Разговор с Максим Бехар, Деница Сачева и Александър Дурчев

Тема: Морал и етиката в ПР-а, За кого работят троловете
Гости: Максим Бехар, ПР експерт, Деница Сачева, ПР експерт, Александър Дурчев, експерт по комуникации

Водещ: Добро утро. Пред нас е самоорганизирала се група от ПР експерти.
Водеща: Деница Сачева, Максим Бехар, Александър Дурчев. Какво ви възмути в предишния разговор за троловете, става дума за предишния от миналата седмица, не сега с Радан Кънев? Имаше цяла седмица обаждания, получавах от различни ваши колеги, които казаха „Така не може”.
Максим Бехар: Как не може?
Водеща: Не разбрах как не може. Сега ще ми обясните.
Деница Сачева: Ето, ние сме ви донесли повода за нашето възмущение.
Водещ: Така. Етичен кодекс на ПР специалистите в България. Я да видим дали ще се справим с камерите.
Деница Сачева: Това е подарък за вас, за вашето студио. Защото вие редовно каните различни коментатори, които коментират всичко, което се случва в България. И говоренето, публичното говорене е голяма отговорност. Затова ще се радваме, ако хората знаят все пак, че има определени етични правила, които трябва да се спазват, за да може думите да не разрушават света.
Водеща: Тоест в предишния разговор не са били спазени. Дайте малко да се върнем назад. Там беше казано, че Барак Обама е трол, че политиката е …
Водещ: Ама защо е трол? Защото имал екип, който пише коментарите от негово име в Туитър.
Водеща: Че политиката се продава по същия начин, както се маркетира да кажем един търговски продукт.
Максим Бехар: Не искам да се връщам на разговора от миналата седмица. По-скоро, първо, не сме самоорганизирали се, а представлява БАПРА – Българската асоциация на ПР агенциите, които сме организация от много години. Вече 12, ако не се лъжа. Второ, това, за което ставаше въпрос миналата седмица нямаше нищо общо с ПР-а. Защото да платиш 5 лв. на някой, да влезе в един форум под една статия и да напише нещо анонимно, в голяма чест тези писания, те са пълни глупости, те са нонсенс, нима това е ПР. Няма нищо общо. Една от дефинициите, които аз съм си направил през последните години за ПР-а, това е да казваш истината по начина, който да се хареса. И тук, когато акцентираме на думата истина, как е възможно въобще някой да си помисли, че може да бъде бизнес дори – да платиш на един студент или на един човек, който да влезе да напише някаква глупост. Смятам, че това няма нищо общо с бизнеса Public Relations, смятам, че това е работа на някакви абсолютно аматьори, доносници, хора, които не са разбрали въобще за какво става дума – да влизат някъде и да пишат анонимни със своите nicknames.
Водеща: Добре, ето Радан Кънев каза – ние сме прекратили. Ама сега целият интернет е пълен с такива хора. Ако трябва само една реплика, все едно аз съм Оля Генчева, тя каза – това не беше заданието, това беше всъщност, ние трябваше да оценим присъствието в интернет, как хората възприемат съответния кандидат и да реагираме. Тоест някаква малка част от ПР-а, така ли?
Александър Дурчев: Аз мисля, че тук споделяме едно мнение с колегите – това по никакъв начин не може да бъде наричано ПР. Това по дефиниция не може да бъде ПР. Има две дименсии това нещо. Първото е, че ПР-а до голяма степен развива бизнеса, развива и обществото. Това нещо не прави нито едното, нито другото, освен бизнеса на Оля Генчева.
Водеща: Добре, какво прави? Ето това е много интересен въпрос. Какво прави?
Александър Дурчев: ПР-а превежда.
Водеща: Какво правят троловете? До какво водят?
Александър Дурчев:
Водеща: Доносници, да.
Деница Сачева: Това е изкривяване на реалността.
Водещ: В договорите клаузите са управление на репутация в социалните мрежи, нали горе-долу така са формулирани нещата в договорите.
Александър Дурчев: Само че имате абсолютно делигимитация, има липса на информация за това кой стои зад дадено лице в интернет. Тоест нямате легитимен човек, с който вие говорите. Имате някакъв трол, гном или там нещо, което …
Деница Сачева: Вижте, понеже става дума за репутация, трябва да говорим за това, което е истинската репутация. Истинската репутация – тя не се гради по този начин. На първо място, каквото и да е било свързано с комуникация, то би трябвало да има съдържание. Тоест репутацията на първо място се гради от фактите, които самата личност, партия, организация или фирма произвежда сама.
Водеща: Добре. Една опорна точка и това е съдържанието.
Деница Сачева: Съдържанието не е това. Съдържанието, в случая, ако говорим за политика, съдържанието е самата политика. И както виждате, това, че в България се живее в толкова много паралелни реалности, това, че доверието вече между всички е толкова разбито, това, че има професии, в които анонимно човек може да получава пари, просто за да говори глупости или за да псува в интернет, това вече е признак за абсолютно разложение на обществото. От това няма полза никой, абсолютно никой. И никой не е изградил репутация по този начин. Няма такъв пример в световната история.
Водещ: Имат полза тези, които …
Деница Сачева: Има полза от разграждането на доверието.
Водеща: Да. И вместо …
Водещ: Интернет да не е такава чиста, свободна форма на комуникация.
Максим Бехар: Тя е свободна форма.
Водещ: Тя е свободна, но всеки знае вече, че в коментарите…
Александър Дурчев: Има подобни тролове и губи доверие…
Деница Сачева: Ама ние сме царе в това да унищожаваме доверието. Аз мисля, че в България специално това е едва ли не национален спорт да се разгражда доверие и да се унищожава доверие, което за мен е изключително жалко. И ние затова сме тук, за да кажем, че това не е нашият бизнес и че ние не се занимаваме с такива неща. И това не може да бъде нашият бизнес.
Водещ: Добре, а чий бизнес е? Защото всички партии имат подобни договори, или голямата част от партиите се разбра, че ползват подобни услуги.
Александър Дурчев: Вижте, ние не можем да го спрем да съществува това нещо. То съществува така или иначе. То е някакъв бизнес, който си има неговите собствени правила. Въпросът е, че то не може да бъде дефинирано като ПР по никакъв начин. Това е все едно една врачка, телевизионна да я наречем журналист. Просто е абсурдно.
Водещ: Или политически анализатор. Отваряте много добра тема. Много колеги в предаванията си правят това – канят врачки и представят…
Александър Дурчев: Страхотно. Ако мислите, че може да се приравните към тези журналисти. По същия начин ние се ограничаваме от подобни практики. Това е нещо, което е далеч от морала, далеч от легитимността на ПР-а, далеч от абсолютно всичко, с което се занимават нашите колеги и нашия бизнес.
Максим Бехар: Това, което ние правим е огромна отговорност. Защото ако отидеш на пазара и си купиш кило картофи и се окаже, че тези картофи, купуваш ги в чувалче и те са развалени, ти се прибираш вкъщи и виждаш, че са развалени, след това отиваш при продавача, вдигаш му скандал. Това са си отношения между теб и продавача на картофи. Ако обаче ние работим за един клиент, било то политическа партия, и от името на нашия клиент започнем да лъжем медиите, а медиите да лъжат техните читатели, зрители, слушатели и каквото и да е, това означава, че ние в ПР бизнеса носим гигантския риск да повредим обществото. И затова трябва всичко да се върши много прозрачно, много точно и много етично с нашите си имена, с нашите си послания. И абсолютно съм съгласен с Дени, че никой досега не е постигнал нещо, ако е произвел кофти стока, тя да бъде представена като добра…
Водеща: Просто, според мен, резултатът е, че всичката стока изглежда кофти. Никой не може чрез тролове да направи някой да изглежда добър, а може да го омаскари другия. Това е …
Максим Бехар: Все по-малко и по-малко. Защото и ние много пъти и в това студио сме говорили на тема Фейсбук. В крайна сметка социалните медии са единствените свободни и независими медии, защото там си със своето име и своята снимка. Не може да излъжеш и да кажеш…
Деница Сачева: Не винаги, за съжаление.
Водеща: Добре. Ама как реагирате вие, ако това е масова практика? Наеме ви партия…
Водещ: Давай, давай. Друг въпрос щях да задам.
Водеща: … Добре. Наеме ви партия и ви каже „Сега, аз няма да работя с Деница Сачева, защото тя е, страшно много добри връзки има с медиите, обаче няма тролове”. Какво правиш?
Деница Сачева: Работя, работя.
Максим Бехар: Тя ще почерпи…
Деница Сачева: Аз имам моята фирма вече 13 години и не ми се е налагало да правя това. Платила съм цената да не го правя по различни начини, дори включително и поради това, че все още съм в графата малки и средни фирми. Но просто това не го правя. И ако преди не съм го правила, защото интуитивно съм знаела, че не трябва да го правя, днес не го правя абсолютно съзнателно. Защото последните 20 години от живота ми показаха много ясно докъде води изкривяването на реалността. Ние виждаме в момента толкова много политици, които са общо взето със срината репутация. Те не могат да правят нищо друго вече. Не просто не могат да бъдат политици, те просто не могат да упражняват някаква професия, точно защото са били изкуствено напомпани в някакъв момент с това да бъдат изкарани на сцената. Обаче най-лошото е, че те са загубили не просто собствените си биографии. Най-лошото е, че те са загубили нашето време и живот. И аз срещу това се бунтувам. И не смятам, че това е някакъв наивитет или нещо, което не би трябвало да бъде сериозно и не би трябвало да бъде тема за обсъждане. Това е нашата, на ПР агенциите корпоративна социална отговорност. Ние трябва да бъдем внимателни какво популяризираме.
Водещ: Фирмата на г-жа Маркес все пак член ли е на вашата асоциация или не е член?
Деница Сачева: Не.
Максим Бехар: Аз я чух за първи път във вашето предаване.
Деница Сачева: Не, не е.
Максим Бехар: Не, но това не е толкова…
Водещ: Добре. А ако фирма-член се разбере, че поеме такива ангажименти или поема такива ангажименти…
Водеща: И как се разбира, ако те не са записани в договори?
Максим Бехар: Оф, нямам идея. Би трябвало да го обсъдим първо в УС и след това да го поставим на вниманието на нашите членове. Но това не е толкова страшно. Аз не вярвам някой от тези хора, които ние познаваме и са в ПР бизнеса наистина да плаща на едни хора, които да пишат глупости или псувни или всякакви идиотщини.
Водещ: Ама това е по-скоро политическо изказване – в смисъл, че не вярвате. Не е вярно, че не вярвате.
Максим Бехар: Ами, не, не вярвам някои от хората, които познавам в ПР бизнеса. И мога да изброя тук 10 компании, с които ние се виждаме постоянно и си обменяме мнения, участваме в търгове и сме конкурентни – някой печели, някой друг губи. Обаче абсурдно е някой друг да плати.
Водещ: Вие какво казвате всъщност на фирмите, които се занимават с ПР „Колеги, не правете така? или казвате на политическите партии „Не ползвайте такива услуги, това не е ПР”?
Максим Бехар: Казваме – това не е ПР. Това, всичко може да е…
Деница Сачева: Ние дори тази седмица, която отмина изпратихме Етичния кодекс на всички народни представители, на всички евродепутати и на всички председатели на извънпарламентарно представени партии и им казахме, че това са правилата, по които ние работим. А останалото, което те биха искали да си поръчват или което смятат, че според тях ще им свърши работа, то просто, нека, те са свободни, разбира се, да го поръчат, но поне да не го наричат ПР. Защото това не е нашата професия.
Водещ: Найо Тицин пише във Фейсбук, ми казват колегите,
Водеща: Слушалка.
Водещ: Слушалка, да. „Не беше ли именно Деница Сачева ПР на Прошко Прошков по време на кампанията, която се е сключил този договор”?
Деница Сачева: Аз много благодаря на Найо за този въпрос. Договорът Лийдуей, както преди малко също Радан каза, е договор, който е сключен от централата на Демократи за силна България, сключен е за интернет кампания на национално ниво. В интерес на истината…
Водещ: Ти си третата от екипа на Прошко Прошков, която се оказа, че не знае…
Водеща: … Иван Стамболов миналата седмица, който също каза…
Деница Сачева: Мога да гарантирам както за себе си, така и за хората, с които съм работила по време на тази кампания, че от наша страна, ние винаги сме писали в интернет със собствените си имена, със собствените си физиономии, със собствените си акаунти. И това, което се е случвало по отношение на този договор няма никакво отношение към работата на щаба на тогавашния кандидат за кмет на София.
Водещ: Ок. Но става любопитно, вече някой от ДСБ да вземе да излезе и да каже – аз знам за този договор. Защото досега никой не знае за този договор, а пък той се оказва факт.
Водеща: Добре. Ако положението с партиите е ясно – деликатно е, става дума все пак за някакви идеи, става дума за пари, защото те се финансират от нашите данъци със субсидии, да кажем как стои въпросът с корпоративния свят, когато един продукт бъде пуснат на пазара и някой организира хора, които да казват – този телефон не става, еди-какво си. По същия начин ли…
Александър Дурчев: Абсолютно по същия начин стои, както и в политическата комуникация. Говорим пак за морал. Не може нещо, което е лошо да показано хубаво тролово …
Водеща: Да, ама всяка реклама някак си казва – маргаринът е здравословен, пък ние знаем, че може би не е напълно или имаме съмнения, да кажем. Всяка реклама има известна хипербола, има, може да подлъже.
Александър Дурчев: А мислите ли, че един трол може да ви убеди в истинността на дадено послание.
Водещ: Ако е прикрит като мама, която казва – ето, аз храня детето с маргарин и то расте здраво, но щастливо.
Александър Дурчев: И ако мама е с никнейма Соня69 мисля, че нямате никакъв шанс да повярвате на човек, който не съществува, като Соня, ами е Гошо например.
Максим Бехар: В момента ние управляваме десетки кампании в социални медии на наши корпоративни клиенти. И в моята компания е забранено, който и да е да пише под псевдоним, под никнейм. И ако някой напише Соня69 или ако напише нещо кофти за продукт на наш клиент, тогава ние влизаме и с името на клиента или с името на маркетинг директора на клиента и казваме, че това не е така. И може да водим такъв спор денонощно, може да водим такъв спор постоянно, но няма да влезем с 10 никнейма и да платим на някои студенти, които да влязат и да напишат – ама това не е вярно, ама това не е така и да влязат в някаква безумна дискусия. Опитът ни сочи, че на третия, четвъртия път, когато ние влезем с нашето име и с аргументи спорим, в кавички слагам спорим с някаква неизвестна личност, той спира вече. И прозрачността, и нашата персонализация е най-добрият начин да покажем предимствата на продукта на един клиент. Ако обаче този продукт няма предимства, сори, ти си загубен. Няма предимства, не може да спориш, нямаш аргументи. И силата е в продукта, силата е в това, което клиентът е произвел и начина, по който ние го правим професионално, а не в нашите никнеймс. Наистина в моята компания е забранено.
Водещ: Дайте прогноза за ПР бизнеса в предстоящата изборна кампания? Какво очаквате да се случи, до къде да се стигне? Защото гледаме политически ще стигнем очевидно много далеч?
Водеща: Като, да, като ние под ПР по-широко мислим нещата, отколкото вие бихте отговорили чисто професионално.
Деница Сачева: Аз преди всичко ще се радвам, ако видя, че в рамките на европейската кампания се наемат ПР агенции, които наистина отговарят на правилата на това, за да бъдат ПР агенции и отговарят на Етичния кодекс. Защото до този момент това са по-скоро бели врани, които се случват, отколкото практика на политиците. Нарочват се определени хора, които се титулуват като ПР. Доста често между другото, за съжаление това са ваши колеги журналисти, които смятат, че тъй като имат достатъчно контакти в медиите, това ги прави добри ПР-и. Но ПР-а специално в нашата професия много отдавна медиите не са единственото нещо, с което ние се занимаваме.
Водещ: Да. И не е просто да се обадиш и да кажеш…
Деница Сачева: … да се обадиш на журналиста, да му поръчаш нещо. Това са просто неща, които са абсолютни отживелици. Така че какво ще се случи – не знам. Във всеки случай ще се радвам, ако по време на европейската кампания има малко повече европейски теми. Защото това действително е нещото, от което зависи бъдещето в следващите години. И ако отново политическите кампании преминат в кал и в замервания, в компроматни войни, в това да се очерни другият кандидат, по този начин само ще изместим още малко доброто бъдеще на българите с няколко години.
Александър Дурчев: Ами, а дано, ама надали както се казва. Честно казано, ние това, което се борим от години е наистина да запазим едно място за ПР-а като една дисциплина, която води до това да се комуникират ценностите. От години се борим с това, което каза, с ПР-и, които са бивши журналисти, борим се с Евгени Минчев, борим се с …
Максим Бехар:
Александър Дурчев: Ти си дълги години доказал се истински ПР специалист. Борим се в момента с троловете. Тоест постоянно някакво ново предизвикателство, което се титулува ПР. Не, това не е ПР. Това, което е ПР-а са компаниите и вътрешните отдели, които се занимават с комуникации на ценности, на марки, на политически партии и личности. Далеч от манипулация.
Водещ: Добре.
Водеща: Добър образователен разговор стана.
Максим Бехар: Ние сме щастливи, че тази история с троловете се появи сега. Защото много хора видяха, че всъщност това са измислени псевдоними, никнеймс, се плаща за това, стана много публично…
Водещ: Да, удари се малко бизнесът с троловете.
Водеща: Много беше полезно. Аз забелязвам, че хората веднага по форумите казват – махнете го този трол. Веднага вече човек има усещането, че трябва да внимава.
Максим Бехар: Това ще даде малко по-европейски привкус на следващата кампания. Обаче кампанията е функция на кандидатите. Ако има свестни кандидати…
Водещ: Дума да няма. Едно изречение от теб, тъй като имаме ангажимент през БНТ за завършилия Форум на бизнес лидерите, където са излъчени определени компании.
Максим Бехар: Това са наградите за корпоративна социална отговорност, които аз основах преди 11 години, тогава бидейки председател на форума.
Водещ: Което също е част от ПР-а, да кажем, като сме заобразовали хората.
Максим Бехар: Това е огромна част от ПР-а. Защото това, за което ние говорим, много сложно се изразяваме – корпоративна социална отговорност. Вероятно не много хора го разбират, особено събота сутрин, кафетата, закуските. Обаче това, истината е, че това са компании, които правят така, че техните служители или техните партньори, или техните клиенти да се чувстват по-добре. И тази година имаше 56 проекта в нашите награди, на Форума на бизнес лидерите, от които 40% бяха в областта на образованието. Това означава компании, които вадят пари и образоват своите служители или образоват други хора. Тоест, когато държавата не може да се грижи за образованието, тя дори и да може да се грижи, няма как да го направи. Защото бизнесът се движи със 100 км/ч, образованието се движи с 20 км/ч. И в това движение има огромна пропаст. Никога образованието не може да стигне бизнеса. Особено нашия бизнес, който е супер динамичен. И ми се струва, че това е някакъв светъл лъч, един от много занапред в България, които ще има, да има организации, които да казват на своите членове, на своите компании – абе аджеба, вие какво сте направили за вашите служители, вие какви крушки им слагате – дали им пазите зрението, дали инвестирате, плащате ли си данъците, как се разправят с вашите клиенти, честни ли сте, почтени ли сте. Колкото повече такива организации, толкова по-добре. Много съм хепи. Малко се учудих, че миналата година президентът връчи наградите, по-миналата …
Водещ: Извинявай. Григор спечели мача срещу Мъри.
Максим Бехар: Браво. Супер, браво.
Водещ: Извинявай много, че те прекъснах.
Водеща:
Максим Бехар: Не знам дали знаеш, аз миналата година на един благотворителен бал купих неговата ракета, с която той …
Водеща: Не, не знаех.
Максим Бехар: … взе един сет срещу Надал. И това е историческа ракета. Григор Димитров.
Водещ: Трябва да я дадеш да я пробвам.
Максим Бехар: Тя стои в моя офис, БНТ дойде да направи филм, когато той спечели преди две-три седмици. Тя стои в моя офис, точно на рецепцията в една голяма витрина с автографа на Григор, с благодарствено писмо от мен. Знаеш ли защо? За да може всичките ми служители сутрин да минават по 30-40, 50 пъти покрай тази ракета и да си кажат – можем, ние българите можем.
Водещ: Довиждане. Много ви благодаря.
Водеща: … да си довърша изречението за …
Максим Бехар: Една мартеница за вас специално, направено от сирийски, деца на сирийски бежанци. Нашата асоциация организира правенето на тези мартеници. Дадохме им урок по България. Заповядайте. Българо-сирийска мартеница.
Водеща: Благодаря.
Водещ: Всичко хубаво. Благодарим за разговора.