Светла Петрова: Неудобна съм за големите телевизии

в. Галерия | Петър МИТРЕВ | 03.10.2013 |

Светла Петрова завършва радиожурналистика в CV "Св. Климент Охридски". Професионалната си кариера започва в Българското национално радио. Напуска след бунта на журналистите срещу цензурата и уволнението на седмина от тях. После работи като завеждащ отдел "Вътрешна политика" във вестник "Демокрация". Водеща е на предаванията "Денят" и "Седмицата" по Дарик радио и "Екип 4" по БНТ. През периода 1997-1998 година е директор на програма "Хоризонт" по БНР, а през 1999-2001 г. – програмен директор на БНТ. След това до 2011 г. е автор и водещ на предаването "Сеизмограф" по Би Ти Ви, но напуска телевизията със скандални обвинения към медията за упражняване на цензура. В момента води собствено предаване в сайта www.livenews.bg.

- Госпожо Петрова, преди време казахте, че моделът на управление на ГЕРБ е порочен. С идването на Пламен Орешарски виждате ли промяна?

- Във всички случаи има разлика между двата кабинета, но генерално статуквото не е променено. Има промяна в обществения климат, който е доста no-освободен. От една страна, заради протестите след злополучното назначение на Делян Пеевски и от друга – защото характерът на това управление изглежда по-мек от този на предишното. ГЕРБ управляваше по един изключително репресивен и мра-кобесен начин, който ни върна буквално към тоталитарните времена. Сега не може да се каже същото за кабинета "Орешарски".

- Има ли наистина олигархия, която задкулисно дърпа конците в българската политика, или това е просто мит, с който оправдаваме собствените си неуспехи?

- Не само че има. В момента това е най-голямата сила в България. Олигархията, която беше създадена и укрепна в годините на прехода. Тя е толкова силна, че вече си сваля маската и иска да управлява директно – без политическо посредничество. За жалост олигархия в България има, а няма работещи независими институции. Няма развит малък и среден бизнес, който е гръбнакът на всяка една икономика и може да осигури просперитета на обществото.

- Успя ли ГЕРБ да влезе в ролята си на опозиция?

- Не смятам ГЕРБ за класическа партия и затова ми е трудно да ги приема като парламентарна опозиция и изобщо да ги оценявам като редовен политически субект. Въпреки че полага известни усилия в това направление, засега партията на Борисов силно се разминава с профила на нормалната политическа формация. Те имаха инфантилно, непоследователно поведение, след като започнаха протестите. Ту влизаха в парламента, ту го зарязваха. Ту се регистрираха, ту не го правеха. Ту сядаха на банките, ту побягваха като ощипани оттам. В началото не смееха да припарят до гражданите на улицата, а на 4 септември пратиха свои симпатизанти да дърпат безсмислено огражденията пред Народното събрание. Правеха го, колкото да излязат Борисов и Цветанов да ги усмиряват и така да снабдят БСП и ДПС с аргументи, че протестът е партизиран и дискредитиран. Що за опозиция е това? В този смисъл искането на вот на недоверие, след като през есента най-сетне ГЕРБ се върна в пленарната зала, също изглежда спонтанно и не дотам адекватно действие, защото това е опозиционен инструмент, който се използва обикновено при по-напреднал мандат. А да го пуснеш в действие само след 100 дни означава, че оставяш на управляващите твърде много възможности да го спечелят.

- Не е тайна, че медиите създадоха Бойко Борисов. Кой ще е следващият премиер, когото журналистите ще произведат?

- Медиите създадоха Бойко Борисов под диктовката на определени заинтересовани кръгове. Те не действаха автономно. Така че следващият медиен премиер ще е този, който решат да бъде хората от олигархичното задкулисие. Няма да са медиите тези, които ще го направят. На тях просто им се дава поръчката и те започват да я изпълняват.

- Докога в медиите ще падат глави, защото се задават неудобни въпроси?

- Докато журналистите не осъзнаят мисията на професията си, не се обединят и не дадат отпор на тази брутална разправа която се извършва с неудобните журналисти в България вече толкова години.

- Станаха ли жертви на цензурата Ани Цолова и Виктор Николаев?

- През лятото в отличие от повечето запитани колеги изразих мнение, че сутрешният блок на Би Ти Ви е спрян най-вероятно по корпоративни и финансови причини. Аргументацията с умората на водещите също не ми прозвуча нелогично. Да се води предаване всеки ден е повинност. На мен самата са ми предлагали и съм отказвала, защото държа на умерения работен ритъм и на повече свободно време
Ежедневният ефир носи голяма популярност, пари вероятно, но ограничава личната свобода. Затова не допусках и не допускам, че заради откровена, неприкрита цензура се спира най-рейтинговият сутрешен блок. Понеже не гледам сутрешни предавания, пропуснах и въпросното интервю с Орешарски. Самите Ани и Виктор пък впоследствие намекнаха, че над тях е имало натиск, но не бяха достатъчно категорични. Не излязоха и не казаха, че се махат, защото в Би Ти Ви има цензура и журналистите не могат да работят спокойно. Те си тръгнаха и веднага отидоха в конкурентната телевизия, което навежда на мисълта, че просто са получили по-добра оферта. Случаят не е докрай изчистен, позицията на водещите също. Важно е да се знае щяха ли да напуснат, ако нямаха покана от "Нова", и още – ако не бяха напуснали, щяха ли да започнат да водят отново "Тази сутрин" в ефира на Би Ти Ви на 2 септември? Затова запазвам собствено мнение по въпроса. Иначе натиска го има. Аз също напуснах Би Ти Ви заради него. Но той е перфиден, не е директен. Преди две и половина години си тръгнах в знак на протест срещу опитите да се стеснява телевизионната територия на чистата публицистика, да се маргинализират журналистите и предаванията, които служат на обществото, а не на някой бизнес или полит-господар. И го направих не за да отида на по-висока заплата в друга популярна медия, понасяйки всички щети от това. Тук, при Ани и Виктор, беше малко по-различен случаят.

- Сега чувствате ли се свободна в сайта livenews.bg?

- Абсолютно, защото никой не се меси в селекцията на събеседниците ми, нито ми нарежда какво да говоря. Но пък аудиторията в сайта е доста по-малка в сравнение с националния ефир – интернет телевизията у нас е все още в ембрионална възраст. Та от тази гледна точка нямам свободата да работя за повече зрители. В абсолютно деформираната и дегенерирала медийна и политическа среда у нас големите телевизии не се избиват за хора като мене. За истинските им босове е прекален лукс да оставят на екрана водещ на влиятелно предаване, с когото да не могат да сключат сделка или да не е зависим от тях и който да не е склонен да изпълнява поръчките им и да прави компромис с ценностите си.

- Заговори се, че ще се връщате в телевизията?

- Приех поканата на неголяма, но стилна и перспективна телевизия, най-вече защото е в хармония с моето виждане за работа според журналистическите стандарти. Още не съм подписала договор, затова се въздържам да съобщавам подробности.

- Станахте част от сдружението "ЦСКА завинаги". Каква е вашата роля в него и какви са плановете ви?

- Аз съм обикновен член на "ЦСКА завинаги". Смятам, че сдружението съдържа голяма надежда за бъдещето на клуба, защото напоследък бе доста смрачено около любимия отбор- особено след събитията около смяната на собствеността. Тук виждам събрани сериозни хора със сериозни намерения. Не чак толкова популярни, но със солиден бизнес, което е по-важното. Това е основа, от която може да се тръгне, за да се гради по-нататък с перспективата в един следващ момент, ако сдружението укрепне и успешно развива дейността си, което включва и акумулирането на достатъчно средства, да започне да помага на първия отбор. Ще помагам и аз с каквото мога като редови член на сдружението.

- Вярвате ли, че Александър Томов и Лорънс Дейвис ще направят ЦСКА прозрачен клуб?

- Скептична съм, честно казано. В същото време е добре да им се даде кредит на доверие, за да се види могат ли да го направят и с какъв ресурс разполагат.

- Бихте ли си закупили акции?

- По принцип да, но хора, които разбират от борсова търговия, твърдят, че акциите, които се предлагат в момента, не отговарят съвсем на съответните изисквания. Иначе съм готова да стана дребен акционер но все пак човек трябва да е сигурен, че парите му отиват в полза на ЦСКА.

- Как си обяснявате войната, която водят помежду си легендите на "червените"?

- Те си знаят защо го правят. Очевидно всеки има своя залог. За мен е абсолютно неприемливо в публичното пространство да се води такава грозна война между легенди на ЦСКА. Бих ги призовала час по-скоро да спрат с това.

- Кой ви запали по ЦСКА?

- Това е родова традиция – баща ми, Бог да го прости, беше военен и запален цесекар. От 3-годишна започна да ме мъкне по стадионите. Междувременно се оказа, че и аз съм с душа на запалянко. Обичам не само футбола, а изобщо спорта. Гледам като луда волейбол, тенис, лека атлетика. Че и стрелба с лък на олимпиадите!

Стр. 1, 20-21

Българските медии са арена за политически битки

в. Сега | 13.08.2013 

Журналистиката в страната се отдалечава от нивата отпреди членството в ЕС, обяви поредният международен доклад

Потискането на свободата на словото от правителството и липсата на прозрачност в собствеността в България привличат международното внимание и предизвикват подозрения, че ЕС може да наложи официален мониторинг за свободата на медиите. Нещо повече – продължаващата криза принуждава медиите да разчитат все повече на държавни субсидии и реклама, което поставя под въпрос тяхната независимост.
През бурните месеци на последната година медийният сектор е централна арена на политическите дебати. При протестите на природозащитници миналата година хората дори се обърнаха срещу националните телевизии заради проправителствените им репортажи. Граждански организации предупреждават, че държавните институции увеличават натиска върху хората, които търсят достъп до обществена информация. Все по-често гражданите ползват новите медии, за да се информират и да организират обществени протести. Междувременно традиционните медии продължават да се отдалечават от нивата на устойчивост отпреди влизането на държавата в ЕС. Влошаването е във всички посоки, но най-силно е изразено при редакционната и финансовата независимост, професионалните стандарти и баланса между забавни и информационни предавания.

Констатациите са от поредния международен доклад за състоянието на медиите – на американската неправителствена организация IREX, която всяка година измерва индекс за устойчивост на медиите. В тазгодишния доклад неговото равнище в България е рекордно ниско и тенденцията е да продължи да се влошава.
Любопитното е, че най-силните ни позиции са в областта на свободата на словото. Те обаче са благодарение на законодателството, което в общи линии съвпада с международните стандарти. Но както отбелязват редицата български участници в дискусиите, на които се основава анализът, нашето правителство прибягва до немедийни закони, когато
търси начин да притисне една медия
Един такъв пример е законът за банките, с който една финансова институция може да спре всяка публикация, ако й се стори заплашваща стабилността на системата.
Дори в тази положителна графа авторите на доклада посочват поредица от позорни опити за сплашване на журналисти, включително случая с кореспондента на в. "Дневник" във Варна, който получи по куриер "Изкуството на войната" след серия публикации за строителните апетити на ТИМ в града.
Най-тежката присъда за българските медии е относно професионализма. Тук най-големият проблем е автоцензурата, която се подчинява на финансовите и политическите интереси на медийните собственици. Споменават се миналогодишните протести на природозащитниците, които бяха масово неглижирани от националните електронни медии. Вероятно за страничен наблюдател звучи абсурдно, че като пример за тенденциозно отразяване е дадена частната Би Ти Ви, а като обективен поглед – държавното БНР. "БНР обаче – изтъкват наблюдателите – е по-незначителен източник на информация и затова е встрани от политическото внимание." Като пример за влошаващото се качество пък е даден случаят с в. "Монитор" и интервю с посланика на Германия, в което негови думи бяха изопачени.
Кризата, свиващият се рекламен пазар и промените в механизмите за финансиране на медиите стоят зад провалите и влошаващата се медийна ситуация в България, обясняват българските участници в изследването. И понеже в тези условия правителството е най-големият работодател, управляващото мнозинство използва това си положение да притиска и контролира медиите.
Докладът подчертава и друг нашенски абсурд -
европейското финансиране е инструмент на принудата,
а не в помощ на високите стандарти. Правителството, посочват анализаторите, използва европейските фондове, за да си купува медиен комфорт чрез комуникационните планове на всяка програма. И понеже медиите се страхуват да не изгубят следващия договор, не смеят да критикуват държавните институции. Налице е масово отбягване в основните медии на противоречивите страни на хората с политическа и корпоративна власт. Журналистката Светла Петрова дава пример до какво води това – анализът се замаскира в съвсем друг жанр – интервюто, защото то дава известна защитна дистанция при представянето на гледните точки. В същото време обаче тя посочва, че интервюто само по себе си също страда, но от друг проблем – много интервюта са платени. И медията, и водещият на дадено предаване получават пари, за да поканят определен гост, а това на свой ред означава, че място за критични въпроси няма. Не помага и тенденцията все повече да се размива разделителната линия между някои известни телевизионни водещи и политиците.
Сравнително нова е тенденцията освен политиците да се пазят и големите корпоративни рекламодатели, например банки и по-крупни компании, отбелязва изследването. От друга страна, пиар агенциите се оплакват пред американската неправителствена организация, че има случаи медии да изнудват клиенти за реклама чрез негативна кампания. Шефката на една агенция казва, че в последната година е имала два такива случая със свои клиенти. "В другите страни медийното покритие зависи от качеството на информацията, която предлагаш – обяснява тя, – докато тук всичко зависи от бюджета, който си готов да похарчиш." Това според нея обяснява защо бизнес журналистиката в България се занимава основно с телекомуникации, енергетика и банки.
В резултат качественото съдържание вече е изолирано на самотни острови. Особено сериозно е положението в регионалните медии, където ниското заплащане и несигурността на работното място карат хората да сменят медията през няколко месеца. Това не им позволява да спазват високи професионални стандарти, а ги прави и особено податливи на манипулация.

Оригинална публикация

 

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 25.02.2012 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 25.02.2012

Водещ: Съветът на Европа предприема мерки за гарантиране на независимостта на обществените медии, а обществената медийна седмица у нас ни дари с ярки примери за редакционни зависимости. И ако миналата седмица търсехме отговор на въпроса заявеното намерение от страна на ново учредения Български медиен съюз за писани на нов етичен кодекс дали е поредната схизма у нас, из медиите като вирус и заболяване се появи практиката късане на вестници пред камера. Сами по себе си тези прояви изглеждат добре заредени с рейтинг и безспорно отпушиха коментарите в социалните мрежи. Днес няколко вестникарски първи страници са решени в квалификации. И каквото повикало, това отговорило. Разбира се и това е позиция. Дали обаче не е редно да си зададем въпроса колко е часа например? В едно общество, което уважава чуждото мнение и държи на истината, не е особено добре политиците да пишат заглавията или собствениците да определят посоката на коментарите и разследванията. Вярно е, че етичният кодекс, който мнозина журналисти спазват, е доброволен обаче никак не е редно да има дни, в които го спазваме и такива,в които не го правим. Много сложно се изписва този график – не за друго. До колко бонусите, за които и тази седмица се говори, писа и показа много, щяха да видят бял свят, ако не бяха медийните войни? Това също е един важен аспект. Какво да правят обаче във всичкото това време журналистите? Никак не е случаен фактът, че правото на информация е записано в повечето европейски конституции. Не само за частта на професията, но и заради човешките права е добре поводите да бъдат поставени журналистите под общ знаменател, като част от онази крилата фраза как всички са маскари, е редно поне да бъде поставен под въпрос. Защото медийните скандали са още един аргумент, който ще ни потопи надолу по степен на свобода на словото. После разбира се ще оспорим методиката, но какво от това? След вчерашното късане на вестници, по една телевизия, днес и по една друга иронизираха късането на вестници пред камера също с късане на вестници. Стана ясно още, че потърсената позиция от Светла Петрова не е стигнала до хартиеното издание, а само до електронното, защото позицията е била принципна. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Александър Райчев, Валя Момчилова, Светла Милчева, Снежа Спасова и аз Ирен Филева. Бонуси, оставки, високите цени на лекарствата, как журналистите коментираха темите и какво ще се промени освен няколкото лица във властта, до колко властта е склонна да споделя информация с медии? Как ще се развие поредният спор за достъпа до информация? Темите ще коментираме с колегите Весислава Антонова от „Капитал”, Александър Кашъмов – член на Етичната комисия за електронни медии и разбира се предполагам, че вече се сетихте и Найо Тицин, чиито интерес е извън България. Воюват ли медиите и какво да правят журналистите в това време? Каквото и да си говорим, винаги става дума за пари. Така мислят и Pink Floyd. Една от основните ценности на журналистите е отношението им към дискриминацията и по-точно срещу дискриминацията. Тази позиция и практика се опитва да наложи и ЕК с ежегодна награда. И така на национално ниво Даниела Горчева вчера стана ясно, че печели и ще ходи в Европа да се конкурира с колеги. Добър ден на Даниела Горчева.
Даниела Горчева: Добър ден на Вас и на Вашите слушатели.
Водещ:Става дума за съдбата на един човек, който всички администратори се опитват да кажат, че го няма.
Даниела Горчева:Да, този случай е наистина абсурден, но за съжаление не е единствен. Това е големият проблем. Става дума за съдбата на един човек, едно създание, който е от 32 години в България. Тук е завършил Висшето си образование – МЕИ, тук е работил като инженер в продължение на години. Работил е като предприемач на малка фирма за продажбата на кафе. След това е работил в други фирми. В един момент, след като 17 години живее в България, той иска от емиграционните български служби да му предоставят право на българско гражданство. Той има това право. Служба Емиграция отказва без никакви аргументи. Предполагам поради две причини. Едната е, че все още има от миналото наследено милиционерско мислене и манталитет, тъй като те са длъжни да се аргументират. Те нямат никакви мотиви да му откажат. Другата е според мен, че вероятно Господин /…/ не се е сетил да даде рушвет, където трябва. И освен това и дискриминационно мислене, и нагласи, защото той разбира се е от /…/. По-късно нещата се развиват така, че на него му изтича този паспорт, той вече веднъж го е подновявал, и отива, както предишния път в посолството на Танзания, за да си поднови документа за самоличност. Оказва се, че в Танзания има някакви нови разпоредби. Искат му акт за раждане, какъвто никога не са му искали. Той вече живее 20 години в България. Родителите му в Танзания са починали. Аз не мога да намеря от къде може да е този акт за раждане. И в един момент се оказва, че той дефакто не съществува за бюрокрацията. Танзания не му издава нов документ за самоличност. Българската власт го обявява за нелегален и го тиква в затвора в Бусманци, където е по-страшно от обикновен затвор. От там го измъква с много усилия и самоотверженост адвокат, която се занимава с него безкористно и с тези случаи. В крайна сметка той е извън Бусманци, но без право на дом. Трябва да се подписва всеки ден в полицията. Няма право на здравно осигуряване. Няма право да работи и ние предложихме на парламентарната комисия в…Ало?
Водещ:Да, чувам Ви.
Даниела Горчева:Предложихме на парламентарната комисия към парламента, която се занимаваше с това, да изработят нов закон за чужденците. Тези хора, като /…/, те са около 1200 мисля че – да им бъде признато българското гражданство и да бъдат решени техните проблеми. Но отново за съжаление нямаше…
Водещ:Какво ще направи тази Ваша публикация освен че, Дай Боже, да Ви донесе и европейска награда освен на национално ниво?
Даниела Горчева: Ами аз много се надявам българското общество да успее да разбере чрез медиите всичките тези случаи – те действително нарушават националната сигурност, защото от една страна има хора, които са почтени, имат право на българско гражданство и които не го получават. По този начин те са насилствено маргилизирани. Те с какво трябва да се прехранват? България не може да ги изхвърли, няма право. А не им дава право на нормално съществуване – да работят, да си плащат данъците, да се издържат. А от друга страна в България са създадени на 200 000 души българско гражданство. Повечето от тях са руснаци с много пари, които кракът им не е стъпвал в България. Те не знаят българския език, тъй като много добре знаете, че Русия е по-бандитска, за съжаление, държава и от България и че много малко възможно е човек От Русия да си е спечелил богатството по почтен път. Т.е. ние сме си поканили тук руската мафия, дали сме и възможност да си купува жилища по морето и да живее тук, а на хора като /…/ – почтени хора, които работят години, им отказваме българско гражданство.
Водещ: Как видяхте българската журналистика, когато дойдохте от Холандия тук? Вие сте тук заради наградата разбира се.
Даниела Горчева:Ами аз смятам, че все пак, тъй като аз отдавна наблюдавам този процес, вече има наистина много талантливи, мнодо ерудирани, много задълбочени журналисти. Те стават все повече, Слава Богу, но продължава средата да е все още много лоша. Най-вече, защото хората се страхуват от уволнение, страхуват се. Много журналисти нямат работа. Те са безработни и освен това за съжаление демократичната преса няма частно издание. Няма също, за съжаление това, което много ми липсва в България, са смислени и задълбочени, публицистични телевизионни предавания.
Водещ:Казахте буквално – демократичната преса няма издание.
Даниела Горчева:Да. Демократичната преса няма издания. Знаете, още преди време беше отворен вестник „Демокрация” и всичките му кусури. Това беше един приличен вестник. Изчезна. Вестник „Седем”. Напоследък и вестник „ Дневник” няма печатно издание. Единствено остана може би вестник „Сега”. Това е. За мен вестници, които се афишира цинизъм, уличен език, неглижират се граждански проблеми…
Водещ:В Холандия късат ли се вестници пред камерата?
Даниела Горчева: Моля?
Водещ:В Холандия късат ли вестници пред камерата? Без значение от целта – дали да изразят позиция или да иронизират изразената позиция?
Даниела Горчева:Не. Смятам, че това не е начин да се протестира, защото късане на вестници, на книги и т.н. независимо от това дали хората са имали право да бъдат сърдити заради едно или друго нещо и гневни, и дали са прави – това не е начинът да се протестира. Би трябвало да се назоват конкретно проблемите. Аз смятам, че много български вестници демонстрират липса на чувствителност към случаите на явна несправедливост към такива граждански случаи и мога да си представя – за съжаление липсва ни демократична култура и хората за съжаление не знаят как да протестират. Все още ни липсва демократична култура, макар че има прогрес, напредък и в това отношение.
Водещ: Благодаря на Даниела Горчева за този коментар. Успех Ви желаем на европейска територия с тази танзанинска съдба, която сте описали, тази човешка история. Разбира се ще следим какво ще се случи там. Сега добър ден и на гостите ни в студиото – Весислава Антонова от вестник „Капитал”, добър ден.
Весислава Антонова: Добър ден.
Водещ: На Господин Александър Кашъмов от програма „Достъп до информацията”. Добър ден.
Александър Кашъмов: Добър ден.
Водещ:И от етичната комисия за електронни медии и колко е часа – добър ден и на Найо Тицин.
Найо Тицин: Добър ден.
Водещ: Колко е часът?
Найо Тицин: Точно един без двадесет и две.
Водещ:За българската журналистика обаче колко е? Имаш ли отговор и на този въпрос?
Найо Тицин: Ами аз мисля, че часовникът е спрял за българската журналистика. С крайно съжаление го казвам. И знаете ли? В последно време, особено печатните медии – те са две, три основни групи, които издават някакви вестници у нас. Аз ги опреличавам като онези хубавци, които искат да се сложат на булката на селото, да кажем, или на царя. Всички се борят за дърцето на булката.
Водещ:Ябълката?
Найо Тицин:Булката естествено е Бойко Борисов. С извинение за ефинизма, но те всички искат да му се харесат и пред него да покажат колко са му по-роболепни, а в същото време помежду си се ритат по кокалчетата. Мен тази игра и този сценарий ми е безинтересен.
Водещ: Веси? Спрял е часовникът – съгласи се.
Весислава Антонова: Съгласих се, че е спрял часовникът. Все пак разбира се има и журналисти, които отговарят колко е часа, разбира се завиди в какво време – в централно европейско време, защото все повече са далеч от централно европейското време медиите в България. Или по някакво друго местно време, изкривено време.
Водещ:Ако те върна към онова твое проучване по време на изборите, когато ти изследва политическата реклама…
Весислава Антонова: Колко процента е платената политическа реклама и въобще има ли неплатени такива.
Водещ: И ако се върнем към това твое разследване, то ще даде ли един малко по-ясен и смислен отговор за вестникарските войни, защото те са факт?
Весислава Антонова: Няма да се връщам към това изследване. Това мое разследване – няма избори, няма кой да плаща за тези публикации. Тук по-генералният проблем и по-отчайващият и страшният проблем е функцията на медиите като такива, защото основната функция на медиите е публичността. Публичността, през която е близо до хората, интересува се от проблемите на гражданите и е посредник един вид между гражданите и властта, и упражнява натиск върху властта, когато обаче са засегнати проблеми на гражданите и на обществото. За жалост обаче тази функция е абсолютно неглижирана на медиите според мен и те се използват съвсем други – корпоративни цели, защото това са другите цели. Проблемът на българските медии е, че през последните години зад тях стоят не хора, които имат желание да развиват медийния бизнес като истински бизнес – така, както знаем се прави на развитите пазари. За жалост аз тук не мога да дам пример с българска медия, но примерно мога да дам пример за един вестник като „Guardian”, за който всички можем да си стиснем ръцете, че е дин сериозен вестник и в годините е защитил името си на сериозен вестник, и всички сме се учили от него. За жалост тук ще използвам един цитат на рекламния бос Красимир Гергов, който в едно интервю, последно, когато бях вземала от него, беше казал „Аз такива каубойци колко съм ги виждал!” Беше се изразил за собствениците от новата Българска медийна група.
Водещ: Да де,но преди 8 дни заедно с тях създаде Български медиен съюз.
Весислава Антонова: Вземам тази метафора, защото просто ми хареса на заем от него, въпреки че тя е в съвсем друг контекст. В българските медии влязоха страшно много каубойци наистина. Хора, които изобщо нямат желание са защитават професионални стандарти. За жалост напоследък те са все по-многобройни и влияят на малкото останали сериозни медии.
Найо Тицин: Тук само една скоба – нека да си представим Делян Пеевски като каубоец.
Водещ:Ами ние можем да опишем хората, които се движат с него – преди 8 дни, вече се срещнахме и те тогава много искаха като журналисти да ни изпратят отвън на плочника да чакаме.
Весислава Антонова: Те като каубойци навредиха много и на нашата фотографка Надежда Чипева, която беше дошла няколко минути по-рано, нека кажем 15 минути преди събитието и си беше позволила да снима Делян Пеевски пред хотел „Радисън” на жълтите плочки в София и тогава неговата охрана я беше блъснал в един ъгъл, бяха я заградили и изобщо не и даваха тя да мръдне от мястото си. Тя беше изключително изплашена, когато се обади в редакцията и на нас щеше да ни се наложи да викам полиция, ако не я бяха пуснали и не бяха отишли мои колеги мъже да се застъпят за нея и да видят какво става. В една свободна държава за какво става дума. Но аз исках само да кажа, че тук основният акцент не е това дали е скъсан един вестник или не е скъсан един вестник, защото всички ние в личния си живот знаем, че може би си белим картофите на вестниците. Тук проблемът е, че се нарича журналист един човек, който изобщо не е журналист. Той дори не е и водещ. Може би е водещ единствено на собствената си глупост и простотия. Проблемът е на хората, които са му дали достъп до ефира и честно казано, гледайки го, се сещам за една много интересна реклама, вървеше по българските медии. Рекламираше се шпеков салам и там основните персонажи бяха Дон Киход и Санчо Панса. Дон Киход казваше „свободата, свободата”, „салама” – казваше Санчо Панса. И този човек, който е един слуга просто, той е слуга на своите господари, които седят за него и са му дали достъп до ефира, прави… Смисъл слугата до това може да направи – -неговите възможности стигат до тук. Той няма други възможности. Неговият капацитет е такъв. Културата му е такава.
Водещ:Нека да се върнем обаче до нещо малко по-основно. Господин Кашъмов, защо в повечето европейски конституции правото за информация е защитено? И всъщност каква е работата на журналистите? Да информират, коментират, да дават оценки вярно?
Александър Кашъмов: Ние разбира се трябва да кажем, че има два аспекта. Първият аспект е правото на всеки да получава и разпространява информация. Свободата на изразяване – това е класическата роля на медиите. Това право за пръв път е записано в международен документ във Всеобщата декларация за правата на човека. Естествено то фигурира и в нашата конституция – член 41. И отделно от него има едно по-специално право. Това е правото на достъп до документите, които съхранява държавата. Разбира се тези права са изключително важни. Те са гръбнакът на съвременната демокрация, в която всъщност все по-голяма част от света започва да пребивава, слава Богу. Това е така, защото просто – демокрацията – по-добра система от нея не е измислена. Обикновеният човек взима участие в процеса на вземането на решения. Той няма как да взема участие в процеса на вземането на решения, ако не знае дебатите, ако не знае документите и ако няма всестранна информация. Особено за това, което правят тези, на които е дал мандат да управляват.
Водещ:И ние тук всъщност нека да бъдем разбирани погрешно – не става дума за някаква журналистическа солидарност, а за правила. Между другото, ако трябва по този случай да се произнесе някоя етична комисия, коя ще се произнесе? По електронните медии или по печатните?
Александър Кашъмов: Ами няма съмнение, че ще се произнесе Комисията по етика за електронните медии. Там, където аз съм зам.председател. Защото става въпрос за нещо, което е извършено в ефира на телевизионно предаване.
Водещ:Но това е формалната страна.
Александър Кашъмов:Тя обаче е много важна, защото ако пък вече се развие казусът и някой иска на публикацията във вестник „Труд” да я представи и да се оплаче от нея като не етична, тогава ще отиде в другата комисия по печат. Това е едно формално разделение, но ние сме различни хора.
Водещ:Между другото смятате ли да разгледате този случай, защото малко вирусно плъзна късането на вестници пред камера?
Александър Кашъмов: Ами…
Водещ:Пак ще кажа – независимо то целта днес беше иронизирана тази практика, която пък видяхме вчера.
Весислава Антонова: Проблемът е, че няма да произлезе нищо от това, Ирен, защото етичният кодекс на българските медии първо не е подписан от всички медии. Второ – като се създаде новият, вторият Медиен съюз, ще се пише втори етичен кодекс. Това, което – то чест им правя на комисията, тя няма как да не се захване с това, но единственото нещо, което може да направи, е да порицае медията, която го е направила това. То така е записано.
Александър Кашъмов: Да и то при положение, че тя не е член на кодекса, това вече създава формална пречка. Друг е въпросът, че комисията по начало има право, комисиите имат право по начало да формират становища по въпроси, които са от значение за функционирането на медиите и спазването на етичните стандарти. Дали, по какъв начин ние бихме се произнесли, аз не мога предварително да кажа, но ние имаме заседание във вторник, така че много е вероятно този въпрос да бъде поставен. Още повече, че и Светла Петрова, която цитирахте преди малко, също е член на Комисията за електронните медии.
Водещ: Ами тя вчера, потърсена е нейната позиция от една телевизия. Каза, че тя не е стигнала до хартиеното издание, защото е била принципна.
Александър Кашъмов:За мен има един важен момент. Тук разбира се вероятно ще говорим за много аспекти, но проблемът има един основен момент. Естествено няма особен проблем в това като символичен жест някой да скъса някакъв документ. Да тръгнем от Мартин Лутер, който е скъсал документ.
Водещ: /…/
Александър Кашъмов: Това беше съвсем различно в случая, защото когато един… Аз все пак бих казала журналист, защото важното е за какъв се представя някой. Смисъл това е важно, за да можем да оценим неговите действия. Когато един журналист всъщност къса труда на друг журналист – това ми се струва, че е едно изключително…
Водещ:За да защити човек с властови позиции?
Александър Кашъмов:Ами аз изобщо смятам, че това е едно изключително нездравословно отношение. Това означава всъщност, че тези отделни хора, тези журналисти тогава, когато бъдат изправени пред общ проблем, а те всекидневно са изправени пред общ проблем, защото истинския опонент на журналистите е властта, тогава, когато те са изправени пред общ проблем, те няма да имат силата да го решат. А точно обратното – техният естествен опонент в един образен смисъл ще може да ползва едни журналисти срещу други и това ще доведе до раково образование в цялото общество, защото в крайна сметка…Медиите служат на гражданите и на хората.
Весислава Антонова: Служат в момента на корпоративни интереси за жалост. Много повече на търговски корпоративни интереси.
Водещ:За това има нужда да кажем, че правото на информация на хората е защитено в повечето европейски институции. Ами аз Ви предлагам след мъничко да поразсъждаваме по въпроса понеже темите от седмицата бяха бонусите, оставките – ако обаче не беше тази вестникарска война, ние дали щяхме да научим нещо за тях? Отговорете ми с да или не и по-късно ще разсъждаваме за аргументите. Според теб, Деси?
Весислава Антонова: Ами ето, нали говорим за корпоративни интереси, които стоят зад вестниците. Според мен дори обикновените граждани, ако бяхте си направили труд да разпитате хората по улиците знаят ли за какво са тези оставки, за лекарствата ли – те нямаше нищо да знаят, защото този казус има доста задколисия в него, доста трудно се обяснява. Но пък засяга много неврологична за хората тема, много важна, защото всеки един от нас е потребител на лекарства и когато видиш заглавие, че лекарствата за онкоболни скачат три пъти, тук се задейства, натиска се едно червено копче и се отприщтва…
Водещ:Да де, ама е малко странно, когато видиш, че лекарствата за онкоболни в единия вестник, че са поскъпнали три пъти, в други, че саѝ поевтинели с 400 или 500 лева.
Весислава Антонова: Ами хората просто не си купуват вестника.
Водещ: Какво си записахте, Господин Тицин?
Найо Тицин:Записах си за общият проблем, че е властта, ама аз поне разбирам така тази подмяна, за която говорим, че е подменен проблемът, т.е. никой не се занимава с проблемите на властта истински. Т.е. това, че излязоха тези бонуси не е заради несправяне или заради някакви проблеми във властта, а защото едните ритат по кокалчето другите, защото искат да се покажат колко са по-добри пред булката. А на въпроса щеше ли да излезе, ако нямаше такива медийни войни, щеше да излезе, ако имаше истински журналистически разследвания.А това не е резултат на истински журналистически разследвания.
Водещ:Какъв е резултатът – ще продължим след малко. Преди да стане ясно как ще се пише този заявен втори етичен кодекс, докато течеше песента тук протече един оживен диспут на тема „Защо не работи етичният кодекс?” Найо, ти каза, че всъщност, откакто е приет този етичен кодекс, като че ли правилата в журналистиката, в професията по-малко се спазват. Веси, твоята теза беше, че това е едно външно тяло.
Весислава Антонова: Да едно неорганично.
Водещ:Господин Кашъмов каза, че е хубаво, че все пак го има. Къде е истината?
Весислава Антонова: Не, безспорно трябва да има етичен кодекс. Въпросът е до колко медиите в България имат желание да участват в истинското създаване и прилагане на такъв документ. До колко не е фалшиво това, което Георги Лозанов е припомнил от етичния кодекс. Трябва да има взаимно уважение и лоялна конкуренция между медиите. Звучи доста изкуствено написано като се има в предвид пазара.
Найо Тицин:Ако си спомняте, етичният кодекс 2001-2002 година се написа. Нали?
Александър Кашъмов:2005.
Найо Тицин:Добре. Под /…/ на управляващите естествено, защото те са гаранция в кавички, за свободата на медиите, като че ли. Но аз си спомням от по-ранните години на демокрацията, когато по-активно бях в журналистиката, в телевизията – ние тогава нямахме етичен кодекс през 90-те години. Нямахме и вестниците нямаха. И смея да кажа, че тогава по-прилично се държаха медиите. И веднага трябва да кажа, че наистина „Капитал” прави едно голямо изключение от всички други вестници, но в случая за електронните ще говоря. Като че ли най-прилични медии все пак останаха обществените. Без да правя четка на радиото, в което сме,но някак си дори вчера водих с едни приятели този разговор. Те казаха „Добре де, ама те обществените нали са държавни. Как така се случва, че държавата и управляващите не са се разпасали спрямо обществените медии, както са се разпасали спрямо частните медии, които всъщност…?” Я на един ще му оправят, я на друг… Все ми едно, не ме интересуват корпоративните им зависимости на управляващите и издаващите тези вестници. Някак си обществените медии случиха и си само създадоха един имунитет, който да не допуска такова разпасване на властта.
Весислава Антонова: С извинение това си има свое обяснение, защото власт имащите са достатъчно умни и проницателни да знаят коя медия има голямо влияние и през коя медия може да се търгува с влияние. Един така по-наложен през годините модел на констатация за търговията с влияние. Обществените медии през годините първо, че основният лост на управляващите ги натискаха през бюджета им – да го намаляват, свиват и съответно да го увеличават и да дават подаръци някакви. Вижте какво е тяхното влияние, колко хора ги слушат, колко ги гледат.
Найо Тицин: Те са доста маргинализирани.
Весислава Антонова: Това някак си се запазва, защото властта вижда, че няма смисъл да води битките си там, а по-скоро през тези най-гръмогласните и най-влиятелните медии.
Водещ:Разбира се тук аз ще си позволя да направя едно уточнение, че все пак националното радио има много програми. Една от програмите му е „Лидер” в радио ефира, така че и това е от значение, но пък на Найо исках да кажа, че последно едни 7 милиона бяха оценката и цената на тази свобода извън бюджета. Да се върнем обаче пак на бонусите и на…
Весислава Антонова: Аз визирах, Ирен, телевизиите.
Водещ:Разбрах. Но ако не бяха тези медийни войни наистина, Господин Кашъмов, щяхме ли да научим за бонусите и ако го бяхме научили по друг начин, нямаше ли да бъде по смислено?
Александър Кашъмов:Между другото това са различни въпроси. Аз първо не съм на мнение, че през миналото десетилетие медиите са били по-лоши, отколкото бяха през 90-те години. Напротив. Аз смятам, че през миналото десетилетие медиите категорично се развиха много и всъщност се появи разследващата журналистика, която я нямаше през 90-те години.
Водещ:А сега тя къде е?
Александър Кашъмов:Това, което в момента се случва, е много странно, но зад него всъщност се виждат някои според мен и обективни тенденции, освен че има субективни. Първото нещо е , че медиите станаха силни в България. Те станаха силни, те са в състояние да формират обществено мнение. И това е така особено много през последните години, защото всъщност тук има един хубав факт – политиката вече зависи от избори. Не случайно се ходи и се купуват избори, защото тя зависи и от медиите и за това има медийни войни, защото медиите се оказва, че са важни. Едно време те не бяха толкова важни. Това според мен е една от истините, която стои зад този скандал. Тя сама по себе си е хубава, но не води до хубави неща, както виждаме. Разбира се аз смятам също така, че не е проблем да има корпоративни интереси, защото медиите, голяма част от тях са фирми. Проблемът е когато предметът на публикуване не е този, за който те не си вадят хляба с продаване на медийния продукт, т.е. с разкриване на истината, с критика на управлението, с писане на темите, които са важни за хората, а когато започват да си вадят хляба с нещо съвсем друго. Аз не знам в каква сфера е техният бизнес в момента, но този бизнес не е в медийната сфера. Това е истината.
Весислава Антонова: Пак до подмяната стигнахме, Сашо. Има разследващи журналисти, но те не правят разследванията, които са в полза на обществото, а правят разследвания, които са в полза на издателя или на собственика.
Александър Кашъмов:Тук има обаче едно голямо „но”. Значи…
Весислава Антонова: Пак са добри в ровенето на факти.
Александър Кашъмов:Освен това разследванията винаги са добри, когато в тях има истински факти. Значи аз например не бих казал, че сам по себе си дебатът за бонусите е лош дебат или че обстоятелствата, които са го извадили на яве са чак толкова важни, когато все пак обществото получава информация.
Водещ: Има ли го все пак този дебат, защото всъщност може би трябваше да спорим за това колко да е морковът и колко тоягата, а не да оценяваме броя на оставките – приети, неприети и да ги преброяваме?
Александър Кашъмов:Между другото искам да кажа, че този дебат започна всъщност доста по-рано. Той сега се поде от тези групи медии, които започнаха да го експлоатират, а всъщност този дебат се появи за първи път според моето знание като ръководител на правния екип на програма „Достъп до информация” през лятото на миналата година, когато в.”Сега” за първи път поиска тези бонуси за първите две тримесечия за миналата година. Тогава това не беше свързано с никакъв особен шум. Мина незабелязано, но има съдебно дело. Има решение на административния съд София-град, което се приема, че не са лични данни тази информация и обществото има право на нея, но тъй като беше обжалвано това решение, предстои произнасяне на Върховния административен съд. Това е за мен автентичната история на този дебат. Разбира се един от проблемите е, че някои политици много умело започнаха да го експлоатират, което пък е нормално, защото те са опозиция. Но за мен това, което е вече мое персонално мнение, лично мнение, то не е свързано с медиите как го отразяват и т.н. – аз смятам,ч е все пак не бива дебатът за публичните разходи да се замества с едно сиромашийство, с което ние да не искаме изобщо да не получават заплащане хора, които са отишли в държавната администрация и вършат важна работа все пак.
Водещ:Всъщност истинският спор е за мярката, може би за важността да се уточнят някакви правила, а не правилата да бъдат – ето, тук се сещам веднага за една крилата фраза „Не да има хора, които да разпределят дажбите.”
Александър Кашъмов:Ами спорът е малко като при помилванията. Значи…
Водещ:Между другото и помилванията са тема от седмицата.
Весислава Антонова: Наистина тук проблемът е как възникна темата. Логично тя е от миналото лято, но защо медиите не продължиха с тази настойчивост да я развиват и следят нали?
Александър Кашъмов: Точно така. Ами с помилванията се получи нещо подобно.
Весислава Антонова: Да, действително въпросът е правилен. Дали биха разбрали за този важен проблем, ако не беше всъщност настъпване по кокалчетата между две враждуващи вестникарски групи?
Александър Кашъмов: Но това пък има някакъв положителен ефект, но това не е заради настъпването, а заради това, че в демокрацията медиите живеят в конкуренция. И това е хубаво. Лошо е когато конкуренцията не е честна, когато играта не е честна. Това е един стар наш балкански проблем. Малко хора, особено от тези големите собственици, малко хора знаят как се яде с вилица и нож. Като се отиде малко по на запад се вижда, че е обратното. Този е проблемът всъщност. Този е проблемът.
Найо Тицин:Това как се яде с нож и вилица някак си аз си го обяснявам по един много драстичен начин. Знаеш ли защо? Защото когато бащите на американската демокрация и на френската революция са писали Харта за правата на човека и Декларацията за независимостта в Щатите в края на 18 век, ние за първи път – един достоен монах е написал Българската история. Ето това е. Когато едни хора, едни умове са ги занимавали проблемите, които сега тепърва ги откриваме, че има такива проблеми, те са се занимавали преди 200 години, ние тогава още не сме си знаели историята.
Водещ:Аз обаче ще направя една реплика. Венета Шопова, която е председателка на комисията за защита на личните данни, твърди, че бонусите са лични данни. Заплатите и бонусите, които получават държавни служители са лична информация, защото издават икономическата им идентичност. Край на цитата.
Александър Кашъмов: Аз тук бих казал следното – няма съмнение, че те са лични данни, защото според Закона за защита на личните данни, той се основава на директива и конвенция, всяка информация, свързана с едно лице, представлява лични данни. Само че когато говорим за Достъп до обществена информация, тук има един баланс, който се прави. Определени лични данни стават публични заради надделяващия обществен интерес на обществото.
Водещ: Всъщност тези данни ги има в декларациите, които тези политици или администратори, висши администратори са длъжни да подават към Сметната палата.
Александър Кашъмов: Ами значи да, това пък е една друга тема. Ако си спомняте имаше тема и то по това също има съдебно дело, което Административният съд София –град спечели. Това беше Декларацията на независимите народни представители, които министър Симеон Дянков не искаше да даде информация кой за коя партия е предназначил полагащата му се бюджетна субсидия. Всичките тези данни от подобен характер – те стават публични при наличието на надделяващ обществен интерес. Това е и смисъла, в който се произнесе и съдът по тези казуси. Това е хубаво да го вземе в предвид и Комисията за защита на лични данни. Между другото има по този повод един хубав текст в блога на Програма „Достъп до информация” от колегата Ани Давидова, която посочва, че има и още по-стара практика на съдилищата, които ясно казват, че подобен вид информация е обществена. Ние наистина , както каза и Найо, малко вървим след събитията в някои други по-западни краища. Не е лошо в този смисъл да забързаме малко крачката си, защото иначе ще си останем да вървим след събитията.
Весислава Антонова: И часовникът ще е спрян.
Водещ:И часовникът ще е спрян, да.
Найо Тицин: И освен това аз ще рефлектирам Сашо, който каза наистина медиите на все по-важни, не станаха, ами по-скоро се правят, защото когато те наистина те бяха важни за публиката, те имаха много по-висок тираж. В момента тиражите на тези вестници са слезли до своя минимум, което означава – сега пък в потвърждение на твоите думи, че те не се изхранват вече от журналистическия си продукт, за да бъдат купувани, а се хранят от някакъв корпоративен продукт, който им плаща рекламите, или който ги финансира и т.н. Но това дали е добра или лоша новина няма да го коментираме, но вестници вече не се купуват в България. И това до някъде дори според мен за у нас е добра тенденция.
Водещ:Да. Ами то на този фон аз пък да кажа, че на 16 февруари Съветът на Европа призова официално държавите членки да засилят редакционната и оперативната независимост на обществените електронни медии. Всъщност защо обществените? Защото за тях могат да вземат позиция от Съвета на Европа. Другите са си самостоятелни търговски обекти, но в крайна сметка обществените медии, като че ли формират общия фон.
Весислава Антонова: Ама лошото е, че не го формират. Те са все пак някакъв стожер, нали, тук говорихме за достъп на аудиторията, но тъй като през годините все пак са оставали стожер някаква добра, качествена журналистика.
Водещ: Искам да Ви кажа, че „Разделяй и владей” обяснява всичко като логика на събитията.
Весислава Антонова: Аз пак казах, има по-гръмогласни медии, не го разбирайте само през тиражи или през слушаемостта, или през гледаемостта. Но просто по-гръмоглансите медии заглушават гласа на обществените, Става въпрос като едно класическо изпълнение, оперно. То си остава чисто, но това не означава, че около него няма някакви нови, млади попълнения, които се опитват да теглят това класическо изкуство, било оперно или журналистика, и т.н. Някакви поп културни явления и да се намесят с някакви поп културни явления. Да обясня някак си.
Найо Тицин: А пък в журналистиката са и субкултурни.
Весислава Антонова: Точно така, но тук е много лошо това. Смисъл много ретроградно е всичко това, което се случва.
Водещ:До колко от този лабиринт има изход? Останете с нас. Ще продължим след малко. Ще започнем сега с едно отклонение, ще продължим т.е. сега с едно отклонение. Как държавите се отнасят към жертвите на тероризма? Това е настоящият интерес на Найо Тицин. Но понеже няма бивш журналист, за това в началото пък започнахме с уточняване на колко е часа. Аналогии могат ли да се правят?
Найо Тицин: Значи това е тема, която ме интересува от известно време. С една журналистка в Париж работим над този документален проект за документален филм. Мен ме привлича да се занимавам с теми, които са доста отвъд Калотина, с извинение. В смисъл такъв, защото това са важните теми за света. Тук дали Бареков е скъсал вестник или дали в. „Труд” е написал неговата борба въобще не ме интересува, защото първо българските вестници като почнеш да ги разлистваш повечето, особено ежедневниците, те имат една международна страница, в която обикновено в половината от тях е изпълнена с това дали някой българин е хванат някъде или български цигани са изгонени от някъде, т.е. всичко е свързано с нашата провинциалност. С голямо съжаление говоря. Когато отвориш „Guardian financial times” или който и да е друг вестник, ти ставаш част от света. Разбираш какви са общите теми, които вълнуват света и как се движи светът. Българските вестници като ги отвориш, не разбираш как се движи светът, не разбираш и как България се движи. Общо взето. Или разбираш с голямо съжаление как се движи. Темата за жертвите на тероризма е една общо взето нова тема в законодателството и за всички страни в цивилизования свят, да го кажем, защото тази тема започна да набира скорост след 11 септември 2001 година, защото се оказа, че броят на хората, които засягат тази тема се увеличава. Поради увеличаващият се тероризъм по света. И е любопитно да се види, че дори в ЕС различни страни по различен начин третират тази тема. Например в Италия жертвите на тероризъм, в смисъл хора, които по един или друг начин са осакатени от терористичен акт, държавата поема доживотна тяхна пенсия. Защото презумцията, от която са изходили в италианското законодателство е, че всъщност терористичната атака е винаги атака срещу държавата. А хората, които са потърпевши, те всъщност са странични жертви. Те са жертва на това, че държавата не е успяла да ги опази. З а това в последствие поне държавата иска по някакъв начин да ги увъзмезди или как да кажа? Някак си да поема някаква отговорност, да ги компенсира. В англо-санксонския свят е пък съвсем друго. Там са ги оставили хората сами да се оправят. Но има различни държави и по различен начин разсъждават над това нещо и мен ми е интересно да видя как съвременната и законодателна, и някак си политологична мисъл се занимава с такива актуални неща, с които може би ние ще се занимаваме след 15-20 години, ако изобщо се занимаваме.
Водещ: Защото в момента сме заети, а пък например да разсъждаваме как да се ограничат броят на жертвите на ПТП на пешеходна пътека, защото това беше темата.
Найо Тицин: Но примерно дори България може да се включи в дебата за жервтите на тероризма, защото ние имаме също жертви на тероризма. Преди 2-3, 2006 или и 2005 мисля година, двама български шофъори бяха публично обезглавени в youtube.com в Ирак. Какво стана с техните семейства? Как стана? Помня, че нещо Бойко Борисов беше отишъл до Турция, едва ли не самоотвержено да види, да ги спасява като главен секретар. Имаше някаква такава героична поза. Не знам какво стана, но все едно, няма значение. Въпросът е държавата има ли отношение към семействата на тези хора или няма отношение? Според мен няма отношение и такъв дебат не може да се повдигне тук, защото се занимаваме с всъщност много по-безсмислени неща.
Водещ:Господин Кашъмов, как Ви изглежда един такъв дебат? Възможен, невъзможен в България?
Александър Кашъмов: Дебат за тероризма? Ами разбира се това, което…
Водещ:Има ли медиен тероризъм?
Александър Кашъмов:Това разбира се по образен начин може да бъде възприето. Ами разбира се, ако говорим вече за тероризма в тесния смисъл на думата, разбира се това е интересна тема и разбира се темата за двамата шофъори е важна. Между другото аз си спомням, че тогава водихме едно дело за достъп на информация и връзка, защото беше много интересно в каква степен и какво е преговаряло тогава Министерството на външните работи. Информацията беше отказана и отказът беше потвърден от Административния върховен съд. Но всъщност истината за това подготвена ли е държавата например за подобни ситуации? Как се реагира и каква е степента на подготвеност, и какви са последиците? Това е важно. Това е важно разбира се, както и всичко друго. Всъщност това, за което говорим е, че медиите би трябвало, поне мисля, че е в полза на гражданите, да поставят такива въпроси – дали управляващите с аподготвени за една или друга ситуация, която засяга съдбите на хората, дали управляват добре парите, които данъкоплатците им дават, дали развиват бизнеса, т.е. дават възможност за условия, дали става по-добър животът за обикновения човек? Това са темите.
Водещ:Но това не става с етичен кодекс май. Това става по друг начин.
Александър Кашъмов:Ами етичният кодекс е едно от средствата. Ако си представим, че все пак медийното слово тече като река, какво представлява етичният кодекс? Той е просто един бент, защото реката трябва да има корито. Не знам.
Водещ:Кой къса дигите тогава?
Весислава Антонова: Според мен всичко става с професионална журналистика, с качествена журналистика и с хора с характер. Защото не може основният аргумент да е, че ще уволнят от вестника, ако ти си добър с качествена журналистика. Те ще уволняват, ще уволняват и в един момента нали, то няма да може. Има някакъв предел на уволнения. Не може пазарът да е само от слуги и изплашени хора, защото има много качествени журналисти във всички медии и въпросът е кой колко е направил някакъв компромис, дали е направил и защо го е направил.
Водещ:Ами накрая да си зададем пак въпроса колко е часа? Имаме ли шанс да се движим по точното време, Господин Тицин? Изобщо кого да попитаме колко е часът днес?
Весислава Антонова: Себе си.
Найо Тицин: Ами да, първо себе си да се погледнем наистина и да… Знаете ли? Когато се прави избор, хората много повече се двоумят за Коледа дали да си купятр пуйка или прасе, примерно, отколкото мислят какво да изберат на избори, което общо взето им се случва, нали? На 4 години. И после много се учудват и започват на втория ден след изборите да се казват „Ох, ами сега какво стана?” Не си мислел достатъчно или си гласувал напук, против нещо, а не за нещо и не си мислел като си правил това нещо. Вчера ми попадна на повод часа – наистина от Калотина на Изток часовникът все повече се забавя, направо е спрял. Когато вчера гледах в youtube.com предизборните клипове в подкрепа на Путин, аз доста се шашнах. Те са под на слова – „Русия без Путин? Апокалипсисът е утре!” Където ти обясняват, че ако не е Путин, всичко отива по дяволите. Как Русия ще предостави ядреното си куфарче на Обама директно. Как целият Запад е доволен от „демократизацията” на Русия. И т.н.
Водещ:И това е един медиен член 1-ви.
Найо Тицин:Да. И как без Путин всичко е загинало и само с него могат да оцелеят и да се радват на това, което в момента си се радват. Така че на мен ми е любопитно догодина да видим до каква степен някои партии ще ползват същата фразиология и лекция, как без това всичко е загинало. Въпреки че преди 5 години имаше зачатък на някакви такива простотии. Имаше зачатък на такова спиране на часовника.
Водещ:За всичко е виновен Жак /…/, който на времето дойде и направи онази карта с черепчетата. Тази рекламна лекция той я създаде.
Найо Тицин:Да, но тези автори на путиновите клипове са го минали десетократно. Просто страхотно.
Водещ:Господин Кашъмов, които дела ще дадат някакъв отговор на въпросите, чиито отговори търсим днес?
Александър Кашъмов:Ами тук може да се каже, като стана дума за избори – слава Богу в България около избори се разглеждат по-интересни и по-важни въпроси, свързани с управлението, свързани с публичността на кандидатите, а не с ядреното куфарче.
Водещ:Добре, че нямаме ядрено куфарче.
Александър Кашъмов:В това отношение всъщност и това, което забелязвам като тенденция в последните години е, че властта и политиците все повече се интересуват от конкретното обществено мнение. Съответно взимат и някакви управленски решения. В тази връзка обаче в ден днешен е на общественото внимание един много важен казус пред Конституционния съд, защото преди 2-3 седмици беше атакуван един текст от закона за досиетата от страна на тричленният състав на Върховния административен съд. Това е текстът, според който се обявява принадлежност към Службите за сигурност на съответните хора само на основата на документи, които те не са подписали. Там картончета, посочени данни в регистрационни дневници и т.н. Това е доста притеснително, защото обществото все пак за последните години свикна, 5 години вече има едно постепенно разкриване на тези лица от Комисията, която е съставена от представители на различни политически партии. Знаем – действа независимо, има съдебен контрол. И хората свикнаха, когато дойдат избори, да преценяват кандидатите си и през тази призма и това е редно, защото това е свързано с морала на обществото.
Водещ:Това е част от разбирането на даден човек към живота, към околните.
Александър Кашъмов:Точно така и за това е важно ние да знаем в крайна сметка за кого гласуваме, кой ще ни управлява. Важно е да се разкрият зависимостите, свързани с нашата ДС. Важното е обществото да прочете историята си, за да може да върви напред и именно в този момент това конституционно дело, по което разбира се Конституционният съд ще се произнесе, се оказва един доста важен момент в нашето общество тук и сега, защото то ще определи постигнатият консенсус през 2006 година и последвалото отваряне на тези документи дали ще продължи или ще бъде сериозно разтърсен и обществото по някакъв начин ще се върне назад.
Водещ:А особено за журналистите това поне е много важно, защото аз си мисля, че е важно кой говори, нали така Веси?
Весислава Антонова: Важно е разбира се.
Водещ:Найо?
Найо Тицин:О, да.
Весислава Антонова: Според мен е много важно дали действително е важно това усещане, което имат хората, че има някакъв двоен стандарт при отваряне на досиетата, че има хора, чиито досиета се отварят и такива, на които това им се спестява.
Водещ:Свободна територия за разследващата журналистика. Ами аз накрая да пожелая от екипа ни хубав съботен следобед. Александър Райчев, Снежа Спасова, Светла Милчева и от мен Ирен Филева.         

Светла Петрова: Чрез рекет и шантаж мачкат и държавата, и медиите

www.e-vestnik.bg | Юлиян Огнянов | 21.07.2011

Светла Петрова е завършила радиожурналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Работила е в Българско национално радио от 1988 до 1995 год. като водеща на сутрешния блок на програма „Хоризонт”. Напуска радиото през пролетта на 1995 год. след бунта на журналистите от „Хоризонт” срещу цензурата и уволнението на седмина от тях. След това работи като шеф на отдел „Вътрешна политика” на вестник „Демокрация”, водеща на предаванията „Денят” и „Седмицата” по Дарик радио. През 1997–1998 год. отново е в БНР, директор на програма „Хоризонт”. Работи и в „Екип 4” в Българската национална телевизия (БНТ).През 1999–2001 год. е програмен директор на БНТ. От април 2001 год. е автор и водещ на предаването за анализи и полемика на bTV „Сеизмограф”. Напусна го преди няколко месеца със скандални обвинения към медията за упражняване на цензура и манипулации под различна форма.
- Стана ли дискусионното предаване дефицитно в ефирните телевизии?
- Очевидно е станало, защото, ако с фенер тръгнеш да търсиш, най-много да попаднеш на какво – на един “Референдум” по БНТ, ако става дума за класическо дискусионно предаване. Иначе чат-пат могат да се чуят дискусии в сутрешните блокове, но класически дискусионен формат на практика няма. Аз се опитвах в „Сеизмограф” да правя полемика по важни за обществото казуси, не казвам че винаги е било само дискусионно предаването, но там редoвно присъстваше дискусията като форма. Защото за мен това е задължително, когато трябва да се търси решение на болезнен за обществото проблем. Когато има някакъв конфликт, политически, социален или друг. До истината трябва да се стига така – чрез съпоставянето и противопоставянето на различните гледни точки. Това е дискусията в крайна сметка. И защото трябва да има многогласие в обществото, защото трябва да се чуват различни гласове. Не е задължително да си съгласен с всички, но просто трябва да могат да се чуват всички гласове. Докато в момента какво установяваме – че почти всички медии и особено националните електронни медии говорят в един глас. Почти отсъстват различните, другите, цветните, критичните гласове. Винаги ще има нужда от такива предавания и това, че отсъстват в момента, е следствие на един очевиден политически натиск над медиите.
- Който е само сега или го е имало непрекъснато?
- Всяка власт е искала да подчини медиите. Всяка власт би се радвала медиите да са много съгласни с нея, да я аплодират за това, което прави. Но по-умните власти или по-умните представители на човешкия род, които са попадали във властта, са били наясно, че такъв тип медии не са необходими, а пък това противоречи и на природата на медията. Природата на медията, и в частност на журналистиката в медията, е да бъде коректив на властта. На властта са й много по-необходими критичните медии – говоря за принципна, обективна, дори добронамерена, бих казала, критика, която изхожда от интереса на обществото. Властта много повече има нужда от такава критика и аз, докато бях в „Сеизмограф”, не се уморих да повтарям това с наивната, както се оказа, надежда по някакъв начин да стигне до мозъците на сегашните управляващи. За жалост, обаче, не бих ги причислила към категорията властимащи, които се радват на критичните медии. Обратно, те започнаха една самоубийствена политика – самоубийствена за тях самите, за обществото и за държавата като цяло. Те решиха безапелационно да подчинят медиите.
- Медиите все пак са четвъртата власт.
- Не, не, медиите са първата власт, няма какво да се заблуждаваме. Много съм щастлива, че тази мисъл се роди преди години в моя младежки мозък, а впоследствие вече я чух произнесена на глас от умни, мъдри хора, от капацитети, обществени авторитети, които очевидно бяха доловили същото-че медиите са първата власт на модерния свят. Точно затова тези, дето уж там са обозначени като първа, втора, трета, много искат да подчинят точно тази власт, защото знаят, че от нея зависи движението на обществените процеси ; от нея зависи до голяма степен и оценката на техните действия, но не в пълна, не в абсолютна степен. Защото безспорна самоизмама е, че ако в медиите излизат само похвали и само позитивни оценки за едно управление – и така се връщам към началото на мисълта си – пълна заблуда е, че по този начин едно правителство може да се закрепи и да бъде харесвано от хората. Нищо подобно!
Властта я крепи политиката й. Ако тя няма адекватна политика, ако не съумява да движи икономиката, да осигури условия за нормален живот на хората, за нормално развитие на бизнеса, няма как да се спаси тази власт, ако ще да я обслужват най-хвалебствените медии на света. И тоталитарният режим е много показателен пример в това отношение. Защото ако можеше медиите, дето хвалят, едногласните медии да закрепят една власт и един режим, ние и досега щяхме да си живеем във времето на така наречения социализъм. Само че онзи режим си копаеше гроба и онази система, включително с помощта на подчинените медии, накрая катастрофира. Така ще се случи с всяка власт и с всеки управляващ, които искат да подчинят медиите и да ги заставят да бъдат единствено мегафони за успехите й.
Напоследък има направо бих казала брутални за слугинажа на медиите примери, които честно казано ме карат да се срамувам, че съм представител на тази професия. Но иначе не се срамувам от това, което съм правила в журналистиката, защото съм се стремяла да бъда честна със себе си и честна с хората, за които съм работила – слушатели, зрители, читатели.
- Имало ли е натиск спрямо вас в бТВ?
- Истината е, че в бТВ е имало най-малко натиск над мен. Може би, защото когато отидох в телевизията, вече си бях създала име, популярност в професията и сред публиката и защото се знаеше, че съм доста остър характер, доста автономна в мисленето и независима в журналистическата си работа, не е имало директен натиск над мен-не само в тази, но и в другите медии, където съм била. Просто е известно, че категорично отказвам да изпълнявам поръчки, които са в несъгласие със съвестта ми . Аз затова останах 10 години в бТВ, защото се радвах на пълна, на абсолютна свобода 9 години и 2-3 месеца от това десетилетие. На моменти тази свобода даже ми идваше малко в повече.
- Говорим за времето – Симеон, Станишев и Борисов.
- Да, говорим за времето на Симеон, на Станишев и чак в края на първата година от управлението на кабинета Борисов започнах да усещам дискомфорт. По-рано бях усетила вече натиск над новините, защото нашите новини спряха да приличат на себе си, започнаха да се отдалечават от образа си в предишните 9 години. Това може би за масовата публика остава скрито, защото въпреки всичко колегите се стремят да опазят БТВ като свободна, независима, критикуваща медия. Стремят са да я опазят, но става все по-трудно, когато отгоре има натиск. Той е ясен за малка част от хората -ръководството на нюзрума, част от продуцентите може би. Те се опитват да го отбиват, да го прикрият някак, обаче не се получава, защото на моменти, според мен, е много директен. Той минава през собствениците на телевизията, които и да са те; също така притиснати са и част от мениджърите. Всеки може да бъде шантажиран по някакъв начин. Дали чрез личния му живот, дали чрез бизнеса му, дали чрез нещо друго, но в съвременния свят, когато човек е оплетен в толкова много връзки и отношения, всеки може да бъде злепоставен; винаги може да се намери нещо, с което да бъде орезилен.
И понеже в момента по върховете на властта са хора, които произлизат от милиционерските и полицейските среди, те имат един професионален инструментариум, който носят от миналото със себе си и за жалост смятат, че с него могат да управляват държавата и медиите. И точно това правят – чрез рекет и шантаж мачкат и държавата, и медиите. Този натиск се засилваше във времето и ще става още по-силен в месеците до изборите, в даден момент и аз започнах да го усещам. Но не е единствен политическият натиск, който ме накара да напусна. Имаше вече натрупвания у мен; нагласа, че ми предстои подобна раздяла, защото в последните години ми беше трудно да работя по чисто технически причини. На практика в предаването не се инвестираше нищо, бе оставено без всякакъв ресурс.
- Това ли бе начинът, свиването на бюджета?
- Ами да, това бе един от начините да се притиска предаването. Но по правило в частната телевизия са свити бюджетите. Гледам, че и в новините от време на време стягат коланите, но новините са приоритет – едно седмично предаване не може да се сравнява с тях.
- Но когато то е емблема?- Да, така е, но за жалост мениджърите на БТВ от една страна го възприемаха като емблема; от друга, не правеха нищо, за да може то да продължи да бъде емблема. Да не говорим, че част от тях и то свързани с програмата имаха подчертано тенденциозно отношение към „„Сеизмограф”” и понякога работеха точно в обратната посока, защото мисля, че като вътрешна продукция предаването пречеше на някакви чисто комерсиални схеми и отдавна този слот беше станал прицел на програмни мераци. Та те искаха да го има „„Сеизмограф”” в програмата на бТВ, но да не е на това относително централно място, в подстъпите към праймтайма, а да бъде изместено в някаква ниша; ако може и през нощта да отиде. А аз бях разработила това време, за десет години предаването си бе създало сериозен контингент от публика, но не ставаше за пренасочване на пари от бюджет и реклама. В програмата на бТВ вътрешна продукция са само новините, сутрешният блок, до неотдавна „„Сеизмограф”” и отскоро „Тази неделя”. Всичко друго се прави от така наречените независими продуценти. Само че с независимите продуценти могат да се постигнат всякакви договорености – на масата и под масата – и част от парите, които се въртят около техните продукции, да се отклоняват и към мениджърите на телевизиите. Докато от „Сеизмограф” – не! От „Сеизмограф” всичко, което влизаше като реклама, отиваше в касата на бТВ. И според мен това бе втората много сериозна причина да е такава съдбата на предаването – че обективно не можеше да се впише в печалбарски схеми .
А третата посока на пресиране беше през външните продукции, което в контекста на сегашното управление стана част от политическия натиск. Тоест, от една страна, имаше директен политически натиск, но на всички беше ясно, че няма как да махнат „Сеизмограф” и да го запратят сутринта, например, защото предаването е знаково, емблема, както казвате вие, и такава промяна моментално ще се изтълкува като политическа репресия. Затова тихомълком решиха да го обезкървяват чрез външните продукции. И във външните продукции се появиха много добри имитации на журналистика. Защо казвам имитации – те на пръв поглед абсолютно приличат на журналистика; даже обират всички награди, както виждаме, хората от тези програми. Само че не е ясно как се акумулират средствата там. Дали тези превъзходни интервюта и всякакви други форми, които се появяват, не са, всъщност, плод на някакъв договор с ПР агенция или пък с държавна институция.
Например, след като приключи мандатът на предишните управляващи се разбра, че продуцентската къща на Евтим Милошев, която прави „Комиците” и „Нека говорят” с Росен Петров, е получила 1.8 млн. от кабинета Станишев покрай кампанията за годишнината от независимостта на България. Като наблюдавам кой как се държи сега в ефира, допускам, че определени външни продукции – не само в бТВ, а и в другите телевизии – получават от управляващите три пъти повече, като по този начин просто се купуват медиите. Разбира се, предполагам, че всичко става в рамката на закона, но това не го прави по-малко морално укоримо, нито отменя отговорността на медията, която не би трябвало да мами своите потребители.
Сегашната власт бурно доразви употребяваната и от предшествениците й практика, известна в близкото минало с името „Нахранете журналистите”, и я издигна до невиждани висоти, превръщайки в действителност медиите в свои ПР агенции. По-големи или по-малки ПР агенции на национално и регионално равнище, защото в провинцията е още по-страшно и журналистите там са още по-малко защитени от произвола на властите. Сега идвам от интервю за група провинциални медии – радио, вестник и сайт – и беше истинско удоволствие да говоря за тях, защото те специално се борят за чистотата на професията, опитват се да правят обективна и независима журналистика, но както разбрах, това им коства много. А повечето от останалите не устояват на натиска и се предават и продават. До такава степен, че няма нужда от посредничеството на истинска ПР агенция, когато трябва да се извае някой властнически образ. „ПР-медиите” отлично се справят със задачката, заблуждавайки публиката със своята контролирана журналистика, в която и най-неудобните въпроси обикновено са предварително договорени.
Затова казвам, че това са имитации, които убиват журналистиката. И когато един политик може срещу съответното заплащане да отиде в такова предаване и с уж много напрегнато и остро интервю да си свърши отлично работата, защо той да идва при мен, където няма да има тази сигурност. Аз винаги може да задам един или два въпроса повече, дето да го поставят натясно, за които той не е предупреден и би се замислил как да отговори, без да се злепостави. Така в частните телевизии започнаха да стават все по-дефицитни териториите на автентичната журналистика.
*Интервюто е взето през юни 2011 г. във връзка с разработването на магистърска теза по телевизия във ФЖМК. Публикуваме го със съгласието на събеседниците. Със съкращения.

Оригинална публикация

 

Интервю със Светла Петрова

БНР, Неделя 150 | 01.05.2011

Водеща: Продължаваме в следната последователност. Най-напред Светла Петрова, известната българска журналистка, която се сбогува носталгично с БТВ тези дни. Малко по-късно Любен Генов, новият председател на съюза на българските художници и други теми от протеста на социалистите и проблемите на работната сила в България. Но тъй като става дума за медии, то не би могъл да бъде не просто празничен, а направо драматичен. Предполагам, че ще избегнете тези тоналности. И сигурно (…) нека си говорим на вие, тази дистанция е полезна като става дума за медии. Може би е по-хигиенично. Вие трябва да отсеете дали да разкривате до край медийните потайности на БТВ.
Светла Петрова: Ами здравейте, г-жо Маринкова. Въпреки, че за мен е странно да говорим по този начин. Колеги сме от толкова години. Работили сме заедно и в Хоризонт. Първо искам да кажа, че не е точна формулировката, че носталгично се сбогувам. Да, има някакъв момент на носталгия и на емоция, но искам да кажа, че макар и не е лесно, това не беше емоционално, импулсивно мое решение. Че то отдавна зрее у мен. И благодарение на ръководството на БТВ и намерението му за промяна на началния час на предаването всъщност аз успях да го взема. И затова благодаря на ръководството на БТВ. Благодаря за това, че цели 10 години тази търговска, тази комерсиална тв задържа в програмата си едно изцяло и толкова некомерсиално предаване. Имам предвид като съдържание, като стил, като начин на подготовка и осъществяване. То по никакъв начин, да кажем, не се различаваше от Неделя 150, от предаванията в обществените медии.
Водеща: Защо трябва да се благодари изобщо за тази поносимост към публицистиката. Нима това е най-нежеланото?
Светла Петрова: Трябва да се благодари наистина , защото знам, за една търговска медия не е лесно да подържа едно такова предаване. Иначе от рекламните блокове в предаването доста пари са влезли, не малко пари са влезли в касата на тв. Затова аз ви казвам, че обичам БТВ и винаги ще остана човек на БТВ, както обичам Хоризонт и винаги ще остана човек на Хоризонт. Най-важното беше, че през тези 10 години, пред които аз работих в БТВ в 9 от тях аз работих абсолютно свободно. През последната година обаче нещата драматично, дето казвате вие, се промениха. БТВ като най-голямата и в този смисъл най-влиятелната медия, която формира най-сериозно обществено мнение беше подложена на един… и е според мен подложена на един нечовешки натиск, както и повечето медии в България. И ние трябва просто да си кажем истината за нещата. Аз знам, че и радиото, и програма Хоризонт са подложени на такъв натиск, но слава Богу Хоризонт с нейната бунтовна традиция устоява на този натиск. Но нали виждате какво става в момента в българските медии или сме слепи за това, което става. Че медиите са разделени тотално да две. Има една малка група медии, които продължават да бъдат наистина медии, да осъществяват мисията на журналистиката, да бъдат критични към властта, да бъдат неин коректив. И една огромна друга група от медии, които упражняват един отвратителен слугинаж на властта. То се вижда. Сюжетите на тези медии, които са истински медии са различи от сюжетите на другите медии. И бих казала, че медиите в България просто не издържаха изпита си по демокрация 21 години след промяната на 10-ти ноември. Те в момента с поведението си болшинството, мнозинството от българските медии предават българското общество. Толкова жалък слугинаж, такива манипулации в полза на управляващите, такива грозни, гнусни поръчки за злепоставяне на журналисти, които са дръзнали да критикуват властта. Аз мисля, че не помним, даже последното не го помним от никого. А пък предишното да кажем от 1994 или от преди 1989.
Водеща: Сега нека направим по-внимателно назоваване на проблема. Разбира се, всеки говори пред съвестта, пред себе си и пред свободата си. Не мога да не нарека натиск в радиото нечовешки и в Хоризонт. Не мога да се закълна за това. Но искам да знам при вас как беше? Спускаха ли ви събеседници, забраняваха ли ви да говорите с някого? Ограничаваха ли във времето? Какво намирате в това нечовешки натиск?
Светла Петрова: Значи като казвам нечовешки натиск имам предвид БТВ. И знам, че на мениджърите на БТВ никак не е лесно в момент. И това решение, което те бяха взели за промяна на началния час на излъчването на предаването действително е най-безболезненото.
Водеща: Изглежда невинно даже.
Светла Петрова: Най-невинно. Само че поставено в някакъв контекст от събития и обстоятелства, а аз така го поставих това решение. В един по-обширен контекст. А и като прибавим начина, по който бях уведомена за това нещо, аз смятам, че това е нещо абсолютно неприемливо за мен. Убедена съм, че става въпрос за политически диктат това решение. Аз съм им благодарна за това, че наистина се опитаха да ме защитят и да го направят по най-невинния начин…
Водеща: Кои са те?
Светла Петрова: Най-безпроблемния начин, обаче аз не мога да изтълкувам така нещата. За мен това е неприемливо и ще кажа защо смятам, че става дума за натиск. Спомнете си едно участие на премиера Борисов преди време беше, преди няколко месеца може би в сутрешния блок на БТВ. Тогава бяха назовани поименно тези, които очевидно му създаваме проблеми. Най-напред беше споменато шоуто на Слави, което от понеделник до петък го критикувало. След това аз съм го поемала в събота и Мира Баджева завършвала в неделя. Какво се случи с тези предавания? Мира Баджева беше запратена някъде там в 8 часа в неделя. Не знам могат ли нейните зрители да стават толкова рано, за да го гледат. Аз вече със Сеизмограф не съм в БТВ. За Шоуто на Слави чувам, че също има натиск да се отдаде изцяло на забавния жанр. Да, действително това е характеристиката на това предаване.
Водеща: Но как вие почувствахте този натиск? Коя беше тази невидима ръка като в семейство Адамс, която извърши промените.
Светла Петрова: Значи аз няма да влизам в подробности.
Водеща: Това е важно.
Светла Петрова: Аз няма да влизам в подробности. Знам, че е важно, защото действително аз благодаря на шефката на новините ни Люба Ризова за тази свобода, която имах години наред, която боже би никъде не съм имала. Не съм имала и в държавните медии. И затова няма да влизам в подробности. Искам да кажа, че наистина стана трудно да се работи, защото започнахме да правим някакви невъзможни баланси. Примерно задължително като каниш някого от опозицията трябва да поканиш някого от властта. Само че тези от властта, от сегашната власт първо не са много вербално подготвени. Второ повечето са страхливи от медиите. Трето те там са като батальон някакъв и им нареждат ще отидеш там, няма да ходиш. Така че това бяха едни абсолютно невъзможни за постигане баланси въпреки че по някакъв начин се опитвах да ги правя. Все едно. Не искам повече да работя по този начин, не искам да го правя и затова просто избрах свободата, както съм я избирала и много пъти до сега. Но искам да кажа, че в момента българските медии и особено частните медии, както и цялата българска държава се управлява чрез шантаж. Те се управляват чрез рекет. Значи при частните медии този шантаж и рекет преминава най-често през собствениците, защото собствениците обикновено имат и някакъв друг бизнес освен медийния и е лесно да бъдат прещипани. Дали ще бъдат подложени на драстични данъчни, полицейски и всякакви други проверки. Дали ще им се правят някакви бизнес услуги в замяна на което ще се искат медийни услуги. Дали директно ще бъдат рекетирани с компромати, които могат да бъдат извадени.
Водеща: Добре. Нека да назовем.
Светла Петрова: Защото знам и за такива случаи.
Водеща: От известно време, откакто това правителство даде възможност Красимир Гергов да признае, че е собственик, понеже този факт грижливо се укриваше от няколко български правителства и също така от съставите на СЕМ. Там беше добре постлано, че той… този факт беше укриван. Ето Красимир Гергов призна, че БТВ е негова. Вие чувствахте ли как този човек със своите интереси и вероятно политически избор се намесва в програмата?
Светла Петрова: Аз не мога да направя директна връзка между… просто, защото нямам абсолютните доказателства, директна връзка между някакъв натиск на Красимир Гергов и това, което се случва в телевизията. Да кажем, единственото нещо, което мога да спомена от последните дни е, че след като Татяна Дончева в ефира на Хоризонт, ако не се лъжа точно при вас в Неделя 150 каза, че Красимир Гергов е правешки олигарх се оказа, че не е така лесно Татяна Дончева да дойде в БТВ. И аз много се надявам с това мое участие сега при вас да й помогна, да й отворя някак вратата към БТВ, защото в един момент БТВ държи все пак на имиджа си на свободна, на обективна медия, на медия, която работи по правилата. Но ето, оказа се, че заради едно такова лично, лична квалификация към него тя се оказва нежелан събеседник. Нямам никакви други факти и доказателства. Имам усещания и имам логическо мислене и знам, че по принцип така се действа със собственици, не само със собственици, така се действа с журналисти в медиите.
Водеща: Винаги…
Светла Петрова: Знам, че са рекетирани журналисти и мениджъри на медиите. И се оказва, че този натиск, този политически натиск през икономически и корпоративни интереси е много по-ефективен отколкото идеологическият, срещу който ние някога с вас навремето се борехме. Защото тук аз не мога да очаквам солидарност от никого. Не очаквам солидарност. Хората си пазят работата, особено в икономическа криза.
Водеща: Да, това е новата зависимост. Но нека да кажем, че не става дума само за последното политическо управление, тъй като има една книга на Борислав, който беше в БНТ, Геронтиев, дълги години и той казва, че СЕМ винаги имаше услужливи гласове, които подготвяха това, пред което сме изправени сега. Ние сме изправени реално пред монопол. Така че това стана с участието на много хора, които се пишат на експерти и действат с услужливо гласуване с десницата. Разбира се, отговорът, който по темата е изключително важен за елементите на свободата, невъзможността да се диша свободно. От друга страна как ли се чувства един човек, който има класовото нахалство да пречи на журналистите. Как ли се чувстват тези изключително мощни финансови фигури, които се опитват да редят хората като на шахматна дъска?
Светла Петрова: Ами аз не искам да влизам в тяхната душевност. Мисля ,че по-важни съобщения имаме да направим ние. Аз, вие, хора като нас към българското общество, защото смятам, че в момента България преживява драматичен и много важен, много критичен, бих казала, момент. Просто от това как ще се държат медиите и гражданите на тази държава зависи какво е бъдещето на България и на децата ни. Може да звучи претенциозно и помпозно, но това е самата истина. И аз бих… просто ми писна да слушам как ГЕРБ нямали алтернатива. Ама Боже мой, това е абсолютна глупост. Всеки българин, всеки честен професионалист, подготвен по икономика, финанси, право или в някоя хуманитарна област е алтернатива на тази безпросветност, на тази посредственост и на тази пумиарщина, която се е настанила в българската политика. И започвам директно. Г-жо Маринкова, вие не сте ли алтернатива? Ставате ли? Проф.Димитър Иванов от Лондон не е ли алтернатива? Татяна Дончева не е ли алтернатива? Само че за вас написаха обслужващите властта в-ци, които не са в-ци, това не са медии, това са…
Водеща: Да им спестим тогава.
Светла Петрова: Значи те упражняват човекоядство. Написаха за вас каква сте била, написаха за моя син, че бил трафикант на проститутки. Но аз ще кажа, че проститутки са тези, които направиха този капан. Едните са политически проститутки. А другите са най-зловещите герои на прехода, които 20 години манипулират българското общество и го управляват чрез компромати. Всеки трябва да бъде в зависимост. И аз доколкото знам, някъде там в подземията на ДАНС има архив, съхранен от СРС и от документи за елита, т.нар.елит на обществото. Журналисти, политици, бизнесмени. Ха някой се опита да надигне глава, моментално му се слага примката на шията. Просто България трябва да престане да се управлява по този начин. И тя ще престане да се управлява по този начин, когато други хора влязат в българската политика, когато хората… ето аз изброявам имена.
Водеща: Добре, това не сте задължена да го правите.
Светла Петрова: Не, Лили, извинявайте, важно е да се чуе това нещо. Кои са хората, които могат да я изтеглят тази държава. Те са от различни политически цветове. Но примерно един Иван Сундарски, един д-р Николай Михайлов, една Нешка Робева, един Атанас Семов. Това са хора с различни политически цветове, но това, което ги обединява е, че те са честни хора. Не са участвали в голямата далавера на прехода. Един Цветозар Томов, един Стефан Гамизов, ако щете, един Велизар Енчев, Сашо Диков. Това са хора, които се борят за истината. Към всекиго от тях може да има упреци. С част от тях аз бих спорила по някакви политически, идеологически пунктове. Но това са хора, които се обединяват от честността. И българите така трябва да гласуват на следващите избори.
Водеща: Добре, Светла.
Светла Петрова: Да не гласуват за тези с непомерното богатство и необяснимото богатство, а да гласуват за честни хора. Иначе държавата ни е обречена. Иначе ние поединично ще се спасим. Ще заминем на някъде. Само че и това ми писна да го слушам как трябвало да заминат на някъде възрастни и млади. Ама защо ще заминавате, бе хора. Да си отидат онези лошите с милионите, ако искат. Ние тук, дето ще останем, ще успеем да се оправим.
Водеща: И така. Това беше Светла Петрова с един гневен монолог. Една част от нейните възгледи споделям и особено смятам, че проблемите с българските медии пред изборите са доведени до някаква много голяма крайност със своята… принципите на монопола и единовластието, съвършено доказуемо. И че българските журналисти винаги могат да се обединят и да бъдат заедно. 

Светла Петрова: Аз съм Светла Петрова и извън bTV

Супер 19 минути | 29.04.2011

- Каква е причината да решите да напуснете bTV, неотдавна в ефир си пожелахте да се пенсионирате там?

- Конкретната причина е, че решиха да сменят часа на излъчване на предаването от 17.00 вместо от 18.00. Освен това го направиха по един неприемлив за мен начин. С декрет в средата на сезона, което за мен е дълбоко подозрително в тези предизборни месеци. Не ми харесва да разхождат предаването из схемата. Мисля, че то е знаково и една телевизия трябва да прецени иска ли да има такова предаване или не. Това беше поредният симптом, че bTV не иска. През последните години бях осъдена да работя и без екип, в много трудни условия и затова реших да улесня и себе си, и телевизията, като напусна на 10-ата година. Идеално – 10 години не са малко време. Никъде не съм работила толкова много, колкото в bTV.

- От Вашите думи излиза, че подозирате намесата на политически интереси срещу Вас?

- Да, смятам, че има много префинен политически натиск, който преминава през много пари. Обикновено се изсипват пари – най-вече на външни продуценти, и офертата става неустоима. Така че през външните продуценти се купуват частните медии. Смятам, че и сега така беше изработена една такава схема – в началото да бъда скрита там някъде, а след това евентуално да бъда и отстранена. Реших, че е по-добре да разсечем възела от раз. Умен беше узряло вече едно такова решение и това беше просто капката, която преля чашата.

- Значи решението Ви е обмислено?

Абсолютно. Не е емоция от последния момент и защото онзи ден са решили да ми сменят часа на предаването. Не мога да диктувам техните програмни решения, разбира се. Но ги бях предупредила, че нещо такова – дори някаква козметична промяна, ще донесе негативи на bTV в тези предизборни месеци и ще създаде усещането у мислещите хора в България, че става дума за политически натиск и цензура. Освен това в началото на годината направих остри коментари във връзка със скандала със СРС-тата. Както и тезите, които лансирам в Сеизмограф за голямата измама на прехода – че през всички тези години е имало имитация на смяна на партиите във властта. А на практика една и съща задкулисна клика диктуваше всичко само и само да се преразпредели националното богатство и то да отиде в определени лица. Виждам, че тези идеи стават все no-масови, завладяват все повече хора и явно има застрашени – хора, които имат какво да губят, с много пари. Смятам, че те също имат някакво участие в това, което се случва с предаването. Но както се казва, живот и здраве.

- Можете ли да кажете конкретно кой упражнява такъв политически натиск на предаването?

Не мога да кажа. Не мога да идентифицирам конкретни личности, но анализирам факти. Виждам, че има предавания, които са удобни на властта и се правят обикновено от външни продуценти в телевизиите и им се дава огромна територия в програмите. За тях не е проблем да бъдат по 2-3 часа. Там властимащите ходят под строй, на тепсия поднесени, и по този начин се опитват да подменят журналистиката. Това е просто една имитация на журналистика – квазижурналистика. За телевизии- те е изгодно, защото през тези външни продукции влизат в тях. Такава схема виждам в конкретния случай. Властта деморализира. Тя си има своите механизми. Парите, които се отделят от контрабандата, наркотиците и така нататък, отиват точно за това. Утре ще бъдат изборите, комисиите и т.н. На това просто трябва да се противопоставим като общество. Иначе, ако обществото е съгласно по този начин да се купуват изборите, нищо не може да се направи. Така ще си кретаме, докато се затрием като държава.

- Вие самата изморихте ли се да се борите за качествена журналистика?

- Никога няма да се изморя, защото не телевизионна звезда или нещо друго, а Журналист за мен е най-голямата титла. Ще си остана журналист докрай. Никога няма да престана да се боря, защото журналистиката е имунната система на обществото. Ако тя се разболее и се срине, обществото започва да боледува непрекъснато, докато се стигне до фаталния изход и се спомине. Мисля, че все пак има общност от мислещи и разумни хора, които искат добро бъдеще за децата си и за България. Те ще се противопоставят на опасните процеси в страната.

- Обижда ли Ви ситуацията?

- Не. Защо да ме обижда? Човек може единствено сам себе си да обиди. Те обиждат себе си, а не мен, като постъпват по този начин. Аз съм Светла Петрова в bTV. Но съм Светла Петрова и извън bTV. В края на краищата bTV е това, което е, заради хората, които работят в нея. Имам стойност сама за себе си. Дори вкъщи да се затворя, нито ми е скучно сама с мене и с хората, които ценя и обичам, нито смятам, че ще ми падне по някакъв начин цената от това, че не работя в bTV. Навсякъде съм това, което съм. Така че това по никакъв начин не ме обижда. Напротив. Благодарна съм на ситуацията и обстоятелствата. Щом нещо има да се случва, значи то трябва да се случва. Такава философия изповядвам. Знам, че това по някакъв начин ми е предопределено, защото ми предстои нещо друго. Какво е това друго, не знам все още, но знам, че ще ме намери и в това отношение съм абсолютно спокойна. Като че ли съм по-малко притеснена от случващото се от всички хора около мен.

- Имате ли планове за ново предаване? Или завръщане при първата Ви любов – радиото?

- Първият ми проект е да си направя пролетното почистване вкъщи. След това към края на месец май имам едно пътуване до Израел и после ще видим какво ще се случва. Не знам още.

Стр. 22 

Светла Петрова напусна Би Ти Ви, нямала свобода

в. Труд | 28.04.2011

 

Водещата на "Сеизмограф" Светла Петрова напусна Би Ти Ви, а предаването й пада от програмата на телевизията, съобщиха оттам.
Техническият повод за моето напускане е, че в средата на тв сезона от медията решиха да сменят часа на предаването ми, коментира вчера пред "Труд" Петрова. От Би Ти Ви й предложили да сменят началния час на "Сеизмограф" от 18 ч на 17 ч в събота, а на негово място да сложат "Море от любов". Основната причина обаче е, че от около година нямам свободата и комфорта да работя в Би Ти Ви, така както беше 9 години, добави Петрова, но отказа да даде конкретен пример. Сега ще си отида вкъщи, каза още тя. "Искрено съжалявам, че Светла Петрова не прие поканата за промяна в часа, защото вярвам, че предаването щеше да постигне успех с новия си час на излъчване", каза Вики Политова, генерална директорка на Би Ти Ви медиа груп.

Стр. 7

Основната тема са конкурсите за външни продукции на БНТ

Дарик радио, България следобед | 11.03.2011

Водещ: Следобедният блок, драги слушатели продължава с подновената медийна рубрика с автор Светослава Кузманова, която отново се завръща в ефира на Дарик всеки петък. Основната тема днес са конкурсите за външни продукции на БНТ, за които се говори от есента на миналата година и които още не са приключили макар да е вече почти средата на месец март. Както всичко около БНТ, така и този път казусът не е прост. При някои от обявените позиции надпреварата е приключила, при други не, но и при приключилите не е ясно кой ще прави предаване, защото комисията е класирала на първо място повече от 1 кандидат. Ако вече сте се объркали в този анонс сега Светослава Кузманова ще се опита да подреди пъзела. В медийната рубрика днес ще разберете и подробности около наградата за тв журналистика, която ще се връчва за първи път тази пролет и която ще носи името на курорта Св. Влас.
Репортер: През ноември 2010 управителният съвет на БНТ обявява конкурс за 4 нови предавания. Заповедта на генералния директор е от средата на декември. През февруари тази година става ясно кой ще прави детско предаване тип Кид айдъл. На първо място е класиран проектът Феномени на Урбан медия. За другата позиция ежедневно, късно, вечерно, забавно предаване тип Лейт найт шоу победителите са двама. Продуцентската къща на Марта Вачкова и проектът Денис и приятели. Зад последното се крие името на музикантът Денис Риозв.
Денис Ризов: Не е стенд ъп комеди шоу, няма актьори. Музика, разговори, гости.
Репортер: Защо Денис и приятели е кръстено?
Денис Ризов: Защото ще участват Ахат и защото общо взето се търси някакъв контакт с много наши приятели. Идеята е просто да ги викаме в студиото, да обсъждаме теми, би трябвало да има ко-водеща, която да е жена. Идеята е или да я сменяме на всеки месец. Примерно ако 1 месец ни е ко-водещ някоя спортистка това ще е един спортен месец. Ако е актриса, ще говорим по-скоро за изкуство. Примерно има идея да речем единият месец ко-водещ да е криминален репортер. И шоуто е по-скоро градски тип мъжко предаване, отколкото семейно. Хората, които гледат тв в този часови пояс са малко по-добре образовани, с малко по-добър приход от тези, които гледат между 10 и 11,30. Няма да е толкова ограничено от към сценарий предаването. По-скоро ще разчитаме на хей така да се случват нещата по време на записа и да е малко по-непринудено и не толкова сковано от сценарий. С цел да изглежда малко по-риалити.
Репортер: Продуцент на предаването, което ще води Денис Ризов е Георги Кузмов. Репетициите им са в доста напреднал стадий, но договор с БНТ се надяват да подпишат идната седмица. А дали Денис и приятели или продуцентската къща на Марта Вачкова ще забавлява зрителите всяка вечер от понеделник до четвъртък половин час преди полунощ не е ясно. Тепърва предстои одобрение на управителния съвет на телевизията. Още по-заплетено изглеждат нещата около конкурсите за другите две предавания – ежеседмично предаване на съвременния начин на живот, тип лайфстайл токшоу и ежеседмично предаване за културата, изкуството и средата на младите. Месеци след обявяването на конкурса краят му не се вижда. Срокът е удължен до 31.03. Позицията на БНТ тук липсва макар още в началото на седмицата да бяха поканени за коментар. Кандидати за двете позиции е издателят и продуцент Мартин Захариев.
Мартин Захариев: Времето определено не работи в полза на БНТ. Виждате колко проактивни са другите национални телевизии.
Репортер: Всъщност техните проекти вече почти стартират, а БНТ все още не е приключило с конкурсите.
Мартин Захариев: Аз очаквах радикални промени в програмно отношение още през изминалата есен. За моя изненада обаче така дългоочакваните промени в БНТ все още не мога да кажа, че са факт. Задавам си въпроса защо редица от предавания все още стоят на ефир. Например защо в праймтаймово време БНТ продължава да подържа една 40 или не знам колко годишна рубрика, каквато е Лека нощ деца. Тя изглежда абсолютно комично, направена като от младежи на ТНТМ на фона на 24-часовите супер детски канали в лицето на Картуун, на Дисни ченъл, който вече вървят и с български дублажи, направени с милионни бюджети. В 8 без 10 ние не слагаме децата си да си легнат. Нашите деца си лягат един час по-късно.
Репортер: А програмирането на тези две позиции, за които кандидатстваш – токшоу и предаването за култура – едното е в събота…
Мартин Захариев: Другото е в събота вечер, когато е заложено, че ще тече и т.нар.лейтнайт шоу по БНТ в същото време. Това е според мен механическа грешка в заповедта. Тъй като двете продукции – младежкото предаване и т.нар.лейтнайт шоу се застъпват в един и същи час. И питам по силата на тази заповед това предаване, за което ние кандидатстваме, т.нар.младежко предаване за кога е планирано? От друга страна да правим предаване за младежи 16-25 таргет в 23 часа ми се струва неадекватно като време.
Репортер: А изобщо обединяването на култура, изкуство и средата на младите?
Мартин Захариев: Аз съм намерил в своята концепция много пресечни точки на тези категории. Младите днес имат съвършено друг начин на възприемане на света. Дигиталната среда е това, в което се случва голяма част от техния живот. Така че и нашето предаване в голяма степен минава през подобна концепция. Дори и декорът, визуализацията му е така близка до това, което гледахме напоследък във филма Трон. Водещите в него комуникират през таблети.
Репортер: А това, което предлага БНТ като позициониране на токшоуто посветено на лайфстайл, там ли му е мястото? Това е на гърба на политиката на Светла Петрова по БТВ и социалните теми, понякога доста тежки, които показва Нова ТВ по това време?
Мартин Захариев: Големият проблем, който в последните години забелязвам н националните телевизии е, че те програмират един срещу друг еднакви формати. Ако едните ще правят ВИП денс, другите ще правят Денсинг страс. Ако едните ще правят Мюзик айдъл, другите ще правят Пей с мен. Ако едните ще правят турски сериал, другите ще пускат също турски сериал или индийски. Дали е правилно лайфстайл предаване да се сложи на гърба на тежка публицистика пийпълметрията ще измери и ще каже. БНТ имат своя шанс, слагайки едно по-лежерно, по-забавно, по-магазинно предаване, каквото си представят, че биха получили от външния продуцент.
Репортер: Какво ще преследват по принцип телевизиите през 2011? Някак си всички побързаха да кажат, че това било завръщането на българските сериали и умирането на риалити шоуто.
Мартин Захариев: Това е точно така. Защото това е процес, който следва утвърдени бизнес модели на големи европейски телевизии и пазари най-вече, където се залагат тенденциите. Аз също считам, че риалити форматът премина своя пик. Без съвсем да е умрял. Примерно сега пореден сезон на Сървайвър би бил отегчителен.
Репортер: А на Биг брадър?
Мартин Захариев: Със сигурност и на Биг брадър.
Репортер: Какво риалити смяташ, че ще бъде интересно на българския зрител?
Мартин Захариев: Пълно е с формати по големите тв пазари, които се случват и в Кан, и в (…) в Будапеща, в близкия Изток има много сериозен такъв пазар.
Репортер: Все повече хора от медийния бранш продължават да живеят с мисълта, че в тази тв се наливат едни огромни средства, а тя всъщност се опитва да догони частните тв и все не успява. И докато другите стартират, тя все още не е приключила с конкурсите.
Мартин Захариев: Няма да стане това догонване, защото каручката е изпусната окончателно. Тъй като участвах последните месеци в една работна група към министерски съвет, чиято цел беше да подготви концепция за нов закон за радио и телевизия групата произведе един документ, в който около темата БНТ ние произведохме тезата, че БНТ се нуждае от предефиниране в новия закон на своята обществена мисия. Тя трябва да бъде имплицитно разписана. Значи трябва да е ясно колко пъти БНТ ще снима заря. Това БТВ никога няма да го снима, нито Нова ТВ бидейки комерсиални. Но БНТ има задължението да отразява националните празници, когато има заря. Тази заря има някаква цена, за да бъде заснета. Трябва да бъде остойностено и ще се получи една реалистична рамка, в която разбира се има и още много пера. И да се получи един адекватен бюджет, с който тя да изпълнява обществена си мисия. Едно от много важните неща, които БНТ трябва да направи е структурната си реформа. А именно да съкрати част от персонала, защото не може тв, които генерират 70 и кусур % от гледаемостта да разполагат с от 300 до 400 души персонал. БНТ е около 1500 човека. Тази тромавост и това забавяне е в голяма степен много отблъскващо за нас, хората, които сме в този бизнес, тъй като сама разбирате, че подготовката на едни документи, писането на едни концепции, бюджетирането им, договорките с всякакви водещи, сценаристи, режисьори, технически персонал и т.н. кара тези хора да седят сега на тръни, защото те не знаят ще полчат ли работа от мен или няма да получат, защото самият аз не знам дали ще получа работата от БНТ. Което в една комерсиална тв тези неща стават доста по-бързо, защото собствениците й, най-малко мениджмънта знаят какво искат, от кого го искат и как да си го поискат, и колко да платят. Парите отиват в тези тв, които са гъвкави и програмират умно.
Репортер: Как ще програмира БНТ и дали тези предавания ще видят ефир тепърва ще разберем. Отново на тв е посветена и последната минутка в медийната рубрика на Дарик. Награда на телевизионна журналистика учредиха 11 известни българи. Председател на т.нар. Кръг 11 е Иван Гарелов. Според него целта на награда Св.Влас е…
Иван Гарелов: Да поощрява всяка година най-добрите постижения в тв журналистиката.
Репортер: Наградата ще се връчва ежегодно в края на пролетта на специална церемония в курорта Св.Влас. В кръг 11 ще срещнем още имената на Джими Найденов, Петко Бочаров, Стефан Димитров, Павел Васев, проф. Ивайло Знеполски. Един от тях е и писателят Георги Тенев.
Георги Тенев: Номинации за наградата могат да се правят по два начина. Единият така да се каже е вътрешен. Членове на кръг 11 ще предлагат за обсъждане в самия кръг тв продукции, журналистика дело на отделни журналисти и екипи през изминалия период от време, за който говорим. И вторият начин за предлагане на това са самите автори, самите журналисти, самите журналистически екипи. В най-общото разбиране на журналистика, без да се ограничаваме в жанрове и формати. 20 финалисти ще бъдат обявени през месец май. След обявяването на тези 20 финалисти, които и ще бъдат публикувани на интернет страницата с откъси от тв предавания, след не повече от 30 дни журито, което ще бъде обявено също тогава през май ще вземе своето решение.
Репортер: Наградата за тв журналистика ще е на стойност 10 000 лв. 

ТВ7 с нови предавания и “стари” лица

в. Дума | 07.03.2011

 

Люба Кулезич изостави Нова тв, Би Ти Ви остава без "Пирамида" и "Бон-бон"

 

ТВ7 реши да търси любовта на публиката, като отмъкна няколко от предаванията на конкурентна телевизия. Две предавания, които станаха популярни в ефира на БТВ преди години, се възраждат на екрана на ТВ7. От 28 март в новата програмна схема на телевизията влиза токшоуто "Пирамида", почти по същото време ще започне и музикалното предаване "Бон-бон", което също започна екранните си изяви от ефира на Би Ти Ви.
Продуцент и водещ на "Пирамида" е Стойчо Керев, познат на аудиторията като журналиста, направил последното тв интервю с Тодор Живков във "Всяка неделя" по БНТ. Преди пет години програмата стартира в Би Ти Ви като копродукция между медията и "Интерактив Медиа Сървисиз", а нейно лице бе Светла Петрова. В ТВ7 "Пирамида" ще се излъчва веднъж седмично.
Както ДУМА вече писа, Люба Кулезич вече не е част от екипа на Нова тв и премина в ТВ7. Тя ще се изявява в "Шоуто на Люба Кулезич" в рамките на предаването "7 часа с ТВ 7", което ще се излъчва всяка неделя и ще е разделено на няколко сегмента, по подобие на "Станция Нова". Кулезич обещава сблъсъци на интересни мнения по разнообразни теми.
В някои от рубриките ще се изявяват Иван Ласкин и Димитър Туджаров-Шкумбата. Ласкин вече потвърди участието си в проекта, докато Шкумбата предпочете да изчака края на преговорите с ТВ7.
Публицистичното предаване с име "Пряка демокрация" ще се опита да активизира гражданското общество в страната. То ще е форум на свободно говорене и разнообразие от мнения и гледни точки, обещават продуцентите му Стойчо Керев и Христо Тучев. Предаването ще върви на живо цял час от 17.45 ч. Продуцентите обясниха, че ще събират теми и мнения основно от интернет. Предаването ще е политическо токшоу, но важните там ще са обикновените хора, студентите, които ще имат възможност да изразят и отстояват позицията си по различни теми и проблеми, заявяват от ТВ7.
Водещият на предаването "Пряка демокрация" ще бъде избран чрез кастинг. От 2 март желаещите да бъдат водещи може да пращат снимка и биография на casting@tv7.bg.

Стр. 5

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 19.02.2011 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 19.02.2011

Водещ:Колкото повече наближават изборите, толкова по-често медиите ще бъдат център на внимание. Защото колкото е важно да има хляб и зрелища, точно толкова важно е да има медии. Инак никой няма да разбере има или няма хляб и зрелища, колко струват и кой носи тези дарове. Разбира се в онези времена са гледали да не убиват вестоносците, но май всичко тече и се променя. Казват, че всички пътища водят към един, а центърът е „Колизеумът”. От място за развлечения сега може да се нарече „Вавилонската кула”, събрала безкрайно много езици под остарелите от времето си стени. Строителството му е дълъг, изморителен и скъп процес. Построен е с цената на много жертви. На плещите му се събирали спокойно 50 хиляди души, във време, когато населението на Рим е наброявало 200 хиляди души. Истинското или по-скоро първоначалното му наименование „Амфитеатърът на Флавий”. Римският амфитеатър служи за арена за игра в продължение на четири века и половина. Сградата, претърпяла промените на времето, които едва ли би издържала, ако не беше перфектното разпределение на тежестта на камъка. През 217 година високите етажи пламват от гръмотевица, няколко земетресение също допринасят за разрушаването му. С течение на годините вкусовете на публиката се променят и вече гладиаторските битки съвсем не развличат римското общество, но основните причини са войната и финансовата криза. Нищо ново. Да оставим обаче Древния Рим настрана. Кой пуска гръмотевиците в медиите и защо се тресе земята под краката на някои медии? Защо политиците продължават настървено да кадруват в медиите? Трябва ли им етичен кодекс и на политиците по примера на медиите? Ето това ще коментираме днес с колегите от етичната комисия Александър Кашъмов, Светла Петрова от БТВ, Таня Величкова от програма „Хоризонт” по една от горещите теми на седмицата – желанието на политици да бъдат уведомяване стриктно за всички участници в предавания. Медалът от другата страна пък ще ни помогнат да обърнем колегите Надя Томова и Росен Цветков от Българската национална телевизия, които проследиха организацията за купуване на изборите на есен в източна България. В /…/ вчера за втори път се проведе дебат на тема „Новият PR срещу новия маркетинг”. Модератор на този дебат беше Максим Бехар, а в центъра на темата бяха медиите. И за това ще стане дума в „Клубът на журналистите”. Останете с нас. Добре дошли Ви казваме сега Илия Тенев, Ралица Неделчева, Цвети Николова, Галя Траянова и аз Ирен Филева. Заговорих шеговито за гръмотевици в началото на предаването. Една порази нашия диск. Разбира се, шегата на страна, сега започваме сериозно по темата. Кой се опитва да кадрува в медиите или по-точно защо политиците не спират да се опитват да кадруват в медиите. Днес по темата ще дискутираме с колегите от етичната комисия – Александър Кашъмов, Светла Петрова от БТВ и Таня Величкова от програма „Хоризонт”. Добър ден на Таня Величкова от програма „Хоризонт”.
Таня Величкова: Здравейте!
Водещ: Защо политиците искат да кадруват е медиите и напоследък не се ли случва по-често?
Таня Величкова: Да, забелязва се такъв стремеж по-често да се бъркат в работите на медиите. Защо искат да кадруват? Винаги са го искали. И винаги, когато управлението, което и да е то, усети някаква нестабилност, решава, че може да реши проблемите си като запуши този или онзи медиен глас. Слава Богу, поживяхме в демокрация, каквато и да беше тя в България и аз мисля, че поне по отношение на обществените медии това, което се случва напоследък, колкото и притеснително да е то, е по-скоро изпускане на нерви, отколкото някаква сериозна заплаха. По-тревожното е, че наистина в България се случва така, че медиите – говоря като цяло, не само за обществените, въобще в медийното пространство, медиите стават част от политическата битка. Вместо да бъдат отразяващите, огледалото, в което да се вижда обществения живот. Така че наистина това е по-притеснителното. Иначе останалото, както се казва – сме го виждали и друг път.
Водещ: Има ли достатъчно много оплаквания в Етичната комисия и кой се оплаква повече – политиците или самите медии? Има ли оплаквания за натиск от страна на медиите?
Таня Величкова: Не. Това, което през последните месеци разглеждаме, е свързано предимно с рутинни случаи на хора, които са се почувствали обидени или оклеветени от едно или друго предаване, или материал, но Етичните комисии не се разпознават и не би следвало да се разпознават като някакъв арбитър за решаването на казуси за политически натиск. Дори в този случай, който последно разгоря страстите, аз мисля, че има регламент, по който засегналите биха могли да си потърсят справедливостта и биха могли да поставят въпроса за разглеждане пред етичната комисия. Но пак казвам – само от гледна точка на нормите от етичния кодекс на българските медии, не и от гледна точка на това, което разбираме като политическа манипулация или политически внушения в медиите.
Водещ: И в крайна сметка, ако не обществените медии би трябвало като цяло да представят всички гледни точки.
Таня Величкова: Да, разбира се. И това, което аз виждам най-общо казано в събитията напоследък, че едни хора се опитват да кажат на други хора, че нямат право на мнение. Тоест забравяме основния принцип „аз не харесвам твоето мнение, но ще се боря докрай ти да го изразиш.” Така че това, че някакви хора се изкушават от слагането на цензури, не е ново, но наистина е жалко, когато в тази роля започнат да се припознават овластени хора и когато на тази вълна наистина се върти към някакво по-радикално говорене, свързано с промяна на статута или с кадрови промени.
Водещ: Таня Величкова, член на Етичната комисия за електронните медии и от програма „Хоризонт” на Българското национално радио пред „Клубът на журналистите”. Защо никога не свършва желанието на политиците да кадруват в медиите? Това ще коментираме днес в „Клубът на журналистите”. Ще продължим да коментираме. Нека да тръгнем обаче от там – защо беше написан етичният кодекс и трябва ли да бъде защитаван, свободата на медиите да дават глас на повече по възможност гледни точки? Добър ден на Александър Кашъмов, който е също член на Етичната комисия за електронни медии.
Александър Кашъмов: Добър ден! Ами естествено, че самият факт на приемането на етичния кодекс, така, беше в отговор на желанието на медиите да имат общи правила, които не само да се споделят, но и да бъдат артикулирани, формулирани по един общ начин и то по начин, който е съвместим със същите етични прави и в Европа, в демократичния свят. Разбира с вътре са записани различни неща. Все пак това е един документ, не много голям,но достатъчно изпълнен със съдържание. Естествено едно от задължение, особено тогава, когато става въпрос за дискусионни предавания например, респективни материали в пресата, е категорично задължението да бъдат потърсени и другите гледни точки. А не да бъде отразена една единствена гледна точка. Така да се каже – изключение от правилото за търсене на различни гледни точки има единствено в някакви такива жанрове, които не са от дискусионен характер. Както да речем новините. Там нали, когато нещо се случи, не можеш да искаш директно другата гледна точка да я покажеш, или чисто подобни типове, или коментар на нещо конкретно. Дори в един коментар, когато става въпрос за една статия, която дава анализ, едностранчивостта не е в унисон с етичния кодекс. Това са правилата ни в етичните кодекси, тъй като са две – едната работи по печатните, другата – по електронните медии. В нашата специално, която се занимава с електронните медии, ние имаме случаи, в които дори се поставя въпроса за така наречената трета гледна точка, защото много зависи от конкретния казус. Например имахме наскоро един интересен случай с една телевизия, която прави репортаж и в репортажа има две страни, някакви хора, които са се оплакали от действия, свързани с незаконен строеж и ДНСК, които са друга страна. Въпреки това обаче Комисията изрази становище, че трябва да ги има и онези, от които е оплакването, тоест има случаи, в които гледните точки не са и само две. Просто това зависи от конкретиката, въпросът е, че трябва да се знае и да се съзнава къде съществува такъв стандарт.
Водещ: До колко политиците са склонни да се оплакват от медиите на Етичната комисия?
Александър Кашъмов: Ами има такива случаи, между другото. Аз приветствам, надявам се и от името на Комисията като заместник председател, подобни оплаквания от политици, защото е по-добре да се оплакват при нас, отколкото в съда.
Водещ: Или в ефир, защото той ефирът си е за оплаквания, нали така? Напоследък се утвърди тази тенденция.
Александър Кашъмов: Безспорно, че е за оплаквания. Нали аз тук вече, ако трябва да се отделим от чисто етичната тема, на мен ми се вижда смешна тази позиция, някой политик да се оплаква в ефир. Това е все едно някой състезател в спортно състезание да реве и да се оплаква по време на играта. Но както и да е. Това е друг въпрос. Значи това, което е важното е, че някои политици, особено дори за съжаление, констатирам, че говорим за лидерите например на две парламентарно представени политически партии, имат обичая да водят съдебни дела срещу журналисти, което е особено тежък натиск върху журналистите, които са заплашени от големи глоби, санкции във формата на глоби, както и отделна сума за обезщетение за неща, които често пъти са просто част от политическия живот, които са коментарни или отразяват една или друга позиция, или пък поглед към работата на тези политици. Така че всъщност от тази гледна точка, по-добре е да бъдат съзирани Комисиите по етика. Ние в крайна сметка сме и в състояние да отговорим на терзанията на политиците и да кажем има ли в даден случай нарушение или не в етичния кодекс, защото това винаги е въпрос на конкретна случка.
Водещ: Още повече, че един от обективните критерии на организации, които правят класации за степен на свободата на словото в различните държави, един от тези критерии е именно броят на съдебните дела срещу журналисти, водени от политици.
Александър Кашъмов: Категорично. Това просто…
Водещ: Това е обективен критерий, признат, как да кажа, в света.
Александър Кашъмов: Абсолютно, освен това още нещо искам да кажа. Ако политиците искат да въздействат наистина на етичната страна на медиите, те трябва да търсят комисиите, защото от нас се извършва тълкуването и постигането на едно детайлно разбиране как да се чете едно етично правило. Тоест това е начинът и те да подобрят всъщност етичната среда на медиите.
Водещ: Нека сега да обърнем медала от другата му страна и да поразсъждаваме върху темата трябва ли и политиците да имат етичен кодекс. Колегите от Българската национална телевизия – Надя Томова и Росен Цветков. Миналата седмица в една поредица от репортажи в „По света и у нас” ни показаха как стройно върви организацията по закупуването на изборите на есен. Добър ден.
Надя Томова: Добър ден.
Росен Цветков: Добър ден.
Водещ: На кратко схемата е едни хора обикалят от страната и се регистрират на едни места.
Росен Цветков: На много места се оказа. Даже ние вчера се прибрахме, късно снощи от още едно място, което обиколихме. Сега, утре всъщност и в понеделник, ще Ви покажем по телевизията, отново в новините, за какво става въпрос. За сега няма да издавам кое е мястото, но е много интересно. Даже по-интересно като че ли поне за мен от морските общини, които обиколихме.
Надя Томова: Може би по-различно, не чак толкова интересно, но по-различно. Не знам зрителите дали са, така слушателите дали са успели да видят нашите материали и това, което показахме – как всъщност става тази регистрация и как тези хора са регистрирани между септември и декември в 2010 година точно толкова, колкото е необходимо за тази оседналост, която беше приета в новия изборен кодекс.
Росен Цветков: Подготовката е била доста стриктна и бързането за регистрирането – много сериозно. Но ние сме убедени, макар да нямаме преки доказателства, че политиците наблюдават този процес и го подпомагат.
Водещ: Да не кажем участват.
Росен Цветков: И участват, да. Така че, ако трябва да говорим за етичен кодекс, аз лично много трудно мога да си го представя как ще изглежда този етичен кодекс и може би, ако бъде приет с много стриктни разпоредби, няма да имаме кандидат депутати в един момент, и кандидат кметове, и така нататък.
Надя Томова: Примерът, който ще дам, ще онагледи тезата на Росен. Включително попаднахме на един кмет на малко населено място с по-малко от 350 жители, който с абсолютно така, чистосърдечно си призна, че събира такива хора, че регистрира такива хора на неговите адреси и каза „Ами да, аз знам, аз подкрепям кмета на еди коя си община” и питаме го „Ти знаеш ли кои са партиите, които са те издигнали за кмет, на миналите местни избори?” и той каза „Ами, не ги знам кои бяха. Не ги помня, обаче аз знам, че стоя зад кмета на общината.” Това е показателно, е човекът със сигурност седи и трупа активи за въпросния кмет.
Водещ: В колко града бяхте?
Росен Цветков: Ох, много ми е трудно да кажа. Даже вчера между другото, за един ден обиколихме 10 села. То всъщност основно по селата се случват интересните неща и битката там е доста гореща, защото знаем, че приеха в изборния кодекс праг от 350 души. Съответно в някои населени места целта е да се увеличи, тъй като са по-малко от 350 в момента и тези регистрации са точно в такава посока, да минат този праг и да имат собствен кмет, сами да си изберат хората или по-скоро човекът, който иска да бъде кмет да бъде избран. Естествено не е само това целта. Целта е и да се подпомогнат и кметовете на общините, за които ще гласуват тези хора по селата.
Надя Томова:Защото там, където хората не достигат, под 350 души са, те ще гласуват за кмет на община, който път ще назначи кмета в съответното малко населено място.
Росен Цветков:
Водещ: Останете с нас след малко. Ще продължим по темата защо кадруват политиците в медиите и трябва ли им на политиците етичен кодекс. Защо политиците не спират да искат да кадруват в медиите и свързано ли е това тяхно искрено желание с наближаващите избори? Продължаваме дискусията по темата с колегата от БТВ и член на Етичната комисия за електронните медии – Светла Петрова. Добър ден.
Светла Петрова: Здравей, Ирена.
Водещ: Защо политиците за толкова искрени в желанието си да кадруват в медиите?
Светла Петрова: Ами де да знам. Защото… Всъщност знам де. Защото те продължават да живеят, повечето от тях разбира се, не бива да обобщаваме за всички политици, но повечето от тях живеят със заблудата, че когато настанят удобни за тях хора в медиите и когато подчинят по някакъв начин медиите, това ще им осигури комфорт във властта.
Водещ: И когато сплашат медиите, медиите няма да задават неудобните им въпроси.
Светла Петрова: Това е огромна заблуда и се учудвам, че умни хора, защото има и умни хора в политиката или се предполага, че в политиката са предимно умни хора, си въобразяват, че е възможно, подчинявайки медиите, да управляват добре и да стоят дълго във властта, когато е тъкмо обратното. Дори практиката на тоталитаризма показва, че не е така, че когато се заглушават медиите, че когато се манипулира информацията, която те излъчват, че когато тази информация няма общо с реалния живот на хората, това неминуемо води към краха на съответния политически режим или на съответната политическа власт. Вярно, че в едно тоталитарно общество това става за по-дълъг период от време, примерно за няколко десетилетия, но в едно общество, което има претенциите да е демократично, да живее по правилата на демокрацията – страшно това скъсява живота на партията, която е във властта и за това чакам тази умна партия, която ще дойде да ни управлява и ще обсеби медиите свободно да работят, защото те са един съобразен социален отдушник. През тях преминава социалното напрежение, което се генерира по един или друг повод, по един или друг проблем и когато ти не го отпушваш в медиите това социално напрежение, тогава се получава ефектът на тенджерата под налягане. В един момент се стига до обществена експлозия. Освен това, в едно демократично общество някак не можеш да запушиш устата на всички медии, на всички предавания и на всички журналисти. Винаги има една такава критична маса от медии, предавания и журналисти, и издания, които ще продължат да бъдат журналисти и с цената на всичко ще си изпълняват мисията на професията. Мисията на професията е да бъде коректив на властта. Аз не мога да разбера защо критиките към една власт трябва да се възприемат много лично. Те не са лични – те да от гледна точка на обществения интерес.
Водещ: Всъщност започна ли предизборната кампания и така, нека си позволя тази шега – имате ли вече хора, които да разтървават политиците в студиото?
Светла Петрова: Ами тя тази предизборна кампания започна според мен още от преди Нова година, защото ще са важни изборите, които предстоят, освен това не е ясно дали ще бъдат само местни и президентски или няма да стигнем и до предсрочни парламентарни избори. Ако се съди по тази серия от скандали, които ни разтърсват от началото на годината. Властта, ако не успее да овладее това свлачище, което е тръгнало, този процес, който се задълбочава и който разклаща много сериозно и отклонява от сериозните проблеми на обществото, нищо чудно през есента да се стигне и до предсрочни избори. А иначе за разтърваване на събеседници, вероятно ще го видим някъде по-нататък, по-близо до изборите. В момента предизборната битка върви в някакви други пластове. Те не са публични. Те не са пред очите на обществото. При нас достигат само фойерверките, нали това е битка, която тече там в подмолието, в задколисието на политиката, защото между другото аз нещо подобно ще кажа и в „Сеизмограф” – не знам българският избирател, българските граждани дали си дават сметка, че всъщност може би някъде около 2% или 10%, но не повече от българската политика се прави на светло. 90% или 98% от нея се прави някъде в задколисието, в едни мрачни политически подземия, където не е ясно дали тези, дето публично са врагове, всъщност не са си най-близки приятели. И мисля, че ние като журналисти и всички като граждани, трябва да работи за това по-голяма част от правенето на българската политика да излезе на светло и да сме наясно с мотивациите на политиците, на едно или друго политическо или управленско действие, защото много често не сме наясно с това.
Водещ: Всъщност често политиците са си позволявали да имат претенции към медиите : по посока на това обявете Вашите пристрастия. По никакъв начин не могат да приемат, че медиите нямат пристрастия. Или поне би трябвало да нямат пристрастия.
Светла Петрова: Абсолютно безпристрастни хора няма и никой от журналистите според мен не би могъл да каже това за себе си. Всеки човек си има някакви лични, те може да са чисто граждански, човешки пристрастия…
Водещ: Но това не е повод за манипулация от страна на политиците.
Светла Петрова: Да, въпросът е в целокупната медийна цялост, в медийната цялост да го има представителството на всички гледни точки и това може да се постигне в границите на една медия като цяло, в цикъла на едно предаване, ако говорим нали за някакво телевизионно предаване, каквото е „Сеизмограф”. Медията е длъжна, тя има свои правила и журналистиката има свои правила, принципи, които отстоява, защото не всичко, което се появява в медиите е журналистика. Това е много важно разграничение. Тук има една голяма опасност – съдържа се в това, че много често за журналистика се представя някакъв вид медийна търговия, просто става дума за едни договорни отношения между едни продуценти външни или между някакви политически партии, фигури, включително има такива договори между някакви предавания и държавни институции, министерства и така нататък. В това разбира се няма нищо лошо. Лошото е, когато то е скрито, не е ясно, че там на едни хора се дават едни пари, за да бъдат удобни на властта, а всичко това се представя като чиста монета и като журналистика. Не – това не е журналистика. Истинската журналистика – тя с цената на всичко наистина следва тези принципи, тези правила – те са много ясно разписани в етичния кодекс на журналистите, в неписаните правила на нашата професия и едно от фундаменталните правила е да се дава трибуна на всичките гледни точки, когато има някакъв конфликт, някаква конфронтация по отделна тема.
Водещ: Смятате ли в понеделник да обсъдите претенциите на някои политици по отношение на това, че трябва да бъдат стриктно информирани за всички участници в предаванията?
Светла Петрова: Имаш в предвид заседанието на Комисията за етика в електронните медии?
Водещ: Да. Точно това имам в предвид.
Светла Петрова: Да, в понеделник имаме заседание в 12 и 30. Това писмо на Николай Бареков, което беше изпратено до /…/ пристигна и в Комисията и ние най-вероятно ще се произнесем, дори допускам, че в момента там администрацията на Комисията му го е върнала писмото с предписание то да бъде направено по правилата, по стандартите на Комисията за жалба към нея, за да се съзира и за да може да се произнесем по случая, защото така, както ни беше изпратено, ние бихме могли, ако решим, че там се съдържа някакъв много важен за обществото и за професията казус – да се самосъзираме и да се произнесем, но иначе не би следвало да се занимаваме с него, тъй като не е посочено какви правила всъщност на Етичния кодекс са нарушени в този конкретния случай и от там насетне – кое е съдържанието на съответното предаване, което нарушава етичния кодекс.
Водещ: Но в замяна на това пък стана информационен повод да бъде написано, че има такъв протест.
Светла Петрова: Такива подробности там няма, но във всички случаи най-вероятно ще излезем с някакво становище. Тук говоря от мое име, не говоря от името на Комисията. В понеделник е заседанието. Но мен, ако ме питате, Лили Маринкова е спазила точно този принцип на журналистиката.
Водещ: За повечето гледни точки.
Светла Петрова: Да се дават повече гледни точки, нали – сега – друг е въпросът, че аз преди време пак имах някакъв проблем точно в Господин Волен Сидеров при едно участие на Димитър Стоянов, техния евро депутат. Друг е въпросът дали трябва да се казва абсолютно, нали на вски участник от предаването, дали трябва да се съобщава кои са всички други участници. Това е въпрос според мен, по-скоро на обичайна коректност, но в никакъв случай не е някакво абсолютно задължение. В края на краищата ти трябва да си отговорен към твоите зрители и слушатели най-вече и представяйки различните гледни точки ти поемаш точно тази отговорност, но от там насетне аз имам обеца на ухото от това предаване и винаги, когато има участие на АТАКА ги предупреждавам за всички участници в предаването от начало до край, дори да става дума за теми, които нямат нищо общо с тях.
Водещ: Хубаво е да няма искания и в публиката, че тогава ще стане по-сложно.
Светла Петрова: Ами, не са стигнали дотам да искат поименно имената на хората, които са вътре в студиото, но ако го поискат нали…
Водещ: Много Ви благодаря за този коментар. Светла Петрова от БТВ, която е и член на Етичната комисия за електронните медии пред „Клубът на журналистите”. Ние се връщаме обратно в студиото при събеседниците. Господин Кашъмов, ще разгледате ли или поне ще дискутирате ли тези протести, че Националното радио не обявява събеседниците предварително, стриктно за всички участници? И изобщо това формално погледнато – нарушение ли е на нещо, на някаква клауза в Етичния кодекс?
Александър Кашъмов: Естествено ние ще разгледаме всичко, което отговаря на изискванията за разглеждане. Защото действително, както каза и Светла Петрова, това, което е записано в правилника е, че трябва да бъде посочено нарушението на Етичния кодекс, разбира се ние не го прилагаме това формалистично. Даваме възможност на съответния човек, който се оплаква, да даде такова уточнение. По принцип въпросът разбира се е релевантен, тъй като трябва да се изяснят всички въпроси, свързани с оплакване за… Тук аз няма да влизам в конкретния случай, защото няма да бъде редно, все пак при положение, че може да го разглеждаме в понеделник или на следващо заседание. Но тук според мен двете крайности, които са възможни – от една страна да няма плурализъм на гледните точки, а от друга страна това, което е възможно като оплакване е най-евентуална манипулация. Която може да бъде постигната и чрез привидно пресъздаване на различни гледни точки, което може да стане по различни начини. Според мен типичните механизми за това са наличие на повече хора от едната гледна точка срещу малцинство от другата гледна точка, включване по телефона срещу човек в студиото. Това са случаи, в които трябва да се внимава дали има основание ние изобщо да излезем с принципна препоръка в тези случаи. Това ще го прецени Комисията. Иначе искам да припомня, че това, което ние вече сме го взели като решение и което директно следва практиката на европейския съд по правата на човека е, че в случаите на политици и хора от управлението все пак тези хора трябва да знаят, че те са изложени на една по-голяма откритост, по-голяма степен на критика, от колкото обикновените хора и да не се чувстват така неприятно във всеки един момент, когато някой каже нещо критично за тях и видят или чуят някой свой критик в студио и така нататък. Ами това е напълно нормално. Тези хора не могат да разчитат, че медиите ще бъдат рупор на техните предизборни кампании. Точно обратното – те трябва да разчитат, че медиите са естественият коректив за техните грешки.
Водещ: Един по-прагматичен поглед върху този въпрос би показал, че едни скучни медии, които са, както казахте, рупор на техните тези, тезиси, няма да има публика в крайна сметка. Елементарният инстинкт за съхранение сочи.
Александър Кашъмов: Дано това да е естествената пазарна последица. Дано да е така,защото някои съмнения за сериозни бизнес връзки за някои от медиите с едрия бизнес вече могат да попречат и на пазарната логика. А между другото, аз исках да се закача за нещо, което С ветла Петрова спомена, че самите политици и управляващи особено пък в една предизборна кампания не са много на светло. Тъй като аз освен член на Етичната комисия съм и ръководител на ръководител на правния екип на програма „Достъп до информация”, точно тази седмица имахме едно много интересно дело в Пазарджик срещу отказ на кмета и това между другото не е изолиран случай. Отказ на кмета да представи елементарната информация за броя на договорите, които е сключила общината в последните няколко години, кои са изпълнителите и каква е сумата на неизплатените суми.
Водещ: Да не е бил ангажиран с регистрация на избирателите?
Александър Кашъмов: Той е бил ангажиран с това да откаже тази информация, защото не било ясно какво се иска да се получи като информация. Тоест това е едно абсолютно свидетелство за това, че наистина управляващите се опитват да пребивават не на светло като атакуват и ограничават правото именно на медиите на достъп до информация, а по този начин медиите пък ще покажат на цялото общество как стоят нещата. В същия момент, в същия този вестник, който води това дело – това е вестник „Виделина” – малка местна медия, стана известна с едно изключително тежко осъдително решение от страна на Апелативен съд преди една-две години, в което те бяха осъдени да платят обезщетение от 20 хиляди лева. Делото знам, че още тече, защото в крайна сметка, ако се наложи те да платят тези пари, просто ще бъде закрит вестникът. Така че ето какво трябва да бъде много важно и да се следи по време на цялата кампания и изобщо, когато става дума за отношения между власт и медии – управлението у нас не иска да бъде прозрачно и иска да притиска медиите, а нещата трябва да бъдат по точно обратния начин.
Водещ: Пак да се върнем с колегите от Българската национална телевизия – Надя Томова и Росен Цветков. При онази стройна организация на разстановка на съответния брой избиратели, на съответния брой места. Намерихте ли поне един от тези новорегистрирани на адреса, на който се е регистрирал?
Росен Цветков: И аз не си спомням да сме се сблъсквали с такъв човек.
Надя Томова: Не. Нито един човек.
Росен Цветков: Определено, отивайки на въпросните адреси, хората казват , че не знаят, че се случва това нещо с тях или както вчера ни се случи примерно, да го кажем, всъщност онзи ден – вече ми се смесват дните.
Надя Томова: Няма значение. Последната командировка, която имахме.
Росен Цветков: Трудно е да се открият тези хора. Просто изчезват мистериозно. Има ги някъде в страната, но не са там, където са регистрирани.
Надя Томова: Най-честата практика е това да са хора, които по някакъв начин са свързани със съответното населено място, или имат някакъв имот там, или имат близки там, но тези хора реално не живеят там, по никакъв начин те не съществуват там. Нито плащат някакви данъци – нищо. Могат да отидат за, примерно, както всеки от нас има вила, на която ходи два пъти в годината, сигурно тези хора по същия начин ходят два пъти в годината и това е. Местните не ги знаят, не ги познават. Когато са виждали, примерно, защото местните казват, че това явление не е сега да се случва за първи път – случвало се е и на миналите местни избори. Не в такава степен, както до сега обаче.
Росен Цветков: Всъщност, за да открехна към нещата сега, които предстои да видим следващите дни в новините, един човек, който е регистрирал 45 роми, продължава да ги чака от октомври месец да дойдат да живеят в неговите имоти, които обаче не стават за живот.
Надя Томова: Само да вметна – това е човек, който е бил кандидат за кмет на въпросното населено място на предишните местни избори и то от голяма полтическа партия, национално представена. А този въпросен човек регистрира тези хора на своите имоти. Ние ги потърсихме тези хора – те не знаят изобщо, че са свързани по някакъв начин с това населено място.
Росен Цветков: А обяснението му е , че е добър човек. Само с това се заключва всичко.
Водещ: А Вие бяхте лоши хора сигурно.
Надя Томова: Ние бяхме лошите, които питат и тормозят горкия човек.
Росен Цветков: Беше съгласен дори и нас да покани да живеем в къщата му.
Надя Томова: Да, между другото няколко пъти ни се случи да ни канят буквално с изречението „Елате, ще Ви регистрираме и Вас!” Включително кмет на голяма община каза „Ела, ще те регистрирам и теб, и за кмет ще те избера, ако искаш.”
Росен Цветков: Доста добри и широко скроени хора се оказва, че са по местата, които обиколихме. Но те, честно да Ви кажа, наистина си признават, че го правят и са спокойни да го казват, защото всъщност по закон те не извършват на този етап никакво нарушение. То не е престъпление. Макар че виждаме резултатите, които ще последват след това.
Надя Томова: Фактът, че на места вече вървят прокурорски проверки, полицейски проверки също, интересно е и това, че след нашите излъчвания на нашите репортажи края на миналата седмица, началото на тази – парламентарната група на Коалиция за България внесоха във вторник предложение за промяна на изборния кодекс. От парламентарната група на ГЕРБ пък говорят вече за промяна в закона за гражданска регистрация.
Водещ: Тази възможност за гласуване на друго място вече е консумирана и всякакви промени в закона няма да предизвикат промяна.
Росен Цветков: С тази промяна в закона за гражданската регистрация се заговори, че можело да се отрегистрирали тези, които са в по-ранен етап регистрирали се. Говорим за миналото лято, септември и така нататък. Но дали ще се приемат тези промени, една голяма въпросителна стои, чакаме да видим.
Водещ: Господин Кашъмов, няма закон с обратна сила, нали така? Няма закон с обратна сила, така че тези хора, тази организация е изконсумирана.
Александър Кашъмов: По начало би могло да се придаде обратна сила на един закон с изрична разпоредба, стига той да не е наказателен закон. В случая няма да бъде така. Всичко в подобни ситуации зависи от това до колко има реална политическа воля, както и експертна способност да се направят закони, които трябва да постигнат действително целите. А целите в случая са честни избори.
Водещ: Малко утопично звучи. Но пък можем да поразсъждаваме и по този въпрос. Останете с нас, продължаваме след малко. Голяма част от политиката се прави на тъмно. Около тази теза се обединихме днес в „Клубът на журналистите”. А пък делата, направени на тъмно, работа е на журналистите да ги осветят. Хайде сега да поразсъждаваме с Надя Томова и Росен Цветков от Българската национална телевизия възможно ли е нещо да се промени след откритието на тази добра организация по доставяне на съответния брой гласове подаватели на съответните места?
Росен Цветков:Аз лично малко съм скептичен, че нещо ще се промени. Сега се правят нали, както казах и преди малко, предложения за промени, но дори и нещо да се промени и тези хора, които са регистрирани през миналата година да бъдат отрегистрирани – ние разбрахме и нещо друго, много интересно и то е, че има така наречените спящи клетки, заспали клетки мисля, че по-точно. Които ще се събудят точно на изборите. Тоест хора, които са регистрирани доста преди 2010, примерно през 2009, тоест подготовката е текла доста назад във времето, не само през 2010 година за изборите. Тези хора са регистрирани и си чакат изборите, и в един момент ще излязат.
Водещ: Чакат някой да им се обади „Екскурзията Ви е на еди коя си дата.” В изборния ден сиреч.
Росен Цветков:Точно така.
Водещ: Господин Кашъмов, какво може да се направи, докато се стигне евентуално за една такава промяна?
Александър Кашъмов: Ами, темата е доста сложна и изключително важна разбира се, защото от едната страна стои едно основно право на всички хора в Европейския съюз, правото на свободно придвижване. От друга стана обаче стои и това право да не бъде упражнявано с единствената цел да се лъже.
Водещ: Прекалено е прозрачно, за да го наричаме по друг начин.
Александър Кашъмов:Така че това, което аз се чудя и си задавам този въпрос е, тъй като регистрацията по началото представлява някаква административна дейност, която завършва с издаването на съответния документ, че някой е регистриран някъде, дали това не представлява така нареченият индивидуален административен акт, по смисъла на Административно- процесуалния кодекс, ако това е така – то тогава една такава регистрация може да бъде оспорена. В съответния случай, адекватната институция, прокуратурата, която има право да подава протест срещу незаконосъобразни актове и това е една дейност, която трябва да започне да се извършва или поне прокуратурата да отговори, ако вижда пречки да извършва – къде ги вижда тези пречки. Аз не чувам от тази прекрасна разследваща работа на журналистите от БНТ, аз не чувам прокуратурата някъде да присъства във всичките тези случаи.
Надя Томова: Ами, факт е, че ние търсихме прокуратурата в Бургас. Повярвайте – много ги търсихме. Включително те казаха, че в момента вървят техните проверки, но не могат да се видят с нас и не могат да ни кажат нищо.
Росен Цветков: Имаше един отговор, аз да го спомена. Личен разговор беше.
Надя Томова: Помолихме за неофициална среща, поне да ни кажат как вървят нещата. Ние сами като журналисти да знаем на къде вървят нещата.
Росен Цветков: От Окръжната прокуратура в Бургас отговорът, който получих беше „Ами, вижте какво, ние още не сме свършили никаква работа. Много сме в началото и няма какво да Ви кажем.” Това да ни го кажат този отговор – беше преди няколко седмици. Представете си, знае се за тези неща доста отдавна.
Надя Томова: Преди две седмици беше този отговор, да. А в същото време ние знаем, че пак в област Бургас, в община Несебър, там ситуацията е много сложна. Вие знаете – там реално не управляват политически партии, а бизнес партии. Та там едната от двете големи бизнес партии, са съзирали прокуратурата още в началото на декември. Тоест от началото на декември до средата на февруари отговорът на прокуратурата е такъв „Ние сме още на първоначален етап.”
Росен Цветков: В полицията, ние имахме срещи със самата полиция, но не снимахме – беше ни даден отговор, че всеки ден се обхождат въпросните адреси, около 500 адреси на ден, мисля, че ни споменаха, но просто обхождат. Тоест водят се едни разговори с хората, проверява се кой живее на тях и така нататък. И до там свършват нещата всъщност.
Надя Томова: И това ще продължи много дълго време. Това ни го обясниха от ОДП Бургас. Че всеки ден ще правят проверки на адресите, с които разполагат, а те имат всички, разполагат с база данни с имената на всички хора, които са се регистрирали за тези няколко месеца, ще проверяват всички хора и в един момент, когато не могат да бъдат открити тези хора, ще съставят актове. Това ни обясниха от полицията. Доколкото ние знаем, няма точка в законодателството, която да казва какво се случва с тези хора.
Водещ: След всичко, което видяхте, как мислите – може ли политиците да имат етичен кодекс и да го спазват?
Росен Цветков: Те не го искат този етичен кодекс. Видимо е. Няма да имат нужда от него и за това може би все още го няма на бял свят.
Водещ: Помага ли на журналистите етичният кодекс или по-скоро им пречи?
Надя Томова: Помага, със сигурност. Ако не за друго – поне да търсят винаги всички гледни точки. Те дават една по-различна картина в един момент.
Водещ: Нека сега да обърнем някак си поглед малко по-далеч да погледнем към един по-далечен хоризонт. Как медиите стават център на внимание, когато става дума за големи пари. Отиваме в /…/ Добър ден на Максим Бехар.
Максим Бехар: Добър ден.
Водещ: Вчера бяхте модератор на едно много интересно събитие, чиито център бяха медиите. Нека от там да започнем. Какво се случи?
Максим Бехар: Това беше вторият голям форум за /…/ Много по-добър от миналата година. Беше открит с един невероятно горещ дебат между двама експерти, световният спец /…/, който е изключителен експерт на тема PR и Маршал /…/, американец, който изследва социалните медии и предстои публикуването на неговата книга, включително в България като говорих вчера с неговите издатели на тема как да оценяваме социалните медии и как да ги анализираме. Но това беше малко странен форум, тъй като аз обикалям много по света и посещавам подобни конференции, срещи, семинари и форуми. За първи път за тези два дни имаше над 40 говорителя, лектора на форума и над 30 души участници. Не чух да се споменават трите думи, които само за миналата година бяха ключови, когато говорехме за медии. Едната е „вестник”, другата е „телевизия”, третата е „радио”. С извинение, че го казвам това по радиото. Но през тези два дни общо пред мен около 30 часа дебат се говореше единствено и само за социални медии, единствено и само как да използваме интернет, така че да може нашите послания да стигат до публиката, до клиентите и това беше основната тема. Разбира се въпросът за етиката и за етичните норми и правила, и граници в социалните медии беше също един от основните.
Водещ: Казахте, че много често пътувате. Имате поглед върху медиите и че не сте чули тези три думи „радио”, „телевизия” и „вестник”, а чули ли сте, пътувайки, политици, които се сърдят и обвиняват медиите, че видите ли не ги предупреждават за всички събеседници, които ще включат?
Максим Бехар: Не, това пък не съм го чувал и според мен, да не се връщам много назад…
Водещ: Това е, защото пътувате много, за това не го чувате.
Максим Бехар: И преди 20 години не съм го чувал това да се случва. Разбира се, че е право на журналистите, на колегите от медиите да излъчват когото и както си искат, на какви теми да разговарят и това е тяхната работа всъщност, даже не е право. Те трябва да си вършат работата, трябва да избират теми, които да са интересни на обществото, в които да има сблъсъци, да са парливи темите и това е добре свършената работа на журналистите.
Водещ: А в тези дискусии, които бяха водени и чиито модератор бяхте, имаше ли малко скептицизъм по отношение на отговорността на социалните медии, защото там нещата са, как да кажа, твърде демократични?
Максим Бехар: Вижте, както каза Пол Холмс, новото на социалните медии през изминалата една година е, че те вече могат да свалят правителства. Това е истината и дори някои от лекторите разказа нещо като анекдот как Мубарак един ден се среща с неговия предшественик Судат в Рая или в Ада, или някъде в небето и Судат го пита „Застреляха ли те или те отровиха, или какво стана?” и той казва „Не бе, facebook.” След като социалните медии вече до такава степен се развиха, че могат да дирижират политически ситуации и да диктуват на политически лидери, това означава, че те са изключително силна медия и най-голямата сила на тази медия всъщност е,че тя се пише от своите потребители.
Водещ: Всъщност силата никой не я оспорва, но въпросът е дали медиите трябва да участват в политически битки, или просто да ги отразяват?
Максим Бехар: Вижте, зависи от политическата гледна точка в крайна сметка. Има пастелен цвят в развитите страни, развитите медийни пазари. Има медии, които отразяват част от гледни точки. Други имат по-либерални или по-консервативни, но според мен това разделение на политически възгледи ще отпадне с пълното завладяване от социалните медии, защото в крайна сметка социалните медии се правят от самите хора. От самите потребители, а те са тези, които споделят своите гледни точки и те не могат да бъдат само леви или само десни. Дори в България има феномени на вестници, които са…
Водещ: Но не могат да бъдат многопластови пък от друга страна.
Максим Бехар: Не, аз имам в предвид online представянето на вестници. Един вестник „Сега” например, който определено клони на ляво, според мен като позиция, като гледни точки, влезте във форумите и ще видите, че там пък във форумите са крайно десни хора и зрителите са на крайно десни позиции. Могат да бъдат многопластови, защото животът е многопластов, различен – там има различни гледни точки. Светът вече не е само ляв или само десен, не е черно – бял. Това е всъщност богатството на новите медии, че те се управляват от своите читатели.
Водещ: Много Ви благодаря за този коментар. Светът е и пътуване. Аз Ви желая леко пътуване и Ви благодаря за отделеното време. Максим Бехар пред „Клубът на журналистите”. Ами, хайде да коментираме това, че бъдещето е на социалните медии и на гражданската журналистика или? Господин Кашъмов?
Александър Кашъмов: Това е напълно безспорно, защото хората вече го знаят и го виждат, и участват ежедневно в този процес. Въпросът е, че все пак колкото и да е важно и полезно това потребителите да участват в дебатите, няма начин и да няма професионалисти, които да моделират дебата, които да посочват важните теми, които да ги отразяват и това всъщност така да се каже, социалните медии не отнемат мястото на класическите медии. Макар че създават пазарна опасност, но няма начин социалните медии, доколкото могат наистина да се нарекат социални медии, защото те са по-скоро социални мрежи, отколкото социални медии – няма начин те изцяло да заместят тази класическа роля или може би аз съм малко човек с консервативни виждания. Не виждам как това може да стане чисто технически.
Водещ: И накрая да Ви попитам – мястото на гражданската журналистика, нека под това име да обединим всички предложения, които постъпиха за антинаградите на Големия брат. Между другото през седмицата и те бяха раздадени.
Александър Кашъмов:Да, така е. Искам да кажа, че програмата за достъп на информация, българското интернет общество за пореден път, 5 път връчиха тези награди, за накърняване на правото за защита на личната сфера, личните данни. В журито ни имаше трима журналисти. Голямата награда я получиха съвместно МВР и Народното събрание по случая СРС. За формулировките на този закон и за липсата на задръжки и на контрол при прилагането на СРС. Другата награда, тъй като решихме да дадем две награди – едната беше за държавно управление, другата за частна организация. Тази за частна организация беше получена от мобилните оператори.
Водещ: Кой взе най-дейно участие в номинирането на наградените, така наречените наградени?
Александър Кашъмов: Всъщност ние постъпихме така, както правим всяка година, когато връчваме награда. на 28 януари, който е международния ден, в който се чества защитата на личните данни, ние обявяваме номинации и получаваме по интернет такива номинации в програма достъп до информация. И там вече журито на свои заседания ги обсъжда и решаваме кои са ни фаворитите.
Водещ: Гражданската активност по-различна ли беше тази година?
Александър Кашъмов:Не бих казал, че беше по-различна. Номинациите не бяха прекалено много, но бяха изключително стойностни. Ние наистина отличихме тези, които най-много се бяха отличили, но имаше и много забавни дори бих казал номинации. Например кметът на община Божурище, който там има една особена симбиоза между общината и общинския вестник, където личните данни на хората, които са им наложени санкции административни, са публикувани във вестника и там дават имената и ЕГН, за да види всеки как тези хора са наказани.
Водещ: За това са вестниците, нали?
Александър Кашъмов:И друг много любопитен случай имаше. Едно задължение пчеларите не само да си построят ограда около пчелина, което е нормално, но и на оградата отвън да сложат табелка с трите си имена и ЕГН.
Водещ: С този шеговит тон да завършим, макар че темата е сериозна и все пак политиците би следвало да се ограничават в претенциите си към медиите. Най-малкото, защото медиите имат етичен кодекс и го спазват. Докато политиците не демонстрират никакво желание да приемат етичен кодекс – още по-малко да го спазват. Хубав съботен следобед Ви желаем – Илия Тенев, Ралица Неделчева, Цвети Николова, Галя Траянова и аз Ирен Филева.