Съюз на Българските журналисти | 26.06.2016

Apra | 08.06.2016

София, 7 юни 2016 г. – Програмата „Модерният бизнес“ на Изпълнителната агенция за насърчаване на малки и средни предприятия (ИАНМСП) и Майкрософт България отчита позитивни резултати дни преди края си на 30 юни 2016 г.
От старта на програмата на 21 януари 2016 г. до сега над 1000 представители на малкия и средния бизнес са присъствали на събитията, организирани от ИАНМСП и Майкрософт България. На срещите, които се проведоха в 15 български града инициаторите на програмата запознаха участниците с предимствата, които технологиите дават на бизнеса, начините за намаляване на разходите и увеличаване на конкурентоспособността на предприятията чрез използване на съвременни ИТ решения, както и с възможностите за подобряване на комуникацията между ИАНМСП и бизнеса.
Над 300 малки и средни предприятия са заявили интерес и са се записали за програмата до момента, съобщиха от Майкрософт България.
„Модерният бизнес“ дава възможност на малките и средни предприятия да се възползват от безплатно внедряване на Office365, обучение на служителите и консултации за ИТ екипите за използване функционалностите на пакета от услуги. След безплатното внедряване, проведените обучения и консултации се дължи абонаментна такса при изключително изгодни условия.
С Office365 малките и средни фирми могат да бъдат мобилни и гъвкави. Независимо дали работи на бюро или е в постоянно движение, всеки служител има бърз и лесен достъп до документите си и до имейл сървър от бизнес клас, както и разполага с достатъчно място за съхранение на данни при високо ниво на сигурност. По този начин дори и най-малките компании могат да бъдат максимално конкурентни, без да се увеличават разходите им за ИТ.
В рамките на програмата партньорите осигуряват достъп и до специализирани бизнес тренинги и лекции в подкрепа конкурентоспособността и бизнес планирането във фирмите.
На www.moderenbiznes.bg всички заинтересовани малки и средни предприятия могат да намерят подробна информация за предлаганите възможности и да се запишат за програмата до 30 юни 2016 г. На сайта те могат да оставят контактите си, за да получат персонализирано предложение спрямо техните нужди, както и да намерят списък с партньори, които работят по реализацията на програмата.
За Майкрософт
Основана през 1975 г., Майкрософт (Nasdaq “MSFT”) е световен лидер в развитието на софтуер, услуги и решения, които помагат на хората и бизнеса за пълна реализация на техните възможности.

За Майкрософт България
През 1999 г. Майкрософт открива свой офис в България. Майкрософт България е най-големият частен инвеститор в българското образование с годишни инвестиции от над 200 000 долара в проекти, насочени към професионално развитие на учители, иновативни училища, онлайн платформа за комуникация и сътрудничество, подкрепа за успешна кариера на млади хора. Сред най-успешните проекти на компанията в областта са Imagine Cup, DigiGirlz, Bizspark, DreamSpark, Office365 за EDU и други.

БНР, Христо Ботев, Нашият ден | 18.01.2016 

Тема: Анализ на процесите в обществото
Гост: Деница Сачева, ПР специалист

Водещ: Ето го дългоочаквания ми гост, третият в студиото. Винаги го казвам това, ще кажат моите редовни слушатели. Да, защото хората, които идват тук, всеки един е ценен. Те са толкова различни, повечето от тях никога не са се срещали в живия живот, но това са хора, както твърди мантрата на тази рубрика, които са на гребена на вълната и изпълняват своята мисия, независимо дали са във фокуса на прожекторите или не са. Казвам добро утро на Деница Сачева, една невероятна млада дама на небосклона на България. И днес в този снежен ден – свежа, усмихната и, направо ще кажа, силна и целеустремена както винаги. Здравей, Деница.
Деница Сачева: Здравейте.
Водещ: Сега, тук се появява едно „може би” за някои от нашите слушатели, а и за хора, които не ни слушат, противоречие, когато една дама се изявява в бизнес, изявява се като експерт, общественик, а наскоро тя е председател на Асоциацията на пиар агенциите в България; която отглежда, дай боже, с успех и всичко да е наред, малко дете и се справя с живота в България. Изниква веднага въпросът – е как се получава тази работа, какъв е този феномен, кой помага, на какво се дължи. Защото обикновено ние получаваме оплаквания в този живот, който водим, имаме малко (…) за дискриминация, дори в днешния 21-ви век, и към жените като работещи, като заплащане, като всичко. Деница Сачева, вашият код за този успех или не стават нещата с кодове?
Деница Сачева: Първо, аз не мисля, че успявам да се справя с всичките тези неща по еднакво добър начин. Така че аз също търся кода – ако някой го знае, да се обади да го каже. Истината е, че времето, в което живеем, е такова, че човек трудно би могъл да си позволи, дори и да иска, да прави само едно нещо. Всеки втори човек се налага да работи и допълнително, да прави няколко неща едновременно, а пък специално полето на обществената ми изява се обуславя от факта, че едва ли някой ще каже, че в държавата всичко е наред. И когато има толкова много неща, които не можеш да приемеш, инстинктивно искаш да ги променяш. Така че всичко това, което правя, не е съзнателно търсене на изява, а е точно обратното. Аз се занимавам с удоволствие с професията и с това си изкарвам хляба, а всичко останало правя, защото се чувствам длъжна и отговорна да го правя. Считам, че когато нещата не вървят, човек трябва да положи усилия – най-малкото трябва да е чист пред собствената си съвест, че каквото е зависело, каквото е можел, когато е трябвало е говори, е говорил, когато е трябвало да дава, е давал, когато е трябвало да помага, е помагал.
Водещ: Все пак не можем да не отбележим – Деница Сачева е човекът, който дава своето мнение открито, дори в зоната на дискомфорта на връзките с обществеността – пиара, за които можем много дълго време да говорим, и то по такива критични теми като бежанци, дискриминация на жените. А и не само – здравеопазване, проблеми от всякакъв характер точно в критичните точки. Случвало ли ви се е някога да изпитвате страх и колебание за тези позиции? И какво ви е коствало това?
Деница Сачева: Първо искам да кажа нещо, което е много погрешна представа. Погрешна представа за пиара е, че той се занимава със създаване на илюзии и с реклама на измамата. Пиарът се занимава с това да намери истината и да предаде тази истина на хората по такъв начин, че те да могат да я приемат. Затова аз не мисля, че има някакво противоречие между това, което правя, и между професията ми. За мен да казваш това, което мислиш, е уважение към другия и свобода за самия теб. А аз определено обичам свободата и това си личи във всичките ми изяви и форми. За страх – да. Изпитвала съм страх като много хора, само че повече ме е страх от това да не се окаже, че когато е трябвало да направя нещо, аз не съм го направила. Страх ме е повече от това страхът да ми е бил господар. Затова аз го изпитвам, но обикновено се опитвам да запазя хладнокръвие и да се опитам да преценя какви са разумните шансове дадена позиция да бъде чута и тогава съответно я изразявам. Или пък когато е критично важно дадена позиция да бъде чута, за да наклони везните на общественото мнение и в друга посока, защото е важно да се знае, особено в днешния свят, че той не може да бъде разглеждан в черно и бяло. Светът е много шарен, много разнообразен и трябва да бъде разглеждан в неговата пълнота, ако хората искат да разберат къде е истината. Да разглеждаш света в черно и бяло е прекалено плосък начин да си въобразяваш, че си намерил истината.
Водещ: Добре. Но сега отиваме и до един съществен момент и аз съм сигурна, че ще получа откровен отговор от Деница Сачева, защото слушателите, които са запознати с биографията ви, пределно им е ясно, чели са и Фейсбук постове, и не само, участия и изказвания в други медии, има разлика във вашето говорене като участник в този процес на връзките с обществеността, пиара, и останалите. Има съществена разлика, поне от моята гледна точка, това си личи, този вид поведение и откритостта. Как мислите, доколко връзката политика-пиар и конкретно в България на нивото, на което се намира, е причина за увеличаването на сивия слой неграмотност, бездушност, безчовечност, робска психика и пълна липса на виждане на перспектива в бъдещето?
Деница Сачева: Разговорите, които обществото води помежду си, са безспорно част от причината за това да се развиваме или да деградираме, просто защото тези разговори могат да те насочат в една посока или в друга. Можеш да решиш, че наистина успехът е въпрос само на това да си агресивен, да си вулгарен дори в някаква степен, циничен. Вярно е, че в последно време действително такива разговори като че ли са повече и те дават обаче своите резултати, както виждаме. Саморазправата в България вече започва да става норма във всяко едно отношение, независимо дали става въпрос за най-тежки форми на саморазправа, стигащи до побой и убийство, или просто до това да срещнеш някой, който да не отговори на твоите очаквания и ти да му се разкрещиш. Не мисля, че има един конкретен виновник за това нещо. По-скоро действително в някаква степен, дори бих казала, че и пиарите, въпреки че има желание и те да бъдат обвинени в общия тон, не мисля, че те обаче са чак толкова виновни в случая. По-скоро действително говорим за една нездрава симбиоза между политици, медии и въобще всички власти. Тоест перманентните опити през последните 25 години четирите власти да станат една. Това е в основата на проблема според мен. И от там нататък има хора, които са по-големи конформисти, които предпочитат да угаждат на статуквото, има хора обаче, които са абсолютно отчаяни и не им се занимава, не им се бори, нямат енергия или преценяват обективно, че няма да им стигнат силите и предпочитат по-скоро да си създават собствени острови, собствени контакти, кръгове, мрежи, в които да живеят и да работят, без да се интересуват от това, което се случва около тях. Аз съм преценила обективно, че за мен нито един от тези пътища няма да е това, което би отговаряло на моето амплоа. Затова съм решила, че трябва да вървя по другия път – той, разбира се, ми струва много, но мен това не ме притеснява, защото аз съм наясно с цената и с рисковете, които плащам. Пак казвам, за мен е много важно да съм сигурна, че съм положила максималните усилия да направя нещо по начина, по който си го представям и по който вярвам, че то ще бъде обществено полезно. Това е моето задължение. Моето задължение като човек е аз да направя тези усилия. А дали тези усилия ще бъдат оценени, дали те ще дадат резултат, дали някой ще ги признае или не, това мен никога не ме е толкова вълнувало или интересувало, защото съм се самонатоварила с лична отговорност да правя неща, които вярвам, че са обществено полезни, а не такива, които са ми удобни на мен.
Водещ: А откъде идва силата конкретно при вас?
Деница Сачева: Аз съм имала личен такъв пример в живота. Отгледана съм от баба ми и от дядо ми, и двамата бяха лекари. Аз просто от ранна детска възраст съм виждала само това. Виждала съм една къща, в която постоянно влизаха и излизаха хора, имаше постоянно хора, на които трябваше да им се решават здравните проблеми, да им се мери кръвното, да им се пишат рецепти, да се ходи до болницата и т.н. И просто такъв модел на поведение съм виждала, така съм израснала. И съм смятала, че това е нещо, което е много хубаво. Не съм възпитавана егоистично и не съм възпитавана в това да преследвам собствените си цели, независимо от всичко. Възпитавана съм в обратното и искам да кажа, че моят личен опит е, че обратното поведение на това да си егоцентричен и да си егоист също води до много високи лични цели. Изобщо не е вярно, че да постигнеш нещо в този живот, непременно трябва да си егоист и безскрупулен. Абсолютно категорично го заявявам, защото считам себе си за човек, който е успял да постигне достатъчно. И в никакъв случай не мисля, че има нещо, което ми липсва, просто защото съм избрала другия начин.
Водещ: Много е интересно да чуем мнението на Деница Сачева точно в този ефир по многобройните въпроси, по които сте взимали отношение. Започвам, като предложението ми е аз давам въпроса и получавам един кратък и точен отговор. Имам чувството, че ще се получи някакъв невероятен калейдоскоп, но да опитаме, да видим. Здравеопазване, България.
Деница Сачева: Здравеопазването е област, за която хората трябва да разберат, че има прекалено много възможности те да бъдат заблуждавани кое е правилна политика и кое – не. И те трябва да вярват само на онези хора, които реално постигат резултати и които дават реален здравен ефект. Тоест онези политики, които в крайна сметка доведат до това в България да умират по-малко хора, да се разболяват по-малко хора, да умират по-малко деца, това са политиките, които са били реформаторски. Всички политики, които водят до спестяване на средства или пък до увеличаване на даването на средства, но пък в крайна сметка няма здравен ефект, това не са политики.
Водещ: Добре, но при здравеопазването – само допълнение – имаме влошаване, поддържане на лошото статукво или някакъв изход през последните месеци например?
Деница Сачева: Имаме една злоупотреба с думите, злоупотреба с понятия като „реформа”, злоупотреба с понятия като „здравно осигуряване”. И просто имаме хора, които не разбират от управление и просто са обикновени политикани, които злоупотребяват с политиката, за да имат тясно политически цели, но всъщност не се интересуват от подобряването на здравето на хората.
Водещ: Бежанци, манипулация, България.
Деница Сачева: Бежанците е една тема, която е изключително чувствителна, защото в тази тема можете да намерите всичко. В тази тема има и страх, има и много смърт, има и много заплахи. Разбира се, има и много възможности. Така че по отношение на България, България все още според мен си въобразява, че благодарение на ксенофобията може да се спаси от това, което се случва. Това, което се случва на практика е по-скоро въпрос на геополитика и въпрос на много сериозни тежки външнополитически решения, които трябва да вземе ЕС и светът. Но разбира се нас ни интересува основно ЕС. Всички мерки, които са свързани с това да се увеличава омразата помежду ни, не само, че няма да ни спаси от заплахите, но и ще доведе до нови заплахи.
Водещ: Роми, българи, социални помощи.
Деница Сачева: Социалните помощи са една политика, която за съжаление е несправедлива не само спрямо всички етнически групи, но тя е несправедлива спрямо хората, които всъщност плащат социални осигуровки, защото за съжаление до голяма степен тази политика води до това, че една огромна маса от българското население, включително и роми сред тях, се поддържа в изключително бедно положение без да се развиват възможностите на тези хора, без да се търси начин тези хора по някакъв начин да бъдат обвързани с конкретни мерки, с които те да могат да бъдат приобщени и върнато обратно в обществото. По този начин се създава една трайна прослойка от маргинализирани хора, без значение какви са те. Конкретно и при ромите има и винаги заплахата от етническа злоупотреба и тяхната бедност и неграмотност нерядко се използва в много и различни посоки. По отношение на най-големия феномен, между другото, за купуване на гласове, който винаги се споменава, когато стане дума за роми, дори и там имаме много клишета, защото трябва да си даваме сметка, че доста сериозен процент от ромите в България нямат лични документи и това означава, че те не биха могли да гласуват легитимно. Значителна част от тях гласуват с удостоверения за друго населено място, което идва да покаже, че може би ние не трябва да бъдем толкова критични към това, че ромите си продават гласа, защото може би те не го правят. Може би служителите на реда продават усилията и труда си и така се случва, че всъщност всички сме манипулирани в това. И винаги, когато говоря и призовавам за неомраза, призивите ми за неомраза са точно свързани с това, защото омразата помежду ни ще качи нивото на саморазправа, но същевременно ще създаде една мъгла за институциите, които ще продължат да се крият в своята злоупотреба с власт зад омразата, която ние всъщност ще сме развили помежду си.
Водещ: Кой избира да не гласува в България?
Деница Сачева: Много хора избират да не гласуват в България, дори и хора, които са много разумни и които имат граждански позиции, защото всички хора смятат, че гласът им по някакъв начин няма да бъде отчетен, с него ще се злоупотреби или той всъщност няма значение. И това е наистина един много сериозен проблем, защото вече имаме над 50% от българското население, което не гласува. И с това даваме възможност да се възпроизвежда статуквото. Статуквото ще се възпроизвежда до тогава, докогато масата от негласуващи не намери силите и причините в себе си да излезе и да промени това. Защото сами си давате сметка, че докато има политически партии, които получават такива огромни субсидии, в милиони, има партии, които имат над 100 млн. във влогове, това означава, че колкото по-малко хора гласуват, толкова по-лесно се манипулират изборите. Знам, че тази мантра не е достатъчна за хората, които са на терена на негласуващите, но си мисля, че все повече и повече трябва да се обяснява на обществото какви са механизмите за гласуване, какво се случва, когато гласуваш реално с твоя глас. И трябва да се търси начин да се мобилизират по-големи маси от хора да гласуват, ако искат да променят действително статуквото.
Водещ: Деница Сачева в действие. Нарочно направих този опит за калейдоскопа, мисля, че и слушателите разбраха за какво става дума, ако досега не са знаели. Коя тема пропуснах от тези, които са свързани с вашата мисия, поне досега, от тези въпроси?
Деница Сачева: Не знам, аз говоря по много теми, макар че ключовото винаги в тях е свързано с комуникацията и с общуването, с натиска, който гражданите би трябвало да оказват върху институциите те да си вършат работата. Защото моят голям проблем винаги е бил този, че институциите насърчават диалози между различни групи граждани с цел в тези конфликти между отделните групи граждани институциите да останат скрити. И това важи за всичко, без значение дали говорим за здравеопазване, за социална политика, за образование, за икономика, за енергетика. Винаги има едни групи срещу други групи и някак си винаги институциите са по-назад, на заден план. Ролята, изискването и отговорностите към тях, те успяват да прикрият в това. И аз винаги съм искала това да се прави, да се насочва огънят и светлината повече към институциите, за да се покаже в крайна сметка дали тези хора могат да свършат определена работа или не.
Водещ: Сега преминавам на „ти” в този разговор. Ще ни допуснеш ли по-близо в личното си пространство? Останаха съвсем малко минути – как минава един твой ден, домашният уют обичаш ли го, занимаваш ли се с домакинска работа? Изобщо нещо, което е характерно за този твой личен свят на българската жена, на майка. За останалото знаем. Кога намираш време за това?
Деница Сачева: Намирам време, особено сега, откакто имам дете и трябва да му отделям достатъчно внимание. Така че основният ми личен свят е моят син Виктор и всичко, което е свързано с него, с четенето на приказки, с играенето на различни игри с него и с ученето в момента на отделни думички, които се опитваме да кажем. Така че в общи линии моят свят е свързан с него. В съвсем чисто личен план обичам да отглеждам цветя, това ми носи успокоение, носи ми удоволствие. Събирам слончета. И като всяка жена обичам да готвя, но честно казано го правя максимум два пъти в седмицата.
Водещ: Това е просто, не очаквах толкова… Нещата наистина са възможни. Деница, ако се върнеш към своето детство и направим една връзка – това, което си представяше тогава и това, което си сега – мислиш ли, че си родена под щастлива звезда?
Деница Сачева: Аз определено съм много щастлива и така се чувствам. Чувствам се в хармония. Интересно е, че аз никога не съм имала желание да ставам нещо конкретно като дете. Просто живеех така, че да трупам постоянно някакви нови впечатления, нови знания, нови умения. Знаех, че всяко едно ново знание и ново умение по някакъв начин ще ми помогне за следващото ниво, в което ще се развия. Никога не съм си представяла нещо конкретно. Точно и заради това вероятно се занимавах с много и различни неща. Накрая открих, че точно в комуникациите мога да използвам всичките си знания и всичките интереси, които имам. Затова и се насочих към тази професия и не съжалявам, защото продължавам да смятам, че от разговорите ни помежду ни ще се роди еволюцията.
Водещ: Аз много благодаря за този разговор. Деница Сачева – трети в студиото днес, на 18 януари, в един прекрасен снежен ден – председател на Българската асоциация на пиар агенциите. Дай боже наистина тази комуникация да остане чиста като днешния сняг. Деница, заедно закриваме днешния ефир.
Деница Сачева: Благодаря.
Водещ: И аз благодаря.

 www.tbmagazine.net I 21.08.2015г.

Мануела също е един от ПР-те, който представяме в рубриката ни, с които списанието се познава от самото си начало. Тя работи в сферата на комуникациите през последните 12 години. Кариерата й започва като пресаташе в Българска търговско-промишлена палата. След период от 5 години се насочва към корпоративния сектор, където работи като Мениджър Корпоративни комуникации в МЕТРО Кеш енд Кери България.

В периода 2005-2007 работи като PR консултант за клиенти като Ideal Standard and Vidima, Grand Hotel Sofia, Mr. Bricolage, HBO and Cinemax, представителните организации на ЕС и др. От 2007 до 2010 г. отговаря за събитията и корпоративните социално отговорни проекти на Юробанк И Еф Джи – България (Пощенска банка).

Мануела има бакалавърска степен по „Връзки с обществеността“ от Факултета по журналистика и масова комуникация към Софийски университет, както и диплома от Международния банков институт в София. Продължава своето образование в Британския институт за връзки с обществеността (Лондон), както и завършва редица специализирани обучения по маркетинг, стратегическо планиране и кризисен мениджмънт в България, Сърбия, Чехия и Германия.

Тя е заместник-председател на Българско дружество за връзки с обществеността. Член е на Европейската асоциация на комуникационните директори (EACD).

Днес Мануела Дюлгерова-Тотева заема позицията Мениджър Комуникации в Аурубис България от 2010 г., където отговаря за вътрешните и външните комуникации на компанията, информационните центрове и планирането и участието в социални проекти на местно и национално ниво.

Мануела, кое те провокира да се занимаваш с тази професия?

- Постоянната динамика, предизвикателството на медиатор и комуникатор, печелещ общественото доверие и ролята на защитник на обществените интереси. Това е професия, в която се налага да вървиш с максимално бързи крачки, редом с технологичните промени, които владеят света, защото това са „оръдията на твоя труд“ – социалните медии и високите технологии. За мен ПР е една от най-цветните и всеобхватни области, която ме изпълва с удовлетворение и вярвам, че съм истинска късметлийка да практикувам професия, която обичам 24 часа от 365 дни в годината – работохолизъм, който често опиянява. Напоследък допълнително ме провокира задачата да доказвам стратегическата роля на комуникационния специалист в управленските процеси на организацията – нещо, което мисля все още не среща достатъчно разбиране у нас.

Кои са най-силните моменти в работата ти, след които се чувстваш щастлива?

- Моите предпочитани области от ПР практиката са вътрешните комуникации и социалната корпоративна отговорност. В този смисъл всички успешни проекти, реализирани именно в тази сфера, са ме карали да се чувствам удовлетворена. Най-силни моменти съм имала в програми за изграждане и задържане на принадлежността на служителите към компанията, сред които такива за отговорно отношение към околната среда, здравословния начин на живот, безопасността. Отговорността на организациите към обществото е другата най-предизвикателна област за мен. Реализирала съм редица проекти, насочени към подобряване на диалога с различни ключови аудитории, сред които е имало дългосрочни практики, както и отделни събития. Едни от най-силните моменти в ежедневието ми са тези, в които виждам положителната промяна – дали в хора от екипа, с който работя, или пък в отношението към репутацията на организацията, която представлявам. Едно затвърдено или преобърнато мнение е голяма победа за всеки ПР специалист.

Според теб къде е тънката разлика между ПР и реклама?

- За мен разликата не е „тънка“ и липсата на диференциране е в резултат на информационен дефицит на тези, които не я правят. Основните разлики, са в контрола на комуникационното съобщение, креативността и най-вече – начинът, по който потребителите приемат и възприемат информацията. Чрез ПР се стремим да постигнем доверие, разбиране и емоционална връзка с публиките, докато рекламата има за цел да провокира пряко потребителското поведение и желание за покупка на опреден продукт или марка.

Има ли безплатен ПР?

- Има „евтин“ ПР, но безплатен – не. Не трябва да се вярва на „черно-бели“ определения за „безплатния“ ПР и „платената“ реклама. Както всяко нещо изисква ресурс – физически, интелектуален, финансов, времеви, така е и в нашата професия. Въпросът тук по-скоро опира до етиката в професията и това кой за какво си плаща, за да му „правят ПР“. Всеки ден ставаме свидетели на различни негативни примери на неетично поведение, които рефлектират върху репутацията на тази професионална сфера. Тук бих казала, че по-скоро предизвикателството е в управлението на мрежа от контакти и креативността, която е водеща в нашата ежедневна работа – да, те не изискват средства и постигат високи резултати, ако се справяш успешно.

Какво не харесваш в комуникацията между хората?

- Не харесвам липсата на етика във взаимоотношенията. Да не говорим за ценностите, които днес не се демонстрират и насърчават почти по никакъв начин.

Кое е другото ти „аз“ извън професията?

- На човек, който много държи да прекарва пълноценно време със семейството и приятелите си и да се забавлява с пътувания, социални прояви, сред природата, все стандартни занимания. Обичам да карам ски, фитнес тренировките, да танцувам народни танци, напоследък се запалих по маратоните. Въпросът е, че времето за удоволствия е дефицит и трудно се намира правилният баланс, но без него не сме пълноценни нито в една от двете сфери – професионалната и личната.

От къде се зареждаш с енергията, с която да работиш?

- За мен е важна оценката на хората, с които работя, били те тези, за които отговарям, или пък директният ми ръководител. Позитивна или негативна, тя ми дава посоката и енергията да се подобрявам непрекъснато. Разбира се, малките стъпки на подобрение, ми дават енергия ежедневно, мисля, че умея да откривам мотивация в малките неща. За мен са много важни откритите и директни взаимоотношения с хората, натоварва ме и донякъде, дори убива ентусиазмът ми, необходимостта да се влиза в сложни роли. Практически погледнато, спортът дава много енергия, когато човек има време за това.

Какво би учила още?

- Учила съм доста в сферата на ПР-а, затова в момента съм се насочила към индустриалния мениджмънт и едновременно с това бях приета за участник в „Лидерската академия“, организирана от Съвета на жените в бизнеса. И двете обучения надграждат познанията ми в областта на управленските процеси, което ме развива както като специалист, така и като личност. Планирам да изучавам още езици, без които няма как да постигна целите, които си поставям. Мечтая ако някога остане време за това, да изучавам режисура.

В колко започва денят ти и каква първа новина би искала да прочетеш или чуеш?

- Денят ми започва малко след 6.00 сутринта. Много рядко имам време да гледам сутрешните блокове, обикновено слушам радио в колата на път към завода, където работя (на около 80 км от София), а най-вече се информирам от нет-а през телефона, като така научавам новините в реално време, което е неизменно за нашата професия. Иска ми се да чуя „добрата новина“, но тя все по-осезаемо липсва от българското медийно пространство. Усещам комерсиализъм и „пожълтяване“, което ме кара да се концентрирам върху два-три източника на информация, които приемам за все още съхранили обективност. За мен добрите новини, са тези за нови инвестиции, откриване на нови работни места, успехи на български талантливи деца по света и у нас, спортни постижения, с които да се гордеем. Именно те ми помагат да съм мотивирана да продължавам да работя и да отглеждам детето си тук.

Оригинална публикация

www.tbmagazine.net I 24.07.2015г.

Едва ли има някой, който да не го познава в България? Максим Бехар има повече от 25 години богат опит в областта на публичните комуникации. Той е творческа личност с влияние в българския политически и бизнес живот. Основател и изпълнителен директор е на M3 Communications Group, Inc.

Максим е вицепрезидент на Световната PR асоциация (ICCO), председател на Борда на Световния комуникационен форум в Давос, Швейцария, лектор в много световни университети, автор на три книги, като английската версия на последната – „Поколението F“ – достигна четвърто място по продажби в Amazon.com.

От януари 2012 г. Максим Бехар управлява офиса на Hill+Knowlton Strategies в Прага, Чехия.

Почетен консул е на Сейшелите в България и почетен гражданин на родния си град Шумен. Ето какво сподели в рубриката ни „ПР-те“:

Максим, кое те провокира да се занимаваш с тази професия?

- Не беше провокация, просто продължение на всичко, което съм правил поне от 35 години насам –работа с хора, с медии, в медии, за медии… контакти, комуникация. Всеки, който ме познава, знае, че това е дълбоко вътре в мен, това съм просто аз и никой друг. Разделих се с журналистиката преди 20 години, помнейки добре фразата на Уинстън Чърчил, че „с журналистиката можеш да постигнеш много, стига да знаеш точно кога да се откажеш от нея…“. Сега точно не знам дали съм постигнал много, но когато започвах, на необятния български пазар бяхме едва няколко души, които знаехме за какво става дума в бизнеса PR, макар че сега не съм сигурен, че сме знаели много точно. Пътувах, обикалях света, срещах се с колеги, участвах във форуми и панели, понякога се карах и защитавах нашата прекрасна България, опитвах се да я представя такава, каквато е… и така се задържах в този бизнес. Харесвам го, обичам го и продължавам напред – с всичките успехи и разочарования, с всичките му силни и слаби страни. В България той е част от мен и – без съмнение – аз съм част от него.

Кои са най-силните моменти в работата ти, след които се чувстваш щастлив?

- Успехът не е да станеш номер 1, а да се задържиш на тази позиция. Тогава съм наистина щастлив. И още – да задържиш клиент повече от 5 години да работи с компанията ти, да мотивираш колегите си и да ги видиш щастливи… Особено това с колегите, да ги видиш щастливи – това са великите моменти от нашия бизнес.

Според теб къде е тънката разлика между PR-а и рекламата?

- Съвсем не е тънка. Старото, до около преди 5 години, определение беше много ясно – PR-ът печели медии, докато рекламата купува медии. Наистина ясно разделение, но то вече не важи, защото всеки си има медия и в повечето случаи няма нужда да се купува. На практика сега единствената разлика е в телевизиите и по билбордовете, които като носители ясно показват, че това, което се вижда, е реклама…Но нека не забравяме, че след като всяка една компания има собствена медия, то може да измисли хиляди истории, с които да разкаже за продуктите си далеч по-въздействащо и интригуващо и от най-добрата реклама в най-гледаната телевизия. В този смисъл – може би е малко елементарно, – но единствената разлика между PR и реклама си остава действието „плащане“. Ако рекламата в крайна сметка има за задача да въздейства по креативен път, то всяка промоция в социалните медии вече са класифицира като реклама, още повече че възможностите за безплатни промоции именно там вече са силно ограничени. Но – обърнете внимание – това вече е друг тип, съвсем друг тип реклама и няма почти нищо общо с традиционното. Както между другото и самият бизнес PR вече е неузнаваем. Просто съвсем друг бизнес – на притежаваните от клиентите ни социални медии, на бързата и предвидена „смърт“ на маркетинга, бизнес, пометен от „цунамито“ на социалните медии и превърнат в бизнес с милиони, ако не и милиарди, интерактивни и то много активни участници.

Има ли безплатен PR?

- Нека първо поясня защо изписват PR на латиница. Това понятие е непреводимо на български език, все едно да тръгнем да превеждаме „маркетинг“ или „автомобил“… През годините беше направен изключително несполучливия опит нашият бизнес да бъде наречен „връзки с обществеността“, но с времето това безсмислено съчетание ще бъде изцяло забравено. И така – PR-ът не е професия, не е занимание, дори не е и образование. Това е просто бизнес, който съчетава в себе си десетки други бизнеси. От тази гледна точка не е възможно да е безплатен, защото веднага ще фалира. Ако обаче в понятието „PR“ влагате едно друго понятие – „промоция“ или „известност“, грешка, която през последните десетина години придоби широка разгласа, то отговорът ми ще е положителен. Ако приемем, че Facebook има над един милиард потребители, то трябва и да приемем, че в света има и над един милиард PR специалисти. В крайна сметка огромният процент от потребители в социалните медии са там не само за да научат нещо ново и да комуникират с приятели (и с неприятели), но и да промотират себе си и това, което правят. Ако приравним PR с „промоция“ – да, може да е безплатен. Ако обаче приемем бизнеса PR от твърде сериозната му страна с цялата му отговорност – и пред клиентите, и пред обществото, то наистина трябва да е добре платен, за да е професионален.

Какво не харесваш в комуникацията между хората?

- Само две неща. Агресията и завистта. То си е ясно – големите хора обсъждат идеи, обикновените хора обсъждат събития, а малките хора просто обсъждат други хора. Ако всички ние следвахме това простичко изречение, то нямаше да има „харесване“ или „нехаресване“ в които и да е отношения. Просто всички ние трябва да се стараем да бъдем „големи“ и нека другите преценят дали сме успели.

Кое е другото ти „аз“ извън професията?

- Тук имам много „може би“… Може би рок музиката, може би голфът… или велосипедът,… или барабаните,… или скоковете с парашут. Най-вероятно всичко заедно. Миналата година се заех да уча пеене – нещо, което винаги съм смятал за непосилно и дори противопоказно, ако някой ще трябва да ме слуша. В крайна сметка пях на благотворителна вечер със 7-годишната Сара Гушева, обрахме сума ти овации, да не говорим, че събрахме за болни деца близо 100 000 лева за цялата вечер. Не знам… Може би другото ми „аз“ е това, че се променям и работя затова всеки ден. Правих и правя много грешки и искам един ден да не ги правя.

Откъде се зареждаш с енергията, с която да работиш?

- От многото четене – главно онлайн, от разговорите ми с колеги и приятели и от срещите ми със студенти. Това са безценни извори на енергия.

Какво би учил още?

- Имам само една мечта – да уча в Харвард висш мениджмънт. Надявам се скоро да се случи.

В колко започва денят ти и каква първа новина би искал/а да прочетеш или чуеш?

- Денят ми започва винаги в 7 часа и 1 минута. Поне в толкова ме събужда уредбата до леглото ми с музика. Искам, щом стана, някой да ми каже с много, ама с много широка усмивка „Добро утро“. Само широката усмивка ще направи света по-добър. Нищо друго. Денят, в който спрем да се оплакваме и започнем да се усмихваме на това, което вършим, и на хората, които срещаме, ще е Денят с главна буква за всеки един от нас. Без значение къде се намираме, какъв език говорим, каква религия изповядваме или не, и най-образно казано – какъв номер обувки носим. Всеки един от нас трябва да има своя Ден и да превърне живота си в поредица от хубави дни. И да знаете тази моя концепция има много, ама много общо с прекрасния бизнес наречен Public Relations. Нашият бизнес е твърде публичен и всичко е наяве. Ето защо – ако денят ти започва прекрасно, то успехът ти е сигурен.

Оригинална публикация

www.b2bmagazine.bg I 12.07.2015г.

Д-р Зехра Гюнгьор – практикуващ ПР в Турция, бивш президент на Международната ПР асоциация (MПРА) и председател на БАПРА Брайт Ауърдс 2015.

Какво мислите за ПР-а (сферата на „Връзки с обществеността”) в България?

Аз съм добре запозната с ПР проектите в България, защото вече четири години съм член на журито на Българската асоциация на ПР агенциите (БАПРА). Това е моята четвърта година и този път съм председател на журито. Забелязах, че въпреки, че са местни ПР проекти и дейности, те са на международно ниво. Може би това се дължи на факта, че журито е съставено от международни ПР специалисти, но, честно казано, българското ПР общество е водещо в Източна Европа.

Какво мислите за проектите, които са представени тази година за наградите БАПРА?

Честно казано, проектите са много иновативни. Аз бях член на журито и два пъти председател на журито на наградите Golden World на Международната ПР асоциация и мога да направя сравнение между международните победители и тези на наградите на Българската асоциация на ПР агенциите. Повечето от проектите, които прочетох и оцених тази година, бяха на много високо и международно ниво. Те не са местни проекти и дори аз като чужденец, докато се запознавах с тях, можех лесно да уловя идеята, което е много добре.

Това означава ли, че според Вас България има бъдеще в сферата на публичните комуникации?

Разбира се! В наши дни ПР има по-широко значение. Т. нар. „Връзки с обществеността” днес са нещо като комуникационен мениджмънт, който може да се установи на всички нива на управлението и маркетинга на компаниите. Така че той има широк спектър. ПР е важен за привличането на международни инвестиции и чуждестранни компании в страната. За първи път посетих България през 1980 г. и помня онези дни, въпреки че беше преди 35 г., а аз бях млада студентка. Така че като направя сравнение, днес България прилича на държава от Европейския съюз. В страната наистина има много чуждестранни инвестиции (основно инвестиции от ЕС) и те помагат за бъдещето на ПР. Но това е взаимно, защото ако обществото е затворено не може нищо да се очаква от ПР. В света все още има много затворени общества и като погледнем проектите, които изпращат като ПР, става ясно, че това е просто маркетинг. Но аз вярвам, че България има бъдеще и благодарение на наградите на БАПРА сферата на връзките с обществеността се развива.

И накрая, бихте ли споделили с нас малко повече относно вашите проекти? Опишете с няколко думи практиката си на ПР в Турция.

Създадох компанията си преди 15 г., а преди това 20 г. бях журналист, така че съм в комуникационния бизнес вече от над 35 г., което е много, много време. Ще се опитам да разширя областта на ПР, защото той е навсякъде. Докторантурата ми е в областта на международните отношения и комуникацията и вярвам, че дипломацията и комуникацията вървят ръка за ръка при решаването на проблеми. Когато решаваме даден проблем, международните отношения са като връзките с обществеността: средство, което се използва от ръководствата на компаниите и брандовете. Затова в компанията ми в Турция не се съсредоточавам единствено върху ПР (напр. организиране на събития, връзки с медиите и социално отговорни проекти). Достатъчно! Стига толкова социално отговорни проекти, защото връзките с обществеността и комуникациите имат много сфери с далеч по-голяма значимост. И точно заради това казвам благодарност към БАПРА, защото те повишават нивото на ПР проектите в България.

Оригинална публикация 

 www.karieri.bg I 9.07.2015г. 

Лили Проданова се занимава професионално с PR от 3 години и е на ръководна позиция в една от водещите агенции в България. Миналата година тя спечели пълна стипендия за магистърската програма "Реклама, иновативен маркетинг и бранд мениджмънт’", създадена по инициатива на рекламната агенция Saatchi&Saatchi Bulgaria свъместно с Университета по финанси, бизнес и предприемачество (ВУЗФ). Поканихме я, за да разкаже повече за впечатленията си от обучението и да даде няколко практични съвета към кандидатите в тазгодишното издание на конкурса.

Лили, ти си победителят в миналогодишния стипендиантски конкурс на Saatchi&Saatchi и спечели пълна стипендия за магистърската програма на рекламната агенция във ВУЗФ. Разкажи за идеята, с която спечели.
Конкурсът беше за изготвяне на комуникационна стратегия за конкретна кампания на "Загорка" за устойчиво развитие. Идеите бяха разделени според целевите групи, но общата цел беше да ангажират обществото да участва в създаването на по-добро бъдеще. 

Какво научи по време на обучението и с какви хора се запозна?
Концепцията на самата магистратура е не просто "научаване", а "преживяване" на целия процес от създаването на един бранд до срещата му с потребителите. Минавайки по всички тези стъпки, заедно с колегите изградихме брандове, готови да бъдат пуснати на пазара. 

Хората, които Saatchi&Saatchi събра в първия си випуск, бяха различни, но си приличаха по любознателността, мотивацията и желанието да се развиват в България. Получи се наистина вдъхновяваща среда, а това не е маловажно.

А кое беше най-голямото предизвикателство, което срещна?
Липсата на свободни уикенди понякога наистина беше предизвикателство с моя 24/7 работен режим, но пък усилията си заслужаваха.

Маркетингът и рекламата ли е сферата, в която искаш да се развиваш? И как избра точно нея?
Да, определено. Това са две толкова необятни сфери, че никога не може да ти стане скучно. Минала съм не малко стажове, докато стигна дотук, и сега нямам колебания, че това е мястото ми.

Какви според теб са уменията, които трябва да притежава успешният специалист в тази област?
Това е много динамична област и затова е необходимо човек да не спира да учи – от книгите, от международния опит, от грешките си, от хората на улицата дори. Освен това трябва да е адаптивен, устойчив и да твори стратегически.

Много хора казват, че професиите в областта на рекламата и PR-а са за млади хора. Мислиш ли, че това е вярно?
Вярвам, че това са професии, които се вършат с любов. Докато искрата е налице, възрастта е без значение.

Работила си и в "Кариери" за известно време. С какво си спомняш този период и какво научи от него?
В "Кариери" практикувах едно от любимите си неща – писането, а междувременно осъзнах колко е важно наистина да се занимаваш с това, което обичаш, и го открих за себе си. 

Каква е твоята лична рецепта за успех?
Все още се чувствам доста зелена да давам рецепти за успех, но отдадеността на това, което те прави щастлив, дава резултат.

Какво би посъветвала младежите, които ще кандидатстват в конкурса на Saatchi&Saatchi тази година?
Ще ги посъветвам да се постараят повече, защото летвата от първия випуск вече е вдигната доста високо. Ако искат това да е тяхната кариера, нека го докажат по най-креативния възможен начин. 

Какви са плановете ти за кариерно развитие оттук нататък?
Сферата е ясна, но предстои да си намеря и точното място в нея. Творчеството трябва да е задължителна част и от следващата ми професия. 

Оригинална публикация 

 www.24chasa.bg I 9.07.2015г.

Етичният кодекс на пиарите стана на 10 години

“Пиарът е бизнес. Да правим прозрачна печалба – това означава етичният бизнес за мен”, обяви Максим Бехар, шеф на една от най-големите и успешни пиар агенции “М3 комюникейшънс”, на дискусия за етичния кодекс на пиарите във вторник, 7 юли. С това предизвика колегите си, събрали се по повод 10-годишнината на документа, който обяснява на всички в професията кое е правилното поведение.

“Аз съм подписвал сигурно десетина такива кодекса по цял свят. И какво от това? А и разделението на колеги, подписали и неподписали етичния кодекс, само

вреди на бизнеса

За 10 години нашият бизнес се обърна с краката нагоре или с главата надолу. Дори вече не се казва пъблик рилейшънс (от англ. public relations ,PR – връзки с обществеността – б.а.), защото всичко вече е пъблик (т.е. публично, обществено)”, продължи Бехар.

Въпреки неговите думи колегите му пиари продължават да приемат етичния си кодекс като 10-те божи заповеди. Според някои от тях той дори няма нужда от промяна, въпреки че и средата, и технологиите, и комуникационните канали – както те наричат всяко средство, чрез което стигат до аудиторията, вече са други.

В този дух и ИПРА, международната асоциация на пиарите, е преразгледала етичния си кодекс през 2011 г. по отношение на неприкосновеността на личния живот и онлайн, обясни Мария Гергова, която е представител на сдружението за България. Международните пиари дори имат

етичен кодекс

съвместно с

Уикипедия,

след като преди 1-2 години избухва скандал заради информация, редактирана в интернет енциклопедията от някаква компания. Тогава ИПРА се обединява с Уикипедия в усилията си всички пиари да спазват етични правила, когато пишат в нея.

За да са абсолютно честни с аудиторията си, в САЩ дори платените информации в нечий блог се обозначават, обясни още Гергова. Според нея етичният кодекс е важен, за да се сведат до минимум неетичните практики и да се говори за професията с респект.

Именно заради това е нужен форум, в който да се споделят добрите и лошите практики, предложи Деница Сачева, председател на Българската асоциация на пиар агенциите (БАПРА). Той от своя страна ще позволи да се създаде портфейл с различни казуси и начин на поведение на пиарите, който да се изучава от студентите, каза проф. д-р Минка Златева, която преподава връзки с обществеността във Факултета по журналистика към Софийския университет “Св. Климент Охридски” и в УНСС.

Въпреки празника си, с който честваха годишнината, пиарите не скриха, че имат проблеми. Според Любомир Аламанов от агенция АПРА лошият имидж на пиарите се прави по-скоро от журналистите. Елена Вълчева от “Янев и Янев” обаче видя положителна промяна в изминалите 10 години. По онова време, разказа тя, медиите изобщо не обръщали внимание на прессъобщенията, пращани от агенциите. Днес те ги публикуват, което показва, че знаят, че информациите са достоверни. Според Вълчева именно кодексът е една от причините за изграждането на доверието между журналисти и пиари.

Тя е на мнение, че пиарът може да съществува и да помага на обществото само когато предлага сериозно съдържание. “Днес почти липсва такова съдържание за сметка на визия и шоу.

Всичко е

външни ефекти”,

каза Вълчева.

Максим Бехар посочи един от големите проблеми за пиара изобщо. Според него от 10 години е забранено да се съобщават брандове по медиите. Самите медии възприемат това като реклама, но според Бехар има компании, които инвестират милиони за обществото под формата на социални или благотворителни каузи и няма лошо то да знае това.

Освен проблеми със съдържанието се оказа, че има проблеми и с един от комуникационните канали – фейсбук. В момента социалната мрежа е почти на пиедестал сред пиарите, защото кампаниите им там често пъти са доста успешни. Според българското законодателство обаче фейсбук не е медийна услуга, каза Аня Павлова, председател на асоциацията на имиджмейкъри и специалисти по връзки с обществеността ИМАГИНЕС. При подобно определение това ще означава, че там може да се пускат резултати как минава изборният ден, докато за медиите това е забранено. Подобни двусмислици според Павлова не би трябвало да съществуват. Отживелица според нея е и денят за размисъл преди изборите, тъй като едва ли точно той може да промени нещо. “В САЩ и Великобритания няма такъв ден, но в Русия има”, каза Павлова.

Организатори на кръглата маса за етичния кодекс бяха 7 организации – БАПРА, ИПРА – България, Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО), ИМАГИНЕС, Асоциацията на специалистите по комуникации в общините (АСКО), Българската академична асоциация по комуникации (БААК) и Сдуржението на пиарите към Съюза на българските журналисти.

Оригинална публикация 

 www.24chasa.bg I 9.07.2015г.

- Защо им е етичен кодекс на пиарите, г-жо Сачева?

- Преди 10 години самата индустрия реши, че има нужда от такъв кодекс, тъй като професията ни се радва на широка популярност и всеки втори казва, че може да прави пиар. Искахме да отличим качественото от некачественото. Искахме да кажем, че нашата професия има рамки, стандарти, в които трябва да се развива.

- Защо тази професия за кратко стана толкова важна и нужна? Вече всеки иска да има пиар.

- Пиарът е посредник между обществото и клиента си, който може да бъде личност, компания, институция. Професията стана нужна, защото доверието е основният капитал. Самото изграждане на доверие изисква целенасочена комуникационна работа. Не е достатъчно просто да си добър експерт, за да може хората да ти повярват. Например Бойко Борисов много често обича да казва, че той няма пиар, макар че истината изобщо не е такава. Той се ползва от интелектуалния капацитет и съветите на десетки хора. Друг е въпросът дали има платен пиар в класическия смисъл на думата. Но в началото на своята кариера той се съветваше със страшно много хора. Така че реално погледнато той също ползва пиар.

Истината е, че всеки човек има публичен образ, защото чрез името си той продава. Понеже има огромна конкуренция на личности, хора, идеи, стоки, всеки иска да изглежда по-привлекателен, по-интересен, с по-голямо доверие. Нашата професия си има инструменти, които трябва да се владеят, както всяка друга професия, за да може човек да излезе напред и да спечели в тази конкуренция.

- Кои са най-големите проблеми пред пиара?

- Най-големият проблем за нас е липсата на работеща пазарна икономика. Липсата ѝ води до това, че клиентите предпочитат да платят маркетингови разходи под формата на

някакво плащане под масата,

защото това ще им гарантира директно завземането на някакъв пазар, вместо да работят чрез нас дълго и напоително, да правят 4-5-месечни кампании, в които да убеждават публиката в едно или друго нещо.

Липсата на тази пазарна икономика води и до това, че страдаме от липсата на добри кадри, защото повечето заминават. Самата аз преподавам в Нов български университет, много пъти съм вземала брилянтни студенти при мен, които работят 1-2 години, натрупат опит, след което заминават в чужбина. Не мога да ги върна дори и с по-добро възнаграждение. Те няма да си дойдат заради цялостната среда тук.

Друг проблем са обществените поръчки. Ние като асоциация имаме сериозен дял от пазара, но едва 10-15% от обществените поръчки, които печелим в рамките на държавната администрация. Няколко пъти водим разговори да се променят правилата за обществени поръчки, нямаме голям успех. Срещаме невероятна конкуренция там не само в лицето на медиите, но и сред такива странни субекти като туристически агенции и печатници, които печелят комуникационни търгове.

Някак се справяме, намираме си дори работа в чужбина. Но този проблем е огромен за самата държавна администрация, защото даването на толкова много пари – средно

около 20 млн. годишно, които

заминават за обществени поръчки

за комуникация и информация, би трябвало да повиши доверието на гражданите в институциите, да ги информира по-добре за европейските проекти и програми. Това обаче не се вижда.

Ето, предстои председателството на България на ЕС през 2018 г. и БАПРА (Българска асоциация на пиар агенциите) би работила активно за изграждането на комуникационната стратегия на България. Бихме апелирали тази стратегия да не се изработва на тъмно само от хора от държавната администрация, а да се отвори широко за активно участие на истински професионалисти.

Оригинална публикация 

www.capital.bg I 21.03.2015г.

Отразяването на трагични случаи отново прекрачи границата на етичните норми

"Кога за последно видяхте дъщеря си? От колко време тя не живееше при вас? Колко често се чувахте, виждахте? Тоест вие със сигурност сте минали през мястото, където е била убита?" Не, това не са въпроси от полицейски разпит. А от журналистически репортаж, излъчен миналата неделя в предаването "Дикоff" по "Нова тв". Поводът – убийството на 23-годишна студентка от Велико Търново. Мястото – домът на скърбящото й семейство. Разговорът – за първите предположения на родителите след изчезването на детето им, за това "кой пръв е изгубил надежда", за смъртната присъда. Всичко това се случва на фона на лични снимки на момичето и кадри от следствен експеримент с възстановка на престъплението с участието на главния заподозрян. За финал бащата получава "поща от отвъдното", по заглавието в репортажа, и през сълзи разопакова подарък от дъщеря си, изпратен от нея приживе по куриер. Пред включена камера.

"Реквием за младостта", както редакторите на "Дикоff" решават да кръстят материала си, е само един от примерите от последната седмица за това как медиите могат да използват хората, когато са най-уязвими, и да се намесят грубо в личния им живот. Разбрахме също така подробности от ежедневието на майката, скочила от терасата на жилищен блок в Бургас, видяхме и снимки на пострадалото й четиригодишно дете в болничното легло. Чухме името и заболяването на убития от бой във варненски мол мъж, скоропостижно класифициран като клошар. Гледахме интервюта с майката на дете, накарано да пуши цигара. Информацията беше подплатена с вече обичайните разпити на съседи и роднини в стил "кажете като какъв го познавате"и "какво чувствате сега". И границата между допустимо и недопустимо при журналистическото отразяване на трагични случаи за пореден път беше прекрачена.

Стандарти на хартия

"Уважаваме неприкосновеността на личния живот на всеки; Няма да засилваме мъката на хората, попаднали в беда или пострадали от престъпление, и ще съобщаваме такива информации със съчувствие и сдържаност; Само особено важен обществен интерес може да оправдае намесата на медиите в личния и семейния живот." Това са принципи, записани в Етичния кодекс на българските медии. Много често обаче това, което го има на хартия като добро пожелание, е неприложимо в реалния медиен живот. И се тълкува по различен начин от журналистите.

Основната цел на медиите е да информират обществото и да му помогнат да си формира мнение като, му представят всички важни детайли. Не е ясно обаче какво постигаме, когато заснемем и предадем мъката на едно отчаяно семейство. Сензационният начин, по който се отразява сполетялото ги нещастие, не превръща МВР в по-резултатна и работеща структура, не прави и правосъдието по-ефективно. Всъщност институциите са тези, които трябва да преследваме за отговор, не роднините.

Иван Радев, член на УС на Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ), коментира, че членовете на организацията са разтревожени от тенденцията голям брой медии да не зачитат препоръките на Етичния кодекс на българските медии. "За съжаление трагедии се случват и медиите са длъжни да ги отразят. Онова, което ни притеснява обаче, е абсолютната безотговорност, с която някои подхождат към чуждото нещастие в името на привличане по-голяма аудитория за медията/предаването/рубриката си", каза Радев. Според него задълбочените анализи и коментари все по-често липсват, като са заменени от жестоки зрелища и внушения, които вредят на обществото и дори са в състояние да го тласнат в спирала от насилие. "Разбира се, че е недопустима цензура от какъвто и да било характер, но в същото време е очевидна нуждата от механизъм, който да стимулира медиите да спазват минимума от норми на поведение, за който сами са се договорили в Етичния кодекс. В новия си състав Комисията за журналистическа етика даде заявка, че ще се бори за по-етична среда, но усилията й без съмнение ще бъдат обречени, ако не получат по-широка обществена подкрепа", е мнението на Иван Радев.

По принцип всяка телевизия е приела да спазва Етичния кодекс на българските медии и Закона за радио и телевизия, които изискват зачитане на правото на личен живот. Респективно има законови и етични правила, които и предаването на "Нова тв" трябва да зачита, независимо че е външна продукция, реализирана от продуцентска компания "Телеман". От телевизията коментираха, че са сред медиите, първи подписали Етичния кодекс при приемането му през 2004 г., и застават зад принципите му. Те уточниха, че решението за излъчване на интервюто могат да коментират продуцентите.

Продуцентът в "Телеман" Николай Русакиев изрази недоумение от негативните реакциите в социалните мрежи по повод излъчения репортаж. "Съжаляваме, уважаеми потребители, че животът извън социалните мрежи не е анимирана картичка, преводен виц или интелектуална поза. Животът е такъв, какъвто е. Смъртта – също. Показахме ги такива, каквито са. Със съгласието, със съдействието и по желанието на хората, които снимахме", заяви Русакиев (целият му коментар е в карето след текста).

Дупките в правилата

Според Бойко Боев, старши експерт в британската неправителствена организация Article 19, която работи за защита на свободното слово, причината българските медии да забравят, че гражданите имат достойнство и право на личен живот, е в самите правила на медиите. "Те са оскъдни и неясни. Законът за радио и телевизия съдържа само една разпоредба за медиите и личния живот. Тя забранява на медиите да създават и разпространяват информация, свързана с личния живот на гражданите без тяхно съгласие", обяснява Боев. По думите му съответните етични правила на журналистите са малко повече – четири, но също така неясни.

"Трябват ясни и конкретни правила, ако искаме правата ни да бъдат спазвани. Липсата на правила или неясните правила позволяват медиите да действат по усмотрение", казва Бойко Боев. Той дава пример от Великобритания, където освен законовите разпоредби за защита на личния живот съществува цяла глава в Broadcasting Code (Кодекса за радио и телевизия) с двайсет разпоредби, отнасящи се конкретно до медиите и личния живот. В тях е казано кога и как може да се заснемат хора. Отделно обществената медия BBC има свои етични правила, които още по-детайлно регламентират кой кога и как може да заснема хора и как те могат да бъдат показани. "Тези правила определят как да се балансира между правото на личен живот и правото на медиите да събират и разпространяват информация в различни случаи", разказва още Боев и допълва, че "за журналистите тези правила са като правилата за движение по пътищата за шофьорите". Като идеята е, че разпоредбите не са само за защита на гражданите, но и в помощ на журналистите в различни ситуации. "Не може да очакваме много от българските телевизионни журналисти, ако имат едно-две неясни правила, гарантиращи защита на личния ни живот", обобщава Боев.

Проблем е също, че репортажи като този в "Дикоff" обикновено остават най-много с отзвук в социалните мрежи, но не стават повод за промяна на правилата на работа в медиите. Институции, които имат някакво отношение към спазването на журналистическите стандарти, като комисията за журналистическа етика нямат достатъчно правомощия и на практика не упражняват реален контрол.

А дали и малкото съществуващи в България етични норми се спазват, в крайна сметка е въпрос на професионална отговорност. И доза морал.

###

Продуцентът Николай Русакиев от "Телеман":

Животът е такъв какъвто е. Смъртта – също. Показахме ги такива, каквито са.

Истинско недоумение буди у нас фактът, че в социалните мрежи реакциите срещу излъчения материал изглежда превишават реакциите срещу няколко простички факта: едно 23-годишно момиче е убито; един рецидивист от ромски произход с влязла в сила присъда е на свобода и убива отново; отговор на въпроса защо това е възможно – няма. Реакция на социалните мрежи – няма. Тук те са повече мрежи, отколкото социални. Към убийства, към рецидиви и към беззаконие социалните мрежи са привикнали, загубили са чувствителност към тях, това е само фонов шум, който социалните мрежи регистрират, докато си разменят селфита, пухкави кученца и котенца или цитати-които-ни-правят-да-изглеждаме-умни. Към истинския живот, към непоправимата загуба, към бездната на скръбта социалните мрежи не са привикнали. Истинският живот ги плаши. Истинският живот – "озъбеното свирепо куче" на Вапцаров – е пълната противоположност на социалните мрежи с техния фалш и удобното алтер-его, зад което се крият "потребителите". Потребителите – тази дума не е случайна! – са възмутени. Потребителите са ужасени! Кой потребява това? Що за човек потребява това?!? Ще ви кажем, уважаеми потребители – истинските хора, не виртуалните. Истинските хора,Етични стандарти които сами – и то настойчиво – потърсиха медиите, за да не потъне в нищото случая с дъщеря им ("уважаваме неприкосновеността на личния живот на всеки" – както е записано в Етичния кодекс – но точно толкова уважаваме и поканата му). Истинските хора, които са изгубили истинско дете, а не прикачен файл. (и за тях това представлява колкото "особено важен обществен интерес", толкова и личен). Истинските хора, които – след като излъчихме видеото – ни потърсиха по телефона, за да благодарят. И за това че сме запалили свещичка на гроба на детето им – ей така, по човешки, без някой да ни е карал (за да не засилваме мъката им и "със съчувствие и сдържаност", както повелява Етичният кодекс). Забележете – след излъчването, не преди това! Съжаляваме, уважаеми потребители, че животът извън социалните мрежи не е анимирана картичка, преводен виц или интелектуална поза. Животът е такъв какъвто е. Смъртта – също. Показахме ги такива, каквито са. Със съгласието, със съдействието и по желанието на хората, които снимахме. Защото тези хора са истински – и те не искат тяхната трагедия да бъде вашия фонов шум.

P.S. Спонтанен въпрос: защо социалните мрежи са толкова шумни в случаите на насилие над животни и толкова мълчаливи в случаите, когато животни (кучета) умъртвяват хора – старци, майки с бебета, дори един професор? Не ни пишете – знаем отговора…

Оригинална публикация