Нощта на мъртвите ще изненада живите зомбита със смразяващо шоу и награди

Провлачващи се създания ще започват да окопират култовият клуб „4 стаи” още от 18ч днес – денят на Halloween.

Бонуси от ОББ за покупки с кредитни карти и електронно заплащане на битови сметки

ОББ стартира две кампании с отстъпки при картови плащания: - 5 % за плащане на битови сметки. - 3% за покупки на бензиностанции.

Под надслов „Настъпи времето на младите будители на Европа” ще се проведе тазгодишното национално състезание по дебати „SDA OPEN 2012”

Състезанието се провежда за втора поредна година и е организирано с подкрепата на Министерство на външните работи

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 27.10.2012 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 27.10.2012

Водещ: Вместо ние да се гневим, се гневят всевъзможни калинки. Това не ми харесва.Много по-умни от мен хора са се изказвали за евентуалната причина. От чисто хумористично представената „малко се пие в тая държава” та чак до институционалната „много се лъже и краде в тази държава”. Има и новинарски подход, любим на карикатуристите в последните дни. През седмицата непознаването на историческите герои на портрет в едно училище ги накара да рисуват едно и също – кой какво прави с портретите. Сигурно и заради аталистичната реакция, която за пореден път достиган до най-високите нива на кръвожадност, до там журналист да поиска, цитирам, да ги поиска в студиото си, което прозвуча някак като в съдебната му зала. Сигурно е обаче, че нещо толкова излязло извън контрол, щом с една карикатура може да бъде коментиран по различен начин гневът ни. Може да има връзка и с нещо друго. Във вестник „Стършел” не е имало агенти с картончета. Но пък на нас ни предстои да научим които са притежателите на картончета сред кредитните милионери. Най-коментираното обаче в еднаква степен от медии и от социална мрежа беше поредната калинкова беля. Ако в една нормална държава говорителка на поделение на силово ведомство опише публично в медия гражданин с обидни квалификации и сравнения, следващите максимум 24 часа е редно да бъде поканена да си подаде оставката. Нещо повече – би било най-нормално обществото да чуе, че тази оставка е била поискана и ще бъде приета. Как заглъхва у нас ехото от медия на медия до пълното си изчезване? В случая до изчезване ще трае и проверката. Малко като приказката с неочакван край се получи на хората във властта с посланието им. Премиерът каза калинката да се уволни. Вицепремиерът уточни „не е уволнена. Проверява се случая, освен това тя е в отпуск”. Ето това е божествената частица, която физици из цял свят търсят на грешното място в ЦЕРН. У нас тази частица се нарича самодоволна овластена административна единица, която прави разследвания и произнася присъди по един нетърпящ възражения начин. Аз го наричам подмяна и никак не ми е смешно. Какво точно се проверява? Дали световният заговор на хората с гениални умения в монтажа не са сложили в устата на говорителката на РПУ Варна думите „селски глупак”? Хайде да потърсим част по част подмяната, гарантирана ни от множеството самодоволни овластени. Ами тази подмяна е на много места и това никак не хубаво. Между другото днес историята продължава.Човекът, който е заснел тримата спящи в патрулката полицаи е поканен на, цитирам, беседа. В резултат на това вече има организирано във Фейсбук събитие от фонтан „Монтански”, а заглавието е „Будните срещу спящите – спрете произвола”. На Орлов мост, езерото „Ариана” от 15 до 17 часа. Тема, която коментирате вече и на страницата ни във Фейсбук. Аз накрая да кажа, че от опит зная, че калинките хапят. Според учените единственото спасение от хищния вариант на калинките, е жабата, но тук влизаме вече в друга метафора. Така че напред към гъола и умната коя жаба ще целунете, че не ми се мисли после какво може да стане. И след това обследване на калинките нека всички бивши, настоящи и бъдещи да се чувстват поздравени ето така. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Диана Люцканова, Стаматина Никова, Цвета Бахариева, Ивайло Пеев и аз Ирен Филева. Разследващата журналистика – рядкост, автоцензурата процъфтява, корупцията остава широко разпространена. Това е диагнозата за журналистиката в балкански медиен барометър. На 31 на кръгла маса ще дискутират пак реалностите. 23 години свободен печат, 8 години саморегулация и все по-малко свобода. Защо? Отговорите ще търсим днес с доцент Орлин Спасов от фондация „Медийна демокрация”, Асен Величков от Център за развитие на медиите. Има ли нужда от дискусии за историята ни или предпочитаме прогнозите на врачките? Който познава историята си, знае ли бъдещето си? Това пък ще коментираме с колегата от БНТ Горан Благоев, който пък, както повечето от нас знаем, е д-р на историческите науки. Колко струват данните ни в интернет и защо Фейсбук забранява на блогъра Богомил Шопов – Бого да коментира това, коментарите Ви очаквам на Фейсбук страницата ни. Знаете как да ни намерите. Изписвате на българските „Клубът на журналистите – БНР” и сме заедно. Журналистиката е да публикуваш това, което никой друг не иска да бъде публикувано. Всичко друго е ПР. Така пише в класиката. В реалността обаче какви са отговорите? Добър ден на доцент Орлин Спасов от фондация „Медийна демокрация”.
Орлин Спасов: Добър ден.
Водещ: Балканският медиен барометър не ни каза май нищо ново.
Орлин Спасов: Е, не бих казал съвсем нищо ново. Защото може би най-важният резултат от него е констатацията, че и това наистина според мен е ново, че голяма част от тези проблеми, които иначе са познати, които и във Вашето студио сме коментирали многократно, започват да не са само външни спрямо медийната среда, да са налагани под формата на контрол и ограничения върху нея, но стигаме за първи път до много тревожния извод, че огромна част от тези проблеми произлизат от самата медийна среда. Тя самата вече е изправена пред една много сериозна отговорност за това какво се случва в собствената и професионална сфера. Така че това е едно ново послание. Иначе барометърът се провежда за първи път в България с фондация „Фридрих Еберт” работихме по него. Тази известна и много реномирана германска фондация е провела подобен вид изследване на медийната среда в много страни по света, но сега иска да започне да прилага барометъра и в региона на Балканите. Така че България се оказа втората страна след Босна и Херцеговина, в която това изследване се провежда. И бързам веднага да Ви кажа, че противно на моите първоначални очаквания и въпреки многобройните критики от последните 1-2 години към българската медийна среда, България с обща оценка по всички индикатори на този барометър, се оказа на една и съща позиция със страна като Босна, в която е извън ЕС, която има много тежки исторически конфликти, мина през война, етнически проблеми и т.н. Така че общо от оценка 5 по петобалната система, България получи една оценка от 2.7, докато Босна и Херцеговина получи оценка от 2.6. Практически се изравниха двете оценки. А по може би най-важния показател, който е свързан със свободата на изразяване и свободата на медии, България дори е доста по-зле от страна като Босна и Херцеговина, което е още един пореден сигнал за тревога за случващото се в българската медийна среда.
Водещ: Между другото тези коментари по-лесно намират коментари в мрежата и по-рядко в медиите. Това е може би част от диагнозата не свобода, която ни поставят от години неправителствени организации, които ни оценяват.
Орлин Спасов: Ами така е. Сега разбира се ще бъде некоректно да се каже, че нашите изследвания, а и изследвания на други неправителствени организации на медийната среда в България не получават изобщо отразяване в медиите. Има такова отразяване, ноѝ най-интересното е, че то е много селективно. Всеки обикновено тези критики обира тези, които се отнасят за конкурента му най-често и дава гласност на тях, докато премълчава тези, които засягат него, но това се случва не само по отношение на тези анализи на медийната среда. Подобно е злоупотребата примерно на информация като от „Уикилийкс”, засягаща България, която също така беше използвана крайно селективно по различни начини от медиите. Някои медии изцяло премълчават. Други заемат само онези фрагменти, които са в тяхна полза, а премълчават други и т.м.
Водещ: Макар че тук проблемът е по-сложен, но ще предстои и него да го коментираме разбира се, защото явно, че и по този сериал ще има продължение. В сряда предстои една още една кръгла маса. Този път организирана от Центъра за развитие на медиите. Добър ден на Асен Величков.
Асен Величков: Добър ден.
Водещ: Кой вече потвърди участие освен журналистите, разбира се, защото Вие сте поканили представители от Комисията по култура и гражданско общество, на медиите от Националния съвет за журналистическа етика, Комисиите по печатни и електронни медии, СЕМ, Съюза на българските журналисти. Да не изброявам нататък.
Асен Величков: Ами честно казано потвърдиха участие тези, на които най-много разчитаме. Участниците в двете печатни комисии, които са към националния съвет за журналистическа етика, както и представители на регулатора за електронни медии и СЕМ. И също колеги от други неправителствени организации, които следят темата и се занимават с медии, като за мен лично най-интересно ще бъде, че тези хора, които участват в процесите на саморегулация през всички тези 8 години от първоначалното изработване на Етичния кодекс да кажат своята гл.точка как виждат развитието на този процес и в момента до къде сме стигнали.
Водещ: Заглавието Ви е „23 години свободен печат. 8 години медийна саморегулация”. Нерадостна може би е равносметката?
Асен Величков: Ами предстои да видим мнението на различните участници в процеса. Предполагам, че ще е такава, да. Както и медийните барометър, така и другите различни класации очевидно показват, че сме далеч от свободата. Интересно ми е на мен специално за морала и за етиката какво може да се каже, тъй като да ви призная, както няколко години се занимава професионално с темата и следя публикации, малко се спазва този кодекс. Дори от част от медиите, които са го подписали. А да Ви кажа и нещо друго, което малко така ме изненада неприятно. Направих си труда да потърся в интернет колко от подписалите медии, подписали кодекса, са го сложили на своята страница, за да може все пак да декларират това пред своите читатели. Има само 1 вестник, който го е направил. Може да си направите извода до колко е важно това нещо.
Водещ: Какво се случва обае след тези дискусии обаче, какво би трябвало да се случва? Различни ли са отговорите на тези два въпроса?
Асен Величков: Ами другото, което е интересно, знаете – единият от двата известни печатни съюза започна да говори за нов кодекс, което е много странно да има два кодекса, етични.
Водещ: Мисля, че те все пак се отказаха в един момент.
Асен Величков: Ами да се надяваме, но те се отказаха от нов, но не подписаха стария, така че няма общ кодекс. Интересен ми е този дебат. Надявам се да има представители. Поканили сме тези издатели, които не са подписали кодекса.
Водещ: Ами те и институциите, които сте поканили, имам в предвид Комисията по култура, гражданско общество и медиите на 41-ти Народно събрание, Съюза на българските журналисти и т.н. да чуят и да дойдат на тази дискусия. Благодаря Ви за този коментар. Ще имаме повод да коментираме пък самата дискусия и това, което ще се каже на нея. Доцент Спасов, какво се случва на тези дискусии и какво би трябвало да се случва според Вас? Пак ли е сходим принципа на тортата – нарязваме на парчета и всеки си взима, което му хареса?
Орлин Спасов: Ами това е един от големите проблеми, че всички тези критики до момента, като че ли нямат достатъчна ефективност. Изговаряме проблемите, идентифицираме ги и след това нищо не се случва. Но аз все пак се опитвам да остана оптимист, защото мисля, че тогава, когато се натрупа една достатъчно голяма маса критическо говорене, което идва от различни адреси, както външни, неправителствени организации, така и различни институции на ЕС, така и редица български групи за граждански натиск и т.н., ще се достигне до една точка, в която промяната ще бъде възможна. Така да се каже тръгва малко през теорията на езика, където има една гл.т., в която езикът винаги е действие. Може би тогава, когато говоренето е недостатъчно, той не предизвиква действие, но когато много хора заговорят едновременно, не може да не се стигне до действие. Тези критики просто няма как да не предизвикат някаква промяна. Смея да се надявам.
Водещ: Ами нека да експериментираме с актуалности от седмицата. И тази седмица горещи бяха споровете на трите момчета от Добрич, които не били познавали хората от портретите. Това накара и карикатуристите да рисуват своята версия за случващото се с различни внушения. До колко усилията на медиите и мрежата да заговорят на един език би ни предпазило от емоционално налитане? Добър ден на колегата от БНТ Горан Благоев.
Горан Благоев: Здравейте.
Водещ: Всъщност вярна ли е максимата все още у нас, че който си знае историята, той си знае и бъдещето? Като че ли се натрупаха доказателства в обратна посока.
Горан Благоев: Със сигурност е вярна тази максима, поне историята го е доказала. Един немски политик беше казал, че французите са победили ПСВ, защото са имали добри преподаватели по история, т.е. войната се печели в клас още. Слава Богу, ние не се готвим за война, но всяка една нация се готви за бъдещето. Как се готвим? Аз искам да вярвам, че не това е примера за бъдещето с тези три момчета. Ще ги нарека нещастни и непросветени с цялото ми уважение към тях. И мисля, че ние медиите не сме много прави да насочваме поглед към това, което се случва, с гняв и с възмущение, защото това, което ни се показа и това, което видяхме, аз си мисля, че не е изолиран случай. Просто това е един от малкото случаи, които е влязъл в интернет, но не мисля, че други ученици не са си позволявали същото, независимо от техния етнически произход. И тук не е най-важно етническият произход. В крайна сметка дали ще са роми, дали ще са турци, дали ще са българи, те са български ученици. Ние от това трябва да се безпокоим. И аз си мисля, че тук етническият привкус едва ли има. Тук има едно незнание, /…/ незнание, неграмотност и мисля, че поведението на тези деца е упрек към всички нас. Невероятен шамар, плесник към цялата българска образователна система. Защото ще го кажа и от опит като родител – нашата образователна система форматира, не знам как да го кажа по-възпитано, форматира едно критично нищо. Значи в българското училище, ето сега наближава първи ноември, обаче педи 1 ноември ние истерично празнуваме Хелоин. От години използвам трибуната на „Вяра и общество” да говоря, че Хелуин няма нищо общо с българската традиция. То вече няма и със западната традиция Хелуин. И че ако искаме децата ни да преживяват маскарада, защото всички сме били деца, знаем каква емоция е маскирането, дайте да им дадем тази емоция на деня, който си заслужава – на Сирни заговезни. А това, което е нашето, на това, което е нашата традиция.
Водещ: Ама трябва да го измислим, за да го изработим.
Горан Благоев: Не може в българското училище преди време директорът на едно училище при това съветник на министър и тук вече аз съм леко притеснен от това, което той ми изпрати –вижте, казва той, каква програма имаме ние в училище. Ние съвсем не значи, че не държим на православието. Убедете се сами. И какво виждам аз? Че наравно с Рождество Христово, с Въскресение Хрисотов, с Деня на християнското семейство те си празнуват Хелуин. Имат ден, в който правим, видите ли, астрологичен профил на учителя. Ами как да очакваме при всичката тази /…/, която се изсипва на децата ни, защото видиш ли ние живеем в ново време, ние се отваряме към Европа, към широкия свят, как тогава да възприемаме това, което се случва в Добрич? Ами за мен това е логично следствие от всичкото това, което се струпва върху главичките на децата ни.
Водещ: Вече се появиха между другото първите коментари във Фейсбук. Ти довечера ще покажеш идването на иконата, но се появиха вече коментари по темата – може ли това копие да е чудотворно? В случая говорим за копие на иконата.
Горан Благоев: Малко скачаш в темите. Това мога доста на широко да го обясня.
Водещ: Ами не, защото то се доближава.
Горан Благоев: Тези слушатели, които са го коментирали, очевидно не са гледали „Вяра и общество” миналата събота, защото показахме в репортаж дарителя на иконата, който е председател на българското атонско движение, балканското атонско движение, извинете. И той много ясно обяснява защо копието се нарича не копие на чудотворна икона, а чудотворно копие. Все пак ние се опитваме някак си духовните неща да ги калъпим в матрицата на светското. Ами не става. Значи като тръгваме да работим в областта на духовното, нека да боравим с критериите на духовното. Ето, виждам тук и в студиото едно заглавие на вестник „Моята икона за работа.” Преди да помолим иконата за работа, вярващия човек всъщност отива да благодари на Бог и на Богородица, че имаме тази велика милост, тази икона да дойде в България и колко от нашите зрители и слушатели преди да са чули, че иконата помага за работа, знаят че това е третото точно копие в света, защото копие на тази изключително почитана икона на Света гора – това е най-главната икона на Света гора. По-важна икона на Света гора от тази икона няма. И в света има само три такива копия. Нашето е третото. Много копия има, но точно копие, с точните размери – аз съм има невероятният шанс няколко пъти да се покланям пред тази икона в Света гора и това, което виждам, е наистина абсолютно точно копие. Това е радостта, а не че иконата ще ни помогне за работата. Не това е най-важното. Не какво иконата ще ни даде, а ние как ще посрещнем и как ще отбележим този невероятен празник. И за съжаление, когато се говори за събитие на седмицата, за мен беше въпрос на поредната проява на лош вкус, ние да се интересуваме по най-елементарния, просташки начин от здравословното състояние на българския патриарх. Не че за това Светият синод няма вина, не че Светият синод не стимулира появата на такива слухове, защото знае какво се случи с папата, когато беше в болница. Все пак Ватикана регулярно излизаше със сводка за здравословното състояние. Колко достоверно – не коментираме. Но все пак медийният интерес беше задоволяван. Светият синод в момента стимулира слуховете в медиите.
Водещ: Между другото скокът не беше случаен. Независимо, че така ти изглеждаше на пръв поглед. Чудотворно ли е мрежата и медиите да заговорят едно и също по относително прост случай? Останете с нас, продължаваме след малко по темата калинки. В /…/ медии социалната мрежа направиха през седмицата реплика на говорителката на РПУ във Варна Калинка Пенчева. Резултатът от това упражнение беше, че премиерът разпореди уволнение, а до същ като истории с неочакван край, вицепремиерът поясни, че тече проверка и авторката на така нареченото обвинение, цитирам „селски глупак” е в отпуск. И тъй като е трудно да стигнем логиката, сега ще опитаме един по-нетрадиционен визуален подход. Любомир Вучков за колега журналист от БТВ, който обаче гледа на събитията с камера. Без да броим разбира се и публицистичните му наблюдения от една терапия в социалната мрежа. Добър ден на Любомир Вучков.
Любомир Вучков: Добър ден.
Водещ: Има ли разлика между това, което се вижда по телевизора и в социалната мрежа, и през терасата от трета страна?
Любомир Вучков: От терасата винаги има разлика. И тя е огромна, защото там човек може да види неща, които само сърцето му може да преживее. Висейки над собствените му дори виждания.
Водещ: Нещата, които явно не влизат в новините, защото са малки, но понякога може би се и лъжем в това отношение.
Любомир Вучков: Новините са това, което хората трябва да видят в интерес на истината. Постъпката на тази жена, за която става въпрос, е меко казано според мен … Не мога да намеря думи.
Водещ: За да не ни привикат и нас на беседа между другото, както са привикали днес човекът с фотоапарата. Кое в този относително прост случай създава затруднения? Не е ли редно говорител на поделение на силово ведомство да не въздава присъди и обиди? Кое е важно, кое е редно да определяме ние журналистите?
Любомир Вучков: Ами редно е такъв говорител според мен да си придаде малко повече тежест на позицията и не може да отъждествява един човек в такива квалификации.
Водещ:И трябва да бъдем малко по-отговорни. От нас искат да сме отговорни.
Любомир Вучков: Да и търсим постоянно в България обществото и неговото мнение. Може един такъв човек да търси в обществото мнение или каквото и да било след като казва такива думи. И да се замислим самите ние и аз като човек, който седи пред визиора, всеки път като снима дали ще те нарекат с такива думи, които аз не искам да ги употребявам в момента в ефир, каквито тя нарече.
Водещ: Вашия колега любител с фотоапарата.
Любомир Вучков: Да. Това е смисъл най-малкото обидно, а и в цялата работа.
Водещ: Да не излезе накрая Вашият колега оператор виновен, че е снимал този отговор?
Любомир Вучков: Той може да излезе виновен, защото извинявам се, ама не може жената, която е помолила според мен премиера да бъде кръстник на детето и, след това да говори по този начин и има едни неща, които не бива да бъдат даже и да ги мислил, не бива да бъдат казвани.
Водещ: Ами тя сагата днес продължава.
Любомир Вучков: На този пост. Да и де да знам.
Водещ: Сагата днес продължава. Между другото на Орлов мост се събират будните срещу спящите, така са си кръстили хората събитието. От 15 до 17 часа на езерото „Ариана”. Благодаря Ви за този коментар. Любомир Вучков, колега журналист, оператор от БТВ. Кое в този относително прост случай създава затруднение според Вас, доцент Спасов? И какво точно трябва да се крие зад репликата „тече проверка”? За какво проверка?
Орлин Спасов: Сега, тук бих разделил два аспекта. Единият е този, свързан с реакциите на самите институции, другият – свързан с медиите. По първия проблем как реагират институциите, Вие сама казахте, че премиерът каза, че говорителката на РПУ трябва да си подаде оставката и да бъде уволнена, докато министърът на вътрешните работи взе една по-предпазлива позиция, като той разбира се каза, че тече проверка, което в случая малко е излишно, тъй като има документиран материал от това изказване. Но това поне, което прочетох вчера в медиите, беше малко по-прецизно. Той твърдеше, че не иска да избързва с оценките, защото съществува презумпцията за невинност. Което разбира се би било хубаво, ако случаят не беше толкова очевиден. По-трвожно е, че като че ли тук има двойни стандарти в определени конкретни случаи се прилага презумпцията за невинност, докато в други случаи, които са широко известни, първо се действа и след това се стига до често парадоксалната ситуация, в която обвиненият трябва да доказва невинността си. Така че този двоен стандарт донякъде е безпокоящ, но иначе бих поне аз уважавал винаги спазването на тази презумпция. Що се отнася до медийния проблем, тук първо става дума за човек, който е в позицията на говорител на една много важна институция. Какво правят говорителите на тези институции? Те не говорят пред представителите на самите институции, те говорят пред медиите и пред публичността. Това е човекът в РПУ Варна, който има пряк контакт с медиите. И тогава, когато той си позволява подобен език пред медиите, мога да кажа, че това представлява известна форма на натиск върху самата медийна среда, размахване на пръст заплашително.
Водещ: Това е един от критериите на „Репортери без граници”. Натискът, който институциите упражняват върху журналистите.
Орлин Спасов: Точно така. И употребата на подобен език и на заплашване в подобен случай според мен директно представлява форма на натиск. Да не говорим, че пък последвалите действия срещу този гражданин, качил снимките в социалните мрежи, представлява форма на натиск върху самото гражданско общество. Според мен недвусмислено имаме такъв случай, тъй като тук се оспорва практически свободата да се изразява критично мнение, защото точно за това става дума с публикуването на кадри от този случай.
Водещ: Между другото ще бъде интересно до колко ще произлезе събитие от това, което излезе във Фейсбук. Будните срещу спящите днес на Орлов мост. Нека да се върнем сега пак, прескачайки умишлено презумпцията за невинност по отношение на незнанията по история, Горане. Има ли място за дискусия по телевизията? Ето, БНТ започва една поредица. От понеделник ти ще бъдеш водещ на една такава дискусия за Балканската война. Щом не познават Левски, какво ли знаят за Балканската война?
Горан Благоев: То незнанието за съжаление води след себе си всичкото това, което се случва. Защото може би тази дама, малко ще се върна на предната тема, ако беше малко по-просветена словесно, нямаше да си позволи това нещо. Най-малкото, защото един говорител трябва да говори и да не … Да бъде посредник между своите институции и медиите и да говори, а не да коментира.
Водещ: Можем да си помислим, че точно е казала това.
Горан Благоев: Аз се връщам на началото на нашия разговор за това как, незнаейки историята, ние отново я изживяваме. И пак взимам повод за случая с Варна, защото стигна и до нашия проект, за което ти благодаря. За мен другото, което много опасно за едно гражданско общество е, че тук имаме едни твърде явни прояви на вече все по-трудното овладяване на авторитета. Защото забележете от къде идва сигналът за оставката на тази дама. Не от нейните преки началници, а от най-високо ниво. Ние някак си като общество почнахме да свикваме, че видиш ли бащицата на нацията, ако той не се заеме с решаването на един проблем, този проблем няма да се случи, няма да реши, ние ставаме индиферентни към проблемите си, защото чакаме някой друг да ни ги реши и почвам да си мисля, че някак много тенденциозно ние почваме да си връщаме манталитета от преди 20 и няколко години, което не е добре.
Водещ: Сърдим се на златките от една страна, но приемаме логиката на…
Горан Благоев: Именно за незнанието ни за историята. Ето, например честваме вече 100 годишнината от Балканската война. Как я честваме е друг въпрос. По време на Балканската война, сигурно много малко сегашни слушатели знаят, че е имало една цензурна комисия, която не само е цензурирала войнишките писма от фронта, но тя си е слагала подписа, един от министрите в кабинета съвсем официално – той е оглавявал тази цензурна комисия. И всички журналисти, особено западните журналисти, е трябвало да получат неговия апарат под текстовете си преди да ги пуснат по телеграфа. Естествено, че е било въпрос на професионализъм ти така да изнесеш фактите и данните, че хем да минеш през иглените уши на цензурната комисия, хем да изнесеш истината. При все че казват, че този въпрос е министър, за съжаление изневерява ми паметта за неговото име, е бил толкова сладкодумен, че почти не е оставало време да им чете текстовете. Може би той си е гледал малко формално работата. Това, което искаме с тази дискусия, която започва по инициатива на нашия делегиран продуцент Нана /…/ с подкрепата на програмния директор Севда Шишманова и на генералния директор Вяра Анкова, е наистина 6 знакови годишнини от календара тази и следващата година да стигнат до зрителите по един по-смилаем начин. Чрез академичното присъствие на специалистите, но на един по-достъпен език. Първата от поредицата дискусии на този проект – история – бг, е в понеделник, в 9 вечерта. Аз съм избран на бъде водещ. Другият водещ ще бъде моят уважаван колега Андрей Захариев. 6 са годишнините, на които ние поставяме акцент. Това е 100 годишнината от Балканската война, после 100 годишнината от построяването, не освещаването държа да отбележа, построяването на храм паметника „Свети Александър Невски”. След което идва годишнината от турско-руската война, годишнината на Ботев, годишнината от спасяването, 70 години от спасяването на българските евреи и една много голяма годишнина от мисията на Кирил и Методий във Велико Моравия. Тези годишнини решихме, че са наистина един достатъчно добър повод да се поговори дискусионно за това, което знаем, за това, което не знаем, за това, което е премълчавано или това, което витае като мит за едно или други събитие от нашата история.
Водещ: Има ли портрети в студиото?
Горан Благоев: Не.
Водещ: Може би е полезно да има.
Горан Благоев: Портрети мисля, че режисъора Дамян Петков се погрижи достатъчно добре през тази седмица да има едни кратки клипчета с надслова „Знаете ли, че…”.Е, сега не очаквам всички ученици, те и историците не ги знаят всичките портрети на пълководците от Балканската война. Не това важното. Проблемът е, че ние като общество и аз се надявам, че по време на дискусията ще стане въпрос за това, ние като общество не им изградихме достойния паметник на тези хора. Отидете в Одрин, за да видите какъв мемориал има на Шокри Паша, който е представил не като долния капитолант, както ние по български би следвало да си мислим, защото ние обичаме да се пъчим с победите си, но никога не виждаме подвига в страданието, в това ти по достоен начин да предадеш една крепост. Турците дори и от поражението си са успели да извлекат национален дивидент. Табията, на която е част от големия одрински форт, реставрирана, запазена е превърната в мемориал на Шокри Паша. Който всъщност на 13 март 1913 година капитулира пред българската армия. Но този човек е представен, забележете, като бранителя на Одрин, като пълководецът, който успява половин година да удържи Одрин пред българския напор. Кажете ми къде са героите на България от Балканската война, къде е техният мемориал на всичките тези пълководци, генерали, полковници на редовите войници? Мемориал, който ние трябваше да имаме отдавна в центъра на София и го нямаме. Сега тази комисия по честване и инициативният комитет седнал да възстановява войнишки паметници. Да видим какво ще се случи с това, но струва ми се, че ние имаме нашата памет, след което като се случи нещо като това, което се случи в Добрич с трите момчета, писваме истерично „олеле какво става!?!” Ами става това, което ние правим, което ние си постиламе, което ние възпитаваме в децата си. Чувството на тотален нихилизъм.
Водещ: Може би трябва да започнем от там, че Андрешко не е /…/ герой. Че Алеко описва Бай Ганъо, който се тупа по гърдите, викайки „Булгар! Булгар!” като сатира. Това е сатира.
Горан Благоев: Да обаче сега разбрах, че има една пиеса, която търси положителното в Бай Ганъо.
Водещ: Той няма лошо. Творческите опити нека да има свобода, дето се вика, театърът да не го цензурираме. Въпросът е ние някак си да поставяме нещата на място.
Горан Благоев: Това не е цензура, но в крайна сметка при един такъв изграден образ, сатиричен, гротеска за цялата българска, за целия български манталитет през годините, някак си да търсиш позитивното, според мен означава ти да се опитваш да привнесеш чалгата в онзи висок клас на културата, в който тя все още не беше проникнала.
Водещ: И дай Боже да не прониква.
Горан Благоев: Нямам нищо против творческата свобода. Тя е нужна, полезна е, но в крайна сметка, ами що не се замислим тогава, че и тези деца може би творчески са решили да интерпретират отношението си към революционерите.
Водещ: Да де, да. Това е двойният стандарт, за който си говорим днес и изобщо в последните години.
Горан Благоев: Една нация или има своите стожери, около които гради идентичността си и дори и критично да подхожда към тях, не ги срива, или просто няма какво да се учудва от това, което се случва.
Водещ: Кое е вярното послание за посрещането следобед? От колко започва излъчването?
Горан Благоев: Посрещането на иконата е в пет и половина следобед. Колегите от БНТ2 първи ще го излъчат. Ние се включваме в 6 часа, тъй като от 4 до 6 има мач и „Варя и общество” е изместено с 1 час, така че ние от 6 часа пък ще се включим на богослужението, което наистина ще бъде уникално, тъй като ще се обслужва по светогорски обичай, нещо, което в катедралния храм „Св.Александър Невски” не се е случвало. Няма как да се случи. Ще се пее на два клироса долу в храма, не горе от хор балкона. Ще се оправят молитвите, а и самият факт, че се създава един кът на Света гора в патриаршеската катедрала, мисля че е достатъчно основание на тези зрители, които няма да бъдат в храма, да бъдат с БНТ.
Водещ: И все пак журналисти са тези, които опитват да помогнат на този храм да има и нотариален акт, което е някакво безумие.
Горан Благоев: Да това е една изключително благородна инициатива на колегите от БНТ 2 и на техния директор.
Водещ: Разбира се и на теб.
Горан Благоев: Е, аз ги подкрепих с голямо удоволствие. За съжаление някак си блъскането по институционалните врати трудно дава резултат, но мисля, че ще има положителен ефект.
Водещ: Доцент Спасов, има ли смисъл журналистите наистина да полагаме нечовешки в моменти усилия да изгоним чалгата от медиите?
Орлин Спасов: Разбира се, че има и за съжаление може да се каже, че това не се случва достатъчно често и в този смисъл БНТ и БНР стават едни острови, в които продължават да се правят смислени неща по отношение и на идентичността, както каза и господин Благоев, защото аз виждам тези алтернативи като най-вече една алтернатива на крайностите на национализма, които винаги изкривяват до неузнаваемост често картината на националните ценности.
Водещ: Дали я изкривяват или направо я подменят?
Орлин Спасов: Дори я подменят и които в крайна сметка винаги съпровождат своите действия с подчертана агресия, която е насочена винаги към някой друг, към брат, към някой който в виновен, към някой, който е причинил нещо на нас като народ. Докато това, което тук чуваме от господин Благоев като инициативи наистина е смислено, защото то…
Водещ: Премахва двойнствената реакция.
Орлин Спасов: Просто го отменя. То внася една човешка, една нормална, едно нормално измерение на националната идентичност, защото този отговор на класическия въпрос „кои сме ние?” продължава да стои.
Водещ: Колкото по-малко комплекси имаме, толкова по-лесно ще ни бъде.
Орлин Спасов: Да и в този свят ние имаме нужда от един спокоен, разумен отговор на този въпрос. И за това аз мисля, че е много позитивно това, което се случва. Освен това виждате, че и целият разговор до момента се върти тук днес около кризата на авторитети. Всъщност това е един от тежките проблеми на българското общество, защото нито училището вече е способно да наложи авторитет, нито семейството дори е способно да наложи такива авторитети, медиите само отделни от тях все още имат някакво съзнание за тази мисия, че те трябва да предложат нещо. Така че в тази тежка криза на авторитет ние не трябва да оставим улицата на формира дневният ред на обществото, защото тогава ще имаме непрекъснато подобни случки като тази в Добрич с учениците, които поругават портрети и т.н.
Водещ: Лошото е, че ще има и калинки.
Орлин Спасов: Ще има и калинки.
Водещ: Защото това е хранителната среда на калинките. Горане и ти да кажеш нещо, защото зная, че бързаш. Искаше да репликираш или? Да, да.
Горан Благоев: Аз исках първо да благодаря за тези хубави думи. Само да допълня, когато говорим за национализъм, че целта ни с тези формати наистина не е да веем националното знаме, напротив – критично подхождаме, особено сега във връзка със 100 годишнината на Балканската война. И това, което ще бъде един елемент на новост – специално потърсихме специалисти от Турция, от Гърция и от Сърбия. Тяхната гледна точка, на тяхната историография към България и въобще към Балканската война и това, което на пръв прочит почвам да усещам е, че ние много малко се познаваме. Много малко познаваме гл.т.на съседите към нас. Съседите много малко нас ни познават. Даже един от гръцките водещи специалисти каза „Гърция почти казва, не говори за съюзниците си в Балканската война”. Ами като се замисли човек, ние също не говорим за съюзниците си през Балканската война или като заговорим се сещаме за онази песен „Съюзници разбойници”, която започнаха и да пеят нашите пра дядовци след Междусъюзническата. И наистина е време, когато говорим и за липсата на авторитет или за упадъка на авторитетите, да се замислим за това колко е важно наистина ние да просвещаваме. Училището да просвещава, университетът да просвещава, защото университетът за съжаление се оказа един много несправедливо поставен в ролята на заложник за българското средно образование. Университетът някак си консумира всичките негативи, които идват от средното ни образувание и ги възпроивежда. А университетът идва всичкото това, което ние коментираме във Варна с тези калинки, защото ако тази калинка беше учила, където трябва или както трябва, или най-малкото ако професорите и бяха малко по-критични към словесността, нямаше да се изложи и тя самата. Така че тук наистина борбата е,колкото и да е демодирано на моменти, ние и като медии, и университетът със своята академична мощ да се отстоява именно този вкус към просвещението. Не да се създават читанки, а просто просветени хора, защото просветеният човек – той е гражданинът, той е мислещият човек, той може да роди тази инициатива във Фейсбук „Будните срещу спящите”. Стадото не може да го създаде.
Водещ: Обаче за ценоразписа във Фейсбук и стойността на личните ни данни ще продължим след малко. Останете с нас. Ще стигнем ли до парадокса медиите да са по-свободни от интернет. Колкото и абсудно да Ви звучи и това би могло да се случи, ако се окаже, че данните ни в интернет могат да се купят за жълти стотинки. Ето един такъв пример даде Богомил Шопов, блогърът Богомил Шопов- Бого, по-познат в мрежата като Бого. Кой купи личните данни за жълти стотинки? Добър ден Бого.
Богомил Шопов: Добър ден.
Водещ: Всъщност цифровите права са нещо много важно. Цената на личните ни данни като че ли може да изкриви до неузнаваемост картината.
Богомил Шопов: Така е. За съжаление.
Водещ: До колко е социална една мрежа, в която личните ни данни наистина могат да се купят за жълти стотинки и изобщо нека на кратко да припомним на нашите слушатели ти всъщност какво направи и купи данните на 1 милион?
Богомил Шопов: Точно така. Тази социална мрежа, за която говорим, тя не е известна с това, че се грижи за данните на своите потребители, така че това не трябва да ни учудва. И всъщност историята е следната – докато се пробвах из интернет да търся разни неща, попаднах на оферта, в която продавач продаваше данните на 1 милион и 100 хиляди потребители в тази социална мрежа. За сумата от 5 американски долара. И аз се направих на любопитен и си купих да видя просто дали наистина има някакви данни вътре в този файл. И се оказа истина. Имаше данните на много потребители на социалната мрежа. Включително имена, имейли и идентификатора на самата социална мрежа, с която можеше да бъде намерен самия човек. Т.е. линка към профила на човека.
Водещ: И защо социалната мрежа ти забрани да споделяш това дори в блога си?
Богомил Шопов: Ох, ами причините могат да бъдат много. Първо, за да не бъде възпрепятствано така да го наречем разследването, което те уж водят, което според мен не е така. Второ заради това, че в момента тази социална мрежа има няколко дела за изтичане на лични данни в ЕК. И третата причина, на мен която ми хрумва, е това, че те могат, в момента имат разбира се финансови проблеми и инвеститорите могат и да не са доволни от нов скандал, с лош скандал разбира се, с намесено тяхното име.
Водещ: Сега ще те помоля да чуеш какво мислят хората за тази социална мрежа, защото имам усещането, че ти си кореспондираш с някаква калинка от Фейсбук. Нали то стана нарицателно през седмицата това име. С Ивайло Пеев попитахме младите хора какво е социалната мрежа според тях. Първо да цитирам на страницата отговорите. Най-тривиалната социална мрежа според Диана Тонева. Място, където се предполага, че можеш да кажеш нещо без да, което бързо ще стигне до повече хора. Фейсбук – виртуалният вариант на агент от ЦРУ според Росен Шарков. Стоян Нешев е написал, че Фейсбук е мъжко лице, което те гледа право в очите, с татусите и публикациите там са прости, ясни и разбираеми за всички. Със сигурност свободата на мнението в случая е интерактивна. Ето какво казаха пък други млади хора прд Ивайло Пеев.
Ивайло Пеев: Какво е Фейсбук? Медия, платформа за манипулация, политическа пропаганда, рекламен инструмент? Преди време излезе новината, че данъчни дебнат фейсбук статуси за похвалили се с големи материални придобивки. Това ни кара да си поговорим за сигурността в социалната мрежа.
Гражданин: Фейсбук всъщност е доста опасен и трябва да внимаваме какво споделяме, какво си пишем, какви съобщения и какви публикации правим.
Гражданин: Хората трябва да внимават какво публикуват.
Гражданин: Много крадена информация и много злоупотреба с личните данни на хората.
Гражданин: За мен е много опасен, защото наистина няма никаква защита върху личните данни.
Гражданин: Абсолютно не са защитени хората във Фейсбук.
Гражданин: Имаше един експеримент в Белгия, в Брюксел. Един мъж беше разпънал една бяла шатра и се представяше за гадател. Пусна на едно момиче пин кода на кредитната и карта цифра по цифра и той каза – ето сега нека да Ви разкрия тайната на моите магически способности. Една завеса падна и отзад едни хора, ровещи се във Фейсбук с всичката изтичаща информация от там. Фейсбук трябва да бъде по-обзопасен мъничко.
Гражданин: Не е защитен Фейсбук. Изключително много щети могат да бъдат нанесени върху нечий живот.
Гражданин: Да, крадат се пароли. На мен лично да ми крали паролата и са ми влизали във Фейсбик.
Гражданин: Хората нямат Фейсбук култура. Могат да те купят и продадат там без да се усетиш.
Ивайло Пеев: Тогава при всички тези рискове, какво ни кара да бъдем в социалните мрежи и да не можем без Фейсбук?
Гражданин: Това е книга за личността. Ти показваш своята личност, някой ще я хареса и ще иска да комуникира с теб.
Гражданин: Най-много положителни страни – първият протест в България, организиран във Фейсбук, се състоя и това много ме зарадва. Имаше протести в Гърция и бяха излезли с плакат – тихи да не събудим българите. Мисля, че българит се събуждат.
Гражданин: Комуникация, журналистиката е комуникация, медията е комуникация. Няма как без нея. Създаване на новини. Създаване на организации, младежки.
Гражданин: Фейсбук е един невероятен рекламен инструмент. В него за един предприемчив ПР се отварят невероятни възможности.
Гражданин: Според мен Фейсбук е политически инстримент. Всички сме свидетели дори на кампанията на Барак Обама във Фейсбук, която беше доста успешна. Нашите политици също се опитват да следват неговия пример, но според мен неуспешно до момента, защото засилват активността си само преди избори.
Гражданин: Според мен Фейсбук е новият световен мегдан, клюкарница и новинарница. Няма как. Където има клюки, там има и новини. Някои фалшиви, някои абсолютно истински.
Гражданин: Фейсбук е медия безспорно.
Ивайло Пеев:Клюка или новина са постовете във Фейсбук?
Гражданин: Ами някои са клюки, някои са новини. Смисъл във Фейсбук – много, много клюки. Новини за съжаление някои фалшиви. Не знаеш. Объркваш се на какво да вярваш.
Гражданин: Има много медии, които самите те вече са си намерили място във Фейсбук и те си отразяват вече новините там.
Гражданин: За мен фейсбук е проводник – проводник на идеи, проводник на новини, проводник на поведение. До колко това поведение е добро или лошо, новините – добри или лоши, не можем да кажем със сигурност.
Гражданин: Трудно е да различиш истина от измама. Фейсбук не успява да го прави. Всъщност той попадна в мрежата на мнимата журналистика.
Гражданин: Фейсбук е медия, да. Тя е по-добра от другите медии може би, защото хората могат да я използват по-лесно и по-бързо. Тъй като, влизайки от телефоните си, те за секунди имат информацията, от която се нуждаят.
Гражданин: Фейсбук може да се причисли точно към тази четвърта власт.
Гражданин: Фейсбук е наистина новата медия, която може би ще промени света. Още повече с още по-бързи темпове.
Гражданин: Не смятам, че фейсбук е медия. По-скоро е мястото, където другите медии намират израз.
Гражданин: Все по-малко хора четат вестници и книги, а Фейсбук е във всички домове и достъпен за всички. Няма как просто.
Гражданин: Много повече хора стоят пред интернет, отколкото пред телевизора, или пък да слушат радио, или пък да четат вестник. За жалост е така и тенденцията е такава.
Водещ: Ето за това е важно цената на личните ни данни във Фейсбук да е ясна. Бого, от къде те цитираха най-често? От кои медиите те цитираха по света най-често? Може би немските, защото традиционно критични са по отношение на цифровите си права немците.
Богомил Шопов: Ох, трудно е да се каже, понеже вчера беше някаква лудница. Руски медии, американски, немски, немско говорящи, швейцарски. Беше наистина световен отзвук, което ме радва от една страна, защото с еобръща огромно внимание на проблема с правата на потребителите. Не се изтъква информацията, че някой е направил нещо, а се обръща повече внимание на това, че…
Водещ: На смисъла.
Богомил Шопов: На смисъла, точно така, което мен много ме радва. И българските медии разбира се. Те подеха доста голяма част от инициативата да се разпространи тази информация навсякъде.
Водещ: Ами да се надяваме, че ще променим смисъла. То така става. И даже може би щ променим и идеята Фейсбук да бъде анонимна журналистика, защото това крие много сериозни рискове.
Богомил Шопов: Вече въпросът е наистина сложен, но трябва да накараме Фейсбук ние като потребитли да се грижи много по-добре за нашите лични данни. Например, ако искаме да си махнем акаунта от Фейсбук, те наистина да изтрият данните за нас, а не…
Водещ: Те да стоят някъде в сървърите.
Богомил Шопов: Имаше една карикатура да ги съхрани някъде на Марс и после да ги използва по някакъв начин.
Водещ: Много ти благодаря. Богомил Шопов, Бого от Чехия с коментар за урока, открития урок, който изнесе по повод сигурността на личните ни данни. Господин Спасов, трудни ли ще бъдат от тук насетне взаимоотношенията между медиите и Фейсбук и изобщо редно ли е вече да говорим и за някакъв регламент, неписан разбира се?
Орлин Спасов: Е, за Фейсбук, както видяхте и от анкетата, която сте направила, може да с екаже всичко. И да е вярно на всичкото отгоре. Виждате, имаше и критики, имаше и похвали. Това всъщност е един много голям сайт, един паралелен интернет, дори бихме могли да кажем.
Водещ: Все пак мястото за гражданското общество.
Орлин Спасов: Разбира се. Но това е просто една среда. Ако гражданското общество е достатъчно активно, то ще намери и други среди. Просто Фейсбук сам по себе си не може да реши никакъв проблем. Това просто е едно улеснение, бих казал на комуникацията. Така че медиите ще бъдат вътре. Няма никакво съмнение. Но бих искал да добавя нещо, което ми се струва важно към това, което много интересната и полезна акция на господин Шопов постига като ефект. Именно увеличаването на съзнанието, че самите големи корпорации в интернет трябва да се грижат за сигурността на своите потребители. Това разбира се е така и е полезно, но има и един друг аспект и той е свързан с това, че самите потребители трябва да се грижат за своята сигурност.
Водещ: Ами като стават журналисти, това е част от журналистиката. Отговорността.
Орлин Спасов: Особено журналисти. Съвсем наскоро попаднах на един много интересен дебат, който се води в Германия във връзка с така нареченото пост приватно общество. Общество, в което вече н може да има гарантиране на защитата на лични данни и инициаторите на тази дискусия правят много интересни предложения. Те, в следствия на един анализ, който реализират, стигат до извода, че в крайна сметка личните данни в интернет винаги ще бъдат уязвими, тъй като винаги има хакери.
Водещ: Но трябва да бъдат пазени.
Орлин Спасов: Разбира се, но голямата отговорност трябва да се прехвърли върху образованието и обучението на хората, които използват интернет.
Водещ: Значи днес останаха секунди, за да кажа не само „бъдете свободни”, но „бъдете и отговорни”. 15 до 17 – Будните срещу спящите.         

ASUS ROG и Ubisoft® дават безплатен достъп до най-добрите екшън игри

От днес, 31 октомври 2012 г., клиентите, които поръчат избрани ROG продукти, ще се сдобият с една от най-добрите игри по избор

Подгответе се за Halloween с благотворителна изложба от гравирани плодове и зеленчуци в ИНТЕРПРЕД-СТЦ София

Изложбата представя произведенията върху плодове и зеленчуци на младежите от българския отбор по карвинг

Лили Иванова на корицата на новия “Биограф”

Списание "Биограф" I 30.11.2012

Ралица Василева от CNN, писателите Стефан Цанев, Паулу Коелю и дъщерята на Кърт Вонегът с ексклузивни интервюта в ноемврийския брой

Лили Иванова с непубликувана снимка отпреди 34 години е на корицата на новия “Биограф”, който е на пазара от 31 октомври, сряда. Фотообективът на Зафер Галибов е запечатал примата на естрадата с елегантна шапка по време на нейно посещение в редакцията на модно издание.

Ноемврийският брой отделя 20 страници на най-популярната певица у нас, която на 22 ноември ще изнесе голям концерт в “Арена Армеец”. В тях освен изчерпателен преговор на живота и над 50-годишната й кариера има и десетки снимки на Лили, доста от които виждат за пръв път бял свят.

Новият том на най-голямото българско списание предлага и няколко ексклузивни писателски интервюта. Първото от тях е със Стефан Цанев. “Живях в жестоко и подло време”, изповядва се големият наш поет и драматург пред журналистката Валерия Велева и разказва за трудния си път още от дете. “Всичките ми илюзии умряха заедно с Пражката пролет, а след 1989-а видях мечтата си омърсена”, споделя Стефан Цанев.

Ексклузивно интервю с Паулу Коелю по повод излизането на новия му роман у нас и разговор с художничката Едит Вонегът, дъщерята на големия американски писател Кърт Вонегът, допълват литературния микс в ноемврийския “Биограф”.

Сред другите хитове на броя е специалното интервю с Ралица Василева от Си Ен Ен. Кореспондентката на списанието Ирина Асиова разговаря с нея в централата на новинарския канал в Атланта, САЩ. Ралица говори за шока, който е преживяла, стъпвайки на американска земя преди две десетилетия, както и за кариерата си оттогава насам. Интервюто е илюстрирано с редки снимки от семейния архив на Василева, както и с актуални кадри от работното й място, за които тя позира специално за списанието.

“Младите лъвове” е новият артистичен проект на Касиел Ноа Ашер. Заедно с фотографката Нели Томова тя прави откровени портрети на шестимата най-популярни млади актьори днес – Филип Аврамов, Димо Алексиев, Александър Сано, Явор Веселинов, Йосиф Шамли и Иво Желев.

Очерци за ваятелят на Царя и на Свободата в Русе – италианския скулптор Арнолдо Дзоки, за вечно влюбения бийтълс Пол Маккартни, за мормона, който пожела Америка – Мит Ромни и за канцлера Хелмут Кол, който преобрази Европа, са други впечатляващи материали в 228-страничното списание.

Ноемврийският брой предлага още ексклузивни интервюта – с австрийския пилот и бизнесмен Ники Лауда, с легендата на щангите Янко Русев, с внука на Тодор Живков – Тодор Славков и с бившия вътрешен министър Румен Петков.

И този месец по традиция “Биограф” миксира биографичните статии и интервюта с материали за мода, лайфстайл, рецензии за нови книги, филми и албуми, любопитни факти и забавни цитати.

CBS REALITY И CBS DRAMA ТРЪГВАТ В БЪЛГАРИЯ ОТ 3-ТИ ДЕКЕМВРИ!

Chello Central Europe I Юлия Трайкова I 30.10.2012

CBS И CHELLO ZONE
АНОНСИРАТ СТАРТОВАТА ДАТА, ПРОГРАМНАТА СХЕМА И НОВАТА ВИЗИЯ НА КАНАЛИТЕ
В ЕВРОПА, БЛИЗКИЯ ИЗТОК И АФРИКА

Водещият международен дистрибутор на телевизионни канали Chello Zone и CBS Studios International ще стартират ребрандираните с марката CBS канали на Chello Zone в Европа, Близкия Изток и Африка на 3-ти декември, след официалното регулаторно одобрение от страна на съответните органи за защита на конкуренцията.

Новото партньорство между CBS и Chello Zone, обявено през август, предвижда разпространението на портфолиото джойнт венчър канали с марката CBS да се разшири в 83 страни от Европа, Близкия Изток и Африка. Продължавайки успешното сътрудничество на компаниите на територията на Великобритания за няколко канала с марката CBS, които Chello Zone стартира през ноември 2009 г., новото споразумение ще предложи аналогично брандирани канали, които ще бъдат добавени в съществуващия пакет от канали на Chello Zone.

Каналите с обновена визия, сред които са CBS Reality (който в България ще замени Zone Reality), CBS Drama (който в България ще замени Zone Romantica), CBS Action (в Полша) и CBS Europa (в Полша) ще имат нова програмна схема, включваща хитови поредици и филми от библиотеката на CBS от над 70 000 часа съдържание.

Отличената с няколко награди „Еми“ поредица „48 часа“ и най-дълго излъчваният, рейтингов дневен сериал в Америка „Съдия Джуди“ ще бъдат част от популярните заглавия, включени в програмата на новите териториални версии на CBS Reality, които достигат до 25 милиона зрители. Освен това сред премиерните заглавия, осигурени от други доставчици, ще бъдат динамичните, криминални, документални поредици „ФБР: Криминални разследвания“ и „Без изход“, хитовата поредица за промяна на външния вид „Да се подмладиш с 10 г.“, предаването за изследване на родословието „Кой мислиш, че си?“ и трогателни медицински поредици като „Реанимация за бебета“.

Обновеният канал CBS Drama, подобно на успешния си аналог в Обединеното кралство, ще представи още със старта си емблематични и незабравими сериали като „Династия“ и „Туин Пийкс“. CBS Drama ще включва и филми на CBS и увлекателния американски класически сапунен сериал „Мелроуз Плейс“. Достигайки до девет милиона зрители, каналът ще поднесе за пръв път в повечето територии много заглавия от библиотеката на CBS, включително серия коледни филми. По-голямата част от съдържанието ще бъде, доставено от CBS, но отново ще има продукции и от други доставчици като забавния сериал „На 1500 метра височина“.

За да отбележи представянето на портфолиото канали на CBS в региона на Европа, Близкия Изток и Африка, колекцията канали ще бъде подложена и на промяна на брандинга. Тя ще отразява по-добре концепцията на каналите, като ще обнови досегашната визия, позната във Великобритания. Тази нова визия ще бъде представена и в Обединеното кралство през 2013 г.

Главният програмен директор на Chello Zone, Крис Шарп коментира, „Това е вълнуващ период за каналите и за партньорството ни със CBS. Развитието в териториите от Европа, Близкия Изток и Африка ще предложи по-голяма дълбочина и разнообразие на програмите от библиотека, която познаваме добре. Ние сме уверени, че аудиторията ни ще приеме с радост новите програмни схеми и новия брандинг.“

Армандо Нунес, президент и главен изпълнителен директор на CBS Global Distribution Group, допълва, „Невероятно е да развиваме и разширяваме това сътрудничество и да предлагаме на зрителите в региона възможността да гледат популярни и класически поредици от библиотеката на CBS. С нетърпение очакваме старта на обновените канали и разработването на програмни стратегии с партньорите ни от Chello Zone, за да представим по най-добър начин всеки един канал и да задоволим предпочитанията на аудиторията му в съответните територии.“

Телевизионните канали на CBS и Chello Zone във Великобритания се развиват изключително успешно след ребрандирането през 2009 г. Гледаемостта на каналите с марката CBS се е увеличила с над 130%*, като Chello Zone и CBS се надяват да повторят този успех и в Европа, Близкия Изток и Африка.

* Източник: ноември 2009 към юни 2012, BARB

*****

За повече информация:

Юлия Трайкова
Тел: 02/ 865 09 44
Е-mail: julia.traykova@chellocentraleurope.com 

Лили Иванова на корицата на новия "Биограф"

Ралица Василева от CNN, писателите Стефан Цанев, Паулу Коелю и дъщерята на Кърт Вонегът с ексклузивни интервюта в ноемврийския брой

Tuxedomoon ще свирят отново в зала Модерен театър

Експерименталната група ще се срещне с феновете в залата на Върбица 12. Датата остава 4 ноември, а билети се продават в мрежата на Eventim на цена 35 лева. Купените до момента билети важат без презаверка.