Първият магазин на KARE в България отвори врати с грандиозен спектакъл

United Partners I 31.07.2012

Shameless since 1981!

Световната верига за дизайнерски мебели, аксесоари за дома, осветление и огледала вече има свое пространство и в България. На уникалното събитие по повод откриването си KARE събра приятели, партньори и известни личности, които тържествено прерязаха лентата и пожелаха успех на магазина.Модели, преобразени в стилистиката на различни теми в интериорния дизайн впечатлиха гостите с нестандартен спектакъл, с който представиха някой от най-оригиналните колекции на KARE - Rock Star, White Diva, Modern Vintage, Design&The City и Pop Art.

Специални гости на събитието бяха и двете дами, лица на първата рекламна кампания на веригата – Радина Кърджилова и Мариана Попова. Радина се появи в компанията на приятеля си, актьорът Деян Донков, категорично опровергавайки слуховете за тяхната раздяла. Гостите станаха свидетели на специално шоу, в което стилно се противопоставяха и допълваха неоновите момичета от Pop Art, ефирните ангели от White Diva, бунтарите от Rock Star, стилните градски модели на Design&The City и неостаряващия Modern Vintage.

Дизайнерската концепция на марката се основава на идеята за разрушаване на рамките на предсказуемото, обикновеното и повтарящото се, когато става въпрос за обзавеждане – подтиквана от същото онова любопитство, което кара Алиса да последва белия заек от приказката, да се промъкне през ключалката и да открие цял нов необикновен свят. Жива фабрика за вдъхновение и театър за идеи, магазинът на KARE предлага на българските ценители на дизайна в обзавеждането над десет уникални колекции.

„Дизайнът, такъв, какъвто ние го разбираме, трябва да бъде забавен, да представлява визуален акцент в ежедневната ни среда или просто да ни дарява с вълшебни моменти. Успешният дизайн не може да бъде сбъркан, той е истински и изразява стила на собственика си. Създава
индивидуална атмосфера, в която всеки изведнъж започва да се чувства у дома.” – коментира стила на KARE Петер Шьонхофен, основател и съсобственик на компанията.

Разгърнат на два етажа с обща площ от 1800 кв.м., KARE София обещава да бъде място, където можеш да бъдеш себе си, жив театър за хора със страст към красивите и стилни домове и отправна точка за любителите на всичко друго, но не и на обикновеното, за млади хора на всяка възраст.

„Навсякъде по света клиентите на KARE са цветни, любопитни, креативни и понякога малко екстравагантни личности. Смятаме, че този тип отношение към света е правилният импулс, който ще направи KARE успешен и в България.“ – споделя Цветомир Душков, управител KARE
България.

Магазинът се намира на адрес: София, Околовръстен път 257 и разполага с безплатен паркинг за клиенти.

Работно време:
пн-пк: 10:00-20:00 ч.
съб.: 10:00 – 19:00 ч.
нед.: 10:00 – 18:00 ч.

Showroom: София, бул. „Околовръстен път” 257
тел: (02) 46 07 123; факс: (02) 46 07 127; е-mail: info@kare-sofia.bg; www.kare-sofia.bg

За KARE
През 1981г., основаната в Германия и базирана в Мюнхен компания, започва с отварянето малък магазин, а в днешни дни компанията разполага с над 55 в целия свят. KARE налага себе си като водеща компания в тенденциите за нов начин на живот. 

В сезона на летните флиртове, Fine Line създава дългосрочни партньорства

Fine Line разшири своя екип с четири нови експерти в областите акупунктура, хомеопатия, естетична дерматология и йога.

СуперХостинг.БГ увеличава значително параметрите на хостинг плановете си за всички настоящи и нови клиенти

Голяма част от параметрите са увеличени с повече от 100%, а много от ресурсите вече се предлагат неограничено

Разговор с доц. Орлин Спасов, изпълнителен директор на Фондация Медийна демокрация

БНР, 12+3 | 31.07.2012

Тема: Доклад за проблемите пред медиите в България
Гост: доц. Орлин Спасов, изпълнителен директор на Фондация Медийна демокрация

Водещ: Фондация „Медийна демокрация” публикува доклад „Медиите в България. Карта на проблемите”. Това е един доклад, направен, подготвен с подкрепата на „Отворено общество”. Там става дума за медийната среда в България, една среда, която би трябвало да бъде безкрайно или поне максимално чиста и максимално честна, защото нали това са хората, това са изданията, това са институциите, които ви разказват света. Те ви разказват това, което се случва в България и това, което се случва по целия свят. Значи, ние би трябвало да имаме доверие на тези институции, само, че както сигурно и много от вас са забелязали, все повече и повече в последните години имаме изключително големи съмнения за това, че нещата, които ни разказват вестниците, телевизиите, радиостанциите е вярно. Много често се оказва, че техният разказ съвсем не е мотивиран от това да бъде дадена една максимално точна картина за света, а по-скоро е мотивирана от това да се угоди на един или друг собственик, на един или друг политически деец. И понеже имаме тези съмнения, ми е много интересно какво се казва по този повод в доклада на фондация „медийна демокрация”, озаглавен „Медиите в България. Карта на проблемите” и затова поканих доц. Орлин Спасов, който е изпълнителен директор на фондация „Медийна демокрация” и преподавател в журналистическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Добре дошли.
Доц. Орлин Спасов: Здравейте.
Водещ: Вашият доклад какво показва? Какви са основните идеи, които са заложени в него?
Доц. Орлин Спасов: Ние първо отдавна наблюдаваме медийната среда и с тревога виждаме, че през последната година и половина-2, критиките към развитието на нещата на българската медийна сцена се увеличиха, както от страна на известни международни организации, така и от реномирани български НПО, които следят тенденциите в тази сфера и това, което решихме да направим, е да съберем всички критични доклади за периода от година и половина, да ги анализираме и да видим какви са критиките в тези доклади, защото ние непрекъснато чуваме критики, идващи от различни адреси, но всичко това създава доста аморфна картина.
Водещ: Кои са основните критични моменти? В кои сфери е насочена критиката преди всичко?
Доц. Орлин Спасов: И всъщност ние, анализирайки тези доклади, откроихме няколко зони, в които критиката е съсредоточена, проблемни зони. Най-много критика, с най-много голямо ниво на тежест има, по отношение на политическите зависимости на българските медии и по отношение на плурализма в българската медийна среда. Това са тези две зони, които акумулират най-голяма тревога и какво означава на практика анализът на тези проблеми? Открива се наличието на една постоянна зависимост на медиите от властовата конюнктура. Също така много от наблюдаващите организации констатират откровено нарастване на политическия натиск над много български медии. Също така една тревожна тенденция е, че много медии работят в една изключително конформистка насока и се отказват от това да критикуват властовото статукво. Също така един от големите проблеми е, че не малко медии доброволно се насочват към предлагане или направо продаване на новинарско съдържание на определени политически субекти. Също така критиките установяват една друга много тревожна тенденция: наличието в част от редакциите на неофициални списъци с политици, партии и теми, които трябва да бъдат отразявани единствено в положителна светлина…
Водещ: Сериозно ли има такива списъци?
Доц. Орлин Спасов: Да, да.
Водещ: Примерно се казва:Тия партии и тия лидери няма да пишем лошо тях?
Доц. Орлин Спасов: Да. И обратно има списъци…
Водещ: Само лошо?
Доц. Орлин Спасов: Забранителни, които не допускат отразяването на дадени теми или на дадени личности, табуизиране на определени персони или на определени теми, така че мога да продължа с този списък. Той е дълъг на проблемите. Често на локално ниво проблемите са много тежки, защото много регионални печатни медии са силно зависими от местната власт и въобще се констатира едно цялостно, доста тежко политизиране на медийната среда, което се изразява във всички тези форми на пряк натиск и в крайна сметка, повечето от докладите, които ние анализирахме, за да сумираме всички тези проблеми, да ги изведем в една карта на медийните проблеми, показва, че в България, за голямо съжаление, за момента липсва политическа и медийна воля за справяне с тези проблеми и със застрашената медийна среда.
Водещ: Как ще има воля като на политиците това им е изгодно? На тях, тези, които управляват, им е изключително изгодно.
Доц. Орлин Спасов: Което на практика означава, че България лека-полека достигна в една ситуация, в която самият статус на медиите като четвърта власт започна да става проблематичен, тъй като много медии доброволно се отказаха от тази своя публична и обществена роля.
Водещ: Защо, защо се отказаха от своите критични функции медиите?
Доц. Орлин Спасов: Причините са много, но централната причина е, бих казал, защото настъпиха тежки патологии в триъгълника на отношение между капитал, политика и медии и медиите загубиха своята автономност и в много голяма степен започнаха да обслужват по-скоро политически и икономически интереси, отколкото интересите на своята публика. Това, разбира се, се дължи на историческата еволюция на българския медиен пазар във времето на прехода. Много пъти сме коментирали, че медийният пазар е изкривен. Той не е достатъчно прозрачен. Има много медии все още, за които и ние не знаем на кого точно принадлежат, нито пък можем да кажем какъв е икономическият принцип, на който те работят. Знаете, че българският медиен пазар е свръх развит. Той е ненормално свръх развит за една страна като България, което означава, че голяма част от медиите практически не биха могли да съществуват на чисто пазарен принцип. Те обслужват…
Водещ: Т.е. получават някакъв вид дотиране?
Доц. Орлин Спасов: Да. Те получават някакъв вид дотиране през реклама или през някакви други източници. Практически са по-скоро едни институции за усвояване на някакви средства, отколкото институции, които принадлежат на реалната пазарно ориентирана медийна икономика. Така че имаме един болен, изкривен, и на моменти до патологичност, медиен пазар, което води до изкривяване на цялостната картина и до попадането на много медии в тежки зависимости, защото тогава, когато ти не действаш на един открит пазарен принцип, ти си много по-зависим от други извън пазарни фактори, политически или икономически. Това е в основата на загубата на свобода.
Водещ: Казах, че вие преподавате и в софийския университет във факултета по журналистика. Какво ще посъветвате младите хора, които искат да станат журналисти? Ние в момента им казваме, вие ще попаднете в една среда, където всичко е корумпирано. Всичко се продава и се купува. 90 % от медиите не си изпълняват функциите. Те са просто придатък към властта и ли към някакви икономически олигархични центрове. Какво да им кажем на тия хора?
Доц. Орлин Спасов: Все пак, когато описваме тази тъмна картина, трябва да направим уговорката, че тя, Слава, Богу, не се разпростира върху целия медиен спектър. Има все пак медии, които в България все още могат да бъдат давани за пример. Слава, Богу.
Водещ: Все по-малко стават?
Доц. Орлин Спасов: Да. Все по-малко са. Не са от най-влиятелните, за съжаление, поне част от тях, но така или иначе, на студентите по журналистика има какво да бъде дадено за пример. Има образци за качествена журналистика и в България, но проблемът е друг. Фактически възникна едно много голямо напрежение върху това, което се преподава на това, което се преподава на бъдещите журналисти, защото то като цялостен концептуален модел на преподаване е ориентирано по модела на качествената преса, която функционира в едно нормално демократично общество. Това е, така да се каже, базисът на университетската програма по журналистика. Най-добрите образци там се преподават, но тази идеална картина влиза в много тежък конфликт с медийната практика в България, защото нашите студенти стават много бързо част от тази практика. Може би 70-80 % от тях започват да работят в медии още през първи или най-късно през втори курс, така че…
Водещ: Всички високи образци, които им преподавате?
Доц. Орлин Спасов: Всички високи образци, които им преподаваме, те ги приемат с известна усмивка, като нещо, което има твърде малко общо с практиката, което е много тежък проблем. Разбира се, те недоволстват от това, което се случва в много от медиите, но така или иначе са под икономическия натиск да се съобразят. Това е наистина много тежък проблем на това поколение с правилата на играта. Друг е въпросът, че този изкривен медиен пазар непрекъснато се нуждае от такива млади попълнения, защото те много лесно могат да бъдат манипулирани.
Водещ: Могат да бъдат манипулирани.
Доц. Орлин Спасов: Изпълняват практически всякакви задачи, защото нямат още, ако щете, житейския опит, за да се противопоставят на подобни неща. Освен това, те са и една много евтина работна ръка. Това до известна степен, този пазар, това производство на медии по-скоро, което е ориентирано към евтиното продуциране на медийно съдържание, до голяма степен функционира именно, благодарение на огромната маса от млади хора, които работят в този отрасъл. Казвам, отрасъл, имайки предвид наистина неговата икономическа значимост, защото медиите в България са една икономика, която независимо от това дали е изкривена, дали е сива, дали на този пазар се следват откритост и демократични принципи, така или иначе, извън всичко това, тук има поприще за много хора и това, че този пазар е свръх развит, позволява на много медии, именно да снижат изискванията и да снижат цената на крайния продукт.
Водещ: Преди малко си говорихме с вас за отговорността на публиката, за отговорността на публиката, която потребява жълти издания, лоши издания. Тук имам предвид, не само вестници, имам предвид и телевизии и изобщо сайтове, всякакви неща. Т.е. на мен ми се струва и че за това трябва да говорим. Когато потребяваш такъв тип продукт, ти всъщност го легитимираш, нали?
Доц. Орлин Спасов: Вижте, това е много интересна тема. По принцип има два подхода, възможни. Единият е да се каже, той е познат в социологията. Тръгва още от Уолтър Липман, 20-те г. на 20 век, когато се твърди, че всъщност публиката не е хомогенна. Тя е, както я нарича и Уолтър Липман, един от известните теоретици. Тя е фантом. Само можем да си я представяме като една съвкупност и след като тя е фантом, то от нея не можем да очакваме и някаква отговорност, тъй като тя не е способна на истинско колективно мислене и на вземане на решенията, така че публиката от тази перспектива може да бъде разглеждана единствено като потърпевша, така да се каже, от функционирането на медиите. Другата гледна точка е тази, която вие представихте след малко, която е много разпространена като ключов мотив за много български медии, тогава, когато те трябва да оправдаят нивото на своето съдържание, те казват, ами…
Водещ: Това се търси.
Доц. Орлин Спасов: Това се търси. Хората излизат на пазара. Те, така да се каже, всекидневно участват в един референдум за нейното съдържание. След като нейното съдържание се купува, то защо да не бъде предлагано в този вид? Ние всъщност действаме демократично, удовлетворявайки изискванията на тази публика. Но струва ми се, че и двата подхода са едностранчиви. Едва ли може просто да се каже, публиката не съществува, защото и второ, при определени обстоятелства, публиката може все пак да поеме известна отговорност и да действа съзнателно, но въпросът е коя публика. И тук струва ми се, че ако направим един по-сериозен анализ, ще трябва да говорим за две публики, които се появиха вече и в България. От една страна имаме традиционната публика, на традиционните медии, която е свикнала да потребява съдържание в условията на една еднопосочна комуникация и една новопоявила се публика, която полека-лека изкристализира в социалните мрежи и медии и която постепенно започва да дефинира себе си като бившата публика на средствата за масова информация…
Водещ: Поколението „Фейсбук”?
Доц. Орлин Спасов: Да. Поколението „Фейсбук”, но не цялото поколение „Фейсбук”. Това е една много важна уговорка, защото поколението „Фейсбук”, казано така обобщено, също е до голяма степен консервативно и аз си мисля и съм го казвал това много пъти. Самият факт, че ти потребяваш активно новите технологии, не означава, че ти ще заемеш гражданска позиция по много теми. Няма такава пряка корелация, но има една неортодоксална, една интересна, малка част от поколението „Фейсбук”, която действа неконюнктурно, която е граждански активна и която напоследък видяхме около различни протести срещу Акта, срещу промените в закона за горите, това, което стана около „Орлов мост” и т.н. Най-вече…
Водещ: Малко хора, но активни?
Доц. Орлин Спасов: Да, с малко хора, но активни и главно две каузи тук привличат тези млади хора. Едната кауза е екологичната, но под екология трябва да разбираме много широко нещата.Това е екология, ако щете, на медиите, не само природата, екология на политиката, екология на бизнеса. Тези хора имат едно екологично мислене, не само едно зелено мислене и трябва да разбираме тези движения малко по-широко. И втората голяма платформа, която мобилизира тази малка част от поколението „Фейсбук” е каузата, свързана със защитата на интернет като една зона на свобода и там именно тези млади хора се мобилизираха, около Акта, около различни опити да се ограничи ползването на сайтове със свободен достъп до съдържание, тази свръх защита на авторски права и т.н., така че това са двете зони. Но пак казвам, това е една малка част от новото поколение. За съжаление, все още малка, но пък тя е много активна, много шумна и може да лидира един процес на мобилизация. Може да оказва в различни невралгични точки натиск тогава, когато нещо не се прави добре и когато се прави под натиск на лобистки интереси. Именно тази група, която използва новите технологии много активно е изключително успешна и поне моите надежди са свързани с нея.
Водещ: Надежди има в тази насока. Много ви благодаря. Доц. Орлин Спасов, изпълнителен директор на фондация „Медийна демокрация”. Говорихме за доклада на фондацията „Медиите в България. Карта на проблемите”.         

Разговор с Максим Бехар, Христо Монов и Румен Леонидов на тема: “Психологическа помощ след атентата в Бургас”

БНТ, Денят започва | 31.07.2012

Тема: Психологическа помощ след атентата в Бургас
Гост: Максим Бехар, PR експерт, Христо Монов, психолог, Румен Леонидов, писател

Водещ: Добро утро отново! Вие сте със сутрешния блок на Българската национална телевизия. Много хубав и много спокоен ден Ви пожелавам! Днес също ще е топло. Лято е все пак, последният месец от юли, но все пак не е толкова топло, колкото беше във вчерашния ден. Сега какво ще правим в следващите минути от "Денят започва"? Ще поговорим за не толкова видимите и не толкова кървавите поражения от атентата на летището в Бургас. Ще поговорим за пораженията върху психиката. Добро утро казвам на психолога Христо Монов, на поета Румен Леонидов и на PR експерта, PR специалиста Максим Бехар.
Христо Монов: Добро утро!
Водещ: Здравейте и на трима Ви! Радвам се да видя трима умни мъже около мен! Г-н Бехар, към Вас е първият ми въпрос. Какви са настроенията в еврейската общност у нас? Може ли да доловите, как да кажа, емоциите десетина дни след този кървав атентат?
Максим Бехар: Аз мисля, че емоциите отминаха. Ние винаги сме знаели, че има риск или има възможност еврейски или израелски граждани и хора от еврейски произход да бъдат обект на атентат, така че не е кой знае колко голяма драма. Разбира се, имаше малко по-силна охрана, но аз бях цялата минала седмица в Прага и четирите синагоги в центъра на Прага имаха много повече охрана, отколкото Софийската синагога, просто поради факта, ч в Чехия има също огромно количество израелски туристи. Струва ми се, че от една страна не трябва да изпадаме в някаква психоза или да гледаме или да очакваме всеки момент да се случи нещо лошо, още по-лошо или да треперим, но в крайна сметка трябва да си даваме и тази ясна представа да имаме, че вече живеем в друга България – България, в която е възможно да има тероризъм, в която е възможно да бъдат атакувани чужди граждани или хора само заради това, че имат някакъв произход, без значение какъвто и да е той – и да бъдем малко по-внимателни и по-разумни, да не се поддаваме чак толкова много на емоции, да не се успиваме. Просто, да знаем, че светът е друг. Както се пазим, когато пресичаме улицата.
Водещ: Добре. Ще Ви прекъсна за минута, за да дам думата на г-н Монов, защото веднага взимам повод от първата реплика, с която започнахте. Може ли да живееш постоянно с едно на ум, че нещо лошо може да ти се случи, че може да бъдеш атакуван, че може да бъдеш наранен по някакъв начин? Как се живее така всъщност?
Христо Монов: Ами, по-реалистично се живее така и си много по-подготвен, ако това нещо се случи, да го преживееш. Психичната травма всъщност е едно културно и социално явление. Неслучайно учението за психичната травма започва от Зигмунд Фройд в края на по-миналия и началото на този век, когато много от нещата, които се случват в света, вече се възприемат като неща, които застрашават нашия психичен комфорт, нараняват ни. Ако преди примерно е било нормално мъжете да отиват на война и да умират, след Първата световна война човечеството преосмисля това нещо. В ценностната система на хората човешкият живот заема вече действително подобаващото му се най-високо място. Така че светът, в който живеем, е рисков свят. В света, в който живеем, тероризмът е също факт. И така, както трябва да свикнем с факта, че живеем в земетръсна зона, така трябва да свикнем и с факта, че живеем в един свят, в който терористичните актове са явления, които се случват. И по-добре да сме готови за тях, както каза и г-н Бехар. Неслучайно по един начин това, което наблюдавах, израелските граждани приеха, случилото се, по друг ние.. На нас ни се случва за пръв път и затова е травмиращо събитие, но от тук нататък трябва да знаем, че такива посегателства върху нормалния ритъм на живота ни е много възможно да има.
Водещ: Как може да си готов за едно такова нещо? Сега ще дам съвсем личен пример. Спомням си, че когато за първи път отидох в Израел, в едно приятно кафене седнах да изпия чаша кафе. Пълно с млади хора, прекрасни, усмихнати, които си пият сутрешното кафе, четат вестника и с “Uzi” на пояса. Как се живее така наистина?
Христо Монов: Ами, слава Богу, у нас ситуацията не е чак такава. Но пак казвам, по-добре е, и моят опит, пък и всички изследвания в тази област на… много хубаво сте написали – психологическа помощ след атентата. За съжаление, такава нямаше към хората.
Водещ: Защо смятате, че такава нямаше?
Христо Монов: Ами, нямаше, защото психологическата помощ е нещо, което трябва да започне максимум 48 часа след настъпване на критично събитие. Това, което сега се прави тук и там е всъщност вече последваща терапия на хора, които действително са дълбоко в травмата и които може би преживяват пост-травматично стресово разстройство, което е сериозна модулогична болест на единица…
Водещ: Учудвате ме с това, което казвате, защото чисто информационно, чисто новинарски помня часове след атентата, може би ден след атентата, съобщенията, че психолози, психиатри работят с хората, които са пострадали и които са били свидетели на случилото се.
Христо Монов: Ами, знаете ли, ако действително сме държава, която принадлежи към ценностното пространство на Европа, би трябвало да държим на добрите социални практики. В България единственото звено, което разполага със специалисти, които могат да оказват качествена психологическа помощ и подкрепа за хора, преживели критични събития, това е Секцията по кризисна психологическа интервенция към Дружеството на психолозите в България. Нито един човек от тази секция не е работил. Кой е работил и какво е правил, пак някакво такова… лошо занаятчийство. Нещо българско. Може би някакви ведомствени, там, психолози, които са опитвали нещо да правят. Не знам.
Водещ: добре. Ще продължим разговора, само да не изолираме г-н Леонидов.
Румен Леонидов: Няма как.
Водещ: Здравейте и на Вас!
Румен Леонидов: Привет!
Водещ: Любопитно ми е погледа на поета, на публициста към това, което се случи в Бургас.
Румен Леонидов: Не знам колко е любопитно.
Водещ: Може ли да си подготвен наистина за нещо такова?
Румен Леонидов: Това е въпрос на психологическа настройка, на философия към живота. Може. Може. Този атентат ни приближи към света. От този атентат насетне ние не можем да бъдем само воайори. Там става нещо, някакви проблеми има, които въобще не ни пука. Но както човек смята така – мен не може да ме хване, българинът казва. Аз мога да карам пиян, обаче я ме хванат, я не ме хванат. Пуша, при това лоши контрабандни цигари – рак. Какъв рак за мен?
Водещ: Смятате ли, че случилото се в Бургас кърши тая наша … философия?
Румен Леонидов: Не. Това е прелом в психологията на човека. Манталитет не се променя, начин на мислене не се променя. Много трудно. И тук говорим за ценности, европейски. Да, ние принадлежим, но трябва още да драпаме дълго до тия ценности, а тия ценности минават през материално-битова култура. Аз започнах да се оглеждам, когато видя някой млад мъж с раница. Викам си на акъла – толкова ли се изплаши? Всъщност, ужасът, в който живеят хората на запад и особено в Израел, където на запад и в Израел всеки човек е важен, тук беше подчертано това, а не просто да спечели войната, да победи нашата партия. Разбира се, има и такива.
Водещ: Човешкият живот е важен.
Румен Леонидов: Човешкият живот. Това е новата философия на модерното време, която за съжаление също стана демодирано, но това е друга тема. Много ми се ще по-често да има такива земетресения, в които няма жертви, защото ние смятаме, че сме вечни и това ни позволява много големи компромиси. Ще излъжа сега, утре ще ми се размине, после ще има време да се оправя, ще открадна… Днеска съм на власт, правя всичко, каквото мога. Утре, няма ме – голяма работа. Бог няма, съд няма. Няма никакви причини да се притеснявам за това, че животът е кратък. И нещо повече. Щом животът е кратък, всичко трябва да изпускаме днес и сега. Това са непроменими, за съжаление, особено тук на Балканите, традиции, инерции. А когато говорим за цивилизованост, ние обикновено, и българите в това отношение, смятаме, че някой ни бърка в душата. Когато ни се посочват грешките, ние смятаме, че това е изключителна намеса в нашата автономия и тук ставаме изведнъж активни хипернационалисти или хиперчувствителни люде – те ще ни кажат. Нещо подобно в братска Румъния сега се случва – те ще ни кажат от Европа. След като си приел едни правила, трябва да ги спазваш. Но ние сме по правата предимно, а не по правилата. Жалко! Жалко! Този атентат за мен беше не толкова насочен към България. Той беше провокиран там в друг аспект. С две думи той трябваше да провокира война между Израел или Иран.
Водещ: Мислите ли, че това е целта?
Румен Леонидов: Това беше целта. И тъй като има проблем между Израел и вижданията, вижданията между Израел и Щатите, тъй като една такава война много неща ще реши, но много неща и ще… ще създаде нови проблеми. Аз съм против войната по принцип, но видях как в цял свят всички политици казаха – не е „Хисбула”. А защо да не е „Хисбула” или разклонение на „Хисбула”? Все пак трябва да вярваме и на специалистите.
Водещ: Г-н Бахар, мислите ли в посоката, в която разсъждава г-н Леонидов? Много се изписа и много се изговори в часовете и в дните след атентата за това, че наистина мъничка България би могла да се превърне в повода за война между големите, между Израел и Иран, между Съединените Американски Щати и Иран.
Максим Бехар: Аз лично не вярвам България да е в глобален аспект толкова важна, че от тук да започне война с Иран, защото ако Израел и Щатите искаха тя да бъде провокирана, вероятно биха могли да го направят по много по-атрактивен и много по-заслужаващ си начин. Всичко е възможно, разбира се. И съм далеч от мисълта да гадая какви да е тези. Важното е за нас да знаем, че това може да се случи в България, да ползваме опита от чужди страни. И така, както – без да правя елементарни сравнения, но така, както , когато вали дъжд, излизаме с чадър и се пазим от дъжда, по същия начин да се пазим от възможен терор и от хора, които биха могли да имат лоши мисли. В Израел това е ежедневие. Споменахте за това как младите хора носят автомати със себе си и как жените служат в армията три години или се пазят. Аз бях преди три години и половина по време на войната в Газа в един граничен град Ашкелон и докато вървяхме, изведнъж се включиха сирените и просто пред очите ми… това го описах в много вестници, когато се върнах – пред очите ми един етаж от къща с ракети излетя. Слава Богу децата бяха слезли от третия етаж в мазето, тъй като сирената беше задействана. И за секунди се появиха стотици хора, които бяха… просто, съвсем нормално си вършеха работата. Почнаха да чистят все едно нищо. Изведоха децата, родителите някъде с кола далеч. Случват се тези неща. Не трябва да внасяме паника. Не трябва да се притесняваме. В крайна сметка трябва да знаем, че България, както всяка една друга държава, може да бъде обект на терористична атака.
Водещ: Сега това исках да Ви попитам, г-н Монов, различна ли е психологичната травма, психическата травма от, да кажем, един терористичен акт и от, да кажем, след природно бедствие, каквото е наводнение, земетресение или нещо друго? Или напротив – еднакво си ранен, еднакво си наранен?
Христо Монов: Различна е поради това, че едното не зависи от теб. Природното бедствие не можеш да го предвидиш, да го контролираш, докато тук има нещо, причинено от зла човешка умисъл и ти имаш конкретен извършител, както в случая. Както видяхте, дори и най-засегнатите български граждани, семейството на загиналия шофьор, светла му памет, те казаха – ами, аз няма кого друг да виня, освен този, който направи това. И от тук нататък преработването на травмата е по друг начин. Когато можеш конкретен обект към него да насочиш своя гняв, своите емоции, това може от една страна да ти помогне по-бързо да преодолееш травмата, но може пък, ако не продължиш по-нататък в следващите етапи на скръбта, на преосмислянето, останеш само на един… на етапа на гнева, още повече да фокусира тази травма и тя да стане действително психично заболяване по-нататък.
Водещ: Това, което с Вас гледахме заедно в новините в 8 часа – Хаити само две години след унищожителното земетресение, карнавалът. Това ли е начинът да излезеш от травмата?
Христо Монов: Според културата на различните народи, и това е начинът.
Румен Леонидов: … нашето участие … щяхме да щракаме с пръсти.
Христо Монов: Примерно след цунамито, коледата на 2004 г., сред будистите и шинтуистите, които най-много жертви дадоха в това цунами, няма нито един случай на пост-травматично стресово разстройство, тъй като при тях смъртта не е загуба. Тя е…
Румен Леонидов: Другият живот.
Христо Монов: … продължение на живота.
Водещ: Г-н Леонидов, наистина вървим към финал, но как съпреживяхме това, като общество, тази трагедия? Знам, че отговорите могат да бъдат безкрайно различни, индивидуални, но според Вас?
Румен Леонидов: Имам едно, там, есе, в което казвам, че ние имаме нужда от събуждане, не от стряскане. Обаче, ето идва стряскането, т.ъй като ние дремем като общество. Аз съм голям максималист, може би прекалявам с тия изисквания, свръхизисквания към хора, които… нищо за тях – нито следва живот, нито настоящи ценности. Те гледат… много сме закопани в своята копанка, в своята чинийка. И когато се случи нещо такова, изведнъж виждаме, че има и друг вид страдание, че имаме вид, че… 5 секунди или 60 секунди солидарни. В същото време спасяваме у нас,пасяват деца мъже, удавят се, роднините на спасените деца бягат. Това също е част от манталитета ни.
Христо Монов: И … изказват съболезнования на спасителя.
Румен Леонидов: Това е атентат срещу нашата собствена българска човещина. Какво да говорим тогава за велики неща? Или че в Македония – тук е друга тема пак – българските, хората с българско самосъзнание се тероризират, вкарват ги в затворите. Нас не ни пука. Сякаш става дума за абсолютно някакви… Пак оттатък, атентат 2001 г.
Водещ: Дайте да питаме и г-н Бахар на финала. По-чувствителни или напротив, абсолютно безчувствени, останахме?
Максим Бехар: А, напротив. Цялото общество по много вълнуващ начин възприе трагедията. Но ние нямаме опит, ние няма откъде да го имаме този опит. Първо, че се случи за първи път в България.
Водещ: Е, може ли да имаш опит да бъдеш чувствителен? Очевидно не е въпрос на…
Максим Бехар: Нямаме опит в такива силни стресови ситуации. Примерно темата за шофьора е една от основните теми в цялата тази драма, която се случи. Шофьорът е единственият, който загина при изпълнение на служебните си задължения. Другите, разбира се, Бог да ги прости, нали, всички хора загинали, но те бяха дошли на курорт. Шофьорът загина при изпълнение на служебните си… но според мен, той трябваше да има държавно погребение, трябваше да има много хора на това погребение, трябваше да бъде почетена паметта на този човек.
Румен Леонидов: Точно така. Да получи нещо повече.
Максим Бехар: И по този начин обществото щеше да почувства първо грижата на държавата, второ щеше да бъде един голям урок. Но като нямаме опит. Нали, шофьорът беше погребан съвсем нормално, в неговото си село, така, между другото. В същото време загиналите туристи бяха погребани в присъствието на правителството, с държавни почести. Защо? Защото бяха жертви на един атентат. За голямо съжаление, учим се от тези неща и се учим по този начин. Аз се надявам, разбира се, да няма подобни инциденти никога повече в България, но когато те се случат, ние да знаем как да ги приемем…
Водещ: хубаво беше това, което казахте.
Максим Бехар: … максимална полза за държавата.
Водещ: Паралел между двете погребения. Наистина реплика само.
Христо Монов: Само една реплика. Неслучайно има този феномен на травматичното израстване. Винаги хората, преживели подобно нещо, по някакъв начин израстват личностно. От многото хора в Перник, с които говорих, те казаха следното: след земетресението вече гледам на света по друг начин. Това кола, това къща – толкова е временно. Има други неща. Нека да си мислим за тия други неща.
Водещ: Дано! Дано сте прав и дано сме израснали и след Перник и след атентата в Бургас! Безкрайно Ви благодаря за това, че бяхте тук!         

Мира Гатева поема Ogilvy Public Relations

www.economynews.bg I 30.07.2012

Мира Гатева поема Ogilvy Public Relations, част от Ogilvy Bulgaria Group. Започва кариерата си в Publicis Consultants | MARK, където разработва и извършва корпоративната комуникация на водещи компании като E.ON Bulgaria, GLOBUL, Shell Bulgaria и др. По-късно се присъединява към VeritasPR, където управлява маркетинг комуникацията на NIVEA, Eucerin, Hansaplast, Chio, Чипи, Баба Яга и Торбалан, Pom Bar, както и корпоративния ПР на Интеруут България. Придобила е две бакалавърски степени от Американския университет в България – по Журналистика и масови комуникации и по Политология и международни отношения. Завършва магистратура по Международна комуникация в НБУ и Hanze University Groningen, Холандия, със специализация Public Affairs, Marketing Communication и Development Communication.
________________________________________
Ogilvy Public Relations
Ogilvy Public Relations (Ogilvy PR) е част от Ogilvy Bulgaria Group и Ogilvy Public Relations Worldwide – една от най-големите групи в света за комуникационните услуги. Агенцията предоставя богато порфолио от услуги в сферата на Public Relations и Public Affairs, като успешно интегрира и всички останали направления в групата (реклама, директен маркетинг, activation, промоции, дигитална комуникация, медия планиране и др.) чрез инструмента Ogilvy Fusion™. В резултат предоставя бизнес решения чрез създаване на съдържание, изграждане на общности и комуникиране с целевите публики. Ogilvy Public Relations е носител на две награди FARA 2008 и 2010, на BAPRA Bright Awards 2010, на PR Priz 2009 и на EFFIE 2009.

Блогът на Мира Гатева: mirraga.wordpress.com

Оригинална публикация

МЕДИИТЕ В БЪЛГАРИЯ: КАРТА НА ПРОБЛЕМИТЕ

Фондация Медийна Демокрация | 30/07/2012

Докладът е част от проект „Застрашените свобода и плурализъм на медиите. Диагностика и решения” на фондация „Медийна демокрация”. Проектът се осъществява с подкрепата на Институт „Отворено общество” – София. Изказаните становища и мнения са отговорност на авторите и не отразяват непременно мненията и политиката на Институт „Отворено общество”.
ИЗТЕГЛИ ДОКЛАДА

с ъ д ъ р ж а н и е

Зона КАПИТАЛ
Георги Лозанов
Медийният вкус на парите

Зона ТАБЛОИДИЗАЦИЯ
Николета Даскалова
Таблоидна визия за демокрацията

Зона НАЦИОНАЛИЗЪМ
Мила Минева
Кривите огледала на националното

Зона МАЛЦИНСТВА
Юлиана Методиева
Неплуралистично за малките общности

Зона СОЦИАЛНИ МЕДИИ И МРЕЖИ
Марина Кирова
Социалните медии – алтернативната свобода

Зона АЛТЕРНАТИВНИ МЕДИИ И СУБКУЛТУРИ
Валентина Георгиева
Не желаем да ни отразявате!

 

Apple ухажва Twitter

в. Капитал Daily | Христо СЪЙНОВ | 30.07.2012

Технологичния гигант иска да направи стратегическа инвестиция в социалната мрежа за микроблогинг 

Технологичния гигант Apple е водил разговори този месец със социалната мрежа за микроблогинг Twitter за потенциална стратегическа инвестиция в компанията. Това е в опит да навакса изоставането си в сферата на социалните медии, които продължават да увеличават своята популярност, съобщава New York Times.
Apple иска да се възползва
Apple безспорно е изключително успешна компания в продажбите на смартфони и таблети. По отношение на социалните мрежи, които се превръщат в основен мотор за нарастването на интернет сърфирането и ползването на мобилни устройства, технологичния гигант видимо изостава.
Социалните мрежи оказват все по-голямо влияние на начина, по който хората прекарват времето си или как харчат парите си – нещо, което е от голямо значение за Apple, най-малкото че компанията продава много различни приложения, игри, музика и филми.
Това именно е причината технологичния гигант да обмисля инвестирането на стотици милиони долари в Twitter, което може да повиши пазарната капитализация на социалната мрежа и тя да надхвърли 10 млрд. долара (към края на миналата година тя е оценена на 8.4 млрд). Засега мениджърите от Apple отказват коментари относно стратегията им и няма официални изказвания за конкретни действия, тъй като всичко все още е в процес на планиране.
Разбира се, няма гаранция, че двете компании ще стигнат до някакво споразумение, но все пак тези дискусии са знак, че е възможно партньорство, особено на фона на засилващата се конкуренция от страна на Google и Facebook.
Логичния партньор
Apple няма много приятели в социалните медии. Отношенията й с Facebook, са доста обтегнати, след като Apple пусна своя музикално ориентирана социална мрежа, наречена Ping, която е достъпна чрез iTunes, а разговорите за нейното интегриране с Facebook пропаднаха. А и компанията на Зукърбърг се налага да се съобразява с Microsoft, който притежава малък дял в нея.
Google пък, който се превръща в основен съперник на Apple на пазара на телефони, лансира своя собствена социална мрежа – Google Plus.
Twitter и Apple вече работят заедно. Наскоро Apple вкара Twitter приложения в своя софтуер за телефони, таблети и компютри, а Twitter видимо влагат доста повече ресурси в изграждането на близки партньорски отношенията с Apple, отколкото с други компании.
В същото време Twitter продължава да набира скорост, увеличавайки активните си потребители, които към момента са приблизително 200 млн. Това са хора, генериращи огромен поток от кратки съобщения относно личния си живот, новините и всичко останало от заобикалящия ги свят.
Въпреки че инвестиция в Twitter няма да е нещо кой знае колко значимо като финансов ход за Apple (компанията има инвестиции за 117 млрд. долара), анализаторите коментират, че това ще е едно най-важните стратегически решения, които ще вземе Тим Кук като главен изпълнителен директор.
Проблем може би ще е това, че Twitter нямат нужда от парите на Apple, като по различни оценки компанията разполага с над 600 млн. долара в брой. От друга страна, Twitter не отрича, че в близките няколко години компанията има намерение да стане публична, а интеграцията с Apple ще й помогне да затвърди пазарното си влияние, както и да бъде по-високо оценена в момент, когато мнозина се чудят дали акциите на социалните медийни компании не са надценени и инвеститорите все по-често се изтеглят от Facebook, Zynga и други.

Стр. 12

Човек на ДУМА с приза “Георги Кирков-Майстора”

в. Дума | 30.07.2012

"Много сме напреднали в партията, след като имаме двама души като Георги Кирков", възкликнал Янаки Стоилов, когато разбрал, че тазгодишните носители на наградата за политическа журналистика и публицистика са двама, свидетелства председателката на журито Велислава Дърева.
От тази поляна е тръгнало нашето слово преди 121 години. Впрочем само левицата има своя историческа поляна, защото сме вкоренени в историята и се надяваме, че нашето бъдеще ще се определя от левицата, заяви Юрий Борисов. Изпълняващият длъжността главен редактор благодари на читателите за доверието, подкрепата и обичта, които осмислят труда ни. "Въпреки че наградата е персонална, аз я приемам като награда за колектива на в. ДУМА и дано през тези 22 години нашите анализи да са направили по-разбираем света, в който живеем. И дано сме успели да ви предадем нашата надежда, че по-добър свят е възможен", каза Борисов.
Пред толкова много хора, събрани на тази поляна – млади, възрастни, красиви, умни, силни и смели, трябва да сваля шапка, каза Павел Писарев и го стори. Известният публицист получи приза "Георги Кирков-Майстора" за 2012 г. за статиите и анализите си в пресата. "Скоро ще се явим пред урните, трябва да свалим от власт това правителство на ГЕРБ, което носи на българския народ бедност и нещастие. Ние имаме сили за това", сигурен бе ветеранът-журналист.

Стр. 3

Банка и власт владеят медиите

в. България днес | 30.07.2012

Безцеремонно се обслужват политици и бизнес интереси 

През последните две години статутът на медиите като четвърта власт е компрометиран и много от тях безцеремонно обслужват политически и икономически интереси.
Това се посочва в проучване на фондация "Медийна демокрация" и институт "Отворено общество", оформено като доклад за тежките проблеми със свободата на словото в България.
За проблемите на българската медийна среда, която се владее от една банка – Корпоративна търговска, и обслужва властта, алармираха на среща в Брюксел в началото на юни и от Съюза на издателите в България, както и много независими журналисти, които бяха поканени от групата на европейските либерали. "Днес в България съществува банка, от която повечето медии вземат средства. Това буди загриженост, защото се отразява на независимостта на вестниците, каза тогава шефът на "Репортери без граници" Оливие Базил, визирайки Корпоративна търговска банка на Цветан Василев и близките до него Делян Пеевски и майка му Ирена Кръстева, които притежават голяма част от вестниците у нас, както и няколко телевизии. "Случаят с България изглежда тревожен", отсече еврокомисарят Нели Крус, зам.-председател на европейската комисия, която подчерта, че състоянието на медийния пазар в България се превръща в нейна лична кауза и приоритет. Очаква се наесен ЕК да започне проверка на медийната среда у нас.
В анализа на "Медийна демокрация" са оформени няколко теми като финансирането на медиите, "пожълтяването" им, национализма, социалните въпроси и т.н.
Той визира патологията на взаимодействията между медийни, политически и корпоративни интереси. "Тяхното брутално и неприкрито излагане на показ напоследък се превърна в символ на упадъка на ролята на медиите като морален коректив на действията на публичните личности и институции. Ние бихме искали да надникнем зад това, което се вижда на сцената, да проследим съчетанието между политически, социални, икономически и културни развития, които стоят в основата на неблагоприятните тенденции", твърдят авторите.
Те наблюдават друга интересна тенденция – колкото повече изпадат в зависимост медиите, толкова повече се разгръщат важни протестни действия, инициирани от гражданското общество. През 2012 г. протестите около подписването на ACTA и особено около Закона за горите показаха, че неконформистката част от едно ново поколение започва да гледа
Все по-критично към традиционните медии. За много от представителите на това младо поколение телевизията, радиото и пресата до голяма степен се идентифицират със статуквото, посочват от фондация "Медийна демокрация".
Така двата езика, този на младежките протести и този на експертите, се сляха в обща воля за промяна и за повече медийна демокрация, категорични са анализаторите.

Стр. 2