СЕМ не намери злонамереност в репортажите на Георги Манев

www.cem.bg I 07.04.2015г.

    На редовното си заседание на 07.04.2015 г. Съветът за електронни медии прие доклад във връзка с резултатите от наблюдението върху програма „ПРЕСС ТВ“ на доставчика на медийни услуги СД „Вис Виталис – Самарски и с-ие“.
    Наблюдението установи, че и двата записа, излъчени на 02.02.2015 г. и предоставени по наше искане от доставчика, отразяват коректно последствията от наводнението в западната част на града. Автор и на двата обекта е Георги МАНЕВ. В изнесената информация той се позовава на официални данни от община Казанлък за ситуацията в близост до магазин «Кауфланд», както и на свидетелствата на потърпевша от засегнатите предприятия на индустриалния парк.
     Без да иска да влияе на независимата съдебна власт, Съветът изразява общо становище, че репортерският разказ е изграден изцяло по заснетата от оператора картина. Фактите са представени коректно, съобразно професионалните стандарти и обществения интерес и правото на хората да бъдат информирани.  

 

Оригинална публикация

 

Междинни резултати в изборния ден ще могат да се публикуват във Facebook

www.capital.bg I 02.10.2014г. 

ЦИК забранява информация от екзит пол да се публикува в онлайн медии, но не и в социалната мрежа

Резултатите от екзит половете в хода на изборния ден в неделя ще могат да се публикуват във Facebook, показва становище на Централната избирателна комисия (ЦИК) от вчера. Медиите, включително и тези онлайн, имат забрана да публикуват междинни резултати преди края на вота според Изборния кодекс. Това обаче явно няма да важи за страниците им в социалната мрежа.

Тълкуванието на ЦИК идва след запитване от страна на доставчици на медийни услуги от края на септември. В него те попитаха спрямо кои категории медии комисията ще прилага забраната и как ще гарантира равно третиране на медиите.

Част от онлайн медиите стандартно публикуват данните от екзит пол под формата на метафори – напр. като футболни отбори, песни, животни и пр. Това се случва на всички избори и е начин да се заобиколи забраната в Изборния кодекс, в деня на вота да не се публикуват данни за хода на гласуването, докато то не приключи. Според тълкуванието на ЦИК обаче Facebook, както и блоговете, не са доставчици на медийни услуги и не попадат в тази забрана.

По време на изборите за Европейски парламент през пролетта на 2014г. в ЦИК постъпиха сигнали за неспазване на правилото от десет онлайн медии. В същия ден Комисията разпрати писма до пет уебсайта – Блиц, ПИК, e-burgas, bnews.bg и dnevnik.bg.

В България има 4.07 млн. интернет потребители, а по данни на Digitribe Report и дигиталната индустрия 3 млн. от тях използват социални мрежи. Това значи, че дори и нито един уебсайт да не публикува междинни резултати по време на вота, има теоретична възможност тази информация все пак да достигне до почти всички интернет потребители.

Оригинална публикация 

 

Становище на БАПИОТ по изводите от доклада „Пришити към машините: Бедняшките надници на текстилните работници в Източна Европа и Турция”, изготвен от обединение Сleаn Clothes Campaign

e.mollova@prpoint.bg I 24 юни 2014 г.

Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил (БАПИОТ) се разграничава от цитираните в доклада на Сleаn Clothes Campaign практики и посочва, че изведените за България примери се отнасят основно за фирми и/или лица, работещи надомно и не са показателни за българското индустриално производство на облекла и текстил .

Асоциацията отстоява категорично позицията, че спазването на трудовото законодателство е необходимо и задължително. БАПИОТ подкрепя усилията на всички фирми в сектора, които се стремят да осигуряват целогодишна заетост, достойно заплащане и нормална производствена среда за работещите в предприятията от текстилния бранш.

Посочените в доклада на Clean Clothes Campaign примери за лоши условия на труд и заплащане са резултат от съществуващите практики, наложени от многобройни агентски фирми. Те обслужват компаниите, притежаващи висок клас марки и възлагат поръчки с единствена цел „най-ниска цена”. За агентските фирми условията на труд и спазването на трудово законодателство не са фактори в договарянето. В повечето случаи те възлагат еднократно и избягват сключването на договори за дългосрочно партньорство. Заобикалят договарянето на единни нива на заплащане на труда, отговарящи на реалното време и цени на изработката. Обичайна практика е изработеното да се заплаща 2-3 месеца след приемането на готовата продукция.

Все по-чести са случаите, в които частни лица изпълняват подобни поръчки, като доброволно се съгласяват да намаляват цените на труда, изхождайки от факта, че работят надомно, с което подриват договорените ценови нива в сектора. Честа практика е надомно работещите да договарят касово разплащане за труда си. По този начин те си позволяват да не декларират получените доходи, както и да не плащат осигуровки, данъци или други дължими вноски.

Така посочените практики водят до създаване на нерегламентирана работна среда, нерегламентирана конкуренция и невъзможност за договаряне на общи ставки за заплащане на труда.

Съответните регулаторни инстанции и синдикални организации в България са информирани за съществуването на тези практики в бранша. Но към момента контролните органи и синдикатите не предприемат действия за спиране на порочните практики.

В доклада на Сleаn Clothes Campaign коректно се посочва, че е необходимо възложителите, представляващи световно известни марки, също да се ангажират с осигуряването на подходящи условия на труд и заплащане, т.е при договаряне да съобразяват ценови нива съгласно реалните разходи на труд в предприятията от сектор „облекло и текстил”.

В България производителността в текстилния бранш е значително по-ниска от средната за този вид производство в световен мащаб. Основните причини за това са, че над 40% от заетите в него са без професионална квалификация, без желание и мотивация за полагане на интензивен труд, както и че липсват подготвени кадри за управление и обучение. Следователно повишението в общото ниво на заплащане на труда пряко зависи от няколко фактора: промени в системата на образование и квалификация на заетите лица, промени в трудовото законодателство и структурите за контрол. За съжаление тези промени се отлагат постоянно.

БАПИОТ за пореден път акцентира на необходимостта от адекватна държавна политика и стратегия за подкрепа на производствените браншове, които имат социално-отговорната роля в икономиката на страната, какъвто е сектор „производство на облекло и текстил“.

Председател на БАПИОТ

Радина Банкова

# # #

За БАПИОТ

Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил (БАПИОТ) е създадена през 1999 г. за защита интересите на българските производители на облекло и текстил и обединява 145 фирми-членки и 1 колективен член – производители на текстил, облекла от трикотаж и тъкани платове, аксесоари, дистрибутори на машини за текстилната промишленост. Приоритетни за организацията са: участието в обществения диалог за изготвяне на промени в областта на трудовото право в интерес и на работниците и на производителите; промени в професионалното образование, улесняващи придобиването на професионални умения с участие в производствения процес; облекчаване на процедурите за назначаване на бежанци за запълване на дефицита на човешки ресурси в сектора. Асоциацията работи за проучване на пазарите на българско облекло и текстил, както и за повишаване познанията на чуждестранния купувач за предимствата на българските производители. БАПИОТ е член на организацията-шапка на европейската текстилна индустрия EURATEX, чрез която текстилът и облеклото в страната са представлявани на нивото на Европейския Съюз. БАПИОТ е пълноправен член на най-голямата световна организация в бранша – International Apparel Federation (IAF), членува в Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и поддържа ползотворно сътрудничество с Агенцията за насърчаване на малките и средни предприятия (ИАНМСП), различни неправителствени организации и сродни европейски организации.

Интернет страница на БАПИОТ: www.bgtextiles.org.