Медиите в България: все по-малко факти, все повече зависимости

Дойче Веле I Полина ПАУНОВА I 24.12.2015

През 2015-та медиите в България задълбочиха всички досегашни проблеми, подчинявайки се на политически и корпоративни интереси. Порочната обвързаност между медии, бизнес и власт продължава, пише Полина Паунова.

„Лютви Местан подал оставка?“. Това е едно от поредицата заглавия, които се появиха в медиите, близки до скандалния депутат и медиен магнат Делян Пеевски веднага след като стана ясно, че почетният председател на ДПС Ахмед Доган възнамерява да си вземе партията от назначения (лично от него) просто председател.
Текстът престоя малко „видим“ и веднага след това бе свален. Последваха обаче безброй „дописки“, в които се разказваше как „новият Цветан Василев“ – разбирайте Местан, се опитвал да заграби ДПС, да подари Движението на Турция и как след като кроежите му били разкрити, заедно със съпругата си се скрил в турското посолство.
Само преди седмици въпросните медии, близки до Пеевски (а някои и вече негова официална собственост) сипеха радостни и жарки слова по адрес на Местан. Всяка негова дума бе цитирана екзактно, а опонентите му не просто не бяха съгласни с него, а правеха „жестоки атаки срещу ДПС“.
Рязката смяна на „настроението“ към бъдещия бивш председател на Движението за права и свободи, всъщност е най-прясната, а и най-точната илюстрация за състоянието на българските медии в края на 2015 година.
Средствата за масова информация у нас почти забравиха за функцията си да информират. Нещо повече само за последната една година те се превърнаха в арена за разчистване на политически и бизнес сметки, а журналистите не просто загубиха рефлекса да отразяват новини. Загубиха способността да ги разпознават.
Срещу „врага“
Етични стандарти на практика няма, а тези медии, които все пак опитват да ги спазват, са приемани за „бутикови малотиражки“. Случили се (или изобщо неслучвали се) събития в масовата практика не са нищо повече от оръжие срещу „врага“. А врагът пък е противникът на финансиращия медията. Това заключение лесно може да се извади от случая „Местан“.
Ако пък няма информационен повод, който да бъде ползван за дискредитация на опонента, той рано или късно се оказва „гей“ (въпреки че остава дълбоко неясно защо подобна информация трябва да бъде позоряща).

Източник на информация или бухалки за саморазправа?

Впрочем, всичко това са процеси, които не са започнали през настоящата година. Медиите-бухалки набраха скорост още в предходните 12 месеца, но възходът на пропагандните сайтове, често служещи си с неистини, е именно сега. Че медиите се използват като бухалка за саморазправа, включително и между журналисти, потвърди и един от основните изводи на годишното изследване за свободата на словото от Асоциацията на европейските журналисти в България.
Когато бизнес и политика се обединят
Същото изследване сочи и един любопитен момент – икономическият натиск върху редакционното съдържание измества този, оказван от политици и собственици на медии. Икономическите субекти (69,2%) и рекламодателите (60,8%) са новите властелини на медийното съдържание, показва проучването.
През настоящата година продължи и сериозното влияние на политически лица (67%) заедно с държавни и общински институции (42,7%) върху съдържанието на медиите. Изводът, направен въз основа на отговорите на анкетираните журналисти може да послужи и за основа на по-генерален извод за публичността у нас. Анкетираните уточняват, че „политическите лица често представляват държавата, но също така и икономическите субекти и работодателите”.
Зачестилите случаи на побои над журналисти (поредица подобни инциденти имаше при отразяването на предизборната кампания) е пореден задълбочаващ се симптом на болестта, от която страдат медиите. Заплахите и посегателствата освен признак на тотално чувство за безнаказаност, са и разбира се, липса на страх от ефективно правораздаване.

Затъването продължава…

Наред с физическата саморазправа, която досега се случваше обаче предимно сред маргинални общности, 2015 година донесе още един медиен феномен – известният български предприемач и едър бизнесмен Кирил Домусчиев сметна, че му е позволено да се разгневи на журналистически въпрос дотам, че да нарече репортера „олигофрен“ и буквално да го изблъска от импровизирания брифинг. Прецедентът доведе и до поредното неприятно откритие за медиите у нас. Дали заради влиянието на Домусчиев, дали по друга причина, ответната реакция от страна на самите засегнати се забави повече от обичайното за подобни инциденти. Което е и поредният щрих от медийния пейзаж – услужливостта към властимащите и страха от тях.
Фалити
Настоящата година бе белязана от още едно неприятно събитие в сферата на публичността. Фалитите на вестник „Преса“ и списание „Тема“ могат да се приемат като сериозно предупреждение за спукване на медийния балон у нас. Още повече, че и двете издания имат индиректна връзка с фалиралата КТБ. Седмици преди фалита акционерите Тошо Тошев и Валери Запрянов прехвърлиха акциите си на задлъжнялата строителна компания "Интегрирани пътни системи". Дружеството купувач се свързва с Бисер Лазов, близък на собственика на КТБ Цветан Василев, който сега е основен свидетел в разследването срещу него, т.е. по-скоро част от лагера на Делян Пеевски.
От тази гледна точка „Преса“ и „Тема“ могат да служат само за прогноза какво вероятно предстои да се случи с разгръщащи се по медийния ландшафт „информационни империи“.
Погледнато в по-общ план, изминалата година в тази област не се различава драстично от предходната 2014 г. С малката, но все пак-съществена отлика, че започналите негативни тенденции се задълбочават, а сливането на политическия и бизнес интерес очертават съвсем нов тип зависимост – цялостна.

Оригинална публикация

Разговор с Деница Сачева, Поли Паунова, Антоанета Цонева, Виктор Лилов

Дарик радио, Кой говори? | 25.01.2013
 
Тема: Коментар на Голямото жури по темите от седмицата
Гости: Деница Сачева, ПР специалист, Поли Паунова, журналист, Антоанета Цонева, Институт за развитие на публичната среда, Виктор Лилов, музикален продуцент

Водещ: Силен уикенд ще има Деница Сачева и не само тя, всички, които са в голямото жури и въобще цяла България, защото уикендът, наистина силно начало, уикендът има нещо много важно, което досега наричаме историческо. Това е референдумът. Така че така да започнем с тази тема „Голямото жури”. Да представя голямото жури, PR специалистът и общественик Деница Сачева. Здравей, Дени, добре дошла.
Деница Сачева: Здравейте.
Водещ: Колегата журналист Поли Паунова от „Медия пул”. Здравей, Поли.
Поли Паунова: Здрасти.
Водещ: Институт за развитие на публичната среда, Антоанета Цонева, здравей, Тони и издател и музикален продуцент, Виктор Лилов. Здравей, Виктор.
Виктор Лилов: Здравей.
Водещ: Щях да ви питам аз как сте с нервите, защото напоследък като че ли се забелязва, че политиците започват да си изпускат много сериозно нервите и от телевизионния екран. Днеска гледахме премиера, който обясняваше, аз заслужавам ли това, заслужавам ли това? Гледахме и от парламентарната трибуна въпроси има ли кой да ме обича? Кой ме обича, кой ме мрази? Нещо се случва?
Поли Паунова: Много по Фройд е положението.
Деница Сачева: Това съвпадна, между другото, с вчера с изявленията на проф. Вихра Миланова, че 2000 души на всеки 100 хиляди, имат нужда от психиатрична болница, така че според мен, това просто беше доказателство на една статистика и на една научна теза. Аз бях изключително притеснена, защото вчера, между другото, имаше и парламентарна комисия по здравеопазване и всъщност се оказа, че там повечето депутати не са слушали внимателно това, което са казали специалистите. Те отдавна алармират, че има нужда от съдържателна програма за психично здраве. Казвам го с абсолютно цялата сериозност на това, защото…
Водещ: Много е сериозно, да.
Деница Сачева: … защото седмицата, за съжаление, ние сме свикнали с политиците, които имат такъв тип неадекватни изказвания. Имат странно поведение, но за съжаление, седмицата е белязана от доста трагични инциденти и доста трагични случаи, които би следвало да ни накарат да се замислим за нашето психично здраве и за начина, по който живеем.
Водещ: Така е. Поли, ти беше ли свидетел? Наистина сериозна тема. Няколко пъти сме я поставяли тук в ефир. Беше ли свидетел на тези въпроси,има ли кой да ме обича и така?
Поли Паунова: Ох, аз на много неща съм свидетел. Това е лошото. Виж сега, това, което, да се включа и аз към Дени. И сутринта министър-председателят и вчера кандидат-зетя на Иван Костов, Цветан Цветанов, демонстрират първо абсолютна изнервеност, която на фона на това, което се случва в държавата е напълно обяснима, заради патовата ситуация с референдума, заради опита за покушение върху Доган. Това е темата на седмицата. Няма как да избягаме от нея, заради абсолютния ужас, който се случва сред населението, тъй като това, което става във ВМЗ-Сопот, с малко по-положителен знак, се случва във всяко едно населено място, което е абсолютен гарант, че тези избори, вотът ще бъде силно наказателен и от друга страна, силно …
Водещ: А референдумът ще бъде репетиция за този вот?
Поли Паунова: Референдумът нищо няма да бъде.
Водещ: Нито исторически, нито репетиция?
Поли Паунова: Референдумът ще бъде една глупост, която започна като глупост и ще свърши, както свършва всяка една глупост – тихо, кротко и за три дни, както се случва всичко в България.
Водещ: Виктор Лилов, първият коментар на емоциите, които са в политиката, сега преди важния уикенд?
Виктор Лилов: По повод изнервените политици, аз забелязах, че колкото повече се изнервят политиците, толкова по-спокоен съм аз, поне на мен така ми действа това и явно може би има някаква причина. Не знам доколко тя е свързана с психичното здраве на населението и доколко не, но наистина изглежда доста зле ситуацията на високите нива. Според мен,там говорят хора, които не знаят какво искат. Не знаят каква визия имат, не знаят какво искат да направят всъщност с властта, която имат в ръцете и когато има много власт, събрана в ръце на хора, които не са способни да формулират ясно целите си, очевидно ще станем свидетели на още по-разклатени нерви. Имайки предвид на всичкото отгоре, че все пак има още 6 месеца до изборите. Ние още нямаме изборен кодекс. Изобщо очаквам психичното здраве на тия хора да се …
Водещ: Тони Цонева?
Антоанета Цонева: Аз какво да кажа? Ясно е, че изнервеността на политиците е функция на приближаващите избори и в български условия това изглежда толкова уродливо, нелепо, фарсово и как да го окачествявам, няма смисъл, защото има специфики, които се отразяват на образа на политиците тук. В България не е преставало на властта да се гледа като на плячка и когато политиците се приближават към плячката или пък някой започва да им я издърпва, наблюдавате ей тези неистови реакции. В България не се гледа на институционалния ред като на нещо, което трябва да се удържа, изгражда и утвърждава и през него да се продуцира благосъстояние, устройство, което да върви към развитие. Точно обратното, ние имаме политическа култура, която работи по механизмите на това да екстрактва, извлича частен интерес и обогатяване през обществения ресурс. Точно,заради това, когато наближат избори и трябва да има преразпределение на частните интереси…
Поли Паунова: … и на плячката.
Антоанета Цонева: … и на плячката, започват да се наблюдават тези ожесточени реакции, изгубване на контрол, изплуване на повърхността на всички травматични преживявания и разговорът за това дали ги обичат или не ги обичат, всъщност е, как да кажем, както поли каза по Фройд, сублимация на усещането да не изгубиш своето парче. Собствеността върху света, който примерно в момента владееш. Много е зловещо, но…
Водещ: Да спрем, да спрем.
Деница Сачева: Аз неведнъж съм изразявала своето дълбоко учудване как може в една държава, в която фармацевтичният пазар е в размер на 2 милиарда лева, никой да не си пие хапчетата. Не мога да го…
Поли Паунова: Ще свършим тоя разговор, за да влизат санитарите. Усещам аз.
Водещ: Добре. Да приемем, че сме си пили ние хапчетата и да продължим да говорим за референдума. Днес е петък. Референдумът е в неделя. Знаем ли вече каква е разликата? Колко са мъртвите души в избирателните списъци? Хора, това беше много важно, което обещахме ние на слушателите на Дарик радио, да следим тази разлика, откъде се появява, какво се случва. Един ден преди гласуването, има ли такава информация?
Поли Паунова: Ние имаме тази информация от няколко избора насам. Това е разговор, който се повтаря. Много съжалявам, че взимам думата така свирепо, но…
Водещ: Да, почвай.
Поли Паунова: Това е разговор, който се повтаря преди всеки вот и преди всеки вот се пишат абсолютно едни и същи заглавия. Държим се за сърцето. В зависимост от това, кой от коя партия е, коя партия е в опозиция, и тя се държи за сърцето, пък управляваща се тюхка и казва, нищо не мога да направя. Мъртвите души, ето ние вчера с Тони си говорихме доста за това. Всъщност не може. Остави мъртвите души, които са около 800 или 900 хиляди.
Водещ: Почти около милион.
Поли Паунова: Да, но абсолютно фрапантното е, че от изборите за президент до този един момент, разликата, набъбването на избирателите е 75 хиляди души. Т.е. устойчивите 900 хиляди да ги кажем, почти милион мъртви души, се увеличават с едни 75 000 души. На вота, който ще бъде парламентарния, ако върви с тези темпове, за една година се увеличат с 80 хиляди, значи са се увеличили с 30.На фона на това, че държавата се топи и това е абсолютно безспорен факт. Може да се види в преброяването на НСИ, може да се види…
Водещ: Има хора, които вземат гражданство, които се връщат от чужбина? Такива са аргументите на другата страна…
Поли Паунова: Добре, ама…
Виктор Лилов: Аз искам само да добавя нещо, което то е само един детайл, но е много важен за него. Аз много държа. Никой не говори за тоя детайл като че ли. Докато беше все още министър г-н Плевнелиев, тържествено се закле в предаване на Бареков пред една много сериозна телевизионна аудитория, че ще прочисти, тъй като беше в неговия ресор, че ще прочисти избирателните списъци от мъртви души. Защо г-н Плевнелиев, той в момента е президент, той също има възможността да окаже въздействие от тежестта на своята институция, която представлява…
Поли Паунова: Е, мъртвите души имаха възможност да окажат въздействие върху избора на Плевнелиев за президент, нали? Нека не забравяме това.
Виктор Лилов: О, да. Естествено, че е двустранно и аз може би, поради тази причина най-вероятно, той така бързо забрави обещанието си, но аз съм лично обиден…
Водещ: Това е много хубаво да му се напомни.
Виктор Лилов: … от това, че един човек, който иска доверие от целия народ, да бъде президент и да представлява този народ, излъга, защото за мен това е лъжа, че ще поправи списъците. Той не го направи това нещо и искам да видим сега…
Водещ: Една година по-късно не е направено.
Виктор Лилов: Да. Искаме да видим сега неговата заместника на поста му какво ще направи в същата…
Водещ: Добре. Нека да видим. Очакваме ли днес, нещо да се направи от регионалното министерство, министър Лиляна Павлова?
Антоанета Цонева: Какво да очакваме? Всъщност няма какво да се направи. Списъците са обявени. Числото е ясно. Около 7 милиона са в тях. Точно,както очаквахме всички да анализираме този феномен. В България, както каза и Поли, това е. Мъртвите души са евъргрийн. Няма по-устойчива тема от това какво и как нашите списъци не са адекватни. Не са актуализирани, не са релевантни към…
Водещ: На кого вършат работа мъртвите души?
Антоанета Цонева: Сега ще обясня много просто.
Водещ: Моля те, да.
Антоанета Цонева: Когато имаш неточен регистър на избирателите и непрекъснато има някакви плаващи числа и има тенденции, които не са правилни. Просто няма как избирателният списък да нараства при положение, че българската нация …
Виктор Лилов: Се стопява.
Антоанета Цонева: … се е стопила. Няма нужда да обясняваме, че няма как да е обратното.
Водещ: Добре де, връщане на хора от чужбина. … това като аргумент…
Деница Сачева: 400 хиляди са се върнали.
Антоанета Цонева: В една държава…
Поли Паунова: Заминават панически да…
Антоанета Цонева: Това, което се говори, в която има истинско управление, в която решение се взимат на база на доказателства и данни, никога не можем да водим разговора, ами, ако. Знае се колко души са получили гражданство до последния човек…
Водещ: Отпада като аргумент. Изчистихме го. Не е възможно.
Антоанета Цонева: Знаем колко души са получил гражданство до последния човек, защото това го правят институциите и ако има хора, които са се върнали, също националната статистика трябва да има данни за това. Такива числа не са обявявани, нито пък има ясни тенденции, че това променя динамиката в демографията.. Това е безспорно за всички. Това го отхвърляме като хипотеза.
Водещ: Не го приемайте като аргумент?
Антоанета Цонева: Да, да. И всъщност проблемът е в това, че когато имаш толкова много кухи числа вътре в самите списъци, е възможно да се правят манипулации с резултата, без те да могат да бъдат, спрямо тях, да се измислят някакви адекватни…
Водещ: Как на практика може да стане една такава манипулация? За какво ще следите вие като организация, която наистина много сериозно следи организацията на целия този референдум?
Антоанета Цонева: Първото, което ви казвам. Аз на референдума не очаквам с числата да се играе особено, но ще има значение, по отношение на измерването на активността. Първият елемент от това един регистър на избирателите да бъде актуален е отмерването на активността, защото то става на базата на избирателния списък и сега при положение, че ние имаме президентски избори, когато резултатът се е признал, когато на първи тур са участвали повече от половината от избирателите, ето ви първата база, първият момент, в който това се случва и това засягаше г-н Плевнелиев, при всички случаи. Сега на референдума, за да се сбъдне хипотезата, при която 20 % излизат хора с право на глас…
Водещ: Да гласуват.
Антоанета Цонева: … и произвеждат резултат, който трябва да бъде разгледан от парламента, ако превалира отговора да, пак е свързан с броя на избирателите. Ако всички социолози в България се подписват под твърдението, че българските избиратели са около 6 милиона. Да, обаче тази база ще се измерва в момента от 7 милиона. 20 % от 7 милиона не е същото като 20 % от 6 милиона, нали така?
Водещ: Така. Първо, избирателната активност…
Антоанета Цонева: Това искам да кажа до какво води. Това води до изнервяне на участниците в процеса. След като всички знаят, че това не е правилната база, на която ще се изчислява активността, ги карат да предприемат стратегии, чрез които да преодолеят активността и почват да купуват гласове, да контролират вота, да се опитват да фалшифицират ида манипулират резултати. Ето, това е функция на неправилното вкарване на хора в списъка, което впрочем е в разрез със самото ни законодателство.
Водещ: Много е важно да кажем, дали от тези мъртви души в списъка, могат да се възползват само управляващите или могат да се възползват всички други партии?
Деница Сачева: Общо взето, според мене, приоритет на управляващите е, тъй като голяма част от тези мъртви души,те ще бъдат записани в такива секции в малки населени места, където съответно избирателните комисии са преобладаващо членове на управляващата…
Виктор Лилов: Практически 100 %.
Деница Сачева: Да, практически 100 %, тъй като трябва да се има в предвид, че политическа партия ГЕРБ има всъщност и най-много представители в избирателните комисии в тези, които са по закон. И ние точно това си говорихме с Поли преди предаването за малки населени места, където по принцип живеят, да речем, около стотина души. Там сами разбирате, че няма да има наблюдатели, няма да има застъпници и няма да има кой знае какво. Там съвсем спокойно може да се запишат 5-10 хиляди души фиктивно и естествено, че възрастните хора в едно такова населено място, няма въобще да разберат, че такава голяма активност е излязла от това място.
Водещ: Спираме за новините на Дарик. Само с да или не ми отговорете. Ако това е възможно да се случи на референдума, ще се случи ли и на изборите през лятото?
Деница Сачева: Категорично.
Антоанета Цонева: Да.
Водещ: Категорично. Така с тоя категоричен отговор спираме. Новините и след това се връщаме в студиото.
Поли Паунова, Деница Сачева, Антоанета Цонева и Виктор Лилов. Такъв е съставът на голямото жури днес. Започнахме с референдума, разбира се. Няма да я изчерпим тази тема. В понеделник и въобще това е тема, която доста ще ни държи поне до изборите, ако не си направим правилните изводи. За какво трябва да сме наблюдателни на този референдум? И така да преминем към другите теми? Антоанета Цонева?
Антоанета Цонева: Когато обучавахме наблюдателите в институт за развитие на публичната среда, основното, което подчертавахме е, че има особени специфики при броенето на гласовете и трябва много внимателно при приключването на изборния ден, да се следи начина, по който ще бъде отчетен резултата, защото самата технология не е никак проста. Това е един от елементите, който наблюдателите със сигурност ще се фокусират върху него, както и върху организацията на изборния ден. Ние започнахме да наблюдаваме вече сигнали. Дори вчера сезирахме ЦИК за това, че например не на всички сайтове на областните администрации, РИК са качили информация, която обслужва хората с увреждания. Искам да кажа на всички хора, които ни слушат, че те имат право да гласуват в секция, която е определена и оборудвана за хора с увреждания. Такива секции ще има на територията на всички РИК-ове и не само, а да поръчат транспорт.
Водещ: Имат право на това, да.
Антоанета Цонева: Имат право на това и тази информация, ако я няма на страниците на областните администрации, нека звънят в РИК, защото до 19-и януари беше срока, до който тези списъци с конкретни места на териториите на отделните общини, където хората с увреждания могат да отидат, трябва да бъдат оповестени. Освен това да припомня, че във всяка една сграда, която е с повече от един етаж, всеки един човек с увреждане може да избере къде да гласува. В най-близкото училище на първия етаж, винаги трябва да има такава секция, в която той може да отиде. Искам да подчертая това, защото ние ще направим и този път много целенасочен мониторинг, как ще бъдат защитени правата, именно на хората с увреждания по време на референдума и на тези хора, за да можем да направим застъпничеството на това на следващите избори ,те да получат по-добри условия, по-добри гаранции за участието си.
Водещ: Добре. Това беше важно и за да изчерпим темата с референдума, която е голяма. Но имаме една друга изключително важна тема, нападението над лидера на ДПС, Ахмед Доган, така че вие лично ще гласувате ли на референдума?
Деница Сачева: Аз лично, както няколко пъти съм казвала, ще гласувам и ще гласувам с не.
Водещ: Деница Сачева. Поли?
Поли Паунова: Аз съм малко скептична, че тази кампания, освен да отврати, не можа да направи друго и това го казвам съвсем отговорно. Ту не искам да ми се веят знамена, граждански позиции, всякакви други простотии. Този референдум не защитава нищо гражданско. Не може хора, на които трябва да обясниш как се гласува с хиксче, да решават за ядрената енергетика. Това е абсолютна дивотия и въобще гласът за или против, в крайна сметка, този въпроса е абсолютно несъстоятелен. Извинявам се, че съм малко по-дълга в изказването тука, но този несъстоятелен въпрос, води само до натрупване на политически дивиденти и за ГЕРБ и за БСП. Аз не желая да бъда вкарвана като избирател, като гражданин в това.
Водещ: Два пъти отговор с не. Ще гласувам с не, няма да гласувам.Виктор Лилов?
Виктор Лилов: Аз може би ще гласувам с не и то, поради една много проста причина. Аз имам съвсем съзнателно и конкретно отношение към бъдещето на енергетиката в България. То не е свързано с това бъдеще и по принцип на човечеството, не е свързано с подобни източници, каквито са АЕЦ. Един такъв проект би бил адекватен преди 30 г. На днешно време той не е адекватен. Бъдещето на България, както и европейското бъдеще, не е свързано с подобни ресурси, така че съвсем съзнателно. Питат ме, искате ли да се развива, не, аз не искам да се развива. Това е едно абсурдно бъдеще. Затова ще гласувам с не. Просто имам отношение по въпроса.
Водещ: Въпросът е дали не, значи не? Антоанета Цонева?
Антоанета Цонева: Аз съм от онези 30 % българи, които са срещу ядрената енергетика и нейното развитие, защото аз и тези хора, които са против, отчитат рисковете, които съществуват пред развитието на тази технология. И за човечеството и з децата ни и изобщо за цялото бъдеще, защото нищо не е измислено срещу ядрените отпадъци. Така че в момента, за да бъда честна, аз се намирам между не и да не упражня правото си на глас. Ще мисля до последния момент. Ако гласувам с не обаче, това ще бъде не, защото моето не ще бъде зачетено в тоя референдум, защото въпросът не е за или против атомната енергетика, а дали да строим централа. Ако гласувам с не, това ще бъде политически, идеологически вот срещу енергийната мафия. Това мога да кажа аз.
Водещ: И свършваме. Имаме ден за размисъл. Утре е ден за размисъл, така че всеки може да вземе своето решение, дали да гласува и как да гласува, ако реши да гласува. И сега стигаме домина една седмица в много емоции, много политическа и обществена енергия, изхабена в една много важна тема и това е нападението, опита за убийство, покушението или атентата, не знам как го наричате вие и какво си харесахте? Какво е, според вас, всъщност това, което се случи с Ахмед Доган? Поли Паунова?
Поли Паунова: Всичко това, което каза е валидно, нападение, покушение, атентат. Много е важно тука да се кажат две неща. Аз не искам да влизам в теории на конспирацията, кой стои зад това и въобще за реализацията на въпросния атентат. Искам само да кажа, че абсолютно неадекватната реакция на НСО, изисква това шефът на НСО, вече да бъде бивш шеф на НСО. Т.е. това изискваше, а не вчера той да обяснява, че си е направил самоанализ. Аз не знам точно какъв самоанализ, в смисъла на това как започнахме предаването, с психиатричните понятия да си е направил г-н Коджейков. Въпросът е, че ако така са пазен, и най-пазените хора в държавата, по негово признание, това са 5 или 6 души…
Водещ: Да пази Господ.
Поли Паунова: Говорим за премиер, президент, бивш президент, бивш премиер, Ахмед Доган, Румен Петков и Яне Янев. Ако тези хора, които цялата държавна машина трябва да се съсредоточи върху това да опази живота им, може всеки средностатистически дебил да отиде при тях с пистолетче в ръка, това означава, че нашата сигурност, нашата лична сигурност като граждани на тая държава е под всякаква критика. Освен това, мен изключително много ме смути това, че парламентът не осъди това покушение. Много се изговори и за т. нар. лично върху нападателя. Има понятие като граждански арест и тука искам много ясна разделителна линия да сложа. Това, к,което видяхме, беше ужасяващо и в двата варианта и пистолета до слепоочието и побоя върху нападателя. Въпросът е само, че този човек в себе си имаше още 2 оръжия, както стана ясно после, така че НК в някаква степен оправдава подобно поведение, тъй като той се съпротивляваше и той трябваше да бъде обезоръжен. Но не може НС, това го казвам абсолютно отговорно, не може парламентът да откаже да осъди този терористичен акт. Ако Ахмед Доган беше убит, тогава парламентът пак ли щеше да откаже да осъди насилието?
Водещ: Ахмед Доган спаси сам себе си. Той реагира адекватно в тази ситуация и се спаси. Нали това се случи?
Поли Паунова: Да, той се спаси сам. Защо не го спаси НСО?
Водещ: Давайте и вие. Включвайте се в този разговор.
Виктор Лилов: Ахмед Доган се спаси сам само, защото имаше късмет това да не е истинско оръжие, иначе сега щяхме, както се казва, да си спомняме за него. Спомняте си, всъщност първото ми гостуване тука преди много години, кога беше не си спомням, беше точно свързана с една ситуация, свързана до известна степен с НСО. Аз тогава бях споменал за Николай Марков, за който много малко се говореше, защо Първанов го е извикал, защо е трябвало да прави лицеви опори и т.н. Всички…
Водещ: Николай Марков, бившият служител на НСО?
Виктор Лилов: Бивш служител на НСО, който беше привикан при Първанов на червеното килимче и му беше начукано канчето, образно казано, за това, че не се подчинява на заповеди от сорта на направата на лицеви опори. Всичко това нещо и този случай сега с нападението над Ахмед Доган са симптоми, свързани с НСО, а именно, че НСО се намира в един законов вакуум, който позволява хората, работещи там, да не са лично отговорни за действията си и за това, че не са спазили определени инструкции. Самият Ахмед Доган също е отговорен за това, което се случи, защото според факти, споделени от хора, работили за НСО и работещи за НСО, той лично не е искал охраната от НСО да бъде лично до него. Т.е. да чува за какво се говори с хората, с които се среща и т.н.
Водещ: И без теория на конспирацията обаче, звучи изключително съмнително уволненият полковник от НСО Райков, който казва, че е поискал скенер и по-сериозна охрана от НСО. Ръководството е отказало. Ръководството на НСО, после Доган отказва НСО да са до него…
Виктор Лилов: Аз точно за това говоря. Липсата на закони и нормативни актове за работата на НСО, създава именно такива ситуации, в които не знаем кой е виновен. Дали действително е имало разговор за или не за скенери. Защо не е подписан протокол, при условие, че ДПС не са поискали да има скенери и този протокол писмено да удостоверява, че ДПС се отказват от стандарти, свързани с охрана.
Поли Паунова: ДПС твърдят съвсем различно нещо. Те твърдят, че са изпратили 2 стандартни писма, които изпращат на всяка…
Виктор Лилов: Изпратили са ги, а пък полковникът, който вече е уволнен, твърди, че е имало обаждане и ДПС са поискали да не се слагат скенери и да не се проверяват всички участници.
Водещ: Да, Антоанета Цонева?
Антоанета Цонева: Тази зала я познавам доста добре като разположение и не знам дали хората си представят, обаче тя има един единствен подход, при който се минава през скенер. Минаваш през скенер, след като минаваш по стълби и самата зала има два входа. Т.е. това за охраняване не изисква голям човешки ресурс. Аз съм ходила на различни събития там…
Водещ: И не само…. Тази зала много добре.
Антоанета Цонева: Да. И знам по какъв начин, примерно спомням си, когато бяхме наблюдатели на избора на членове на ВСС, пиле не можеше да прехвръкне, включително минавахме през скенери, проверка на нашия личен багаж и т.н., така че това е едно място, което осигурява много добра възможност, поне ако се изпълни професионално, да бъде обезопасено. Осигурено във всякакъв смисъл. Твърде голяма небрежност е това да няма скенер, защото той е един скенер при подхода на стълбите се слага.
Виктор Лилов: То дори и два да се слагат…
Антоанета Цонева: И два да са.
Виктор Лилов: И два и три да са, ако са много гостите на конференцията, може…
Антоанета Цонева: Не знам дали хората добиха представа, когато го гледат на телевизия, колко е голямо това, но това всъщност не е най-голямата зала в НДК. Това е едно място, което наистина може да се покрие, от гледна точка на различни дискове…
Поли Паунова: То се покрива след дъжд качулка, извинявайте…
Антоанета Цонева: Не, не е така.
Поли Паунова: Да, да.
Антоанета Цонева: То е било оголено, за да може там да се възпроизведе този момент.
Поли Паунова: Именно.
Антоанета Цонева: За мен, продължавам да твърдя, че това е постановка.
Виктор Лилов: За мен това също е много добре планирано действие.
Антоанета Цонева: Не знам дали атентаторът знае, че участва в постановка, но това нещо има второ дъно. Просто, който ги гледа тия кадри, ако вярва, че това не е така, значи действително не си е пил хапчетата. Извинете!
Виктор Лилов: Човекът, който е планирал това нещо, е бил наясно, че НСО са оголили напълно …
Антоанета Цонева: Оголили напълно.
Виктор Лилов: За мен това е едно чисто мафиотско послание, изпратено до Ахмед Доган и това е лично моя интерпретация, подчертавам. Не може човек да си тръгва, ако не си е свършил ангажиментите и задълженията. Една седмица преди тази конференция, Ахмед Доган, по-точно източници, близки до него, бяха разпространили слуха, че той се оттегля от председателството на партията. За мен това е едно ясно и чисто послание, типично.
Водещ: Ама …както го обясни Виктор, да, мафията така праща послания. Деница?
Деница Сачева: Аз исках да кажа толкова много неща, че сега в момента ми е малко трудно да ги структурирам по важност. На първо място, аз също вярвам, че това категорично първо не е израз на гражданска позиция от страна…
Водещ: Нападателя.
Деница Сачева: Нападателя.
Антоанета Цонева: Октай.
Деница Сачева: Също така вярвам, че това по някакъв начин е организирано или режисирано, тъй като сами виждате, че всъщност една от основните характеристики на едно мероприятие, както ги наричат хората, които ги организират, е именно то да удря в много и разнообразни посоки и да разсейва обществената енергия в много и в разнообразни сценарии, за да не може в последствие да излезе с някакво конкретно обяснение. Безспорно е това, около което всички се обединяваме и това е ролята на НСО. Аз искам да подчертая, без да съм експерт в областта на охраната, но охраната не се осъществява само в деня на случване на нещо. Охраната е основен елемент на охраната е анализът, събиране на предварителна информация, обмислянето на потенциални заплахи, на потенциални възможности и т.н., така че провалът на НСО тук е абсолютно категоричен, без значение там имало ли е скенер, нямало ли е скенер, имало ли е метален детектор, нямало ли е и т.н. Включително аз бих отишла и още по-нагоре до това изобщо, по отношение на службите, каква е тяхната роля, по отношение на предотвратяване на всякакви такива събития, не само, по отношение на това, когато нещо се е случило, те как са реагирали в момента на случването. Изключително е притеснително е, че по големи, сериозни теми, ние нямаме отговори, от страна нито на службите, нито на МВР. Ние не сме чули никаква версия от какъвто и да е било характер и никакво адекватно съобщение за атентата в Бургас. Ние не чухме много важни отговори като например кой нападна бившия директор на АЕЦ „Козлодуй” и т.н. и т.н. Има много…
Водещ: И му отряза ухото.
Деница Сачева: Да. И му отряза ухото, защото това също е…
Виктор Лилов:
Деница Сачева: Да, имаме страшно много неща, които се случват.
Антоанета Цонева: Кой уби Ахмед Емин?
Деница Сачева: За които нямаме никакъв отговор на тези…
Виктор Лилов:
Водещ: И няколко общински съветници в страната.
Деница Сачева: И това е изключително сериозно и точно, поради тази причина, точно, защото няма никакъв адекватен отговор на тези въпроси, ние продължаваме да живеем в конспирации. Постоянно мислим какво се е случило, кой го е организирал, как го е организирал, защо го е организирал. Определено аз също смятам, че тук има организация. Тази организация е дала определени послания. Имаше най-различни спекулации, включително какви са посланията, се търсеха в речта на самия Ахмед Доган. Той каза няколко важни неща в тази реч. Включително беше насочил сериозно послание сложи върху алтернативните източници на енергия. Самият той знаете, че постоянно се говори по темата, че е хидроинженер. Той сложи много интересно за мен послание, свързано с медиите. Каза, че медиите са се сраснали с властта и то в присъствието на народен представител от…
Водещ: Собственикът на медии…
Деница Сачева: Собственикът на медии, който беше на първия ред. Имаше много неща, за които после в последствие хората започнаха да ги анализират…
Водещ: Тепърва ще ги анализираме, ама нямаше зрялост в политическите реакции, според мен?
Поли Паунова: Искам да добавя две неща. Първото е, относно речта. Тази реч се загуби в събитията. В нея има най-важният момент. Включително и аз като журналист го отчитам като свой пропуск, че това бе пропуснато от всички нас, медиите. В речта на Доган има един пасаж за героя, разбирайте, Бойко Борисов, който се радва на подкрепа от Анкара и този пасаж е силно критичен към Турция, силно критичен и към България. Там има още едно изречение, което казва: Аз не бих искал да коментирам поведението на чужди министър-председатели, не, че нямам такова морално основание. Едно към едно става ясно за…
Антоанета Цонева: Ердоган.
Поли Паунова: … за кого говори Доган. Мисля, че този пасаж трябва тепърва да бъде анализиран и трябва да бъде анализиран много внимателно с много умерен прочит. Това едно.Само това за смисъла на речта, исках да допълня.
Антоанета Цонева: Да, да.
Поли Паунова: Второто нещо, което е много важно, е това, което в момента се случва със службите. 30 секунди им отнема. Службите като ДАНС и ГДБОП трябваше да знаят и да предотвратят, защото тези служби имат огромен бюджет, а всъщност се оказва, че те научават от новините пост фактум неща. Вторият момент е, че когато, по-добре пост фактум, отколкото пост мортем, но винаги има такъв вариант, както видяхме. И другият много важен въпрос е в момента с цялата тази версия, която се гради, за личния мотив, за желанието за изпъкване, в която са се впуснали МВР, психолози и всякакви лози…
Виктор Лилов:
Водещ: … за слава…
Антоанета Цонева: Вижте колко тъжен човек…
Поли Паунова: Това нещо означава само едно. По този начин МВР ще каже, ето ние разследвахме случая. Намерихме причината. Разкрихме причината. Ние няма за какво повече да разследваме. Просто всичко ще свърши.
Водещ: подценяване на ситуацията.
Деница Сачева: Само искам да добавя последно нещо по темата…
Поли Паунова: Не подценяване, подмяна на ситуацията.
Водещ: Подмяна на ситуацията, според поли. Да?
Деница Сачева: Да. Аз не случайно исках да акцентирам върху речта. Речта трябва да бъде също анализирана и също да бъде внимателно прочетена. Все пак това са 20 страници, пълни с доста послания. Според мен, в тях могат да бъдат намерени някои от отговорите на въпросите, които си задаваме, но аз искам да добавя и за агресията, която видяхме. Тук аз не съм много на страната на Поли. НК, да разрешава такава агресия, но ние тук говорим отново за политици.
Поли Паунова: Ама Поли не е на страната на това да се бият политиците.
Деница Сачева: тава въпрос, че…
Поли Паунова: Да, възмутително е, Дени.
Деница Сачева: … намерени такива оправдания, но за мен…
Водещ: Можеше ли да вземеш ножовете, без да го пребиваш?
Деница Сачева: … политици не могат да правят това. Аз мисля, че българският народ в момента страда. Той е беден, глупав, безработен, самоубива се и т.н.
Водещ: И гладен.
Деница Сачева: Точно, защото политиците, които управляват България през последните години, са политици на нагона. Те се занимават с нагона. Те говорят ни просто, обикновено. Формулират в нас всички тези ниски страсти.
Поли Паунова: Но ние няма спор, че сме…
Деница Сачева: Точно, поради тази причина, когато политици на сцената стимулират ниски страсти, аз с това нещо не мога да се съглася.
Водещ: Чувство за безнаказаност демонстрира и цялата политическа власт?
Деница Сачева: Да и това е нещо, което абсолютно категорично, независимо какви са обстоятелствата, без съмнение те са били шокиращи, без съмнение, там е имало такъв тип реакция, която е била абсолютно първична, но според мен, тези хора би следвало да понесат най-малкото морално наказание. Да.
Поли Паунова: Трябва да има разследване в случая.
Водещ: Тони?
Антоанета Цонева: Аз съм с малко по-друг поглед. Може би ще бъде много притеснително това, което мисля дали да го кажа, но ще го кажа. Аз мисля, че има такова ниво на агресия вече, инфилтрирано в самото общество от години насам, както през говоренето и поведението на политическия елит, така и през изобщо медийната среда. Самият факт, че тези кадри течаха без предупреждение. Да, те хиляди пъти бяха повторени. През цялото време си мисля, Боже, мой, това го гледат деца. Може просто случайно да … пред екрана. Българските медии нямат абсолютно никакъв рефлекс, че тези кадри са изключително отвратителни. Това го оставям настрана. Това инфилтрира…
Поли Паунова: Ама ние и медиите сме отвратителни бе, Тони. То обществото ни е отвратително.
Антоанета Цонева: Това инфилтрира голяма агресия от години насам в хората, обществото, която в крайна сметка, започва да процедура, как да кажа, каква е думата, някакъв тип екстремизъм в самите прояви. Ние очакваме все повече посланията да бъдат някакви толкова изведени по някакъв начин, които сами по себе си, пак са агресивни, за да могат всички да ги разчитат. И какво имаме? Имаме хора, които родители, които избиват цялото си семейство. Това вече втори път, поради бедност, нищета или притиснати от някакви обстоятелства. Представяте ли си това каква травма е за цялото общество? Моята прогноза е, че това няма да свърши дотук,защото това са вид социални епидемии, които произвеждат. Те се мултиплицира се това поведение. Когато гледаш…
Водещ: На психолозите такава е диагнозата, така че…
Антоанета Цонева: … атаката срещу хора, които са недосегаеми, произведена по този начин, тя също, под една или друга форма, ще се повтаря, което означава, че обществото ни, според мен, на мен ми се иска, ние да говорим за това, се качва на една писта на екстремизма и агресията, която ще бъде ускорена от петте избора, които предстоят, просто, защото, повярвайте ми, няма да ни пожалят политиците, да употребят всички, изведени до край форми на публично поведение, които да могат да ни разделят, противопоставят, за да могат те на този екран да прожектират елементарния си черно-бял филм. Това ме притеснява, защото имаме среда, която подкрепя такива феномени, вместо да ги потушава и да ги посочва като изключения. Всъщност ние живеем…
Водещ: … епидемия от агресия. За това ли говорим? Епидемия от агресия…
Антоанета Цонева: Да, политическа, да.
Водещ: Виктор?
Виктор Лилов: Аз…
Водещ: Самата агресия във Фейсбук след нападението. Знаете какво се случи. Беше ужасно.
Виктор Лилов: Аз съвсем два кратки коментара, бих искал да направя. Единият е свързан с дейността на Ахмед Доган. Дали наистина, когато човек чете тази реч и да речем, се абстрахира от автора й, речта е много точна. Тя анализира в много аспекти, може би дори 90% от депутатите, от представителите на ДПС, които бяха там. Може би е била дори неразбираема. Ставаше въпрос за властови механизми, за властови ресурс на локално и на европейско ниво. Говореше се за наистина много сметки. Много интересна реч, обаче аз не мога да се абстрахирам от носителя, от автора на тази реч, който с действията си напълно опровергава всяко едно от съжденията в тази реч. Аз не мога да му имам доверие. Тази реч, която аз я слушах, беше интересна чисто като философско схоластично упражнение за мен, с изключение може би на този момент, който Поли отбеляза, свързан с…
Водещ: Турция и подкрепата, да.
Виктор Лилов: … на турския премиер, но всичко друго за мен беше едни голи думи, без никакво действие зад тях. Той с политиката си доказа, че не е никакъв либерал, с всичките си действия, той задраска всяка една либерална ценност, която иначе стои в програмата на тяхната партия и в която те се кълнат. За мен това не е либерална партия. Те не защитават либералните ценности. Това е едното нещо, което исках да кажа. Другото нещо е действията на прокуратурата, по отношение на този инцидент, следствието и прокуратурата. Тази скорост, с която се конструира някаква реалност, някаква хипотеза, която се представя за действителна, абсурдите, които прочетох, това, че имал три патрона, пък нямал пълнител, това, че от вестник, били изрязани някакви неща…
Антоанета Цонева: Това, че имал българското и европейското знаме в жилището си и някой във Фейсбук се беше пошегувал. Сега остава да открият препис на „История славянобългарска”…
Виктор Лилов: Това е толкова елементарен и примитивен трик, на който се хващат хората и това е поредният пример, как следствието и прокуратурата не работят. Не разследват в действителност случая. Това беше казуса, в Борисовата градина с убийствата. Това бяха всички казуси, които станаха публични. Следствието конструира…
Антоанета Цонева: … хипотези, които дават на обществото…
Виктор Лилов: Подбират подходящите доказателства. Другите ги игнорират.
Водещ: Подмяна на ситуацията, това, което каза Поли.Това беше голям залог към новия главен прокурор, извинявайте…
Антоанета Цонева: В Оруел всъщност „84-та”, основното е да подмениш действителността, да пренапишеш новините, да пренапишеш историята, ако трябва. Всичко да бъде, министерство на истината да каже кое е истината. Ние от вчера, освен, че имаме много отдавна министерство на истината, от вчера след изявата на вътрешния премиер, имаме министерство на любовта…
Виктор Лилов: Аз мога да ти кажа кой е министър.
Водещ: Кой е министър?
Поли Паунова: Вътрешният министър.
Антоанета Цонева: … защото имаше такива послания, обичаш ли ме,не ме ли обичаш, обаче целият проблем е, че при нас поне министерство на истината и министерство на любовта съвпадат, което дори Оруел не се е сетил за това.
Поли Паунова: Аз ти казах Фройд. Всичко търсим във Фройд. Последни думи искам, да кажа и млъквам.
Водещ: Кажи, Министерство на щастието ще имаме ли някога…
Поли Паунова: …. Които няма да имаме.
Водещ: Министър на щастието.
Поли Паунова: Само да добавя това нещо. Всичко това, което казаха и Виктор и Тони аз съм напълно съгласна с тях. Допълвам само. Не може, не е нормално, демократична държава, 2013 г., член на ЕС, управляващата партия и службите и въобще цялата нагласа на обществото към този инцидент да е все едно е гръмнала пиратка на нова година пред НДК. Това, хора, е опасно и страшно.
Водещ: Или някой е тропнал с крак и просто е сплашил някой. Деница, последни думи и от теб?
Деница Сачева: Последни думи, мисля, че България има остра нужда от политици, които са свободни и които обичат България, колкото и да звучи това емоционално, защото моят личен девиз е, че любовта е енергия, а истината свобода, така че…
Поли Паунова: Той и Цветанов така мисли.
Деница Сачева: … ако повече говорим истината и ако имаме повече политици, които искат да бъдат свободни да говорят истината и най-вече такива, на които да им пука за България, а не за тях самите, мисля, че всичко щ бъде доста по-добре.
Водещ: Тони?
Антоанета Цонева: Свободни политици ще имаме, ако имаме свободни граждани. Моята надежда, защото те могат да изберат съзнателно свободни политици. Моята надежда е в хората, които не се уморяват да излизат на улицата, да крещят и викат и скандират в лицето на властта: Мафия и да застанат като щит срещу последното неограбено от тази злощастна държава. Ако нещо някога тук превърти зъбчатката, ще започнат тези хора, които излизат и го правят. Нищо друго няма как да създаде някакъв здрав фундамент, от който ние да тръгнем нанякъде. Речи, конгреси…
Водещ: Мислещи … хора.
Антоанета Цонева:… мурафети, всичко това е само, за да ни остави в блатото, в което стоим.
Водещ: Виктор, ти си и край на голямото жури за днес?
Виктор Лилов: Аз всъщност няма какво да кажа. По-скоро, хора, повярвайте наистина, че сте свободни, за да направите свободен избор. Наистина това е посланието, което подкрепям. Исках да говоря нещо за банките и за това убийство в Пловдив, не знам дали имаме време?
Водещ: Нямаме време, но това са вечни теми, така че…
Деница Сачева: Завърши с обич, не с убийство, моля те.
Водещ: С обич.
Поли Паунова: Саундтракът към… и всичко да се свършил.
Виктор Лилов: Министерство на любовта вече е под контрола на здравите сили, няма какво да кажа.
Водещ: Божидар Манов ще влезе след малко да си говорим за кино и така всичко филмово ни е в България. Не можете да отречете, така че край. Благодаря ви. Благодаря ви и на четиримата.          

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 23.06.2012 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 23.06.2012

Водещ: Да си добре приспособен към болно общество не е признак на добро здраве. Когато журналистическите коментари се появяват като графити, работата на медиите как е свършена? Снимка с този графит върху ЖП вагон предизвика доста дискусии във facebook.com. Цитатът е на Кришна, уточни в дискусия Филип Харманлиев, за да потвърди правилото, че няма бивши журналисти. А като журналисти трябва да предоставяме на обществото точна и проверена информация и не бива преднамерено да я скриваме или изопачаваме фактите. Не бива да публикуваме информация, за която знаем, че е невярна. Не бива да подвеждаме обществото и за това сме длъжни ясно да посочваме къде са използвани манипулативни текстове, документи, образи или звуци. Трябва да разграничаваме фактите от коментарите и предположенията, коментарите и анализите. Да се стремим да представяме разнообразни мнения и гледни точки. При отразяването на спорове сме длъжни да се стремим да дадем възможност на засегнатите страни да изразят своята позиция. Има още много пожелания в Етичния кодекс. Има ли изненадани? Помните ли случая с една партийна книжка? Тогава нямаше Етичен кодекс, но резултатите бяха същите. Хората спряха да гласуват сутрин със стотинките си за вестник, който публикува фалшификата. Кого обаче наказаха няколкото почтени журналисти, които показаха какво мислят? В нашия занаят за съжаление често цената на манипулацията плащат и тези хора. Останалите са дялани камъни и веднага пасват другаде, когато лъж веришът с рейтинга върви. За тях доверието не е ценност. Важно е да се ядат печени животни с победителите, да се тича след тях, баница да им се прави и куп други още деятелности. А приемливата за занаята близост е поне една ръка разстояние от политици и всички с икономическа или друга власт. Единственото, което не проумяваме – кой реши, че сред толкова много хора поне един няма да улови на кадър истината? Не виждам кой е започнал първи, но се вижда, че протестиращи и оператор се бият. Задавам въпроса, не защото скиорите, сноубордистите и всички останали спортисти, посещаващи „Орлов мост” държат отговорни всички журналисти. Задавам го, защото в последните дни мнозина от нас използвахме във facebook.com бутона „харесва ми”, за да коментираме, за да одобрим коментара на колегата Христо Комар/…/ „какви времена настанаха? Човек да се чувства неудобно, че работи в медия!” Вярно е, че хората, които излязоха с идеята да опазят гората, не ни вмениха на едро този грях, но е добре да си дадем сметка, че в уравнението доверие има и морална компонента и не нали се сещате, че не я плащат дяланите камъни сред нас, а всички останали. Нищо, че нямаме нищо общо. Разбира се има и добра новина – за първи път едно организирано в мрежата общество посочи авторите на манипулацията, а не отсъди на едро. Има истина в твърдението, че обичащите планината, са добри хора и за това е редно да им благодарим ние – журналистите. Защото е срамота заради двама, търсещи бой сред хората, всеки да застава срещу всеки. Бях сигурна, че някой ще сподели статус „не замеряйте журналистите! Те толкова могат”. Поне аз не го видях и това наистина е добра новина. Какви с а останалите новини от седмицата? Разбира се протестите и някои медии напълно обсъдиха социалните мрежи. Любителският запис ясно показа, че просто сред протестиращите и отразяващите има двама, които се сбиха. Не искам да кажа, че оправдавам боя. Нито над оператори и журналисти, нито обаче и над хората, защото кой, ако не ние журналистите най-добре знаем, че на един протест идват всякакви хора. Случката за съжаление доведе до пълна мистификация на случващото се на „Орлов мост”. Във facebook.com страницата на „Клубът на журналистите” Ви попитах трябва ли Етичната комисия да вземе отношение по случая Диана Найденова. 28 отговориха – да, 3-ма отбелязахте, че не сте гледали дуела – водещ-еколог. 3-ма добавихте отговор – „еколозите са вид вампири”. Двама коментираха с различни гледни точки и тъй като спазваме традицията в „Клубът на журналистите” да търсим гледната точка на младите колеги, те са днес гости в студиото. Още от седмицата – можем спокойно да очертаем бойното поле медии и властта. Съдът осъди Ася Пенчева от русенския вестник „Утро”, защото си свърши работата. Архонти и властност – ако може да ги има, но тайно, а журналистите да очакват скоро и сценариите да идват с параф от Светия синод. Следното се отнася до колегата Горан Благоев. Актуално от днес – Бойко метърът отчете – на 10 обещания се изпълнява едно. Водеща определя темата часовото издание. Във всички останали издания пък можем да прочетем подробности за изследването, което даде повод на Цветелина Бориславова да не коментира, че се преструваме на нещастни. Разбира се коментарите във facebook.com са по-различни от медиите. Какво предстои да анализира в понеделник фондация „Медийна демокрация?” Може би случващото се в медиите. Ще научим само след малко от доцент Орлин Спасов от фондация „Медийна демокрация”. Има ли конфликт с Етичния кодекс след като журналистите вземат страна в един спор? Полина Паунова от mediapool.bg е също в студиото. Ние сме информационните бедняци, написа на страницата ни във facebook.com Стоян Нешев, опонира от Георги Марчев. На двамата ще разчитам да подредят събитията. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Велина Йорданова, Слави Близнаков, Цвета Николова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева. Останете с нас и разбира се коментирайте това, което бихте искали на страницата ни във facebook.com „Клубът на журналистите” БНР. Сам съм с вятъра, може би си мисли всеки журналист, принуден да пише в мрежата по-активно, отколкото в медията си. Ще започна с добавените отговори в анкетата, която пуснах на facebook.com страницата „трябва ли Етичната комисия да се самосезира по случая Диана Найденова. Разбира се мнозинството застават зад отговора „да”. Трима са отговорили, че не са гледали въпросното интервю, а трима са добавили отговор „еколозите са вид вампири”. Добър ден казвам на гостите в студиото и ми се ще да дам предимство на Стоян Марчев, Стоян Нешев и Георги Марчев. Защото Вие коментирахте на страницата ни във facebook.com, че сме информационни бедняци. Фразата е на Стоян. Добър ден!
Стоян Нешев:Добър ден!
Водещ:Защо сме информационни бедняци?
Стоян Нешев: Да, като цяло това е една моя публикация в нашия студентски блок. Информационните бедняци дойде в следствие от това, което се случи в последните седмици. Твърдя, че младите хора сме винаги четящи, но същевременно не сме прочели нещата така, както трябва или все не сме прочели правилното четиво. А все четем. В крайна сметка се получава един парадокс.
Водещ:От много четене. Загубени в четенето.
Стоян Нешев: От много четене. Загубени в четенето, за губени в превода.
Водещ:Георги Марчев пък ви опонира, че е почти съгласен, но не съвсем. Добър ден.
Георги Марчев:Добър ден и от мен. Ами аз съм съгласен с твърдението на Стоян иу публикацията му изобщо, но по-скоро бях несъгласен в медиите, които беше изброил. Т.е. тези медии, които беше изброил естествено, че са независими според мен, но има и други. Не можем така… Това ми беше единствената забележка, но вече като цяло съм съгласен с твърдението му.
Водещ: Двамата учите медии, журналистика в университета за Национално и световно стопанство. И се уговорихме да подредите събитията. Вие сте. Какво се случи през седмицата и каква е Вашата класацията.
Стоян Нешев:Ами хайде, аз ще започна първи.
Водещ:Стоян, да?
Стоян Нешев:Започвам с нещо много слабо, за слабия успех на матурите през последните 5 години. Аз като вече завършил 12 клас и т.е. една година след като съм завършил, наблюдаваме страшни резултати. Най-слабият випуск – средна оценка по БЕЛ 4.18, според мен това е едно от събитията, да свързано е с образованието, но аз го подреждам на първо място, защото образованието трябва да е по-напред от медийните скандали. И не може учениците да… Другите събития – за мен ужасяващо е писмото от „Пирогов” от пресцентъра на „Пирогов”, което вчера гръмна във всички медии. Дори вулгарно мога да го нарека.
Водещ:А един PR е изпратен до медиите сам да обясни за какво става дума, защото, ако човек прочете текста, наистина може да реши, че е злоупотребил със седенето на слънце или PR на „Пирогов” е изпратил една, нещо като сатира до журналистите, с цел да ги осмее, че ровят в „Пирогов”, както…И после, третото събитие?
Стоян Нешев:После третото събитие, това са разбира се еко протестите и медийните страсти около тях, но Георги Марчев мисля, че също…
Водещ:Твоите събития, Георги?
Георги Марчев:Аз сутринта се замислих как да подредя моите събития. И реших да погледна, да дам по едно събитие от гледна точка на това, че съм студент на това, че съм студент и от гледна точка на това, че съм журналист, защото съм и в двете роли. Едновременно съм и дете на прехода. Като студент посочвам много хубавия текст на Георги Деянов, мисля, че се казва „Студентът”,българския студент, който мисли, че учи в Англия. Той се казваше „добро утро, ние сме децата на прехода” Който обиколи страхотно много и социалните мрежи, беше препечатван и в интернет, online медии.
Водещ:Което ти даде повод днес да го пуснеш на стената си с допълнителен текст – ние сме новите олигарси.
Георги Марчев:Това е вторият текст, който той е дал на „Дневник” и е бил препечатан и в други медии. Като журналист обаче не мога да остана безразличен към реакциите след интервюто на Диана Найденова. То беше в разрез с всички журналистически норми. Изобщо с отношението към…
Водещ:Една добра и една лоша новина до тук. Да видим с третата на къде ще се наклони везната.
Георги Марчев: Третата новина, която аз си отделих, е карикатура на Малински, който аз много уважавам. Тя е от „Днес” и нея кметът на София Йорданка Фандъкова е нарисувана като върколак по повод бездомните кучета в София. Мисля, че тази тема остана малко по на заден план тази седмица, въпреки че в неделя почина втори човек за тази година…
Водещ:Който беше нападнат.
Георги Марчев:Да. Беше нападнат в Редута. Тъй като аз следя темата в „Дневник”, където работя, остана малко по на заден план. Мисля, че нормалността на едно общество се показва и с реакцията и при такива ситуации. Не е нормално в европейска столица да умират хора, нахапани от кучета.
Водещ: Също толкова ненормално е да искаме да унищожаваме кучетата, защото това не е решение. Няма да го коментираме. Добър ден на Поли Паунова от mediapool.bg
Полина Паунова: Добър ден.
Водещ:В грях ли е журналистите в такива ситуации като протестите или като кучетата, темата за кучетата да показват страна?
Полина Паунова:Бих започнала с едно друго изречение. Това, което Жоро каза току що, че си е избрал новина карикатура. Всички новини към този един момент са карикатури. Което е голямата тъга в случая.
Водещ:А този, който ги рисува, пък каза, че е срамота.
Полина Паунова:А този, който ги рисува каза още няколко много хубави неща.
Водещ:Когато карикатуристите започнат да говорят и да коментират, нещата не са много нормални.
Полина Паунова: Но да се върнем на въпроса за греха на личното мнение. Не е грях да имаш лично мнение. Грях е личното ти мнение да бъде истерично. Тъй като медиите в момента се занимават много повече едни с други, тъй като те не могат… Смисълът на журналистиката е тя да е опозиция. А поне така ги разбирам аз нещата. И понеже в момента повечето медии, хайде да не слагаме всички в един общ кюп, но повечето медии не изпълняват тази си функция, за това решават, че все пак трябва да има нещо опозиционно и то е насочено срещу други медии, с които се сблъскват в любовта си към управлението. И именно по тази причина се получават нещата, за които говорим. Това от една страна, а от друга страна личното мнение е много хубаво нещо. Стига то да бъде нюанс, а да не бъде основа. Значи ние трябва да отразяваме, не трябва да бъдем в центъра на отразяването.
Водещ:По възможност да не подминем събитието.
Полина Паунова:Разбира се.
Водещ:Както се получи в един момент, но това ще коментираме малко по-късно. Ще се върнем на тази тема. Добър ден на доцент Орлин Спасов.
Орлин Спасов:Здравейте!
Водещ:Така ли ги виждате и Вие медиите, когато ги наблюдавате? Спазват ли препоръката, добрата препоръка да са на поне една ръка разстояние от властта, хората във властта, няма значение дали тя е икономическа, политическа или всякаква друга?
Орлин Спасов:Ами тези медии, които наблюдаваме, доста трудно спазват дистанция към властта. Знаете, че фондация „Медийна демокрация” следи редовно именно отношението на някои водещи печатни издания към ключови политически фигури и към политически институции. И последните данни, които имаме, които са ни предоставени от агенция „Маркетинг”, с която работим вече няколко години, показват, че отново имаме много силна доминация на познатите ключови фигури, най-вече на министър-председателя Бойко Борисов в медиите. Само бих могъл да кажа предварително някои данни, които са интересни за нашите слушатели. Вече на пресконференцията в понеделник ще огласим подробно картата на медийните зависимости в България, но във всеки случай в този период, който ние наблюдаваме, следим няколко всекидневника „24 часа”, „Труд”, „Телеграф”, „Сега”, „Стандарт”, „Преса” и „Дневник”, който излиза вече само online. В тези няколко издания за периода от началото на тази година, отново познатата картина виждаме – Бойко Борисов с 3670 информационни единици присъства. На второ място е Цветан Цветанов, отново човек от правителството – 1653. Доста по-назад остават представителите на опозицията. Но интересно е, че доста по-назад е и новият президент Росен Плевнелиев, който има присъствие в 983 информационни единици в тези издания. Следователно простата сметка показва, че Бойко Борисов присъства в медиите 4 пъти повече, отколкото президента на Републиката. Що се отнася до субектите, които изразяват отношение в медиите, отново имаме много силна доминация на Борисов, който има 2 пъти и повече дори превъзходство пред Сергей Станишев, като субект, който изразява отношение по различни теми от дневния ред на обществото. Като само това ще кажа сега, без да навлизам в много проблемни детайли, че прави впечатление, че представителите на ГЕРБ и на самата партия ГЕРБ изразяват сравнително в по-малка степен отношение. По-малко дори и от БСП, което показва, че Борисов е иззел инициативата и продължава доста еднолично да изговаря и формира отношението и на партията си в медиите. И всичко това резултира и в медийните рейтинги. Ние измерваме и този вид рейтинг. Никой друг не го прави. Тези рейтинги са положителни и отрицателни, като положителните стойности – примерно медия рейтинг +2 показва, че за съответното лице или за съответната институция в наблюдаваните медии в пъти по-често се съобщава в позитивна светлина, отколкото в негативна. Така че, ето само някои данни, за месец май ще кажа. Бойко Борисов има рейтинг, който се движи между 4 и 4.50 следователно медиите съобщават около 4, 4 пъти и половина по-често за министър-председателя в положителна светлина, отколкото са критични към него. Росен Плевнелиев има рейтинг +5. Значи той се радва на още по-голям медиен комфорт. Цецка Цачева достига през май =9. Значи почти 10 пъти по-положително отношение, което рязко контрастира на някои данни от социаологическите проучвания, които показват много нисък рейтинг на парламента. Общо взето точно обратната е картината при представителите на опозицията. При Сергей Станишев например рейтингът през тази година като цяло е отрицателен. В най-лошите моменти достига до -2 и дори малко по-надолу. Но през май има известно подобряване. Така се движи и около неутралното и дори на моменти малко по-нагоре до +1, което означава, че в някои моменти той успява да постигне един незначителен превез над положителните оценки. Но като цяло казах, че доста по-назад остава в негативната ччаст на спектъра.
Водещ: Може би гражданското общество ще включите в това наблюдение, защото то мисля, че си извоюва главна роля напоследък.
Орлин Спасов:Ами гражданското общество разбира се, че трябва да го коментираме също, тъй като то излезе сега на сцената именно във връзка с тези протести, с които започна днешният ни разговор. И това е една голяма промяна според мен и в отношението към медиите. Защото Вие знаете, че през последната година и последните месеци към българската медийна среда бяха отправени многобройни критики, за които много пъти сме говорили и тук, и във вашето предаване, както от външни авторитетни организации, така и от български неправителствени организации. Така че аз няма да повтарям всичко това. То е до болка вече познато. Но само искам да кажа, че тези протести дадоха една неочаквана видимост на проблема за липсата на достатъчно свобода в доминиращите български медии. Това беше може би централното послание, което една част от не конформистко станалото младо поколение отправи и към българските медии, защото това послание показа, че българските традиционни медии до голяма степен се възприемат вече като част от по-скоро от самат политическа система. Като част от политическото статукво. Ето това е може би и най-важният и голям проблем. Те загубиха, може да се каже през гледната точка на тези протести, статуса си на четвърта власт.
Водещ:Казваме езика на социалните медии – куче касичка или куче пазач на обществото. Ще продължим с коментар само след малко. В „Клубът на журналистите” продължаваме да разсъждаваме около отношението на медиите към властта. Чухме какви са данните. Ами сега да ги коментирате, ако искате. Да започнем от студентите. Това ли са медиите?
Георги Марчев:Медиите явно са това, но аз да кажа, че най-голямо впечатление ми направи рейтингът на Цецка Цачева. Мога да я поздравя за това +9, което има като отношение към нея. Наистина впечатляващо.
Водещ:Вероятно снимката…
Георги Марчев:Бойко Борисов – който е 4.50 по данните, които виждам. Наистина впечатляващ резултат. Това мога да кажа аз.
Стоян Нешев:Аз не чух данни за Искра Фидосова или е имало такива. Според мен тя също има добър рейтинг. Спомням си, да има снимки с червената слушалка, но мисля, че това може да е положително за нейния рейтинг. Но като цяло, ако медиите имат някаква роля , за да направят информационни бедняци след тези протести, след тези събития, мисля, че успяват.
Водещ:Всъщност медиите на едро отсъдено чрез методите на социологията, са доста любезни към властта. И може би това кара властта да има все повече претенции към медиите. Така, един отговор на въпроса, който постави вицепремиерът към протестиращите – „вие къде сте били, когато застрояваха Черноморието”? Отговорът, който всички цитираха, е „на…” Полина?
Полина Паунова: Значи ситуацията може би трябва да я разкажем с две думи, за да внесем яснота. Няколко дни, след като министър Цветанов попита всички протестиращи къде са били през 18 годишния преход, докато се е презастроявал Слънчев бряг, та той тогава изгря в парламента няколко дни по-късно. И на пресконференция аз го попитах той къде е бил през тези 20 години. На което Цветанов отново насочи въпроса към мен. Попита ме аз къде съм била. С оглед на моята възраст съм била в детската градина, поясних му това и го попитах той къде е бил. Пак върнах въпроса към него. И се оказа, че той е бил гражданин на България, което е някаква изключително важна информация за всички нас. Изразявал активна гражданска позиция. На въпроса как я е изразявал, той каза, че е гласувал, когато се е налагало. Така че наложителността…
Водещ:Когато е имало избори.
Полина Паунова: Ами сложна е министерската мисъл, както знаеш. Много, и това, което доцент Спасов казва за данните за медиите, не знам дали всички Вие забелязахте – много малко медии по време на тези протести, отразиха протестите през погледа на протестиращите. Всички те ги отразиха през погледа на властта. Аз не знам дали в демократичния нормален свят това нещо може да се случи. Това се случва и във всяка една политическа новина. Може би доцент Спасов го е забелязал това нещо, когато примерно има раздор в СДС и ДСБ, когато има конгрес на БСП, винаги основната информация от изказвания на Бойко Борисов, който е коментар на даденото събитие. Сещам се например в новина във вестник „Монитор” премиерът: „не се меся във вътрешните неща на десните партии” и от дописката по-надолу се разбира, че всъщност новината е за това, че няма да има Синя коалиция. Но същото беше и с конгреса на БСП, когато коментарът, че Станишев бил Първанов. Разбирате ли? Това е някаква шизофрения. Променя се абсолютно смисълът на новините.
Водещ:Между другото заглавието, което цитира, ме върна към стари коментари в „Клубът на журналистите”. Доцент Спасов, ние сме си задавали така този въпрос – кой пише заглавията във вестниците?
Орлин Спасов: Ами там е проблем, че…
Водещ:То е толкова образно, че чак радиото, което няма образ, излъчи образ в този случай.
Орлин Спасов:Да, ами там е въпросът, че ние престанахме да знаем кой пише заглавията и въобще това е един от големите проблеми на българската медийна среда, че ние все по-малко разбираме кой, кой е. Има и още нещо. Сега ще си полсужа с едно сравнение със заглавието на един класически уестърн „Добрият, лошият и грозният”. Като че ли няма добър, иначе така останаха само лошият и грозният и ние трудно разбираме има ли въобще добър, кой е той.
Полина Паунова:И кой е по-добър от лошият и грозният.
Водещ:
Орлин Спасов:Така че наистина не е много ясно. Всеки път ние трябва да си задаваме този въпрос и това е една тревожност.
Водещ:Дали не е добре да си го задаваме преди да напишем нещо.
Орлин Спасов:Да,но, аз малко бих искал да се върна към това, което все пак сега се случва и с тези протести, които коментирахме в студиото, защото наистина мисля, че се достигна до една линия, много важна, в която като че ли много категорично медиите започнаха да се разделят на нашите медии и на нашите медии. И Вие тук чухте тези млади хора, току що, да използват едни специфични думи. Те казват „моите събития са” и ги подреждат или „нашите събития са” и ги подреждат по един определен ред. Това вече не са просто събитията, които медиите отнякъде изпускат и които всички ние трябва да приемем.
Водещ:Т.е. има промяна на дневния ред?
Орлин Спасов:Така че има различни дневни редове, които стават видими и така да се каже алтернативният дневен ред вече не е така подтиснат, както той дълго време беше. И този алтернативен дневен ред има вече своите собствени информационни канали, които са независими от каналите на традиционните медии. За това аз мисля, че това, което каза Стоян разбира се донякъде е вярно, че младите са информационно бедни, но по-важно е да се каже, че те не са информационно всеядни. Просто свърши тази информационна всеядност, поне в една част от младото поколение.
Водещ:Притеснителен ли е за Вас фактът, че по-скоро PR-те по-скоро реагираха, може би въпросът ми е към Стоян, защото той подреди това събитие, с писмото, което беше изпратено към медиите с цел подиграване.
Стоян Нешев:С цел подиграване и то точно…
Водещ:Точно PR-те реагираха и поискаха шефът на „Пирогов” да държи PR-а си далеч от успокоителните. Така да го кажа.
Стоян Нешев:Това всичко е следствие от една нормална проверка. Но в случая PR-те, те не могат да бъдат журналисти.
Водещ:Сигурно ли е това?
Стоян Нешев:Ами поне според мен те не могат да бъдат журналисти. Могат да бъдат…
Водещ:Не могат и не трябва. Да направим разликата.
Стоян Нешев:Те не знаят и не трябва да бъдат. Но цялата подигравка в този текст мисля, че е обидна не към интелектуалния, защото те съветват и журналистите, че уважават интелектуалния труд, не към журналистите, а по-скоро към хората, пациентите на такава болница, номер едно в България.
Георги Марчев:Всъщност това писмо беше отговор на едни писания по определени вестници, които излязоха даже имаше един от тях, видях вчера, на първа страница „Пироговски октопод” или нещо такова видях. „Здравен октопод” – точно така, „здравен октопод”. И реакцията на PR беше във връзка с тези публикации. Във връзка с необективното отразяване на болницата.
Водещ:За това е . Разбира се тръгваме от малкото към голямото. Един PR решава, че може да учи журналистите. Една съдийка пък от Русе помисли, че може да ги откаже да работят например. Ася Пенчева, колежката от русенския вестник „Утро” също беше много цитирана в социалните мрежи, защото си зададе резонния въпрос „трябва ли да си зареждаме батериите на касетофоните”, тъй като съдийката не допусна нейния запис, тъй като не било официално СРС и така тя излезе виновна. Всъщност как бихте коментирали? Поли?
Полина Паунова:Бих коментирала по следния начин. Това, което Жоро каза преди малко – „октопод” е най-често употребяваната дума от медиите около това правителство и от това правителство. Ние създаваме гласно или негласно, т.е. мълчейки или взимайки някакво отношение, по-скоро положително към властта, тези, които го взимат, ние създаваме условия да не можем да си вършим работата и наистина да няма смисъл да си зареждаме диктофоните, защото знаем… Т.е. ако въпросът е неудобен, тогава следва осъдителна присъда. Дано това е първият и последен такъв случай.
Водещ:Ами той не първият, но за съжаление няма да бъде последният.
Полина Паунова:Да, не е първият, но дано бъде последният.
Водещ:Сега ще Ви помоля да си сложите слушалките, за да можете да чуете и Вие Александър Кашъмов. Добър ден!
Александър Кашъмов:Добър ден.
Водещ:Тръгнахме от един PR, който се опитваше подигравателно да учи журналистите как да си вършат работата, отразявайки „Пирогов”. Стигнахме и до съдийката от Русе, която прецени, че записът на журналистка не е СРС и заради това не може да бъде доказателство. Разбира се Вие схващате, че става дума за Ася Пенчева от русенския вестник „Утро”. Как да коментираме този случай?
Александър Кашъмов: Ами разбира се едва ли може да бъде коментиран случая в пълни детайли без да ги познаваме, но все пак някои неща са доста драстични и очевидни дори на пръв прочит.
Водещ:И всъщност говорят за онази картина, която ние много пъти с Вас сме коментирали тук, че ако има натиск върху медиите, които са базирани в София, какво остава за тези, които са извън София.
Александър Кашъмов:Абсолютно вярно. Медиите в страната между другото са от много години подложени на сериозен натиск, тъй като тогава, когато те си позволяват критични публикации срещу държавни служители, срещу хора, които са на високите етажи във властта, срещат много сериозен отпор. Знаете, че ние коментирахме с Вас този случай по повод решението на Европейския съд по правата на човека по случая Касабова, който аз имах удоволствието на представлявам и случая Бошков от миналата година. Всъщност отново виждаме неща, които не са сериозно съобразени. Първо не е съобразено, че свободата на словото е основно човешко право и по Конституцията и по Европейската конвенция за правата на човека, че в дадения случай става въпрос за публикация от обществен интерес, защото виждаме, че все пак се касае за събития, които се случват в дом за деца. Отношението към тези деца. Въпросът дали персоналът си върши работата в интерес на тези деца и в интерес на обществото. Това е една тема от обществен интерес и то особено при положение, че журналистката е отишла и на място е проверила фактите. Т.е. тук налагането на санкция глоба в размер на 1000 лева например, нещата отиват и към компенсация, която ще бъде изплатена, поне от това, което успях да прочета в интернет. Нямам представа дали е присъдено обезщетение, но ако не е присъдено сега, то може да бъде присъдено отделно в гражданско дело, което отново ще създаде големи проблеми пред свободата на словото, защото ще играе ролята на една предварителна цензура. Има смразяващ ефект, както го е нарекъл Европейския съд по правата на човека. По отношение на всички журналисти, които за в бъдеще биха искали да разкриват нередности в обществото. Още на този етап е видна не пропорционалност. И вторият голям проблем, който очевидно съществува – е не приемането на записа като доказателство и доказателствено средство. Отново си позволявам да цитирам решението на съда в Страсбург по делото Касабова, където той каза много ясно в този конкретен случай, че не винаги е виновен законът, а понякога въпросът е как съдиите прилагат този закон.
Водещ:И какво си мислят, прилагайки го по този доста превратен начин.
Александър Кашъмов:Да. Отново проблемът с използването на запис като доказателствено средство е свързан с това как съдиите прилагат закона, а не толкова с това какъв е законът, защото разбира се един журналистически запис представлява веществено доказателствено средство, както всяка една вещ, която може да бъде приета и представена по делото, така и този запис може да бъде приет и представен по делото. След това няма никаква пречка да бъде назначена експертиза, която да разкрие съдържанието на записа.
Водещ:Разбира се сега ще взривя с един коментар юриста у Вас, но в крайна сметка разчитам на журналист у Вас. Всъщност това е една бакалска сметка, която най-вероятно е имала съдийката, вземайки това безумно решение. Медията е по-богата и тя ще плати.
Александър Кашъмов:Ами аз не зная какво точно е имала в предвид съдийката, не мога да коментирам. Разшири се в общественото пространство становището, включително и в магистратски среди, че записът не може да бъде доказателствено средство. Това е свързано с една поредица от текстове в Наказателно процесуалния кодекс, в която се казва, че записи се правят по специален ред, нали, говорим за СРС, но тук идеята е съвсем различно. Идеята е, че прокуратурата, когато иска да повдигне обвинение, не може да се основава на друг вид запис, освен на такъв, който е изготвен по надеждния начин. Т.е. смисълът на тази норма в НПК е защита на справедливия процес, защита на евентуалните подсъдими, така че те да не могат да бъдат обект на манипулативен процес от страна на прокуратурата. Никъде обаче не е казано, че същият стандарт се прилага спрямо защитата. Точно обратното. Един човек трябва да може да се защити с всички възможни средства. Обратното – това да се откаже защитата от всички възможни средства представлява нарушение на правото на защита, което е част от член 6 на Европейската конвенция за правата на човека. Т.е. тук не само говорим за накърняване на свободата на словото, но и за накърняване на правата на защита.
Водещ: Стана традиция „Клубът на журналистите” да Ви моли като представител на Етичната комисия да вземете отношение, между другото разсъждавали ли сте по случая Диана Найденова, който събуди…?
Александър Кашъмов:Ами все още не сме разсъждавали. Интересното в случая е, че има няколко предложения за обсъждания във връзка с протестите и отразяването им от страна на Електронните медии. Очевидно е, че на следващото заседание ще се занимаваме с тази тематика. То ще бъде през месец юли. Така че вече имаме сигнали, подадени. За случая специално с Диана Найденова нямаме, но очаква се, че до тогава може да имаме конкретно сезиране. Така че любопитно е…
Водещ:До колко е вярна информацията, която излезе в медиите, че само набеденият за вампир еколог има право да подаде такъв сигнал до Етичната комисия?
Александър Кашъмов:По начало това е така. Етичната комисия не се самосезира по конкретни казуси. Тя се самосъзира по принципни въпроси, по които дава общи препоръки. Разбира се, ако ние не получим жалба от конкретния еколог, няма пречка да се произнесем с една обща препоръка или становище за това какви стандарти следва да се прилагат в случай, когато подобен формат…
Водещ:И до колко Етичният кодекс трябва да се спазва, може би.
Александър Кашъмов:Ами да. Определено, но също така трябва да се види кои са релевантните текстове в Етичния кодекс, защото случаят не е прост, не е просто, тъй като всъщност поне моето лично мнение е, че зрителите можаха да си съставят мнение за обществения дебат и неговите страни. Дори Вие по един парадоксален начин този доста агресивен материал всъщност допринесе за това зрителите да получат достатъчно точна информация и да се настроят срещу репортажа.
Водещ:Е, хубаво би било, това да не влиза в арсенала от журналистически средства, защото подходът е много особен. Благодаря за този…
Александър Кашъмов: Тук въпросът не е за обективността толкова, колкото въпросът е за арсенала на журналистиката и до колко тя все пак трябва по един обективен и спокоен начин да ръководи и да моделира обществения дебат.
Водещ:И да оставим сатирата на сатириците, както се казва. Играта за актъорите. Ние да бъдем просто журналисти.
Александър Кашъмов: Точно така. Всеки си има своя роля и това също е въпрос на професионалната етика.
Водещ:Благодаря на Александър Кашъмов за този коментар. Да продължим ние около този случай. Трябва ли според Вас Етичната комисия да каже нещо или вече би било късно? Поли?
Полина Паунова: Аз смятам на първо място, че екологът вампир, набеденият еколог вампир трябва да сезира Етичната комисия и това един много принципен въпрос, защото ако ние като общество не искаме да ни се нарушават правата, не искаме да бъдем осмивани, не искаме да бъдем използвани за някакви цели, ние трябва да защитаваме тези свои права. Т.е. трябва пътя от протеста и крясъците „Долу БТВ” да бъде изминат до край със сезиране на Етичната комисия. Това е моето мнение.
Водещ: Във Вашите учебници по журналистика какво пише?
Стоян Нешев:Да, в моя учебник по журналистика пише за Диана Найденова. Аз мисля, че случаят Диана Найденова, освен всички противоречия с журналистическата етика, доказа и нещо положително, че събуди се една гражданска позиция, една гражданска оценка. И обществото реагира. И реагираха по адекватен начин, сега остава да се предприемат и съответните мерки от Комисията. Но според мен, както един нормален българин, пускащ си вечер съответните новини, както не взима никакво отношение, защото един нормален българин няма как да се интересува от медийните страсти, коя е Диана Найденова и какви са тези задколисни игри. Това не е така. Но ето, че сега този случай и самото интервю с еколога, събудиха човека от дома му, който натиска и гледа новините. Събудиха го и този човек си даде своята оценка.
Полина Паунова: Само една вметка да направя още, извинявам се. Аз не знам дали точно това е събудило зрителя. Мисля, че по-скоро зрителят се събуди от друго – от двойния стандарт. От това, че когато гласува министър-председателят на България, Диана Найденова го изчаква, за да каже, че има да гледа много важен мач и за това тя да обича по-бързо с въпросите или да не го прекъсва, когато той говори за неговите магистрали и употребява „неговите”, защото както доцент Спасов каза – всеки има собствен дневен ред. А т.е. двойният стандарт в журналистиката, двойният стандарт, когато насреща е властта и ти искаш някак да те гушне, за да се смърсиш с нея. Това са някакви човешки страсти, които всеки решава дали да им се поддаде или не. И когато срещу теб стои един обикновен човек, един протестиращ, върху който можеш да излееш цялата си агресия, която е всъщност неосъществена агресия към властта според мен. Това исках да добавя.
Водещ:И малко щеѝ се затрудня, ако трябва да поканя Фройд. Нека да направим нещо друго. Обедните емисии от онзи ден да сравним между две телевизии. Няма да ги назоваваме, защото е важен принципът. Георги, бяхме го говорили това в предварителния разговор. Когато имаше протест и така наречен контра протест, защото…
Да, аз си направих един експеримент. Не гледах новините, а проследих реакциите във facebook.com спрямо тях, които бяха със скрийншотове и всичко възможно, за да ме ориентират в това какво са излъчили телевизиите. Е, реакциите бяха еднозначни. Едната телевизия, по-голямата да кажа, излъчи стари кадри, което изключително много ме вбеси. Те бяха на живоѝ, много манипулативно. Имали са жива връзка с гост.
Водещ:На половината екран. На другата половина екран беше написано „протест в подкрепа на Закона за горите” само ,че на картината бяха тези, които протестират срещу Закона за горите.
Георги Марчев:Точно така. Същевременно за другата телевизия реакциите бяха по-така, умерени и според моите приятели във facebook.com, които твърдя, че са най-различни, те оценяват като по-добро представянето на…
Водещ:Всъщност, ако трябва в едно изречение да формулираме някакви препоръки от социалните медии като относително по-свободни, то те биха били журналистите да са по-критични към властта и ако обичат да не използват особен инструмент „интервю с вампир.”
Георги Марчев: Точно така. И само да кажа две изречения за Диана Найденова. Интервюто е ясно, че Етичната комисия трябва да вземе отношение, безспорно. Но друг въпрос седи – трябва ли медиите в такива ситуации да взимат отношение и да покажат своята позиция и как да я покажат. Т.е. БТВ или Диана Найденова, или „Нека говорят”, или продуцентите на предаването имат ли ясна позиция – нека да я изразят и да кажат „да, ние подкрепяме новия закон за горите”. Например ние в „Дневник”, тактично, без да нападаме никой, просто използвахме нашата facebook.com страница. Сложихме една снимка на протестите срещу поправките и по този начин ние показахме по най-всеобхватния начин и едновременно с това без да нападаме никой позицията на медията.
Орлин Спасов:Все пак, ако мога и аз да добавя нещо около това прословуто интервю на Диана Найденова. Наистина така беше провал това, което се случи. Това интервю може да бъде преподавано на студенти като един пример за това как не трябва да се прави интервю в някои негови аспекти и водещата не беше достатъчно добре подготвена. Тя си изпусна и нервите просто. Реагира афектирано в един момент и т.н. Но все пак нека да не забравяме, че Диана Найденова след това интервю има сили да се извини за това, което е направила. И аз мисля, че това е един много силен жест от нейна страна, който трябва да бъде ценен и лично аз бих приел това извинение, защото колко примера…Да, знам, но въпреки това този жест би трябвало да бъде ценен на фона на това, че просто такива жестове, правени от български журналисти, практически липсват. Колко примера можем да дадем ние за журналист, който през последните години се е извинил. А знаете колко много скандали, тежки гафове и какво ли не се получи в българските медии, но обикновено не следва извинение.
Водещ:Винаги в лошата новина може да се намери и нещо позитивно. Ето, сега ще го подкрепим с музикален коментар със Снежа Спасова. Колко е трудно да кажеш „съжалявам” със средствата на радио журналистиката. Замесихме и Чикаго в нашия коментар. И нека да продължим да разсъждаваме върху темата за криво разбраната солидарност и за това с кого всъщност трябва да бъдат солидарни журналистите. Доцент Спасов?
Орлин Спасов:Ами…
Водещ:Криво е огледалото. Просто Вашите данни показаха доста криво огледало.
Орлин Спасов:Да, наистина трудно, но вижте, като говорим за солидарност, за мен един от най-тревожните симптоми е, че журналистите първо загубиха солидарността помежду си като професионална група. И от тук произлязоха страшно много проблеми и всъщност това може би е една от основните причини, заради която ние имаме такава слава и не свободна медийна среда в България. Просто, защото липсата на професионална солидарност позволи на други интереси да нахлуят в медиите и да подчинят професията не на интересите на публиката, а на интересите на собственици, на редактори, на политици, на различни икономически кръгове и т.н. И за това ние все по-често ще имаме и имаме такива случаи като този, който коментирахме за Ася Пенчева от вестник „Утро” и за който говорихме и с господин Кашъмов. Защото, връщам се малко към тази тема, за да подчертая още един важен проблем, и той е не добре работещото правосъдие и липсата на справедливост, защото това също се оказа един от ключовите проблеми в медиите.
Водещ:То от формална гледна точка съдийката би казала, че така е справедливо.
Орлин Спасов:Да, но… Знаем каква е тази справедливост и на каква справедливост се радват журналистите в България. Особено, както беше подчертано в провинциалните медии. Просто има драстични случаи на физическо насилие, на подпалени коли на журналисти, на побой над децата им и т.н. Те са коментирани с вестници, тези, които искат да знаят това.
Водещ:Имахте между другото една амбиция за „Репортери без граници” и малко повече яснота около тези критерии, защото, както властта обича да казва „няма натиск върху медиите”. Това дали е така? Дали ние журналистите ходим и се оплакваме пред чужденците, за да ги излагаме, макар че вчера имаше и един такъв коментар за българите по принцип, че се преструваме на нещастни?
Орлин Спасов:Има такива мнения. Те могат да се чуят и от български журналисти, че примерно оценката на „Репортери без граници” за България в никакъв случай не е обективна, че не мкожем като страна да сме на една позиция на равно с Унгария, където има много сериозен натиск върху медиите, но в крайна сметка се оказа, че можем да сме на една позиция с Унгария, защото това беше потвърдено и от много други източници. Ние можем да допуснем чисто теоретично, че един източник поради някакви методически причини, свързани с начина, по който се набавят тези данни, може да сгреши, но когато тази информация се повтори от много източници, няма никакво съмнение в нея. Друг е въпросът, че тази не свобода се постига по различен начин в различните страни и има една съществена разлика между България и Унгария в това отношение. В Унгария правителството на Виктор Орбан упражнява много мощен натиск с инструментите на регулацията, от една страна, и второ с поставяне на наморник на обществените медии. То при нас не е такъв случаят. Тук регулацията общо взето е оставена на спокойствие. До голяма степен е омаловажена. Обществените медии, Ви знаете, че също така са до голяма степен оставени на произвола на съдбата, на доизживяване с едно постепенно намаляващо финансиране. Така че големите форми на натиск се осъществяват чрез ползване на корпоративни инструменти и всъщност това е интересното в България, че частните медии се оказаха по-сериозната зона, в която не свободата има важна тема.
Водещ:Между другото през седмицата стана ясно и че много политици по света отправят искания към google.com да сваля техни цитати от мрежата. Български нямаше сред тях. Може би става дума или за типичната българската леност, или за не до там добро познаване на тези технологии. Вашата прогноза, кратка? Или да започнем от студентите, че те са по-наясно с чичо гугъл.
Георги Марчев:Ами, ако се погледне новината, нали хубаво е, че няма български цитати. Но от друга гледна точка много от българските медии нямат сайтове, така че какво да свалят там, смисъл, властта едва ли наблюдава точно интернет базираните медии с най-голямо внимание. В мен е останало впечатлението, че по-скоро други медии гледат и например Вежди Рашидов преди малко, преди да влезем, прочетох, че има изказване, че властта винаги била виновна за всичко. Едва ли не погледите винаги критично били насочени към….
Водещ:Значи става за журналист.
Георги Марчев:Да. Това имах в предвид.
Водещ:Поли?
Полина Паунова:Властта обича да чете в България без значение дали цитатът е в online медия, offline медия или каквато и да било медия. Властта обича да се гледа по телевизора, да сменя каналите. И искам само нещо да добавя към това, което доцент Спасов казва. Освен икономическият натиск, който с това и започнахме, че всъщност настройва журналисти срещу журналисти и за сметка на всеобща любов към тази власт с огледалата. Не знам дали си спомняте. Преди две години мисли господин премиерът изпрати едно писмо към българските медии, в което ги попита дали те са независими. Това е абсолютно красноречиво за начина на управление.
Водещ: Стоян, какъв въпрос да зададе премиерът, след като напише едно-две заглавия?
Стоян Нешев:Ами той премиерът може да зададе само позитивни въпроси към журналистите, защото той е ухажван от тях в, говорим в повечето медии. Но аз искам да допълня за журналистическата солидарност. Според мен тя не може да съществува и няма да съществува, защото такава солидарност е обречена на провал. С това стана ясно и с Диана Найденова.
Водещ:Всъщност солидарността трябва да бъде по отношение на почтеността и на правилата в професията, а не…
По груб начин.
Водещ:Хубав съботен следобед. Това ми остана време да Ви пожелая от всички ни – Велина Йорданова, Слави Бошнаков, Цвета Николова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева. Едно общество, в което всеки си казва мнението и то е истинско, би било по-добро.