Разговор с Кристина Христова, генерален секретар на Асоциацията на европейските журналисти в България

БНР, Преди всички | 31.01.2012

Тема: Свободата на медиите
Гост: Кристина Христова, генерален секретар на Асоциацията на европейските журналисти в България

Водещ: В минутите до 9 за медиите. Провокирани от едно изследване на „Репортери без граници”, което постави България на последно място в ЕС по свобода на медиите. Тук може да добавим, че няма изявления на държавна личност или дори на обикновени хора, които по някакъв начин да не намират обяснение в проблеми или да не са негативно настроени, когато медиите изнасят нелицеприятни за тях данни. С Кристина Христова, която е генерален секретар на Асоциацията на европейските журналист в България, ще коментираме темата за свободата на словото в България. Те, от тази организация са с особен интерес към тази тема, включително и за опитите медиите да бъдат овладявани политически. Здравейте, Кристина.
Кристина Христова: Здравейте.
Водещ: С вас говорихме преди време за проучването, което направихте и вие за свободата на словото и зависимостите. Много хора се опитаха да се възползват от него и да го интерпретират и коментират по различен начин. Имате ли механизъм да проследявате как се променят констатациите?
Кристина Христова: Ами, не. Конкретен механизъм нямаме. Това, на което ние разчитахме като първото ни проучване, което направихме беше с директни допитвания до журналистите по една петобална схема. Засега само веднъж е използван този метод от нас. Догодина вече ще можем да направим някакво сравнение.
Водещ: И някакво сравнение, разбира се. Изненадва ли ви констатацията на „Репортери без граница” за, така, нелицеприятното последно място на България?
Кристина Христова: Ни най-малко, честно да ви кажа. Това просто беше съвсем очаквано място за нас. Обаче това, което всъщност до някаква степен не се казва в коментирането на самия доклад е, че всъщност най-тежкият проблем, който е в България е едно много тежко сливане между медиите и властта. И това някак си се отбягва при коментирането на тези резултати. Което мен лично ме притеснява.
Водещ: То минава, според вас, през какво – през директна връзка медии – власт, през икономически връзки?
Кристина Христова: Икономически интереси, и особено в последните месеци това, което видяхме – да се използват медиите за груба разправа с хора, които пречат по някакъв начин на големи, силни личности с икономически силни позиции, беше наистина много гнусно, мога да го нарека направо. Защото имаше масови атаки, използване на схеми без да се проверява никакъв източник на информация. И това беше просто съвсем очаквано място.
Водещ: Между другото, интересно е, че сме, все пак Унгария е преди нас, въпреки че тя реално беше до скоро едва ли не пред процедура от страна на Европейската комисия именно заради свободата на словото. Очевидно тази неправителствена организация „Репортери без граници” вижда и други по-тревожни неща у нас.
Кристина Христова: Ами, това е точно, което до голяма степен се опитват управляващите в България и медийните групировки, които действат като монополисти, като всъщност едни такива огромни октоподи, които завличат постоянно и постоянно нови и нови медии в своята империя, мога да кажа. Те се опитват да скрият това, тази тенденция, която се случва в България чрез едно постоянно критикуване на различни личности и то оставя впечатление в читателите, че „ето, вижте, критикува се, значи в България се пак има свобода на словото”. Това не е критикуване…
Водещ: Просто трябва да вземеш няколко вестника и да проследиш няколко медии паралелно, за да видиш как всъщност се разчистват отношения и сметки помежду си. Какви са амбициите ви за тази година? Накъде насочвате интересите си?
Кристина Христова: Тази година решихме да след вече постоянно най-лошото и най-доброто, което се случва в медиите, точно за да може всеки път да посочваме такива…
Водещ: Това е хубаво – с най-доброто. Защото често ни критикуват, че пропускаме добрите новини и постиженията.
Кристина Христова: Ами, трябва да се насърчават. Има журналисти, които продължават с малко усилия и с много смелост да работят в тази тежка ситуация и трябва със сигурност да ги посочим и тях. Затова всеки месец ще набираме номинации от журналисти основно, медийни експерти, но и от граждани – кое според тях е било най-лошото и най-доброто, което са прочели, видели или чули през текущия месец.
Водещ: Имате ли някакви впечатления горе-долу какво ще представлява интерес? Защото то е хубаво и тази външна оценка, през която ще се оценява работата на журналистите.
Кристина Христова: Ами, не. Това, което ние сме, е едни стандартни, ние сме сложили на нашата страница – това е за смели журналисти в положителна категория, в отрицателна – обслужващи властта. И така са още две категории. Хората, които се интересуват, могат да влязат да видят останалите две категории. Вече имаме някакви номинации, изпратени за този месец и резултатите честно казано надвишиха това, което аз очаквах. Защото например за медии извън София сега, досега това, което сме получили се оказва, че много регионални вестници действат абсолютно като ПР агенции на местни икономически сили и управляващи.
Водещ: Аз съм изненадана, че вие сте изненадана. Мисля, че това е публична тайна.
Кристина Христова: Да, това е публична тайна. Обаче аз наистина не очакват, че чак до такива размери това, което получаваме като аргументация.
Водещ: Как ще се опазите от нещо много важно, което е така характерно за нас и което всъщност ние с вас намекнахме – да получавате номинации за много смела публикация от страна на критици на този, който е разкритикуван там? Тоест знаете, че ако напишете нещо лошо срещу Бойко Борисов, това може да изглежда много смело, но всички симпатизанти на БСП и на опозицията вкупом ще го обявят за голям героизъм. Тук как ще спазите тази много деликатна нюанс за оценка?
Кристина Христова: Ами, то всъщност не е просто само да обвиниш, а да покажеш, нашата всъщност идея е по-скоро коректор, от страна на журналиста коректор на обществото. Така сме го определили, в смисъл материалът да е допринесъл за разкриване на някаква …
Водещ: Тоест да е станал самият той събитие, да.
Кристина Христова: Да е имало, да, реален, положително развитие след такъв материал.
Водещ: Добре, значи ще проследим и какъв, какви материали ще бъдат номинирани при вас. Вероятно ще бъде любопитно как ние журналистите се самооценяваме, как ни оценяват гражданите и анализаторите. Оставаме отворен този разговор с Кристина Христова, генерален секретар на Асоциацията на европейските журналисти. Разговор за свободата на словото, медиите, България и Европа.         

Първата електронна книжарница M-Tel eBook стана на една година

Електронната книжарница M-Tel eBook навърши една година и отбеляза 13 000 тегления на заглавията в нея за този период. На практика това означава, че всяка книга от уеб книжарницата е била свалена по три пъти в месеца.

Първата електронна книжарница M-Tel eBook стана на една година

Електронната книжарница M-Tel eBook навърши една година и отбеляза 13 000 тегления на заглавията в нея за този период. На практика това означава, че всяка книга от уеб книжарницата е била свалена по три пъти в месеца.

387 100 лева в подкрепа на 22 проекта бяха набрани от третата благотворителна инициатива на Райфайзенбанк “Избери, за да помогнеш”

387 102 лева бяха събрани по време на третата дарителска кампания на Райфайзенбанк “Избери, за да помогнеш” 2011 г., като както и при предходните две издания, близо 70% от сумата е за здравни проекти.

Математика и Информационни технологии – необходима инвестиция за бъдещето на нашите деца

Целта на школата за ИТ е ранно формиране на дигитална култура и умения, и пренасочване на естествената за поколението страст към компютрите в градивна сила. Целта на школата по математика е чрез системна и целенасочена работа, учениците, с интерес към математиката да развият логическо мислене и да формират умения за решаване на задачи с повишена трудност.

За АCТА – интервю с Константин Павлов

БНР, Преди всички | 30.01.2012

Водещ: Набира ли сила отпора срещу Международното търговско споразумение за борба с фалшификациите, наричано за кратко ACTA. В края на миналата седмица и България сложи подпис под това споразумение. То е подписано от 22 страни от Европейския съюз. Припомням Ви, че миналата седмица американският Конгрес се отказа от два закона срещу интернет пиратството. ACTA все още не е в сила, защото е необходимо решение на Европейския парламент. Това трябва да стане през лятото. Няколко организации пък вече събират подписи за проестна петиция до Европарламента. Подписите в тях са над милион. Надига се реакция и в България. Насочва се вниманието към твърде рестриктивните или пък твърде общи текстове на това споразумение. Къде е основният проблем? Какво би означавало прилагането на текстовете, които се съдържат в него, за интернет потребителите? За това ще говорим сега с Константин Павлов, по-известен в интернет пространството като Комитата – блогър, член на „Електронна граница”. Здравейте, г-н Павлов!
Константин Павлов: Здравейте!
Водещ: Да кажем в началото за нашите слушатели къде е основният проблем на това споразумение?
Константин Павлов: Ами, да Ви кажа, то в това споразумение друго, освен проблеми, аз не виждам. Поне що се отнася до нещата, свързани с интернет. Но трябва да се знае нещо – че ние всъщност не знаем много за това споразумение, защото то се подготвя в пълна тайна от няколко години, при абсолютна непрозрачност, абсолютно скриване на конкретните текстове от обществеността. Все едно се касае, нали, за нещо от сорта на борба с тероризма или нещо подобно. Нашето правителство, то е, как да кажа, от възможно най-ретроградните и възможно най-непрозрачните. Буквално то е било обсъждано с едно изречение в Министерски съвет, когато се е взимало решение да се подпише през месец ноември. Така че това, което може да съдим за споразумението, е от чужди източници. Нали, казах Ви вече, че текстът не е публикуван никъде. А иначе, това, което се предвижда – доставчиците на интернет да следят трафика на клиентите си и евентуално, ако забележат нарушение на авторски права, веднага да докладват. Същото важи и за доставчиците на хардуер. Тоест, на тях им се вменява отговорност на това, което ползвате и правите в интернет. Друг проблем е, че дефиницията на авторските права са твърде широки. Тоест, пак не се знае какво точно се защитава и какво, против какво точно се бори закона, т. е. …
Водещ: Ами, основното е, нали, че се бори, как беше, с контрабандата, фалшифицирането на стоки, защитата на авторските права. Нали, това е максимално широката формулировка.
Константин Павлов: Да. Първо, че се слага, в една кошница се слагат ябълки и круши, т. е. на едно място се слага, както защитата на т. нар. интелектуална собственост, така и съвсем други работи, фалшификации и т. н. Това е типичен подход на тази индустрия, която непрекъснато се опитва да пробутва някакви такива закони. Буквално преди седмица, ако си спомняте, имаше дрги два закона в американския…
Водещ: Да. Аз затова припомних, да, които предизвикаха протести и които бяха, нали, на този етап поне спрени.
Константин Павлов: Ами, да. Спрени, слава Богу, но не и отменени. Тоест, там също може да очакваме развитие. Докъде стигнахме?
Водещ: Да. Всъщност, това означава на практика… Аз затова исках да обясня за нашите слушатели на практика какво означава за потребителите, ако тези текстове, които никой не знае какви точно са, влязат, бъдат одобрени?
Константин Павлов: Означава, че целият интернет трафик, цялата кореспонденция, всичко, което правят в интернет, ще се следи много зорко не само от полицията, но и от техните доставчици случайно да не би да направят някое нарушение на…
Водещ: Това на практика възможно ли е, г-н Павлов, обаче? По принцип, по света и бих искала и на българска почва да кажем това как би се случило.
Константин Павлов: Значи, това е възможно с огромни разходи. На цената на огромни разходи и то не за сметка на държавата, а за сметка на конкретните интернет доставчици. И е възможно при ограничаване на на нашите конституционни права, драстично ограничаване на нашите конституционни права, т. е. такива неща като тайна на кореспонденцията, презумпция за невинност, свобода на словото до голяма степен ще бъдат ограничени. И ако тия две неща, нали, се изпълнят, тогава е възможно. Трябва ние да решим дали сме готови да жертваме тия свободи за нещо, което ще има много съмнителен ефект.
Водещ: Добре. Тогава защо го подписват това споразумение 22 страни, на този етап, от Европейския съюз, между които и нашата страна?
Константин Павлов: Ами, според мен, всичко се дължи на натиска на лобито на големите звукозаписни, филмови компании. Те имат изключително влияние върху правителството на САЩ. От там правителството на САЩ вече упражнява голям натиск върху развитите страни в света. Ако сте чели, да речем, грамите на Wikileaks, вътре се отдава голямо значение на това споразумение, въобще на борбата с пиратството. Така че за мен там е скрито разковничето на въпроса.
Водещ: Да. А ще позволи ли обаче, според Вас, Европейският съюз да има такава сянка на съмнение, че някакви текстове, някакво споразумение всъщност е в резултат на лобиране, на силно лобиране?
Константин Павлов: За съжаление, процедурите в Европейския съюз и в Европейския парламент са доста тромави. И честно да Ви кажа, аз, не ми се иска едно гласуване в Европейския съюз да е единствената ни гаранция срещу това, че нашата демокрация няма да бъде застрашена. По принцип досега такива закони са били падали в Европейския съюз или са били смекчавани. Но от друга страна, ако се сещате, имаше една директива за задържането на данни, която в България беше, няколко пъти беше опитана да се въведе ту като наредба №40, ту като промяна в закона за електронните съобщения.
Водещ: Да. Това голяма битка беше. Мисля, че е хубаво да си го спомнят и нашите слушатели.
Константин Павлов: Да. Която дойде точно от, дойде точно от Европа, от Европейския парламент. Така че това, което може да ни се случи, е там да мине позитивно гласуването и ние да се изправим пред още една такава битка.
Водещ: На местна почва тук, защото това са текстове, които трябва да намерят приложение в българско законодателство. Нали, това е схемата?
Константин Павлов: Аз не съм юрист, за съжаление, и международното право ми е съвсем, така, труден въпрос. Но това, което аз съм чувал – че международните споразумения имат предимство пред българските закони, т. е. може би няма да се наложи дори те да бъдат по някакъв начин тук гласувани или прехвърлени, а ще се, това право ще се прилага директно. То и затова е толкова опасно. Защото първо се гласува абсолютно непрозрачно. Тоест, ние не знаем, досещаме се, имаше някакви неща, които изтекоха в пресата, но все пак това не може да бъде сериозно, нали. И въпреки че е толкова тайно и непрозрачно, то ще има директно действие в България.
Водещ: Добре. А тогава привържениците на едни такива по-рестриктивни мерки биха казали: как да се води тогава борбата с интернет пиратството?
Константин Павлов: Ами, вижте! Значи, интернет промени целия начин на живот. Интернет направи някои бизнес модели, и по-специално бизнес моделите на развлекателната индустрия, до голяма степен неактуални, архаични, недействителни. Просто, не трябва непрекъснато тук да се атакува демокрацията с такива ретроградни закони, а някои хора просто трябва да вземат и да си съобразят бизнеса със съвременните реалности. Това е въпросът. Иначе, тази битка ние ще си я повтаряме, както сме я повтаряли досега – веднъж на шест месеца всяка година и то по различен повод, за различен закон и т. н.
Водещ: Да. Смятате ли, че според Вас гражданският натиск – защото споменах, че има вече такива няколко петиции, които събират милиони подписи, вероятно ще бъдат събрани, вероятно и реални действия ще се случат. Имаше такива в Полша в деня на подписването всъщност, 26-ти. В България се чува, че се подготвят подобни протести. Това ще…
Константин Павлов: В България е имало вече веднъж подобни протести. Мисля, че бяха през 2007 г., през пролетта. Така че не е чак толкова невъзможно. Но действително гражданският натиск е изключително важен тия неща да не се случат и аз се надявам и в България нещата също да… да се организират протести. Вижда се, че нашето правителство е доста податливо на протести. Така че ако те се случат, много вероятно е и ние да успеем да предприемем нещо по въпроса.
Водещ: Да. Сега тук без да Ви вкарвам в този разговор, защото нито Вие, нито аз разбираме – би ли могло например да бъде оттеглен този подпис на нашата страна, който е поставен? Чисто… каква стъпка би могла да бъде стъпката назад?
Константин Павлов: Знаете, че всеки, който положи даден подпис, би могъл да го оттегли след това. Така че аз мисля, че подписът спокойно би могъл да бъде оттеглен. За съжаление, там играят много по-големи интереси. Тоест, България евентуално би била санкционирана за едно такова.
Водещ: А смятате ли, че случайно, така, тихомълком и у нас се случи това или то е било преднамерено? Или просто министрите много не са се замислили какво точно…
Константин Павлов: Разбира се, че е било преднамерено. Не, не, не. Вижте! Нека не ги изкарваме толкова, не изкарваме толкова невинна нашата администрация. Аз пак Ви казвам, прочетете грамите на Wikileaks. Вътре имат много дълга история 4-5-годишна дълга история на лобиране на организации, свързани с авторското право американската администрация тези въпроси, включително и по въпроса за това споразумение. Просто, вътре се вижда как работят нещата. Оправданията – ние не знаехме, особено пък що се отнася до правителството, абсолютно не работят в случая.
Водещ: Да. Ние не сме и чули какво мисли правителството или представител на управляващите до този момент. Вероятно днес или в следващите дни това ще се случи, за да чуем аргументите за този подпис, това присъединяване.
Константин Павлов: Ами, вижте! За съжаление, в това споразумение, пак ви казвам, смесени са ябълки и круши. Тоест, вътре има полезни неща, като борба с ментетата и т. нар. интернет пиратство, което е нещо съвсем друго, като явление. Това се случва често. Знаете, интернет, набутват тия неща заедно с детската порнография, с тероризма, с какво ли не, нали, само и да се съгласим с тия промени.
Водещ: Да. Смятате, че и в случая това е така. Ще видим какво ще бъде развитието. Предстоят решения, разбира се, и унас и на европейска почва. Благодаря Ви за този коментар!
Константин Павлов: Благодаря Ви и аз!
Водещ: В ефира на "Преди всички" Константин Павлов, блогър, член на „Електронна граница”.          

Райфайзенбанк разширява Централата си с над 2 000 кв. м.

Райфайзенбанк нае допълнително 2 400 кв.м. площ в бизнес комплекса Полиграфия Офис Център, като Централното управление на банката ще продължи да ползва и сградата на ул. Гогол в София.

Катя Касабова: По-добре геройска смърт, отколкото подъл триумф

Супер 19 минути | Борис АНГЕЛОВ | 30.01.2012

Не може да се направи прогноза за държава, чийто президент не може да управлява собствената си съпруга

Катя Касабова е най-известният бургаски журналист. Родена през 1964 г. в Тополовград, завършва инженерна химия, педагогика и право. С медии се занимава от 1992 г., кореспондент на в. Новинар 10 години, пише във всички бургаски печатни издания, зам.-главен редактор на в. Черноморски фар, създател и водещ журналист на първия безплатен вестник в България – Фактор, създател и главен редактор на в. Десант, от една година е собственик на сайта Бесове.бг.
През 2003 г. е осъдена за клевета от четирима експерти на МОН на близо 8 хил. лв. за разследване на корупция в бургаското образование. Съдия-докладчик по делото на втора инстанция е днешният зам. – министър на правосъдието Деница Петкова, която потвърждава тази присъда. През април м. г. Европейският съд за правата на човека в Страсбург отмени присъдата като несправедлива и обезщети Касабова с 11 600 лв., които България й плати от джоба на обикновения български данъкоплатец.
По ирония на съдбата съдийката с отменена от Европейския съд присъда стана заместник-министър на правосъдието по…европейските въпроси.

Госпожо Касабова, най коментираната тема при представянето на новия екип в Министерството на правосъдието беше вашият казус. Как си го обяснявате, при положение, че това е една стара история?

Живея и работя като журналист в Бургас и от вас чувам, че казусът "Катя Касабова срещу България" е бил най-обсъжданата тема по време на представянето на екипа на г-жа Ковачева. Вероятно в контекста с новата зам.-министьрка Деница Петкова, която бе съдия докладчик по осъдителното дело срещу мен. Правете си изводите колко рафинирана и излъскана информация достига до населението извън стените на това министерство, пък и извън МС като цяло. Видях обаче една интересна снимка, която едва ли случайно е направена от фотограф от голяма информационна агенция. Тя е от последното заседание на МС и акцентът е паднал върху красотата на зам.-министърката Деница Вълкова-Петкова. Седнала е в непосредствена близост до премиера Бойко Борисов – между Цветан Цветанов и Аню Ангелов. Нейният образ е фокусиран, а техните – в мъгла. Не зная защо в този ден Петкова е представлявала правосъдното ведомство, но местоположението й категорично подсказва колко важна е съдийката от Окръжен съд-Бургас при вземането на съдбовни за държавата решения. Все пак, личната и професионална биография на г-жа Петкова са достатъчно известни вече.

Сигурно първо сте прочели в интервю във вестник, свързан със здравния октопод, а после сте и чули как бившият съдия, сега заместник министър Деница Вълкова-Петкова обвини закона за некачествената присъда, която Ви е издала и заради която българският данъкоплатец после заплати немалка сума, когато спечелихте в Европейския съд? Това наглост ли е или е самозабравяне?

И двете, но има и трето – некомпетентност. Чух в ексклузивно интервю с нея по БНТ как за финал казва, че ще съдейства да се промени НК, за да нямало такива присъди като моята. Съветвам я да проследи промените в материалния закон именно в тази част и тогава да говори за каквото и да било синхронизиране с европейските норми, защото в повечето държави-членки отдавна е отпаднало наказателното правораздаване по журналистически публикации и делата се водят по гражданското право. У нас през март 2000 г. след тежки битки на правните експерти от Програма Достъп до информация и на Българската медийна коалиция като цяло, а по това време тя беше доста дейна и авторитетна организация, отпадна участието на прокурор в съдебни дела срещу журналисти за обида и клевета. Премахна се и триинстанционното производство. Този пробив трябваше да облекчи положението на стотици журналисти, които също като мен, бяха в постоянни разпити и разхождане между прокуратура и съд. Лошото бе, че не предвидихме, че в по-малките населени места ще настъпи феодално правораздаване. Съдят те в районния, окръжният го потвърждава и присъдата автоматически влиза в сила. Всеки, подал частна тъжба, може да те осъди в град като Бургас, където всички се познаваме. Такива градове се управляват от т.нар. "местен елит" от политици, магистрати и полицаи. Те допускат до себе си и около софрата си услужливите добронамерени медии, но заядливите са враг, който трябва да бъде преследван и унищожен.

Бихте ли припомнили случая, поради който се опитаха да Ви сложат на позорния стълб, вместо там да попаднат онези които са се възползвали от служебното си положение и са се подиграли със статута на болни деца?

Накратко, през 2000 г. с колегата Божидар Божков от в. Сега, проведохме добросъвестно разследване на корупционна практика в Бургаския инспекторат на МОН, където в продължение на 7 години една комисия с непроменен състав – четирима експерти и лекарка от френската гимназия, са приемали документите на деца с вродени или придобити тежки заболявания, за които нормативната уредба на здравното министерство дава предимство да бъдат приети в елитни училища според успеха им, без изпит. Точно тогава напливът за езиковите и някои професионални гимназии – по туризъм и икономика, бе огромен, родителите плащаха луди пари за частни уроци, кандидатстваха за едно място по осем-десет деца. Та тази комисия още през май месец е трябвало да настани във всички училища общо 152 болни деца без изпит, такава е била квотата. Само че те са настанявали напълно здрави с фалшиви диагнози. И това е било така години наред. Имало е родители на болни деца, които никога дотогава, не са подозирали за тази привилетя. Преди да публикуваме каквото и да било разговаряхме с многс родители, имахме и частична представа за извършена проверка от МОН, която е предадена на икономическа полиция. Казахме, че са уставени фалшиви документи на 78 деца и това бе факт. Тъй като това бяха все отрочета на големци, срещу нас се стовари съдебната система с цялата си мощ. Буквално ни смачкаха. Свидетели нямахме, защото бяхме обещали на родителите, че няма да ги издадем като източници. За получаване на подкуп знаете, че фактури не се издават. Имаше следствено дело и бяха разпитали някои уличени. Например дъщеричката на СДС-лидера Кольо Попов – Борянка, която се бе похвалила, че баща й дал на тази комисия 300 долара. Борянка бе приета в английската гимназия с фалшифицирана диагноза остър пиелонефрит, издадена от отделението на д-р Найденова – съпруга на председателя на Общинския съвет Прокоп Паскалев, който пък бе от БСП. Имаше и други такива абсурдни случаи. Мен ме уволниха от редакцията на местния вестник Компас, където бях изнесла всичко това и останах на улицата. Цената – главният редактор Красимир Кръстъовски получи една жалка сума за реклама от професионалната гимназия по туризъм, чиято директорка Златка Далева бе съпруга на единия от експертите, които ме съдиха – Генчо Далев.

Според Вас възможно ли е в друга страна някой, който е получил диплома по право от непризнат от държавата факултет в един момент, в следващ да стане заместник – министър на правосъдието?

Бившата свекърва на Деница Петкова – Дора Христова, която навремето бе зам.-председател на Окръжния съд, каза онзи ден в интервю, че именно благодарение на контактите си с тогавашния зам.-министър Златка Русева е успяла да уреди снахата с назначение в съдебната система. До 1 януари 1997 г. ВСС се гнусеше от Бургаския свободен университет и не признаваше дипломите му за легитимни. Деница е първият магистрат у нас, завършил този частен ВУЗ, назначен в магистратурата. За светкавичната кариера от Карловския районен съд през Поморийския до Окръжния съд в Бургас не е нужно да говорим. За назначението й като зам.- министър днес обаче аз съм сигурна, че е имало значение и принадлежността на втория й съпруг д-р Костадин Петков – той е сред основателите на партия ГЕРБ в Бургас.

Как коментирате абсурда, че жена, чиято присъда е била отменена като неправилна от Европейския съд, е назначена за заместник-министър… по Европейските въпроси и то в държава, чието правосъдие е обект на засилени критики точно от Европейския съюз? Да не би да се подиграваме с Брюксел или е само майтап?!

Какво да коментирам аз – самият премиер Бойко Борисов каза пред бургаските медии, че е трогнат и възхитен от биографията й – лична и професионална, че е добра и заслужила съдийка, това бяха думите му. Цял Бургас знае, че синът на Дора Христова – Тодор бе срещнал Деница като сервитьорка в свърталището за проститутки Ла пиаца през 1993 г., преди да му стане съпруга и да ползва всичките протекции на майка му. Която, впрочем, макар вече и на преклонна възраст, се грижи за внука Виктор. Петкова има още две деца от втория си съпруг д-р Петков, който живее в Лондон. При него е едното, при зам.- министърката е другото. А с днешна дата във фейсбук-профила й на статус семейно положение е написано: "Сложно е". Впрочем личният й живот е цял екшън сериал, далеч по-впечатляващ от този на министъра на правосъдието Диана Ковачева. Чудя се откъде ги намира Бойко Борисов тези кадри, толкова ли е зле съдебната система, че не можа да излъчи един министерски екип с добра репутация.

В програмната си реч новият президент на България не отрони и дума за свободата на словото и за защитата на журналисти от преследване – на кого можем да се опрем, за да защитава правата ни, освен на Европейския съд?

Много малко колеги са успявали да стигнат до ЕСПЧ, аз бях от редките изключения, защото когато бе произнесена присъдата ми пред Районния съд колегите направиха седяща стачка и така скандалът стигна до столицата, а зад мен застанаха най-влиятелните медии в България. Президентът Първанов излезе с обръщение към нацията в моя защита, надигна се световната правна организация Артикъл 19, станах първият извънстоличен журналист – носител на награда Паница именно за това резследване. Направиха фонд за подпомагане на несправедливо осъдени журналисти. Сега, ако колеги изпаднат в моето положение просто са загубени, защото многотиражните вестници и сайтове, част от големите национални телевизии обслужват корпоративни интереси. Медиите като вашата, които биха публикували подобно интервю, са твърде малки като влияние, за да се чуе от широката общественост за проблема, за да се зароди нетърпимост и обща кауза за борба. Затова няма и качествена разследваща журналистика, професията е в тежка криза.

В момента управлявате собствен сайт – как успявате да поддържате опозиционна медия?

Сайтът Бесове.бг е далеч от представите ми за ефективна опозиционна медия. Търговска реклама няма, защото местният бизнес е мъртъв, а големите пиар агенции никога не биха насочили реклама към регионална медия, тъй като тлъстите парчета се разпределят между големите играчи в София. Разчитам на приходи от мизерни договори за информационно обслужване на общини, което ми връзва ръцете да критикувам кметовете им. В омагьосан кръг съм. Управляващите в Бургас – тези, които държат парите и подхвърлят отвреме навреме на удобните медии по някоя троха, много добре знаят, че изпитвам неистова нужда от средства, но наблюдават докога мога да издържа. Това е картината.

Президентът Плевнелиев обеща България за няколко години да стане среднобогата европейска държава – какви са вашите собствени прогнози за развитието на страната и на нацията?

Не може да се направи прогноза за държава, чийто президент не може да управлява собствената си съпруга. ЕС е пред рецесия. България можеше да е сравнително спокоен остров за външни инвестиции поради евтината работна ръка, свободни промишлени площи и т.н., но от това правителство не виждам кой би изработил и следвал стратегия за привличането им. Всичко у нас трета година се управлява някакси на пожар и според настроението на Борисов.

В какво вярвате?

В себе си. Когато не ми достига вяра, се опирам на рамото на съпруга ми Валентин Касабов, който също е журналист. В него има повече мъдрост и воля, макар често да ме връща обратно в епицентъра на поредното земетресение и настоява да продължа битката, независимо от изхода. Винаги ме е водил по трудния път, който се е оказвал и верният. Защото усещам, че колкото по-твърдо се държиш, толкова повече те уважават. Около мен колегите изпитват неистов страх да зададат някой остър въпрос на силен на деня. Съжалявам ги.

За какво се борите?

Да дойде ден, в които като кажеш, че си журналист от регионална медия, да прозвучи гордо.

Какво значение имат парите за Вас?

Парите са енергия – привличат се и се множат в ръцете на този, който може да ги управлява. Всички се нуждаем от тях, зависи за какво ще бъдат употребени. Ако имам достатъчно пари, ще поканя най-добрите журналисти, а най-добрите са в Бургас, да пишат и говорят каквото мислят. Имаме страхотни журналисти, но те са смачкани до такава степен, че даже не осъзнават как за дреболии се самоцензурират и унижават, за да не загубят работата си. Има и колеги с остри пера, които са уволнени, защото не могат да се подчинят на работодател, който няма никаква представа какво е медия, но иска да си има.

Коя мисъл винаги повдига духа Ви в трудни моменти и Ви кара да продължавате напред?

По-добре геройска смърт, отколкото подъл триумф.

За кое няма прошка?

Досега не съм била в ситуация, при която да изпитам недостиг от вътрешна сила да простя. Дори и когато, неведнъж, са ми отказвали подкрепа в тежки моменти – при това хора, на които съм помагала, мислейки, че са откъм справедливата страна.

Кое е Вашето най-голямо прегрешение?

Няма такова, което да не съм си простила. Но съм вършила куп глупости поради вродената ми импулсивност. Годините, прекарани в ежедневниците, когато конкуренцията бе свирепа между кореспондентите, са ме научили да действам бързо. Нямаше време за изпипване на детайлите. Допускала съм грешки, някои от които бяха сериозни. Сега журналистиката е друга. Всъщност жива журналистика няма. Телевизии, радиостанции и сайтове въртят от сутрин до вечер една и съща обща новина. Рядко, ама много рядко, някой си мърда сивото вещество да създаде нещо свое, преди да го разпространи.

Коя е най-голямата Ви загуба? Кое е най-голямото Ви постижение?

Не мога да кажа, че съм губила нещо разтърсващо душата ми, но има нещо, което не бива да отлагам да изпълня. Не успях да родя собствено дете и ако продължавам да се оправдавам, че нямам време да отгледам друго, ще е съдбовният ми пропуск. Знам, че това няма да си го простя.
Сайтът Бесове.бг, който започнахме със съдружника ми Веселин Василев на 21 януари 2011 г, заедно с двама начинаещи репортери – Ивелина Дончева и Добромир Доскачаров. Мечтата ми бе да имаме 3-4 хиляди уникални посетители в денонощие, за да бием дотогавашните 21 бургаски сайтове. Сега уникалните са 10 хиляди, но аз искам 13-14 хиляди, за да се настаним трайно в топ 100. Тогава, може би, ще мирясам.

Коя книга промени живота Ви? "Кво вадис, домине" на Сенкевич. Когато се озовете пред Бог, какво ще му кажете?

Живях достойно, но ако ще ме разпределяте към пъкъла, не ме плашите: срещнах, удрях и убих достатъчно много адови сенки в земния си път.

Стр. 8 – 9

Бизнес форумът MySuccess.bg in Education: "Аз искам. Аз мога" ще се проведе на 25 февруари в София

Форумът цели да вдъхнови студентите да се развиват професионално в България като ги запознае с опита на млади и успешни български мениджъри и предприемачи.

Интервю с Нели Огнянова

БНР, Неделя 150 | 29.01.2012

Водещ: Професор Нели Огнянова е медиен експерт, специалист по етика и по-скоро би трябвало да кажем по медийно право. Сега на дневен ред е тема, която представлява доста голям проблем може би за журналистите и за медиите, тъй като става дума за писането в мрежата под чуждо наименование. Да кажем – измислих си, че БНР е излъчило интервю с холандския министър председател и публикуваш тази информация, или пък си измисляш интервю с новата президентша, както това нашумя през седмицата и там някъде пишеш, че това е интервю за вестник „Капитал”. Темата впрочем бе коментирана в последния брой на вестник „Капитал” и тя по-скоро търси корена на подобни фалшиви новини в някаква артистичност, политическа сатира и друга неудовлетвореност на авторите, които самата медия е открила. Вие какво виждате в този проблем?

Нели Огнянова: Здравейте, госпожо Маринкова. Аз също прегледах статията, за която споменавате на колегата Зорница Стоилова и смятам, че тя е положила усилия и статията е доста задълбочена. Бих казала така: на фона на общата картина на журналистиката в България, когато има наистина много и наистина много сериозни проблеми, но мисля, че това е най-сериозният проблем на журналистиката. Създаването на такава паралелна реалност съществува отдавна. Изобщо не е нов феномен. Между големите имена например е известно, че Марк Твен е създавал подобна журналистическа паралелна реалност. И когато говорим за фалшиви новини, за фалшиви интервюта има други събития в днешната ни журналистика, които имат много по-сериозни ефекти от гледна точка на достоверност и фалшивост.

Водещ: Нека да ги назовем.

Нели Огнянова: Например PR вместо журналистика, платените поръчкови статии. Например жълтите измислици. Там пораженията могат да бъдат поне много по-големи. Тогава за новини се представят поръчкови статии и хората ги възприемат като такива. Докато при тази паралелна реалност все пак има някакъв вид индикации, някакъв вид означения, че става дума по-скоро за сатира или за шега. И в този смисъл аз смятам, че има две важни теми за обсъждане. Първата наистина е за отговорността на медии, но втората е за отговорността на този, който чете или така наречената медийна грамотност, защото аудиторията, всички ние – читателите, зрителите в много по-общ план трябва да преценяваме от къде се информираме. Не само с оглед на фалшивите интервюта и фалшивите новини, а по начало по ред критерии трябва да избираме кои са нашите източници на достоверна информация. Ако се върнем към индикациите и фалшивите новини, да си спомним 1-ви април. Самата дата може да бъде такава индикация. Какво се случва на 1-ви април? Някакви материали, публикации се доставят за достоверни и колкото по-правдоподобни са, толкова по-смешно е. И индикацията е, че те са възможни и че това не е нарушение в закона, а просто датата. Друг път такава индикация може да бъде да речем името на сайта или името на рубриката. Естествено, че ако един сайт се казва „невероятно” или ако едни новини се казват „не новините”, или „не непременно истинските новини”, тогава този, който чете трябва да предположи, че може би става дума за елемент на сатира.

Водещ: Нека да кажем, че в тези сайтове, които изследват и колегите от вестник „Капитал”, има надпис, който казва „Всичко, написано на тази страница, е художествена измислица и не отговаря на действителността.” Всички материали в сайта са плод на фантазията на автора. Това са надписи, които съответно са незабележими с малки букви и незабележими за пръв поглед, и за несведующите.

Нели Огнянова: Точно така. В случая наистина има значение. Изрично съобщение, на което Вие казвате, човек не би ги забелязал, ако специално не се осъмни, не се огледа в това. Това е световна практика. Има и друг тип отбелязвания, включително и в други медии, не само в печата. Има мото на известно радио шоу „всички търсят новините – ние ги правим”. Но разбира се ние можем да се усетим, че Интернет е най-благоприятната среда за производство на такива новини и за тяхното разпространение.

Водещ: Все пак нека не забравяме и феномена „Wikileaks”, че манипулацията би могла да съществува на всякакво равнище, но въпросът е, кажете ми, дали трябва да се промени регламентът в регистрацията? Дали правистите като Вас могат да обмислят някакви нови правила, които са продиктувани, разбира се, от проблема с цифровизацията? Знаем, че работите по промяна на наредбите.

Нели Огнянова: Госпожо Маринкова, аз прегледах какво са казали съдилищата в частност и Европейския съд за правата на човека и дали има някаква практика, свързана с този въпрос. За нас това е ориентир разбира се. Виждам, че един съд, който се занимава със стандартите на свободното слово и в този смисъл даже и със стандартите на нашите медии, е гледал дело, свързано с уж изказване на един спортисти по повод друг спортист. Това е делото „Никович срещу Австрия”. Това дело ще стане известно, защото то е едно от много малкото дела, които се занимават с ръба, границата на правото. В този смисъл, все пак аз ще говоря за право, а не за етика, защото етиката е една област с по-различни стандарти. Съдът след като най-внимателно разглежда тази публикация, в която има такова уж интервю и уж твърдение, най-накрая все пак приема, че трябва да се разчита на възможностите, на капацитета на така наречения среден читател и според съда средният читател трябва да разбере, че това е шега. За България бих казала същото. Може би трябва да се изисква повече от средния читател и той все повече трябва да може да се ориентира за какви източници става въпрос, защото погледнете от обратна страна. Правото се занимава със сериозни нарушения. Правото ще се занимава с този казус тогава, когато да речем има кражба на самоличност, така наречената кражба на самоличност. Тогава, когато има фалшиви профили и тези в социални мрежи или другаде, и тези фалшиви профили могат да доведат до сериозно безпокойство, тревога, увреждане – морални или материално на някакви хора. Но границата е деликатна и ако става дума за сатира, по-скоро правото ще внимава от гледна точка на защитата на свободата на словото.

Водещ: Каква промяна очаквате сега? Говори се, че България вече поема ангажимент и става дума за едно съобщение от днешните вестници за много по-стриктна защита на интелектуалната собственост и авторските права.

Нели Огнянова: Да, има развитие в тази област. Впрочем в днешните вестници има много развития, свързани с аспекти на медийното право. От една страна има най-разнообразни коментари, свързани с търговското споразумение, за борба с фалшифицирането и вълненията по повод това споразумение. Аз се запознах с едно изказване на президента Обама. Виждам някакви нива се обсъжда необходимостта от такова споразумение. От друга страна има много интересни съобщения, свързани с визията на режима на личните данни в ЕС и медиите отбелязват идеите за увеличаване на санкциите и преразглеждане на правната рамка за защита на личните данни. Има и съобщения, свързани с цифровизацията, включително такива, които се отнасят до България. Така че аз същи очаквам правната рамка на медиите да следва тези тенденции и да се модернизира.

Водещ: А конкретно работите ли в някакъв екип?

Нели Огнянова: Това, което се случва в момента и за което аз знам, е свързано с изработването на така наречената културна стратегия. Това е един проект с широко участие на гражданския сектор. В рамките на тази културна стратегия има идея да бъдат създадени работни групи и доколкото работните групи ще отразяват различните сектори на националната култура, ще има и работна група, свързана с радио и телевизия, печатни медии и нови медии. Става въпрос за един проект, на който възлагаме големи надежди, защото се очаква добро сътрудничество на гражданските организации и на Министерството на културата, и другите министерства изобщо.

Водещ: Тази тема, която засегнахме, разбира се Вие споменахте нейната второстепенност, но тя по-скоро е част от един голям проблем, който се свързва с манипулацията в днешното общество и разбира се манипулацията в едно пространство, където тя не е изследване, все още не сме запознати с размера. Все пак можете ли да кажете за какво Вие бихте настоявали? За по-голяма категоричност на закона. Да очертаем къде виждате престъплението.

Нели Огнянова: Ще се съглася с Вас, че това, за което говорим е симптоматика. Има процеси, които вървят. Те не са анализирани до край и са трудни да бъдат анализирани дълбоко поради трудността да се намери емпирична информация, която да позволи истински анализ. Съществува тази голяма трудност да се достигне до данни, въз основа на които да се правят изводи тогава, когато става въпрос за свобода, процеси и тенденции в българските медии. Широко известен е примерът, че няма как да се определят праговете, които не трябва да бъдат преминати за пазарни дялове, ако един такъв анализ не се базира на абсолютно точна, достоверна и актуална информация. Така че, ако продължа тази мисъл, големият въпрос за медийния плурализъм стои на дневен ред. Големият въпрос за качеството на журналистиката на цял спектър от изисквания стои на дневен ред. На дневен ред стои очевидно въпросът за политическата реклама, защото още са много близо изборите. А и изборите показаха, че има нужда от преосмисляне отношението между политика, медии, информация, която достига до избирателите.

Водещ: Основното разграничение не съществува между платените публикации и това какво мислят журналистите. Така се случи по време на изборите. Но да видим със сферите на влияние – да купуваш влияние. Това се оказва, че е най-сериозният проблем на журналистиката. Между другото, отбелязана с многократни изследвания в последната седмица. Твърде неблагоприятно за българските медии. Благодаря Ви, госпожо Огнянова, за Вашето участие. Професор Нели Огнянова, която е свързана с медийното право в България.