Софийската община обявява награди за журналистика

Съюз на Българските журналисти | 26.06.2016

Дирекция „Култура” на Софийската община приема предложения от творчески съюзи, сдружения, неправителствени организации и медии за присъждане Наградите на Столична община за ярки постижения в областта на културата за 2016 г. 
 
Предложенията се приемат до 1 юли 2016 г., петък, включително, в категориите: Литература, Театър, Музика, Изобразителни изкуства, Кино, Архитектура, Журналистика, Танцово изкуство, За развиване на съвременни жанрове в изкуствата, както и за Специалната награда на София, за периода 1 юли 2015 г. – 1 юли 2016 г.

Могат да бъдат номинирани творци/ творчески колективи, работещи на територията на общината, за произведения и художествени факти с принос за културния живот на града.

Документите се подават на адрес: София 1000, пл. „Славейков” №4, ет.4, Деловодство, от 10.00 ч. до 17.00 ч., в 2 екземпляра и следва да съдържат мотивировка на кандидатурата, кратки биографични данни на автора, авторски материал и презентация на произведението, както и координати за връзка с автора и номиниращата организация.

Материали не се връщат.

Информация за Наградите може да намерите на сайта на общината в раздел „Културни програми и документи”.

 

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 12.01.2013 г.

БНР, Програма "Христо Ботев", Клубът на журналистите | 12.01.2013

Водещ: Времето на опашки за вестници отдавна мина. Тогава държавата трудно пусна монопола за хартия, който и позволяваше да указва натиск. Защо някога имаше опашки за вестници, а днес има фалити? Как монополът прави вестниците не свободни? И ако монополът значи несвобода, то какво значи цифровизацията, когато собствеността върху мултиплексите е офшорна. След натиска на медии за прозрачност в съдебната система, отвръща ли се сега на удар или просто става дума пак за бизнес? Кой защитава медиите, това ще коментираме днес с председателя на СЕМ доцент Георги Лозанов, Ралица Ковачева – поредният журналист, избрал гражданската журналистика и свободата и с Александър Пелев. По телефона ще чуем и Валери Найденов, в чиито кабинет се е обсъждало убийство, кои партии са били неформални редактори и колко свободни са медиите ден. Какво би ги направило по-свободни? Ще има или няма да има извънреден доклад на ЕК за вътрешен ред и сигурност? От Брюксел още сега ще чуем Диана Чепишева. Добър ден на Диана Чепишева.
Диана Чепишева: Добър ден, Ирен. Добър ден, уважаеми слушатели.
Водещ: В деня на избора на главен прокурор стана ясно, че Брюксел ще оповести устен доклад за България във втората половина на януари, което предизвика определени дискусии. Нека да внесем малко яснота.
Диана Чепишева: Ами доста странно съобщение, ако трябва да го разгледаме в детайли. Най-напред Брюксел няма да го оповести, ако започнем от това. От друга страна – какво е устен доклад, впрочем? Аз самата си задавам този въпрос. За да внесем яснота наистина Комисията има намерение да информира устно работната група в съвета, която се занимава с механизма за наблюдение и проверка за България и Румъния. Всъщност за това става дума. Това не е някаква извънредна процедура, нещо, което ще се направи специално по този повод, конкретно на някаква дата или в определен момент. Става дума наистина за един нормален диалог и процес на информиране между Комисията и Съвета по този така наречен мониторингов механизъм. Но всъщност от къде започна всичко? От това, че ако си спомняте не толкова отдавна по повод драмите в Конституционния съд, ЕК предупреди България, че във всеки момент може да изготви извънреден доклад. И на малко по-късен етап беше уточнено, че въпреки че за сега не е планиран извънреден доклад и че плановете доклад за България да има в края на тази година остават в сила, Комисията има редовен диалог със Съвета и в рамките на този диалог ще докладва на Съвета какво се случва в България и по-конкретно с важните съдебни назначения от последните месеци. Аз всъщност останах с впечатление, че Комисията ще прати на Съвета някакъв документ. По-късно дойдоха уточненията, че всъщност става дума за устна размяна на информация, устно представяне какво се случва у нас. Така че за това става дума. Защо казвам, че Комисията няма да го оповести? Защото всъщност този диалог се случва при закрити врата. Комисията със сигурност няма да обяви публично това, което е обявила пред Съвета. Остава да видим каква част от тази размяна на информация двете институции ще сметнат за необходимо да направят публична и под каква форма.
Водещ: Това ще се случи следващите една – две седмици или?
Диана Чепишева: Малко е трудно да говорим за дати, защото всичко тук зависи от извънредния доклад за Румъния, знаете. Такъв доклад се пише заради усложнената политическа ситуация там. Той трябваше да излезе в края на миналата година. Комисията обаче не беше в състояние да го изготви. А изчака и някои последни събития в северната ни съседка. Все още няма дата за представянето на този доклад, но уточнението е, че това ще бъде втората половина на месец януари. Сега независимо дали това ще стане последната или предпоследната седмица, когато този доклад бъде одобрен и представен официално в Брюксел, веднага след това се предвижда Комисията да го обсъди в работната група на Съвета, за което вече става дума. И тогава естествено явно ще има и някаква актуализирана информация за случващото се в България.
Водещ: Вече имаме опит с журналистическите въпроси и посочването им като причина за България да се говорят не добри неща. Всъщност това стана по повод журналистическо питане или по друга причина?
Диана Чепишева: Вижте, аз мисля, че е най-малкото несериозно да се прехвърля по този начин проблема, защото Комисията е една институция, която когато иска да излезе с някаква позиция, тя намира начин да го направи, независимо дали е имало журналистически въпрос или не. Ако е имало – независимо дали този въпрос е дошъл от базиран в Брюксел кореспондент на някоя медия или от колега в България, който се е обадил на някой от говорителите, или е изпратил e-mail запитване. Имаме предостатъчно такива случаи. Имаме впрочем и съвсем пресен случай само от преди ден-два, когато без никой тук в залата да епитал ЕК какво мисли за коментарите на министър Симеон Дянков, че не е имало коледни бонуси за пенсионерите, заради това че парите от еврофондовете били изплатени късно, Комисията явно е била подразнена от това и сама разпространи съобщение по този въпрос, обяснявайки, че няма никаква връзка между парите от еврофондовете и коледните добавки на българските пенсионери. Т.е. когато има позиции, когато има коментари, те не се случват заради само и единствено журналистите и това, че някой нещо е попитал.
Водещ: Имайки в предвид обаче последните изявления на министър Симеон Дянков, може и пак да се подразни Комисията. Връщаме се сега у нас. В България се случва нещо подло, нещо страшно, а хората, позволили да бъдат постоянно облъчвани от плазмата, хората, допуснали да дишат, да се хранят и да заспиват на този фон дори не го осъзнават. Всичко това започва в края на миналата година, когато бе финализирана скандалната сделка за продажбата на бившата медийна империя на ВАЦ. Последният работен ден, така дело на Инвестбанк, на Петя Славова, изкупи дълга на медийния холдинг и банкерката стана мажоритарен собственик на вестниците „Труд” и „24 часа”. С това агитационната група на борисовите фаворити печатните издания на Делян Пеевски, Диляна Кръстева и Цветан Василев се увеличи с още няколко многотиражки. Това написа Еми Барух, не пропускайки сблъсъка между Булсатком и БТВ. Точно преди 7 дни коментирахме, че кресливостта на сюжета около Аспен някак закономерно заглуши един доста по-притеснителен сюжет – този за собствеността върху мултиплексите. Тогава чухме и от Капка Тодорова от „24 часа”, че в Германия няма как такава собственост върху мултиплеските да е истина. До колко медийните скандали от седмицата –нахлуване на икономическа полиция в ТВ+ и продължаващите спорове между БТВ, Булсатком, от днес вече е спрян сигналът и на ТВ7 към Булсатком, е всъщност само един търговски спор? Станахме свидетели и на още коментари. Когато полицията пази половината ефир, логично е страхът да завладее другата половина. Вземеш ли на абордаж държавата за подобно нещо, значи ефирът не е свободен. Това пък написа Стела Стоянова в „Стандарт”. До преди един час и половина според статистиката на сайта – прочетено от по-малко от 500 души. Не грешим ли, когато затваряме медийните спорове в една изкуствена експертна лексика? В крайна сметка основната цел на журналистиката е да информира хората, както и да намира начин да им казва просто и яно кога някой пречи на журналистите да си вършат основната работа. Ако се замислим, имаше някога опашки за вестници. Днес ни казват, че има опашки за реалити забавни формати. Това ли е обаче истината? Колко е голяма пропастта между младите, за които интернет е у дома и другите, които дават повод за констатациите, че на изборите обикновено побеждават телевизорите? Преди година Райна Константинова пожела на журналистите да казват истината. Тогава, независимо дали я четат, гледат или слушат, хората ще им вярват. Година по-късно не съм съвсем уверена, че след цифровизацията хората ще получат по-добро качество. Технически да, но дали само техническото качество е важно? Колко още редакторска власт има в ръцете на мултиплексите да определят кой да и кой не? И имат ли връзка поредните и последни медийни скандали в едни по-невидими процеси? В крайна сметка има ли разлика кой държи някакъв монопол – някогашният на хартията, по какво се различава от днешния- на рейтингите или офшорната собственост? Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Марина Димова, Юлиян Бакалов, Снежа Спасова, Стаматина Никова и аз Ирен Филева. Няма да се уморя да Ви каня да коментирате на страницата ни във Фейсбук. Как да ни намерите? Вече мнозина знаят – изписвате на кирилица „Клубът на журналистите” – БНР и сме заедно в социалната мрежа. В крайна сметка журналистите и Вие хората сме едно. Всички останали с политическа или икономическа власт, са от другата страна по дефиниция. Конституцията на развитите страни защитава правото да бъдем информирани, а не забавлявани. Ако сме активни в коментарите, това винаги ще е в наш плюс, а не в наша вреда. Много ми се иска да сравним някогашния контрол във вестниците във времето, в което за тях имаше опашки с днешните мутации. В началото да чуем коментара на Валери Найденов.
Валери Найденов: Така е, но този контрол продължи само една година. След промените. След това обаче много се намеси държавата. Изобщо повечето нови вестници бяха създадени с държавни пари, субсидирани вестници. „168 часа” и „24” всъщност бяха единствените, които се самосъздадоха. После веднага почнаха да ни клеветят, че то не било чисто зачатие. Може да не е било 100% чисто зачатие, но все пак беше истинско професионално зачатие, докато другите бяха едни от държавна епроветка. Какво се е месила държавата, освен че ни създаде конкуренти, отказа да ни разпространява. Имаше разпространител на вестници и той беше монопол. После пък печатниците отказаха да ни печатат по едно време. После /…/ взеха да ги /…/ От банкера Венци Йосифов разбрах, че в кабинета на Виденов се е разисквало моето убийство месеци, преди да убият Луканов. Най-тежкият момент беше през лятото на 96та година,започна дъмпинг, който съсипа всички вестници. Това хората са го забравили, но това беше много по-тежко от днес. Тогава, след като ме уволниха, „24 ” слезе под „Труд” като продажби. „24” взе да сваля цената първо на 7 цента, после на 3 цента, накрая стигна до 1 цент през зимата на 97-ма година, когато станаха известните събития. Значи представяте ли си днес е около 70 цента, как може същия вестник да се е продавал за 1 цент? Това е абсурдно и така „Труд” беше принуден да се продаде на ВАЦ, иначе фалираше. В тогавашния закон за конкуренцията имаше изричен сегмент, който даваше възможност на премиерът да спре този дъмпинг, обаче Виденов го насърчаваше, а Софиански и Костов също не направиха нищо. Чух, че имало намеса и в Германия. Не знам, само това чух. Та тогава още умря конкуренцията в българското вестникарство. Така наречените медийни експерти, дето днес тъгуват, тогава дори се радваха. Казваха, че ще дойдат едни западни критерии във вестникарството.
Водещ: Ако трябва да направите сравнение между тогавашните условия за журналистиката и днешните, какви биха били приликите и разликите?
Валери Найденов: Нещата са много различни. Мисля, че целият бизнес на нашата професия е в голяма криза в момента. На първо място вестникарството, след това обаче и електронните медии започват да навлизат в същата криза. По редица причини. То трябва цели вестници да изпишат. Обаче пък имаме интернет. Т.е. вече има много повече информация, няма никакъв смисъл да се цензурира. Това е просто, защото тази информация влиза в интернет и веднага се научава навсякъде.
Водещ: Е, научава се, но дали това е достатъчно достоверен източник? Все пак ние журналистите, знаете добре, спазваме някои елементарни правила – достоверност. Докато в интернет нещата не стоят по този начин.
Валери Найденов: Ами не са по този начин, но ако го нямаше интернет, щеше да има цензура. Добре, че го има интернет, от гл.т.на читателите. Иначе ние журналистите естествено мислим за /…/ Явно че сме ударени, явно, че има някакво икономическо свиване. Не само кризата е виновна, но и други тенденции – много сериозни. Реклама изтича. Вече няма реклама. Интернет рекламата е монополизирана от някакви чужди /…/ Просто и това се изсмуква от България. Естествено, че журналистите тук ще обедняват. Но че има интернет, това пък прави безсмислено да се монополизират вестниците.
Водещ: Тогава защо се случва?
Валери Найденов: Ами не знам защо се случва. Има някакви интересни процеси. Ако говоря за тези вестници, които там са групирани от /…/ явно има някаква голяма финансова сила, която си е поставила за цел да губи пари съвсем безсмислено.
Водещ: Мислите ли, че това може да има някаква връзка с наближаващите избори?
Валери Найденов: Ами то започна от предишните избори. Така че то е трайна тенденция. Не може да се обясни само с тези единични избори сега.
Водещ: Добър ден и на гостите ми в студиото – добър ден на професор д-р Георги Лозанов. Като че ли са две сюжетните…
Георги Лозанов: Доцент.
Водещ: Доцент Георги Лозанов. Хем го говорихме. Чуждите лапсуси са много прилепчиви. Като че ли са две сюжетните линии и условно е едно главното действащо лице. ЗРТ има, Закон за печата не, а линиите са две. Няма правила – това важи за вестниците. Докато за електронните медии нещата са малко по-сложни и още по-усложнени от предстоящото качване на мултиплекси. Има ли значение кой държи монопола обаче в крайна сметка, защото дали ще се държи хартията или дали ще имаме мултиплекси под формата на офшорки, май е едно и също?
Георги Лозанов: Ами има значение преди всичко, че има монополи и когато има монополи, това е проблем, но работата е да уточним какво наричаме монопол? За да можем да отговорим на този въпрос, трябваше да имаме част от закона и за електронните медии и закон за печата, в който да се говори за прагове на концентрация. Аз го говоря това нещо, както се казва, от сутринта. Това е едно и също, всеки път се повтаря, всеки път става изведнъж покрай някакъв конкретен повод тема. Почва да води за кратко дневният ред на обществото и на медиите. След това няма никакви последствия и пак се връщаме в същата позиция. Сега можем да правим разни заклинания. Да казваме „не е хубаво така или така” и вече всеки според това къде стои и от къде гледа, да казва, че тези неща са хубави или не са хубави. По отношение на мултиплексите, първо се надявам най-после тази цифровизация с всичките дебати, които буди, да тръгне, защото самото закъсняване е форма на ограничаване на свободата на словото. И това е тема, която от 10 години я говорим и все е в това положение. Има един срок, който е написан, за да може да тръгне, да може да се появят и нови конкурси, които да влязат и нови собственици. Там има СЕМ, има някаква възможност да се намеси, в зависимост това са търговски отношения. И в определянето на програмите, които ще се разпространяват на първия етап. Около 4 програми, така да се каже, СЕМ може да протектира от гл.т. на обществения интерес. Заедно с това естествено обществения мултиплекс – това са програмите на обществената медия, на БНТ. Надявам се, че те ще запази своя общо взето балансиран тип медийно поведение, в което няма подозрение поне изказани на глас за драстични политически или каквито и да било други ангажименти, или корпоративни. Така че със сливането на мултиплексите да се отвори процесът, за да може да има след това и нови конкурси, тъй като когато се затвори аналоговият ефир, очакването на 1 септември тази година, след това вече този целия ресурс трябва да се превърне, увеличен многократно от цифровизацията, в едно ново поле за този тип комуникация.
Водещ: Казахте търговски отношения, но точно преди седмица от член на Управителния съвет на БНТ Анета Милкова чухме притеснения, че те са принудени да преговарят с едно юридическо лице, вярно юридическо лице, на офшорна фирма. До колко тези търговски отношения бихте могли да бъдете гарант за едно неизнудване от страна на…
Георги Лозанов: В никакви търговски отношения СЕМ не може да бъде гарант. Да не говорим първо,че това е сфера за преноса, а СЕМ се занимава с регулация на съдържанието. Има други регулатори, които се занимават с преноса. Има друг регулатор, който се занимава с конкуренция, с нелоялната конкуренция. И в това отношение сме абсолютно в страни поставени от този процес. Но пък разбира се СЕМ, не знам защо е така,от самото начало е било така, винаги натам са големите очаквания, че той ще извърши нещо. И аз непрестанно съм в позиция да обяснявам какво може да се извърши и главно какво не може. Заедно с това, когато човек е поставен някъде, за да прилага един закон, хайдутски така да се каже някакви жестове не са адекватни и не дават по-добър резултат от това да се опитва непрестанно да променя нормативната база, което аз непрестанно се опитвам да правя в дебати, например имахме много голям дебат в началото на миналата година.
Водещ: Оптимистично като намерение и песимистично като краен резултат обаче.
Георги Лозанов: С Фондация „Аденауер”, който така да се каже на маса, като театърна маса постави всичките въпроси преди да се случват. Това ще бъде, това щ бъде, това ще бъде. Всичко това после се случи. Защото сега сме в един период, който аз наричам и не само аз „медийни войни”. Да се направи една разлика между медийни скандали и медийни войни. Медийните войни за разлика от медийните скандали, в които и от двете страни имат някакви разбира се размяна на удари, опитват се да се взаимно компрометират и да създават скандал, или най-често и двете страни се компрометират. Но скандалът минава и те продължават да живеят своя бизнес живот. Докато медийните войни се водят на живот и смърт.
Водещ: И обикновено завършват с размяна на собствеността.
Георги Лозанов: До край или някой изчезва от картата. Значи влезе конкуренцията и въобще животът е медийната среда в този остър, меко казано остър етап, когато вече битката е много голяма и има много причини. Има и глобални, имаме и много локални и за това именно има смисъл да правим този анализ. Във всички случаи не сега веднага, за да не губя времето.
Водещ: Добър ден и на Александър Пелев. Бивш журналист няма, но има юристи журналисти. По какво се различава монополът някога от монопола сега?
Александър Пелев: Това е много труден въпрос, да се отговори.
Водещ: Обикновено в съдебната зала това се доказва най-трудно.
Александър Пелев: Да. Има си съответните критерии. За това имаме и съответен орган, който отговаря за тази работа в лицето на Комисията за защита на конкуренцията. Тя се занимава с едни много специфични материи, за това понякога хората недоволстват, че толкова бавно тя излиза със становището, но общо взето, за да посочиш някого с пръст, че е монополист, това не е толкова просто това действие да се извърши. Иначе другото би било набеждаване. Но аз искам да заема повод от това, което каза доцент Лозанов, специално за да го допълня защо се получава така, че СЕМ винаги някак си е първи на абразурата. Може би хората се лъжат от самото му наименование. Съдържанието вътре в това наименование на словосъчетанието електронни медии кара хората да си мислят, че това е органът, който всъщност трябва да се занимава от-до. По цялата номенклатура с тези канали за разпространение на информацията. Да. Вие реално нищо не можете да управлявате и по закон. Вие може само да следите за съдържателната страна на нещата, за съжаление може би, за добро или един Господ знае. Но в случая, когато става въпрос за търговските взаимоотношение, това, което и ти каза за притесненията на представителите на БНТ. Действително, когато има конкуренция, а конкуренцията е когато има повече от двама участници, със сигурност, защото в момента на пазара, за който започнахме да говорим, на разпространението, тази сложна не българска дума – мултиплекс, това означава, това са операторите, които разпространяват. Те са техническото средство, което трябва да разпраща сигнала на съответните телевизионни канали. И тези разпространите са само двама, като единият реално притежава бившата мрежа на държавна мрежа от ретланснатори радио и телевизионни по цялата територия на цялата страна.
Водещ: Която на времето не беше извадена от БТК.
Александър Пелев: Която не беше извадена от БТК. А пък другият по принуда, тъй като има естествени географски точки, всяка една държава има своята геометрия, така да я кажем, в релефа на държавата – планински възвишения, долини, всичките тези особености на релефа налагат определени граници на телевизионния и радио сигнал. Единият участник притежава точките, на които най-хубаво се разпространява сигнала и вторият участник е принуден да мине през него. Нормално е да има такива естествени монополи. Не може да има три реки Дунав, нали? Има една. Няма как да стане, но вече тук е въпрос на законодателство и на въпросните търговски преговори този, който държи река Дунав, той няма да пусне свободно всеки да мине, образно казано, но пък тук е ролята на закона и на съответния регулатор, който аз не знам точно кой е в случая наистина, който да каже на…
Георги Лозанов: Аз казах, че СЕМ има някаква намеса.
Александър Пелев: Да, има някаква.
Георги Лозанов: Ние от 12, 4 да се намесим, това не е толкова минимално.
Александър Пелев: Да, не е минимално наистина.
Водещ: Обаче малко ми се получава като партия на офшорен шах. Добър ден и на Ралица Ковачева. Поредният журналист, избрал свободата, свободната практика. И може би влизаш в обяснението „някои изчезват” при тези медийни войни. На теб ти се получава много с изчезването.
Ралица Ковачева: Така като го казваш малко твърде героично звучи. А не искам да звучи така. Просто смятам, не че във всяка друга професия го няма, но журналистиката е професия, при която ежедневно и ежеминутно правиш твърде много избори и голяма част от тях може би не подозираш, че са важни, структурно определящи за живота ти. А последните години смятам, че на журналистите им се наложи да избират повече от обикновено. Така или иначе ситуацията, за която до сега става дума, не предполага избор. Това е монопол – липсата на избор. И просто аз, колебаейки се дали моят голям проблем с моята професия е всъщност икономическите зависимости, политическите зависимости или драстичното влошаване на качеството на упражняване на нашата професия, нахлуването на някакви хора буквално от кол и от въже, чудейки се кое е най-малкото зло, не можах да реша и просто реших, че трябва да намеря някакъв страничен път, в който нито да изоставям професията си, нито да се георизирам като от някакви блогове и неформални трибуни да плюя колегите, които не са направили моя избор. Така че не бих казала, че съм избрала свободата, а по-скоро се дистанцирах. Не твърдя, че това е най-правилният избор. Но си мисля, като слушам о сега разговора за какво следва от този цифров монопол, за който говорим – първо си спомням репликата на Капка Тодорова, колегата от Германия в миналото предаване, тя каза нещо много важно. По повод офшорната собственост. Каза, в Германия не може да съществува такъв вариант, в който правото да бъдеш информиран, е офшорна собственост. Ние много си говорим чия е собствеността върху техниката или върху ефира, или върху канала. Всъщност става въпрос за това – за правото да бъдеш информиран. Неслучайно и диалогът, който водим с ЕК в лицето на комисар Нели Крус от няколко месеца, става дума точно за това – за прозрачната собственост, за ясните хора, които дават парите. Защото смятам, че един от проблемите на българските медии винаги е бил, че няма медийни хора, няма издатели par excellence, които да искат да правят медии. Обикновено имат някакъв бизнес и след това или се търгува с влияние, или трябва едни пари да се преперат, или има някакви мотиви, според които се създават медии.
Водещ: Много лесно медиите влизат в някакви зависимости. Това е проблемът.
Георги Лозанов: Само да кажа, че проблемът с офшорните зони и собствеността там, още от времето на НСРТ стоеше, но се оказа, че чисто от гл. т. на търговските свободи, така да го нарека, малко некомпетентно юридически, няма право законодателят да наложи подобно ограничение, иначе ние все сме искали да нямаш възможност да правиш медии, ако си регистриран. Това се оказа не юридически сериозен проблем, който аз помня от 15 години, защото още от самото начало, когато се появи регулацията, започнахме това. И може би тук човек с юридическа компетентност повече ще знае.
Александър Пелев: Да, аз това исках да кажа в допълнение, че по принцип в последно време по ред причини по моите скромни наблюдения, думата „офшорна собственост” придоби едно /…/ значение.Общо взето псуваме се на офшорки. По стечение на обстоятелствата съм запознат с тази материя и мога да кажа, да обърна внимание примерно на следното. Четейки случките в различните източници за това, което става между БТВ и Булсатком, на мен ми мина през погледа и това, че всъщност действителният собственик на медийната група, към която големи корпорации са регистрирани в такива зони поради ред причини. Значи тези регистрации се правят не само някой да се скрие и никой да не знае кой е, най-вече по света те се използват с цел оптимизиране на данъците. И няма никой, който по желание, освен Лорън Бъфет може би иска да си плаща данъците, и за това тези зони съществуват.
Водещ: Малко е парадоксално обаче това оптимизиране на разходите, при положение, че медиите ще бъдат длъжни да плащат на тези хора за преноса.
Александър Пелев: Причините могат да са най-различни. В случая аз не искам да гадая. Ако човек седне да изследва с точност какво е, никога няма да стигне, защото това са едни конфиденциални дейности. Защо един собственик инвеститор избира да държи инвестицията си чрез регистрация в такава зона? Но пак казвам – те обикновено се използват тези регистрации най-малкото, защото в повечето развити икономики има данъци, включително и върху нарастване на стойността на капитала, така да го кажем. Т.е. ако стойността на едно предприятие се увеличи и ти искаш да го продадеш, ти трябва да платиш данък и върху тази увеличена стойност. На своята държава. И за това се ходи в такива офшорни зони, за да не плащаш този данък. Може това да е причината, но да не влизаме в тези подробности.
Водещ: Ще продължим след малко.
Георги Лозанов: Да, само още да кажем, че собствениците на мултиплекси са ограничени и от друго. На първи етап трябва задължително да разпространяват един кръг от програми, които преди са имали достатъчно голямо ефирно аналогово разпространение. Така че и там имат известна предварителна, независимо от търговската страна на преговорите, предварителен ангажимент.
Водещ: И дали това не е връзката между случилото се в ТВ7 и изобщо разболелите се напоследък спорове между Булсатком и БТВ? До колко икономическа полиция, която нахлува в ТВ+ също беше коментирана по начина, по който би трябвало или по-скоро не, по който би трябвало, а дали беше коментирано свободно? Саксии с марихуана, незаконно пребиваващи чужденци, ислямска литература са намерени в офисите на ТВ+ разбра една друга телевизия малко преди обиска да започне. Това беше шеговитият прочит, а с по-сериозният ще продължим след малко. До колко „разделяй и владей” описва относително точно взаимодействията между различните медии и журналисти? Дали само конкуренцията е поводът и едно по-ясно разграничение между рейтинг и доверие няма да е по-прилично по отношение на стандартите в професията? Нека чуем отново коментар от Валери Найденов.
Валери Найденов: Сега много злоба между другото се носи из колегията. Може да имаме ограничения, може да ни се даде, но в зависимост от амортизацията. Ако разгледате социологическите проучвания за авторитетите, ще видите, че нашата професия е доста по-високо доверие, отколкото да кажем парламент, или съд, или прокуратура. Ние сме доста зле, а между другото БНР е съвсем добре.
Водещ: Е причината е може би малко по-опърничевия нрав на старата къща.
Валери Найденов: От къде въобще ще научат хората какво се случва, ако не са журналистите? Защо трябва да се насъсква яростта към този, който ни казва истината? Защо трябва да се убива пратеника, както се казваше едно време?
Водещ: Да де, но това са едни древни правила, които би следвало да сме израсли отдавна. Как ще коментирате влизането на следователи в ТВ+?
Валери Найденов: Ами не знам как да го коментирам. Не ми е приятно, тревожно явление, но просто в този момент няма никакви факти излезли.
Водещ: Дали това не са осколки от започналите вече цифрови войни?
Валери Найденов: Значи аз, доколкото разбирам, ТВ+ не е самата Булсатком, а нейн филиал. Очевидно съвпадат нещата, и ако е така, това е много трудно. Какво да коментирам, като не знам.
Водещ: Не се ли случва обаче често журналистите да изпадаме точно в такава ситуация при липса на официални изявления, да не знаем как да коментираме.
Валери Найденов: Няма нищо само в това човек да каже „чакайте, сега”. Не знам, нямам факти. Какво да коментирам? За други неща, които знам, мога да коментирам. Ето, питайте ме нещо за „24”.
Водещ: Да си кажем нещо за партийната книжка на Софианцки. На времето имаше ли реакции от страна на читателите?
Валери Найденов: Ами предполагам, че е била вегативна. Тогава нямаше обратна връзка. Тя е сътворена в щаба на БСП. При мен я занесе /…/ Донесе я два часа преди срока за публикация. Зад всичко стои БСП, щабът тогавашния на БСП.
Водещ: Може ли сега да се случи подобно нещо?
Валери Найденов: Напълно е възможно да се случи, но този опит показа, че това е глупост. Човек трябва да пише и колкото може да не върши черната работа на политическите играчи, защото това е грешка. Ако се наложи да напуска. Аз съм го правим, понеже съм могъл да си го позволя. Много хора не могат да си го позволят.
Водещ: Как би изглеждала една държава без журналистика? Без истинска журналистика.
Валери Найденов: Много цитати има. Държавата, в която аз съм живял до 890та година, беше държава с едни добри журналисти, които обаче имаха цензура и в крайна сметка знаеха много добре коя е границата и че не могат да я прекрачват. Въпреки това те мечтаеха да е прекрачат. Спомням си, във вестник „Новини” излезе една информация, че през лятото няма лимонада. За малко да уволнят главният редактор, защото не можело пред партийният конгрес да се клевети. Вестник, в който работех, даваше да пуска някои критични материали. Аз също съм писал. И в един момент за малко да го закрият. Днес между другото, колкото и да сме недоволни от днешните вестници, те са светлинни години, сравнение с онези тогава. Много по-свободни, много по-компетентни, професионални, по-шарени са. Все едно да сравняваш първите кадри на братя Люмиер с днешното холивудско кино. Не знам Вие как се усещате, но аз имам такова изобилие от информация, каквото никога през живота си не съм имал.
Водещ: Да, но какво трябва да четем, чии бюлетини тайни трябва да четем, за да разберем пък кои са собствениците на българските медии? Вие казахте, че не ги знаете. Може би бюлетините на МВР или други?
Валери Найденов: Тази група, която е свързана с Корпоративна търговска банка, малко ми е неясно да Ви кажа право – аз не виждам икономическата логика. Там има един вестник „Уикенд”, който явно печели пари. Всичко останало губи. /…/ те нямат никакво влияние. Нулево влияние върху политиката. Колкото и някои да ненавиждат и да нападат „24” и „Труд” – това са вестници. Които имат каквото и да е влияние сред вестниците. Не броя телевизиите и радиата. Имам в предвид вестник, който се издава. Сега, ако говорим за „24 часа” и за „Труд”, защото постоянно се пишат какви ли не работи за тях, има една фирма, която е собственост на Венелина Гочева и която е взела заем от банката на Петя Славова. Не знам как го тълкувате, но за мен Венелина Гочева е най-добрият до сега управител. Тя е истински журналист. Беше при създаването на „24 часа”.
Водещ: Аз това не го оспорвам, но имате ли отговор на въпроса кой е собственикът?
Валери Найденов: Формално тя е собственикът и може да се окаже, че действително е така. Вие какво мислите, че при ВАЦ, другарят /…/ беше собственик? Освен, че не беше собственик, той малко разбираше от вестници. Хайде, той малко разбираше, но имаше едни други, които хал хабер си нямаха от вестникарство. Но ние българите нали плюем. Защо не плюха тогава, когато ВАЦ съсипа българския печат с идването си?
Водещ: Да, но пък се чуват гласове за това, че в тези години ние бяхме много по-напред в класацията по степен на свободата на словото, докато сега сме на…
Валери Найденов: Ами именно това съсипа ВАЦ. ВАЦ е този, който наложи монопол и монополни стени.
Водещ: Имате ли усещането, че все по-често журналистиката ще става гражданска, но пък това ще я лишава от доказателство, от увереност за достоверност?
Валери Найденов: Аз не смятам, че достоверността е намаляла, защото преди 10 ноември, освен че се лъжете, и се криеше.
Водещ: Е не, ние говорим за принципи в професията все пак.
Валери Найденов: Тази конкуренция, която възникна благодарение на интернет. Вижте този сайт бивол.
Водещ: Както те казват – той се хоства, обаче в чужбина е по-сигурно.
Валери Найденов: Да, но го има. Цитира всички в България постоянно.
Водещ: Е преди имаше западни радио станции.
Валери Найденов: Ако това е било истина. Два различни монопола – монопол на запад, монопол на изток.
Водещ: Монопол на Изтока и монопол на Запада. От тук нататък ми се иска да продължим с коментара. Може ли да има такова нещо?
Георги Лозанов: Може ли аз тук да оспоря някои неща, които господин Найденов каза? Влизайки в стари спорове. Първо той каза за някакви експерти, които са твърдели и са одобрявали присъствието на ВАЦ. Да кажа, така да се каже, да се саморазкрия. Аз бях сред тези експерти и винаги съм казвал, че в някакъв смисъл свободата на словото започна да пада, когато големите чужди инвеститори, независимо от портретите, така да се каже, бизнес портретите на всеки един от тях, започнаха да излизат от България и се намесиха от местни натрупани през Прехода капитали. Тези капитали носят много по-голям проблем за свободата на словото, отколкото ВАЦ, който се интересуваше примерно от малките обяви да отиват пряко парите като форма на печалба. И от там нататък нямаше други специфични…
Водещ: Така наречената редакционна политика не беше извадена пред скоба.
Георги Лозанов: Сега основният проблем, пред който се изправяме, е как да намерим начин да ограничим влиянието на собствениците върху медиите, които притежават, защото аз не един път съм казвал, че най-просташката поговорка в този случай е „който плаща, той поръчва музиката”, тъй като всички знаем, че информацията е освен стока и човешко право, и във връзка със стоката –да, малките обяви отиват в Германия, но във връзка с правото, това значи, има свобода на словото, когато с журналистика се занимават журналистите, а не чрез тях някой друг, през някои други интереси – икономически или каквито и да било други. И за това онези капитали им носеха много по-малко влияния, икономическо върху съдържанието, от местни капитали. Това е съвсем естествено. Така че аз още, когато започнаха те да се оттеглят, бях сигурен, че влизаме в много лош период. Мисля, че съм го писал не един, два пъти. И от там нататък много трудно е вече и за това се нуждаем от спешна промяна на нашето законодателство и за това все говорим за нови текстове. Ето, прагове на концентрация. При това не става дума за някаква репресия срещу бизнеса. Те трябва да се направят така, защото и това е важно.Медиите са предприятия и те също трябва да оцеляват. Не да направиш такава идея за свобода на словото, която да е бизнес утопия, защото пък нашите пазари са много малко и на тях не се оцелява. За това пък, когато вестниците почнаха да ги притискат технологичните и други обстоятелства, те силно избягаха към жълтата част, смятайки, че се защитават.
Водещ: Един вид съдене на картофи.
Георги Лозанов: Да. Точно така, към жълтите подходи и тематика, което пък започна да руши основното, пък което те имаха в повече, което беше техният капитал. Това беше доверието. И започна една снежна топка да се натрупва и да лети надолу по наклона.
Водещ: Ралица, между поколенията ли трябва да бъде разликата в отношението към журналистиката или някъде другаде? Защото сега разликата е между поколенията, онези от Фейсбук и останалите. Говорили сме си го помежду си.Какво като напишем във Фейсбук?
Ралица Ковачева: Такава разлика няма как да няма. Просто всичко в България е много на двете крайности, че и журналистиката да избяга от този процес. Това, което мен ме притеснява, наблюдавайки това, което се случва в нашата професия е, че се получава една дупка, липсата на едно средно поколение, което да предаде занаята, правилата, профсията от предишното към следващото поколение. Нашата професия се напълни с красиви момичета, които искат да ги дават на екрана, като метафора използвам. По телевизора, да. И хората, които смятаха, че тази професия е свързана с някакви ценности, с някакъв морал, с някаква цел, да образоваме обществото, да даваме на хората достатъчно информация, така че те да могат да избират и такива утопии – все повече хора напускат професията. И така в един момент ще се окаже, че поколението на тези, които сега нахлуват много нахъсани, но твърде неграмотни млади хора, изобщо не искам да ги характеризирам, някой да не се обиди, но това е една видима тенденция и по това, което чуваме и гледаме, те ще обучават следващите. Така в крайна сметка ще се случи. Но исках да добавя нещо одеве просто като пример се сетих относно това, за което говорихме до сега. Концентрацията на капиталите и това, което каза доцент Лозанов – законовите възможности. Има и други възможности.
Водещ: Повтарящата се мантра – хората искат реалити шоу. Това просто няма как да е истина.
Ралица Ковачева: Относно концентрацията, само да довърша примера, който исках да дам. Когато миналата година имаше такава опция да се случи във Великобритания, благодарение на една сделка, която Мърдок искаше да сключи там, тогава британските медии на чело с BBC се самоорганизираха и инициираха една кампания, апелирайки към държавата да не допуска тази сделка, защото ще има твърде голяма концентрация на собственост и това ще заплаши плурализма и свободата на словото. Тя не се случи поради може би скандала, но така или иначе имаше от самите журналисти тръгна, от самите медии. Докато освен че ние с Вас си говорим по тази тема, аз не виждам някакво сдружение да върви из гилдията.
Георги Лозанов: Да, защото е лошо, че журналистическите акции във връзка с медиите обикновено са продължение на интересите на собствеността, а не са друга независима гл.т. спрямо ставащото. И заради това не винаги можеш да се довериш на тях от г.т. на обществения интерес.
Александър Пелев: Аз се замислих Ралица това, което каза за визуалната страна на хората, които се показват по телевизора в момента. По стечение на обстоятелствата знам от мой приятел за посещенията на един куп девойки, които непременно искат да станат телевизионни водещи на предаване. Хора, които никога не са се занимавали с телевизия в живота си. Не само с телевизия, но и грубо казано сигурно за последен път са писали нещо в училище. И това е едното от страшните неща. Някак си реалитито, за което Ирен каза, да с реалити някакъв човек, който грубо казано е хванат с капан в гората, изведнъж става много известен, защото го дават по телевизора.
Ралица Ковачева: Да и после почва да води новини, което е по-страшното.
Александър Пелев: А защо е известен? Защото са го показвали по телевизора.
Водещ: Защото в партиите често се споменава мантрата – хвани една мечка, покажи я по телевизора и тя ще стане известна. Това го е цитирал един шеф даже тук в радиото, но неговата съдба не беше много завидна.
Ралица Ковачева: Това е мечка все пак. Остава си мечка. Не става човек.
Георги Лозанов: Не съм малко по-различен. Особено във връзка с реалитита, с жълтата преса. Разбира се нашият проблем е, че завладява територията на сериозната журналистика. Но сами по себе си това не са формати, които си заслужават да стоварваме гражданския гняв. Нека да кажем, че това е една комуникация, нека да си кажем нещо откровено, разбира се това по-малко е валидно за обществените медии, но общо взето медията е ниска публичност. Който търси някакви високи истини и някакви високи интерпретации, отива в друга сфера – отива в библиотеката, отива в театъра, някъде там. Отива в храма, пък където има финална истина. Медията няма право, знаем, на финална истина. Медията има дебати, плурализъм. Там са и политиците, и шутовете, и факти разбира се. Но това, което казва Ралица – самата професия, като че ли действително напоследък е загубила … Аз казвам, че това е една от градските професии, в които се възпроизвежда и възпитава градския човек. Разбира се градски така се води. Журналистическата професия за съжаление губи този…
Александър Пелев: Аз ще си позволя да продължа мисълта на доцент Лозанов, че това се получава според мен поради факта, че от собствените си наблюдения хората стигат до извода, че да речем единствено възможния или постижим начин до достигане на тази професия е, като да речем да се включиш в някакво реалити, а не защото трябва много да четеш и много да знаеш. Но има един друг аспект, според мен който по мое наблюдение, той касае цялата ни икономика – това е много трудният ни достъп до кредитен ресурс в България. Значи медия се прави с пари, всички това го знаем. За разлика от тези общества, за които Ралица каза, те са отдавна утвърдени общества, там икономиката работи от столетия по един и същ начин и в прогресивен начин. В момента ситуацията по моите наблюдения в България е такава, че ако искаш да започнеш и то това не е от сега- това от години продължава, банката в България не е човекът, посредникът, който трябва да движи чуждите пари и който ще ти помогне да го направиш. Ти може да отидеш с най-прекрасния проект…
Георги Лозанов: И как ще върнеш в кредита, защото в България медийният бизнес все повече престава да бъде печеливш бизнес.
Водещ: Дори в закона за банките и кредитното дело пише, че когато банката получи като обезпечение някакъв имот, или да кажем някаква медия, тя трябва в прилично кратък срок от време да упражнява правото си на собственост. Нали, това е така или не е, офшорната зона е много сложно да се установи.
Георги Лозанов: Аз не знам за медии, които са иззети от банките, но знам за опити. Но да са се случили такива неща, не съм още запознат.
Водещ: Не, няма все още случили се, но може да са се случили в подморието. Ще виждаме ли как Брюксел коментира и натрапчиво повтаря за санкции по отношение на нагона за обяздване на традиционните медии, иначе казано? Ще могат ли хората да продължат да твърдят, че примерно БНР звучи опозиционно?
Георги Лозанов: Ами вярвам, че в тази общо взето голяма криза за медии, която има и по-глобален контекст – ние в началото на тази година правихме с ключови експерти бих казал направо световни, към Дом за науките на човека на Ивайло Злеполски една конференция, която се казваше „Демокрацията бонус за своите медии”. Има общо взето усещане, че медиите вече не вършат достатъчно гражданска работа, особено традиционните. Някак си има отчаяние по отношение на тях или силна загуба на доверие. Както и да е. Да не се връщам към това. Но понеже ме питате за обществените медии, аз мисля, че обществените медии в цялата тази криза общо взето се държат. Не казвам държаха, защото мандатите изтичат на директорите скоро и вече минава един период. Но се държаха достойно, независимо от това, че аз самият съм имал различни претенции при избора на директори и т.н. На края като чертата тегля, мисля че достойно и даже си позволих да кажа нещо, което обърна собствените ми представи през Прехода. Казах, че държавното финансиране през бюджета в момента, като че ли се оказва най-невидимия по отношение на рискове за свободата на словото източник за финанси. Нещо повече. Позволих си да кажа, че не е лошо понеже картината изчезва, тя изчезва, а все още в тя в съзнанието на хората има потенциала на една по-аналитична и по-качествена журналистика. Да направим като във Франция и един не голям фонд за проекти за хартиени вестници с обществена функция да могат да бъдат по аналогия с електронните медии също запазени.
Водещ: Как да се случи обаче това на фона на това…
Георги Лозанов: С малка промяна в закона и с малко пари.
Ралица Ковачева: Или шведският модел. Големите печеливши вестници заделят една сума, под формата на данък, който подпомага малки, локални или такива, които сме оценили, че имат обществено значение.
Водещ: Могат ли медиите да променят…
Ралица Ковачева: Ами шведите като дойдат, тогава.
Водещ: Шведите като дойдат ние обикновено обещаваме, че ще стане, но става дума за маса в случая и малко ни се получи като виц. Не е шведски, а съветски. Могат ли медиите като четвърта власт да променят останалите власти? Все още могат ли?
Александър Пелев: Според мен могат, защото те са канал за предаване на идеи и на мисловни влияния, и безусловно, то в нашия случай пословичен стана Гъобелс, но съм сигурен, че ние като хора, които сме започнали живота си в една държава, която се базира на една единствена идеология, знаем точно добре на гърба си какво значи да ти спускат непрекъснато една и съща идея. Така че винаги,когато се движим успоредно на априлската линия на партията, нещата стават много притеснителни.
Водещ: Но пък от друга страна не сме забравили, че миналата година можем спокойно да наречем годината на коментарите на посланиците у нас по отношение на собствеността в медиите.
Александър Пелев: Ами то не знам защо трябва да се налага да ни го коментират чуждите посланици, но някак си у нас така се получава усещането или поне моето наблюдение е такова, че „абе оставете ги, те не са напълно наясно за какво става въпрос.” А аз съм абсолютно убеден, че хората много добре следят и много добре знаят за какво става въпрос.
Водещ: Ралица беше на срещата с еврокомисар Нели Крус.
Ралица Ковачева: Да, бях. Много нагло се държаха представителите на хартиените вестници. Да ги обединим – издателите от другата страна на масата.
Водещ: Наложи се тя иронично да пита „имате ли паметник.”
Ралица Ковачева: Да. Но аз понеже мисля, че към финал вървим, нали съм права? Искам да завърша с нещо друго. И то е пак свързано с професионализма. Смятам, че това е пътят, защото не обичам така просто да си говорим какви са проблемите. Правим го непрекъснато. Всички сме наясно. Значи, докато държавата и институциите от типа на СЕМ и всички други отговорни лица, си вършат работата, т.е. търсят законодателни решения на въпросите, това, което за мен е голямата битка за нас и което би помогнало много за решаването на проблемите, за които говорим – е връщането на професионализма в професията. Компетентни, знаещи, отговорни журналисти. Това за мен е решението, защото само компетентният, знаещ и отговорен човек не може да бъде лесно търгуем, лесно контролируем, лесно продаваем.
Водещ: Такива ли кандидатури очаквате, доцент Лозанов, по отношение на БНР и БНТ и кога?
Георги Лозанов: Е, аз се надявам, че ще се явят най-достойните за тези ключови места в медийната среда. Изтича единият мандат на генералния директор на БНР в края на май, дано не ме лъже паметта, а на директора на БНТ – края на юли. Месец –два напред, както винаги, се обявяват конкурсите, за да има време да се подготвят за един месец кандидатите и след това следват събеседвания.
Александър Пелев: Ще бъде тежка предизборна кампания.
Георги Лозанов: Аз казах тук и после станах пишман. Че ще гледаме да ги направим така конкурсите, че поне да не съвпаднат със самата предизборна кампания. Малко по-рано, защото по-късно нямаме право. И тук ме обвиниха в 100 грехове, така че сега нищо няма да казвам. Точно, когато ако ще да съвпадне с всичко на света, ще караме по срокове. Ако това е въобще новина. Да кажа и още нещо в общия, продължение на това, което каза Ралица. Да не забравяме все пак, че има нова медия, новата медия действително няма авторитет, но… Но в нея все повече влизат създали се и наложили се чрез традиционната медия гласове, които носят със себе си авторитет, което пък придава авторитетност на новата медия, което пък се превръща в колектив и на поведението на традиционните медии. Така че пътят, по който върви Ралица, самият той е един от изходите.
Водещ: Явно това е новината. На време ще бъдат проведени конкурсите. По отношение на съдържанието да си пожелаем свободомислещи хора да кандидатстват. Това беше от нас за днес. Бъдете свободни!Традиционно по този начин се разделяме.          

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 5.01.2013 г.

БНР, Програма "Христо Ботев", Клубът на журналистите | 5.01.2013

Водещ: Обикновено всяка година започва с нещо ново и това няма нищо общо с някогашни гадания и наричания, а с желанието за промяна. Новата ни година започна по старому. Старата я изпратихме тотално оглушало от фойерверките, а новата посрещнахме силно уплашени по същата причина. В прекия и преносен смисъл. Първата медийна тема беше чий е Аспен. До колко обаче този доста шумен по отношение на визията си спор успяхме да разберем? Чии са пък Дюните в Несебър и дали са дюни е твърде спорен въпрос. Ти сън ли си или те има? Чии са дюните или чуй е Аспен? Кой е въпросът. Една абсурдна версия на колегата от Капитал – Росен Босев, прозвуча напълно реално в стилистиката на медийните ни навици от миналата година – абсурдните, неистинските новини да звучат по-реално. Ето я и версията. Експертен екип на института на Дюните към БАН на чело с академик Мичурин аслайдисал Дюна с железобетон и е тръгнал към Несебър, за да установи дали Дюните са дюни или маскирана като дюни арматура. Те ще работят на място заедно с експерти от Националния исторически музей, начело с академик Божидар Димитров, според когото още в пъпа на Месемврия от 7 век е било записано, че въпросният парцел е имало процес за еднофамилни жилищни сгради и жилищна сграда за сезон, обитаване на субекти с обществено обслужване – 124 броя. Още един цитат от мрежата, подписан от Съпротива. Да образоваш ума си, без да образоваш сърцето си, не е никакво образование. Аристотел са цитирали. Какво още се случи в първата медийна седмица. Булсатком връща пари. Разбира се, че това е добре, защото такова трябва да е отношението към ощетените потребители. Кой спира сигнала, все още е енигма. Предполагам си спомняте фразата на премиера, че свобода на словото у нас има, защото никой не спира сигнала. А журналистите могат свободно да му задават гадни въпроси. ѝВ случаят със сигнала най-лошата новина обаче е, че потребителят е лишен от правото да си избира да гледа или не. Очевидно пожелателната констатация от миналата година „медиите не са зарзавати” не губят актуалност и през новата. Всеки собственик, който ги сравнява с това, обижда труда на хората, работещи там и лишава зрителите от избор. Може да ги харесваме, може и да не ги харесваме. Не може обаче да бъдем лишавани от правото да избираме с неясни цели. Това е удобната пътечка, по която собствениците могат да услугват на когото трябва. Медиите може и да забавляват, но основната им функция все пак е да информират. Който ги лишава от това право в крайна сметка ги унищожава и това е тъжно. По света медии фалират, но по други причини. У нас медиите ги гримират като кабаретни артисти, актриси и им вменяват задължението да забавляват. 2012 беше тежка за медиите по света. 2013 май ще е фатална за медиите у нас. За кой ли път си мисля, че правото на хората да бъдат информирани е защитено в Конституциите на демократичните страни не случайно. И не забавлявани, а информирани. Всеки, който подменя това право, има някакви други цели. Да, има производители на зарзавати по света, че и у нас, за които е важно правилото зеленчуците да стават само за продаване. Дали това е добре? Фаталната 2013 ще даде верният отговор. Кой се интересува от това? За съжаление все още малцина, а се отнася до мнозина, защото свободата на словото не е празен девиз. Някак нелепо е търговски спорове да убиват медии и това е механизъм не в полза на хората. Много ми се искаше да оставим Псай в 2012 година. Дали успяхме, не си заслужава да се замисляме. Явно не само ние имаме нужда от нещо непретенциозно, на което да се смеем. Така бавно и полека приватизирахме, че чак и преименувахме стила в Бай Ганъо стайл и всички останали редакции в многобройните скечове. Далеч по-подтискащо музикално дойде новата година с чалга концерти. Какво слушат европейците, ще подслушаме сега от музикалните им чартове. Вие бихте могли пък да споделите във Фейсбук с каква музика посрещнахте новата година. Едва ли има българин, гледащ телевизия, който да не е чул, че телевизията в България става цифрова. Чул значи ли разбрал? Първата седмица на 2013 ще направим едно сравнение как цифрите могат да направят медиите по-добри и достъпни за повече българи. Ще се сравним с Германия и Холандия. Ще си спомним и първите традиции от преди години. В студиото вече са Анета Милкова, член на управителния съвет на БНТ, Капка Тодорова, специален кореспондент на „24 часа” в Есен, доцент Иво Драганов, преподавател в НБУ, НАТФИС и разбира се – медиен експерт. По телефона ще чуем и коментара на Даниела Горчева от Холандия. Чий е Аспен пък ще коментираме със Стоян Стоянов, управител на ПР агенции и бивш председател на браншовата организация. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Илия Тенев, Валя Новакова, Стаматина Никова, Цвета Бахариева и аз Ирен Филева. Останете с нас и коментирайте на Фейсбук стената ни – чий е Аспен, чии с Дюните, какво ще донесат цифрите на хората по отношение на медиите и всичко, което сме пропуснали разбира се като медийни акценти от първата седмица на 2013. Първо визуално и после коментарно първият медиен скандал дойде още в първите секунди на Новата година. Какво видяхме в новогодишното обръщение, как го коментирахме? Признавам си – трудно намерих с кого да коментираме темата, усещането за поредната буря в чаша вода, може би е една от причините, чий е Аспен или какъв е другият въпрос? Добър ден на Стоян Стоянов – управител на ПР агенция и миналата година председател на браншовата организация. Здравейте!
Стоян Стоянов: Здравейте!
Водещ: Ами чий е Аспен или друг въпрос да поставим?
Стоян Стоянов: Аспен си остава американски според мен, но самият гаф на президентската администрация и по-скоро на неговия екип мисля, че е дошъл в много лош момент и не трябваше да се допуска това нещо. Защо? Ние прочетохме – по-голямата част от хората не слушаха новогодишното обръщение, по-скоро го прочетоха след това в интернет, е много добро. Има интересни неща вътре. Но визуално и чисто концептуално мисля, че президентската администрация сгафи доста сериозно. Реакцията след това – липсата на отговор от ПР екипа на президента. Защо се е получило така? Чия е снимката? Защо тази дребна грешка успя да обърне колата в началото на новата година? Ние не получихме никакъв отговор и мисля, че това непростимо.
Водещ: Всъщност смятате, че тази буря в чаша вода ще продължава да занимава медиите?
Стоян Стоянов: Със сигурност ще продължава да занимава медиите. За жалост за сметка на други по-големи проблеми, които има обществото в момента, които също така са медийни и също така липсва важна реакция от страна на хората, които са замесени в тях.
Водещ: Ами да очакваме някаква реакция. Благодаря на Стоян Стоянов, управител на ПР агенция и миналата година председател на браншовата организация. С него си говорехме за Аспен. Сега добър ден на члена на управителния съвет Анета Милкова, на БНТ. На Иво Драганов, медиен експерт и на Капка Тодорова. Сега ще прескочим протокола. Да продължим ли с коментарите за Аспен или да се насочим към цифровизацията, за която се чуха твърдения, че осколките и вече създават проблеми с сигнала.
Иво Драганов: Да кажем две думи за Аспен, защото вътре се съдържат две-три нива, които са важни да се разчленят. Първото е в съдържателен план – никой не оспорва речта на президента. Напротив тя може да се каже, че е много добра, много по-добра от кухите речи на неговия предшественик. Второто обаче, когато имаш телевизия, няма да се уморя да го повтарям, водеща е визията. И трябва да имаш усет за драматургия, трябва да имаш усет за режисура и трябва да имаш усет за художествено пространствено оформление. Мястото, което бяха избрали е претенциозно. Формата презентация въобще не се вписваше в достойнството на президентската институция и третото, което е според мен най-влудяващо, никой в България, ама никой не желае да поеме отговорност. Идваш и казваш „подцених ситуацията, тръгнах по страничната писта да бъда оригинален и да разчупя матрицата, което само по себе си е хубаво, но всеки трябва да знае, че експериментът сам по себе си не е стойностно средство за постигане на стойност” и в крайна сметка да кажеш „съжалявам, преценете дали мога да продължа по нататък да бъда полезен със своето знание”.
Водещ: Ами ще очакваме да чуем нещо такова. Капка Тодорова.
Капка Тодорова: За този проблем, може би с проблемите окол;о Булсатком, БТВ и всичко, което ти засегна в началото. Аз като вестникар специално най-много се впечатлих от тази тотална липса на уважение към авторски продукт. Т.е. тази снимка, как може администрацията на най-висшата държавна институция в България, да не използва авторски продукти на български фотографи? Има БТА, има десетки фотографи, десетки агенции. Да…
Водещ: Всички отговаряха, че това е на „Балкантурист” сайта.
Капка Тодорова: Да, това си е техен проблем също. Смисъл, когато работиш… Смисъл трябва да работиш с професионалисти. Аз не съм фотограф, аз съм пишещ журналист. Когато имам нужда от снимка на Ангела Меркел примерно или я купувам от съответната агенция, или плащам на фотограф да го направи или аз самата, ако съм обучена, и снимки правя, но това е авторски труд. И мен това ме притеснява. Това абсолютно неглижиране на авторския продукт. Т.е. той по никакъв начин не се уважава, примерно в този случай фотографския труд. Защо да плащаме на агенции или на БТА, а би трябвало според мен, да.
Иво Драганов: Това е подценяването на ситуацията. Как е възможно?
Капка Тодорова: Защо да взимам професионалисти, като мога да бръкна в интернет. Това бъркане в интернет, защо да плащам, като може и да е безплатно? В крайна сметка е автогол за всички.
Иво Драганов: Ама става инфантилно. Не е отговорност към даже не само не е отговорност – това го казахме вече. Не е осъзнаване на изключителното символно значение, което има президентската институция. Когато президентът каже нещо, това е изключително важно за българската нация.
Капка Тодорова: Именно. Тези речи са като визитна картичка. Смисъл това за един президент, независимо на коя държава или най-висшата институция, тази реч винаги е важна.
Анета Милкова: Аз ще си позволя само да… Тъй като БНТ беше замесена от части в ози случай.
Водещ: Като изпълнители.
Анета Милкова: Като изпълнители. Разбира се традиционно речта на президента се записва от БНТ. Чисто технически и технологично ние обезпечаваме едно такова нещо. Разбира се няма съмнение в това, че екипът на президента поставя изискванията, контролира изпълнението и в известна степен БНТ не може да поеме отговорност за…
Водещ: Да не влизаме в хипотези, че БНТ редактира президента.
Анета Милкова: Няма такава хипотеза. Никога не би си позволила медията да се намеси по какъвто и да е начин в едно такова нещо. Колегите, които са работили, са професионалисти и в това нямаме никакво съмнение. От чисто техническа гл.т.при нас нямаме съмнение за нарушаване на технологичната дисциплина. Но аз съм съгласна с господин Драганов, който каза, че е хубаво в една такава ситуация да има съобщение от страна на институцията. Не за друго, а за да може по някакъв начин темата да приключи бързо и да не продължава безсмисления диалог кой е виновен, защо е виновен, как се е стигнало до тук. Грешки се допускат. Важното е наистина бързичко да се вземе решение как да се финализира този случай.
Водещ: Нека сложим временно точката с надежда или да получим Аспен, или да получим извинение. Шегата на страна. Господин Драганов, от къде тръгна цифровизацията в България? От кога се заговори за цифровизация? Нека да се опитаме на кратко да напомним?
Иво Драганов: Ще кажа, ама с една молба за едно изречение, защото… Въпросът за Дюните. Аз се извинявам на всички, които ходят в момента да проверяват с очите си дали са дюни или не са, но има учебници по география и специално в специалностите икономика на туризма или организация на туризма има един учебник туристически ресурси. Там пише какво богатство природно са тези Дюни.
Водещ: Нали разбирате, че Балкантурист са замесени ще стане като…
Иво Драганов: Не са замесени и слава Богу. Защо в момента никой не се обърне към академичната общност, която може би има по-скоро изградено научно мнение, отколкото тази на изключително съмнителните предприемачи, замесени в ситуацията. Сега, цифровизацията. Три изречения за начало. Цифровизацията тръгва като идейна платформа от времето на европейския комисар, първият европейски комисар по телекомуникации Мартин /…/ – един изключително интелигентен мъж, който постави на дневен ред тази конвергенция между телекомуникация, електронни медии, хай тек. Сега, тя не му е паднала от небето. Тя се осъществява на 7 юли 1980 година в 13 часа от Ед Търнър и неговия шеф на новините на CNN първото им излъчване. Шонфелд, които за първи път изпращат сигнал на сателит, свързват се с 8 живи гледни точки, така наречените днес SNG-ТА и успяват да сътворят една емисия. Идеята обаче на Ед Търнър не е била конвергенция, а това, че има пакет от спортни права и филми и как да заобиколи американските забрани за наземно разпространение. Общо взето един интелигентен ход. Така, за нас – съвсем на кратко. 99-та година ние сме на едно ниво като проект и развитие, т.е. научната мисъл на България в областта на телекомуникациите е била абсолютно адекватна с немската и ние имаме, значи няма да го забравя, това е някъде юни месец в Страсбург, всеки си казва до къде е. Тогава изцяло цифрови бяха Швеция, Италия бяха почнали, Германия с /…/. Те имаха три цифрови острови. И ние планирахме три цифрови острови – София, там Пловдив, Варна. Шлагер беше нещо, което вече е забравено, защото фалира – първата наземна платформа в Англия – on digital между /…/ и /…/ телевизии. Което поставя въпроса чии да са мултиплексите. Изключително важен въпрос, който у нас се заобикаля. Така че ние имаме една много дълга и тягостна история, която по стар народен обичай до този момент се намира на ключовото, стратегическо място „под крушата”.
Водещ: Но казвате, че около 99-та година сме били на едно ниво с Германия.
Иво Драганов: Да, като проекти бяхме абсолютно с германците. Беше ми удоволствие да чуе. Чухме поздравления от тях, напътствия и т.н. Но има нещо, което е много важно. В Германия госпожа Тодорова ще каже много по-компетентно от мен, когато се напише нещо, то се изпълнява. Те са прочути със своята трудова етика и със своя ангажимент, и най-вече със знанието да поемат отговорност. Ние отговорност не поемаме и от там всичко пропада в България. Значи ние го написваме и стигаме до крушата с написано нещо обаче.
Водещ: Капка, как стоят нещата с цифрите, хората и медиите?
Капка Тодорова: В Германия цифровизацията приключи и април края, 30 април 2012 година…
Водещ: Както си говорехме в предварителния разговор, без никакви скандали.
Капка Тодорова: Да, нямаше скандали. Аз исках да се подготвя за предаването и много търсих някой скандал, който вероятно аз съм пропуснала си мислех, докато съм там,но не. Нямаше скандали. От 1 май всичко е дигитализирано. Сега дали обикновен германец разбира в детайли какво точно се е случило и защо, и как – това вече е една тема. Тя винаги, според мен телевизията, там са по-големите експерти, но тя ще става още по-сложна технологически. Според мен не е нужно за всеки отделен гражданин да знае в подробности и в детайли техническата страна на нещата. Ако има лукса да живее в страна, в която тези неща не се правят такива невероятни скандали, каквито вече започнаха в България. Ако тази война между Булсатком и БТВ е някакъв предвестник на предстоящата битка за…
Водещ: Най-вероятно. Как стоят нещата в БНТ? До къде…
Иво Драганов: Аз само да попитам госпожа Тодорова нещо, защото е важно. Намесили се в немската цифровизация офшорни компании?Имате ли някаква представа?
Капка Тодорова: Значи, ако такова нещо се разкрие, немската държава ще бъде разтърсена из дъно за такъв обществен скандал. Смисъл аз ще кажа капитал не е като пари, а капитал като едно от основните права на гражданите да бъдат информирани. Да, там държавата има основен контрол върху това благо и право. И няма начин това благо или право да бъде офшорно.
Иво Драганов: Да уточним платформата, за това се намесвам. Когато общественият интерес е водещ, а това е мисъл на Цицерон, тя не е моя, всичко общо взето върви в прав конкретен, точен ред. Когато е намесен частен, неизвестен интерес на някакви офшорни компании, проблемът е глобален и не е само в България, нещата опират до това, което ние наричаме скандал. Да, скандал. Скандал е.
Водещ: Сега, задачата на БНТ сигурно ще бъде трудна, защото Вие ще трябва да се договаряте с един човек, госпожо Милкова.
Анета Милкова: Ами по-скоро с едно юридическо лице, което спечели търга за мултиплекса, на който ще бъдат качени обществените оператори БНТ и БНР със своите програми. Имаме по закон изискването договорът да бъде подписан до 31 януари тази година. Това е съвсем скоро. Тъй като от март месец започват излъчванията. Пробните, така наречени.
Водещ: И всъщност по закон Ви е посочено с кого да сключите договора.
Анета Милкова: Да, в известна степен това предопределено е с избора на процедурата, когато фирмата, която беше избрана, по настоящем разбираме, че има някаква промяна в собствеността. Но така или иначе ние продължаваме и преговорите се водят все още за доуточняване на чисто техническите параметри, за които се информираме по отношение на тяхната лицензия. Но естествено това, за което господин Драганов говори, че договарянето ,когато става въпрос за обществен оператор и обществен интерес, с частно юридическо лице е много тежка задача, така да се каже, защото водещото трябва да бъде да се запази общественият интерес. И да се гарантира излъчването.
Иво Драганов: Чакам всеки момент някой да обвини държавата в скрита държавна помощ, защото това е източване на БНТ и БНР по посока на частно лице. БНТ и БНР трябва да си имат свой мултиплекс.
Анета Милкова: Може би това е, което е важно да кажем, че в Германия от разговорите, които водехме съвсем наскоро, разбрахме, че собственост на обществените оператори са мултиплексите. И те самите предлагат, предоставят на своите мултиплекси търговски оператори, за да разнообразят предлагания пакет програми. И това е от значение за тяхната технология. Докато при нас случаят е друг и имайки в предвид факта, че и /…/ беше предавателният комплекс беше приватизиран на времето, заедно с БКТ, тогава още беше заложено това нещо и ние и до ден днешен работим с частно лице, юридическо.
Водещ: Всъщност това много пъти е било коментирано още от самото начало, от години.
Анета Милкова: Да, може би в Румъния, когато беше приватизирана тяхната телекомуникационна компания, се установи, че това би било проблем за техните обществени медии и беше изкупена отново, върната от държавата, като тя я закупи отново, за да бъде собственост на държавата. Не за друго, ами за да можем да изпълним онова изискване по закон, с което трябва да гарантираме излъчването. И тъй като, когато вече имаме частно юридическо лице, е хубаво да можем да гарантираме действително една идея, която се обсъждаше от години, за това да бъдат дадени разходите за разпространение, за да може направо и от държаният бюджет да бъдат изплащани. Те не са задължение вече на конкретния оператор.
Иво Драганов: Още, когато работех в телевизията, бях поставил на борда въпроса БНТ да си изкупи предавателите, защото това е най-логичното нещо то да затвориш своя цикъл на разпространение. Иначе образно казано в момента БНТ е в състоянието, в което е и българското кино. Филми се произвеждат, обаче салоните бяха приватизирани, превърнати в бинго зали и тези филми няма къде да се разпространяват. Сега по същия начин и БНТ. Значи БНТ аз го заявявам най-отговорно, че ако остане в ръцете на частно юридическо лице, то ще бъде изнудвано с много огромни суми.
Водещ: А всъщност как според Вас трябва да бъдат разпределени телевизиите в мултиплексите, така щото да няма подобни, те даже не са и съмнения.
Иво Драганов: Те не са съмнения. Напротив, мога да напомня, че когато българските вестници много активно коментираха този процес на приватизация, защото както каза госпожа Милкова, това е изключително важна точка от развитието в погрешна посока на този процес, там се спрягаше името на един съветник на господин Станишев. Това е истината.
Анета Милкова: Винаги има някакви имена, за които се говори.
Иво Драганов: И едни персони от ДПС.
Анета Милкова: Но тъй като това се случи твърде отдавна и отдавна темата спря да се коментира за собствеността на предавателите, сега по повод на мултиплексите, на качването вече на програмите на мултиплексите възниква отново, тъй като предстои договор, дългосрочен, който трябва да бъде подписан.
Водещ: Т.е. направили сме един кръг около крушата и отново сме се настанили под нея.
Иво Драганов: Аз разчитам много на протеста, който господин Христо Грозев отправи до ЕК за тази проверка на целия този процес. Осъзнавам, че интересите там се измерват с рамките на около милиард, което означава, че никой няма да отстъпи, никой няма да върне комисионните, но се надявам българското правителство в момента да оцени сложността на ситуацията и да пусне четвърти мултиплекс специално за обществените медии, които да имат възможност да го отдават под наем и по този начин да издържат своя пренос и на частни телевизии. Мисля, че така ще бъде и вълкът сит, и агнето сито. Да речем, че не агнето, ами цялото стадо.
Водещ: Нека сега, ще Ви помоля да си сложите слушалките, за да чуем как стоят нещата с гледането в Холандия. Добър ден на Даниела Горчева.
Даниела Горчева: Добър ден на Вас, на Вашите гости, на Вашите слушатели.
Водещ: Медиите са цифрови в Холандия. Имаше ли скандали, има ли проблеми?
Даниела Горчева:Ами ние нищо не сме забелязали. Всъщност оказа се, че Холандия е втората страна в Европа, която превключва от аналогова към цифрова телевизия. И това става на 10 срещу 11 декември 206 година. И честно казано нищо не сме забелязали тук. Смисъл забелязахме, че нека да кажем поне за Вашите гости, Вашите слушатели каква е разликата между аналоговата и цифровата телевизия например. Просто разликата е в това, че аналоговата телевизия предава максимум 30 канала, които могат да бъдат гледани, докато дигиталната, цифровата телевизия предлага над 100 канала. Освен това предлага много по-добър и ясен образ. Много по-чист звук, сигнал и т.н. И има интерактивниѝ възможности, канали с високото качество и т.н. Също може човек да използва електронна програма за…
Водещ: Чий е мултиплексът, на който са качени обществените медии в Холандия?
Даниела Горчева:Ами значи аз не знам точно технически, но те са свободни. Медиите в Холандия могат да се получават от всеки. Вече за останалите канали човек трябва да доплати, но по принцип вече технически точно какво и как са го направили, това … И никой нищо не е забелязал. Няма приказки, просто се случи.
Водещ: Някак просто се случи. Благодаря на Даниела Горчева. Как са обществените германски телевизии. Чия е собствеността на мултиплексите им?
Капка Тодорова: Тя е държавно-обществена. Тук т.е. и за Германия, и за Холандия мога да вметна и си помислих тук като се разказваше за какви пари става вероятно дума, с мултиплексите. То в крайна сметка май по-евтино излиза май БНТ да си изстреля сателит просто. Около 100 милиона мисля, евро, че е това.
Анета Милкова: Тъй като ние сме бюджетна организация, получаваме 70 милиона, които са за всичко – за продукция, за поддръжка, за всичко. Нямаме тази възможност за подобни инвестиции.
Капка Тодорова: Ами то и на българския данъкоплатец ще му е по-лесно да събере милион на един път, отколкото…
Анета Милкова: Това е проблем със собствеността, сериозен, но извън него всъщност трябва да кажем, че цифровата телевизия действително ще бъде безплатна за зрителите и голямото предимство ще бъде действително по-големият брой безплатни канали, които ще могат да гледат зрителите.
Водещ: Колко време те ще бъдат безплатни обаче е един друг въпрос, който едва ли сега можем да му отговорим.
Анета Милкова: Само цифрово излъчване, да, но това не засяга кабел и сателит, поне на този етап. Но отѝ това, което касае българския гражданин всъщност, е важно да споменем информационната кампания, която в момента тече.
Водещ: Ние ще стигнем и до тази информационна кампания. Как е минало в Германия? Как минава у нас? Защото тя едва ли има човек, който да не е чул, че кабелът на антената се включва от едната страна, кабелът на телевизора от другата страна – и това е. За това колко е това, ще продължим след малко. Останете с нас. И защото цифровизацията и начина на достигане на медиите до хората е важен за нас, правим едно малко изключение за слушателски въпрос. Добър ден. Кой ми звъни?
Венелин: Здравейте, казвам се Венелин от гр.Троян. Редовен Ваш слушател съм. Радвам се, че отново сте с горещата тема, от която се интересуват много хора. Имам един няколко по-точно въпроса. И по-точно радиото и в петък сутринта, Вашето радио говореше за цифровизацията на телевизията. Ние като слушатели на радиото, ще имаме ли някакви сътресения, т.е. с досегашните си апарати, ще можем ли да приемем цифровото радио, тези мултиплекси?И следващ въпрос, който е също е много важен за населените места, в които има много по-малко до сега ефирно разпространявани радио станции, хората ще имат ли достъп до много повече, за което, това са аналогични въпроси, които коментирате и включително за телевизията? Благодаря Ви.
Водещ: Господин Драганов, Вие да отговорите.
Иво Драганов: Много зависи да Ви кажа. Хората вече работят със сателитно радио, с всякакви други такива модерни форми. Много зависи от това какъв приемник имат. Това ще е първото нещо. Второто, наистина всички говорят за телевизията по най-простата причина, което каза Бил Гейтс, който владее изображенията – владее съзнанието на хората. По-смислената медия, която предизвиква размисъл, защото се изисква усилие да я възприемеш, е радиото. Докато картинки всеки може да разглежда, без звук и усилия. Значи радиото остава на заден план и никой не казва при много свития рекламен пазар по какъв начин хората ще намерят инвестиции, за да заплатят своето качване на мултиплекс. Второто. Тези мултиплекси, които говорихме, те трябва да бъдат 12 регионални и 3 национални, въпреки че са ни дадени 10 национални. При МПЕК 4 ние ще можем да качим толкова много телевизии и радио станции, че ще остане огромно свободно пространство. Ако възприемем цифровата платформа МПЕК 4 мисля, че е логично да се направи. Ако инвестираш, инвестирай в нещо по-ново. Значи колегата Ви е прав да се безпокои. Аз не мога да го успокоя, защото не мога да дам готовата рецепта по какъв начин радио станциите ще се справят. Вие виждате, до сега се мълчи и се говори само за БНР и БНТ. Защо? Първо да видим каква промяна ще настъпи с тази цифровизация. Значи в технически план ще имаме едно съвършено качество и пренос на много по-голяма информация на много по-малко място. Това е логиката за, изискванията на ЕК да бъде сключена аналоговата телевизия. Второ техниката е по-евтина, много по-евтина, независимо, че сега те ще трябва да платят голяма сума, за да минат формата SD1690 на HD и след това на Full Definition, ама няма как това да се избегне. Вторият въпрос обаче, който според мен някои кардинали в сиво оценяват много внимателно, това е философският проблем. В моите очи специално зрителят на телевизията и тук си признавам, не мога да кажа за слушателя, не съм бил свидетел и експериментатор на такива случая, зрителят ще може да се намесва активно в крайното съдържание на продукта. Първото, което той може да направи, е да си извади на своя телевизор, примено, ако гледа Ф1, 38 прозореца и да наблюдава предаването от тази камера, която на него му харесва.
Водещ: Т.е. уволнява режисъора.
Иво Драганов: Да, той елиминира и съучаства заедно с режисъора и във финалния монтаж. Това при спортните предавания. При директните предавания на крупни културни събития, примерно Виенския концерт, който беше 5 часа, Вие ще може наистина да изберете да наблюдавате флейтата или виолончелото, или диригента, или солиста, или залата, каквото си поискате. Значи това вече прави зрителят не пасивен обект, а активен субект, който е активен естествено. Второто – акцентът пада не върху твърдата аудитория, а върху меката аудитория. Т.е. аз имам слабост към публицистика, излизам и записвам на моя телевизор какво да ми запише. Задавам му какво да ми запише. Значи сутрешното предаване на тази телевизия, на тази, на тази и така.В Англия вече Мърдок и BBC предлагат такава опция. Да ти бъдат записани предавания, като 50 паунда струва удоволствието. Висока цена, но в замяна на това получавате над 500 перфектни телевизии, от които колкото и да е страшно, Мърдок имат едни fox art, които са фантастични канали. То е просто удоволствие да имаш достъп до тях. Значи това е философията. Намесвам се и в режисурата, и в програмирането. Край. Аз си програмирам канала. Не могат те да ми задават, каквото преценят. Значи изискванията към режисъорите, към операторите и към програмните директори ще се сменят драстично. Това, което е било достатъчно до сега, няма да е. И последното е във финансов аспект, което произлиза от това. Естествено, че аз ще елиминирам изключително глупавите търговски съобщения, сиреч рекламите. Значи аз ще си запиша моя канал и тези реклами там няма да присъстват. Това означава, че хората, които правят реклама, ще трябва да направят и следващата крачка след product placement, а именно драматургичното имплантиране на рекламата в съдържанието да стане такова, че аз да не мога да го елиминирам. Това съществува в Америка. Значи това са трите много важни аспекта, върху които трябва да се размисли. Естествено е обаче, аз си мисля, че властта никак няма да е доволна зрителят да бъде не пасивен, а активен, и ще се опита да го рестриктира по някакъв начин и този начин се нарича именно частните цифрови платформи.
Водещ: Всъщност властта трябва да е недоволна, за да не бъдем от едната страна с властта. Нека сега, след като разбрахме в САЩ как вървят тенденциите, да се върнем обратно за мъничко до Холандия и до Даниела Горчева. Даниела?
Даниела Горчева: Да, здравейте отново. Може би не разбрах добре въпроса, но ако въпросът беше как получателите започват да получават дигиталната телевизия? Това ли беше? Как се премина от антените на покрива към сифровото приемане? Значи по принцип това нещо се уреди чрез общините, предполагам, защото в Холандия сега например, значи 2006 наистина си спомням – нямаше никакви сътресения, обаче сега например общината плати тук оптичния кабел, т.е. предложи безплатно свързване на всяка къща, домакинство с оптичен кабел. Този стъкления, по който можеш да получаваш. А вече е твой избор дали ти, когато… Ти като абонат можеш да я получаваш по три начина – през кабел, през сателит и по стария начин. Но вече тези обществените телевизии те се получават винаги свободно. Ако човек иска някакви други канали, вече си търси чрез комерсиалните…
Водещ: Имаше ли кампания, спомняш ли си, Даниела?
Даниела Горчева: Не, не си спомням. На времето мисля, че е имало нещо като модел за получаването на дигиталния сигнал, обаче не е задължително, защото имаше всякакви начини, но става въпрос, че тази дигитална телевизия, която ние почнахме да получаваме, ние не сме забелязали. 2006 не си спомням почти никакви притеснения.
Водещ: Ами така са организирани нещата, че технологичните подробности да не пречат на хората да живеят по същия начин.
Даниела Горчева: Има нещо много важно. Аз наистина не си спомням толкова приказки. Днес разбрах, че Холандия е втората страна, която минава от аналогова към дигитална телевизия на 10-11 декември 2006 година, но тук, когато нещо се прави, и когато то засяга хората много дълго и много внимателно и подробно се обяснява на всички. Дори се получават писма в къщи, когато има някакви неща, които го засягат. Докато в България за каквато и тема да започнете, ето, българите в чужбина, те /…/ че отново дължали някакви /…/
Водещ: Ясно да се върнем сега в Германия, за да разберем там зрителите дали им обясняваха най-подробно от телевизионния екран под формата на клипове. Какво предстои?
Капка Тодорова: В Германия последните 6 месеца мисля, месеци наред при всички положения, вървеше един течащ надпис, който с приближаване на датата 30 април 2012 година течеше все по-често и последните дни, последната седмица непрекъснато, който призоваваше хората, които … Припомняше всъщност, че от 1 май, който не се е погрижил за модем или няма нов телевизор, защото новите телевизори всъщност сами си приемат този сигнал, трябва да се погрижи за това.
Водещ: Всъщност.
Иво Драганов: Още по времето на госпожа Меглена Кунева имаше едно изискване в ЕС, което се спазваше стриктно. Всички, които продават телевизори, са длъжни да напишат на телевизора, че той е съвместим с процеса на цифровизация или че е несъвместим, при което цените на тези несъвместими паднаха драстично, докато другите се запазиха. И голяма част от тази кампания, която у нас протича безсмислено, там беше фокусирано именно по отношенията покупка на нов телевизор. Значи когато си купува човек нов, той е наясно, че това ще бъде инвестиция за следващите 5-10 години и той ще може да се справи.
Водещ: Дали има връзка между спада в цените на телевизорите у нас и тази кампания?
Иво Драганов: О да. Да, да. Пряка връзка, само че никой не я харесва.
Водещ: Изненадахме може би някои слушатели, които са се радвали на времето, че са си взели такъв телевизор. Може би това е, което трябва да влезе в тази кампания. Анета, какво предвиждате да казвате на хората за тази цифровизация, защото…?
Анета Милкова: БНТ има изключително голям интерес към това максимално добре да бъдат информирани българските граждани. За цифровизацията и за този преход от аналогова към цифрова ефирно излъчване. Става дума през цялото време, защото това в някаква степен, в голяма степен влияе върху т.нар.аудитория, група, която ние измерваме, следователно влияе и на нашите рекламни приходи. От тази гл.т.освен тази чисто търговска страна, в цялата тази ситуация ние имаме чисто обществена функция. Обществената ни функция е да стигнем до по-голям брой хора с цел да можем да информираме по-голяма част от населението за важни неща. Пак трябва да кажем това, което ти спомена в началото на предаването. Когато говорим за информация и за информиране, не става дума за развличане и развлечение. Една голяма част от телевизионните канали предлагат по-скоро развлечение. Комбинирано тук таме с малко информация, но концепцията на обществената телевизия е съвършено различна. Идеята ни в този процес на цифровизация е да стартираме тематични канали, телевизионни така, както е в други обществени телевизии, които имат възможност да инвестират и правят културен, образователен, младежки, детски канал, спортен. Това, в което ние ще установим, че ние имаме най-добър възможен ход и човешки ресурс, и техническо обезпечаване, натам ще вървим. Разбира се процесът на дигитализация, както каза господин Драганов, ще изисква чисто техническото и технологично обновление до голяма степен на БНТ.
Водещ: Това струва доста пари.
Анета Милкова: Да, ние сме започнали този процес така или иначе, но той ще продължи още години.
Водещ: Явно, че темата много интересува хората. Хайде още едно изключение за още един слушателски въпрос. Кой ни звъни? Добър ден.
Стоян: Добър ден. Стоян, честита нова година! Искам да Ви попитам сега за цифрова телевизия Blizoo, която е, тя е кабелна, по нея могат да се ловят и радия включително. И тя ще продължи ли да съществува?
Водещ: Да, това няма нищо общо. Да, ще продължи да съществува, но ключовата дума в случая е „безплатно”. Да, безплатно е ключовата дума, защото цифровизацията осигурява възможността на хората да продължат да гледат по-качествена телевизия и в случая говорим за безплатното, а не говорим за различните кабелни оператори, които довеждат по някакъв начин. Моля?
Стоян: Няма да има нужда от допълнителна телевизия?
Водещ: Ами предполагам, че в един момент няма да имате нужда и да плащате, при положение, че можете да получавате нещо безплатно. Тук става дума за това. Благодаря Ви за обаждането. Господин Драганов, кой трябва да отговори на този много важен въпрос за телевизорите и за възможността им, така или иначе намекнахме, че телевизорите с изгодни цени не са може би тези, които ще могат?
Иво Драганов: Ами това беше европейско изискване, не мога да го цитирам, но категорично го знам. То е от 6-7 години, дори и повече. Може би преди да влезем в ЕС. И беше много ясно. Всяка държава от ЕС и кандидат членките 3 години преди преминаването, дена switch off, както го наричат, защото те акцентират върху изключване на аналоговата, трябва да задължат всички, които продават телевизори и радио приемници, на тях да напишат ясно и категорично – този става за цифровизацията, за цифровия приемник, този не става.
Водещ: Най-вероятно сме били в Аспен тогава или?
Анета Милкова:
Капка Тодорова: Не, но все пак може би да успокои малко хората, тъй като аз не знам от колко години, но поне от 6-7 години не се произвеждат телевизори, които да не са съвместими. Проблемът е България, е че домакинствата често…
Водещ: Има малко по-…
Иво Драганов: Смахната история в един момент, когато малко хора знаят и това оскъпяваше приемниците. Те бяха така адаптирани, че да приемат и аналогова и цифрова. Както в един момент и то от доста време телевизиите работят цифрово и след това превключват от сигнала към аналогово, за да го излъчват. От територията на забранени.
Водещ: Кое е най-важно обаче, кое е хубаво да влезе в тази кампания, която струва не малко пари?
Иво Драганов: Не, най-важното за мен е ние да преминем на цифрова телевизия. Защото ще Ви кажа нещо. Значи моята гл.т.към света е следната – виртуалният свят все повече измества реалния свят. Значи каквото кажат за теб, каквото направят хората, внушение, хората повече вярват на това, което е казано по телевизията, от колкото на това, което се случва. Ние, ако не преминем към цифровизация, ще бъдем несъвместими с европейското телевизионно пространство. И сега има малко сигнали от България, и материали, и те повечето са в негативен смисъл. В този аспект пък мога да кажа един страшен – изключително тежкият, тромав, неефективен и бюрократичен ЕС. Ако те имаха някаква мечта за своето развитие и бъдеще, до сега трябваше да направят задължително, особено в този процес на цифровизация, защото ако се изпусне той, никога няма да имат такава възможност да направят един паневропейски телевизионен канал и едно паневропейско радио. Значи на времето, когато съм бил програмен директор в БНТ, ние направихме ден на България по TV5 и гледаха около 100 милиона зрители. Това беше много окуражаващо. Този паневропейски канал аз си го представям така – всеки ден една държава ще разказва за себе си. Обърнете внимание – сама ще разказва за себе си. А не друг да преразказва за нея. И това ни го подсказа на времето още госпожа/…/ Не умеете да разказвате за себе си.
Водещ: Да обаче това е мечта по-скоро.
Иво Драганов: Нека да кажа още една дума, което е много важно. Ние говорим за техническият аспект, а според мен е много по-важно е какво съдържание ще гледаме. И в момента СЕМ би трябвало да направи, както на времето НСРТ направи – критерии за прелицензиране на абсолютно всички телевизии, които ще се качват на цифрова платформа.
Водещ: Ще питам още в следващия брой някой от СЕМ. Капка, има ли някакъв аналог в Германия, при положение, че има цифрова телевизия, на кабелните абонати?
Капка Тодорова: Да, тя продължава. Има кабелни оператори. Аз точно сега така искам, малко и след това, което разказа Даниела Горчева за Холандия, все пак малко да успокоя българските зрители, слушатели, че ние не сме /…/ защото така човек остава с впечатлението, че там е някакъв друг свят, в който всичко се случва без никакви проблеми. Холандия е по-богата държаява от Германия. Вероятно могат да си позволят общините да поемат този разход. В Германия кабелът, прокарването на кабела, всичко си плаща отделния човек. Това е част от наема. Дори, когато се мести, там хората живеят основно под наем, в договора ти пише какъв е точно – сателит ли е или кабел. Всичко това е уредено и с наема ти се одържа и тази малка такса. Като обществените телевизия в Германия освен това имат също такса. Телевизионна такса около 10 евро мисля на месец, нещо такова беше, се заплащат именно, за да могат те да имат този бюджет за обществено полезни и интересни теми, които не винаги са невероятния /…/, в който всички се включват нали. Исках само тук да се включва и към тази паневропейска телевизия. Може би един такъв, едно такова начало е телевизия АРТЕ, която е френско-немска, която Франция, Германия те се държат за доброто разбирателство и приятелство на базата, на което целия ЕС възниква, но по АРТЕ примерно аз съм гледала много хубави предавания за България, включително и български филми. Много рядко, но… И унгарски и всякакви. Така че…
Водещ: Дежурните рейтингови новини за нас, което е нещо… Анета ще успеете ли да се договорите?
Анета Милкова: Аз силно се надявам, че тези задачи, които са със сроковете се изпълняват. Въпросът е колко успешно и колко добре ще бъдат защитени обществените интереси на БНТ. Но другото, което исках да кажа по повод на предимствата, това е за хората в неравностойно положение, които винаги са представлявали една група, която е по някакъв начин неглижирана и възможностите, които дава цифровизацията е всъщност да се правят субтитри на почти всички предавания в зависимост от това разбира се какво се планира. Ние планираме да въведем тези технологии, защото новините, публицистиката особено. Това са неща, които интересуват всеки. Има много хора, които имат необходимост от подобен тип допълнителни услуги, които ще бъдат част от тези новости. Но та когато говорим за приноси в националния ПР, щеше да е много хубаво, ако по подобие на американските политици, които напоследък забелязваме, че при извънредни обстоятелства до тях винаги има човек, който прави този жестомимичен превод за хора в неравностойно положение. От година насам аз забелязвам това нещо, но неотлъчно до тях има човек, който го прави. Т.е. ако телевизиите въведат тези неща и ако поне обществените оператори се погрижат за основни акценти в програмата да достигат до масовия зрител, би било чудесно.
Иво Драганов: Според мен основния проблем обаче, не е ваш, са функционално неграмотни нашите любими зрители. Аз съм писал една книжка, която има данни – 43% нямат завършено основно образование.
Водещ: Всъщност тази функционална неграмотност се заключва в това да четеш. Четеш текста, но не го разбираш. Малко ни се получава работата като картинката на Аспен или някоя друга картинка, или все пак да разберем Дюните чии са или че са Дюни?
Анета Милкова: Има може би някакво основание в това, което казва Иво Драганов, но казвам, че има една част от хората, които действително поради възрастови вече особености. Трябва да може да се направи, а дали вече те ще го ползват или не, това е друга тема.
Водещ: Хората трябва да имат избор. Нека така да завършим, защото има секунди до края. Разбира се няма да пропусна да Ви пожелая да бъдете свободни и да правите всеки ден, защото свободата е нещо, за което трябва да работим всеки ден. Хубав съботен следобед Ви желаем – Илия Тенев, Валя Новакова, Цвета Бахариева, Стаматина Никова и аз Ирен Филева. Хубав съботен следобед.         

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 8.12.2012 г.

БНР, Програма "Христо Ботев", Клубът на журналистите | 8.12.2012

Водещ: Веднъж един човек отишъл при Сократ и му казал „Знаеш ли какво научих току-що за един твой приятел?”. Чакай малко – спрял го Сократ. Преди да ми го разкажеш, ми се иска да направя проверката с трите сита. Преди да ми разказваш разни неща зад гърба на другите, хубаво е да отделиш малко време, за да помислиш какво точно се готвиш да ми кажеш. Първото сито е на истината. Проверил ли си дали това, което искаш да ми кажеш е вярно. – Не, просто чух другите да говорят. – Добре, значи не знаеш дали е вярно. Дай сега да пробваме второто сито. То е ситото на добротата. Това, което ще ми кажеш за приятеля ми, хубаво ли е или не? – Ами, не. Напротив. – Значи, продължил Сократ, искаш да ми разкажеш лоши неща за мой приятел, без дори да знаеш дали са верни. Остава последното сито – на ползата. Ще ми бъде ли от полза да ми разкажеш това, което си научил за приятеля ми? – Ами, всъщност не особено. – Тогава, заключил Сократ, ако това, което имаш да ми казваш, не е нито вярно, нито хубаво, нито полезно, защо въобще ми го разказваш. Не зная дали след кризата на финансовия модел на медиите вече не сме в една друга криза – кризата на рейтингите. Все по-различими стават случаите, в които се приема за нещо естествено собствениците на медиите да диктуват редакционните политики. Дали обаче този крахък модел би издържал проверката на тези три сита. Липсата на финансов ресурс право все по-силни собственици и все по-беззащитни журналистите не само у нас. В Европа също от години се говори за спад на доверието в медиите. Острови на свободното слово по традиция остават скандинавските страни, напук на суровия климат и по-малкото дневна светлина. По традиция революционните модели на финансиране и разбира се фалиране идват разбира се от Америка. Донякъде на европейска земя добиват характеристиките на еволюция, или поне до скоро беше така. вчера във Фейсбук страницата на Клуба на журналистите започна една дискусия. Поводът беше снимка на Financial Times Deutschland. Капка Тодорова написа „Смъртта на един джентълмен”. Затварянето на вестници като Financial Times Deutschland в Германия са сътресение не само за германските медии и общество, а за всички медии и общества. Изтриваме един модел на комуникация и управление без да имаме още на негово място нов. Мен лично това ме безпокои. Действително това е исторически момент за журналистиката, но не е изненада за хората, които следят процесите, още по-малко за самите журналисти. По-голямата загриженост трябва да е за тези, които остават на пазара, отговори Иван Михалев, който доскоро беше във вестник Капитал. Защо скандинавският модел се оказа по-свободен ще научим от Анюта Качева, която едва ли има особена нужда от представяне, поне пред слушателите на програма Христо Ботев. Журналист и скандинавист. Какво да правят журналистите, които работят в издания, които все още имат може би късмета на пазара – коментарът Иван Михалев ще продължи в ефира на Клуба на журналистите. Как войните между издателските групи се отразяват изобщо на журналистиката пък ще чуем от експерта по ПР Богдана Денчева, която наскоро защити дипломна работа. Ето сега няколко европейски примера. Италия – премиерът някога Берлускони контролира 90% от телевизионния пазар в страната и умело запушва устите на критикуващите го медии. Великобритания – медийният магнат Рупърт Мърдок опитва да придобие пълен контрол, опитваше да придобие пълен контрол върху една от най-големите телевизионни мрежи, за да завърши модела си – вестници, издателска къща и цифрова телевизия. Унгария – правителството прие силно ограничаващ медиен закон и наказва за небалансираност медиите. България – собствеността може и да е формално прозрачна. Но дали няма медиен монопол никой не се наема да каже. Началото на този дебат бе поставен в Брюксел, а на финала може би ще има паневропейска коалиция от граждански групи, които да лобират пред европейските институции за подобряване на законодателството. Но това някъде напред във времето. В последните десет дни пък Конституционния съд в Германия потвърди, че потребителската такса за радио и телевизия се отнася до компютрите, свързани с интернет. Италианските журналисти пък имат сериозни проблеми с промяна закона за клеветата, който им гарантира една година затвор. Би Би Си вече има нов генерален директор, защото на Острова оставката е символ на поемане на отговорност, дори и за чужда вина. Европейската аудиовизуална обсерватория пък публикува специален доклад за медийната концентрация, като докладът съдържа икономическата база, свързана с аудиторията и пазарния дял за телевизия и за видео онлайн. Като основен акцент се отбелязват общите заплахи от медийната власт и регулацията на държавите. И ако това ви се струва прекалено отвлечено, ще опитаме да го обясним с медийната реакция на коментари на двама писатели. Норвегия заслужава своя Брайвик. Цензурата понякога е необходима. Добре дошли в Клуба на журналистите, ви казваме Евелина Йорданова, Диана Люцканова, Стаматина Микова, Цвети Бахариева и аз, Ирен Филева. Останете с нас, за да научите чий са тези цитати.
Ако още не сте видели на страницата ни във Фейсбук как немски журналисти се сбогуват с работата си, вижте снимката, заслужава си да се види тази снимка. Знаете как да ни намерите – klubatnajurnalistite-bnr. Сега добър ден на гостите ми в студиото. Решихме в началото да започнем с два цитата. Аз ще започна, не знам как да го класифицирам този цитат. Той е на Ришар Мие и гласи Норвегия заслужава Андреш Брайвик. Добър ден на Анюта Качева, журналист, скандинавист.
Анюта Качева: Добър ден.
Водещ: Малко абсурдно звучи на фона на всичко, което видяхме като необяснима на нашите географски ширини картинка от там. Как тези хора, които излязоха, не помня, мисля, че бяха около 1 млн. с по една червена роза в ръка на площада да мълчат и да печат…
Анюта Качева: … цяло Осло. Цяло Осло беше, да. Сега „Норвегия заслужава своя Брайвик”. Аз чувам за първи път. Но не ме изненадва. Защото пък много често съм чувала евреите заслужават своите концлагери. Така че някак си това съвпада с другия цитат – необходима ли е цензурата. Аз не мисля, че тези цитати трябва да бъдат подлагани на цензура. Става въпрос за нашата вътрешна морална етика, независимо, не само за журналистическата, но и за нашата личностна морална етика дали ние можем да кажем това или не. Веднага опираме до свободата на словото. Да, би трябвало да можем да кажем и това. Тъй като подозирам, нямам представа, просто подозирам, че става въпрос за автор, който споделя вижданията на Андреш Брайвик, изложени в неговия труд на 1 150 … 1 200 страници. Не знам обаче дали е прочел всичките 1 000 и между 200 и 500 страници. Аз също не съм прочела всичките, но прочетох една голяма част от тях и ще кажа, всъщност това беше и голямата слабост на Брайвик, ако говорим за личността Брайвик и да го свържем с това дали Норвегия заслужава, това е един труд, който е едно произведение копи-пейст. Тъй като самият Брайвик признава, че никога не е имал отношение към книгата, че никога не е чел. Той няма никакви задълбочени познания. Това си и личи. И така, това са едни откъси от едни, така, една историческа компилация, която е събрана, която в своя вертикал, в своята повърхност, така, има един гланц, но в своя вертикал, ако човек наистина сериозно се интересува от тези неща, ще разбере, че всъщност няма, този манифест няма никакво съдържание. Надявам се авторът все пак задълбочено да се запознае, защото тази позиция изобщо не е нова. В момента ние виждаме едно зараждане на идеята на, така, крайната дясна идея на национал, на крайния национализъм и т.н., която винаги съпътства една финансова криза.
Водещ:
Анюта Качева: Да, и в началото на миналия век, става и сега, когато ние наистина се намираме в една много по-тежка финансова криза от ‘29-а година.
Водещ: Как е структуриран този манифест? Моята борба прозира ли някъде?
Анюта Качева: Да, прозира донякъде. Но мисля, че Брайвик, ако се беше запознал достатъчно добре с Моята борба, щеше, неговият манифест щеше да изглежда по различен начин. Още повече, че тези гласове на крайния национализъм, които се забелязват в цяла Европа, свързани с високата, с навлизането на чужди култури най-вече религиозни култури, имам предвид високия процент емиграция, специално за Европа в момента говорим. Причината Брайвик да не бъде разпознат от всички крайно радикални десни групировки беше, че той въпреки всичко в своя манифест изважда, високо слага на пиедестал християнските ценности. И в този случай той застава на страната на евреите. Тъй като общо взето споделя съвременната политика, еврейска политика в конфликта в Близкия изток. Това негово явно, тази негова явна симпатия към евреите беше причината той да не бъде разпознат и затова да не стане изобщо популярен сред крайнодесните.
Водещ: Ще продължим след малко. Нека да кажа добър ден и на Иван Михалев. Падна ти се китаеца, тазгодишния носител на нобеловата награда за литература. Китаеца Мо Ян. Който като всеки един човек, идващ от тоталитаризма в демокрацията, минава през летището и това страшно го впечатлява. Когато вземах самолета и минавах през митниците, те също искаха да ме проверяват, дори ме накараха да си махна колана и обувките. Та това е повода за него да твърди, че цензурата понякога е необходима. Всъщност това са две коренно различни май изказвания, но имат един и същи генезис, произход.
Иван Михалев: Добър ден. Не знам какво да коментирам за китаеца и цензурата. Ако ме питате дали трябва да има цензура, според мен не трябва да има цензура, освен когато се касае за много редки изключения, когато касае живота на хора, тоест национална сигурност, антитероризъм и прочее. Честно казано, не бих се наел да коментирам така, без да съм запознат.
Водещ: Да. Добър ден и на Богдана Денчева.
Богдана Денчева: Добър ден.
Водещ: Твоята дипломна работа е свързана с един частен случай, който става по-обобщен напоследък като че ли в нашата медийна реалност – войната между медийните групировки. Та ако там положим цензурата, добре ли е да я има?
Богдана Денчева: За съжаление, все повече започвам да се замислям, че може би е добре да я има. Така, започнах да следя тази тема от година и половина по-подробно, по в дълбочина, защото ме провокира чисто лично въпросът как така в ситуация на криза, в която много други издания затварят врати, ние си имаме четири нови всекидневника само за една година, два от които, този малък феномен от миналото лято, първите български всекидневни таблоиди. Наистина, за да бъдем конкретни, за да си отговорим на въпросите, които сме си поставили днес и които се надявам ще бъдат интересни и на нашите слушатели, е по-хубаво наистина да остана в ареала на този частен случай, тоест да не говоря за медийната война като някакво общо военно положение на пазара с български медии в момента, а.. Но да, тези двата таблоида, колкото и да ми станаха много мили и така вече дори пристрастно да гледам на тях, защото се познаваме много от близо, си мисля, че и на мен понякога ми и два да хвана голямата ножица и 50% от съдържанието им просто да бъде цензурирано. Защото те просто всеки ден ходят на ръба на морала. Така че…
Анюта Качева: Извинявам се много, но това всъщност за цензура ли става дума. Мисля, че това е тук много важно да се … И ще го свържа с цитата. Значи, това, което се случва на летището не е цензура, това са едни строги правила. Същото се отнася и когато вие казвате. Това значи не става въпрос за цензура, става въпрос за редакция, и за спазване наистина на правилата. Защото цензурата е забрана. Докато поправянето в, вкарването в това прокрусиево ложе, където все пак ние сме се договорили да спазваме едни правила и да споделяме една обща ценностна система е нещо съвсем различно…
Водещ:
Анюта Качева: Цензура има в Китай. Нали, сега… Но на летището няма цензура.
Водещ: Е, то остава сега и проверките на летището да наричаме цензура. Но това…
Анюта Качева: Не, защото аз мисля, че това криворазбраното… Не, мисля, че човек трябва да внимава, все пак това е носител на Нобелова награда за литература. Човек трябва да внимава как използва думите. Това е, значи това е една отговорност, която е много важна.
Водещ: Ами, той е писател. Но не него не можем да препоръчваме на желязното журналистическо правило – да стои на една ръка разстояние от властта. Защото основните, така, обструкции спрямо него са близостта му с Китайската комунистическа партия. Доколко обаче финансовите модели всъщност спъват журналистиката? Вчера започна тази дискусия на страницата във Фейсбук. Всъщност няма нов модел, а старите си отиват.
Иван Михалев: Да, да си дойдем на думата. Сега, всички ние като граждани на тази държава усещаме, че има някакъв проблем с медиите. Значи, първата новина е, че проблемът с медиите не е български, той е световен. Бизнес моделът на медиите, на традиционните медии – вестници, радиостанции, телевизии и списания се разруши. Това се случи някъде преди шест-седем години. 2006 година е последната година, в която вестниците имаха положителни, тоест ръст на приходите от реклама. От там нататък те започнаха да падат и към днешна дата сме свидетели на 23-о поредно тримесечие на спад на рекламните приходи в САЩ. Което означава шест години.
Водещ: От същото време датира спадът по отношение на степента на свобода на словото и на европейските медии в интерес на истината.
Иван Михалев: Сега, значи аз ще обясня и за това. Това е един сравнително нов дебат, който започна покрай изказванията на Бойко Борисов в България. Но това е голям, част от по-големия дебат – нали, въобще къде отива журналистиката. Значи, само за да изясним това нещо, в България има свобода на словото. Факт е, че всеки може да си каже каквото си иска, да си го напише, където иска – във Фейсбук, Туитър, където се сети. Проблемът е, че ние нямаме свобода на медиите. Това трябва да се разграничи много ясно. Значи, ние имаме свобода на словото, но нямаме свобода на медиите. Сега, ще обясня защо няма свобода на медиите. За да бъде редакционно независима една медия, тя трябва да бъде финансово независима. За да бъде финансово независима, тя трябва да е на печалба. Значи, първият морален дълг на всеки издател или собственик на медия е да осигури нейната финансова стабилност. Ако една медия се изхранва сама, тя няма да бъде зависима нито от властта, нито от рекламодатели. И това нещо ние го виждахме години наред по времето на бума, когато имаше кредити, имаше пари, потреблението растеше, фирмите рекламираха, издателите печелеха милиони от управлението на медийния бизнес. И тогава можехме да говорим за бизнес модел. Защото просто имаше бизнес. Сега няма бизнес в медиите и няма бизнес модел. Сега има едно друго нещо, което се нарича търговия с влияние. Само че и това е на изчерпване, защото това влияние, нали се сещате, че то не е възобновяем ресурс.
Водещ: Неизчерпаем.
Иван Михалев: Да, това е изчерпаем ресурс, тъй като когато аудиторията види, че ти търгуваш с това влияние, тя съответно търси друга медия или друг носител на информация и твоето влияние постепенно запада. Тоест това, с което имаш да търгуваш, в един момент ще изчезне. Така че проблемът с медиите е много сериозен. Ние в момента навлизаме в една неизследвана територия, говоря не само в България, а въобще по света. Тъй като какво представлява медиите? Медиите са една, те са имунната система на всяко общество – те контролират политиците да не крадат, следят за това да не се нарушават нашите граждански права като данъкоплатци или като граждани, потребители, те отстояват това политиците и големите корпорации да изпълняват своите законови съобщи и да не злоупотребяват с нашите права. Освен това медиите изпълняват една много друга важна роля, а именно да обясняват сложни неща, да канализират така да се каже обществените дебати и да спомагат за формиране обществено мнение. Когато нямаш свободни медии, ти навлизаш в една неизследвана територия, в която значи възможностите за корумпиране на политиците за налагане на диктаторски модел на управление, авторитарни, става много голяма, просто защото ние ставаме едно стадо без кучета. Сега, ние сме в момента точно в тази ситуация. Неслучайно ще ви свържа двата факта, които излязоха съвсем наскоро – България е на 80 място по свобода на медиите в последното изследване на „Репортери без граници”.
Водещ: Последно в Европа.
Иван Михалев: Това е последно в ЕС. А също така тази седмица излезе, че сме на последно място, заедно с гърците по корумпираност. Значи колкото по-слаби медии, толкова по-голямо е усещането на хората за корупция. Това не е случайно. Спомнете си колко големи разследвания за корупционни практики са излизали в последните години в медиите. Нула.
Водещ: Което политиците наричат обаче пък, като излязат, ги наричат анонимен донос.
Иван Михалев: Така.
Водещ: И трябваше да дойде Георги Тонев Колев, за да разрешим един казус, който в една европейска страна би се решил много бързо и лесно. Ние сега ще гледаме и римейк, нали?
Иван Михалев: Да. Нека да не усложняваме разговора, аз тги предлагат да го опростим и да говорим за важното. Тъй като за вашите слушатели не е може би ясно кой е този Георги Тонев Колев. Това, което искам да кажа е, че сегашната криза на медиите ни казва две неща – първото нещо е, че тази журналистика, на която се радвахме в последните 20 години няма да я има никога повече, по простата причина, че дори и да свърши кризата, тези пари, които са влизали в медиите под формата на реклама, никога няма да се върнат. Доказателство за това е фактът, че Америка, която вече излезе от кризата продължава да отчита спад на рекламните постъпления, по простата причина, че бизнес моделът на вестниците е разбит просто, а на негово място не се е появил нов. Защо няма пари от реклама? Защото рекламодателите първо свикнаха, че по-голямата аудитория е в интернет и насочиха, тоест читателите емигрират от традиционните медии към онлайн медиите, рекламодателите…
Водещ: Които са безплатни, да.
Иван Михалев: Другото, което се случи е, че интернет като най-съвършеното средство за директен маркетинг, открит от човека, дава неограничени възможности за реклама в така наречените социални мрежи. Социалните мрежи са новите медии. По простата причина, че аудиторията е там. Всички рекламодатели, бюджетите на рекламодателите се насочват към социалните медии.
Водещ: Стига да бъдат и достоверни, разбира се. Но рекламодателите не търсят достоверност, те търсят рейтинг.
Иван Михалев: Точно така. Рекламата в социалните мрежи е много по-евтина, в порядъка от стотици пъти по-евтина, отколкото в традиционни медии и за рекламодателите е много о-ефективно те да насочат своите бюджети там, тъй като за един рекламодател… Значи, нека да не се лъжем, един рекламодател не се интересува от това неговото рекламно каре до каква статия стои, дали журналистът, разследващият журналист, който е написал една гениална статия, неговото каре ще стои до заглавието му или не. Той се интересува единствено да си продава обувките, дрехите, там каквото произвежда.
Водещ: Каквото произвежда.
Иван Михалев: Така че за рекламодателите това няма сантиментален момент и парите отиват там, където е аудиторията. А аудиторията в момента е в интернет и най-вече в социалните мрежи.

Водещ: Така стоят нещата у нас, и така, в някои европейски части. По на север нещата обаче изглеждат различни. Как могат, защо е по-свободен скандинавският модел?
Анюта Качева: Защото е изключително различен.
Водещ: Там също има криза, нали. Те не са някакъв остров. Северното сияние не ги опазва от кризата.
Анюта Качева: Тяхната криза е по-различна. Но това, което се каза сега беше много важно и аз с изключително голям интерес го слушах. Искам да кажа, че това, за което говорим, всъщност говорим за хроника за една предизвестена смърт, не само заради икономическата криза, а защото естествено, когато има икономическа криза, първият, най-големият удар, и тук вече няма морални категории, няма значение дали е България или Америка, или Норвегия. Най-голямата криза веднага върху рекламния пазар. И оттам-нататък естествено логично е всичко да … Проблемът с медиите мисля, че е същият с всичко останало, с което е свързан, целият ни живот е свързан с икономическата криза, и той е следният, че тази икономическа криза, на която големите прогнози са, че нейното дъно ще удари чак 2016 г., да не дава господ да продължава по-нататък, тоест нещата не са добре, изобщо не се и оправят. Изобщо това, че няма криза в Америка тук не се съгласявам аз. Но това няма никакво значение. Проблемът на икономическата криза в момента, и в частност кризата, която също е икономическа в медиите е, че през цялото време ние се опитваме да решим едни проблеми чрез методите, които всъщност са ги родили. И това се отнася за самата… Нямаме дори и този скок невероятен, който е на социалните медии – говорим за айпад приложенията в момента и т.н., нали, дори и той не може да ни накара да се заобиколим, за да погледнем нещата по различен начин и продължава икономическата криза, всички, които се опитват да намерят решение, да тъпчат на едно място. И няма нищо чудно, че се случва това, което се чу. Значи, от една страна има срив на рекламния пазар, от друга страна имаш бум на електронните, на тази технология, нали. Така или иначе трябва да доведе до нещо ново. Новото е това – избираме различни неща. Но аз искам да кажа защо е различен скандинавският пазар. Различен е заради начина, по който, заради това, че Скандинавия из общо е различна, заради социални я модел на Скандинавия, заради начина на управление на човешките и природните, и обществените ресурси, тъй като медията е обществен ресурс. Това е основната обществена институция. Въпросът е дали тези, които управляват тези страни мислят така. И тук, независимо от различните корпоративни интереси, най-различното в скандинавския модел е ролята на държавата. Ще дам само пример, и то Норвегия в момента е по-различна, и ще кажа защо е по-различна от Швеция и Дания. Държавата е тази, която е уникален морален коректив – законов и морален. Например, в Норвегия, тук вече и в Швеция, и в Дания, нито един частен концерн не може да има собственост над 60%. 60% е границата. И няма такива, които имат 60%. Значи, те имат някъде между 55 – 60 е върхът. Тоест винаги се оставят, законът не позволява. Законът не ти позволява да имаш собственост в различни медии също. Тоест той не ти позволява да имаш монопол. Монопол може да има само държавата. И когато тя се случи да е тази държава, която все пак има тези традиции в една политическа и социална отговорност пред данъкоплатците си, тогава наистина говорим за морален коректив, а не говорим за диктатура. Защото иначе трябва да говорим за диктатура. Това е различието на скандинавския пазар. Тоест това е един драконов закон, който не може да бъде нарушаван. И ако следите, нали, предполагам, че всички следите какво се случва на медийния пазар, общо взето не знам от вас някой дали ще си спомни дали е имало такъв скандал на територията на Скандинавия, свързан с покупка, продажба на различни, преминавания от една собственост в друга на различни медийни – вестници, телевизии и т.н. Това не се е случвало в Скандинавия. Защото този закон просто не може да се прескочи. Независимо, там просто това да станеш олигарх по някакъв начин, без значение за какво говорим чрез парите си и преси, имането си, инвестиции не може да се случи.
Водещ: А коя е имунната система да защитава държавата да не оказва натиск? Защото у нас често експертите казват, че е проблем това, че държавата е на практика в момента най-големият рекламодател. В тази си позиция може да оказва натиск. И да не казвам сега името на Симеон Дянков. Чак толкова поименно да не бъде.
Анюта Качева: Значи, по принцип аз мисля, че трябва да се прави разлика между това да управляваш държава и да управляваш банка, независимо дали става въпрос за Световната банка. И второ, аз казах, зависи каква е разликата в начина на управление. Държавата, значи ние говорим за едно изключително, един страхотен контрол и една изключително голяма прозрачност при управлението. Тоест ние говорим за политика.
Водещ: Медиите ли поканиха Осло да излезе навън или по някакъв друг начин се случи…
Анюта Качева: Не, това беше обществена инициатива и тя не е свързана с медиите. Дори, парадоксално беше, но бяха политиците. Инициаторите бяха политиците. Но ако трябва да гледаме случая в, не, аз искам да кажа нещо конкретно за Скандинавия и специално за медиите. Например, защо, да кажем, не може да се случи… Норвегия в момента е една от малкото държави в Европа, те са Норвегия и Швейцария и вероятно в света, която не е в икономическа криза. Тя приема кризисни бюджети, но не е. И не е в икономическа криза, не само защото има петрол и газ, а заради начина, по който се управляват приходите от петрола и от газта. Това е единствената причина. Защото петрол и газа имат и други държави, нали, не е само Норвегия. Начинът, по който, говоря за тази прозрачност и тази отговорност на политическото управление. И специално за медиите защо не може, дори да не беше толкова добре икономически Норвегия, не може тази криза в такъв размер да засегне Норвегия? Защото Норвегия, значи Законът за радио и телевизионно разпространение е от 1933 г., за радио разпространение е от 33-а година, той е десет години след първата радиоемисия на Норвегия, която е 23-а година. Още тогава, значи още тогава разбира се въвежда данък, обществен данък за радиото. Но още тогава, успоредно с това, Норвегия прави нещо, тогава приема закона и за така нареченото държавно подпомагане на медиите. И тук става въпрос за книжната медия, за вестника. Защото, и това е нещо, което помага днес страшно много. например, и тук е разликата между Швеция и Дания, която в една такава малка медийна криза, и то пак във връзка с навлизането на новите медии, развитие на технологията, някъде 69-а, между 68-а и 72, 73-а година Швеция и Дания загубиха над 4% от книжните си издания. И тогава Норвегия въведе един закон, за да не се случи той в Норвегия, който е валиден и до днес, така наречения закон за държавното помагане на печатните медии. Държавата винаги е тази, например в Скандинавия, това е разликата между останалия свят, винаги, когато имаме, когато една медия, печатна, в момента говоря за печатната медия е доказала, че тя е важна да съществува на медийния пазар и е важна за развитието на обществото, тогава тя може да получи пари, независимо това дали е частна или държавна, да получи пари субсидия от държавата, за да остане на пазара. Това е различието – тази взаимоовръзка между и частния, и частното, и обществото.
Водещ: Значи, демократична медийна морава се гради доста години, съдейки по това колко назад във времето ни върна. Нека сега обаче да обърнем внимание и зад Океана. Да видим там какви модели в кризата се опитват да се намерят. Ренета Велчева с коментар-кореспонденция от САЩ.
Ренета Велчева: Има една такава, нова тенденция тук, която сега започва и тя се казвa corporate journalism. Тоест журнализъм на корпорациите. Светът се променя и това, което големите корпорации правят – правят собствени списания и вестници, и нали уеб сайт вместо да рекламират и да дават пари по вестници и списания, те предпочитат да направят още един вестник и списание и тогава вече те да тръгнат да си търсят своите клиенти. По принцип медиите вече търсят нови модели, бизнес модели, с които да правят пари. Журнализмът, за съжаление, и средствата за масова информация също вече трябва да се самоиздържат. Другият модел, който в момента е нали да лицензираш част от своите предавания, после да ги продаваш и да ги даваш в други средства за информация. Рекламата, едно от най-големите пера. Обикновено тези радиостанции или вестници, или средства за масова информация, които успеят да докажат колко много ги четат, слушат, гледат обикновено могат да продават по-скъпи рекламни времена или пък място в техните печати. Но вече с интернет и с това, че рекламата трябва да бъде много тясно специализирана, защото примерно, ако аз живея в Силиконовата долина, мен не ме интересува, че пицарията в Ню Йорк дава безплатно кафе, ако отидеш да си купиш пица. Тоест вече трябва да бъде съвсем локализирано. И тук интернет е много по-евтин да направи това нещо. И фактически вече трябва да се намери някаква нова, нов модел, който да носи пари. И аз мисля, че една от така интересните тук в случая интересни мисли е, ако ти превърнеш журналистиката в бизнес, тогава какво продаваш, какъв е продуктът, каква е услугата, защо аз ще плащам за нея. Това, което поне тук се коментира непрекъснато по телевизия, радио или по интернет е, че всичките собственици на средства за масова информация, дали ще бъдат телевизия, радио или вестници, особено вестниците са много засегнати е да намерят начин, по който да поднесат информацията или услугата, така че наистина аз да имам нужда от нея, за да съм готов да платя за нея.
Репортер: Няма ли коментари, че в крайна сметка, при положение, че корпорациите плащат на журналистите, не би могло да има критична гледна точка? Къде отива плурализмът на мненията?
Ренета Велчева: Да, но ако примерно две компании са в една и съща област, тогава едната компания си защитава собственото мнение, другата – тяхното мнение. И от там вече ще остане на читателя и на консуматора да прецени коя говори истината и коя не. Това е както примерно във вестниците. Ти имаш различни видове вестници, които представляват различни гледни точки. Телевизиите правят, голяма част от техните пари чрез предавания и чрез франчайз. Например, Sesame street, която дори и за нея говореха по време на изборите, Мит Ромни каза, че той би съкратил бюджета за това предаване. То самото няма нужда да го, правителството или който и да е да инвестира в него, защото предаването е много популярно, гледа се всеки път, когато се повтаря по различните канали. То получава за това лицензионните такси, които те получават, когато ги излъчват многократно по други програми и телевизии. Отделно франчайз – създават се много кукли, създава се цяла една индустрия около предавания, които са популярни. Има малки куклички, които се купуват и дават на децата от герои от предаванията. Това са все места, които носят пари и по този начин помагат.
Водещ: Често по време на криза дори хората се чудят защо трябва да се дават пари за журналистика. Всъщност може би е полезно да напомняме, че това е благо както го нарече Иван Михалев.
Иван Михалев: Да. Значи, ние трябва да си зададем въпроса какво всъщност е медията. Значи, да тръгнем от там. Медията произвежда новини, анализи, коментари, репортажи, интервюта, тоест някакво съдържание, обаче тя се изхранва не от продажбата на това съдържание, а от продажбата на реклама. Ако проследим развитието на бизнес модела на медиите в целия 20 век, ще видим, че от средата на века, тоест последните 50 години на миналия век медиите трайно са завили към издръжка от реклама и са забравили да се изхранват с това, което произвеждат, а именно съдържанието. Значи, в САЩ към края на миналия век съотношението на приходите от реклама спрямо общите приходи е около 80%. Тоест на всеки 5 лв. 4 лв. са от реклама, на всеки 5 долара 4 са от реклама и един е от продажбата на самия вестник. Нали, и за това говорим за криза на бизнес модела. Защото когато ти произвеждаш едно нещо, а се изхранваш от нещо друго, ти имаш дългосрочен проблем. Значи, едната е кризата на бизнес модела и това, ч емедиите трайно са се преврнели ото продавачи на новини в продавачи на реклама. И другата е конюнктурната криза, която пък сви точно тази реклама заради спадналото п отребление на хората и съответно орязаните бюджети на компаниите. Значи, медиите са в една, в един сандвич, такъв двойна криза, която ги притиска – от една страна няма приходи от реклама, а от друга не се задава на хоризонта друг приход. И сега това, което се правят отчаяни опити отвъд океана и вече в България предстои да се случи, е да се опитат медиите отново да печелят от продажба на съдържание. Къде? В интернет, чрез така наречените платени абонаменти. Това обаче не е доказало своята виталност като нещо устойчиво, като устойчив приходоизточник на медиите. На пръсти се броят на едната ръка вестниците, които успяват да продават супешно в интернет съдържание. И това са предимно специализирани медии като WSJ и FT. NYT най-често е даван като пример за успешна медия, позиционирана в общия сегмент, тоест general news, която успя да направи повече от 500 хил. платени абонати в своя сайт. Само че сега не ми се влиза в по дробности да обяснявам защо NYT не може да съществува в България. Тъй като това е глобален език. На английски четат хората в целия свят, не само в Америка. Да имаш 500 хил. души, когато ти си най-силният бранд в журналистиката не е толкова трудно. Но когато работиш на свит пазар, нали, където възможността хората да те четат, хора, които са платежоспособни и склонни да плащат за съдържание, това е изключително трудно и се случва по-скоро обратният пример, както стана в Англия, когато Мърдок заключи сайта на Times, британския Times, аудиторията мигрира мигновено към другите конкуренти – това са Guardian и Daily Mail. Същото, според мен, ще се случи и в България, ако някой тръгне да си изключва сайтовете. Просто, защото има десетки, стотици сайтове, в които ти едни и същи новини може да ги четеш. Вярно, някъде написани по-добре, другаде написани по-лошо. Но хората като цяло са свикнали да не плащат за новини. Новините са като водата от чешмата. Пускаш – текат, спираш – не текат. Нали, тоест хората вече са се научили, че новините не са нещо, за което може да се плаща. Нали, и трудно ще бъде върнат духа в бутилката, след като вече е пуснат.
Водещ: И след като няма защитата на държавата, която Анюта описа от кога датира. Сега нека да прибавим и още един друг акцент или и аз не зная как да го нарека – войната между самите медии. Как допринася тя за падането на цената на медиите в крайна сметка?
Богдана Денчева: Допринася с това, че всичко, което се случва на пазара, хайде да говорим за печатните медии, в последните години, някак си създаде един такъв изкуствен комфорт на потребителите на медии, че – да, може да си купиш вестник за 50 ст. и отдавна вече самите хора не вярват, че си струва да дадеш повече от 50 ст. за вестник. Тоест трудно ще върнем духа в бутилката, основно заради това може би, че заради високата цена понякога, и дори по-често е …
Водещ: … прилив от телевизионно съдържание във вестникарско и обратно. Нюансът изрично е така, звучи жълто.
Богдана Денчева: Да. Феноменът със сигурност не е нов, но го видяхме отново тази есен – таблоидната есен, златната есен. Защото така с телевизионния възход на риалитито Биг Брадър се видя отново този процес, в който сутринта виждаме преразказани историите на медийните образи, създадени от телевизиите. И това всъщност…
Водещ: Доколко това са истории също е съвсем друг въпрос. Нека да се върнем обаче на примера, който дадох в началото. Италия по времето на Берлускони като премиер, Великобритания във времето, когато Мърдок искаше да купи най-голямата телевизионна мрежа там и това, че сега говорим в минало време за тези два случая. И отдолу под чертата останахме ние с унгарците. Като че ли ние много се страхуваме, еретично звучи Закон за печата, но дали това звучи така еретично.
Богдана Денчева: Много ми хареса това, което Анюта каза за драконовските мерки и драконовски закон. Може би нашият малък проблем тук е, че или не вярваме в дракони, или наистина нямаме този страх от закона – държавата като такава, тази висша форма на някаква регулация. Защото основното, което аз виждам като проблем е дори не толкова икономическите зависимости, защото хайде при тези таблоиди, които аз изследвам, там дори няма за какво да им се разсърдим. Ние знаем кои са медийните групи, знаем от къде те се финансират. Но това, което е най-страшното и най-тъжното е, че има много голям занижаване на етичните стандарти. Тоест ако тези издания нямат страх…
Водещ: Да следим ли дали някой политик няма да каже, че трябва да се намали бюджета на „Лека нощ, деца”, да кажем, защото Улица Сезам нямаме, за да знаем, че той ще загуби? Шегата настрана, разбира се.
Водещ: Анюта, какви истории разказват скандинавските медии? Аз гледах, напоследък търсих и гледах едни отчайващо реалистични фотоси на децата и това, което им се е случило след Брайвик. И там дори нямаше разказ, имаше само …
Анюта Качева: Така, значи аз ще кажа, ще дам един пример. Когато за първи дойдоха мои приятели от Норвегия при мен на гости. Сега радио, езикът знаеш…
Водещ: Да, няма как.
Анюта Качева: И веднага поискаха, повечето от тях са журналисти, да. Искаха да видят националната телевизия. И аз пуснах националната телевизия. Те стояха известно време, нали, така, тя просто беше пусната телевизията, без значение дали някой разбира или не. И единият след час-два каза – аз не разбирам, нали, какво говорят тези хора. Но мога да кажа, че като гледам норвежката национална телевизия и като си представя как изглежда нашата телевизия, имам чувството, че гледам телевизия на две различни планети. Не на две различни държави, а на две различни планети. Всичко е различни – начина, по който изглеждат, се държат и изглеждат водещите, начинът, по който изглежда цялата програма просто е различна. И това, пак казвам, се дължи именно на това – аз ще го, просто няма да се умора да кажа, затова има морални корективи. Това е много важно. Защото ние, когато говорим за всичко къде се случва това. Значи, това се случва на територията на една държава. Тази държава се нарича България. Добре. Но ние така говорим сякаш това се случва някъде…
Водещ: На някой друг.
Анюта Качева: …, а какво прави тази държава, която се нарича България. Какво е нейното отношение към това. тоест ние говорим за визията на, какво означава държава политика. Как разбират тези, които управляват държавата, понятието държава, какво е тяхното разбиране за държавната политика. Това има параметри. В тези параметри трябва да се роди един образ. Как изглежда този образ? Този образ аз не знам, някой знае ли как изглежда този образ по този начин. Ако трябва да дадем какво е определението за държавна политика, из облика на една държава от гледна точка начина, по който тази държава се списва, изговаря и т.н. наречена България. За мен това е по-важното. Иначе да се говори за Норвегия, това просто е един хубав, пожелателен пример, който няма как да се, той не може да се съпоставя, тъй като няма основа за сравнение. Ние нямаме дори основа за сравнение.
Водещ: Нека да чуем сега обаче как през седмицата, миналата седмица вестинакарстката бутка, около която Ивайло Пеев сравняваше нашите медийни акценти и това, което пък хората са започнали от медиите. Та, закриха я тази бутка. Малко като метафора се получи. Но ще го оставим насрана. Та затова тази седмица с Ивайло Пеев решихме да разпитаме студенти по журналистика какви истории разказват българските медии и какви не разказват.
Репортер: Кои истории не влизат в медийното пространство и в новините?
Студент: Ами, има много. Не влиза образованието и културата.
Студент: Не разказват обикновените човешки истории.
Студент: Много от темите табу остават не коментирани в новините и хората много от събитията, които не са казани в новините, не знаят, че са се случили.
Студент: Те просто не попадат там. Дори може би нямаме идея…
Студент: Не знам доколко всички новини, които трябва да се отразят, се отразяват.
Студент: Влизат твърде малко положителни новини, които трябва да влизат. В смисъл, когато се случи нещо хубаво, то не се разгласява. А когато се случи нещо лошо…
Репортер: Новина ли е, че влакът е дошъл навреме или е новина това, че е закъснял?
Студент: Новина е, че е закъснял с 5 мин. Ако е дошъл 5 мин. по-рано вече няма да е новина.
Репортер: Защо е така?
Студент: Защото така има елемент на драма.
Студент: Трябва да е скандал, да се чуе за него, да се разпространи. Не с добрия ПР, а с лош ПР.
Студент: Те са по-лесно смилаеми.
Студент: Най-много се лансират лошите новини.
Студент: Миналата година решихме да си направим един експеримент, да направим един коефициент на положителност или отрицателност на представените новини. И проследихме три медии. И трите медии бяха с отрицателен коефициент. Така че се отразяват преобладяващо лоши – хващащи вниман ието, плашещи хората, обезсърчаващи хората, пресиращи ги.
Студент: Обществото, когато се потиска, няма да има толкова бунтове.
Студент: Това се прави умишлено, за да няма една критически настроена и интелихентна аудитория.
Студент: Изведнъж така се превръща самият човек в един социален неинтелигент.
Студент: Ако искаме да обезсърчим хората, да ги държим под контрол и да не могат те да изкажат гражданската си позиция, да се страхуват да изкажат гражданската си позиция, естествено, че ще ги потискаме с лоши новини и ще ги караме да се чувстват безсилни да променят каквото и да е.
Репортер: Чий новини отразяват българските медии?
Студент: Политическите събития, отразяването на лентичките до играенето на голф.
Студент: Като цяло новините са икономически, политически.
Студент: Чий? Които са удобни в повечето случаи.
Студент: Когато медиите са във властта и медиите са част от политиката, тогава вече се получава един бъркоч.
Студент: Несвободата не е въпрос само на политически натиск. Жестока автоцензура.
Студент: Има бягство от свободата.
Студент: Или може би бих казал, че те са свободни, доколкото биха искали управляващсите да бъдат.
Репортер: Какво ще се случи с тези телевизии и медии, които са обслужвали политически интереси и тези политици сега не са на власт?
Студент: Много тъжна бих била, ако те не запазят достойнството си и продължат примерно с новата власт да бъдат с нея. Ако аз бих била на тяхното място, може би бих се оттеглила от професията. Всяка медия е оцветена по някакъв начин. Не смятам, че това е тайна за когото и да било.
Студент: Винаги ще го има елемента на зависимост. Но въпросът е той да е в рамките на нормалното и да не манипулира аудиторията.
Студент: Не смятам, че в България е толкова тежко положението. Мисля, че малко се преиначават нещата.
Студент: Лично аз съм оптимист като цяло за ситацията в медиите. Мисля, че има свобода.
Студент: Ако акцентираме на добрите новини, мисля, че може би нещата ще станат по-добре.
Водещ: Само че за да акцнетираме на добрите новини, тях трябва да ги има просто. Да кажем, че това е въпрос на хипотеза. Аз обаче бих ви помолила да коментирате кой пише заглавията в българските медии. Защото ето днес в една необичайна роля виждаме премиера – като езиков новатор. Накокържи – това е едно от заглавията. Кой пише заглавията.
Анюта Качева: Това значи напопържи ли?
Иван Михалев: Не. Това е цитат от едно изказване негово в парламента вчера. Оказа се, че такава дума има.
Водещ: Има, да.
Иван Михалев: Използвана е дори от Елин Пелин в негови разкази. Така че това не е логизъм, дума, родена от импровизация.
Водещ: Да, да. Аз затова казах.
Иван Михалев: Но да. ПО-скоро на мен ми се коментира това, което казаха вашите, анкетираните студенти по журналистика, че наистина в българската журналистика се настаниха трайно теми табута. Има цели такива територии, в които не смеят да навлизат или много плахо навлизат, тааа, по периферията, а не в ядрото на проблема. Това е един от големите проблеми. И това, че страхът на българските медии от това да си загубят рекламодателя или да влязат в директен сблъсък със силните на деня ражда една безпрецедентна автоцензура. За първи път тази година по мои наблюдения автоцензурата се превърна от политическа в корпоративна. Тоест да внимаваш да не разсърдиш някой от големите рекламодатели. Не говоря за конкретна медия, говоря по принцип. Това го наблюдавам. Говорил съм с много мои колеги….

Следва…

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 1.12.2012 г.

БНР, Програма "Христо Ботев", Клубът на журналистите | 1.12.2012

Водещ: В древността хората около моретата винаги са били изкушавани от хоризонта да завладяват нови територии. Така започнало основаването на колонии, които по един eестествен начин приобщавали към себе си нови и нови територии. Ако поставим тази матрица върху непокорните според политиците на власт медии, лесно ще можем да си обясним как несметния брой през последните години нови медии, така и естественият начин, по който те приобщават към себе си други медии. Разпознавате още един много коментиран проблем- концентрацията на собственост в медиите. След това приобщаване на собствеността възниква и душната редакционна прегръдка. Имаме ли промяна, която има за цел да спести време за придобиване преди изборите, когато борбата за рейтингите става особено кръвожадна? Дали хората с икономическа власт не опитват да въведат един нов метод за придобиване на медии? За 23 години Преход публиката претръпна на гръмки фрази до степен, в която често липсата на свобода на медиите се бърка с автоцензурата. Едва ли обаче натискът, който капиталът оказва на медиите, е редно да се вменява като вина на журналистите. Обяснението е съвсем просто – едно от класическите определения за цензура е „намеса в съдържанието на медиите от външни лица” А както за всички става ясно – собствениците никак, ама никак не са външни лица. Още повече, че собствениците не еднократно са се изказвали за медиите си като например за зарзавати. А както сочи един прочит на пазарната икономика за зарзаватите е важно да стават за продаване, а не за ядене. Каквито и да са подробностите по случая „Икономедия” „Алфа банк”ѝ, медиите са една специфична част от обществото. Обявяването на придобиване на собственост няма как да не буди въпроси. Да очакваме ли ново писмо от Нели Круз или това ще бъде представено като сделка отвъд натиска? Ден след поредната знаменита реплика пък на премиера към журналистите „показвайте, не коментирайте!” Или може би пак ще бъдат обвинени журналистите, че се оплакват и излагат страната ни пред чужденците? Ситуацията много прилича на поредния римейк, само че с по-груби средства и не е прав Адам Смит по отношение на медиите. Ръката на пазара никак не е невидима. Нито ръката, нито картелите. И когато евро чиновниците започват да ни дават за пример, без да ни посочват за пример, не трябва да има изненадани. В крайна сметка в конституцията е гарантирано правото на обществото да бъде информирано. Не забавлявано и осведомявано за броя на прерязаните ленти. Последното е тегава материя, нямаща нищо общо нито с журналистиката, нито дори с истината. Кой произвежда наморници за медиите? – е въпрос, на който е редно да се търси смислен отговор. Безспорно обаче медийният спор на седмицата, потънал в мълчание, е този за „Икономедия”. Издателят Теодор Захов след малко ще коментира за „Клубът на журналистите”. какви медийни модели за финансиране да очакваме от САЩ пък ще ни подскаже Рената Велчева, която преди години работеше в програма „Христо Ботев”. Какво прави журналистите свободни, ще коментираме с Лили Маринкова от БНР, Бойко Станкушев и Бойко Василев от БНТ, Радомир Чолаков от Етичната Комисия, Тома Томов, Найо Тицин и колегите, учещи за журналисти в Университета за национално и световно стопанство. Как се опазва свободата в обществените медии, след като много колеги признаха, че БНР е свободна територия, кой още трябва да го признае? И какво още трябва да дава на хората една обществена медия, освен умни коментари и публицистика? Очакваме в студиото генералният директор на БНР господин Валери Тодоров. Днес е и един малко по-особен ден за предаването. Точно преди 5 години беше първият му брой. Ивайло Пеев не само учи журналистика в Университета за национално и световно стопанство, но и е автор в „Клубът на журналистите”. Та той днес ни подготви изненада. До сега все аз влизах в ролята на човека, който опитва да овладее желанието за казване на много неща. Днес обаче съм категорично уволнена. Ивайло просто е сложил издайнически музикален поздрав, както става ясно той е гаранция за ненамеса от моя страна. Благодаря и на преподавателите, и на журналистите в Университета за национално стопанство Петко Тодоров и Стела Константинова. За мен това са минутите на домата, на изчервяване и за радост.
Гражданин: Радвам се, че младото поколение взе да слуша радио и то точно заради такива предавания като „Клубът на журналистите”.
Гражданин: От петте години на пред, за много 5.
Гражданин: Честита 5 годишнина на „Клубът на журналистите”. Това е сериозна медийна възраст и поздравявам екипа на предаването, че толкова време създава сериозни теми, коментира в аудиторията и се отнася критично към случващото се у нас.
Гражданин: Да бъде все така обективна най-вече, да бъде свободно, защото това е един от основните принципи в журналистиката. Свобода и независимост.
Гражданин: Успява да кара необходимото за хората, да кара добродетелите, да вкара ценностите, без да ги лишава от подробната информация.
Гражданин: Аз пожелава още 50 пъти по 5 на предаването, много творческо и лично вдъхновение на целия екип и търсене на истината в дълбочина, което мисля, че предаването го постига.
Гражданин: Истината да я показват чрез глас, който умее да дава повече прозрачност на словото, обективност на човешките истории.
Гражданин: Пожелавам един голям облак от възможности, който винаги да обхваща изцяло предаването.
Гражданин: И на Ирен пожелавам още много пъти по 5 години да работи със същия план и да пази честта на журналистическата професия.
Гражданин: Ирен да е жива и здрава и мотивирана да продължава това, което прави до момента, и да и носи много щастие, защото съм сигурна, че е така.
Гражданин: И най-вече всички да бъдете много здрави, защото това е важно.
Гражданин: Поздравявам ги!
Гражданин: Дано да стане хубаво. Няма за какво! За Ирен винаги!
Водещ: Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Юлиян Бакалов, Марина Димова, Снежа Спасова, Стаматина Никова и аз Ирен Филева. Как се опазва свободата на словото в обществените медии, добър ден на генералния директор на БНР господин Валери Тодоров?
Валери Тодоров: Изглежда лесно, но не е толкова лесно, колкото изглежда отстрани, защото това понятие засяга и колегите вътре, засяга и онези, които биха посегнали отвън. Свободата на словото аз разбирам като един достоен процес на свободата да бъдеш отговорен, от страна на колегите – да бъдеш обективен, честен, открит, да търсиш всички гледни точки и същевременно да защитаваш тази възможност на всеки от колегите. За съжаление ние станахме свидетели на различни видове медийни войни през годините, в които една група журналисти се опитваше да изолира гласа на друга група. Самите ние като общност платихме и продължаваме да плащаме много скъп данък на този лукс, който си позволиха някои колеги. От друга тежест, която беше прикачена, е чувството на някои от колегите, че една истина е по-голяма, друга по-малка. И една партия е по-права, друга – по-малко. И обслужването на партии, правителства, ситуации също създаде силно недоверие към онова, което е журналистика. Трети фактор беше навлизането на много случайни хора, които се нарекоха свободни журналисти и никой от гилдията не се осмели да попита „защо вие се нарекохте журналисти?” Защото и аз мога да се нарека професор академик, но Вие знаете, че не съм.
Водещ: Има много хора, които вече се кичат с тези титли. Всъщност това е времето, в което става ясна и оценката, като че ли на финансовия министър, как сме с бюджета тази година? Да се шегуваме ли с това или не? Или не е много за шега?
Валери Тодоров: Да.
Водещ: Защото предишните години се прощавахме с едни милиони, сега как стоят нещата?
Валери Тодоров: Ами бюджетът следващата година, поне от това, което мина първо четене, се съчетава с рамките на тази година, която лично мен като мениджър ме тревожи, защото нашият бюджет в момента е на нивото на 2007 година. Цените са нараснали с 30-40%, инфлацията също. Едновременно с това ние сме с 4 програми повече. Със 79 предавателя повече, защото не можем да си позволим лукса да се чуваме само там, където ще ни харесат. Ние трябва да се чуваме във всички райони. Крайгранични, трудно достъпни. Петима жители да има едно селище, те трябва да получават програмите на обществения оператор. Един въпрос, който не се разбира. Някои от политиците смятат, че те ни хранят през бюджета. Смятам за една много голяма грешка по отношение на електронните медии бяха допуснати стратегически две големи грешки. Едната е, когато бяха свалени таксите за радио и телевизия, а това е най-чистата проба, която да позволи на данъкоплатеца да изрази отношението си към двете медии и техните програми. И втората голяма грешка – когато предавателната мрежа изцяло беше предадена на частен оператор. Това не се случи в нито една от източноевропейските страни.
Водещ: Лошото е, че имаше предупреждение, че това се случва, но никой не пожела като че ли да чуе.
Валери Тодоров: Или някой като реши, че това ще ти е бюджетът примерно и той си кара така, и не признава никакви други аргументи. Радиото е една изключително гъвкава медия. Ние като обществена медия коренно се различаваме от търговските медии. Разликата е в това, че търговската медия използва създаден дивидент, за да създаде дивидент за себе си. Докато ние създаваме от себе си този културен дивидент. Ние сме най-големият процент на музика , драматургия. Ние сме единствената медия, която подава информация на чужди езици – 11 чужди езика. Благодарение на нашите музикални формации, които са водещи в своя жанр, формации с биографии от 50-70 години, се създава един солиден пласт култура, който в момента вече влиза, запълва тази празнота в периода на Прехода. Да не говорим, че ние сме единствената медия, която записва, съхранява всички най-културни и обществени събития и ако не го правим ние, ако не го записваме, съхраняваме и възпроизвеждаме – ще изчезне тази част от историята.
Водещ: Всъщност това е част от обществената функция в крайна сметка на една обществена медия. Защото ние не само трябва да информираме, не само трябва да коментираме, може би с извинение трябва да го кажа това, но трябва все пак и други неща да правим.
Валери Тодоров: Знаете ли? У нас се създаде една изключително неграмотна политическа класа през последните години, смея да го твърдя. Защото смятам, че имам някаква грамотност в своята професия и така, не проявявам излишно самочувствие – която идва на власт за известно време, натроши съдовете и след това си отива без дори да е разбрала какво е направила. И за това отношенията, които взимат политиците, трябва да бъде изключително висока от наша страна. Неразбирането за ролята на обществените медии, за мен е една тотална грешка и това неразбиране, за съжаление, се проявява от някои от медиите регулатори. И често пъти от медиите регулатори също произтичат доста нелепи съждения, които показват, че органите, които трябва да извършат регулация, трябва да достигнат нивото на компетентност, за да водят диалог с обществените медиите, казвам го най-отговорно.
Водещ: Ако трябва да сравните проблемите на обществените медии в Европа, защото разбира се Вие следите тези неща, и у нас – какво би било това сравнение? Кои са проблемите на обществените медии в Европа и кои са у нас?
Валери Тодоров: В повечето от страните, от европейските страни обществените медии изпитаха изключителен проблем именно със свободата на словото и независимостта на медиите. На много места правителствата, възползвайки се от икономическата ситуация, от кризата просто прегазиха обществените медии, поставиха удобни свои хора. Мога да кажа най-отговорно, че въпреки упреците, които имам по отношение на финансирането на БНР, у нас беше запазено едно високо ниво на политическа толерантност и правителството, политическите структури нито веднъж не посегнаха към независимостта на обществените медии. И това се цени много високо в Европа. Ето, ще Ви кажа – на последната генерална асамблея на радио комитета беше предложено опитът на БНР, опитът в България да бъде изучен и да бъде включен в трейнингите в програмите за обучение, които извършват на EBU – ЕС за радио и телевизия. Има се в предвид също така и опитът на БНР, което се смята за една от водещите медии в рамките на Съюза. В Съюза се говори много за телевизията, но ще Ви дам един такъв пример. На генералната асамблея на EBU през лятото, една трета от постиженията на организацията бяха с адрес БНР. За това ние имаме причини да имаме високо самочувствие. Още повече, че последното допитване до общественото мнение за рейтинга на България към институциите показа, че БНР се ползва с най-високото доверие сред всички институции. Обърнете внимание – публиката ни оценява като институция, защото ние не сме просто медия. Когато някой се конкурира с нас, трябва да има в предвид, че той се конкурира с нас не като медия, а като институция.
Водещ: За мен е много важна и оценката все пак на колегите. Много колеги тук гласуваха и казаха, когато имат да казвам нещо, идвам в БНР. Това обаче какво значи? Защото става дума за една и съща добра оценка, но пък от друга страна по отношението на финансовия министър към медията, това не се разбира май.
Валери Тодоров: Вижте сега, ние не можем да претендираме за цялата любов. Не можем да искаме да бъдем харесвани от всички. По-важното е да бъдем харесвани от своята аудитория, а не от финансовия министър и аз не бих искал да прехвърляме адреса директно към финансовия министър. Може би той има свои съображения, може би също има свои пристрастия. Може би механично се пренася едно отношение, тъй като може би министърът е работил, не може би – той е работил и живял повече време в САЩ. Там ролята на радиото е много ниска. Особено пък на общественото радио. Докато в Европа, знаете – съвършено обратно. А и България е една уникална страна. В България се слуша страшно много радио. Значи ние сме една, може би водеща страна. В нито една страна от ЕС радиото не е толкова популярно, колкото у нас.
Водещ: Какво направи конкуренцията за радиото? Тя ли направи толкова слушаемо радиото, защото ясно е – раздържавяването тръгна точно от радиото що се отнася до електронните медии.
Валери Тодоров: Колкото и да е неудобно да говорим, много от колегите ползваха и фондовете, и опита, и технологията, и школата, и кадрите на БНР. И за това беше много некрасиво, когато с лекота някои от тях, съжалявам за израза, плюха в кладенеца. И казаха, че това е една консервативна институция, това е… Аз си спомням даже, когато ние представяхме най-новата ни платформа „Бинар”. Това е интернет радио, телевизионна платформа. Един от младежите така естествено каза „ама аз не съм предполагал, че една консервативна институция като радиото може да направи един продукт”. Аз тогава казах „защо решихте, че ние сме консервативна медийна институция?”
Водещ: Клишетата са много…
Валери Тодоров: Да, хора с кратка биография, със скромен опит изведнъж решили, че трябва да дават оценка, че те са първи, най-добрите, най, а ние тук стоим някакви динозаври и не знаем за какво става дума.
Водещ: Нека да включим към разговора и Лили Маринкова. Добър ден, Лили.
Лили Маринкова: Добър ден.
Водещ: Кое е основното предизвикателство пред журналистите днес? Общият знаменател – всички журналисти са маскари? Икономическата криза? Или особеното поведение на политиците, които предпочитат да режат ленти и да дават напътствия? Само да показваме, а не да коментираме.
Лили Маринкова: Оставам с впечатлението, че професията е деградирала, тъй като тази класация, която осигуриха „Репортери без граница” и „Freedom house” действително говори за изпадане в дъното на класацията. От към критериите, които те развиват. Това е как се усеща самата общност. Вие знаете, че това е асоциация за журналисти, които сами са стигнали за това признание.
Водещ: Това от една страна, но от друга страна тези критерии са еднакви за всички и не са правени, така че ние да се изложим пред чужденците.
Лили Маринкова: Да, допускам, че е така. От друга страна в България се съставя представата, че основният проблем е в посоката на… В това взаимоотношение журналисти-премиер. Като причина за това е разбира се самият факт Борисов, който премина през медиите в един фон, който беше да ги завоюва, да ги ухажва и той беше медиен любимец години наред, до своето издигане като министър-председател. И тук вече нещата започнаха да стават по-сложни, тъй като, въпреки че той е най-любимият за интервю, за първи брой, за откриването на някоя рубрика, това не е достатъчно. Най-вече причината се дължи на факта, че Борисов като министър-председател твърде много надделя в личностен, в един авторитарен стил като подцени и изолира множество институции. А да не говорим за тази голяма печалба, която е на практика на вотовете на доверие на правителството или пък грубиянското отношение към тези депутатски питания, които са типични за петъчния преди обед.
Водещ: Аз си мисля, че обаче тази реплика-препоръка към журналистите „показвайте, не коментирайте” е на път все пак да се превърне в препоръка на годината. Между другото тя ме предизвика и да попитам слушателите във Фейсбук какво да правим ние журналистите? И отговорите трябва да кажа, че звучат като коментар. „Овчари се търсят” 10 отговора. „Да работят в кухнята” 7 отговора. „Да копаят” 11 отговора.Тук няма данни за окопаване на картофи ли става дума или за по-обща дейност. „Не цитирайте, не коментирайте, пълна тишина” препоръчват трима. „Къде видяхте журналисти?” питат 2. Останалите отговори препоръчват само да цитираме, да ходим за гъби, да пеем в единен хор и да отразяваме правилно. Обикновено на такива въпроси социалната мрежа отговарят по-активните хора. Може ли да прочетем обаче между редовете и желанието на тези по-активни хора все пак журналистите да коментират?
Лили Маринкова: Разбира се множество от неговите реплики, почти всички се превръщат в тема на обсъждане. Не мога да преценя дали това е едно от най… Тази, която ще спечели палмата на първенството. И това няма особено значение. Дори, ако проблемът е в това ехо на обсъжданите реплики, но колкото и Вие да се радвате на форумите и на реакцията в интернет, би трябвало да кажем, че журналистиката в съвременен план в България има качеството на безобидност, на един хор, който в никакъв случай не може да смути управлението в тези схеми, които уви – съдържат елементи на корупция.
Водещ: Даваме ли си сметка, че сме скачени съдове, защото вчера липсата на…
Лили Маринкова: Не сме скачени, но защото има доброволно служене от страна на журналистите, някои, от които съвършено прилежно се прислагват в хора на това правителство, което е типично за користните бракове. Също така можем да кажем, че един от ужасите на съвременната демокрация тъкмо в това множество на медиите, които представляват – предполагам за слушателите, за зрителите, за читателите нещо много противоречиво и объркващо.
Водещ: Каква трябваше да бъде реакцията ни на вчерашната особена новина за това как една банка ще придобие собственост върху една медийна група? Имам в предвид колегиалната.
Лили Маринкова: Уви не съм запозната дали има въобще такава реакция.
Водещ: Ами няма. Няма. То това за мен това е проблем. За това и питам. Защото неслучайно казах нещо за скачените съдове. Да, ние просто независимо какъв тип медия сме, ние сме скачените съдове в крайна сметка.
Лили Маринкова: Да, така е.
Водещ: Несвободата прелита.
Лили Маринкова: Като си помислите, че самата четвърта власт е символна.
Водещ: Да.
Лили Маринкова: От друга страна би трябвало да кажем, че никой не се дава тази свобода. Тя винаги е въпрос на конкретно отвоюване.
Водещ: И на ограничения и на борба с тези ограничения. Благодаря на Лили Маринкова. Какви журналисти са удобни за политиците, господин Тодоров? Така с известна ирония Ви питам, защото предполагам, че разполагате с такава информация.
Валери Тодоров: Трудно ми е да отговоря на този въпрос. Вие кажете кои са удобни. Лично аз смятам, че журналистиката е неудобна професия. Тя трябва да задава неудобните въпроси, защото има кой да задава удобните. Винаги около всяка власт има приближен кръг, който задава удобните въпроси, предлага удобните отговори. Докато журналистиката предполага да се дават онези въпроси, които няма да ги зададат, няма да бъдат зададени в домашна среда или пък няма да служат в угода на една или друга теза. Смятам, че в този съвременен етап на Прехода, той премина през различни обрати – сега изведнъж журналистиката, която пренесе най-големите тежести, сега понася и най-тежките удари. Застрашена е не свободата на словото, ами е застрашена известността на някои медии. Аз съм съгласен с това, което каза Лили Маринкова. Най-лошото това, което се случи, е доброволното служете. Защото принудителното някак си може да бъде оправдано, въпреки че не бих го оправдал, но доброволното е нещо страшно. И не бих искал това да се случва от нашите микрофони, микрофоните на БНР, защото има някои колеги, които имат приятели, други, които се чувстват по –близки към една теза или към една власт. Ние трябва да създаваме дистанция, да поддържаме тази дистанция, за да се уважаваме самите ние. За онова, което правим. Смятам, че радиото през последните години успя да докаже това доверие, което има към него. Надявам се да го развива и вярвам, че личната свобода и личният кураж на журналиста не могат да бъдат заменени с никоя външна свобода. Вътрешната свобода е най-силният мотив и ако тя присъства, ето – казвал съм го – радиото е най-директната медия. Тук нямате екипи, нямате осветител, нямате оператор, нямате режисъор. Между нас и аудиторията стои един микрофон. Микрофонът показва всичко, което гласът издава – страх, неувереност, неубеденост, предпазливост, колебливост.
Водещ: Дано това по някакъв начин да влезе като оценка, защото 80-то място по степен на свободата на словото е доста, как да кажа?
Валери Тодоров: Вижте, все пак нека да разграничим нещата. 80-то място, то е мястото за целия медиен спектър, за всички медии в България.
Водещ: Да, разбира се.
Валери Тодоров: Но Вие ме питате за обществените медии. Аз смятам,ч е обществените медии, въпреки твърденията…
Водещ: Точно това казвам. Дано това да натежи и да отлепим малко от това 80-то място, защото то наистина звучи обидно.
Валери Тодоров: Да, защото имаше медийни експерти, които твърдяха, че два ли не най-застрашена е свободата в т.нар.държавни медии. Ние получаваме само бюджетна субсидия, но не сме държавни медии. В последствие се оказа, че всъщност най-застрашени са частните медии.
Водещ: Аз мисля, че се промени тази тенденция и изобщо този коментар вече не е толкова актуален.
Валери Тодоров: А дали той имаше основание е въпросът? Ето това е създаването от предпоставени тези, развиването им – те също деформираха медийната среда, защото позволиха под това прикритие да се случва това, което се случи в частния сектор.
Водещ: За съжаление в частния сектор продължава да се случват все лоши неща. Понеже бърза за среща господин Теодор Захов, който е един от издателите на „Икономедия”, нека сега да му кажа на него добър ден и какво се случва, господин Захов?
Теодор Захов: Добър ден. Ами какво се случва? Имаме спор с Алфа банк.
Водещ: Говорите ли си изобщо? С банката?
Теодор Захов: До някаква степен все още, но доста ограничено.
Водещ: Казахте, че сте научили заедно с всички останали. Обикновено взаимоотношението между банка и клиент предполага все пак някаква степен на общуване.
Теодор Захов: Принципно е така, но последните действия на банката са голяма изненада за нас. Още повече, че те идват след действия от наша страна, които би трябвало да доведат по-скоро до радост и благосклонно отношение, а ние имаме втвърдяване и то до крайна степен.
Водещ: Последно длъжници ли сте или не сте?
Теодор Захов: Не според нашето мнение и оценка на юристи също така, не сме длъжници към настоящия момент. Но тук големият въпрос, разбира се стои защо се случва всичко това и защо точно по този начин?
Водещ: Да, каква е вашата теза?
Теодор Захов: Поне ние сме положили огромни усилия, които в края на краищата са сериозни и въпреки това се стига до тук. Като теза на банката е, че тя ще потърси купувач на медията на свободния пазар, така да се каже.
Водещ: Ще потърси или е намерила?
Теодор Захов: Ами…
Водещ: Понеже ви питах за хипотези.
Теодор Захов: Ами хипотеза, според мен да, имат нещо в предвид.
Водещ: Нека сега да чуем в рамките на една минута какви тенденции идват от САЩ, защото както знаете, навсякъде журналистиката и финансовият модел на медиите е проблем, особено по време на икономическа криза. Та какви решения търсят зад океана? Обикновено тези решения по-късно се облагородяват, стъпвайки на европейска земя. Нека сега да чуем заедно от Рената Велчева, колега в програма „Христо Ботев” до преди няколко години, а сега е вече зад океана. Та какви са финансовите решения, които търсят собственици на медии зад океана?
Рената Велчева: Всичките собственици на средства за масова информация – дали ще бъдат телевизии, радио или вестници, особено вестниците са много засегнати, и когато много от вестниците започнаха да правят този модел, да ти дават примерно заглавията на интернет без пари да ги видиш, обаче цялото съдържание – трябва да платиш, това беше един голям риск, който те поеха, защото не бяха сигурни дали читателят ще бъде готов да плати, но се оказа, че ако съдържанието е добро и ако аз намеря информацията полезна, съм готоваѝ да платя за нея. Другото, от което те се самоиздържат, това са разбира се рекламите. Но много големи компании вече предпочитат нещо друго – журналистика на корпорацията или журналистика на бизнеса. Това е една нова тенденция. Но те издават собствени списания или собствени предавания имат, в които те наемат журналисти професионалисти, които да пишат конкретно за техния продукт. Те изпращат тези вестници и тази информация до хора, които биха били техен потенциален клиент. По този начин те смятат, че парите, които са вкарали в една такава дейност, са много по-добре похарчени, отколкото да дават пари на вестници и списания да рекламират до всички. Дали този модел ще успее и дали това ще бъде журналистиката на финансирането на бъдещето не се знае, защото това в момента всички се опитват да разберат кой е най-добрият начин. Но едно нещо е със сигурност, че старият модел няма да работи.
Водещ: Имате ли какво да коментирате? Да не се окаже „Икономедия” собственост на, как да кажа, по тази схема да заработи?
Теодор Захов: Ами правим всичко възможно това да не стане така. Борим се с всички сили и възможности медията да остане свободна и независима, тъй като съзнаваме обществената отговорност, която Капитал и Дневник носят.
Водещ: Между другото вчера сред колегията много се коментираше как може да бъде поставен като особен залог за кредит пред банка редакционната политика?
Теодор Захов: Да, това е наистина забавно. Вижте, тя очевидно ще осигури /…/ по времето на учредяване на кредита в счетоводните записи на фирмата като нематериален дълготраен актив и от там най-вероятно просто е преписвано, за да се свържат всичките активи. И това е леко като анекдот звучи. Не мисля, че е така.
Водещ: Дали ще имате среща с банката и кога да очаквам развитие?
Теодор Захов: Не мога да кажа. Те са задействали процедури. Ние разбира се също сме дали съответните отговори. Не мога да преценя. Не мога да дам прогноза.
Водещ: Благодаря.
Теодор Захов: Но пак казвам, нашият стремеж и усилията са насочени към опазване на независимия глас на медията. И ще бъде жалко, ако това бъде похабено. Ще бъде жалко не само за нас. Ние сме най-малкият проблем. Проблемът е българското общество.
Водещ: Разбира се, че това е проблемът. Благодаря на Теодор Захов, един от издателите на „Икономедия”. Тежък е натискът, господин Тодоров. Не само за нас, но и за всички медии.
Валери Тодоров: Знаете ли, ние в началото, средата на прехода ние само се плашехме от политическия натиск. Той съществуваше, той се прилагаше. Знаете, аз съм си подал оставката като противодействие на този натиск. Но за съжаление нещата сега се изместиха в една по-жестока логика – икономическата. Тъй като не бяха въведени правила, които да определят начина на закупуване и управление на обществените активи, каквито са медиите, сега изведнъж всяка от медиите се превръща в търговска стока, съответно и може да бъде употребена за всякакви цели. За това като примерно започне една война, като тези между двете големи групи, за да разбереш горе долу какво се случва, трябва да си купиш изданията на едната група, изданията на другата група. Ако си разбрал, нали, дано да се почувстваш информиран. Мисля, че, за това Ви казах, че проблем в момента в обществото не е свободата на медиите само или свободата на журналиста, а независимостта на самите медии. И не бива, аз съм го казвал и на колегите, да упрекваме колеги, които работят в една или друга група медии, чиято политика можем да не одобряваме, да прехвърляме върху тях вината за това, което се случва. Необходимо е да бъдат създадени спешно механизми за регулация, които да позволят пълна прозрачност на публичните активи, каквито са и медиите. И тогава, когато знаете кой е собственикът и каква политика би могла да произтече от този собственик, и като познавате самия собственик, тогава вече лесно ще разпознаете един или друг акцент. А така имаше, знаете имаше едно време, бяха много популярни такива телевизионни предавания, когато зад екрана стои един силует и Вие трябва да го познаете. И ние в момента медиите много често изпадаме в тази ситуация да познаем кой стои отзад и не познаваме в повечето случаи.
Водещ: Значи можем да напомняме на политиците по-често, че конституцията защитава правото на хората да бъдат информирани, а не да бъдат забавлявани и това не е лошо да се повтаря по-често. Останете с нас, продължаваме след малко. Добър ден на Бойко Станкушев.
Бойко Станкушев: Добър ден и честит празник Ви желая!
Водещ: Много благодаря. Как успяхте да имате звук от знаменитата реплика, поредна на премиера – „показвайте, но не коментирайте!”
Бойко Станкушев: Защо? Това учудва ли Ви? Мисля, че специално за новинарския екип на БНТ това е нормална практика. Не ни подценявайте, моля Ви се!
Водещ: Как обаче да гледаме на тази реплика? Как да я разбираме?
Бойко Станкушев: 23 години човешката сензорика така се притъпява в едни не напълно нормални условия, че огромната част от аудиторията въобще не си е задава този въпрос, който Вие ми задавате. Това е диагнозата. Много хора се чудят тези дни например как е станало, че фондация Валя Крушкина наградила точно тези хора, които награди. Почти магистрално противоположно на наградите, които да речем „Черноризец храбър” даваше. Проблемна точка на стандартния зрител и слушател – наградените са едва ли не някакви маргинали, защото не са топ лицата от екрана, не са скандални. Това е втората диагноза. Забележете голямата награда получават хора, които в никакъв случай не биха могли да бъдат причислени към статуквото, към слугинажа в журналистиката, а напротив. Блогърите Асен Генов и Косъо Павлов – Комитата. Голямата награда. Другата интересна награда пак за блогър – Иван Бедров. Самата изненада издава болестното състояние на социума. Една държава, член на ЕС, която обаче стремително пропада надолу в класациите, във всички класации, които се правят в света от най-авторитетни организации по отношение на свободата на словото. Не е новина например, че някой в Страсбург спечелил дело за това, че му пречат да говори свободно. Това е ужасното. Не случайно съм сложил във Фейсбук на моя профил снимка на Аристотел и една негова мисъл, която страшно много харесвам, че човешката общност се простира до там, докъдето стига обикновения човешки глас.
Водещ: Ако по традиция в края на годината се сблъскваме за пореден пък с класациите как българинът е най-нещастният в цяла Европа, какво да кажем са самочувствието на журналистите днес?
Бойко Станкушев: Ами те журналистите са българи. Автоцензурата води до материално облагодетелстване.
Водещ: Няма как да не попитам кога звънеше телефонът на Бойко Станкушев повече – сега, когато е на ръководна позиция или преди, когато беше журналист и когато го преследваха, съдиха?
Бойко Станкушев: Честно да ти кажа, тогава,когато ме съдиха. Това продължи 3 години и 3 месеца. Звъняха нормални, загрижени хора и аз тогава, като че ли бях повече оптимист, защото си казах „брей, тези хора н се притесняват, че някой може да подслушва тези разговори, в които те правиха техните квалификации на системата, на така нар. Преход, на това, че очевидно олигарсите не подбират средства, когато трябва да затворят устата на някого”. Сега съм, като че ли малко по-песимист. Ако един човек не иска да го натискат, няма как да го натиснат. За щастие в България сме свидетели на морални победи на колеги, които в съвсем малки, в периферията са си запазили хляба и въпреки това заради куража, заради доблестта, която са проявявали, заради това, че са казвали „не”, са постигали морални победи. Лошото е, че България е на едно от първите места по съдени или преследвани журналисти. От друга страна пък голяма част от тях успяват, слава Богу, в края на краищата да извадят истината на бял свят. И им свалям шапка.
Водещ: Всъщност заслужава ли си по-често да си припомняме, че конституцията защитава правото ни да сме информирани, а не да се забавляваме, като журналисти?
Бойко Станкушев: Ще се върна години назад и ще се сетим кои бяха първите създатели на първите частни медии и ще видите, че те са доминирани от хора, свързани с бившите Специални служби. Говоря и за радио и за телевизия, и т.н. И за печат…
Водещ: Добър ден на Бойко Василев от „Панорама”.
Бойко Василев: Добър ден.
Водещ: Как да коментираме даденото указание от премиера към нас журналистите – „показвайте, не коментирайте”?
Бойко Василев: Да не го коментираме като указание, това е част от политическата риторика и който журналист го разбере като указание за работа, дълбоко ще сбърка. В крайна сметка поведението на журналиста зависи от самия него, начина, по който той се отнася към политиците, е в собствената му глава. От тук нататък всичко останало зависи от него самия.
Водещ: общият знаменател обаче винаги ни подвежда. Като че ли все по-често се случва да казват за нас журналистите, че не си вършим добре работата. Как се излиза от тази мъртва хватка?
Бойко Василев: Винаги трябва да знаем, че не си вършим добре работата. От тази гл.т. искам да честитя юбилея на Вашето предаване.
Водещ: Много благодаря.
Бойко Василев: Което е изключително полезно от тази гл.т. защото то залага на съмнението. Съмнението на журналиста към собствената му работа, съмнението на журналиста към това, което произвежда, старанието му да стигне до истината, съзнанието му, че истината не е окончателна. На това съмнение трябва да наблегнем. То е особено нужно на всички журналисти, но особено липса при българските.
Водещ: Хубаво е понякога даже да си признаваме, че не харесваме домати по медиите или други акции, защото това на практика е външен натиск?
Бойко Василев: Не харесваме домати, защото доматите не са аргумент. Доматите също са политическа реплика. Както репликата за „показвайте, не коментирайте”, така репликата с доматите е част от предизборната кампания. Тя е част от политическата реторика. Това е друг начин да се изрази политическа позиция. Когато обаче за журналисти се говори на едро „тези са такива, онези са такива”, без конкретика, а всъщност с тайно закодираното желание да отразиш някакво партийно мероприятие, ето тук не става. За това аз съм за журналистика, която защитава себе си и собственото си достойнство. Както и от към управляващите, така и от към опозицията.
Водещ: В края на годината по традиция излизат обобщения, класации, разбира се няма изненада – вече не е новина, че българите са най-нещастните европейци. Как са с усещането за щастие и нещастие журналистите?
Бойко Василев: В България винаги нещата изглеждат доста по-лошо, отколкото са в действителност. Част от това е и нашата работа, журналистическата работа.
Водещ: И със свободата на словото ли е така?
Бойко Василев: В свободата на словото не е така. В свободата на словото всички лоши новини са верни. Но от тук нататък въпросът е какво се прави всеки ден в страни от гръмките декларации. Аз смятам, че едно достойно поведение на екран, в ефир, пред вестника, то говори само за себе си. Без гръмките декларации. Но освен това, пак повтарям, важно е съмнението. Важно е желанието ни, волята ни да се погледнем от страни и да кажем по нещо самокритично за журналистиката като започнем от себе си.
Водещ: За последния месец колко политици зад кадър се усъмниха в репортажите от България, които както аз казвам „ги въдворяваш” да гледат „Панорама”?
Бойко Василев: Не се усъмняват. Аргументът – това говори народът, работи чудесно.
Водещ: Което значи, че са пораснали може би.
Бойко Василев: Според мен политиците виждаме в тях неща, които не искаме да виждаме в себе си, виждаме в тях. Всичко е въпрос на сравнение. Виждал съм и доста по-лоши политици от нашите.
Водещ: Нека да включим сега към коментарите и колегата Иван Михалев до скоро в „Капитал”, вече колега на свободна практика.
Иван Михалев: Това е поредната според мен, недопустима намеса на министър-председателя в работата на журналистите. Да, наистина ние имаме свобода на словото, но проблемът е, че нямаме свобода на медиите. Медиите като цяло в България стават все по-зависими от свиващия се рекламен пазар, а пък на него държавата става все по-голям играч. Наскоро пак имаше напътствия към журналистите кого да питат и какво да питат, което не е европейско. Министър-председателят по такъв начин да слогистира журналистите, защото журналистиката е коректив на властта и всяка намеса, дори и с най-добронамерени, дори изречени с чувство за хумор реплики, създава у колегите журналисти усещането за намеса и то за намеса от първия човек в държавата, нали защото в него е концентрирана най-голямата власт. Така че аз да Ви честитя първата петилетка, мисля, че има нужда от такъв тип предаване. То е едно от малкото, може би единственото специализирано предаване за проблемите на медиите, на журналистиката в България. През последните години точно, докато Вие сте правили това предаване, сме свидетели на това как отслабва ролята на медиите като институция. Те все повече се превръщат в обслужващ придатък и все по-малко изпълняват другата си функция да служат на обществото като кучето пазач, както сме го учили едно време във факултета по журналистика.
Водещ: Как е батко?
Иван Михалев: Делото тече. То три пъти имаше фал старт, както се казва. В общи линии има на първо квадратче още, дето се казва „след 5 години може би ще си говорим в по-конкретен план”.
Водещ: Ами батко е добре, както стана ясно. Медиите не са добре. Да напомня – „батко” стана крилата фраза на разследването на Иван Михалев за пътните фондове някога. Да кажа добър ден и на Радомир Чолаков.
Радомир Чолаков: Добър ден. Честит рожден ден!
Водещ: Благодаря Ви. Да Ви питам прилича ли Ви по нещо атаката срещу „Икономедия” на, как да кажа, неблагополучията, през които и Вие минавате?
Радомир Чолаков: Ами не. Може да изглежда така, но останах с впечатление, че става дума за бизнес въпрос. За някакви неуредени финансови взаимоотношения. Предполагам ,че и банките в момента са нервни, както всички стопански субекти.
Водещ: Но медиите са нещо по-особено все пак.
Радомир Чолаков: За съжалени, както каза господин Тодоров одеве, с когото разговаряхте. Той каза няколко умни неща между другото. Едното, от които е, че за съжаление ние в началото на Прехода и в целия Преход пропуснахме възможността да дефинираме медиите като нещо различно от тока. С изключение на обществените.
Водещ: И така, собственици на медии да не се подвеждат, да ги сравняват със зеленчуци например.
Радомир Чолаков: Много свободен, либерален подход възприехме ние към медиите, включително журналистите и в момента берем плодовете. Значи, ако медията е стока, то медията произволно се търгува и свободно се продава, и се купува. И в момента просто виждаме резултатите на една идеологическа наша индоктринация, на която за съжаление не можахме да намерим сили да се противопоставим. И да ги дефинираме като нещо друго.
Водещ: Ами значи тепърва трябва да ги търсим тези неща. Благодаря на Радомир Чолаков. Последно и от Румен Леонидов очаквам някакъв отговор. Как да станем по-свободни, господин Леонидов?
Румен Леонидов: Ами или човек се ражда свободен, или не. Скоро ми се наложи да цепя дърва и виждам, че някои дървета по рождение са неразцепваеми. Така е и когато хленчим и когато плачем върху нашите журналисти, трябва да знаем, че това се прави от личности като Вас, като Лили Маринкова, като Петър Волгин и въпреки че сигурно репликата на министър-председателя е доста нелепа, аз я виждам по-скоро като предупреждение към собствениците на медиите. „Потвърждавайте моите успехи, недейте да карате журналистите да ме плюят”. И самият факт, че най-свободната медия е БНР.
Водещ: Много подтекст намерихте в тази реплика.
Румен Леонидов: Ами гледам да схвана психологията на характера. И не ми се струва, че е толкова важно какво ще ми препоръча министър-председателя, ако аз имам страховете на мишок, който при тропване с крак веднага се разбягва. Така че браво на радиото, браво и на телевизията, националните, защото ако имаше наистина това правителство желание да ни затвори устата, това щеше да стане чрез генералните директори. Слава Богу вашият генерален директор има един доста успешен мандат според мен. Аз съм се учудвал на храбростта Ви да говорите нещата в прав текст, да не заобикаляте проблема, да не го завоалирате, да не бъдете слуги, да не бъдете обслужващ персонал.
Водещ: Ами някак си явно…
Румен Леонидов: Много наши колеги работят с медии, където си вадят хляба, никой не ги запомня и никой не ги знае. Това е друг проблем. Но има, тези, които са в опозиция във в”Сега” да кажем, в бивол, в някои други медии – там има чудесни журналисти, които са толкова аргументирани, че аз, ако съм на власт, ще бъда страшно щастлив те да ми бъдат приятели, защото тяхната безкомпромисност е по-важна, отколкото слагачеството и хвалбите.
Водещ: Благодаря и на Румен Леонидов. Ами господин Тодоров, ето чухте голяма част от оценките за БНР. Да вземем да изнасяме свобода от тук, шегувам се разбира се. Наистина мисля, че трябва по някакъв начин по-често да повтаряме това, че медиите са особена част от обществото и наистина са пазач на обществото, не куче касичка.
Валери Тодоров: Аз бих предложил друг вариант. Нека да не изпадаме в такъв виц, да гледаме вогледалото. Виждаме, че сме най-красивите и най-свободните.
Водещ: и ние искаме да продължим да бъдем.
Валери Тодоров: Това е една неприятна тенденция, ако ние продължим така да казваме „ние сме най-свободните”, защото винаги ще се намери някой, който ще поиска да Ви отнеме тази свобода. Въпросът е не ние непрекъснато да го афишираме, въпросът е да го забелязват другите. Виждам, че те го забелязват, че те го оценяват. За това не е необходимо и ние да го афишираме. Просто свободата е относително понятие. Лично аз смятам в нашата професия е далеч по-важно като аргумент да развиваме професионалните стандарти, когато ние работим по професионалните стандарти – свободата се превръща в един от тези стандарти. Свобода, независимост, обективност, съпоставяне на всички гледни точки, анализ, разполагането им във времето и според обществените настроения, защото ние сме един посредник и ние не бива да прекаляваме също с тази роля от посредник да се превърнем в учител или поучител и т.н. Много е тънка понякога дистанцията в оценката и самооценката.
Водещ: Но за това пък имаме коректива на социалните мрежи. Как виждате социалните мрежи като важна част от радиото?
Валери Тодоров: Радиото е най-близко до социалните мрежи. Радиото е една пресечна точка между традиционната медия и социалните медии. Така че това ни дава много големи възможности и радиото като една изключително гъвкава институция, която позволява прехвърляне върху различни платформи, със сравнително не голяма инвестиция, аз смятам, че това е един изключително важен за нас аргумент да търсим нови средства, нови изразни възможности. Най-важното според мен е, че за щастие радиото се превърна в най-големият защитник на езика, на българския език. Много се промениха изразните средства. В тях навлезе много свободна лексика. И ако ние не защитим езика, правоговора, дори правописа, нищо, че сме електронна медия, смятам, че ще загубим много.
Водещ: Това е важно и за музиката да го кажем, защото ние в това предаване сме коментирали, например в Румъния няма радия, които са с, как да кажа, с извинение за публиката – които нямат чалга формати. Нямат лицензирани такива. При нас има доста. А това са важни неща все пак.
Валери Тодоров: Не е опасна самата чалга, дори като музика. Има е хора, които я харесват. Опасна е чалга културата, защото лекотата, с която може да се измести един автентичен жанр, по същия начин се измества политическата същност.
Водещ: В един момент се превръща в униформа.
Валери Тодоров: Да и когато се променя професионалната идентичност, когато липсата на стандарти се обяснява с липса на средства или с липса на свобода или с Бог знае какви липси, тогава вече става страшно, защото Вие можете да оправдаете всичко. Няма и не бива да има оправдания, когато има дефицит в професионализма. За мен това е изключително важно, а свободата идва като естествен, произтичащ фактор от наличието на стандарти. За това аз бих искал, призовавам колегите – пазете професионализма като гарант на всички останали свободи.
Водещ: И по-често да си припомняме, че свободата е нещо, за което се борим всеки ден. Благодаря Ви за този разговор. Благодаря на всички, които се включиха с мили поздрави. На Фейсбук страницата ни днес говорихме много, молим да ни извините. И се разделяме по традиция с пожеланието „бъдете свободни”.     

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 24.11.2012 г.

БНР, Програма "Христо Ботев", Клубът на журналистите | 24.11.2012„

Водещ: Ако имате сериозни аргументи, че не живеете добре, но няма как да ги изложите, но пък имате домати – без значение консервирани, сурови, развалени или дори зелени, не рискувайте да замеряте телевизора или поне си монтирайте чистачки. Освен това, ако сте решили да ги мятате пред сгради, не обявявайте това предварително. Все пак среща с около 40 униформени ли искате? Изобщо диалоговата форма на политиците, както на власт, така и в опозиция – те говорят, Вие слушате. Не са обучени за обичайната форма на диалог и нямат рефлекси да виждат в хората баналното гражданско общество, за тях Вие сте не само конспиратори, но и добре платени. Спазването на тези просто правила ще Ви осигури поне усмивка. Днес според високия градус в социалната мрежа може би ще има доматена революция. Към момента участие са потвърдили над 1000 човека и всичко беше предизвикано от обявеното през седмицата мятане на домати от Николай Колев – Босия. Той си беше приготвил определено количество домати. Всеки един от тях за отделна институция. Не успя заради среща с 40 униформени пред Народното събрание и бе арестуван. Това се превърна в събитие, но за радост все пак се намериха хора, които му възразиха за смисъла от това да мята домат например по БНР. Изобщо мятането на домати по медии е нещо странно, но за това пък никога не остава време да се говори. За доматената революция ще чуем какво мислят студентите по журналистика в Университета за национално и световно стопанство, както и синдикалистът Пламен Даракчиев, около 13 и 15. Още от седмицата – постигнатото примирие накара мнозина да въздъхнат облекчено. Израелската армия прекрати бойни8те действия в ивицата Газа, изпълнявайки решението на политическото ръководство, което се съгласи на примирие след едноседмична размяна на удари с палестински бойци. С влизането в сила на примирието между Израел и Дамаск стотици палестинци в ивицата Газа пък излязоха по улицата, възприемайки това събитие като победа на съпротивата. Навсякъде се чуваше стрелба във въздуха, взривяваха се бомбички, шофъорите на коли даже не се опитваха да пробиват тълпата празнуващи. Ден, след като шумът от бомбите заглъхна в ивицата Газа, палестинци и евреи у нас се помолиха този път мирът да бъде траен. Представителите на еврейската общност у нас се събраха в софийската синегога и отправиха молитва за душата на жертвите в последната война. Както и надежда, примирието в ивицата Газа да устои във времето. Снощи палестинската асоциация пък организира митинг бдение. Как изглежда войната по телевизията, как на живо и как изглежда страхът на хората в социалните мрежи? И тази новина е на журналистите. Това ще коментираме днес в „Клубът на журналистите” с колегите Евгения Атанасова от БНТ, Елена Йончева, Григори Недялков от информационния център на Министерство на отбраната и Светослав Иванов, който е дежурен в news room на БТВ. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Илия Тенев, Ваня Новакова, Стаматина Никова, Цвети Бахариева и аз Ирен Филева. И така добър ден на гостите ми в студиото. Наскоро от мястото на конфликта се върна Елена Йончева. Как изглежда войната на живо и как тя може да бъде максимално обективно показана в медиите?
Елена Йончева: Как изглежда на живо? Винаги е много различно от това, което се вижда в новините на телевизионния екран. Обикновено новинарските емисии поради много причини нещата са по черно бели. Особено спрямо някои конфликти. На място, на терен, акцентите са малко по-различни.
Водещ: Изобщо цветовете са малко по-различни. Добър ден и на Евгения Атанасова от БНТ. Може би, защото външно политическите ни теми са традиционно подценени в българските медии, ние винаги се изненадваме от тези военни конфликти. Говорихме си преди предаването, че ние нямаме тази култура.
Евгения Атанасова: Да, за жалост е така, защото в повечето български медии може да се прочете много повече за белъото на фолк певиците, отколкото задълбочени анализи по темата, която в момента говорим, а хората растат в тази среда и добиват тази култура от медиите. Но както и Елена каза, всъщност една война изглежда в медиите по различно, защото медиите в голяма степен мултиплицират и политическите импликации, които съпътстват една война. Когато човек отива на място, вижда войната и хората, и понякога дори това може много трудно да бъде показано с камера, защото впечатляващите хора са да покажеш, когато има взрив, когато се стреля. Мен даже ми се е случвало една много голяма западна телевизия, когато бяхме в Сараево, специално в момента, в който щеше да си прави stand up репортерът, нямаше стрелба и плащаха съответно на хора, които бяха от военните части, за да стрелят точно в този момент, да бъде по-напрегнато. 15 минути след това има стрелба, това не е лъжа. Там се стреля, но медиите разчитат и на този ефект, защото между медиите също се води войната за отразяването. Но всъщност това, което на мен винаги ми е правило впечатление на място, е как войната съответно засяга хората и техния живот. Това специално в Израел и Палестина се вижда много отчетливо и от двете страни.
Водещ: Добър ден и на Григори Недялков от информационния център на Министерството на отбраната. Всъщност журналистите трябва да спазват доста сериозни правила, отивайки да отразяват конфликти. Това до каква степен се отразява на работата им според Вас?
Григори Недялков: Безспорно налага се да се спазват правила. Зависи къде са всъщност и по какъв начин организирано отива един журналист в дадена гореща точка. Ако е да речем, както е в нашия случай, най-често по линия на Министерство на отбраната, чрез пресцентрове, акредитации и т.н. ти ставаш част от контингента и съответно спазваш правилата на поведение. А това, което аз се съгласявам и с Елена, и с Жени е, че войната не винаги може да бъде показана в нейния пълен мащаб. Много е трудно да се документира в истинския смисъл и в истинския си образ една война. Но това, което на мен ми се струва, че много често убягва на аудиторията – това е всъщност подготовката за едни такива военни действия, защото например изпращането на един контингент зад граница е свързан с месеци наред доста сериозна, усилена подготовка, с тренировка, с изучаване на стандартни оперативни процедури, които дори понякога биха изглеждали и нелогични. Какво имам в предвид? Ако да речем в интерес на това да се спаси човек от екипа е нарушена стандартна оперативна процедура, която е установен критерий и изискване за поведение, е възможно дори този, който наруши процедурата, да бъде наказан. А има и такива понякога, странно изглеждащи елементи в подготовката за участие в една операция, защото в случая аз не говоря само и конкретно за директен сблъсък на оръжейни системи и стрелящи хора, застанали един срещу друг, по-скоро за участие в операция, която има за цел стабилизиране, умиротворяване, установяване на някакво примирие, установяване на последващ контрол за определени зони, за отговорност. Така или иначе образът на войната е нещо, за което всички ще се съгласим, това е един грозен, ужасяващ образ. Най-вече войната причинява огромно човешко страдание. И ако искате може би и Елена и Жени ще го потвърдят, само да се върна в историята – има толкова ярки примери на военни кореспонденти, забелязали сме, че военните кореспонденти най-често потвърждават нещо, което можем да наречем пацифизъм. Т.е. аз поне не познава случай на човек, който да се увлича, воден от някаква страст по оръжията.
Водещ: Нормална реакция. Сега ще Ви помоля да си сложите слушалките. Дежурен в news room на БТВ е колегата Светослав Иванов. Пропускаме ли нещо важно, докато тук коментираме? Здравей, Светлъо.
Светослав Иванов: Здравейте на всички в студиото. С много голям интерес слушам Вашата дискусия. Ако мога само да допълня колегата за това, едно мое лично усещане, не знам дали ще се съгласите или не. Но образът на една война или един конфликт в медиите е много зависим от начина на възприемане от самата аудитория и степента на умората на аудиторията към този конфликт. Някак си дългите конфликти притъпяват чисто човешките ни реакции, размива се представата за правилно и неправилно. Прекарах около месец в ООН и доста коментирахме с колеги от много държави. Например имаше един колега от Либерия. Знаете какво се случва в Либерия, колеги, то е от доста време насам. И си говорехме за това, че когато един конфликт е в информационния поток години наред, някак си аудиторията започва да се уморява, което рязко променя неговия образ. Някак си това е все едно да наблюдаваш пред своята къща или апартамент как някой се бие в твоя квартал на улицата. Ако това се случва всеки ден, тогава ти започваш да го възприемаш като нещо нормално и това е много тъжно. Това се случва с Израел и палестинския конфликт от доста време вече, а и някак си се случва и със сирийската криза. Не знам дали сте съгласни.
Водещ: Ами съгласни сме, да. Но какво трябва да направят медиите, за да… При всички случаи едва ли някакви допълнителни ефекти биха направили интересът на изтръпналата публика по-голям?
Светослав Иванов: Не, аз в никакъв случай не говоря, че това явление трябва да притъпи нашите усещания. Но то се случва. При поредния репортаж от Палестина или от Израел, или от Газа, някак си самата публика си казва „да, там е така.”Без да се опитва да влиза в детайлите този път, защото това се случва. Какви са причините, какво може би ще е следствието? Което означава, че ние някак си, като журналисти, трябва да обясняваме повече.
Водещ: Определено. Нека да попитам Елена. През седмицата напрежението в Сирия даде поводи за коментари за пореден път. Аз запомних един прекалено силен на Алгафари, когото всички познаваме – български режисъор, бивш изпълнителен директор на БНТ, политически ПР експерт. Та той призна, че близо година не се е чувал с брат си заради заявената си твърда позиция срещу режима там, но вече се чувства напълно объркан. Как да коментираме неговото объркване, защото ти знаеш какво е в Сирия в момента?
Елена Йончева: Ами наистина в Сирия – ситуацията отвън изглежда много по-различна от това, което може да се види вече на терен. Много зависи къде се намира репортерът – дали от страната на правителствените сили, защото бъдейки в Дамаск, от една страна имаш шансът да видиш правителствената позиция – имам в предвид не просто официалната, да говоришѝ с хора, които поддържат тази позиция, но в същото време е доста трудно да видиш позицията на опозицията или на свободната сирийска армия, така наречена. В същото време, ако се намираш от страната на бунтовниците, това означава, че на практика нямаш достъп до тези, които поддържат правителството и винаги до някаква степен отразяването е, бих казала едностранно. Т.е. една медия, която е достатъчно силна, би трябвало да има възможността да изпрати репортери от едната и от другата страна, както правят големите медии. Те също имат своите трудности разбира се.
Евгения Атанасова: Да, за това почти винаги е много субективно отразяването на една война, защото зависи самият журналист до къде има достъп. Аз си спомням, когато бяха бомбардировките в Белград – НАТО бомбардираше Белград и бяхме там, единствено правителственият пресцентър, военен, можеше да ти разреши да снимаш в група, съпровождан до мястото, на което има бомбардировка. Преди това те са били там. Нали то дори мястото е вече обработено, събрани са – там е имало секретни документи, защото ставаше въпрос за бомбардирани правителствени сгради. Т.е. ти виждаш една много изчистена и много контролирана среда. Аз бих искала…
Водещ: И гледаш само едната страна.
Евгения Атанасова: Да, само едната страна. То де факто нямаше и как нали самолетите на НАТО само се чуваха отгоре. Но бих искала по някакъв начин да коментирам това, което и Светослав каза, защото действително хората притръпват. Много пъти, когато сме правили новини в БНТ има съобщение от Израел, от Палестина спрямо броят на жертвите. Ти изобщо си мислиш дали да ги споменеш или да не ги споменаваш, защото това там е ежедневие. За това, че е избухнал автобус не е новина. Ако има повече от 10 убити може би е новина. Т.е. и журналистиката притръпва към това, и обществото. Те са чувствителни за хората, които живеят там и го усещат. Но действително преди 10 години аз правих филм за 60-годишнината на Израел, сега вече са 70 години, ще се навършат идващата година, ситуацията не се е променила на ниво журналистическо и политическо говорене. От едната страна на мантрата е сигурност – от страна на Израел. От другата страна мантрата е държава и това е политическото говорене, което журналистите предават по един също, как да кажа, форсиран начин сега, като се върнем към тази ситуация – последния конфликт. В палестинските вестници примерно имаше изрази като „скрити змии”, „врагът показва зъбите си и хапе, преследва нашите деца”. Т.е. най-чувствителните струни се засягат, че децата, че има убити деца. По същия начин са заглавията в израелския вестник. Атака. Смисъл, както в България, когато напишеш „парното удря тавана” и хората са чувствителни по тази тема, защото има почва, по същия начин това е в Израел и Палестина.
Елена Йончева: Искам да добавя, че има един начин, понеже говорихме до колко зрителят претръпва пред всички тези новини, може би начинът зрителят да бъде малко по-чувствителен и неговият интерес да се засили към това, което става по света, е наистина освен кратките новинарски репортажи, където в рамките наистина на минута се споменават цифри и човек по никакъв начин не може да стане съпричастен към случващото се, е да има репортери на място, които да показват и човешката съдба, за да се поставят на мястото на хората, които живеят там. И анализирайки и политически събития, военни ситуации – да показват хора. И може би това, виждайки конкретна човешка съдба, ние всички ще станем по-съпричастни и чувствителни.
Водещ: Тогава вече се добиват по –истинските цветове. Светлъо, председателят на иранския парламент изненадващо е посетил Ливан. Как да коментираме това? Понеже си в news room, имаш достъп до коментари. Започнаха ли вече коментарите по този въпрос?
Светослав Иванов: Ами знаете ли? Председателят на иранския парламент и посещението му в Иран в никакъв случай не е изненадващо, но само, ако ми позволите да кажа още нещо – аз много уважавам опита на колегите в студиото. Те наистина имат богат опит, имат наистина какво да разкажат и вярвам, че ще се съгласят с това, че не само трябва да обясняваме през човешката гледна точка, но и някак си винаги, когато отразяваме конфликт, ходим по съвсем тънък лед, че балансът, който търсим, често търсейки баланс, често оставяме недоволни и двете страни в конфликта. Един пример – представете си, че заставаме с оператор пред /…/ библейско място, място, много важно за Корана. Важен е дори първият кадър, който излъчваме. Дали това ще е стената на плача или вдигнем камерата съвсем малко по-нагоре към джамията. Дали ще кажем,ч е тук Авраам е тръгнал да пренася сина си в жертва, или че Мохамед е тръгнал към небесата в прословутото си нощно пътуване. Този баланс също някак си играе много важна роля в това, което говорим и което правим. Аз съм сигурен например, че и Елена, и другите много често са се сблъсквали с този проблем. Палестинците да им кажат – „не, ти не показа достатъчно нашата гл.т.”. След това израелците да им кажат „не, ти не показа достатъчно нашата гл.т.”
Водещ: Да и това създава много голям проблем. Елена?
Елена Йончева: Ами аз винаги съм имала този проблем. Обикновено и двете страни, които съм отразявала, са недоволни, защото в такива ситуации хората, които са на място, те силно любят или силно мразят и много трудно приемат думата „обективност”.
Водещ: Всъщност то до колко може да има обективност в такава среда? Григоре, пък ако поставим и другата гл.т., когато един журналист е част от контингент, както ти каза, тогава нещата изглеждат вече съвсем различни. Тогава имаме съвсем официално само едната гл.т.
Григори Недялков: Не бих казал, защото това, че си имал възможността да отидеш в някоя гореща точка и си част от този контингент, не в буквалния смисъл на думата, защото ако си с него служиш, ние сме цивилни хора и военни журналисти, но това, което за мен може да стане включително обект на някакъв социологичен и психологически анализ, е по какъв начин аудиторията решава кого да избере за жертва и кого за агресор. Т.е. защо да кажем, споменахме и във Фейсбук има отзвуци, реакции на обикновените хора. Защо един решава, че хората в Газа са жертвата? Има израелска атака. А пък друг решава, че Израел е в правото си да се отбранява? Сега, като една първа последица след сключеното примирие – това, което наблюдаваме, нещо като пропагандна война. Такива неща се говорят постоянно. И те съответно се проектират е тези субективни усещания, които споделят колегите тук в студиото. Част от тази пропагандна война е ликуването по улиците на Хамас. Властта в палестинската автономия обявява, че е победила. Обратното могат да твърдят разбира се израелското правителство, които декларират, че всъщност победата всъщност е тяхна. В цялата тази игра на нерви се намесва и Иран, защото Иран обявява, както знаете, че е готов да подпомогне палестинската власт с ново въоръжение, с нови ракети, с далечен обсег. Та в целия този конгломерат от подходи в стремежа си към обективност, представяйки различните гл.т., което за мен си остава едно, ако щете морално задължение на журналиста, понякога и самата аудитория започва да се обърква. Ето, Жени ни върна към спомените от войната в Югославия. Сигурно си спомняте и то си спомняте, че мнозина българи видяха сърбите като жертви на агресия от страна на НАТО. Значи това се проектира и в политически декларации по такива въпроси. А въобще може да се разсъждава безкрайно много с морални и нравствени категории, но така или иначе журналистите имат своето чувство за съвест.
Водещ: Как медиите…?
Елена Йончева: Когато има две страни, има недоволни, само че ние не работим, за да задоволяваме някого в крайна сметка. Не дължим нищо нито на едните, нито на другите, освен ако някой не ти е платил командировката. Тогава може да очаква от теб да отразяваш неговата страна. В крайна сметка има такива случаи. Отиваш, израелското правителство ти съдейства да направиш филм за Израел. Те могат да очакват от теб тогава тяхната страна да… Това е нещо друго.
Водещ: Но това не е филм, който отразява конфликта.
Елена Йончева: Когато има две страни, човек трябва да послуша съвестта си.
Водещ: До колко, когато се отразяват две страни в конфликта, до колко е редно да приложим примерно матрицата на съда, който казва, че едно решение е справедливо тогава, когато са еднакво недоволни и двете страни? Останете с нас, продължаваме след малко. Медиите отразяват или медиите участват във войната? Това си говорихме до сега, но отговорът се пази в тайна. Ще го продължим. Всъщност как се промени отношението на хората към войните и към образите, които им предлагат медиите, след като гледахме една война, която се
Елена Йончева: Ами искам да дам един пример с войната 2005 година в Ирак, когато и днес американските журналисти, тяхната гилдия в Америка признава, че тази война не е била отразена обективно и то по чисто патриотични причини. Те са смятали, че след като техните войски се намират там, съвсем нормално е патриотично са задължени да отразяват официалната американска позиция, поради което казват те – Америка не беше достатъчно информирана за това какво се случва и какви могат да бъдат последствията от взимаме на някои неправилни решения.
Водещ: Между другото имам един много жив спомен. Показваха на живо началото на рушенето на паметника на… Те бяха едни кадри, които едва ли някой е забравил, емблематични бяха, но в един момент спряха живото излъчване и по-късно ни показаха като репортаж. Всъщност може би има значение това дали виждаш нещо на живо или дали виждаш репортаж.
Евгения Атанасова: Огромно е значението, защото когато гледаш нещо на живо, имаш чувството, че действително не е контролирано. Което също не винаги е така, защото камерата показва един определен отрязък от действителността. Ние гледахме на живо, първата война, която гледахме на живо, беше войната в Залива. СНН просто си предаваше война. СНН имаше контролиран и ексклузивен достъп до тази война. Но от тогава се наложи по някакъв начин усещането, че малко може да бъде скрито от медиите, че те вече могат да бъдат навсякъде, включително и сега с технологиите, аз съм сигурна Елена там , където не е можела да снима с камера, би могла да снима с телефона си.
Водещ: Дълго време от Сирия така идваха новините.
Евгения Атанасова: Гражданска журналистика, която също някои неща са спорни, защото не е ясно кой ги е снимал, защо ги е снимал, дали това, което е снимал е действително? Гражданската журналистика вероятно е едно добро попълнение, но най-вече една медия трябва да гласува доверие на своите журналисти, които да…
Водещ: Светлъо да те върна пак към камерата и ъгъла, под който тя трябва да снима, само че в друг контекст. Трябва ли да бъдат еднакво недоволни и двете страни, за да имаме гаранция, че сме си свършили добре работата?
Светослав Иванов: Според мен, да. Когато се отразява един конфликт, недоволството на двете страни означава, че сме си свършили работата. Колкото до патриотичните подбуди – много интересна тема. Патриотичните подбуди на американските медии при отразяването на войната в Ирак. Аз си спомням ясно едно нещо – в края на 2002, когато вече беше ясно на къде отиват нещата, в САЩ имаше огромна дискусия за войната в Ирак. Тогава започнаха и първите публикации за това как Щатите притежават оръжие за масово унищожаване. Имаше един много голям процес – демонстрация срещу военни действия в Ирак, в Ню Йорк и във Вашингтон. Какво се случи? И „Уол стрийт джърнал”, и „Вашингтон поуст”, и „Ню Йорк таймс” игнорираха този протест. Не знам дали го подцениха или бяха водени от други подбуди. Отделиха му една мъничка колонка, а по улиците наистина имаше много хора. Говореше се за 500 хиляди, за 600 хиляди души, за 1 милион в някои други медии. Но в тези медии се появи една малка колонка, в резултат на което в редакциите на тези вестници започнаха буквално да валят писма от хора, които казваха „Вие ни предадохте! Как можахте да не отразите този протест?!?”. И се стигна до нещо безпрецедентно – те просто се извиниха и то на първите си страници. Едва ли не, не са отразили този протест. Стигаме вече до гражданската журналистика и новите технологии. Представяте ли си, ако Фейсбук беше създаден още тогава, след като вече тези вестници залагат основно на интернет като своя платформа на разпространение, хартиените им копия почти не правят никакви печалби на тези вестници. Представяте ли си колко, за какъв мащаб на недоволство може би щеше да става дума? Иначе съм съгласен, че новите технологии са нож с две остриета. Аз дори наскоро си направих един експеримент – сложих си една маска на така нареченото движение „Анонимните” и публикувах послание от тяхно име във Фейсбук. Интересно всичко стана на английски. Получи се една много интересна дискусия с хора от цял свят и дори се случиха видео отговори на недоволни хора. Аз направих теста по следния начин – в посланието на анонимните, опитах се да запазя тяхната стилистика на обръщение, анархия и т.н. Говор срещу правителствата, срещу така установения ред на нещата. Използвайки само и единствено цитати на европейски лидери. Всъщност този под маската говореше с гласа на Меркел, на Камерън, на Саркози, на Папандрео и т.н.
Водещ: Усети ли се някой?
Светослав Иванов: Да, в крайна сметка накрая трябваше да го разкрия, защото отговорите на самите хора, които гледаха това послания в youtube.com бяха много отрицателни. Те казваха „Вие какво ни говорите? Защо ни говорите така? Това не са анонимните!” А всъщност така говори Европа днес. Въпросът е в маската. Въпросът е кой говори зад маската, въпросът е кой изпраща дадено видео, за да го излъчиш. Тези нови технологии създадоха целили революции и това променя, променя всички нас. Начинът, по който работим, начинът, по който се съобразяваме. Това, че със сигурност, не случайно Ви казах това за „Ню Йорк таймс”. Представете си, ако беше създаден Фейсбук, какво щяха да ги направят? А журналистите, които не бяха написали тези статии? А журналистите, които твърдяха, позовавайки се на свои източници, че Садам Хюсеин има оръжие за масово унищожаване? Ако това се случи днес, със сигурност нещата…
Водещ: Фейсбук гражданска журналистика ли е? Какво е Фейсбук? Не сме си задавали този въпрос. Задавахме си го за Уикилийкс.
Светослав Иванов: Фейсбук е най-добрият начин да проследиш отзвука в обществото на дадено явление и да усетиш дадено настроение. Аз лично поне така гледам на Фейсбук.
Водещ: За да си свършил по-нататък работата, да.
Светослав Иванов: Точно така.
Водещ: Всъщност Григоре, ти започна да говориш за това. Нека сега го коментираме малко по-подробно. Защо хората във Фейсбук се разделят и цитират всеки кой, какъвто си иска образ, и така всъщност надграждат работата на журналистите, като че ли? Малко се държат като футболни фенове.
Григори Недялков: Така е. Отчасти дадохме обяснение, защото колкото и абсурдно и парадоксално по-точно да звучи, журналистът, в стремежа си към обективност, наистина дава възможност за свободна интерпретация от страна на гражданите. Друг е въпросът кое би трябвало да се приеме за по-меродавно и кое не. Но от друга страна аз по подобен начин не гледам драматично на това, което се случва във Фейсбук, защото това е една от големите придобивки. Нека да не забравяме, че свободата, от която вкусихме преди вече повече от 20 години, е една ценности, която следва да бъде отстоявана и правото на отделните хора да изказват своите мнения, да пресъздават или да изразяват своята интерпретация на едни или други събития, е ценно.
Водещ: Как обаче да реагираме на натиска на Фейсбук понякога? Ето с домати искаше Босият да замеря и медии. Как да научим зрителите, слушателите, читателите да разграничават все пак, че журналистите се стремят да бъдат обективни, докато гражданската журналистика – тя е с много силен емоционален заряд?
Евгения Атанасова: Мислите ли? Аз да задам нещо. Мислите ли обаче, ето по темата, която в момента обсъждаме – примерно Израел Палестина, война и журналистика – мислите ли, че тя би имала голям успех във Фейсбук? Коментарите биха според мен били на нивото мачовете Левски – ЦСКА. Има теми, които са достъпни до хората, до които всички взимат отношение. Докато други теми, аз мисля, че мястото им не е във Фейсбук. Фейсбук аз мисля, че има смисъл действително за организиране на гражданско отношение.
Водещ: Но пък от друга страна пропагандата много плоско се промъква във Фейсбук, защото по времето на конфликта, имаше картинки – нали това е основното изразно средство на Фейсбук. Картинки на пострадали деца от едната страна, от другата страна това беше пропагандата…
Евгения Атанасова: Това е пропагандата, която е и в медиите.
Водещ: Какво остава на журналиста, Елена, в такъв случай, който отива на място на конфликт, предварително виновен? Защото журналистите нали винаги са виновни?
Елена Йончева: Първо Фейсбук наистина е един инструмент, който може да бъде използван в двете посоки, както за дезинформация, насочване към някакъв определен тип послание. Така и за опит обикновено да бъдат представени нещата, но както Жени каза – Фейсбук е инструмент, който борави с по-прости, по-семпли неща, по-достъпни.
Водещ: Картинка и кратък текст.
Елена Йончева: Точно така. По-смилаеми може би.
Евгения Атанасова: /…/
Елена Йончева: Точно това е и може би шансът на журналистиката да покаже малко по-задълбочен, по-анонсиран поглед върху нещата. И всичко опира до отговорността на медията и журналиста, до неговата способност да го направи. Защото обикновено по-семплите послания, те са по-лесни и се правят. По-достъпни са.
Евгения Атанасова: Аз виждам обаче едно голямо предимство.
Водещ: Музика, вицове… Не, направим си експеримента да видя дали има есенни пейзажи. Не, няма. И за доматите доста неща има.
Елена Йончева:
Евгения Атанасова: Аз виждам едно голямо предимство. Първо – голяма част от младите хора, наистина те загърбиха традиционното ползване на медии – четене на вестници, гледане на телевизия, слушане на радио. Имат основание за това. Водят и друг тип начин на живот. Т.е. те ново научават от социалните медии, което има и плюс. Но примерно чрез тези медии, дори до тях стават достъпни за тях неща, които те иначе не биха видяли. Примерно изтеклата реч на Ромни. Такива неща, които са въпрос човек да се интересува и активно да ползва международни новини.
Григори Недялков:
Водещ: Аз да попитам обаче Светлъо. Този експеримент ще има ли и телевизионен живот?
Светослав Иванов: Той вече имаше телевизионен живот.
Водещ: Да, но искам да кажа – ще има ли продължение, защото наистина си заслужава, като че ли това е част от обяснението между професионалната журналистика и гражданската.
Светослав Иванов: Да, абсолютно съм съгласен. Моето послание беше едно – внимавайте на кого се доверявайте! Не се доверявайте на всичко, което виждате, защото има все повече хора, които искат да бъдат Ваши лидери и да Ви манипулират по най-различни начини.
Водещ: И технологии.
Светослав Иванов: И новите технологии го позволяват, и става все по-лесно. Но от друга страна си мисля, че ние като журналисти – ние не можем да променим нещата, не можем да променим факта, че всеки втори, трети или пети споделя вътрешните си преживявания или мнението си по един или друг въпрос във Фейсбук защото всеки, това е в човешката природа, всеки иска да говори публично и да си каже мнението. Ние трябва да се адаптираме и да гледаме на тези нови технологии като нещо, което може да ни сигнализира за едно или друго явление в обществото. Например за последния конфликт между Израел и Газа, ако отворите youtube.com вътре има клипове и то много добре и професионално монтирани например от израелската армия. Която показва как върху жилищни сгради в Газа кранове премахват ракети.
Водещ: Понеже каза „ориентир” да те питам, смяташ ли, че ще има доматено събитие днес? Доматена революция? Ако съдим по градуса на напрежението във Фейсбук, да. Ако имаме и репортерски рефлекси – тогава отговорът би бил?
Светослав Иванов: Извинявай, може ли да повториш въпроса?
Водещ: Днес има доматена революция, обявена във Фейсбук. 17 часа е събирането и ако съдим по градуса на напрежението във Фейсбук, то това ще бъде голяма революция – над 1000 и няколко човека се бяха записали за това събитие. Смяташ ли, че това ще се превърне наистина в новинарски сюжет или по-скоро не?
Светослав Иванов: Знаете ли? Не смея да прогнозирам. Не знам, защото…
Водещ: Но понеже си дежурен, ще пратите ли екип?
Светослав Иванов: Да, аз вероятно и ще отразя този процес като дежурен. Но си мисля, че първо , когато има напрежение на пазара, не когато има напрежение в обществото, то може да намира пролука и през най-малките пукнатини. А вече колко големи ще стават тези пукнатини, чрез излизането на това напрежение, това аз лично не се наемам да прогнозирам. Може и да се случи този протест, може и да не се случи този протест. Но това, което знам от опит е, че когато на дадена събитие, организирано във Фейсбук, участници заявят определен брой хора, приблизителната картина на тези, които наистина ще присъстват – можеш да разделиш броя на присъстващите на 10. Така че ще ми е интересно да видя дали това нещо ще се потвърди днес пред парламента.
Водещ: Ами ще имаме възможност да го гледаме. Благодаря ти.
Евгения Атанасова: Малко премина сезонът на доматите.
Водещ: Да, всъщност интересно ли Ви е да чуете какво мислят студентите по журналистика за тази доматена революция?
Евгения Атанасова: Винаги е любопитно.
Водещ: Ето сега ще чуем тяхното мнение. Събра техните коментари Ивайло Пеев.
Гражданин: Всяко дърво – сабя, всеки домат – бомба.
Гражданин: Протестът днес ще е силен.
Гражданин: Мисля да отида, нали няма да ми…
Ивайло Пеев: А ще си вземеш ли гнили домати?
Гражданин: Да. Мисля и гнили зелки, гнили портокали.
Гражданин: Доматите са скъпи, меки и неефективни. Смятам да взема картофи.
Гражданин: Беше добра работа. Има много по-добра летателна скорост. И боли повече, и е по-евтино.
Гражданин: Според мен парламентът не трябва да се замеря с домати, а с нещо по-радикално – с камъни.
Гражданин: Това ще стане на този протест. Ще хвърлят н само домати, ами и други неща.
Гражданин: Примерно неинтелигентния протест с хвърляне на домати по Народното събрание ще бъде от едни интелигентни хора, в случая доматът може би ще е символ на народната кръв, която е доста изтекла, доста източена.
Гражданин: Няма протести. Това означава, че няма недоволство на гражданите. Това означава, че гражданите са пасивни.
Гражданин: Това е признак за гражданско общество.
Гражданин: Аз съм против разхищението на зеленчуци. Особено на зимнина.
Гражданин: Това не се ли води вандализъм?
Гражданин: Няма да замеря никой с домати. Това е агресия.
Гражданин: Това е простащина.
Гражданин: Изобщо не ме кефи. Вместо да обстрелваш, да има словесен двубой, ще обстрелваш с домати.
Гражданин: Аз в това не виждам никакво послание. Да обстрелваш с домати, според мен е вандалщина.
Гражданин: Превръща се от нормален протест, в проява на вандализъм.
Гражданин: Всеки един човек, който е чел „Психология” на /…/
Ивайло Пеев: Къде се случват протестите? На виртуално ниво – във Фейсбук или наистина на площадите?
Гражданин: Случват се и на двете места и честно казано е много трудно да се определи кой от двата типа е по-безсмислен.
Гражданин: Замерянето с домати е фарс. Пълен фарс.
Гражданин: Създава заетост, а и добавя продукти.
Водещ: Коментираме тук в студиото, но заедно с нас слуша и Пламен Даракчиев – синдикалистът Пламен Даракчиев. Добър ден.
Пламен Даракчиев: Добър ден.
Водещ: Понеже е по-лесно. Но да кажем грешката е моя. Моля за извинение. И така – чухте какво казаха студентите по журналистика. Как ще го коментирате? Неинтелигентен протест ще бъде проведен от интелигентни хора.
Пламен Даракчиев: Аз съм завършил същия факултет между другото. Пред много години и дори съм действащ журналист, но това не ми попречи да протестирам тогава срещу режима.
Водещ: Гражданската журналистика каква връзка има с традиционната журналистика? Нека така да я наречем.
Пламен Даракчиев: Аз просто исках да кажа, че също съм завършил този факултет, че някога не ми попречи да протестирам по най-безбожния начин и да изляза на улицата 90-те години. Според мен, да разбира се, че журналистът трябва да има гражданска позиция. Друг е въпросът как трябва да бъде изразена тя. Аз смятам, че за мен е правилно да отида и да си хвърля домата утре, да замерям тези институции, докато се разберат, защото виждам, че всичко е едно – и съдебна власт, и изпълнителна власт, и законодателна. А някога за това протестирахме. Вероятно и бащите на Вашите събеседници са протестирали за разделението на властите. Най-важното за една демокрация.
Водещ: Защо обаче все по-често се случва всеки един протест да върви заедно с обвинения и към дадена медия? Ето, този протест е в резултат като отговор на арестуването на Николай Колев Босия, който от своя страна искаше да замеря и медии с домати.
Пламен Даракчиев: Той преди да замеря…
Водещ: Да, той го беше обявил предварително.
Пламен Даракчиев: И това писмо е много сериозно. В него той изложи мотивите си. Аз съм съгласен с него, защото виждам, че тези, които са на власт трябва да бъдат предупредени, че така н може да продължава, че има хора, които не желаят безобразия. Не могат да търпят всичкото това.
Водещ: Нека да Ви попитам по друг начин. Защо трябва да се замеря БНР с домат?
Пламен Даракчиев: Защо трябва да се замеря?
Водещ: БНР с домат.
Пламен Даракчиев: За БНР аз лично не бих се съгласил. Да…
Водещ: Между другото за моя радост във Фейсбук доста хора не се съгласиха с това, но в крайна сметка?
Пламен Даракчиев: Ами аз пак казвам – аз мисля, че трябва да бъдат замеряни институциите, защото става твърде неприлични в тази непонятна за Европа тройка – съдебна власт, изпълнителна и законодателна. Ние вървим към един съвсем друг модел, който, казах го на едно място, който някога можем да се събудим и да видим, че има избори на партии, но изборите печели само една партия и имаме само един вожд. Това вече се е случвало и се случва.
Водещ: Смятате ли, че критерии за обективната журналистика би бил да са еднакво недоволни враждуващите страни?
Пламен Даракчиев: Не Ви разбрах, лошо Ви чувам, извинявайте.
Водещ: Да, разбирам, но няма значение. Ще го довършим допълнително този разговор. Вие смятате, че ще има сериозен протест, така ли?
Пламен Даракчиев: Не знам, аз отговарям за себе си. Отивам да си хвърля домата. Надявам се да има.
Водещ: Благодаря на Пламен Даракчиев. Ами връщаме се тук в студиото. Всъщност как журналистите да се опазваме от домати, защото се оказва, че и по нас трябва да се мятат домати?
Евгения Атанасова: Аз мисля, че журналисти, които са сигурни, че са си свършили професионално работата, няма защо да се притесняват от домати. Мога да бъда спокойно обвинена в пристрастие към Националните медии, защото мисля, че и БНТ, и БНР много обективно и добре си вършат работата. Не мога да поема ангажимент към другите медии. Също мисля, че медиите хвърлят доста домати и други неща по хората понякога. Без те непременно да го заслужават. Така че…Да има взаимна отговорност и респект. А иначе ще се съглася със студента, който имаше по-уважително отношение към страната. Знам колко време се изисква да се отгледа един домат и не смятам, че трябва да се хаби по политиците. Уважавам много демокрацията и правото на човек да се изразява и да протестира, но също и хранителната промишленост. Така че по-добре, ако може по друг начин да се протестира. Аз не бих хвърляла зеленчуци.
Елена Йончева: Това е някаква дискриминация спрямо домата, защото има много други зеленчуци и трябва да се обсъди защо точно домат.
Евгения Атанасова: Дон домат. Има някаква литературна интрига.
Водещ: Гигори, твоята прогноза за доматина? Така се казва събитието просто.
Григори Недялков: Всичко това изглежда от моя гледна точка по –скоро забавно. Както казахме, това е и право на хората по един или друг начин да изразят своя протест. Жалко наистина за доматите. Дано те не отидат на празно. Дано все пак да създадат някакъв ефект върху това и някой да се замисли, така че да се предотвратяват…
Водещ: Но пък новинарски сайтове се погрижиха да ни информират, че на Женския пазар ще раздават безплатно развалени домати.
Григори Недялков: Ами това също е една привилегия, особено ако човек има желание така да бъде съпричастен към такъв протест. А що се отнася до журналиста, ето сега си говорим например за военна журналистика, съответно един военен журналист няма от какво да се страхува, ако бъде замерян с домат. Не би трябвало. От друга страна за Фейсбук става дума също. Хубаво е да си сверяваме часовниците с това, което човек може да прочете и да види във Фейсбук, а в същото време да се пазим от преднамерени манипулативни информации.
Водещ: Това е много сложно. Истината е, че има разлика и трябва да разграничаваме наистина гражданската от обичайната. Аз не знам как да я наречем, Елена? Традиционната?
Елена Йончева: Професионална може би, отговорна журналистика.
Водещ: Да, защото все пак ние сме длъжни, заставайки с името си зад даден репортаж, ние гарантираме, че това е истината за нещата. Без да има някакъв друг подтекст вътре. Манипулативен.
Елена Йончева: Да и се сетих за доматите. Извинявайте, че пак към тази тема. Човек като се връща от Близкия Изток, и си казва всъщност колко хубаво е, че се замеряме само с домати.
Водещ: Да, това е един хубав завършек на днешния разговор, макар че той би могъл да продължи още дълго. Може би, Жени, ти твоето пожелание би било да не подценяваме политическата тема, за да не ни звучат репортажите от военните конфликти?
Евгения Атанасова: Да, и не само това. От света около нас, от това, което се случва в Европа, което може да се случи в България от всички икономически и политически процеси. Колко знам за това, което се случва в Бирма примерно. Или… Колкото повече знам – това е земята, на която живеем. Аз мисля, че колкото повече знам, толкова повече, както казва Елена, може да сме щастливи, че се замеряме само с домати или че можем да ядем домат.
Водещ: И това е така.
Евгения Атанасова: След това, въз основа на това, което журналистите правят, това, което излъчва тяхното послание, това е начин за формиране, колкото и банално да звучи – на общественото мнение. След това тези хора, които гледат нашите репортажи, те ще гласуват за едни или други политици, които избират едни или други външнополитически решения. Така, че нашата работа не е просто да забавляваме, информираме за някакви далечни и незасягащи България събития.
Отговорността в крайна сметка не е само нашата за това как ние сме си свършили работата, а и за това как ще ни прочетат, Григоре, може би?
Григори Недялков: Нека да ни видят. Действително журналистът си носи своята отговорност и аз много бих искал журналистиката да може да е в състояние да помага, така че да се стига до някаква ориентация, т.е. кое е същественото, кое е състоятелното, кое е надеждното като информация. И в това отношение ние трябва да си поемаме своята отговорност. Мисля че това е елементарно.
Водещ: Благодаря Ви за този разговор. Обичайно се разделяме с пожеланието – „бъдете свободни”, но днес ми се ще да Ви кажа и бъдете обективни. Хубав съботен следобед от всички ни – Илия Тенев, Валя Новакова, Стаматина Никова, Цвети Бахариева и от мен Ирен Филева.          

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 17.11.2012 г.

БНР, Програма "Христо Ботев", Клубът на журналистите | 17.11.2012

Водещ: Помните ли онази снимка на премиера с Робърт Де Ниро и Джон Траволта? Можеше да бъде видяна във всички медии. Изпратиха им ги през центровете, защото Де Ниро известен със всеотдайността си и перфекционизма си, с жертвите, на които е готов заради ролите. Познат е най-вече със знаменитите си образи на индивидуалист и конфликтен човек с властен характер. Колкото трайно обаче беше това преливане на рейтинги между образа на супер героя от киното и този на министър-председателя? Сигурна съм, не може да сте забравили знаменателната оценка на Памела Андерсън, когато каза „имате много красив премиер”. Ако не сте усетили как дистанцията между Вас и властта е стопена, значи точно тези представителни по холивудски новини, не са си изпълнили целта. Или може би точно това са направили. Рушат в крайна сметка закономерно авторитета. Защото тази преднамереност в посланието няма как да надделее над другото реалити, което се отнася до живота ни. Обаче това, че журналистическо разследване с давност 2 години не трогна особено никого в политиката, докато не беше прочетено в Брюксел, е повод да продължим да мислим по една тема, която почти писна на всички ни. Там ли журналистите да изпращат разследванията си, в Брюксел, за да не отварят работа на Георги Тонев Колев, когато коментирахме и преди седмица, защото съвестно чете разследвания? През тази седмица стана ясно, че за премиера няма сезони и за медиите той винаги е актуален според резултатите от изследването на фондация „Медийна демокрация”. Политика по холивудски и таблоидната есен, която личат цикличност, деморализация, това коментираха експертите. Създава се впечатлението, че политиката не се различава от реалити форматите. Само че ЕК вчера отново отбеляза значението, което отдава на основните принципи на прозрачност и подбор на личностите за високо поставени служби и това, че избраните трябва да отговарят още на изискванията на заслуги и почтеност, което непрекъснато се заявява в докладите по механизма на сътрудничество и оце4нка. Това припомни вчера Марк Грей по повод драмите с Конституционния съд у нас. Борисов чака депутатите да изберат нов член, а пък беше нашата новина по темата. На фона на този новинарски съспенс е редно да отчетем, че едно журналистическо разследване все пак промени нещо. Дали това е пътят, по който медиите, както Мюнхаузен, ще се извадят от блатото на несвободата, бъдещето ще покаже. Важно е обаче никога да не забравяме, че за свободата си, ние журналистите, както и Вие – хората, работим всеки ден. Какво може да направи медиите по-свободни? Ще коментираме след малко с Кристиан Шпар, ръководител на медийната програма за Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер”. Какъв беше финалът на сагата Венета Марковска към началото, към средата и към края, ще ни върне един от авторите на разследването – Степан Хинглиен. Как поведенческите модели на политиците, показани в медиите, се възприемат от хората ще коментираме със Спас Къосев от БНТ. Има ли холивудски рейтинг при политиците? Резултатите от изследването на фондация „Медийна демокрация” ще обобщят Боряна Денчева и Ирена Колева. Ще чуем и знаменателният коментар на Венета Марковска от 24 октомври. Кога и къде подаването на оставки е нещо обичайно след журналистически разследвания – ще сравним днес медийните реалности с Германия, САЩ и у нас. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Поли Петрова, Жанет Николова, Стаматина Никова и аз Ирен Филева. Думата сега ни взима музикалният редактор Снежа Спасова, за да продължим след малко. Безспорно темата в последните две седмици, която втръсна на всички ни – Венета Марковска. Как се стигна до тук? Има едно разследване с давност две години – миналата седмица благодарихме на Георги Тонев Колева, че не само го е чел, че не само го помни, ами го прати и в ЕК, и в Парламента, и изобщо там, където трябва. Та, това разследване беше отишло и в парламента преди изслушването на кандидатите от парламентарната квота за конституционни съдии. Но по него никой не се произнесе, но след така нареченото изслушване, на 24 октомври, Марковска направи едно знаменателно изявление пред журналистите. Редно е от там да започнем.
Венета Марковска: /…/Аз не мога да нося отговорност и да отговарям на въпроси на хора, които не са в моето семейство какво имущество имам, какво поведение имам в обществото. /…/
Водещ: Благодаря пък и аз на колегите от медиапул, защото ние нямахме това знаменателно изказване. Добър ден на гостите ми в студиото. Първо разбира се на Степан Хинглиен, един от двамата колеги, направили разследването. Колко неистини чухте с оглед на добре отъркаляния сюжет във времето?
Степан Хинглиен: Здравейте. В тези две минути запис аз чух може би 10 или 11, но след 7-мото противоречие спрях да ги броя. Госпожа Марковска наистина се оплете адски много. Интересно е, че преди две години и половина, когато с колегата Росенн Босев от „Капитал” написахме този текст, който разбуни духовете, тя не пожела да си говори с нас. Изпратихме и един огромен списък с въпроси пред пресцентъра на Върховния административен съд, тя не пожела да им отговори. И след това в продължение на две години и половина никой не обърна внимание на този материал. Единственото потвърждение, че всичко вътре е вярно, е в действията на вътрешния министър Цветанов, който ден след като публикувахме материала, той възстанови на работа двамата полицаи от 6-то РПУ.
Водещ: Това е по повод онова писмо, в което изпълняващият длъжността главен прокурор в момента Бойко Найденов писа на премиер, нали така?
Степан Хинглиен: Точно така. Срещу неизвестен извършител. Всъщност оказва се, че няколко месеца, след като ние пуснахме този материал в медиапул, преди това имаше предходен материал, който беше в „Капитал” на Росен Босев, но той не засягаше частта с натиска, упражнен от Марковска през сфери на влияние нейни в МВР, за да бъдат отстранени тези двама полицаи. Няколко месеци, след като публикувахме ние този материал, се оказва, че в прокуратурата е получен анонимен сигнал срещу Георги Георгиев, който засяга Георги Георгиев. В него става въпрос за търговия с влияние и за подкуп. Аз не знам дали Георги Тонев Колев преди 2 години е пуснал в прокуратурата.
Водещ: Със сигурност не.
Степан Хинглиен: Факт е, че не се прави нищо. Явно това е нещо отлежало в прокуратурата и се вади в един удобен момент, в който вече управляващите нямат полезен ход.
Водещ: Всъщност снощи Бойко Найденов каза пред БНТ, че прокуратурата се е самосезирала по вашите журналистически материали. Добър ден сега и на Кристиан Шпар. Той е ръководител на медийната програма на Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер”. За да не се загубим в превода, разчитаме на Борислав Ванков, който вече чувате. И така, как биха постъпили германските медии в такъв случай? Едва ли те разчитат на някой Георги Тонев Колев, който да разпрати разследванията им там, където трябва.
Кристиан Шпар: Добър ден, аз се учудвам най-вече, че е имало журналистическо разследване преди 2 години по този случай. Почти не е имало реакции на това разследване, нито от политически партии, нито на други медии, които да подхванат случая и да продължат да го разследват. Журналистически разследвания, ако трябва да говоря за Германия, те са съществен елемент на журналистическата дейност и на голяма традиция и журналистите имат големи заслуги чрез именно разследваща журналистика. В Германия по-скоро често има дребнава критика към политиците. Например, когато някой министър не отчита правилно някое служебно пътуване или покани някой представител от икономическата сфера на вечеря.
Водещ: А може ли някой политик или висш магистрат, както в случая, да не отговаря на въпросите на журналисти след журналистическо разследване, както се е случило със Степан и с Росен?
Кристиан Шпар: Натискът разбира се в Германия е много голям към участниците в един такъв случай да вземат отношение. Обикновено този натиск се увеличава, политиците ще коментират такива случаи, други медии ще се захванат с това. И идеалният натиск, който се създава, много бързо нараства в този случай.
Водещ: Ако е възможно това да се случи. Добър ден и на Спас Къосев от БНТ. Две предизвикателства ни се налага да коментираме днес. Нека обаче първо да приключим с по-старото. Марковска. Как в новините се повтарят едни и същи новини? То повторението е нарочно, умишлено го направиха.
Спас Къосев: Как гражданите и политиците позволяват това да се случи? От доста отдавна съм споделял моето мнение, включително и тук в това студио, че в България, когато се появи скандал, политиците млъкват, политиците се прикриват, докато в една нормална среда, в момента, в който си настъпен, ти да търсиш журналистите, за да даваш своята позиция.
Водещ: Беше ли вчера по време на, как да го нарека, особената проява пред БНТ и как изглежда това за журналистите от близо? Един политик организира едни хора, които не се държат особено възпитано, а самият той се държи меко казано хулигански и обижда.
Спас Къосев: Всъщност вчера случайно попаднах на БНТ, понеже бях на работа. Интересно, скоро имаше подобен такъв протест пред БНТ. Не смятам, че във времето, в което живеем, е нормално да се събират хора и да обвиняват медии за това, че имат някакъв проблем. Понеже времената много се промениха. Едно време, когато БНТ е била единствен канал за информация, единствен канал за пропаганда, е имало смисъл да протестираш пред БНТ. Сега да обвиняваш медиите за това, че имаш някаква лична несполука…
Водещ: Не звучи много сериозно. Аз лично си спомням, когато имаше разноцветни протести пред БНТ. Беше доста екзотично, но това е назад в годините, когато все пак бяхме в началото на Прехода. Степан, заиграват ли се политиците с натиска към обществените медии?
Степан Хинглиен: Да, определено има такова нещо. То се вижда, личи си и се усеща, особено от хората, които са вътре в кухнята и знаят за какво става въпрос. Аз обаче искам да Ви върна към темата с госпожа Марковска. Преди 2 години и половина с Росен се обърнахме към Етичната комисия на ВСС. Тогавашният и председател не се трогна от това разследване, не предприеха абсолютно никакви действия. Прокуратурата, аз доколкото разбрах от изявлението на госпожа Кожухарова, която е говорител на Бойко Найденов, досъдебното производство е образувано по анонимен сигнал, а не че прокуратурата се е самосезирала.
Водещ: Снощи обаче Бойко Найденов в интервю пред Надежда Узунова в „Панорама” каза, че прокуратурата се е самосезирала.
Степан Хинглиен: Ами прокуратурата да вземе да изясни най-накрая за какво става въпрос, защото в самото началото в прокуратурата изтече информация, че Плевнелиев точно напускаше Конституционния съд и от прокуратурата неофициално изтече информация, че е по сигнал на ГДБОБ. Те не могат да изяснят от кого са получили сигнала, ние очакваме от тях да конкретизират обвинението, което е срещу неизвестен извършител. Впрочем така се случи и с много дуги големи скандали. Спомнете си скандала с Мишо Бирата. Какво се случи? След една година разследване прокуратурата го приключи. Няма данни за престъпление, няма проблем.
Водещ: Но пък видяхме Мишо Шамара как, на беседа ли беше или забравих?
Степан Хинглиен: Ами вчера Бойко Найденов някъде другаде каза, че никой не може да бъде обвиняван за това, за което е, но това е в кръга на шегата.
Водещ: Вероятно там са се объркали на тема Мишо.
Степан Хинглиен: Им огромен проблем и в прокуратурата и с политиците. Прокуратурата смачка и историята с големия скандал Ангел Александров и Румен Овчаров от преди няколко години. Не зная там, изглежда че има някаква практика, в която се образуват едни дела, те седят, държат ги на трупчета, не работят нищо по тях и в един момент, когато е удобна ситуацията на някого да бъдат извити ръцете и да се приключи един скандал, като този с Марковска, изведнъж излизат и казват „ами ние тук имаме едно досъдебно производство и сега президентът е възмутен и си тръгва”. Друг е въпросът /…/ Той има ли право да го прави или няма?
Водещ: Имате ли усещането за някакъв зашит с бели конци сценарий? Спасе?
Спас Къосев: Тук мога да добавя още много примери – делото „Сапард” съвсем наскоро, Красъо Черния, Николай Цонев – без да коментирам дали тези хора са виновни или не. Голям шум, големи дела без резултат., Започва да излиза, че хората влизат в съда, за да си изчистят името.
Водещ: Господин Шпар, какво би се случило, ако пред медия, германска медия политик организира такъв протест, че не е достатъчно добре отразен?
Кристиан Шпар: Мисля, че по-скоро хората биха се смели на един такъв политик без да мога да сравнявам конкретно случаите, все пак нещата са така, че оплаквания към медиите, че не отразяват политиците достатъчно, обикновено не са успешни. В този смисъл е важно и за диверсифицирана медия. Така че най-общото медиите да има баланс на отразяването на отделните партии и политици. И това е повече въпрос на журналистическа и политическа култура, отколкото въпрос на отделни личности.
Водещ: И на фона на всичките тези случаи, които изброиха и Спас, и Степан, прибрани във фризера за удобство на сценария стари дела, какво да кажем за реакцията на хората, която е склонна да обвинява медиите, че не са обективни? Вие и двамата погледнахме във Фейсбук дискусията от вчера. От вчера е активна на страницата на предаването „Клубът на журналистите – БНР”. Като че ли хората са склонни да обвиняват нас, журналистите, а ние какво да направим?
Степан Хинглиен: Може би да има някаква вина и в нас, и в нашата гилдия. И хората имат право да ни обвиняват, но лошото е, че обвиненията не са индивидуализирани, а са на общо основание. Щом е журналист, значи той не става, значи той ни манипулира, значи той прокарва интересите на тези, които ни управляват. Това е проблемът според мен.
Водещ: Спас?
Спас Къосев: Ще се върна пак там, на… Живеем в съвсем различно време. Ролята на медиите вече не е толкова ясно изразена в това да информира, колкото да се опитва да накара хората да мислят.
Водещ: И коментират това, което се случва. Да отговаря на въпроса „защо се случва това?”
Спас Къосев: Често ме питат какъв е смисълът на журналистиката днес, когато имаме Фейсбук, когато имаме форуми, когато имаме страшно много източници на информация. Това, което се опитвам аз да правя в моята работа е, опитвам се по някакъв начин да възпитавам граждани, опитвам се да възпитавам себе си като гражданин, опитвам се да карам хората да мислят, опитвам се да им дам гледна точка, за която те не са се сетили сами. А решението и това, което се случва в тях, зависи от самите тях. Ние не даваме отговори – ние задаваме въпроси.
Водещ: И е лошо, когато не получаваме отговори, а получавам мълчание. Останете с нас, продължаваме след малко.Сега се връщаме към един медиен анализ от седмицата, за да потърсим някои загубени нишки по отношението журналисти – политици. За пореден път фондация „Медийна демокрация” изнесе данни за тежестта на политиците и присъствието им в медиите. Няма колебание кой е по-по-най. Кое обаче е новото? Как се прави политика по холивудски и как жълти сюжети се преливат от телевизиите във вестниците и обратно? Няма как да не помните снимката с холивудските звезди – Джон Траволта и Робът Де Ниро. Аз като видя такава снимка и се сещам веднага за картата с черепите на Жак Савила. Кой е писал сценария за тези снимки, разпространени от медиите? Забележете, от пресцентровете. От там започнахме разговора с експертите от фондация „Медийна демокрация” Богдана Денчева и Елена Колева.
Традиционната „сериозна” преса виждаме, че по-скоро от светски характер, с американизиран сюжет. Спокойно можем да ги вкараме /…/ също и на хора, които се занимават със семиотика, макар и във визуален план.
Водещ: Какво значи да наблюдаваш жълти вестници? Не прелива ли това държание в традиционните медии вече?
Прелива, да и весело, и тъжно е, и е нещо като този любим театрален символ с двете маски – с усмихнатото лице и с тъжното лице. Да. Прелива абсолютно в традиционните медии, даже в последния период, който разглеждахме, се вижда едно интересно, почти синтетично, много гладко преливане на таблоидно съдържание от телевизиите към печата и обратно, което създава усещането, че медиите придобиват функциите на една поточна линия, която започват да се повтарят събития, започва да се случва една цикличност, която е абсолютно може би феномен в последното медийно десетилетие.
Водещ: Каква е съдбата на човек, който търси от медиите анализ, а разбира, че Памела Андерсън и нейното отношение към премиера е една много голяма новина?
Трябва да направим разлика между консуматори и граждани на медийно съдържание, защото консуматорът, той спокойно може да си се разходи по всички медийни продукти и наистина да сметне, че Памела Андерсън е фактор в държавата. Ако един гражданин и такъв е призива ни – бъдете граждани към медийното съдържание, той може пространно да проследи радио, телевизия, интернет, преса и ако наистина тогава Памела Андерсън е номер едно, значи сме стигнали дъното.
Памела Андерсън се появи в таблоидите по-скоро епизодично, а достатъчно други образи имаше, които да бъдат експлоатирани много. Така под прицел попаднаха основно Златка Димитрова и Стефан Данаилов и е много интересно, че всъщност на едно идеологическо равнище се сблъскаха два идола на две различни български културни епохи. Едната е епохата на черно-белите филми, на която представител е Ламбо и другата епоха е тази на силиконовата долина, на която представител е Златка Димитрова.
Водещ: Как да преведем на български език приликата между Робърт Де Ниро и премиера? Това е последното, което би ми хрумнало да си помисля.
Със субтитри. Визуално, интелектуално и даже по-скоро има прилика между премиера Бойко Борисов и Джон Траволта и между министър Вежди Рашидов и Де Ниро. Ако следваме този холивудски сюжет, на който ти показа снимката и аз наистина не мога да разбера и като гражданин кой от всичките е звезда, коя е звездата.На мен ми се струва, че това е пак ПР ход, който гарантира имиджовото представяне на кабинета.
Водещ: Как става точно преливането?
Ние бяхме свидетели на това, че властта не може без медиите и орбатното. Репортажна снимка, протоколна снимка и чрез призмата на нашия премиер Бойко Борисов.
Новината произлиза от снимката, да. Ние отидохме и снимахме тази личност и това за нас е важното в днешния ден.
Водещ: Една прогноза – кога ще имаме новина, свързана с ровене на боклука на някоя звезда или на някой политик?
Скоро. Имахме един много известен български политик, даже от женски пол. Беше заснета да изхвърля своята торбичка с боклук през прозореца на своето софийско жилище. Така че боклукът отдавна ни е любима тема.
Водещ: Ама не разбрахме какво има вътре.
Ами… Явно ще стигнем и до там, че трябва да се поровим.
Водещ: Само че това е работа, роенето в боклука, на жълтите медии. Как реагират обаче журналистите, когато политиците се заиграват по холивудски. Между другото в Германия може би има един изразителен случай, когато канцлерът се беше облякла доста по-артистично. Всъщност от тогава май не се е случвало.
Кристиан Шпар: Частните елементи при отразяването на политиците играят роля и в германския журнализъм има тенденция към повече забавление, към home stories в американския смисъл. Мисля, че това не е непременно погрешно, но е важно тези елементи на забавление да не покриват сериозната политика.
Водещ: Между другото не мога да се въздържа да не Ви попитам, ние сме го коментирали и с други колеги тук. Извинете, кой Ви открива магистралите в Германия?
Кристиан Шпар: Може да е министърът на транспорта, обикновено е той.
Водещ: Защото оставаме с впечатление, че нищо не се открива при Вас. Разбира се ние се шегуваме, но това е така, малко по-горчива ирония. Как да се ориентираме в тези снимки, режисирани от пресцентровете, кой е звездата, Спасе? Вие не ни показахте нищо, защото те бяха тайни тези срещи.
Спас Къосев: Така, да се ориентираме кой е звездата. Сложно е. Трябва да четем между редовете.
Водещ: Степан?
Степан Хинглиен: Степан ще си позволи да цитира министър Вежди Рашидов, който два-три дни след тези снимки каза по една от големите телевизии, че не знам дали беше лапсус, вероятно е лапсус, но звучи доста смешно, че няма нищо лошо да се види господин премиера с Де Ниро и с Траволта, защото той им е кумир. В този смисъл коя е звездата?
Водещ: Да, да, неслучайно… Всъщност смятате ли, че има преливане на рейтинг между тези безспорни холивудски звезди и съмнителното им отношение като към кумир към Борисов?
Спас Къосев: Да със сигурност.
Водещ: Прелива се.
Степан Хинглиен: Според мен това е идеята на ПР. Съветниците на политиците. Това е далеч от журналистиката даже, когато в бара срещна ПР, запознайте се, какво работите?ПР. Аз съм журналист. О, значи работим един срещу друг. Така мислят нашите ПР отдели, до колко се получава, не знам. Няма нищо лошо да се срещнеш с такива хора, когато имаш възможност, но това за мен е по-скоро лична среща, отколкото политическо събитие.
Водещ: Тази седмица с Ивайло Пеев решихме да потърсим коментарите не пред вестникарската будка, а сред студентите по социология, за да научим от тях какво е най-важното за рейтингите и виждат ли те холивудските митинги, продуцирани от политическите пресцентрове в режисираните снимки?
Гражданин: Разбира се, че в часовете по социология ни учат на критично мислене, а относно рейтингите те би трябвало да бъдат обективни. Разбира се те са инструмент за формиране на обществено мнение.
Гражданин: По наше мнение българската социология е обективна.
Гражданин: Даже обективността зависи най-вече от професионализма.
Гражданин: Има такива агенции, които изкривяват данните умишлено, но това няма да споменавам.
Гражданин: Това е рядкост. Българската социология е на ниво.
Гражданин: Нашата информация в повечето случаи винаги може да бъде използвана злонамерено с цел пропаганда и т.н. Плюс това…
Гражданин: Именно около избори смятам,че всички тези рейтинги и данни са голяма част спекула и преекспонирани от реалните данни.
Гражданин: Зависи кой купува информацията, кой ти плаща, за да изнесеш информацията.
Гражданин: Медиите много обичат да използват цифри и проценти, като по този начин влияят и на рейтингите на политиците според мен. Тук има злоупотреба. Всички данни, които биват цитирани в публичното пространство, биват просто цитирани и преекспонирани. За мен най0важна е методологията. Това ни учат според мен, че начинът, по който тези данни са събрани. Разбира се след това анализа им.
Гражданин: Не знам дали си чел на Николай /…/ Там става въпрос по-точно за едни такива специални икономически шокови терапии, при което точно чрез такива трагедии и чрез вкарването на народа в някакво такова състояние на притеснение, се губи критическия разум въобще на обществото като цяло и по този начин се взимат прибързани и не достатъчно обмислени решения.
Ивайло Пеев: Какъв е методът, за да се повлияе на тези социологически изследвания и резултатите?
Гражданин: Това си е професионална тайна, иначе всички ще станат социолози. Когато даден рейтинг се покачи, той показва една по-висока степен на социално одобрение и по този начин хората, когато виждат, че един политик бива одобрен от повече хора, са по-склонни да проявят същото мнение и да гласуват за същия политик, само защото те смятат, че щом повече хора гласуват за него…
Ивайло Пеев: Има ли холивудски рейтинги сред политиците?
Гражданин: Да, има холивудски рейтинги. Ти, когато гледаш по дадена медия всеки ден репортажи за един конкретен политик, който е представен в една бляскава светлина като Супер Любо. Изваян като някаква икона, като някакъв идол. Хората, които имат по-нисък праг на конфорност, този праг на конфорност е пряко свързан с тяхното образование, са много по-склонни да гласуват за този човек. В този смисъл да. Има холивудски рейтинги, които повлияват на по-ниско образованата част от населението.
Ивайло Пеев: Една снимка с Де Ниро и с Джон Траволта дали ще допринесе на имиджа на един конкретен?
Гражданин: Според мен нормалните мислещи и критични люде няма изобщо да се повлияят от нещо такова.
Гражданин: Изводът е, че социологията трябва да е обективна, както и журналистиката трябва да обективна, но за жалост това не се случва.
Гражданин: Самият натиск не е най-вече върху журналистите, а е най-вече върху социологическите агенции.
Ивайло Пеев: Добре, след като Вие като млади социолози, студенти имат ясна представа за положението, как имате желанието да се занимавате с това?
Гражданин: Аз мисля, че вече към настоящия момент, социологията се развива в такава посока – все по-обективна. Точно това е и нашият стремеж, да продължим развитието на социологията в тази насока.
Гражданин: Ние ще променим света.
Водещ: Дали ще променят света, ще покаже само бъдещето. Ние направихме обаче един класическ триъгълник, вкарвайки и социологията в оценката за работата ни, защото ние не можем да не разчитаме на оценката на хората. Спасе, говорихме, докато слушахме социолозите, за това колко примери още можем да вкараме в това клише на случващите се неща, за които разбира се са виновни журналистите.
Спас Къосев: Много интересни неща се случват у нас. Ако искате и това, което се случи миналата седмица със Светия синод. Митрополит Григорий се подписва под избора на митрополит Кирил, произнася слово поздравително. Два дни по-късно си оттегля подписа. Всички казваме „българската църква, какво се случва?” В същото време един друг митрополит, скоро имаше такъв скандал, слага тапети в църквата. До скоро пред „Александър Невски” имаше чалга концерти на стълбите пред „Александър Невски”.
Водещ: На фона на това, че те нямат нотариален акт.
Спас Къосев: Да, в същото време, понеже днес започнахме с холивудски продукции, преди време се снимаше един филм „Хит мен” в България. Ключовата сцена в него беше как руски хеликоптер, въоръжен, тежко въоръжен застава до църквата и изпразва целия си арсенал вътре, в „Александър Невски”. Това е ѝкулминацията на екшън филм. Разбира се за щастие всичко беше компютърно. Друг филм, който скоро мина по кината – „Непобедимите 2”. Спомняте си тогава какъв скандал имаше и медиите се занимавахме около два месеца със съня на прилепите в „Деветашката пещера” и с няколко стъпкване храстчета. В същото време, когато влязох да гледам филма, аз онемях, когато видях, че пред олтара на вековната банска църква, Джейсън Стейтън, преоблечен като монах, сваля расото, вади два ножа и коли няколко от лошите. Аз тогава бях потресен. Ние гледахме филма с брат ми. Той дори каза, че е имало кадър, заснет зад олтара на църквата. Знаете как се влиза там. Така че много неща се случват. Като цяло обаче си мисля, че има и едно изместване от страна на гражданите. Извинявам се за прилепите, но да колиш лоши пред олтар на вековна църква – къде е проблемът всъщност? И къде е обществената реакция? И кой е виновен за това?
Водещ: Този, който го е разрешил. Нека да се върнем обаче пак към Венета Марковска. Защо тя не е интересна за обществото, защо тя не предизвика тези реакции, които предизвикват, ето, прилепите? Да, лошо е да се будят прилепите, защото не се спазват екологични правила, но в случая става дума за нещо много по-сериозно.
Степан Хинглиен: Аз не съм напълно съгласен, че не предизвика реакция. Реакция има.
Водещ: Сега, след две години и половина.
Степан Хинглиен: След две години и половина, да. Тогава нямаше, защото, хайде да го обясним по следния начин, материалът, който излезе тогава, излезе в едни издания, които се четат от едни определени хора. Те не са чак толкова масови – нито „Капитал”, нито „медиапул”. Другите медии тогава не им направи впечатление тази история. ВСС, Етичната комисия и нейният председател тогава не се самосезираха. Полицаите бяха върнати тихомълком на работа. Делото срещу Георги Георгиев беше за хулиганство, беше смачкано. Там между другото…
Водещ: Смачкано е съдебен жаргон, ако…
Да беше смачкано в прокуратурата чрез различни механизми и историята приключи до преди две седмици, когато някой, очевидно който има причини да направи този скандал с Марковска, добре информиран човек – дали е бизнесмен, дали е политически кръг, нямам представа. Използва този материал, за да предизвика тази буря.
Водещ: Господин Шпар, оставате ли с усещането, че ние не сме добри професионалисти като журналисти, не успяваме да задаваме точните въпроси или нещо ни липсва в образованието, в отношението към работата? Защото ние сме на 80-то място по степен на свободата на словото. Вие чухте невероятни предполагам за Вашите разбирания неща.
Кристиан Шпар: Ние преди малко чухме и видяхме добър пример за качествен журналист и журналистическата работа. Не мисля, че качествена журналистическа работа не може да съществува самостоятелно. Ще трябва да падаме в плодотворна почва сред обществото. Политиците, читателите трябва да подхващат това нещо. Освен това са нужни рамкови условия, за да е възможен добър журнализъм. Независимост от политически натиск – това се разбира от само себе си. И прозрачността по отношение на собствеността в медиите. И шансовете на отделните медии в дистрибуцията в същото време, но мисля, че журналистите сами трябва да се организират добре, за да се застъпят за своите собствени права. Те се нуждаят и от повече единство, за да защитават своите права.
Водещ: Ами за съжалени може би трябва да взимаме опит. Как журналистите, в това число между другото в Германия и чуждите кореспонденти, на какво могат да разчитат? На каква помощ могат да разчитат в Германия?
Кристиан Шпар: Очакванията към свободата на медиите в Германия са много високи и това е свързано и с нашата история през 20-ти век. Германия има опит с две диктатури в 20-ти век. И за това свободата на печата в Германия винаги е голяма тема. Ние имаме много прецизни закони за печата, които от една страна осигуряват особена свобода на журналистите в тяхната работа и достъп до информация, но тези закони регулират и отношението между индивидуалните журналисти и техните издатели и те регулират и прозрачността, и икономическите отношения в медийната област. Същевременно имаме и много силна саморегулация. И по-добре казано – собствена отговорност на медиите. Най-вече германският съвет за печата, към който принадлежат всички съществени издателски организации. Винаги е много трудно само чрез закони да се регулират журналистическото качество и морала. За това мисля, че е важно самите журналисти заедно с издателите да дефинират заедно с издателите определени стандарти за качество в тяхната област.
Водещ: Останете с нас, продължаваме след малко в опит да намерим някакво решение на нерешимото. Сега ще се опитаме да съпоставим нашия двояк скандал със съдия Марковска, с Венета Марковска по-точно и с един американски генерал, който беше уличен в една любовна афера. Как подхождат по принцип американските медии в такива случаи и в този конкретен случай? Сега ще научим от Рената Велчева.
b> Рената Велчева: Може би един друг тип отношения, но аз мисля, че журналистиката в Америка точно ни показва каква ще бъде журналистиката на бъдещето. Че когато имаш един глобален свят, ти трябва като журналист, когато предаваш едно събитие, да бъдеш наистина субективен и да мислиш за всичките различни слушатели, които ще слушат в света. Сега като гледаме случая с този генарал Петриев, различните вестници фокусират на различни проблеми и на различни теми от целия този случай. Примерно, ако минеш от най-лявата до най-дясната преса, всеки дава различни оценки, различни виждания. Дали наистина неговата любовна афера е истинската причина. Това сега е най-новата. Дали няма нещо повече зад неговата оставка или просто има вестници, които пишат повече женски вестници и списание. Те пък повече засягат моралната тема на цялата история. В армията изневярата се смята за наказуема. Жените защитават или разбират това нещо и дали трябва ние да го съдим или да го съди жена му, защото в крайна сметка това е нещо лично. Той политически не е сгафил. Напротив – много хора казват, че съжаляват, че той си е подал оставката, защото е бил един много кадърен генерал.
Водещ: Всъщност той веднага ли си подаде оставката, след като се разчу за аферата?
b> Рената Велчева: Това е единственият начин да спреш, защото ако той не я беше подал и беше продължил, щяха да продължат да ровят и да излизат още и още неща, макар че те сега пак ще продължат, но не до такава степен. А и самият той в едно от интервютата, които даде и в писмото, което написа, каза че той осъзнава колко много е сгрешил и не иска да отнема вниманието на пресата, на печата, на правителството да се фокусира върху по-важни неща, отколкото е неговият личен живот.
Водещ: Какви нови факти изровиха вестниците въпреки този опит за спиране чрез оставка?
b> Рената Велчева: Това, което в момента има няколко въпроса е първо защо неговата афера се разкри? Защо не се разкрива преди изборите? Десните вестници смятат, че правителството се опитва да укрие нещо и то най-вече връзката и истината за Либия. И смятат, че неговата оставка е истината, че неговата оставка е свързана, че той е бил до Либия и трябваше да се явява пред конгреса. Всъщност в историята на … и ген.Джон Алън, който е бил предложен да стане главнокомандващ на НАТО и за сега неговата кандидатура е поставена на изчакване, на задържане, докато случаят се изясни до колко той самият също има някаква афера и е замесен в цялата история. Отделно другото, другите факти, които в момента излизат и които също така малко шокират лични мои приятели, с които разговаряхме, е самият факт, че федералното бюро за разследване тръгва да разследва не кой да е, а все пак шефът на Централното разузнавателно управление. И за това не знае президентът. Отделно другият въпрос, който в момента си задават хората и вестниците е преди той да бъде избран за шеф на Централното разузнавателно управление, те минават през много добро проучване.
Водещ: И така, оставката е единственият начин да спреш журналистите да ровят. Степан, започнахме с теб с едно сравнително изброяване на лъжите. Колко оставки е редно да има след това Ваше разкритие? Или в годините, ако го продължим?
Степан Хинглиен: На Марковска със сигурност.
Водещ: Това ясно.
Степан Хинглиен: Не знам кой друг трябва да си подаде оставката честно казано, но много хора са замесени в това, което се случва в момента. И то не е морално. Първоначално вътрешният министър потвърди информацията, която ние изнесохме. Възстановявайки полицаите на работа той лично пред мен, в присъствието на човек от пресцентъра си, каза „Марковска имаше среща с един от заместниците ми Вучков или Павлин Димитров” (не мога да се сетя), цитирам Цветанов. „Срещата беше поискана от нея, тъй като жалбоподателя в случая Георги Георгиев, живее на семейни начала с нея.” След това тя каза, че не го познава. После каза, че са близки. Накрая каза, че си е била забравила документите и той е слязъл да и ги върне.
Водещ: Беше си загубила и чантичката. Много се събраха.
Степан Хинглиен: След като Цветанов потвърди преди 2 години и половина, сега при избухването на скандала, той говореше за анонимен донос, който не следва да бъде проверяван, защото не му е ясен източникът кой го подава. Последният ден започна да говори за документ. Искра Фидосова беше абсолютно на абразурата. Никакви лични въпроси към кандидатите. Написа 6 страници писмо на Барозу, адвокат /…/
Водещ: Надвиквахме се дали позицията на ЕК е официална или неофициална. Всъщност доста оставки би трябвало да има, ако приложим американския стандарт. Ако приложим немския стандарт, как ще изглеждат нещата? При разкрития трябва ли да има оставка? Какви са навиците?
Кристиан Шпар: Аз не мога да преценя конкретният случай в България, но в Германия обикновено е така, че трябва да се смята, че политици бързо биха се оттеглили в такъв случай. Да вземем пример с оставката на бившия федерален президент Кристиан Вулф. Той официално не е извършил престъпление, но се създаде впечатлението, че в личния си живот той е станал зависим от приятели, които може би имат същи и политически интереси. И това беше достатъчно, за да предизвика неговата оставка. Виждам обаче една разлика със САЩ. В Щатите натискът по отношение на семейния морал е още по-висок, отколкото например в Германия.
Водещ: Спасе, връщам те пак към началото, към вчерашната случка пред БНТ. Политическа пародия, нека да го наречем за повече разбираемост и към реакциите на слушателите ни на страницата ни във Фейсбук. Те ни обвиняват, че не сме достатъчно обективни. И така, ти поднасяш новините от една страна, от друга страна се срещаш точно с тези хора в БНТ таксито. Как се държат те там?
Спас Къосев: Хората при мен са отрковени. Даже се е случвало да правя такси на тема „какво ще искате от таксито”. Хората казват, че харесват предаването, само дето те си говорят, само че никой н ги чува.
Водещ: Всъщност по това си приличаме с хората, като че ли.
Спас Къосев: Ние журналистите.
Водещ: И най-вече Степан.
Спас Къосев: Смятам, че всъщност положението ще тръгне към добре, когато в България започват да се случват протести в защита на някоя медия, а не против медия. Може би заради това имаме вина и ние самите, защото не успяваме да победим.
Водещ: Италианците казаха как се прави това. Гърците също показаха. /…/ Какво да научим от немските журналисти в това отношение? Как да накараме хората да разберат, че ние работим за тях? Това, че политиците са по-различни и по-своенравни у нас, не е вина на журналистите.
Кристиан Шпар: Не знам дали това е специфична тема за Германия, но по принцип мисля, че журналистите най-вече са с добре разследван, високо качествено отразяване могат да бъдат убедителни. Да защитавам своята свобода спрямо издателит, спрямо политиците. И да се организират добре, за да представляват своите интереси и да стоят в активен политически диалог с издателските съюзи и с политиците.
Всъщност солидарност, като че ли можем да мечтаем за оставки, но също така да сме солидарни. Нали така Степан? Аз много искам да кажа на нашите слушатели, че ние с теб се виждаме за първи път.
Степан Хинглиен: Да, това е точно така. Потвърждавам. За да не ни обвинят в… Има солидарност, но не е достатъчна според мен. Аз получавам солидарност под формата на смс и във Фейсбук. Малко са хората, които изразиха, застанаха на позицията, че това, което ние сме направили с Росен преди две години и половина, не е пасквил. Така, както се опитват да го изкарат редица глашатаи на госпожа Марковска, които ако проследите кои са говорещите по темата в нейна защита, все пак се получава една така, много странна палитра. Да не ги изброявам.
Водещ: Но със сигурност е добре оценено в Брюксел това разследване, защото непрекъснато се…
Степан Хинглиен: Ако ми позволите да направя само едно уточнение, защото това не е ясно. Ние бяхме мотивирани с Росен да го напишем този текст, за да покажем преди 2 години и половина задколисието. Какво имам в предвид? Имам в предвид, че 2012 година беше време, в което министър Цветанов обвиняваше съда поголовно. Тогава нямаше го стабилния Цацаров и ги нямаше онези млади съдии, които си говорят всеки ден с него. Тогава всички черни тоги бяха виновни. Те бяха некадърници, те бяха тези, които…
Водещ: Ние ги хващаме, те ги пускат.
Степан Хинглиен: Точно така.
Водещ: Тази филмова реплика у нас се случи на живо.
Степан Хинглиен: В същото време той, неговият пресцентър ни бомбардираше със съобщения почти ежедневно за операции срещу отдел „Вътрешна сигурност” срещу служители на МВР, които са нелоялни и корумпирани във връзки с определени престъпни…
Водещ: И тук има крилата фраза „почистваме си къщичката”.
Степан Хинглиен: Точно така. Неслучайно материала в медиапул се казваше „някои особености при почистването на полицейската къща”. Защото ой, докато чистеше къщичката и докато всички съдии бяха виновни, така една съдия през сферите си на влияние и контактите си уволни двама обикновени служители от 6-то.
Водещ: Спасе, изходът? Само за това ни остана време.
Спас Къосев: Изходът? Изходът е в принципа. Скоро приключиха изборите в САЩ, понеже днес присъстваме на разговора. Барак Обама каза, че страната му е велика, защото всички имат отговорност един към друг, за загубилият Мит Ромни каза, че изборите минаха, принципите остават. Мечтая. Това нещо разбира се звучи красиво, може и да не е истина, но поне звучи красиво. Мечтая и в България това да стане реалност. И тук пак съм пълен с примери. Най-малкото това, което се случи с кмета на Съединение миналата седмица, който за един ден смени три пъти партията си.
Водещ: Е, определено това не е добър пример, който може да се дава. Секунди останаха.
Спас Къосев: Но това е най-новата пазарна тенденция. Пазаруване на кметове.
Водещ: На вниманието на хората, които се занимават с политически маркетинг. Хубав съботен следобед и бъдете свободни! Разделяме се традиционно.         

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 10.11.2012 г.

БНРПрограма "Христо Ботев", Клубът на журналистите | 10.11.2012

Водещ: Помните ли стената? Тази, която падна в Берлин. Какви стени паднаха за 23 години у нас? Ако обърнем пирамидата, какво бихме казали за медийните следи от седмицата? Схемата на обърната пирамида най-просто представлява триъгълник, чиято основа сочи на горе, а върхът – нагоре. Основата на триъгълника е най-важното и интересното в информацията с едно две изречения. И разбира се отговаря на традиционните въпроси кой какво, къде и защо. Тази пирамида е с противоположна структура на класическия начин на писане на текст. Прилагането обаче на метода на обърната пирамида предоставя възможност на читателя да бъде максимално информиран, дори ако не прочете статията докрай. Не го интересуват подробностите. Няма точна информация кога е използвана на първи път обърната пирамида, но е популярно смятането, че се е развила по време на Гражданската война в САЩ. Особено популярна става във вестниците, тъй като е трябвало дължината на статията да може по-лесно да бъде подменяна, за да се събере в определеното и място. Обърната пирамида дава точно тази възможност като се премахва дадена информация отзад напред. Дали за нас не е полезен ориентир? Позагубихме ли се в подробностите? Не объркахме ли местата на подробностите и на главното? Чуйте версията на магистратите по международна журналистика – на д-р Светлана Станкова от факултета по журналистика, на хората около една вестникарска будка, коментарите на Росен Босев от в. „Капитал”, Петя Владимирова от сайта „Дневник”, Александър Пелев, от когото преди години научавахме телевизионните новини, а сега е адвокат, блогъра Борис Луканов в „Клубът на журналистите” – днес на 1 ноември. Няма да пропуснем разбира се и Вашите коментари, които ще напишете на стената ни във Фейсбук. Там може да видите и какво написахме на дъската във факултета по журналистите и да се опитате да отгатнете коментарите. Какви са медиите и какви им се позволява да бъдат на един уж свободен пазар, и какви могат да бъдат, ако има истинска конкуренция? Решаването на този въпрос ще ни доближи поне малко до класическия „да бъда или да не бъда”. Защото в момента май трудно може да бъде зададен точно този въпрос поради някои национални особености на медийната концентрация, защото в крайна сметка само с острови на свободното слово в някои медии не ни се получава различно от последното място по степен на свобода на словото. Нямаме много време за това веднага започваме с едно СРС. Своеобразна машина на времето. Тя ще ни върне назад в годините, когато нямаше социални мрежи, имаше острови на свободата за музика по радиото, която хората записваха и слушаха тайно заедно с придобитото незнайно как тайно отвън. Идеята е да подслушаме какво тайно слушахме, когато нямаше социални мрежи, обаче ще въртим копчето бързо, за да не ни чуе някой. Сега се отбиваме и до една вестникарска будка бързо. Стана традиция там да командироваме стажант – репортера Ивайло Пеев. Питаме хората за събитията и за следата им в медиите от седмицата.
Гражданин: Според мен, разбира се, преизбирането на Барак Обама е по-значимо събитие, а патриархът е свършил своите дела, защото все пак американската икономика оказва влияние и върху нас самите, както и върху целия свят.
Гражданин: Ами според мен избирането на Барак Обама безспорно.
Гражданин: Сутринта ли включих телевизора, видях Обама и бях много щастлива от това.
Гражданин: Аз не смятам, че за нас има чак толкова голямо значение кой от двамата трябваше да спечели. По-скоро въпрос за американците.
Гражданин: По никакъв начин България, по никакъв пряк начин. Начинът на живота на българите, които са в Америка – ще повлияе.
Гражданин: Да, но има значение и за нас, защото България има преки взаимоотношения със САЩ по различни въпроси.
Гражданин: Имам зелена карта и това прави нещата малко по-различни. Това, че Обама спечели, мен ме засягаше пряко.
Гражданин: Косвено ще повлияе, косвено.
Гражданин: Да, макар и косвено ни засяга, но не мисля, че ни засяга толкова. Прекалено много внимание.
Гражданин: Беше на всички първи страници на вестници.
Гражданин: Дори в България, страна далеч от Америка.
Гражданин: Дори това ще бъде събитието на годината, така че медиите не са прекалили в отразяването.
Гражданин: Това преекспониране според мен – два дни остават до изборите. Един ден остава до изборите. Все пак ние не гласуваме за български парламент.
Гражданин: Не вярвам, че при избора на канцлер в Германия ще отдели толкова много внимание.
Гражданин: Мисля, че масово българинът не се интересува от това кой ще управлява Америка.
Ивайло Пеев: Кое е другото събитие голямо тази седмица?
Гражданин: Бойко откри пречиствателна станция.
Гражданин: Но и смъртта на патриарх Максим не беше по-малко отразена в българските медии.
Гражданин: Нещата бяха много еднотипни. Дори имаше почти еднакви заглавия.
Гражданин: Влияние, както в живота на обикновения човек, така и между държавите. Това е важно събитие. Почти същото е като да умре държавен глава.
Гражданин: Както каза премиера „Давай, по-бързо.”
Гражданин: Все пак това е човек, който е направил доста за българската църква като развитие и не мисля, че това, че е бил член на ДС, не беше нужно.
Гражданин: Мисля, че това е събитието топ, което накара много хора да се върнат към религиозното.
Гражданин: Поне едно 80% от българите се сещаме за вярата ни само на Коледа или на Великден. Примерно.
Ивайло Пеев: Няма вярващи сред българите?
Гражданин: Ами да.
Гражданин: Аз съм вярваща.
Гражданин: Има вярващи, но са много малко.
Гражданин: А пише, че сме в някакъв национален траур и аз въобще се замислих поне 2 минути, докато се сетя в какъв траур сме.
Гражданин: По-добре беше отразена кончината на Патриарх Максим.
Водещ: Приликите и разликите на 10 ноември вчера коментирахме във факултета по журналистика и с магистратите на Светлана Станкова.
Гражданин: Аз съм Вероника Начева. Това са думи на мой близък, който на тази дата каза, влизайки в стаята „спете спокойно деца, идва новото време.” А дали новото време е дошло и как е дошло, вече всеки от нас може сам да прецени.
Гражданин: Казвам се Филип Манев. Може би много неща от тогава до ден днешен са се променили, но също може би толкова много неща може би са си останали същите.
Гражданин: Преди малко говорихме за случая с момчетата във Варна, който снима полицаите.
Гражданин: Аз се казвам Юлия Теофилова. Едно време, времето на Тодор Живков е било безпрецедентно. Хората са имали какво да ядат, имали са работа.
Гражданин: Казвам се Мария Цветкова. Аз смятам,ч е 23 години след прехода Българи се управлява от хора, които са свързани с олигархията. Медиите в България не са свободни. Това го доказва и фактът, че ние се намираме на 80-то място в света по свобода на медиите, което е последно в Европа. Именно това е нашата задача, някои като журналисти, други като бъдещи журналисти да променим това. Смятам, че моите спомени от онова време са само добри, защото съм била дете. Ходили сме всяко лято на море, по две-три седмици, всяко лято на Балкана по две-три седмици. Имаше работа за всички. Всички си имаха домове. Аз почти не познавах хора, които да живеят под наем. Но примерно, ако разкажеш виц за Тодор Живков, както сега има многобройни вицове за Бойко Борисов, тогава ще бъдеш примерно затворен в „Белене”. Всъщност отново виждаме по примера на политбюро на времето, се назначават хора. Това повтаря един вид историята. Но виждаме, че хората сега не са съгласни.
Гражданин: Казвам се Ирена Станева и основно дядо ми много пъти ми е казвал „преди никога не е имало изобщо такова нещо да видиш просяк” Сега просяците според мен са едни от най-богатите хора в света. Или по-скоро просяците, които работят за определена група хора. Такова нещо не е имало. Аз лично смятам, че нямаме общество, че имаме едно стадо, че сме едни такива хора с робско съзнание. Някой беше казал нещо много интересно, че няма нужда да възпитаваме децата си, защото децата в крайна сметка така или иначе ще приличат на нас. Важно е да възпитаваме всеки ден себе си.
Гражданин: Аз съм Деница Пеева. Медиите имат изключителна власт върху това какво ние мислим или посоката, в която ние можем да мислим и ако са малко по-целенасочени, изчерпателни, взаимствани от чужд опит, така наречените развити западни демокрации, могат да ни насочат към едно по-различно мислене.
Гражданин: Работя в телевизия „СКАТ” и ние сме известни с критичната си гледна точка. Примерно не ми харесва така наречената угодническа журналистика. Всичко се прави в услуга на премира – Слънце Бойко Борисов. Когато има някакъв проблем, той веднага трябва да го покани в студиото, за да изчистят нещата, за да потулят скандала, за да изчистят неговия имидж.
Гражданин: Ами днес медиите насочват вниманието и ни карат по някакъв начин като чуем траур един вид да скърбим за някого.
Гражданин: Смятам, че на Запад медиите не излъчват по този начин скръбта на хората, не само за патриарх Максим, ами по принцип. Не смятам, че журналистите на Запад навират по този начин микрофоните в лицата на хората, които са загубили близки. Докато ние имаме прайм тайм 40 минути, ако може да ги запълним само с това. Случва се нещо, ходи се по семействата.
Гражданин: Лично за мен скръбта си е наистина нещо лично и всеки сам по свой начин си го разбира. Едва ли медиите са хората, които ще покажат на другите как да скърбят.
Гражданин: Примерно президентът като минаваше през ковчега, то просто на мен… Аз с втрещих и ме хвана срам. То беше едно бързо кръстене, той се въртеше, не знаеше какво прави и като че ли искаше по-бързо да се измъкне оттам.
Гражданин: Трябваше всеки сам да помълчи със себе си без значение дали е вярващ, дали е атеист и т.н. И мисля, че медиите от смъртта на един човек започнаха да изваждат някакви съвсем други сензации.
Водещ: Сега се връщаме и към музикален мотив, пак в съпоставителен режим. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Владимир Тошев, Стаматина Никова, Цвети Бахариева и аз Ирен Филева. Добър ден и на гостите ми в студиото. Нека от началото да проверим събитията, използвайки обърнатата пирамида. Петя Владимирова от сайта „Дневник”. Добър ден.
Петя Владимирова: Добър ден.
Водещ: Първо да кажа, че има известна разлика между магистрати и магистри. Но понеже магистратите са главни действащи лица в медиите напоследък, за това стигнаха до този смислен лапцус понякога. Какво да сложим, ако обърнем пирамидата, какво да сложим в нейната основа на 10 ноември. Това, че ходихме на море и на планина, или нещо друго? Магистратите казаха, че… Магистрите казаха, че е много важно това, че сме ходили тогава на море. Много е трудно в две изречения да подредим пирамидата, но си заслужава опита.
Петя Владимирова: Ами беше приятно. Въпросът е друг. Понякога можехме да кажем повече, отколкото думите и…
Водещ: Обратно към джунглата хубаво изречение ли е? На 10 ноември. Сега, ако приемем zamunda като нещо по-различно.
Петя Владимирова: Обратно към джунглата просто не може да бъде хубаво изречение. Ако трябва да бъда директна.
Водещ: Събитието на седмицата?
Петя Владимирова: Аз мисля, че цялото това объркване, то не е и объркване, всичко, което ни заобикаля – средата, аурата е толкова тъжно, че няма как хората млади, имам в предвид по-младите да си дават ясни отговори. Самата аз вече започвам да /…/ от толкова много влияния, лицемерие, лъжа, липса на каквито и да било стожери, стопери.
Водещ: Може ли да направим тогава друга подредба? Кой е Георги Тонев Колев? Основата на пирамидата, поставен за тази седмица. Добре, помисли.
Петя Владимирова: Георги Тонев Колев е метафора на абсолютния произвол от страна на овластени институции със сила и правомощия от една страна, и на абсолютната безскрупулност на властта в лицето на мнозинство, парламентарно.
Водещ: Но пък от друга страна той говори от името на много хора. Добър ден и на Росен Босев от в. „Капитал”. В крайна сметка Вие сте двамата, които писахте най-много за националните кадрови особености при назначенията за съдебната система. Твоето изречение, Росене, за пирамидата? И дали Георги Тонев Колев можем да го обявим за събитие на седмицата?
Росен Босев: Събитие на седмицата, две седмици.
Водещ: Да, и понеже и тази седмица започна да говори все по-често и по-често.
Росен Босев: Някак си ми се иска във всеки от нас да има по малко от Георги Тонев Колев.
Водещ: Който и да е той.
Росен Босев: Който и да е той, защото това, което се случи след този сигнал, който бепе получен от правната комисия, изключително важно и благодарение на този сигнал всички ние говорим за проблема, който все още може да се случи.
Водещ: Защото Европа говори за него или защото Георги Тонев Колев, както си смениха във Фейсбук много хора името и се нарекоха така, между другото той е харесал снимката, качена във Фейсбук – един от Георги Тонев Колевците.
Росен Босев: Да, стигна до ЕК, която много пъти се опита да обясни, че няма нищо конкретно личността на госпожа Ваня Марковска, а по-скоро това, че Парламентът е напълно спокоен да изпрати човек с толкова много съмнения на толкова важен и отговорен пост.
Водещ: Добър ден и на Александър Пелев, от когото научавахме преди телевизионни новини, а днес е адвокат. Вашето изречение? Кой е Георги Тонев Колев?
Александър Пелев: Ами в случая по моите скромни наблюдения Георги Тонев Колев, който е този човек, да направя едно уточнение, което си го казахме в предварителния разговор, че такъв човек поне в търговския регистър не фигурира, значи със сигурност не е бизнесмен. Да подпомогнем малко работата на органите по този начин. Та този човек, който може да е истински или просто така се е нарекъл, той просто се яви един човек с малко по-продължителна, по-трайна памет, защото Росен е скромен тук в случая и го разбирам, да посочи, че Георги Тонев Колев напомни на всички един материал, който Росен беше изготвил още преди 2 години, но тогава някак мина между другото. Точно за съдия Марковска. Още тогава имаше странни работи в това, което се беше случило. Но пък Георги Тонев Колев просто напомни на правната комисия в Народното събрание, че има такава информация още от преди 2 години. И аз понеже следя в интернет пространството, за съжаление мнозинството са анонимни форумисти и някой от тях справедливо беше казал, че адресът е в.”Капитал” на Георги Тонев Колев. Та за това така го тълкувам аз. А иначе съвсем случайно без връзка със случващото се в последните две седмици, си препрочитам една книга на нашия колега Иво Инджев за една случка, която на него му се случи прди години в БТВ. Там пък човекът, задал въпросите относно имущественото състояние на президента Георги Първанов, се беше нарекъл Агент 007 и Джеймс Бонд. Така че това едва ли е много успокоително 6 години по-късно отново хората да се притесняват да излизат с истинските си имена.
Водещ:Добър ден и на Борис Луканов. Съизмерваме разбира се гласовете в медиите и тези от мрежата. Борис Луканов, блогър и активист по отношение на цифровите права. Защо се оказа, че преди 2 вечери всички в католичен статус публикуваха писмото на Георги Тонев Колев, а пък от вчера голяма част от хората и така са се кръстили?
Борис Луканов: Ами крайно време да си призная, че всъщност аз съм Георги Тонев Колев. Така че, ако някой ме търси, в радиото съм. Иначе имам много хубава дата, в която сме се събрали – 10 ноември, защото ти каза какви стени сме съборили, какви стени са останали. Много стени съборихме, тази стена, която остана обаче – милиционерщината. И между другото 10 ноември аз направих една справка, се оказа, че в СССР се чества като ден на Народната милиция, освен това тогава е роден сержант Михаил Калашников. Като се има в предвид събитията, които се случиха в България последните години, идеално ни пасва тази дата 10 ноември. А пък целият този казус с Георги Тонев Колев просто е черешката на тортата, на пирамидата да речем.
Водещ: Крайно време е думата да ни вземе съвсем за мъничко музикален коментар и Цвети Бахариева. Съвсем дисциплинирано вдигаме очи и тъй като стана ясно, че в студиото е и Георги Тонев Колев, да кажа на тези, които го търсят, да минат отзад по уличката на съда, защото се асфалтира и няма да могат да стигнат тук. Шегата на страна разбира се. Ще ми се да цитирам написаното от Николай Пенчев на Фейсбук стената ни. Той учи журналистика в Германия. „Къде се намираме точно в момента – от Западната или от Източната страна на стената? Този въпрос е един от често задаваните от туристите, посещаващи Берлин. Но защо пък не и от самите немци дори и днес. А какво ще кажем ние между Югоизточните вътрешни дилеми и Западните маркетингови изборни дни?” Трябва ли наистина да си говорим повече на 10 ноември за Георги Тонев Колев? Росене?
Росен Босев: Ами явно се налага за си говорим. Това, което ме учудва от началото на тази история с госпожа Марковска е, че ще ми се много добре да осъзнават управляващите лица кое е нормално и кое ненормално, а не просто да се правят на ударени. Но това, което никой от тях не иска да каже, е дали според тях е редно човек, към когото има съмнения преди те да са изчистени, да отива на такъв пост. И явно се налага. Смисъл това е елементарен демократичен рефлекс, когато изпращаш някого в толкова важен орган, какъвто е Конституционния съд, не са много институциите, които присъстват в конституцията. Не са и много постовете в държавата, които в конституцията е изрично изписано какви качества трябва да притежават техните представители. И мисля, че е елементарен демократичен рефлекс да направиш всичко възможно хората, които отиват там, да няма никакви съмнения около тях. Явно 23 години по-късно ще трябва да си говорим за Георги Тонев Колев.
Водещ: Господин Пелев, как да защитим Георги Тонев Колев, който е в студиото?
Александър Пелев:Ами може би на него ще му потрябва съдействие от колегите, които са специалисти в наказателния процес. Аз не се смятам за компетентен в областта, най-малкото в момента се наблюдават смущаващи неща по простата причина, че този случай изважда на повърхността едно… Аз наистина честно казано съжалявам хората в Брюксел, на които се налага да разгадават нашата енигма, защото аз съм абсолютно убеден, ние така или иначе винаги в нашата част на Европейския континент сме били енигма за западноевропейците, но аз съм абсолютно убеден, че тези хора там изобщо не могат да разберат какво се случва тук. Те няма как да ни разберат, но от нашата си камбанарийка, това което аз лично виждам е, че в момента се наблюдава едно недопустимо от всяка една гл.т. смесване на взаимодействие между иначе разделените по закон власти. Народното събрание изслушва съдии. То как ги изслушва е отделен въпрос, но някак си хората в Парламента е за мен лично казано странно да изслушват хората, които трябва да бъдат в Конституционния съд, който след това да контролира техните действия. От друга страна с цялото ми уважение, министър –председателят се среща с колега, избрана за член на Конституционния съд и обсъжда с нея въпросите относно нейното кадрово развитие. А именно дали да си подаде оставката или не. Но те са се срещнали, за да обсъдят решения, влязло в сила в Народното събрание. Просто това са едни меко казано странни неща и не виждам как хората в Брюксел от разстояние особено, и от височината на погледа, който те имат, защото Брюксел събира централизирано цялата информация от целия ЕС – това са 27 държави и те нямат нашата възможност по нещастие да влизат в детайлите на това, което се случва. За тях…
Водещ: Очевидно обаче са влезли.
Александър Пелев: Ами то след като и във вестниците го пише, а пък има представителство на ЕК в София, в което работят със сигурност интелигентни хора, тъй че и тъпчат и предават информация. И не е нужно човек да прочете цялата преса в България, след като получи един кратък бюлетин какви хора са предложени за кандидати за нови членове на Конституционния съд и хората със сигурност там ги смущава. Аз не мога да разбера защо повечето хора в България това не ги вълнува. Анкетата одеве ни каза, че хората ги занимава повече Барак Обама. Чест и почитания. Но ние тук си имаме нашите неща за решаване, а пък Барак Обама…
Водещ: Господин Луканов, заговориха ли, в една тоналност ли са медиите и социалните мрежи?
Борис Луканов: Обикновено, ако правим това съпоставяне между социалните мрежи в тяхната медийна функция и така наречените традиционни медии, голяма част от които собственик или собствениците всички знаем кои са, бих казал, че не само са в хармония, ами са в тотална дисхармония. Всъщност истинските проблеми, истинските, както беше модерно да се казва „дневният ред” на деня на обществото всъщност излизат именно в социалните медии. Точно там бих казал, че се формира мнение от така, една степен по-интелигентно да го наречем, отколкото доминиращата жълта журналистика, която е направена така естествено с определена цел. Всъщност мисълта ми беше да продължа думите на Александър. Той започна с абсурдите. Това, което е най-елементарното, което аз не мога да си го представя дори, че един съдия, който има толкова години стаж, ще направи такава издънка. Някой човек е писал някакъв донус, както го нарича, срещу нея. Тя дори не си прави труда да заведе гражданско дело за клевета или нещо такова. И се обажда, и казва на прокуратурата, на Цветан Цветанов или на който е там – издирете ми го този човек. И те започват да го търсят. Това е абсурдно.
Петя Владимирова: Това е нечувано. Няма нито едно основание – законово или каквото и да било друго. Просто… И вътрешният министър казва „да, да, в кратки срокове”. Казва го в Брюксел.
Борис Луканов: Аз за това като Георги Тонев Колев бих и казал „мила ми Венето, хващай си партакешите и просто си заминавай – в пенсия или където искаш. Просто недей да се срамиш. И без това достатъчното посрамена съдебна система”.
Водещ: Добре какво ще се случи, ако бъде намерен Георги Тонев Колев? Макар, че те сега са много.
Александър Пелев: Може би ще бъде профилактиран. За да използваме терминологията. Ами аз за съжаление ми е малко трудно да се отделя от професионалните ми изкривявания и бих поразсъждавал чисто формално, юридически. Първото, което е, че е процесуално недопустимо особено пък за такъв високо квалифициран съдия с 36 години съдийски стаж, както самата колега Марковска посочи за себе си, да сезира министъра на вътрешните работи и главния прокурор. Няма такъв процесуален ред, който да предполага директно сезиране на министъра на вътрешните работи, тъй като той няма процесуални правомощия да възлага и да се извършва, както самият министър Цветанов се изрази „проверка”. Не е известно на какво основание се извършва проверка, защото органите на досъдебното производство в лицето на органите на МВР извършват проверка по съответните законни поводи. Или на база указание от прокуратурата. Нито едното, нито другото от тези неща не е на лице в този конкретен случай. Частното лице в случая Венета Марковска сезира най-висшите органи на правоохранителните органи, както е прието да се казва още от времето на Йосиф /…/ Да, наистина този термин „правоохранителни органи” ни е измислен по времето на Андрей Висвишински. Така че това първо. Второ, както тук се каза – какво ще произтече от това, ако Георги Тонев Колев, който стои срещу мен, бъде намерен?
Водещ: Както е написал изпълняващият длъжността главен прокурор каза, че няма да търси Георги Тонев Колев, но не каза дали ще разследва сигнала му.
Александър Пелев: Ами то не е сигнал, това е най-парадоксалното. Че това не е сигнал, а е една паметна бележка, както също беше модерно преди тази дата, преди 23 години да се нарича това нещо.
Водещ: Росене, знаеш ли какво е паметна бележка?
Росен Босев: Да.
Александър Пелев: Паметната бележка, която Георги Тонев Колев предаде… Тук се сещам друго, което четох, че някой от коментиращите членове на Народното събрание случая, каза, че Георги Тонев Колев е лице, много добре запознато с това как работи администрацията на Народното събрание, защото иначе би било учудващо как толкова бързо се оказа неговият сигнал във всички парламентарни групи, за да може Иван Костов да го вдигне в ръка и да каже „ето, има сигнал”> Сигналът е паметна бележка, напомняща наличието на журналистическа информация от преди 2 години в mediapool.com и в. „Капитал”. Но дори да съществува такъв човек, в какво процесуално качество ние ще го търсим? Това е абсурд, защото ако всеки един от нас, тук присъстващите и нашите слушатели, и хората, които пишат на стената на предаването във Фейсбук, има някаква нужда. Аз си задавам за себе си чисто човешки въпрос – ами след като на мен преди няколко години ми откраднаха гумите на колата, мога ли аз да адресирам до министъра на вътрешните работи да ми ги намери? Или да намери човекът, който ми ги открадна? Да, но горе долу случаят е този. Ние в случая, другото, което е парадоксалното, ние търсим автора на нещо, а пък до 10 ноември преди 23 години търсихме авторите. А не търсихме какво пише вътре.
Петя Владимирова: Ами, че те и сега не търсят какво пише вътре.
Александър Пелев: Да, точно това е парадоксалното, че ние търсим какво пише вътре.
Водещ: Как реагираш, когато чуеш новина за някой криминално проявен? Тук влизаме в дебрите на така наречените полицейски регистрации, които всъщност нямат никаква юридическа стойност, но когато нещата бъдат представени по този начин какво се случва с хората, които не са юристи?
Александър Пелев: Ще се хвана за термина „криминално проявен”. Отзад напред значи тук в случая се има в предвид някаква проява, но тази проява е криминална. Криминалната проява на езика на наказателния кодекс се нарича престъпление. След като има извършено престъпление, за престъпление се счита такова деяние, което е формулирано и по него съдът се е произнесъл с влязла в сила присъда, неподлежаща на обжалване. Т.е. не може да има просто някакъв човек, който е криминално проявен, освен ако той не е извършител на престъпление и този човек трябва да бъде осъден и да е получил своето наказание. Така че просто такова животно „криминално проявен” не може да има.
Водещ: В медиите има.
Александър Пелев: Първото нещо, което на мен всеки път, когато го чуя от различни представители на правоохранителните органи. Това е меко казано дразнещо. Някак си то се е получило като част от фона. Едно време наричахме такива думи „клишета”.
Водещ: Росене, трябва ли да редактираме цитатите, които пускаме с оглед криминално проявените например, но не само това?
Росен Босев: Някак неусетно от Венета Марковска към криминално проявен. Трябва ли да редактираме цитатите? Според мен не, ако са цитати не би трябвало да ги редактираме.
Борис Луканов: Особено, ако се намира на посланика на федерална република Германия си мисля аз.
Водещ: Ама той е цитирал Оруел. Само че за мен е по-изненадващо, че цитира „Животинската ферма”, а не „1984”. Връща ни по спирала едно ниво надолу.
Росен Босев: Проблемът е дали след това следва „1984”, защото солно се надявах, че сме минали.
Водещ: Петя, хубаво 10 ноември, няма да спорим върху това. Постигнахме консенсус, ама коя година е?
Петя Владимирова: Когато 23 години след 10 ноември ние говори за това какво се случва днес и стигаме до извода, това е моят извод – абсолютно погазено върховенство на закона. Това са вече някакви клишета, които тук не могат въобще да бъдат приложени. Ние говорим за това какво ще каже Брюксел, за това, което се случва с избора на Конституционни съдии. При положение, че имаме ясен конституционен текст, в който пише какъв човек, какъв юрист може да бъде избран за конституционен съдия. С високи професионални и нравствени качества. В същото време самият този избран, госпожа Марковска, се обръща към прокуратурата, която да кажела за нейната невинност. След като говорим за нравствени качества, а прокуратурата работи само с данни за престъпления. В същото време в закона за конституционния съд пък е казано колко време след избора се прави клетвата. Значи всичко това се е обърнало на едно кълбо от взаимно противоречащи си неща, които нямат нищо общо със закона. В същото време господин вътрешният министър, намирайки се в Брюксел, казва „твърдо няма да има доклад”.
Водещ: Ами ние миналата седмица поспорихме, защото докладът беше готов.
Петя Владимирова: Той бил говорил с господин Джоузев/…/ и с господин Антонио Лопес. Какво ще каже господин Джоузеф Доун или господин Антонио Лопес с огромното ми уважение към тях, няма, би трябвало… В нормалната държава няма абсолютно никакво значение, след като тази държава си има конституция и тя казва ясно, че съдия Венета Марковска при тези съмнения не може да бъде член на Конституционния съд. Това е преводът, нормалният превод на конституционното условие. Значи това е държава в момента, 23 години след 10 ноември, в която всичко е възможно – вътрешният министър може да заяви, че ще издирва някого без абсолютно никакво законово основание, ще издирва някого, а в същото време никой не проверява. Парламент има, който мълчи. Гласува за конституционния съдия с най-голямо мнозинство. Извинявай, това показва, че отдолу бушуват, зад всичко това, че България се управлява от ѝжестоки и страшни олигархично, политически интереси и задколисие, което не се заявява. Това е.
Водещ: Но зад тази кандидатура застанаха доста дружно доста партии. В самите партии обаче, като че ли няма единоначалие. Смисъл раздвоиха се в неформалните си коментари самите хора. Това каква новина е?
Петя Владимирова: Това не е новина. Това е само потвърждение на твърдението, което е и мое, вътрешно дълбоко убеждение, че задколисните интереси нямат цвят. Става дума вероятно за огромни услуги, правени от към съдебната власт, администрирани от Върховният административен съд от съдия Марковска до голяма степен и отплата от към политическата власт за правени нечисти услуги, правосъдни в кавички в много дебели кавички.
Водещ: За сега няма данни някой да издирва /…/ След малко ще продължим да разсъждаваме по една друга тема – дали многото информация всъщност не е цензура? Останете с нас, продължаваме след малко. Нашите министри и кметове са предимно млади хора, завършили навън, с няколко езика, много добри експерти са, заедно с мен знаем 2-3 езика. Край на цитата. Обърнатата пирамида днес на 10 ноември според Стоян Нешев, както е написал на страницата на „Клубът на журналистите”. Всъщност, хайде да се опитаме да направим една такава хипотеза. Много информация не е ли всъщност вид цезнура? Губим ли се в многото информация? Петя? Успяваме ли да кажем кое е новина, кое не е новина?
Петя Владимирова: Ами това е голямата отговорност на медиите, само че те са в държава ненормална като нашата. Те са обслужващи във всеки случай не общественото мнение. Работа на медиите е някак си да изчистят и да покажат без да спестяват информация. Нали казано по-грубо и да помогнат на масовия читател, колкото и да не са съгласни, тъй като има много други тези по този въпрос, че просто трябва да се поднася информацията.
Водещ: Ако приемем цитатите от медиите в социалната мрежа като един вид критика, господин Луканов, каква е оценката на хората за новините и до колко многото новини ги ориентират?
Борис Луканов: Ами аз не бих правил някакво обобщение така…
Водещ: То не може. Когато става дума за социалните мрежи, разбира се, че няма как да се правят обобщения. Говорим за тенденции.
Борис Луканов: Така наречената гражданската журналистика, блогърите са точно това, което е обратното на обективната журналистика, но не с негативен смисъл, докато самата журналистика по закона трябва да бъде обективна, доброто на това, което се случва в социалните медии и въобще в блогосферата в България, че нещата са абсолютно силно субективни и те са субективни на базата на човека, който е написал, казал и съответно е разпространил дадената информация. Т.е. там съществуват хора, които не крият своите пристрастия, не крият своите идеи, не крият своите позиции и те по този начин подлагат на един критически анализ всичко това, което се поства, да го наречем – като новини, като информация от традиционните медии или от други уеб медии. Като всеки един от социалните медии, съобразно собствените си пристрастия и идеи, е свободен напълно да коментира и съответно той да създаде свой аналитичен материал. И това разбира се дава възможността да се видят и другите гл.т., каквито липсват в традиционните медии.
Водещ: Свободен да коментира, господин Пелев? Свободни ли са на 10 ноември 2012 година медиите да коментират?
Александър Пелев: Очевидно не са. Всеки един от нас тук, а пък съм сигурен, че и нашата аудитория, по някакъв начин продължава, налага ни се 23 години по-късно да пречупваме информацията от гл.т. на това знаейки и с ясното съзнание кое да речем е официалният собственик на дадената медия. Това, за което става въпрос е, че в интернет свободните журналисти, така да ги наречем, не се подчиняват на редакционна политика. А за съжаление в България и това ни го казаха и няколко комисари от ЕК в последните две седмици, но това мина между капките, в България редакционната политика обслужва определени цели, които обикновено са целите на собственика на медията или пък когато се налага да се прокара някаква генерална линия, тя се прокарва чрез редакционното съдържание. За съжаление, 23 години по-късно, макар че формално нямаме определените постулати, които трябва задължително да се спазват, официално разписани, сега това нещо вече го има неофициално. Всеки един журналист с ръка на сърцето, който работи в която и да било от официалните медии, аз съм убеден, че в частен разговор със сигурност ще признае кой му се е обаждал – главният редактор какво му е казал да не пише, ако става въпрос за някой рекламодател – за него само хубаво. Каквито и дивотии да се извършват. За съжаление това е факт 23 години по-късно.
Водещ: Росене, имаме ли някакви скрити оръжия в това отношение и първо да те питам – какъв е броят на продадените издания на пример, образно казано – повече ли са продадените издания с твоето разследване или са повече цитираните в социалните мрежи? Малко трудно се брои, но…
Росен Босев: Спомням си, когато с mediapool.com преди 2 години направихме тази история, че интересът беше основно в магистратските среди, защото около личността на госпожа Марковска имаше /…/
Петя Владимирова: На мълчанието.
Росен Босев: Дстолетни съдии по коридорите цъкаха и някак си може би това даде повече кураж да говорят.
Водещ: Да, ама какво се получава, когато се напише едно такова нещо? После трябва да се възпроизвеждаш ли при липса на реакция?
Росен Босев: Ами написаното остава в крайна сметка и изключително неприятно ми стана, когато Народното събрание абсолютно нищо не ми пречеше, нямаше нужда с препоръчано писмо да изпращаме разпечатка на писмото до Комисията, за да видят, че това нещо съществува, защото това са известни факти в Министерството на господин Цветанов. Има цялата комуникация във връзка с този случай. Има неща, които са известни.
Водещ: А как точно се случи? Както точно се случи?
Росен Босев: Не, аз не знам ние какво повече трябваше да направим като журналисти, за да обърнем правната комисия.
Петя Владимирова: Аз не знам, че сте изпратили до…
Росен Босев: Не, аз реторично питам дали това е трябвало така…
Водещ: Росен има въпроси към Георги Тонев Колев.
Росен Босев: И всъщност аз това, което се случва последната 1 седмица не мога да повярвам, но явно е в част от характера на госпожа Марковска, която преди 2 години е поискала лична среща преди да пусне нейните близки, както тя ги е нарекла, преди те да пуснат официална жалба за това, което твърдя, че се е случило – че съм обект… Преди да е изчерпана нормалната процедура, която е валидна за абсолютно всеки човек, независимо дали е зам.председател на Върховен съд, тя търси втория начин, за да си уреди нещата и явно успява, защото делото мигновено след нейната намеса се превръща от дело срещу нейния приятел, дело срещу полицай. И сега две години по-късно тя прави абсолютно същото. Тя се обръща към господин Цветанов и към прокуратурата. Прокуратурата, слава Богу прояви разум и каза, че не се занимава с такива неща.
Водещ: Да, но предстоят избори там. Така че и това е без значение.
Росен Босев: И господин Цветанов всъщност разпореди спешни оперативно издирвателни мероприятия на този човек, бе да каже, без да провери данните, които са в сигнал;а, защото между другото в сигнала има данни, които биха представлявали интерес за отдела, който се занимава с Борба с корупцията и системата към ГДБОБ например.
Водещ: Между другото как трябва да реагират медиите, когато хора власт, независимо дали политическа, икономическа, изпълнителна или всякаква друга, се опитват да ги редактират, Петя?
Петя Владимирова: Ами ето така трябва да реагират. Сега ще чуете как. „Възразявам най-сериозно, категорично и отговорно на вътрешния министър, когато твърди, когато пита реторично „защо до сега се е мълчало за госпожа Марковска и не е имало сигнали? А сега избира я Парламента и всички заговарят?” Просто не е вярно, господин министър. Ето, до сега говорим за това от юни 2010 години има две сериозни публикации, в които, както каза Росен, той е много мек, много дипломатичен, защото той си е свършил работата тогава, могат да се погледнат. Значи не се мълчало. По-точно след тези публикации бяха възстановени полицаите, защото ако не бяха тези публикации, те ей така щяха да си заминат. Те бяха първоначално уволнени. За това бих възразило до някъде и на зам.министрите, които казват на МВР, които казват „Да, тя дойде по този повод, ама не е упражнявала натиск” когато се яви един зам.председател на Върховния административен съд, т.е.в съда, който контролира актовете на правителството, нали на зам.министрите, се яви пред двама зам. Министри. Той дори няма нужда да говори. Достатъчно е да каже за какво е дошъл и толкоз.
Водещ: От друга страна пък какво лошо…
Петя Владимирова: Че уволниха полицаите. Хем няма натиск, хем ги уволниха. И сега има дело, т.е. то отдавна го има, но е върнато на съда, защото не е обяснено коя от двете страни как е действала, нали.
Александър Пелев: Абсурдното в тази цялата работа е, че може би за пръв път след избора на Георги Марков в Конституционния съд, аз се сещам, може би ми бяга информацията, но за пръв път се сещам за такъв проблем около човек, избран за член на Конституционния съд. И по отношение на колегата Марков, доколкото си спомням, проблемът беше тогава за това, че му намериха разби картончета за принадлежност, за сътрудничество и т.н, които казаха неговия морален облик, но сега четейки целия поток информация си припомних и аз, че всъщност тогава включително е сезиран Конституционния съд…Логиката на това решение на Конституционния съд е правилна, тъй като не може Конституционният съд сам да преразглежда актовете, които касаят попълването на неговия състав. Това означава, че Конституционният съд сам ще кадрува за себе си. Това би било абсурд. Но сега това, което, както ти каза Ирен за многото информация дали не се превръща във вид цензура, не – много информация, колкото повече информация, толкова по-добре. Но въпросът е, че в някакъв момент тази много информация, тя залива същественото. И там вече се превръща в тази обърната пирамида. Това, което е най-важното, остава най-отдолу, а пък хората виждат това, което е на повърхността и се получава един миш маш. И на хората вече почва да им се губи същественото. А същественото е това, което и Петя каза, изискванията за високите морални качества на членовете на Конституционният съд, защото те в крайна сметка, този съд е последната опора на демокрацията в една демократична държава. Там свършват всички закони. Ако някой закон не е в съответствие с основния закон в България, там свършват всички закони.
Водещ: Излиза, че имаме проблем обаче с неписаните правила. Ето, примерно шефът на ЦРУ подаде оставка. Казват, заради любовни афери. У нас президентът каза, че конституционните съдии трябва да се закълнат, без Венета Марковска, но от това нищо не следва, като че ли.
Александър Пелев: Ами те, за да се закълнат, както и Петя каза, има едноседмичен срок след провеждане на избора по закон.
Петя Владимирова: То всичко е погазено. Просто всичко е погазено, защото става дума… Да, ти си прав – за нравствени качества. За онова решение на Конституционния съд от 94-та година, за което ти Сашо напомняш, аз помня, че то отказа да допусне искането за тълкуване, тъй като става дума за нравствени качества. Това е работа на Парламента. Значи нравствените качества – те не се формулират. Те произтичат, за да може да говорим за нравствени качества, трябва да има и нравствени критерии. Това е понятие на етиката. Аз си спомням и друг случай. Ти говориш за шефа на ЦРУ. Японски министър преди 2 години просто подаде оставка, защото се изразил и то не от трибуна на парламента, не в строго формална обстановка, че било много лесно да се явяваш на парламентарен контрол, достатъчно е да имаш две заучени фрази. И обида на техния парламент, и той просто подаде оставка.
Водещ: Това е много на изток обаче. Журналистите добре ли е, на 10 ноември 2012 година, да бъдат Георги Тонев Колев, Росене? Хубаво име си имаш, но не е лошо.
Росен Босев: Това е бедата.
Водещ: Но пък е и спасението обикновено. Така се получава.
Росен Босев: Тъжно е, когато се казва истината, да се търсят права.
Водещ: Господин Пелев? Добре ли е журналистите да са като Георги Тонев Колев?
Александър Пелев: Ами преди 23 години имаше Самиздат. Просто нямаше интернет – имаше Самиздат. Сега нещо ме кара да си мисля, че свободата на словото в интернет, където действително е. За хубаво или за лошо – всеки си пише, каквото си иска. Това пак следствие от това, че няма тези морални етични, опорни точки, за които говореше Петя, защото не можеш просто ей така, защото си се качил на високо или защото никой не те вижда, и ти да си пишеш, каквото си искаш. Но пък от друга страна, някак си 23 години по-късно не ми харесва да има отново Самиздат. Едно време по стечение на обстоятелствата съм малко запознат. Имаше комитет по печата. Комитетът по печата казваше какво да се издава в Народна Република България. Какви книги могат да четат гражданите. Някак си сега едно време наказваха с глоби и уволняваха журналистите за една сгрешена дума в ефир. Сега поне можем да си говорим. На мен ми е лесно, защото не съм журналист.
Водещ: Не знам до къде можем да си говорим.
Александър Пелев: Но не е добре. Ами след последните събития става малко интересно, защото във всеки един момент някой може да реши, че може да сезира министъра на вътрешните работи, да му търси лице, срещу което по принцип трябва да води наказателно дело от частен характер за обида или клевета.
Водещ: Господин Луканов, занимава ли се Георги Тонев Колев със самоорганизацията по случая „АКТА”? Сигурно си спомняте, премиерът тогава каза „да протестират, колкото искат, аз подписвам”, но после нещата се промениха.
Борис Луканов: Той винаги така прави. Не знам дали това не му е единственото положително качество, ако може така. Излиза с някаква теза, удря по масата, след това се вдига огромен шум, той съответно заема точно противоположното решение и казва „аз се вслушах в народа”. Това е негова много интересна тактика. Относно предния ти въпрос, веднага ми напомни, че в момента тече не знам си кой конгрес на китайската комунистическа партия и по този случай е отрязан всякакъв достъп до всички услуги на Google. Та там дори…
Водещ: За да може по телевизора да се види това, което е правилно.
Борис Луканов: По интернет, това е малко във връзка с въпроса ти за трябва ли журналистите да с казват Георги Тонев Колев. Аз мисля, че не. Не е вече толкова страшно. Интернет дава трибуна на всеки един да се чуе достатъчно силно гласа му. Аз дори много често съм говорил с колеги, които работят в традиционните медии. С Петя сме работили още на времето. Че не е толкова сложно те, ако бъдат по някакъв начин неудовлетворени от работата си в традиционните медии, да направят тази крачка към своя уеб медия, към свое лично пространство, където да защитават своите лични тези. И колеги като Иво Инджев, и Иван Бедров се справят много добре. Мисля, че трябва да се обърнем в тази посока. И да се отървем от думичката страх.
Водещ: И може би да… самите ние журналистите, защото това е също един.
Петя Владимирова: Аз след малко ще цитирам колежка. Понеже говорим за изход евентуален от този казус или как да го нарека, от тази задънена улица – сред цялата тази джунгла от мнения, над които доминира мнението на вътрешния министър, колежката Мирела Веселинова от „Правен свят” написа вчера много точна статия „Анализ на казуса”, в който дава изход. Сам парламентът, ако съдия Марковска изобщо е решила да упорства и въпреки всичко няма да се оттегли, парламентът е органът, който може просто да си преразгледа решение, просто защото взетото решение за съдия Марковска за член на Конституционния съд, не само че не отговаря, а пряко гази конституционното изискване за високи професионални и нравствени качества.
Водещ: Ами да пожелаем на Георги Тонев Колев да е свободен. Да пожелаем на себе си и ние да сме свободни. Така се разделяме. Владимир Тошев, Цвети Бахариева, Стаматина Никова и аз, Ирен Филева.         

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 3.11.2012 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 3.11.2012

Водещ: Седмицата, в която отбелязваме Деня на народните бутидели, се оказа, че народните будители са ни еврокомисари, посланици и неколцина други. И нямаше как положението да не стане международно, както често казваме полушеговито, полунаистина. В пощенската кутия на властта пристигнаха две притеснителни пратки. Първата беше от ЕК с информацията, че е възможно за България да има нов извънреден доклад, заради скандалния избор на свързаната със съмнения за корупция конфликт на интереси Венета Марковска за конституционен съдия. Президентът коментира, че е обезпокоен и призова българските институции да възприемат изключително сериозно посланието. Външният министър коментира, че подобни изказвания, цитирам, не са коректни и разпространяват слухове. Коментарът по темата на вицепрезидента Попова „важно е да предлагаме и избираме по ясно определени хора с безупречна обществена репутация и без да има нужда от допълнителни доказателства. Това се иска от нас и то е лесно, и просто да работят верните хора на верните места“. Край на цитата. Редно е Венета Марковска да изчисти съмнението около себе си, коментира и министърът на правосъдието Диана Ковачева. Какво разбрахме от тези малко разнопосочни коментари и какво мислят в Брюксел ще коментираме след малко с кореспондента на БНР там Диана Чепишева. За втори път през последния месец и половина немският посланик намери медиен повод да цитира Джордж Оруел. „Не е добре, че тази новина е новина“. Критиката за медиите у нас от посланика Хъопфнер не намериха място в изданието, за което беше дадено интервюто. Сега пак цитирам „като гражданин на ЕС и с това член на ценностна общност, която категорично се застъпва и ангажира за свободата на медиите, не мога да толелирам опити за подтискане на критика“. Тук споделям мисълта на Джордж Оруел. Ако изобщо свободата означава нещо, то тя означава правото да кажеш на хората нещо, което те не искат да чуят. Съществува подозрението, че в случая това съкращение е целенасочено, за да се избегне дискусия по темата. Негово превъзходителство посланика на Германия у нас припомни и директива 2-4 от германския медиен кодекс, която гласи „устно интервю е журналистически коректно, ако предава вярно казаното. Съкращения, които променят смисъла, не са допустими според моралното самозадължение на германските медии“. Ключовата дума е немските медии. Написаха ли нещо по тозаи повод немските медии какво би се случило, ако немска медия изпадне в положението да получи такава кореспонденция, ще чуем от Александър Андреев от „Дойче веле“. Как се убиват муха и банка? Имаше една такава стара шега и отговорът беше с вестник. Сега въпросът е нов и репетиран макар и не така шумно, както този за референдума в Народнотос събрание. Въпросът е как се убиват медии. И май отговорът е – със специфични закони и асоциации. Правото на свободно изразяване трябва ли да е функция от опазването на доброто име на някого? Това пък е въпрос без смислен отговор за сега. Темата, която коментирахме на 20 октомври очевидно е била интересна и за други хора. През седмицата в медиите беше получено писмо, подписано от председателя на Асоциация на ТБ, в което са цитирани няколко медии, в това число и „Клубът на журналистите“, в които адвокат Веска Волева е коментирала, цитирам „Отркито и без никакво притеснение, уронвайки престижа на банките“. На кого да се оплачат негово превъзходителство немския посланик и други потърсили за коментар експерти освен на Етичната комисия? Работи ли Етичната комисия пък беше тема на една дискусия през отиващата си седмица. Тези отговори ще потърсим с членовете на Етичната комисия Алексения Димитрова от „ 24 часа“ и Алесандър Кашъмов, който освен, че помага на журналистите и пише активно за медиите. Вчера път чрез средствата за масово осведомяване друг събеседник на „Клубът на журналистите“ поиска от управителя на БНБ господин Иван Искров цитирам „донасям с настоящата жалба едно много тежко административно нарушение. Извършено с подадената дисциплинарна жалба срешу адвокат Веска Волева. Бягайки от публичен дебат всъщност родните ни банки поддържат съмненията на населението в техните незаконни методи на неоснователно обогатяване за сметка на потребителите на банковите им услуги“. Следва посочен член 152 а, който сигурна съм вече, и Вие научихте наизуст, който коментирахме, че едно извънредно законодателство, което е може би пречка за свободно изразяване и коментиране. Интересни са и данните, които адвокат Кирелов цитира „25% годишна печалба на банките в България при 7-8% в Германия“. Какво и колко може да се говори за банките? Явно е въпрос, ако не за 1 милион, то поне е въпрос с особена трудност. Създава ли проблем за журналистите това извънредно законодателство? И за това ще поговорим днес. Защо така необяснимо говоренето за банките се оказа рискова дейност? Вярно е, че демокрацията не е нещо съвършено, но по-добро от нея наистина още не е измислено. Демокрацията обаче не изключва коментарите с аргументи или поне не би трябвало. Аз лично напълно се обърках. Даже и на Алиса и е по-лесно в огледалния свят. Защото във властовия ни нещата са различни, обаче малко трудно им се получава понякога вълшебното, истинското и справедливото. Сега ще Ви цитирам още един медиен странен случай от седмицата. Лицата французи и мистериите, които им се случват в страната, в която всеки се опитва да се маскира на нещо, не само на Хелоуин. Сюжетът също не беше подминат в социалните мрежи, където по навик се разгоря и спорът редно ли е да се празнува Хелоуин? На фронта на аргументите нищо ново. Празникът не е наш. По този повод някой се сетиха и за българската филмова класика. За кучета и котки може, за кокошки не. И направиха сравнението с отворената европейска територия. Предполагам, че ще ни трябва време да се научим да приемаме с малко повече спокойствие чуждите празници и още повече, че темата със забраните е особено травматична. Днес е Архангелова задушница, нарича се мъжка, защото се почитат загиналите български бойци. Традиция, която е била забранена през 1946 година и възстановена след промените. Добре дошли Ви казваме в „Клубът на журналистите“ Николай Великов, Снежа Спасова, Стаматина Никова и аз Ирен Филева. На първи ноември Ви помолих да напишете цитат, за който се сещате без помощта на книга или интернет. Ето какво написахте „Помниш ли като ти казах онази нощ, когато нямаше луна, а звездите бяха два пъти повече, да дойдеш с мен до извора, та да си налея менците. И те държах за ръката, а ти ми думаше не бой се, не бой се.“ „Викай ми сега, Елице, защото след неделя ще ми викаш мамо“. Това ми написа Юлиян Петров. Професор Инсулинка /…/ е написала „Стани Сивушке, че Белчо ти се смее! Хайде стани да видиш колко е мека земята.“ Цитат от Владимир Дойчинов : „Щем доказано необратимо, защото ние сме първите и най-старите жители в Европа“ – Г.С.Раковски. Пламен Иванов пък сутринта на 1 ноември се бил сетил за „Стани, стани юнак балкански.“ Капитан Богдан Христов ни е припомнил, че „не се гаси, туй що не гасне“ на Вазов. Нина Стефанова „ Човек и добре да живее няма време да търси смисъл в живота. Като живее лошо пък не е убеден, че има някакъв смисъл. В общи линии, ако сме живи, си живеем ей така! Собственият ми живот е кълбо от спомени и без всякаква връзка купчина амбиции“. Госпожа Стефанова е цитирала Боян Гъолчев. Разбира се нататък има още много неща, които сте написали, наистина Ви препоръчвам да ги прочетете на фейсбук страницата ни. Знаете как да ни намирате. Написвате на кирилица „Клубът на журналистите – БНР“ и сме заедно. Няколко разнопосочни коментари и един липсващ дойдоха през седмицата по повод кореспонденцията и притенсителните пратки, които се получиха в пощенската кутия на властта. Първата беше от ЕК с информация, че е възможно за България да има нов извънреден доклад заради скандалния избор на свързаната със съмнения за корупция и конфликт на интереси Венета Марковска за конституционен съдия. Днес професор Нели Огнянова коментира така казуса „Налагаше ли се а се изпрати до ЕК преразказ, който издържа една нощ? Сега ще трябва нов преразказ.“ Всъщност става дума за противоречието по повод срещата на госпожа Марковска със зам.,министър Вучков, който пък признава, че в началото на 2010 година е имало такава среща. Разбира се това са подробности. По-важно е обаче да знаем дали може да има такъв нов доклад или не, макар че в Брюксел не са почивни дни. Добър ден казвам сега на колегат акореспондент на БНР в Брюксел Диана Чепишева.
Диана Чепишева: Здравей Ирен, добър ден, уважаеми слушатели.
Водещ: Здравей Диана. Всъщност, като че ли липсващият коментар, за който аз казах в началото, имайки в предвид, че пемиерът не се е изказал по този въпрос, е заради многото почивни дни, които се събраха в Брюксел. От там да започнем може би.
Диана Чепишева: Всъщност аз не знам до колко това има отношение към протеста, за който си говорим, но да, факт. В четвъртък, когато беше празникът „Вси Светий“, така че по традицията е да бъдат събирани почивните дни. Четвъртък и петък бяха неработни дни за европейските институции. Събота и неделя знаете, по дефиниция са такива. Така че логично е по-скоро по технически причини от Брюксел нямаше продължение на това, което толкова ясно и категорично се каза в сряда. Друг въпрос е дали всъщност има нужда от такова продължение, защото позицията е изразена от Комисията тогава беше достатъчно чиста, силна и категорична. Аз честно казано не мисля, че тя се нуждае от допълнителни уточнения, разяснения и т.н., и т.н. Защото в крайна сметка от тук насетне топката е в българско поле. България трябва да я отиграе и личното ми мнение е, че е добре това да стане с един чист и убедителен удар, а не с някакви странни хаотични движения.
Водещ: И със странни цитати, които имат обидно кратък срок на годност все пак. Всъщност защо ЕК има правото да направи нов извънреден доклад за България? Казвам го по повод коментара на външния министър, който чухме, че това са, цитирам – „некоректни неща и се разпространяват слухове“.
Диана Чепишева: Аз съм склонна да приема, че този коментар, как да кажа, е бил някаква първоначална емоционална реакция, защото българският външен министър достатъчно добре познава процедурите. Достатъчно добре познава и основанията за този мониторингов механизъм, от който не можем да се отървем вече толкова години. Ще Ви припомня – той беше учреден през декември 2006, точно в навечерито на членството ни. И в него много ясно е разписано, че Комисията има право да изисква информация, да изпраща експертни мисии, да проследява и проверява определени факти във всеки един момент в областите правосъдие и вътрешни работи. Разписано е много ясно също така, че Комисията трябва да изготвя редовно доклади до съвета, поне 2 пъти в годината. Казано с други думи, когато през юли ЕК един вид ни раздели от Румъния като обяви, че за нас няма да има следващ доклад преди края на 2013, тя по-скоро направи известно изключение за България. Да кажем, за да даде глътка въздух на българските власти, да могат да проведат реформите, които се налагат, да направят избоите в съдебната система и т.н., и т.н. Разбира се има една друга теория, която ходи тук. Тя е, че солидарността в рамките на ЕНП, към която страната принадлежи е до някъде причината България да получи този бонус и правителството на България да получи този бонус на фона на това, което правят социалистите в Румъния. Все едно обаче. Важното не е това. Важното е, че сега само някакви 3 месеца по-късно Комисията е готова да преосмисли това решение. А Комисията е една консервативна институция. Тя не обича да прави стъпка напред, две назад, да прави колебливи движения и т.н. И самият факт, че след като сама реши да не пише други доклади за България преди декември 2013, сега пак сама казва „извинете, може и да не е така, може да се наложи да пишем доклад.“ Та този факт показва, че действително има някакво разколебаване. Дали е доверието, което е гласувано на България не е било заслужено.
Водещ: Между другото Комисията не се слави с много бъзите си реакции, особено когато става дума за нещо написано. В случая почти в реално време, като че ли имаше коментар.
Диана Чепишева: Определено е така. Комисията, както казах, е консервативна институция, която съобразява страшно много фактори – икономически, политически, вътрешно, външно политически и т.н., и т.н. и която много рядко реагира прибързано. В интерес на истината този коментар беше очакван още от понеделник, преди изборът да бъде направен. Комисията тогава не беше готова. Така или иначе той дойде два дни по-късно. Но пък беше много убедителен и е факт, че казаното тогава от ЕК, не беше импровизация – вербална или друга на някой от нейните говорители. Такива случаи, макар и много рядко, е имало преди. Това беше една официална, съгласувана позиция, която след като получи въпрос от залата, говорителят на ЕК изчете от специално подготвена за тази цел папка.
Водещ: Което значи, че всичко се следи доста зорко и наистина в реално време. От тук насетне да чакаме ли и други коментари от Брюксел и всъщност да те попитам- колегите задават ли ти въпроси?
Диана Чепишева: Ако имаш в предвид чуждите колеги – отговорът е не. Причините за това са две. Едната разбира се е, че Европа в момента има много, много по-сериозни проблеми за решаване. Ще Ви припомня само тук съвсем неотдавна беше принуден да напусне един от еврокомисарите. Малтийският комисар Джон Дави, който отговаряше за здравеопазването и защитата на потребителите, си тръгна от ЕК заради сериозни съмнения заради участие, макар и индиректно в търговия с влияние, конфликт на интереси и т.н. Това от една страна е скандал само по себе си. Скандален обаче се оказа и начинът, по който той е бил принуден да напусне от председателя на ЕК Жозе Боразу. Този скандал тук не е стихнал нито за миг. Въпросите, отговорите и т.н. продължават. Продължават и вече някакви последващи действия. В ОЛАФ вече имаше оставки. Така че това е едно от нещата, с които много повече се занимава гилдията в Брюксел. Другото много по-сериозно нещо е, че тук в момента в един вид заключителен етап влизат преговорите по дългосрочния бюджет на ЕС за периода 2014-2020 година. Преговори, които се очертават като изключително тежки и които според някои могат да доведат дори до излизане на страни от ЕС – Великобритания вече съвсем директно споменава, че може да стигне до такъв сценарий. Така че на този фон образно казано, когато селото гори, не са много тези, които ще се трогнат кой знае колко, че в България е бил назначен по някакъв споредн начин един член на конституционния съд. Между другото тук между скоби искам да кажа, че през всичките години, в които съм в Брюксел и в които следя тези ежедневни брифинги в ЕК, това е първият случай, в който се говори за едно конкретно назначение на такава позиция в една държава членка, защото в крайна сметка това е частен случай, това е детайл. ЕК е една изпълнителна политическа институция, която прави политиката на ЕС. Която не се намесва пряко в избора било то на членове на конституционния съд, било то на членове на ВСС и т.н., и т.н. България и Румъния са някакъв своеобразен феномен като изключение и бих казала, че чуждите колеги по-скоро оставят детайлите на страна. За тях остава основното послание, че нещо продължава дълбоко да не е наред в двете най-нови членки на ЕС.
Водещ: Една тъжна тема за размисъл за нас. Благодаря на Диана Чепишева – кореспондент на БНР в Брюксел. Добър ден и на гостите ми в студиото. Алексения Димитрова от „24 часа“ Добър ден. И Александър Кашъмов от Програма „Достъп до информацията“, но иначе бих казала и коледа, защото освен, че помагате на много журналисти, и активно пишете. Здравейте и на Вас!
Александър Кашъмов: Здравейте!
Водещ: Всъщност и двамата сте членове на Етичната комисия. Тази кореспонденция, която вече цитирахме, коментирахме, част от нея с Диана, не е ли доволно притеснителна, защото през седмицата в пощенската кутия на властта дойде и писмото на Нели Круз до Бойко Борисов по отношение на медиите, концентрацията. Изобщо едни стари неща, които ние само си говорим май и нищо не произлиза от тях. Алексения?
Алексения Димитрова: Ами да, притеснително е, само в интерес на истината за точността само да кажа, че аз 4 години бях член на Етичната комисия, вече не съм, но два мандата бях. Така че е истина до половината, но да не заблуждаваме читателите, зрителите…
Водещ: Слушателите последно.
Алексения Димитрова: Да, а иначе да, притеснително е, но пък от друга страна аз наистина виждам, точно така, както и Диана вижда нещата. Че Европа така се е забатачила. Тя посочи два сериозни проблема, които в момента се занимава ЕК и те не са маловажни. Но и те са бял кахър на фона на това, което, на големите батали, в които се хвърли Европа в последните години – световната криза и нестабилността на еврото, нестабилността на институциите, икономическите драми, които…Така че действително на този фон аз мисля, че нашето положение е почти розово, да не кажа, че никой не го и вълнува. А и в интерес на истината, глобално погледнато, не че съм защитник на Марковска, но ми се струва, че това е един много дребен детайл на фона на всичко, което трябва да се гледа в Бългрия от една страна, а от друга страна крайното очерняне в българската политическа, икономическа и всякаква практика в последните 20 години продължава в моята глава да седи съмнението дали за пореден път не става за такова политическо омаскаряване, защото аз не съм съдия. Не мога да бъда съдник на фактите. Има си органи, които ще го кажат. Но все пак да не забравяме, че идват избори. Да не забравяме, че влизаме в една по-рано, както може да се очаква, предизборна ситуация. И почват да се вадят всякакви кирливи ризи, всякакви удари под кръста и т.н.
Водещ: Да де, но сравнението с принудения по странен начин да напусне евродепутат заради съмнение в конфликт на интереси. Господин Кашъмов, какъв белег е това? Че подобни неща не бива да бъдат допускани или?
Александър Кашъмов: Сега, очевидно е, че в България има една централна тема от доста години. И това е съдебната власт и нейната независимост. Според мен въпросът за конкретния избор на ВСС трябва да се гледа в този контекст.
Водещ: Както и на конституционни съдии.
Александър Кашъмов: Както и на конституционни съдии. Да, в случая всъщност става въпрос за конституционни съдии, да. Друг е въпросът, че на мен ми се струва някак си, че ние дебатиаме по наще си проблеми тогава, когато ни кажат от Европа, а в останалите случаи, като че ли ние не дебатираме в същата степен по своите си проблеми.
Водещ: Колко журналисти защитавахте напоследък, последните няколко месеца заради такива коментари или им помагахте да търсят информация за това?
Александър Кашъмов: Ами разбира се и по линия на закона на достъп до обществена информация се искат много интересни категории информация. Даже в понеделник ще има едно дело, свързано с достъп до вътрешните правина на БНБ.
Водещ: Ще стигнем и до там, защото е много интересна темата, да.
Александър Кашъмов: Има и доста необичайни дела, свързани с, не само с обида и клевета, а в последно време всъщност виждам едни нови форми на опит да се ограничи свободата на словото, както случаите с говоренето за банките, така и мога да цитирам от съдебната практика случай с публикуване на така наречените лични данни. Но тогава, когато имаме журналистическо разследване, е напълно нормално да кажем нещо за личността, която е предмет на разследването. Имаме случаи със снимки, които са доста интересни. Някой е бил сниман на определено място и се оплаква. Имаме случаи с представяне на книга, в която фигурира един политик, поради което той даже на първа инстанция осъди на много висока сума един вестник. Имаме доста нетипични бих казал нови разнообразни случаи. И един от последните вече случаи, който даже и мен ме изненада. Във връзка с тази болница в Девин, която също беше предмет на публикации през седмицата. Там пък е заведено дело за клевета срещу одитора, който прави проверките.
Водещ: Изобщо журналистите са удобни за съдене.
Александър Кашъмов: И журналистите, и другите хора, които говорят на обществото за това, което се случва – какви нередности се случват.
Водещ: Всъщност ние минаваме на малко по-нов етап. Значи до сега бяха виновни само журналистите, а сега вече и част от събеседниците ще понасят солидарно с нас тази вина. Само да Ви попитам как ще коментирате при положение, че цикълът магистрати в нужда на колегата от „Капитал“ и до днес е достъпен, защо се стига до това да се пише нов преразказ по повод това назначение, широко коментирано и от ЕК на Венета Марковска?
Александър Кашъмов: Така, по конституирането на ВСС е, че назначенията, изборите на хора на тези всиши позиции, както в съдебната власт, както и в един конституционен съд, трябва да бъдат максимално прозрачни, публични. Аз мисля, че българското общество направи крачка напред между другото, за което изборът на ВСС беше свидетелство.
Водещ: Властта обаче ще научи ли този урок, че прозрачността и осигурява повече легитимност?
Александър Кашъмов: Ами вижте, аз ако няма натиск върху гражданското общество, властта никога на нищо няма да се научи. Защото всяка демокрация, е домекорация само тогава, когато има натиск от страна на гражданите, на неправителствените организации, на медиите, които се явяват едно своеобарзно куче пазач, както Ви нарича европейският съд по правата на човека.
Водещ: Да, а тук доста критично някои път ни наричат куче –касичка на властта, но това е една друга тема, по която ще продължим да говорим след малко, когато ще Ви попитам, както Вас, така и колегата от „Дойче веле“ Александър Андреев, на кого да се оплаче немският посланик, когато се почувства в ролята на цензуриран? Останете с нас, продължаваме след малко. Следващото писмо, което ще коментираме, защото днес коментираме препълнената пощенска кутия на властта с коментари, следващата пратка не знам в коя пощенска кутия трябва да бъде съотнесена и всъщност аз нямам отговор на въпроса, ако посланикът, немският посланик негово превъзходителство немския посланик трябва да се оплаче на някого, на кого да се оплаче, може би на Етичната комисия? Първо обаче да изясним какво би се случило в Германия, ако някой посланик се оплаче от това, че вестник е подменил на дадено от него интервю? Добър ден на коледата от „Дойче веле“ Александър Андреев.
Александър Андреев: Добър ден на Вас и на слушателите.
Водещ: Немските медии дали на писаха нещо по този случай или това им е маловажен случай?
Александър Андреев: Ами на случая бяха отделени точно 10 реда в кореспонденцията на Агенция /…/, които се появиха и в берлинския весекидневник „Дивелт“ оня ден. Това е всичко, на което аз се натъкнах. Повече не можеше и да се очаква, защото първо историята може да се разкаже наистина много кратко и второ – медийната свобода в България все пак не е централната тема, която вълнува германското общество.
Водещ: Със сигурно да, но какво би се случило, как биха коментирали немските медии, ако чужд посланик два пъти в рамките на месец и половина цитира Оруел по повод свободите?
Александър Андреев: Разбирам Ви много добре. Всъщност дискусията за действието върху медиите тук е изключителноь актуална, марещо актуална даже. Поради един пресен скандал, но този скандал за съжаление не е единствен. Имаше подобни случаи в миналото. Само с две думи ще го преразкажа. Говорителят на управляващия /…/, съюз, управляващ в Бавария и част от управляващата коалиция в Берлин, та говорителят на тази партия се беше обадил във втора германска телевизия, втората обществена телевизия преди няколко седмици с изричното настояване да не се потготвя репортаж от баварския конгрес на баварско-австрийската партия. Т.е. на техните най-големи противници. Това разбира се веднага изтече по медиите, т.е. самите хора от телевизията – главният редактор протестираха. Оказа се, че този говорител се е опитвал и върху други медии да влияе по същия начин. Той мигом си подаде оставката, просто не минаха и 15 часа преди да си подаде оставката. Имаше, ако си спомняте, преди година или малко повече подобен случай с тогавашния германски президент Кристиян Вулф, който пък се беше опитвал в /…/ да спира публикации, засягащи неговия личен живот и по-точно някои не съвсем чисти финансови операции от този личен живот. Тогава също гръмна скандал. По-късно този президент също си подаде оставката. Не само поради това, но това беше част от причините. Т.е. описвам как се развиват подобни сходни скандали в Германия. А конкретно на въпроса ви, който е всъщност най-релевантният – тукашните органи или организации, или сдружения, които са подобни на българската Етична комисия, получават месечно десетки, ако не и стотици сигнали. Като доброволни, недържавни образования без ипълнителна власт, те не могат да направят кой знае какво, но те пускат мъмрения в различна степен. Може да се стигне и до изключване на медията, която е допуснала някакво тежко нарушение от това сдружение. На тези мъмрения в професионалната журналистическа гилдия се обръща много сериозно внимание и се знае, че е изключително лошо да си навлечеш такова мъмрене. Само за пример от големите и сериозните медии, както електронни, така и печатни много рядко се случва някоя да получи такова мъмрене, докато вестници като /…/, шестмилионният, най-тиражният вестник в цяла Европа или пък „Ескпрес“ – друг булеварден вестник, те сигурно месечно получават по едно-две.
Водещ: Направо обаче чувам мислите на нашите слушатели, които ни слушат сега и си казват – ние получаваме мъмрения от ЕК, та на една Етична комисия някой би обърнал внимание. Между другото, понеже споменахте и за финансовия скандал, свързан с бившия президент, някой позволи ли си да критикува журналистите за това, че говорят за банки? Това забранена тема ли е в Германия?
Александър Андреев: Имате в предвид по повод скандала с Кристиян Вулф, че говорят за банки или изобщо дали журналистите бива да говорят за банки?
Водещ: И изобщо дали журналистите бива да говоят за банки, защото ние сме изпаднали в една такава дилема напоследък?
Александър Андреев: Естествено, че журналистите говорят и пишат за банки и против банки. Темата е много актуална от година – две, три даже. Най-малко от краха на „Лемон Брадърс“ насам. Властта на банките и по тема на властта на рейтинговите агенции техният монопол върху парите и върху говоренето за пари все по-често се оспорва и в момента е силно разклатен. Знаете, не само леви политици – включително и либерално настроени или центрийски настроени политици оспорват огромната власт и мощ на банките точно в момента. Значи от вчера или от онзи ден забелязвам тук как лека по лека много предпазливо се надига една дискусия, защото ако тази дискусия действително се окаже със сериозни причини и сериозни подмоли, това ще гръмне като бомба в медийното пространство. А именно дали „Дойче банк“ е най-голямата частна банка и една от най-големите банки в света, дали „Дойче банк“ не е застрашена от това, което се случи на редица други банки, т.е. дали няма прекалено много отровни акции и книжа в „Дойче банк“? Отново, както на няколко пъти в други случаи се каза, че „Дойче банк“ е една от онези, които са “too big to fail”, значи прекалено големи, за да бъдат оставени да се срутят, но ако Германия, МВФ, Световната банка и световната общност тръгнат да спасяват и „Дойче банк“, това със сигурност ще струва десетки милиарди.
Водещ: Сигурно трябва да се говори много внимателно за банките, но не бива да бъде забранено. Това исках да коментираме, но Вие ми отговорихте на този въпрос. Благодаря на Сашо Андреев от „Дойче веле“. Ние се връщаме в студиото. Господин Кашъмов, през седмицата, богата на медийни събития, едно от тях беше и представянето на сборника „Съдебни практики по закона за достъп до обществената информация“. Всъщност там има ли някаква практика как журналистите да говорвят за банките?
Александър Кашъмов: Всъщност до известна степен има. Трябва да кажем, да припомним, че всъщност тази книга се явява след като през 2008 година Законът за достъп до обществена информация беше съществено изменен и подобрен, като се въведе този европейски стандарт на надделяващ обществен интерес. Това означава, че когато се подаде искане за достъп до обществена информация, до документи на властта, тези документи не могат да бъдат отказвани и дори да е на лице някакво законово ограничение, когато има надделяващ обществен интерес.
Водещ: Ако обаче влезем в хипотезата на член 152 а, който е заплаха за журналистите, тема, която коментираме не за първи път, тогава какъв е въпросът с достъпа до тази информация?
Александър Кашъмов: Ами значи аз само това исках първо да кажа, че един от типичните примери за прилагане на надделяващия обществен интерес, това е търговската тайна. Част от която е именно тази тайна, която е свързана с информация за банките. Сега, тук ние говорим за истинска информация. Чл. 152 от Закона за кредитните институции говори за невярна инормация. В този смисъл аз коментирах и във Вашето предаване и по-рано, и миналата седмица на страницата на в.“Капитал“ аз не виждам юридически проблем във формулировката на текства в закона. Но както каза и Европейския съд по правата на човека в делото Касабова срещу България миналата година, по което имах удоволствието да съм адвокат, проблемът изглежда у нас не е в закона, а в начина, по който този закон се прилага. В този смисъл трябва да бъде абсолютно ясно, че един подобен текст може да бъде прилаган единствено и само за случаи, в които някой злонамерено излага невярна информация за състоянието на дадена банка.
Водещ: Но не и за цитиране на инфомация, която е достоверна.
Александър Кашъмов: Първо, цитиране на информация няма как да бъде подведен под отговорност. Второ – тази информация сама по себе си се съдържа в официални източници и знаем тук по-скоро, че въпросът е „Уикилийкс“. Трето – в тази инфомация, в тези грами не се съдържа никаква претенция, че това, което посланикът казва, е абсолютната истина. Това са съвсем различни неща, които правят абсолютно неприложим един подобен текст от закона за кредитните институции. Трябва да е пределно ясно, че всеки подобен текст, който съдържа възможност за репресия спрямо свободата на словото, трябва да бъде тълкуван стеснително. Това го е казал и Конституционният ни съд, това го е казал и европейският съд по правата на човека.
Водещ: Как да коментираме тогава молбата, отправена до софийската адвокатска колегия с копие до висшия адвокатския съвет, в който адвокат Веска Волева, нейните изяви в медиите са старателно проследени и цитирани, и най-общо се обвинява във волнодумство? Един вид, разбира се, аз вече казах – цитира ни „Клубът на журналистите“. По-интересното е, че тогава участие взеха двама адвокати, Веска Волева от една страна и господин Георги Кирелов от Франция, но той е адвокат, практукуващ във Франция и вероятно това обяснява липсата на неговото име в този документ.
Александър Кашъмов: Лично за мен това е абсурдно. Аз разбирам, че банките искат да защитят своите интереси, обаче има неща, които са позволени и неща, които не са позволени в едно демократично общество. Нека да цитираме европейския съд по правата на човека. Той казва, че свободата на изразяване и на разпространение на информацията не е само за тези идеи и информации, които намират благоприятен прием, но и за тези, които шокират, смущават или разстройват държавата или определени слоеве на обществото. Трябва да е пределно ясно, че широтата на разбирането и толерантността, спрямо изразяването, трябва да бъде максимално широка. Да не говорим, че тук първо става въпрос за коментари, а не за информация. Адвокатите на основата на своя опит по съдебни дела…
Водещ: Ако зависи от банкерите, вие абсолютно оставате без работа?
Александър Кашъмов: Ама това е пълен абсурд. Това именно са хората, които могат да коментират в обществото състоянието и това какво се случва по съдебните зали. Тука аз прочетох, че има критики, спрямо, да речем, един текст като член417 от ГПК. Какво, сега банките смятат, че няма такъв текст ли или той не създава проблеми за хората? Абсолютно е недопустимо. Когато се говори за коментар и това е казано ясно от европейския съд по правата на човека, когато става въпрос за коментар, е абсолютно недопустимо да има ограничение на свободата на хората да коментират и то през призмата на своите професионални умения, способност и знания. Да не говорим, че съдебният процес е публичен, а това е информация, свързана със съдебните процеси. Съдебните процеси могат да бъдат коментирани в обществото. Това също е хубаво да се знае, защото не винаги се познава у нас и то не само от представители на банките,но даже понякога и от представители на съдебната власт.
Водещ: Алексения, трябва ли да сме юристи, за да можем да работим? То май така се оказва?
Алексения Димитрова: Не. ТО е хубаво, според мен…
Водещ: То е хубаво да сме грамотни, но май трябва да сме и юристи?
Алексения Димитрова: Честно казано, аз това казвам на магистрите, които сега водя. Във факултета по журналистика им водя лекции по разследваща журналистика. Мили хора, вие трябва да имате едно сериозно икономическо или юридическо образование, за да можете да упражнявате тази професия. Т.е. аз наистина намирам, че трябва да сме юристи, да познаваме добре закона, но да не го прилагаме по този начин сляпо и някак си тенденциозно дори ми се струва, защото прочетох това нещо. Освен това, да, мисля си, как бихме могли да излезем от тази ситуация? Ами, би ли имало същия проблем, ако някой просто каже в ефир или напише във вестника, ето в този сайт, уважаеми зрители и слушатели, читатели, са публикувани всички грами на „Уикилийкс”. Прочетете ги и си направете изводите, в коя банка си давате парите. Аз например го чета като роман този сайт и съм си ги разпечатала, с извинение към екозащитниците, защото то е невъзможно да се изчетат грамите на „Уикилийкс” на компютъра. Те са публични са.
Водещ: Публични са, да.
Алексения Димитрова: При тях всеки може да влезе, макар че един сайт прогласява, че той е, как да кажа, партньор на „Уикилийкс” и т.н.
Водещ: То няма лошо…
Алексения Димитрова: Хубаво е, искам да кажа сега, че те са в световен сайт, достъпни до всеки и аз съм изчела всички грами за България и съм си направила съответните изводи. Т.е. всеки може да го направи това и тогава вероятно нямаше да има основание за това писмо. Не знам. Някак си, то правото се тълкува Някак си, да ме извини Сашо, той е юрист и ще каже, че не е така.Обаче го тълкуват, както е изгодно на всеки.
Водещ: Има известна тайнственост. Ще продължим обаче с този коментар след малко. Кое да е тайна и кое да не е тайна? Разбира се, с известна доза шега, но и доста сериозно, г-н Кашъмов, искам да ви питам, цитирайки г-н Гарелов. Ако сега аз кажа в ефир, примерно направя това сравнение, за което той се е постарал, чрез достоверни международни източници, да намери тази информация, та ако сега аз кажа, че 25 % от годишната печалба на банките в България, при положение, че е 7-8 % в България, рискувам ли някой банкер да ми се разсърди и да ми уреди среща с адвокатите си в съда?
Александър Кашъмов: Аз смятам, че категорично не би следвало да рискувате.
Водещ: Аз казвам, банките. Не казвам някоя конкретна банка?Александър Кашъмов: БИ било много тъжно, ако…
Алексения Димитрова: То се разбира за всички.
Александър Кашъмов: … ако 2012 г. се връщаме към Езоповския език на 70-те г., това би било много тъжен сигнал за нашето общество. В съвремието все пак ние като една демократична страна, в центъра на всичко е гражданинът, а гражданинът трябва да има винаги информиран избор. За да е информиран този избор, той трябва да разполага с пълната информация.Да не говорим, че информацията, че 25 % е печалбата на българските банки, е много добра информация, защото тя показва една стабилност на банковата система. Единствената информация, чието разгласяване би създало реални проблеми, е тази, която би създала необоснована паника, по отношение на тази система и наистина такива ситуации, тъй като България е преживявала това, това е разбираемо, да има подобни съображения. Оттук нататък всяка критика за това по какъв начин се защитават правата на силния в едно търговско правоотношение, както се казва на правен език, с обикновения потребител, това е легитимен дебат във всяко едно общество. Самото право, самото и търговското право и банковото, то е насочено към това, да даде повече сили на слабия, за да може той да се защити от по-силния икономически играч. Съвсем друг въпрос е, доколко правото и законодателството успява да отговори на тази задача и точно това са коментирали адвокатите, за които говорим.
Водещ: Да.
Александър Кашъмов: Подобни легитимни, болезнени, важни за обществения интерес въпроси, да се подвеждат под някакви, какво се било коментирало за този, за онзи, това ми се вижда несъответно на необходимата култура на толерантност и на цивилизованост и на европейщина, ако щете, която вече трябва да е установена в България.
Водещ: Предполагам, че все пак е доволно ясно, че не само новините са новини? Коментарите също влизат в този информиран избор, защото не всичко може да бъде новина?
Александър Кашъмов: Разбира се. Вижте, точно тогава, когато информираният гражданин е свикнал не само да слуша някаква информация, която идва и да я чете, но да вижда различните коментари и то противоположни коментари на едни и същи факти и събития, той едва тогава може да си направи извод за себе си как стоят нещата, да си направи своята преценка. Затова именно в демократичните общества, никога съществуването на противоположна, друга позиция, особено пък, ако е позиция на малцинството, която няма силен глас в обществото, точно тези позиции са най-тачени и най-голям интерес имат и защита в демократични общества.
Водещ: Между другото, всеки опит да бъде потисната свободата на изразяване, се следи от всички неправителствени международни организации, които за съжаление, ни класират доста назад. Какво да кажат за етиката на този фон, Алексения? Доколко е възможно това, гласът на етичната комисия да бъде чуван, доколко е достоверно това, че примерно журналистите биха искали да се съобразяват с този кодекс, независимо дали работят в медия, припознала и подписала етичния кодекс или не?
Алексения Димитрова: За съжаление, мога да кажа, че не е възможно. Гласът на тази комисия не се чува. Аз тръгнах с голям апломб, защото бях един от така да се каже, авторите на този етичен кодекс. Участвах активно в създаването му. Това беше един грандиозен и много амбициозен проект на BBC, който в продължение на 2-3 г. вървя, който завърши със самия етичен кодекс, написването на етичен кодекс, но той беше предшестван от обучения на 200 или 300 журналисти из цяла България/ Аз и мои колеги сме обикаляли, за да обучаваме тези хора, не на етичен кодекс, а как да се пише по определени проблеми. Примерно аз водих разследваща журналистика. Други мои колеги водиха криминална, трети избори. Т.е. разглеждахме как да се пише за всичко, в атмосферата на етичност и какви правила да се прилагат и аз бях изключително ентусиазирана. А сега си казвам, това беше 2005-а, мисля, че се прие кодекса, а сега си казвам каква свещена наивничка съм била и ме е срам малко от това, защото всъщност сега като слушах Сашо от Германия да казва, как си подават разни хора оставката, как веднага тези жалби биха отишли в органите за саморегулация. Ами, знаете ли откъде идва трагедията? От това, че може да има саморегулация и ние да се саморегулираме, когато има самофинансиране, а в случая медиите не могат да се самофинансират, а те чакат някой да ги финансира. И когато ти чакаш да те финансира някой, ти не можеш да си свободен да говориш. Не можеш да спазваш определени правила. Ти непрекъснато ги нарушаваш, защото си зависим от различни хора.
Водещ: Какво написа, между другото, Нели Крус до министър-председателя, защото това също е едно писмо от пощенската кутия на властта от седмицата?
Алексения Димитрова: Аз го изчетох много внимателно няколко пъти. За съжаление, не установих нещо ново от това, което тя каза като дойде тука. Всъщност дори съм малко изненадана, да не кажа подразнена, защото за какво беше това идване тука? Аз очаквах някакви по, да не кажа думата крупни мерки. Защото не живеем в сталинистко общество и слава, Богу. Но очаквах един малко по-задълбочен подход в цялата работа.
Водещ: Г-н Кашъмов, какво написа министър-председателя?
Алексения Димитрова: На мен ми звуча повърхностно. Четох го и се чудих какво ще произтече всъщност. Това ми беше големият въпрос от себе си, какво ще произтече от това писмо?
Водещ: Г-н Кашъмов?
Александър Кашъмов: Аз първо към това, което Алексения каза, аз искам да влея малко оптимизъм. Аз лично пък се гордея от това, че през всичките тези комисии бях в етичната комисия. В комисията за етика в електронните медии, работиха хора, които години наред съвсем доброволно отдаваха от времето, от усилията си. Пишехме решения, някои, от които са по-дълги от съдебни решения.
Водещ: Да де, ама в онези години ние бяхме доста по-нагоре в класацията по степен на свободата на словото?
Александър Кашъмов: Класацията…
Алексения Димитрова: Сашо, това щях да ти кажа. Аз бях член на етичната комисия 2 мандата, от 2005-а, от самото й създаване, говоря за печатната комисия…
Александър Кашъмов: Е и аз.
Алексения Димитрова: … до 2009-а. Тогава чуваемостта не беше по-голяма, отколкото сега, но действително ние бяхме много по-напред в класациите, световните на пълна свобода на изразяване, а сега сме на 78-о място. Аз мисля, че…
Водещ: На 80-о.
Алексения Димитрова: Вече 80-о ли сме?
Водещ: Да.
Алексения Димитрова: Защото последно бяхме 78-о.
Водещ: Мисля, че 80-о.
Алексения Димитрова: 78-о, това помня на „Репортери без граници”. Тогава бяхме много по-напред. Тогава нямаше разделението, гигантското разделение на два медийни съюза, каквото има сега, макар че някой би ме репликирал и би казал. Да де, но се въведе примерно регистъра за собствеността, който от 2010-а мисля, че съществува.
Александър Кашъмов: 2010-а и между другото, който виждаме, че също така не се познава, нито в България, нито извън нея, че съществува.
Алексения Димитрова: Да. Аз искам да те накарам, ако ти аз го имам в компютъра си, специално сложен в 2010 и 2011-а. Първо, ключови медии 2011-а не са си декларирали собствеността и второ…
Александър Кашъмов: Не е така вече, Алексения. Аз се подготвих днес сутринта по друг въпрос.
Алексения Димитрова: Може би… Така ли? А, добре. Преди един месец не бяха си я декларирали, но друго искам да попитам…
Александър Кашъмов: Да, сега вече са я декларирали. 108 медии, печатни медии за 2012 г.
Алексения Димитрова: Добре. Сега ще ми дадеш списъка, за да видя за тези, които съм…
Водещ: Тука ще се разменят списъци. Гарантирам, че…
Алексения Димитрова: Аз искам да те попитам, щом си се подготвил тая сутрин. Ти намери ли го на достъпно място, защото, ако аз не бях го получила като …
Водещ: Като линк, като пътечка?
Алексения Димитрова: Ако не бях го получила от колеги, защото съм член на УС на няколко медийни такива организации, ако не бях го получила, аз не можах по смъртно да го намеря в сайта на комитета по култура, където трябва да се води.
Александър Кашъмов:
Алексения Димитрова: Да. Писах ключови думи медии, писах, ключови думи регистър писах. Ключова дума собственост. Е, не можах да го намеря.
Александър Кашъмов: Точно това е проблемът. Значи аз…
Алексения Димитрова: Излезе ли ти на тебе? Ти как го намери? Ти си…
Александър Кашъмов Изключително трудно. Аз искам съвсем конкретно да кажа, тъй като началната…
Алексения Димитрова: Ако някой иска от нашите слушатели да го намери, абсурдно да го намери.
Александър Кашъмов: Главната страница на МК се състои от 5 страници дребен шрифт. Едва на трета страница най-долу намираме една секция, която никой няма да се сети, защото тя се нарича документ по закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения.
Алексения Димитрова: Ето виж, няма думата регистър, няма думата собственост, няма…
Александър Кашъмов: Няма. Точно така, точно така. И едва, когато се влезе тук, се отваря този списък.
Водещ: Всъщност ние можем да го сложим на страницата на Фейсбук страницата на „Клуба на журналистите”., за да бъде по-ясна пътечката.
Александър Кашъмов: Аз с удоволствие ще ви изпратя линка.
Водещ: Да.
Александър Кашъмов: Искам, между другото да кажа, че имаше една публикация във в. „Капитал” по-рано тази година, която може би е стимулирала част от колегите да си подадат декларациите, но пълна е собствеността и е пълна картината на собствеността на медиите в България. Проблеми с концентрацията има. Има също така и проблеми, които са свързани с връзки, евентуално между групи медии и властта.Има проблеми, свързани с взаимоотношения работодатели и служители, т.е. журналисти в медиите. Т.нар. нека да назоваваме проблемите с техните названия.
Водещ: Истински имена.
Александър Кашъмов: От друга страна, когато се говори за етичните комисии, етичните комисии създадоха някаква практика през тези години. Тази практика изобщо не е толкова беззъба, колкото се смята, защото съдебните състави…
Водещ: „Клубът на журналистите” се е обръщал към вас. Вие сте реагирали.
Александър Кашъмов:Точно така. Благодарение на вашето предаване, ние сме приемали становища по важни въпроси, свързани със саморегулацията.
Водещ: Саморегулацията.
Александър Кашъмов: Саморегулацията. Съдилищата се интересуват от практиката и от това как се тълкува етичния кодекс. Дори това, което германският посланик е цитирал в нашия етичен кодекс, има аналогична разпоредба, така че това не е чак такава драма. За да се случат етични медии, това са практики, които трябва да се развиват. Абсолютно съм съгласен с Алексения, че трябва да се осигурят и финансови средства, защото не може с един, единствен платен служител, който да се занимава с двете комисии, да се върши някаква работа. Трябва да се възстанови сайта, защото сайтът по някакви причини изчезна наскоро, но това са неща, които трябва да се развиват. Другите проблеми, те са много сериозни проблеми. Аз обаче не знам как могат да бъдат решени. Има КЗК, защо проблемите, свързани с медийната концентрация, не се поставят там, както беше 90-те г.?
Водещ: Те се самосезираха, но от тогава няма никакъв резултат, разбира се. Изненадващо се самосезираха в един особен контекст.
Алексения Димитрова: Освен това, нека слушателите, вашите, да не се самозалъгват, че всички медии в България са обект на комисията за етика. Ами не са! Тези, които не са подписали етичния кодекс, а те никак не са малко. Те никак не са малко.
Водещ: Всъщност аз тук…
Алексения Димитрова: Тогава за каква етика говорим? Аз като медия или ние като медии сме подписали етичния кодекс и сме длъжни да го спазваме. Ами една голяма група медии, които не са го подписали, те какво, те извън времето и пространството ли са? Обаче вижте, зрителят и слушателят не го интересува да знае дали е подписал този кодекс.
Водещ:Ама той не може да си прави таблички и да отмята с чавки, кой какво е подписали какво не е подписал.
Алексения Димитрова: И не го интересува, да. Т.е. и това е един огромен проблем.
Водещ: Лошото е, че това прави средата непрозрачна до степен, в която даже немският посланик няма на кой да се оплаче, ако трябва така да го кажем.
Алексения Димитрова: Точно така, да.
Александър Кашъмов: Може би той не е лошо да се оплаче, та да може все пак да…
Водещ: На кого да се оплаче?
Александър Кашъмов: На комисията за етика в печатните медии.
Алексения Димитрова: Аз си мисля, че изданието, за което той говори, мисля, че е от тези, които не е подписало…
Водещ: … няма как …
Александър Кашъмов: Тези, които не са подписали действително.
Алексения Димитрова: Така че…
Водещ: Няма как да се оплаче немският посланик.
Александър Кашъмов: Това е проблем, но разбира е,… не коментирам този случай. Той, разбира се, е единичен, сам по себе си.
Водещ: Да, да, разбира се, разбира се, че е единичен.
Алексения Димитрова: Аз затова повдигнах този въпрос, че не всички са подписали, защото ето, в този случай параграф 22 имаме и това е очевидно.
Водещ: Истински и достоверен, да.
Алексения Димитрова: Сашо, аз разбирам твоя оптимизъм. Аз самата бях огромна оптимистка, защото примерно по моя идея и заедно с твоя колега Радо Чолаков, ние двамата станахме автори на две препоръки и то, за да бъдат слушателите вярно информирани, към колегията и една от препоръките например беше, когато критикуваш някого, пишеш например за разследване, някой ти задължително трябва да вземеш мнението на засегнатата страна, защото практика, порочна, особено в малките регионални медии, е да се пускат едни упреци, едни слухове, без да се вземе засегнатата страна. Аз вече трета, четвърта година подред съм вече член на журито за годишните награди на съюза на регионалните медии. Тази година, когато връчихме пак, една прекрасна инициатива, когато връчвахме наградите за разследване през май месец, за пореден път казах на колегите: Четвърта година стоя пред вас и ви казвам, че съм изумена. Имаше страшно много кандидатури да дадем награда за разследваща журналистика и отново имаме, колеги, този проблем. Вие не отразявате мнението на засегнатата страна. Т.е. и ние журналистите, понякога сме за бой, защото ние не чуваме другите хора. Ние смятаме, че сме всьо и вся. Т.е. искам да кажа, че проблемите са двустранни. От една страна , хората са прави, че..
Водещ: Разбира се, че са двустранни, но е…
Александър Кашъмов: Само…
Водещ: … възмутително. Между другото, Сашо, надявам се, че тази част от кореспонденцията, която коментирахме днес, по отношение на адвокат Веска Волева, ще я проследите как ще се развие, защото за мен лично е притеснително, не само медиите да бъдат повод за критики и за репресия, но и събеседниците, които са компетентни да коментират в тях.
Александър Кашъмов: Разбира се. Абсолютно това трябва да се проследи. Само, по отношение на това, което каза Алексения, исках да кажа, че местните медии, всичките са членове на етичния кодекс. Всички са го подписали. Т.е. всъщност проблемите, за които говорим, ще бъдат решени с, какво беше, с … на няколко торби сол и с изтичане на определено време, защото всъщност тук механизмите са създадени. Въпросът е те да се развиват и да не се премахват, защото аз чувам опасни гласове, саморегулацията да бъде заменена…
Водещ: Заменена с регулация.
Александър Кашъмов: … заменена с регулация. Европейски съд по правата на човека ясно е казал, че в Европа трябва да се развива саморегулацията.
Водещ: Саморегулацията винаги е за предпочитане. Свободни сме да ядем торби със сол и ако можем да ги изядем по-бързо, преди да е рухнало окончателно доверието към нас. Хубав съботен следобед от екипа ни, както винаги ви казвам, бъдете свободни. 

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 27.10.2012 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 27.10.2012

Водещ: Вместо ние да се гневим, се гневят всевъзможни калинки. Това не ми харесва.Много по-умни от мен хора са се изказвали за евентуалната причина. От чисто хумористично представената „малко се пие в тая държава” та чак до институционалната „много се лъже и краде в тази държава”. Има и новинарски подход, любим на карикатуристите в последните дни. През седмицата непознаването на историческите герои на портрет в едно училище ги накара да рисуват едно и също – кой какво прави с портретите. Сигурно и заради аталистичната реакция, която за пореден път достиган до най-високите нива на кръвожадност, до там журналист да поиска, цитирам, да ги поиска в студиото си, което прозвуча някак като в съдебната му зала. Сигурно е обаче, че нещо толкова излязло извън контрол, щом с една карикатура може да бъде коментиран по различен начин гневът ни. Може да има връзка и с нещо друго. Във вестник „Стършел” не е имало агенти с картончета. Но пък на нас ни предстои да научим които са притежателите на картончета сред кредитните милионери. Най-коментираното обаче в еднаква степен от медии и от социална мрежа беше поредната калинкова беля. Ако в една нормална държава говорителка на поделение на силово ведомство опише публично в медия гражданин с обидни квалификации и сравнения, следващите максимум 24 часа е редно да бъде поканена да си подаде оставката. Нещо повече – би било най-нормално обществото да чуе, че тази оставка е била поискана и ще бъде приета. Как заглъхва у нас ехото от медия на медия до пълното си изчезване? В случая до изчезване ще трае и проверката. Малко като приказката с неочакван край се получи на хората във властта с посланието им. Премиерът каза калинката да се уволни. Вицепремиерът уточни „не е уволнена. Проверява се случая, освен това тя е в отпуск”. Ето това е божествената частица, която физици из цял свят търсят на грешното място в ЦЕРН. У нас тази частица се нарича самодоволна овластена административна единица, която прави разследвания и произнася присъди по един нетърпящ възражения начин. Аз го наричам подмяна и никак не ми е смешно. Какво точно се проверява? Дали световният заговор на хората с гениални умения в монтажа не са сложили в устата на говорителката на РПУ Варна думите „селски глупак”? Хайде да потърсим част по част подмяната, гарантирана ни от множеството самодоволни овластени. Ами тази подмяна е на много места и това никак не хубаво. Между другото днес историята продължава.Човекът, който е заснел тримата спящи в патрулката полицаи е поканен на, цитирам, беседа. В резултат на това вече има организирано във Фейсбук събитие от фонтан „Монтански”, а заглавието е „Будните срещу спящите – спрете произвола”. На Орлов мост, езерото „Ариана” от 15 до 17 часа. Тема, която коментирате вече и на страницата ни във Фейсбук. Аз накрая да кажа, че от опит зная, че калинките хапят. Според учените единственото спасение от хищния вариант на калинките, е жабата, но тук влизаме вече в друга метафора. Така че напред към гъола и умната коя жаба ще целунете, че не ми се мисли после какво може да стане. И след това обследване на калинките нека всички бивши, настоящи и бъдещи да се чувстват поздравени ето така. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Диана Люцканова, Стаматина Никова, Цвета Бахариева, Ивайло Пеев и аз Ирен Филева. Разследващата журналистика – рядкост, автоцензурата процъфтява, корупцията остава широко разпространена. Това е диагнозата за журналистиката в балкански медиен барометър. На 31 на кръгла маса ще дискутират пак реалностите. 23 години свободен печат, 8 години саморегулация и все по-малко свобода. Защо? Отговорите ще търсим днес с доцент Орлин Спасов от фондация „Медийна демокрация”, Асен Величков от Център за развитие на медиите. Има ли нужда от дискусии за историята ни или предпочитаме прогнозите на врачките? Който познава историята си, знае ли бъдещето си? Това пък ще коментираме с колегата от БНТ Горан Благоев, който пък, както повечето от нас знаем, е д-р на историческите науки. Колко струват данните ни в интернет и защо Фейсбук забранява на блогъра Богомил Шопов – Бого да коментира това, коментарите Ви очаквам на Фейсбук страницата ни. Знаете как да ни намерите. Изписвате на българските „Клубът на журналистите – БНР” и сме заедно. Журналистиката е да публикуваш това, което никой друг не иска да бъде публикувано. Всичко друго е ПР. Така пише в класиката. В реалността обаче какви са отговорите? Добър ден на доцент Орлин Спасов от фондация „Медийна демокрация”.
Орлин Спасов: Добър ден.
Водещ: Балканският медиен барометър не ни каза май нищо ново.
Орлин Спасов: Е, не бих казал съвсем нищо ново. Защото може би най-важният резултат от него е констатацията, че и това наистина според мен е ново, че голяма част от тези проблеми, които иначе са познати, които и във Вашето студио сме коментирали многократно, започват да не са само външни спрямо медийната среда, да са налагани под формата на контрол и ограничения върху нея, но стигаме за първи път до много тревожния извод, че огромна част от тези проблеми произлизат от самата медийна среда. Тя самата вече е изправена пред една много сериозна отговорност за това какво се случва в собствената и професионална сфера. Така че това е едно ново послание. Иначе барометърът се провежда за първи път в България с фондация „Фридрих Еберт” работихме по него. Тази известна и много реномирана германска фондация е провела подобен вид изследване на медийната среда в много страни по света, но сега иска да започне да прилага барометъра и в региона на Балканите. Така че България се оказа втората страна след Босна и Херцеговина, в която това изследване се провежда. И бързам веднага да Ви кажа, че противно на моите първоначални очаквания и въпреки многобройните критики от последните 1-2 години към българската медийна среда, България с обща оценка по всички индикатори на този барометър, се оказа на една и съща позиция със страна като Босна, в която е извън ЕС, която има много тежки исторически конфликти, мина през война, етнически проблеми и т.н. Така че общо от оценка 5 по петобалната система, България получи една оценка от 2.7, докато Босна и Херцеговина получи оценка от 2.6. Практически се изравниха двете оценки. А по може би най-важния показател, който е свързан със свободата на изразяване и свободата на медии, България дори е доста по-зле от страна като Босна и Херцеговина, което е още един пореден сигнал за тревога за случващото се в българската медийна среда.
Водещ: Между другото тези коментари по-лесно намират коментари в мрежата и по-рядко в медиите. Това е може би част от диагнозата не свобода, която ни поставят от години неправителствени организации, които ни оценяват.
Орлин Спасов: Ами така е. Сега разбира се ще бъде некоректно да се каже, че нашите изследвания, а и изследвания на други неправителствени организации на медийната среда в България не получават изобщо отразяване в медиите. Има такова отразяване, ноѝ най-интересното е, че то е много селективно. Всеки обикновено тези критики обира тези, които се отнасят за конкурента му най-често и дава гласност на тях, докато премълчава тези, които засягат него, но това се случва не само по отношение на тези анализи на медийната среда. Подобно е злоупотребата примерно на информация като от „Уикилийкс”, засягаща България, която също така беше използвана крайно селективно по различни начини от медиите. Някои медии изцяло премълчават. Други заемат само онези фрагменти, които са в тяхна полза, а премълчават други и т.м.
Водещ: Макар че тук проблемът е по-сложен, но ще предстои и него да го коментираме разбира се, защото явно, че и по този сериал ще има продължение. В сряда предстои една още една кръгла маса. Този път организирана от Центъра за развитие на медиите. Добър ден на Асен Величков.
Асен Величков: Добър ден.
Водещ: Кой вече потвърди участие освен журналистите, разбира се, защото Вие сте поканили представители от Комисията по култура и гражданско общество, на медиите от Националния съвет за журналистическа етика, Комисиите по печатни и електронни медии, СЕМ, Съюза на българските журналисти. Да не изброявам нататък.
Асен Величков: Ами честно казано потвърдиха участие тези, на които най-много разчитаме. Участниците в двете печатни комисии, които са към националния съвет за журналистическа етика, както и представители на регулатора за електронни медии и СЕМ. И също колеги от други неправителствени организации, които следят темата и се занимават с медии, като за мен лично най-интересно ще бъде, че тези хора, които участват в процесите на саморегулация през всички тези 8 години от първоначалното изработване на Етичния кодекс да кажат своята гл.точка как виждат развитието на този процес и в момента до къде сме стигнали.
Водещ: Заглавието Ви е „23 години свободен печат. 8 години медийна саморегулация”. Нерадостна може би е равносметката?
Асен Величков: Ами предстои да видим мнението на различните участници в процеса. Предполагам, че ще е такава, да. Както и медийните барометър, така и другите различни класации очевидно показват, че сме далеч от свободата. Интересно ми е на мен специално за морала и за етиката какво може да се каже, тъй като да ви призная, както няколко години се занимава професионално с темата и следя публикации, малко се спазва този кодекс. Дори от част от медиите, които са го подписали. А да Ви кажа и нещо друго, което малко така ме изненада неприятно. Направих си труда да потърся в интернет колко от подписалите медии, подписали кодекса, са го сложили на своята страница, за да може все пак да декларират това пред своите читатели. Има само 1 вестник, който го е направил. Може да си направите извода до колко е важно това нещо.
Водещ: Какво се случва обае след тези дискусии обаче, какво би трябвало да се случва? Различни ли са отговорите на тези два въпроса?
Асен Величков: Ами другото, което е интересно, знаете – единият от двата известни печатни съюза започна да говори за нов кодекс, което е много странно да има два кодекса, етични.
Водещ: Мисля, че те все пак се отказаха в един момент.
Асен Величков: Ами да се надяваме, но те се отказаха от нов, но не подписаха стария, така че няма общ кодекс. Интересен ми е този дебат. Надявам се да има представители. Поканили сме тези издатели, които не са подписали кодекса.
Водещ: Ами те и институциите, които сте поканили, имам в предвид Комисията по култура, гражданско общество и медиите на 41-ти Народно събрание, Съюза на българските журналисти и т.н. да чуят и да дойдат на тази дискусия. Благодаря Ви за този коментар. Ще имаме повод да коментираме пък самата дискусия и това, което ще се каже на нея. Доцент Спасов, какво се случва на тези дискусии и какво би трябвало да се случва според Вас? Пак ли е сходим принципа на тортата – нарязваме на парчета и всеки си взима, което му хареса?
Орлин Спасов: Ами това е един от големите проблеми, че всички тези критики до момента, като че ли нямат достатъчна ефективност. Изговаряме проблемите, идентифицираме ги и след това нищо не се случва. Но аз все пак се опитвам да остана оптимист, защото мисля, че тогава, когато се натрупа една достатъчно голяма маса критическо говорене, което идва от различни адреси, както външни, неправителствени организации, така и различни институции на ЕС, така и редица български групи за граждански натиск и т.н., ще се достигне до една точка, в която промяната ще бъде възможна. Така да се каже тръгва малко през теорията на езика, където има една гл.т., в която езикът винаги е действие. Може би тогава, когато говоренето е недостатъчно, той не предизвиква действие, но когато много хора заговорят едновременно, не може да не се стигне до действие. Тези критики просто няма как да не предизвикат някаква промяна. Смея да се надявам.
Водещ: Ами нека да експериментираме с актуалности от седмицата. И тази седмица горещи бяха споровете на трите момчета от Добрич, които не били познавали хората от портретите. Това накара и карикатуристите да рисуват своята версия за случващото се с различни внушения. До колко усилията на медиите и мрежата да заговорят на един език би ни предпазило от емоционално налитане? Добър ден на колегата от БНТ Горан Благоев.
Горан Благоев: Здравейте.
Водещ: Всъщност вярна ли е максимата все още у нас, че който си знае историята, той си знае и бъдещето? Като че ли се натрупаха доказателства в обратна посока.
Горан Благоев: Със сигурност е вярна тази максима, поне историята го е доказала. Един немски политик беше казал, че французите са победили ПСВ, защото са имали добри преподаватели по история, т.е. войната се печели в клас още. Слава Богу, ние не се готвим за война, но всяка една нация се готви за бъдещето. Как се готвим? Аз искам да вярвам, че не това е примера за бъдещето с тези три момчета. Ще ги нарека нещастни и непросветени с цялото ми уважение към тях. И мисля, че ние медиите не сме много прави да насочваме поглед към това, което се случва, с гняв и с възмущение, защото това, което ни се показа и това, което видяхме, аз си мисля, че не е изолиран случай. Просто това е един от малкото случаи, които е влязъл в интернет, но не мисля, че други ученици не са си позволявали същото, независимо от техния етнически произход. И тук не е най-важно етническият произход. В крайна сметка дали ще са роми, дали ще са турци, дали ще са българи, те са български ученици. Ние от това трябва да се безпокоим. И аз си мисля, че тук етническият привкус едва ли има. Тук има едно незнание, /…/ незнание, неграмотност и мисля, че поведението на тези деца е упрек към всички нас. Невероятен шамар, плесник към цялата българска образователна система. Защото ще го кажа и от опит като родител – нашата образователна система форматира, не знам как да го кажа по-възпитано, форматира едно критично нищо. Значи в българското училище, ето сега наближава първи ноември, обаче педи 1 ноември ние истерично празнуваме Хелоин. От години използвам трибуната на „Вяра и общество” да говоря, че Хелуин няма нищо общо с българската традиция. То вече няма и със западната традиция Хелуин. И че ако искаме децата ни да преживяват маскарада, защото всички сме били деца, знаем каква емоция е маскирането, дайте да им дадем тази емоция на деня, който си заслужава – на Сирни заговезни. А това, което е нашето, на това, което е нашата традиция.
Водещ: Ама трябва да го измислим, за да го изработим.
Горан Благоев: Не може в българското училище преди време директорът на едно училище при това съветник на министър и тук вече аз съм леко притеснен от това, което той ми изпрати –вижте, казва той, каква програма имаме ние в училище. Ние съвсем не значи, че не държим на православието. Убедете се сами. И какво виждам аз? Че наравно с Рождество Христово, с Въскресение Хрисотов, с Деня на християнското семейство те си празнуват Хелуин. Имат ден, в който правим, видите ли, астрологичен профил на учителя. Ами как да очакваме при всичката тази /…/, която се изсипва на децата ни, защото видиш ли ние живеем в ново време, ние се отваряме към Европа, към широкия свят, как тогава да възприемаме това, което се случва в Добрич? Ами за мен това е логично следствие от всичкото това, което се струпва върху главичките на децата ни.
Водещ: Вече се появиха между другото първите коментари във Фейсбук. Ти довечера ще покажеш идването на иконата, но се появиха вече коментари по темата – може ли това копие да е чудотворно? В случая говорим за копие на иконата.
Горан Благоев: Малко скачаш в темите. Това мога доста на широко да го обясня.
Водещ: Ами не, защото то се доближава.
Горан Благоев: Тези слушатели, които са го коментирали, очевидно не са гледали „Вяра и общество” миналата събота, защото показахме в репортаж дарителя на иконата, който е председател на българското атонско движение, балканското атонско движение, извинете. И той много ясно обяснява защо копието се нарича не копие на чудотворна икона, а чудотворно копие. Все пак ние се опитваме някак си духовните неща да ги калъпим в матрицата на светското. Ами не става. Значи като тръгваме да работим в областта на духовното, нека да боравим с критериите на духовното. Ето, виждам тук и в студиото едно заглавие на вестник „Моята икона за работа.” Преди да помолим иконата за работа, вярващия човек всъщност отива да благодари на Бог и на Богородица, че имаме тази велика милост, тази икона да дойде в България и колко от нашите зрители и слушатели преди да са чули, че иконата помага за работа, знаят че това е третото точно копие в света, защото копие на тази изключително почитана икона на Света гора – това е най-главната икона на Света гора. По-важна икона на Света гора от тази икона няма. И в света има само три такива копия. Нашето е третото. Много копия има, но точно копие, с точните размери – аз съм има невероятният шанс няколко пъти да се покланям пред тази икона в Света гора и това, което виждам, е наистина абсолютно точно копие. Това е радостта, а не че иконата ще ни помогне за работата. Не това е най-важното. Не какво иконата ще ни даде, а ние как ще посрещнем и как ще отбележим този невероятен празник. И за съжаление, когато се говори за събитие на седмицата, за мен беше въпрос на поредната проява на лош вкус, ние да се интересуваме по най-елементарния, просташки начин от здравословното състояние на българския патриарх. Не че за това Светият синод няма вина, не че Светият синод не стимулира появата на такива слухове, защото знае какво се случи с папата, когато беше в болница. Все пак Ватикана регулярно излизаше със сводка за здравословното състояние. Колко достоверно – не коментираме. Но все пак медийният интерес беше задоволяван. Светият синод в момента стимулира слуховете в медиите.
Водещ: Между другото скокът не беше случаен. Независимо, че така ти изглеждаше на пръв поглед. Чудотворно ли е мрежата и медиите да заговорят едно и също по относително прост случай? Останете с нас, продължаваме след малко по темата калинки. В /…/ медии социалната мрежа направиха през седмицата реплика на говорителката на РПУ във Варна Калинка Пенчева. Резултатът от това упражнение беше, че премиерът разпореди уволнение, а до същ като истории с неочакван край, вицепремиерът поясни, че тече проверка и авторката на така нареченото обвинение, цитирам „селски глупак” е в отпуск. И тъй като е трудно да стигнем логиката, сега ще опитаме един по-нетрадиционен визуален подход. Любомир Вучков за колега журналист от БТВ, който обаче гледа на събитията с камера. Без да броим разбира се и публицистичните му наблюдения от една терапия в социалната мрежа. Добър ден на Любомир Вучков.
Любомир Вучков: Добър ден.
Водещ: Има ли разлика между това, което се вижда по телевизора и в социалната мрежа, и през терасата от трета страна?
Любомир Вучков: От терасата винаги има разлика. И тя е огромна, защото там човек може да види неща, които само сърцето му може да преживее. Висейки над собствените му дори виждания.
Водещ: Нещата, които явно не влизат в новините, защото са малки, но понякога може би се и лъжем в това отношение.
Любомир Вучков: Новините са това, което хората трябва да видят в интерес на истината. Постъпката на тази жена, за която става въпрос, е меко казано според мен … Не мога да намеря думи.
Водещ: За да не ни привикат и нас на беседа между другото, както са привикали днес човекът с фотоапарата. Кое в този относително прост случай създава затруднения? Не е ли редно говорител на поделение на силово ведомство да не въздава присъди и обиди? Кое е важно, кое е редно да определяме ние журналистите?
Любомир Вучков: Ами редно е такъв говорител според мен да си придаде малко повече тежест на позицията и не може да отъждествява един човек в такива квалификации.
Водещ:И трябва да бъдем малко по-отговорни. От нас искат да сме отговорни.
Любомир Вучков: Да и търсим постоянно в България обществото и неговото мнение. Може един такъв човек да търси в обществото мнение или каквото и да било след като казва такива думи. И да се замислим самите ние и аз като човек, който седи пред визиора, всеки път като снима дали ще те нарекат с такива думи, които аз не искам да ги употребявам в момента в ефир, каквито тя нарече.
Водещ: Вашия колега любител с фотоапарата.
Любомир Вучков: Да. Това е смисъл най-малкото обидно, а и в цялата работа.
Водещ: Да не излезе накрая Вашият колега оператор виновен, че е снимал този отговор?
Любомир Вучков: Той може да излезе виновен, защото извинявам се, ама не може жената, която е помолила според мен премиера да бъде кръстник на детето и, след това да говори по този начин и има едни неща, които не бива да бъдат даже и да ги мислил, не бива да бъдат казвани.
Водещ: Ами тя сагата днес продължава.
Любомир Вучков: На този пост. Да и де да знам.
Водещ: Сагата днес продължава. Между другото на Орлов мост се събират будните срещу спящите, така са си кръстили хората събитието. От 15 до 17 часа на езерото „Ариана”. Благодаря Ви за този коментар. Любомир Вучков, колега журналист, оператор от БТВ. Кое в този относително прост случай създава затруднение според Вас, доцент Спасов? И какво точно трябва да се крие зад репликата „тече проверка”? За какво проверка?
Орлин Спасов: Сега, тук бих разделил два аспекта. Единият е този, свързан с реакциите на самите институции, другият – свързан с медиите. По първия проблем как реагират институциите, Вие сама казахте, че премиерът каза, че говорителката на РПУ трябва да си подаде оставката и да бъде уволнена, докато министърът на вътрешните работи взе една по-предпазлива позиция, като той разбира се каза, че тече проверка, което в случая малко е излишно, тъй като има документиран материал от това изказване. Но това поне, което прочетох вчера в медиите, беше малко по-прецизно. Той твърдеше, че не иска да избързва с оценките, защото съществува презумпцията за невинност. Което разбира се би било хубаво, ако случаят не беше толкова очевиден. По-трвожно е, че като че ли тук има двойни стандарти в определени конкретни случаи се прилага презумпцията за невинност, докато в други случаи, които са широко известни, първо се действа и след това се стига до често парадоксалната ситуация, в която обвиненият трябва да доказва невинността си. Така че този двоен стандарт донякъде е безпокоящ, но иначе бих поне аз уважавал винаги спазването на тази презумпция. Що се отнася до медийния проблем, тук първо става дума за човек, който е в позицията на говорител на една много важна институция. Какво правят говорителите на тези институции? Те не говорят пред представителите на самите институции, те говорят пред медиите и пред публичността. Това е човекът в РПУ Варна, който има пряк контакт с медиите. И тогава, когато той си позволява подобен език пред медиите, мога да кажа, че това представлява известна форма на натиск върху самата медийна среда, размахване на пръст заплашително.
Водещ: Това е един от критериите на „Репортери без граници”. Натискът, който институциите упражняват върху журналистите.
Орлин Спасов: Точно така. И употребата на подобен език и на заплашване в подобен случай според мен директно представлява форма на натиск. Да не говорим, че пък последвалите действия срещу този гражданин, качил снимките в социалните мрежи, представлява форма на натиск върху самото гражданско общество. Според мен недвусмислено имаме такъв случай, тъй като тук се оспорва практически свободата да се изразява критично мнение, защото точно за това става дума с публикуването на кадри от този случай.
Водещ: Между другото ще бъде интересно до колко ще произлезе събитие от това, което излезе във Фейсбук. Будните срещу спящите днес на Орлов мост. Нека да се върнем сега пак, прескачайки умишлено презумпцията за невинност по отношение на незнанията по история, Горане. Има ли място за дискусия по телевизията? Ето, БНТ започва една поредица. От понеделник ти ще бъдеш водещ на една такава дискусия за Балканската война. Щом не познават Левски, какво ли знаят за Балканската война?
Горан Благоев: То незнанието за съжаление води след себе си всичкото това, което се случва. Защото може би тази дама, малко ще се върна на предната тема, ако беше малко по-просветена словесно, нямаше да си позволи това нещо. Най-малкото, защото един говорител трябва да говори и да не … Да бъде посредник между своите институции и медиите и да говори, а не да коментира.
Водещ: Можем да си помислим, че точно е казала това.
Горан Благоев: Аз се връщам на началото на нашия разговор за това как, незнаейки историята, ние отново я изживяваме. И пак взимам повод за случая с Варна, защото стигна и до нашия проект, за което ти благодаря. За мен другото, което много опасно за едно гражданско общество е, че тук имаме едни твърде явни прояви на вече все по-трудното овладяване на авторитета. Защото забележете от къде идва сигналът за оставката на тази дама. Не от нейните преки началници, а от най-високо ниво. Ние някак си като общество почнахме да свикваме, че видиш ли бащицата на нацията, ако той не се заеме с решаването на един проблем, този проблем няма да се случи, няма да реши, ние ставаме индиферентни към проблемите си, защото чакаме някой друг да ни ги реши и почвам да си мисля, че някак много тенденциозно ние почваме да си връщаме манталитета от преди 20 и няколко години, което не е добре.
Водещ: Сърдим се на златките от една страна, но приемаме логиката на…
Горан Благоев: Именно за незнанието ни за историята. Ето, например честваме вече 100 годишнината от Балканската война. Как я честваме е друг въпрос. По време на Балканската война, сигурно много малко сегашни слушатели знаят, че е имало една цензурна комисия, която не само е цензурирала войнишките писма от фронта, но тя си е слагала подписа, един от министрите в кабинета съвсем официално – той е оглавявал тази цензурна комисия. И всички журналисти, особено западните журналисти, е трябвало да получат неговия апарат под текстовете си преди да ги пуснат по телеграфа. Естествено, че е било въпрос на професионализъм ти така да изнесеш фактите и данните, че хем да минеш през иглените уши на цензурната комисия, хем да изнесеш истината. При все че казват, че този въпрос е министър, за съжаление изневерява ми паметта за неговото име, е бил толкова сладкодумен, че почти не е оставало време да им чете текстовете. Може би той си е гледал малко формално работата. Това, което искаме с тази дискусия, която започва по инициатива на нашия делегиран продуцент Нана /…/ с подкрепата на програмния директор Севда Шишманова и на генералния директор Вяра Анкова, е наистина 6 знакови годишнини от календара тази и следващата година да стигнат до зрителите по един по-смилаем начин. Чрез академичното присъствие на специалистите, но на един по-достъпен език. Първата от поредицата дискусии на този проект – история – бг, е в понеделник, в 9 вечерта. Аз съм избран на бъде водещ. Другият водещ ще бъде моят уважаван колега Андрей Захариев. 6 са годишнините, на които ние поставяме акцент. Това е 100 годишнината от Балканската война, после 100 годишнината от построяването, не освещаването държа да отбележа, построяването на храм паметника „Свети Александър Невски”. След което идва годишнината от турско-руската война, годишнината на Ботев, годишнината от спасяването, 70 години от спасяването на българските евреи и една много голяма годишнина от мисията на Кирил и Методий във Велико Моравия. Тези годишнини решихме, че са наистина един достатъчно добър повод да се поговори дискусионно за това, което знаем, за това, което не знаем, за това, което е премълчавано или това, което витае като мит за едно или други събитие от нашата история.
Водещ: Има ли портрети в студиото?
Горан Благоев: Не.
Водещ: Може би е полезно да има.
Горан Благоев: Портрети мисля, че режисъора Дамян Петков се погрижи достатъчно добре през тази седмица да има едни кратки клипчета с надслова „Знаете ли, че…”.Е, сега не очаквам всички ученици, те и историците не ги знаят всичките портрети на пълководците от Балканската война. Не това важното. Проблемът е, че ние като общество и аз се надявам, че по време на дискусията ще стане въпрос за това, ние като общество не им изградихме достойния паметник на тези хора. Отидете в Одрин, за да видите какъв мемориал има на Шокри Паша, който е представил не като долния капитолант, както ние по български би следвало да си мислим, защото ние обичаме да се пъчим с победите си, но никога не виждаме подвига в страданието, в това ти по достоен начин да предадеш една крепост. Турците дори и от поражението си са успели да извлекат национален дивидент. Табията, на която е част от големия одрински форт, реставрирана, запазена е превърната в мемориал на Шокри Паша. Който всъщност на 13 март 1913 година капитулира пред българската армия. Но този човек е представен, забележете, като бранителя на Одрин, като пълководецът, който успява половин година да удържи Одрин пред българския напор. Кажете ми къде са героите на България от Балканската война, къде е техният мемориал на всичките тези пълководци, генерали, полковници на редовите войници? Мемориал, който ние трябваше да имаме отдавна в центъра на София и го нямаме. Сега тази комисия по честване и инициативният комитет седнал да възстановява войнишки паметници. Да видим какво ще се случи с това, но струва ми се, че ние имаме нашата памет, след което като се случи нещо като това, което се случи в Добрич с трите момчета, писваме истерично „олеле какво става!?!” Ами става това, което ние правим, което ние си постиламе, което ние възпитаваме в децата си. Чувството на тотален нихилизъм.
Водещ: Може би трябва да започнем от там, че Андрешко не е /…/ герой. Че Алеко описва Бай Ганъо, който се тупа по гърдите, викайки „Булгар! Булгар!” като сатира. Това е сатира.
Горан Благоев: Да обаче сега разбрах, че има една пиеса, която търси положителното в Бай Ганъо.
Водещ: Той няма лошо. Творческите опити нека да има свобода, дето се вика, театърът да не го цензурираме. Въпросът е ние някак си да поставяме нещата на място.
Горан Благоев: Това не е цензура, но в крайна сметка при един такъв изграден образ, сатиричен, гротеска за цялата българска, за целия български манталитет през годините, някак си да търсиш позитивното, според мен означава ти да се опитваш да привнесеш чалгата в онзи висок клас на културата, в който тя все още не беше проникнала.
Водещ: И дай Боже да не прониква.
Горан Благоев: Нямам нищо против творческата свобода. Тя е нужна, полезна е, но в крайна сметка, ами що не се замислим тогава, че и тези деца може би творчески са решили да интерпретират отношението си към революционерите.
Водещ: Да де, да. Това е двойният стандарт, за който си говорим днес и изобщо в последните години.
Горан Благоев: Една нация или има своите стожери, около които гради идентичността си и дори и критично да подхожда към тях, не ги срива, или просто няма какво да се учудва от това, което се случва.
Водещ: Кое е вярното послание за посрещането следобед? От колко започва излъчването?
Горан Благоев: Посрещането на иконата е в пет и половина следобед. Колегите от БНТ2 първи ще го излъчат. Ние се включваме в 6 часа, тъй като от 4 до 6 има мач и „Варя и общество” е изместено с 1 час, така че ние от 6 часа пък ще се включим на богослужението, което наистина ще бъде уникално, тъй като ще се обслужва по светогорски обичай, нещо, което в катедралния храм „Св.Александър Невски” не се е случвало. Няма как да се случи. Ще се пее на два клироса долу в храма, не горе от хор балкона. Ще се оправят молитвите, а и самият факт, че се създава един кът на Света гора в патриаршеската катедрала, мисля че е достатъчно основание на тези зрители, които няма да бъдат в храма, да бъдат с БНТ.
Водещ: И все пак журналисти са тези, които опитват да помогнат на този храм да има и нотариален акт, което е някакво безумие.
Горан Благоев: Да това е една изключително благородна инициатива на колегите от БНТ 2 и на техния директор.
Водещ: Разбира се и на теб.
Горан Благоев: Е, аз ги подкрепих с голямо удоволствие. За съжаление някак си блъскането по институционалните врати трудно дава резултат, но мисля, че ще има положителен ефект.
Водещ: Доцент Спасов, има ли смисъл журналистите наистина да полагаме нечовешки в моменти усилия да изгоним чалгата от медиите?
Орлин Спасов: Разбира се, че има и за съжаление може да се каже, че това не се случва достатъчно често и в този смисъл БНТ и БНР стават едни острови, в които продължават да се правят смислени неща по отношение и на идентичността, както каза и господин Благоев, защото аз виждам тези алтернативи като най-вече една алтернатива на крайностите на национализма, които винаги изкривяват до неузнаваемост често картината на националните ценности.
Водещ: Дали я изкривяват или направо я подменят?
Орлин Спасов: Дори я подменят и които в крайна сметка винаги съпровождат своите действия с подчертана агресия, която е насочена винаги към някой друг, към брат, към някой който в виновен, към някой, който е причинил нещо на нас като народ. Докато това, което тук чуваме от господин Благоев като инициативи наистина е смислено, защото то…
Водещ: Премахва двойнствената реакция.
Орлин Спасов: Просто го отменя. То внася една човешка, една нормална, едно нормално измерение на националната идентичност, защото този отговор на класическия въпрос „кои сме ние?” продължава да стои.
Водещ: Колкото по-малко комплекси имаме, толкова по-лесно ще ни бъде.
Орлин Спасов: Да и в този свят ние имаме нужда от един спокоен, разумен отговор на този въпрос. И за това аз мисля, че е много позитивно това, което се случва. Освен това виждате, че и целият разговор до момента се върти тук днес около кризата на авторитети. Всъщност това е един от тежките проблеми на българското общество, защото нито училището вече е способно да наложи авторитет, нито семейството дори е способно да наложи такива авторитети, медиите само отделни от тях все още имат някакво съзнание за тази мисия, че те трябва да предложат нещо. Така че в тази тежка криза на авторитет ние не трябва да оставим улицата на формира дневният ред на обществото, защото тогава ще имаме непрекъснато подобни случки като тази в Добрич с учениците, които поругават портрети и т.н.
Водещ: Лошото е, че ще има и калинки.
Орлин Спасов: Ще има и калинки.
Водещ: Защото това е хранителната среда на калинките. Горане и ти да кажеш нещо, защото зная, че бързаш. Искаше да репликираш или? Да, да.
Горан Благоев: Аз исках първо да благодаря за тези хубави думи. Само да допълня, когато говорим за национализъм, че целта ни с тези формати наистина не е да веем националното знаме, напротив – критично подхождаме, особено сега във връзка със 100 годишнината на Балканската война. И това, което ще бъде един елемент на новост – специално потърсихме специалисти от Турция, от Гърция и от Сърбия. Тяхната гледна точка, на тяхната историография към България и въобще към Балканската война и това, което на пръв прочит почвам да усещам е, че ние много малко се познаваме. Много малко познаваме гл.т.на съседите към нас. Съседите много малко нас ни познават. Даже един от гръцките водещи специалисти каза „Гърция почти казва, не говори за съюзниците си в Балканската война”. Ами като се замисли човек, ние също не говорим за съюзниците си през Балканската война или като заговорим се сещаме за онази песен „Съюзници разбойници”, която започнаха и да пеят нашите пра дядовци след Междусъюзническата. И наистина е време, когато говорим и за липсата на авторитет или за упадъка на авторитетите, да се замислим за това колко е важно наистина ние да просвещаваме. Училището да просвещава, университетът да просвещава, защото университетът за съжаление се оказа един много несправедливо поставен в ролята на заложник за българското средно образование. Университетът някак си консумира всичките негативи, които идват от средното ни образувание и ги възпроивежда. А университетът идва всичкото това, което ние коментираме във Варна с тези калинки, защото ако тази калинка беше учила, където трябва или както трябва, или най-малкото ако професорите и бяха малко по-критични към словесността, нямаше да се изложи и тя самата. Така че тук наистина борбата е,колкото и да е демодирано на моменти, ние и като медии, и университетът със своята академична мощ да се отстоява именно този вкус към просвещението. Не да се създават читанки, а просто просветени хора, защото просветеният човек – той е гражданинът, той е мислещият човек, той може да роди тази инициатива във Фейсбук „Будните срещу спящите”. Стадото не може да го създаде.
Водещ: Обаче за ценоразписа във Фейсбук и стойността на личните ни данни ще продължим след малко. Останете с нас. Ще стигнем ли до парадокса медиите да са по-свободни от интернет. Колкото и абсудно да Ви звучи и това би могло да се случи, ако се окаже, че данните ни в интернет могат да се купят за жълти стотинки. Ето един такъв пример даде Богомил Шопов, блогърът Богомил Шопов- Бого, по-познат в мрежата като Бого. Кой купи личните данни за жълти стотинки? Добър ден Бого.
Богомил Шопов: Добър ден.
Водещ: Всъщност цифровите права са нещо много важно. Цената на личните ни данни като че ли може да изкриви до неузнаваемост картината.
Богомил Шопов: Така е. За съжаление.
Водещ: До колко е социална една мрежа, в която личните ни данни наистина могат да се купят за жълти стотинки и изобщо нека на кратко да припомним на нашите слушатели ти всъщност какво направи и купи данните на 1 милион?
Богомил Шопов: Точно така. Тази социална мрежа, за която говорим, тя не е известна с това, че се грижи за данните на своите потребители, така че това не трябва да ни учудва. И всъщност историята е следната – докато се пробвах из интернет да търся разни неща, попаднах на оферта, в която продавач продаваше данните на 1 милион и 100 хиляди потребители в тази социална мрежа. За сумата от 5 американски долара. И аз се направих на любопитен и си купих да видя просто дали наистина има някакви данни вътре в този файл. И се оказа истина. Имаше данните на много потребители на социалната мрежа. Включително имена, имейли и идентификатора на самата социална мрежа, с която можеше да бъде намерен самия човек. Т.е. линка към профила на човека.
Водещ: И защо социалната мрежа ти забрани да споделяш това дори в блога си?
Богомил Шопов: Ох, ами причините могат да бъдат много. Първо, за да не бъде възпрепятствано така да го наречем разследването, което те уж водят, което според мен не е така. Второ заради това, че в момента тази социална мрежа има няколко дела за изтичане на лични данни в ЕК. И третата причина, на мен която ми хрумва, е това, че те могат, в момента имат разбира се финансови проблеми и инвеститорите могат и да не са доволни от нов скандал, с лош скандал разбира се, с намесено тяхното име.
Водещ: Сега ще те помоля да чуеш какво мислят хората за тази социална мрежа, защото имам усещането, че ти си кореспондираш с някаква калинка от Фейсбук. Нали то стана нарицателно през седмицата това име. С Ивайло Пеев попитахме младите хора какво е социалната мрежа според тях. Първо да цитирам на страницата отговорите. Най-тривиалната социална мрежа според Диана Тонева. Място, където се предполага, че можеш да кажеш нещо без да, което бързо ще стигне до повече хора. Фейсбук – виртуалният вариант на агент от ЦРУ според Росен Шарков. Стоян Нешев е написал, че Фейсбук е мъжко лице, което те гледа право в очите, с татусите и публикациите там са прости, ясни и разбираеми за всички. Със сигурност свободата на мнението в случая е интерактивна. Ето какво казаха пък други млади хора прд Ивайло Пеев.
Ивайло Пеев: Какво е Фейсбук? Медия, платформа за манипулация, политическа пропаганда, рекламен инструмент? Преди време излезе новината, че данъчни дебнат фейсбук статуси за похвалили се с големи материални придобивки. Това ни кара да си поговорим за сигурността в социалната мрежа.
Гражданин: Фейсбук всъщност е доста опасен и трябва да внимаваме какво споделяме, какво си пишем, какви съобщения и какви публикации правим.
Гражданин: Хората трябва да внимават какво публикуват.
Гражданин: Много крадена информация и много злоупотреба с личните данни на хората.
Гражданин: За мен е много опасен, защото наистина няма никаква защита върху личните данни.
Гражданин: Абсолютно не са защитени хората във Фейсбук.
Гражданин: Имаше един експеримент в Белгия, в Брюксел. Един мъж беше разпънал една бяла шатра и се представяше за гадател. Пусна на едно момиче пин кода на кредитната и карта цифра по цифра и той каза – ето сега нека да Ви разкрия тайната на моите магически способности. Една завеса падна и отзад едни хора, ровещи се във Фейсбук с всичката изтичаща информация от там. Фейсбук трябва да бъде по-обзопасен мъничко.
Гражданин: Не е защитен Фейсбук. Изключително много щети могат да бъдат нанесени върху нечий живот.
Гражданин: Да, крадат се пароли. На мен лично да ми крали паролата и са ми влизали във Фейсбик.
Гражданин: Хората нямат Фейсбук култура. Могат да те купят и продадат там без да се усетиш.
Ивайло Пеев: Тогава при всички тези рискове, какво ни кара да бъдем в социалните мрежи и да не можем без Фейсбук?
Гражданин: Това е книга за личността. Ти показваш своята личност, някой ще я хареса и ще иска да комуникира с теб.
Гражданин: Най-много положителни страни – първият протест в България, организиран във Фейсбук, се състоя и това много ме зарадва. Имаше протести в Гърция и бяха излезли с плакат – тихи да не събудим българите. Мисля, че българит се събуждат.
Гражданин: Комуникация, журналистиката е комуникация, медията е комуникация. Няма как без нея. Създаване на новини. Създаване на организации, младежки.
Гражданин: Фейсбук е един невероятен рекламен инструмент. В него за един предприемчив ПР се отварят невероятни възможности.
Гражданин: Според мен Фейсбук е политически инстримент. Всички сме свидетели дори на кампанията на Барак Обама във Фейсбук, която беше доста успешна. Нашите политици също се опитват да следват неговия пример, но според мен неуспешно до момента, защото засилват активността си само преди избори.
Гражданин: Според мен Фейсбук е новият световен мегдан, клюкарница и новинарница. Няма как. Където има клюки, там има и новини. Някои фалшиви, някои абсолютно истински.
Гражданин: Фейсбук е медия безспорно.
Ивайло Пеев:Клюка или новина са постовете във Фейсбук?
Гражданин: Ами някои са клюки, някои са новини. Смисъл във Фейсбук – много, много клюки. Новини за съжаление някои фалшиви. Не знаеш. Объркваш се на какво да вярваш.
Гражданин: Има много медии, които самите те вече са си намерили място във Фейсбук и те си отразяват вече новините там.
Гражданин: За мен фейсбук е проводник – проводник на идеи, проводник на новини, проводник на поведение. До колко това поведение е добро или лошо, новините – добри или лоши, не можем да кажем със сигурност.
Гражданин: Трудно е да различиш истина от измама. Фейсбук не успява да го прави. Всъщност той попадна в мрежата на мнимата журналистика.
Гражданин: Фейсбук е медия, да. Тя е по-добра от другите медии може би, защото хората могат да я използват по-лесно и по-бързо. Тъй като, влизайки от телефоните си, те за секунди имат информацията, от която се нуждаят.
Гражданин: Фейсбук може да се причисли точно към тази четвърта власт.
Гражданин: Фейсбук е наистина новата медия, която може би ще промени света. Още повече с още по-бързи темпове.
Гражданин: Не смятам, че фейсбук е медия. По-скоро е мястото, където другите медии намират израз.
Гражданин: Все по-малко хора четат вестници и книги, а Фейсбук е във всички домове и достъпен за всички. Няма как просто.
Гражданин: Много повече хора стоят пред интернет, отколкото пред телевизора, или пък да слушат радио, или пък да четат вестник. За жалост е така и тенденцията е такава.
Водещ: Ето за това е важно цената на личните ни данни във Фейсбук да е ясна. Бого, от къде те цитираха най-често? От кои медиите те цитираха по света най-често? Може би немските, защото традиционно критични са по отношение на цифровите си права немците.
Богомил Шопов: Ох, трудно е да се каже, понеже вчера беше някаква лудница. Руски медии, американски, немски, немско говорящи, швейцарски. Беше наистина световен отзвук, което ме радва от една страна, защото с еобръща огромно внимание на проблема с правата на потребителите. Не се изтъква информацията, че някой е направил нещо, а се обръща повече внимание на това, че…
Водещ: На смисъла.
Богомил Шопов: На смисъла, точно така, което мен много ме радва. И българските медии разбира се. Те подеха доста голяма част от инициативата да се разпространи тази информация навсякъде.
Водещ: Ами да се надяваме, че ще променим смисъла. То така става. И даже може би щ променим и идеята Фейсбук да бъде анонимна журналистика, защото това крие много сериозни рискове.
Богомил Шопов: Вече въпросът е наистина сложен, но трябва да накараме Фейсбук ние като потребитли да се грижи много по-добре за нашите лични данни. Например, ако искаме да си махнем акаунта от Фейсбук, те наистина да изтрият данните за нас, а не…
Водещ: Те да стоят някъде в сървърите.
Богомил Шопов: Имаше една карикатура да ги съхрани някъде на Марс и после да ги използва по някакъв начин.
Водещ: Много ти благодаря. Богомил Шопов, Бого от Чехия с коментар за урока, открития урок, който изнесе по повод сигурността на личните ни данни. Господин Спасов, трудни ли ще бъдат от тук насетне взаимоотношенията между медиите и Фейсбук и изобщо редно ли е вече да говорим и за някакъв регламент, неписан разбира се?
Орлин Спасов: Е, за Фейсбук, както видяхте и от анкетата, която сте направила, може да с екаже всичко. И да е вярно на всичкото отгоре. Виждате, имаше и критики, имаше и похвали. Това всъщност е един много голям сайт, един паралелен интернет, дори бихме могли да кажем.
Водещ: Все пак мястото за гражданското общество.
Орлин Спасов: Разбира се. Но това е просто една среда. Ако гражданското общество е достатъчно активно, то ще намери и други среди. Просто Фейсбук сам по себе си не може да реши никакъв проблем. Това просто е едно улеснение, бих казал на комуникацията. Така че медиите ще бъдат вътре. Няма никакво съмнение. Но бих искал да добавя нещо, което ми се струва важно към това, което много интересната и полезна акция на господин Шопов постига като ефект. Именно увеличаването на съзнанието, че самите големи корпорации в интернет трябва да се грижат за сигурността на своите потребители. Това разбира се е така и е полезно, но има и един друг аспект и той е свързан с това, че самите потребители трябва да се грижат за своята сигурност.
Водещ: Ами като стават журналисти, това е част от журналистиката. Отговорността.
Орлин Спасов: Особено журналисти. Съвсем наскоро попаднах на един много интересен дебат, който се води в Германия във връзка с така нареченото пост приватно общество. Общество, в което вече н може да има гарантиране на защитата на лични данни и инициаторите на тази дискусия правят много интересни предложения. Те, в следствия на един анализ, който реализират, стигат до извода, че в крайна сметка личните данни в интернет винаги ще бъдат уязвими, тъй като винаги има хакери.
Водещ: Но трябва да бъдат пазени.
Орлин Спасов: Разбира се, но голямата отговорност трябва да се прехвърли върху образованието и обучението на хората, които използват интернет.
Водещ: Значи днес останаха секунди, за да кажа не само „бъдете свободни”, но „бъдете и отговорни”. 15 до 17 – Будните срещу спящите.