Никола Стойнов: Станах водещ, защото нямах време да помисля

в. Труд | Соня СПАСОВА | 2010-02-28 

– Коко, от 15 февруари будиш зрителите на “Здравей, България” заедно с Лора. А ти самият как ставаш сутрин?

– С алармата на телефона и един будилник за резерва. После в телевизията пия едно кафе. От десетина дни ставам в 5. Преди – когато водех само спортните новини, ставах с час по-късно. Досега не е имало случай да се успя за работа.

– Лесно ли се води в комбина с Лора?

– На мен ми е лесно и приятно, дано и за нея е така. Лора ми помага много.

– А редакторите подсказват ли ти в слушалката?

– Само обичайното – например колко секунди остават до рекламите или от някое видео. Не се е налагало да ми подсказват въпроси. А и засега най-тежките разговори ги води Лора.

– Има ли политик, когото искаш непременно да разпиташ?

– Не. Симпатиите ще си спестя, защото се стремя към обективност. Но, виж, с удоволствие бих направил интервю с любимците си Ози Озбърн, Леми Килмистър от “Моторхед”, великаните AC/DC. Досега не съм имал възможност да говоря на живо с тях, освен веднъж за кратко с Леми, и би било чудесно те да ни гостуват в “Здравей, България”.

– Защо се съгласи да заемеш мястото на Милен Цветков?

– Нямах време да помисля (смее се). Това е престижна работа. Няма да кажапредизвикателство, защото искам да избягам от клишетата. Интересна, отговорна…

– Платена.

– Да, и добре платена.

– Чувате ли се с Милен Цветков?

– Даже се и видяхме миналата седмица. Каза ми: “Ако искаш да го правиш, действай!”… Окуражи ме по неговия си начин.

– Приятели ли сте извън работа?

– Запознахме се 2 дни преди да започна да водя спортната рубрика в стария вариант на “Здравей, България”. Тогава той се обади да ме покани в екипа си, а аз тъкмо се чудех каква промяна да предприема след доста години работа във всекидневния печат. Звънна ми в петък и попита дали искам да започна в понеделник. Казах му, че искам поне да се видим, той ме извика след 2 часа в телевизията и се разбрахме за 3 минути.

За да станем приятели се изисква по-дълго време, но изградихме добри отношения помежду си. Ценя го и като човек, и като водещ.

– А сега за колко време прие офертата на новия шеф на “Здравей, България” Асен Григоров?

– Пак много бързо.

– В сутрешния блок на Би Ти Ви също ще има ново лице от утре – Митко Павлов.

– Ако от тази конкуренция нашето предаване стане по-добро, ще съм доволен. Желая му успех.

– Какво се случва с другото ти шоу – “Джитбол”?

– То продължава да си върви всеки петък по онлайн радио Тангра Мега Рок. Не виждам какъв конфликт на интереси може да предизвика едно спортно рокендрол шоу с работата ми в Нова тв. А и онова, което правя в радиото с група приятели, е най-вече за удоволствие. Даже не го разглеждам като работа. Ходя там за 2 часа в края на работната седмица, за да се позабавляваме.

– Легенди се носят за твоето изпълнение на хита на “Хиподил” – “Бате Гойко”. Имал ли си идея за музикална кариера?

– Ха-ха. Това е единичен случай. Стана преди време в края на 9-часово парти за рождения ден на тогавашното радио “Тангра”. Пях и на коледното парти на Нова, само че “Knockin’ On Heaven’s Door”. Някои хора го харесаха. Ако Светльо отново ме покани за нещо, ще го измислим.

– А дует с Лора? Доколкото знам, тя пее прекрасно.

– Не съм я чувал, но истината е, че аз пея фалшиво. И рядко го правя пред хора. Понякога обаче дяволът си няма работа и ме подтиква към безразсъдство.

– Кога за последно беше с вратовръзка?

– Слагал съм само 3-4 пъти такова чудо на врата си и дори не знам как се връзва. В предаването сега обаче трябва да съм с риза и сако.

– С тази прическа и ти се включваш в отбора на водещите “Голи глави”.

– Прическата ми е такава, защото, ако си пусна по-дълга коса, няма да ми отива – отгоре съм почти “кубе”. Всъщност може пък като Хитлер, да си завивам перчема наляво (смее се).

– В отбора на “Здравей, България” си повече от една година. Успя ли да запишеш вече някои гафове в биографията си?

– Преди съм работил във вестник и там гафът лесно може да се изчисти. Защото един текст може да се редактира 15 пъти, преди да излезе на печат. А в телевизията няма как да спра някоя думичка, която ми се изплъзва от устата.

Спомням си, че веднъж облякох личната блуза на Косьо Филипов. Той дошъл, преоблякъл се за новините и я оставил настрани. Аз набързо я нахлузих, защото беше от същата марка, с каквато ме обличаха за ефир. Косьо забелязал, докато чете емисията и помислил, че му правя номер…

– Вече се появиха клюки, че Лора е влюбена в теб. Ти знаеш ли?

– Да, чух, че така пишело в жълти вестници. Всъщност отношенията ни са много добри, но само приятелски и колегиални. Всички в екипа са готини.

– Какви жени те впечатляват?

– Женствени. Предпочитам тъмнокосите. По-изразителни са. Съпругата ми е с тъмна коса. Но това изобщо не значи, че не харесвам блондинки.

– Разкажи нещо за семейството си.

– Женен съм от 1998 година, съпругата ми се казва Ирена. Дъщеря ни Карина е в пети клас.

– Карина доволна ли е, че баща й го “дават по телевизията”?

– Дете е, радва се, че баща й е известен. Не ми е казала обаче съученички да й искат автографи (смее се).По-важното за мен е да продължи да се държи нормално със своите приятели.

– Караш ли й се за двойки?

– Не се е налагало, засега е отличничка.

– С какво й помагаш за уроците?

– Майка й помага по математика, аз отговарям за историята, географията и литературата.

– Насочваш ли я към твоята професия?

– Не, преди всичко се опитваме да я научим да мисли самостоятелно, да се справя сама. Доколкото възрастта й позволява, разбира се.

– Къде обичате да пътувате?

– Предпочитаме по-спокойни места. За последно бяхме в Синеморец.

– Защо те наричат Коко?

– Още от бебе, а после така ми казваха приятелите, съучениците… Много хора едва сега ми научиха името – когато започнаха да го изписват на екрана. Обаждали са ми се да честитят именния ми ден на Св. Константин и Елена, вместо на Никулден.

– Какво има на нощното ти шкафче?

– Трупам книги и вестници, но до леглото си.

– Ако животът ти беше сериал, как щеше да се нарича? “Незабравима”, “Бягство от затвора” или…?

– Не се вземам на сериозно, за да си представям сериал за себе си. Но определено в сценария трябва да има спорт, хубава музика, добри приятели и фестивални напитки(смее се).

– Като водещ на “Здравей, България” не искаш да си кажеш пристрастията. Но като спортен журналист можеш да посочиш любимите си футболисти.

– Харесвам бразилския футбол още от 5-годишен. Запали ме приятел на моя баща. Имам няколко фланелки и шапки на националния отбор на Бразилия. Винаги с такъв екип гледам мачовете на “селесао”. От европейските отбори харесвам “Челси”. В България съм фен на ФК “Чернозем”. Без майтап! Отборът е от пловдивското село Черноземен. Играе в “А” областна група.

– Техен мач ли гледа на живо за последно?

– Не, гледах мача от Шампионска лига “Интер” – “Барселона” в Милано. От години не съм бил на среща на наши отбори. Тези дни започват пролетните мачове на ФК “Чернозем” и с приятели ще ходим да подкрепяме тима.

– Ти самият спортуваш ли?

– Вече не, но съм тренирал футбол, лека атлетика и водна топка. Завършил съм НСА. Сега ще трябва да подновя спортните занимания, за да съм в отлична форма за сутрешния блок.

Стр. 8-9