в. 24 часа | 13.04.2012

Само една седмица остава до десетата церемония по връчването на Годишните Музикални Награди на БГ РАДИО за 2012 година. Най-голямото събитие за българската поп и рок музика за годината ще се проведе на 22 април 2012 г. в Зала 1 на НДК и ще отбележи старта на нов сезон в българската музикална история. В Световния Ден на Земята, избран за дата на церемонията, ще започне Нова мечта – свежо начало в съвременната българската поп и рок музика. Новото начало идва и с надеждата, че в този ден и със силата на българската музика, ще променим начина, по който се грижим за планетата Земя.
Новият музикален сезон ще стартира с десетите поред годишни награди на БГ РАДИО, а мотото на събитието е Нова мечта. Утвърдени имена от сцената на Годишните Музикални Награди на БГ РАДИО ще представят новите лица и бъдещи гласове в специални съвместни изпълнения на някои от най-големите си хитове и новите песни на младите артистите. Част от тях са вече потвърдилите Миро и Дивна, Васил Найденов, Графа, Мария Илиева, БТР, които ще представят млади артисти, а скоро предстои и пълният списък с изпълнители.
Паралелно със старта на кампанията за Годишни Музикални Награди на БГ РАДИО 2012, радиото представя и новото си лого. Целта не е драстична промяна на добре познатото лого на БГ РАДИО, а нов – едновременно модерен и класически, изчистен и осъвременен дизайн. Новият корпоративен имидж на радиото отразява идеално развитието на най-българската медия. Елементите и обновеният цвят на новото лого затвърждават .отличителните белези на БГ РАДИО – качествена българска музика, класически формат, отлична разпознаваемост сред публиката и лесна приспособимост към новите технологии и изисквания на медийния свят в наши дни.
На 22 април л 2012 на сцената на НДК ще излязат най-заслужилите български изпълнители и : музиканти за едновременно 2010 1 и 2011, защото миналата година вместо церемония медията отбеляза юбилейния си рожден ден с голям концерт. На сцената ще стъпят тези, които слушателите на БГ РАДИО са избрали чрез гласуване на www.bgradio.net.
Водещи на музикално шоу ще бъдат Любо и Орлин Горанов.
Годишните Музикални Награди ha БГ РАДИО 2012 ще се проведат в зала 1 на НДК на 22 април и ще се излъчат по bTV и CITY TV. Билети за церемонията се продават на касата на Ticketpro в билетния център на НДК в мрежата на Tiketpro.
Годишните Музикални Награди на БГ РАДИО 2012 се реализират с подкрепата на Vivacom, BMW България и Застрахователно АД "ВИКТОРИЯ" и с медийното партньорство на CITY TV, bTV и сп. Блясък и Story. Vivacom подкрепя наградите за четвърта поредна година благодарение на своята програма VIVACOM фонд, чиито основен приоритет е развитието и обогатяването на културния живот в страната.

Стр. 20 

BSS Media I 26.01.2012

Радиостанциите Веселина, Витоша, Меджик ФМ и The Voice вече са под управлението на 39-годишния медиен експерт

Програмните екипи на четирите радиостанции на BSS Media Веселина, Витоша, Меджик ФМ и The Voice вече са управлявани от журналиста Емил Кирилов.

Познат най-вече като актуалния „глас“ на Нова телевизия, Емил Кирилов има дългогодишен опит в медийния бизнес. Кирилов е бил радиоводещ в FM+ и Тангра и музикален директор в MAD TV.

Новият програмен директор на BSS Media има бакалавърска степен от Нов български университет по специалност „Масови комуникации и журналистика“. В сферата на професионалните му интереси са и телевизионната и музикалната видео продукция.

„Предизвикателство и отговорност е да работиш за наложени медийни брандове като Веселина и Витоша – дългогодишната преданост на слушателите задължава неимоверно. Брандът The Voice има верни и емоционални фенове, което е страхотен стимул. Потенциалът на Меджик ФМ предстои тепърва да се разработва.“, сподели новият програмен директор на BSS Media.

в. Сега | Мария КОЙЧЕВА | 17.01.2012

Валери Тодоров завършва специалност "Радио" на Факултета по журналистика на Софийския университет "Климент Охридски" през 1981 г. От същата година започва работа в Главна редакция "Международна информация" на програма "Хоризонт" на БНР. Бил е водещ на новини и обзорни предавания. След конкурс от януари 1993 до октомври 1997 г. е кореспондент на БНР и БТА в Москва. След края на кореспондентския му мандат става редактор и водещ на вечерното обзорно предаване "Нещо повече" на програма "Хоризонт", след това става директор на програма "Хоризонт". През януари 1999 г. се връща в Москва като кореспондент, този път на националната телевизия, а след това отново на БТА, където остава до април 2006 г. До избирането му за генерален директор на БНР е директор на дирекция "Радиоразпръскване" в радиото.

- Г-н Тодоров, с решение на Министерския съвет бюджетът на радиото за 2012 г. беше намален със 7 млн. лв. и ще бъде 42 млн. тази година. Как ще се справите с орязаната субсидия?

- Закрихме част от балканските си кореспондентски пунктове, преминаваме и към оптимизиране на някои от излъчванията. От 1 февруари предвиждаме да спрем предаването на къси вълни. Уведомили сме всички държавни и частни организации, които са свързани с този процес. Разбира се, предприемаме и вътрешноорганизационни мерки, промени в структурата и организацията на работа, които да ни позволят да покрием драстичното намаляване на бюджетната субсидия. Важно е да се отбележи, че през последните 4 г. предприехме драстични вътрешни реформи, които ни позволиха да запазим финансовата си стабилност и едновременно с това да излезем на позиции като програмен и технически лидер в областта на радиото. Така че реформите, които предстоят, не са започнати от днес и няма да спрат до утре.

- Какъв е броят на слушателите ви в чужбина?

- Не мога да ви дам конкретни цифри, но годишно получаваме над 20 000 писма от места в чужбина, където се приема нашият сигнал от радио "България" на различните езици. Създадохме в интернет 11 страници на 11 езика, тоест подготовката ни към новите технологии започна доста по-рано.

- Реален заместител ли е интернет?

- Въпросът е за съотношението между традиционната аудитория и хората, които ползват новите формати. Ние насърчаваме преминаването към слушането на по-добро качество, каквото е интернет. Ще визуализираме радиото и нашата продукция и ще осигурим достъп до най-интересните ни архиви в областта на музиката, театъра. 60% от аудиторията, която влиза в интернет и чете 11-те езикови страници, е публика, която или работи в България, или това са семейства на българи, които вече не ползват активно български език и ние искаме да улесним контакта им. Това е голяма възможност, но ще жертваме част от традиционната аудитория. Може феновете в Латинска, Северна и Южна Америка да се разсърдят, но пък компютърът вече е част от ежедневието на всеки. А и решението за бюджета ни притиска и трябва да направим тази промяна.

- За последните пет години какъв е интересът в съседните страни към радиото и очаквате ли огорчение от страна на слушателите?

- Слуша се много активно. Ще ви дам за пример Албания. Когато сме пътували там, се е случвало да ни разпознават само по гласа. Ние закрихме само присъствието на кореспондентите, но ще осигурим алтернативно присъствие чрез стрингери. Въпреки това е много важно да има присъствие, защото процесите и тенденциите се улавят по друг начин. Ще се постараем да не се накърни информационната картина от това, че няма да има кореспонденти. Не е фатално, защото ние имаме чудесни взаимоотношения с колегите от радиата от съседните страни. В една или друга степен би било важно да имаме присъствие, но след като кризата не ни позволява да поддържаме тези пунктове, търсим възможности за оптимизация. Те ще доведат до реорганизиране на нашите ресурси във всички области, в които работим, затова се надявам да успеем да овладеем проблема с бюджета.

- Може ли да се каже, че спирането на къси вълни по-скоро е преход към по-високи технологии?

- Може да се каже, че късите вълни вече са остарял технически ресурс. Досега не сме ги спрели, защото тяхното излъчване е по заявка на държавата. Това са излъчвания за балканските страни, Европа и Америка. Има публика от Латинска, Южна и Северна Америка, която приема нашите сигнали. Но ние трябва да преминем към нови технологии. Още през 2007 г. поставихме този въпрос, но не беше ясно дали държавата ще използва този ресурс за цифровизацията или не, затова той остана дълго време под наше управление.

- Значи не сте притиснати само от намаления бюджет?

- Щеше да се забави още малко, защото не е само наша воля. Диапазоните са собственост на държавата и тя решава по какъв начин да се използват. Свиването на бюджета ни принуждава да обърнем внимание и да поставим въпроса и да прекъснем излъчванията.

- Получихте ли отговор и аргументи от Министерския съвет за сериозното орязване на бюджета на радиото?

- Не, нямам отговор. За съжаление не получихме нито мотив, нито аргументация за съкращаването на нашия бюджет. Това създаде недоволство вътре в радиото заради една очевидна несправедливост. Досега сме изпълнявали стриктно всички указания по бюджетната дисциплина. Преди 2 години, когато пак съкратиха бюджета с 10 млн., се справихме без лев задължение. Но всичко това е благодарение на реформите, които предприехме с изпреварване на събитията с две-три години, което ни позволи в условията на криза да запазим стабилност, да развием програмите, да открием нови регионални станции, без да искаме допълнителна субсидия и без да създаваме допълнително напрежение. Трябва да се различава програмата на обществените оператори от тази на частните. Ние имаме задължението да осигурим достъп до всички области на информацията, културата, музиката. За разлика от другите, които избират само един формат.

- Ще приключите ли и тази година без задължения?

- На практика бюджетът е върнат 5 години назад. Обременяват ни и увеличаващите се плащания към други партньори и засилващата се претенция към нас, защото в наше лице партньорите виждат държавата. Ще извършим нова модернизация на съоръженията в други диапазони, за да можем да гарантираме плащанията и да повишим ефективността и покритието с прехвърлянето към новите медийни платформи, каквато е интернет.

- Може ли да се говори за криза в националното радио?

- Не бих казал. Криза би възникнала, ако не се справим със ситуацията. В момента готвим разчетите и се надявам да се справим. Тежко е, когато за 2 години бюджетът се намалява с близо 17 млн. И това въпреки международното признание, което радиото получава. Нашата политика е ценена, а мнението ни е важно в региона. Преди година и половина създадохме нова регионална организация. Много от колегите в съседните страни приемат нашия модел на управление и технология на работа. Заради създалото се напрежение и липсата на мотив и аргументация в радиото възникна напрежение. Профсъюзни организации, регионалните ни структури, колеги от отделните програми поискаха да се организират протести и призоваха към стачка. Като медия с обществени задължения трябва да сме отговорни в условията на криза. Трябва да излезем от фронтовото мислене и да търсим всички възможности в една нова ситуация. Обидата идва от това, че в разстояние на 4 години непрекъснато извършваме реформи, които оптимизират работата, организацията и разходите. В резултат на това заплатите не са увеличавани в последните 4 години. С един такъв ход излиза, че всичко, което сме направили досега, е анулирано и започваме от начало. Има обида, но по-добрият вариант е да се търсят позитивни решения и да се гледа напред.

Стр. 14

в. Дума | Альона НЕЙКОВА | 14.01.2012

Надявам се информационната ни политика да не пострада от закриването на някои кореспондентски пунктове, казва генералният директор на БНР

- Г-н Тодоров, да започнем разговора с това, което засегна не само ръководената от вас институция, но и цялото общество. Можеше ли да не се съкращават кореспондентските пунктове на БНР в чужбина?

- Не сме съкратили всички кореспондентски пунктове, наложи се да го направим само в някои от балканските страни. Остават кореспондентските ни пунктове в две важни столици – в Москва и в Брюксел. Времената са трудни за всички и смятам, че режимът на икономии, който трябва да позволи на държавата да преодолее кризата, е добре да бъде един за всички. Би било прекрасно, разбира се, да сме с максимално присъствие във всички точки на света. Но мисля, че благодарение на стрингерите, които имаме в цяла Европа и по света, ще осигурим това, което досега сме получавали като информация чрез нашите кореспонденти. Надявам се информационната ни политика да не пострада от закриването на някои кореспондентски пунктове. Като кореспондент знам, че присъствието на място е много важно – оценката на събитията, погледът е съвършено друг. Това позволява да се постигне по-голяма дълбочина, по-силна аналитична оценка. А и елементът достоверност, който е много важен в нашата професия, винаги се свързва с присъствието на място. Но пак подчертавам – всичко това ще се постараем да покрием и да гарантираме с други гласове, с една по-широка картина. Така че се надявам и ви уверявам, че тази мярка няма да засегне информационната ни политика. Тя е принудителна, но не виждам нищо фатално да се е случило до този момент.

- Какво ще стане със съкратените журналисти в чужбина? Ще се върнат ли в България? Или не поемате ангажимент за тяхното бъдеще, след като престават да бъдат кореспонденти на БНР?

- Колегите по професия са журналисти – също както и аз, независимо че в момента съм генерален директор. Познавам добре и кореспондентската работа – бил съм почти 12 години кореспондент в чужбина, в доста трудна столица. Винаги съм казвал и за себе си, че моята професия е журналист, а не генерален директор. Мандатът на всеки неизбежно свършва. Кореспондентското място може би е едно от най-трудните в нашия занаят, защото човек съчетава много качества – той е представител на страната и на медията, едновременно е журналист и човек, който сам осигурява едно малко радио в чужда среда. Затова подобен опит е изключително важен и е добра школа за всеки. Вярвам, че колегите няма да изпитват затруднения при адаптацията си в страната. Смятам, че те имат своите професионални качества, които да им позволят да заемат мястото си тук и да бъдат полезни. Е, трябва да научат някои имена на появилите се нови личности, но това е част от нашата професия. Необходимо е непрекъснато да откриваме и да се адаптираме към новата среда, както и да имаме активно присъствие и следване на нашите информационни цели. Журналистите са посредник между обществото и властите и трябва чрез своята подготовка, опит, квалификация да се стремим да насочим аудиторията към това какво се случва, как се случва и защо се случва именно по този начин.

- Предстоят ли и други съкращения в БНР?

- Ще предприемем и следващи реорганизации в работата си. Тъй като у нас много се говори за реформи, бих искал специално да отбележа, че вече 4 години – от 2007 г. насам – извършваме реформа. Това позволи на БНР да заеме водещи позиции на пазара на медиите. Ние сме сред малкото, в лицето например на програма "Хоризонт", които отбелязват непрекъсната динамика на увеличаване обхвата на аудиторията. Това важи за всички наши програми, включително и регионалните ни медии, които са с водещи позиции по места. В момента БНР е безспорен програмен, технически и технологичен лидер на пазара. Поехме на свой гръб доста тежки функции, които държавата, предвид нелекия преход, може би пропусна да ни поръча. Те неведнъж бяха обсъждани в парламента. Една от задачите ни беше да осигурим по-силно покритие на нашите програми в граничните райони. По закон сме длъжни да излъчваме на всички видове платформи, на които може да се приема. Това е изискването към обществените медии. Затова аз не бих искал БНР да бъде сравнявано с която и да било друга медия. Някои си намират офис, правят радиовръзка, събират дискове и започват да излъчват. А БНР произвежда и издава култура. Освен това ние излъчваме на средни, дълги, къси и ултракъси вълни, както и сателитно, цифрово и в интернет. Толкова много функции са съчетани в едно.

- Под шапката на БНР са и 6 музикални състава…

- Всички те са водещи в своята област – и Симфоничният оркестър под диригентството на Емил Табаков, и Детският радиохор, ръководен вече повече от 50 години от неговия учредител акад. Христо Недялков, и Биг бендът под диригентството на Антони Дончев, и Оркестърът за народна музика, ръководен от Димитър Христов, ръководил ансамбъл "Пирин" и "Тракия", и вокалната група "Радиодеца", и Смесеният хор. Всички тези формации дават лицето на музикалния живот в България. Понякога чувам подхвърляния – не са ли ви излишни, или дайте да ги прехвърлим някъде. Но традиция е обществените медии в цял свят да поддържат такива състави. Нашата функция е да произвеждаме култура. Студио 1 на БНР е най-добрата концертна зала след зала "България".

- Мнозина ще завидят и на нивото на регионалните радиостанции на БНР.

- Искам да подчертая, че за разлика от колегите от някои радиа, които се представят като национални, всяка от нашите регионални медии е обществена и е с 24-часово излъчване на музика, информация, предавания. Същевременно събира, тиражира и издава и всичко най-интересно от културния живот, от фолклора, от всички области на регионалната култура. Виждате, има много голяма разлика. Едно е да консумираш и да тиражираш, друго е да създаваш, да произвеждаш, да издаваш.

- Какво ще стане, ако изведнъж не се договорите с телекомуникационния оператор и той престане да ви излъчва?

- Честно казано, не знам. Слава богу, сме изградили прекрасни професионални отношения с колегите и на тази база успяхме да компенсираме някои недостатъци в инвестиционната политика на телекомуникационния оператор. Пуснахме в действие 77 нови УКВ предаватели, предстои да заработят още 20, с което покритието в УКВ диапазона на страната ще достигне безпрецедентни цифри – някъде в рамките на 92-93 на сто. 100-процентно покритие не може да се осигури поради изключително сложния релеф на страната ни. Затова е необходимо паралелно покритие в други диапазони, каквито са например средните и дългите вълни. Тъй като БНР е част от системата за национална сигурност, сме единствената мрежа, която позволява веднага да се оповести населението в случай на бедствия и аварии. Имаме и други функции, затова не бих искал да се правят механични сравнения на БНР с други радиостанции. В буквален смисъл не сме пряк конкурент на нито една от търговските или частните вериги. Нашата водеща функция не е печалбата, а общественият интерес. Ние сме най-големият продуцент на музика, драматургия, радиодраматургия, особено продукция за деца. Така че нека всеки да държи своите ниши и въпреки кризата да се опитаме с достойнство да вършим своите задачи, без да пречим на останалите.

- Казахте, че БНР е безспорен лидер в радиоефира, което се потвърждава и от доста проучвания. Например миналата година излезе изследване, според което програма "Хоризонт", въпреки че има най-голяма радиоаудитория в страната, отново увеличи броя на слушателите си. В този ред на мисли защо БНР не се поощрява като отличник, а напротив, бюджетът му се съкращава?

- Въпросът не е към мен. Мога да кажа само, че осъзнавам трудната ситуация в страната, но в рамките на 2 години нашият бюджет се съкращава с близо 17 млн. лева. А това създава напрежение и сред хората. Не искам да внасям излишен драматизъм. Но не бива да смятаме, че реформите започват от нас и свършват с нас или започват от момента, в който някой е обявил, че започва реформа. БНР се реформира истински от 2007 г. и благодарение на това постигнахме стабилност. Пуснахме 2 нови регионални радиостанции, едната – Радио София, е и парламентарен канал, същевременно е изключително интересна програма, с много младежки дух, втората е Радио Видин, предстои да пуснем Радио Бургас. Смятам, че държавата трябва да си изработи информационна политика за съседните на страната територии. Подчертавам – територии, а не за държави, тъй като в повечето от тези територии пребивава българско население. И благодарение на БНР българските програми вече стигат до населението в Македония, Гърция, Турция, Сърбия, Румъния. Дълго време в парламента се обсъждаше въпросът защо по границите ни звучат само чужди гласове и какво можем да направим. Както е известно, някога България ги заглушаваше. Естествено сега не можем да си позволим и да си помислим подобно нещо. Единствената алтернатива е да предлагаме свои гласове. Търговските радиостанции нямат интереси там. Значи това трябва да бъде функция на обществената медия, каквато сме ние.
Затова, когато се говори за бюджета на БНР, не бива да ни сравняват с което и да било частно радио. Още повече че значителна част от нашия бюджет отива за издръжка и покритие на таксите по излъчване на програмите ни. България може би е единствената страна в Европа, в която собствената ни мрежа, чрез която предаваме, не ни принадлежи. Решението на държавата беше да се премине от 100-процентов държавен монопол към 100-процентов частен.

- Какво се случи, след като СБЖ и синдикатите в БНР изпратиха протестно писмо до министър Дянков във връзка със съкращаването на бюджета? Имаше ли някаква реакция от страна на финансовото министерство?

- Факт е, че се създаде много силно напрежение вътре в радиото. Заплатите в БНР не са мърдали вече години. Може би е нормално, отчитайки общото състояние на страната. Тъй като бюджетната рамка беше зададена предварително, всички отчети бяха направени и съгласувани с нас и МФ. Но тази допълнителна мярка действително създаде напрежение.

- Но вие сте спазили бюджетната дисциплина и сте изпълнили всички изисквания към БНР за ограничаване и намаляване на разходите!

- Мога да ви кажа, че чрез постоянно ограничаване на разходите, оптимизацията, технологичните и програмните реформи, промяната в организацията на работа, в условията на увеличеното програмно време и недофинансиране сме разширили значително аудиторията и предавателната си мрежа. Например при увеличеното програмно време и разширение на покритието с близо 30%, плащанията ни към телекомуникационния оператор са намалели с над 40%. Също така с въвеждането на нова техника и технологии сме успели да поевтиним значително програмния продукт, който произвеждаме. Тоест, не сме стояли на едно място и не сме чакали. Виждахме, че тази криза се натрупва и взехме мерки. Но след това ни се казва: "Правете реформи!" Какви още реформи да направим?! Увеличили сме многократно програмните излъчвания и програмното време, както и функциите си, открили сме две нови медии, без да увеличаваме числеността на медията… И броят на хората, които работят в БНР, въпреки някои спекулации е абсолютно адекватен на всички европейски практики. Неслучайно националното радио бе признато от Европейския съюз за една от водещите европейски медии – като мениджмънт, като стабилност, като програмна и технологична политика. На този фон нашият бюджет е многократно, даже в пъти по-нисък от бюджета на медии в съседни страни, които по численост са два пъти повече от нас. Така че няма защо да ни се вменява някакво чувство на вина заради това, че получаваме бюджетна субсидия, защото ние изпълняваме функции с обществен и национален интерес. Ако някой лобира за свои интереси, нека ги защити, но не на наш гръб, както се получава в последно време.

- Съкращаването на късите честоти означава ли, че ще бъдат прекъснати някои излъчвания на програмите от Радио България?

- Излъчването на къси вълни е изцяло съсредоточено за чужбина. Интересното е, че Радио България, което излъчва за чужбина на 11 езика, има фенове в много далечни страни. Имаме фенклубове в Мексико, в Латинска Америка, слушат ни и в много държави. Друг е въпросът, че точният списък на аудиторията не може да бъде точно изчислен. Но ние излъчваме от мощности, които са морално остарели, с огромни разходи. Приемниците на тези вълни в повечето от страните вече са на доизживяване. И в решението, което сме приели, има програмна техническа и технологическа логика – минаваме на нови технически носители. Ще прехвърлим излъчванията като сателитни и в интернет, от което вероятно известна част от традиционната аудитория, която е свикнала да ни приема ефирно, може и да бъде изгубена. Но по-важното е каква част от аудиторията ще бъде спечелена чрез новите технологии. Трябва да се гледа напред. Наистина, когато нещо се губи, винаги има някаква носталгия. Но без да изпадам в технологична жестокост, бих казал, че това са новите изисквания на времето и ние бързо трябва да се съобразим с тях.

- Кога слушателите ще могат да слушат интернет радиото, което анонсирахте преди време?

- В близките месеци ще стартира и този съвършено нов интересен продукт, който ще бъде с 6 часа видео, информация, звук, картина, текст и други атрактивни програми онлайн. Всичко това отваря един нов свят и ще представя радиото в друга светлина. Много активно през последните години засилихме цялостното присъствие на БНР в интернет пространството. Ние сме и първата медия, която започна да излъчва цифрово в страната. Ще продължим с амбиция независимо от съкратеното финансиране да гарантираме и да развиваме обществените функции на БНР.

- Ще успеете ли да изпълните програмата, с която спечелихте втория мандат като генерален директор на БНР?

- Когато кандидатствах първия път, от СЕМ казаха – вие да изпълните 1/3 от програмата си, това вече ще е много. Изпълних повече от онова, което обещах в първия си мандат. Мисля, че досега се движа в график. А и БНР вече е друго – не е това, което беше през 2007 г., когато колегите работеха на пишещи машини. Сега виждате едно друго радио, което работи с интегрирани технологии и е водещо във всяка от областите. Идеята е общественото радио да бъде масовото радио, което да дава достоверна, обективна, максимално точна информация, и то своевременно. И едновременно с това да показва всичките лица на културата – и на тази, което самото то създава.
***
Валери Тодоров е роден на 25 август 1956 г. в Силистра, където завършва гимназия с профил програмиране и изчислителна математика. По-късно е студент във Факултета по журналистика на Софийския университет "Св. Кл. Охридски". Започва работа в главна редакция "Международна информация" на програма "Хоризонт" на Българското национално радио от 1981 г. Бил е водещ на новини и обзорни предавания. Снимал е документални филми за БНТ. След конкурс от януари 1993 до октомври 1997 г. е кореспондент на БНР и БТА в Москва. След края на кореспондентския му мандат става отговорен редактор и водещ на вечерното обзорно предаване "Нещо повече" на програма "Хоризонт", а след това за кратко е и неин директор. През януари 1999 г. се връща като кореспондент в Москва, този път на БНТ и отново на БТА (до април 2006 г.). До избирането му за генерален директор на БНР през 2007 г. е директор на дирекция "Радиоразпръскване" в БНР и и.д. директор на Радио Благоевград. С концепцията си за развитие на националната медия през миналата година спечели конкурса и остана да ръководи БНР още един мандат.

Стр. 10, 29

в. Капитал | Весислава АНТОНОВА | 19.11.2011

SBS Broadcasting продаде българските си радиостанции на офшорна компания, свързана с новите съсобственици в "Стандарт" и "Шоу"

През последните две седмици радиопазарът преживя раздвижване, каквото не е имало много отдавна.
Ако трябва да сме точни – от златните си години между 2005 и 2007. Тогава в сектора влязоха чуждестранни инвеститори като скандинавската SBS Group, американската Emmis и ирландската Communicorp. Те бяха привлечени от прогнозите за растеж на рекламния пазар. Влизането им в бизнеса беше положителен знак за радиопазара и предвещаваше, че той ще се развива и расте. Новините с днешна дата обаче далеч не са толкова оптимистични.
Тази седмица от българския пазар окончателно се оттегли голям чуждестранен играч. Мястото му зае неизвестна до момента офшорна компания.

Нов, но познат играч

Германската медийна група ProSiebenSat.1 официално обяви на сайта си, че е продала радиобизнеса си в България на "А. Е. Бест Съксес Сървисис" ЕООД. То е собственост на регистрирана в Кипър компания. Сделката е за станциите "Веселина", "Витоша", Magic FM и музикалните радио и телевизия The Voice. Пряк собственик на медиите всъщност бе скандинавската SBS Broadcasting, тъй като ProSiebenSat.1 придоби компанията през 2007 г. за 3.3 млрд. евро.
Фирмата купувач е регистрирана преди месец от пловдивския адвокат Светлин Панов с пълномощно от управителя на "А. Е. Бест Съксес Сървисис" Гергана Данова. Панов влиза в съвета на директорите и на "ГМ Прес", дружеството, придобило дялове в "Стандарт" и "Интермедиа" (собственикът на сайта "Блиц", вестниците "Шоу", "Доктор" и др.). Той категорично отказа да коментира пред "Капитал" каква е връзката между "ГМ Прес" и "А. Е. Бест Съксес Сървисис". "Да вярно е, че името ми фигурира и в двете дружества, но не мога да коментирам нищо", лаконичен беше Светлин Панов.
Свързаността му с "ГМ Прес" обаче дава основание да се смята, че компанията има общо и със сделката за радиостанциите и че иска да разшири медийното си влияние и на радиопазара. Съдружници в дружеството са президентът на волейболния отбор на ЦСКА Георги Георгиев, Галина Пеева и Кирил Захариев. Захариев и Георгиев имат еднакъв дял (по 40% от акциите, Пеева притежава останалите 20%). Преди няколко месеца фирмата беше създадена специално за сделката със "Стандарт".
От информацията в Търговския регистър става ясно също, че Кирил Захариев е управител на фирмата "Вектор фикс", собственост на захарната компания "Сигма консултинг". Тя притежава пловдивския производител на цигари "Кингс табако", свързан със собствениците на най-големия алкохолен производител в страната "Винпром Пещера". Пред "Капитал" рекламния директор в компанията Нешо Нешев неотдавна коментира, че Захариев няма нищо общо с "Винпром Пещера". Тогава и Георги Георгиев отрече партньорът му да има участие в "Кингс Табако." До редакционното приключване на "Капитал" никой от съдружниците в "ГМ Прес" не бе открит, за да потвърди има ли връзка дружеството с придобитите радиостанции.
Още в края на миналата година ProSieben обяви пред германските медии, че обмисля продажбата на част от европейския си бизнес, включително и този в България. Юлиан Гаист, говорител на компанията, коментира пред "Капитал", че компанията постоянно анализира и оценява портфолиото си, и допълни: "Икономическата ситуация на концерна е отлична. През 2011 г. отново ще достигнем рекорден резултат и в този смисъл решението ни няма нищо общо с финансовата криза. Все пак ние сме основно телевизионна компания, затова се разделихме с радиоучастието си в България. Не обмисляме да се оттегляме от други пазари", каза още Гаист. SBS има бизнес в редица европейски страни – Унгария, Швеция, Норвегия, Белгия и др. Изпълнителният директор на SBS България Живко Калотов не коментира сделката. Цената на придобитите медии не беше съобщена.
По неофициални данни нетният пазар на радиореклама (без БНР) възлиза на 25 млн. лв., коментира източник на "Капитал", който не пожела да бъде цитиран. Според него, ако преди 6 години радиокомпания като FM+ е придобита за близо 3.5 млн. долара, днес цената би била в пъти по-ниска.
Сред радиостанциите, които SBS притежава в България, с най-голямо влияние е радио "Веселина", която е един от лидерите на пазара и като слушаемост, и като рекламни приходи (виж таблицата). Въпреки на пръв поглед добрите си показатели дружеството, в което влиза медиата заедно с The Voice (радио и тв) и Magic FM – "Веселина" ЕАД има половин милион лева загуба според финансовия отчет за 2010 г. Приходите на компанията за същия период са 3.737 млн. лв. The Voice и Magic FM остават много назад в класациите по слушаемост, за тях липсват и данните за рекламните приходи. Със стабилни показатели е радио "Витоша", ако се съди по данните за слушаемостта на Market test TGI България. В отчета на дружеството, което притежава лиценза за излъчване, няма данни за приходите през последните две години.

Защо?

От 2009 г. приходите на радиостанциите от реклама сериозно спадат. Само от началото на тази година спадът в брутни стойности по данни на Be Media Consultant (ТNS/TV Plan) е около 11% (виж таблицата). В годишния доклад на Асоциацията на рекламните агенции (АРА) за 2010 г. е подчертано, че ако искат да запазят позициите си, радиогрупите трябва да намерят решение на проблема с липсата на ефективен метод за измерване на аудиторията си. Това поне засега не се случва.
Директорът на медия агенция Mindshare Лили Георгиева коментира, че през тази година рекламните инвестиции в радио са намалели най-много в сравнение с останалите медии и години. Ако досега са държали около 10% от целия рекламен пазар, то сега са паднали до 2%. "На практика този пазар го няма, ако съдя по клиентите на нашата агенция", коментира Георгиева. Според нея липсата на данни, които да доказват ефективността на радиорекламата, и фактът, че тв каналите намалиха много цените си от началото на рецесията също влияят на бизнеса. "Телевизията най-бързо реагира на кризата и свали цените си, а това накара редица рекламодатели да пренасочат бюджетите си от други медии към тях. Радиото много късно реагира, чак когато беше загубило част от рекламодателите си и процесът стана необратим", обясни Лили Георгиева.
Явно генералният мениджър Communicorp за България (компанията с най-голямо влияние на радиопазара) Николай Янчовичин разполага с други данни, тъй като твърди: "Радиото е единственият победител в тази тежка криза, защото като процент от целия рекламен пазар в България само то запазва същия пазарен дял вече години наред. Всички останали традиционни медии отбелязват понижение, а пък онлайн рекламата не достигна тази година очакваното повишение."

Реакцията на бизнеса

Мениджърите на радиостанциите не са песимисти след оттеглянето на ProSieben от пазара. "Може би сега е най-удачният момент за други инвеститори да влязат на българския пазар. Едва ли някоя от големите радиогрупи може да бъде придобита от локален инвеститор, тоест не може да се говори за оттегляне на чуждите инвестиции", коментира Николай Янчовичин. Според него се отваря място за такива с повече оптимизъм за бизнеса в страната.
Изпълнителният директор на другата водеща радиокомпания – американската Emmis Bulgaria, Елена Кискинова е на мнение, че не може да се гледа едностранно на решението на някой инвеститор да излезе от пазара. "Често такива решения са свързани не само с местната конюнктура, а са и част от стратегическите планове за развитие на самата компания. Големи международни медийни компании преподреждат портфолиото си и се насочват отново към инвестиции в Западна Европа, където рекламният пазар бележи ръст вече няколко поредни тримесечия", коментира Кискинова. Тя опроверга слуховете, че и Еmmis също обмисля да се оттегли от България. В сектора все пак вече близо година се коментира, че американската компания търси купувач на FM+, Star FM и Fresh! "Emmis е публично дружество, листвано на фондовата борса в САЩ, и всекидневно получава предложения за развитие на съществуващия си бизнес или за развитието на нови проекти. Към момента компанията е на българския пазар, продължавайки да инвестира в своите медии", обясни Кискинова.Светлина за радиопазара идва от интереса на френската медийна група Lagardère. Нейни представители вече са се срещали с членовете на Съвета за електронни медии, за да заявят намерения към радиобизнеса. Компанията е проявила внимание към "Дарик радио". Програмният директор на първото частно национално радио не отрече. "Дарик радио" е навярно единствената медия, която продължава да инвестира в програма, различна от музикалната. Логично на фона на това е френската радиогрупа, която вярва точно в развитието на радиото като медия, базирана на съдържание, да прояви интерес именно към нас", коментира Константин Вълков.
Lagardère обаче са поставили две важни условия, за да влязат в радиобизнеса. Първото е съществуването на медиашоп, работещ специално за радиото. В региона френският холдинг вече има опит в създаването на подобна организация на румънския пазар. Втората стъпка е изграждане на единна метрика за радиоаудиторията. По това от няколко месеца работи компанията за пийпълметрични изследвания GARB.

Стр. 34 – 35

в. Класа | 21.09.2011

Най-новото радио в ефира на София – bTV Radio, стартира в началото на следващия месец на честота 101.1 FM. Така вече и радиослушателите ще имат възможност да следят всички емисии на "bTV Новините", всички актуални предавания на bTV, като "Тази сутрин", "Тази събота", "Тази неделя", както и токшоу програмите на телевизията, сред които "Нека говорят…", "Шоуто на Слави", "Търси се…" и др. bTV Radio ще излъчва и новини на всеки кръгъл час, като в програмата му се предвиждат и авторски продукции. bTV Radio е насочено към младата, активна аудитория, която е постоянно в движение и за която е от ключово значение да има достъп до новините, информацията и всички любопитни теми от деня във всеки един момент, по най-удобния за ползване канал. bTV Radio ще достига до аудиторията на места, на които достъпът до телевизия и интернет е затруднен – в автомобилите на път за работа или почивка, по време на развлечения извън къщи и т.н. Тази нова мащабна стъпка е естествено допълнение към мултиканалната платформа, която bTV Media Group развива успешно от 2009 година. Така програмата на bTV ще стане достъпна чрез всички канали – телевизия, интернет и радио.

Стр. 20

в. Република, ТВ приложение | Доротея НИКОЛОВА | 02.07.2011

Васил Драганов е роден на 6.11.1975 г. в София. Завършва Актьорско майсторство в класа на Илия Добрев. Участва в театрални постановки на Младежки театър, Държавен Сатиричен Театър, Театър 199, Държавен Пътуващ Театър, Народен Театър "Иван Вазов". Има роли в кинопродукции като "Отвъд чертата", "Дело по съвест", "Мисия Лондон" .От 20Ю г. е част от актьорския състав "Комиците", участвал е във "Велика България". В сериала на bTV "Столичани в повече" играе ролята на Радко Чеканов. Съпругата му Андреа е бивша състезателка по художествена гимнастика, има дъщеря на 6 години, която се казва Любов.

- Васко, ти играеш Радко Чеканов в "Столичани в повече". Как те поканиха за ролята?

- Всъщност първо беше филмът "Мисия Лондон". Той беше поводът да се запозная с Любо Нейков. който заедно с Евтим Милошев е продуцент на "Комиците" и "Столичани в повече". Няма да забравя една много приятна Вечер, когато бяхме на снимки в Лондон и Юлиян Вергов имаше рожден ден. На купона се запознах с Любо и в един момент, докато пушехме с него пред хотела, аз дръпнах един монолог в продължение на един час. Горе-долу си минах през целия живот в забавен план. Любо много се смя и след този един час каза: "Взимам те в "Комиците". Та, общо взето, както става всичко в България, а може би и по света, хубавите работи, поне при мен, станаха на маса. Така започнах да играя в "Комиците" и след това получих предложение за "Столичани в повече", който аз наричам "килограми в повече". Нали по-голямата част от актьорите сме доста закръглени.

- Харесваш ли героя си?

- Както каза Сашо Косев. един от двамата режисьори, моят герой е леко бавен. Мисля, че го докарвам откъм бавност, много е тъпичък, милият. Все е закъсал, все го бият. Но мисля, че по този начин стада симпатичен на хората.

- Ти си на сцената отдавна, кога усети, че си станал популярен?

- Усетих че придобивам популярност именно с този образ. Преди това съм бил в много медии, в момента активно играя в театъра, но популярност се придобива чрез телевизията, това е ясно.

- Бил си дори ди джей на сватби.

- Да, В миналото си водех и сватби, но това е най-малкото, с което съм се занимавал. Когато бях на 16 години продавах чорапогащници на женския пазар, както и да звучи. След това разкарвах сладоледи, занимавах се с търговия със заведения, бях лична охрана на заведение, работил съм и като стюард. Седем години бях водещ в радио "Веселина", след това и в телевизия "Веселина".

- Как всичките ти занимания се съчетават с актьорската професия?

- Това много ми помага. Според мен колкото е по-голяма личната ти биография, толкова по-лесно можеш да пресъздадеш палитра от образи.

- Завършил си експериментален клас към НАТФИЗ.

- Да, така е. За съжаление бяхме единствена паралелка от тази програма. Експериментът се състоеше в това да сме непрекъснато в театъра още от първи курс. Имахме щастието две години да сме в Сатиричния и две години в Младежкия театър. Изиграхме абсолютно всички борчета. Това страхотно много ни помогна, защото от самото начало уловихме духа на театъра. Имах и щастието да завърша при Илия Добрев.

- От една година си на щат в Народния театър. Как се чувстваш?

- Много приятно, много готино. За един сезон успях да вляза в четири постановки. Започнахме с "Полет над кукувиче гнездо". Там играя единствения човек без текст, пресъздадох кататоник. След това влязох в постановката "Хъшове" на мястото на Димитър Рачков, който има много ангажименти. Играя и в "Почивен дом" на Камен Донев и в "Бащата", една гениална пиеса на Стринберг. А, сега последно Мариус Куркински ме покани да играя В "Ревизор", репетициите започват през септември.

- Кое от всички неща, с които се занимаваш, е най-голямата ти страст.

- Най-голямата ми любов е радиото – просто го обожавам. Киното пък е нещо, което ме прави щастлив. Просто, отивайки на работа, дори денят да е 14 часа и да е много трудно, изпитвам някакво безумно щастие. Стоя ухилен през цялото време и ми е много забавно. Театърът пък ми е най-труден за осъществяване. Постоянно преживявам някакви катарзиси, но пък там борбата ми е най-ясно изразена. Телевизията е също много трудна, колкото и да изглежда лековато.

- Хората са свикнали да те гледат в комедии.

- Да, и искам да избягам от амплоато на леко бавния човек на комедията. Иска ми се да изиграя нещо по-сериозно. Искам да изиграя много лош човек.

- Ще можеш ли?

- Да, аз нося в себе си доза агресия и някои неща от детство си. Мисля, че бих могъл да ги изкарам наяве.

- Какви са тези неща в детството ти?

- Така ми се случи, че живеех в доста бурен квартал Известно време прекарах на улицата, занимавах се с не толкова легални неща. След това, когато започнах да работя като охрана в дискотеки пак се оказа, че съм забъркан в тази каша. Така че реших да се махна и избягах от този живот и започнах другия. Но мога да го изиграя.

- Водил си борба със себе си?

- Да, искам да кажа, че Всеки трябва да вярва в себе си и да знае, че най-голямата борба е с нас самите. Трябва постоянно да се борим в името на доброто, но със себе си, не толкова да променяме околния свят.

Стр. 4-5

в. Дума | Павлета ДАВИДОВА | 16.05.2011

От националното радио готвят покоряване и на онлайн честотите с уникално по рода си интернет излъчване

Българското национално радио продължава да оглавява класацията на потребителските предпочитания въпреки конкуренцията на многобройните радиа в ефира. Това сочи поредното месечно проучване на нагласите, изготвено от агенция "Маркет линкс’. Данните бяха обявени от генералния директор на БНР Валери Тодоров. Според проучването 21,1 на сто от радиолюбителите в страната пускат приемниците си на честотите на БНР. Втората позиция е заета от Радио "Веселина", което е с 10 процента след националната медия. 6,7% пък са почитателите на "Дарик радио". В класацията попадат още "Енджой", "Бг радио", "Енерджи", "Фреш", "Вероника", "Радио 1" и др., като техните резултати са близки един до друг – около 4% за всеки. Челната тройка радиа в София се заема от "Хоризонт", "Дарик" и "Радио 1", като държавното радио е привлякло 22,8 на сто от слушателите. Във Варна отново "Хоризонт" държи челната позиция, като е следван по петите от регионалното издание на БНР – Радио Варна. Тройката в района се допълва от "Радио 1". В Пловдив "Радио 1" е превзело първото място с 20%, близо 17 на сто са слушателите на "Хоризонт" там, почти колкото тези на "Веселина". 42 на сто от радиослушателите в Благоевград твърдо предпочитат местното регионално предаване на БНР. Втората позиция с 22 процента е заета от "Хоризонт", едва тогава идва местното Радио "Ултра" и "Радио 1", сочат данните. В Стара Загора най-слушана е "Веселина", с блзки до нея резултати са станциите на БНР – около 23%. Екипът на националното радио се готви да завладее и интернет пространството, стана ясно от думите на Валери Тодоров. Екип от 7-8 души прослушва архива на медията, за да може записите да се категоризират, а след това да се качат и на електронен носител. Към момента в Златния фонд на радиото има на съхранение над 20 000 музикални единици, поясни Тодоров. Само за седмица са обработени над 180 000 записа, някои от които ще минат към Златния фонд. Специалистите ще ги категоризират, а след това един по-голям екип от експерти ще определи кое да остане за вечни времена, допълни шефът на радиото. "В момента подготвяме интернет радио, то е различно от радиото в интернет, което имаме в момента", заяви Тодоров. По думите му нововъведението ще даде възможност на слушателите да присъстват виртуално на концерти, които БНР организира в реално време. Освен това ще може да се следят в интернет музикалните прояви на формациите към радиото. Налице е и възможността да се теглят демоверсии на различни записи на медията, а защо не и парчета от Златния фонд. Именно с цел да е в крак в времето БНР вече качи част от програмите си в телефонната мрежа, за което ДУМА вече писа. Възможно е съвсем скоро слушателите да присъстват на събитията на БНР само с едно щракване по телефона, напълно безплатно при това. "Не смятам, че социалните мрежи ще изместят традиционните медии. Ще се промени по-скоро комуникацията. Прякото общуване слушател-водещ ще навлиза все повече в програмните схеми, но традиционните медии ще останат носител на стойностна и проверена информация. Социалните мрежи просто спомагат тя по-бързо да се разпространи", коменира развиването на онлайн общуването Валери Тодоров.

Стр. 5

в. Република, ТВ приложение | Доротея НИКОЛОВА | 22.04.2011

Първата й среща с радиото е, когато е само на 19. В следващите 18 години работи като водеща в радио FM+, като през две от тях е и програмен директор. Същата позиция заема и в Мила Голд и Star FM. Ролята на телевизионен водещ приема в първите два сезона на Big Brother, а след това става лице на токшоуто "На твое място" и предаването "Без багаж". В момента е водеща на "Аз обичам България" по Нова тв. Има диплома на икономист. Омъжена е от 10 години и има дъщеря Ана.

- Скоро се върна на малкия екран като водеща на "Аз обичам България". Как се чувстваш на снимачната площадка на предаването?

- Отлично. С тези умни и харизматични капитани до себе си. Настроението на предаването е страхотно, въпросите са наистина интересни, а гостите до момента са хора. с които с удоволствие бих говорила и извън "сцената".

- Каква е идеята на шоуто? Старият лозунг "Опознай родината, за да я обикнеш?

- Припомни си историята, доброто българско кино. спортните победи….! Ние се забавляваме, а дали обичаме, е нещо много лично, което не се пропагандира в тв програми. Така мисля аз.

- Ти самата научи ли нови неща от предаването и какво наистина обичаш от България?

- И научих много нови неща. и си припомних доста позабравени. Обичам истински природата българската музика, храната. Обичам летата в Лозенец и ските в Банско, обичам Искърското дефиле през пролетта.

- Как избирате участниците в двата отбора? Само известни личности ли ще каните?

- Да. Интересни хора с мнение и очевидно завидни познания.

- Защо още не сте поканили премиера Бойко Борисов, той може би с удоволствие би участвал?

- Изпуснахме шанса да "открие" предаването. Аз бих била много любопитна да чуя неговите отговори.

- Ти си един от най-добрите радиоводещи. Кое предпочиташ – интимното радиостудио или студиото на телевизионно риалити?

- Почти съм забравила какво е да си водещ на тв предаване. В това шоу се чувствам прекрасно, защото е откровено. без пропаганда и с много музика и настроение. Радиото беше константа в живота ми. Много неща се променяха през изминалите 17-18 години, а радиото оставаше. Вярвам, че това е призванието ми. Радио и телевизия – и в двете се чувствам удобно. Обичам да общувам с интересни хора. В радиото общуваш чрез музика, която е най-великият комуникатор. Телевизията дава други възможности.

- Каква е дозата професионализъм и каква – личен чар. за да бъдеш наистина добър водещ?

- Личният чар се оказва част от професионализма. Напоследък се замислих точно върху това, че има недипломирани актриси, които се справят по-добре от дипломираните. За да си добър водещ, Вероятно трябва да има какво да кажеш. Професионализмът те учи само как да го направиш.

- Коя е най-голямата клопка, в която може да попадне един водещ?

- Капаните сами си ги залагаме. Haй-големите гафове стават, когато си повярваш твърде много u не се подготвиш.

- Какво би посъветвала тези. които искат да тръгнат по този път?

- Да помислят още веднъж. И да се учат. Гледам на всеки ден преживян в радиото, като на откраднат. Сега преоткривам телевизията.

- Какви качества трябва да притежава една жена, за да се пребори с конкуренцията в този мъжки свят, където повечето "успели" жени трябва да имат поне триста кубика силикон и леко безпомощно – "глуповато" излъчване?

- Спомням си как преди години един от шефовете ми каза. че една жена има шанс когато мъжете се откажат. Опитът ми показа, че мъжете често се отказват. Аз не съм човек, който се бори с конкуренцията на всяка цена. Както казва Мърфи – ако твърде дълго чакаш на една опашка, може би е грешната. Нещата просто се случват. Колкото до безпомощно-глуповатото излъчване – упражнявам го пред мъжа ми.

- Какво предаване мечтаеш да Водиш?

- Пътешествия и музика – това са моите води.

- Правила ли си гафове в ефир?

- Да. Точно както и в живота, важно е да си признаеш грешката и тя почти Винаги става симпатична. Когато се смееш над себе си. не е интересно да ти се присмиват.

- Казващ че най-голямата ти страст е музиката. Каква е любимата ти музика?

- Rock’N'Roll. Още не мога да си преживея бунтарския период. Също така Jazz, Blues…

- Интервюирала си много световни звезди от музикалната сцена. Каква е разликата между тях и българските звезди? И интервюто с кой изпълнител ти е било най-интересно?

- Интервюто с John Lord. С него имахме много интересен, почти философски разговор, за това какво се случва с музиката през 60-те години и дали може да се случи отново такава революция. Сред българските музиканти имам доста приятели. Това, че мога да си говоря с тях за общата ни любов, ме кара да се чувствам привилегирована.

- Четох, че обичаш екстремните спортове. Разкажи малко повече какво ти носи адреналинът и изобщо какво обичаш да правиш, когато си почиваш?

- Всички В моето семейството са луди глави и аз постепенно започнах да възприемам. Обичам зимните и водни ски, а също така и мотокроса. Тук бедата е в това че мога Всичко наум, но когато се стигне до екшън – падам, ставам и ближа рани.

Стр. 4-5

сп. Тема | Елица ДИМОВА | 17.04.2011

За една нощ шумната дискусия около Ботаническата градина в Балчик превърна студентското онлайн радио "Реакция" от младежко забавление в реална медия

Преди две седмици новината, че Софийският университет "Св. Климент Охридски" затваря врати, докато не бъдат възвърнати правата му върху Ботаническата градина в Балчик, обиколи всички печатни, електронни и интернет медии. Тревогата, за щастие, се оказа фалшива и казусът бързо намери решение. Но след цялата суматоха нямаше как да не се запитаме кой стои зад радио "Реакция"?! Никому неизвестната студентска онлайн медия, която първа пусна новината и учуди с бързината си и самия ректор на СУ проф. Иван Илчев?… Часове по-късно студентите преброиха над 80 медии, които цитираха радиото им като източник на информацията, а днес вече всички по навик поглеждаме към сайта на новата генерация… за други неочаквани реакции.
Приличат на герои, изскочили от колежанско филмче за онези сладки години, 6 които няма невъзможни неща. Там морето е до колене, гаджетата са много и секси, парите по правило малко, а интересните неща – трудни за преброяване. И Георги, Ангел, Марина, Анастасия, Ива и Виктор могат да се обзаложат, че не само във филмите е така. Преди пет-шест месеца студентите от катедра "Радио" във факултета по журналистика и масова комуникация (фЖМК) на СУ има над какво да се вълнуват – лекции, стаж в различни медии, пътешествия, дежурни свалки из коридорите на университета и куп причини да се събудят с тежък махмурлук. Една идея обаче се оказала далеч по-натрапчива от всички останали -тази да имат свое студентско радио.
Шестимата младежи от предаването "Академия на нЕуките", излъчвано за кратко по програма "София" на БНР, не мечтали дълго и на по бира в парка начертали рамките на бъдещата си медия: "…тя трябва да отразява проблемите, стремежите и интересите на студентите, да се прави от тях за тях и да бъде ответната реакция на всичко, което ги заобикаля – от АЕЦ "Белене", през дербито "Левски" – "Миньор", до ролята на порното в отношенията между двама души!…"
С последното обаче вариантите да почукат на вратата на университетското "Алма Матер Класик фМ" или други популярни радиостанции автоматично отпаднали. Пък и Жоро, Ангел, Марина и компания не искали да правят пак предаване. "Това вече го минахме. Искахме да усетим оня дух на университета, когато полудяваш по една идея и преобръщаш света, докато не я сбъднеш", палят се четвъртокурсниците. Така останал само един вариант. "Интернет – там спирачки няма, но пък ако не можеш да плуваш… лесно ще се удавиш!", допълват те.
Малко преди студентския празник – 8 декември, вместо отдадени на дежурните купони, Жоро и Ачо сядат и написват програмната схема на радиото. В следващите дни с останалите избистрят идеите за предаванията, показват ги на преподавателите си от фЖМК и печелят пари за проекта от институт "Отворено общество". "Стана много бързо, но тогава над главите ни се стовариха не един, а два проблема – къде ще се помещава онлайн радиото и… кой изобщо ще ни даде техника?", спомня си Ангел. Студентите обаче се оказали достатъчно убедителни и ръководството на факултета по журналистика им отпуснало един малък кабинет на последния етаж с две стари бюра, скърцащи столове и прашасали шкафове. Техниката също дошла оттам: "След като българската редакция на радио ВВС затвори врати, дари техниката си на факултета по журналистика, а когато ние бяхме готови – я предоставиха на нас", хвалят се студентите и открехват вратата на 69-и кабинет във ФЖМК.
Надничаме на пръсти… "Тихо, в ефир сме!", скастря ни глас отвътре. "Пламен Марков закъснява…", профучава друго момче в коридора, но паника няма. "Няма страшно. Нали сме радио "Реакция"?! За четири месеца сме имали какви ли не ситуации – болен водещ, който в последния момент не идва, или отпаднал гост, когото покриваме с участието на колеги-студенти…", обясняват набързо момчетата.
Днес в студиото на "Реакция" е претъпкано като в моден нощен клуб – влизат-излизат хора, зад завесите надничат хубави момичета със сценарий в ръце. "След малко влизат в ефир и преговарят – обяснява Настя. – Това обаче често го чуват и слушателите – шептенето, разлистването на хартията, дърпането на завесите…". "Това е нищо – успокоява я Виктор. – Най-големият ефирен гаф си остава фактът, че четири месеца не намерихме време да смажем пантите на вратата и скрибуцането е най-ясният сигнал, че 6 студиото влиза гост." До слушателите редовно стига и звукът от камбаните на катедралата "Св. Александър Невски", шумните линейки и ниско прелитащите самолети. На 3 март студентите отворили прозореца, насочили микрофона към шареното нощно небе и в реално време предавали празничната заря. "После направихме включване от честванията в Копривщица и стана супер!", спомня си програмният директор на радио "Реакция" Жоро Руменов.
След четири месеца в ефир студентите още бъркат "отворен" и "затворен" микрофон зад тонрежисьорския пулт. Затова и слушателите им продължават да чуват изпуснати реплики от рода: "Ох, отвори прозореца малко да се проветри!", "Абе, ти защо сега говориш, аз бях…?" и
"Пичове, затворете микрофоните!"
Забавно е и в нощния блок, който Марина Новакова води всеки понеделник. "Там няма теми табу – секс, трева, проблеми с родители, ерогенни зони, приятели… Веднъж с момчетата се напихме 6 ефир, но нали е радио, няма как да ни видят! Друга вечер пък с Настя правихме караоке и пяхме до 1 ч през нощта, докато слушателите си поръчваха no Skype коя песен да им изпеем", разказва Марина, която вече се радва на твърда аудитория, няколко редовни "пациенти" и куп неприлични предложения. Нерядко по средата на нощния й блок в 69-и кабинет нахлува и човек от охраната на факултета с думите: "Ти какво правиш тук?" "Обяснявам всеки път, че имам предаване, а той ми казва: "Успех! А ще заключиш ли, като свършиш?", а слушателите следят с интерес разговора ни", смее се момичето. След едно такова предаване в страницата на радиото се появила и рецепта за мусака. "Темата беше: Какво прави една жена идеална за съвместен живот? Мъжете, които се обадиха, бяха единодушни: да готви мусака!", обяснява появата на рецептата тя.
Зад непринудените смешки и куриозни ситуации в радио "Реакция" обаче са скрити часове упорит труд, компромиси и постоянство, граничещо с инат. В радиото никой не работи на заплата, няма хонорари, а само кутия за монети, в която водещите бъркат, когато трябва да купят офис материали или напитки за гостите. "И въпреки това след старта на радиото към нас се присъединиха още 15-ина момичета и момчета от 2-и и 3-и курс на СУ, УНСС и Нов български университет", радват се Жоро и Ангел. Казват, че човек трябва да си извърви пътя. Пък и време има за всичко – и за студентски емоции, и за кариера, и за пари. В началото обаче Ангел, който покрива по-сериозните теми в радиото – образование, политика, общество, малко се отчаял. Забавните предавания за музика, книги и кино печелели много повече слушатели, отколкото неговият "Справедлив взрив". "Новината за Ботаническата градина и СУ обаче обърна всичко. Хората видяха, че реагираме бързо, търсим всички гледни точки, стараем се, и погледнаха по-сериозно на нас. Оттогава предавания за Япония например се радват на голям интерес. Преди седмица две момичета дискутираха темата за АЕЦ "Белене" и бяха написали сценарий от 12 страници с всички ключови моменти по случая", уточнява Настя. Така и аудиторията им постепенно се увеличила, но студентите не се ласкаят излишно – слушали са ги и 7, и 70 души, а после в сайта най-харесваните предавания са теглени над 2000 пъти.
През студиото им са минали актьорът Явор Бахаров, треньорът Пламен Марков, вокалистът на група П.И.ф. Димо, а скоро ще посрещнат и Любо Дилов-син, Рут Колева и Ерол от "Уикеда". Всички приемали поканата без колебания. "Сигурно, защото не сме професионалисти и нещата се случват спонтанно. Все пак още се учим и свити в стаичката на ФЖМК ни е страшно кеф!", анализират се водещите. И продължават с плановете – сега събират пари за канапе, а една впечатлена от работата им компания за кабелна телевизия им подарила едногодишен абонамент. "За да могат момчетата от спортното предаване да коментират мачовете", допълва Жоро. Преди кабелната обаче фен на "Реакция" от Бургас им пратил телевизор. Направил го, след като водещите на спорта коментирали мача между "Астън Вила" и "Нюкасъл", гледайки го в интернет. Оказало се обаче, че връзката се бави и момчетата следели дербито със седемминутно закъснение. "Но пак ги слушаха…", смеят се студентите.

Стр. 56 – 57