Нова телевизия, Здравей България | 11.01.2016 | 09:16
Тема: СЕМ за скандалния турски филм за България
Гост: Мария Стоянова, член на СЕМ
Водещ: В студиото е Мария Стоянова от СЕМ, защото тя вече подаде жалба в офиса на британските си колеги, нали така, срещу филма, който беше излъчен в деня или около деня на височаещото турско посещение тук, в България. Филм, който поставя България в особена ситуация, меко казано, предизвика изключително много коментари за тези, които са изпуснали какво излъчи Ал Джазира за България, припомняме ви накратко. И след това ще кажем институциите защо реагират.
„Джамията беше унищожена по време на сутрешната молитва…”
Репортер: Историята на тази песен продължава с разказ как на мястото на джамията е построена църква, а невинните деца мюсюлмани са принуждавани да се кланя на Бог. И ако нея можем да приемем просто като художествено творчество, то филма на турската журналистка Йалдъ Йанат по-нататък претендира за историческа действителност.
-Балканите са били много турско място преди войните, почти половината население е било мюсюлманско.
-През 19 в. Турците са били мнозинство в България, т.нар. българи са били малцинство.
-Акцентът на филма ясно бе поставен в началото.
Репортер: Случайно или не, излъчването на филма съвпада с няколко събития – посещението на турския министър-председател Ахмет Давутоглу в България и една знакова годишнина. След броени дни турците у нас почитаха паметта на жертвите от възродителния процес в Кърджалийско. Кадри от тези чествания попадат и във филма.
-Част от един доста голям процес, който тече в последните няколко години, това е процесът за налагане на определена визия, свързана с историята на Османската империя. Чий наратив ще надделее?
Репортер: 3агадна остава каква е истинската цел на 45-минутния филм, след като твърденията в него могат лесно да бъдат оборени.
-3аявяване на позиция за доста по-сериозно присъствие на Балканите.
„През 1908 г. обявява независимост и османците губят почти цялата си територия по време на Балканските войни.”
Репортер: Освен че прокарват тези през устата на двама, считани за авторитетни историци, авторката на филма пренаписва и най-новата ни история.
„България – страна със 7 млн. население и член на ЕС от януари 2014 г.”
Водещ: Мария Стоянова е и представител на България в групата на европейските регулатори. В СЕМ отговаряше за международните въпроси.
Водеща: Да уточним, че имаше и фактологични грешки в този филм – България не е член на ЕС от 2014 г., но това е най-малкото. Общи-взето, във филма се внушава, че ние сме част от една турска територия.
Водещ: Как реагирахте и може ли държавата да реагира или само СЕМ може да се оплаква някъде, на някакъв друг СЕМ?
Мария Стоянова: Това, което ние направихме, вие го обявихте доста гръмко, малко се смущавам от него – всъщност беше една рутинна дейност, която като национално отговорен орган, национално отговорна институция в рамките на ЕС благодарение на европейското ни сътрудничество с нашите колеги въз основа на директивата за аудио-визуалните медийни услуги, която ни дава възможност в момента, в който има съдържание, разпространявано на територията на нашата страна, срещу което съдържание ние имаме възражение, да се обърнем към страната, която е регистрирала за излъчване съответната медия, в случая става въпрос за катарската телевизия Ал Джазира. Тя е регистрирана за разпространение във Великобритания, затова се свързахме с колегите от „Офком”, британския медиен регулатор. В петък първо проведохме един работен разговор с моя колега Стивън Макмилън, с когото имаме много добра комуникация. Всъщност по ирония на съдбата само преди една година британските колеги се обърнаха към мен с молба да им предоставя една моя презентация за речта на омразата, в която освен примери от България аз представих и казуси, свързани с реч на омразата от страна на западната част на Европа, британски медии, по отношение на нас, българите. Това им направи много голямо впечатление.
Водеща: Имаше доста в едно определено време.
Мария Стоянова: Имаше доста, не само британски трябва да кажем, за съжаление, но и в други европейски медии. Това им направи впечатление, те бяха правили едно мероприятие в „Офком” с представители на техния медиен бранш и там искаха тази презентация. Сега отново аз пък се свързах с тях с молба да прегледат това съдържание.
Водещ: Те какво могат да направят?
Мария Стоянова: Те вече започнаха работа, това искам да кажа. Това, което те направиха вече, е да изискат от телевизия Ал Джазира съдържанието, за което става дума, срещу което ние възразихме.
Водеща: Същината на възражението каква е?
Мария Стоянова: Вие обяснихте на вашите зрители педи малко накратко горе-долу за какво става въпрос. Най-общо казано става въпрос за това, че една чужда медия разказа на нас българите нашата история.
Водещ: А защо е регистрирана там, във Великобритания?
Мария Стоянова: Няма никакъв проблем да бъде регистрирана телевизията, където прецени за необходимо. В случая контактите между Катар и Великобритания контактите са доста…
Водещ: На държавно ниво трябва ли да се реагира според вас, след като регистрацията е във Великобритания? Знаем, че катарската телевизия е с огромен бюджет, една от най-влиятелните е Ал Джазира, една страна с много малко население между другото, по-малко и от Пловдив.
Мария Стоянова: Катарската влиятелна телевизия е Ал Джазира, без аналог в световен мащаб, защото неин собственик е Хамад бин Халифа – един човек, който то 1995 до 2013 г. е държавен глава на Катар. Сега държавен глава на катар е неговият син, а от 2013 г. шеф на новините в тази телевизия е член на фамилията. Трябва да си представим, че Катар е една държава, която е абсолютна монархия. Да, действително, семейството, което владее Катар, финансира с 400 млн. евро горе-долу на година Ал Джазира.
Водеща: Космически суми.
Мария Стоянова: Тази телевизия неведнъж е била повод за реакции на много държави. След 11 септември 2001 г. …
Водещ: 3а хората, които не са гледали филма – да разберем какъв е проблемът по същество във филма?
Мария Стоянова: Да довърша само предишния въпрос. След ударите на 11 септември Дик Чейни, министърът на отбраната на САЩ, се свърза с Ал Джазира, защото е направила едно интервю с Осама бил Ладен, за да бъде спряно. Интервюто не е показвано по телевизия Ал Джазира. За филма – идва една информация в България, която е свързана с нашата национална история, която е в поднесена по начин, който противоречи на известни исторически факти. Като например 700 г. съществуване на българската държава преди османците да дойдат по нашите земи. Като например 500 г. националноосвободителни на българите срещу османското владичество, робство или присъствие – който както иска, така да го нарича. Ние реагирахме, защото от една страна, вие, колегите ви от журналистическата колегия, имам предвид колегите ви от Агенция „Фокус”, които първи разпространиха информацията за този филм, вие във вашата телевизия, колегите ви от бТВ широко дискутирахте въпроса. Историческите среди в България реагираха също много категорично. Затова ние се видяхме принудени да се самосезираме и да реагираме.
Водещ: Подмяна на историческата истина.
Мария Стоянова: Нека да обясним на вашите зрители, понеже г-жа Цолова ме помоли да разберем за какво става въпрос. Представете си, че вие двамата, които освен че сте добри водещи, бяхте и чудесни репортери, решавате да направите филм за историята на Катар. Тъй като в 19 в., втората половина на 19 в. Там също има османско присъствие, решавате да разкажете историята за османското присъствие в Катар. Взимате, защо не – тези същите професори като източници, ето, вече ги знаем, правите си този филм и си го излъчвате обаче не тук пред вашата аудитория, а вашите собственици – МТG, това е компанията, собственик на Нова телевизия, го показа този филм в Швеция, Чехия, във всички тези държави в Европа, където тази телевизия има свой обхват и разпространение. И тогава се питам аз каква би била реакцията например на катарската държава и на катарското общество, когато вие им разказвате тяхната история.
Водещ: И ако подменя фактите – още по-неприятно.
Водеща: Трябва или трябваше ли българската държава да реагира в лицето на външния министър?
Мария Стоянова: Аз доколкото знам, МВнР има реакция, много бърза и категорична в сравнение с обичайния дипломатически език. Беше казано, че има възмущение от това съдържание. Но естествено, аз не бих се наела да давам съвети на изпълнителната власт в България, още по-малко на МВнР. Но разбира се, че има възможности, и в други такива случаи е реагирано. Възможностите са от елегантни до по-малко елегантни. Много елегантно би било, например сетих се на нашите съседи в Румъния, нашие приятели в Полша, в момента, в който имаше антиполски, антирумънски настроения например във Великобритания, бяха поканили екипи на съответните телевизии, които полемизираха срещу румънците и поляците, това би могло да се направи и тук.
Водеща: Ние се опитваме да открием авторката на филма, ще продължим да бъдем упорити.
Мария Стоянова: Биха могли да бъдат поканени в България и да им бъде показана историята на България – такава, каквато ние я познаваме.
Водещ: Вярвате ли, че е възможно да е грешка, предоверяване или това е политика, която се финансира с тези огромни финансови ресурси, за да се прокарва друг прочит?
Водещ: Да е изгодна тази политика в навечерието на височаещо посещение от страна на Турция тук,в България.
Мария Стоянова: С това височаещо посещение не искам да правя връзки, умишлено, защото влизаме в друг контекст. Обаче когато говорим за журналистически продукт, ние знаем, че действително има теми, които са едностранчиви. Това са теми, които ти не можеш да дискутираш с две страни. Според Кристиана (…), най-известният дипломатически кореспондент в света, журналист на СиЕнЕн, такава тема е темата за Холокоста. Това е тема, която ти не може да дискутираш с жертвите,с техните мъчители, с техните палачи. Да извикаш жертвата, която да разкаже своята трагедия, и да кажеш на палача – вие с какви чувства убихте жертвите. Аз в своята практика като журналист 18 г. имам такъв случай с клането в Сребреница, в Босна. Една история, която исках да разкажа на българската аудитория, чувствах такъв дълг и лично, и професионално. Там ти също нямаш двете гледни точки, няма как да ги имаш. Но тази история, за която ние говорим сега, не е такава. Това е история, която се разказва с един документален филм за историята на един народ, на една държава и тази история е разказана през призма и по начин, който противоречи на установената от историческата наука не само фактологическа обстановка…
Водещ: Това се нарича провокация в случая.
Мария Стоянова: Това се нарича провокация, някои хора го наричат и пропаганда.
Водеща: С каква цел?
Мария Стоянова: Целите могат да бъдат различни. Аз преди 3 г. се върнах от Германия, където бях кореспондент. Там работех с един колега от Ал Джазира, кореспондент за Централна и Източна Европа, в продължение на 10 г. беше кореспондент на Ал Джазира. 2012 г. този човек напусна Ал Джазира. Напусна, не беше уволнен. След като напусна, даде едно интервю за "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг", едно утвърдено издание в журналистическите среди, не само в немскоезичния свят. В което интервю той каза следното. Телевизия Ал Джазира беше се обрекла на истината, но, казва, от известно време насам истината вече се огъва и се прави зависима от политически интереси. И конкретно цитира консервативното ислямско движение „Мюсюлмански братя”. Само за вашите зрители – от това движение произлизат радикални организации като Ал Кайда.
Водещ: Така че да не се изненадваме.
Мария Стоянова: Да го подценяваме и така леко да гледаме на това – би било безотговорно. Именно затова СЕМ реагира.
Водеща: Благодарим ви много за това гостуване.
Няма пречки при отразяването на имената на компаниите в електронните медии, когато става въпрос за социално отговорни кампании и инициативи, въпреки че практиката това да не се случва все още продължава. Това стана ясно на организираната от БДВО дискусия на тема „Кой стои зад доброто? Всички гледни точки за отразяване на компаниите в електронните медии“, която се проведе вчера в „Офис на открито” в градината на ул. Кракра 16.
