в. 168 часа | 31.12.2010 

"БНТ е единствената телевизия, където никой не притеснява външния продуцент с такива неща като нива на гледаемост, рейтинг-прагове и пазарен дял", обяснява бившият член на УС на телевизията Тома Иванов.
"Разбира се, тези неща са заложени в договора, но никой не сезира за това Контролната комисия, която би трябвало да се задейства при ниски художествени качества и ниски нива на гледаемост. Такива нива в предаванията на БНТ бол, но продуцентът остава недосегаем. Не се търсят и постъпленията от sms-u и телефония с добавена стойност", допълва той.

Стр. 39

в. 168 часа | 31.12.2010

"БНТ не прави каквото и да е усилие да поевтини продукциите, например като им предостави снимачна техника и студия, с които разполага в изобилие", разказва още Тома Иванов.

Управителният съвет въобще не се радваше на идеята нещо да се поевтинява. Дори когато се намираше спонсор за някоя външна продукция, БНТ щедро отпусна 50% на външния продуцент, вместо да се опита да покрие направените разходи на обществени средства", допълва той.
Като пример в това отношение Иванов дава "Шоуто на Канала" и "Бързо, лесно, вкусно". "Те получават най-хубавото време за излъчване и най-добрата автореклама, най-големите бюджети и привилегията всяка година да преподписват на договорите си без да се явяват на конкурс. Но все пак са едни от най-рейтинговите продукции на БНТ – имат рейтинг за декември т.г. съответно 7,5% и около 4%. Но има и такива продукции, които БНТ закупува сама за себе си и е по-добре и по-евтино да си ги излъчва по вътрешно-мониторната система на Сан Стефано", иронично обобщава Иванов.

Стр. 39

в. 168 часа | 31.12.2010

ПРЕДАВАНЕТО "Кино по ноти", дело на съпругата на члена на Управителния съвет на БНТ Бойко Станкушев – Боряна Димитрова, е намерило място и в новата програмна схема на телевизията.

Досега то е "завоювало" рейтинг от 1,1%. Вървеше в събота от 18,00 ч. Сега вече ще се излъчва в сряда от 23,00 часа. Единият парадокс по тази линия е планираното за това време ново вечерно токшоу. Другият е рейтингът, който е заложен за "Кино по ноти" – 3%! Неясно кой как е преценил, че точно по това време, в което върви "Шоуто на Слави" и късните новини на БНТ, предаване като това на съпругата на шефа Станкушев ще достигне такъв рейтинг-праг!

Стр. 39

в. 168 часа | 31.12.2010

ПОКРАЙ новия конкурс на БНТ за външни продукции бившият член на Управителния съвет на БНТ и на СЕМ Тома Иванов сподели скандални подробности от предишните.

"Конкурсът от края на 2007 г. е показателен. В обявения кратък срок (по-малко от месец) първи документи подават "Интерактив медия сървисиз" – компанията, която присъства във всички по-мащабни продукции на БНТ. Офертата им е за играта "Седмо чувство". След тях се включват "Доменика про" новорегистрирана продуцентска къща, близка до тогавашния програмен директор Димитър Цонев – с риалитито "Кафе Признание". След недоволство от страна на продуцентите срокът е удължен и на "Сан Стефано" 29 постъпват повече от десетина стойностни предложения. Със заповед 36 от 21.02.2008 г. тогавашната шефка на БНТ Уляна Пръмова назначава комисия за оценка на концепциите. В комисията са Димитър Цонев, настоящата генерална директорка на телевизията Вяра Анкова и юрисконсултката Кремена Кадиева. На 13 и 14.03.2008 са утвърдени именно играта "Седмо чувство", "Кафе Признание" и,"Животът на другите" на FX камера ЕООД – Нико Тупарев – разказва Тома Иванов. И допълва: – За първи път в историята на БНТ се утвърждават невиждани за възможностите на телевизията бюджети за външни продукции! Например, "Добър ден, господин Жасмин", детско предаване, веднъж седмично: 7350 лв. на предаване или 294 лв. за минута продукция! "Животът на другите" – 42 781 лв. за брой или 950 лв. за минута. "Кафе Признание" – 36 900 лв. за брой или 838 лв. за минута. "Седмо чувство" – 14 136 лв. за брой или 565 лв. за минута." От изброените предавания само "Кафе Признание" на близката до Димитър Цонев фирма "Доменика про" не е видяло бял свят досега. "Това се случи, защото стартира предаването му "В неделя с…", което изсмука всички резерви от бюджета на Програмна дирекция. През 2007-а, когато се съставя проектобюджетът на БНТ, никой не си е представял, че Пръмова щедро ще дари на Цонев над 4,5 млн. за текущата бюджетна година", обяснява бившият член на УС на БНТ Тома Иванов. Той е категоричен, че бюджетите на одобрените продукции са раздути в пъти. "Видя се, че оцененото на 42 781 лв. за брой риалити животът на другите" не струва повече от 20-25 хил. лева. Заснето е по репортажен способ, а тъй наречените "звезди"определено не са от най-скъпите откъм хонорари", обяснява Иванов.
Още по-убеден е в това по отношение на всекидневната игра "Седмо чувство". "Може би най-якото източване се формира при излъчването на наивната и глуповата игра "Седмо чувство". Тя се излъчваше на живо от нелицензирано за ефирна реализация частно студио! Реално струваше не повече от 7-7,5 хил. лв, на брой, а БНТ й плащаше 14 136 лв. – твърди бившият шеф на БНТ. И допълва: – Само от това предаване българският данъкоплатец е ощетен с близо 146 хил. месечно или с над 1,6 млн. за целия сезон, през който се излъчва!" По думите му в БНТ имало един термин "връщайки". Ставало дума за предавания, които като реализация стрували много по-малко от отпуснатите за целта бюджети от телевизията. "Нека всеки сам да прецени в чии джобове потъват голяма част от "добавените стойности" към всеки бюджет на множеството външни продукции, излъчващи се по БНТ1 и БНТ CAT", призовава Тома Иванов. "За повечето от тези предавания зрителите може би научават в момента, защото изобщо не ги гледат. Но голяма част се излъчват от няколко години и договорите им се подновяват ежегодно без каквито и да е конкурси и социологически проучвания. При някои от тях има лека антикризисна козметично-бюджетна рестрикция. за да сме в тон с модата по пестенето на средства", обобщава бившият член на УС на БНТ и на медийния съвет Тома Иванов.

Стр. 38-39

в. 168 часа | Бисерка БОРИСОВА | 31.12.2010

КОНКУРС за външни продукции обяви на 13 декември т.г. новата шефка на БНТ Вяра Анкова.

Информацията е поместена на сайта на телевизията. Крайният срок е 21 януари 2011 г.

Като се имат предвид коледните и новогодишните празници, излиза, че кандидатите имат на разположение по-малко от месец, за да подготвят концепциите си. По този повод някои от тях споделиха пред "168 часа", че ако телевизията наистина е имала намерение да направи такъв конкурс и търси възможно най-много предложения, тя едва ли би се спряла на такъв будещ недоумение кратък срок.
В тази линия проверка на "168 часа" установи интересна подробност. Решението за конкурса е взето на заседание на Управителния съвет на БНТ още на 24 ноември т.г. и е влязло в сила от 01.12.2010 г. Какво е наложило забавянето на публичното обявяване, е трудно да си обясним "168 часа" се опита да вземе коментар по темата, както и по тази за бюджетите на предавания, печелили конкурса в предишните години – виж долния текст. Съгласно правилата, наложени от медията, всички въпроси трябва да минават през шефа на PR отдела Силвия Симова. Тя не бе открита на стационарния си телефон, а пред вестника служители от телевизията обясниха, че не можели да дават мобилния й "на всеки"! Веднъж вече БНТ се опари от подобни къси срокове. Продуценти припомниха, че на 18 декември 2007 г. телевизията обяви подобен конкурс, като даде за краен срок 14 януари 2008 г. Продуцентската гилдия възнегодува и срокът бе удължен с месец. Странно или не, но тогава Управителният съвет на БНТ одобри кажи-речи само предложения на близки до ръководството продуцентски компании:

"Седмо чувство", "Кафе Признание", "Добър ден, г-н Жасмин". До голяма степен те бяха свързани с фирмата "Доменика про", близка до тогавашния програмен директор Димитър Цонев.
Днес продуцентите се притесняват, че историята ще се повтори. Съгласно правилата на конкурса БНТ търси късно вечерно забавно шоу което да върви от понеделник до четвъртък в часовия пояс 23,00 – 24,00 часа. Другата позиция е за предаване за съвременния начин на живот – токшоу в събота от 18,00 до 19,00 часа. Държавната телевизия търси и предаване за културата, изкуството и средата на младите. То трябва да върви в четвъртък от 23,00 до 23,30 часа. Конкурсът включва и детско музикално състезание, за което е предвиден неделният час между 9,00 и 10,00 часа.

Навярно всеки читател още дотук е забелязал сериозно противоречие

Няма как вечерното шоу да върви от понеделник до четвъртък в 23-24 часа, щом като за четвъртък е предвидено в интервала 23,00 – 23,30 да има предаване за изкуството и средата на младите! Как точно продуцентите да развият концепциите си за тези две предавания? Трябва ли да ги обединят в четвъртък? Едни и същи ли трябва да са водещите? Това са въпроси, които може би звучат смешно.
Тъжното е, че за тези неща е трябвало да помисли далеч не малката бройка чиновници на "Сан Стефано" 29, които получават заплатите си от данъците на българските граждани.
Друг съществен момент е заложеното като параметри за детското предаване. Очевидно някой премъдър чиновник в БНТ е планирал за това предаване целева група от 4 до 16 години!
"Кой с какъв мозък е решил, че това, което е интересно зa 4-годишните, вълнува 16-годишните! И на хлапетата от предучилищна възраст ли трябва да обяснявате зa кондомите?", възмущават се продуцентите. Иронично допълват, че в интернет се въртят порнографски анимации за "Снежанка и седемте джуджета" и подобни. "Е, те може да се гледат от тази целева група , смеят се продуцентите. Допълват, че и заложеният час на излъчване също бил безумен. "Кой ли тийнейджър ще скочи в 9 сутринта в неделя, за да гледа заедно с 4-годишното си братче предаване по БНТ?", питат се те. В заповедта на Вяра Анкова за участниците в конкурса е написано "Не се допуска до участие лице, което е служител на БНТ или съпруг или роднина по права линия на членове на Управителния съвет на БНТ, както и техни братя и сестри, както и свързани лица по смисъла на българското законодателство". По принцип това би било хубаво, ако имаше някаква нормативна тежест, но има само пожелателен характер, тъй като законът не забранява изброените лица да кандидатстват и да бъдат одобрявани.
От самия конкурс не стават ясни и изключително важни за продуцентите въпроси – дали новите предавания трябва да се излъчват на живо, ще може ли да се ползват студиа и камери на БНТ, до каква степен трябва да е разгърнат бюджетът, какъв е макрозамисълът на мениджмънта на БНТ по отношение на водещи, визия и сценарий. "Това граничи направо с престъпление! Обявява се и се провежда конкурс, без да са обявени точните правила за това. Това поражда сериозни съмнения", коментират в продуцентската гилдия.

Стр. 38-39

в. Нов живот, Кърджали | Haxum ДОГУ | 30.12.2010 

Възпитаничката на в. "Нов живот" Салиха Емин, дъщерята на омбудсмана на община Кърджали Акиф Емин, ще оглавява новия вестник на ДПС, чийто първи брой се очаква да излезе след Нова година.

Седмичникът ще се казва "Общност" и ще бъде 24 страници. 12 от тях ще се списват на турски, а останалите – на български.

Целта на двуезичното издание е да се разпространява главно в малките населени места, където основно е концентриран електоратът на Движението. Депутатът от ДПС Делян Пеевски е поел ангажимент седмичникът да се печата в ИПК Родина". Печатницата е част от Нова българска медийна група, собственост на майката на депутата – Ирена Кръстева. Издателската компания притежава също така и вестниците "Монитор", "Телеграф", "Политика", "Засада" и великотърновския "Борба". Зам.-председателят на ЦС на ДПС Рушен Риза и организационен секретар каза, че новото издание ще позволява критика срещу ДПС. Вестник "Общност" ще бъде отворен за различни мнения, заяви Риза. Повече от 10 години след като спря партийния си орган "Права и свободи" ДПС планира да започне отново да издава вестник, ‘възраждаме партийния печат", така депутатът и отговорник за връзките е медиите Камен Костадинов коментира новината. Салиха Емин е родена през 1976 г. Завършила е колеж по бизнес и финанси. По-късно по линия на ДПС заминава да учи в Турция. В Анкара завършва журналистика, а после и магистратура по международни отношения. Първият журналистически опит тя натрупа във всекидневника на Източните Родопи в. "Нов живот".

Стр. 10

в. Труд | 31.12.2010 

Българският пиар експерт Максим Бехар и бразилският издател Максим Бехар даряват на 1 януари новата бразилска президентка Дилма Русеф с книгата "111 правила във facebook". Тя е написана м.г. от българския Бехар първо в сайта за социализации в интернет, а после отпечатана от издателство "Сиела".
Книгата излиза на португалски през януари, а Дилма ще получи сега българската версия като специален подарък от България с личен автограф и посвещение: "Пожелавам 111, месеца суперуспешно управление, което да се помни поне 111 години!"
"С моя бразилски съименник се познаваме от "Фейсбук" и знам, че има български корен. Преди няколко дни той най-неочаквано ми се обади, за да ми каже, че ще присъства на церемонията по встъпването на Дилма Русеф в длъжност и че би искал да й подари българския вариант на книгата със специално посвещение", каза Бехар от София.
От друга страна, Бехар от Сао Паолу, който управлява издателството "Леопардо едитора", споделя, че е искал да зарадва Дилма с нещо много специално от България, което обаче да има връзка и с Бразилия. "Избрах книгата на адаша, защото много ми хареса, съвсем скоро тя ще е вече и по бразилските книжарници", сподели бразилецът.
"111 правила във Фейсбук" е книга с мисли, които пиар специалистът Максим Бехар е публикувал всеки ден в профила си във "Фейсбук". Печатната книга след това е издадена в джобен формат едновременно на български и на английски език. Първото правило на Бехар се цитира от стотици хиляди хора в България, особено в сфера-I та на бизнеса, то е: "И най-лошото решение е по-добро от невзетото решение". Предстои излизането на книгата в Русия, Полша, Испания, Япония и Корея.
***
Текст под снимка
Пиар експертът Максим Бехар и адашът му от Бразилия даряват книгата "111 правила във facebook" на Дилма с посвещение.

Стр. 28 – 29

в. Банкер | Ади Ангелова | 31.12.2010

Трагедията на журналистиката е, че задава отговори

В средата на декември българските издания на германския концерн ВАЦ (сред тях вестниците "24 часа", "Труд" и "168 часа") бяха продадени на "БТ приватинвест ГмБХ". Така ерата на ВАЦ, която наложи огледалната реклама във вестникарския бизнес у нас, свърши. Последиците от присъствието на германците, както и съдбата на вестникарството след тяхното оттегляне тепърва ще се анализират. "БАНКЕРЪ" потърси мнението на създателя на брандо-вете "24 часа" и "168 часа" – Петьо Блъсков.

Г-н Блъсков, защо малко преди оттеглянето си от България, някъде през лятото на тази година, ВАЦ заявиха, че не свързват страната ни с пазара на бъдещето?

- Защото ВАЦ са едни некадърници. За тях пазар е само този, в който могат да мачкат и да обират благодарение на осигуряваното им от правителствата монополно положение. Такова те имат в своята провинция Северен Рейн-Вестфалия. Те си представят всяка една държава като някаква германска провинция. Не са никакви вестникари и това го доказаха и в България, и в Румъния, навсякъде, където оцапаха вестникарския пейзаж. Те са просто едни смукачи на пари чрез вестниците, които притежават. На правителствения комфорт те се отблагодаряват също с комфорт. Изобщо развратът в българската журналистика е 100% дирижиран, внесен и филтриран от ВАЦ. Те донесоха в България и влас-топоклонничеството, и под-лизурщината в професията. Противно на всичките си приказки за европейски стандарти, за плурализъм на мненията, за уважение към истината и читателя те докараха своето и заразиха и разсипаха българската журналистика.

Те обаче твърдят, че…

- Всичко, което ВАЦ твърдят, не е вярно. Те твърдят онова, което искат да твърдят, фактите обаче са други.

Защо? С огледалната реклама, с монопола не им ли беше удобно?

- Да, но не можеш десет години да лъжеш. Политиците, рекламодателите и всичко останало можеш да ги метнеш, но Негово величество читателя – не. Лъжеш го една година, втора, трета, но на четвъртата, петата той разбира, че си го излъгал. Затова от 350 000 хиляди тираж преди години "24 часа" е с 55 000 в момента, от които продава 25 000. Това е истината за журналистиката на ВАЦ и за техните регионални изпълнители.

Как се стигна до това свиване на тиражите?

- Има един вестник, който се казва "Телеграф". Е, от него тръгнаха печалните тиражи на ВАЦ-овите вестници. Изобщо всичките идеи на ВАЦ светят от глупост. Една от тях например беше, че в двата вестника – "24 часа" и "Труд", ще има редакционна конкуренция. Глупости! Двата вестника се надпреварваха да изглеждат един като друг, да се преписват един друг, да се надпреварват в примитивността си. И ето го резултатът – на един хал са, въпреки че социологическите агенции, на които се плаща, продължават да си ги слагат в рейтингите най-отпред.

Това ли са най-влиятелните вестници?

И аз твърдя, че съм Брад Пит, но какво от това, като го твърдя, да виждаш до мен Ангел инка? Няма я. Тя си е при Брад Пит, не при мен. Читателите и тях ги няма при ВАЦ-овите вестници.

Съгласен ли сте с тезата на германците, че няма реална конкуренция на вестникарския пазар у нас?

- Така ли? Ето, пак лъжат! Нямаше свободна конкуренция на вестникарския пазар, когато на пазара бяха само те. Но пропуснаха един много интересен факт, че все още съм жив и че все още съм на пазара. Не бива да го забравят не само ВАЦ.

Има ли алтернатива ВАЦ-овата журналистика?

- Няма какво да обсъждаме ВАЦ.

Но нали твърдите, че те са причината за нивото на вестниците в момента, че те са ги съсипали?

- Да, съсипаха ги. Ако не бяха изсмукали рекламата преди години с пожелание на правителството и на Виденов, и на Костов, вестникарската игра в България щеше да се развие по друг начин.

По какъв например?

- Вестниците щяха да имат икономическа свобода. Нямаше да ги издава този или онзи. Инфекцията ВАЦ е зловеща, тя е неличима. Вижте какво направиха в Румъния и в Сърбия. Докъде ги пуснаха? Доникъде. Като ги видяха какви са и ги изгониха! Не бил интересен пазарът у нас! Те са изгонени, защото си служат само с измислици. В историята на ВАЦ има един интересен факт – те са двулична група, защото издават и социалдемократически, и християндемократически вестник. С други думи, и на тези да взимаме парите, и на онези.

Не беше ли такова поведението им и у нас?

- Не, ако беше такова, нямаше положението им да е толкова трагично. Те имаха друга схема – който стане президент или премиер, отиват при него, целуват му ръка и не мърдат от килимчето. Въпреки че се бият в гърдите, че са независими. Ми то като не зависи нищо от тях… Един от представителите на собствениците във ВАЦ, социалдемократът, който преди седем-осем години почина, беше в управата на социалдемократическата партия на Германия. Оказа се, че по същото време е дал 80 млн. марки за предизборната програма на християндемократа Хелмут Кол. Това е истинското лице на ВАЦ. След като скандалът гръмна, този човек беше изгонен от социалдемократическата партия. Шефката на партията нарече това "позор".

И какво ще стане, все пак има ли някакво лечение за вестникарството?

- Може би има някакво лечение, но то ще се прилага трудно и бавно. Най-важното е да се прави журналистика. Нищо друго не трябва да се случи. Всичко зависи от хората, които управляват вестниците. Ако те са професионалисти, ако са почтени, ако вярват в себе си и вестникарския пазар, то той ще започне да се развива, ще се балансира.

Ще се вдигнат ли тиражите?

- Ами, когато една лимонада е хубава, хората си я купуват.

Да, но потребителите може да предпочитат друго питие, дори и да не им харесва, ако има масирана и ефективна реклама…

- Аз знам едно лекарство и то се нарича журналистика.

Правителството наложи със законови мерки на издателите да се обозначават кои са в първия за годината брой на вестника или на списанието си. Това ли е начинът за разрешаване на вестникарските неволи?

- Това са глупости. Само да се вдига гюрултия. Е, и?

Мотивите са, че по този начин читателят по-лесно ще се ориентира за политиката на съответното издание…

- Това са пълни административни простотии. Хората не си купуват вестника заради този или заради онзи, а за това, какво пише и как е написано. Какво означава в днешния свят да напишеш едно име? Аз ще напиша Гошо Иванов. И ще го регистрирам в търговския регистър. Какво следва от това? Никой не задава истинските въпроси. Защо на пресконференции журналистите мълчат? Защо ако задават въпроси, задават обслужващи въпроси? Това е трагедията на днешните журналисти и репортери – разнасят напредна-зад микрофоните и химикалките и задават отговори. И пренасят отговорите на чиновника във вестника. Е, така ли ще се прави журналистика?

Това и аз питам – как ще се прави журналистика при този "материал"?

- Няма да се обслужва чиновникът, а ще се служи на интересите на читателя. Вестникът не е на чиновника! Министър еди-кой си казал… И какво като казал? Чиновниците трябва да ни обслужват, а не ние – тях.

А кадри? Няма ли криза за кадри?

- Не, хора има, но проблемът на българските журналисти в момента е, че са дълбоко некомпетентни, неграмотни и неподготвени.

Защо издателите предпочитат да наемат некомпетентни, отколкото тези с бекграунда?

- Къде са тези с бекграунда, че нещо не се сещам и не ги виждам? По-добре да са без бекграунд, защото идват едни с такъв бекграунд, че се чудиш после как да им го изчегърташ. По-добре да дойдат студенти, да ги научиш, да им обясниш за какво става въпрос, а пък те – ако искат така да работят – да работят. Ако не – тяхна си работа. Един такъв с бекграунд навремето го изгоних от "168 часа", пък той взе, че стана министър; председател. За Сергей Станишев говоря.

Явно неуспелите журналисти дотам стигат…

- Точно така, жалко само за изгубеното време от ВАЦ-овото управление на журналистиката. "24 часа"
и част от пресгрупата бяха една страхотна школа, която за съжаление залезе през това време.

Как ще коментирате тенденцията хора, които не са професионални журналисти и вестникари, да управляват вестници?

- Разбира се, издателската дейност има специфика. Всеки един обаче, който добре познава вестникарския пейзаж или опитващ се да го опознае, би могъл чудесно да се справи.

Не са ли много вестникарските заглавия?

- Да, ужасно много са, но това си е българска традиция. Всеки иска да си издава вестник. Този въпрос най-добре е описал Алеко Константинов.

А Съюзът на издателите на вестници пази ли реално интересите на издателите?

- Това не е съюз на издателите, а съюз на ВАЦ. Така беше създаден и така се разви. Едно смешно сдружение, което не работи за интересите на своите членове, а за тези на ВАЦ. Поддържа спокойствието им да не бъдат обвинявани в монополизиране и в разни други лоши неща. Въпреки че за една такава организация има място в обществото.

Една или повече, защото и тази организация има своята алтернатива?

- Да, на вестниците на Ирена Кръстева. Няма лошо да се множат. Въпросът е какво се случва. Какво правят. Ама нищо не правят.

Изданията в групата на Ирена Кръстева няма ли също да станат монополисти?

- Те не ползват такава техника, а пък са и с различни аудитории. Те са така моделирани, че няма да конвергират монопол.

От какво са зависими повече медиите в България – от политическия натиск или от икономическия?

- За съжаление в България властта успява да дирижира голяма част от вестниците по много канали. Финансовият е с държавните поръчки, с участието в проекти – от такива техники доста пари падат. Да не навлизам в подробности и да не цитирам, но и днес в министерствата си имат любим вестник или вестници. Като ги отворите, ще видите кои са тези, които са пълни със съобщенията на министерствата. Не се знае как са проведени конкурсите за тези обяви, измислят се хиляди ходчета тези медии да си вземат парите от държавата, а те не са малко. И защо тогава да не обслужват властта? Защо тя да не им дава пари? Няма лошо. Заедно си цапаме в блатцето и ни е хубаво.

Хубаво ли ви е?

- Аз не участвам в тези игри, слава Богу, което, разбира се, ми носи само неприятности. Но пред съвестта и пред децата си съм чист.

Стр. 36

сп. Анна клуб | 31.12.2010 

Срещаме се със собственика на агенцията за публични комуникации ProFile Наско Лазаров около две седмици след неприятния инцидент, който преживя, и въпреки все още видимите следи от преживяното и леката тъга в погледа, той изглежда твърдо решен да продължи напред…

Кой е истинският Наско Лазаров?

Никога не съм летял в облаците и не съм гледал отвисоко, приемам се като един много натурален българин, който знае откъде е тръгнал и накъде отива. Пред мен няма никакви граници или пък бариери, които биха могли да ме спрат. Винаги съм бил привърженик на максимата, че няма невъзможни неща, както ни учеха и преподавателите ни по реклама навремето. Освен това аз съм зодия Стрелец и когато реша, че трябва да постигна нещо, обикновено го правя. При първия ми контакт с клиент във връзка с реклама оферирах много неуверено по телефона и той ми отказа. След това учителката ми по реклама – Златка Димитрова, проведе един доста елегантен разговор и се подписа рекламен договор за 7000 евро. Впоследствие работех във вестник "Позвънете" и в международното списание "Подиум". Прекарах и едни прекрасни години в списание Beauty като рекламен мениджър и съм безкрайно благодарен на Ралица Русинова, която ме откри и постоянно ме вдъхновяваше да ставам все по-добър и по-креативен. Особено се гордея с интервюто с Таркан, което направих за Beauty.

ProFile

Преди 5 години основах изцяло с мои средства агенцията, тя е бутикова, но в същото време е много креативна. Редица журналисти ни определят като "фабрика за новини". По тази причина получаваме и атаки от хора, които ни завиждат, но аз не се отказвам и продължавам да вървя нагоре, работейки с един суперпрофесионален екип. Радва ме фактът, че много от моите клиенти, благодарение на помощта ми, успяват да наложат свой бранд. Не ме интересуват конкурентите, които ме нападат и гледат с насмешка на работата ми, но е нормално, когато имаш толкова ангажименти всяка седмица и името ти се върти постоянно в медийното пространство. Мога смело да кажа, че агенцията ми е българска и не пере чужди капитали, тя не разполага с капитали, които са поднесени даром. Аз съм се борил и съм се доказвал за всеки един клиент. Все още си спомням с умиление първото ми откриване – на българския производител Еххо. Бяхме затворили улицата пред магазина, имахме изградена сцена, балет "Арабеск" танцуваше, а момичетата от "Огледала" представяха моделите. Имаше невероятна еуфория, беше първи март, преди 5 години, и заваля сняг, пееха Sunshine. Беше наистина впечатляващо. Няма да забравя и успеха на проекти като откриването на клуб Escape, петата годишнина на клуб Cacao, с DJ Рейчъл Стар, голямото откриване на Grand de Luxe. Тези постижения ме тласкаха напред през годините и доказаха, че успешната формула за комуникация, която използвам, работи. Всяка поредна година откриваме сезона в Cacao Beach и Multiplace. Много съм горд и с гостуването на румънската сензация Akcent – ухажвах ги 1 месец, ходих да ги взема от Румъния. Тоталният им хит Thai’s My Name нажежи страстите, залата в Multiplace беше full и всички пяха, уникално преживяване. Когато стартира агенцията, постави на дневен ред модерното и креативното, защото моите събития са различни и запомнящи се. С помощта на хотел "Бъндерица" в Банско организирахме първите jam sessions и after parties. След това много конкуренти започнаха да ни копират. Преди да бъда нападнат, имах откриване на модерния ретро клуб Eclipse и се радвам,
че събитието се случи и беше отлично организирано и без моето присъствие. Бях готов след инцидента да скоча и веднага да отида, но силите не ми го позволиха и Бърза помощ ме прибра.

Инцидентът

На първо място бих искал да благодаря на всички от екипа на Военномедицинска академия в лицето на д-р Зеленска, които са големи професионалисти. Мога да отбележа няколко факта, които са накарали доброжелателите ми да пристъпят към този примитивен акт. Организирах откриването на зимната гурме градина на "Тоскана" и около 1 месец работих по Коледната и Новогодишната програма на "Шератон", искахме да поканим и Елена Папаризу. И аз някак наивно, по-детски, се бях похвалил. Организацията на събитието не беше никак лесна, планирахме го като Балканско парти. И когато бях най-зле, на системи, получих sms, че отменят ангажимента поради кризата. Никога не съм искал да изпъквам посредством клиентите си, а просто си вършех работата. Въпреки всичко щс продължавам да бъда себе си. Нападението ме прави още по-силен и още по-креативен. Вече получавам предложения за следващи събития. Правя нещата, както ги усещам със сърцето си, не искам да се съревновавам с никого. Не съм очаквал, че в България може да се случи подобно нещо, може би трябваше да ходя на работа с каска и с бронирана жилетка. През лятото имах много неприятно обаждане от конкуренти, които ме обвиниха, че съм изнесъл списъци с нелоялни пиари. Аз тогава имах толкова работа, че изобщо не съм имал време да се занимавам с подобни неща. От мои колеги разбрах, че където и да са почукали конкурентите, са им отговаряли, че работят с Наско Лазаров. Това, което за мен е безценно обаче, е, че мои настоящи клиенти ме препоръчват на бъдещи и тази подкрепа ми дава сили да продължа напред. Благодаря на всички, които ми изпратиха окуражаващи sms-и, подкрепяха ме на страницата ми във facebook и благодарение и на тях аз успях да се възстановя по-бързо от очакваното. Не смятам обаче да оставя нещата неразкрити, подготвям писмо до министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов, в което да помоля за съдействие за разрешаване на този случай. Адвокат Екатерина Димитрова ще ме представлява, възнамерявам и да се обърна към детективска агенция, която по-прецизно да разгледа детайлите.

Бъдещето

В момента се занимавам с отразяването на светските новини Club News по Нова телевизия. Смятам да събера информацията от сайта, който ми хакнаха преди време, и да издам книга, която да служи като настолен пример на студентите по ПР. Имам една любима девойка в Лондон, с която планираме да създадем семейство и да имаме бебе. Отдаден на кариерата, някак си не мислех достатъчно за личния си живот и сега осъзнавам, че е време да го направя.

***

Клиенти

Арт хотел "Бъндерица", Банско,
Казино RITZ, Пловдив,
Фолк бар Capital, София,
Суши бар FUZEN, Слънчев бряг,
Грандхотел OAZIS, Слънчев бряг,
Club News, Нова телевизия
ЕХХО, Cacao Beach, City Casino Group, Escape, Ferretti – Disco club Multiplace, Easy Club, Модна агенция FH 1, Грамофон, Grande de luxe, Ideia buildings, Информационна агенция КРОСС, Киров и син, Ресторант "Манастирска магерница", Nail Bar, OPINIONS, Piano Bar B29, VICTORIA SPA, SANURI CLUB SUSHI – VICTORIA SPA, Шератон София Хотел Балкан, Shoe Art, STAND BY, WHITE FIR HOTELS, Ресторант "1001 нощи", Bedroom, Lounge bar W, Toscana, Eclipse, Lounge sushi bar Florimom, UMBRO, Интеркапитал груп, Кештерминали, Real Pain, cn. "Автокъщи"
Екатерина Дунева, Румяна Маринова, Али Алиев, Анн Джи, Татяна, Анелия, Есил Дюран, Андреа, Ваня Червенкова, д-р Милен Димитров – дентална практика.

Стр. 44 – 45

в. Застраховател прес | Гергана ИВАНОВА | 31.12.2010

65-ата годишнина на първото в България академично икономическо списание "Народностопански архив" отбеляза Стопанска академия "Димитър А. Ценов" – Свищов. Поводът бе отпразнуван с тържествена церемония и провеждане на Втората национална среща -дискусия "Научната периодика в икономиката". Сред гостите и участниците във форума бяха проф. Евген Савелев, заместник-ректор на Тернополската академия по национална икономика в Украйна, проф. Йон Стегарою и проф. Константин Гита, заместник-ректори на Университет Валахия в румънския град Търговище, проф. Йоана Панагорец, директор на филиала на Университет Валахия в гр. Александрия, проф. Сам Дзевер, директор на отдел "Международни изследвания" към Института по телекомуникации в гр. Еври, Франция, и ас. Бхумина Гупта от Института във френския град Еври. Събитието уважиха още кметът на община Свищов Станислав Благов, главни редактори и членове на редакционни колегии на научна периодика от България и чужбина.
В приветственото си слово ректорът на свищовската академия доц. д-р Величко Адамов подчерта, че честването на юбилейни годишнини е повод да направим равносметка за това кои сме, от къде сме тръгнали, какво сме постигнали, какви са нашите цели и задачи за в бъдеще. 65 години от гледище на икономическото развитие на България е малък отрязък от време, но от гледище на младата ни икономическа наука 65 години е впечатляващ период, отбеляза доц. Адамов. Той припомни, че за рождена дата на списанието се приема 1 октомври 1945 г., когато на заседание на Академичния съвет на свищовското висше училище е взето решение "Институтът за стопански изследвания да започне да издава тримесечно научно списание в обем от 40 коли годишно". По думите на доц. Адамов сп. "Народостопански архив" по своето съдържание и форма, със своя национален и международен престиж несъмнено доказва, че идеите и целите на неговите създатели съвсем не са били напразни.
В доклада си по повод годишнината на сп. "Народостопански архив" настоящият главен редактор на изданието проф. Радко Радков припомни накратко историята. Той поясни, че за първи главен редактор на списанието е определен самият негов инициатор проф. д-р Тодор Владигеров, а сред основателите на списанието е и тогавашният ректор проф. Димитър Бъров. Книга първа излиза в началото на 1946 г. и в редакционната статия се изтъква, че целта на списанието е "да даде своя принос в разискванията и решенията на онези проблеми в областта на стопанството, които днес вълнуват обществото и които са от значение не само за практиката, но и за теорията". През изминалите 65 години свищовката академия не е прекъсвала издаването на списание "Народостопански архив", като периодичността му – 4 книжки годишно, е запазена и до днес с малки изключения.
Зa основните направления на редакционната политика при създаването на списанието можем да научим от първата редакционна статия – "Нашите задачи", поместена в книжка първа от януари 1946 г. В нея проф. Тодор Владигеров казва: "… да разисква и предлага решения по актуалните проблеми на стопанството в периода на неговите структурни промени след Втората световна война". Това е периодът на драматични промени не само за стопанството, но и за обществото, посочи в своя доклад проф. Радков. По думите му от редакционната статия може да се направи и изводът, че най-важната задача на редакционната политика е публикациите да са в унисон с изграждането на нова "задоволителна социална концепция" в търсенето на новото, а стопанската наука – да се приспособява към "… промените в съвременната стопанска система". Друг съществен аспект на редакционната политика е необходимостта да се създаде широка аудитория от сътрудници и читатели.
В унисон с основната задача на списанието е и другата водещата статия на проф. Тодор Владигеров "От военновременно към мирновременно стопанство. Стопанска свобода – стопанска намеса". Основният извод, който може да се направи, е, че ще се следва генералната линия, насочена към "… разширяване на обществено-стопанския сектор за сметка на частно-стопанския". Тази тенденция се определя като преход към държавно-капитапистическото стопанство, а плановото начало трябва да намери по-широко приложение, за да осигури необходимите предпоставки на стопанската демокрация и социалната справедливост "… то ще даде простор на продуктивните сили на обществото, ще приспособи старите производствени отношения към новите условия и ще внесе повече хармония в международните стопански и политически отношения".
Още през първата година се взема решение за обмяна на научните издания между Висшето училище за стопански и социални науки "Д. А. Ценов" (ВУССН "Д. А. Ценов") и стопанския факултет при университета във Варна. През следващата година Академичният съвет взема решение да изпраща "Народостопански архив" безплатно на администрацията на вестник "Фри Бългериа" в замяна на техните издания в. "Ла Бюлгари нувел", "Фри Бългериа" и "Свободная Болгария". В края на същата година се обсъжда предложението на The British Council от 27 ноември 1947 г. за размяна на сп. "Народостопански архив" с икономическите издания на Лондонския и Кеймбриджския университет. Тези факти показват, че още през първите години има интерес към първото българско университетско икономическо списание – интерес както от страната, така и от чужбина. Едновременно с това редакционният комитет провежда политика за популяризиране на списанието сред студентите. През 1950 г., по предложение на Ст. Станев и М. Русенов, Академичният съвет взема решение от средствата на фонд "Еленка и Георги Високови" при училището да се отдели сумата 100 000 лв., с която да се закупят 125 течения от сп. "Народостопански архив", год. IV, по 800 лв. течението, които да се раздават на завършилите училището студенти.
От 1959 г. за популяризиране на списанието, както и за подпомагане на неговото финансиране, започва да се публикуват реклами. За първи път реклами в списанието се появяват през 1959 г., когато главен редактор е проф. П. Мастиков. Началото се поставя с рекламите на Държавната парично-предметна лотария и на Държавния застрахователен институт (кн. 1, 1959 г. ). В следващите книжки на списанието се отпечатват реклами на държавни предприятия и кооперации. Първите такива рекламодатели са предимно от град Свищов ("Република", "Градска търговия", "Винпром", ТПК "М. Василев", ТПК "Червена звезда"), но се появяват и рекламодатели от Русе, Троян и Габрово. В следващите броеве на списанието се публикуват рекламите на Държавната спестовна каса и Държавния застрахователен институт, които много години след това продължават да са основните рекламодатели.
Нов момент в редакционната политика през последните години е оформянето на отделна (пета) книжка на списанието, която се издава на английски език. Запазен е и принципът да се публикуват статии не само на преподаватели от Свищовската алма матер, но и на външни автори от страната и чужбина. Формирана е дискусионна среда за обмен на научни идеи и резултати от научни проучвания, приоритетни за европейската изследователска зона. Изграден е и нов уеб портал, чрез който се разширява достъпността до научния пазар на изследователските продукти.
През последните години, в периода 1998 – 2010 г., рязко са се увеличили публикациите в списанието на автори от страната и от чужбина. Особено очевидно е това нарастване при публикациите на автори от други висши училища и изследователски институти от страната. Докато за целия период от основанието на сп. "Народостопански архив" до 1997 г. с публикации са участвали 26 външни за Стопанска академия "Д. А. Ценов" автори (от други институции и висши училища в България), то за последните 12 години публикациите им се увеличават на 105.
Международната значимост и представителност на първото българско академично икономическо списание отбелязаха в своите изказвания и гостите на форума. С пожелания за вдъхновение, дълголетие и творчески успехи, проф. Евген Савелев, заместник-ректор на Тернополската академия по национална икономика в Украйна, сподели, че списание "Народостопански архив" "го знаят в цяла Европа".
***
До 1950 г. списанието се е наричало "Народостопански архив", след това до 1964 г. носи името "Известия на Висшето училище…" По това време негов главен редактор става проф. П. Мастиков, а в редакционния комитет са проф. В. Ранков. проф. М. Русенов и проф. Т. Тотев. Списанието сменя редакционните си колективи в интервал приблизително 6-7 години. От 1964 г. до днес то се нарича "Народостопански архив". В кризисни за него периоди не е преставало да излиза, но броят на книжките е стигал до 1 за година. Във връзка с 40-годишнината на списанието и за неговата активна научноизследователска дейност с указ № 3303 от 2 октомври 1986 г. на Държавния съвет на НРБ то е удостоено с орден "Кирил и Методий" II степен.

Стр. 6