в. Галерия | 22.12.2015

Петър Волгин е роден през 1969 г. в София. Завършил е българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е водещ на "Деконструкция" по БНР – предаване, известно със своята опозиционност. Преди дни СЕМ състави акт на националното радио за административно нарушение заради издание на предаването, а после шефовете на БНР спряха "Деконструкция".

- Господин Волгин, ръководството на БНР скандално спря вашето предаване след натиск от СЕМ. Това удар ли е срещу свободното слово?

- Да, Управителният съвет на БНР е свалил предаването ми. Не се сърдя на хората там. Те си пазят постовете, а пазенето на постове минава през отстраняването на всеки, който не е удобен на властимащите. В медийния сектор нещата се развиват така – властта разпорежда на СЕМ какво да направи СЕМ козирува и нарежда на БНР какво да направи, БНР козирува и изпълнява нарежданията. Проблемът на всичките тези хора е, че не могат да мислят самостоятелно. Ако можеха да мислят, щяха да видят, че с подобни мракобесни действия постигат цели, напълно противоположни на желаните от тях. Всеки управляващ, който посегне на медия, слага край на кариерата си. Разбира се, лакеите на управляващите ги чака същата съдба. Изобщо екипът на "Деконструкция" е убеден, че битката едва сега започва и че "победа будет за нами".
Преди да ви спрат, СЕМ състави акт на БНР заради "Деконструкция". – Актът е съставен за изданието на "Деконструкция" от 21 ноември, посветено на терористичните атаки в Париж. Когато научих новината, останах много изненадан, защото разисквахме въпросите на външната политика. Ако говорехме за ситуацията у нас, е разбираемо да ме ударят, защото СЕМ е подчинен на управляващите, а моето предаване е опозиционно.

- В какво ви обвиняват от СЕМ?

- Те ме обвиняват, че съм критикувал неоконсервативната и експанзивна политика на Запада, политиката на висшите американски и европейски елити, както и българската позиция спрямо атентатите. В предаването нямало контрапозиция. Много е интересно, когато правиш авторски коментар, каква контрапозиция се изисква. Тук не става дума за обсъждане на конкретен казус, а за изразено мнение за процеси, случващи се по света. Другият нарушител е Калина Андролова, която прави коментар за поведението на президента Росен Плевнелиев. Аз също многократно съм изразявал своята позиция за неговата крайно недалновидна и глупава политика, когато става дума за международни отношения. Калина Андролова, общо взето, е говорила подобни неща. Черешката на тортата е атаката срещу Божан Петров, който прави сатирични коментари в предаването във връзка с актуални събития от българския политически живот. В санкцията на СЕМ се казва, че "с неговите традиционно иронични оценки по отношение на изпълнителната власт – най-вече на премиера, а в случая на външния министър и министъра на отбраната, също не е дадена възможност за различна гледна точка". За първи път чувам да се търси различна гледна точка на сатирата. Това явно е нов жанр, измислен в СЕМ. Може би, защото имат много умен председател, който постоянно иска да измисля нови жанрове в журналистиката.

- Запушиха ли ви устата?

- Отдавна бодем очите на управляващите и президента. Затова Гого Лозанов най-вероятно е поръчал да спрат предаването. Вие си направете изводите на него кой му е наредил. Бяхме сред малцината, отправящи остри критики в национален ефир. В БНР и БНТ има редица предавания, в които се изразяват позиции в унисон с тези на властта, "Америка за България" и кръга "Капитал", които, общо взето, са едно и също. Там не съм чул за такъв лов на вещици, какъвто има при нас…

- Кога загубихте подкрепата от шефа на БНР Радослав Янкулов?

- Отношението на Янкулов към мен претърпя интересна метаморфоза през годините. В началото, когато СЕМ започна да ме атакува, той подкрепяше предаването и твърдеше, че екипът ми има право на своята гледна точка. В последната година обаче позицията му се промени. Изведнъж започна да се съгласява с критиките на СЕМ. Реши, че мнението на Георги Лозанов е по-важно от журналистическата свобода. Питал съм Янкулов на какво се дължи метаморфозата му, но до ден днешен нямам отговор.

- Какви са основните ви критики към Георги Лозанов?

- Когато журналистите в БНР излязоха на протести поискаха оставката на Радослав Янкулов, аз казах, че Георги Лозанов също трябва да освободи поста си. Защото той е отговорен за избора на Янкулов. Освен това, когато избухна кризата в радиото, Лозанов заяви, че ако тя не приключи до един месец, той сам ще си тръгне. Месец по-късно каза, че няма да си подава оставката, защото едни хора много го били помолили. Той бил толкова ценен, че ако напусне, цялата медийна регулация щяла да се срути. Георги Лозанов е проводник на политическа воля. Той е готов на всичко, само и само да запази поста си. Приказките му за свобода на словото и плурализъм в медиите са абсолютни глупости.

Стр. 1, 4 – 5

Offnews.bg I 21/12/2015

Управителният съвет на Българското национално радио е свалило от ефир предаването на Петър Волгин "Деконструкция".

Това съобщи във Фейсбук самият Волгин и добави, че не "е сърдит на хората в БНР".

Свалянето на "Деконструкция" идва след предупреждението БНР да отнесе глоба от СЕМ за 3 хил. лева.

По думите на председателя на СЕМ Георги Лозанов предаването на Петър Волгин системно отказва да спазва изискването за плурализъм на мненията, което е задължително за обществените медии. В регулаторния орган има оплаквания от съдържанието на "Деконструкция" – често се говори срещу Реформаторския блок и ГЕРБ, срещу НАТО, но тяхното мнение не намира място в предаването, добави Лозанов.

Ето какво написа във Фейсбук Петър Волгин:

Управителният съвет на Българското национално радио е свалил предаването "Деконструкция". Не се сърдя на хората там. Те си пазят постовете, а пазенето на постове минава през отстраняването на всеки, който не е удобен на властимащите. В медийния сектор нещата се развиват така – властта разпорежда на СЕМ какво да направи, СЕМ козирува и нарежда на БНР какво да направи, БНР козирува и изпълнява нарежданията. Проблемът на всичките тези хора е, че не могат да мислят самостоятелно. Ако можеха да мислят, щаха да видят, че с подобни мракобесни действия постигат цели, напълно противоположни на желаните от тях. Всеки управляващ, който посегне на медиа, слага край на кариерата си. Разбира се, лакеите на управляващите ги чака същата съдба. Изобщо екипът на "Деконструкция" е убеден, че битката едва сега започва и че "победа будет за нами".

Оригинална публикация

в. 100 вести, Габрово | Надежда ТИХОВА | 11.09.2015

Председателят на Съвета за електронни медии доц. Георги Лозанов беше сред участниците в дискусиите на Международната борса за културни продукти в Габрово, организирана от клъстер "Творческо Габрово" от 8 до 10 септември. Той се включи в темата на дискусията "Как да подредим културата до наркотиците и лекарствата" като представи своето виждане в презентацията "Как рекламата на културни продукти в медиите престава да бъде търговска и става социална". Освен председател на СЕМ, доц. Лозанов е зам.-главен редактор на вестник "Култура" от 1989 година до днес, а от 1994 г. е доцент във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет. В трудовата биография на Георги Лозанов има още редица длъжности, които той е заемал, като: председател на Българската медийна коалиция, председател на фондация "Медийна демокрация", председател на Центъра за изкуства "Сорос", главен редактор на списание "Егоист" и т. н. Доц. Лозанов е автор на книги и стотици статии в областта на медиите, изкуствознанието и обществено-политическия живот.

- Международната борса за културни продукти в Габрово, в която участвате, се старае да отговори на въпроса може ли културата да бъде бизнес и бизнесът -култура. Какъв е Вашият отговор на този въпрос?

- Културата трябва да има всички възможни механизми, за да участва на пазара. Това милозливо, някак си възрожденско отношение към културата като нещо спонтанно, безплатно, полагащо ни се, не е адекватно към съвременния свят. В съвременния свят интелектуалната собственост, а културата създава и интелектуална собственост, е най-ценната и в някакъв смисъл -най-трудно охраняваната собственост. Освен това веднага след 10 ноември за известно време имаше отлив от българската култура. Сега започват да се връщат аудиториите. Това значи, че България започва отново да бъде пазар, защото аудиториите фактически създават пазара. Но и в него трябва да има маркетингови технологии, както на всеки пазар. Но засега аз смятам, че в културата като продукт се съдържат и много важни каузи, които вече не се продават. Но за да могат да бъдат лансирани, трябва да може да се владее и усвоява пазарното поведение или да се съсредоточим в некомерсиални форми на културата, които да търсят други начини да съществуват. Това е големият лукс на едно общество – да може да си позволи такива некомерсиални форми на култура.
Колкото е по-бедно едно общество, толкова по-малък му е шансът да си ги позволи. Но и обратното е много угнетяващо – когато автори крият своята несъстоятелност зад претенцията, че са трудно разбрани, защото са много некомерсиални и много възвишени. Тук има много възможности за фалшификация и затова са важни такива форуми като този в Габрово.

- Г-н Лозанов, как се променят днес медиите в ерата на Интернет и Фейсбук?

- Печатните медии се свиват, разбира се – това е очевидно. Но според мен те ще се свият донякъде и ще се върнат към това, от което тръгват и стават важни печатните медии – към качествената преса. Ще останат малко на брой със засилени коментарни функции и основният информационен поток ще бъде от другаде. Този процес започна отдавна – от всекидневниците вече много малко хора се интересуват. В това отношение дори другите традиционни медии – радиото и телевизията, изместиха печатните. За сметка на това вестникът, който има авторитет, авторите, които имат своето име и своята физиономия, ще създават около себе си едни, да ги наречем "читателски елити", които ще продължат развитието на хартиената преса. Сега периодът е малко междинен и не може да се разбере точно какво става, но постепенно ще започне да личи.

- Измести ли се рекламата от вестниците в Интернет?

- Както казах, ще останат тези малки читателски елити и не толкова чрез реклама, те ще имат достатъчно потенциал да издържат тези вестници като аудитория. Заедно с това, разбира се, понятието за преса все повече се променя и в него влизат електронните издания. Те ще поемат тези функции като и те самите ще трябва да станат много по-отговорни по отношение на информационните източници, на правата и така нататък, за да може да будят доверие. Защото сега общо взето традиционните медии будят доверие, а интернет медиите са по-свободни и срещу свободата получават малко доверие.

- Свидетели сме как PR-ите на институциите станаха основните източници на информация. Директният достъп на журналистите до хората, които са изворът на новината, в повечето случаи е отрязан. Така журналистиката се превръща в Copy-Paste и се унищожава. Така ли е?

- Когато говорите за PR-и в този смисъл, това са лошите, те са своеобразни виртуални бодигардове. Добрите осигуряват и улесняват достъпа на журналистите до информация. А Copy-Paste журналистиката е голямо бедствие, но вече има такова пренасищане от медии, че аз казвам, че постепенно ще има отлив от това явление.
Защото всеки ще търси в крайна сметка оригинала. Това е свързано и с повишаване на медийната грамотност на аудиторията. Аз например съм един от тези, които отдавна настояват да има предмет "Медии" още в прогимназията. Защото е илюзия това, че медията ти дава пряк достъп до информацията. Напротив, особено в съвременния свят, особено пък в нашето общество трябва твърде много да познаваш технологиите за манипулация, за да можеш да се информираш реално от медиите. Така че много ми се иска да има медийно образование, децата от малки да започват да учат този предмет дори само заради това -да различават фикцията от реалността, тъй като иначе има опасност модели на подражание да бъдат дори заплаха за физическото им здраве. Затова е добре да се създава образование, което да помогне на хората да различават реалните медии от медии ментета, с каквито е пълно.

- А как да се различат реалните новини от "новините" във Фейсбук?

- Все по-трудно става. Затова казвам, че това може да стане само по пътя на някаква грамотност. Това става чрез познаване на медиите въобще като парченце от една по-голяма медийна система. Сега читателят е оставен сам на себе си и е доста беззащитен. Преди например не стоеше въпросът за генномодифицираните организми – ГМО. Как да ги различаваме? Как да различаваме ГМО продуктите в медийната среда? Затова е нужно образованието и компетентността. В съвременния свят информацията е решаваща за оцеляването на човека. Това не е просто източник на знание, а въпрос на оцеляване и в национален, и в глобален план. Сега говорим за хибридни войни. Фактически хората без да искат могат да застанат на една или друга страна на воюващите, ако не познават спецификата на тези хибридни войни. Аз съм от поколението, на което младостта му мина в соца. Там беше лесно – по условие не вярвахме на нищо. Например на "Работническо дело" се четеше само последната страница, където е прогнозата за времето и програмата на телевизията. Докато сега не е така. Не можеш по условие да отречеш, нито да приемеш. Затова започва едно сърфиране, за което се изисква компетентност. Както се изисква някаква компютърна грамотност, за да влезеш в Интернет, но ограмотяването не спира дотук. Защото като влезеш в Интернет един път, тогава почват големите опасности.

Стр. 1, 8

www.capital.bg I  8.07.2015г. 

Поправките ще дадат възможност на предложената от президента Бетина Жотева да влезе в регулатора

Депутати от ГЕРБ и Патриотичния фронт са внесли в парламента законопроект за поправки в Закона за радиото и телевизията, който променя правилата за избор на членове на Съвета за електронни медии. Той отменя изискването решението на Народното събрание и указът на президента за избор на нови членове на регулатора да влизат в сила едновременно. Текстовете ще бъдат обсъдени от парламентарната правна комисия в сряда.

Ако промените бъдат приети, това ще позволи на предложената от президента Плевнелиев Бетина Жотева, която в момента е говорител на външното министерство, да заеме мястото на Анюта Асенова, чийто мандат вече изтече. Изтече и този на Анна Хаджиева от парламентарната квота, но Народното събрание вече месеци бави новата си кандидатура. Това пречи и на Жотева да влезе в регулатора. Неофициално се коментира, че Патриотичният фронт упражняват натиск техен представител да заеме мястото от парламентарната квота.

СЕМ се състои от петима членове, като трима се избират от Народното събрание, а двама се посочват от президента. В миналото е имало няколко случая, в които парламентът се е бавил дори с години с избора си на кандидатура за СЕМ заради пазарлъци между партиите. Догодина изтича мандатът и на Георги Лозанов като член на съвета и парламентът трябва да посочи и негов заместник.

Промените в състава на СЕМ са ключови, защото догодина той ще трябва да избере нови генерални директори на обществените БНТ и БНР. И именно представителят на Народното събрание ще предопредели мнозинството в регулатора.

Оригинална публикация 

 www.capital.bg I 1.07.2015г.

От поста програмен директор беше освободен Иво Тодоров

Програмният директрор на БНР Иво Тодоров е бил принуден да напусне медиата в понеделник. Ръководството на общественото радио му е предложило два варианта – да подпише нова длъжностна характеристика, в която едно от основните изисквания към ръководителя на програмната дирекция е да има диплома за специалност публична администрация или да се раздели с БНР по взаимно съгласие. Тодоров е с филологическо образование и втора специалност журналистика и международни отношения. Първото предложение очевидно е покана да бъде уволнен, тъй като не покрива изискването на длъжностната характеристика.

"Когато ме повика генералният директор бях изненадан, че на бюрото му вече има написана молба от мое име за напускане по взаимно съгласие, както и протокол от заседание, на което е било решено освобождаването ми", коментира вече бившият програмен директор. Иво Тодоров беше назначен на позицията преди две години, а поканата му отправи лично генералният директор Радослав Янкулов. Тогава длъжностната характеристика не е изисквала специално образование по публична администрация. Новината за уволнението на програмния директор беше разпространена първо през личния му Facebook профил. По-късно от БНР потвърдиха информацията в официално съобщение за медиите. Късно снощи Иво Тодоров публикува в блога си отворено писмо до генералния директор, в което обяснява, че е единственият, който още преди три месеца предупредил Управителния съвет, че мерките за 10%-тно съкращаване на разходите за персонал в радиото не бива да се отразят върху качеството на програмите и че не трябва да пада общественото доверие към медията.
 
В официалното съобщение на БНР се казва, че на заседание на управителния съвет в понеделник мениджмънтът на медиата е стигнал до констатацията, че "е налице недостатъчна ефективност в работата на "Програмна дирекция". "Не се наблюдава качествено планиране и координация на националните и регионални програми, налице е неефикасност при изпълнение на процедурите за управление на европейските проекти, електронното и информационно обслужване на медията. Няма нужното съдействие за обновяване на програмните схеми на "Хоризонт", "Хр. Ботев", "Радио България", както и ясно изразени, и програмно мотивирани "летни схеми" в ефирните програми", пише в прессъобщението на БНР.  В него се казва, че това са основните причини, заради които Управителният съвет на БНР е решил, че са необходими промени в ръководството и дейността на програмната дирекция. "Програмният директор беше освободен по взаимно съгласие, считано от 30.06.2015 г. До избиране и назначаване на нов програмен директор, всеки един от директорите на програмите на БНР ще председателства "Програмния съвет" на радиото на ротационен принцип за срок от 3 месеца", съобщават от БНР.

До края на тази седмица директорите на "Хоризонт", "Христо Ботев", "Радио София", "Мултимедийни програми" и "Музикалната къща" ще трябва да свикат общи събрания, на които да бъдат избрани колегите им, които ще участват в Програмния съвет на БНР.

Това е поредното уволнение в обществената медиа. Преди това от поста директор на "Хоризонт" беше освободен Васил Чобанов, а неговото място зае журналистката Лили Маринкова.

В понеделник управителният съвет е решил "да бъдат разработени в краткосрочен план стъпки за подобряване организацията и ефективността на работата в БНР".

С най-новите решения на ръководството напрежението в БНР не само не намалява, а напротив – задълбочава се. Протестиращите журналисти се опасяват, че генералният директор ще продължи да уволнява "неудобни" служители в медиата.

Днес Съветът за електронни медии отново ще обсъжда кризата в БНР. Предстои да гласува и оставката на председателя си Георги Лозанов, който каза, че ще напусне регулатора, ако до края на този месец кризата в радиото не бъде разрешена.

Оригинална публикация

www.capital.bg I 30.06.2015г.

АБРО, БНТ, БТА и Дарик подкрепиха председателя на медийния регулатор и са категорични, че излизането му от съвета няма да реши конфликта в радиото

Председателят на СЕМ Георги Лозанов предупреди, че ако тона на конфронтация в радиото не се преодолее, кризата няма да приключи

Докато напрежението между журналисти и ръководството на БНР се задълбочаваше, като жест на добра воля и опит да подсети генералния директор и Управителния съвет да разрешат кризата и да не задълбочават конфликта в медиата, председателя на Съвета за електронни медии (СЕМ) Георги Лозанов реши да подаде оставка. Срокът за това изтече днес. Оставка няма. Няма светлина и в тунела на радио кризата.

Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО), БНТ, БТА и "Дарик радио" призоваха председателя на СЕМ да не се отказва от поста си, защото това няма да реши проблемите в БНР и ще пренесе кризата в медийния регулатор. Трима от членовете на съвета – Анна Хаджиева, Анюта Асенова и Иво Атанасов също не подкрепиха идеята за оставката на Лозанов, защото така в медийния регулатор ще настъпи "институционална криза", бяха единодушни те. На заседанието не присъства Мария Стоянова.

"Намираме за напълно неприемливо обявеното намерение на председателя на СЕМ да подаде оставка, във връзка със ситуацията в Българското национално радио, и изразяваме категорично мнение, че с това свое действие той в никакъв случай няма да реши конфликта. Напротив, считаме, че такъв акт ще пренесе проблемите на по-високо ниво – в самия регулатор, което предизвиква сериозни притеснения за атмосферата на стабилност в медийната среда", пък пише в писмото до медиите на АБРО, БНТ, БТА и "Дарик". В него се обръща внимание, че СЕМ е регулатор на всички електронни медии в страната и "неговите задачи са далеч по-многопосочни и отговорни и не са свързани само с преодоляването на проблемите, възникнали в една медийна институция", се казва в изявлението, подкрепящо Георги Лозанов като председател на медийния регулатор.

Тези заявки направиха безпредметно напускането на доц. Лозанов от регулатора. "Няма да подам оставка, защото виждам, че има фалшиви опити върху нея да се прехвърлят отношения и да се търсят кредити, каквито тя не носи", каза председателят на СЕМ. Той защити старата си теза, че решенията на проблемите са вътре в самото радио. "Все още нямаме законово основание да се намесим в кризата в БНР, но следим какво се случва", каза Лозанов. Според него мерките, които Радослав Янкулов предлага с днешна дата са "мерки в дванайсет без пет, а те трябваше да бъдат предприети много по-рано". Медийният регулатор ще поиска от генералния директор на радиото подробни разяснения около готвените от него реформи.

Ръководството на радиото и голяма част от журналистите в програмите на медията са в задълбочаващ се конфликт вече близо два месеца. Изгледи за решаване на конфликта на този етап няма. Всяка от страните е втвърдила позициите си и не отстъпва от тях. Журналистите искат оставката на генералния директор Радослав Янкулов и Управителния съвет. Ръководството пък няма намерение да я подава и е решено в края на мандата си да прави "реформи", след като две години бездейства.

Като резултат от това управление на БНР в рамките на две години програма "Хоризонт" има трети програмен директор. Единайсет месеца позицията заемаше Калина Станчева. След като новият генерален директор Янкулов я освободи от поста обяви конкурс за него и така управлението на "Хоризонт" пое Васил Чобанов. От месеца програмата се управлява от журналистката Лили Маринкова. Вчера бе освободен от поста програмен директор на БНР Иво Тодоров. Мотивите бяха неефективност на звеното за програмно управление на радиото. Радослав Янкулов сам създаде това звено, но не даде правомощия на Тодоров да го управлява. В крайна сметка за всичко случващо се в медията последната дума имат генералният директор и управителният съвет, а програмният директор е можел да дава само препоръки. Подобна схема на работа обаче е сбъркана от самото си начало – в обществената медия програмните и административните решения трябва да са разделени, и това е записано в закона.

Оригинална публикация

www.capital.bg I 23.04.2015г.

31,9% от радиослушателите смятат, че проблемите в медиата ще се разрешат ако ръководството си подаде оставката според изследване на "Сова Харис"

Вече месец и половина в Българското национално радио (БНР) има протести срещу начина по който се управлява медиата. Съветът за електронни медии (СЕМ) се опита да води разговор с протестиращите журналисти, ръководството на БНР и контрапротестиращите. В стремежа си да направи по-детайлен анализ на случващото се в радиото, регулатора поръча изследване на агенция "Сова Харис", което да покаже какъв е ефекта от протестите върху доверието в медиата.

Спроед представеното днес проучване близо две трети от хората – 64%, не знаят, че в БНР има конфликт и протест на служители срещу ръководството.  Изследването е експресно и е извършено в периода 9-12 юни чрез телефонно интервю между 900 пълнолетни граждани в цялата страна.

Директорът на "Сова Харис" Васил Тончев коментира, че конфликтът не заема централна част в 
обществения интерес. Информирани за кризата в националното радио са 36% от попадналите в изследването граждани. Според 32%, за да се реши проблемът, ръководството трябва да подаде оставка, а 11% считат, че то трябва да довърши мандата си (виж графиката).

Според председателя на СЕМ Георги Лозанов конфликтът все още не се е отразил сериозно върху аудиторията на БНР, но вече има симптоми и тенденции, че той ще бъде разпознат от слушателите и ще рефлектира върху медиата. "Затова е важно да се реши кризата, преди да се отрази на доверието", добави той. Мария Стоянова, член на съвета, бе категорична, че  ръководството: генералния директор Радослав Янкулов и Управителния съвет,  трябва да подаде оставка.

Председателят на регулатора припомни, че следващия вторник ще подаде оставкатат си. По рано той заяви, че повод за това е неразрешаването на конфликта между ръководството на БНР и журналистите. Ако обаче Янкулов си признае, че в радиото има криза и подаде оставка – своята и на управителния съвет, медийния регулатор няма да има повод да гласува оставката на председателя си Георги Лозанов.

Журналистите от БНР излязоха на протест заради решението на ръководството да намали наполовина хонорарите на работещите в медиата.

Оригинална публикация

www.capital.bg I 05.12.2014г. 

След първото заседание на Комисията по култура и медии, Слави Бинев каза пред медиите, че не възнамерява да подава оставка като неин председател.
© Надежда Чипева

Слави Бинев проведе първото заседание на комисията по култура и медии и гласува срещу държавния бюджет

Министерството на културата, Българската национална телевизия и Българското национално радио отказаха да участват в първото заседание на парламентарната комисия по култура и медии вчера, въпреки че основната тема, разисквана там, пряко ги засягаше. Обсъждаше се Законопроекта за държавния бюджет на България за 2015 г. , внесен от Министерски съвет. В него е записан размера на субсидиите на трите институции. А те са недоволни от предвидените суми.

БНТ и БНР реагираха с декларация до медиите. Тяхното решение за неучастие в заседанието на комисията беше предшествано от острата реакция на представители на творческата индустрия, журналисти и неправителствени организации срещу избора на депутата от Патриотичния фронт Слави Бинев за председател на Комисия по култура и медии. БНТ и БНР първи излязоха с декларации срещу Бинев. Водещият на "Панорама" Бойко Василев откри предаването си в края на миналата седмица с предупреждението, че новият председател на комисията по култура и медии бърка свободата на словото със собственото си медийно обслужване. БНР се присъедини към тревогата на БНТ. Студентското радио "Реакция" също изрази позиция, реагира и Асоциацията на българските журналисти.

Въпреки напрежението в културните и медийни среди, протеста в градинката на "Кристал" , комисията за култура и медии проведе заседанието си и дори прие на първо четене държавния бюджет за 2015. Това стана с десет гласа "за" – основно на депутати от ГЕРБ и ДПС. Шестима народни представители бяха против (представителите на коалицията БСП/Лява България, Слави Бинев, Росен Петров от Български демократичен център) , а двама се въздържаха. Слави Бинев аргументира неподкрепата на бюджета с думите: "Секторът на културата е един от най-приоритетните за всяка държава, но това не си личи в бюджета. Четири процента от БВП се формира от българската култура, затова е несерозно в нея да се инвестира едва 0,4% от държавния бюджет. Гилдиите заслужават един достоен бюджет", каза Бинев. Той изтълкува поведението на Министерството на културата, БНТ и БНР като акт на неспазване на закона.

Защо не се явиха БНТ и БНР

Според ръководствата на БНТ и БНР не е възможно да има обективен диалог за бюджета на двете медии в ситуация, в която председателят на комисията "води преднамерена кампания срещу обществените медии с подвеждащи обвинения, пълна неинформираност и целенасочено разпространяване на манипулативни внушения". От БНТ и БНР са категорични, че са обект на редовни финансови проверки и опитът да се представи тяхната принципна позиция като страх от някаква ревизия само потвърждава опасенията от реваншизъм и намеса в работата на независимата обществена медия, се казва в тяхното отворено писмо. БНР и БНТ обясниха отсъствието си от комисия като знак на недоверие към възможността на председателя на комисията Слави Бинев да осигури обективно обсъждане.

"Бюджетите на обществените телевизия и радио са изключително важна тема, която трябва да се обсъди в обстановка, в която тежест ще имат реалните аргументи и факти. Най-същественият разговор е какви са последствията за обществото от намаляващия бюджет на БНТ и БНР в последните години, предвид ангажиментите им, съгласно Закона за радиото и телевизията", пише в декларацията на двете медии.

Реакцията на СЕМ и БТА

Председателят на Съвета за електронни медии (СЕМ) Георги Лозанов и генералният директор на БТА Максим Минчев единствени участваха в заседанието на парламентарната комисия по култура и медии.
Минчев изрази притеснение, че в проекта за бюджет е записано, че телеграфната агенция получава трансфер на сума, а не субсидия, както е записано в Закона за БТА. Според него това е законово нарушение, което ще доведе до невъзможност медията да извършва дейностите си. В бюджет 2015 за БТА е предвидена сума от 4, 85 млн. лв., което е с около 300 хил. лева повече спрямо тази година. Агенцията реализира и собствени приходи от над 2 млн. лева от продажба на съдържание.

Председателят на СЕМ Георги Лозанов се опита да защити БНТ и БНР, като каза, че бюджетът на двете обществени медии говори за подценяване на ролята им. Той уточни, че и бюджетът на СЕМ е намален, което поставя пред риск работата му. Средствата за догодина са 29.5 млн. лева, колкото са били първоначално и миналата година. След това обаче бяха отпуснати още пари. "Дейността на СЕМ е програмирана така, че той да работи на абсолютния минимум", каза Лозанов и добави, че през финасирането на БНТ, БНР и СЕМ властта обикновено се опитва да оказва натиск върху работата на обществените медии и независимия по закон регулаторен орган.

Росен Петров от Български демократичен център пък се застъпи за кино гилдията. Той не подкрепи бюджета в този му вариант и коментира, че "българският пазар е много малък, за да се издържат българските медии и кино на пазарен принцип. Между 2 и 4 млн. лв. струва един модерен телевизионен формат, затова намирам за смешно увеличението на бюджета за българското кино с 1 млн. лв.", каза Петров.

По всичко личи, че шареният състав на новата комисия по култура и медии обещава на творци и журналисти да не е скучно, както и тепърва да се водят битки на заседанията. 

Оригинална публикация 

www.24chasa.bg I 23.10.2014г. 

Участниците в десетата световна среща на българските медии се снимат за спомен. СНИМКИ: БТА

Една от големите причини да сме на стотно място в световната класация за свобода на словото, е, че ние, представителите на българските медии, няма къде да направим големия дебат за тях и се отказахме от него.

С тази тъжна констатация генералният директор на БТА Максим Минчев закри десетата световна среща на българските медии.

Кметът на Цариброд Небойша Иванов и шефът на БТА Максим Минчев поставят цветя пред паметника на Васил Левски в града.

Затова участниците в нея, дошли в Цариброд, Сърбия, от 22 страни, отправиха апел към Съюза на българските журналисти (СБЖ) да бъде създадена секция за българските медии в чужбина. Както и да бъда възроден самият съюз, който е без председател, откакто преди 3 г. почина шефът му Милен Вълков.

Именно заради този голям дебат за българските медии световните им срещи, превърнали се в традиционни, трябва да продължат.

Един от най-големите проблеми за емигрантските ни медии се оказа финансирането. В Хърватия обаче нямат такива притеснения. Там държавата финансира изцяло българско списание, чийто екип списва 4 броя годишно и ги разпространява безплатно.

Чехия е признала българите за национално малцинство. Затова и тамошното Министерство на културата им отпуска средства чрез проекти. Двете български списания там – “Роден глас” и “Българи”, трябва сами да финансират 30% от разходите.

Медиите в повечето държави обаче се конкурират на пазарен принцип и разчитат на продажби и реклами. Те страдат и от друг проблем – “копипейст” журналистиката

Тя заема все по-застрашителни размери и се превръща в тумор – така Иван Петрински от в. “Български новини” (Гърция и Кипър) описа проблема с кражбата на интелектуален труд в медиите.

Всички участници в срещата се обединиха около мнението, че тази журналистика процъфтява в интернет сайтовете и краде от всички.

Много от тях не само не цитират първоизточника, но доукрасяват информацията и често я дописват с измислици. “Това вече хвърля кал по нашия авторитет”, смята Петрински.

“Ако в България имаше журналистическа камара, която да изключва провинилия се и той повече да не може да упражнява професията, нещата с интелектуалните кражби може и да се променят”, смята Георги Лозанов, шеф на СЕМ. Според него в перспектива интернет ще стане обект на регулация. Дотогава обаче може да действат принципите на саморегулацията, като санкциите се прилагат през професионалните гилдии на солидарност.

Разбира се, такава гилдия засега не съществува. Обществената нагласа е, че интернет е зона на пълна свобода, обяснява Лозанов. На тази територия много силно се обезценява интелектуалният продукт.

Той обаче има силно проявление в списание “Българи”, което се издава в Чехия. Именно затова националният дарителски фонд “1300 години България” го награди с грамота и 1500 лв. за най-добра българска медия в чужбина. Миналогодишната носителка на приза Светла Кьосева, която издава в Унгария списание “Хемус”, покани световната среща да гостува в Будапеща. Има обаче още 5 покани, завърши многозначително Максим Минчев.

Оригинална публикация 

www.capital.bg I 17.09.2014г. 

Председателят на СЕМ Георги Лозанов няма избор – длъжен е да позволи на "Нова" да се откаже от мултиплекса за Diema Family
© ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ

Процесът на разпад на цифровизацията, очертал се още преди месеци, продължава. "Нова тв" сваля от цифровата мрежа (мултиплекса) една от двете свои програми, които излъчва в момента през неговата платформа – Diema Family+1*. За предстояща стъпка на телевизията в тази посока на медийния пазар се говори от доста време. Сега обаче събитието е официален факт. В края на март тази година bTV първа поиска от Съвета за електронни медии (СЕМ) да прекрати лицензите за дигитално излъчване на нейните канали Ring.bg+1 и bTV Lady+1. Сега в отлива се включва и "Нова тв".

Бунтът на пазара

Срещата на "Нова" с медийния регулатор се проведе във вторник. На нея мениджмънтът на медията е поискал да бъде изменена лицензията на Diema Family+1, като се промени срокът, за който е издадена. По този начин телевизията получава шанс предсрочно да свали една от програмите си от безплатния телевизионен ефир. "Diema Family+1 беше тестов проект и като част от стратегията ни за периодичен анализ на полтфолиото ни от канали ние решихме да оптимизираме съдържанието", коментираха пред "Капитал Daily" от ръководството на "Нова броудкастинг груп".

По закон медийните надзорници нямат и право да откажат подобно искане на тв каналите. Членът на съвета Анна Хаджиева коментира пред "Капитал Daily", че се надява скоро да има стабилно българско правителство, което спешно да събере заинтересованите от цифровизацията страни и да реши под каква форма ще се развива процесът оттук нататък. "Очевидно е, че трябва да се мисли върху нов бизнес модел. На дневен ред е и въпросът с таксата, която БНТ плаща за обществения мултиплекс. Държавата трябва да даде отделен бюджет на медията, който да покрива таксата за дигитално излъчване", добави Хаджиева.

БНТ създава и разпространява три национални програми през цифровата мрежа: БНТ 1, БНТ 2 и БНТ НD. От медията не съобщават каква е годишната такса, която плащат на "Фърст диджитъл". По информация от пазара обаче сумата е 15 млн. лв. на година при 8 млн. лв., плащани за аналоговото разпръскване. Това е един от най-големите разходи на дружеството. Таксата е висока очевидно, защото БНТ плаща за цялата мощност на обществения мултиплекс, изграден специално за нея. Тоест независимо дали има две или десет програми, "сметката" към мултиплекса не се променя. БНТ обаче няма възможност да създаде повече програмно съдържание (допълнителни канали) именно по финансови причини.

Цифровата катастрофа

Още когато bTV поиска да свали нишовите си програми от мултиплекса "НУРТС диджитъл", членовете на СЕМ предупредиха, че моделът на цифровизация се нуждае от спешна промяна след задълбочен анализ. От май пазарът очаква министърът на транспорта да събере на заседание Органа по цифровата телевизия, но това и до днес не се случва.

Отдавна на ред стои и въпросът дали държавата ще се намеси по някакъв начин. Председателят на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) Веселин Божков неведнъж е предупреждавал, че е възможно да има проблеми с цифровизацията. Няколко пъти той е повдигал въпроса да се проведе дискусия по евентуалното въвеждане на понятието must-offer (по задължение) за телевизиите, след като е въведено такова must-carry (по право) за мултиплексите. С две думи – това би означавало телевизиите да бъдат длъжни да предложат канали за цифровия безплатен ефир, след като сами и яростно се бориха за лицензи за достъп до него. Подобно развитие би изправило създателите на съдържание пред ситуация, от която едва ли ще са особено доволни.

Принципно, за да е оправдана таксата, която и bTV и "Нова" плащат на мултиплекс оператора за излъчването на Ring.bg+1, bTV Lady+1 и Diema Family, медите трябва да са постигнали положителен ефект от цифровото предаване на каналите под формата на повишена аудитория, която да може да продадат на рекламодателите. Такава информация не се потвърждава от проучването на пазара, което "Капитал" направи. Тоест до момента bTV и "Нова" са давали пари за услуга, от която няма реална финансова полза. Вероятно това е и причината да поискат прекратяването на цифровите лицензи. Сумите, с които "НУРТС диджитъл" ги таксува, не са публично известни.

СЕМ е лицензирал над 30 програми за цифрово ефирно разпространение. Едва осем от тях реално излъчват чрез трите национални мултиплекса, като жителите на София имат още четири канала от регионалния мултиплекс. Вместо броя на тези програми да се увеличава, той застрашително намалява.

* (+1 означава, че тв програмата върви по безплатния ефир с един час по-късно от предаването през платените разпространители)

Оригинална публикация