“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 12.01.2013 г.

БНР, Програма "Христо Ботев", Клубът на журналистите | 12.01.2013

Водещ: Времето на опашки за вестници отдавна мина. Тогава държавата трудно пусна монопола за хартия, който и позволяваше да указва натиск. Защо някога имаше опашки за вестници, а днес има фалити? Как монополът прави вестниците не свободни? И ако монополът значи несвобода, то какво значи цифровизацията, когато собствеността върху мултиплексите е офшорна. След натиска на медии за прозрачност в съдебната система, отвръща ли се сега на удар или просто става дума пак за бизнес? Кой защитава медиите, това ще коментираме днес с председателя на СЕМ доцент Георги Лозанов, Ралица Ковачева – поредният журналист, избрал гражданската журналистика и свободата и с Александър Пелев. По телефона ще чуем и Валери Найденов, в чиито кабинет се е обсъждало убийство, кои партии са били неформални редактори и колко свободни са медиите ден. Какво би ги направило по-свободни? Ще има или няма да има извънреден доклад на ЕК за вътрешен ред и сигурност? От Брюксел още сега ще чуем Диана Чепишева. Добър ден на Диана Чепишева.
Диана Чепишева: Добър ден, Ирен. Добър ден, уважаеми слушатели.
Водещ: В деня на избора на главен прокурор стана ясно, че Брюксел ще оповести устен доклад за България във втората половина на януари, което предизвика определени дискусии. Нека да внесем малко яснота.
Диана Чепишева: Ами доста странно съобщение, ако трябва да го разгледаме в детайли. Най-напред Брюксел няма да го оповести, ако започнем от това. От друга страна – какво е устен доклад, впрочем? Аз самата си задавам този въпрос. За да внесем яснота наистина Комисията има намерение да информира устно работната група в съвета, която се занимава с механизма за наблюдение и проверка за България и Румъния. Всъщност за това става дума. Това не е някаква извънредна процедура, нещо, което ще се направи специално по този повод, конкретно на някаква дата или в определен момент. Става дума наистина за един нормален диалог и процес на информиране между Комисията и Съвета по този така наречен мониторингов механизъм. Но всъщност от къде започна всичко? От това, че ако си спомняте не толкова отдавна по повод драмите в Конституционния съд, ЕК предупреди България, че във всеки момент може да изготви извънреден доклад. И на малко по-късен етап беше уточнено, че въпреки че за сега не е планиран извънреден доклад и че плановете доклад за България да има в края на тази година остават в сила, Комисията има редовен диалог със Съвета и в рамките на този диалог ще докладва на Съвета какво се случва в България и по-конкретно с важните съдебни назначения от последните месеци. Аз всъщност останах с впечатление, че Комисията ще прати на Съвета някакъв документ. По-късно дойдоха уточненията, че всъщност става дума за устна размяна на информация, устно представяне какво се случва у нас. Така че за това става дума. Защо казвам, че Комисията няма да го оповести? Защото всъщност този диалог се случва при закрити врата. Комисията със сигурност няма да обяви публично това, което е обявила пред Съвета. Остава да видим каква част от тази размяна на информация двете институции ще сметнат за необходимо да направят публична и под каква форма.
Водещ: Това ще се случи следващите една – две седмици или?
Диана Чепишева: Малко е трудно да говорим за дати, защото всичко тук зависи от извънредния доклад за Румъния, знаете. Такъв доклад се пише заради усложнената политическа ситуация там. Той трябваше да излезе в края на миналата година. Комисията обаче не беше в състояние да го изготви. А изчака и някои последни събития в северната ни съседка. Все още няма дата за представянето на този доклад, но уточнението е, че това ще бъде втората половина на месец януари. Сега независимо дали това ще стане последната или предпоследната седмица, когато този доклад бъде одобрен и представен официално в Брюксел, веднага след това се предвижда Комисията да го обсъди в работната група на Съвета, за което вече става дума. И тогава естествено явно ще има и някаква актуализирана информация за случващото се в България.
Водещ: Вече имаме опит с журналистическите въпроси и посочването им като причина за България да се говорят не добри неща. Всъщност това стана по повод журналистическо питане или по друга причина?
Диана Чепишева: Вижте, аз мисля, че е най-малкото несериозно да се прехвърля по този начин проблема, защото Комисията е една институция, която когато иска да излезе с някаква позиция, тя намира начин да го направи, независимо дали е имало журналистически въпрос или не. Ако е имало – независимо дали този въпрос е дошъл от базиран в Брюксел кореспондент на някоя медия или от колега в България, който се е обадил на някой от говорителите, или е изпратил e-mail запитване. Имаме предостатъчно такива случаи. Имаме впрочем и съвсем пресен случай само от преди ден-два, когато без никой тук в залата да епитал ЕК какво мисли за коментарите на министър Симеон Дянков, че не е имало коледни бонуси за пенсионерите, заради това че парите от еврофондовете били изплатени късно, Комисията явно е била подразнена от това и сама разпространи съобщение по този въпрос, обяснявайки, че няма никаква връзка между парите от еврофондовете и коледните добавки на българските пенсионери. Т.е. когато има позиции, когато има коментари, те не се случват заради само и единствено журналистите и това, че някой нещо е попитал.
Водещ: Имайки в предвид обаче последните изявления на министър Симеон Дянков, може и пак да се подразни Комисията. Връщаме се сега у нас. В България се случва нещо подло, нещо страшно, а хората, позволили да бъдат постоянно облъчвани от плазмата, хората, допуснали да дишат, да се хранят и да заспиват на този фон дори не го осъзнават. Всичко това започва в края на миналата година, когато бе финализирана скандалната сделка за продажбата на бившата медийна империя на ВАЦ. Последният работен ден, така дело на Инвестбанк, на Петя Славова, изкупи дълга на медийния холдинг и банкерката стана мажоритарен собственик на вестниците „Труд” и „24 часа”. С това агитационната група на борисовите фаворити печатните издания на Делян Пеевски, Диляна Кръстева и Цветан Василев се увеличи с още няколко многотиражки. Това написа Еми Барух, не пропускайки сблъсъка между Булсатком и БТВ. Точно преди 7 дни коментирахме, че кресливостта на сюжета около Аспен някак закономерно заглуши един доста по-притеснителен сюжет – този за собствеността върху мултиплексите. Тогава чухме и от Капка Тодорова от „24 часа”, че в Германия няма как такава собственост върху мултиплеските да е истина. До колко медийните скандали от седмицата –нахлуване на икономическа полиция в ТВ+ и продължаващите спорове между БТВ, Булсатком, от днес вече е спрян сигналът и на ТВ7 към Булсатком, е всъщност само един търговски спор? Станахме свидетели и на още коментари. Когато полицията пази половината ефир, логично е страхът да завладее другата половина. Вземеш ли на абордаж държавата за подобно нещо, значи ефирът не е свободен. Това пък написа Стела Стоянова в „Стандарт”. До преди един час и половина според статистиката на сайта – прочетено от по-малко от 500 души. Не грешим ли, когато затваряме медийните спорове в една изкуствена експертна лексика? В крайна сметка основната цел на журналистиката е да информира хората, както и да намира начин да им казва просто и яно кога някой пречи на журналистите да си вършат основната работа. Ако се замислим, имаше някога опашки за вестници. Днес ни казват, че има опашки за реалити забавни формати. Това ли е обаче истината? Колко е голяма пропастта между младите, за които интернет е у дома и другите, които дават повод за констатациите, че на изборите обикновено побеждават телевизорите? Преди година Райна Константинова пожела на журналистите да казват истината. Тогава, независимо дали я четат, гледат или слушат, хората ще им вярват. Година по-късно не съм съвсем уверена, че след цифровизацията хората ще получат по-добро качество. Технически да, но дали само техническото качество е важно? Колко още редакторска власт има в ръцете на мултиплексите да определят кой да и кой не? И имат ли връзка поредните и последни медийни скандали в едни по-невидими процеси? В крайна сметка има ли разлика кой държи някакъв монопол – някогашният на хартията, по какво се различава от днешния- на рейтингите или офшорната собственост? Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Марина Димова, Юлиян Бакалов, Снежа Спасова, Стаматина Никова и аз Ирен Филева. Няма да се уморя да Ви каня да коментирате на страницата ни във Фейсбук. Как да ни намерите? Вече мнозина знаят – изписвате на кирилица „Клубът на журналистите” – БНР и сме заедно в социалната мрежа. В крайна сметка журналистите и Вие хората сме едно. Всички останали с политическа или икономическа власт, са от другата страна по дефиниция. Конституцията на развитите страни защитава правото да бъдем информирани, а не забавлявани. Ако сме активни в коментарите, това винаги ще е в наш плюс, а не в наша вреда. Много ми се иска да сравним някогашния контрол във вестниците във времето, в което за тях имаше опашки с днешните мутации. В началото да чуем коментара на Валери Найденов.
Валери Найденов: Така е, но този контрол продължи само една година. След промените. След това обаче много се намеси държавата. Изобщо повечето нови вестници бяха създадени с държавни пари, субсидирани вестници. „168 часа” и „24” всъщност бяха единствените, които се самосъздадоха. После веднага почнаха да ни клеветят, че то не било чисто зачатие. Може да не е било 100% чисто зачатие, но все пак беше истинско професионално зачатие, докато другите бяха едни от държавна епроветка. Какво се е месила държавата, освен че ни създаде конкуренти, отказа да ни разпространява. Имаше разпространител на вестници и той беше монопол. После пък печатниците отказаха да ни печатат по едно време. После /…/ взеха да ги /…/ От банкера Венци Йосифов разбрах, че в кабинета на Виденов се е разисквало моето убийство месеци, преди да убият Луканов. Най-тежкият момент беше през лятото на 96та година,започна дъмпинг, който съсипа всички вестници. Това хората са го забравили, но това беше много по-тежко от днес. Тогава, след като ме уволниха, „24 ” слезе под „Труд” като продажби. „24” взе да сваля цената първо на 7 цента, после на 3 цента, накрая стигна до 1 цент през зимата на 97-ма година, когато станаха известните събития. Значи представяте ли си днес е около 70 цента, как може същия вестник да се е продавал за 1 цент? Това е абсурдно и така „Труд” беше принуден да се продаде на ВАЦ, иначе фалираше. В тогавашния закон за конкуренцията имаше изричен сегмент, който даваше възможност на премиерът да спре този дъмпинг, обаче Виденов го насърчаваше, а Софиански и Костов също не направиха нищо. Чух, че имало намеса и в Германия. Не знам, само това чух. Та тогава още умря конкуренцията в българското вестникарство. Така наречените медийни експерти, дето днес тъгуват, тогава дори се радваха. Казваха, че ще дойдат едни западни критерии във вестникарството.
Водещ: Ако трябва да направите сравнение между тогавашните условия за журналистиката и днешните, какви биха били приликите и разликите?
Валери Найденов: Нещата са много различни. Мисля, че целият бизнес на нашата професия е в голяма криза в момента. На първо място вестникарството, след това обаче и електронните медии започват да навлизат в същата криза. По редица причини. То трябва цели вестници да изпишат. Обаче пък имаме интернет. Т.е. вече има много повече информация, няма никакъв смисъл да се цензурира. Това е просто, защото тази информация влиза в интернет и веднага се научава навсякъде.
Водещ: Е, научава се, но дали това е достатъчно достоверен източник? Все пак ние журналистите, знаете добре, спазваме някои елементарни правила – достоверност. Докато в интернет нещата не стоят по този начин.
Валери Найденов: Ами не са по този начин, но ако го нямаше интернет, щеше да има цензура. Добре, че го има интернет, от гл.т.на читателите. Иначе ние журналистите естествено мислим за /…/ Явно че сме ударени, явно, че има някакво икономическо свиване. Не само кризата е виновна, но и други тенденции – много сериозни. Реклама изтича. Вече няма реклама. Интернет рекламата е монополизирана от някакви чужди /…/ Просто и това се изсмуква от България. Естествено, че журналистите тук ще обедняват. Но че има интернет, това пък прави безсмислено да се монополизират вестниците.
Водещ: Тогава защо се случва?
Валери Найденов: Ами не знам защо се случва. Има някакви интересни процеси. Ако говоря за тези вестници, които там са групирани от /…/ явно има някаква голяма финансова сила, която си е поставила за цел да губи пари съвсем безсмислено.
Водещ: Мислите ли, че това може да има някаква връзка с наближаващите избори?
Валери Найденов: Ами то започна от предишните избори. Така че то е трайна тенденция. Не може да се обясни само с тези единични избори сега.
Водещ: Добър ден и на гостите ми в студиото – добър ден на професор д-р Георги Лозанов. Като че ли са две сюжетните…
Георги Лозанов: Доцент.
Водещ: Доцент Георги Лозанов. Хем го говорихме. Чуждите лапсуси са много прилепчиви. Като че ли са две сюжетните линии и условно е едно главното действащо лице. ЗРТ има, Закон за печата не, а линиите са две. Няма правила – това важи за вестниците. Докато за електронните медии нещата са малко по-сложни и още по-усложнени от предстоящото качване на мултиплекси. Има ли значение кой държи монопола обаче в крайна сметка, защото дали ще се държи хартията или дали ще имаме мултиплекси под формата на офшорки, май е едно и също?
Георги Лозанов: Ами има значение преди всичко, че има монополи и когато има монополи, това е проблем, но работата е да уточним какво наричаме монопол? За да можем да отговорим на този въпрос, трябваше да имаме част от закона и за електронните медии и закон за печата, в който да се говори за прагове на концентрация. Аз го говоря това нещо, както се казва, от сутринта. Това е едно и също, всеки път се повтаря, всеки път става изведнъж покрай някакъв конкретен повод тема. Почва да води за кратко дневният ред на обществото и на медиите. След това няма никакви последствия и пак се връщаме в същата позиция. Сега можем да правим разни заклинания. Да казваме „не е хубаво така или така” и вече всеки според това къде стои и от къде гледа, да казва, че тези неща са хубави или не са хубави. По отношение на мултиплексите, първо се надявам най-после тази цифровизация с всичките дебати, които буди, да тръгне, защото самото закъсняване е форма на ограничаване на свободата на словото. И това е тема, която от 10 години я говорим и все е в това положение. Има един срок, който е написан, за да може да тръгне, да може да се появят и нови конкурси, които да влязат и нови собственици. Там има СЕМ, има някаква възможност да се намеси, в зависимост това са търговски отношения. И в определянето на програмите, които ще се разпространяват на първия етап. Около 4 програми, така да се каже, СЕМ може да протектира от гл.т. на обществения интерес. Заедно с това естествено обществения мултиплекс – това са програмите на обществената медия, на БНТ. Надявам се, че те ще запази своя общо взето балансиран тип медийно поведение, в което няма подозрение поне изказани на глас за драстични политически или каквито и да било други ангажименти, или корпоративни. Така че със сливането на мултиплексите да се отвори процесът, за да може да има след това и нови конкурси, тъй като когато се затвори аналоговият ефир, очакването на 1 септември тази година, след това вече този целия ресурс трябва да се превърне, увеличен многократно от цифровизацията, в едно ново поле за този тип комуникация.
Водещ: Казахте търговски отношения, но точно преди седмица от член на Управителния съвет на БНТ Анета Милкова чухме притеснения, че те са принудени да преговарят с едно юридическо лице, вярно юридическо лице, на офшорна фирма. До колко тези търговски отношения бихте могли да бъдете гарант за едно неизнудване от страна на…
Георги Лозанов: В никакви търговски отношения СЕМ не може да бъде гарант. Да не говорим първо,че това е сфера за преноса, а СЕМ се занимава с регулация на съдържанието. Има други регулатори, които се занимават с преноса. Има друг регулатор, който се занимава с конкуренция, с нелоялната конкуренция. И в това отношение сме абсолютно в страни поставени от този процес. Но пък разбира се СЕМ, не знам защо е така,от самото начало е било така, винаги натам са големите очаквания, че той ще извърши нещо. И аз непрестанно съм в позиция да обяснявам какво може да се извърши и главно какво не може. Заедно с това, когато човек е поставен някъде, за да прилага един закон, хайдутски така да се каже някакви жестове не са адекватни и не дават по-добър резултат от това да се опитва непрестанно да променя нормативната база, което аз непрестанно се опитвам да правя в дебати, например имахме много голям дебат в началото на миналата година.
Водещ: Оптимистично като намерение и песимистично като краен резултат обаче.
Георги Лозанов: С Фондация „Аденауер”, който така да се каже на маса, като театърна маса постави всичките въпроси преди да се случват. Това ще бъде, това щ бъде, това ще бъде. Всичко това после се случи. Защото сега сме в един период, който аз наричам и не само аз „медийни войни”. Да се направи една разлика между медийни скандали и медийни войни. Медийните войни за разлика от медийните скандали, в които и от двете страни имат някакви разбира се размяна на удари, опитват се да се взаимно компрометират и да създават скандал, или най-често и двете страни се компрометират. Но скандалът минава и те продължават да живеят своя бизнес живот. Докато медийните войни се водят на живот и смърт.
Водещ: И обикновено завършват с размяна на собствеността.
Георги Лозанов: До край или някой изчезва от картата. Значи влезе конкуренцията и въобще животът е медийната среда в този остър, меко казано остър етап, когато вече битката е много голяма и има много причини. Има и глобални, имаме и много локални и за това именно има смисъл да правим този анализ. Във всички случаи не сега веднага, за да не губя времето.
Водещ: Добър ден и на Александър Пелев. Бивш журналист няма, но има юристи журналисти. По какво се различава монополът някога от монопола сега?
Александър Пелев: Това е много труден въпрос, да се отговори.
Водещ: Обикновено в съдебната зала това се доказва най-трудно.
Александър Пелев: Да. Има си съответните критерии. За това имаме и съответен орган, който отговаря за тази работа в лицето на Комисията за защита на конкуренцията. Тя се занимава с едни много специфични материи, за това понякога хората недоволстват, че толкова бавно тя излиза със становището, но общо взето, за да посочиш някого с пръст, че е монополист, това не е толкова просто това действие да се извърши. Иначе другото би било набеждаване. Но аз искам да заема повод от това, което каза доцент Лозанов, специално за да го допълня защо се получава така, че СЕМ винаги някак си е първи на абразурата. Може би хората се лъжат от самото му наименование. Съдържанието вътре в това наименование на словосъчетанието електронни медии кара хората да си мислят, че това е органът, който всъщност трябва да се занимава от-до. По цялата номенклатура с тези канали за разпространение на информацията. Да. Вие реално нищо не можете да управлявате и по закон. Вие може само да следите за съдържателната страна на нещата, за съжаление може би, за добро или един Господ знае. Но в случая, когато става въпрос за търговските взаимоотношение, това, което и ти каза за притесненията на представителите на БНТ. Действително, когато има конкуренция, а конкуренцията е когато има повече от двама участници, със сигурност, защото в момента на пазара, за който започнахме да говорим, на разпространението, тази сложна не българска дума – мултиплекс, това означава, това са операторите, които разпространяват. Те са техническото средство, което трябва да разпраща сигнала на съответните телевизионни канали. И тези разпространите са само двама, като единият реално притежава бившата мрежа на държавна мрежа от ретланснатори радио и телевизионни по цялата територия на цялата страна.
Водещ: Която на времето не беше извадена от БТК.
Александър Пелев: Която не беше извадена от БТК. А пък другият по принуда, тъй като има естествени географски точки, всяка една държава има своята геометрия, така да я кажем, в релефа на държавата – планински възвишения, долини, всичките тези особености на релефа налагат определени граници на телевизионния и радио сигнал. Единият участник притежава точките, на които най-хубаво се разпространява сигнала и вторият участник е принуден да мине през него. Нормално е да има такива естествени монополи. Не може да има три реки Дунав, нали? Има една. Няма как да стане, но вече тук е въпрос на законодателство и на въпросните търговски преговори този, който държи река Дунав, той няма да пусне свободно всеки да мине, образно казано, но пък тук е ролята на закона и на съответния регулатор, който аз не знам точно кой е в случая наистина, който да каже на…
Георги Лозанов: Аз казах, че СЕМ има някаква намеса.
Александър Пелев: Да, има някаква.
Георги Лозанов: Ние от 12, 4 да се намесим, това не е толкова минимално.
Александър Пелев: Да, не е минимално наистина.
Водещ: Обаче малко ми се получава като партия на офшорен шах. Добър ден и на Ралица Ковачева. Поредният журналист, избрал свободата, свободната практика. И може би влизаш в обяснението „някои изчезват” при тези медийни войни. На теб ти се получава много с изчезването.
Ралица Ковачева: Така като го казваш малко твърде героично звучи. А не искам да звучи така. Просто смятам, не че във всяка друга професия го няма, но журналистиката е професия, при която ежедневно и ежеминутно правиш твърде много избори и голяма част от тях може би не подозираш, че са важни, структурно определящи за живота ти. А последните години смятам, че на журналистите им се наложи да избират повече от обикновено. Така или иначе ситуацията, за която до сега става дума, не предполага избор. Това е монопол – липсата на избор. И просто аз, колебаейки се дали моят голям проблем с моята професия е всъщност икономическите зависимости, политическите зависимости или драстичното влошаване на качеството на упражняване на нашата професия, нахлуването на някакви хора буквално от кол и от въже, чудейки се кое е най-малкото зло, не можах да реша и просто реших, че трябва да намеря някакъв страничен път, в който нито да изоставям професията си, нито да се георизирам като от някакви блогове и неформални трибуни да плюя колегите, които не са направили моя избор. Така че не бих казала, че съм избрала свободата, а по-скоро се дистанцирах. Не твърдя, че това е най-правилният избор. Но си мисля, като слушам о сега разговора за какво следва от този цифров монопол, за който говорим – първо си спомням репликата на Капка Тодорова, колегата от Германия в миналото предаване, тя каза нещо много важно. По повод офшорната собственост. Каза, в Германия не може да съществува такъв вариант, в който правото да бъдеш информиран, е офшорна собственост. Ние много си говорим чия е собствеността върху техниката или върху ефира, или върху канала. Всъщност става въпрос за това – за правото да бъдеш информиран. Неслучайно и диалогът, който водим с ЕК в лицето на комисар Нели Крус от няколко месеца, става дума точно за това – за прозрачната собственост, за ясните хора, които дават парите. Защото смятам, че един от проблемите на българските медии винаги е бил, че няма медийни хора, няма издатели par excellence, които да искат да правят медии. Обикновено имат някакъв бизнес и след това или се търгува с влияние, или трябва едни пари да се преперат, или има някакви мотиви, според които се създават медии.
Водещ: Много лесно медиите влизат в някакви зависимости. Това е проблемът.
Георги Лозанов: Само да кажа, че проблемът с офшорните зони и собствеността там, още от времето на НСРТ стоеше, но се оказа, че чисто от гл. т. на търговските свободи, така да го нарека, малко некомпетентно юридически, няма право законодателят да наложи подобно ограничение, иначе ние все сме искали да нямаш възможност да правиш медии, ако си регистриран. Това се оказа не юридически сериозен проблем, който аз помня от 15 години, защото още от самото начало, когато се появи регулацията, започнахме това. И може би тук човек с юридическа компетентност повече ще знае.
Александър Пелев: Да, аз това исках да кажа в допълнение, че по принцип в последно време по ред причини по моите скромни наблюдения, думата „офшорна собственост” придоби едно /…/ значение.Общо взето псуваме се на офшорки. По стечение на обстоятелствата съм запознат с тази материя и мога да кажа, да обърна внимание примерно на следното. Четейки случките в различните източници за това, което става между БТВ и Булсатком, на мен ми мина през погледа и това, че всъщност действителният собственик на медийната група, към която големи корпорации са регистрирани в такива зони поради ред причини. Значи тези регистрации се правят не само някой да се скрие и никой да не знае кой е, най-вече по света те се използват с цел оптимизиране на данъците. И няма никой, който по желание, освен Лорън Бъфет може би иска да си плаща данъците, и за това тези зони съществуват.
Водещ: Малко е парадоксално обаче това оптимизиране на разходите, при положение, че медиите ще бъдат длъжни да плащат на тези хора за преноса.
Александър Пелев: Причините могат да са най-различни. В случая аз не искам да гадая. Ако човек седне да изследва с точност какво е, никога няма да стигне, защото това са едни конфиденциални дейности. Защо един собственик инвеститор избира да държи инвестицията си чрез регистрация в такава зона? Но пак казвам – те обикновено се използват тези регистрации най-малкото, защото в повечето развити икономики има данъци, включително и върху нарастване на стойността на капитала, така да го кажем. Т.е. ако стойността на едно предприятие се увеличи и ти искаш да го продадеш, ти трябва да платиш данък и върху тази увеличена стойност. На своята държава. И за това се ходи в такива офшорни зони, за да не плащаш този данък. Може това да е причината, но да не влизаме в тези подробности.
Водещ: Ще продължим след малко.
Георги Лозанов: Да, само още да кажем, че собствениците на мултиплекси са ограничени и от друго. На първи етап трябва задължително да разпространяват един кръг от програми, които преди са имали достатъчно голямо ефирно аналогово разпространение. Така че и там имат известна предварителна, независимо от търговската страна на преговорите, предварителен ангажимент.
Водещ: И дали това не е връзката между случилото се в ТВ7 и изобщо разболелите се напоследък спорове между Булсатком и БТВ? До колко икономическа полиция, която нахлува в ТВ+ също беше коментирана по начина, по който би трябвало или по-скоро не, по който би трябвало, а дали беше коментирано свободно? Саксии с марихуана, незаконно пребиваващи чужденци, ислямска литература са намерени в офисите на ТВ+ разбра една друга телевизия малко преди обиска да започне. Това беше шеговитият прочит, а с по-сериозният ще продължим след малко. До колко „разделяй и владей” описва относително точно взаимодействията между различните медии и журналисти? Дали само конкуренцията е поводът и едно по-ясно разграничение между рейтинг и доверие няма да е по-прилично по отношение на стандартите в професията? Нека чуем отново коментар от Валери Найденов.
Валери Найденов: Сега много злоба между другото се носи из колегията. Може да имаме ограничения, може да ни се даде, но в зависимост от амортизацията. Ако разгледате социологическите проучвания за авторитетите, ще видите, че нашата професия е доста по-високо доверие, отколкото да кажем парламент, или съд, или прокуратура. Ние сме доста зле, а между другото БНР е съвсем добре.
Водещ: Е причината е може би малко по-опърничевия нрав на старата къща.
Валери Найденов: От къде въобще ще научат хората какво се случва, ако не са журналистите? Защо трябва да се насъсква яростта към този, който ни казва истината? Защо трябва да се убива пратеника, както се казваше едно време?
Водещ: Да де, но това са едни древни правила, които би следвало да сме израсли отдавна. Как ще коментирате влизането на следователи в ТВ+?
Валери Найденов: Ами не знам как да го коментирам. Не ми е приятно, тревожно явление, но просто в този момент няма никакви факти излезли.
Водещ: Дали това не са осколки от започналите вече цифрови войни?
Валери Найденов: Значи аз, доколкото разбирам, ТВ+ не е самата Булсатком, а нейн филиал. Очевидно съвпадат нещата, и ако е така, това е много трудно. Какво да коментирам, като не знам.
Водещ: Не се ли случва обаче често журналистите да изпадаме точно в такава ситуация при липса на официални изявления, да не знаем как да коментираме.
Валери Найденов: Няма нищо само в това човек да каже „чакайте, сега”. Не знам, нямам факти. Какво да коментирам? За други неща, които знам, мога да коментирам. Ето, питайте ме нещо за „24”.
Водещ: Да си кажем нещо за партийната книжка на Софианцки. На времето имаше ли реакции от страна на читателите?
Валери Найденов: Ами предполагам, че е била вегативна. Тогава нямаше обратна връзка. Тя е сътворена в щаба на БСП. При мен я занесе /…/ Донесе я два часа преди срока за публикация. Зад всичко стои БСП, щабът тогавашния на БСП.
Водещ: Може ли сега да се случи подобно нещо?
Валери Найденов: Напълно е възможно да се случи, но този опит показа, че това е глупост. Човек трябва да пише и колкото може да не върши черната работа на политическите играчи, защото това е грешка. Ако се наложи да напуска. Аз съм го правим, понеже съм могъл да си го позволя. Много хора не могат да си го позволят.
Водещ: Как би изглеждала една държава без журналистика? Без истинска журналистика.
Валери Найденов: Много цитати има. Държавата, в която аз съм живял до 890та година, беше държава с едни добри журналисти, които обаче имаха цензура и в крайна сметка знаеха много добре коя е границата и че не могат да я прекрачват. Въпреки това те мечтаеха да е прекрачат. Спомням си, във вестник „Новини” излезе една информация, че през лятото няма лимонада. За малко да уволнят главният редактор, защото не можело пред партийният конгрес да се клевети. Вестник, в който работех, даваше да пуска някои критични материали. Аз също съм писал. И в един момент за малко да го закрият. Днес между другото, колкото и да сме недоволни от днешните вестници, те са светлинни години, сравнение с онези тогава. Много по-свободни, много по-компетентни, професионални, по-шарени са. Все едно да сравняваш първите кадри на братя Люмиер с днешното холивудско кино. Не знам Вие как се усещате, но аз имам такова изобилие от информация, каквото никога през живота си не съм имал.
Водещ: Да, но какво трябва да четем, чии бюлетини тайни трябва да четем, за да разберем пък кои са собствениците на българските медии? Вие казахте, че не ги знаете. Може би бюлетините на МВР или други?
Валери Найденов: Тази група, която е свързана с Корпоративна търговска банка, малко ми е неясно да Ви кажа право – аз не виждам икономическата логика. Там има един вестник „Уикенд”, който явно печели пари. Всичко останало губи. /…/ те нямат никакво влияние. Нулево влияние върху политиката. Колкото и някои да ненавиждат и да нападат „24” и „Труд” – това са вестници. Които имат каквото и да е влияние сред вестниците. Не броя телевизиите и радиата. Имам в предвид вестник, който се издава. Сега, ако говорим за „24 часа” и за „Труд”, защото постоянно се пишат какви ли не работи за тях, има една фирма, която е собственост на Венелина Гочева и която е взела заем от банката на Петя Славова. Не знам как го тълкувате, но за мен Венелина Гочева е най-добрият до сега управител. Тя е истински журналист. Беше при създаването на „24 часа”.
Водещ: Аз това не го оспорвам, но имате ли отговор на въпроса кой е собственикът?
Валери Найденов: Формално тя е собственикът и може да се окаже, че действително е така. Вие какво мислите, че при ВАЦ, другарят /…/ беше собственик? Освен, че не беше собственик, той малко разбираше от вестници. Хайде, той малко разбираше, но имаше едни други, които хал хабер си нямаха от вестникарство. Но ние българите нали плюем. Защо не плюха тогава, когато ВАЦ съсипа българския печат с идването си?
Водещ: Да, но пък се чуват гласове за това, че в тези години ние бяхме много по-напред в класацията по степен на свободата на словото, докато сега сме на…
Валери Найденов: Ами именно това съсипа ВАЦ. ВАЦ е този, който наложи монопол и монополни стени.
Водещ: Имате ли усещането, че все по-често журналистиката ще става гражданска, но пък това ще я лишава от доказателство, от увереност за достоверност?
Валери Найденов: Аз не смятам, че достоверността е намаляла, защото преди 10 ноември, освен че се лъжете, и се криеше.
Водещ: Е не, ние говорим за принципи в професията все пак.
Валери Найденов: Тази конкуренция, която възникна благодарение на интернет. Вижте този сайт бивол.
Водещ: Както те казват – той се хоства, обаче в чужбина е по-сигурно.
Валери Найденов: Да, но го има. Цитира всички в България постоянно.
Водещ: Е преди имаше западни радио станции.
Валери Найденов: Ако това е било истина. Два различни монопола – монопол на запад, монопол на изток.
Водещ: Монопол на Изтока и монопол на Запада. От тук нататък ми се иска да продължим с коментара. Може ли да има такова нещо?
Георги Лозанов: Може ли аз тук да оспоря някои неща, които господин Найденов каза? Влизайки в стари спорове. Първо той каза за някакви експерти, които са твърдели и са одобрявали присъствието на ВАЦ. Да кажа, така да се каже, да се саморазкрия. Аз бях сред тези експерти и винаги съм казвал, че в някакъв смисъл свободата на словото започна да пада, когато големите чужди инвеститори, независимо от портретите, така да се каже, бизнес портретите на всеки един от тях, започнаха да излизат от България и се намесиха от местни натрупани през Прехода капитали. Тези капитали носят много по-голям проблем за свободата на словото, отколкото ВАЦ, който се интересуваше примерно от малките обяви да отиват пряко парите като форма на печалба. И от там нататък нямаше други специфични…
Водещ: Така наречената редакционна политика не беше извадена пред скоба.
Георги Лозанов: Сега основният проблем, пред който се изправяме, е как да намерим начин да ограничим влиянието на собствениците върху медиите, които притежават, защото аз не един път съм казвал, че най-просташката поговорка в този случай е „който плаща, той поръчва музиката”, тъй като всички знаем, че информацията е освен стока и човешко право, и във връзка със стоката –да, малките обяви отиват в Германия, но във връзка с правото, това значи, има свобода на словото, когато с журналистика се занимават журналистите, а не чрез тях някой друг, през някои други интереси – икономически или каквито и да било други. И за това онези капитали им носеха много по-малко влияния, икономическо върху съдържанието, от местни капитали. Това е съвсем естествено. Така че аз още, когато започнаха те да се оттеглят, бях сигурен, че влизаме в много лош период. Мисля, че съм го писал не един, два пъти. И от там нататък много трудно е вече и за това се нуждаем от спешна промяна на нашето законодателство и за това все говорим за нови текстове. Ето, прагове на концентрация. При това не става дума за някаква репресия срещу бизнеса. Те трябва да се направят така, защото и това е важно.Медиите са предприятия и те също трябва да оцеляват. Не да направиш такава идея за свобода на словото, която да е бизнес утопия, защото пък нашите пазари са много малко и на тях не се оцелява. За това пък, когато вестниците почнаха да ги притискат технологичните и други обстоятелства, те силно избягаха към жълтата част, смятайки, че се защитават.
Водещ: Един вид съдене на картофи.
Георги Лозанов: Да. Точно така, към жълтите подходи и тематика, което пък започна да руши основното, пък което те имаха в повече, което беше техният капитал. Това беше доверието. И започна една снежна топка да се натрупва и да лети надолу по наклона.
Водещ: Ралица, между поколенията ли трябва да бъде разликата в отношението към журналистиката или някъде другаде? Защото сега разликата е между поколенията, онези от Фейсбук и останалите. Говорили сме си го помежду си.Какво като напишем във Фейсбук?
Ралица Ковачева: Такава разлика няма как да няма. Просто всичко в България е много на двете крайности, че и журналистиката да избяга от този процес. Това, което мен ме притеснява, наблюдавайки това, което се случва в нашата професия е, че се получава една дупка, липсата на едно средно поколение, което да предаде занаята, правилата, профсията от предишното към следващото поколение. Нашата професия се напълни с красиви момичета, които искат да ги дават на екрана, като метафора използвам. По телевизора, да. И хората, които смятаха, че тази професия е свързана с някакви ценности, с някакъв морал, с някаква цел, да образоваме обществото, да даваме на хората достатъчно информация, така че те да могат да избират и такива утопии – все повече хора напускат професията. И така в един момент ще се окаже, че поколението на тези, които сега нахлуват много нахъсани, но твърде неграмотни млади хора, изобщо не искам да ги характеризирам, някой да не се обиди, но това е една видима тенденция и по това, което чуваме и гледаме, те ще обучават следващите. Така в крайна сметка ще се случи. Но исках да добавя нещо одеве просто като пример се сетих относно това, за което говорихме до сега. Концентрацията на капиталите и това, което каза доцент Лозанов – законовите възможности. Има и други възможности.
Водещ: Повтарящата се мантра – хората искат реалити шоу. Това просто няма как да е истина.
Ралица Ковачева: Относно концентрацията, само да довърша примера, който исках да дам. Когато миналата година имаше такава опция да се случи във Великобритания, благодарение на една сделка, която Мърдок искаше да сключи там, тогава британските медии на чело с BBC се самоорганизираха и инициираха една кампания, апелирайки към държавата да не допуска тази сделка, защото ще има твърде голяма концентрация на собственост и това ще заплаши плурализма и свободата на словото. Тя не се случи поради може би скандала, но така или иначе имаше от самите журналисти тръгна, от самите медии. Докато освен че ние с Вас си говорим по тази тема, аз не виждам някакво сдружение да върви из гилдията.
Георги Лозанов: Да, защото е лошо, че журналистическите акции във връзка с медиите обикновено са продължение на интересите на собствеността, а не са друга независима гл.т. спрямо ставащото. И заради това не винаги можеш да се довериш на тях от г.т. на обществения интерес.
Александър Пелев: Аз се замислих Ралица това, което каза за визуалната страна на хората, които се показват по телевизора в момента. По стечение на обстоятелствата знам от мой приятел за посещенията на един куп девойки, които непременно искат да станат телевизионни водещи на предаване. Хора, които никога не са се занимавали с телевизия в живота си. Не само с телевизия, но и грубо казано сигурно за последен път са писали нещо в училище. И това е едното от страшните неща. Някак си реалитито, за което Ирен каза, да с реалити някакъв човек, който грубо казано е хванат с капан в гората, изведнъж става много известен, защото го дават по телевизора.
Ралица Ковачева: Да и после почва да води новини, което е по-страшното.
Александър Пелев: А защо е известен? Защото са го показвали по телевизора.
Водещ: Защото в партиите често се споменава мантрата – хвани една мечка, покажи я по телевизора и тя ще стане известна. Това го е цитирал един шеф даже тук в радиото, но неговата съдба не беше много завидна.
Ралица Ковачева: Това е мечка все пак. Остава си мечка. Не става човек.
Георги Лозанов: Не съм малко по-различен. Особено във връзка с реалитита, с жълтата преса. Разбира се нашият проблем е, че завладява територията на сериозната журналистика. Но сами по себе си това не са формати, които си заслужават да стоварваме гражданския гняв. Нека да кажем, че това е една комуникация, нека да си кажем нещо откровено, разбира се това по-малко е валидно за обществените медии, но общо взето медията е ниска публичност. Който търси някакви високи истини и някакви високи интерпретации, отива в друга сфера – отива в библиотеката, отива в театъра, някъде там. Отива в храма, пък където има финална истина. Медията няма право, знаем, на финална истина. Медията има дебати, плурализъм. Там са и политиците, и шутовете, и факти разбира се. Но това, което казва Ралица – самата професия, като че ли действително напоследък е загубила … Аз казвам, че това е една от градските професии, в които се възпроизвежда и възпитава градския човек. Разбира се градски така се води. Журналистическата професия за съжаление губи този…
Александър Пелев: Аз ще си позволя да продължа мисълта на доцент Лозанов, че това се получава според мен поради факта, че от собствените си наблюдения хората стигат до извода, че да речем единствено възможния или постижим начин до достигане на тази професия е, като да речем да се включиш в някакво реалити, а не защото трябва много да четеш и много да знаеш. Но има един друг аспект, според мен който по мое наблюдение, той касае цялата ни икономика – това е много трудният ни достъп до кредитен ресурс в България. Значи медия се прави с пари, всички това го знаем. За разлика от тези общества, за които Ралица каза, те са отдавна утвърдени общества, там икономиката работи от столетия по един и същ начин и в прогресивен начин. В момента ситуацията по моите наблюдения в България е такава, че ако искаш да започнеш и то това не е от сега- това от години продължава, банката в България не е човекът, посредникът, който трябва да движи чуждите пари и който ще ти помогне да го направиш. Ти може да отидеш с най-прекрасния проект…
Георги Лозанов: И как ще върнеш в кредита, защото в България медийният бизнес все повече престава да бъде печеливш бизнес.
Водещ: Дори в закона за банките и кредитното дело пише, че когато банката получи като обезпечение някакъв имот, или да кажем някаква медия, тя трябва в прилично кратък срок от време да упражнява правото си на собственост. Нали, това е така или не е, офшорната зона е много сложно да се установи.
Георги Лозанов: Аз не знам за медии, които са иззети от банките, но знам за опити. Но да са се случили такива неща, не съм още запознат.
Водещ: Не, няма все още случили се, но може да са се случили в подморието. Ще виждаме ли как Брюксел коментира и натрапчиво повтаря за санкции по отношение на нагона за обяздване на традиционните медии, иначе казано? Ще могат ли хората да продължат да твърдят, че примерно БНР звучи опозиционно?
Георги Лозанов: Ами вярвам, че в тази общо взето голяма криза за медии, която има и по-глобален контекст – ние в началото на тази година правихме с ключови експерти бих казал направо световни, към Дом за науките на човека на Ивайло Злеполски една конференция, която се казваше „Демокрацията бонус за своите медии”. Има общо взето усещане, че медиите вече не вършат достатъчно гражданска работа, особено традиционните. Някак си има отчаяние по отношение на тях или силна загуба на доверие. Както и да е. Да не се връщам към това. Но понеже ме питате за обществените медии, аз мисля, че обществените медии в цялата тази криза общо взето се държат. Не казвам държаха, защото мандатите изтичат на директорите скоро и вече минава един период. Но се държаха достойно, независимо от това, че аз самият съм имал различни претенции при избора на директори и т.н. На края като чертата тегля, мисля че достойно и даже си позволих да кажа нещо, което обърна собствените ми представи през Прехода. Казах, че държавното финансиране през бюджета в момента, като че ли се оказва най-невидимия по отношение на рискове за свободата на словото източник за финанси. Нещо повече. Позволих си да кажа, че не е лошо понеже картината изчезва, тя изчезва, а все още в тя в съзнанието на хората има потенциала на една по-аналитична и по-качествена журналистика. Да направим като във Франция и един не голям фонд за проекти за хартиени вестници с обществена функция да могат да бъдат по аналогия с електронните медии също запазени.
Водещ: Как да се случи обаче това на фона на това…
Георги Лозанов: С малка промяна в закона и с малко пари.
Ралица Ковачева: Или шведският модел. Големите печеливши вестници заделят една сума, под формата на данък, който подпомага малки, локални или такива, които сме оценили, че имат обществено значение.
Водещ: Могат ли медиите да променят…
Ралица Ковачева: Ами шведите като дойдат, тогава.
Водещ: Шведите като дойдат ние обикновено обещаваме, че ще стане, но става дума за маса в случая и малко ни се получи като виц. Не е шведски, а съветски. Могат ли медиите като четвърта власт да променят останалите власти? Все още могат ли?
Александър Пелев: Според мен могат, защото те са канал за предаване на идеи и на мисловни влияния, и безусловно, то в нашия случай пословичен стана Гъобелс, но съм сигурен, че ние като хора, които сме започнали живота си в една държава, която се базира на една единствена идеология, знаем точно добре на гърба си какво значи да ти спускат непрекъснато една и съща идея. Така че винаги,когато се движим успоредно на априлската линия на партията, нещата стават много притеснителни.
Водещ: Но пък от друга страна не сме забравили, че миналата година можем спокойно да наречем годината на коментарите на посланиците у нас по отношение на собствеността в медиите.
Александър Пелев: Ами то не знам защо трябва да се налага да ни го коментират чуждите посланици, но някак си у нас така се получава усещането или поне моето наблюдение е такова, че „абе оставете ги, те не са напълно наясно за какво става въпрос.” А аз съм абсолютно убеден, че хората много добре следят и много добре знаят за какво става въпрос.
Водещ: Ралица беше на срещата с еврокомисар Нели Крус.
Ралица Ковачева: Да, бях. Много нагло се държаха представителите на хартиените вестници. Да ги обединим – издателите от другата страна на масата.
Водещ: Наложи се тя иронично да пита „имате ли паметник.”
Ралица Ковачева: Да. Но аз понеже мисля, че към финал вървим, нали съм права? Искам да завърша с нещо друго. И то е пак свързано с професионализма. Смятам, че това е пътят, защото не обичам така просто да си говорим какви са проблемите. Правим го непрекъснато. Всички сме наясно. Значи, докато държавата и институциите от типа на СЕМ и всички други отговорни лица, си вършат работата, т.е. търсят законодателни решения на въпросите, това, което за мен е голямата битка за нас и което би помогнало много за решаването на проблемите, за които говорим – е връщането на професионализма в професията. Компетентни, знаещи, отговорни журналисти. Това за мен е решението, защото само компетентният, знаещ и отговорен човек не може да бъде лесно търгуем, лесно контролируем, лесно продаваем.
Водещ: Такива ли кандидатури очаквате, доцент Лозанов, по отношение на БНР и БНТ и кога?
Георги Лозанов: Е, аз се надявам, че ще се явят най-достойните за тези ключови места в медийната среда. Изтича единият мандат на генералния директор на БНР в края на май, дано не ме лъже паметта, а на директора на БНТ – края на юли. Месец –два напред, както винаги, се обявяват конкурсите, за да има време да се подготвят за един месец кандидатите и след това следват събеседвания.
Александър Пелев: Ще бъде тежка предизборна кампания.
Георги Лозанов: Аз казах тук и после станах пишман. Че ще гледаме да ги направим така конкурсите, че поне да не съвпаднат със самата предизборна кампания. Малко по-рано, защото по-късно нямаме право. И тук ме обвиниха в 100 грехове, така че сега нищо няма да казвам. Точно, когато ако ще да съвпадне с всичко на света, ще караме по срокове. Ако това е въобще новина. Да кажа и още нещо в общия, продължение на това, което каза Ралица. Да не забравяме все пак, че има нова медия, новата медия действително няма авторитет, но… Но в нея все повече влизат създали се и наложили се чрез традиционната медия гласове, които носят със себе си авторитет, което пък придава авторитетност на новата медия, което пък се превръща в колектив и на поведението на традиционните медии. Така че пътят, по който върви Ралица, самият той е един от изходите.
Водещ: Явно това е новината. На време ще бъдат проведени конкурсите. По отношение на съдържанието да си пожелаем свободомислещи хора да кандидатстват. Това беше от нас за днес. Бъдете свободни!Традиционно по този начин се разделяме.          

Ивайло Захариев за проблема с наркотиците пред МАХ

QM Media I 31.01.2012

Звездата от „Под прикритие” е първата корица на малкия формат на култовото италианско списание у нас

Актьорът Ивайло Захариев, който нашумя с главната роля в сериала на БНТ „Под прикритие”, за първи път говори откровено за проблема с наркотиците, смъртта и религията в първия брой за 2012-та година на култовото мъжко списание МАХ. Освен любопитни откровения за личния му живот и новия проект „Изход”, Захариев разкрива тайни около работата си в сериала, личния си живот и връзката му с Бог.

Новият брой на българското издание на най-популярното италианско списание МАХ е в променен малък формат, удобен за зимните ваканции. Издателите обещават, че и през август българският МАХ ще бъде излезе в травъл формат и ще се продава на атрактивната цена от 3,90 лева. През останалите месеци от годината МАХ ще излиза в традиционния си голям формат.

В новия брой на МАХ читателите ще научат повече за тайните и скандалите на най-известните президенти. Какво се случва в кабинетите и в спалните им и как това се отразява на политиката, която водят. Анализът е на създателя на в. „24 часа” и автор на МАХ журналистът Валери Найденов.

Кои са най-големите играчи по света и у нас напоследък читателите на МАХ ще разберат от над 20-те страници с истории за пари, жени, високи скорости и измами.

На страниците в темата ИГРАТА гастролират футболната легенда Зидан, музикантът Голди, топмоделът Верушка, актьорът Джони Деп, китаристът Антонио Форчоне и други личности, за които се говори и които не се страхуват да рискуват, играейки със себе си и другите.

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 21.05.2011 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 21.05.2011

Водещ: „Ако нещо ни е по-скъпо от стабилността, то това е етническата толерантност на хората, спокойствието, мирът и те нямат цена!” – Бойко Борисов. Две неща ни трябват на земята. Те са любовта и свободата. Жертвал бих живота безвъзвратно за любов. Любовта да дам за свободата съм готов.” Когато си еднакво отдалечен и от премиерския пост, и от поезията, волните полици са готови да направят големи глупости. С това започна снощи неформалният ни диалог с /…/ в Фейсбук. В последно време културата на българина става все по-обща, си помислих, гледайки новинарските емисии. Направо е на път да изчезне напълно културата на българина. Дали едни матури за политици няма да помогнат? Имаме си вода, имаме си земя, правим си кал – ето, по тази схема може да се организират матурите за политици. Имаме си парламент, имаме си квестори, само матурата да не е по книгите на Божидар Димитров. На което /…/ ни отговори „Миксът е взривоопасен и на „Жълтите павета” никой не му прави впечатление”. Така сменяха на времето и имената на хората. След като прочетох това се досетих за един мой стар коментар, който бях нарекла „Шифърът на мъдростта”. Чуйте следващите редове и сами преценете дали звучат актуално към гледаните от всички ни вчера новинарски емисии. „Размяната на хляб над оградите карала хората някога да проумяват различните наричания при омесването му. Така празнуващи и приобщени към празника си говорили и се чували. Не се налагало да се надвикват. И днес – в идеалния център на София, продължават да си съжителстват три храма на три вероизповедания – църква, джамия и синагога. Оградите да почти незабележими, но над тях се разменя не хляб, а децибели. Атака събира подписи срещу високоговорителите на джамията с високоговорители. Питам хората какво им пречи мюсюлманския призив към молитва, подписващите се не обичат да отговарят. Подминалите поканата да се включат към протестиращите пък отговарят на въпроса ни с въпрос – „Ами ако някой започне да събира подписи срещу камбанения звън на християнските храмове?” Надвикването е по принцип занятие, което отива на не порасналите ни синове и дъщери в детските градини и то когато им възложат да измислят приказка с неочакван край. При възрастните истории с неочакван край могат да разкажат тези, които са нещо повече от фенове. За да станеш фен, да станеш фен обаче днес е много лесно и рутинно занимание – това е като да намериш оправдание да не си перфорираш билета в трамвая, да дадеш стотинки на кондуктора във влака. Дали растящите днес деца някой ден ще започнат да събират подписки срещу дрънчащите трамваи – само бъдещето ще покаже. Кой обаче ще им даде да вкусят онзи хляб, дето някога са разменяли над оградите, е въпрос, който звучи безсмислено за подписващите се или протестиращите по един много съобразен начин вчера. На тях им стига да чуят, че в определени часове, шумът е дразнещ или пък че тротоарът е зает. Времето им да се замислят за после обаче никога не стига. Помните ли, пак преди време, преди избори, имаше подписка срещи високоговорителите? Тогава попитах тогавашния заместник кмет Цветан Цветанов имаме ли административна защита срещу надвикването и той отговори по сходен начин, както и вчера. Не трябва да отиваме в другата крайност да забраняваме. Въпросът е да има толерантност. Та, хлябът омесен с популизъм, все още се харчи, даже няма и нов сюжет, както забелязахме вчера. Дали биха го яли обаче дори истинските фенове на стадиона, няма кой да отговори. Има връзка обаче между негативизма и проявите му. Скандали „Презареждане”. Кой скандал натежа повече в медиите – арестът на шефа на Международния валутен фонд Доминик Строс-Кан, мащабните промени във висшата администрация или вчерашните сблъсъци пред най-голямата джамия в София, предвождани от парламентарно представена сила? Темите ще коментираме днес в Валери Найденов, който написа как арестът на шефа на Международния валутен фонд може да промени нации, континенти и световни валути. С Весела Смилец, редактор в Българската национална телевизия. Със Светлана Божилова – медиен експерт, както и с младите ни колеги от „Куку презареждане” – Камелия Петрова и Ангел Иванов. Добре дошли в „Клубът на журналистите” ви казваме Кристина Ралиовска, Деси Сапунждиева, Галя Траянова, Цвети Николова и аз Ирен Филева. Вие сте с „Клубът на журналистите”. Сега добър ден на гостите ми. Весела Смилец от Българската национална телевизия.Добър ден!
Весела Смилец:Добър ден!
Водещ:Светлана Божилова – медиен експерт.
Светлана Божилова: Добър ден и на вашите слушатели.
Водещ: Ивайло Петров и Камелия Петрова.
Камелия Петрова: Здравейте!
Ивайло Петров: Добър ден!
Водещ: Съвпадението е случайно – просто фамилия. А сега добър ден на – ще ви помоля да си сложите слушалките, добър ден и на Валери Найденов.
Валери Найденов: Добър ден!
Водещ:Пошегувахме се, че ви поставих задача при уговорката за вашето участие да измислите име, т.е. заглавие и за българското скандално събитие, защото сега ще ви помоля да направим един коментар кое натежа повече в българските медии. Кой скандал? Навсякъде идват избори. Навсякъде има скандали. Дали арестът на директора на Международния валутен фонд, вече бивш в ДСК станал известен, или административните – поголовната сеч във висшата администрация, или вчерашната проява пред столичната синагога.
Валери Найденов: Ами, аз бих заложил на боя пред джамията. Не само защото е скандален сам по себе си, а защото показва една ескалация от умислени скандали, религиозна нетърпимост, неща, които общо взето бяха непознати в нашата политика до преди година – две и сега изведнъж избухнаха.
Водещ: До колко е притеснителен фактът обаче, че това е един стар сюжет. Сигурно си спомняте. Тогава не се стигна до сблъсъци, когато имаше подписка срещу високоговорителите на джамията, но в замяна на това сега се стигна.
Валери Найденов:Такива събития са много планови по принцип. От една страна такова нещо може да предизвика или задълбочаване разбирането на етносите у нас, което е абсолютно безсмислено и няма дълбока причина. Въобще наистина се нарушава етническият мир. Но от друга страна – показва, че тази партия вече е доведена до отчаяние, защото това, тези са постъпки, които говорят за отчаяние. Сега, аз знам, че за това може да се говори без край, но искам да наблегна на това, на което някои казват популизъм, аз бих го изказал – чисти лъжи, лицемерие на всичките тези постъпки. На някои партии. Например постоянно се редува и от Атака, и от ВМРО, и от РЗС за референдумите. Постоянно вадят и предлагат референдуми, които повечето от тях са незаконни по принцип, неконституционни. В същото време, когато се гласува законът за референдуми, никой от тях, нито един от тях не се обади. Аз внимателно четох всички дискусии, както при предишния, така и при по-предишния парламент. Например при по-предишния парламент ВМРО въобще не взе думата. Всички си спомняме кои бяха радетелите, за да има един по-либерален, по-демократичен закон за референдумите и това бяха Кошлуков и Янаки Стоилов. Всички си спомняме кои бяха против, обаче не си спомням ВМРО въобще да е взела думата и да каже каквото и да е. Това важи и за Атака. И виждате какво е лицемерието. Когато се решават инструментите, когато се дискутират инструментите, за да може народът да поиска повече права, тези хора не се обаждат. Те не дават на хората инструмента. Когато обаче вече всичко е решено си ходят и си правят изцепление или си предлагат референдуми, които са, както казах, противоконституционни.
Водещ:Но в замяна на това всички политици обичат телевизионното студио на референдуми.
Валери Найденов: Аз лично не го гледам много, защото, да ви призная, са ми крайно досадни тези безумни и безсмислени приказки. Или трябва да се говори за демократичните инструменти, чрез които се предава властта, чрез които народът да може да влияе върху властта – или вече няма никакъв смисъл да се говори за текущите скандали.
Водещ:Разбира се ние – журналистите повече от това не можем да направим. Все пак, съгласете се, че някак си…
Валери Найденов:Можем и сме крайно виновни, защото всеки път, когато се обсъждат тези теми, които споменавам- аз споменавам, добавям и избирателна система, добавям и разделението на властите, огромна част от журналистите заемат абсолютно реакционни позиции. Те сякаш губят дори и елементарна логика. Мога да ви извадя доста коментари, които от един пропорционални избори правят извода колко са вредни мажоритарните избори. От екцесиите на едни пропорционални избори се водят изводи за мажоритарни избори. Това е толкова глупаво и на пръв поглед, и както и да се задълбочиш, но това се прави редовно и всеки път, когато се вдигне тази тема. Невежеството в нашите колеги по тези въпроси е фрапиращо, толкова глупости се извличат всеки ден. Що се отнася, ако се върнем към етническите проблеми, има една тема, която аз съм писал и много хора са на тази страна. Просто трябва да се премахне двойното гражданство – за това става дума. Това е нашият проблем. Не става дума дали те са турци, не става дума дали дори са българи в Македония /…/
Водещ:Малко изпадаме в извращение. Вчерашният коментар, в четвъртък по-скоро, на Валери Найденов за скандала с бившия шеф на Международния валутен фонд, носеше името „Фелациото, което ще разтърси света”. Всъщност, най0важното послание за хората би било това, че изтървахме доброто ченге и сега ще гоним лошото. Това ли е, Господин Найденов? Това ли ще стигне до хората или разчитате повече неща да стигнат от този коментар?
Валери Найденов:Аз първо искам да се върна на досегашните теми, двете дами – с най-голямо уважение съм категорично несъгласен с техните съждения. Първо в българския печат има много добри анализи и коментатори и аз мога да изброя 10 – между другото е предостатъчно за една такава нация, говорим за сериозни коментатори. Проблемът не е в това. Проблемът е в това, че в крайна сметка журналистите и медиите са принудени, те са принудени да изпълняват това, което правят собствениците и между другото до тази ситуация се стигна – аз мога да говоря без край на тази тема, по вина на редица компетентни органи, които трябваше да регулират конкуренцията, които трябваше да забранят дъмпингите и ще се върна много години назад. Включително и тези, в които участваха и двете уважавани дами. Не ги обвинявам тях конкретно, но цензурата се намеси много пъти през последните 20 години срещу журналистиката.
Водещ: Весела Смилец никъде не е участвала, само да ви кажа.
Валери Найденов:В СЕМ.
Водещ:Весела Смилец никога не е участвала в СЕМ.
Валери Найденов:Извинявам се.
Весела Смилец: Никога, да.
Валери Найденов: Но не съм съгласен да се уеднаквява свободата на словото с поведението на една чиновничка. Това няма нищо общо. Хайде да оставим министерските чиновници на страна. Те си имат вътрешна дисциплина и аз лично я уважавам тази дисциплина. Аз държа за свободата на словото в медиите и сега – проблемът с медиите е, че общо взето са собственост на олигархията и журналистите са принудени да защитават техните позиции по всички фундаментални проблеми на демокрацията. В противен случай те ще изхвърчат. Те ще останат без поминък и трябва да ходят да копаят, да гледат овце някъде.
Водещ:И картофи да съдят, както е новата повеля.
Валери Найденов:И аз говоря за конкретни неща. Говоря за съвсем конкретни решения за всеки конкретен проблем. Що се отнася за Строс-кан – мисля, че не сте разбрали, както много хора не разбраха каква е темата. Аз исках да обясня това събитие. Какви огромни последици може да има въобще за световната валутна система и за съдбата на много нации. Т.е. за съдбата на Европа. И точно няма значение кой крив – кой прав. Важното е ние да схванем колко много е заложено върху една неприятна случка. Между другото имаше едни коментаторки, които ме обвиниха в сексизъм. Това е абсурдно, защото първо самият материал изобщо не става дума за секс, а става дума за икономика и международна политика, за геополитика. И второ – аз никога не бих одобрил в никакъв случай такова ужасно престъпление. От друга страна човекът още не е осъден. Той категорично отрича и сме длъжни да проявим съмнение. И има много неща, които натежават в правото ни на съдии. Аз мисля, че всички, които обвиняват, тези, които се съмняват в сексизъм са абсолютно антидемократично настроени. Те какво искат? Искат всички като едно стадо да приемат всичко, което се случва, за чиста монета. Мога от днес, а и цяла седмица, да ви говоря колко много случки имаше, когато подобни организирани провокации обърнаха ходът на историята или бяха използвани, за да се избиват милиони хора, както беше с „Томкинския инцидент”. Оказа се абсолютна инсценировка. Или пък, хайде да не говорим за това, че е имало оръжие за масово разоръжаване, масово унищожение в Ирак. Ние, нашата работа – на журналистите, е да се съмняваме във всичко. Журналист, който веднага тръгва със стадото, накъдето го поведе поредният пастир, той не струва и 5 ст.
Водещ: И всъщност вашето съмнение, че изборите в Международния валутен фонд вече се състояха. Т.е…
Валери Найденов:Не твърдя. Напротив. В момента се води много сериозна битка. Изключително сериозна битка в Международния валутен фонд. Значи най-сериозната претендентка е финансовата министърка на Франция в момента, но има група държави, които са организирани да настояват за председател от техния свят. Така да се каже от развиващите се страни.
Водещ:Нейната теза беше, че медиите злоупотребяват със сапунените американски сюжети. Също бяха намесени медиите. Че те са криви не само у нас, а и по света.
Валери Найденов:Журналистът е длъжен, за разлика от обикновената готвачка, да мисли двата варианта едновременно. Той е длъжен да се съмнява и да приема едновременно. Поради простата причина, че истината е нееднозначна и ние няма начин да знаем. Ние сме длъжни да употребим разумът, а не емоцията, а за да се стигне до разумно мнение по даден въпрос, е много по-трудно и много по-сложно. Това е нашата професия. И трябва да изберем този по-трудния и по-сложния път, отколкото чрез някакви заложени емоции да кажем „А, този дърт изнасилник”. Или да кажем „Ах, тази невинна жертва на американския милитаризъм!” Да кажем. Това е нашата професия. Ние сме длъжни да се съмняваме.
Водещ:Светлана Божилова с реплика.
Весела Смилец:
Светлана Божилова: Аз много се радвам, че си говорим за нашата професия.
Валери Найденов: Когато казвам нашата имам в предвид себе си.
Светлана Божилова: Не е хубаво. Журналистиката все пак е професия, която формира обществено мнение. И едва ли един човек, колкото и да е добър, може да формулира и е достатъчен да формира обществено мнение. Що се отнася до…
Валери Найденов: „Тази мандра формира обществено мнение” – отново е бюрократична. Ние сме длъжни да информираме и да се съмняваме. Да разглеждаме различни версии.
Светлана Божилова:Вижте, нали мога да продължа и да има един толерантен диалог? Както виждате, не започвам с това, че когато съм била член на Регулатора, в националния съвет за радио и телевизия, винаги съм била критична към властта и регулацията и може би за това след кратко време изпаднах от регулацията и започнах да работя за европейски институции. Не се преживявам като чиновник, но това е вече лична теза. Нещо друго искам да ви кажа. Журналисти и анализатори има добри. Специалисти в различни области също има добри, но единствено и само в полето на медиите те могат, не говоря за блок, сфера в интернет все още, макар че и там става значим диалог. Техните тези, виждания, могат да стигнат до гражданите, до читатели, зрители, слушатели през медии. В този смисъл делението на журналисти на добри и лоши медии, които не изпълняват своята функция, обслужват олигарси или от някакви политикоикономически интереси – някак си не е достатъчно за мен защитима и ще ви кажа защо. България в момента, професионалната общност едва ли дебатира своите проблеми и се обединява около някакви професионални ценности. Журналистическите съюзи според мен даже гласът им не се чува. Няма да говоря в какво състояние са, защото няма техни представители, така че, ако журналистите сами не говорят за своите проблеми, за качествата на журналистиката, за дефицитите, за възможността, както в други страни членки на Европейския съюз – да бъдеш журналист е изключително ценно.
Валери Найденов: Ама, чакайте! Я ми кажете – значи според вас излиза, че ние конкретно журналистите сме виновни. Така ли? Че ние сме необразовани, неграмотна паплач.
Светлана Божилова: Не, казвам, че и ние сме там. Не можем да кажем медиите, вестниците, радио и телевизия.
Валери Найденов: Кога сте работила в медия, за да знаете какво означава да ви уволнят, заради това, че сте казали нещо.
Светлана Божилова: Ами, то мен ме уволниха от НСРТ, няма значение.
Валери Найденов: Извинявайте, но аз, когато ставаха тези изцепки примерно за радиото, аз не си спомням някой да е гласувал против.
Светлана Божилова: Аз непрекъснато гласувах против. Съзирах европейски институции. Бях заедно с протестиращите на улицата. Вие не помните
Валери Найденов: Имаше гласове „въздържали се”.
Светлана Божилова: Не е вярно това. Просто не е вярно!
Валери Найденов: На НСРТ нямаше нито един глас против.
Светлана Божилова: Ама това въобще не е вярно, съжалявам много, във всички случаи съм била против, върнете се и прочетете.
Валери Найденов: НСРТ беше и все още е, вече не е НСРТ, а е СЕМ…
Светлана Божилова: Вижте, в момента говорите неверни данни, защото аз и Георги Лозанов бяхме през цялото време против…
Валери Найденов: Георги Лозанов беше въздържал се през цялото време. Никога през цялото си членство не е гласувал против.
Светлана Божилова: Добре, аз съм гласувала против, може да се върнете и да видите в протоколите и във всички решения на органа. Просто това е невярна информация, и го казвам официално в национален ефир.
Валери Найденов: Аз официално казвам, че това е вярна информация. И ще ви кажа, че държавните чиновници независимо дали се правят на обществен орган или не, са си чиновници. И това, че вие стоварвате върху самите журналисти цялата вина за тази ситуация в момента, аз го намирам за крайно некоректно…
Светлана Божилова: Не и на медийните специалисти, те са част от тази професия…
Валери Найденов: Медийните специалисти, първо, нищо не разбират от медии в България, и второ, та с чиновници. Вие знаете ли колко хора журналисти има с разбита тежка съдба, защото са казали истината. Колко хора взривени, колко хора пребити, колко… С какво право имате вие да оневинявате олигарсите и да обвинявате конкретните хора, които са отдадени на тази професия. Ако това не бяха честни хора, те не биха се хванали с тази професия.
Водещ: Това е така, г-н Найденов, аз ще си позволя тук едно отклонение, което рядко правя, но аз бях от тези уволнени, за които говорихте…
Валери Найденов: Аз съм уволняван…
Водещ: Е, вие водите в резултата, безспорно, не мога да се сравнявам с вас…
Валери Найденов: И сам съм си напускал.
Водещ: Искам да кажа, че е много добре на територията на една обществена медия да се водят такива разговори за стандартите в професията. Така ги наричат експертите, а иначе за правилата, които спазваме…
Валери Найденов: Кои експерти, по какво са експерти – по чиновническа регулация? Ако извадя през годините какви закони за печата бяха предлагани, ще ви настръхне косата, и Кадафи не би измислил такива.
Водещ: Ама няма, няма закона за печата, сега съгласете се.
Валери Найденов: Няма, защото хората бяха възмутени. Няма, защото ако отворите в американската конституция, ако не се лъжа в Петата поправка май че чеше, абсолютно е забранено да има закон за печата. И когато докарвате американски експерти, те винаги казват, чакайте бе, за какво ви е закон за печата. Ей сега в момента също се движи един закон, който отделно формулира наказание…
Водещ: За клеветата ли?
Валери Найденов: Да, въпреки че има в Наказателния кодекс тази точка…
Водещ: Така е, да, ние сме коментирали този въпрос…
Валери Найденов: …тази точка бе дискутирана, ако не се лъжа преди десетина години и международната общественост се намеси, за да се смекчи тя. Става въпрос за НК. Но тези хора, които се правят на законодатели, те не са разбрали, че има (…), в който клеветата е конституирана като престъпление и където има сериозни наказания, наказателно престъпление. И сега мислят втори закони. И отново ви казах, когато говорите за свободата на журналистиката, хайде питайте журналисти, които са платили с нещо тази свобода…
Водещ: Ами аз защо ви питам вас според вас? Аз ви питам вас все пак. Добре…
Светлана Божилова: Възможността да се плати свободата също е естествено състояние при журналиста, както и съмнението, на кой когато му се случи.
Валери Найденов: А това, че в момента е изкупена две трети от печатните медии и предстоят да бъдат изкупени още доста от една и съща сила с едни неизвестни пари, в които веднага настъпва такава мрачна средновековна цензура…
Водещ: Поне в това студио…
Валери Найденов: А това, че сто на сто разпространението на вестниците е в едни ръце, едни и същи ръце, и ако човек иска да продаде дори една бройка, трябва да коленичи пред тази неизвестна мрачна…
Водещ: Всички тези неща са коментирани в това студио.
Валери Найденов: Защо уважаемите семове не са предложили да се разбие ето тази, ето този монопол, който е абсолютно опасен за държавата, за националната сигурност. Става въпрос за монопола върху разпространението.
Водещ: Лошото е, че ние журналистите само можем да зададем въпроса защо, но…
Валери Найденов: Ето това са въпросите, а не да ме обвинявате, че нямало в България коментатори и анализатори. Как да няма, има великолепни. Аз мога да ви говоря половин час за тях.
Водещ: Много ви благодаря за това участие! Очевидно…
Валери Найденов: Кога уважаемите членове на СЕМ са написали през живота си критичен материал, истински критичен спрямо властта, кога? Знаят ли какво значи, какво се случва с човек, който ги пише тези неща?
Водещ: Ами знаят.
Валери Найденов: Не знаят, защото докато не го изпитат на гърба си чиновниците, няма да разберат.
Водещ: Много ви благодаря! Валери Найденов по телефона в коментар за най-скандалното събитие на седмицата и изобщо за свободата на словото.
Разгорещени коментари в Клубът на журналистите днес, презареждане преди избори политическите скандали по света и у нас са много. Досега коментирахме вътрешните и външните и се опитвахме някак си да ги съпоставяме. Сега ще ви кажа за едно друго презареждане, което предстои, и то е Ку-Ку. Тук са Камелия Петрова и Ивайло Петров. Пак ще отбележа, че връзката, съвпадението на фамилиите е случайно.
Ивайло Петров: И чисто колегиално.
Водещ: И чисто колегиално. Но да ви попитам, вие нямате бекграунд за тези събития, в смисъл, професионален натрупан. На какъв език говорим, разбирате ли за какво говорим?
Камелия Петрова: Разбира се, че разбираме за какво говорите. Ние сме в края на образованието си, 4 години не са достатъчни един човек да стане журналист, в това съм абсолютно убедена, и съм още по-убедена заради това, което чухме преди малко. Много години явно трябват (…) и това пак не е гаранция, че ще стане журналист.
Ивайло Петров: В крайна сметка журналистиката няма един момент, в който казваш аз вече съм журналист. Според мен това е професия, която цял живот се учи и се надгражда и се доразвива. Проблемът е, че общността, гилдията в България някак си прекалено вече е разединена в мненията си, в работата си.
Водещ: Това е причината. Аз в началото започнах с една съпоставка, съпоставка на предишно събиране на подписи пред джамията и вчерашните по-кървави събития, по-кинематографично образни, така да ги наречем, и тук се сещам да ви попитам, вярна ли е репликата, всичко в историята, което се повтаря, се повтаря като фарс?
Камелия Петрова: …се повтаря като фарс.
Водещ: Фарс ли беше това вчера, това повторение или не беше?
Камелия Петрова: Зависи от гледната точка. Предполагам, че за "Атака" си е била истина, защото те в това вярват, това правят и така процедират. Фарс беше, защото хората, които седят пред телевизорите и на които ние всеки божи ден предлагаме подобни истории и подобни материали, предполагам, че вече за тях всичко е фарс. Абсолютно всичко е фарс. И всеки път да настояваме, че ние просто отразяваме събития не е достатъчно. Тези събития, които ние отразяваме, които манипулират вече общественото мнение станаха много. И оттам насетне журналистите подлагат микрофони на политиците, за да могат те да си направят PR, за да могат да се обвинят един друг в нещо и някак си нещата приключват. И много се радвам, че днес сме в това студио, за да се чуе нещо повече.
Водещ: Ивайло?
Ивайло Петров: Ами аз ще бъда още по-кратък. Според мене с наближаването на изборите хората започват все по-странни неща да предприемат като действие. Не знам, според мене това беше нещо изключително, така, което не трябваше да се случва поради редица причини, но видяхме, че партия "Атака" доста време не беше предприемала никакви такива действия. Сега изведнъж достигна пика си в своята история и своите…
Водещ: Нека направим един експеримент сега. Весела, колко спора имаше в нюзрума преди централната емисия? Относно това как ще бъде отразено случващото се пред синагогата.
Весела Смилец: Нямаше спорове. Значи, специално за това събитие нямаше спорове. Аз се радвам поне, смятам така, че и в голяма част от обществото българинът носи своята толерантност. Това вчера, което видяхме, е фарсовата форма. Изключително опасно е обаче. Такова нещо, да посегнеш на вярата на другия досега не се е случвало в такъв откровен вид. И то не бива да остане в никакъв случай без последствия. Аз например, ето тук на младите колеги предлагам, и ги питам, вие какво ще кажете за една такава форма, ответна, на гражданското общество, за което всички казваме, че не се е случило. Във Фейсбук има вече една група. 300 000 са се подписали към тази сутрин. И там има един призив. Разпространява се в интернет петиция до главния прокурор и се иска да бъде отстранен Волен Сидеров като депутат.
Ивайло Петров: Фейсбук у нещо много приятно…
Весела Смилец: Вие какво ще кажете за това? Това адекватно продължение ли е?
Ивайло Петров: Според мене не е адекватно поради простата причина, че главният прокурор би трябвало да предприеме тези действия без петиция във Фейсбук. Без въобще каквото и да се случва. В смисъл не трябва някой да върши неговата работа, казвайки му каква е тя.
Камелия Петрова: И нека само да отбележим, че това, което се случи вчера не беше просто посегателство над чужда вяра, това беше един призив към всички, нека да посегнем всички заедно към чуждата вяра. Така че това, което се случва във Фейсбук ние видяхме, че и в Северна Африка събитията се случваха много често и през Фейсбук. Явно там има някакво гражданско общество. Съгласни или не с мнението, това отразява мнението на някаква доста голяма група хора. Така че (…) трябва да обръщаме внимание….
Водещ: По отношение на рефлексите, 300 000 звучи много добре.
Весела Смилец: Много ми се иска да съпоставя другото събития, рокадите през седмицата, на които бяхме свидетели, като начин на обсъждане в нюзрума. Ето там имаше огромно жужене. И ще ви кажа защо. При тези трусове в икономически сериозни ресори, абсолютно необходимо беше в централната емисия на „По света и у нас” например да застане ресорният вицепремиер. Той не дойде. Абсолютно необходимо беше примерно в емисията в 18 или в 20 часа да влезе шефът на политическия кабинет на премиера. И той не дойде. Не дойдоха дори социолози, които сякаш и те изчакват нещото да мине, за да могат да се присламчат тук и там.
Водещ: Как беше, снишаване.
Весела Смилец: Може би. Но рокадите и до момента са неразчетени. Истинската причина за рокадите и до момента остава до голяма степен скрита, а много неща, които пълзят като слухове са си непотвърдената информация, която ние щем не щем, понеже няма кой да я отхвърли или потвърди като посредници я тиражираме по-малко или по-много. И тук се получава следващата изопачена картина. И тук се получава една демонстрация според мен от страна на, политическа класа ние нямаме, но от страна на управляващи и на опозиция, едно неуважение към избирателите. Защото хората остават с впечатление, че не всичко им се казва, че не могат да разберат причините, заради които се правят дадени промени. И се правят ужасно неприятни изводи и в крайна сметка има наказания.
Светлана Божилова: Всъщност Весела по някакъв начин задочно ме подкрепи в тезата ми, че политиците бягат, но журналистите би трябвало да задават на горещия стол тези въпроси или да кажат, че са зададени, но политиците не отговарят. И от друга страна, къде са ни политическите коментатори? Да, аз не искам да кажа, че в България няма такива, но къде са като реакции? Защо медиите, няма значение дали е обществена медия, дали е частна, ето, зрителят, читателят, слушателят иска анализи, иска да погледне отвъд видимото. Той не наблюдава процесите в различните ресори така че да знае в резултат на какво се е случило едно или друго уволнение. Няма анализите, няма коментарите, а пък да не говорим колко на брой въобще в национален радио и телевизионен ефир…
Весела Смилец: Има ги, но са малко спорадични може би.
Водещ: Аз съм малко скептична към думичката няма ги коментарите. Ето, и Валери Найденов преди малко каза, че никой не е говорил за това, че има окрупняване на вестникарския пазар, че има само един разпространител. Ами не е вярно, това са неща, които са говорени поне в това студио, но не само в това студио. Това че ние не можем денонощно да следим целия новинарски поток и да проследим всички коментари е вече съвсем различно нещо. Та сега към младите колеги. Ако трябва да презаредите тази новина, как ще я презаредите?
Ивайло Петров: Коя точно, те са много новини?
Водещ: Ами изберете си една от трите.
Ивайло Петров: Сложен, изключително труден въпрос между другото.
Водещ: На чужд гръб може би Доменик Строс Кан ще спечели, защото на чужд гръб е по-лесно.
Камелия Петрова: Ами така или иначе в нашето, родното медийно пространство по-малко се говори за това, което се случва по-надалеч, защото като че ли по-малко ни засяга.
Ивайло Петров: Което не е така и е доста голям недостатък на медиите като цяло в България. В смисъл, ние се възприемаме като някакъв изолиран остров от света и си мислим, че глобалните процеси, които се случват в момента в целия свят не влияят по никакъв начин на нас, което е изключително погрешно. Видяхме какво стана с рецесията, въобще всичките тези процеси, които в момента се случват малко или много ще се отразят и на България в един момент. Така че за перифразирането на новината, не знам, според мене имаше един виц за министерството на здравеопазването и опашката отпред на входа. Сега дали няма да се появи такъв и за транспортното министерство, не знам. Дано да няма, защото един ресор, колкото повече хора минават през него, толкова по-неефективен става той в един момент. Това е като народната поговорка много баби хилаво бебе.
Водещ: Колко е важно да се знаят имената на колегите коментатори – така мога да обобщя станалото в студиото по време на песента, защото тук се разгоря един спор дали хората, които четат, прочитат и имената на журналистите или не го правят. Ивайло и Камелия поспориха малко, стигнахте ли до единодушие?
Камелия Петрова: Ами аз мисля, че трябва да питаме читатели, зрители и слушатели, не можем да говорим от тяхно име.
Водещ: Исках да кажа защо е важно да се отговори на този въпрос.
Ивайло Петров: Моята теза беше, че е важно, защото в България се привнесе от редица водещи телевизионни медии един характерно американски стил на журналистиката, той е персонификацията на новината с човека, който е отразява. В смисъл, показвани се лице, което ни разказва за новината. Разказва ни с някаква история житейска от 1 л. ед.ч. Във вестниците обаче хората, които коментират, много често се представят чрез самата статия, чрез самия си коментар. А те като личности остават някъде на заден план. В този смисъл ние за да можем да преценим в една коментарна статия кое е истина, кое не е и кое донякъде има привнесени симпатии или каквото и да било друго, в смисъл да преценим нейната обективност, трябва да познаваме човека като цяло, като личност…
Светлана Божилова: Но то коментарът е авторски материал сам по себе си, той не може да има коментар без личност.
Ивайло Петров: Точно това, защото не е забранено никой не го прави. Защото хората четат вестници, докато пият кафе.
Камелия Петрова: Това е добре, когато става въпрос за коментар и когато зад коментара седи лична позиция. Тогава съм съгласна.
Ивайло Петров: Ако няма лична позиция, то тогава става новина.
Камелия Петрова: Именно. Но аз мислех, че спорът се отнася и до това дали по принцип трябва да се интересуваме от целия бекграунд, от всичко това, което сега си говорим, кой разпространява вестниците и как, кой седи зад тези медийни групи, кои са собствениците…
Водещ: И винаги е важно да имаме отговор на въпроса кой говори.
Камелия Петрова: Разбира се, но ако отидем в една утопия, в която нещата се случват както си трябва, тогава читателят няма да има нужда да се информира за всички тези неща, за да знае в кое да се съмнява и къде го манипулират.
Ивайло Петров: …всяко едно демократично общество би трябвало да знае тези неща, защото то демокрацията е управление на самото общество…
Водещ: Нека да се опитаме да погледнем малко по-позитивно на случилото се. Ето тези 300 000 човека във Фейсбук, колкото и Ивайло да подценява тяхната позиция…
Ивайло Петров: Не, напротив, въобще не я подценявам. Казвам, че това не е донякъде роля на самото общество. То е хубаво, че ги има…
Водещ: А как да не е, чия роля е обществото да каже, не, това не ми харесва.
Ивайло Петров: Ами това казвам…
Водещ: Само журналистите ли трябва да го казват?
Ивайло Петров: …институции си вършеха работата, за която те всъщност са посочени и са избрани за тези постове, не е нужно всеки път, когато се случи нещо такова, всичките ми приятели във Фейсбук да слагат под статусите си цитати от конституцията на Република България. А Конституцията на Република България се предполага, че би трябвало да се познава от главния прокурор все пак.
Светлана Божилова: Тук има и един друг проблем. Ако наистина децибелите са много, това е една тема, един проблем, който върви във времето. Ако се нарушават правила на кметството като децибели в центъра на София, има си оторизирани институции, които биха могли в рамките на своите правомощия да направят това. А що се отнася до Фейсбук, много у хубаво, че хората имат шанс чрез тези социални мрежи емоционално веднага да реагират и да създават една общност. Но практиките показват, че тези общности са много крехки и когато се наложи или се изиска някакво друго, помня за ГМО, усилие, социално действие, твърде малко са хората, които излизат на улицата. И затова на мен ми се струва, че Фейсбук може да бъде знак, сигнал за реакция, отношение, но върху този сигнал и реакция трябва да последва едно говорене, една по-голяма обществена акустика. И отново, сега е ясно, че аз може би преекспонирам и съм от другата страна като контратеза на Валери Найденов, но всяко едно изследване на българските вестници ще покаже, че доминират информационните материали. Анализите, коментарите, разследванията, памфлетът, фейлетонът почти го забравихме. И ние трябва да бъдем в достатъчна доза самокритични колкото и добри постижения да имаме, защото само така и единствено ще можем да бъде коректив на властта и да си казваме, че сме изразители, ние трябва да сме на страната на гражданите и обществото. А що се отнася до това що е независима журналистика и независими вестници, специално във вестниците европейските практики са следните. Всеки вестник има ясна редакционна политика, защитава определени ценности политически, няма значение дали са либерални, неоконсервативни, социал-демократически и журналистът, отивайки във вестник, специално за вестниците, търси вестник, който да хармонира с техните убеждения. Далеч по-сложна е ситуацията в радио и телевизия, затова там има принципи и стандарти за регулация, във вестниците няма. И едва ли някой ще…
Водещ: …доколко правилата, по които са разпределяни честотите са били европейски и доколко е спазена евродирективата.
Светлана Божилова: Всички експертизи на ЕК и преди това на Съвета на Европа показаха, че ние не можем да направим достатъчно демократична медийна регулация, която да защитава обществения интерес.
Водещ: Аз ще се върна обаче на думичката на Камелия, тя употреби една много необичайна дума за един такъв разговор – утопия. Къде е утопията?
Камелия Петрова: Ами да ви кажа, ние живеехме, поне тази група от мои колеги във факултета по журналистика, с която се движим четири години, живеехме в една утопия, че журналист се става с образование, че журналист се става във факултета по журналистика и че там ще ни се изяснят нещата. Но там сме толкова далече от истината, която се случва в България, пък и не само в България, а и в света. И в един утопичен свят ние отиваме и получаваме образование, което е напълно достатъчно за това да се справяме с тази професия. Но това, което трябва да научим става само със сблъсъци, само с много тежки удари тук, само с неща, за които не сме подозирали, а разбираме за тях всеки ден, научаване на много имена, които вероятно ние не сме били родени, когато те въобще са станали фактори и до ден-днешен са фактор, и цялата тази история…
Весела Смилец: А любопитни ли сте да ги научите?
Камелия Петрова: Не всички, разбира се, че не всички.
Весела Смилец: Защото аз лично се сблъсквам на терен с млади колеги, които, меко казано, са много боси.
Ивайло Петров: Ами аз ако може да се включа и аз…
Весела Смилец: Които задават неадекватните въпроси, след което понеже вече има и много кабелни телевизии, изобщо има голяма мрежа от средства за масова информация, не всеки бди за това да е на ниво, и се тиражират неистини, тиражират се глупости.
Светлана Божилова: Но те се тиражират не само от младите хора. Във всяка една професия, няма значение дали сме млади, средно поколение или по-възрастни, има качествени и некачествени… Аз съм против делението…
Весела Смилец: Абсолютно. Но понеже ставаше дума за миналото, за онова, на което те не са били свидетели…
Светлана Божилова: Ние нямаме школа, ние нямаме традиции и приемственост. Прекъсната е. Казвам го това като преподавател.
Водещ: Ето сега ще направим един експеримент. Питам Камелия и Ивайло, знаете ли чия е репликата за снишаването, докато премине бурята?
Ивайло Петров: Пръв си признавам, не.
Камелия Петрова: Снишаването докато отмине бурята – не. Аз се сетих за песен, но иначе не знам.
Светлана Божилова: Те не знаят не времето на Тодор Живков, те не знаят за близкото минало, преди 6-7 години. Това са хора по на 22, 23. Скъсана е нишката на паметта и на приемствеността. Аз затова казах, че журналистическата колегия не е едно тяло.
Водещ: Кога за последен път говорихте с колеги журналисти във Фейсбук по неформален начин.
Ивайло Петров: Във Фейсбук или като цяло?
Водещ: Във Фейсбук.
Ивайло Петров: …и все пак искам да дам една малко по-различна гледна точка на този разговор. Според мене не е редно да обобщаваме младите журналисти в тази професия.
Водещ: Така е, аз затова задавам лично въпроса.
Ивайло Петров: Факултетът по журналистика към СУ е една прекрасна школовка, която разбира се има своите недостатъци. Тя е необходима за абсолютно всеки човек, който излезе с микрофон и камера на улицата или застане пред микрофона в студиото, в радиото. Но всеки един човек индивидуално се обучава. Той индивидуално решава да се запознае с историята преди 7 години, да контактува с хора, които…
Водещ: И дори след работно време сверява позицията си със свои колеги.
Ивайло Петров: Абсолютно винаги се прави това.
Водещ: И кога да последно това се случи?
Ивайло Петров: Вчера, вчера вечерта. Аз постоянно, благодарен съм за това, че имам възможността да работя с хора, които са доказани в тази професия и от тях научих много.
Водещ: Камелия?
Камелия Петрова: На мен също ми се случват постоянно, аз живея с две съквартирантки журналисти също. Такава ни е средата, това правим. Аз не твърдя, че всички млади хора са така. Но независимо в коя сфера на журналистиката работи човек и независимо в каква посока…
Водещ: Трябва да учи всеки път, всеки ден.
Камелия Петрова: И не трябва да се изолира…
Водещ: Дойдохме си на думата за първия селски университет.
Светлана Божилова: …само от млади хора и не е само за млади хора, а за всички.
Ивайло Петров: Преди да заговорим за първия селски университет, ако може да използвам ефира да поздравя нашия звукорежисьор Димитър Величков Шмид, миналия ден му се роди син, детенце, Ясен се казва.
Водещ: Да е жив и здрав и да се научи да не ти пипа копчетата.
Ивайло Петров: Точно така. Това е първата рожба на студентската телевизия. Вторият празник тази седмица, първият е ефирът, който ще се състои утре от 13.30 по БТВ Екшън ще бъде излъчено пилотно предаване Ку-Ку Презареждане. Темата е висшето образование в България.
Водещ: Тутанкамон участва ли?
Ивайло Петров: Не. Предаването бе заснето зимата. То отлежа известно време да види какви са обществените реакции, докъде ще стигне този…
Водещ: Искам да кажа, египетската нишка има ли я вътре?
Ивайло Петров: Няма я. Беше провокирано всъщност от студентските протести зимата, които тръгнаха от една много нелепа причина – спирането на топлата вода в Студентски град. Както знаем битовизъм абсолютен. Повечето, голяма част от студентите в Софийски живеят там в Студентски и това за тях е един доста сериозен проблем…
Водещ: Но все пак този проблем се реши, там се презареди топлата вода, тече.
Ивайло Петров: Да, но най-интересното беше, че повлече след себе си една такава вълна от протести и съответно впоследствие се надигнаха много други такива искания за сериозна реформа в университетите.
Водещ: Ясно. Камелия?
Камелия Петрова: Ами това, което се случи в Ку-Ку Презареждане със създаването и разрушаването на първия селски университет, то се случва всеки ден в България. Всеки ден елате в нашите факултети, във всичките сгради на СУ, предполагам, че не само в СУ. Аз мисля, че темата има мегдан да се обсъжда.
Водещ: Аз обаче тук ще ви върна на един стар разговор, който сме водили тук в това студио с друг колега от БНТ. Имаше един прекрасен филм за бърза помощ. Точно в разгара на първите протести за цените на горивата някак си поставихме въпроса защо хората, на които им е скъп бензинът протестират, а тези, на които им е скъп животът си седят вкъщи. Веси, кой ни чу? Кой ни чу като поставихме този въпрос като обществени медии?
Весела Смилец: Нарочно мълча. Никой не ни чу.
Светлана Божилова: А пък нека да попитаме Камелия, защото предстои излъчването на студентска работилница за изкуства Ателие, която представя проблемите и живота на младите хора, искащи да останат в България и да работят в полето на изкуствата. Нека пък тя да каже какво мисли?
Камелия Петрова: То това с протеста е, всеки ден се протестира под някаква форма. С излизането на улицата и с излизането в ефир. Въпреки че всеки божи ден ние чуваме по няколко пъти защо сте тръгнали да правите предаване за изкуство и култура, коя ще ви чуе? Ами ние пък във Фейсбук събрахме едни огромни групи от хора, които ни гледат. И да ви кажа честно, ако ще се вслушваме по проблемите за протестите и горивата и какво ли не, и за Африка, хората, които говорят във Фейсбук, мисля, че най-сетне трябва да се чуят и други мнения.
Весела Смилец: Аз смятам, че всеки, дошло е някак си времето, понеже продължавам да настоявам, че е извратен моделът, по който живеем, дошло е време всеки някак си да се погрижи за своята лична чистоплътност и да избере какво да гледа, кого да слуша и кого да следва, защото това консуматорско общество, което много лесно го прехванахме някак си през Океана, и само няколко негови страни прихванахме, се движи точно по тези определени модели и се изпълняват определени проекти. И ние влизаме от модел в модел, от проект в проект и само…
Водещ: И разрешаваме да ни манипулират.
Весела Смилец: Точно така. Този проект вече е (…), но те са ни пуснали следващият, и това става страшно, доброволно.
Светлана Божилова: Знаеш ли колко е драматично това, че младите хора много малко, от гл.т. на нашата професия много малко гледат телевизия, основно са в интернет или гледат, слушат, четат чужди медии.
Водещ: Ние затова имаме достъп до себе си и през интернет.
Светлана Божилова: И много е странно, когато медиите ни казват, предлагайки студентските предавания, които имат и международни награди в Европа и в България и се излъчват по чужди телевизии повече, отколкото в нашата и казват, ама вашата за култура и изкуство е стеснена нишата. А иначе, ама млади хора, ама младите хора ние гоним рейтинг. Младите хора не гледат телевизия. Това го казва…
Камелия Петрова: Е защо да гледаме телевизия..?
Ивайло Петров: …мога ли да изведа извода, че всъщност медиите, телевизията в България е абдикирала от функцията си да привлече младите хора и тя работи само за хората на…
Весела Смилец: Пак направихте разграничението млади – стари. Няма такова нещо. Има пълноценни… Има хора, които си знаят правата, има хора, които си отстояват правата, има хора, които избират да гледат „Референдум”. Едно много добро предаване, към което малко по-рано станахме свидетели на една позиция малко по-отгоре. Гледайте „Референдум” и нека всеки един от нас да има убеждението, че в неговите ръце е да участва в един референдум.
Светлана Божилова: И освен това „Референдум” е едно от хубавите предавания на БНТ.
Водещ: Нека да ви попитам накрая така. Има ли смисъл да задаваме на политиците въпроси, на които няма да получим отговор?
Светлана Божилова: Аз мисля, че винаги има смисъл да задаваме въпроси, но мисля, че големият дефицит, може би пак съм крайна, големият дефицит от задаване на въпроси е да задаваме въпроси колегиално, дени на друг и да говорим…
Водещ: Тук този дефицит го няма. Всяка събота… Нека да попитаме Камелия и Ивайло. Куклата на Ку-Ку жива ли е?
Ивайло Петров: Жива е, но някъде в гардероба.
Водещ: А ще отговаря ли, когато политиците не отговарят?
Камелия Петрова: Аз си мисля, че има случай, в който няма отговор, в който политиците не отговарят, това, че те не отговарят е отговор. Липсата на отговор пак е отговор.
Водещ: Къде е куклата?
Камелия Петрова: Ами някъде далече е. Нашата кукла е малко по-различна от тяхната.
Весела Смилец: Единствена ли е тази кукла?
Камелия Петрова: Единствена е била.
Светлана Божилова: Много талантливи са създателите на Ку-КУ, но те просто смятат, че след тях няма да има студенти, които ще стигнат тяхното равнище, затова си пазят куклата, а ние сме Презареждане.
Водещ: Аз си спомням, че когато беше тук филмът на… когато беше един от поредните филми, някой открадна Дар Вейдър, моля, който го е откраднал да го подари на Ку-Ку Презареждане, да им свърши малко работа, щото куклата на Ку-Ку я няма.
Весела Смилец: И питайте, непременно, непрекъснато питайте. Дори и отговорът да е примерно както за Александър Цветков, който си тръгна, той останал бил неразпознаваем. Но вие питайте, за да се разбере защо. И премил ли е и какво сме загубили и защо две години той беше неразпознаваем и никой не го махна и дали заради това го махнаха.
Водещ: Препоръка от един от най-железните редактори в БНТ Весела Смилец една дума.
Ивайло Петров: За финал една дума. Ако медиите спрат да питат и лекарите спрат да лекуват, какво ще се случи с нас?
Водещ: Утопия. 

Мира Баджева Positive

WEBCAFE I 15.09.2010

Нежният феминизъм на главния редактор на вече 65-годишното списание "Жената днес" и водещ на "Отпечатъци" по бTV не е отчужден от нищо женско – "суета, бъбрене, чупливост, разточителство, интуиция, свян, постоянство, приспособимост, дребнавост, нужда от закрила, инертност, мекота…", признава Мира Баджева и добавя, че когато се умори да бъде жена, усилва мъжките си качества: "Знам да мисля като мъж, да действам като мъж, възхищавам се на мъжката смелост, креативност и мащаб…"

Журналист и изпълнителен директор на "Болкан Медиа груп", Мира Баджева е от жените, чиято професионална сила се крепи едновременно и на чара им, и на логиката, и информираността им.

И в голяма степен BG Positive-ното й състояние през последните 10 години се дължи на легитимирането на жените (мениджърки) в България. И още: "Женското писане, ролята на женските свидетелства е едно от най-важните ми житейски открития…"

Личностите

Журналистът в мен щеше да се изплъзне от конкретиката, но историкът, който също се бори за място под слънцето, настоява за антиконформизъм и обективност. Някои от героите на нашето време са много спорни (както всичко в България не само през последните 10 години), но все пак първо ще започна с онези, които не предизвикват противоречиви чувства:

Маги Малеева показа, че личният пример в защита на зелената кауза и екологичния начин на живот може да бъде заразителен.

Теодора Захариева не просто осъди държавата ни за безразличието й към болните от рак, но продължи да се бори за правата и на други онеправдани пациенти.

Теодора Димова бръкна с пръст в раната с романа си "Майките", търсейки отговор на въпроса защо обществото ни дотам деградира, че деца започнаха с лекота да убиват деца.

Виргиния Захариева увлече хиляди жени у нас в процеса на себепознание, в живеенето "тук и сега", в творчеството като "божествена готварница" (по "9 зайци").

В мъжкия свят – състоящ се главно от политици и шамани – има неколцина, които оцеляха на публичната сцена не само през последните 10, но и през предишните 10 години, което си е достатъчна причина да попаднат в категорията "Личности".

От шаманската група бих отличила Харалан Александров, психиатъра д-р Николай Михайлов, Андрей Райчев, Иван Кръстев.

Към "говорещите глави" бих добавила и пишещите: Валери Найденов, Димитри Иванов, Петьо Блъсков.

Има и един самотен бегач на дълги разстояния, който показва особена издържливост на пистата на шоубизнеса: Слави Трифонов.

И за политиците критерият е същият – сървайвърски: Доган, Първанов, Костов, Борисов. Спирам дотук, преди да почнат да ме замерят с камъни.

Събитието

Падането на визите – като предвестник и символ на влизането ни в Европа.

Но в това знаменателно събитие се съдържа ироничен парадокс – с падането на визите ние, провинциалистите, получихме официален достъп до столицата. С което окончателно затвърдихме статута си на провинция.

Защото вече сме в Европа и ние сами сме си виновни за несъстояването, за дребнотемието, за махленските страсти, които ни вълнуват.

За това, че не виждаме по-далеч от носа си и у нас не се обсъжда сериозно нито един общоевропейски въпрос. Прилича на казуса със софийското жителство – може и да го отмениха, но от това разквартированите в София не станаха автоматично софиянци.

Явлението

Жените на България. И по-точно жените мениджърки на България.

По-адаптивни, по-скромни, по-пестеливи, по-малко нарцистични, по-последователни и лоялни, по-добри психолози от мъжете на сходни позиции и значително по-евтини като работници.

Е, имат и дефекти – често не им достига мащаб и чувство за хумор. Но кой е съвършен?

Откритието

На 20-ата година от прехода българите откриха, че харесват социализма. И си го искат обратно. Ако не ви се вярва, питайте Веселин Маринов.

Творбата

Може би Алек Попов написа емблематичната за последното десетилетие творба – "Мисия Лондон". Но ако Димитър Митовски не беше заснел филм по нея, мнозинството българи така и нямаше да разберат какво са изпуснали. Защото не се напъват особено да четат.

Но май съм несправедлива – всъщност четат: жълти вестници и мутренски епоси а ла Георги Стоев. И сигурно жълтата преса ще се окаже накрая истинската творба на второто десетилетие от българския преход.

Повратната точка

Както Десети ноември беше преди 20 години повратна точка за обществото ни, както преди 10 години Симеон II помете двуполюсния модел и смени играчите на сцената, така днешната повратна точка се нарича Криза.

Няма съмнение, че сме на прага на поредното пренареждане на пластовете и ролите. Свърши времето на бързите пари, иде време на пост и очистване.

Задават се и нови герои. И пак ще броим сървайвърите.

Незабравимото

Има хора, които не бива да забравяме. И стихове, които не можем да забравим. Борис Христов, един от най-големите поети на България, блести през последните десетилетия със своето отсъствие, а не присъствие.

Избра публичното мълчание и "отшелничеството" пред светската суета – живее в родопското село Лещен със семейството си, отказва държавни ордени и отличия.

Професионална визитка

Мира Баджева е журналист с 19 години опит в пресата. Започва работа през 1990 г. във вестник "Младеж", пет години е парламентарен репортер в "24 часа", а после шест години редактор и политически наблюдател във в. "Сега".

През последните шест години е главен редактор на списание "Жената днес" и шеф на прес група "Болкан Медиа Груп", която издава списанията "Наш дом" и "ГОЛФ & SPA".

Носител е на първата награда за публицистика в пресата „Черноризец Храбър", учредена през 2002 г. от Съюза на издателите в България.

Продуцент, автор и водещ на предаването "Отпечатъци", което стартира в ефира на bTV в края на 2008 г.

Завършила е Класическата гимназия и история в Софийския университет.

В прав текст

Всеки път се чувствам като истинска жена, когато пиша редакторската си колонка в "Жената днес", когато чета авторските текстове в това 65-годишно списание, изобщо когато попадам на неща, писани от талантливи или просто честни жени.

Женското писане, ролята на женските свидетелства е едно от най-важните ми житейски открития.

Толкова е облекчаващо за нас да разберем, че не сме сами в паниките, тревогите и битките си, че има и други с нашите болки и тайни, да се идентифицираме с чуждата история, с чуждия глас.

Наистина вярвам, че правя списание, което променя животи. Ние една друга се променяме, споделяйки.

Незабравимо от Борис Христов

…В очите на прозорците една вдовица мина,

избягала от своя дом като от стих старинен.

Tрептеше въздухът и раменете й трептеха

под слънцето запалено, под твърдата й дреха.

Изгубила водача си, една кошута млада

с косите и с тъгата си изпълваше площада.

И тъй красива беше нейната походка тиха,

че старците дълбоко свойте ножчета забиха…

Но все под слънцето, унесено във странна дрямка,

добра се тя до ъгъла… Нататък беше сянка.

("Графика", Вечерен тромпет, 1977)

Оригинална публикация

Вестник “Класа” спира, остава само online

BNews.bg I 7.09.2010

Вестник "Класа" спира да излиза на хартия и ще остане само като интернет-сайт, съобщиха от медията.

Изданието започна да излиза на 3-ти септември 2007 г. с главен редактор Валери Найденов. Той напусна няколко месеца по-късно и отстъпи мястото си на сегашният шеф на ежедневника Неда Попова.

Днес всички журналисти в ежедневника подписаха писмено предизвестие за прекратяване на трудовия договор.

От ръководството обясниха спирането с икономическата криза.

Издател на "Класа" е "Класа България" ЕАД с управител Милен Герасимов, а вестникът винаги се е свързвал с Красимир Гергов.

Оригинална публикация