дума също. Хубаво е да си сверяваме часовниците с това, което човек може да прочете и да види във Фейсбук, а в същото време да се пазим от преднамерени манипулативни информации.
Водещ: Това е много сложно. Истината е, че има разлика и трябва да разграничаваме наистина гражданската от обичайната. Аз не знам как да я наречем, Елена? Традиционната?
Елена Йончева: Професионална може би, отговорна журналистика.
Водещ: Да, защото все пак ние сме длъжни, заставайки с името си зад даден репортаж, ние гарантираме, че това е истината за нещата. Без да има някакъв друг подтекст вътре. Манипулативен.
Елена Йончева: Да и се сетих за доматите. Извинявайте, че пак към тази тема. Човек като се връща от Близкия Изток, и си казва всъщност колко хубаво е, че се замеряме само с домати.
Водещ: Да, това е един хубав завършек на днешния разговор, макар че той би могъл да продължи още дълго. Може би, Жени, ти твоето пожелание би било да не подценяваме политическата тема, за да не ни звучат репортажите от военните конфликти?
Евгения Атанасова: Да, и не само това. От света около нас, от това, което се случва в Европа, което може да се случи в България от всички икономически и политически процеси. Колко знам за това, което се случва в Бирма примерно. Или… Колкото повече знам – това е земята, на която живеем. Аз мисля, че колкото повече знам, толкова повече, както казва Елена, може да сме щастливи, че се замеряме само с домати или че можем да ядем домат.
Водещ: И това е така.
Евгения Атанасова: След това, въз основа на това, което журналистите правят, това, което излъчва тяхното послание, това е начин за формиране, колкото и банално да звучи – на общественото мнение. След това тези хора, които гледат нашите репортажи, те ще гласуват за едни или други политици, които избират едни или други външнополитически решения. Така, че нашата работа не е просто да забавляваме, информираме за някакви далечни и незасягащи България събития.
Отговорността в крайна сметка не е само нашата за това как ние сме си свършили работата, а и за това как ще ни прочетат, Григоре, може би?
Григори Недялков: Нека да ни видят. Действително журналистът си носи своята отговорност и аз много бих искал журналистиката да може да е в състояние да помага, така че да се стига до някаква ориентация, т.е. кое е същественото, кое е състоятелното, кое е надеждното като информация. И в това отношение ние трябва да си поемаме своята отговорност. Мисля че това е елементарно.
Водещ: Благодаря Ви за този разговор. Обичайно се разделяме с пожеланието – „бъдете свободни”, но днес ми се ще да Ви кажа и бъдете обективни. Хубав съботен следобед от всички ни – Илия Тенев, Валя Новакова, Стаматина Никова, Цвети Бахариева и от мен Ирен Филева.