Стратегическо партньорство между „Делтасток“ и румънската „Карпатика Инвест“

"Делтасток" АД I Росица ИВАНОВА I 30.06.2010

Инвестиционният посредник „Делтасток“ АД обявява подписването на договор за стратегическо партньорство с румънския инвестиционнен посредник „Карпатика Инвест”.

Инвестиционният посредник „Делтасток“ АД обявява подписването на договор за стратегическо партньорство с румънския инвестиционнен посредник „Карпатика Инвест”. ИП „Карпатика Инвест” е основан през 1996 като част от финансова група „Карпатика”, която управлява още: Търговска банка „Карпатика“, Застрахователните компании „Карпатика Асиг“ и “Карпатика Лайф“, Доверително управление „Карпатика Асет Мениджмънт“ и др. Днес „Карпатика Инвест“, с капитал от 13 680 800 RON, е един от топ 10 брокерите в Румъния, по данни на румънската фондова борса.

Сключеното стратегическо партньорство между двете компании води до разширяване портфолиото от услуги на всяка от тях. Клиентите на „Делтасток“ вече ще имат възможност за пълен достъп и до Букурещката фондова борса, докато търгуващите през „Карпатика Инвест“ ще могат да търгуват валута (форекс), злато, сребро и договори за разлики върху акции, индекси, борсово търгувани фондове (ETF) суровини и петрол с „Делтасток“ на повече от 20 финансови пазари и фондови борси в Европа, САЩ, Азия и Австралия.

Клиентите на „Карпатика Инвест“ ще имат достъп до международните финансови пазари чрез професионалната платформа за търговия на „Делтасток“ – Delta Trading™, която предоставя възможност за сключване на сделки при високо ниво на сигурност, стабилност и интуитивен интерфейс.

Владимир Кисьов, мениджър на отдел „Бизнес развитие“ в „Делтасток“ АД, е убеден, че партьорството между двете компании е от взаимен интерес за тях, поради очаквания синергетичен ефект при комбиниране познаването особеностите на румънския пазар от страна на „Карпатика Инвест“ и дългогодишният опит на „Делтасток“. Той изразява още увереност, че сключеното партньорство ще спомогне за бързото нарастване пазарния дял на “Делтасток“ АД в Румъния.

Адриан Чиудин, мениджър на отдел „Капиталови пазари“ в „Карпатика Инвест“, определя като най-важното в сключеното стратегическо партньорство възможността, която румънската компания получава да предложи на своите клиенти опцията да търгуват с нови инструменти, с което да диверсифицират своите инвестиционни портфейли.

За повече информация

ИП „Делтасток“ АД
Име: Росица Иванова
E-mail: r.ivanova@deltastock.com
Тел: + 359 2 811 50 50

Информация за „Делтасток“ АД:

“Делтасток“ АД е основана през 1998 г. и предлага на своите клиенти широка гама професионални инвестиционни продукти и услуги. Компанията притежава пълен лиценз от Комисията за финансов надзор (КФН) и е вписана в регистъра на финансовите институции към Българската народна банка (БНБ). “Делтасток“ АД чието седалище е в София, оперира чрез регулирани по MiFID (Директива на ЕС 2004/39/EC) клонове в Лондон, Мадрид и Букурещ, като има клиенти от над 70 страни.
“Делтасток” АД предлага на своите клиенти възможности за търговия с валута, благородни метали, над 1000 ДЗР върху акции, индекси, борсово търгувани фондове (ETF), фючърси на суров петрол, стоки и др. Минималната сума за отваряне на сметка е 200 BGN,100 USD, EUR, GBP, CHF или 15 000 JPY. Платформата Delta Trading™ съчетава възможностите за търговия с фиксирани и променливи спредове в модула за търговия Level2 (ECN/STP) при спред от 0.1 пипс.
За повече информация относно „Делтасток“ АД, моля посетете нашия сайт www.deltastock.bg.

iZone.bg раздаде награди на печелившите в играта „iZone Happy Hour”

София, България, 30 юни 2010 г. Актуалният онлайн магазин за преносими компютри, дигитална електроника и аксесоари, iZone.bg, награди спечелилите в играта „iZone Happy Hour”.

Стратегическо партньорство между „Делтасток“ и румънската „Карпатика Инвест“

Инвестиционният посредник „Делтасток“ АД обявява подписването на договор за стратегическо партньорство с румънския инвестиционнен посредник „Карпатика Инвест”.

Маратон от научни кафенета започва тази седмица в София

Британски съвет I 29.06.2010

30 юни, 18.30 ч.: Къде се бави водородният транспорт – водородът е идеалното гориво, но защо все още не го използваме

01 юли, 18.30 ч.: Странен дъжд или за какво пее Принс в “Purple Rain” – художествена измислица ли е лилавият дъжд или природен феномен

02 юли, 18.30 ч.: Невромаркетинг – защо дадена реклама по телевизията Ви въздейства, а друга подминавате с пренебрежение

Ударна доза популярна наука предлагат в началото на лятото Британски съвет и Форум „Демокрит”. В тази нетипично хладна лятна седмица почитателите на Café Scientifique ще могат да гледат и участват в мини-маратон от три научни кафенета, които ще се проведат в сградата на Британски съвет в София.

На култовия 1-ви юли, вместо Джулай морнинг /юлска сутрин/ можете да се насладите на Джулай ивнинг /юлска вечер/ с метеороложката Магда Божкова, която ще ни разкаже за какво пее Принс в “Purple Rain” – художествена измислица ли е лилавият дъжд или природен феномен.

На 30-ти юни химикът Божидар Стефанов ще търси отговора на въпроса защо се бави водородният автомобил, след като водородът е идеалното гориво. На 2-ри юли невробиологът Стилиян Георгиев и преподавателят по маркетинг Станимир Андонов ще обяснят как се използват функционалният ядрено магнитен резонанс и електроенцефалографията за целите на рекламата – или с други думи защо дадена реклама по телевизията Ви въздейства, а друга подминавате с пренебрежение.

Национален Tattoo Fest Sofia 2010

Тази година Tattoo fest Sofia ще се проведе на 2 октомври в зала "Христо Ботев". Планираме да започнем рано сутринта и до късно вечерта да можем да се срещнем, да поработим, да порисуваме и да се забавляваме заедно.

Shell и Макдоналдс откриха шести общ комплекс в България

AMI Communications I 29.06.2010

София, 29 юни 2010 г. – Днес премиерът Бойко Борисов присъства на откриването на търговски комплекс Shell и Макдоналдс Студена – шести съвместен обект на двете компании в България. Комплексът се намира на новата отсечка на магистрала Струма, на 7 км от разклона за Перник в посока Гърция.

Официални гости на откриването бяха министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев, посланикът на САЩ в България Н. Пр. Джеймс Уорлик, посланикът на Великобритания Н. Пр. Стийв Уилямс и посланикът на Холандия
Н. Пр. Карел Ван Кестерен.

“Това е стратегическо място за българския и за европейския транспорт, тъй като е част от Общоевропейския транспортен коридор номер 4. Развитието на пътната инфраструктура в България ще отвори нови възможности за подобни инвестиции”, коментира министър-председателят.

Oбектът е изграден в съответствие с последните стандарти на двете компании. За да обслужи натоварения трафик на международния път, Shell Студена е оборудвана с 2 високодебитни ТИР колонки. Комплексът разполага и с магазин, ресторант Макдоналдс и McCafé, които предлагат богат асортимент от продукти и услуги и денонощно обслужване. С откриването на обекта се създават 60 нови работни места.

От 1 юли Макдоналдс става партньор на Shell в България в дългосрочната програма за лоялност SMART. Клиентите на Макдоналдс в 5 избрани ресторанта ще могат да събират SMART точки, които след това да заменят за широка гама от продукти от SMART каталога на Shell. Точките може да се обменят и срещу продукти на Макдоналдс в петте обекта, сред които и Shell и Макдоналдс – Студена.

“За пореден път Shell и Макдоналдс обединяват усилия, за да предложат удобство на своите клиенти и да им осигурят най-доброто обслужване и още по-богат избор”, заяви Камелия Славейкова, изпълнителен директор на Shell България.

Партньорството между Макдоналдс и Shell започва през 1997 г., когато двете компании откриват първия си съвместен търговски обект под един покрив в България. Към момента в страната има шест подобни комплекса с общо 358 служители (81 в Shell и 227 в Макдоналдс). През 2009 г. двете компании спечелиха годишното отличие на Hewitt за “Най-добър работодател” в България, а тази година отново се наредиха сред трите най-добри работодатели в Централна и Източна Европа.

“Макдоналдс и Shell са познати като социално отговорни компании и отлични работодатели в България, които инвестират в откриване на нови работни места и си сътрудничат успешно с местните общности. Като добри съседи двете компании ще изградят детска площадка в село Студена, което се намира в близост до комплекса”, каза Иван Лисиков, управляващ директор на Макдоналдс България.

За повече информация: 

Ралица Станева, AMI Communications, T: 02 989 5115
M: 0886 634 580, E: ralitsa.staneva@amic.bg 

Shell и Макдоналдс откриха шести общ комплекс в България

Официални гости на откриването бяха министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев, посланикът на САЩ в България Н. Пр. Джеймс Уорлик, посланикът на Великобритания Н. Пр. Стийв Уилямс и посланикът на Холандия Н. Пр. Карел Ван Кестерен.

Хранене-фитнес семинар с BelchoHristov.Com

Фитнес семинар BelchoHristov.Com - София е за всеки, който иска да чуе лекция на тема “ХРАНЕНЕ” водена лично от лектор-лицензиран фитнес консултант с богат личен и практически опит с фитнес клиенти, от лектор, създал най-добрият корпоративен блог за България, по оценка на публиката!

Хранене – фитнес семинар с BelchoHristov.com

Фитнес семинар BelchoHristov.Com- София е за всеки, който иска да чуе лекция на тема “ХРАНЕНЕ” водена лично от лектор-лицензиран фитнес консултант с богат личен и практически опит с фитнес клиенти, от лектор, създал най-добрият корпоративен блог за България, по оценка на публиката! Ако сте се уморили от изтощителни и неефективни диети, ако мислите, че е крайно време да започнете да се чувствате страхотно в красиво и силно тяло, значи на 15-ти юли просто трябва да сте там и да разберете отговорите на всичките си въпроси!

8 основи за ефективна държавна политика за социалните медии

в. InfoWeek | 28.06.2010

Добрите практики 3а привличане на гражданите от държавните агенции чрез социалните мрежи още не са популярни заради новостта им

Държавните институции се стремят да работят по въпроса "срещайте се с хората там, където са", като 3а целта служителите им се включват в социалните мрежи. Но задачата 3а създаването на политики 3а намаляване на рисковете, които подобни инструменти могат да крият, е тежък и сложен процес. "Създаването на политика 3а използването на социалните мрежи 3а целите на държавните агенции не е лесна Задача", се казва в изводите от наскоро проведено проучване от технологичния център на американското правителство Center for Technology in Government (CTG) към щатския университет в Олбъни, Ню Йорк. "Такава политика не само трябва да включва непрекъснато променящата се медийна среда на социалните мрежи, но също така и да е адекватна на различните начини, по които държавните служители ползват тези инструменти в своята работа."
Съществуват доста примери 3а ефективни начини, с помощта на които държавните агенции привличат гражданите чрез методите на социалните мрежи. Тези добри практики са все още сравнително нови и не особено популярни сред преобладаващото мнозинство държавни институции, сочат данните от проучването.
В него са обхванати 26 официални документа, регламентиращи дейността на социалните мрежи, които са анализирани заедно с резултатите от проведени интервюта с 32 държавни служители, вече ползващи инструментите на социалните мрежи. От CTG са избрали осем основни елемента, с които описват ползата от социалните медии.
Те включват: достъп на служителите, контакти с клиентите, допустими граници на ползване, контрол на служителите, съдържание, сигурност, правни аспекти и граждански контрол. Тъй като тези елементи не обхващат всички възможни аспекти (ръководството е част от по-голям проект, работата по който продължава и е с фокус върху използването на социалните мрежи от държавните институции), те могат да се разглеждат основно като отправна точка.

1. Достъп на служителите до социалните мрежи

До неотдавна до сайтовете на социалните мрежи бе ограничаван достъпът. Но границите между личните, професионалните и официалните контакти вече се сливат и стават нещо обичайно. Това, от друга страна, повдига въпроса дали на служителите трябва да им се позволява достъп до социалните мрежи и дали интернет контактът е един от начините 3а постигане на успех.

2. Конктакти с клиентите

Тук се имат предвид създаването, поддръжката и потенциалното изтриване на контактите в социалната мрежа. Липсата на политика в тази сфера може да се отрази в случаите, когато дадена институция не е наясно с това, какви видове контакти се създават, поддържат или закриват от техните служители – било то 3а лични, или професионални цели – е един от изводите в проучването. Различни са стратегиите на институциите, сочат данните от доклада на CTG: някои изискват одобрение от един служител, който обикновено е началникът на информационния отдел; докато други институции изискват одобрение от повече от един служител.

3. Допустими граници на ползване

Такава политика обикновено очертава позицията на дадена организация относно това, как нейните служители се очаква да ползват ресурсите, какви са ограниченията 3а личното ползване и последствията в случай на нарушаване на правилата. Дванадесет от разгледаните в проучването на CTG политики и ръководни принципи се отнасят до тези специфични проблеми, като мнозинството от тях ползват вече съществуващи политики с вече установени принципи на ползване на обичайните електронни и информационни източници като телефони, компютри и интернет.
Това е вероятно една от най-обсъжданите "тъмни" зони в политиката на социалните мрежи – се казва в проучването – и е трудно да се направи ясно разграничение между ползването им 3а професионални и лични нужди. Например, даден служител може да е приятел във Facebook с генералния директор на друга организация, да води с него лични разговори онлайн 3а общи интереси, при които няма как да се направи разлика между личните и професионалните теми. "Но в същото време, дали може да се твърди със сигурност, че тези разговори допринасят 3а затвърждаването на професионалните взаимоотношения?" – се пита по-нататък в анализа.
Някои организации прилагат следната политика: "Социалните мрежи се ползват 3а корпоративни цели, а не 3а лични нужди".
Други, като щатските военновъздушни сили например, са възприели по-свободна трактовка и насърчават хората си да мислят 3а себе си като 3а дежурни 24 ч., седем дни в седмицата, когато ползват социалните мрежи. Други предлагат ползването от служителите да става в допустими граници 3а професионални нужди, да има наблюдение от супервайзори, а не да се прилага еднаква политика към всички служители.

4. Контрол на служителите

Преобладаващата част от организациите възприемат съществуващите политики или като директно ги цитират, или като прилагат линкове или референтни номера на съответните политики, които определят кое в поведението на служителите е "правилно" и кое – "грешно". В резултат се определят последствията в случай на нарушение. Обаче нито една от разгледаните в проучването политики не е директно адресирана към последствията в случаите на неуместен контрол върху личните страници в социалните мрежи, става ясно от анализа на CTG.

5. Съдържание

Въпросите относно това, кой има право да качва съдържание в сайтовете на официални организации и кой носи отговорност 3а коректността на това съдържание, се поставят сравнително често в интервютата, проведени от CTG. 14 от разгледаните документи имат отношение в една или друга степен към управлението на съдържанието. В повечето случаи създаването на съдържание се предоставя на отдела или на служителя, който е създал акаунта, съвместно с началника на информационния отдел, който отговаря 3а точността на публикуваната информация и съответствието й с принципите и правилата на съответната социална мрежа.
Все повече служители се ангажират с работни дискусии, свързани със сайтове като GovLoop и Linkedln, като правят онлайн коментари по свързани с работата им теми от външни 3а организацията блогове. Десет от 26 политики просто инструктират служителите си винаги да използват стандартен отказ, чрез който се избягва обвързва пето им с мнение и съдържание, различно от официалната позиция на организацията.

6. Сигурност

Организациите се стремят да развият и внедрят добрите практики, 3а да гарантират сигурността на данните и техническата си инфраструктура в светлината на новите изисквания на потребителите, технологиите и връзката им със социалните медии. Някои от 26-те политики са с фокус именно върху проблемите на сигурността в социалните мрежи, докато други ползват по-общи формулировки. Някои компании например заявяват следното: "Където е подходящо, местната политика 3а ИТ сигурност трябва да се прилага към всички видове социални мрежи и статии". Други изразяват загрижеността си в по-конкретни аспекти. Два са основните проблеми, които се описват в политиките и които са обект на анализ и дискусии в интервютата – това са техническите и поведенческите аспекти на този тип комуникации. Технологичната гледна точка, която се засяга в цитираните политики, се свързва основно с проблемите със сигурността на паролите, функционалностите, дейностите по автентификацията на идентичността, извършвани чрез обществената инфраструктура, както и сканирането 3а вируси. 15 от тези политики включват специфични изисквания – като това, потребителите да поддържат сложни пароли; само някои изискват специално предназначени потребителски имена и пароли 3а достъп до акаунти в социалните мрежи. Две от анализираните политики подробно описват как прикачените файлове да се сканират с антивирусни програми, преди да бъдат качени в интернет от името на съответната държавна институция.

7. Правни аспекти

Докато някои политики на държавните интституции прилагат общ подход към правните аспекти – чрез общи текстове, в които се Заявява, че от всички служители се изисква да спазват законите и разпоредбите – без да се пояснява кои от тях са приложими, други се отнасят до прилагането им в специфични правни сфери като пиратство, свобода на словото, управление на архивите, достъп до информация и др. Много организации се занимават с проблемите на управлението на архивите и ограниченията на достъпа до тях, но малко са онези, които обръщат специално внимание на изнасянето на архивни документи и записи. Има се предвид как да се предотврати Загуба на съдържание при ползване на социалните мрежи.

8. Граждански контрол

Ползването на двустранната онлайн обществена комуникация от държавните институции и гражданите е сравнително ново явление. Организациите трябва да решат, дали да позволят такъв тип комуникация и как да се справят с тази нова задача. "За онези организации, които искат да имат обратна връзка от гражданите чрез официалните си сайтове в социалните мрежи, често се прилагат правила 3а приемлив контрол", се казва в проучването.
На първо място сред осемте елемента, необходими 3а създаването на ефективна политика на държавните институции спрямо социалните медии, от CTG поставят основните Задачи пред институциите, които току-що навлизат в тази сфера. Това означава да се определят целите, да се създаде екип, да се набележат практиките, които вече ползват инструментите на социалните медии и да се обсъдят конфликтите и несъответствията между съществуващите и предлаганите практики и процедури.

***

Равносметки и изводи

Съществуват много примери за ефективни начини, с помощта на които държавните агенции привличат гражданите чрез методите на социалните мрежи. Те включват достъп на служителите, контакти с клиентите, допустими граници на ползване, контрол на служителите, съдържание, сигурност, правни аспекти и граждански контрол. Тъй като тези елементи не обхващат всички възможни аспекти (ръководството е част от по-голям проект, работата по който продължава и е с фокус върху използването на социалните мрежи от държавните институции), те могат да се разглеждат основно като отправна точка.
Ето какви са и главните въпроси, които налага използването на социалните мрежи в държавната администрация:
дали на служителите трябва да им се позволява достъп до социалните мрежи и дали интернет контактът е един от начините за постигане на успех;
какви видове контакти се създават, поддържат или закриват от служителите на държавните институции;
може ли да се твърди със сигурност, че разговорите онлайн (във Facebook, например) допринасят за затвърждаването на професионалните взаимоотношения;
кой има право да качва съдържание в сайтовете на официални организации и кой носи отговорност за коректността на това съдържание. За ефективна политика в областта на социалните медии, в държавата трябва да се определят целите, да се създаде екип, да се набележат практиките, които вече ползват инструментите на социалните медии, и да се обсъдят конфликтите и несъответствията между съществуващите и предлаганите практики и процедури.

Стр. 6-7