СДС възкресява вестник “Демокрация”

в. 24 часа | Калина ВЛАЙКОВА | 28.12.2012

Ще бъде седмичник, пускат първия брой преди ядреното допитване

"Синият" вестник "Демокрация" излиза отново на пазара. СДС ще направи опит да възкреси стария партиен орган, научи "24 часа" от запознати с бъдещата издателска дейност на "Раковски" 134.
"Няма да правим политически официоз, който да служи за партийна пропаганда. Такива вестници са изживели времето си и не се радват на високо доверие. Идеята е да създадем обективен вестник, който да задоволи нуждата на десните читатели от още една гледна точка", обясни седесар концепцията на партийното ръководство.
Възроденият "Демокрация" ще бъде седмичник и според намеренията на бъдещите си издатели ще акцентира основно на политически и икономически анализи, а не на текущите новини.
"Ще дадем трибуна и на всички журналисти, които искат да кажат нещо ново, интересно и умно. Няма да има приятелски и вражески автори", обещават от СДС дори критични материали.
Главен редактор на вестника най-вероятно ще бъде синият ветеран и бивш председател на парламента Александър Йорданов, който е и литературен критик. Той има опит и като журналист – от 1990 до 1998 г. бе главен редактор на седмичника за култура и политика "Век 21", който се издаваше от Радикалдемократическата партия.
Първият брой ще излезе в края на януари и непосредствено преди референдума за АЕЦ "Белене", а полемиката около допитването ще заеме основно място по страниците му. По план вестникът трябва да е от поне 24 страници, а тиражът още не е уточнен.
"Не се стремим към грандиозни тиражи, а само към място на пазара", обясниха от ръководството на СДС.
Първоначално "Демокрация" ще бъде финансиран с партийни пари, но целта е постепенно да премине на редовна пазарна издръжка от продажби и реклама.

Стр. 4

Журналистът легенда Петьо Блъсков: Още жаля за Иво Карамански

в. Уикенд | Дани ЗЛАТАНЧЕВА | 09.03.2012

За мен няма срамна работа. Щастлив съм, че всичко съм постигал с труд. Гаражът, пишещата машина и вестникарската хартия, дадена ми уж от КГБ, са просто легенди", споделя легендарният журналист Петьо Блъсков, създател на "24 часа", "168 часа", "Монитор", "Телеграф" и вестника, на който сега е главен редактор – "Република".
Роденият в София бизнесмен е смятан за баща на т.нар. съвременен български печат. Под негово ръководство бял свят виждат почти всички вестници, които българинът познава от петилетките на демократичния преход.
Възхваляван и оплюван, Блъсков не спира да твори. В творческа атмосфера го завари и екипът ни: "Подреждам си бюрото. Време е да сложа в ред нещата, защото малко съм разпилян и внимавам да не загубя нещо ценно", коментира известният вестникар.

- Г-н Блъсков, след като създадохте серия от успешни вестници, наскоро влязохте и в новия Български медиен съюз. Нужен ли е такъв изобщо?

- Този съюз е крайно необходим, защото старият бе порочно образувание, създадено, за да осигури блаженство на ВАЦ. Това беше поръчка – платено бе на група хора, за да се представи групировката ВАЦ като участник в сдружение. Те по същество си бяха едни мрачни манипулатори, които съсипаха и опорочиха вестникарството. ВАЦ притежаваше около 80% от пазара. Прилагаха хватки – външни акционери, 10%, не знам какво си, що си. Обаче това немско сдружение получаваше 65-70% от рекламните приходи, което доведе до удушаване на другите издания. Икономическата независимост на българския печат бе ликвидирана от ВАЦ, който изсмука средствата, контролира продажбата, изпълнява поръчки. Още тогава казах на колегите в стария съюз, че влизат в комбина със своя палач. Не се развълнуваха от думите ми. Вероятно имаха добри помощници, богати собственици зад граница, които си плащаха да излизат вестниците. Този стар съюз беше създаден зад гърба на част от издателите. Аз не съм членувал там и не бих влязъл, защото подобно членство е противопоказано за финансовото здраве
на вестниците. Не бива да се съюзяваме с монополиста, който унищожава пазара. По този начин ВАЦ разпространиха политическото подмазвачество, характерно за техните издания. Този бацил бе вкаран от тях в българската преса, въпреки че говорят как са въвели демократичните практики. Напротив, интересуваха се само как да изсмучат пазара.
Началото бе най-голямото ми постижение – "168 часа".

- Легенди се носят за вашия старт във вестникарството, за това, че сте започнали играта от гараж, пишеща машина и хартия на КГБ…

- Глупости! Тръгнах от една пишеща машина, защото вестниците се правят от машини, не с кюнци. Не мога да разбера защо хората ми се чудят. Да, имах пишеща машина и трима души екип. Седнах и нарисувах вестника, какво толкова. Бях взел репортери от "Отечествен фронт", които харесвах как пишат. Започнахме да правим вестника в едно мазе. За съжаление не сме имали условия, апартамент в "Шератон". Истината е, че хората умират от завист и си мислят, че Блъсков говори измислици. Аз казвам истината. Но, горките, трудно ще ме преглътнат. 22 години ми дъвчат кокалите. Свикнах вече.

- Имали ли сте проблеми с властимащите, докато бяхте млад репортер в "Отечествен фронт"?

- Каквото кажеха от ЦК, това се пишеше. Рядко имаше студен вятър. Случвало се е да греша, по тогавашните разбирания. Спомням си, че сгафих когато почина Алберто, синът на Луиз Корвалан Лепес, генерален секретар на комунистическата партия в Чили. Момчето живееше в България по линия на Интернационала. Тъжна история, защото си отиде млад – към 20-годишен. Партията и правителството организираха гигантско погребение
Една траурна церемония – краят не й се вижда. Изпратиха ме да отразявам събитието и аз отидох на Централните софийски гробища. От "Отечествен фронт" ми дадоха една стара "Волга", ама счупена. Докато шофьорът я запали, закъсняхме. Когато пристигаме там, гледам колона от "Чайки". Милиционери вардят от всички посоки. Митингът почнал, аз съм изтървал началото. В един фургон имаше нещо като пресцентър. Там БТА, БНТ и останалите вестници се съвещаваха. Питам колегите кой откри митинга, за да вляза в час – няма отговор, работят, навели глави. Притесних се. Вестникът имаше шибан график – първият път се печаташе в 14 часа, после в 17. Бащата на Сергей Станишев – Димитър, контролираше външнополитическите новини. И решаваше дали приемът на другаря Тодор Живков е минал в много сърдечна атмосфера или в сърдечна. Имаше си тънкости. Протокол на изречения, спускан от ЦК. И тази тайна се споделяше с човек само от БТА. Той предаваше после по веригата. Ужасна история. Дописките от 14 часа ги сверявахме с ЦК, докато се получи заветното "да" по телексите и се отпечати материалът в 17 часа.

- В какво се състоя вашата издънка?

- Ами написах си дописката, описах другарите присъствали. Обаче никой не сверил присъстващите, описани от мен, с тези в официалния партиен протокол. На следващия ден излиза, че Ангел Цветков, секретар на националния съвет на Отечествения фронт, държал реч. Ужас! Оказва се, че високопоставеният ми началник е открил митинга, но аз не съм го видял. И не съм го съобщил. И тогава за първи път ме завяха студените ветрове. Замалко щях да се сбогувам с гилдията. Но не обръщах внимание на ставащото.

- Сергей Станишев е бил репортер във вашия вестник "168 часа". Баща му ли ходатайства пред вас, за да назначите сина му за млад репортер?

- Не помня как Сергей дойде във вестника. Въртеше се около стажантите. Бяхме го пратили в Русенско да прави репортаж. Той обаче се върна без текст. Обяснил на една от редакторките, че иска да си изкаже мнението. Тя го попитала за фактите – свил рамене. Изгонихме го, защото искаше да изказва мнения не да отразява обстановката. Е, после стана министър-председател и имаше възможност да говори, колкото си иска.

- Така е, но нещо и тази длъжност на министър-председател не му допадна!

- Да! Станишев е продукт на други институции. Кой го знае – дано да се развие в правилната посока. Може да го вземат, да го поучат още малко. Въпреки че има един особен проблем – не е пораснал. И поради тази причина лесно го вкарват в роля. Хубаво е човек да си остане дете, дори чаровно, но някои хватки… Струва ми се, че е човек, който не пренебрегва четенето, но трябва да наблегне на упражненията от занаята на управника. Работата му беше малко в мъгла. В голяма част от действията му личеше, че не е на място. Но особено поведение имаше и неговата партия – някакви странни, незавършени идеи изповядваше.

- Като човек, наблюдаващ политическите процеси у нас, смятате ли, че Георги Първанов може да извади партията от дълбоката летаргия?

- Ами, той какво може да извади?! Дясната си ръка от джоба. БСП вехнат пред очите ми и се редуцират. По-изявените членове от ръководството се притаяват в бизнеса си и се чудят какво да завладеят. Партията линее без враг, няма го световният империализъм. Едва ли ще имат власт занапред, ако не потърсят особена коалиция. Ала кой да ги пожелае?! Разбира се, имат бизнес прослойка, която ги финансира, за да съществуват.
Идеите им се въртят около закрепване на позициите. Благодарение на тяхната аморфност, политическото пространство у нас не е балансирано. Не можаха да станат модерна лява партия. Същата е вината и на СДС. Но там имаше сериозна провокация от службите. Практически те контролираха движението и го доведоха до упадък.
Идвали са да ми говорят, но в крайна сметка си правя, каквото реша. И се забавлявам. Какво друго да правя?! Та нали първият брой на вестник "Демокрация" се направи в моя кабинет в "Отечествен фронт". Главен редактор му бе Йордан Василев, изключителен човек. Дадох му ключ. Идваше всеки ден след 17 часа. Бях останал сам в редакцията, защото повечето колеги се бяха изпокрили
Един журналист гладуваше в коридора, лежеше на едно канапе. Съжалявах го, после се оказа, че е агент на ДС. Вечер жена му носеше кюфтета, това го научих от чистачките, оплакаха се, че прави боклук с опаковки от храните.

- Поискахте ли си наем за "Демокрация"?

- Не, поисках си вестници да ми носят. Правил съм графиката на "Демокрация"-та. Дори исках в издателското каре да има печат: "Графичен проект – "168 часа". В 22 часа през нощта обаче дошли да изчегъртат от печата надписа. Ръководството на СДС казало, че няма да има такова нещо. Бяха нахлули в комбината и действали. Тогава разбрах, че се е родило новото "Работническо дело". Мина време и се чу, че доста агенти на ДС са били на работа в "Демокрация". Започнаха да пускат мръсотии за мен, говореха, че съм мафия. Гръмнаха ми дори колата.

- Как така? Говорите за мерцедеса, който ви подариха от самата синя централа, нали?

- Така. Жена ми беше бременна. След атентата роди преждевременно. Откарах я спешно в болницата. Пуснаха версията, че сам съм си запалил автомобила, да си правя реклама. А ма на, Господ ми ги посочи. Мръсници, да се гаврят с мен. И онзи измислен депутат Йордан Соколов сви гласче: "Вие сам сте си гръмнал колата". (Имитира го доста смешно – б.а.) "Не ви ли е срам, бе?! Имам бременна жена. Как ще сложа шашка тротил? Как може да сте такива перверзници?!", питах ги, но нямаше отговор. Ченгетата отъпкаха цялата ливада пред къщи – всичко замина. Какво разследване да се прави? Кой да го направи? Когато мисля нещо, го казвам, не го крия. И това не се харесваше на назначените демократи. Искаха каручката да си върви тихо и кротко.

- След като не успяха да ви взривят през 1992 г., последва ли нов опит?

- Не, дойдоха други времена. Нямам бодигардове. Имам един шофьор, но той колкото е мой, толкова е и на редакцията. В началото на 90-те беше панаирът с охраните. Сега няма нужда. Аз вярвам, че ако са те написали в един тефтер и са те платили, няма какво да те спаси. Заминаваш си.

- Работили сте като таксиметров шофьор, това притеснявало ли ви е?

- Работих, защото нямах пари. Една година карах такси, благодарение на някакво постановление. Бях от първите бакшиши в София и започнах да въртя геврека с връзки от СБА. През деня работех във вестниците, а вечер слагах табелката. Цяла нощ бръмчах с колата, от това се хранех. И тогава пак ме задуха студеният вятър – партийната организация се поинтересува как може зам. главен редактор на "Отечествен фронт" да работи като таксиджия. Ама на мен ми беше кеф, страхотно изживяване. Постоянно ставаха някакви шашави случки. Колата ми беше стар "Вартбург", купен от гурбета на майка ми в Либия. Дрънкаше ужасно, возех често виетнамци. Като минавах край Министерството на земеделието, те крещяха: "Много сталя кола!". Всяка сутрин се прибирах със 100 лева в джоба. А заплата ми беше 350 лева.Таксито ме хранеше. Кръчми, ядене, пиене – не усетих кризата.

- Да разбираме, че не се срамувате от работата?

- Работил съм дори в строителството. Цяла година бях каналджия, за да си взема жилище. Да си купиш апартамент в София, беше като да уцелиш шестица от тотото. Ремонтирах канали, имах си назначена кирка. Бях чирак и носех на майсторите материалите – цимент, плочки, пясък. Пълна програма! Вършех долна работа, така й викаха. Обаче, ако 12 месеца в годината си работил, майсторът ти пише едни точки. И после – тра-ла-ла, ти показват къде да си вземеш жилище. Първият ми бе в Ленински район. Взех го по списък, който се правеше според старанията ни. Първите 5 отличника си избираха етаж, вход. Аз обаче бях предпоследен. Хубавите апартаменти -избрани. Така се озовах в квартал "Слатина", точно на ъгъла до завод "Електроника". Падна ми се да живея на 6 етаж, но затова пък имах прекрасен изглед към градинка с цветя. След развода оставих дома си на първата съпруга… Така че да не ми говорят простотии. Всичко съм изкарал с двете си ръце. Никой нищо не ми е дал наготово!

- Защо ходите леко брадясал? Късмет ли ви носи брадата?

- Ами, просто не се бръсна. Едно време дори имах брада като тази на Димитър Благоев. От мързел.

- Били ли сте при Ванга?

- Тази жена беше нещо друго, не принадлежеше на този свят. Хората, които говорят за нея, просто трябва да млъкнат, защото не я разбират. Тя е феномен, а те не схващат смисъла й.
Дразня се от такива типове
Необяснима е. Човешкото съзнание не е стигнало тази степен на развитие, че да я коментира. Смешно е да пишат книги за нея.Това е безотговорно, от една страна, от друга, е знак за комплексарщина – седнали са да ми се хвалят, че били близки. Нищо подобно. Ванга е далеч в Космоса и вече не я интересува кой какво говори за нея.

- Богат ли сте?

- Пребогат съм. Имам трима синове и 6-годишна внучка Дея, която изключително много прилича на майка ми.

- Имате ли приятели политици, с които да излезете на по чашка съвсем приятелски?

- Нямам.

- Но сте имали зашеметяващи приятелства с хора от подземния свят?

- Така е. Бяхме страхотни приятели с Иво Карамански. Още жаля за него. Беше невероятен човек и интелект. Истински карибски пират в хубавия смисъл на думата. С него съм имал безброй преживявания. Много обичаше нощния живот. Но се натъжавам, като се сетя за него. Ние с него друго не правехме, освен да купонясваме, бизнес не сме въртели. Димата Руснака и Маргините също бяха мои приятели. Много добре си изкарвахме. В началото на 90-те известните мъже в София бяхме около 50. И все така се случваше, че се засичахме в кръчмите. Бохемски приятелства… Ама те пък са най-истинските.

Стр. 24-25