БНР, Преди всички | 2009-12-30
Водещ: В годините на преход свикнахме да възприемаме гражданското общество като даденост, като една развита система и забравихме да забелязваме какво по-специално се случва с него. За това сега с Юлиана Методиева от Българския хелзинкски комитет ще си говорим за това каква беше 2009 за гражданското общество, както и за публичния му изразител – медиите. здравейте.
Юлиана Методиева: Здравейте, г-жо Величкова. Още повече съм доволна от това начало, ще заговорим и за медиите. гражданската година разбира се нейните говорители са медиите и гражданската година през медиите прозвуча зле, драматично, с опасни тенденции, но сега да поговорим точно с това, с което започнахте – медиите. вижте, ние по радиото, имам предвид програма Хоризонт, но и други радиа, от време на време се дава тази тема – медиите за себе си, медиите през тези, които ги правят. Аз също съм журналист и съм главен редактор на списанието на българския хелзинкски комитет и гледам да (?) максимално образа и тенденциите на медийната ни среда. Тъкмо тук е проблема, че медиите започнаха да заглъхват и това е видимо не само като четем вестници и гледаме различни предавания, но и поради изчезването им практически от ефира. Част от проблема, който веднага бихте ме попитали на какво се дължи, част от проблема е, че няма интерес достатъчно изявен за поддържане медии, които да са откровено комерсиални. В този смисъл сега и последното радио RFI сега на вълните на национално радио Хоризонт е добре, красиво е, етично е да кажем, че спря едно радио, което носеше европейски формат и гражданска теза, граждански предавания. Спря и друго радио, което от вашите слушатели много малко го знаят и това е също тъжна симптоматика. Едно университетско радио, казва се Алма матер. То на практика е час и половина, но вероятно ще бъде с тази символична част ще бъде напълно забравено, а и студентите май го забравиха. Искам заради поклона, който и вие и аз дължим на проф. Веселин Димитров да припомним, че това радио бе създадено от него преид повече от 12 години. и да припомним също така на слушателите колко е важно студентите да имат св2оята трибуна, от която да изговарят своят разказ за света, който не им харесва и няма как да им харесва, защото той се строи, той се променя, но строителите му боя се, че не са най-адекватните на европейското мислене хора. И също така ми позволете да довърша спирането на медиите, защото знам, че това е много важно. Спря и една медия, телевизия РеТВ, чиито край беше предизвестен поради това, че се виждаше, че това е една скромна телевизия, в нея нямаше реклами, рекламно присъствие, но имаше прекрасни предавания и беше откровено отворена към гражданите. В крайна сметка като граждани, ето една телевизия, в която гражданското беше приоритет.
Водещ: Радио Алма матер, телевизия РеТВ, Класик FM. Три примера…
Юлиана Методиева: И RFI.
Водещ: Да, три обществени медии, които затихнаха изразително през тази година. Обяснението пари достатъчно ли е? дали това пък не е някакъв нормален етап, до който трябваше да достигнем?
Юлиана Методиева: Аз не приемам нормалността като говорите само за обществените медии. Ако вие и вашите слушатели се съгласят, че не са ни необходими радиа, от които нашата собствена интелигентност да бъде стимулирана и нашата собствена гражданска активност да бъде насърчавана, не бих се съгласила. Не може само с музикални радиа, не може само с формат Z-rock. Припомням този формат, това радио Z-rock, защото то преди 4 години замести говорещото радио Нова Европа, наследник на Свободна Европа. Ние много дължим на радиото. Не се намесвам на територията на медийни експерти, които ухажват телевизията като най-важната медия и се борят за нейните рейтинги и ги измерват много прецизно. Мисля, че радиото остана полето, избора на мислещия човек, който търси не облъчването на реалити шоу и някакви там предавания, които са с много съмнително качество, а радиото именно дава един фокус, фокусира погледа ни върху по-съществените неща. И когато това радио дава само музика , в ефира едни и същи хитове се разнасят, тогава мисля, че имаме много голям проблем. И свършвам с медиите ,за да кажа отново за гражданската година, която ние като (?) преценяваме ако една година с много опасни тенденции, които концетрирано се бяха изразявали. Припомням само, че даже в последните 3 седмици българското общество бе (?) на една много расистка идея за референдум за новините на турски, което означава… референдума няма да стане, разбира се, съвсем е ясно, много бързо, не трябваше чак от Брюксел да бъдем нахокани, тоест нашия министър-председател да му бъде показан някакъв знак, че така не може , след като са ратифицирани международни договори като рамковата конвенция за националните малцинства. Но т5ози расистки ток, който премина и който показа, че е много жив и особено яростен, макар и един партньор на българското правителство, партия Атака, продължава да тегли назад България като страна, която е европейски член, член на ЕС. Това, което е нейната тема да преодолее собствените си вътре балканизми, национализми, расизми, ние го имаме като една воля, изразена в последните избори, виждаме, че една партия Атака с цялото си ретро послание, защото национализмите могат да бъдат живи по различните Холандия, Италия или ако щете дори Белгия, но на България национализма и е … как да кажа, един лукс, който тя не може да си позволи повече, защото България се опитва да се справи с наследеното минало, с наследеното минало от времето на комунизма, с наследеното минало на големи престъпни действия срещу именно турските граждани, които бяха предмет на провокацията на Атака с референдума за новините на турски. Така че в навечерието на Нова година да кажа – нека да живеем заедно.
Водещ: Да, разбира се, част от политическото многообразие са тези партии, които споменавате. Казахте, че има негативни тенденции в гражданското общество, които за първи път или отдавна не са се проявявали толкова ясно. Освен нетолерантността, за която говорихте, кои са другите, които бихте откроили?
Юлиана Методиева: Аз много харесвам и много обичам да говоря за младите хора, просто дъщеря ми е млад човек. И мисля, че някак се намали техния хоризонт. Разбира се това е още в (?) за нашето противопоставяне. Но хоризонта се сваля на младите хора, които живеят в интернет и чиято комуникация наистина е много по-различна от поколението, към което принадлежа аз. Закона за електронното следене в интернет, т.нар. безконтролно.. (?) го квалифицира като фрапантно, фрагрантно нарушаване на човешките права, показва една изключителна воля да ограничиш личния си, неприкосновения си живот на човек. Електронната комуникация – това е нещо, което вече е крайно опасно, защото младите Хора живеят през и в интернет и си спомням, че благодарение на интернет имаше протести през януари месец тази година пред парламента, където деца, млади хора се бяха събрали заради неодобрението на ужасното управление на Тройната коалиция, именно интернет, блоговете бяха тяхната сила, гражданска енергия. Този закон боя се, че ще гласува в този вид, боя се, изразява едно непростимо пренебрежение към свободата на младия човек, който действително в интернет пространството може да дискутира и дискутира в най-радикалната степен на безобразията на едно политическо управление, което и да е то. Затваряйки го, поставяйки му тази преграда, пускайки му тези щори, видимостта на тези безобразия става по-малка и се питам дали това не е идеята. Страхуваме се, че ще бъдем следени от МВР. Страхуваме се всичките, защото борбата с престъпността дава някакъв легитимен повод за такъв закон. Но помислете си, Европа все повече се взривява от страховете си, било то от престъпни политически актове, било поради нейни собствени форми. Българския двор, българската къща биха могли да правят по-адекватно законодателство към нас самите, към нашия човешки заряд и да се опитваме да спасим дискусията като средство да приеме закон срещу дискусията, това е гражданина, дискусията – това е общественото мнение, дискусията – това са различните партии с различни послания. И тъкмо заради края на тази година си мисля, че мога да отправя такова пожелание – тези тенденции, които станаха доста неприятни, които изразяват дефицита на едно правителство, което очевидно бидейки малцинство се съюзява с абсолютно деструктивни, абсолютно немодерни, не европейски партии, това правителство да се опита да даде и като послание към него и себе си и обществото, повече пространство за (?), да има повече медии, това е наша работа да ги окуражаваме за съществуването им и да даваме по-друг режим на съществуване на тези медии. Впрочем, да не пропусна, това правителство дължи още, като наследство от предишното правителство, дължи още един много сериозен…
Водещ: В едно изречение.
Юлиана Методиева: Да, изречението ми е – да не допуска монопол в медиите, защото ние знаем, че до голяма степен медийния пазар се разтури, появи се един нов монополист, който купува медии…
Водещ: Така е, това е нещо, което предстои да си кажем доста по-откровено от колкото това се случваше през тази година. Юлиана Методиева от Българския хелзинкски комитет.