Георги Лозанов тихо и на пръсти разказва за себе си

в. Дума | 2010-02-27 

"Какъвто трябваше да бъда" е заглавието на сборника със събрани разкази, интервюта, анкети, есета, както и публикации в периодичния печат от Георги Лозанов. Доц. Лозанов обикновено говори за медии в медиите. Или на студентите си – пак за същото. В най-добрия случай си прибира папийонката в джоба и философства на тема фотография, изобразително изкуство, литература… Но той има и друг глас, който трудно можеш да чуеш, защото идва от личното, където добрият вкус изисква да се говори тихо и да се стъпва на пръсти. И в тази книга, която ИК "Летера" пусна на книжния пазар, известният медиен експерт тихо и на пръсти разказва за себе си, за детството си, близките си, илюзиите си, маниите си, лудостта, любовта, секса. Ту в изповеди, ту в самоанализи, ту в проза. Еротична. При това писана от човек, неспособен да изрече по-"мръсна" дума от дупе, отбелязват издателите.
"Всеки текст в тази книга е изненадващ, неочакван, внезапен. Със сигурност това е така за читателя, но струва ми се, че това важи и за самия автор. Картите се раздават всеки път наново, фразите се появяват неизвестно откъде и с тях може да стане неизвестно какво. Те са взривател на противотанкова мина, който прилича на високоговорител", пише Васил Василев, издател на списание "Петък вечер".

Стр. 24