Семейното предаване “Фамилно” с Доника Ризова – по Bulgaria ON AIR от 18 ноември

www.bgonair.bg I 8.11.2017

Всеки уикенд от 10,30 зрителите ще откриват идеи, истории и съвети за цялото семейство

"Фамилно" е новото съботно-неделно токшоу по Bulgaria ON AIR. От 18 ноември, всеки уикенд от 10,30 до 12,30, водещата Доника Ризова ще представя любопитни семейни истории, прагматични съвети от специалисти от различни области за по-пълноценен семеен живот, разнообразни идеи за фамилни пътувания из непознати места в България, интересни занимания за уикенда за малки и големи, както и кулинарни рецепти и традиции с рубрики за здравето и дома. С интересни срещи извън студиото ще се включва и репортерът Асен Манасиев, а Аспарух Йорданов ще представя неизвестни факти за известните световни фамилии от миналото до днес.

"Фамилно" е предаване за цялото семейство. Всяка събота и неделя в рамките на 2 часа ще показваме наследниците на известни български фамилии и ще представяме интересните семейни истории на чужденци, които живеят в България. Ще водим зрителите на семейни екскурзии до непознати красиви кътчета наблизо и далеч. Ще следим новите филми, театрални постановки и концерти, подходящи за малки и големи, ще търсим "извънкласни" занимания за децата през уикенда. Ще се запознаем с домашните любимци на обичани българи. Ще готвим, ще ремонтираме, ще търсим отговори и посоки, но най-вече ще се забавляваме заедно. Като една голяма българска фамилия“, коментира водещата.

Доника Ризова е добре позната на зрителите на Bulgaria ON AIR още от създаването на телевизията. Преди да се посвети на новия проект, води предаването Медиите ON AIR. В професията си на журналист трупа опит както в телевизия, така и в печатни издания и Дарик радио. Доника е носителка на редица награди, сред които "Златното перо" на СБЖ и "Свети Влас" за ТВ журналистика. Има и номинация в конкурса "Жена на годината" за 2016 г.

Не пропускайте новото токшоу "Фамилно" всеки уикенд в 10,30 часа по национална телевизия Bulgaria ON AIR!

Оригинална публикация

Предприемачите и мениджърите от първо лице – в “Бизнес среща” с Таня Кръстева

Investor.bg I 31.10.2017

Новото предаване по Bloomberg TV Bulgaria тръгва в ефир на 6 ноември

Опитът на предприемачите и мениджърите на компании, споделен от първо лице, ще бъде във фокуса на „Бизнес среща“ – новото предаване по Bloomberg TV Bulgaria от 6 ноември, всеки делник от 21 часа. Автор и водещ е икономическият журналист Таня Кръстева.

Главните действащи лица ще разказват за своя бизнес – за старта и за развитието му от малък към среден, а и към голям, ще анализират икономическата среда, в която работят, ще коментират пречките, с които се сблъскват на пазара и тенденциите, които се очертават.

„Бизнес среща“ ще бъде в помощ на малките фирми по пътя към разрастването им, на инвеститорите, които ще открият интересни възможности за вложения, на предприемачите, които ще черпят от чуждия опит, както и на студентите, които искат да разберат в коя сфера има най-добри възможности за реализация. Политиците ще чуят гласа на мениджърите и собствениците на компаниите за това какви законови промени са нужни за подобряване на средата за започване и развитие на бизнес в България.

Водещата Таня Кръстева е дългогодишен финансов журналист с изявен интерес към капиталовите пазари. Започва своята кариера през 2002 г. като репортер и редактор във в. Банкеръ, където прави редица разследвания за публични компании и дружества в несъстоятелност. От началото на 2009 г. води икономическите новини на БНТ, след което се присъединява към екипа на Bulgaria ON AIR (икономическа телевизия до 2015 г.).

Таня Кръстева е автор е на книгата „Българският борсов свят: От първо лице”. Има магистратура по финанси в УНСС. Специализирала е журналистика в СУ „Климент Охридски” и публична реч в НБУ. Преминала е през обучение за финансови журналисти в Thompson Reuters Foundation.

Оригинална публикация

 

Ново луксозно списание в самолетите на „България Ер“

MyPR.bg I 25.04.2017

Още едно луксозно списание ще информира пътниците на борда на „България Ер“. Тримесечното англоезично издание Investor Digest, част от портфолиото на Investor Media Group, е в обем от 80 пълноцветни страници и се разпространява безплатно както във всички дипломатически мисии и търговски представителства в страната, така и в самолетите на националния превозвач.
В него са поместени най-интересните и задълбочени бизнес анализи от Investor.bg, Bloomberg TV България и Bulgaria ON AIR The Inflight Magazine.
По този начин англоезичните читатели на борда могат да получат качествено обобщение и анализ на тенденциите и процесите в българската и световна политика, икономика и обществен живот, докато пътуват на комфортна седалка на борда на националния превозвач.
„Целта на „България Ер“ винаги е била да предложи на пътниците си не просто превоз, а цялостно преживяване на борда – удобно място за сядане, учтив и усмихнат персонал, кетъринг и издания, от които да получат интересна и полезна информация. С новото списание Investor Digest на Investor Media Group допълваме палитрата качествени издания на борда и се обръщаме към англоезичните си пътници, които нерядко имат време да се информират за най-важното в политиката, икономиката и обществото, само докато пътуват", категоричен е търговският директор на „България Ер“ Мария Стоянова.
Главен редактор на новото луксозно издание е Константин Томов, който стои зад успеха на бордното списание на „България Ер“ – Bulgaria ON AIR The Inflight Magazine, и има над 20-годишен медиен опит.

Оригинална публикация

Ирина Недева е новият председател на Асоциацията на европейските журналисти-България

АЕЖ-България I 25.01.2017

Ирина Недева заменя на поста председател на Управителния съвет (УС) на Асоциацията на европейските журналисти-България Кристина Христова с решение на Софийски градски съд от 12.01.2017 г. Христова, която ръководеше асоциацията в първите шест години от основаването ѝ, се оттегли от председателското място, за да стане директор на Център за култура и дебат „Червената къща”.

Ирина Недева е български журналист и автор на документални филми с дългогодишен професионален опит в обществените електронни медии (БНР и Канал 1, БНТ). В момента е старши продуцент на “Актуални предавания”, редактор и водещ в сутрешни предавания на програма „Хоризонт” на БНР. Тя е магистър по философия от СУ “Свети Климент Охридски”,със специализация по културология, както и множество професионални специализации в Thomspon-Reuters в Университета Кардиф, в централата на RFI, SRI (Swiss Radio International), Phillip Merrill Journalism School, САЩ, в рамките на програмата за междудържавен образователен обмен Fulbright. Радио материалът ѝ “Крайната десница и миграцията в Европа” е единствената досега номинация на материал от програма “Хоризонт” в престижния европейски конкурс Prix Europa в Берлин 2014 в категорията Current Affaires. Има опит и в независими филмови, телевизионни и радио проекти, както и в сферата на публичните дебати.
"Като журналист знам в колко конкурентна среда се опитваме да отговаряме на идеалите ни за професионални стандарти. Сложно, но и вдъхновяващо е да се гради общност от хора, които иначе са противопоставени по най-различни начини – финансови, политически, корпоративни, рейтингови", заяви Недева след заемането на поста.
Ето какво още сподели тя: "Когато преди 6 години бях в ефир в предаването "Преди всички" на Хоризонт (БНР), АЕЖ-България беше единствената организация, която постави под съмнение медийното отразяване на един от поредните брутални криминални случаи и употребата му от управляващите. Спомням си изненадата и възхищението ми от нивото на саморефлексия, проявена от млади колеги, които се замислят за това какво всъщност правим като медии в България. Когато по-късно се запознах с Кристина Христова и останалите членове на организацията вече не бях изненадана. Да стана част от тази общност беше радост. Знаех, че международната АЕЖ-България е създадена преди да се родя, през 60-те години на ХХ век, от 70 журналисти в шест западноевропейски страни, които са отразявали "градежа" на Европа, а днес международната организация има статут на наблюдател към Комитета за медии на Съвета на Европа и продължава да обединява журналисти, които вярват в потенциала на професията журналист да защитава свободата на информацията и на медиите в Европа. Всеки един от нас в Управителния съвет на българската секция на АЕЖ-България може да е в ролята на председател на УС. Решението на колегите от УС в тази роля да съм аз е знак и за важната мисия, която имат обществените медии у нас. Да съм част от каузата на АЕЖ-България за професионална медийна среда е чест и отговорност. Мечтая си да ставаме повече и да сме силни заедно, независимо от колко различни медии и с колко различни жизнени пътища се събираме, водени от желанието журналистиката, която правим, да е наистина професионална и смислена, и то във времена на манипулация на общественото мнение и девалвацията на фактите."

На свой ред първата председателка на АЕЖ-България Кристина Христова каза:

"Промяната е част от развитието и всяка организация, която иска да постигне целите си, трябва да се развива постоянно. Повече от шест години бях на председателския пост – времето, през което организацията се роди, проходи и пое отговорната роля да бъде изразител на журналистите в България. За мен това бяха едни от най-важните години в професионален и личен план, защото бях част от създаването на общност с голям потенциал да променя средата, в която живеем. Сега е време, начело на организацията да застане професионален журналист, запознат с ежедневието, работата и проблемите на българските журналисти. Затова и изборът на Ирина Недева за председател напълно отговаря на новите нужди на АЕЖ-България – да бъде още по-близо до журналистическата общност. В същото време, в Управителния съвет на организацията има силна приемственост, като за развитието ѝ, ще продължават да отговарят Мария Черешева, Камелия Иванова и Иван Радев, с които заедно дадохме начало на АЕЖ-България, и без енергията, отдадеността и познанията, на които, асоциацията нямаше да е това, което е днес. Останалата част на УС са нови членове, професионални и доказани журналисти, като целта ни беше да доближим още повече до журналистическата професия управителният орган на организацията. Нарасналата отговорност на АЕЖ-България в обществения живот на страната, наложи нуждата и от професионален мениджър, който да се грижи за плавното изпълнение на дейностите ни, затова назначихме – Емилия Зафираки, доказан специалист и мениджър човешки ресурси с дългогодишен опит. Аз оставам в организацията като член и съмишленик, и винаги ще подкрепям каузата, за която работих през последните шест години. Пожелавам успех на новия председател и УС, важно е за всички ни да успеете!"
Позицията председател на АЕЖ-България е на доброволни начала, не е свързана със заплащане и не е пряко обвързана с управлението на отделните проекти, по които работи организацията. Различните специфични роли в УС на АЕЖ-България са само инструментални. Освен председателя Ирина Недева, в него влизат Мария Черешева, Камелия Иванова, Иван Радев, Боряна Дамбазова, Димитър Кенаров, Росен Босев. Управителният съвет действа на принципа на общото съгласие за всички важни стъпки на асоциацията. Решенията за позициите се взимат и след обсъждане с всички членове като се стремим към модел на съгласие.
Мисията на организацията гласи: Ние сме тук защото има нужда от нас. Ние сме професионална общност от журналисти, част от Асоциацията на европейските журналисти, независим наблюдател на Съвета на Европа. Нашата цел е да се грижим за подобряване на медийната среда и качеството на журналистиката в България и да подкрепяме журналисти, които са възпрепятствани да вършат (свободно) работата си.
Сред основните предизвикателства пред АЕЖ са преодоляването на негативните тенденции, подобряването на медийната среда, противодействието на деградацията на журналистическата професия и на силите, които имат интерес от слаби и безкритични медии.
АЕЖ-България е организация базирана на индивидуално членство на журналисти, които представляват само себе си, но не и медията, за която работят. Ако искате да станете член на нашата общност, може да кандидатствате тук.

Оригинална публикация 

Доц. д-р Светлана Божилова: Гражданското общество в България не намери сили да подкрепи независимата журналистика

СБЖ I Майя ЛЮБОМИРСКА I 1.12.2016

Доц.д-р Светлана Божилова е преподавател в Катедра „Радио и телевизия“ на Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Тя е и директор Националната университетска телевизия „Алма Матер“ – специализирана програма за образование, култура и младежки политика. Доц. Божилова ръководи и европейския проект „Европейска студентска телевизионна мрежа“.

Студентите с интерес слушат нейните курсове по „Телевизионен език – семиотичен подход“, „Телевизионни системи“, „Телевизионна среда“. Днешни водещи в големите национални телевизии са нейни студенти и възпитаници, с които тя може да се гордее.

Доц. Светлана Божилова беше член на националния медиен регулатор, представител на България в Постоянния комитет за трансгранична телевизия и Европейската платформа на регулаторните органи. Координирала е програмата на Съвета на Европа и Световната федерация на журналистите „Обществени медии в Югоизточна Европа“.

Преди дни доц. д-р Светлана Божилова зарадва преподаватели, студенти и колеги с новата си книга „Телевизионни системи и аудиовизуална индустрия. Европейски политики“.

Това е и отправната точка на началото на разговора ни. Питам доц. Божилова: съумя ли обединена Европа да покаже и наложи силни, интересни и гледаеми телевизионни продукции, или все още сме под влиянието на отвъд океанския телевизионен пазар?

Така се развиха нещата на Балканите, че европейското влияние, европейските политики в областта на телевизията не са толкова силни, защото през Балканите мина американското влияние. Допреди промените 1989-1990 г включително Мърдок с Bsky B във Великобритания не го допускаха в наземно разпространение. А през Балканите те минаха, наложиха свои стандарти и за добро и за зло. Но все пак ние сме част от Европа и би трябвало да се съизмерваме с най-добрите образци на европейската аудиовизуална индустрия и производството на телевизионни програми.

И като се съизмерваме с Европа и ако погледнем към нашия си двор, българската журналистика как изглежда в контекста на европейската журналистика?

Българската журналистика е в дълбока криза. След 117 място сме по свобода на словото. Очевидно медиите не съумяха да извоюват своята икономическа и политическа независимост. И не е тайна, че те все по-често се превръщат в своеобразен пиар на корпоративни и политически интереси. И проблемът започва от медийната регулация и законовите вратички това да се случва. Но едновременно с това сякаш гражданското общество в България не намери сили да подкрепи професионалната общност в отстояването на стандартите на независимата журналистика.

Ако погледнем това, което се случва и във Великобритания, и във Франция, Германия, просто ще се види авторитетът на журналистиката независимо дали това са печатни или електронни медии. Това е професия, свързана с много и рискове и обикновено е в първата четворка по заплащане на журналистическия труд. Нека да погледнем, какво е равнището на заплащане на журналистическия труд в нашата страна.

Освен това всички традиционни утвърдени електронни и печатни медии в Европа имат ясни вътрешни професионални правила и стандарти, устойчива организация на работа и защита на журналистическия труд, нещо, което в България почти не се случи. И в резултат на това журналистиката все повече и повече се превръща в зависима от собствениците и програмни мениджъри, които най-често изпълняват политически поръчки и не се идентифицират със самата колегия.

Гражданското общество боледува, медиите са отражение на състоянието на това общество, но чрез медиите можем да кажем, че в България демократичният преход не просто не е завършил, ами сякаш има регрес и се връщаме назад.

Дали обаче битката не трябва да започне от нас самите и тогава да търсим подкрепата на обществото? Защото не може с месеци да не получаваш заплата или да бъдеш до такава степен цензуриран, че да не желаеш да сложиш името си под съответния текст и да продължаваш да работиш при тези условия?

Съвсем наскоро имах студентка задочно обучение, която работи в печатна медия, и каза аз се срамувам да поставя името си под това, което пиша. Професионалната общност, журналистическата колегия е разединена и успяха онези, които направиха всичко възможно да няма консолидация на гилдията. Никой не може сам за отвоюва свободата си, това може да стане, ако всички сме обединени около определени професионални ценности. Смятам, че Съюзът на българските журналисти, университетите, в които се преподава журналистика, би трябвало да се обединят от идеята да създадат обществено мнение, свързано с упражняването на журналистическия труд. Дори на Запад вече има професия медийна педагогика. Това означава зрителите да се научават на какво да вярват. Да имат знания за професионалните техники, за манипулативността на изразните средства, за да могат сами да селектират в интерпретативната и новинарска журналистика стойностните неща. Така че всичко трябва да започне от нас.

Младите, защото Вие само с тях работите, имат ли представа в каква среда ще попаднат?

Почти всички водещи в сутрешните блокове са ми били студенти и те не желаят с мен да говорят за професионалните стандарти, за подбора на теми и гости, за интерпретациите на определени факти. Те казват: едно е на теория, а съвсем други са реалните условия. Ние имаме кредити, трябва да оцеляваме. Но забравят, че малките компромиси водят до големи компромиси и в един момент се озовават в ситуация да се питат: това ли съм аз, това ли са нещата, които съм искал да правя в тази професия? О понякога толкова дълбоко сме стъпили в блатото, че сякаш няма излизане назад.

Ако се върнем към новата Ви книга, в нея говорите за състоянието на медийния пазар в Европа. Той по-различен ли е от родния?

По-различен е, поради простата причина, че медийната демокрация в голямата част от страните-членки на Европейския съюз отдавна се е състояла. Едновременно с това – нищо че говорим за мултикултурни взаимоотношения, за културни индустрии, има толкова много препоръки, конвенции, директиви, които защитават европейската продукция – тъжната истина е, че Европа не съумя да се обедини в създаването на паневропейски канали, които да формират европейска идентичност, без да нарушават националната. Например Euronews по никакъв начин не е конкурентоспособен на CNN. Той се е превърнал в един пул за обмяна на информации и анализи. Водещите страни отказват да има персонификация, да има този тип програмни линии, които са в CNN. Европа не съумя да създаде алтернатива не само на CNN, но ето Bloomberg, дъщерни фирми – това е пулсът на финансовите и стоковите борси – отново Съединените щати чертаят чрез тази глобална монотематична мрежа дневния ред. Не съумяхме да създадем алтернатива на Disney, на образователни каналиq каквито са Discovery и National geographic, защото там познанието е чрез развлечение без да се нарушава стойността на научното знание.

Европа създаде един образователен канал „Леонардо Да Винчи“ – доста дидактичен, затворен и преди една година се закри. Парадоксално е, че в европейското пространство се намират американските монотематични канали не само в новините, бизнес и икономиката, но и детските и развлекателните. Влизайки почти безплатно в домовете на европейците, те създават един ценностен хоризонт, който е доста по-различен от устойчивата европейска традиция. Много проблеми има.

В обществената телевизия няма образователни и предавания за култура, ако се абстрахираме от „История. Бг“ и „Вяра и общество“. Няма атрактивно познавателни предавания, които да достигат до младежката аудитория. Тъй като от години с университетската телевизия „Алма Матер“ съвместно с колегите от БНТ искаме да създадем образователен канал и културни и младежки политики и винаги се казва, че обществената телевизия има зрителска аудитория 55+. Но как младите да гледат, като няма младежки и детски предавания.

Така че това е въпрос и на политика и на държавата, и на медията и на обществото за потребността от обществено радио и телевизия, защото те останаха едни от малките оазиси, в които има стойностна журналистика.

Ето сега предстои през 2018 г страната ни да председателства ЕС. Готови ли сме за това?

Много сме закъснели, защото това беше шансът българската култура, археология, музика, културният туризъм да получат своя интересен и атрактивен разказ в документални поредици, които да покажем и дори да продадем навън. Още преди 2 години можеха да се планират такива поредици, можеха да се търсят независими продуценти, та дори и големи търговски оператори-канали. Има какво да покажем на света, но не го правим. Имаме забележителна история и артефакти, говорим за невероятни постижения на археологията, имаме невероятни иконописи и религиозна музика. Нямаме никаква готовност в областта на аудио-визията да представим в Европа постигнатото през вековете и хилядолетия в България.

Във Факултета по журналистика имате невероятно модерно телевизионно студио. Разкажете ни за него?

В края на 2009 г ние получихме лиценз и сме единствената страна в ЕС, която има лицензирана и регистрирана програма по кабел и сателит в обществена полза и с национален обхват, но засега излъчваме в ефира на БНТ, защото нямаме средства. Дори създадохме Европейска студентска телевизионна мрежа, в която си партнираме с най-големите департаменти по телевизия в Европа.

Тази година през февруари получихме дарение от Швейцария от българин, който още преди 1989 г е напуснал България, за 600 000, дообзаведохме студиото ни, което преди това беше подпомогнато от Дарик радио и Нова телевизия. Вече студентите – 4 курс и магистърска програма – могат да работят в реални условия и излъчваме няколко програмни линии в националния ефир. В момента заедно с БНТ проведохме представително проучване в 8 университетски града за необходимостта от специализиран канал за култура, образование и младежки политики. И колкото и да е парадоксално се оказа, че хората имат потребност от това. Очевидно няма държавна политика и визия, защото и държавата трябва да участва във финансирането, тъй като в България няма меценатство.

Имаме няколко предавания по БНТ : „Ателие“, „Вива академия“ . На 4 декември тръгва младежко дискусионно предаване „Ние“ , в което младите хора дебатират своите проблеми. Тръгваме от януари с „Вива академия“ – единственото за мое учудване предаване за наука и образование в национален ефир ще се излъчва по БНТ. Опитваме се, колкото и минимален да е ресурсът, да създадем модел на едно такъв канал. И вярвам, че БНТ е единственото място, където ние ще намерим гнездо за тези програми.

Оригинална публикация

“Ускорение” е най-новият мащабен телевизионен проект на NOVA

НОВА ТВ I 1.12.2016

За първи път българска телевизия участва в създаването на сериал – копродукция между четири държави

"Ускорение" е най-новият мащабен телевизионен проект на Нова Броудкастинг Груп, който е копродукция между четири държави и ще се реализира в България. Сериалът е поредният иновативен продукт, с който медията затвърждава лидерството си във въвеждането на най-актуалните тенденции на българския медиен пазар. За първи път в България ще се снима подобна продукция във вариант на телевизионен сериал, която отговаря на всички изисквания на световното кино производство. Поредицата е криминална екшън драма, а снимките започват следващата година.

"Зад реализацията на сериала стоят четири европейски държави – едни от най-големите медийни и кино компании във Франция, България, Италия и Израел. От българска страна в осъществяването на продукцията ще участва NOVA, а от италианска – MEDIASET, компанията на Силвио Берлускони.” Това разкри продуцентът и режисьор Димитър Митовски тази сутрин в “Здравей, България”.

Френската Lagariere и израелската Dori Media са другите две компании, които ще участват в продукцията. Митовски застава зад проекта заедно с продуцента Несим Хасон, който има дългогодишен опит в реализацията и дистрибуцията на много успешни холивудски продукции. Хасон е и член на журито, което определя носителите на най-престижните телевизионни награди “ЕМИ”. Митовски е режисьор на един от най-успешните български филми през последните години – "Мисия Лондон“, и продуцент на популярния криминален сериал "Под прикритие“.

В "Ускорение" ще участват много международни звезди от страните, които го продуцират, както и голяма американска звезда. Освен във Франция, Италия и Израел, голяма част от снимките на сериала ще се осъществят в България. “Идваме да снимаме тук заради качеството, професионализма и таланта на хората в кино индустрията”, разкри Нeсим Хасон.

"С този проект Нова Броудкастинг Груп продължава стратегията си да развива качествени български кино и телевизионни продукции. За нас е голямо предизвикателство да работим по толкова мащабен и иновативен сериал, заедно с някои от най-добрите професионалисти в този бизнес”, коментира Вики Политова, главен оперативен директор на Нова Броудкастинг Груп.

Оригинална публикация

Есенният брой на списание ТВОЯТ БИЗНЕС е посветен на КОУЧИНГ

Списание Твоят Бизнес I 14.10.2016

Посветихме го на изключително модерната и в същото време повече от важна тема за бизнеса – КОУЧИНГ. Статиите на нашите автори са изключителни и вярваме, че буквално "ще бръкнат" в мозъка на всеки от вас и ще погледнете по нов начин на правенето на бизнес и управлението му. Ето и някои от темите

Мода ли е да имаш коуч или наистина вече става необходимост в днешно време? Какво представлява той? Честен разговор между равни партньори с висок интензитет винаги подкрепящ клиента да катализира постигането на целите си, от Ирина и Петър Горялови.

Дали коучингът не е възраждане на нещо старо? Това представя Гергана Павлова от Екуинокс Партнърс. В същността си коучингът представлява един по-различен, по-богат начин за свързване и общуване със себе си и с другите. Общуване, което е обогатяващо и трансформиращо и за двете страни – с това, че засяга темите и въпросите в същността на нещата.

Компаниите имат все повече нужда от лидери, отколкото само от мениджъри, казва в интервю Лидия Шулева. Необходим е съвършено нов подход към клиентите, към работещите, към заобикалящата среда и начина, по който ще се прави бизнес.

За да сме щастливи е нужен баланс между бизнеса и личния живот, казва в интервю Иванина Захариева, лайф и екзекютив коуч.

Представяме и две проучвания – за тенденциите в обучението и развитието на хората в организациите в България за 2016/2017 г. и за предприемачеството в България – къде се намираме, какви са нагласите на българите и защо само 15,8% от пълнолетното население на България забелязват добри възможности за започване на бизнес в района, в който живеят.

Какви са грубите грешки в обявите за работа и защо за да грабнете интереса, още в първия параграф обявата трябва да отговори на въпроса, възникващ у всеки кандидат: „Какво има за мен, какво ще спечеля?“ от Владислав Цветанов

Не сме пропуснали и технологиите – какво представлява облачното ERP – дали не е по-изгодно да го наемем?

И още теми ще намерите в броя, който от 15.10.2016 е на пазара!

Оригинална публикация

С тема за тенденциите в медийната индустрия Съветът на жените в бизнеса откри новия сезон на обучения

Съветът на жените в бизнеса в България I 16.09.2016

Съветът на жените в бизнеса стартира нова серия от обучения след успеха на проведените през първата половина на 2016 г.

Първото обучение от новата поредица бе на тема „Media in Bulgaria – Appearance in The New Age Media, Fusion of TV and Digital“ с лектор Дидие Щосел, главен изпълнителен директор на Nova Broadcasting Group.

Директорът на най-голямата медийна компания в България сподели с участниците какви са новите тенденции в медийната индустрия.

„Има огромен ръст в консумацията на видео и тенденцията е за още по-голямо увеличение“, каза г-н Щосел. Той постави акцент върху начините, по които традиционните медии трябва да адаптират съдържанието си, ако искат да оцелеят и просперират в един изключително динамично развиващ се пазар.

„Медийната среда се усложнява с всеки изминал ден, тъй като трябва да произвеждаме видео, подходящо за различни устройства и операционни системи, и в различни формати с разнообразна продължителност“, добави той.

Голям интерес предизвика частта от обучението, в която г-н Щосел даде съвети на участниците как да се държат по време на телевизионно интервю.

„Бъдете кратки и ясни“, сподели г-н Щосел. „Кажете това, заради което сте дошли, без да губите фокус и да се отклонявате от темата“.

Щосел издаде и тайни от кухнята за това как медиите си избират новини и как се подготвя новинарски блок.

„Избираме истории, които са най-интересни и важни за аудиторията ни“, коментира Щосел.

„Не взимаме страна, а даваме различните гледни точки. Новините трябва да грабват вниманието“, добави той.

Специален акцент бе поставен върху кризисната комуникация и как компаниите трябва да действат при наличието на криза. По думите му бизнес организациите трябва да реагират бързо и адекватно, за да ограничат потенциалните негативни ефекти от дадена кризисна ситуация.

Следващото обучение, организирано от Съвета на жените в бизнеса, предстои на 30 септември и 1 октомври. „Ако можеха да говорят“ с лектор Кристина Крънчева е двудневно обучение, което ще ви направи майстори на презентациите.

През октомври предстоят още четири обучения. Три от тях са на различни теми, свързани с финансите, и са с лектор финансовият консултант Олег Григоров. Заради големия интерес Съветът на жените ще повтори и обучението „Бизнес етикет за професионалисти – ефективният имидж и добрият стил“ с лектор Кристина Крънчева на 25 октомври. Запишете се сега ТУК 

Оригинална публикация

СЕМ отне лицензите на TV7, News7 и Super7

Webcafe.bg I 13.09.2016

Съветът за електронни медии отне лиценза за излъчване на трите телевизии от групата на ТВ Седем ЕАД – основния канал TV7, новинарския News7 и детската програма Super7.

Четирима от петимата членове на СЕМ са подкрепили предложението на Бетина Жотева за отнемане правото за излъчване на трите телевизии.

"Нека да не забравяме, че нашата дейност е да осъществим възможност за една справедлива конкурентна среда в България и ние не можем да кажем, че в случая това е гарантирано по този начин при положение, че имаме един играч, който играе с реклами, които са нови за сметка на съдържание, което пък е старо. В сравнение с други играчи на този малък и труден телевизионен пазар в България, които инвестират средства в нови програми, в нова продукция", каза председателят на СЕМ Мария Стоянова.

Трите телевизии не излъчват новини и актуална програма от няколко месеца. TV7 и News7 имаха лиценз за наземно разпространение с национално покритие от 2010 г. насам.

ТВ Седем ЕАД беше обявена в несъстоятелност в края на 2015 г.

Оригинална публикация

Карбовски ще води “Втори план” в bTV

Webcafe.bg I 2.09.2016

Мартин Карбовски е новото лице на bTV. Журналистът започва ново предаване в събота с продължителност от 1 час.

"Карбовски: Втори план" ще се излъчва в събота, от 17 до 18 ч., като първият ефир е планиран за 24 септември.

"Предаването ще представя нов поглед върху човешките истории, нюансите и контрастите на различния начин на живот, мечтите и малките радости на обикновения човек", се казва в съобщение на bTV.

"Всяка събота с екипа на предаването ще противопоставяме в една или повече истории светлата и тъмната страна на живота, проблемите и позитивите на общото ни битие. Във всеки епизод ще търсим и експлоатираме невъзможността и пукнатините в структурата на реалността срещу случващото се добро и неговите причини и корени. Идеята е проста – разказът за кухнята на живота понякога трябва да дава и изход от житейските ситуации", казва Мартин Карбовски.

Това ще бъде първият телевизионен проект на Мартин Карбовски от 2 години насам, след като приключи отношенията си с TV7 през 2014 г., където водеше "Предаването на Карбовски" и "Фронтова линия".

Преди това дълги години правеше документалистика в "Отечествен фронт" по Нова ТВ. Между 2010 и 2013 г. водеше и политическо ток-шоу "Директно Карбовски" по Нова, преди да премести проектите си в TV7.

Оригинална публикация