д-р Ролф Кошорек обсъди с мениджмънта на клиниката възможностите за сътрудничество

- Организираният от фондация We Are Water международен филмов фестивал за кратки форми е отворен за участие на творци от цял свят. - Целта на филмовия фестивал We Are Water е да информира и алармира за световния воден проблем.

Подгответе се за настъпващите празници с атрактивните предложения на веригата

в. Република | Георги БОЙКОВ | 08.12.2011

ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ е роден на 26 април 1958 година в София. Завършил е специалност "Философия" в СУ "Св. Климент Охридски" през 1982 г. Работил е в списание "Българско фото", а след това е редактор и заместник главен редактор на вестник "Култура" и главен редактор на списание "Егоист". Преподава в СУ "Св. Климент Охридски" и е ръководител на катедра "Печат и книгоиздаване" във Факултета по журналистика и масова комуникация. В момента е председател на Съвета за електронни медии (СЕМ).

- Г-н Лозанов, медиите в България зависими ли са от корпоративни интереси?

- Силно зависими са, няма никакво съмнение. Това явление не се наблюдава само през последните години. Още в началото на прехода към демокрация силно влияние върху медиите у нас оказаха политическите интереси. След това започна една трансформация на тези политически интереси и те станаха много по-сложни. Именно тях сега наричаме корпоративни.

- В момента каква е ситуацията?

- Цялата работа е в това, че медиите у нас отдавна не могат да се финансират чрез постъпленията от реклами и продажбите на информационния си продукт. Това ги прави зависими от бизнес интересите на техните собственици. Реално медийното пространство в България е много по-широко, отколкото е пазарът. Заради това има много бизнесмени, които влизат в медиите и диктуват тяхната редакционна политика.

- Как ще коментирате сблъсъка на корпоративни интереси, в който като основен инструмент се използват двете най-големи пресгрупи в България?

- Наистина, през годините у нас се очертаха две, както Вие ги наричате, големи пресгрупи. Преди тях пазарът на информацията беше много по-богат и по-разнообразен. Сега вече той се консолидира около тези "двама играчи", които водят жестока конкурентна битка помежду си. За съжаление, тази битка се развива и извън границите на чисто медийните форми. Започна да се превръща в сблъсък на корпоративните интереси на хората, които стоят зад въпросните медии, засяга се бизнесът на тези, които са свързани по един или друг начин с тези пресгрупи. Тази битка започва да има обратен ефект върху сред ствата за масова информация, които участват в нея. От една страна, конкуренцията на медийния пазар е в полза на развитието и многообразието, но когато бъде заменена с борба между корпоративни интереси, започва да руши медийната среда. Припомням Ви, че навремето така се случи с телевизиите. Имаше много тежка битка между тях, която в крайна сметка доведе до тежки удари, понесени от всички играчи.

- До колко една медия е гаранция за успех в даден сблъсък на корпора тивни интереси?

- Аз по-скоро се надявам на друго че журналистите все пак имат сво: собствена професионална съвест, а оттам и аргументация и така не стават непременно част от тези корпоративни сблъсъци, в които се замесват собствениците на медиите. Именно тази професионална съвест на журналиста прави медията медия. В противен случай тя просто става средство за пи ар, превръща се в пи ар организация.

- След като споменахте съвестта на журналистите, ще Ви попитам за съвета, който премиерът Бойко Борисов отправи към тях – ако не им харесва местоработата им, да си направят сдружение, да изтеглят банкови кредити и да си направят собствени медии. Изобщо това възможно ли е?

- Не виждам начин, по който този съвет на министър-председателя да бъде реализиран в България. Журналистите можеха да теглят кредити и да си правят собствени медии, ако този бизнес беше доходоносен, а той не е.
Трябва да се обърне по-голямо внимание на саморегулацията в средствата за масова информация и на съществуващите нейни форми. Според мен именно в тази посока трябва да се работи. Струва ми се, че в процеса на саморегулация има доста неизползвани резерви.

- Има ли развитие на законопроекта за електронните медии, който преди година и половина беше обсъждан от работна група в парламента, но остана на ниво комисия?

- Ами, даже и до комисия не стигна, а остана на ниво експертен дебат в работната група. Появиха се сериозни противоречия между хората, които се бяхме събрали, за да помогнем в изготвянето на този законопроект. Основният спор беше около това дали трябва да има прагове за концентрацията на собствеността в медиите. Аз отдавна защитавам необходимостта от такива специализирани прагове, но има и други мнения. Остана политическото решение, което още не се взима. Заради тези противоречия, които, както казах са експертни, не можахме да стигнем до консенсус. Това възпрепятства изготвянето на нов Закон за радиото и телевизията, което не се случва за пръв път и затова през последните години такъв не се появява.

- Все пак има ли шанс скоро да се появи такъв нормативен акт?

- Вярвам, че това ще се случи. Още повече, че първата политическа сила у нас (ГЕРБ, б.а.), увери, че има възможност да се приеме един нов, модерен закон, който гарантира справедливостта в отношенията в медиите. Това ще бъде един голям плюс, включително и за имиджа на България в Европа.

- Как стои въпросът с печатните медии?

- Печатните медии в момента са в много труден период. По всякакви причини, включително и технологични. Навлизането на електронните версии на средствата за масова информация започва да намалява техните тиражи. Този процес, разбира се, не е еднозначен, има възходи, спадове, колебания, но поставя на преден план търсенето на бързи, силно тиражни варианти. Поради тази причина по-скоро таблоидната преса се радва на този голям интерес. Именно заради това тези основни играчи, които участват в сблъсъка на корпоративните интереси, се ориентираха да имат в пресгрупите си и жълти вестници, с които да гарантират присъствието си на пазара.
***
Работа
Георги Лозанов е написал над 100 научни студии и статии по проблемите на електронните и печатните медии, културологията, философията и естетиката и на повече от 200 статии в областта на критиката на медиите, литературната критика и изкуствознанието.
Автор на осем телевизионни филма. Има над 100 участия в български и международни конференции, посветени на медиите и философията; участва в над 30 проекта в областта на медиите.

Стр. 11

Революционният TRUE HD IPS дисплей на LG Electronics наложи нов стандарт по отношение на резолюцията на екрана при мобилните телефони. Той предлага по-висока резолюция, по-голяма яркост и яснота на изображенията, а цветовете, които възпроизвежда са максимално близки до оригиналните.

С нашата промоция 20+20 ще отговорим на желанията на нашите клиенти да си закупят бизнес софтуер с отстъпка и ще помогнем на нуждаещите се деца на Българската Коледа.

Според българите най-важните показатели за един добре устроен град са обществен транспорт, повече възможности за работа, сигурност и безопасност.

UniCredit Bulbank I 7.12.2011

• Банката залага на развитието на новата услуга, която предлага удобство и спестява време на потребителите; • „Булбанк мобайл“ работи на над 1200 устройства.

УниКредит Булбанк дава възможност на клиентите си да управляват средствата си навсякъде и по всяко време, чрез мобилния си телефон. Услугата „Булбанк мобайл“, която банката започва да предлага напълно безплатно, на практика премества банковият клон в джоба на всеки клиент, който притежава мобилен телефон.

“Стартираме най-модерната и най-напредничавата платформа за мобилно банкиране”, коментира главният изпълнителен директор на УниКредит Булбанк Левон Хампарцумян.

„Разработихме „Булбанк мобайл“, вложихме много усилия и средства в това да предложим на клиентите си лесно за използване мобилно банкиране, защото вярваме, че това е бъдещето на нашия бизнес“, каза Паскуале Джамбои, Директор „Банкиране на дребно“ на УниКредит Булбанк. Той обясни, че в много от западноевропейските страни мобилното банкиране бележи много по-голям ръст в сравнение с онлайн банкирането. Тази тенденция, според експерти, може в бъдеще да доведе до това разпространението на мобилното банкиране да изпревари разпространението на електронното. „В момента 95% от нашите клиенти се обслужват в клоновете, като в следващите години очакваме техния дял да падне до 75%, а останалите да банкират чрез телефона“, допълни Джамбои.

„Булбанк мобайл“ Мобилното банкиране осигурява директен 24-часов достъп до сметките на клиентите чрез мобилно устройство. Приложението „Булбанк мобайл“ е съвместимо с над 1200 устройства, като единственото условие е телефонът да има достъп до интернет. Новото технологично решение работи на мобилни телефони, поддържащи Java, като има разработени и специални версии за притежателите на iPhone, Android и Blackberry.

„Чрез „Булбанк мобайл“ клиентите ще могат да следят движенията по сметките и кредитните си карти, валутните курсове и други. Още по- важно е, че ще могат да правят платежни нареждания, вътрешно банкови плащания, да обменят валута и да извършват различни операции. Чрез телефона си ще могат да получават и лични съобщения и новини от банката. Постепенно ще бъдат активирани още много допълнителни функционалности“, обясни Цветанка Минчева, зам.-директор „Банкиране на дребно“ на УниКредит Булбанк.

Приложението „Булбанк мобайл“ е базирано на платформа, използвана вече успешно в една от банките, част от УниКредит – Загребачка банка в Хърватия. В момента групата го внедрява в още 6 страни от Централна и Източна Европа.

Освен всички останали предимства, „Булбанк мобайл“ ще дава възможност на използващите го клиенти на банката да плащат по-ниски такси и комисионни в сравнение с преводите, наредени на хартиен носител.

„Електронното банкиране расте с 40% годишно, а за мобилното очакваме още по-големи ръстове като се има предвид, че тръгваме от практически нулева база“, каза Минчева.

Как се активира „Булбанк мобайл“ „Булбанк мобайл“ се предлага напълно безплатно. Всеки клиент на банката, който вече използва онлайн банкирането, може сам да си свали приложение за мобилния си телефон без да плаща каквито и да било такси.

Клиентите, които не ползват електронно банкиране, мога да заявят желанието си да ползват „Булбанк мобайл“ във всеки клон на банката като се заплаща еднократна такса от 12 лева.

Райфайзенбанк (България) ЕАД отчита ръст на печалбата след данъци от 49.3% за деветмесечието на 2011 г. до 58.4 млн. лева, спрямо 39.1 млн. лева през същия период на 2010 г. • Печалба след данъци от 58.4 млн. лева към 30 септември 2011 г. • Клиентите се увеличават с над 35 000 на годишна база до 757 700 • Устойчив ръст на кредитите и депозитите – съответно със 7.5% и 7.9% на годишна база • Ръст на възвращаемостта на капитала и възвращаемостта на активите след данъци • Капиталова адекватност от 18%, значително над изискуемия минимум • 134.73 млн. евро нови кредитни линии и гаранционни споразумения от международни финансови институции и Националния гаранционен фонд

Райфайзенбанк (България) ЕАД отчита ръст на печалбата след данъци от 49.3% за деветмесечието на 2011 г. до 58.4 млн. лева, спрямо 39.1 млн. лева през същия период на 2010 г. • Печалба след данъци от 58.4 млн. лева към 30 септември 2011 г. • Клиентите се увеличават с над 35 000 на годишна база до 757 700 • Устойчив ръст на кредитите и депозитите – съответно със 7.5% и 7.9% на годишна база • Ръст на възвращаемостта на капитала и възвращаемостта на активите след данъци • Капиталова адекватност от 18%, значително над изискуемия минимум • 134.73 млн. евро нови кредитни линии и гаранционни споразумения от международни финансови институции и Националния гаранционен фонд