в. Черноморски фар, Бургас | Ива СТОЙКОВА | 07.05.2012

Близо 57 хиляди журналисти, 359 вестника – от тях 60 ежедневника, плюс заплащане сред високите равнища за страната*- такава е статистиката в България. Само за сравнение, в Германия журналистите са около 40 хиляди, а националните ежедневници -128. Територията и населението на двете страни е в пъти в минус за България.
Кой плаща на журналистиката?
Икономическият филтър на свободата на словото очерта Георги Лозанов в качеството си на управител на фондация "Медийна демокрация". Той бе един от участниците в кръгла маса "Европа в медиите и медиите в Европа" по повод 3 май – Световният ден на свободата на печата.

Парите за медиите идват от:

1. Държавата;
2. Аудиторията;
3. Реклама и спонсорство;
4. Други капитали.

Коментарът на Лозанов

е, че в България държавата няма такова влияние в медиите, както в минали периоди. Днес с държавно финансиране са само обществените медии БНР и БНТ, които се опитват да се придържат към плурализъм. Аудиторията също не е основен фактор, тъй като след цифровизацията информацията става все по-слабо платена. Остават рекламата и спонсорите, които диктуват съдържанието в определени граници, гонейки собственото си възпроизводство. Друг е въпросът, че рекламните бюджети у нас са по-малко, отколкото са размерите на медийното пространство.

Какво е свободата?

Свободата на словото зависи не от друго, а от аудиторията. Това е мнението на Жан-Кристоф Беше, френски фотограф в сп. "R?ponses Photo". Трудно е да се намери точната мярка за свободната журналистика, каза специалистът по медийно право проф. Д-р Ролф Швартман от Кьолнския университет. И се върна назад във времето, след Втората световна война, когато в Германия, за да може един вестник да излезе, е трябвало да получи разрешение за това от съюзниците. Днес, посочи Швартман, медиите нямат тази зависимост, а основните права на човека и на свободно изразяване са броня срещу всяко вмешателство от страна на държавата.
Балансът между информация, качество и етика
Каналите на информация са многобройни, но съобщенията, които транслират често са еднакви. Гражданите трябва да са бдителни, за да "уловят" различната новина, смята Жерар Уормсер, философ и издател, основател и директор на интернет изданието sens-public.org. По думите му обаче, ако тази информация не бъде адаптирана към общоприетите норми, тя трудно може да "мине" и да достигне до своята публика, форматирането на информацията е по-опасно за свободата на пресата, отколкото икономическият елемент, допълни френският журналист Филип Рошо от телевизия France 2.
Качественият журналистически текст не може да допусне в себе си никакъв вид реклама, заяви Карл Гайбел, германски журналист и синдикалист. Той подчерта, че в Германия това е недопустимо и ако журналист откаже да се поддаде на натиск да вмъкне рекламен елемент в своя труд, той не може да бъде санкциониран. Друго правило е, че всеки подарък, надвишаващ 35 евро, се смята за облагодетелстване и следва да бъде отказан от страна на журналиста. Пазарните мнозинства, монополизирането на пазарите са заплаха за качеството в журналистиката.
У нас има известно "разкрачване" на журналистите и размиване на професията, съгласиха се някои от българските участници. Много от журналистите у нас работят за дадена медия, а паралелно пишат в свой блог или влизат в ролята на PR. Журналисти и PR-и пък често сменят ролите си, което изкривява информацията. Друг проблем са хибридните издания, в които няма граница между сериозна и несериозна журналистика. В България през последните години няма ясно политически ориентирани вестници, а т.нар. жълта, булевардна преса е на светлинни години назад от своите европейски аналози. Според германските участници в. "Bild" е добър пример за влиянието на таблоидите, спомагайки и ускорявайки с разкритията си оставката на президента Вулф. Този вестник е с огромен тираж (900 хил.), има го навсякъде по света, залага на емоцията със заглавия от типа: "Ние сме папата", след като германецът Бенедикт XVI зае мястото на покойния папа Йоан Павел II. Но ако "Bild" се ползва с авторитет и успява да се задържи, не такава е съдбата на сензационния френски вестник "France Soir", който в момента съществува само в електронен вариант. Публиките са различни, навиците на различните европейци- също. Но абсолютно всички се опитват да намерят своята ниша и да спечелят аудитория.

Ролята на гражданите

Свободата на словото е свободата на слушащите. Хората би трябвало да правят своите изводи, опирайки се на различните информационни канали, които достигат до тях. Участниците в кръглата маса се опитаха да очертаят най-голямото зло за свободното слово. Падането на гражданския натиск върху медиите, липсата на желание на журналистите да се борят срещу враговете на журналистиката, свърхкомерсиализацията на медийния пазар, а оттам и таблоидизацията бяха част от техните заключения.
*По данни на НСИ за 2010 г.

Стр. 6

в. Банкер | 31.03.2012

Медийният закон в сегашния му вид (от 1998 г.) се превърна в старо индианско одеяло – под 27-те му кръпки вече не личи закърпеното. Всички промени го лишиха от основната цел. Така преди години шефът на Съвета за електронни медии доц. Георги Лозанов оприличи Закона за радиото и телевизията. Метафората, на която управляващите в началото се подхилкваха, се роди на поредната дискусия за нов медиен норматив. Оттогава "индианското одеяло" преживя още поне две зими, сдоби се с още неопределено количество дупки и толкова изтнъня на някои места, че можеш да прочетеш утрешния вестник под него. Очакваната технологична трансформация – цифровизацията, също не търпи развитие и буксува. На медиите обаче като че ли им харесва да стоят на течение – не се интересуват от обещаното. Вече никой не говори за срокове, нито за изпълнение. Независимо че цялата гилдия се обедини и заяви на висок глас, че има нужда, при това спешна, от ново медийно законодателство. Какво стана? Защо законопроектът потъна в някое министерско чекмедже, а вместо него се прокарват опити за нов, различен законопроект, който да регламентира съдържанието, но не само на електронните, а и на печатните медии?
Веднага щом дойде на власт, правителството на ГЕРБ обеща, че ще направи

нов норматив за медиите

В бързината дори се пообърка , като заяви, че в неговите параметри ще влезе и БТА. След това се поправи и прие отделен документ за държавната информационна агенция. В началото основната дискусия, породена от неясните намерения на властта, се въртеше около сливането на БНТ и БНР. Премиерът Бойко Борисов даде тон за песен, а след това в продължение на месеци хористите се упражняваха по темата. За да стане намерението действителност, трябваше да се пренапише законът. Но след това дойде ново упражнение – да се зареже старият и да се пише нов. Подлъганата гилдия се втурна на юруш да прави дискусии какво да пише в него. По заповед на премиер-министъра се събра работна група, оглавявана от доц. Георги Лозанов, която да изработи документа. В нея влизаха още юристът Радомир Чолаков, телевизионерът Хачо Бояджиев, продуцентът Нико Тупарев и още една дузина близки до управляващите чиновници. Борисов им даде срок да са готови до края на октомври 2010-а. Само че, както повеляват традициите, този път оправдателно, заради забавянето на цифровизацията срокът претъпя няколко актуализации. За да бъде тотално забравен.
Работната група е разпусната преди повече от година, като преди това е дала своето предложение в Министерския съвет. Но

тази новина не намери място

за отразяване в медиите по предполагаеми причини. Телевизиите и радиата, а и пресата демонстрираха упорита глухота, когато останаха за пореден път да се топлят с опърпаното индианско одеяло. А новият закон трябваше да регламентира жизненоважни елементи от живота на съвременните медии като продуктовото позициониране например или пък прозрачността на капиталите, вливани в средствата за масово осведомяване. Още при обсъждането представители на големи медийни компании се обявиха против специалните текстове, които ограничават възможността за концентрация на медийната собственост (ако например имаш няколко вестника, можеш ли да притежаваш и телевизия). Разгоряха се спорове и за регулацията и саморегулацията, за начините на финансиране на държавните медии, за това дали членовете на СЕМ да се избират с квалифицирано мнозинство от парламента, дали новините с обществена значимост е необходимо да се отразяват коректно с имената на фирми и компании и т.н.
Всичко това вече е минало. От няколко години да се говори и пише сериозно и аналитично за българската журналистика е

проява на ексцентричност

разчитана дори и като лош вкус, който единици могат си позволяват. Отдавна, с малки изключения, да се пише по страниците на вестниците за медии означава да се представя какво са давали предната вечер по телевизията. Или как са облечени героите от сериалите. На медийни експерти се дава право на изява само ако стане нещо изключително. А такива събития вече няма, защото важното се премълчава – за него се шушука само "оф дъ рекорд". Някои медийни мозъци така са свикнали с прокъсаното индианско одеяло, че на тях изобщо не им правят впечатление гилдийните проблеми, нито минусовите температури от липсата на адекватно медийно законодателство. Управляващите се чувстват комфортно в тази обстановка, а явно и на днешните български медии им е комфортно така. Иначе щяха да протестират, да дискутират, да се бунтуват, да изразяват несъгласие, недоволство…
На властта откровено не й е до медиен закон и такъв едва ли ще има до края на мандата на кабинета "Борисов". При все това преди дни се подхвърли нова идея. Това стана на поредната дискусия за бъдещето на медийното законодателство у нас, организирана този път от фондация "Конрад Аденауер". На нея шефът на СЕМ доц. Георги Лозанов изстреля, че на гилдията й е необходим общ закон, който да обхваща всички видове средства за информация, включително и печата и онлайн изданията. "Днес ми се струва, че пазарът не се доказва като достатъчна гаранция за защита на ценностите, включително и на свободата на словото, особено на информацията. Пазарът се интересува повече от стоката, а трябват допълнителни механизми, които да гарантират правото на информация", заяви Лозанов. Според него е необходимо

да се мисли за някаква регулация

която да обхваща цялото медийно пространство и да е изключително облекчена, по-скоро близка до саморегулацията. "Ако говорим за общ закон за медиите, то той трябва да е с участието и организацията на държавата – подчертава доцентът – но съществената работа да се върши върху основата на саморегулацията ."
Очаквано представители на някои печатни издания не бяха очаровани от идеята за общ закон, опасявайки се, че той би ограничил свободата на словото. По-добрият вариант за тях е вестниците да продължат да се регулират на базата на приетите етични стандарти. Още повече че намесата на какъвто и да било регулаторен орган ще е своего рода цензура и с нищо няма да подобри качеството на българската журналистика.
"В момента не става въпрос за закон за печата, не се възпроизвежда онзи разговор отпреди 10 години. Става въпрос за закон за медийното съдържание – то вече трудно може да се раздели на отделни видове медии. Такава е практиката в европейските страни, в които медиите се конвергират", коментира за "БАНКЕРЪ" медийният експерт, доктор по европейско право проф. Нели Огнянова. Преподавателката в СУ "Св. Климент Охридски" смята, че това е логично, след като вестниците вече са все повече и в блогосферата, радиата и в ефира, и онлайн. Нормално е, когато медиите се развиват, да се развива и законодателството. "Въпросът е колко от стандартите да бъдат в закон, колко от тях да са обект на саморегулацията", допълни Огнянова. Но със сигурност според нея ще има движение в двете посоки – например за предпазването на децата, на потребителите, на търговското право. Регулацията на политическата реклама например по-скоро трябва да е регламентирана в медиен закон, защото става дума за съдържание, а не за продажба на рекламно време. Причината – изтъкна Нели Огнянова – е, че много трудно вече се прави разграничаване между политически пиар и

политическа журналистика

Тя напомни и какво показва европейският опит по отношение на телевизията – Европейският съюз разшири директивата "Телевизия без граници", като включи онлайн медийни услуги, които не са телевизия. По същия начин би могло да се подходи и към печатните медии.
"Вече е много късно за подобна инициатива при този бум на медиите в интернет", твърди обаче издателят Мартин Захариев. Няма спор, че има необходимост от нов медиен закон, както и че той трябва да е модерен и адекватен на нуждите на медиите и на техните потребители. Само че повечето от медийните анализатори у нас са категорични, че няма политическа воля за неговото създаване. Не само защото сегашните управляващи са се поучили от грешките на предшествениците си и са осъзнали, че който се захване с медиите, бързо пада от върха.

На днешния кабинет не му е интересно

да се занимава с този казус, създал си е удобна медийна среда и няма нужда да си причинява неприятности. Във всички случаи наличието на ново медийно законодателство ще наруши хармонията между собствениците на медии и политическата върхушка, тъй като все ще има засегнати. "Браншът" пък е загубил рефлекса към собствените си нужди. Затова най-вероятно индианското одеяло ще продължи да се протърква, а медиите да се правят, че големите му дупки им изнасят. През това време политици, експерти, неправителствени организации и журналисти ще отбиват номера, като продължат дискусиите, кръглите маси и т.нар. обществени обсъждания. Все начинания, от които в България няма никаква реална полза. Освен ако не се появи нареждане от по-високо.

Стр. 35 

в. Сега | Елена Кодинова | 31.03.2012

Приетата през 2010 година регулация на медиите в Унгария ни дава възможност да надникнем в това, което ни предлага Георги Лозанов 

При откриването на Шестата световната среща на българските медии през май 2010 година във Виена премиерът Бойко Борисов направи запомнящо се изказване – че работна група готви Закон за печата. Всички подскочиха и се зачудиха: дали министър-председателят направи една от онези негови очарователни в невежеството си грешки (O, sancta simplicitas!), или опипа почвата за нещо, което в най-новата история на страната се смята за абсолютно табу? Но веднага след това гафът бе замазан от правителствената пресслужба, която поясни, че не бил Закон за печата, а поправки в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения. И наистина, в края на 2010-а тези поправки бяха прокарани. Става въпрос за добавяне на изискване издателите, които депозират печатни издания в Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", да вписват задължително собственика на капитала и неговото седалище. Това трябваше да доведе до повече прозрачност по въпроса кой притежава вестниците и списанията и какви интереси прокарва чрез тях. Но не доведе. И нямаше никакви последствия.
През 2002 година още по-дръзко сондиране на настроенията
по въпроса опита и тогавашният зам.-председател на ДПС и зам.-шеф на парламентарната медийна комисия Емел Етем. "Може би е време да помислим за закон за печата и ред други нормативни актове, които да внесат правила в изграждането на гражданското общество", заяви тя ей така, между другото, на среща в Русе. Последваха бурни реакции и само ден по-късно уточни, че подобно нещо не стои на дневен ред. Още по-отдавна, през 90-те години на ХХ век, подобно предложение направи и Стоян Райчевски, председател на тогавашната медийна комисия в НС.
И само преди дни шефът на СЕМ Георги Лозанов заговори отново за почти забравената идея на семинар, организиран от неправителствени организации. Допусна да няма отделен нормативен документ, а Законът за радио и телевизия да прерасне в закон за всички медии, независимо от носителя им. Този път обаче, за разлика от предишните, мълчанието е пълно, няма никакво възмущение. Тук-там някой самотен глас.
Разговорите за Закон за печата звучат доста зловещо на фона на последните събития в някои посткомунистически държави. Най-опасни по признанието на всички в ЕС са процесите, които текат в Унгария. Там през 2010 година управляващата партия ФИДЕС успя да направи доста законови промени, определени от европейската общност като застрашаващи демокрацията. Част от тях бяха и в регулацията на медиите.
Какво на практика означава един закон за печата – можем да разберем по случващото се в Унгария, описано в доклад на унгарския писател и журналист Миклош Харасти, който в момента преподава медийно право в университета "Къламбия" в Ню Йорк, а до 2010 отговаря за свободата на словото в ОССЕ. На първо място беше променен член 61-ви от Конституцията, с което се премахна задължението на държавата да "не допуска информационни монополи". На негово място бе добавен текст, който казва, че "гражданите имат право на правилна и адекватна информация за публичния живот." Според Харасти тази замяна звучи "зловещо", защото предполага, че има "правилна" информация. Тя унищожава и възможността за плурализъм, чието опазване преди това бе вменено на държавата.
Със специален закон, приет през ноември 2010 г.,

се създаде регулатор, подчинен изцяло на изпълнителната власт

Неговото влияние се простира освен върху електронните медии и върху печата, който до този момент подлежеше на санкция само от съдебната система. Директорката Анна-Мария Салай е назначена от премиера, а тя от своя страна еднолично назначава своите подчинени. Така на практика се създава едно безпрецедентно Министерство на информацията, каквото засега има само в Беларус. То трябва да следи колко "правилни" са новините и има право да поиска промяна в текстове, репортажи, снимки. Може и да налага наказания, които не подлежат на обжалване в съда по същество, а само процедурно. Въвежда се задължителен лицензионен режим за всички оператори (включително печатни и интернет издания). Регулаторът получава право да блокира без обяснения сайтове. Може да иска информация от всякакви издания по всяко време, включително и такива, касаещи търговска тайна. Журналистите губят правото да не издават източниците си.
В Полша в момента също се обсъжда евентуален нов Закон за печата и задължаването на журналистите да посочват източниците си. Предложението е подложено на ожесточени критики. На този фон изпуснати реплики за подобна регулация от нас звучат опасно. А още по-опасно е мълчанието по въпроса.
На проведения миналата седмица семинар на фондациите "Медийна демокрация" и "Конрад Аденауер", където бе лансирана идеята, специално бе доведен и професорът по медийно право Йоханес Веберлин от Франкфурт, който е и председател на германската Асоциация на издателствата. Той трябваше да ни успокои, че Закон за печата не е мракобесен проект, защото всяка провинция в страната му си има такъв. Вярно е, но това са по-скоро правила за институциите, даващи информация на журналистите, макар да се наричат "регионални закони за печата". В тях например има разпоредби, че властите са длъжни да осведомяват всички медии по едно и също и време, а не само избрани от тях. Никъде няма изисквания за съдържание, нито разпореждания за създаване на органи, които да следят медиите.

Пък и Германия не се оказва много добър пример за медийно законодателство.

Нейният Наказателен кодекс предвижда до 5 години затвор за клевета и обида. България е много по-напред, защото ефективната присъда по това обвинение бе премахната през 1999 година под натиска на журналистическата колегия. Европейският съюз и досега ни призова изобщо да извадим клеветата и обидата от Наказателния кодекс. В момента се предвижда глоба до 15 хил. лв., но присъждането й се отразява върху свидетелството за съдимост.
Оправданието: "Защо да няма закон за печата, щом има за радиото и телевизията?" – е абсолютно несъстоятелно и безвъзвратно остаряло. Особено през ХХI век, когато започва сливане на всички формати върху интернет платформи. Човечеството още помни каква паника могат да създават електронните медии, след като през 1938 година една радиодраматизация на "Войната на световете" успя да подплаши цяла Америка, че я нападат марсианци. Затова държавите са решили да сложат някакви правила за информациите, които пристигат по въздуха напълно безплатно, едновременно до всички потребители и веднага след публикуването им. Електронните медии са важни и във време на бедствия, защото понякога се оказват единственият начин за предаване на животоспасяваща информация. А някои от тях са и публични, с изцяло държавна собственост и издръжка. Така че тук регулацията е все още обяснима.
Но пресата е частна, тя е най-важният компонент на традиционния плурализъм на мнения, макар бързо тази й роля да се отнема от интернет. Опит за регулация върху него и световната мрежа е категорично опит за разрушаване на този плурализъм. А за медии, които не се държат професионално – има конституция, Наказателен кодекс, търговски закон, данъчни и куп още нормативни актове, които дават възможност за санкции.

Закон за печата означава и още нещо – орган, който да следи спазването му.

В най-лошия случай – ново Министерство на истината като в Унгария. В най-добрия – нов Съвет за печатни медии. Той ще дава вид, че се състои от хора, защитаващи гражданския интерес, но пак ще отразява политическия паритет в страната и ще действа в интерес на управляващите, както винаги е било от създаването на СЕМ.
Аргументът, че Закон за печата ще пази интереса на журналистите, също е несъстоятелен, защото не сме видели как Законът за радио и телевизия пази репортерите в електронните медии. А възможността да се създаде повече прозрачност за собствеността на вестниците и списанията може да се постигне през други закони. И сега не е трудно да провериш кой е издателят, но след като се разходиш през целия Търговски регистър на свързани фирми, които се притежават една друга, обикновено стигаш до безименна офшорка в Кипър или на Сейшелските острови и спираш дотам.
Нямаме нужда от Закон за печата, а от задействане на наличните, ако искаме плурализъм и прозрачност в общественото пространство.

Стр. 7, 8

www.glasove.com | 17.03.2012 

„По-малко свобода, повече конфликти: Български медиен мониторинг 2011” е озаглавен новият доклад на фондация „Медийна демокрация”, който е качен на страницата на организацията. Той е изготвен от Лабораторията за медиен мониторинг, чийто екип e от млади медийни изследователи, и е подкрепен от Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер”.
В самото начало на доклада изпълнителният директор на „Медийна демокрация” Орлин Спасов прави уговорката, че изследването се появява в контекста на засилващи се критики към българската медийна среда, особено като се има предвид и докладът на „Репортери без граници” за 2011 г., според който България е на 80-то място по свобода на пресата, с девет позиции по-надолу спрямо м. г.
Според Орлин Спасов, това се дължи на нерешените и през 2011 г. проблеми: неясната собственост и финансиране на редица медии, неефективната медийна саморегулация, липсата на синдикална защита на журналистите, тенденцията към олигополизация на пазара. Освен това, според данните, събрани от агенция „Маркет Линкс”, Спасов отчита, че най-големите губещи в битката за вниманието на медиите през 2011 г. са парламентът (57% по-слабо отразяване в сравнение с 2010 г.) и МВР (54% по-слабо отразяване). Медийният изследовател откроява и няколко ключови тенденции: ограничаване на представянето на политическото до два полюса: на единия – Борисов, а на другия – всички и всичко останало; появата на нови фигури и нови теми става за сметка на съществуващото статукво; водещите политически партии – ГЕРБ и БСП, приоритизират статуквото, което ограничава силно възможностите за медийна изява на по-малки и по-нови политически формации. „Тези възможности са допълнително ограничени и от наложените платени форми на политическа реклама в хода на предизборната кампания”, пише Спасов.
По-нататък в анализа, посветен на медийната регулация и нейните ефекти и дефицити, председателят на СЕМ Георги Лозанов акцентира върху необходимостта от законова промяна по отношение на предизборните кампании в медиите. Според него при тази промяна трябва да се изключи авторитарно звучащия термин „агитация”; да се въведе понятието „политическа реклама”; и от общия избирателен закон, приеман преди всички политически избори, да се изключат изискванията за поведението на медиите и те да се предвидят в медиен закон.
От останалите анализи на медийната 2011 г. интерес предизвиква изследването на Елена Колева, посветено на пресфотографията. В него тя отчита, че през 2011 г. е започнало, макар и спорадично, развенчаване на образа на Бойко Борисов като „месия” и „спасител”, защото на последните му публикувани снимки той е все по-често уморен, мрачен и с надменен поглед. А изследването на Калина Петкова, посветено на неполитическото съдържание в медиите, като че ли обяснява защо Борисов е мрачен дори когато журналистите „не го окупират” с въпросите си. Оказва се, че и неполитическото съдържание става все по-често обект на бизнес договорености. Така през 2011 г. медийният маркетинг успява да се утвърди като основна отправна точка и при подбора на съдържание в сферите извън политиката и икономиката. „2011 г. донесе дори конфликт между двете най-гледани телевизии – bTV и Нова телевизия, и жалба в КЗК”, припомня Петкова.

Текстът е публикуван в последния брой на в. "Култура".

Оригинална публикация

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 17.03.2012

Водещ: Сигурно сте виждали по фасадите един графит „Ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят”. Какъв ли графит би приличал на фасада на медия. Направих си един експеримент. Подадох реплика на стари добър чичо гугъл „премиер се кара на журналист”. Търсенето даде около 63900ѝ резултата на български за 0,14 секунди. Водач е каченото в youtube.com вчерашно интервю на премиера пред БНТ, в което обясни министерските рокади. Следват по-стари истории. Първата от списание „Тема” – ‘важните решения все по-рядко се вземат в заседателната зала на Министерски съвет или в ръководствата на партиите. Започва ли обществото да зависи от хора, които никога не е избирало? След дългогодишни наблюдения върху британската политика, Джереми Пакстън стига до извода, че властта на премиера непрекъснато се увеличава, докато правото на членовете на кабинета трайно намалява. Според автора на „Политическото животно” и един от най-авторитетните анализатори на острова, процесът на концентрация на управлението е бил най-видим при Тони Блеър, който почти еднолично се е разпореждал в партията и държавата, обкръжен от цитирам „фаланги политически съветници”. По негово време в администрацията избухна и същинска епидемия от царчета и отдели със специално значение. Паралелът между ерата Блеър във Великобритания и управлението Станишев у нас е колкото изкушаващ, толкова и рискован – коментира списание „Тема” през юли 2008 година. Продължаваме напред в търсенето. Руският премиер Владимир Путин обвини основното руско опозиционно радио „Ехото на Москва”, че го залива с едни неща. Това се случи на среща на ръководителите на руски медии, предава /…/ на 18 януари. Борисов ругае журналистка. Журналистиката срамно мълчи, доброволно лишена от свободата си, написа след президентските избори „Електронен вестник”. Август 2011 – по в инфо „Аз не се карам. Защо Вие ми викате?” пита премиерът Бойко Борисов, който очевидно иска да открие магистрала, а не да отговаря на журналистически въпроси. Как подобни влияния могат да бъдат ограничени? Обикновено за това разчитаме на експертите. Какво препоръчва декларацията на Комитета на министрите относно управлението на обществените медии, приета на 15 февруари? Как и кой написа тези препоръки ще чуем днес в предаването „Клубът на журналистите” от Бисер Занкова, член на Комисията, изработила документа. Идната седмица, на 22 март, предстои кръгла маса за медийното законодателство с международно участие. Основните лектори – професор Нели Огнянова и доцент Георги Лозанов очаквам в студиото на „Клубът на журналистите”. След поредните приети оставки ще чуем коментарите на двама вестникари и един телевизионер. Светлана Джамджиева от „Труд”, Илин Станев от „Капитал” и Надежда Василева от БНТ. Една от най-рейтинговите китайски предавания „Интервюта преди смъртта” е повод да попитаме – бихте ли гласували за такова предаване? Опасявате ли се от манипулативност или неетичност в такива случаи? Вероятно това е и добър повод не само да си зададем този въпрос, но и за да си припомним някои текстове от етичния кодекс на българските журналисти. Разбира се днес в изданието се надявам да ни остане време и за медийните новини от Европа. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Поли Петрова, Ралица Неделчева, Цвети Николова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева. Вече знаете къде да ни намирате и в мрежата – Клубът на журналистите, БНР, както във facebook.com, така и в google+.com. Очакваме коментарите Ви там не само по време на предаването. Добър ден на Надежда Василева от БНТ.
Надежда Василева: Добър ден. По-скоро оставката на Трайчо Трайков и също така оказа изненадващи натиска, по който беше поискана и беше приета тази оставка. Той беше известен и сред медиите като инакомислещ в кабинета. Много от журналистите изобщо депутатите и опозицията, и управляващите бяха изненадани, че късно вечерта в четвъртък тази оставка се оказа, че е приета. След това се оказа, че тази оставка е приета преди да бъде подадена. Трайчо Трайков обясни, че той не е член на ГЕРБ, че не е логично той да подава оставка пред изпълнителната комисия на управляващата партия и даде да се разбере, че има различна версия, има разминаване в това, което вече беше известно за начина, по който е подадена и поискана тази оставка. Действително как това се е случило според него. Цветан Цветанов е поискал оставката и постави нови въпросителни с какви мотиви. Повечето анализатори казват, че това какви са истинските мотиви за отстраняване на Трайков, ще стане ясно след като стане ясна съдбата на проекта „Белене”.
Водещ:Какви бяха първите коментари в парламента?
Надежда Василева:И на опозицията, и на управляващите бяха, че е очаквана оставката на здравния министър Стефан Константинов. Спрягаха се имена вече за негов наследник на поста. За Трайчо Трайков пролича разминаване в отношението за неговата работа от страна на десните и на левите. Всъщност Бойко Борисов и е интервюто, което даде за БНТ, обясни, че според него е идиотско твърдение, че Трайчо Трайков е бил против АЕЦ „Белене”. Самият премиер е бил „за” „Белене”. И премиерът обясни, че той лично е пратил Трайчо Трайков и Симеон Дянков в Москва да кажат на руснаците, че България няма да строи „Белене”, че българската страна иска да плати реактора и да го сложи в АЕЦ „Козлодуй”. Премиерът всъщност отхвърли една такава версия, че отстраняването на Трайков е свързано конкретно с „Белене”.
Водещ: А какво коментирахте Вие, журналистите, в парламентарните колари?
Надежда Василева:Интересно за нас, изненадващи беше посещението на Трайчо Трайков, неговото решение да съобщи пред медиите това, което се е случило. Той дойде само с тази цел в парламента, въпреки че към него бяха включени въпроси в парламентарния контрол. Трайчо Трайков за пореден път показа, че е човек с мнение и че има своя позиция, че не се крие, не се страхува да покаже тази позиция. И също така, че в тона му пролича и обида към начина, по който е бил отстранен. И също така пролича и това разминаване в причините, заради които е бил отстранен. В коларите имаше множество коментари, че и Десислава Атанасова, и Делян Добрев са кадри на ГЕРБ и според опозицията, и според много анализатори са част от проблемите в тези сфери.
Водещ:Като че ли единствената изненада за медиите беше часът на обявяване на тези рокади, на приемане на оставките.
Надежда Василева:След централните емисии на телевизиите, час, в който вече и вестниците са затворили, трябваше вестниците да монтират, телевизиите трябваше много бързо да търсят политически реакции. Стана обект на коментар и журналистическото поведение и поведението на премиера Бойко Борисов. Също така стана обект на коментар и дължината на интервюто. Имам в предвид това, което каза лидерът на Атака Волен Сидеров, който заяви, че и той би искал да има един час време в националния ефир, за да изкаже тезата си.
Водещ: Благодаря на Надежда Василева от БНТ. Добър ден на Илин Станев от „Капитал”.
Илин Станев: Добър ден.
Водещ:Трудно ли беше да се вкара в хартиеното издание изненадващата новина за приетите оставки.
Илин Станев: Повечето важни неща в България стават в петък и ние по принцип тогава излизаме, така че винаги очакваме нещо да се случи в петък точно.
Водещ:Кои бяха най-важните коментари в президентството според Вас?
Илин Станев: Бойко Борисов в интервюто си за БНТ, в рамките на 10 минути успя да каже три тези за АЕЦ „Белене”. Едната е за спиране на проекта. Другата, че взимаме реактора и го правим някъде другаде. Третата е, че ще искаме референдум и ще се строи. След това коментарът на президента Плевнелиев, че референдум може да се иска за конкретен проект, а не по принцип. Малко връща топката правителството, което всъщност трябва да вземе решението.
Водещ: Кои бяха всъщност най-големите изненади отвъд приетата неподадена оставка?
Илин Станев: Ами вижте, всички знаете, че /…/ по принцип не е сред любимите министри на Бойко Борисов. Изненадващо обаче беше темата, по която беше поискана заради провала на бизнес посещението в Катар. Сега, не знам дали наистина е просто измиване на ръцете или просто търсене на повод, но каквато и да е причината – дали заради Катар или не заради Катар – и в двата случая това е проблемно обяснение. Първо, ако Трайчо Трайков е уволнен заради гафовете в Катар, това говори много лошо за премиер министъра, което означава, че той просто не знае кой министър какво върши, защото Трайчо Трайков има минимална вина за това, което се е случило. Ако е обвинен пак заради Катар само като повод –това пак говори много лошо за правителството от гл.т. на това, че си търси просто повод. Второ – комуникира по ужасен начин. Ако не е уволнен заради случките в Катар, пак говори лошо за правителството, което всъщност не успя/…/
Водещ:За часовете от четвъртък вечер до сега какво стана ясно и какво остана неясно?
Илин Станев:Ами на всички ни стана ясно, че Трайчо Трайков не е уволнен заради гафовете в Катар очевидно. Много ясен индикатор е ако погледнем форумите в интернет. Коментарите за това, че Трайчо Трайков е станал изкупителна жертва за нещо. Това е много сериозен гаф за премиерът, който до този момент не е допускал такъв тип грешки. Той е много чувствителен към мнението на медиите и изобщо към обществеността. Този път очевидно доста не прецени ситуацията и реагирал е изключително емоционално, и допусна грешка. Другото, което стана ясно, че няма ясно обяснение самият той добра ли е била работата или не е била добра работата на неговия собствен министър, което не говори много добре за правителството.
Водещ:Казахте чувствителен към медиите, макар че часът на приемането на тези оставки, като че ли говори за обратното.
Илин Станев: Този път той е бил нервиран от коментарите в България, че форумът в Катар е провал.
Водещ:Имаше ли изненада в желанието на Трайчо Трайков да говори пред журналистите?
Илин Станев: В крайна сметка той е бил доста афектиран. Неговата оставка всъщност е била поискана от вицепремиера Цветанов. И аз доколкото разбрах самият Трайчо Трайков е отказал да даде оставката си пред него. По разбираеми причини. И в крайна сметка той трябва да смели новината за оставката си, така че неговите коментари да бъдат по-интересни.
Водещ: Благодаря на Илин Станев от вестник „Капитал”. Добър ден на Светлана Джамджиева от вестник „Труд”.
Светлана Джамджиева: Здравейте на Вас и на Вашите слушатели.
Водещ: Изненадите кои бяха?
Светлана Джамджиева:Изненадата се нарича Трайчо Трайков и времето, и мястото на събитието.
Водещ: А дали тази изненада приключи или тепърва трябва да очакваме нейното развитие?
Светлана Джамджиева: Мисля, че Господин Трайков даде индикация, че е склонен да проговори в някакъв момент. Премиерът със сигурност трябва да очаква изненада.
Водещ:Дали дойде изненада от президентството? Имаше известна редакция върху желанието за референдум на премиера.
Светлана Джамджиева:Имаше известна редакция – много меко казано. Просто господин Плевнелиев, нашият президент, даде ясно да се разбере, че не е уместно да се търси за това нещо референдум. И аз съм абсолютно съгласна с него. Да питаш българите трябва ли да има АЕЦ „Белене” или не е все едно да ги питаш искат ли да им намалят данъците, искат ли да им увеличат заплатите, искат ли да плащат по-ниска цена на тока. АЕЦ „Белене” е едно политическо решение, което трябва да го вземе едно правителство, което ще носи отговорност за това. В това отношение според мен Плевнелиев е абсолютно прав.
Водещ:Днешната позиция на „Труд” е „скрит зад телевизора”. Какво се крие зад това?
Светлана Джамджиева:Не можеш да се криеш за популизма, когато трябва да взимаш ти решенията.
Водещ: Смятате ли, че наистина от няколко дни се е знаело за тези оставки?
Светлана Джамджиева:Д-р Константинов беше лишен реално от шанс и беше оставенѝ на доизчакване. От една страна. От друга страна смятам, че оставката на Трайчо Трайков е никакъв случай не е свързана с Катар дори и като повод. Оставката на Трайчо Трайков е всъщност равностойна на оставката на Стефан Константинов. Имаме една хубава карикатура във вестник „Труд” днес. Тя е „приеми си оставката”, казва единият на другия. Не „подай си”, а „приеми си” оставката. Мисля, че не е виновен този, който трябва да си подаде оставката, а този, който го е сложил на това място. Най-простичко казано д-р Константинов беше чужд сред чужди. Не можеше да се очаква от него независимо от усилията, които положи, да се справи със забатаченото българско здравеопазване при положение, че няма никаква подкрепа. Същото нещоѝ важеше по някакъв начин и за Трайчо Трайков. Този човек, който според мен има своите качества, не беше подготвен да поеме това огромно министерство. Друг е въпросът, че според мен той наистина се справи с голяма част от поставените му задачи.
Водещ:Изненада ли Ви фактът, че доста широко беше коментирано интервюто, което даде Бойко Борисов е петък сутринта във форумите, във facebook.com?
Светлана Джамджиева: Всяко интервю на Бойко Борисов е широко коментирано по тези места.
Водещ: А дали той е изненадан от реакциите, които предизвика с това свое интервю?
Светлана Джамджиева:Не мисля. Бойко Борисов е свикнал с всяко негово интервю да предизвика реакции.
Водещ:Да, но сега реакциите, като че ли бяха малко по-различни.
Светлана Джамджиева:Аз мисля, че самият премиер го осъзнава много ясно това нещо. Той съзнава много ясно, че не може да ни обяснява, че причината е Катар или че Трайчо е бил на плажа, както той нежно се изрази. Просто обществото ни е достатъчно /…/вече, за да приеме нещо такова. Всички знаем, че не е това. Ако намерите един човек в България, който да каже, че Катар е причината Трайчо Трайков да си подаде оставката или тя да му бъде подадена…
Водещ: Благодаря на Светлана Джамджиева. Ако погледнем медийните новини от седмицата, не само нашите, но и чуждите, набива се на поглед фактът, че все по-често срещаме думата цензура. Демокрация, свобода, медиен закон в Унгария, ACTA – ЕП е създал лесен за проследяване информационен график. Нарича се „Инфо графика” на процедурата по законодателно разглеждаме и одобряване на ACTA. Закриват спортен канал във Франция. Разбира се има и още такива новини. Споровете има или няма автоцензура или цензура е почти добила популярност като спора за яйцето и кокошката, което прави все по-чести срещите на експертите, от които в крайна сметка медиите очакват препоръка. Регулация или саморегулация? Добър ден казвам на председателя на СЕМ доцент Георги Лозанов, който за съжаление е болен, иначе щеше да бъде тук в студиото. Здравейте, доцент Лозанов.
Георги Лозанов: Някакви грипове освен медийни проблеми и такива епидемии има.
Водещ:Е, те едва ли са преднамерени. Случват се и такива неща по това време на годината. Регулация или саморегулация? Кой е по-добрият вариант? Питам за Вашето лично мнение разбира се.
Георги Лозанов: Добрият вариант все още, казвам все още, защото вероятно в някоя далечна утопична перспектива регулацията изцяло нейната функция ще бъде поета от саморегулацията, но за сега добрият вариант е да добием баланс между двете.
Водещ:Не стоят ли обаче обратно нещата що се отнася до печатните медии, защото там май че нещата бяха саморегулиращи се до момента, до степен, в която по-често се чуват противоположните мнения?
Георги Лозанов:Така е. Изпреварвайки въпроса да кажа, че в четвъртък има конференция, която организира фондация „Медийна демокрация” и фондация /…/ – ще се опитаме да говорим за това дали не трябва да се увеличи регулацията. Поне като територия в известен смисъл и да бъде валидна за всички медии в някои свои основни принципи, а не само за електронните.
Водещ:Разбира се до скоро този въпрос звучеше еретично – закон за печата.
Георги Лозанов: Но тук не става дума за закон за печата, а става дума за някакви основни въпроси, принципи, които преди всичко се занимават със собствеността, а и с възможни прагове на концентрация, които няма как да бъдат въобще приложени само по отношение на част от медиите. Тъй като концентрацията съществува, диагонална концентрация, която разбира се следи и натрупването на собственост в различни типове медии. И ако няма някаква обща регулаторна рамка,в която да се наблюдава този процес, този разговор става винаги много теоретичен и много абстрактен, както и сега говорим. Така че ще се опитаме да поприказваме за това. Още повече ми се струва, че не само нашето общество, а и самите издатели и то издателите на по-сериозни вестници, така да кажа, са до голяма степен вече наясно, че това е в полза на тяхната свобода, а и на техния бизнес.
Водещ:Всъщност коя е основната теза, чрез която ще се опитате да направите този разговор по-практичен и по-насочен към медиите?
Георги Лозанов: Искам да Ви дам един пример по-скоро. През миналата седмица имаше доста дебати около това, че един водещ в една телевизия, хайде така да го кажа, медийно коректно, скъса един вестник. И това се прие разбира се като много критичен акт.
Водещ:И после един друг водещ по една друга телевизия иронизира пак късайки вестник.
Георги Лозанов: Да. И понеже всичко това става на екрана, а самите вестници – те си разменят според мен, какво значи според мен? Това може да се види с просто око – далеч по-тежки удари от гледна точка на професионалното достойнство, от гледна точка на отношението между медиите и т.н. И това по никакъв начин не се превръща в такъв централен обществен дебат. То сега се превърна само защото излезе на екран. Т.е. влезе на територията, която е регулирана, каквито са електронните медии. Това е, за да покаже, че тази територия – пресата има нужда от своят регулация, има нужда от ново регулаторно мислене по отношение на нея и че това трябва да е съзнание на професионалната гилдия. Смисъл от тях даже да дойде тази естетика. Впрочем на времето дойде именно от Съюза на издателите, което в интерес на истината беше хубав парадокс – инициативата да се приеме етичен кодекс.
Водещ: Нека да включим към нашия разговор и професор Нели Огнянова. Добър ден.
Нели Огнянова: Добър ден.
Водещ:Всъщност кои са най-сериозните юридически пречки в момента пред свободата на медиите до толкова, доколкото може да се даде определение?
Нели Огнянова: Имам убеждението, че основните пречки пред свободата на медиите не са юридически. Това като увод към отговора. Ако свържем свободата на медиите с правната регулация в тази област, то разбира се можем да намерим ред проблеми. Както вече доцент Лозанов отбеляза, първият въпрос, който трябва да се постави на обсъждане, е кой говори. В България има исторически сложили се във времето на преход монополи, собствеността е непрозрачна. А въпросът кой говори остава важен. В този смисъл промени в медийното законодателство би трябвало да защитават медийния плурализъм чрез нов поглед към изискванията за прозрачност на собствеността.
Водещ:Всъщност това е много важно, защото в крайна сметка в медийното законодателство се уточнява, че е добре да няма обвързаности с бившите служби. Това по повод кой говори.
Нели Огнянова: Това е само един от аспектите. Той е свързан с лицата в медиите. Но има и друг важен аспект, който се отнася до самите медийни организации, до издателите. Проблемът не е много лесен, защото в момента отговорите се дават в различни отрасли на правото. Традиционният закон има само една разпоредба, която казва, че в такива случаи, когато се прави преценка за концентрации, се прилага именно конкурентното право. Въпросът е достатъчно ли е обаче Комисията по защита на конкуренцията да се занимава с тези въпроси? За да разсъждаваме дали е достатъчно или не, трябва да помислим какво представляват медиите. Струва ми се, може да се поддържа позиция, че медийната индустрия не е индустрия като всяка друга. Имаме една продуктова верига в останалите индустрии. В началото има суровина, в края има продукт и конкурентното право се занимава с икономически параметри на лоялната конкуренция. При медиите според мен, а и според медийни анализи в ЕС, нещата стоят по различен начин. Продуктът на медийната индустрия е словото. Свободата на информацията е в основите на демокрацията. За това според мен не е достатъчно с икономически параметри да правим изводи за медиен плурализъм и отсъствие на медиен монопол. Юридическият извод от този тип аргументация е, че не е достатъчно само конкурентното право да се занимава с лоялна конкуренция в областта на медиите. Според мен време е на дневен ред да се постави този въпрос и пред медийното право. Медийният плурализъм стои сложно в България. Това е много проблематичен въпрос. ЕК наскоро направи проучване във всички държави от ЕС, като проследи каталога от гаранции, които се съдържат в медийното законодателство за медиен плурализъм, антимонополни гаранции и гаранции за свободата на информация. Проучването в частта за България показа дефицити. Мисля, че е време тези дефицити да бъдат широко обсъдени и преодолени, доколкото това е възможно разбира се в местния български политически и икономически контекст.
Водещ:Ще продължим с подробностите, но нека да включим сега доцент Лозанов. Възможно ли е инициативата за нов медиен закон да дойде от колегията? На това ли се разчита при организиране на такива събития?
Георги Лозанов: Да, защото, вижте, тази инициатива – говорили сме много пъти, тя тръгна по някакъв начин и спря тъкмо вътре в дебатите с колегията. Колегията представена по някакъв начин в една работна група, но те бяха и по-широки, често излизаха извън работната група. И се оказа, че там има доста непреодолими препятствия, които по един начин блокираха работата вътре в групата, което разбира се доведе до политическа деморализация въобще по отношение на нов закон. Сега случилите се събития, усещането за един цялостен негативен процес по отношение на свободата на словото – струва ми се, че може би ще стимулират едно ново вътрешно разбирателство и гилдийна отговорност във връзка с това да се стигне до един възможен консенсус и текстовете да започнат да се работят наново.
Водещ: И понеже акцентът ще е върху вестниците…
Георги Лозанов: Това кога ще се случва зависи от мандатите, от какво ли не зависи? Но така или иначе в никакъв случай не трябва да се престава с опитите.
Водещ:Между другото имаме още една спънка. Сега вече е факт и схизмата сред издателите. Има 2 издателски съюза и доста неблагополучия помежду им.
Георги Лозанов:Ами така е. Именно това преструктуриране на публичността, думата преструктуриране е уместна, е най-сериозният мотив да започнем този разговор наново. Между другото явно е, че от структурата на публичността по един или друг начин зависи качеството на информация, а пък това е свързано пряко със задоволяването на правото на информация. Когато има медийни битки, които стават по-важни от съдържанието, което върви през самите медии, смисъл то трябва да обслужва повече медийните битки, отколкото правото на информация на хората, то тогава разбира се трябва доста радикална намеса, която да преструктурира въобще отношенията в медията. Аз мисля, че ние в някакъв смисъл сме се изправили пред тази необходимост, даже повече от това. Тя е станала обществено видима.
Водещ: Ами, да. Тя е от няколко години насам. И „Репортери без граници”, и „Freedom house” ни отреждат едни много, как да кажа, нелицеприятни места. В една особена компания попадаме по степен на свободата на словото.
Георги Лозанов: Дa, даже и това не е толкова съществено, колкото собственото усещане за проблема и аз на него разчитам. Освен това аз смятам, че в това отношение политиците и медийните хора не би трябвало да бъдат непримирими врагове, а трябва да намерят начин, за да може да се коригират първо законово и после чрез практики, които разбира се са много важни, защото законът в крайна сметка е рамка.
Водещ:Вярвате ли, че е възможно да има медиен закон? Аз всеки път Ви питам, когато имате подобни намерения.
Георги Лозанов:Да и аз всеки път казвам, че вярвам и всеки път имате основание пак да ме питате за това и т.н. Аз вярвам в това и аз даже, когато влязох в СЕМ, в мандата на председател на СЕМ – това беше един от основните ми стимули, така че не се отказвам да мисля, че това е много важно, за да бъде осъзната неговата важност.
Водещ: Благодаря на доцент Георги Лозанов. Професор Огнянова, от къде трябва да се започне? Психолозите учат, че когато има много дълбок конфликт, се започва от зоните, където има поводи за разбирателство.Юристите какъв съвет биха дали, защото наистина не са много добри?
Нели Огнянова: Благодаря за това, че не се обръщате към /…/, а само към психологията. Но имам повод от това, което каза доцент Лозанов, неговата вяра и източниците на неговия оптимизъм. Вярата разбира се е важна, но дори с риск подобна работа върху изготвяне на ново медийно законодателство да остане самостоятелно упражнение, това упражнение според мен не трябва да бъде прекратявано. Според мен медийното законодателство, особено по времето, в което живеем, трябва да се базира непременно на наука. И бих искала да подчертая това. За да започнем да говорим за нов медиен закон, първо трябва да говорим за диагностика – каква е медийната среда в България първо. И второ, за да не бъде България локален пейзаж, локален регион, в който нещо се регулира по своему, би трябвало много подробно да се проучат световните медийни тенденции от една страна и тенденциите и законодателството в медийната политика и законодателство на ЕС, и на държавите от ЕС. Т.е. важна е диагностиката. Т.е. важна е подготовката към изработването на правилата. Втори въпрос е дали в този контекст научният анализ ще доведе до проектонорми, които биха били сполучливо удобрени в този или някакъв друг състав на парламента. Но обществото според мен дължи първата фаза – упражнението по подготовка на медийното законодателство, което означава много ясна представа какво представлява българската медийна среда. А средата е проблематична.
Водещ: Какво препоръчват европейските институции?След малко ще имаме възможността да чуем и каква е декларацията, с която излязоха на 15 февруари Съветът на министрите. Комитетът на министрите на съвета на Европа изрази в декларация посоките, в които трябва да се развиват обществените медии. Член на тази Комисия, изработила този документ, е Госпожа Бисер Занкова. От нея сега ще научим подробности.
Бисера Занкова: Наистина ние имахме изявени имена. Това бяха /…/ с много голям принос за защитата на мястото и приноса на обществените медии в новата медийна среда. /…/ е едно голямо име в областта на обществените медии. Много ни впечатлиха новите колеги, които ние дотогава не познавахме – нашият председател на групата Тим Сютър, който се оказа, че наистина е с една изключително богата биография. Лизи Джексън също. Била е журналист в BBC. Иън Кинг, който се е занимавал с реформите в публичния сектор във Великобритания.
Водещ:Кои са основните елементи на тази декларация?
Бисера Занкова: Обществените медии трябва да се организират и да работят в рамките на една устойчива система за управление. Тази система на управление осигурява изпълнението на необходимите принципи за редакционна независимост и обществена отговорност. Независимостта на медията, както от политически, така и от икономически въздействия, влияния, вмешателства. И понататък вече тази идея е развита в по-големи подробности в препоръката, която препоръчва на държавите да подпомагат обществените медии. А на самите обществени медии – да си сътрудничат. Обществените медии трябва да останат в центъра на медийната система и те трябва да присъстват на всики платформи и услуги, и да предават с всички възможни технически средства, както настоящи, така и бъдещи, защото казваме, че обществените медии са едно уникално явление, една уникална институция, с много голям принос за демокрацията. Но тя не само е имала такъв принос – тя продължава да има тази основна роля за създаване на демократично общество и за активна обществена сфера. Ние трябва да помислим, както за закрепване ролята на медиите въобще, не само на индивидуалното право, на свобода на изразяване и и нформация, дали в конституцията да не бъде включено и правото на иснтитуциите, на медиите като организации – да бъде гарантирана тяхната свобода. А още една стъпка по-напред – да бъде гарантирана ролята и значението на обществените медии, но към това трябва да се обърнат разбира се законодателите. Може би и гражданското общество, което трябва да постави този въпрос пред законодателите.
Водещ: Колко от експертите коментирахте липсата на свобода на словото?
Бисера Занкова:Обществените медии в Европа се намиратз на различно равнище на развитие. Това е свързано с развитието на обществените системи, към които принадлежат. Те трябва да преминат от обществени радио и телевизионни организации към обществени медии, когато обществените предаващи организации се свързват с новите информационни, комуникационни услуги. Започват да предават – мултимедийно на всички платформи.
Водещ:И тъй като сте експерт и в лично качество, как държавите приемат документите, които Вие им предлагате?
Бисера Занкова:Специално в областта на свободата на словото връзката между свободата и гаранциите за свободата на изразяване със свободата на медиите, и с различните аспекти на практическото осъществяване на тази свобода, са много силни. Сега европейските страни са заети с тяхното членство в ЕС и срамна Европа остава като един необходим фон, малко далечен и било политически доклади, било препоръки, които са само политически обвързващи. Те не са правно обвързващи. Страните наистина могат да маневрират много лесно. Не всички решение на Европейския съд за правата на човека в Страсбург са мощен инструмент за въздействие върху отделните държави, за да ги накара да спазват човешките права и то правата на отделния гражданин. Всъщност Европейската конвенция за правата на човека се доразвива по-нататък, както в практиката на Европейския съд, така и чрез тези политически документи, които се приемат от специализираните комитети на Съвета на Европа. Но аз вярвам, че въпреки всичко към тях ще се обръщат не само правителствата, но и гражданското общество и разбира се в областта на медиите и самите медийни организации, защото ние не адресираме с тези документи само държавите членки.
Водещ:Какво очаквате да се случи с тази декларация на Комитета на министрите за управлението на обществените медии?
Бисера Занкова:Че ще има дискусии, ще има дебати, свързани специално с проблема за управлението на обществените медии. Очаквам форми на различни равнища – било на академични равнища или на политическо равнище, също така ще цитират тези документи, ще се обръщат към тях и ще се изисква изпълнението на тези принципи.
Водещ:Ако трябва да сравним по популярност Вашите документи и тези тестове за обществена функция?
Бисера Занкова:Има много тестове, на които се подлагат обществените медии. Дори това беше част от предварителните дебати, които ние водихме, че всъщност обществените медии от една страна казваме „трябва много сериозни стъпки да направят обществените медии“, от друга страна ние непрекъснато ги натоварваме с някакви текстове, с някакви наблюдения, с отчети, които трябва да правят. Нека тези принципи да бъдат отворени, да бъдат едно послание, да дават идея, да генерират идеи и да оставим обществените медии сами да помислят и да пречупят тези принципи през собствената си политика, през това какво на тях е необходимо. Те трябва да бъдат не само публично отворени. Те трябва да бъдат прозрачни, трябва да имат вътрешна култура на организацията, набирането на персонала, на работата на персонала, на равнище на създаване на програми, на равнище на управление на отделните звена вътре в самата медия.
Водещ:Как гледат финансовите министри на Вашите препоръки?
Бисера Занкова:Според мен те въобще не знаят за тях. Не ги интересуват. Тук пак се повтаря и в тези препоръки,че трябва да бъдат осигурени достатъчно средства за функционирането на обществените медии, за да могат те да изпълняват обществената си функция. Това задължително е заложено в абсолютно всички документи на Съвета на Европа. Дори Парламентарната асамблея имаше една препоръка в този стил. Тук между многото документи, които аз съм донесла, виждам, че има и подобна препоръка на ЕП. Непрекъснато това се повтаря. Може би трябва да седна заедно генералните директори на обществените медии с финансовите министри. Финансовите министри също така трябва да разберат какво е това обществена медия. Че това не е една медия от многото. Това е една медия със специално предназначение. Тогава вече вторият въпрос е как да осигурят едно подходящо финансиране. Мисля си, че просто финансовите министри не се интересуват от обществените медии.
Водещ:И понеже се заговорихмеза тестове с Бисер Занкова, професор Огнянова, Вие пък снощи писахте в блога си за BBC и как се справятз те с тестовете.
Нели Огнянова: Да наистина. Тук се отвори темата за обществените медии като част от медийната среда. Разбира се много въпроси стоят открити пред обществените медии. Ние виждаме, че преходът към изискванията в цифрова среда е сложен за търговските медии, а какво остава за обществените медии, които са съсредоточени на толкова много интереси, а заедно с това трябва да изпълняват обществена мисия. Става въпрос за това, че в BB оценката на всяка нова обществена медийна услуга минава през специален тест, който трябва да установи и по-точно да покаже съответствието на тази предлагана медийна услуга с широко оповестената обществена функция на BBC. Да се върнем в българска среда и да си представим какво би означавало това. Ако БНР или БНТ има намерение да въведе някакъв особен тип, нов медийна услуга или цяла програма, или някакъв нов тип модел, свързан със съдържание online, или просто да го обяви и да премине към реализацията му – съответният оператор трябва да извърши доста сложен тест за съответствие между очаквания ефект от тази медийна услуга и обществената функция. Очевидно в момента и БНТ, и БНР, ако говорим за България, са изправени пред много сложни задачи, защото потребителските модели се променят, хората все повече слушат радио и гледат телевизия по друг начин, през други крайни устройства. И радиото, и телевизията трябва да преценят това, да го опознаят и да адаптират начина, по който предлагат съдържание към новите възможности, към новите платформи. Това минава през много наука. За това вярвам, че всеки разговор за бъдещи услуги или съответно за медийна политика и бъдещи медийни закони трябва да минава през много сериозен анализ и вярвам, че обществените медии ще осъзнаят това и ще засилят своите звена за анализ.
Водещ:Безспорно журналистите цитират, но на политическо равнище дали някой ще цитира това – обществените медии трябва да бъдат независими? Или това не са любими политически цитати?
Нели Огнянова: За голямо съжаление това е по-скоро клише. Ние знае актовете на европейските институции, на Съвета на Европа. Знаем какво се препоръчва за независимост, но решенията се вземат бързо. Агрументите не стига винаги до аудиторията и така нареченият граждански контрол върху решенията на обществените медии все още остава много слаб.
Водещ:Да се върнем на диагностиката. Общата диагностика на медиите и свободата в тях?
Нели Огнянова: В разговора за необходимото ново медийно законодателство диагностиката наистина се оказва много важна. Вие споменахте в началото външните оценки. Аз бих искала отново да ги спомена. Да кажа, че държавният департамент на САЩ и „Freedom house”, и „Репортери без граници“, и Хелзингският комитет, „Прозрачност без граници“ имат доклади, в които оценяват медийната свобода. „Прозрачност без граници“ – медийната почтеност. Оценките са ниски. България не стои добре. По-точно казано България стои зле в индексите за медийна свобода. „Прорачност без граници“ казва например, че с най-ниски оценки за почтеност в проучването за България, са секторите, чиято роля е да бъдат коректив на обществото и именно тук са медиите. Те отчитат, че автоцензурата остава проблем, политическият натиск остава проблем. Те отчитат още, че издателите са склонни да сътрудничат с рекламодателите, особено във време на криза и да подчиняват медийното съдържание на интересите на индустриите, на своите рекламодатели. В заключение на тези изследвания искам да обърна специално внимание на едно проучванеЬ на института „Отворено общество“, свързано с така наречения индекс на настигането. Струва ми се много важно, защото този индекс на настигането оценява връзките между степента на свобода на медиите и някакви други развития в обществото. Оказва се, че за България най-висока степен на популация в годините има медийната свобода с качеството на образованието. Изводът се натрапва от самосебе си. Ако ние се интересуваме от демократично развитие на медиите, независимост и повишаване на нивата на медийна свобода, основен фактор е медийното образование, медийната грамотност. Струва ми се впрочем, че факторите, които са важни за медийната свобода, би трябвало да се изведат като приоритети. И би трябвало да имаме обществено съгласие върху тези приоритети преди да говорим за каквито и да било промени. Освен медийното образование основно място има и новата журналистика, ако мога така да кажа. Изграждането на хората в новата журналистика. Това е дълъг процес и той не е свързан само с професионално образование. Той е свързан и с възпитаване на други качества. Но все пак тук има и чисто оперативни въпроси. Такъв въпрос е отделят ли медиите и каква част от бюджета си за обучение и квалификация на хората, които работят там? Не можем да очакваме повишаване на медийната свобода с хора, които системно в годините са лишавани от възможност да се квалифицират и преквалифицират. Друг важен фактор, ако трябва да маркирам като важни фактори, е развитието на медийната инфраструктура. Намираме сеЬ в цифров преход – двете ключови думи са конвергенция и цифровизация. Готови ли са медиите, в частност готови ли са хората в тях, за цифров преход? Хора, които цял живот са работили с хартия, трябва да започнат да работят по друг начин. Говори се вече за журналистика на данните например и целите екипи в редакциите трябва да са готови за това. Виждаме, че медийното законодателство е важно, но някак си е необходимо едно цялостно преобръщане на нагласите на хората, заети с медиите.
Водещ:В интерес на истината не ни остана време нито за медийните новини, нито за един репортаж, който правихме заедно с колегата Николай Пенчев, с когото между другото Ви молим да бъдете по-активни на facebook.com страницата на „Клубът на журналистите“ или в google+.com пак „Клубът на журналистите“ – БНР. Колко често, професор Огнянова, трябва да се случватз такива разговори и изобщо с разговори ли би могла да се промени средата? С разговори ли би могло да се стигне до по-добри правила?Така да го кажа.
Нели Огнянова:В средите, които се занимват с медии, има умора от разговори и това се вижда. По-точно има умора от липсата на връзка между разговорите и решенията на политическо равнище. Т.е., ако трябва да Ви отговоря по-точно, необходима е медийната политика и медийните закони да бъдат поставени на основата на данните и на науката, вън от всяко съмнение. Подготовката на актовете трябва да преминава задължително през публични консултации, но публични консултации, не е хора, събрали се на едно събитие, което по никакъв начин не влияе върху политиците, защото те вземат решения вечер, слизайки от самолет. Според мен връзката меджу наука, публични обсъждания и политически решения в България не е много силна.
Водещ:Но пък трябва да я има. За да не изневерим на оптимизма, с който се опита да ни зарази доцент Лозанов, го казвам в края, като Ви предлагам да отидете и да чуете репортажа, за който не ни остана време на facebook.com страницата ни „клубът на журналистите“ БНР. Хубав ден от екипа ни. Поли Петрова, Цвети Николова, Снежа Спасова и от мен Ирен Филева.         

ТВ7, Бодилник | 16.12.2011 

Тема: Работата на журналистите, глобите и присъдите
Гост: Георги Лозанов, председател на СЕМ

Водещ: Продължаваме към центъра на София, където е Николай Бареков. Ники, здравей. Как си днес?
Водещ: Добро утро. Само секунда. Ами, като ме гледаш така – с бялата риза как да съм. Шибил.
Водещ: Шибил.
Водещ: Отивам на екзекуция.
Водещ: Трябва една червена роза, един червен карамфил да ти подаря.
Водещ: … Златния скункс.
Водещ: Честито.
Водещ: Обещах на колегите от бТВ, новината е, че се завърнах официално вече в ефира на бТВ, след като успях за една година с помощта на колегите от ТВ7, част от този екип си и ти, да направя сутрешния блок на нашата телевизия основния конкурент на така най-гледания до момента сутрешен блок в националния ефир, този, който създадохме навремето заедно с колегите от бТВ. Не мога да не отчета този огромен успех. Още повече, вчера дори така уважаемите заседатели от СЕМ, които издадоха присъдата срещу моето нарушение, в техните изказвания това ясно се чу – че ТВ7 е една от четирите национални телевизии, нищо, че това не се признава от групировката на така Любомир Павлов, който също е един от създателите на ТВ7, също така стана ясно, че трибуната, от която са произнесени моите слова, е една от най-високите трибуни в българската държава. Иначе малкият го нарича снощи, като гледаше „Господари на ефира”, и малкият каза „Тате, искам тая златна катерица за мен”. Цяла България знае, че аз обичам катериците и златните катерици особено, но въпреки всичко голямо е моето колебание къде да оставя тази златна катерица – дали в офиса си, където й беше мястото снощи или да го подаря на малкия. Леко е крехък материалът, от който е произведено това златно катериче. Ще видим. Или аз, или другият Николай Бареков ще го сложи. Сега, искам да кажа следното. Тук е председателят на СЕМ Георги Лозанов. Чест му прави, въпреки здравословните си проблеми през последните дни. Ние се шегувахме с него, че и двамата сме на една шепа хапчета от вчера – той заради високото си кръвно, аз заради, така, нервното напрежение, което ме сполетя. Въпреки всичко ние ще коментираме с него този казус, в който един журналист бе наказан за слово. И бързам да кажа, в присъствието на знаков български мафиот. Това е огромният скандал, който всъщност са хванали колеги от различни вестникарски лобита. Аз не мога да не кажа едно огромно благодаря тази сутрин на колегите от „Всеки ден”, които обявиха от първата си страница, че аз съм най-опасният престъпник в държавата и това е срам за държавата, и срам за регулаторния орган, издал тази присъда, в присъствието, то се вижда на снимката, на Алексей Петров, който стои до хората от СЕМ и гледа мен по телевизията как говоря с теб. Ето, това си ти.
Водещ: Да, видях се и аз сутринта.
Водещ: Фотографската журналистика, Ина, е най-сложното нещо, което има в нашата професия. Защото това, което ние изразяваме, пишейки цели статии, говорейки цели изречения и анализи, един фотограф го прави просто с една снимка. Колегите от вестник „Капитал”. Не мога да отрека, тези колеги винаги са били много критични към мен. Но в „Капитал” имат усета, имат медийната, медийните сензори да уловят, когато един миг прекрачи границата на нормалното. „СЕМ срещу Бареков”. Но на снимката не е нито СЕМ, там е Алексей Петров – човекът, издал присъдата вчера всъщност.
Водещ: А той в качеството си на какъв отиде там?
Водещ: Няма значение. Той може да е бил дори в качеството си на лоялен гражданин. Алексей Петров няма никаква вина. Човекът изиграва много точно ходовете си. Аз постигнах своята цел. Той призна след това, че всъщност целият този цирк с тракторите в София е и с неговото дейно участие, защото имало доста представители негови. Аз провокирах обществото, давах си сметка. Доцент или професор, той е вече професор Лозанов знае… Доцент си още. Съвпадна едно наше пътуване в чужбина. Аз там без да искам един петък, докато бях във фитнеса видях едно изказване, което беше много скандално. Реших много целенасочено да повторя това изказване, знаейки какво ще се случи върху мен, какво ще се изсипе. Но много желаех да провокирам обществото и много желаех да провокирам точно доцент Петров, ето наистина много доценти тази сутрин, доцент Петров с това мое изказване. Извинявам се, казах го и по бТВ снощи, казвам го и по другата висока трибуна в България, на всички хора, които са се почувствали засегнати от моето изказване. То не беше в никакъв случай непремерено, беше отиграно може би, в така артистичен план. Извинявам се, че ако те са се обидили. Ето сега тук доц. Лозанов казва – това е много добре.
Доц. Георги Лозанов: И вчера колегите от СЕМ специално споменаха за това, независимо от това дали ще има там санкция някаква или не, дължите извинение на хората, които сте засегнали и които нямат нищо общо нито с Алексей петров, нито с протестиращите. Това са хората от селото, от провинцията. Практически вашата дискриминационна реч е била по отношение на тях. Защото вие казвате война на града срещу селото.
Водещ: А всичко това, разбира се, е извадено от контекста изцяло… хората, които организираха кампанията. Дайте да спрем тук за миг. Извинявам се. Понеже това е само минутката на водещия.
Доц. Георги Лозанов: Така ли, извинявам се.
Водещ: Да, доц. Лозанов. Тя беше посветена на доц. Петров. Но след малко ние ще поговорим за другия скандал, който се случи – именно начина, по който СЕМ издава присъди в присъствието на знакови български фигури. Това сега вече е новината, това е неприятната история, която се случи. Аз бях предупредил СЕМ между редовете с това писмо, което написах, това са също хора с изключителна медийна чувствителност, те може би подцениха този факт и сега този факт, както виждаш, вече се оценява от медиите. Спираме до тук. Изключително интересен разговор ни очаква с доц. Георги Лозанов. Ще поговори, ще поспорим. Ние се познаваме с него от десетки години. Така че всичко ще бъде в границите на добрия тон.
Водещ: Добре, Ники. Веднага след рекламите „Гореща точка”.
Водещ: Добро утро. „Гореща точка” ще разглеждаме с председателя на СЕМ Георги Лозанов. Наказанието, което вчера в присъствието на Алексей Петров наложи за мои думи. Вече тотално познат казус в цялата държава. Няма да го коментираме. Аз бих искал обаче, преди да започне разговора с доц. Лозанов. Добро утро, официално вече в ефира на ТВ7.
Доц. Георги Лозанов: Добро утро.
Водещ: Преди малко също така започнахме диалог. Да видим уникални кадри от може би най-абсурдното заседание на СЕМ в цялата му история. Той наскоро навърши, празнува своята 10-годишнина, с още четири като Националнен съвет за радио и телевизия, известен като НСРТ. Вижте тези уникални, абсурдни, тъжни донякъде кадри, които обаче описват цялата история на издаденото наказание от СЕМ и всъщност новината от там, че това наказание по някакъв начин институционализира репресията на Алексей Петров върху мен. Вижте сега всичко това на живо, след малко разговора с доц. Лозанов. А сега запис от вчерашното заседание на СЕМ.
Репортер: В качеството си на какъв сте тук, г-н Петров?
Алексей Петров: Данъкоплатец.
Репортер: Данъкоплатец?
Алексей Петров: Един от най-сериозните данъкоплатци на прехода. А не обратно, както …
Репортер: Не се ли опасявате, че с появата си тук на заседанието на СЕМ, на което ще се говори и за г-н Бареков всъщност го героизирате по някакъв начин? Той е ваш опонент.
Алексей Петров: Не знаех. Не знаех, че Бареков ми е опонент.
Репортер: Критикува ви публично?
Алексей Петров: Лаская се от вниманието.
Репортер: С появата си тук, все пак вие сте обвиняем по някакъв начин в момента?
Алексей Петров: При днешната ситуация вие може след един час да сте обвиняема, така и аз, така всеки български гражданин.
Репортер: Вие дали имате нещо общо с палежите на коли в София чрез Антон Петров – Хамстера?
Алексей Петров: Мисля си, че по-скоро Бареков и властта трябва да дадат отговор на този въпрос, струва ми се. Защото той е доста активен, така, в обясненията и анализите по този въпрос. Пък аз имам своя визия за нещата. Смятам, че властта бездейства и вместо да се занимае с проблема, се опитва да внуши вина на други, в случая на мен. Разбира се…
Репортер: Чувствате ли се виновен?
Алексей Петров: Никога по никакъв повод – за това, което се говори в момента. И затова аз дойдох да видя как в условията на безпрецедентна цензура в България, натиск върху медиите работи държавния регулаторен орган. Дойдох тук, за да видя все пак като данъкоплатец, като защитаващ интересите на част от фирмите, които са протестирали, на част казвам, в никакъв случай от името на протестиращите…
Репортер: Тоест вие сте били тук в качеството на представител на протестиращите по това време, така ли?
Алексей Петров: Направих изрична уговорка, че в никакъв случай. А има някои фирми зърнопроизводители, които са членове на Съюза за стопанска инициатива.
Репортер: Вие участвал ли сте в събиране и публикуване на такива материали в жълтата преса срещу ваши опоненти – журналисти, бизнесмени?
Алексей Петров: Никога в живота си не съм се занимавал с примитивни неща. Това е примитивизъм и аз не се занимавам с такива неща.
Репортер: Г-н Петров, нещо …
Алексей Петров: Вие видяхте, че тук правосъдната система се занимава с такива неща и се убедихте какви сцени бяха режисирани в обвинителния акт. Това наистина е продукт на хора, които могат да бъдат сценаристи, романисти. Но в никакъв случай други експерти.
Репортер: Г-н Петров, телевизията, която разпространява за вас слухове казва „Дръжте крадеца и ви пита вие ли сте разпространявал клеветнически материали”.
Репортер: Оф, г-жа Беновска, много е хубаво.. Ама ние не си говорим с вас, ние задаваме въпроси.
Алексей Петров: Нека попитам обратно – защо, според вас, аз стоях осем месеца в ареста? За тази лопатка ли стоях в ареста, която беше изфабрикувана на седмия разпит на Георги Цветанов, който между впрочем аз в момента съжалявам и всички разбираме, че той е жертва и той няма изход. При тези седем или девет висящи дела, казаха вчера на пресконференция, при тази ситуация, в която е поставен в банката, той би се подписал на всякакъв сценарий.
Водещ: Това беше главният герой от вчерашното заседание на СЕМ. Сега един герой, персонаж от миманса – Илияна Беновска, която се опита, също както протестиращите земеделци превърнаха в медиен цирк своя протест в центъра на София, тя се опита по същия начин да превърне във фарс присъствието на доц. Лозанов като председател на СЕМ в това заседание и да преекспонира участието на Алексей Петров. Мисля, че трябва да й признаем, че Беновска за пореден път успя. Вижте.
Илияна Беновска: Бареков излезе на екран отново и каза, че подпалванията на колите се извършват от хора с дела – Алексей Петров, който присъства тук, Златко Баретата, Маджо и не знам си кой още, аз не го слушах от начало внимателно. И тези хора имат интерес да създават смут в държавата, да дискредитират правителството. Но те бяха ясно идентифицирани – кои са хората, които в момента подпалват колите. Категорично, аз ще моля мониторинга, който се занимава с това, да види това. Бареков каза – нека СЕМ, вие, уважаеми господа и дами, да пратим, нека СЕМ да ме прати на Алексей Петров. Извинете, г-н Лозанов, аз тук преди малко ви се блещих, ви се усмихвах, но искам да питам – вие какви сте, разпореждате вероятно наказателната рота, която се визира под текста на този, Бареков, Алексей Петров, вие сте поръчителите на саморазправите. Така ли излиза? Искам да разбера, конкретен въпрос, СЕМ ще реагира ли на това?
Доц. Георги Лозанов: Няма нарушение на Закона за телевизията.
Илияна Беновска: Няма нарушение?
Доц. Георги Лозанов: … на Закона за радио и телевизия в това изказване.
Илияна Беновска: Вие го приемате? Обръщате си и задника може би, след като бузите, така ли?
Доц. Георги Лозанов: Моля ви. Ще прекъсна този разговор, защото вие…
Илияна Беновска: Изгонете ме, да. Аз ви уважавам.
Доц. Георги Лозанов: … тона, заради който …
Илияна Беновска: Експресивна и аз.
Доц. Георги Лозанов: Достатъчно.
Водещ: Разбира се, тук бяха изречени многобройни лъжи. Точно обратното казах миналата сутрин, че анализът сочи, че палежите се извършват от хора, които искат да дискредитират МВР, но не трябва да бъде хвърляна вината директно нито върху Алексей Петров, нито върху Златко Баретата. Маджо не съм го споменавал. Но няма проблем да го спомена. Напротив, не трябва да бъде хвърляна вината към тези хора, защото те наистина попадат в този кръг от възможности, но няма никакви доказателства. Както и да е, не дължа обяснения точно на Беновска. В словото на доц. Лозанов се съдържаше едно от най-важните неща на вчерашното заседание на СЕМ. Той говори за медийния шум в системата, който го е накарал да гласува за моето наказание. В противен случай, той не ги го подкрепил. Кой и защо обаче създаде този медиен шум. За това след малко. Вижте изказването на председателя на СЕМ вчера.
Доц. Георги Лозанов: Ако казусът не беше така раздухан, ако казусът беше минал по-незначително, аз лично не бих гласувал за наказания. Но сега, ако СЕМ ясно не каже, че такъв тип поведения в ефира са неприемливи от гледна точка на закона, това ще бъде, това ще бъде отказ от регулация в една много важна посока. И затова с големи колебания и така борба със себе си и аз подкрепям.
Водещ: Доц. Лозанов, тъкмо заради тази ваша, така, нерешителност демонстрирана във вчерашния ден, много ми се иска да ви попитам – осъзнава ли СЕМ по някакъв начин, давате ли си сметка, че вчера вие издадохте присъда върху мен в присъствието на знаков представител на мафията в България и по този начин всъщност легитимирахте погазването на свободата на словото?
Доц. Георги Лозанов: Не, това е абсурдно, така, манипулативна интерпретация, за да се защитите или не знам.
Водещ: Не ви притеснява присъствието на Алексей Петров вчера на това заседание?
Доц. Георги Лозанов: Вие не говорите за институцията, не показахте нищо от заседанието. Вие говорите за двама души, които бяха в публиката. Нашите заседания са свободни, така, в публиката може да бъде всеки. Дори по-логично беше вие да присъствате, защото някак си това се отнасяше до вас. Аз нито мога да спря някой. Напротив, смисълът на публичността е това…
Водещ: За да взема участие в целия този цирк там ли?
Доц. Георги Лозанов: Какво значи цирк? Вие го превръщате сега в цирк. Това е една институция. Не. Една институция си е свършила работата. И то аз мисля, че си е свършила работата, така както законът изисква.
Водещ: Питам ви – притеснява ли ви вас лично присъствието на Алексей Петров на това заседание?
Доц. Георги Лозанов: Абсолютно няма никакво значение присъствието, както и на който и да е друг. Има значение това, което става в Съвета за електронни медии. Дори ако бяхте присъствали там, щяхте да чуете, че ние казваме, че това е заседание, ние специално гласувахме, че десет минути на хора, които присъстват, на журналист главно, както и друг път е ставало, да зададат въпроси или да кажат коментари. Но това беше извън заседанието. Заседанието фактически …
Водещ: Няма значение, че тази присъда е била издадена в присъствието на Алексей Петров?
Доц. Георги Лозанов: Първо, думата присъда е, така, какво да кажа, фалшиво патетично…
Водещ: Наказание, добре.
Доц. Георги Лозанов: … героизиращо. Има нарушение.
Водещ: … повече наказание.
Доц. Георги Лозанов: И то неслучайно аз се опитвам да съобразя доста неща. Вие взимате тази част от моето изказване, която на вас в момента ви се струва, че е във ваша подкрепа в някакъв смисъл, което е разбираемо.
Водещ: Оставете. Аз съм наказан, приемам наказанието си. Тук не оспорвам.
Доц. Георги Лозанов: На мен ми се иска да приемете наказанието в този смисъл – да се вгледате в това, което СЕМ казва фактическо чрез това свое решение и казва на вас, а и казва и на обществото.
Водещ: За жалост обаче, контекстът на това казване е по-важен от самото казване и аз се чувствам като на едно дете, на което са му издърпали ушите в присъствието на Алексей Петров.
Доц. Георги Лозанов: Не, не. Ако не присъстваше Алексей Петров, щяхте ли по-ясно да осъзнаете, че не може да се обиждат социални групи от хора без никаква …
Водещ: Не, ще ви кажа следното…
Доц. Георги Лозанов: … И е хубаво, че започнахте с тях.
Водещ: Ще ви кажа следното – присъствието на Алексей Петров там беше знаково, защото всъщност моето изказване беше насочено към него преди една седмица. И той всъщност си призна, че е бил точно част от този протест.
Доц. Георги Лозанов: Изказванията ви срещу Алексей Петров не са нарушение на Закона за радиото и телевизията. Изказванията ви дори срещу протестиращите тук, които бяха, не са нарушение на Закона за радиото и телевизията. Нарушение на Закона за радиото и телевизията е дискриминационната реч – градът срещу селото, селяни, вървете си от тук и т.н. Яжте си сланинката. Това нещо не може да се случи.
Водещ: Само че за жалост ние говорим с вас на различни езици. Значи, ние говорим за това…
Доц. Георги Лозанов: можете да се случи в интернет, защото това е нерегулирана …
Водещ: …, че така издадена тази присъда в присъствието на Алексей Петров обезсмисля всичко.
Доц. Георги Лозанов: Първо, не говорим за присъда.
Водещ: Добре, това наказание. Искам да ви попитам следното – ако там вместо Алексей Петров, извинявам се, така, директно…
Доц. Георги Лозанов: И какво…
Водещ: … беше примерно Маргина или Златко Баретата, щяхте ли да се чувствате по същия начин?
Доц. Георги Лозанов: Ама какъв е проблемът да бъде който и да е, който е на свобода.
Водещ: Ясно. Това исках да чуя. Разбира се.
Доц. Георги Лозанов: Първо е добре, вие е добре самият да не издавате присъди, защото когато се наричат хора престъпници така, редно е това съдът да го е сторил, пък след това. Защото иначе влизаме в една друга…
Водещ: Като съм споменал едно име, не съм издал присъда. Моля ви се.
Доц. Георги Лозанов: Не, искам да кажа, че да се наричат хората престъпници изисква за това все пак решение на съда, независимо от това, че в границите …
Водещ: Не влизате в ролята на адвокат на тези хора, това е много важно да го уточним.
Доц. Георги Лозанов: Аз влизам само в ролята, който е председател на институция. Институциите не могат да говорят по начин, по който говорят журналистите, както знаете.
Водещ: Добре. Още един път да ви запитам, ама откровено – притесни ли ви вас и притеснява ли ви в настоящия момент, че вие взехте своето решение, издадохте това наказание в присъствието на Алексей Петров? Вижте, никакви квалификации не правя.
Доц. Георги Лозанов: Притеснява ме подмяната на това, че вие гледате публиката, когато коментирате решението на СЕМ, а не решението и СЕМ.
Водещ: Ама той контекстът е по-важен вече от … Той стана новина.
Доц. Георги Лозанов: Все едно, че да кажете, че когато в един концертв публиката има хора, които вие не приемате, от това концертът става друг и не трябва да се свири.
Водещ: Добре. Според вас, ако има концерт примерно в София на Лили Иванова и в публиката е Осама бен Ладен, кое ще е новината – концертът на Лили Иванова или това кой е бил в публиката? Ето така да ви питам, вие сте и журналист.
Доц. Георги Лозанов: Аз в случая не говоря за новина. Вие естествено, че търсите някаква сензационна новина и това, което да отклони вниманието от решението на СЕМ, което впрочем е много просто решение…
Водещ: За жалост обаче собствената ми съдба е сложена на …
Доц. Георги Лозанов: Каква е вашата съдба?
Водещ: … на екзекуция.
Доц. Георги Лозанов: Вашата съдба, това решение, което се е случило с много журналисти впрочем показва, че дискриминационна реч в електронни медии, а з пак казвам, в печата много повече може, там такъв тип коментари, понеже това е нерегулирана публичност, да не говорим за интернет, но в електронните медии това се смята за нарушение на закона.
Водещ: И вас не ви притеснява факта, още един път да го изясним, че на това заседание, и вие лично взехте това решение в присъствието на Алексей Петров?
Доц. Георги Лозанов: Мен ме притеснява факта на това, което сега извършвате – изместването на логиката и на смисъла на работата на СЕМ. Тя е да спазва закона, а не да гледа кой ще присъства на публичните заседания, по времето когато се взимат решения.
Водещ: Само че това присъствие там обезсмисля цялото ви решение. Присъствието там на това заседание…
Доц. Георги Лозанов: Хубава работа.
Водещ: … обезсмисля цялата дейност на този орган. Да ви питам следното – вие казахте…
Доц. Георги Лозанов: Правете си журналистически коментари, но не намесвайте СЕМ в един, какво да кажа, фалшиво създаден контекст.
Водещ: Да се прехвърлим към другата тема, която е свързана с тази тема, за която говорим. Вие вчера във вашето изказване, така, малко да ви кажа честно ми заприличахте на Пилат Понтийски в това изказване – хем издадохте присъда, хем ..
Доц. Георги Лозанов: Ама никак не съм, аз никак… Нямах никакво намерение, дори сега си давам сметка, че съм ви окуражил излишно с това изказване. Защото аз просто искам цялата ситуация да опиша. Иначе нямаше никакво съмнение, че вашата реплика, тоест няколко реплики впрочем са в нарушение на закона.
Водещ: Добре. Но вие казвате, че не бихте подкрепили такова решение, ако не беше целият този медиен шум.
Доц. Георги Лозанов: Щях тогава по-скоро да претендирам да обявим случая за маловажен. Не, че няма нарушение. Но че понеже е в …
Водещ: Давате ли си сметка, че цялата …
Доц. Георги Лозанов: … и кой случай ще бъде санкциониран и колко и как, зависи разбира се от това как ще се интерпретира от членовете на съвета.
Водещ: Добре. Давате ли си сметка обаче, че цялата медийна истерия беше създадена и подкладена изключително от хора, кръгове и медии, близки до този човек, който вчера беше при вас – Алексей Петров? Дадохте ли си такава сметка?
Доц. Георги Лозанов: Това няма никакво значение. Освен това не може да се говори за цели издания, за много хора. Вие самият сте следил, така, реакциите към вашите думи.
Водещ: Да.
Доц. Георги Лозанов: Които се почувстваха засегнати и за многото сигнали в СЕМ, които имаме. И това са хора, които казват „Как е възможно? Съветът за електронни медии къде е неговата позиция?”. Създава се обществен интерес и обществен контекст към подобно говорене и обществена реакция към нея, която също е важна, когато съветът взима решения.
Водещ: Така. Да обобщим до тук къде стигнахме с вас. С вас стигнахме до там, че за вас като председател на СЕМ няма значение, че фигура като Алексей Петров е присъствал на заседанието.
Доц. Георги Лозанов: Ама разберете още един път, не го казва… Това е публично заседание. Всеки може да влезе. Аз нито съм го поканил Алексей Петров, нито съм го поканил, нито мога да го изгоня и имам основание да го изгоня.
Водещ: И за вас няма никакво значение, че тази медийна истерия е създадена от определен кръг медии. Важното е, че е медийна истерия.
Доц. Георги Лозанов: Аз мисля, че това, което наричате медийна истерия до голяма степен е създаде в крайна сметка и от вас самия. Тази шега в момена аз участвам във възпроизвеждането на тази медийна истерия и то в нова посока кой бил точно на заседанието.
Водещ: … я създадохте вие. Аз се опитах да ви дам знак и да ви кажа, да ви подскажа, че моето изказване ще докара този човек при вас, написах го и в писмото си.
Доц. Георги Лозанов: … за това, че Алексей Петров присъства СЕМ да не се произнесе за вашето изказване. Няма как да не се случи това нещо. Няма как. Това е…
Водещ: Ще ви кажа. Това, което направихте е взимане на страна в някакъв евентуален спор.
Доц. Георги Лозанов: Не, защо взимане на страна?
Водещ: И това взимане на страна е в негова полза?
Доц. Георги Лозанов: Коя? Откъде накъде взимаме страна? Че вие също можете да присъствате на всяко заседание на СЕМ. Това …
Водещ: Ама вие наистина не си давате сметка за какво говорим. Абсолютно съм… Сега направо съм отчаян…
Доц. Георги Лозанов: Аз си давам сметка, че вие говорите за нещо, което няма връзка с темата, за която сте ме поканили. За това говорим. Говорим за кой е присъствал на това заседание.
Водещ: И това според вас не е важно?
Доц. Георги Лозанов: Е, как ще е важно. Как ще е важно? Освен ако вие не го превърнахте в основна новина.
Водещ: Ама това е абсурдно, разбирате ли.
Доц. Георги Лозанов: Аз наистина очаквах от вас много по-голяма реактивност спрямо словото в България. Вие наказвате човек за слово в присъствието на знакова фигура, която е публично засегната от неговите думи.
Водещ: Какво значение има? Наказанието не е физически някъде…
Доц. Георги Лозанов:
Водещ: Ама той има централната роля. Ама той е с централа роля, всички камери са обърнати към него.
Доц. Георги Лозанов: Вие не сте екзекутиран и той да е присъствал на екзекуцията ви. Някакви такива драматични картини рисувате.
Водещ: Ама вие направо ме хвърлихте на кучетата. Вие буквално с тази присъда ме хвърлихте на улицата и казахте – ей го, Бареков е тук, сега, ако искате, може да го гръмнете.
Доц. Георги Лозанов: Не се занасяйте. Кой, откъде накъде толкова драматично …
Водещ: Ама говорим за сериозни неща? Това са хора, които държат целия публичен сектор в страната.
Доц. Георги Лозанов: Вие трябва като журналист да се занимавате с това, което е вашата професия и там изисква да не допускате дискриминационна реч. А пък това какво прави Алексей Петров, е отделен въпрос.
Водещ: Всъщност аз като журналист въобще нямам работа да се занимавам с г-н Петров и с други такива като него.
Доц. Георги Лозанов: Дискриминационната ви реч въобще не е грам към Алексей Петров.
Водещ: Сигурен сте?
Доц. Георги Лозанов: Дискриминационната ви реч, описано е ясно, ако бяхте завели …
Водещ: Вие помните този момент от нея, че тракторите в София всъщност са Трактор номер 1 в републиката, нали?
Доц. Георги Лозанов: Вие, докато говорите срещу Алексей Петров или срещу протестиращите, което е ваше право, журналистическо, много пъти сме говорили за това, фактически засягате абсолютно несвързани със сюжета невинни хора, а именно селяните, хората от провинцията, държите се, етикетирате по този начин социалните групи и се държите към тях по един недопустим от гледна точка на Закона за радиото и телевизията начин.
Водещ: Да поговорим тогава, оставяме темата, явно няма да намерим общ език…
Доц. Георги Лозанов: …
Водещ: Аз исках да попитам така и заради, и в името на много мои колеги – дълго време, от дълго време аз самият съм обиждан и мачкан, и злепоставян в редица български медии, част от тях вестникарски, нямате отношение към тях, но някои от тях електронни, примерно като Канал 3. Там аз, най-мекото нещо, с което са ме наричали колегите там, че съм мишка примерно и така, подобни. Колегата Люба Кулезич беше наречена Лифтинг от Сашо Диков по време на открито, на открита пресконференция. Защо СЕМ не разгледа тези казуси? Не ви ли притеснява този начин на говорене между медиите?
Доц. Георги Лозанов: Вижте, много ме притеснява. И в момента също има това нещо. Превърнали са се медиите във враждуващи лагери и враждата между тях става по-важна от темите, по които се говори.
Водещ: За жалост.
Доц. Георги Лозанов: За жалост. И непрестанно се възпроизвеждат тези лъжи и те са като че ли основният, макар и чести пъти като контекст основният, така, основната посока на говорене. Това ме притеснява много.
Водещ: Да ви дам един пример – репортерите от ТВ7 направиха едно разследване, в което доказаха всъщност кои са истинските крадци на Общинска банка. Вместо да има някакъв резонанс от другата страна, излязоха изданията на въпросната личност и казаха „Бареков е боклук. И тия, които му плащат заплатата са боклуци”. Това не ви ли притеснява?
Доц. Георги Лозанов: Много ме притеснява. И аз, ми се иска вие самият да носите това притеснение и сам, доколкото във вашата собствена професия, е ангажимент на вашата професия да не го възпроизвеждате. Защото то само така може да се прави – ако журналистите от тези медии се откажат да обслужват враждите на нивото на собствениците, на нивото на създалите се вече отношения.
Водещ: Добре, не е ли тъжно това, че когато кажеш нещо срещу тракторите, предизвикваш такава обществена еуфория, а когато кажеш нещо за това, че някой е откраднал няколко милиарда от държавата, не ти обръщат внимание и те наричат боклук?
Доц. Георги Лозанов: Сега, абсолютно важно е да се правят журналистически разследвания. Аз искам да кажа, че СЕМ не само няма право да се намесва, това и не би искал, но по-скоро това е достойно упражняване на професията да се правят журналистически разследвания. Но когато се правят журналистически разследвания е много важно да се съблюдават етичните стандарти на професията. Иначе има риск самите разследвания да се компрометират и да се говори за нещо друго, а не за …
Водещ: Аз ви говоря за едно журналистическо разследване, извършено по всички правила и канони на журналистиката.
Доц. Георги Лозанов: Тогава е много добре. Тогава е много добре.
Водещ: Въпреки всичко аз трябва да ви благодаря за вчерашния ден, защото, така, фактът, че взе СЕМ такова решение и се почувства доц. Петров може би донякъде благоразположен от това решение, вдигна му се настроението, тонуса, той си призна след това, не знам дали го видяхте, че всъщност той е участвал …
Доц. Георги Лозанов: Вие сте се занимавали през това с доц. Петров, както го наричате, а пък ние сме се занимавали с Бареков. И затова това, което вие сте видели, е едно. Това, което аз съм видял, е друго.
Водещ: Е друго. Всъщност доц. Петров вчера не е бил на заседанието на СЕМ, според доц. Лозанов. Така може да определим ситуацията.
Доц. Георги Лозанов: Защо се опитвате непрестанно да създавате някакви фалшиви, манипулативни тези, като да кажа на черното бяло. За това ли сте ме поканил?
Водещ: Искате да кажете, че може би вчера е имало времепространствени измерения, в които сме били аз и вие.
Доц. Георги Лозанов: Не. Има тема заседанието. Темата на заседанието не беше случаят Алексей Петров. Темата на заседанието беше казусът с Николай Бареков и изказването му за това, че трябва война между града и селото, да си ходят тия селяни по селата и да си ядат сланините.
Водещ: Сланинката.
Доц. Георги Лозанов: Сланинката. Или каквото там им казахте.
Водещ: Дадохте си сметка поне вече, че става въпрос за една медийна истерия, дирижирана изключително от медии, които са …
Доц. Георги Лозанов: Сега, вижте, аз дойдох тук от уважение към това, че действително журналистиката и медиите са територия, в която трябва да се спазва свободата на словото, а не, какво да кажа, да се опитвате да ме назидавате за това какво трябва да направя. Аз съм действал като представител на институция. И по-скоро се вслушайте вие в гласа на решението на СЕМ, без тези контексти, които непрестанно му създавате.
Водещ: Което смятам и да направя. Всеки може би ще трябва да си вземе поуките от тази история. Аз мисля, че моите съм си ги взел.
Доц. Георги Лозанов: Ами, не съм сигурен, че правилно четете тази история. Но така или иначе…
Водещ: За жалост, аз също не съм сигурен, че вие си давате сметка…
Доц. Георги Лозанов: Само че разберете, че имаме различни, от различно качество участваме в тази история – аз трябва да участвам от гледна точка на една институция, която е там, за да се спазва Закона за радио и телевизия, а пък вие е хубаво, тъй като говорите в рамките на българските медии по този закон, да се съобразявате с него.
Водещ: И Алексей Петров всъщност не е участвал… Няма отношение.
Доц. Георги Лозанов: Алексей Петров в този случай е фалшив елемент, така да се каже, грешка в пейзажа, така че да може да се отклони вниманието от това, за което говорим. Не го правете това.
Водещ: Това, което разбирам, само това да изясним. И Бог да го прости, и Осама бен Ладен да беше дошъл в СЕМ, вие нямаше да се спрете да ми наложите наказанието?
Доц. Георги Лозанов: Сега нещо какво, да използваме метафори.
Водещ: Да не споменаваме други хора.
Доц. Георги Лозанов: Да беше дошъл Ангел Господен, ако беше кацнал на рамото ми, щеше може би тогава вие да сте по-убеден в това, че решението ни е било справедливо.
Водещ: Щях. Благодаря ви много за това участие. Председателят на СЕМ доц. Георги Лозанов, гост на „Гореща точка” по ТВ7.
Надявам се този казус е изяснен и надявам се този казус повече да не представлява драма, поне за нас участниците в него. Но тепърва българските медии може би ще трябва да плащат цената за това, че по този начин беше взето това решение на СЕМ и цялостното решение, цялостното излъчване беше изцяло подменено от знаково присъствие на това заседание. За съжаление обаче, знаково присъствие не само в заседанието на СЕМ, а в цялата история.
В писмото си до СЕМ аз бях написал следното, което също твърдя, но и заставам сега зад него – цялостната история с така фарсовите протести на тракторите в София, с разбиране приемам факта, че завърши като дискусия между медиите в СЕМ и това стана заради една тънка червена нишка в този сюжет през цялото време. Надявам се, че тази сутрин поне сме изяснили това с доц. Лозанов. Благодаря му за това, че въпреки, така, нервния срив, който и двамата имаме от случилото се, беше тук гост на нашето предаване, и запазихме добрия тон…
Доц. Георги Лозанов: … не е свързано със здравето ми, а започна преди тази история и аз не искам да стоварвам върху себе си и тази вина. Нямате връзка с моето здравословно състояние. Пазете и вашето.
Водещ: Благодаря ви, че го изяснихме това нещо. По-малко кафе рано сутрин, едно от нещата и никакво кафе следобед. Приятен хубав ден и приятен уикенд.          

в. Република | Георги БОЙКОВ | 08.12.2011

ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ е роден на 26 април 1958 година в София. Завършил е специалност "Философия" в СУ "Св. Климент Охридски" през 1982 г. Работил е в списание "Българско фото", а след това е редактор и заместник главен редактор на вестник "Култура" и главен редактор на списание "Егоист". Преподава в СУ "Св. Климент Охридски" и е ръководител на катедра "Печат и книгоиздаване" във Факултета по журналистика и масова комуникация. В момента е председател на Съвета за електронни медии (СЕМ).

- Г-н Лозанов, медиите в България зависими ли са от корпоративни интереси?

- Силно зависими са, няма никакво съмнение. Това явление не се наблюдава само през последните години. Още в началото на прехода към демокрация силно влияние върху медиите у нас оказаха политическите интереси. След това започна една трансформация на тези политически интереси и те станаха много по-сложни. Именно тях сега наричаме корпоративни.

- В момента каква е ситуацията?

- Цялата работа е в това, че медиите у нас отдавна не могат да се финансират чрез постъпленията от реклами и продажбите на информационния си продукт. Това ги прави зависими от бизнес интересите на техните собственици. Реално медийното пространство в България е много по-широко, отколкото е пазарът. Заради това има много бизнесмени, които влизат в медиите и диктуват тяхната редакционна политика.

- Как ще коментирате сблъсъка на корпоративни интереси, в който като основен инструмент се използват двете най-големи пресгрупи в България?

- Наистина, през годините у нас се очертаха две, както Вие ги наричате, големи пресгрупи. Преди тях пазарът на информацията беше много по-богат и по-разнообразен. Сега вече той се консолидира около тези "двама играчи", които водят жестока конкурентна битка помежду си. За съжаление, тази битка се развива и извън границите на чисто медийните форми. Започна да се превръща в сблъсък на корпоративните интереси на хората, които стоят зад въпросните медии, засяга се бизнесът на тези, които са свързани по един или друг начин с тези пресгрупи. Тази битка започва да има обратен ефект върху сред ствата за масова информация, които участват в нея. От една страна, конкуренцията на медийния пазар е в полза на развитието и многообразието, но когато бъде заменена с борба между корпоративни интереси, започва да руши медийната среда. Припомням Ви, че навремето така се случи с телевизиите. Имаше много тежка битка между тях, която в крайна сметка доведе до тежки удари, понесени от всички играчи.

- До колко една медия е гаранция за успех в даден сблъсък на корпора тивни интереси?

- Аз по-скоро се надявам на друго че журналистите все пак имат сво: собствена професионална съвест, а оттам и аргументация и така не стават непременно част от тези корпоративни сблъсъци, в които се замесват собствениците на медиите. Именно тази професионална съвест на журналиста прави медията медия. В противен случай тя просто става средство за пи ар, превръща се в пи ар организация.

- След като споменахте съвестта на журналистите, ще Ви попитам за съвета, който премиерът Бойко Борисов отправи към тях – ако не им харесва местоработата им, да си направят сдружение, да изтеглят банкови кредити и да си направят собствени медии. Изобщо това възможно ли е?

- Не виждам начин, по който този съвет на министър-председателя да бъде реализиран в България. Журналистите можеха да теглят кредити и да си правят собствени медии, ако този бизнес беше доходоносен, а той не е.
Трябва да се обърне по-голямо внимание на саморегулацията в средствата за масова информация и на съществуващите нейни форми. Според мен именно в тази посока трябва да се работи. Струва ми се, че в процеса на саморегулация има доста неизползвани резерви.

- Има ли развитие на законопроекта за електронните медии, който преди година и половина беше обсъждан от работна група в парламента, но остана на ниво комисия?

- Ами, даже и до комисия не стигна, а остана на ниво експертен дебат в работната група. Появиха се сериозни противоречия между хората, които се бяхме събрали, за да помогнем в изготвянето на този законопроект. Основният спор беше около това дали трябва да има прагове за концентрацията на собствеността в медиите. Аз отдавна защитавам необходимостта от такива специализирани прагове, но има и други мнения. Остана политическото решение, което още не се взима. Заради тези противоречия, които, както казах са експертни, не можахме да стигнем до консенсус. Това възпрепятства изготвянето на нов Закон за радиото и телевизията, което не се случва за пръв път и затова през последните години такъв не се появява.

- Все пак има ли шанс скоро да се появи такъв нормативен акт?

- Вярвам, че това ще се случи. Още повече, че първата политическа сила у нас (ГЕРБ, б.а.), увери, че има възможност да се приеме един нов, модерен закон, който гарантира справедливостта в отношенията в медиите. Това ще бъде един голям плюс, включително и за имиджа на България в Европа.

- Как стои въпросът с печатните медии?

- Печатните медии в момента са в много труден период. По всякакви причини, включително и технологични. Навлизането на електронните версии на средствата за масова информация започва да намалява техните тиражи. Този процес, разбира се, не е еднозначен, има възходи, спадове, колебания, но поставя на преден план търсенето на бързи, силно тиражни варианти. Поради тази причина по-скоро таблоидната преса се радва на този голям интерес. Именно заради това тези основни играчи, които участват в сблъсъка на корпоративните интереси, се ориентираха да имат в пресгрупите си и жълти вестници, с които да гарантират присъствието си на пазара.
***
Работа
Георги Лозанов е написал над 100 научни студии и статии по проблемите на електронните и печатните медии, културологията, философията и естетиката и на повече от 200 статии в областта на критиката на медиите, литературната критика и изкуствознанието.
Автор на осем телевизионни филма. Има над 100 участия в български и международни конференции, посветени на медиите и философията; участва в над 30 проекта в областта на медиите.

Стр. 11

QM Media I 22.11.2011

От къде минава пътят към висшето общество – през „Оборище”, Кеймбридж или масата на Борислав Дионисиев? Защо аристократите изпитват неутолима жажда да се смесят с бохемите и как звездите ги заразяват със своя начин на живот? Какво е социалното призвание на Николета Лозанова и от какво живее Коко Динев? Това са част от въпросите, на които отговаря новият брой на списание AMICA, озаглавен „Пътят към висшето общество".

„Този път прилича на разходка по тънък лед. Ако не знаеш как да стъпваш, рано или късно се пребиваш,“ констатира в новия си брой AMICA. Списанието проследява светската хроника на модерния живот през XX век. Коя е първата футболна съпруга? Откога скандалът и славата вървят ръка за ръка? И кои от неустоимите съблазни на свободата дължим на Ивана Тръмп и Парис Хилтън?

Какви са особеностите на градския елит и защо моделите са кръстоносците на 20 век – разговор с Георги Лозанов. Какъв е речникът на социалния живот и кои са „антиките“, „космонавтите“, „айсмейкърите“ и „пачитас“? Езда, сватба с олигарх или борба в защита на климата – кои са кривите пътеки, по които можете да минете. „Освен частния клуб, за който мнозина ви завиждат, качите ли стъпалата на социалната стълбица, сте длъжни да посещавате и клуб, където „кракът ми никога повече няма да стъпи”, пише AMICA.

И още в броя: За Труман Капоти и партито на века. „Животът е средно добра пиеса със слабо написано трето действие”, казва скандалният писател, докато редактира сценария на своя „Бал в черно и бяло”. Валери Найденов за дълбокия смисъл на плитките разговори и защо small talking e лесно изкуство, особено в компанията на small thinking.

БНР, Нещо повече | 09.11.2011

Тема: Бюджетът на БНР за следващата година
Гост: Лили Царева, репортер

Водещ: Продължаваме със следващата комисия, която днес – по култура, гражданско общество и медии, която днес също разискваше за бюджети. Там се разискваше и бюджета на БНР. Лили Царева е в студиото. Тя следи работата на комисията.
Лили Царева: Днес в работата на комисията като че ли тези средства, с които е намален бюджетът на БНР – от 7 млн. лв. за следващата година спрямо тази година станаха център на всички дискусии по време на обсъждането на бюджета в областта на културата. Според проектобюджета на финансовото министерство, БНР ще има субсидия 42 млн. лв., близо 42 млн. лв., а БНТ – 67 млн. лв. Защо казах, че са център на внимание тези 7 млн. лв.? Защото част от депутатите, най-вече от левицата просто направо си започнаха дискусията – защо с този бюджет се отнемат 7 млн. лв. от БНР и се дават 7 млн. лв. на БНТ. От финансовото министерство представителят заяви, че средствата като субсидии за медиите не са толкова, колкото са били поискани, но според финансовото министерство, те са достатъчни в рамките на ограниченията, които са наложени в сегашното време на криза. Генералният директор Валери Тодоров също коментира тази, намаляването субсидията на БНР и каза, че за него този ход ще накърни възможностите БНР да изпълнява своите обществени функции. Създаде се бюджетен натиск и бюджетно напрежение и възможност да се вкара още една медия в криза. Председателят на СЕМ Георги Лозанов пък заяви, че в момента все пак би трябвало този резерв с намалените 7 млн. лв. за БНР да се търсят именно в самите средства, които се отпускат за следващата година, трябва да се търсят резерви вътре в националното радио. Но за сметка на това, той беше категоричен, че в никакъв случай не трябва да се пипат, а напротив, да се увеличат средствата за размера на заплати и средствата, свързани с програмата също. От БСП депутатите предложиха и казаха, че между първо и второ четене ще направят и конкретно предложение за второ четене – субсидията на БНР да не се променя за следващата година, а да остане като тазгодишната от 49 млн. лв.
Водещ: Благодаря на Лили Царева с последната новина за бюджета на БНР. Засега той остава 42 млн. лв. Тя следи днес комисията, работата на Комисията по култура, гражданско общество и медии.

БНР, Новини в 22.00 часа | Светослава Кузманова | 07.11.2011 

СЕМ настоява за промени в Закона за радиото и телевизията или бързо приемане на изцяло нов закон, става ясно от отчета на медийния регулатор за първите 6 месеца на тази година. Надзорниците ще предложат и промени в областта на изборното законодателство.
За първите 6 месеца на тази година СЕМ е провел 33 заседания, а председателят доц. Георги Лозанов е издал 73 наказателни постановления. Най-честите нарушения са свързани със скрита реклама. Наблюдението на СЕМ е засекло разпространението на 4 нерегистрирани програми. Общо 229 са сигналите, запитванията и жалбите, получени в СЕМ. Най-често зрители и слушатели се оплакват от съдържанието на излъчените програми.