Разговор с Мария Стоянова, член на СЕМ, за скандалния турски филм за България на Ал Джазира

Нова телевизия, Здравей България | 11.01.2016 | 09:16

Тема: СЕМ за скандалния турски филм за България
Гост: Мария Стоянова, член на СЕМ

Водещ: В студиото е Мария Стоянова от СЕМ, защото тя вече подаде жалба в офиса на британските си колеги, нали така, срещу филма, който беше излъчен в деня или около деня на височаещото турско посещение тук, в България. Филм, който поставя България в особена ситуация, меко казано, предизвика изключително много коментари за тези, които са изпуснали какво излъчи Ал Джазира за България, припомняме ви накратко. И след това ще кажем институциите защо реагират. 
„Джамията беше унищожена по време на сутрешната молитва…”
Репортер: Историята на тази песен продължава с разказ как на мястото на джамията е построена църква, а невинните деца мюсюлмани са принуждавани да се кланя на Бог. И ако нея можем да приемем просто като художествено творчество, то филма на турската журналистка Йалдъ Йанат по-нататък претендира за историческа действителност. 
-Балканите са били много турско място преди войните, почти половината население е било мюсюлманско.
-През 19 в. Турците са били мнозинство в България, т.нар. българи са били малцинство. 
-Акцентът на филма ясно бе поставен в началото. 
Репортер: Случайно или не, излъчването на филма съвпада с няколко събития – посещението на турския министър-председател Ахмет Давутоглу в България и една знакова годишнина. След броени дни турците у нас почитаха паметта на жертвите от възродителния процес в Кърджалийско. Кадри от тези чествания попадат и във филма. 
-Част от един доста голям процес, който тече в последните няколко години, това е процесът за налагане на определена визия, свързана с историята на Османската империя. Чий наратив ще надделее? 
Репортер: 3агадна остава каква е истинската цел на 45-минутния филм, след като твърденията в него могат лесно да бъдат оборени. 
-3аявяване на позиция за доста по-сериозно присъствие на Балканите.
„През 1908 г. обявява независимост и османците губят почти цялата си територия по време на Балканските войни.”
Репортер: Освен че прокарват тези през устата на двама, считани за авторитетни историци, авторката на филма пренаписва и най-новата ни история. 
„България – страна със 7 млн. население и член на ЕС от януари 2014 г.”
Водещ: Мария Стоянова е и представител на България в групата на европейските регулатори. В СЕМ отговаряше за международните въпроси. 
Водеща: Да уточним, че имаше и фактологични грешки в този филм – България не е член на ЕС от 2014 г., но това е най-малкото. Общи-взето, във филма се внушава, че ние сме част от една турска територия.
Водещ: Как реагирахте и може ли държавата да реагира или само СЕМ може да се оплаква някъде, на някакъв друг СЕМ?
Мария Стоянова: Това, което ние направихме, вие го обявихте доста гръмко, малко се смущавам от него – всъщност беше една рутинна дейност, която като национално отговорен орган, национално отговорна институция в рамките на ЕС благодарение на европейското ни сътрудничество с нашите колеги въз основа на директивата за аудио-визуалните медийни услуги, която ни дава възможност в момента, в който има съдържание, разпространявано на територията на нашата страна, срещу което съдържание ние имаме възражение, да се обърнем към страната, която е регистрирала за излъчване съответната медия, в случая става въпрос за катарската телевизия Ал Джазира. Тя е регистрирана за разпространение във Великобритания, затова се свързахме с колегите от „Офком”, британския медиен регулатор. В петък първо проведохме един работен разговор с моя колега Стивън Макмилън, с когото имаме много добра комуникация. Всъщност по ирония на съдбата само преди една година британските колеги се обърнаха към мен с молба да им предоставя една моя презентация за речта на омразата, в която освен примери от България аз представих и казуси, свързани с реч на омразата от страна на западната част на Европа, британски медии, по отношение на нас, българите. Това им направи много голямо впечатление.
Водеща: Имаше доста в едно определено време. 
Мария Стоянова: Имаше доста, не само британски трябва да кажем, за съжаление, но и в други европейски медии. Това им направи впечатление, те бяха правили едно мероприятие в „Офком” с представители на техния медиен бранш и там искаха тази презентация. Сега отново аз пък се свързах с тях с молба да прегледат това съдържание. 
Водещ: Те какво могат да направят?
Мария Стоянова: Те вече започнаха работа, това искам да кажа. Това, което те направиха вече, е да изискат от телевизия Ал Джазира съдържанието, за което става дума, срещу което ние възразихме. 
Водеща: Същината на възражението каква е?
Мария Стоянова: Вие обяснихте на вашите зрители педи малко накратко горе-долу за какво става въпрос. Най-общо казано става въпрос за това, че една чужда медия разказа на нас българите нашата история. 
Водещ: А защо е регистрирана там, във Великобритания? 
Мария Стоянова: Няма никакъв проблем да бъде регистрирана телевизията, където прецени за необходимо. В случая контактите между Катар и Великобритания контактите са доста…
Водещ: На държавно ниво трябва ли да се реагира според вас, след като регистрацията е във Великобритания? Знаем, че катарската телевизия е с огромен бюджет, една от най-влиятелните е Ал Джазира, една страна с много малко население между другото, по-малко и от Пловдив. 
Мария Стоянова: Катарската влиятелна телевизия е Ал Джазира, без аналог в световен мащаб, защото неин собственик е Хамад бин Халифа – един човек, който то 1995 до 2013 г. е държавен глава на Катар. Сега държавен глава на катар е неговият син, а от 2013 г. шеф на новините в тази телевизия е член на фамилията. Трябва да си представим, че Катар е една държава, която е абсолютна монархия. Да, действително, семейството, което владее Катар, финансира с 400 млн. евро горе-долу на година Ал Джазира. 
Водеща: Космически суми. 
Мария Стоянова: Тази телевизия неведнъж е била повод за реакции на много държави. След 11 септември 2001 г. … 
Водещ: 3а хората, които не са гледали филма – да разберем какъв е проблемът по същество във филма?
Мария Стоянова: Да довърша само предишния въпрос. След ударите на 11 септември Дик Чейни, министърът на отбраната на САЩ, се свърза с Ал Джазира, защото е направила едно интервю с Осама бил Ладен, за да бъде спряно. Интервюто не е показвано по телевизия Ал Джазира. За филма – идва една информация в България, която е свързана с нашата национална история, която е в поднесена по начин, който противоречи на известни исторически факти. Като например 700 г. съществуване на българската държава преди османците да дойдат по нашите земи. Като например 500 г. националноосвободителни на българите срещу османското владичество, робство или присъствие – който както иска, така да го нарича. Ние реагирахме, защото от една страна, вие, колегите ви от журналистическата колегия, имам предвид колегите ви от Агенция „Фокус”, които първи разпространиха информацията за този филм, вие във вашата телевизия, колегите ви от бТВ широко дискутирахте въпроса. Историческите среди в България реагираха също много категорично. Затова ние се видяхме принудени да се самосезираме и да реагираме. 
Водещ
: Подмяна на историческата истина. 
Мария Стоянова: Нека да обясним на вашите зрители, понеже г-жа Цолова ме помоли да разберем за какво става въпрос. Представете си, че вие двамата, които освен че сте добри водещи, бяхте и чудесни репортери, решавате да направите филм за историята на Катар. Тъй като в 19 в., втората половина на 19 в. Там също има османско присъствие, решавате да разкажете историята за османското присъствие в Катар. Взимате, защо не – тези същите професори като източници, ето, вече ги знаем, правите си този филм и си го излъчвате обаче не тук пред вашата аудитория, а вашите собственици – МТG, това е компанията, собственик на Нова телевизия, го показа този филм в Швеция, Чехия, във всички тези държави в Европа, където тази телевизия има свой обхват и разпространение. И тогава се питам аз каква би била реакцията например на катарската държава и на катарското общество, когато вие им разказвате тяхната история. 
Водещ: И ако подменя фактите – още по-неприятно. 
Водеща: Трябва или трябваше ли българската държава да реагира в лицето на външния министър?
Мария Стоянова: Аз доколкото знам, МВнР има реакция, много бърза и категорична в сравнение с обичайния дипломатически език. Беше казано, че има възмущение от това съдържание. Но естествено, аз не бих се наела да давам съвети на изпълнителната власт в България, още по-малко на МВнР. Но разбира се, че има възможности, и в други такива случаи е реагирано. Възможностите са от елегантни до по-малко елегантни. Много елегантно би било, например сетих се на нашите съседи в Румъния, нашие приятели в Полша, в момента, в който имаше антиполски, антирумънски настроения например във Великобритания, бяха поканили екипи на съответните телевизии, които полемизираха срещу румънците и поляците, това би могло да се направи и тук. 
Водеща: Ние се опитваме да открием авторката на филма, ще продължим да бъдем упорити. 
Мария Стоянова: Биха могли да бъдат поканени в България и да им бъде показана историята на България – такава, каквато ние я познаваме. 
Водещ: Вярвате ли, че е възможно да е грешка, предоверяване или това е политика, която се финансира с тези огромни финансови ресурси, за да се прокарва друг прочит?
Водещ: Да е изгодна тази политика в навечерието на височаещо посещение от страна на Турция тук,в България. 
Мария Стоянова: С това височаещо посещение не искам да правя връзки, умишлено, защото влизаме в друг контекст. Обаче когато говорим за журналистически продукт, ние знаем, че действително има теми, които са едностранчиви. Това са теми, които ти не можеш да дискутираш с две страни. Според Кристиана (…), най-известният дипломатически кореспондент в света, журналист на СиЕнЕн, такава тема е темата за Холокоста. Това е тема, която ти не може да дискутираш с жертвите,с техните мъчители, с техните палачи. Да извикаш жертвата, която да разкаже своята трагедия, и да кажеш на палача – вие с какви чувства убихте жертвите. Аз в своята практика като журналист 18 г. имам такъв случай с клането в Сребреница, в Босна. Една история, която исках да разкажа на българската аудитория, чувствах такъв дълг и лично, и професионално. Там ти също нямаш двете гледни точки, няма как да ги имаш. Но тази история, за която ние говорим сега, не е такава. Това е история, която се разказва с един документален филм за историята на един народ, на една държава и тази история е разказана през призма и по начин, който противоречи на установената от историческата наука не само фактологическа обстановка…
Водещ: Това се нарича провокация в случая. 
Мария Стоянова: Това се нарича провокация, някои хора го наричат и пропаганда. 
Водеща: С каква цел?
Мария Стоянова: Целите могат да бъдат различни. Аз преди 3 г. се върнах от Германия, където бях кореспондент. Там работех с един колега от Ал Джазира, кореспондент за Централна и Източна Европа, в продължение на 10 г. беше кореспондент на Ал Джазира. 2012 г. този човек напусна Ал Джазира. Напусна, не беше уволнен. След като напусна, даде едно интервю за "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг", едно утвърдено издание в журналистическите среди, не само в немскоезичния свят. В което интервю той каза следното. Телевизия Ал Джазира беше се обрекла на истината, но, казва, от известно време насам истината вече се огъва и се прави зависима от политически интереси. И конкретно цитира консервативното ислямско движение „Мюсюлмански братя”. Само за вашите зрители – от това движение произлизат радикални организации като Ал Кайда. 
Водещ: Така че да не се изненадваме. 
Мария Стоянова: Да го подценяваме и така леко да гледаме на това – би било безотговорно. Именно затова СЕМ реагира. 
Водеща: Благодарим ви много за това гостуване. 

Разговор с Уада Ханфар, журналист от Ал Джазира

 

Тема: Медийният свят в Близкия изток
Гост: Уада Ханфар, журналист от Ал Джазира

Водещ: "Ал Джазира" е една от най-големите новинарски медии в света. Според американския държавен секретар Хилари Клинтън тя предава новините по възможно най-достоверния начин и значително влияе на възгледите на аудиторията си. Според Клинтън американските медии не постигат това. Може би именно поради тази причина, през 2004 година президентът Джордж Буш сериозно обмислял дали да не бомбардира централните офиси на новинарския канал, базирани в малкото емирство Катар. Основана през 1996 година, "Ал Джазира" бързо се превръща в основния новинарски канал за Арабския свят – до голяма степен благодарение на дългогодишния му шеф – журналистът Уада Ханфар. Роден през 1968 година в Палестина, следвал в Йордания и Судан, живял в Южна Африка. Миналата седмица Ханфар посети България по покана на Нов български университет, където изнесе лекция за промените и предизвикателствата в Арабския свят. Докато беше в София, Дарик се срещна с него, за да поговорим за отношението на "Ал Джазира" към терористичните организации, за това как се финансира медийния канал, както и за начина, по който една медия печели уважението на аудиторията си.
Репортер: Медийният свят е доминиран от големите американски компании като ABC, CBS, NBC, FOX и CNN. „Ал Джазира" е базирана в Катар, който е важен съюзник на Вашингтон в Близкия изток. В този контекст трудно ли беше да запазите баланс и „медиен неутралитет"?
Уада Ханфар: Още когато беше създадена медията през 1996 година, имаше разбирателство между основателите на телевизията и властите. То се състоеше в това, че ако целта ще е да бъдем успешни и искаме да печелим доверието на зрителите, не трябва да се превръщаме в говорител на катарското правителство. Властите уважиха това, а „Ал Джазира" стана много популярна, именно защото зрителите видяха, че не представлява официалната позиция на властта. Винаги се стараех да пазя този баланс и независимостта на журналистиката ни. Ако една телевизия загуби тази независимост, губи влиянието си.
Репортер: Малко медии в света са признати като напълно безпристрастни. Има и такива като ливанската „Ал Манар", която е медийно звено на групировката Хизбула. Главният й редактор Хасан Фадлалла открито е казвал, че при тях не могат да си позволят неутралност като в „Ал Джазира". Имате ли обяснение за подобна позиция на медиен шеф?
Уада Ханфар: Всеки човек или организация разсъждава по свой начин и решава дали визията, която иска да покаже на аудиторията, ще е отражение конкретно на личните му виждания. В „Ал Джазира" винаги сме се възприемали и действали като професионални журналисти, а не като политическа или идеологическа организация, нито като представители на такава. При нас има етичен кодекс и правила за поведение. Това, което ни сплотява като екип, винаги са били професионалните ни стандарти, а не политическите или религиозните ни възгледи. Защо ли? Ами защото в „Ал Джазира" има и мюсюлмани, и християни, представители и на други религии и политически идеологии при това от всички разновидности – ислямисти, социалисти, секуларисти… Всички те няма как да са на едно мнение от политическа гледна точка и именно затова се обединяват от общите си професионални стандарти. Всяка една новинарска организация, която иска да излъчва достоверни информации и да има някакво влияние, трябва да държи именно на тези стандарти, а не на каквато и да било идеология.
Репортер: Чувствате ли, че „Ал Джазира" продължава да поддържа същите тези стандарти след като напуснахте? Всъщност защо си тръгнахте от медията?
Уада Ханфар: Да, продължава да ги поддържа. С годините тази медия се превърна от просто един сателитен канал в международна мрежа, която покрива новинарски много сфери. Смятам това за голямо лично постижение и реших, че след 8 години в „Ал Джазира" е време за нови начинания. „Арабската пролет" доведе една нова реалност, ново възприятие за региона, и реших, че е време да се съсредоточа в това да помогна за промените. Основах форума „Ал Шарк", чиято цел е да насърчи трансформацията към демокрация чрез диалог, особено сред младите.
Репортер: Смятате ли, че изразът "Арабска пролет" е правилен за събитията в Близкия изток през последните две години? Името не е ли по-скоро пропаганда от страна на тези, които подкрепят този процес?
Уада Ханфар: Отказвахме да ползваме това име в „Ал Джазира", но то се наложи. Някои хора го наричат "Арабското въстание", други го наричат "революция", трети – "възраждане". Нямам определено мнение, самото име за мен не е от значение, важна е същността. А тя е, че на хората от региона им е писнало от тоталитарни и авторитарни режими. Те са готови за демокрация и свобода. Започнаха този процес, но, както виждате от личния ви опит тук, в България, подобни промени отнемат много време. Стабилността не се постига за година-две. Хубавото е, че са започнали динамични взаимоотношения между различни части на обществото в Арабския свят, за да се постигне споразумение за мирно бъдеще и демокрация.
Репортер: Доколко това общество е единно, може ли да се говори за "Арабския свят" като за общ регион?
Уада Ханфар: Да, има такова понятие "Арабски свят". Съществуват общи характеристики, които обединяват всички народи между Рабат (Мароко) и Мускат (Оман) – общ език, култура, религия… Това, разбира се, не значи, че няма вътрешни различия, които дават на всяка една общност нейна специфика. Най-общо казано, Арабският свят е разделен на четири региона – Левантът, или буквално "Близкия изток", който се намира между Средиземно море и Персийския залив, Арабският полуостров, Северна Африка и най-западната част на северна Африка около Мароко и Мавритания. Тези четири региона пък си имат още по-малки подрайони на национална и поднационална основа.
Репортер: Има твърдения, че „Ал Джазира" се финансира от Америка, за да има някакъв медиен отдушник за антиамериканските настроения. Тоест, тези настроения да се превръщат в дискусии, а да не се прехвърлят на улицата…
Уада Ханфар: Не. „Ал Джазира" не се е финансира от никой друг освен от собственика. От самото си създаване тя е финансирана от Катар. Да, от една страна, в Катар е базирано американското Централно командване (CENTCOM), което отговаря за военните действия в Близкия изток и Централна Азия. От друга страна, Катар има много динамична външна политика, която му позволява добри отношения с останалите ислямски правителства и дори с организации като Хамас и талибаните. Всичко това прави Катар уникален. Това вероятно е бил естествения път, по който една толкова малка държава може да придобие геополитическа тежест. Това е била сполучлива тактика. Проблемът е, че американците много се ядосаха на „Ал Джазира" и бомбардираха офисите ни в Кабул и Багдад. Те бяха тотално разрушени. Впоследствие излезе наяве факта, че американците са обмисляли дори да взривят и централата ни в Катар. Това се разбра през 2005 година, когато излезе документ от разговор между Джоржд Буш и Тони Блеър (бел. ред. – въпросният документ съдържа записки от разговор между двамата, който е бил проведен през април 2004 година във Вашингтон. По време на разговора Буш предлага да се бомбардира централата на „Ал Джазира" в Доха, а Блеър отговаря, че това "би създало проблеми". Откъсите бяха публикувани от британския вестник „Дейли Мирър" на 22 ноември 2005 година. Още същия ден главният прокурор на Обединеното кралство лорд Голдсмит забрани на изданието да публикува целия документ). Така че, не, американците не харесват това, което прави „Ал Джазира". След като Барак Обама беше избран за президент неговият подход към „Ал Джазира" се оказа по-позитивен. Моето лично мнение е, че начинът, по който американците действат в Афганистан и Ирак, е пълен с грешки. Те си мислеха, че знаят какво правят, но истината е, че не знаеха. Не разбираха нито историята, нито културата, най-малко разбиранията и нагласата на местните. Ние от „Ал Джазира" винаги сме били близки с обикновените хора и винаги сме представяли Арабския свят по автентичен начин. Американците разрушиха тази визия. Ако Джордж Буш се беше вслушал в „Ал Джазира", Америка нямаше да допусне толкова много грешки.
Репортер: Как „Ал Джазира" се превърна в "пощенска кутия" на терористичните организации? Защо например Ал Кайда изпращаше видеокасетите с посланията си и екзекуциите на вас?
Уада Ханфар: "Ал Джазира" винаги е бил най-популярният канал. Все пак сме основани през 1996 година – цели пет години преди атентатите на 11 септември. През 2001 година „Ал Джазира" беше "задължителния канал" за Арабския свят. Всеки, който искаше да се обърне към този свят, се обръщаше към „Ал Джазира". Ако въпросът е дали Бин Ладен се е обърнал към нас, защото много ни е обичал – не, не мисля. По-скоро е било заради огромната аудитория на „Ал Джазира", и второ – защото имаме много прогресивна редакторска политика, а именно, че не спираме посланията на никой. Винаги сме вярвали, че към всички новини трябва да се отнасяме еднакво, без да ги съдим и без да решаваме дали нещо заслужава да е новина или не. Освен това Бин Ладен беше дал интервюта на CNN и на ABC още в края на 90-те, но след 11 септември много световни новинарски медии отказваха да публикуват каквото и да било от него. Но ние отказахме да откажем. Новините са новини. Когато излъчим нещо, това не значи, че сме съгласни с него, или, че не сме. Просто не е наша работа. Именно по този начин „Ал Джазира" стана единствената медия, която започна да излъчва подобни неща.
Репортер: Излъчвайки подобни клипове, не помагахте ли на терористите да постигнат целта си – да всяват страх, не ги ли насърчавахте да извършват все повече и повече екзекуции?
Уада Ханфар: Сериозно сме дебатирали този въпрос в редакцията. Дори написахме процедура, която да ни служи в подобни случаи. А тя беше следната – получим ли видеозапис, го анализираме и ако решим, че целта му е само и единствено политическа пропаганда, не го излъчваме. В някои случаи излъчвахме редактирана версия, в която да не се чуват или виждат детайли, които внушават пристрастност. Също така не излъчваме кадри на хора, които са подложени на стрес, унижение или изтезание. В такива случаи обясняваме на зрителите какъв запис сме получили, но не го показваме. Правилата ни са много строги в това отношение. Да, понякога терористични организации печелят дивиденти от излъчването на записите им, но помнете, че тези записи също така създават и много силни чувства против тях. Хората се отвращават от факта, че тези организации правят такива записи, че записват тези убийства. Затова не мисля, че зрителите ни са били радикализирани. Общественият гняв и натиск от всичко това всъщност е принуждавало терористи да освобождават заложници, защото виждат как срещу тях се обръща не само обществото, но и ислямски учени и други уважавани личности в мюсюлманския свят, които са им обяснявали, че това е дейност, неприсъща на исляма. Когато получим подобен запис, първо се свързваме с правителството на държавата, от която са заложниците. Даваме няколко часа на семействата да научат за случилото се по начина, по който е редно. Не бива близките да научават всичко това от нас. Свързваме се с посолството, даваме им записа, за да го гледат, дори семейството на заложника може да стори същото, ако реши.
Репортер: Накрая да ви върна към войната в Ирак – официално гражданската война вече е приключила, но продължават атентатите. По този начин ли терористите се опитват „да останат под прожекторите" на медиите и да влияят на общественото мнение по света?
Уада Ханфар: Продължавам да твърдя, че сегашната ситуация се дължи на първоначалните грешки и липса на разбиране от страна на американците. Те установиха една политическа система, която е базирана на религиозните и етнически различия, което създаде много проблеми. Създадоха условията за гражданска война и сега Ирак е подложен на силна външна намеса не само от страна на Вашингтон, но и от Иран и от всичките си съседи. Тези проблеми в Ирак ще продължават, ако не се стигне до общо споразумение, което да обхваща арабите, Техеран и Анкара. Страхувам се, че след Сирия, конфликтът с Иран ще се влоши още повече, освен ако не се реши ситуацията в Ирак. Това е така, защото нито арабите, нито турците биха оставили Ирак да изпадне под иранско влияние.