Няма пречки за отразяването на имената на компаниите при социално-отговорни кампании

БДВО I  20.07.2016

На дискусията вчера, организирана от БДВО, много участници поискаха коректно отразяване на инициативите в полза на обществото, независимо от кого са организирани

Няма пречки при отразяването на имената на компаниите в електронните медии, когато става въпрос за социално отговорни кампании и инициативи, въпреки че практиката това да не се случва все още продължава. Това стана ясно на организираната от БДВО дискусия на тема „Кой стои зад доброто? Всички гледни точки за отразяване на компаниите в електронните медии“, която се проведе вчера в „Офис на открито” в градината на ул. Кракра 16.
Дискусията успя да събере медийния регулатор и много бизнес и професионални организации в сферата на НПО, медиите, ПР и рекламата – СЕМ, БДВО, БАПРА, БДФ, Фондация „За нашите деца“, Българска мрежа на Глобалния договор на ООН, MediaMixx, АБРО, БАР, НСС, БАКА, както и представители на Мтел и Софарма.
Голяма част от участниците се съгласиха, че проблемът за неспоменаването на имената на компаниите и организациите, реализирали КСО проекти, е съществен. Този проблем, популярен в ПР средите като „една компания направи едно добро“, произтича от липса на разбиране и желание от страна на медиите да популяризират компаниите, стоящи зад каузите. Друга причина е автоцензурата от страна на журналистите и интервюираните в медиите поради непознаване на законовата рамка по въпроса. Представителите на СЕМ, които взеха участие в дискусията, специално подчертаха, че няма забрана за споменаване на търговски марки, когато те не съдържат характеристиките на скрито търговско съобщение и цитираха издадените от регулатора още през 2012 г. Методически указания.
Представителите на НПО сектора, ПР и рекламните организации изтъкнаха ползите за обществото от споменаването на имената на компаниите за по-добра информираност на хората, за популяризирането на важни за обществото ценности и за повишаването на чувствителността към хората от по-уязвими социални групи. Присъстващите представители на медийни организации обаче настояха, че има пречки при отразяването на търговски марки и насочиха вниманието към невъзможността в една програма да се включат много новини, свързани с КСО проекти.
В хода на дискусията бяха повдигнати още темите за отсъствието на „добрата новина“ от медийния дневен ред, слабото присъствие на икономически теми и трудността бизнес новини да бъдат отразявани.
Организаторите от БДВО подготвят декларация от името на участниците в дискусията, чиято идея е организациите да поемат ангажимент да работят за по-добра информираност за хората, за коректното отразяване на информацията и за разпространението на важните за обществото ценности.
 

Кой иска да оглави Българското национално радио?

КЛУБ Z I 13.04.2016

Почти цялото ръководство на Янкулов кандидатства за мястото му

Два дни остават до крайния срок – 15 април, в който претендентите за шеф на БНР трябва да подадат документи и концепции в СЕМ. Между другото, в същия срок трябва да се заявят и кандитатите за Съвета за електронни медии, като амбицията на парламента е да попълни квотата си до 27 април. Обновеният вече СЕМ трябва до 10 май трябва да отсее кои от кандидат-директорите на БНР ще останат на финалната права.

До този момент кандидатите, за които се знае, не са малко, макар че официално явно ще изчакат последния момент да подадат документите си.

Инициативен обществен комитет издига Петър Пунчев за директор на "Старата къща", както наричат БНР. В комитета влизат радиоводещата Божана Димитрова, бившата директорка на БНР Поля Станчева, бившият член на СЕМ Мария Стефанова, издателят Иван Гранитски и други. Членовете на Обществения комитет предлагат Пунчев, "водени от желанието за бързо и трайно преодоляване на кризата в държавното радио".

Петър Пунчев
Петър Пунчев е журналист, един от някогашните създатели на Нощния блок на "Хоризонт". През 1992 г. заедно с Константин Тилев правят първото частно радио в България – Радио FM+, а по-късно създава "Фреш" и "Мила Голд". Пунчев бе дългогодишен председател на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО), ръководил е медийни групи в Украйна и Сърбия.
През 2009 г. Комисията по досиетата обяви името му сред сътрудниците на бившата Държавна сигурност, работили на ръководни постове в частните медии. Членовете на издигналия го инициативен комитет Божана Димитрова и Иван Гранитски също имат досиета.

Поне четирима от сегашното ръководство на радиото също ще "опитат късмета си" в надпреварата за стола на Радослав Янкулов, който атакува конкурса пред съда, но не е обявил намерение да се кандидатира за нов мандат.

Сегашният член на Управителния съвет на БНР Христин Стрижлев е един от възможните избраници. Той е юрист по образование, още в зората на демокрацията се опита да прави частни радиостанции в Плевен, после дълги години е управител на "Фреш" и "Мила голд", които създава заедно с Пунчев.

Христин Стрижлев
Твърди се, че той е кандидатурата, която депутатът от ГЕРБ Лъчезар Иванов, член на медийната комисия, известен като Лъчо Мозъка, ще се опита да наложи като подкрепена от ГЕРБ. Зад него стоял и Константин Каранов – собствених на фирма "Техно", който е в бизнеса с професионално звукозаписно и видео оборудване и фирмите му са основен доставчик на БНТ и БНР. Каранов е близък на Лъчезар Иванов – при проверка на данъчните през 2011 г. в декларацията на Иванов фигурира "частен заем" от 149 947 лева, дадени му от Каранов.

Стрижлев не се ползва с подкрепата на протестиращите журналисти от БНР. Нещо повече, те смятат, че никой от настоящото ръководство на радиото не трябва да участва в бъдещото му управление. Затова не са добри и прогнозите за настоящия директор на Радио "София" към БНР Митко Димитров.

Митко Димитров
В момента дирекцията за държавна финансова инспекция проверява дали Митко Димитров е изплащал хонорари на хора, които нямат отношение към дейността на БНР, например 700 лв. месечно на тъста си Юлий Огнемиров, живеещ в Испания, твърди сайтът Студия Трансмедия, цитирайки официално писмо от АДФИ. Журналисти от БНР твърдят, че при някои от кандидатурите силно прозират частни интереси.

Един от настоящите журналисти в БНР, леко низвергнат, също заяви намерението си да участва в надпреварата.

Петър Волгин
Петър Волгин написа в профила си във фейсбук:

Скъпи приятели, ше се кандидатирам за генерален директор на Българското национално радио. През последните три години настоящото ръководство, подкрепяно безрезервно от пожизнения председател на СЕМ /в оставка!?!?!?/, направи всичко възможно, за да съсипе БНР. Нанесените щети върху Националното радио са огромни. Те са от морален, професионален и финансов характер. Ще са нужни огромни усилия, за да бъде изправено Радиото отново на крака. Смятам, че с моите колеги и приятели в БНР можем да направим това. Вярвам, че можем да превърнем Радиото в модерна, независима медия, която ще се съобразява единствено с интересите на своите слушатели, а не с капризите на властта – политическа и икономическа. С колегите сме доказали, че можем да правим смислени и слушаеми предавания. Значи сме в състояние да направим смислено и слушаемо Радио. Освен на хората в БНР много разчитам и на вашата помощ. Пишете ми какво мислите за Радиото и какво в него трябва да бъде променено, за да бъде то истински лидер в ефира. Очаквам мненията ви и се надявам на подкрепата ви!

Във фейсбук левият бунтар и водещ в момента само на "12+3" получава страхотна подкрепа. Не е ясно дали към нея ще се присъединят членовете на СЕМ.

Иво Тодоров
Бившият програмен директор на БНР Иво Тодоров също ще е един от "състезателите". Преди да поеме шефското кресло в БНР, от което внезапно бе уволнен миналата година, Тодоров работи като журналист и продуцент на информационни програми в „Дарик”, НЕТ и „Експрес”. Главен редактор на “Здравей, България” и „Часът на Милен Цветков” в Нова телевизия, в същата медия работи още за Dancing Stars, “Всяка неделя”, Big Brother 4, както и в сценарния екип на сериала “Забранена любов”. Главен редактор на сп. ”Мениджър”. Водещ на сутрешния блок на програма „Христо Ботев” на БНР. Има издадени 6 книги – поезия, разкази и роман. Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти.

Михаела Божидарова
Михаела Божидарова е не само част от управленския екип на Янкулов, но и в близки отношения с него. По професия фотограф, тя тя е изпълнителен директор от 2013 г., а според визитката й в радиоръководството, "професионалната й реализация е в сферата на мениджмънта, рекламата, маркетинга, продажбите и PR-а. Ръководител "Реклама и маркетинг" на БНР.

Анюта Качева
Още един член на ръководството – Анюта Качева, член на УС, е сред предполагаемите кандидати за генерален директор на БНР. Известна е като добър преводач от скандинавски езици.

За две кандитатури усилено се шепне по коридорите на "Драган Цанков" – на двама бивши генерални директори.

Александър Велев
Единият – Александър Велев – няколко месеца след мандата си през 2001-ва отсече, че за него "радиото е затворена страница" и оглавява Граждански съюз "Промяна" , чиято програма изработват Стоян Александров, Кольо Парамов, Андрей Пръмов…

Другият – Валерий Тодоров, изкара два пълни мандата като директор на БНР и не се е заричал, че няма да се върне отново.

Оригинална публикация

Иво Атанасов: Има законови основания да се поиска прекратяване на мандата на директора на БНР

www.cross.bg | 13.01.2016

Членовете на Съвета за електронни медии не са потвърдили на редовното си заседание вчера акта за административно нарушение на предаването "Деконструкция", което означава, че това основание, послужило за сваляне на предаването от ефир, вече не съществува. Това каза в ефира на Националното радио Иво Атанасов от СЕМ. Той съобщи, че двама са гласували "за", двама "против" и един член на СЕМ не е участвал в гласуването. При два на два не можа да стане наказателно постановление и по този начин, ако това само е било основанието на г-н Янкулов за сваляне на предаването "Деконструкция", това основание вече не съществува, обясни той. СЕМ е разгледал отговора на генералния директор на БНР. В него той посочва и други мотиви, че системно това предаване нарушава Закона за радиото и телевизията, едностранчиво представяне на фактите, не се допускат опоненти, ограничава се свободата на словото. Общо взето, в този нюанс са аргументите за свалянето на предаването, каза Атанасов. Имаме законови основания да поискаме предсрочно прекратяване на мандата на директора на БНР, членът на СЕМ. Вие ще видите, като дойде стенограмата, относно процедурата по сваляне на предаване, че не е извървяна. В това действие на г-н Янкулов и на Управителния съвет аз видях вече основание в Закона за радиото и телевизията да се откликне на искането на протестиращите от 10-и май миналата година за предсрочно прекратяване на мандата на г-н Янкулов, тъй като вече имаме основание в самия Закон за радиото и телевизията, защото са нарушени принципите за радио- и телевизионна дейност. Затова предложих да открием тази процедура, но това не беше прието – имаше 1 глас "за", 1 "въздържал се" и 3-ма "против", коментира Иво Атанасов. По повод идеята за обединяване на БНР с БНТ по финансови причини, Атанасов заяви: Винаги съм бил против сливането на двата обществени оператора и сега, ако се иска становището на СЕМ, а ние имаме право да даваме мнение по законопроекти, моето гласуване ще бъде "против". Едва ли ще има намаление на разходите, по-скоро се преследват други цели, но това би изострило ситуацията в медийната среда, вместо да направи подобрение.
реклама

Оригинална публикация

Разговор с Мария Стоянова, член на СЕМ, за скандалния турски филм за България на Ал Джазира

Нова телевизия, Здравей България | 11.01.2016 | 09:16

Тема: СЕМ за скандалния турски филм за България
Гост: Мария Стоянова, член на СЕМ

Водещ: В студиото е Мария Стоянова от СЕМ, защото тя вече подаде жалба в офиса на британските си колеги, нали така, срещу филма, който беше излъчен в деня или около деня на височаещото турско посещение тук, в България. Филм, който поставя България в особена ситуация, меко казано, предизвика изключително много коментари за тези, които са изпуснали какво излъчи Ал Джазира за България, припомняме ви накратко. И след това ще кажем институциите защо реагират. 
„Джамията беше унищожена по време на сутрешната молитва…”
Репортер: Историята на тази песен продължава с разказ как на мястото на джамията е построена църква, а невинните деца мюсюлмани са принуждавани да се кланя на Бог. И ако нея можем да приемем просто като художествено творчество, то филма на турската журналистка Йалдъ Йанат по-нататък претендира за историческа действителност. 
-Балканите са били много турско място преди войните, почти половината население е било мюсюлманско.
-През 19 в. Турците са били мнозинство в България, т.нар. българи са били малцинство. 
-Акцентът на филма ясно бе поставен в началото. 
Репортер: Случайно или не, излъчването на филма съвпада с няколко събития – посещението на турския министър-председател Ахмет Давутоглу в България и една знакова годишнина. След броени дни турците у нас почитаха паметта на жертвите от възродителния процес в Кърджалийско. Кадри от тези чествания попадат и във филма. 
-Част от един доста голям процес, който тече в последните няколко години, това е процесът за налагане на определена визия, свързана с историята на Османската империя. Чий наратив ще надделее? 
Репортер: 3агадна остава каква е истинската цел на 45-минутния филм, след като твърденията в него могат лесно да бъдат оборени. 
-3аявяване на позиция за доста по-сериозно присъствие на Балканите.
„През 1908 г. обявява независимост и османците губят почти цялата си територия по време на Балканските войни.”
Репортер: Освен че прокарват тези през устата на двама, считани за авторитетни историци, авторката на филма пренаписва и най-новата ни история. 
„България – страна със 7 млн. население и член на ЕС от януари 2014 г.”
Водещ: Мария Стоянова е и представител на България в групата на европейските регулатори. В СЕМ отговаряше за международните въпроси. 
Водеща: Да уточним, че имаше и фактологични грешки в този филм – България не е член на ЕС от 2014 г., но това е най-малкото. Общи-взето, във филма се внушава, че ние сме част от една турска територия.
Водещ: Как реагирахте и може ли държавата да реагира или само СЕМ може да се оплаква някъде, на някакъв друг СЕМ?
Мария Стоянова: Това, което ние направихме, вие го обявихте доста гръмко, малко се смущавам от него – всъщност беше една рутинна дейност, която като национално отговорен орган, национално отговорна институция в рамките на ЕС благодарение на европейското ни сътрудничество с нашите колеги въз основа на директивата за аудио-визуалните медийни услуги, която ни дава възможност в момента, в който има съдържание, разпространявано на територията на нашата страна, срещу което съдържание ние имаме възражение, да се обърнем към страната, която е регистрирала за излъчване съответната медия, в случая става въпрос за катарската телевизия Ал Джазира. Тя е регистрирана за разпространение във Великобритания, затова се свързахме с колегите от „Офком”, британския медиен регулатор. В петък първо проведохме един работен разговор с моя колега Стивън Макмилън, с когото имаме много добра комуникация. Всъщност по ирония на съдбата само преди една година британските колеги се обърнаха към мен с молба да им предоставя една моя презентация за речта на омразата, в която освен примери от България аз представих и казуси, свързани с реч на омразата от страна на западната част на Европа, британски медии, по отношение на нас, българите. Това им направи много голямо впечатление.
Водеща: Имаше доста в едно определено време. 
Мария Стоянова: Имаше доста, не само британски трябва да кажем, за съжаление, но и в други европейски медии. Това им направи впечатление, те бяха правили едно мероприятие в „Офком” с представители на техния медиен бранш и там искаха тази презентация. Сега отново аз пък се свързах с тях с молба да прегледат това съдържание. 
Водещ: Те какво могат да направят?
Мария Стоянова: Те вече започнаха работа, това искам да кажа. Това, което те направиха вече, е да изискат от телевизия Ал Джазира съдържанието, за което става дума, срещу което ние възразихме. 
Водеща: Същината на възражението каква е?
Мария Стоянова: Вие обяснихте на вашите зрители педи малко накратко горе-долу за какво става въпрос. Най-общо казано става въпрос за това, че една чужда медия разказа на нас българите нашата история. 
Водещ: А защо е регистрирана там, във Великобритания? 
Мария Стоянова: Няма никакъв проблем да бъде регистрирана телевизията, където прецени за необходимо. В случая контактите между Катар и Великобритания контактите са доста…
Водещ: На държавно ниво трябва ли да се реагира според вас, след като регистрацията е във Великобритания? Знаем, че катарската телевизия е с огромен бюджет, една от най-влиятелните е Ал Джазира, една страна с много малко население между другото, по-малко и от Пловдив. 
Мария Стоянова: Катарската влиятелна телевизия е Ал Джазира, без аналог в световен мащаб, защото неин собственик е Хамад бин Халифа – един човек, който то 1995 до 2013 г. е държавен глава на Катар. Сега държавен глава на катар е неговият син, а от 2013 г. шеф на новините в тази телевизия е член на фамилията. Трябва да си представим, че Катар е една държава, която е абсолютна монархия. Да, действително, семейството, което владее Катар, финансира с 400 млн. евро горе-долу на година Ал Джазира. 
Водеща: Космически суми. 
Мария Стоянова: Тази телевизия неведнъж е била повод за реакции на много държави. След 11 септември 2001 г. … 
Водещ: 3а хората, които не са гледали филма – да разберем какъв е проблемът по същество във филма?
Мария Стоянова: Да довърша само предишния въпрос. След ударите на 11 септември Дик Чейни, министърът на отбраната на САЩ, се свърза с Ал Джазира, защото е направила едно интервю с Осама бил Ладен, за да бъде спряно. Интервюто не е показвано по телевизия Ал Джазира. За филма – идва една информация в България, която е свързана с нашата национална история, която е в поднесена по начин, който противоречи на известни исторически факти. Като например 700 г. съществуване на българската държава преди османците да дойдат по нашите земи. Като например 500 г. националноосвободителни на българите срещу османското владичество, робство или присъствие – който както иска, така да го нарича. Ние реагирахме, защото от една страна, вие, колегите ви от журналистическата колегия, имам предвид колегите ви от Агенция „Фокус”, които първи разпространиха информацията за този филм, вие във вашата телевизия, колегите ви от бТВ широко дискутирахте въпроса. Историческите среди в България реагираха също много категорично. Затова ние се видяхме принудени да се самосезираме и да реагираме. 
Водещ
: Подмяна на историческата истина. 
Мария Стоянова: Нека да обясним на вашите зрители, понеже г-жа Цолова ме помоли да разберем за какво става въпрос. Представете си, че вие двамата, които освен че сте добри водещи, бяхте и чудесни репортери, решавате да направите филм за историята на Катар. Тъй като в 19 в., втората половина на 19 в. Там също има османско присъствие, решавате да разкажете историята за османското присъствие в Катар. Взимате, защо не – тези същите професори като източници, ето, вече ги знаем, правите си този филм и си го излъчвате обаче не тук пред вашата аудитория, а вашите собственици – МТG, това е компанията, собственик на Нова телевизия, го показа този филм в Швеция, Чехия, във всички тези държави в Европа, където тази телевизия има свой обхват и разпространение. И тогава се питам аз каква би била реакцията например на катарската държава и на катарското общество, когато вие им разказвате тяхната история. 
Водещ: И ако подменя фактите – още по-неприятно. 
Водеща: Трябва или трябваше ли българската държава да реагира в лицето на външния министър?
Мария Стоянова: Аз доколкото знам, МВнР има реакция, много бърза и категорична в сравнение с обичайния дипломатически език. Беше казано, че има възмущение от това съдържание. Но естествено, аз не бих се наела да давам съвети на изпълнителната власт в България, още по-малко на МВнР. Но разбира се, че има възможности, и в други такива случаи е реагирано. Възможностите са от елегантни до по-малко елегантни. Много елегантно би било, например сетих се на нашите съседи в Румъния, нашие приятели в Полша, в момента, в който имаше антиполски, антирумънски настроения например във Великобритания, бяха поканили екипи на съответните телевизии, които полемизираха срещу румънците и поляците, това би могло да се направи и тук. 
Водеща: Ние се опитваме да открием авторката на филма, ще продължим да бъдем упорити. 
Мария Стоянова: Биха могли да бъдат поканени в България и да им бъде показана историята на България – такава, каквато ние я познаваме. 
Водещ: Вярвате ли, че е възможно да е грешка, предоверяване или това е политика, която се финансира с тези огромни финансови ресурси, за да се прокарва друг прочит?
Водещ: Да е изгодна тази политика в навечерието на височаещо посещение от страна на Турция тук,в България. 
Мария Стоянова: С това височаещо посещение не искам да правя връзки, умишлено, защото влизаме в друг контекст. Обаче когато говорим за журналистически продукт, ние знаем, че действително има теми, които са едностранчиви. Това са теми, които ти не можеш да дискутираш с две страни. Според Кристиана (…), най-известният дипломатически кореспондент в света, журналист на СиЕнЕн, такава тема е темата за Холокоста. Това е тема, която ти не може да дискутираш с жертвите,с техните мъчители, с техните палачи. Да извикаш жертвата, която да разкаже своята трагедия, и да кажеш на палача – вие с какви чувства убихте жертвите. Аз в своята практика като журналист 18 г. имам такъв случай с клането в Сребреница, в Босна. Една история, която исках да разкажа на българската аудитория, чувствах такъв дълг и лично, и професионално. Там ти също нямаш двете гледни точки, няма как да ги имаш. Но тази история, за която ние говорим сега, не е такава. Това е история, която се разказва с един документален филм за историята на един народ, на една държава и тази история е разказана през призма и по начин, който противоречи на установената от историческата наука не само фактологическа обстановка…
Водещ: Това се нарича провокация в случая. 
Мария Стоянова: Това се нарича провокация, някои хора го наричат и пропаганда. 
Водеща: С каква цел?
Мария Стоянова: Целите могат да бъдат различни. Аз преди 3 г. се върнах от Германия, където бях кореспондент. Там работех с един колега от Ал Джазира, кореспондент за Централна и Източна Европа, в продължение на 10 г. беше кореспондент на Ал Джазира. 2012 г. този човек напусна Ал Джазира. Напусна, не беше уволнен. След като напусна, даде едно интервю за "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг", едно утвърдено издание в журналистическите среди, не само в немскоезичния свят. В което интервю той каза следното. Телевизия Ал Джазира беше се обрекла на истината, но, казва, от известно време насам истината вече се огъва и се прави зависима от политически интереси. И конкретно цитира консервативното ислямско движение „Мюсюлмански братя”. Само за вашите зрители – от това движение произлизат радикални организации като Ал Кайда. 
Водещ: Така че да не се изненадваме. 
Мария Стоянова: Да го подценяваме и така леко да гледаме на това – би било безотговорно. Именно затова СЕМ реагира. 
Водеща: Благодарим ви много за това гостуване. 

Мария Стоянова, СЕМ: Медийните регулатори на членките на ЕС призоваха Европейската комисия активно да следи развитието на ситуацията в Полша

 www.focus-news.net | Силвия МАРИНОВА I 11.01.2016

София. Въз основа на доклад, който беше подготвен от всички регулатори на 28-те страни-членки на Европейския съюз, излязохме със становище, в което се обединихме около минимални изисквания за функционирането на независими медийни регулатори в Европа. Това стана под ръководството на Италианския медиен регулатор. Това каза за Агенция „Фокус” Мария Стоянова, член на Съвета за електронни медии (СЕМ) във връзка с приемането на новия медиен закон в Полша и позицията на Европейската група на регулаторите за аудиовизуалните медийни услуги (ERGA) за необходимостта от независими медии, изработено с участието и одобрението на Съвета за електронни медии. „В тези минимални изисквания, освен за достатъчно финансиране, настояваме и за прозрачност и независимост при назначаването и освобождаването ни, така че смисълът, който е вложен в нашата дейност, а именно да бъдем буфер между властта и медиите, да бъде онагледен по най-добрия начин. Именно заради загрижеността от случващото се в Полша всички медийни регулатори от 28-те страни-членки на ЕС обявихме позицията , с която призоваваме ЕК да вземе под внимание нашия доклад от миналата година”, допълни Стоянова. Тя уточни, че медийните регулатори приветстват вече предприетите мерки, но призовават EK активно да следи развитието на ситуацията в Полша, а и медийната свобода и независимост в европейски мащаб. „Призоваваме ЕК да предприеме всички необходими стъпки, за да осигури по-свободни и независими медии”, заключи Мария Стоянова. Тя припомни, че всички държави-членки на ЕС са поели ангажимент да спазват Европейската конвенция за правата на човека и Хартата на основните права на ЕС, включително чрез зачитане на свободата и плурализма на медиите. Всички ограничения на тази свобода рискуват да накърнят независимостта на медиите. „Независимата медия е крайъгълният камък на европейските демокрации, който дава възможност на гражданите да съставят собствено мнение и да не бъде то управлявано от държавата. Именно, защото случващото се в Полша създава загриженост, че по този начин държавата слага ръка върху независимите обществени медии бяхме принудени да реагираме”, уточни Стоянова.

Оригинална публикация

ПЕТЪР ВОЛГИН В ПЪРВОТО СИ ИНТЕРВЮ СЛЕД СПИРАНЕТО НА “ДЕКОНСТРУКЦИЯ”: ГОГО ЛОЗАНОВ МИ ЗАПУШИ УСТАТА

в. Галерия | 22.12.2015

Петър Волгин е роден през 1969 г. в София. Завършил е българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е водещ на "Деконструкция" по БНР – предаване, известно със своята опозиционност. Преди дни СЕМ състави акт на националното радио за административно нарушение заради издание на предаването, а после шефовете на БНР спряха "Деконструкция".

- Господин Волгин, ръководството на БНР скандално спря вашето предаване след натиск от СЕМ. Това удар ли е срещу свободното слово?

- Да, Управителният съвет на БНР е свалил предаването ми. Не се сърдя на хората там. Те си пазят постовете, а пазенето на постове минава през отстраняването на всеки, който не е удобен на властимащите. В медийния сектор нещата се развиват така – властта разпорежда на СЕМ какво да направи СЕМ козирува и нарежда на БНР какво да направи, БНР козирува и изпълнява нарежданията. Проблемът на всичките тези хора е, че не могат да мислят самостоятелно. Ако можеха да мислят, щяха да видят, че с подобни мракобесни действия постигат цели, напълно противоположни на желаните от тях. Всеки управляващ, който посегне на медия, слага край на кариерата си. Разбира се, лакеите на управляващите ги чака същата съдба. Изобщо екипът на "Деконструкция" е убеден, че битката едва сега започва и че "победа будет за нами".
Преди да ви спрат, СЕМ състави акт на БНР заради "Деконструкция". – Актът е съставен за изданието на "Деконструкция" от 21 ноември, посветено на терористичните атаки в Париж. Когато научих новината, останах много изненадан, защото разисквахме въпросите на външната политика. Ако говорехме за ситуацията у нас, е разбираемо да ме ударят, защото СЕМ е подчинен на управляващите, а моето предаване е опозиционно.

- В какво ви обвиняват от СЕМ?

- Те ме обвиняват, че съм критикувал неоконсервативната и експанзивна политика на Запада, политиката на висшите американски и европейски елити, както и българската позиция спрямо атентатите. В предаването нямало контрапозиция. Много е интересно, когато правиш авторски коментар, каква контрапозиция се изисква. Тук не става дума за обсъждане на конкретен казус, а за изразено мнение за процеси, случващи се по света. Другият нарушител е Калина Андролова, която прави коментар за поведението на президента Росен Плевнелиев. Аз също многократно съм изразявал своята позиция за неговата крайно недалновидна и глупава политика, когато става дума за международни отношения. Калина Андролова, общо взето, е говорила подобни неща. Черешката на тортата е атаката срещу Божан Петров, който прави сатирични коментари в предаването във връзка с актуални събития от българския политически живот. В санкцията на СЕМ се казва, че "с неговите традиционно иронични оценки по отношение на изпълнителната власт – най-вече на премиера, а в случая на външния министър и министъра на отбраната, също не е дадена възможност за различна гледна точка". За първи път чувам да се търси различна гледна точка на сатирата. Това явно е нов жанр, измислен в СЕМ. Може би, защото имат много умен председател, който постоянно иска да измисля нови жанрове в журналистиката.

- Запушиха ли ви устата?

- Отдавна бодем очите на управляващите и президента. Затова Гого Лозанов най-вероятно е поръчал да спрат предаването. Вие си направете изводите на него кой му е наредил. Бяхме сред малцината, отправящи остри критики в национален ефир. В БНР и БНТ има редица предавания, в които се изразяват позиции в унисон с тези на властта, "Америка за България" и кръга "Капитал", които, общо взето, са едно и също. Там не съм чул за такъв лов на вещици, какъвто има при нас…

- Кога загубихте подкрепата от шефа на БНР Радослав Янкулов?

- Отношението на Янкулов към мен претърпя интересна метаморфоза през годините. В началото, когато СЕМ започна да ме атакува, той подкрепяше предаването и твърдеше, че екипът ми има право на своята гледна точка. В последната година обаче позицията му се промени. Изведнъж започна да се съгласява с критиките на СЕМ. Реши, че мнението на Георги Лозанов е по-важно от журналистическата свобода. Питал съм Янкулов на какво се дължи метаморфозата му, но до ден днешен нямам отговор.

- Какви са основните ви критики към Георги Лозанов?

- Когато журналистите в БНР излязоха на протести поискаха оставката на Радослав Янкулов, аз казах, че Георги Лозанов също трябва да освободи поста си. Защото той е отговорен за избора на Янкулов. Освен това, когато избухна кризата в радиото, Лозанов заяви, че ако тя не приключи до един месец, той сам ще си тръгне. Месец по-късно каза, че няма да си подава оставката, защото едни хора много го били помолили. Той бил толкова ценен, че ако напусне, цялата медийна регулация щяла да се срути. Георги Лозанов е проводник на политическа воля. Той е готов на всичко, само и само да запази поста си. Приказките му за свобода на словото и плурализъм в медиите са абсолютни глупости.

Стр. 1, 4 – 5

БНР свали от ефир “Деконструкция” на Петър Волгин

Offnews.bg I 21/12/2015

Управителният съвет на Българското национално радио е свалило от ефир предаването на Петър Волгин "Деконструкция".

Това съобщи във Фейсбук самият Волгин и добави, че не "е сърдит на хората в БНР".

Свалянето на "Деконструкция" идва след предупреждението БНР да отнесе глоба от СЕМ за 3 хил. лева.

По думите на председателя на СЕМ Георги Лозанов предаването на Петър Волгин системно отказва да спазва изискването за плурализъм на мненията, което е задължително за обществените медии. В регулаторния орган има оплаквания от съдържанието на "Деконструкция" – често се говори срещу Реформаторския блок и ГЕРБ, срещу НАТО, но тяхното мнение не намира място в предаването, добави Лозанов.

Ето какво написа във Фейсбук Петър Волгин:

Управителният съвет на Българското национално радио е свалил предаването "Деконструкция". Не се сърдя на хората там. Те си пазят постовете, а пазенето на постове минава през отстраняването на всеки, който не е удобен на властимащите. В медийния сектор нещата се развиват така – властта разпорежда на СЕМ какво да направи, СЕМ козирува и нарежда на БНР какво да направи, БНР козирува и изпълнява нарежданията. Проблемът на всичките тези хора е, че не могат да мислят самостоятелно. Ако можеха да мислят, щаха да видят, че с подобни мракобесни действия постигат цели, напълно противоположни на желаните от тях. Всеки управляващ, който посегне на медиа, слага край на кариерата си. Разбира се, лакеите на управляващите ги чака същата съдба. Изобщо екипът на "Деконструкция" е убеден, че битката едва сега започва и че "победа будет за нами".

Оригинална публикация

Известната Анелия Иванова вече е Нели в радио София

nglas.wordpress.com I 11.12.2015

Известната в Ловеч Анелия Иванова (собственичка на бившето радио „Лиани“ (1994 – 2009) и на затворения хотел „Лиани“) днес се подвизава в регионална радиостанция Радио София, част от БНР. Там е назначена от бившия стажант в „Лиани“ Митко Димитров, сега неин шеф.

Появата на Анелия Иванова като „Нели“ в ефир предизвика нееднозначни отзиви сред журналистите. Ето как е отразена новината от сайта „Обаче“ в статията „Малки стъпки, големи манипулации“. Ние обаче желаем успех на Нели в новото й амплоа, след като в Ловеч не успя да се наложи ни в журналистиката, ни в политиката, камо ли в бизнеса.
„От две години и половина някакви малки стъпки оставят черни следи по фасадата на БНР. Големите поражения обаче се виждат с просто око. И пийпълметричните данни, и социологическите проучвания, показват резултата от катастрофалната концепция „С малки стъпки към …големи промени“ на гендира Радослав Янкулов.
Най-видни са резултатите в малката регионална радиостанция Радио София, оглавена от един голям реформатор. Още с първите промени той срина рейтинга на популярното младежко и регионално радио.

След очевидните резултати Управителният съвет на БНР и Съветът за електронни медии препоръчаха на директора д-р Митко Димитров да върне старата концепция.

Той все се напъва нещо да преправи, но все нищо не се получава. Дори докторската степен по неизвестни науки не му помага. От две години хората в радиото гадаят какво иска да направи момчето Митко. Той извика на помощ съветници от министерството на отбраната, където е работил преди това, за да се включат в сражението за изгубената аудитория. Да, ама не. Не се получава. За да не изпитва комплекси в реформаторския си плам, младият директор разчисти опитните кадри. Започна с известните журналисти Кин Стоянов и Емил Янев, а после продължи един по един да отстрелва останалите. Даже секретарките не са пощадени. Тези дни напусна и журналистът Симеон Белев, на когото Радио София дължи основната част от успеха на програмата на Съвета на Европа „Европа за мен“, която при Митко също отиде в минало време.
Обаче най-сетне стана ясно каква програма иска да направи гражданинът Димитров. Той назначи за главен продуцент бившата собственичка на ловешкото Радио Лиани Анелия Иванова, представена на колектива като „Нели“. Неотдавна в малкото радио Митко изкарал няколко години от скромния си стаж като „журналист“. Всъщност от това радио д-р Митко е започнал стремителната си кариера, отбелязала връх в Радио София. За малко перспективният Митко минал през Министерството на отбраната, където макар че се представял непрекъснато за директор, бил нещо като пиар експерт. Предвидливо той е запазил мястото си там, защото не се знае къде ще го отведат реформите в радиото. Във военното ведомство го очаква и сестра му, която той сръчно е успял да назначи на прилична работа. Преди това Митко назначи и приятелката си в БНР, която предвидливо веднага след акта го напусна. За съжаление не успя да назначи в медията и съпругата си, но затова пък привлича за съветници ценни кадри от военното министерство. Повечето от тях не са виждали радио, други имат прилично досие в ДС. Най-накрая директорът извика на помощ и „Нели“. Профилът на Радио София се прояснява…
http://www.obache.bg/2661/malki-stapki-golemi-manipulatsii/

Оригинална публикация

Доц. Георги Лозанов, председател на СЕМ, участник в Международната борса за културни продукти в Габрово: Информацията е решаваща за да оцелееш днес

в. 100 вести, Габрово | Надежда ТИХОВА | 11.09.2015

Председателят на Съвета за електронни медии доц. Георги Лозанов беше сред участниците в дискусиите на Международната борса за културни продукти в Габрово, организирана от клъстер "Творческо Габрово" от 8 до 10 септември. Той се включи в темата на дискусията "Как да подредим културата до наркотиците и лекарствата" като представи своето виждане в презентацията "Как рекламата на културни продукти в медиите престава да бъде търговска и става социална". Освен председател на СЕМ, доц. Лозанов е зам.-главен редактор на вестник "Култура" от 1989 година до днес, а от 1994 г. е доцент във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет. В трудовата биография на Георги Лозанов има още редица длъжности, които той е заемал, като: председател на Българската медийна коалиция, председател на фондация "Медийна демокрация", председател на Центъра за изкуства "Сорос", главен редактор на списание "Егоист" и т. н. Доц. Лозанов е автор на книги и стотици статии в областта на медиите, изкуствознанието и обществено-политическия живот.

- Международната борса за културни продукти в Габрово, в която участвате, се старае да отговори на въпроса може ли културата да бъде бизнес и бизнесът -култура. Какъв е Вашият отговор на този въпрос?

- Културата трябва да има всички възможни механизми, за да участва на пазара. Това милозливо, някак си възрожденско отношение към културата като нещо спонтанно, безплатно, полагащо ни се, не е адекватно към съвременния свят. В съвременния свят интелектуалната собственост, а културата създава и интелектуална собственост, е най-ценната и в някакъв смисъл -най-трудно охраняваната собственост. Освен това веднага след 10 ноември за известно време имаше отлив от българската култура. Сега започват да се връщат аудиториите. Това значи, че България започва отново да бъде пазар, защото аудиториите фактически създават пазара. Но и в него трябва да има маркетингови технологии, както на всеки пазар. Но засега аз смятам, че в културата като продукт се съдържат и много важни каузи, които вече не се продават. Но за да могат да бъдат лансирани, трябва да може да се владее и усвоява пазарното поведение или да се съсредоточим в некомерсиални форми на културата, които да търсят други начини да съществуват. Това е големият лукс на едно общество – да може да си позволи такива некомерсиални форми на култура.
Колкото е по-бедно едно общество, толкова по-малък му е шансът да си ги позволи. Но и обратното е много угнетяващо – когато автори крият своята несъстоятелност зад претенцията, че са трудно разбрани, защото са много некомерсиални и много възвишени. Тук има много възможности за фалшификация и затова са важни такива форуми като този в Габрово.

- Г-н Лозанов, как се променят днес медиите в ерата на Интернет и Фейсбук?

- Печатните медии се свиват, разбира се – това е очевидно. Но според мен те ще се свият донякъде и ще се върнат към това, от което тръгват и стават важни печатните медии – към качествената преса. Ще останат малко на брой със засилени коментарни функции и основният информационен поток ще бъде от другаде. Този процес започна отдавна – от всекидневниците вече много малко хора се интересуват. В това отношение дори другите традиционни медии – радиото и телевизията, изместиха печатните. За сметка на това вестникът, който има авторитет, авторите, които имат своето име и своята физиономия, ще създават около себе си едни, да ги наречем "читателски елити", които ще продължат развитието на хартиената преса. Сега периодът е малко междинен и не може да се разбере точно какво става, но постепенно ще започне да личи.

- Измести ли се рекламата от вестниците в Интернет?

- Както казах, ще останат тези малки читателски елити и не толкова чрез реклама, те ще имат достатъчно потенциал да издържат тези вестници като аудитория. Заедно с това, разбира се, понятието за преса все повече се променя и в него влизат електронните издания. Те ще поемат тези функции като и те самите ще трябва да станат много по-отговорни по отношение на информационните източници, на правата и така нататък, за да може да будят доверие. Защото сега общо взето традиционните медии будят доверие, а интернет медиите са по-свободни и срещу свободата получават малко доверие.

- Свидетели сме как PR-ите на институциите станаха основните източници на информация. Директният достъп на журналистите до хората, които са изворът на новината, в повечето случаи е отрязан. Така журналистиката се превръща в Copy-Paste и се унищожава. Така ли е?

- Когато говорите за PR-и в този смисъл, това са лошите, те са своеобразни виртуални бодигардове. Добрите осигуряват и улесняват достъпа на журналистите до информация. А Copy-Paste журналистиката е голямо бедствие, но вече има такова пренасищане от медии, че аз казвам, че постепенно ще има отлив от това явление.
Защото всеки ще търси в крайна сметка оригинала. Това е свързано и с повишаване на медийната грамотност на аудиторията. Аз например съм един от тези, които отдавна настояват да има предмет "Медии" още в прогимназията. Защото е илюзия това, че медията ти дава пряк достъп до информацията. Напротив, особено в съвременния свят, особено пък в нашето общество трябва твърде много да познаваш технологиите за манипулация, за да можеш да се информираш реално от медиите. Така че много ми се иска да има медийно образование, децата от малки да започват да учат този предмет дори само заради това -да различават фикцията от реалността, тъй като иначе има опасност модели на подражание да бъдат дори заплаха за физическото им здраве. Затова е добре да се създава образование, което да помогне на хората да различават реалните медии от медии ментета, с каквито е пълно.

- А как да се различат реалните новини от "новините" във Фейсбук?

- Все по-трудно става. Затова казвам, че това може да стане само по пътя на някаква грамотност. Това става чрез познаване на медиите въобще като парченце от една по-голяма медийна система. Сега читателят е оставен сам на себе си и е доста беззащитен. Преди например не стоеше въпросът за генномодифицираните организми – ГМО. Как да ги различаваме? Как да различаваме ГМО продуктите в медийната среда? Затова е нужно образованието и компетентността. В съвременния свят информацията е решаваща за оцеляването на човека. Това не е просто източник на знание, а въпрос на оцеляване и в национален, и в глобален план. Сега говорим за хибридни войни. Фактически хората без да искат могат да застанат на една или друга страна на воюващите, ако не познават спецификата на тези хибридни войни. Аз съм от поколението, на което младостта му мина в соца. Там беше лесно – по условие не вярвахме на нищо. Например на "Работническо дело" се четеше само последната страница, където е прогнозата за времето и програмата на телевизията. Докато сега не е така. Не можеш по условие да отречеш, нито да приемеш. Затова започва едно сърфиране, за което се изисква компетентност. Както се изисква някаква компютърна грамотност, за да влезеш в Интернет, но ограмотяването не спира дотук. Защото като влезеш в Интернет един път, тогава почват големите опасности.

Стр. 1, 8

СЕМ апелира за по-малко натуралистични реклами по време на вечеря

www.btvnews.bg I 26.03.2014

Призивът се отнася за клиповете с физиологични дейности
 
Съветът за електронни медии (СЕМ) апелира да бъдат ограничени по време на вечеря натуралистичните реклами, в които се представят физиологични дейности, съобщиха от регулатора, цитиран от БТА.
 
СЕМ е обсъдил психологическото въздействие върху аудиторията на телевизионни реклами на продукти, предназначени за решаването на физиологични и хигиенни проблеми, като дамски превръзки, почистващи препарати, лекарствени средства срещу гъбички, цистит, простатит, пърхот, диария, хемороиди и др.
 
Повод за обсъждането са множеството писма, сигнали и жалби от зрители, които възразяват остро срещу медийното планиране на тези реклами във време, в което българското семейство традиционно се храни.
 
Според СЕМ едва ли е от полза за рекламния бранш, ако посланията им създават дискомфорт и се разминават със стереотипите и очакванията на аудиторията. В този смисъл потребителите на телевизионно съдържание се нуждаят от допълнителна защита, но тя не може да дойде по пътя на регулацията, тъй като не е предвидена в Закона за радиото и телевизията, а само по пътя на саморегулацията, посочват от СЕМ.