Поискаха оставките на продуцентите в БНР

в. Дума | 01.07.2016  

Новият директор на радиото настоя за оттеглянето на Силвия Великова и Петър Волгин, Мартин Минков става програмен шеф

Новият директор на програма "Хоризонт" Васил Велев е поискал оставките на продуцентите в програмата, за да състави свой екип. Продуцентите са Силвия Великова, Петър Волгин, Даниела Якова, Цветелина Стоянова, шеф на репортерите, и Цвети Радева, която отговаря за музикалните редактори. Оставките им са били поискани на обедното заседание на "Хоризонт".
"Помолих за оставките на ръководителите на всички екипи, за да мога да сформирам свой екип. Това не значи, че някои от тях няма да останат като ръководители, но за да е принципно решението, помолих всички да подадат оставки", каза Велев пред "24 часа". Той допълни, че съзнава, че е трудно това да се направи в кратки срокове и в началото на лятото.
Мартин Минков и Валери Ценков са новите лица в ръководството на БНР, обяви генералният директор Александър Велев. Минков става програмен шеф на радиото. Последният титуляр на поста бе Иво Тодоров, но той бе уволнен миналата година от предишния генерален директор Радослав Янкулов. После се смениха няколко журналисти, които обаче все временно изпълняваха длъжността.
Досега Минков беше директор на радио "Бургас". Преди три дни обаче Велев е бил на среща с колектива на регионалната радиостанция, където е обявил, че ще предложи на управителния съвет на БНР да избере инж. Кирил Костадинов за шеф в Бургас.
Валери Ценков е новият шеф на сайта на радиото, радио "Бинар" и радио "България". Всички те вече ще са под ръководството на Ценков. Досегашният им началник Антон Митов поема управлението на Златния фонд на БНР.
Точно преди месец Александър Велев поиска оставките и на членовете на досегашния управителен съвет, като отново се обоснова с желанието да състави собствен екип. Тогава Анюта Качева, Калин Катев и Кристиян Бояджиев отказаха да се оттеглят.

Стр. 2

ООН обяви ежегодния си журналистически конкурс

www.aej-bulgaria.org I 8.07.2015г. 

Журналисти от цял свят, които отразяват работата на Организацията на обединените нации (ООН) могат да кандидатстват за специалната награда на United Nations Correspondents Association (UNCA). Приемат се кандидатури в следните категории: преса и онлайн медии, радиото и телевизията, климатични промени и хуманитарни теми. Материалите могат да бъдат на английски, френски, арабски, китайски, испански и руски. Ако оригиналният език е различен от изредените, то е нужен превод на английски или френски.

Наградният фонд достига 60 хил.  долара ( с 10 хил. долара по-голям от миналогодишният), които ще бъдат разпределени между победителите. Церемонията по награждаването ще се състои на 14 декември, 2015 г. в Ню Йорк. Крайният срок за участие е 15 септември. Повече информация ще намерите тук.

 

Оригинална публикация

 

Генералният директор на БНР продължава с уволненията в медиата

 www.capital.bg I 1.07.2015г.

От поста програмен директор беше освободен Иво Тодоров

Програмният директрор на БНР Иво Тодоров е бил принуден да напусне медиата в понеделник. Ръководството на общественото радио му е предложило два варианта – да подпише нова длъжностна характеристика, в която едно от основните изисквания към ръководителя на програмната дирекция е да има диплома за специалност публична администрация или да се раздели с БНР по взаимно съгласие. Тодоров е с филологическо образование и втора специалност журналистика и международни отношения. Първото предложение очевидно е покана да бъде уволнен, тъй като не покрива изискването на длъжностната характеристика.

"Когато ме повика генералният директор бях изненадан, че на бюрото му вече има написана молба от мое име за напускане по взаимно съгласие, както и протокол от заседание, на което е било решено освобождаването ми", коментира вече бившият програмен директор. Иво Тодоров беше назначен на позицията преди две години, а поканата му отправи лично генералният директор Радослав Янкулов. Тогава длъжностната характеристика не е изисквала специално образование по публична администрация. Новината за уволнението на програмния директор беше разпространена първо през личния му Facebook профил. По-късно от БНР потвърдиха информацията в официално съобщение за медиите. Късно снощи Иво Тодоров публикува в блога си отворено писмо до генералния директор, в което обяснява, че е единственият, който още преди три месеца предупредил Управителния съвет, че мерките за 10%-тно съкращаване на разходите за персонал в радиото не бива да се отразят върху качеството на програмите и че не трябва да пада общественото доверие към медията.
 
В официалното съобщение на БНР се казва, че на заседание на управителния съвет в понеделник мениджмънтът на медиата е стигнал до констатацията, че "е налице недостатъчна ефективност в работата на "Програмна дирекция". "Не се наблюдава качествено планиране и координация на националните и регионални програми, налице е неефикасност при изпълнение на процедурите за управление на европейските проекти, електронното и информационно обслужване на медията. Няма нужното съдействие за обновяване на програмните схеми на "Хоризонт", "Хр. Ботев", "Радио България", както и ясно изразени, и програмно мотивирани "летни схеми" в ефирните програми", пише в прессъобщението на БНР.  В него се казва, че това са основните причини, заради които Управителният съвет на БНР е решил, че са необходими промени в ръководството и дейността на програмната дирекция. "Програмният директор беше освободен по взаимно съгласие, считано от 30.06.2015 г. До избиране и назначаване на нов програмен директор, всеки един от директорите на програмите на БНР ще председателства "Програмния съвет" на радиото на ротационен принцип за срок от 3 месеца", съобщават от БНР.

До края на тази седмица директорите на "Хоризонт", "Христо Ботев", "Радио София", "Мултимедийни програми" и "Музикалната къща" ще трябва да свикат общи събрания, на които да бъдат избрани колегите им, които ще участват в Програмния съвет на БНР.

Това е поредното уволнение в обществената медиа. Преди това от поста директор на "Хоризонт" беше освободен Васил Чобанов, а неговото място зае журналистката Лили Маринкова.

В понеделник управителният съвет е решил "да бъдат разработени в краткосрочен план стъпки за подобряване организацията и ефективността на работата в БНР".

С най-новите решения на ръководството напрежението в БНР не само не намалява, а напротив – задълбочава се. Протестиращите журналисти се опасяват, че генералният директор ще продължи да уволнява "неудобни" служители в медиата.

Днес Съветът за електронни медии отново ще обсъжда кризата в БНР. Предстои да гласува и оставката на председателя си Георги Лозанов, който каза, че ще напусне регулатора, ако до края на този месец кризата в радиото не бъде разрешена.

 

Оригинална публикация

 

Сърбия ще приватизира информационната агенция “Танюг”

 www.dnevnik.bg I 30.06.2015г.

 

Сръбската агенцията за приватизация приема оферти за приватизация на 38 държавни медии, включително и 72-годишната информационна агенция "Танюг", съобщи "Ройтерс".

В обявата пише, че Република Сърбия продава 100% от собствеността на "Танюг" и според упълномощен оценител стойността на капитала й е 760 936 евро.

Право на участие имат сръбски и чуждестранни физически и юридически лица, които може да подадат оферти до 30 юли. Офертите ще бъдат отворени на 3 август.

Останалите 37 медии са предимно по-малки радиостанции.

Мярката е съобразена с новия закон за информацията и медиите, приет през август, както и с по-широката медийна стратегия за периода 2011 – 2016 г., която предвижда прекратяване на държавното участие в този сектор.

През 2012 г. всички активи на агенцията са били на стойност 181.7 милиона динара (1.5 милиона евро), а печалбата й е била 1.3 милиона динара (около 10 000 евро). 

 

Оригинална публикация 

 

 

Георги Лозанов остана председател на СЕМ, кризата в БНР продължава

www.capital.bg I 30.06.2015г.

АБРО, БНТ, БТА и Дарик подкрепиха председателя на медийния регулатор и са категорични, че излизането му от съвета няма да реши конфликта в радиото

Председателят на СЕМ Георги Лозанов предупреди, че ако тона на конфронтация в радиото не се преодолее, кризата няма да приключи

Докато напрежението между журналисти и ръководството на БНР се задълбочаваше, като жест на добра воля и опит да подсети генералния директор и Управителния съвет да разрешат кризата и да не задълбочават конфликта в медиата, председателя на Съвета за електронни медии (СЕМ) Георги Лозанов реши да подаде оставка. Срокът за това изтече днес. Оставка няма. Няма светлина и в тунела на радио кризата.

Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО), БНТ, БТА и "Дарик радио" призоваха председателя на СЕМ да не се отказва от поста си, защото това няма да реши проблемите в БНР и ще пренесе кризата в медийния регулатор. Трима от членовете на съвета – Анна Хаджиева, Анюта Асенова и Иво Атанасов също не подкрепиха идеята за оставката на Лозанов, защото така в медийния регулатор ще настъпи "институционална криза", бяха единодушни те. На заседанието не присъства Мария Стоянова.

"Намираме за напълно неприемливо обявеното намерение на председателя на СЕМ да подаде оставка, във връзка със ситуацията в Българското национално радио, и изразяваме категорично мнение, че с това свое действие той в никакъв случай няма да реши конфликта. Напротив, считаме, че такъв акт ще пренесе проблемите на по-високо ниво – в самия регулатор, което предизвиква сериозни притеснения за атмосферата на стабилност в медийната среда", пък пише в писмото до медиите на АБРО, БНТ, БТА и "Дарик". В него се обръща внимание, че СЕМ е регулатор на всички електронни медии в страната и "неговите задачи са далеч по-многопосочни и отговорни и не са свързани само с преодоляването на проблемите, възникнали в една медийна институция", се казва в изявлението, подкрепящо Георги Лозанов като председател на медийния регулатор.

Тези заявки направиха безпредметно напускането на доц. Лозанов от регулатора. "Няма да подам оставка, защото виждам, че има фалшиви опити върху нея да се прехвърлят отношения и да се търсят кредити, каквито тя не носи", каза председателят на СЕМ. Той защити старата си теза, че решенията на проблемите са вътре в самото радио. "Все още нямаме законово основание да се намесим в кризата в БНР, но следим какво се случва", каза Лозанов. Според него мерките, които Радослав Янкулов предлага с днешна дата са "мерки в дванайсет без пет, а те трябваше да бъдат предприети много по-рано". Медийният регулатор ще поиска от генералния директор на радиото подробни разяснения около готвените от него реформи.

Ръководството на радиото и голяма част от журналистите в програмите на медията са в задълбочаващ се конфликт вече близо два месеца. Изгледи за решаване на конфликта на този етап няма. Всяка от страните е втвърдила позициите си и не отстъпва от тях. Журналистите искат оставката на генералния директор Радослав Янкулов и Управителния съвет. Ръководството пък няма намерение да я подава и е решено в края на мандата си да прави "реформи", след като две години бездейства.

Като резултат от това управление на БНР в рамките на две години програма "Хоризонт" има трети програмен директор. Единайсет месеца позицията заемаше Калина Станчева. След като новият генерален директор Янкулов я освободи от поста обяви конкурс за него и така управлението на "Хоризонт" пое Васил Чобанов. От месеца програмата се управлява от журналистката Лили Маринкова. Вчера бе освободен от поста програмен директор на БНР Иво Тодоров. Мотивите бяха неефективност на звеното за програмно управление на радиото. Радослав Янкулов сам създаде това звено, но не даде правомощия на Тодоров да го управлява. В крайна сметка за всичко случващо се в медията последната дума имат генералният директор и управителният съвет, а програмният директор е можел да дава само препоръки. Подобна схема на работа обаче е сбъркана от самото си начало – в обществената медия програмните и административните решения трябва да са разделени, и това е записано в закона.

Оригинална публикация

 

Лукарски похарчил над 2,7 милион лева за радио и тв реклама

www.barometar.net I 15.04.2015г.

Три договора за радио реклама в три частни радиа на обща стойност 1 018 205 лв., с ДДС, е сключил само в рамките на една седмица (21-27 март 2015 г.) министърът на икономиката Божидар Лукарски. Това става ясно от справка на Централното координационно звено в Администрацията на МС, която е публикувана по разпореждане на вицепремиера по еврофондовете Томислав Дончев.С новите три договора за популяризиране на дейностите по Оперативна програма „Конкурентоспособност“, Божидар Лукарски категорично оглавява класацията на най-щедрите министри, които финансират медии със средства от европейските фондове. За петте месеца откакто е министър Лукарски е сключил общо осем договора (пет с телевизии и три с радиа-бел.ред.) на обща стойност 2,7 млн.лв., с ДДС.

Шест договора на обща стойност 520 650 лв., с ДДС, е подписала само през март месец министърът на околната среда и водите Ивелина Василева. Сключените договори са с три телевизии и три радиостанции, става ясно още от справката, която е публикувана на Единния информационен портал на Структурните фондове на ЕС. Договорите са за популяризиране на дейностите по Оперативна програма „Околна среда“.

Четири договора (два с телевизии и два с радиа-бел.ред.) за популяризиране на Програмата за развитие на селските райони е сключила и министърът на земеделието Десислава Танева през март месец. Общата им стойност е 252 000 лв., с ДДС. Останалите министри, които управляват европейски пари, не са сключвали нови договори за реклама през март месец. Продължават плащанията по стари договори, сключени в началото на мандата на това правителство, както и на предходните два кабинета.

Запазва се тенденцията парите за популяризиране на европейските фондове да се предоставят директно на телевизии и радиа, за което не се изисква провеждането на конкурс. Тромавата нормативна процедура, която изисква провеждането на обществени поръчки, продължава да прави почти невъзможно финансирането на печатни и интернет-медии със средства от еврофондовете.

От МС съобщават, че с цел осигуряване на „пълна прозрачност“ се въвежда практика по регулярно отчитане и публикуване на справка на договорите, сключени от УО в изпълнение на Комуникационните планове за програмен период 2007-2013 г. и на Годишните планове за действие към Националната комуникационна стратегия за програмите от 2014-2020 г. Информацията ще се предоставя ежемесечно, като „ще бъде следван общ образец, който ще позволява проследяване на финансовото изпълнение на текущите и на новосключените договори“, допълват от ЦКЗ в АМС.

 

Оригинална публикация

Виктория Миткова получи награда за тв мениджмънт

www.chernomore.bg I 09.04.2015г.

Изпълнителният директор на Медийна група "България он ер" е отличена за цялостна дейност в сектор медии

Изпълнителният директор на Медийна група "България он ер" бе отличена за цялостна дейност в сектор медии и насърчаване на позициите на жените в бизнеса и обществото.
Годишните награди на списание "Бизнес лейди" бяха връчени за четвърти път на изявени мениджъри в секторите банково и застрахователно дело, образование, медицина, медии и др.
Наградите са продължение на основната мисия на изданието – да подкрепя позициите на дамите в обществото, давайки гласност на техните професионални успехи, качества и постижения.
"Виктория Миткова е мениджър с визия и подкрепя добрите инициативи и отговорните компании. Застава и зад редица благотворителни кампаниии и се ангажира с обществено значими каузи", обосноваха решението си организаторите на церемонията, цитирани от днес.бг.
Виктория Миткова е изпълнителен директор на Медийна група "България он ер". Тя ръководи една от най-бързо развиващите се медийни групи в страната. "България он ер" работи в тясно сътрудничество със световния медиен гигант "Блумбърг ТВ".
"За своите над 15 години в медиите Виктория Миткова успя да изгради успешен модел за национална бизнес телевизия, радио верига, списания с над 1 милион читателска аудитория годишно и интернет сайтове, които обхващат теми от всички сфери на живота ни", допълват организаторите на церемонията.
"Нашата аудитория са активните хора, мениджърите, собствениците на малък и среден бизнес, служителите в компании, данъкоплатците, клиентите, експертите на фондовия пазар, студентите по икономика и бизнес администрация, с две думи – хората, които държат съдбата си в своите ръце и добавят стойност за развитието на България", казва Виктория Миткова и допълва, че многобройните награди за медийната група я правят уверена, че с екипна работа и много труд човек може да успее в родината си.
Виктория Миткова е магистър по право. Член е на Управителния съвет на Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори за трети пореден мандат. Като управител на агенцията Brand new ideas тя е и член на Българската асоциация на комуникационните агенции. Медийна група "България он ер" е член на Глобалния договор на ООН и подкрепя редица социални и благотворителни каузи.

Оригинална публикация

Прокуратурата тръгна срещу казанлъшки журналист

www.capital.bg I 03.04.2015г.

Редакторът от "ПресТВ" е получил призовка да се яви на разпит в полицията като обвиняем заради репортаж

На 1 февруари западната част на Казанлък е залята от наводнение, а местни предприятия в района собственоръчно се опитват да попречат на водата да стигне до сградите им. Логично, регионалните медии отразяват случилото се. Сред тях е журналистът Георги Манев, който прави репортаж за местната телевизия "ПресТВ".

Два месеца по-късно Манев получава призовка да се яви този петък в Районното полицейско управление в Казанлък, за да бъде привлечен като обвиняем по воденото досъдебно производство. Престъплението, което е извършил -  "всявал паника" с материала си. Следствието е започнало след като районният прокурор Кръстин Кацаров се самосезирал докато пиел бира и се чул по телефона с кмета на общината.

Казусът на Георги Манев беше разказан от сайта "КлубZ" в сряда и веднага предизвика остра реакция от страна на журналисти. Той за пореден път показа как прокуратурата влиза в роля на редактор в медиите и се опитва да сплашва журналисти.

Какво се случва в Казанлък

Обвинението на Георги Манев е по чл. 326 от Наказателния кодекс. В него е записано, че този "който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, се наказва с лишаване от свобода до две години".

Наводненията в Казанлък обаче са неоспорим факт, който най-малкото се вижда от телевизионните репортажи. Още повече, че свидетели на бедствието са не само журналистите, но и местните хора. Като всяка нормална медия "ПресТВ" отразява случващото се и прави опит да покаже реакцията на всички страни по казуса – пострадалите и общината. В репортажа обаче говорят само потърпевшите, защото според журналистите екипът им не успява да се свърже с представител на местната власт.

"От една година като медия имаме проблеми с кмета на града – г-жа Лина Стоянова, която отказва да дава каквато и да било информация. Пращали сме три молби по Закона за достъп до информация по различни казуси, но без резултат", коментира пред "Капитал" журналистът от "ПресТВ" Георги Манев. Потвърждава също, че местните медии трудно работят с властта. "Всеки журналист тук би ви потвърдил, че е преживял натиск от институциите, когато се опитва да си свърши работата", допълва Манев. Журналистът изрази недоумение как точно репортажът предизвиква паника и сподели, че намира квалификациите на прокуратурата за опит да се ограничи свободата на медиите.

В интервю за програма "Хоризонт" на БНР изпълнителният директор на телевизията и собственик на медийната група "Вис Виталис" Васил Самарски обясни, че с протокол от полицията е бил предупреден, медиата да спре да пише (в сайта – бел. ред.) и да говори за общината. "Вече от 23 години съм в медиите, бил съм член на комисията по етика в електронните медии, създател съм на една от първите радиостанции в България "Вис Виталис", едва сега доживях журналист от нашите медии да бъде викан от полицията и да ни се казва да спрем да говорим", каза пред БНР Васил Самарски. Освен собственик на медийната компания "Вис Виталис" той е и областен ръководител на БСП, бил е кандидат за кмет по време на предишните местни избори в Казанлък.

След като кметът на Казанлък и и.д. прокурорът Кръстин Кацаров изпаднаха в противоречия кой кого е сезирал за случая, в крайна сметка прокуратурата публикува официалната си позиция. В нея се казва, че "на 03.02.2015 г, прокуратурата в Казанлък се е самосезирала, като е образувала досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 326, ал.1 от НК – за разпространение на неверни данни за злополука по радио и по друг начин – чрез Интернет и по телевизия". В официалното съобщение се посочва, че неверните данни са за скъсана дига и опасност от наводнения, с които е предизвикана паника в населението. "Подобна дига не съществува и опасността от наводнение също е била нереална. Законният повод за самосезиране е разговор с кмета на Община – Казанлък и председателя на Общински съвет – гр. Казанлък", пише в прессъобщението. Делото е било възложено за разследване на разследващ полицай, разпитани са "множество свидетели". След като скандалът започва да набира сила прокуратурата решава да изземе досъдебното производство и да го възложи на следовател от Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – Стара Загора, като удължава срока за разследването до трети юни.

В края на съобщението си, пропускайки факта, че Георги Манев е бил призован, за да бъде привлечен като обвиняем, прокуратурата заявява, че "категорично не отговарят на истината твърдения за осъществявана репресия срещу журналист и ограничаване на свободата на словото".

От "ПресТв" уточниха, че именно Кръстин Кацаров е прокурорът, който е дал указания на полицията да бъде призована изп. директор на медийната група "Вис Виталис" Славка Самарска да подпише полицейски протокол за предупреждение, че подчинените й журналисти няма да критикуват служители на общината и работата им. Самарска отказва да подпише протокола.

Именно ръководената от Кръстин Кацаров институция не успя да приведе в изпълнение присъдата на Илиян Здравков, който в края на февруари уби 23-годишната студентка във Велико Търново Вероника Здравкова. Присъдата на Районния съд в Казанлък влиза в сила на 29 януари. Очевидно ресурсът на Районната прокуратура е трябвало да бъде насочен към по-важни задачи, като преследването на медии.
Когато сплашването стане рутинна практика

Това е поредният случай от началото на мандата на главния прокурор Сотир Цацаров, в който ръководената от него институция се намесва в свободата на медиите. През април 2013 г., след като публикува документи, от които става ясно, че зам. градският прокурор Роман Василев е "подвел" тогавашния председател на Окръжния съд в Пловдив Сотир Цацаров, журналистът от Mediapool Борис Митов е привикан на два пъти от прокуратурата и притиснат да разкрие източниците си. От прочутия разговор от Банкя между Бойко Борисов и тогавашния градски прокурор Николай Кокинов щеше да стане ясно, че заръката за натиска срещу журналиста е дошла лично от Сотир Цацаров. След протест пред Съдебната палата делото е прекратено, но последици в прокуратурата няма.

Впоследствие прокуратурата разпореди проверка на редакторите от "Капитал" Николай Стоянов и Алексей Лазаров по подаден сигнал от свързаната с Делян Пеевски фирма "Водстрой 98". След протест пред Съдебната палата, проверката беше прекратена.

Пак под ръководството на Сотир Цацаров беше разпоредена и пълна данъчна проверка на Икономедиа АД, издател на вестниците "Капитал" и "Капитал Daily" и на сайта "Дневник".

Впоследствие по сигнал на агенция ПИК служител на Главна дирекция "Криминална полиция" дойде в редакцията и изиска договорите на издателството с  фондация "Америка за България". По сигнал на БНБ пък Софийска районна прокуратура разпореди нова проверка на журналисти от "Капитал", от които беше изискана информация за източници на публикациите им.

Според Иван Радев от "Асоциация на европейските журналисти" проблемът е, че медиите не се ползват с имунитет и могат да станат обект на наказателно преследване. "Правораздавателните органи обаче трябва да действат с повишено внимание, когато водят разследвания на журналисти, за да да гарантират пред обществото, че не извършват репресия срещу свободата на словото", каза Радев. Той изрази безпокойство от повдигането на обвинение на журналиста от "ПресТВ" Георги Манчев. "Известно е, че тази телевизия от години е критично настроена и дори в конфликт с местната власт в града. Фактът, че се намираме в период преди местните избори прави ситуацията още по-деликатна и прокуратурата е длъжна да докаже, че не е инструмент в политическата борба, нито че се опитва да запуши устата на критичните медийни гласове", е мнението на Иван Радев. Според него трябва да е ясно, че ниската ефективност на държавното обвинение в разследванията за корупция срещу високопоставени политици и медийни магнати не може да бъде компенсирана с дела срещу журналисти.

Между другото до този момент държавното обвинение не е успяло да предаде нито един човек на съд заради наводненията в Цар Калояново, Бисер, Бургас, Мизия и Аспарухово, в които загинаха десетки български граждани.
 

Оригинална публикация

Ерозията на европейския модел

www.aej-bulgaria.org I 05.03.2015г.

Европа стабилно се движи надолу в Индекса за свобода на словото през последните години, отбелязват от „Репортери без граници“ в доклада си за европейските страни за 2015 г, който поставя под съмнение устойчивостта на европейския модел на медиен плурализъм. Ето кои са основните изводи на организацията за състоянието на медийната среда в Европа.

Приплъзване на върха

Финландия (1-во място), Норвегия (2-ро) и Дания (3-то) продължават да оглавяват индекса, но въпреки това и тяхното представяне се влошава. Във Финландия засилващата се конкуренция накара медиите да прибегнат до сливания, за да намалят разходите си за служители. В резултат от това е налице неизбежен спад в обема медийно съдържание, достъпно за аудиторията. Страничен ефект от по-малкия брой медии е и загубата на независимост.

Поставена под номер 2 в миналогодишния индекс, Холандия изпада до 4-то място през 2015 г. в резултат на явни нарушения като атаки над журналисти по време на демонстрации и сериозно влошаване на отношенията между институциите и журналистическия сектор. Очебиен пример е забраната, наложена през септември, върху снимането в сградата на парламента без изричното съгласие на парламентаристите

Пропадането на Холандия в индекса позволи на Норвегия да се завърне в топ 3 – обичайно място за страната от създаването на класацията през 2002 г. При все това, съществуват известни притеснения относно капацитета на норвежките медии да се боравят с чувствителни и важни теми. Медиите могат да са свободни, но как използват своята свобода? Кампания на Медици без граници подчерта обезпокоителна липса на отразяване на международни кризи от норвежките медии.

В Дания глобиха през октомври 2014 г. двама журналисти, които оповестиха скандални данни в здравния сектор. Това определено се отрази негативно на страната, която разгорещено дебатира свободата на изразяване от 2005 г. Адвокатът на двамата журналисти обвини властите, че преследват „вестоносеца”, вместо да се насочат към разрешаване на разкритите проблеми.

Европейските механизми не могат да се справят с ерозията на плурализма

Правителствената намеса в медиите е реалност в много страни от Европейския съюз (ЕС). Тя е подпомогната от концентрацията на медийна собственост във все по-малко ръце, комбинирана с липсата на прозрачност по отношение на тази собственост. Това е основен проблем в Унгария (65-то място, -1), където Медийният съвет – чийто президент се назначава от министър-председателя, се меси директно в редакционната политика. ЕС не успя да се справи с този проблем

Провалът на ЕС да разпознае медиите като изключение от неговите закони за конкуренцията е друг проблем. Доминантната позиция на главните медийни групи, както и наличните пречки за навлизане на пазара на нови такива, представляват преки заплахи за медийния плурализъм. Той (плурализмът) е водещ принцип на ЕС, но сякаш европейското право не прави истинска разлика между новинарска организация и фирма за внос-износ.

Иронично, правилата за конкуренцията не успяват да парират и унгарските реформи, които правят възможно изземането на лицензи на медии, независимо, че тези действия противостоят на така ключовите за ЕС принципи на свободния пазар.

ЕС към момента няма правила, по които да се извършва разпределянето на държавните поръчки за медиите. Разпределението на държавна реклама също не е регулирано, въпреки че това е ефективен способ за упражняване на натиск върху медии, особено на местно ниво. Във Франция (38-мо място), например, Le Ravi, сатирично списание, познато като „Марсилското Шарли Ебдо“, загуби около 40 000 евро публични средства през 2014 г. поради решение на местните власти, което подозрително много прилича на наказание. Le Ravi може и да не успее да оцелее без тази сума.

Нещо повече – ЕС не изисква тези, които управляват държавните медии, да бъдат назначавани по прозрачен начин, а също и не изисква държавните медии да са независими от политиците на власт. Това остава широко отворена вратата за злоупотреби. В Италия (73-то място) начинът, по който се назначават мениджърите в държавната радио и ТВ медия RAI , създава възможности на управляващата коалиция да упражнява известен контрол над редакционните политики на медията. Аугусто Минзолини, ръководител на RAI 1, водещият обществен телевизионен канал, съобщи през 2009 г., че медията няма да отразява личните афери на министър-председателя Силвио Берлускони. Сегашният президент на RAI е назначената през 2012 г. от министър-председателя Марио Монти, бивша директорка на Bank of Italy – Ана Мария Тарантола.

Популистки натиск върху медиите

Няколко са европейските страни, поставени между 30-то и 70-то място в индекса. От началото на финансовата криза през 2007 г., развитието на държавите членки беше спъвано от редица трудности, включително растяща безработица и все по-малка покупателна способност. Това е идеална среда за популистки движения, които обвиняват елитите за кризата, а медиите за това, че са част от „системата”.

Унгарският министър-председател Виктор Орбан продължава да преследва независимите медии. През 2014 г. той насочи своя гняв към медийната група на RTL като наложи такси върху рекламирането, които таргетират специфично тази медия. Благодарение на широко подкрепяна кампания, обществото успя да предотврати налагането на Интернет такса върху потреблението на данни, целяща намаляването влиянието на независимата журналистика, намерила убежище онлайн през последните години.

Крайно десният френски Национален Фронт, който днес твърди да е водещата политическа сила в страната, се прочу с това, че забраняваше на определени журналисти да посещават неговите събития. Това действие едва ли изненада някого, имайки предвид, че идва от партия, която състави „медиен план”, целящ да „атакува журналисти до смърт”. Далеч не само крайно десните във Франция декларираха своята враждебност към журналистите. Те често са таргетирани по време на протести, както от демонстранти, така и понякога от полицията.

В Италия движението Пет звезди (M5S) на Бепе Грило няма равно, когато става дума за контрол на информацията. То стриктно регулира възможността на своите парламентарни представители да дават интервюта и изглежда, че желае да контролира и самите журналисти, демонизирайки ги, когато се опитват да запазят своята независимост. Грило обвинява журналистите, че са продажни и забрани на националната медия да присъства на някои сбирки на движението.

Проблемните страни: Гърция, България, Италия и Люксембург

Гърция (91-ва) завърши пропадане с 60 места, което започна през 2009 г., след като изглежда правителството най-накрая взе необходимите мерки за борба с нео-нацистката партия Златна зора, която не се свенеше да използва насилие над журналисти. И все пак, полицията продължава да се радва на пълна безнаказаност при съприкосновенията си с протестиращи. Гърците не се изкачиха в индекса и заради провала в запълването на дупката, оставена от внезапното затваряне на държавната ERT през 2013 г. Много служители напуснаха наследника на ERT – New Hellenic Radio, Internet and Television (NERIT), след като първият президент на новата медия си тръгна. Сириза обеща да съживи ERT.

Демонстрациите и актовете на насилие срещу журналисти, които белязаха 2013 г. в България (106-та) бяха последвани през 2014 г. от вълна на паника, стартирана от проблеми в банковия сектор. В отговор на загубата на доверие в банковия сектор, правителството предложи закон, целящ да бетонира същия. Комисията за финансов надзор, която е държавна агенция, на практика бе превърната в медиен полицай. Налагането от нейна страна на глоби и заповеди за разкриване на източниците на журналисти, ясно разкрива правителственото желание да бъдат заглушени медиите, които дръзват да посочат проблемите в банковите и регулаторни системи.

Притеснителното увеличение на насилието над журналисти в Италия (73-та) съживи уплахата у медиите от мафията. Към момента 12 журналисти са под полицейска закрила, според Ossigeno per l’Informazione. Двама от „информационните герои“ на Репортери без граници – Lirio Abbate и Giuseppe “Pino” Maniaci, са сред основните мишени. Двете кучета на Маниачи бяха открити обесени в неговия дом няколко дни след като колата му бе запалена. Битката срещу свободата на изразяване се води и в съда. Ossigeno per l’Informazione съобщава за 129 заведени дела за клевета през последните 12 месеца преди средата на октомври 2014 г. – увеличение с 53%, сравнено с предходните 12 месеца.

Люксембург (19-ти) попадна в новините в края на 2014 г., поради разкритията LuxLeaks относно правителствените сделки със стотици чужденци, касаещи укриване на данъци. Страната се върна на нивото си от 2009 г. (20-то място) след година на смесица от надежда и гняв. Позитивните сигнали през 2014 г. включваха създаването на награда за разследваща журналистика. И въпреки това близките връзки между правителството, бизнес сектора и медиите сериозно пречи на упражняването на журналистическата професия.

 

Оригиналният текст на доклада на английски език можете да откриете на интернет страницата на индекса.

 

Оригинална публикация

2015: Разпределение на медийния микс

www.capital.bg I 30.01.2015г.

И през тази година телевизията ще продължи да властва над медийния пазар

Без значителни повишения на бюджетите за реклама, по-интегрирани кампании и бизнес решения вместо просто комуникационни послания. Това са само част от тенденциите, които изпълнителните директори на рекламни агенции в България очакват през 2015 г.

Рекламата без подходящо медийно планиране обаче е просто творческа идея, която много трудно би повлияла на потребителското поведение и настройка. Ето защо потърсихме и мнението на българските медийни агенции, които да разкажат своите прогнози за развитието на рекламния пазар в страната през новата година.

Телевизията е единодушен победител

Традиционно българският медиен пазар е телевизионно ориентиран. Именно поради тази причина това е и водещият канал в маркетинговия микс. Такъв и ще остане, смятат от агенциите. "Българите са много сериозни и верни потребители на телевизия, като това определя и до голяма степен разпределението на комуникационния микс", казва Женя Гуцова, управляващ директор на MediaCom Bulgaria. Весела Апостолова, заместник изпълнителен директор на ZenithOptimedia, обобщава успеха на традиционния "малък екран" с това, че този канал предлага "бързо покритие на масова аудитория и непосредствен резултат върху продажбите." Подобна е и ситуацията и в други, сходни на нашия, пазари, уточнява Татяна Лозович от New Moment New Ideas Company. От друга страна, продължаващото присъствие на телевизията като водещ канал в маркетинговите миксове на рекламодателите се дължи в голяма степен и на стагнацията на пазара, смятат специалистите. Според Иво Цеков, управляващ директор на "Пиеро 97", кризата ще продължи да предизвиква консервативни медия планирания от страна на компаниите, което ще задържи ситуацията в много подобни съотношения на тези, които се наблюдаваха през изминалата година.

В допълнение двете системи за измерване на телевизионната аудитория (на ГАРБ и "Медиарисърч") продължават да бъдат основен проблем за медийните агенции и техните клиенти. Те са и причината за несигурността на международните рекламодатели при инвестициите в този канал и "влияят негативно върху гаранциите на годишни бюджети", смята Боряна Несторова, управляващ директор на Media Direction OMD.

Растежът на дигиталните канали

"Господството на телевизията продължава, но хората, които работят там, са наясно, че тази хегемония ще продължи толкова дълго, колкото бързо те са готови да инвестират в иновативни рекламни формати, които разчупват традицията на познатия рекламен блок", казва Мария Грашнова, изпълнителен директор на Dentsu Aegis Network, България. Според медийните агенции този тип допълваща комуникация, която да съпътства телевизионната реклама, може да се наблюдава най-ясно в лицето на добиващите все по-голяма популярност дигитални канали. "Телевизията има пред себе си уникални възможности да развива и надгражда продуктите си със съдействието на дигиталните медии. Примери от други пазари показват, че една добре планирана тв кампания с паралелни активности в интернет може да увеличи обхвата на аудиторията и да повиши търсенето на даден продукт в мрежата", казва Женя Гуцова от MediaCom Bulgaria. Допирни активности между дигиталните и традиционните медии в лицето на телевизията може най-ясно да се наблюдават, когато става въпрос за онлайн видеосъдържание, единодушни са специалистите. Според Мария Гергинова от MindShare ясно се отличава нова тенденция "телевизионните кампании да бъдат подкрепяни с паралелни онлайн кампании с присъствието на видеоформати" и уточнява: "Очаквам тази тенденция да продължи да се развива."

Онлайн комуникациите обаче не се ограничават само до създаване и планиране на подходящо видеосъдържание. Въпреки че по думите на Боряна Несторова от Media DIrection OMD "клиентите все още нямат склонност да гарантират годишни бюджети за онлайн комуникация", ясно покачване се наблюдава и при инвестициите във Facebook и Google, единодушни са от медийните агенции. Не всички обаче са на мнение, че повишаващите се бюджети за тези канали са добра стъпка. "Това поставя местните медии в трудна позиция, защото прави издръжката им по-трудна", казва Иво Цеков от "Пиеро 97". Подобно е и мнението на Татяна Лозович от New Moment New Ideas Company. Според нея обаче създалата се ситуация се дължи на факта, че "все още няма измерителна система, с която да виждаме ефективността на стандартната дисплей реклама." И все пак някои агенции са оптимисти, когато става въпрос за този тип формати. Според прогнозите на Carat за 2015 г. се очаква ръст от 5% при планирането на дигитални канали, като това включва и форматите, които българските сайтове предлагат, разказва Мария Грашнова от Dentsu Aegis Network, България.

В прогнозите си за планирането в дигиталната среда агенциите все по-често включват и мобилната реклама. Всички те са на мнение, че този канал предлага все по-голяма ефективност на компаниите поради нарастващата му аудитория. "Телевизия се гледа сутрин половин-един час и след 17:30 часа – през останалото време хората използват мобилните си устройства. В България има над 2 600 000 таблета при население 7 300 000 души, а масово хората използват смартфони", коментира Иво Цеков от "Пиеро 97". От друга страна обаче, специалистите уточняват, че е от особена важност как точно компаниите рекламират чрез този канал. "Мобилните стратегии трябва да се съобразяват с практическата употреба на мобилните устройства всеки ден", уточнява Весела Апостолова от ZenithOptimedia.

Традиционните подгласници

Често обаче, за да се инвестира в нови и нетрадиционни канали, бюджети се пренасочват от добре познати такива. Това според специалистите се дължи на липсата на ясно измерване и конкретни цифрови резултати в активностите извън телевизия и интернет. И все пак според Мария Грашнова от Dentsu Aegis Network, България, "радиото продължава да държи не особено големи, но стабилни позиции в общото бюджетно разпределение, а пресата, която традиционно губи позиции, забавя видимо тази негативна тенденция". При външната реклама пък дори се очаква покачване на инвестициите. "Бюджетите за този канал плавно, но стабилно растат. Очакванията ни са тази година те да са между 5 и 7% от общия рекламен бюджет", допълва Грашнова.

Не сегментиране, а интеграция

Какво всъщност означават тези прогнози за начина, по който се планират кампаниите? В отговора на този въпрос медийните агенции отново са категорични, че независимо от разпределението на маркетинговия микс да продължава да се мисли и да се разпределят бюджетите според индивидуалните канали е остаряла практика. "Целта винаги е била и ще остане правилното послание в правилното време на правилния потребител. Агенциите, медиите и клиентите, които могат най-ефективно и качествено да решат този проблем, ще бъдат най-успешни на пазара", казва Мария Гергинова от MindShare. Подходящото интегриране и комбинация на различните канали ще бъде все по-ясен индикатор за това коя компания се е справила по-добре със своята рекламна кампания. За да се наблюдава тази еволюция на пазара, трябва да се промени мисленето както на агенциите, така и на рекламодателите, смятат специалистите. "Не може да има разпарцелиране на бюджетите по канали, а трябва да има симбиоза", казва Иво Цеков от "Пиеро 97".

 

Оригинална публикация