Залезът на платените тролове

www.pressadaily.bg I 24.09.2014г. 

Партиите вече не искат да хвърлят пари за недоказано ефективни кампании в интернет

Троловете вече не са това, което са. Доскорошната представа за две групи привърженици или платени коментатори на съперничещи си партии, които с упоение пишат постове под информации в сайтове, остана в миналото. Разбира се, войните продължават, но вече не с тази интензивност. Просто партиите вече не плащат за този вид дейност. Това научи „Преса“ от стратези, които отговарят за интернет присъствието на основните политически сили. Плаща се директно на големи портали с много посещения, за да ограничават или направо да трият негативните коментари.

Основният проблем, с който се сблъскват партиите при работа с платени писачи, е невъзможността да бъде оценен точно ефектът от „работата“ им. Например, колко гласове са привлечени към дадена политическа сила и колко са били откъснати от друга. Затова щабовете търсят други пътища. Все по-често се наблюдават атаки с конкретна цел.

Така на 20 юли 2014 г. бе спрян профилът на Бойко Борисов във Фейсбук. Според съобщенията тогава той бил обект на хакерска атака. Всъщност става въпрос за една опция на социалната мрежа, чрез която даден потребител бива докладван на администраторите за неправомерно поведение. Когато срещу него бъдат събрани определен брой оплаквания, той бива блокиран. Лидерът на ГЕРБ влезе официално във Фейсбук и Туитър в края на август 2013 г. Оттогава насам профилът му бе подлаган на атаки поне три пъти. На 10 март 2014 г. той бе верифициран от администраторите на мрежата, тоест те гарантират, че това е единственият истински профил на Бойко Борисов. Преди това бяха регистрирани поне още няколко профила с неговото име, повечето от които са активни и днес, а един от тях (който публикува само официална информация за ГЕРБ и неговия лидер) има над 265 000 последователи. Верифицираният е с над 41 000 фенове.

Друг показателен случай е този с Меглена Кунева на европейските избори през май. Тогава чрез масирана пропаганда на активисти от ДСБ тя бе изместена с преференции от Светослав Малинов, който влезе в ЕП. Кампанията във Фейсбук срещу водачката на листата на Реформаторския блок на моменти приличаше на битка срещу смъртен враг вместо колегиално съперничество.

Най-пресният пример е от 6 септември. Тогава агенция ПИК алармира: „Извънредно! Червени тролове от „Позитано“ атакуваха анкетата на ПИК и подмениха вота на читателите!“ Според агенцията допитването „За кого ще гласувате на парламентарните избори през октомври?“ е било атакувано от над 10 000 айпи адреса същия ден по обяд. До акцията ГЕРБ водела с близо 50%, следвана от БСП с около 15%. Изведнъж, само за 5 минути, червените повели с 60%, а герберите останали с двайсетина. Това не е атака на тролове, поясниха за „Преса“ ИT експерти. Става въпрос за употреба на специално написан скрипт, който автоматично генерира съобщения с адреси от цял свят. 

Верифицираният профил на Бойко Борисов във Фейсбук.

С нарастването на популярността на Фейсбук през годините активността на партиите и техните привърженици там нарасна неимоверно. Първите големи сражения бяха около парламентарните избори през 2009 г., когато се изляха тонове от колажи (някои стигащи до откровена порнография), откровени лъжи и дезинформации и всякаква черна пропаганда.

Особено показателна за етапите, през които минаха войните в Мрежата, беше изтеклата през февруари 2013 г. „инструкция“, приписвана на БСП. В нея се даваха указания на група партийни „доброволци“ как да се пише по интернет форумите. Основните „опорни точки“ бяха:
- анонимност,
- създаване на легенда за автора, че е далеч от политиката,
- използване на различни браузъри за различните идентичности в нета,
- очерняне на политическия противник чрез пораждане на съмнения в почтеността му,
- създаване на всеобщо впечатление за безнадеждност и мизерия, чрез което негативите се трупат на гърба на управляващите (тогава ГЕРБ),
- невлизане в спор по същество.

От БСП тогава категорично отрекоха да имат нещо общо със случая, но е факт, че писанията на техни явни и прикрити привърженици бяха точно в този дух. От зимата на 2012 2013 г. датира и внедряването на „агенти на влияние“ в различните Фейсбук групи, чрез които първоначално бяха организирани протестите срещу повишаването на цените на електричеството, срещу монополите и т.н., и които в крайна сметка доведоха до падането на правителството на ГЕРБ.

Социалните мрежи са поле и за друг прийом на троловата пропаганда – откровени манипулации, чрез които се формират настроения в определени групи хора. Последният пример е публикация на блога Бъзикилийкс (http://neverojatno. wordpress.com/) от 4 септември с измислено интервю на посланика на САЩ у нас Марси Рийс под заглавие „Русофилите да напуснат България или да замълчат завинаги“.

Публикацията на блога, чието мото е „Истината такава, каквато можеше да бъде?! Или частна теория на НЕвероятностите“, почти мигновено обиколи Мрежата и започна да се появява, вече като статия, на съвсем различни сайтове. Така препрана, тя се тиражира основно във Фейсбук групи с националистическа, антиамериканска и проруска насоченост.

Дали посочените примери са плод на организирана партийна политика, е трудно да се докаже. Но е факт, че политическите битки вече се изместват в социалните мрежи. Къде с честни, къде с нечестни хватки партиите продължават да се борят за електорат…

 

 

Оригинална публикация 

 

Бягай, троловете идват

www.24chasa.bg I 26.08.2014г. 

ВСЕКИ път, като стане дума за струпване на много хора на едно място, си спомням за гениалната фотография “Тълпа” на австро-унгареца Уиджий. Виждали сте снимката от плажа на Кони Айланд на корицата на един от албумите на Джордж Майкъл – яка навалица, анонимни лица, перфектна черно-бяла фотография.

Подобно анонимно струпване се задава зад ъгъла, ама не за закриване на лятото, а за откриване на предизборната кампания в България. Струпването няма да бъде като през ония черно-бели години, а цветно, дигитално и виртуално. Задава се орда, без да пропускате буквичката “д”. Защото “ора” значи нещо друго – разработвам с рало почвата, за да посея нещо.

Тая орда, дето идва, няма да посее нещо в почвата, а ще отрови. Тая орда не е пъстра тълпа, която шуми по тротоарите. Ордата е добре организиран калабалък, който се събира като ято и се мести от плячка на плячка. Плячката е виртуална и не храни, парите идват от друго място. Напада се даден уебсайт по зададена команда, а като се опоска хубаво, се лети до гнездото майка за раздаване на вечерна надница и утрешни команди.

Идва сезонът на троловете. Малко разкритие – аз наистина не знам какво, по дяволите, са тролове, тъй като чета един материал до последната му точка, но не и по-надолу. Колко години вече има коментари под статии, форумни вакханалии и нито веднъж не съм се улавял да чета какво се случва под статията. Причините не са една или две, така съм свикнал. Както аз не пиша под статиите, така и не чета останалите. Сигурно има доста хитри и умни мнения, но тролското блато ги скрива от погледа.

Да не говорим, че анонимността изнервя – невинаги, но изнервя. Коментарът в моите скромни аналогови представи е с име, фамилия, снимка дори. Затова е коментар, затова е лично мнение. Имаш да кажеш нещо – пишеш коментар, а после се подписваш. Струва ми се цивилизовано.

Идващата предизборна кампания и отличният материал на Кристофър Колдуел, мой любим “коментатор”, ми напомниха за троловете. Колдуел пише: “Онлайн троловете бяха запазената марка на информационната революция, както замърсяването на въздуха беше запазената марка на индустриалната революция.” И още: “Думата “трол” най-често се използва за злонамерените, които изливат обиди на страниците за коментари в сайтовете.” Колдуел развива тезата си, попадайки на интересен трол.

В един идеален свят някой пише коментар, редакцията на онлайн изданието го приема за публикуване, а под самата статия се води конструктивен и цивилизован спор. Първата причина това да не се случва са анонимните коментари. Тук е и първият проблем.

Ако една медия се опита да забрани анонимните коментари, бързо ще бъде обвинена, че е купена, поразяващата й уста е залепена с цензурно тиксо, а свободата на словото току-що е погребана. В това има доза истина, тъй като едно от предимствата на днешното онлайн общуване е възможността някои бели да не остават скрити. А те не стават скрити, като за тях се съобщава, ала анонимно.

Естествено е, че въпросната анонимност се ползва и за нечисти цели далеч повече от чистите. И се получава като в оная история за овена. В различните митологии за овена се говорят различни неща. Веднъж е борбен, енергичен и напредничав. Друг път, като в едно африканско племе, е познат само като онуй нещо, дето произвежда оглушително овнешко блеене и нищо друго. В Библията пък овенът замества принасянето на човека в жертва и тук нещата съвсем се объркват.

Като при анонимните интернет коментари. Едни са напредничави и свободолюбиви, други блеят безцелно, трети принасят овена в жертва. Най-често обаче авторът на статията се превръща от овен в овца – глуповата овца, която е лесна плячка за първия вълк – разбирай трол, който мине по пътя й.

Един от основните проблеми на днешното интернет общуване в графата “мнения под статия” е, че рядко се прави разлика между нападка срещу автор на статията и идеята в нея. Всеки го прави, аз го правя. Виждаш кой е автор още преди да си прочел, казваш си: “Тоя пък сега какво мнение има да каже по въпроса.”

Същото е и за авторите. Те няма как да действат като Пигмалион и сами да си изваят орди от коментатори под статия, които да пишат това, което на самите тях им харесва. Независимо дали ще бъдат въведени правила против анонимността. Самото присъствие на коментаторите в интернет е част от странна амалгама от психологични фактори, които са труднообясними. Ти си в интернет, пишеш под статия, но ти не виждаш и теб не те виждат, с име или без име, ти винаги можеш да напсуваш онлайн. После триеш – всичко се забравя.

Трябва да призная, че най-важните неща за моите статии научавам от онези, които ме критикуват Конструктивно. Насладата да напишеш нещо, някой да го прочете, да те потупа по рамото и да даде смислени, но критични съвети е далеч по-голяма от едно скромно “евала, суперстатия”. Човекът, който критикува конструктивно, си е направил труда да прочете и вникне в идеята ти, което е едно от най-хубавите усещания, които авторите изпитват. Имам такива колеги и им се доверявам напълно.

Въпреки това старата идея под всеки материал да има коментари трябва да еволюира. Ясно е, че дори отличен екип от модератори на тъпи мнения под статии не може да се справи с орда от тролове. Първото решение – моето – е да не се четат коментарите под статията. Съзнавам, че не е правилно. Второто е на компанията Branch, която пренася коментарите за дадена статия на своя платформа. Да речем, аз пиша, че подкрепям шистовия газ, в “24 часа”, а на територията на Branch, където достъп имат само поканени читатели и експерти, започва истинска дискусия, която информационно допринася за развитието на моята теза. След това най-смислените неща се добавят и под материала ми в “24 часа”.

Другият вариант, подобен на системата Kinja, е в ръцете на самите редактори. Сред десетките трол коментари под статия има и смислени, които аз като автор искам да прочета, но не стигам до тях, защото не чета коментари. А не чета коментари, защото повечето са на тролове. Ако редакторите вадят на преден, видим план смислените коментари, аз също ще се включвам и отговарям лично на всеки. Тогава интернет ще стане едно по-приятно място.

Колкото до анонимността, уви, лъгал съм се. Тя трябва да остане. Иначе никога смислените хора няма да си позволят да изказват мнение по теми, за които може да се говори само анонимно.

А сега се пригответе за предизборния месец. И поне за 30 дни минете на диета без четене на коментари под статиите. Жалко, че така ще загубите и ценните мнения, които се появяват там, но това са жертвите за чакания избор на 5 октомври, който няма да донесе нищо интересно освен още тролове.

В предизборния месец

може да минете на

диета – без четене на

коментари под статиите

КОНСТАНТИН ВЪЛКОВ

ДАРИК РАДИО

 

 

 

 

Оригинална публикация 

 

И в интернет кипи безмислен труд

в. Пари | Иван БЕДРОВ, Ивана ПЕТРОВА | 09.09.2011

Партии и фирми все по-често наемат платени коментатори по форумите с идеята да привлекат избиратели или клиенти. Засега напълно неефективно

Ема, Пламена и техният приятел, популярен като Men, работят на едно място. Ползват един и същ компютър. И тримата харесват Йорданка Фандъкова и искат тя да спечели още един кметски мандат в София. Когато прочитат в сайта Pari.bg обещанието на Фандъкова, че "До две години в София ще се движат 50 нови тролейбуса", и тримата изпитват спонтанно, едновременно и независимо един от друг желание да напишат своя коментар под новината. И го правят. Първа е Ема: "Хайде, пък до две-три години – и нови влакове и релси!" Няколко минути по-късно Пламена сяда на същия компютър и написва: "Браво – модернизират София!" Само няколко минути по-късно Пламена става от компютъра и Men решава също да добави коментар под публикацията. Сяда зад същия компютър. Неговото изречение е: "Освен новите тролейбуси Фандъкова прави още много неща!"…

Да, ама не

Вече със сигурност си мислите, че това е пълна глупост и че отново някой в медиите се опитва да ви продава измислени истории. Прави сте. Минимална е вероятността това да е истинска история. Но трите коментара са истински, а общото между тях е, че са написани от един и същ IP адрес (какво е IP – виж карето). Напълно очевидно е, че става дума за организирани коментатори. Те могат да бъдат активисти на политически партии или специално наети "писачи на коментари". "Ползват се екипи от около 20 души и тяхната цел е да създадат усещане за обществено мнение. Често са млади хора, с повече свободно време," обяснява експертът по политически маркетинг Арман Бабикян.

"Не сме ние"

"Сигурна съм, че ГЕРБ го правят. БСП също биха се изкушили да използват такъв подход," предполага Михайлина Абрашева, експерт в политическия PR. Други представители на бранша също твърдят, че управляващата партия го прави. "Не го прилагаме," беше лаконичният коментар на представителите на пресцентъра на ГЕРБ. Всъщност всички PR специалисти на основните политически сили отричат да използват този метод на агитация. И въпреки това всички са убедени, че Ема, Пламена и Men са един и същи човек, който е част от организирана мрежа за писане на позитивни коментари. В различни периоди и в различни форуми подобен вид коментари са се появявали в полза на различни политически сили. Не е незаконно, но това пък не е достатъчно основание за щабовете да си го признаят.

И какво от това

"Представителите на интернет поколението са много по-чувствителни към потока информация, който получават, и когато бъдат бомбардирани с парфюмирани послания, реагират мигновено," казва председателят на Българската асоциация на PR агенциите Александър Дурчев. Според него негативните коментари след "съмнителните" коментари показват много ясно как останалите потребители приемат това. "Проблемът на тези положителни коментари е, че са прекалено явни. Смята се, че така се създава насока на публичното мислене, но според мен не са особено ефективни. Личи си отдалеч, че са платени" допълва Арман Бабикян. Михайлина Абрашева е по-директна: "Това е начин за кандидата да загуби доверие у хората", защото подобен опит за контрол над пространството веднага става видим за умните хора.

Не става само с ядене

Подобни методи на публична комуникация използват и представители на корпоративния бранш. Сред най-коментираните новини обикновено са тези за мобилните оператори. Прекалено позитивните и прекалено многото коментари в полза на някоя от тези компании също говорят са използване на този метод. Досега обаче нито едно партия или компания не е успяла да го приложи успешно в България. "Коментарите" си приличат, посланията са елементарни, не успяват да провокират разговор или да насочат дискусията в определена посока. Затова парите, които щабовете не си признават, че харчат за подобни дейности, очевидно са хвърлени на вятъра. И то в добрия случай. Защото като в онази стара реклама -не става само с пари и група организирани коментатори, трябва и акъл.
***
Дефиниция
IP (internet protocol) е уникален номер, чрез който всеки компютър се свързва с други компютри в интернет. IP адресите се използват за реализиране на връзките със сървърите на уебсайтовете. По този начин машините, предаващи информацията, знаят къде да я изпращат, а тези, които я получават -откъде идва.
*Част от цифрите в IP адресите
са заличени умишлено, за да не се разкрива
самоличността на коментаторите
***
ГЕРБ
Не го прилагаме
БСП
Не използваме този подход. Нямаме пари, а и не е почтено
ДПС
Нова е практиката и само сме го чували. Не го правим
ДСБ
Не сме чували за подобно нещо и не го правим
НДСВ
Разбира се, че не го правим

Стр. 8

Коментари

Тези кампании разчитат единствено на някой по-лабилен в убежденията си потребител

в. Пари | 09.09.2011 I Стр. 9
Иван Стамболов, рекламен консултант: Хората, които четат в интернет, и най-вече хората, които пишат там, са по-критични и по-взискателни.
Аз също го наблюдавам, но не мога да кажа кой го прави и колко плаща за това. Бях чул, че Първанов има 20 души на две смени от по 10, които следят интернет и пишат с различни акаунти. ГЕРБ поддържа голям (може би най-големия) щат от хюман ботове и това е очевидно. Но много от тях според мен са активисти, защото не могат да пишат, не са съвсем убедени в това, което пишат, и тези работи си личат. Ефектът от това не е голям, защото дори и да създадеш в интернет впечатлението, че 20 души ревностно обичат дадена партия, това не са 20 действителни личности, които ще подадат 20 гласа на избори. Тези кампании разчитат единствено на това евентуално някой по-лабилен в убежденията си потребител, като ги чете, да си каже: "Брей! Колко много хора харесват тази партия или този кандидат! Сигурно има защо да го харесват. Я да започна да го харесвам и аз, че да не остана по-назад." За щастие обаче интернет не е някой телевизионен фолк канал, където вкусовете се възпитават предимно по този начин. Хората, които четат в интернет, и най-вече хората, които пишат там, са по-критични и по-взискателни. За да формират мнението си, те се нуждаят от много сериозна аргументация, каквато ботовете не предлагат. Но сигурно има някакъв ефект, щом продължава да се прави. Ако се съди по някои коментари, особено под новините в електронните издания, такива екземпляри се подвизават в мрежата, че с тях всичко е възможно да направиш. Особено ако отпушиш омразата и словесната агресия.

Този подход се среща доста често

в. Пари | 09.09.2011 | Стр. 9
Арман Бабикян, експерт по политически маркетинг: Проблемът на тези положителни коментари е, че са прекалено явни.
Този подход се среща доста често, дори не само на тези избори. В по-голяма степен се ползва за обругаване на конкурентни политически елементи. Ползват се екипи от около 20 души и тяхната цел е да създадат усещане за обществено мнение. Често са млади хора, с повече свободно време. Проблемът на тези положителни коментари е, че са прекалено явни. Смята се, че така се създава насока на публичното мислене, но според мен не са особено ефективни. Личи си отдалеч, че са платени. Особено когато се прекали, имат негативен ефект. В момента ГЕРБ го правят.

Платените коментари не са начинът за постигане на позитиви

в. Пари | 09.09.2011 | Стр. 9
Михайлина Абрашева, PR експерт: Това е опит за контрол над пространството и умните хора веднага се усещат.
Адекватният метод за предизборна активност сред младите хора в интернет е Facebook. Това е мрежа, която, ако се ползва както трябва, носи много позитиви. Според мен платените коментари не са начинът за постигане на позитиви. Това е опит за контрол над пространството и умните хора веднага се усещат. Това е начин за кандидата да загуби доверие у хората. Смята се, че интернет е място, лишено от цензура, и с този опит за контролирането му става точно обратното. Сигурна съм, че ГЕРБ го правят. БСП също биха се изкушили да използват такъв подход.

Манипулирането на съдържание в интернет e рисковано начинание

в. Пари | 09.09.2011 | Стр. 9
Александър Дурчев, председател на Българската асоциация на PR агенциите: Представителите на интернет поколението са много по-чувствителни към потока информация.
Манипулирането на съдържание в интернет медиите би могло да бъде много рисковано начинание поради анонимността на средата и възможността на потребителите й да изкажат моментално мнението си. Представителите на интернет поколението са много по-чувствителни към потока информация, която получават, и когато бъдат бомбардирани с парфюмирани послания, реагират мигновено. Сами може да проследите негативизма в коментарите под помпозните статии за велики политици или компании. В подобна среда най-логично е да се подходи внимателно към посланието и да бъдем готови да влезем в конструктивен диалог с десетките хора, желаещи да изкажат своето мнение.