Webcafe.bg I 13.09.2016

Съветът за електронни медии отне лиценза за излъчване на трите телевизии от групата на ТВ Седем ЕАД – основния канал TV7, новинарския News7 и детската програма Super7.

Четирима от петимата членове на СЕМ са подкрепили предложението на Бетина Жотева за отнемане правото за излъчване на трите телевизии.

"Нека да не забравяме, че нашата дейност е да осъществим възможност за една справедлива конкурентна среда в България и ние не можем да кажем, че в случая това е гарантирано по този начин при положение, че имаме един играч, който играе с реклами, които са нови за сметка на съдържание, което пък е старо. В сравнение с други играчи на този малък и труден телевизионен пазар в България, които инвестират средства в нови програми, в нова продукция", каза председателят на СЕМ Мария Стоянова.

Трите телевизии не излъчват новини и актуална програма от няколко месеца. TV7 и News7 имаха лиценз за наземно разпространение с национално покритие от 2010 г. насам.

ТВ Седем ЕАД беше обявена в несъстоятелност в края на 2015 г.

Оригинална публикация

в. Уикенд | Георги НЕДЕЛЧЕВ | 01.07.2016 

За правото да заемат четвъртата позиция, на която допреди година-две беше ТВ7, сега се борят няколко телевизии с претенции да излъчват национална програма България Он Еър, СКАТ, Канал 3, БИТ. Доколко обаче амбициите им се оправдават и заслужава ли си да ги поставим веднага след челната тройка, за да им даваме все по-често шанс с дистанционното?

Най-мащабни са усилията на България Он Еър, зад която стои финансовата мощ на варненската групировка ТИМ/Химимпорт, собственик и на националния авиопревозвач, на когото е кръстена. С модерни офиси и студиа досами аерогарата, тази телевизия, стартирала като нишов новинарско и бизнесориентиран канал, съставен от бивши кадри на БНТ, вече повече от година опитва да се префасонира и препозиционира като национална. Отскоро има и ново лого след като доста време в горния десен ъгъл се мъдреше някаква нелепица, създадена без никакво съблюдаване на каноните в дизайна.

Допреди тези промени телевизията се олицетворяваше главно от новинарите Веселин Дремджиев (от началото на годината той вече не работи там) и Милена Милотинова, която продължава да води своето външнополитическо предаване "Брюксел 1". Навремето тя беше уволнена от БНТ заради скандала с бруталните кадри как чеченец отрязва главата на руски войник, които тя като водещ на "По света и у нас" беше допуснала да се излъчат без никакво предупреждение. "Санстефанското" усещане сега се допълва и от присъствието на Клара Маринова с нейното съботно токшоу "Q&A". През последните месеци "България Он Еър" обогати програмата си и с футболното шоу "Гол", наследник на някогашното "Пред банята" от ефира на ТВ7, с водещи Борис Касабов, Томислав Русев и Николай Александров. За да прави светско предаване от Нова телевизия бе привлечена симпатичната бивша репортерка Константина Живова. Сериозни усилия се влагат и в ПР екипа, където бяха назначени опитни кадри от Би Ти Ви.

Отскоро в ефира върви и изцяло авторското токшоу на писателката Милена Фучеджиева "Провокативно", в което тя разнищва широк спектър от наболели и често пъти доста смело формулирани въпроси: "Сексът и митовете за него", "Какво означава да си награден в България?", "Жените в политиката и политиката в жените", "Между Вог, никаба и бурката" и т.н. в този дух. В досегашните си десетина издания "Провокативно" напълно оправдава заглавието си, а водещата му задава въпроси и прави свои коментари без типичната за по-шлифованите си колеги склонност към автоцензура, която те наричат "обраност" и "коректност". Предаването се стреми да бъде по-различно и във визуално отношение, но полуаматьорското осветление и посредствената операторска работа са далеч от нивото на стилния интериор и качественото тематично съдържание.

В известна степен "Провокативно" може да се приеме като емблема на цялостните усилия на "България Он Еър". Телевизията се стреми да привлича все повече известни имена и да запълва всяка липсваща тематична ниша в програмата си (напоследък все по-смело излъчва и прилични тв сериали), но в доста компоненти така и не успява да се отърси от маргиналния си статус на монотематичен бизнес канал. В публицистичните предавания почти винаги виждаме никому неизвестни или слабоизвестни гостуващи експерти, които коментират твърде специфична и тясно профилирана материя. Това трудно може да задържи вниманието на зрителя повече от няколко секунди в моментите, в които е решил да "сканира" програмите с дистанционното. В повечето случаи се получава и парадоксът водещите на предаванията да са посмели в обобщенията си, отколкото самите гости, които поради младост, неувереност или други причини ръсят предимно азбучни истини, досадни клишета и изтъркани от повтаряне примитивни умозаключения. В истинските национални телевизии обикновено е обратното – гостите са смели и дръзки, а водещите умират от страх някой после не им се скара за това,което е прозвучало в студиото им. Сашо Диков и Люба Кулезич най-добре знаят какви може да са последствията от това…

Каналът на Нери Терзиева и Ралица Василева БИТ стартира неотдавна с почти същите амбиции, макар и да не разполага с ресурсите на БГ Он Еър. Присъствието на доскорошната емблема на Си Ен Ен в кадър, както и привличането на самобитния и опитен Сашо Диков обаче не изглеждат достатъчни,за да задържат трайно интереса на публиката към тази честота. Съчетаването на актуална публицистика с класически европейски и холивудски филми (с архивно-лошо качество на картината) е странно и объркващо. Много от останалите водещи на предавания пък нямат нито рутината, нито фасона, а понякога даже и нужното облекло, за да присъстват в ефира на канал с претенции за национален. Това, че имат остро публицистично перо, по никакъв начин автоматично не ги прави и подходящи за телевизионна изява. Донякъде е направо тъжно, че асове в професията като Ралица Василева и Диков се маргинализират, опитвайки се да издърпат след себе си цялата програмна схема на един канал, създаден очевидно прибързано и с неизяснена докрай концепция.

В конкуренцията да станат четвърта национална телевизия открай време се опитват да се намесят и СКАТ и Канал 3. Бургаската кабеларка на депутата националист Валери Симеонов нескрито залага на патриотичната карта, от години поддържа и предавания, които са любими на пенсионерската публика. Новините на СКАТ обаче са предимно регионални, а качеството и поднасянето им са обект на постоянни подигравки от "Господарите на ефира". Цялостната опаковка на този канал е допотопна, като от зората на телевизионния бизнес.

В Канал 3 зрителите години наред пък бяха свикнали да виждат "модела Диков" – как се прави риалити телевизия с минимум средства и максимум репортерско присъствие. Сега, в отсъствието на някогашния си идеолог, каналът се опитва да запази стила на директните отразявания от мястото на събитието, но липсата на качествени кадри се усеща крещящо. Повечето водещи не разполагат с нужната школовка и професионално присъствие в кадър, личи си и неспособността на продуцентско-режисьорските екипи постепенно да вдигнат нивото им. Наличието на предаване като "Беновска пита", водено от опитна и хлевоуста журналистка (без значение дали ни дразни или не), е крайно недостатъчно, за да създаде "национална репутация" на тази телевизия.

Казано обобщено, нито един канал засега няма потенциала дори да се доближи на видимо разстояние от челната тройка, а камо ли да застраши хегемонията й. И причините за това далеч не се крият само в липсата на средства – луксът на БГ Он Еър е красноречив пример за това.

Създаването на истинска национална телевизия е въпрос на дългогодишен опит, доказано ноу-хау, съблюдавано последователно и упорито, качествен екип – от водещите до последния оператор и осветител, и най-вече на самочувствие и усещане за отговорност пред нейно величество публиката.

Оказва се, че всички тези качества е много трудно да се съберат накуп. Затова и вероятността да прескачаме на каналите след №3 засега остава нищожна. Мизерно нищожна…

Стр. 35

www.mediapool.bg I 18.07.2014г.

Всички медии – обществени и частни радиа, вестници, телевизии и онлайн издания – ще имат право да публикуват само официална информация по време на избори. Това е записано във внесените промени в Изборния кодекс от трима депутати от БСП, публикувани на интернет страницата на Народното събрание (НС).

Мартин Захариев, Мая Манолова и Стефан Данаилов предлагат медиите да носят отговорност, ако допускат "накърняване на правата и доброто име на другиго, призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността".

Според разписаните текстове медиите няма да носят отговорност за разгласени сведения и за тяхното съдържание, когато те са получени по официален ред; цитати от официални документи; точно възпроизвеждане на публични изявления; при цитиране на документи не се допускат изменения, а новините като информационни факти трябва да бъдат разграничавани от коментарите към тях.”

Въпреки, че подобни изисквания има и в етичния кодекс на медиите, вменяването на законово задължение за ползване само на официална информация, е опит за налагане на цензура под "дулото" на заплахата от санкции.

От текстовете, обаче излиза, че когато политик накърни доброто име на някого или призове към бойкот на конституционния ред, санкции няма да има – нито за медиите, нито за политика.

В проектозакона е записано, че ЦИК ще контролира провеждането на предизборната кампания от радиата и телевизиите чрез мониторинг на СЕМ. За печатните и онлайн изданията мониторингът ще се извършва от юридическо лице с нестопанска цел, регистрирано като наблюдател.

В предлаганите изменения се поставят се и по-строги изисквания за платеното отразяване на предизборни събития. Те ще трябва да се обозначават с надпис или озвучаване, гласящи "Платено съобщение". Видът на знака за платени съобщения всяка медия ще трябва да публикува преди началото на кампанията заедно с тарифите и условията, които предлага за тази услуга.

Онлайн медиите и пресата трябва да предоставят едни и същи условия и цени на всички партии, като ги публикуват не по-късно от 40 дни преди изборите. Заплащането се извършва предварително, изрично е записано в текста.

Всяко нарушение ще се наказва с глоба от 20 000 до 50 000 лева.

В изменения на друга разпоредба от закона (чл. 200) пък четем, че "при нарушаване на реда за провеждане на предизборната кампания всички, включително и гражданите, ще могат да сезират ЦИК, РИК или ОИК, а жалбите ще се гледат до 24 часа от постъпването им".

Потърсена за коментар, депутатът от БСП Мая Манолова, автор и на действащия Изборен кодекс, и на предложените поправки, заяви, че идеите за новите текстове са на наблюдатели.

"Това са изводи на наблюдатели – мога да цитирам Михаил Мирчев от ГИСДИ. Доколкото знам, текстовете а съгласувани със СЕМ. Бяха предложени на последното заседание на гражданската комисия в НС и ги внесохме от добра воля", обясни Манолова пред Mediapool.

По думите й промените няма да бъдат обсъждани от този парламент, а ако медиите се тревожат, че по този начин ще им се наложи цензура, когато БСП ги внесе в следващия парламент, ще ги редактира така, че да не притесняват никого.

"И пак казвам – това са предложения на наблюдатели, на база проведените избори за евродепутати", каза Манолова.

На последните избори на 25 май, обаче политиците създадоха прецедент с дадената от тях възможност за регистрация на хиляди уж независими наблюдатели, които всъщност се ползваха за партийни цели.

Основното съмнение за безконтролната им регистрация тогава беше дали ще създават шум в системата на независимите наблюдение и дали ще дават "експертни оценки", които под благовиден граждански претекст да обслужват партийни интереси.

Исканите изменения на Изборния кодекс задълбочават тези съмнения.

Георги Лозанов: Журналистиката не бива да се превръща в политически пиар

Председателят на СЕМ Георги Лозанов потвърди пред Mediapool, че промените в Изборния кодекс са минали за съгласуване през институцията, но те не са одобрени изцяло.

"Категорично съм несъгласен с предложението по време на предизборни кампании медиите да могат да използват само информация от официални източници. Това ще превърне цялата журналистика в политически пиар. Това е много опасно", коментира Лозанов пред Mediapool.

Той изрази несъгласие и с идеята в закон да се запише, че трябва задължително да има разделение между информацията и журналистическия коментар. "Не може една професионална норма да се превръща в законова. Не може Изборният кодекс да предопределя жанра на медиите", допълни той.
 
Доц. Лозанов каза, че е съгласен с останалите предложения и най-вече с разширяването на регулацията за платените предизборни публикации към регионалните медии.

Оригинална публикация

Capital.bg I Велина ГОСПОДИНОВА, Весислава АНТОНОВА I 16.11.2013

Въпреки че се представя за политик от нов тип, Николай Бареков не казва кой финансира движението му

Само преди няколко месеца продуцираният от TV7 и лично от тогавашния изпълнителен директор на медиата Николай Бареков скандал с фалшивите бюлетини в печатницата в Костинброд в деня за размисъл преди парламентарните избори не успя да разруши изборния процес, но определено повлия на резултата от вота в полза на сегашните управляващи партии БСП и ДПС. Без да е официално, това стана първата публична заявка на Николай Бареков за директно участие в политиката. Случващото се след това го потвърждава в пълна степен. И както тогава действията му направиха услуга на БСП, ДПС и интересите зад тях, така и сега първите му стъпки в политиката са подпомагани и финансирани от кръговете около Цветан Василев.

Всъщност, макар и в друг мащаб, Бареков само повтаря и доразвива един вече случил се модел в България.

Преди осем години една кабелна телевизия – СКАТ, се превърна в ракета носител за партия "Атака". Тя даваше ежедневно трибуна на националистическия лидер Волен Сидеров в негово авторско предаване и отразяваше всяка негова стъпка и проява на формацията му, което стана и причина за пръв път след демократичните промени националистическа партия да влезе в парламента. Същата телевизия за малко не успя и с втория си политически проект – този на собственика й Валери Симеонов. На партията му Национален фронт за спасение на България не достигнаха около 9 хиляди гласа на последните парламентарни избори, за да влезе в Народното събрание.

По стъпките на СКАТ

По модела на СКАТ и TV7 започна кампанията по налагането на новия политически проект "Николай Бареков". В средата на септември той обяви, че напуска поста на изпълнителен директор на трите телевизионни канала TВ7, NEWS7 и SUPER7 и влиза в политиката чрез движението си "България без цензура". Запази обаче едноименното си предаване в телевизията, което предаваше директно срещите му с гражданите от обиколката му из страната. Освен това Бареков продължава да ползва за трибуна и различните предавания на телевизията, където е чест гост. Заедно с това започна и масирана реклама на "България без цензура" в различни медии, а почти всяка негова проява се отразява от медиите, близки до Делян Пеевски и Цветан Василев, както и от не толкова близки, но приятелски вестници и телевизии. Както самият той се похвали в интервю за списание "Тема", него го отразяват всички: "Вестниците на Ирена Кръстева и Делян Пеевски, отразява ме г-жа Венелина Гочева, отразява ме вестникът на г-н Батков, "Стандарт", отразяват ме "Преса" и "Тема", отразява ме цялата жълта преса. Отразяват ме пенсионерските вестници", изброява Бареков.

За разлика от кабелната телевизия СКАТ на Валери Симеонов политическият проект на Николай Бареков и TV7 изглежда много по-добре финансиран от компании, свързвани с банкера Цветан Василев. Въпреки че няма преки доказателства за свързаност на мажоритарния собственик на Корпоративна търговска банка с ТВ7, преди време Василев се представяше като финансов консултант на стария собственик на канала. Новата роля, в която Василев позволява да го свързват с ТВ7, е като "инициатор на проекти" за медиата. Освен това по признанията на Бареков предаването "България без цензура", което в продължение на месец промотира едноименния му политически проект, се финансира от телевизията, а не от собствената компания на Бареков (пак по неговите твърдения) "Ноу фрейм медия България" АД, която прави всички външни продукции на медията. Рекламата за предаването по другите медии пък е минавала през фирмата "Пиеро 97", чийто основен кредитор е банката на Цветан Василев КТБ. При това договорите са се сключвали от името на TV7, а не от фирмата на Бареков. Схемата с финансирането на представянето на политическия проект на Бареков телевизия-фирма-телевизия се затваря от отразяването му в останалите медии – основно в "Монитор", "Телеграф" и сайтовете, чийто собственик е майката на депутата от ДПС Делян Пеевски. Те също имат кредити от КТБ.

Тази седмица Николай Бареков се опита да даде отговор на въпроса как финансира скъпата си кампания. Противоречивите му изказвания не дадоха отговор и оставиха много въпросителни.

Финансирам се сам

"Финансирам се сам", обяви Бареков в предаването на bTV "Нека говорят" миналата неделя. В него бившият изпълнителен директор на TV7 обясни, че за предаването му е имало договор между неговата компания "Ноу фрейм" и телевизията, като фирмата му е платила разходите по предаването "България без цензура". "Благодарение на компанията и на мои лични спестявания плащам първите офиси на движението "България без цензура" в страната", заяви Бареков. Той призна още и че се движи с охрана, за която "плащат той и движението", както и че той и движението поемат всичките разходи по пътуванията му из страната сега, след като проектът "България без цензура" приключи на 10 ноември. Бареков огласи и заплатата, която е получавал като изпълнителен директор на TV7 – 6 хиляди лева. Спомена и че причината да напусне bTV преди няколко години е именно компанията "Ноу фрейм медия", за чийто основател се обяви. Това обаче според документите в Търговския регистър не отговаря на истината. Дружеството "Ноу фрейм медия" АД е създадено през август 2009 г., когато Бареков напуска bTV, но като собственици в него фигурират регистрираната в Кипър офшорна фирма "Чикуитена холдингс лимитид", Виолета Сечкова и Иван Терзийски.

Не, плаща телевизията

В четвъртък Бареков излезе и с нова, коренно противоположна версия кой е платил разходите по пътуването на предаването му "България без цензура" в 24-те областни града. "Парите бяха дадени от TV7. Защото това е най-рейтинговото предаване в рамките на телевизията и тя направи своя избор да подкрепи този проект", каза Бареков в сутрешния блок на TV7. Пред "Капитал" той уточни, че е продал проекта за предаването, което се излъчваше от различни градове, на телевизията в пакет, като за последното предаване компанията се е отказала от продуцентска печалба, а самия Бареков – от хонорар.

Причината за преобръщането на бившия директор на TV7 беше разпратено до медиите съобщение от бившия собственик на компанията "Ноу фрейм медия България" АД Емил Кошлуков и Виолета Сечкова. В него двамата обясняват, че Николай Бареков никога не е притежавал дялове в дружеството, в което Сечкова и Кошлуков са съсобственици с дялове 45% към 55%.

Оказа се всъщност, че дружеството, за което Бареков говори, е със същото име. Разликата е само в една дума. Фирмата, чийто собственик твърди, че е бившият изпълнителен директор на TV7, се казва "Ноу фрейм медия България" АД. Тя е съвършено нова фирма, създадена през месец юли. В борда на директорите й влизат Емил Кошлуков, Антон Гугов и Татяна Стоянова. Месец по-късно Кошлуков прехвърля акциите си – 90% от дружеството, на Антон Гугов, който се води изпълнителен директор. В Търговския регистър обаче няма информация какво се е случило след това. Сега Николай Бареков заяви, че е придобил 90-те процента от акциите от Гугов. За останалите 10% казва: "Може да са собственост на известен журналист. Може да съм аз." Емил Кошлуков твърди, че след като си е продал акциите, е напуснал дружеството. И двете страни обаче казват, че новото дружество е придобило правата на продуцентската компания на Кошлуков "Ноу фрейм медия" АД, която правеше повечето външни продукции на TV7 и в други телевизии. Според изпълнителния директор Антон Гугов това са около 10 предавания, между които "Музикална академия", "Следващият моля", "Усещане за жена", "Искрено и лично", "Пред банята", "Бар код", "Комисията "Павлов", предаването на Иван Гарелов. Копродуцент е и на Иван и Андрей. Извън TV7 компанията е имала договори за предавания с bTV за "Големите загадки", но той вече е изтекъл, и с БНТ за предаването "Срещу новините", което продължава да се излъчва всяка събота.

Спорът между двете компании обаче е за марката и логото !no frame media. Те сега се ползват от компанията на Бареков абсолютно незаконно, защото се държат от фирмата на Кошлуков. Бившият изпълнителен директор на TV7 каза, че разговорите за покупка на марката и логото от страна на фирмата са пред финализиране. Пред "Капитал" изпълнителният директор Гугов уточни, че това най-вероятно ще стане до края на следващата седмица. Кошлуков потвърди за интерес от страна на компанията на Бареков да купи марката !no frame media, но уточни, че засега това е само заявено намерение. Добави обаче, че е склонен да я продаде, защото компанията му вече е напуснала продуцентския бизнес.

Една телевизия, една партия

Колко струва досега масираната кампания за старта на новия политически проект на Бареков е трудно да се сметне точно, но поне порядъкът е ясен. Изпълнителният директор на продуцентската компания Антон Гугов каза за "Капитал", че договорът между дружеството и телевизията е търговска тайна. За сумите, които Бареков е платил за турнето си, може да се съди по разходите, които се правят при подобни мероприятия. Според хора от бизнеса с организирането на събития бюджетът на проява на "България без цензура" в един град е между 30-35 хил. лв. Предаването беше в 24 областни центъра. В тази сметка влизат издръжката на екипа, който за този формат би трябвало да е поне от около 25 човека. Само за тях разходите за настаняване и храна са около 4-5 хил. лв. При това без хонорарите им. Изграждането на сцената с осветление, озвучаване, използването на дадено място за събитието (предаването обикновено полза централната част на градовете) също се заплаща. Сцена като тази за предаването "България без цензура" струва от порядъка на 12 хил. лв. Отделно се заплаща и такса за ползването на трасе за прякото излъчване на предаването. За подобни събития задължително се наема и охрана, която струва около 1000 лв. За турнето Бареков е имал договор с Нешка Робева, чиято трупа участва във всичките му прояви. Самата тя потвърди пред "Капитал", че има договор за турнето, но не разкри подробности на каква стойност е той. Според запознати в сектора, които са преговаряли с Робева за участие на трупата й в други прояви, хонорарът за едно тяхно участие е 5600 лв. Ако приемем, че разходите по турнето на Бареков само в един град са 35 хил. лв, общо за цялото представяне на политическия проект и в останалите градове би трябвало да са похарчени 840 хил. лв. Едва ли компанията му "Ню фрейм медия България" АД може да си позволи такава сума за близо тримесечното си съществуване. Още повече че според Бареков тя не разполага с техника, а тя се наема. Не притежава и студиа, а ползва такива под наем. "Имаме само автопарк с коли, с които пътуваме", каза Бареков пред "Капитал". А изпълнителният директор Антон Гугов уточни, че персоналът на компанията е от 30-40 човека, които работят на трудов договор.

По-трудно е да се изчисли колко струва рекламата на предаването "България без цензура", защото вестникарските карета, брошури и банери в сайтовете са купувани чрез медиа шопа "Пиеро 97". Един от директорите на сайтовете, в които има реклама на предаването, обясни, че договорът с него е бил сключен повече от месец преди старта на турнето и е бил офериран като "реклама на предаване, което тръгва по TV7". Едва когато рекламният банер е изпратен месец по-късно, той разбира, че рекламира "България без цензура". В органите на управление на дружеството "Пиеро 97" от август 2013 г. настъпи промяна, като беше вписан нов заместник-председател на съвета на директорите. Това породи съмнения, че във фирмата е влязъл нов собственик – КТБ, която е основен кредитор на "Пиеро 97МА". Това е една от схемите, по които Цветан Василев овладява фирмите, които вземат кредити от банката му. По подобен начин като кредитор и с представител в ръководството Василев реално има контрол върху доставчика на горива "Петрол" например.

Очевидно схемата на финансирането на началото на политическия проект на Николай Бареков чрез предаването "България без цензура" е следната – средствата са минавали първо през телевизията, зад която стои банкерът Цветан Василев, и след това са влизали в продуцентската компанията на Бареков, въпреки че предаването се води външна продукция. А и там засега собствеността не е съвсем ясна. Договорите за реклама е сключвала фирмата "Пиеро 97", чийто основен кредитор е банката на Цветан Василев КТБ

Пред "Капитал" Бареков заяви, че през януари следващата година ще регистрира новата си партия, чието име най-вероятно ще преповтаря името на движението му "България без цензура". Дотогава той възнамерява да прехвърли на друг собствеността си в компанията "Ноу фрейм медия България" АД. "Ще се опитам първо да продам дружеството на чужд инвеститор. Защото не искам от участието ми в него да се правят каквито и да е спекулации", заяви той.

Накратко, всички източници на финансиране на политическия проект на Николай Бареков (както и негови лични) могат да бъдат свързани с Цветан Василев. Той получава заплатата си от свързаната с него TV7. Мащабното турне в страната е платено от същата телевизия. Бившият водещ дори е получил през 2009 г. ипотечен кредит от КТБ, при положение че банката принципно не предлага такава услуга за физически лица.

Какъв е сценарият, написан за Бареков, е трудно да се отгатне отсега. Може би просто кукловодите са решили, че ще им е по-изгодно сами да си направят партия, отколкото да се разбират всеки път с тези на власт. Сигурното е в тази история обаче е, че бившият телевизионен водещ е поредната марионетка, издялкана набързо в часовете по политическо инженерство.

Оригинална публикация 

www.blitz.bg | 08.11.2013 

Бившата партньорка на Витомир Саръиванов в сутрешния блок на TV7 – Мая Костадинова, ще дава „Жега” в ефира всяка неделя от 22,30 ч. През последния месец мястото й в „Добро утро, България” зае Диана Радева, а журналистката се връща с горещи разследвания към старата си любов – кримките.Дебютът й ще се случи още на 10 ноември в изцяло обновено студио и с отговор на въпроса „Кой уби Георги Илиев?”. Казусите в „Жега” ще бъдат коментирани от социални анализатори, професионалисти от службите за сигурност и психолози, а случаите ще бъдат разплитани от топрепортерите Асен Иванов, Диляна Гайтанджиева, Илияна Шишкова и Гергана Костова.

Оригинална публикация

Segabg.com I Десислава КОЛЕВА I 1.10.2013

Въпреки новостите в сутрешните блокове тази есен те събират много по-малко аудитория, отколкото през размирния февруари

Стари водещи – нова телевизия; нови водещи – стара телевизия, и най-млади водещи – най-стара телевизия. Всичко това на нов фон. Няма объркани зрители обаче, защото публиката бе подгрявана цяло лято за немислимата допреди месеци промяна в сутрешните блокове.

Ефирът тази есен наистина обещаваше да е интересен най-вече заради разтърсващите рокади в телевизионните тандеми. Естествено, това се отрази на рейтингите, а битката за зрители стана ожесточена. Въпреки новостите обаче сутрешните блокове и публицистичните предавания в момента събират далеч по-малко зрители, отколкото в бурните дни между 18 и 24 февруари, когато след хилядните протести в страната Бойко Борисов подаде оставка. Тогава имаше ясно изразен интерес към публицистика, който в началото на тази есен въпреки продължаващите четвърти месец протести и очакваното (но несъстояло се) голямо завръщане на депутатите след лятната ваканция е спаднал наполовина.

Всичко започна от едно интервю и въпроса "Кой предложи Пеевски?". В интервюто си с премиера Пламен Орешарски най-разпознаваемата сутрешна двойка на екран – Ани Цолова и Виктор Николаев, вбесиха иначе хладнокръвния финансист с настойчивия въпрос. След него

"бяха напуснати от бТВ"

и съвсем скоро стана ясно, че отиват в прекия си доскоро конкурент – "Нова". По това време се случваше и нещо небивало в историята на бТВ – сутрешният блок беше отстранен в летен отпуск. Това бе добре дошло за управляващите. БТВ започна трескаво да търси заместници на Цолова и Виктор и се спря на познати репортери без опит във воденето. Генка Шикерова и Константин Караджов тръгнаха силно няколко дни преди колегите им Ани и Виктор по Нова.

В първия ден на пряк сблъсък "старите водещи" събраха повече зрители по новата телевизия. Което на сутрешния блок на Нова – "Здравей, България", не му се бе случвало скоро. Да проследят дебюта на Ани и Виктор на 9 септември са били любопитни 238 642 зрители, което дава на Нова дял от 33.76 от аудиторията в сутрешните часове по данни на пийпълметричната агенция ГАРБ. В този ден сутрешният блок на бТВ са гледали 224 966 зрители, което прави 31.81 дял от аудиторията.

Вторият работен ден на Ани и Виктор в Нова вече не бе толкова успешен и колегите им от бТВ ги изпревариха в надпреварата на зрители. На 10 септември сутрешният блок на Нова е гледан от 193 765 зрители, а този на бТВ – от 229 759 зрители, показват данните на ГАРБ. Така и двата канала се обявиха за победители в началото на сезона.

Доста назад в битката на 9 септември остава блокът на БНТ "Денят започва". Той е гледан от едва 42 715 зрители, което прави 6.052 дял от аудиторията. Канал 1 също заложи на смела промяна и довери едни от най-оспорвани часове в ефира на най-младите си репортери – Ася Методиева и Росен Цветков. На тях сега лежи цялата тежест да върнат вниманието на зрителите сутрин към блока "Денят започва", който по едно време дишаше във врата на Нова, но от началото на есенния сезон все още е отчетливо трети по гледаемост.

Още по-назад остава блокът на другия национален канал – ТВ7, който също претърпя доста промени от по-друг характер. Неговото лице, директор, водещ и коментатор Николай Бареков сега се е запътил към политиката. Във въпросния знаков ден за сутрешния ефир – 9 септември, 29 766 зрители са решили да се събудят с "Добро утро, България".

Общо взето, след дебюта на Цолова и Николаев наследниците им в бТВ

върнаха лидерството

на сутрешния блок. Новите водещи, и особено Генка Шикерова, бързо влязоха в час с някои успешни интервюта като това с лидера на ДПС Лютви Местан, който около 20-ина минути се упражняваше във висок наратив само да не "отговори кой е предложил депутата, магистрата и експерта" Делян Пеевски за шеф на ДАНС. "Тази сутрин" е такъв безапелационен първенец на рейтингите, че дори Бойко Борисов не можа да го пребори срещу кака си. Именно от ефира на бТВ сестрата на бившия премиер го би по гледаемост преди дни, докато той сипеше мъдрости по Нова. Макар да няма данни как се е почувствал иначе чувствителният на тема рейтинг Борисов, според статистиката на ГАРБ разликата е била направо обидна – сестра му Красимира Иванова е привлякла 36.4% дял от аудиторията, а той – само 22.4%.

Колкото и да е любопитен с разместванията новият телевизионен сезон, зрителите му са в пъти по-малко от горещите дни на политическата пролет. Своеобразни рекорди в броя на зрителите бяха постигнати например на 20 февруари – когато Борисов подаде оставката си. Сутрешните блокове в онзи ден са гледани от 520 657 зрители по бТВ, 154 104 – в редовното време на блока на Нова и след това от 201 261 в удължения блок след новините. БНТ пък събира 124 044 зрители, а извънредното новинарско предаване след блока – над 210 хил. души.

Същият извод се налага и при сравнението на аудиторията на публицистичните предавания. Едно от най-гледаните е "Лице в лице" по бТВ точно преди централните новини. При завръщането си в есенния ефир след лятната ваканция Цветанка Ризова и Димитър Цонев постигат 35.574 дял от аудиторията с приковани 423 367 зрители пред екрана. Следващите дни зрителите падат с около 80 хил., но след това стигат дори до 435 хил. Това обаче е далеч от рекордните над 760 хил. българи, които са гледали предаването на Ризова и Цонев на 20 февруари, когато започна политическата криза.

Публицистиката на БНТ събира доста по-малко зрители. Най-рейтинговото публицистично предаване на БНТ остава "Панорама". На 13 септември Бойко Василев са гледали 272 653 души, или над 11.9 дял от аудиторията. По това време обаче бТВ с развлекателните си формати "Аламинут" и "Комиците" събира в пъти повече интерес. "Комиците" например са абсолютен лидер в петъчната вечер, като на 13 септември са предпочетени от над 580 хил. българи. Дори новото музикално шоу по Нова – "Х Фактор", събира значително по-малко зрители. Същата вечер по същото време "Х Фактор" са гледали 429 449 зрители.

Другите публицистични предавания на БНТ – "Открито" с Валя Ахчиева и "Референдум" с Добрина Чешмеджиева, също се представят скромно. Например "Открито" на 11 септември гледат 83 873 души, а "Референдум" на 17 септември – 150 988 души.

Силен оспорван сезон започна в развлекателните предавания, след като бТВ и Нова заложиха на два конкурентни формата. Естествено, те започнаха по едно и също време, но битката спечели бТВ. В неделя, 15 септември, първият епизод на приключенското риалити "Африка: звездите сигурно са полудели" е

заинтригувал 679 026 българи,

което е 27.73 дял от аудиторията. Срещу него по Нова започна поредното издание на "Вип Брадър", което събира по-малко – 550 хил. зрители, или 22.51 дял от аудиторията. По това време "По света и у нас" събира едва 178 350 души, а игралният филм след новините "Петият елемент" на Люк Бесон е привлякъл още по-малко – 129 518 души.

На следващия ден – 16 септември, Нова отново пуска два часа от "Вип Брадър" вечерта. Риалитито събира близо 562 хил. души, което прави 25.869 дял от аудиторията. Двата часа с конкурента "Африка…" по бТВ обаче отново са по-гледани – 738 920 българи са предпочели да се пренесат на Черния континент с родни звезди, отколкото да гледат други родни звезди, които се карат за достъп до печката, затворени в една къща. "Африка…" избягва прякото конкуриране с музикалното шоу за таланти на Нова "Х Фактор". След 21 ч. то е предпочетено пред кулинарното шоу на бТВ "Щипка сол". Музикалното предаване на 17 септември са гледали малко над 590 хил. души, докато "Щипка сол" са гледали близо 551 хил. зрители, което може да се определи като изненада, защото все пак "Х Фактор" е познат и успешен формат. А бТВ рискува с новото предаване.

Каквито и риалити и шоупрограми да измислят телевизиите, най-гледните предавания не само по бТВ, но и в целия ефир безапелационно остават турските сериали. Явно нищо не може да замести за българския зрител двата епизода на "Огледален свят", които бТВ остави в четвъртък вечер. Те продължават да събират над 1 млн. души. Например в седмицата 9-15 септември турският сериал събира 1 180 660 зрители, а вторият епизод дори повече – 1 236 880 души. Това означава над половината от дела на аудиторията в този часови пояс. За сравнение "По света и у нас" по БНТ, което върви срещу първия епизод на "Огледален свят", е гледано от 236 624 души (10.6 от аудиторията).

Както обаче е популярно да се казва, най-интересното предстои. Например да видим отново премиера Орешарски срещу Ани Цолова и Виктор Николаев. Белким им отговори на въпроса "Кой предложи Пеевски", защото много канали за сменяне не останаха, а отговорите на Мая Манолова, че тя е предложила Пеевски, са жалки.

Оригинална публикация 

Dnevnik.bg I 19.09.2003

Две големи телевизии обявиха днес, че сменят шефовете на новините си.

В обществената БНТ дирекция "Информация" ще бъде оглавена от журналиста Даниел Чипев, който досега беше заместник на изпълняващия тази длъжност Бойко Василев.

Приоритет на Чипев ще е продуцирането на съдържанието на нови медии, между които и социалните мрежи, ще продължи партньорството с онлайн медиите, започнало чрез "Новините в 100 секунди", ще развива публицистичния блок "Още от деня" в късния часови пояс.

Чипев започва кариерата си в БНТ през 1997 г., но е работил също и в теленизия "Ден" и Нова телевизия. Бил е водещ на новините в БНТ, а от 2010 г. и техен продуцент.

Директор "Новини и актуални предавания" на TВ7 и NEWS7 става Миляна Велева, която досега беше изпълнителен продуцент на дирекция "Спорт".

Назначението на Велева идва след промени в ръководството на ТВ7 и NEWS7, последвали след напускането на единия от двамата изпълнителни директори Николай Бареков. Тя поема поста от Жени Павлова, която пък се издига в член на борда на директорите на NEWS7, ще отговаря основно за актуалните предавания и ще следи и стратегическото развитие на информационния канал.

Миляна Велева е трупала журналистически стаж във вестниците "7 дни спорт" и "Сега", телевизиите Ринг, БНТ, TВ7 и NEWS7. Нейна сестра е вицепремиерът и министър на правосъдието Зинаида Златанова.

Оригинална публикация

ТВ7, Новини в 12.30 часа | 11.09.2013

Николай Бареков напуска поста изпълнителен директор на ТВ7, News7 и Super7. От 16 септември той започва телевизионния проект България без цензура. Предаването ще бъде продуцирано от продуцентската компания No frame media. То ще се излъчва в понеделник, сряда и петък и ще бъде в 20 града в България. Бареков потвърди, че ще има политически проект, в който той ще участва и се надява България без цензура да постави началото на ново гражданско движение за дълбоки реформи в страната.
Николай Бареков: Това е граждански проект, медиен проект. Това не е политически проект. Искам да направя това абсолютно уточнение в самото начало. Това е проект, отворен към всички граждани на Р България и всички политически сили. Те са канени, добре дошли са. Единствената ми молба към тях и условието е да не политизираме това събитие. И всички кметове, общински съветници, представители на политически сили, които ще бъдат заедно с нас, за да чуят гласа на хората, ще трябва да се съобразят с условието да не обявяваме техните политически пристрастия. Искаме тази кампания да има и своето позитивно начало. Обществото е крайно разделено към настоящия момент. То е политически много настроено едни срещу други. Искаме тази кампания освен да чуем гласа на хората,за да разберем накъде трябва да вървим като държава, да покажем и едно позитивно начало. Да дадем и да подарим на хората мигове на прекрасно настроение, да се почувстваме общност, да напълним площадите на страната, да се почувстваме единни, да се почувстваме заедно, да се почувстваме сякаш имаме наистина нещо, което ни споява и обединява като нация.
Нешка Робева: Приветствам проекта, смятам, че е необходим на България.
Деси Добрева: Аз съм човек, който определено иска и винаги ще подкрепя добрите каузи. Действително се надявам, че ще успеем заедно кой с каквото може да помогнем на колкото се може повече хора. Ако можем да помогнем цялостно на нашата държава, ще стане най-добре това.
Николай Бареков: Аз сам си тръгвам от телевизията по собствено желание. Никой не ме е гонил, нито ме е освобождавал. Аз съм провел своите разговори с компанията собственик Alegro capital и съм стигнал до споразумение, че това е най-доброто решение и за двете страни. Как оставям телевизията? Оставям я в прекрасна спортна форма. Ето ги данните пред мен. Искам да ви цитирам само няколко цифри. За последната една година имаме ръст на рейтингите средно с над 100%. Да, политически проект, в който аз ще участвам нов ще има. В това няма никакво съмнение. Това няма да бъде лидерски проект. Това няма да бъде проект, който наподобява всички сегашни проекти. Общо взето идва някъде от някъде някой, прави нещо, хората му вярват, това е поредният месия, хората гласуват за него, той взима властта и се провала съответно. Това ще бъде проект, който ще тръгне от долу, от българските региони, от българските граждани. Именно това е смисълът на България без цензура. Смятам да използвам тези мои качества като организатор, като водач, ако щете и да поставя началото на гражданско движение, което да цели дълбоки и пълни реформи в държавата. Говорим за управление, които трябва да тръгне от самите граждани, включва в себе си изключителна експертност, каквато само гражданите имат, прозрачност и управление, което да бъде само в полза на хората, с грижа за тях, а не с грижа за банковите сметки. 

Медиапуул I 20.08.2013

Директорът на ТВ7 Николай Бареков съобщи във вторник, че през есента напуска този пост, тъй като официално влиза в политиката с Гражданско движение "България без цензура", което вече е регистрирал и той е негов председател. Политическият проект на Бареков стартира с едноименно телевизионно предаване, което започна малко след парламентарните избори с обиколки из страната.

Водещият заяви пред БГНЕС, че няма да напуска предаването.

"Честно казано това предаване няма нужда и от водещ, то просто има нужда от организатор", казва Бареков. На въпрос дали ще бъде водещ в предаването, той отговори: "Организатор да го наречем".

"Надявам се обаче, че като политическо движение, аз ще бъда търсен и ще бъда уважаван и от останалите медии, най-вече другите големи телевизии, защото искам да подчертая дебело – политическата система има нужда от коректив. Аз и това, което правя, се явяваме коректив на цялата политическа система. Ние сме срещу всички стари партии", каза Николай Бареков.

През септември, когато ще имаме и среща с всички български медии, ще поставя изискване към трите партии в парламента да се съберат и да гласуват дата за предсрочни избори, съобщи той.

"За да стихне малко напрежението сред хората и да могат новите формации, сред които съм и аз, да се готвят, за да участват в един нормален изборен процес", поясни Бареков.

От ноември миналата година ТВ7 е собственост на британски фонд, но подозренията са, че зад него отново седи контролираната от КТБ медийна група на Ирена Кръстева и Делян Пеевски. След парламентарните избори през май, когато медийната група рязко смени курса и от подкрепа на ГЕРБ и Бойко Борисов мина в тяхна опозиция, се заговори, че Пеевски и компания възнамеряват да изместят ГЕРБ от политическата сцена с нова популистка партия, чиято ориентация да е център-дясно.

Бареков заяви, че влизането му в политиката е "неизбежно".

"Аз нямам друг вариант да участвам в промените в нашата държава, които са наложителни и нямам друг вариант да бъда ефективно полезен за хората, чиито интереси защитавам в "България без цензура". Смятам, че това е неизбежно", каза той пред БГНЕС.

Попитан дали ще прави партия, Бареков отговори, че няма друг вариант за влизане в политиката без да се мине през партии. "Честно казано за мен трите партии БСП, ДПС и ГЕРБ със своето нелепо поведение във властта през последните години, направиха думата "партия" мръсна дума, както преди това направиха мръсна дума и думата "коалиция", поясни той.

Мисля, че в Реформаторския блок няма нищо реформаторско – в лицата на Костов, Кунева, Трайчо Трайков и Касим Дал. Мисля, че политиците на прехода, включително и Бойко Борисов са тотално изчерпани, допълни Бареков.

Гражданско движение "България без цензура" ще създаде офиси във всички градове на страната по инициатива на местните хора, които искат да бъдат част от това движение, а дали собствено е субектът, който ще може да участва на избори, това вече е въпрос на Изборен кодекс и на развитие на самата платформа, каза още Бареков.

Смятам, че ще се стигне до искането на политическо движение с различно име от това на "България без цензура", защото все пак "България без цензура" е един много успешен, но все пак телевизионен, а не политически формат, съобщи Бареков.

Не може човек да бъде отдаден на гражданската си кауза, да бъде всеки ден в провинцията при българските граждани и същевременно да се титулува изпълнителен директор, каза той. За една година на този пост и за общо 3 в телевизията, аз постигнах много добри неща, показателите са изцяло позитивни, телевизията е вдигнала десетки пъти рейтингите си, над 5 пъти е вдигнала и приходите си, за част от което аз имам заслуга, поясни Бареков.

Той уточни, че не влиза в политиката, за да бъде "патерица или опозиция".

"Искам властта. Искам българските граждани да дадат властта на нови хора и ние да поемем отговорност за управлението на нашето отечество с грижа за хората, а не с грижа за банковите им сметки", заяви Бареков.

Попитан дали ще отиде в бТВ, Бареков е категоричен: "О, не, не. В бТВ мога да отида само като гост на сутрешния блок".

Той също така се разграничи от лица като Бисер Миланов- Петното, чиито услуги използваше в тв предаването "България без цензура"

"Учуден съм как пускат Бисер Миланов в Народното събрание", коментира Бареков във вторник пред "Дневник".

"Моля ви, не ми ги пришивайте тези хора. Виждал съм покрай предавания и участия, но нямат нищо общо с мен", отговори той с въздишка на въпроса дали в неговото сдружение ще се включи Бисер Миланов и хора от обкръжението му.

Името на Миланов се свърза с това на бившия изпълнителен директор на ТВ 7, след като в социални мрежи се появиха видео и снимки от разговор помежду им. Малко след това Петното и хората му се опитаха да предизвикат провокации на един от протестите срещу кабинета Орешарски. Бисер Миланов беше начело и на акциите пред Висшия съдебен съвет (ВСС), както и се появи на среща с премиера Пламен Орешарски и други протестиращи.

"Истината е, че полицията трябва да си свърши работата. Учуден съм как го приемат в Народното събрание, явно има благодетели", коментира Бареков.

Оригинална публикация

в. Капитал Daily | Паулина Михайлова, Весислава Антонова I 19.03.2013

"Близу" спира програмите на TV7 заради увеличение на таксите 17 пъти

След войната между "Булсатком" и bTV на екраните сега започна нова – този път между "Близу" и TV7. Екшънът явно има втора серия. Като почти всеки римейк и този се очертава леко по-скучен. Най-малкото защото в случая не се разиграва сблъсъкът на титаните – "Булсатком" е най-големият доставчик на телевизия в държавата, а "Близу" все пак е втори (виж графиката). TV7 пък за разлика от bTV няма толкова голяма гледаемост (меко казано). Войната обаче си е война и никога не се знае със сигурност как ще завърши. Ясна е обаче причината – пари.

Фактологията

Програмите TV7, Super7 и News7 (доскоро Би Би Ти) ще бъдат спрени в мрежата на кабелния оператор "Близу" в следващите няколко дни, обявиха от компанията в понеделник сутрин. "Въпреки усилията ни не успяхме да постигнем споразумение с TV7 и по закон сме задължени да преустановим излъчването на програмите. Super7 и News7 ще бъдат спрени в понеделник в 12.00 ч.", пише в официалното съобщение от оператора. За момента не е ясно кога абонатите му ще останат и без основния канал от групата, но се очаква това да се случи до дни. Причината е, че TV7 е поискала десетки пъти по-висока цена от "Близу", за да излъчва програмите й, обясниха от доставчика. "Подобно увеличение е в пъти повече от приетите норми за индустрията и би довело до покачване на тарифите към клиентите на "Близу". Компанията ни се съгласи на четирикратно увеличение на таксите, но тази оферта не беше приета от TV7. Отделно TV7 отказват да ни предложат договор за News7. Преговорите продължават и се надяваме да подновим излъчването на каналите в най-скоро време", обясняват от оператора. Позицията на "Близу" е подобна на тази на "Булсатком" по време на спора с bTV – че производителят на съдържание иска от кабелните оператори непосилна цена, а в същото време е готов да предложи програмата си безплатно по цифровия ефир, плащайки за това на мултиплекса.
Според изпълнителния директор на TV7, News7 и Super7 Николай Бареков от кабелния оператор са се държали ултимативно и арогантно. Той коментира пред "Капитал", че от "Близу" си представят как едва ли не трябва да излъчват трите телевизии от групата за 20 хил. лв. на месец, което е недопустимо. "Арогантността срещу нас стигна дотам от "Близу" да ни предложат да откупят само мачовете от българското футболно първенство, които излъчваме в нашия ефир. TV7 и групата канали бяхме третирани като амбулантен търговец, който продава програмите си на парче." Бареков уточни, че няма преговори с каналите и информацията, която "Близу" дават, че такива се провеждат, е невярна.

Версиите

Според източници от пазара хипотезите за случващото се са две.
Първата версия е, че TV7 преследва чисто финансов интерес. По думите на отлично запознат експерт от бранша телевизията е поискала от "Близу" занапред да й плаща по 1 лв. на абонат на месец за трите й канала, при положение че цената досега е била 0.06 лв. "Факт е, че медията инвестира доста напоследък и най-вероятно се опитва да осребри вложенията си", каза един от източниците на вестника. Ако тази версия е вярна, то TV7 демонстрира "мускули", които поне на този етап няма. По последни данни от пийпълметричния панел на GARB пазарният дял на TV7 за периода 1.01.2013 -17.03.2013 е 4.9% (за сравнение, лидерът на пазара bTV държи 36%), а в праймтайма, т.е. най-гледаното време от 19.00 до 23.00, делът от аудитория на TV7 e 3.65%. Затова и поставянето на ултиматуми към разпространител от ранга на "Близу" е доста рисковано упражнение за не особено мощната телевизия с амбиции да се мери с гледани канали като Nova и БНТ.
Силната позиция в момента на TV7 е основно покрай придобиването на правата върху футболните срещи от българското първенство през пролетта. Мачовете ще се предават по TV7 и News7. Телевизиите ще излъчват по три мача от всеки кръг, като ще имат първи, трети и четвърти избор.
Интересното е, че от нито един от другите кабелни и сателитни оператори, запитани от "Капитал", не съобщиха да имат подобен проблем. Договорите им с TV7 обаче изтичат по различно време. Този на "Близу" е бил до края на 2012 г. "Нашият договор изтече в края на миналата година и да – имаме увеличение в таксата, която плащаме, но смятаме, че това е нормално за медия, която инвестира в съдържание", каза Мария Божилова, директор "Продажби" в "Нет 1". Договорът на "Мобилтел" има още месеци срок, същото важи за БТК. Според други източници драстични увеличения на цените не са поискани и от малките и регионални кабелни оператори. От "Булсатком" не дадоха коментар по темата, но според външни за компанията източници споразумението между сателитния доставчик и TV7 е изключително крехко.
По-интересна е втората хипотеза – че "Близу" може да се е оказал "на радара" за покупки на собственика на Корпоративна търговска банка Цветан Василев – именно с него се свързва TV7. Пак той е мажоритарен собственик на БТК, а в неговата орбита са и мултиплекс операторите за предстоящата цифровизация на ефира. От друга страна, фондът EQT, който понастоящем е собственик на "Близу", обмисля дали да не излезе скоро от българската си инвестиция. И макар и процедура за продажбата да не е стартирала, индустрията очаква това да стане още в рамките на тази година. От тази гледна точка сегашните действия на TV7 се вписват перфектно в евентуална кампания, която да направи чуждестранните притежатели по-сговорчиви към недотам атрактивни оферти.

И клиентите

За момента "Близу" просто ще замести трите канала на TV7 с други. Всъщност съвсем наскоро парламентът прие окончателно промени в Закона за защита на потребителите, които третират именно подобни казуси. Според новия регламент, ако даден доставчик лиши абонатите си от определени канали, то те могат да прекратят договора си с него само с едномесечно предизвестие, независимо за какъв срок е той принципно. "Договорът с "Близу" е за определен брой, а не за конкретни програми. По тази причина договорите остават в сила. За в бъдеще при преподписването им ще се определя кои точно програми са включени в пакета", е позицията на оператора по тази тема. Като се има предвид сравнително слабата гледаемост на трите канала обаче, излизането им от схемата на цифровия доставчик едва ли ще предизвика тълпи от отказващи се клиенти.

Стр. 1, 9