БНР, Преди всички | 09.08.2016 | 10:41

Тема: Асоциацията на европейските журналисти в България настоя за разследване на потенциалните конфликти на интереси около сключването на договори с фирми и медии за комуникиране на предстоящото българско председателство на Съвета на ЕС
Гост: Иван Радев, АЕЖ

Водещ: Асоциацията на европейските журналисти – България настоя със специална нарочна позиция за разследване на потенциалните конфликти на интереси около сключването на договори с фирми и медии за комуникиране на предстоящото българско председателство на Съвета на Европейския съюз. Знаете, че тази тема се нажежи през последните седмици след изнесени в медиите данни, които показват, че обществени пари са получили лица, свързани с министъра на културата Вежди Рашидов и с вицепремиера Меглена Кунева. „Изказваме недоумението си – пишат от Асоциацията на европейските журналисти – и от решението за изпълнител да бъдат избрани четири медии: „Стандарт”, Агенция „Стандарт нюз”, Агенция „Блиц” и Агенция ПИК.” Ще говорим за това с Иван Радев от Асоциацията на европейските журналисти. Здравейте!
Иван Радев: Здравейте!
Водещ: Какво е всъщност главното Ви притеснение около този сюжет?
Иван Радев: Да, притесненията са няколко. От една страна, разкритията за потенциален конфликт на интереси. Според публикации в медиите, се оказва, че пари за разяснителна кампания за председателството са достигнали до фирми, които по един или друг начин се свързват със сина на министър Вежди Рашидов. Това трябва да се провери от компетентните органи, според нас и ако е така, това би било недопустимо и трябва да се предприемат съответните мерки. Другото ни притеснение е свързано с медиите, които получават пари, публични средства за тази разяснителна кампания, за начина им на подбор. Тъй като ние нееднократно сме настоявали и правителството се е ангажирало в програмата си да работи за прозрачна и в крайна сметка по-добра медийна среда, считаме, че едни медии и част от медиите, които са получили пари, имат реномето на таблоидни медии, които не са подписали никакъв етичен кодекс и не са известни с това да спазват някакви етични стандарти. А смисълът изобщо да се разпределят пари, публични пари до частни медии е да се насърчи качествената журналистика.
Водещ: Да, впрочем имаше по едно време такова обществено усилие, говорене поне – подписването, присъединяването към етичния кодекс да бъде критерий при отпускането на каквито и да е обществени пари.
Иван Радев: Ами, да. Аз ще го обясня по по-друг начин. Използвам аналогията с Министерството – защо съществува Министерство на културата? Ако то съществува, това е, за да насърчава например симфоничните оркестри, които чисто пазарно не биха се преборили с други стилове, други жанрове музика. Като общество, сме преценили, че е важно за нас да имаме симфонични оркестри, затова сме създали специално министерство, което да разпределя някакви субсидии към тях. По същия начин и с медиите. Ако държавата разпределя обществени средства към медиите, то не трябва да ги разпределя към тези, които по една или друга причина получават огромна популярност благодарение на това, че работят на едно много ниско, много масово ниво. Тоест, тези пари трябва да се използват за контрапункт за една качествена, задълбочена журналистика, която да се създава. Виждаме, че в случая въобще не е спазено това изискване, а напротив – наливат се пари в медии, които се славят, освен с всичко друго, с черни кампании срещу определени лица, т. е. т. нар. медии-бухалки. И в нас остава усещането, че може би им се плаща, за да… с цел да се предотвратят атаки, т. е. тези медии да се настроят благосклонно към съответните министри. Виждаме и всъщност качеството на материалите, които са публикувани с… които съдържат т. нар. таг „#председателство”. … 40 материала отчете правителството. Това основно са PR прессъобщения, PR материали, които са изпратени от съответната държавна администрация. В част от агенциите открихме само това публикувано. А в друга част от материалите, вероятно това вече е след изтичането на договора, са определено… могат да се определят като черен PR срещу определени… срещу министри и то виждаме, че вицепремиерът Меглена Кунева е обект на такава атака през март месец.
Водещ: Колкото по-бързо има реакция и то ясна реакция по въпроса, толкова по-добре. Обаче защо пишете в позицията си, че искате премиерът да вземе отношение по въпроса вижда ли конфликт на интереси?
Иван Радев: Да, много е важно премиерът да вземе отношение дали това е политика на цялото правителство или някакво изолирано действие на Министерството на културата, което е разпределяло тези пари, поне на първоначалния етап. Видяхме, че вицепремиерът Меглена Кунева по един или друг начин сега се разграничи от това. Важно е да го направи доста ясно. И тъй като в крайна сметка това е записано в правителствената програма 2014 – 2020 г., нека премиерът и вицепремиерите, които бяха много активни при приемането на тази програма, да кажат тя продължава ли да е валидна и изобщо какво практически се прави по нея.
Водещ: Още повече, че оттук нататък ще има едни други пари да се разпределят, тъй като този сюжет по някакъв начин е затворен заради годината, в която се случва. Така че оттук нататък какво е важно да виждаме ние, като общество, около това председателство и парите, които се дават за него?
Иван Радев: Да, тези суми, за които сега говорим, всъщност са изключително дребни, някъде 10 – 20 000 евро, на фона на парите, които по принцип се разпределят за медиите и от които тепърва ще се разпределят, разбира се, за… във връзка с председателството. Много, много е важно да не продължава по начина, по който почва, да не продължава със скандал, а България да се опита да се възползва максимално от факта, че ще бъде председател на Европейския съюз, за да постигне, макар и малки, но лесно измерими цели, като качеството на медийната среда – би могла да бъде една от тези цели, която е много важна всъщност, тъй като виждаме, че България продължава и продължава да затъва във всякакви международни класации, което се отразява, като цяло, на цялостната среда и на начина, по който живеят българите. Аз съм убеден в това.
Водещ: Много е показателно какво ще бъде продължението. Благодаря! Иван Радев от Асоциацията на европейските журналисти. 

Dnevnik.bg I 27.07.2016

Турските власти обявиха в сряда, че затварят десетки новинарски агенции, радио- и телевизионни станции и вестници и отстраняват от армията повече от 1600 военни, сред които и 87 генерали и адмирали, което е почти една пета от висшите офицери.

Телевизия CNN Turk съобщи новината и публикува подробен списък на закритите медии. Сред тях са 3 агенции, 16 телевизии, 23 радиостанции, 45 всекидневника и 15 списания.

В сряда бяха издадени заповеди за задържане на още 47 журналисти от в."Заман", който през март бе превзет от държавата, защото властите го смятаха за флагман на движението на Фехтулах Гюлен. Сега "Заман" и англоезичната му онлайн версия се ликвидират.

Официален източник, пожелал анонимност, обясни, че прокуратрата не се интересува какво са писали или коментирали репортерите и редакторите, а какво знаят за мрежата на Гюлен и как това може да помогне на разследването.

Малко по-рано днес вътрешният министерстър Ефкан Ала обяви, че от неуспешния опит за преврат в нощна на 15 срещу 16 юли са задържани повече от 15 000 души. Сред тях са около 10 000 военни, от които близо 8000 очакват да бъдат изправени пред трибунал.

В списъка обаче са известни имена като Шахин Алпай, известен с поличитеската си активност в редиците на левицата и с това, че не спроделя религиозните възгледи на гюленисткото движение. Той е бивш член на ръководството на светската основна опозиционна Републиканска народна партия. Агенция "Доган" съобщава, че в сряда полицията е претърсила дома му в Истанбул в продължение на два часа и половина, след което го отвела.

След критиките от Западна Европа в сряда и САЩ заявиха, че разбират нуждата да бъдат задържани отговорните за метежа, но са разтревожени от арестуването на нови и нови журналисти, защото това спъва публичния дебат.

Оригинална публикация

Dnevnik.bg I 13.03.2016

Софийският районен съд (СРС) осъди "Монитор" по дело, заведено от Антоанета Цонева и Асен Генов по повод публикации, че те са плащали на протестиращи за протести срещу главния прокурор Сотир Цацаров, научи "Дневник".

Заглавието на публикацията е "Генов и Цонева в паника, не могат да съберат масовка, 50 лв. на калпак за протест срещу Цацаров". В самата статия се твърди, че "Протестна мрежа" са били на спешна спявка с командира Радан Кънев и Атанас Атанасов" и че "се е родила идеята за набиране на платена агитка — около 500 души, предимно непознати лица от провинцията, на които ще бъдат платени по 50 лв.".

Исковете, заведени от двамата, са за непозволено увреждане, като съдът приема, че твърденията в статията са лъжа и написаното уронва честта и достойнството на Цонева и Генов. Съдът е записал в решението си, че не са събрани доказателства за твърдените в статиите факти и уважава в пълен размер исковете на двамата – за по 4500 лв. Освен това съдът осъжда "Монитор" да плати разноските по делото.

"Определянето на обезщетението от съда съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД е по справедливост. В конкретния случай и съобразно приетите по делото доказателства съдът намира, че обезщетението следва да е в пълния претендиран размер на 4500 лв. за всеки от ищците, като съображенията за това са следните. По делото се установи както от публикациите в интернет, така и от разпита на свидетелите, че ищците са известни в обществото като участници в неформалната организация "Протестна мрежа". Същите са претърпели твърдените от тях неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на честта и достойнството им, което се установи от показанията и на двамата разпитани свидетели. По отношение на размера на исковете съдът намира, че претендираните обезщетения от всеки от ищците не са в прекомерен размер, за да бъдат основателни възраженията на ответника за наличието и на други публикации срещу ищците, както и липсата на обидни квалификации за ищците и личен коментар на журналиста", е записано в решението. То подлежи на обжалване пред Софийския градски съд.

Оригинална публикация

Dnevnik.bg I 13.03.2016

Софийският районен съд отмени рекордната по размер глоба на "Икономедиа", наложена преди повече от година от Комисията за финансов надзор (КФН) за пазарни манипулации.

През януари 2014 г. ръководената от бившия депутат от ГЕРБ Стоян Мавродиев КФН издаде няколко наказателни постановления, с които наложи санкции от общо 160 хил. лв. на "Икономедиа". Най-голямата глоба – от 100 хил. лв., беше по производство, започнало след жалба на "Първа инвестиционна банка" АД. Именно тази санкция беше отменена от Софийски районен съд (СРС), става известно от решението.

"Инкриминираната" от КФН статия в "Капитал" е озаглавена "Паниката е по-голяма от проблема" и е публикувана в дните на банковата криза през лятото на 2014 година – след поставянето на КТБ под особен надзор. В нея се разказва как около Първа инвестиционна банка се създава напрежение, което не отговаря на реалната ситуация в банката. От КФН приемат, че публикацията може да "създаде невярна представа у вложителите", и поради тази причина от контролния орган приемат, че е пазарна манипулация.

В публикацията се твърди, че свързаните с Делян Пеевски дружества "Водстрой 98", "Промишлено строителство холдинг", "Техноекспортстрой" и "Булгартабак" са преместили сметки от КТБ "основно в ПИБ". Цитирайки източник от една от компаниите, "Капитал" пише, че "командата към тези фирми е била спешно да си изтеглят парите" от ПИБ.

КФН приема, че след като Делян Пеевски не е декларирал пред Сметната палата собственост в цитираните дружества, а и според Търговския регистър собствениците са други, то твърдението, че фирмите са контролирани от него, е невярно и съответно е налице пазарна манипулация.

Съдът приема, че статията не цели уронване престижа на ПИБ. "Наказващият орган е следвало да санкционира единствено разпространяването на такава информация, която обективно е насочена към
манипулация на финансовия пазар, а не всяко предаване или статия, които търсят причините за изненадващата банкова криза и съдържат недоказани твърдения", пише съдия Качерилска в мотивите си.

Съдът е записал в мотивите си, че има разлика между формална собственост и контрол (както се твърди в статията) над едно дружество.

Практиката на КФН да санкционира медии беше остро критикувана от Съвета на Европа, като казусите попаднаха в доклада на комисаря по правата на човека към Съвета на Европа Нилс Муйжниекс. В началото на миналата година той коментира действията на финансовия регулатор така: "Най-големият проблем е способността на механизма за финансов надзор да налага глоби на медиите. Не ми е известно да има друга страна по света, в която това може да се случи. Това е недопустимо, не бива да се случва. Един финансов регулаторен орган не знае нищо за медиите, за свободата на медиите и не би трябвало да има властта да налага глоби на медии. На това трябва да се сложи край. Защото би било много трудно да се пише за финанси и банки, ако те се страхуват, че ще им бъде наложена огромна глоба."

От общо четирите наложени глоби на "Икономедиа" АД три (две по 5 хил. лв. и една от 100 хил. лв.) бяха отменени на първа инстанция (по едно от делата Софийският административен съд отмени решението на долната инстанция и потвърди глобата от 5 хил. лв., наложена на "Икономедиа" за възпрепятстване действията на КФН).

Друга глоба, наложена по същото време на "Икономедиа", на стойност 50 хиляди лв. е за статия в "Капитал Дейли" по повод дивидента за 2013 г., който ще се разпредели на общо събрание на "Софарма". Делото по нейното обжалване е висящо.

Освен "Икономедиа" КФН глоби и врачанския сайт "Зов Нюз" с 50 хил. лв. както и журналист от местния вестник "Конкурент". Последната глоба беше отменена на две инстанции.

Атаката на КФН срещу "Икономедиа" започна, след като "Дневник" писа, че председателят на КФН Стоян Мавродиев е призован за свидетел по процеса за пране на пари от наркотрафик срещу Евелин Банев-Брендо. Според прокуратурата през офшорни фирми, свързани с Мавродиев, са минавали част паричните потоци, генерирани от трафик на наркотични вещества.

Оригинална публикация

БТВ, Тази неделя | 21.02.2016 | 09:43

Тема: Кръговете около властта; Спрените обществени поръчки; Властта и медиите
Гост: Иво Прокопиев, бизнесмен

Водещ: За отраженията в огледалото, за кръговете около властта и за спрените обществени поръчки на стойност 2 млрд. лв. през последните дни. Гост ми е бизнесменът Иво Прокопиев. Добро утро.
Иво Прокопиев: Добро утро.
Водещ: Здравейте. Да започнем с едно много кратко видео за това кой какво вижда, когато се погледне в огледалото и да коментираме с вас.

Делян Пеевски: Премиерът е хубаво сега да се погледне в огледалото и да види дали не вижда Прокопиев и кръга Капитал в него.
Бойко Борисов: В огледалото винаги съм виждал себе си. А пък, когато си дадох сметка след Лондон, за което благодаря на това момче, че дори може да витае съмнение върху моята честност и принципност, мисля, че реакциите са повече от ясни. И трябва да ви кажа, че амбициите са ни да направим България пример. Ще го направя.

Водещ: Така, Делян Пеевски и премиерът Бойко Борисов. Попадате и вие в окото на бурята. Кого виждате, г-н Прокопиев, вие, когато погледнете огледалото?
Иво Прокопиев: Аз в моето си огледало виждам себе си. Чат-пат някой член от семейството покрай мен. Но наистина, ако някой премиер на България, който и да е той, било г-н Борисов или някой друг започна да вижда и някой друг в собственото си огледало, значи, че дните му на този пост са преброени.
Водещ: Защо обаче г-н Делян Пеевски смята, че когато премиерът се погледне в огледалото, вижда вас и вашия икономически кръг?
Иво Прокопиев: Много хора си задават този въпрос. Защото някак си много непропорционално моето име излезе покрай този скандал с обществените поръчки, при положение, че практически целият ни бизнес е много далеч от държавата и напълно съзнателно не само не получаваме никакви обществени поръчки, а гледам да нямаме никакви допирни точки с държавата точно поради …
Водещ: Не сте ли засегнат поради спирането сега на обществените поръчки?
Иво Прокопиев: По никакъв начин.
Водещ: Защото упорито се говори, че сте имал големи интереси към изработването на новите лични карти и обществената поръчка, която беше спряна, за около 500 млн. лв.
Иво Прокопиев: Да, видях, че има такава кампания. Но тя няма нищо общо с истината. В смисъл, абсолютно по никакъв начин нямам връзка с тази поръчка. Дори се опитах да разбера за какво е. Не успях да разбера за какво става въпрос.
Водещ: Познавате ли Васил Величков, съветник на министър Бъчварова?
Иво Прокопиев: Познавам го. Но не виждам в това някакво основание…
Водещ: Връзката, която се прави е между него, вас и Саша Безуханова, бившата шефка на Хюлет Пакард. Твърди се, че този човек, Васил Величков е вашата връзка към пътя на милионите, които се дават за електронно управление.
Иво Прокопиев: Това са съвсем такива свободни интерпретации. Нямам нищо общо с тази поръчка, нито по някакъв начин интересите, които имам могат да имат общо с този тип дейност. Това беше направено, за да се поддържа този мит, нали, че има два враждуващи кръга в обществото, че аз имам някаква лична битка с г-н Пеевски. Това въобще не е така.
Водещ: Това щях да ви питам – какви са отношенията ви с г-н Пеевски?
Иво Прокопиев: Никакви. Аз нямам никакво отношение към г-н Пеевски, никога не съм имал. Нито го познавам, нито съм го виждал. Честно казано, не държа и да го виждам. Това, което става е, че в момента наблюдаваме рухването по някакъв начин на схемата КТБ 2. Защото този модел с концентрация на обществения ресурс на едно място, които политиците да използват за това, за което им е удобно – да си финансират медии, които ги хвалят, да финансират собствени по някакъв начин политически проект, да финансират оплюването на своите обществени опоненти, това го виждахме в КТБ, нали, как бяха концентрирани държавните депозити в банката, как след това заради голямото проспиване от всички възможни регулатори, от всички системи, които трябваше да предопределят, да спрат разрастването на тази пирамида във времето, системите за защита не сработиха и в крайна сметка пирамидата рухна с цената на 4 млрд. лв. за българското общество и за българските данъкоплатци.
Водещ: Казвате оплюване на опонентите, въобще медийната част в цялата тази история е много важна.
Иво Прокопиев: Ако мога само да довърша, защото това с обществените поръчки е същото, просто източникът на парите не са спестяванията на хората, а са в голямата си степен европейските пари. Нали, Европа гледа как България харчи парите на европейските данъкоплатци. И в една немалка степен вече и наши пари, български пари от българския бюджет. 20-30% от това финансиране е от българския бюджет. Така че насочването на тези поръчки в една гигантска схема, защото практически, ако погледнете назад във времето, 4-5 фирми печелят всички големи инфраструктурни проекти, нито една чужда последните години.
Водещ: Тези 4-5 фирми с кого са свързани?
Иво Прокопиев: Ами, по някакъв начин с тези, които са на власт, главно с г-н Пеевски. Всъщност големият проблем на това, на образа с огледалото, ако се върнем на първия въпрос, че сянката на г-н Пеевски много дълго време витае в огледалото на българския премиер, който и да е той.
Водещ: Ама нека да кажем, че г-н Пеевски ден или часове, след като беше спряна поръчката на Хемус, каза, че той няма никакъв интерес към тази сделка.
Иво Прокопиев: Ами, това той може да го е казал, но не непременно е вярно. Защото пък други, двама български премиер, според мен, трябва да им вярвате вие… Ако си спомняте Южен поток, когато беше извадена същата фирма Водстрой 98 от проекта Южен поток, тогава премиерът Орешарски каза – ние изпълнихме изискванията, извадихме фирмите на Пеевски от проекта. Сега, само преди няколко дни премиерът Борисов по същество каза същото – аз си направих собствените проучвания, има общо. Затова, за да няма съмнения, спираме поръчките за тази фирма.
Водещ: Сега, тъй като с огледалото започнахме, отварям една малка, но важна скоба, метафората тръгна от Шпигел и стацията в Шпигел за Делян Пеевски. Шпигел на немско е огледало. От тук тръгна цялата история. Имаше директни обвинения към вас и към вашите медии, че всъщност тази статия е написана под ваше давление, под давлението на Икономедия, че вие сте поръчали Делян Пеевски да бъде окепазен в авторитетно немско списание.
Иво Прокопиев: Аз лично не виждам основание да вярвам дори на дума от това, което тези медии пишат. Защото те съществуват, тези жълто-кафяви медии, както ги нарича обществото вече, те съществуват, за да разпространяват неистини, и да поддържат едно напрежение, в което постоянно искат държавата да бъде. Ако обръщате внимание, почти всеки ден има някакъв преврат. В момента, в който всеки се опита да се противопостави и да каже нещо за някоя порочна практика, изведнъж това става преврат, клатене на държавата, заплаха за стабилността и т.н.
Водещ: Да изясним кръговете, защото хората, широката аудитория, според мен, когато гледат този скандал, си казва – какво, за Бога, става; какво става в държавата. Един цитат от Делян Пеевски. Мисля, че от края на миналия месец или началото на този, той се яви в прокуратурата по повод едни определени твърдения на съдия Ченалова за това, че той влияе в съдебната система. Той отиде в прокуратурата, след което каза следното: „В тази връзка поставям въпроса – кога прокуратурата ще се сезира и по отношение на други лица, като Иво Прокопиев или Слави Трифонов, например? Кога прокуратурата ще провери дейността на свързаните с Прокопиев бизнеси, като Каолин, фотоволтаичния холдинг Солар Про, финансовия посредник Булброкърс, сделките с пенсионния фонд Доверие, както и много други, за които в публичното пространство има многобройни твърдения и сигнали за извършени нарушения”. И още мъничка част от цитата: „Или страхът от медийните атаки на кръга Капитал и от политически връзки на Пеев… на Прокопиев е по-силен и лицата от този олигархичен кръг ще продължат да бъдат свещени крави за българските правоохранителни органи”. Хайде, първо, кажете – чувствате ли се недосегаем наистина, чувствате ли се свещена крава, както твърди Делян Пеевски?
Иво Прокопиев: Първо, да ви кажа, нали, и то беше публично известно, ние сме в, така, обществения обектив вече 7-8 години, откакто Капитал пусна първото журналистическо разследване за КТБ. От тогава, това беше 2009 г., досега не е имало практически ден без ние да сме обект на някакъв вид репресия, проверка по сигнал на някой от тези хора около г-н Пеевски. Така че не само, че сме непрекъснато проверявани. Нали, всяко едно от тези неща, за които той говори, е проверявано десетки пъти.
Водещ: Притеснявате ли се за нередности в тези бизнеси, които той…
Иво Прокопиев: Не, по никакъв начин. Защото аз …
Водещ: … изброява.
Иво Прокопиев: Аз ви казах – не само, че е имало проверки, но и повечето проверки са приключили. Така че не са установени абсолютно никакви нередности.
Водещ: Колкото до политическите ви връзки?
Иво Прокопиев: До политическите връзки, в какъв смисъл? Не, това, за което става въпрос тук с тези обществени поръчки, затова пак Капитал е в центъра на вниманието. Защото вестникът много ясно е показал как тези 4-5 фирми са концентрирани милиарди в себе си. И то не е толкова проблемното това, че са концентрирали тези милиарди, а че имат съотношение на успеваемост, тоест това, за което са кандидатствали спрямо това, което са получили, е 95-98%, една от фирмите 99%. Това означава, че практически всичко, което те пожелаят, го получават. Няма такъв, не може да има такава динамика в бизнеса. нали, винаги една фирма или печели, или губи. Особено в обществените поръчки. Това няма как да не прави впечатление. Защото пак казвам, става въпрос за европейски пари в голямата си степен. ОЛАФ има функции в разследването на честността на тези обществени поръчки. И вероятно това е основната причина. Мината е една граница, от която търпимостта на Европа вече я няма към подобни практики. И в крайна сметка премиерът много правилно е разчел сигналите, които получава отвън.
Водещ: Смятате, че все пак това е натиск отвън? Колкото обаче това определение олигарх, което често пъти звучи в публичното пространство, за вас как го приемате, Иво Прокопиев олигарх ли е?
Иво Прокопиев: Като неподходящо. Защото всъщност чрез медийната група, на която аз съм издател, съм опонент практически на всички власти в последните 10-15 години. Няма как. Олигарх е този, който се възползва от властта. Аз от правителството и от властта съм търпял само негативите.
Водещ: Опонент ли сте на президента Росен Плевнелиев?
Иво Прокопиев: За някои неща съм опонент, да. В смисъл, смятам, че по някои въпроси той може да има доста по-силна и доста по-категорична позиция.
Водещ: Кои са тези въпроси, г-н Прокопиев?
Иво Прокопиев: Главно във вътрешнополитическия план. В международен план той стои много солидно и мисля, че е добър представител на България. Но във вътрешнополитически план е твърде пасивен и би могъл да има по-голяма роля при такъв колосален процес, който се развива. България в момента е на кръстопът. Тя или ще остане в семейството на европейските държави и в полето на евроатлантическите ценности, или просто ще започне някакъв период на полуразпад. Защото българските институции, за да довърша основната си теза, това, което беше и при КТБ, това е същото и при обществените поръчки – не е проблемът, че някакви хора вземат едни пари, било то европейски, проблемът е, че за да съществува такъв тип схема, национална схема буквално за крадене на обществени поръчки, всичките контролни механизми по веригата – КЗК, ВАС, прокуратура, ДАНС – те са изключени, както при КТБ, те не работят.
Водещ: Как си обяснявате пасивността на президента? Защо той е активен в международен план, но вие самият съзирате пасивност по важни въпроси, които касаят вътрешните …
Иво Прокопиев: Това не е мой въпрос, това е въпрос към него.
Водещ: Колкото до обществените поръчки, за които говорим, кажете ми кратката версия на правене на бизнес в България? Как вие направихте например първия си милион?
Иво Прокопиев: Има, това е между другото най-важният въпрос от всичко, за което говорим. Защото в последните години политиците се опитват да подменят представата за бизнеса и буквално да омаскарят всички хора, които се занимават с бизнес, свеждайки до това, че едва ли не бизнесът е усвояването на обществените поръчки и по някакъв начин взаимодействието им с политиците. Не, бизнесът е нещо съвсем различно. Има два вида бизнес – единият бизнес е този, който краде от обществения ресурс, което ние го виждаме в най-различни варианти, било през спестяванията, през …
Водещ: Още веднъж, за да е ясно – ваши фирми крадат ли от този обществен ресурс?
Иво Прокопиев: По никакъв начин, никога. Това е въпрос и на философия, и на ценности, и на избор. Мисля, че …
Водещ: Обществените поръчки са едното.
Иво Прокопиев: … с всичко, което съм направил последните 20 години, 25 вече, откакто се занимавам и с публична дейност, и с бизнес, съм показал, че аз съм точно на обратната позиция – истинският бизнес е следното нещо, той създава стойност и бизнесменът, който го прави, взема част от тази новосъздадена стойност за себе си, а другото разделя със своите служители, работници и с обществото под формата на данъци. Това е бизнесът. Това е процесът на създаване на стойност. За да може тази стойност да се създава, трябва да има среда. Това, което г-н Пеевски прави, той разбива средата за бизнес, защото всъщност корумпира и овладява основните институции, които трябва да пазят конкуренцията. Бизнес без среда за конкуренция, без среда за създаване, не е възможен. В България такова нещо в момента практически не е възможно. Затова бизнесът се е разделил на две големи половини – едната голяма половина, която усвоява, а другата голяма половина, в която аз принадлежа, гледа да няма нищо общо с държавата и колкото може да използва ситуации, които има на чисто пазарен принцип, за да създава стойност, да продава услуги и стоки, да изнася и т.н.
Водещ: Възползвал ли сте се през годините, г-н Прокопиев, от очевидно добрите си политически контакти, за да придвижвате бизнеса си напред?
Иво Прокопиев: Не. В по-голямата си степен това, с което се занимавам, е изцяло пазарно. Така че не бих казал, че политическите ми контакти имат нещо кой знае какво общо с развитието на бизнеса. Защото пак казвам, това е въпрос на личен избор. Ако човек иска да играе в тази мръсна игра, нали, веднъж влизаш в нея и практически излизане няма, защото ти ставаш заложник за цял живот. А другото, което аз за себе си съм го направил този избор много отдавна, е да държа тази принципна позиция и да правя каквото мога – медиите да са свободни. Защото в момента атаките са функция на това нещо. Защото Капитал, заедно с други медии, разбира се, не само Капитал и Дневник, много подробно описаха тази концентрация на обществени поръчки и на тези лоши…
Водещ: Участват ли ваши медии в целенасочени атаки срещу главния прокурор Сотир Цацаров?
Иво Прокопиев: Не, не бих казал. просто прокуратурата, за съжаление, е една от институциите, които са обхванати в този корупционен модел.
Водещ: Добре, нека да видим една снимка от вчерашния ден, на която премиерът Бойко Борисов качи на страницата си във Фейсбук с една метла и заканата, че той ще измете корупцията с тази метла. И тук да довършим и с едно предложение на вицепремиера Меглена Кунева, която казва – хайде във всяко министерство да сложим зам.-министър, който да бори корупцията. Как ви се струва това – работещо или пръскане на ресурс?
Иво Прокопиев: Това много прилича, че премиерът е сменил любимия си спорт от футбол с куидич. Имаше във Фейсбук.
Водещ: Да, в Хари Потър.
Иво Прокопиев: Вече неговият отбор ще бъде Летящите Тигри от, забравих кой квартал на София… Но според мен, ако говорим как да се излезе от тази порочна схема, тя не е само в спестяванията, тя е в обществените поръчки и в акцизите и ДДС – навсякъде, където държавата е слаба, тази схема работи. Отговорът на този етап при тази разбира институционална среда, която наблюдаваме в България, е повече Европа. Тоест за мен решението няма да дойде от това във всяко ведомство да има комисар по корупцията, защото много бързо от комисар по антикорупцията, този комисар може да стане комисар по корупцията. Пак казвам, поставен в тази среда един човек няма как – трябва да бъде свръхчовек, за да бъде, да издържи на този натиск. Веднага ще започнат статии за него, за семейството му, за близките му как е еди-какъв си и т.н. Та, решението за мен е повече Европа. Вие знаете, че в процес на създаване е Европейска прокуратура, която е фокусирана основно в това как се разходват европейските средства и дали не са накърнени интересите на ЕС в този процес. Вероятно тя ще се занимава и с някои данъчни измами. И вероятно функциите на ОЛАФ ще бъдат, по отношение на България задължително трябва да бъдат разширени в процеса на разследване на злоупотребите с тези обществени фондове.
Водещ: Много кратък въпрос, защото сравнихте случващото се през последните дни с КТБ 2. Сега има и новина, която премиерът каза за КТБ, и то е, че от понеделник те ще се опитат да се качи доклада на страницата на Министерство на финансите, или най-малкото 240 депутати ще могат да го прочетат, макар и в секретната секция и след това, както каза премиерът, да го разкажат. Ще разберем ли скоро истината за фалита на КТБ, според вас?
Иво Прокопиев: Ами, според мен, истината за фалита на КТБ е тази, която си говорим – тя е, КТБ схемата беше възможна, защото над нея имаше политически чадър, който обезвреди всъщност, парализира всичките контролни механизми, които трябваше да предотвратят подобно източване в такъв размер. В този смисъл, ние, според мен, не сме чули премиерът да даде оценка на модел КОЙ, на схемата КТБ и на модела Пеевски. Въпрос на политическа воля е, както той казва. Ако има политическа воля, много лесно може да се каже кои са били хората, които са осигурявали този чадър и кои трябва да понесат отговорност.
Водещ: Добре. Благодаря ви за този анализ. Тъй като името на г-н Делян Пеевски многократно беше споменато, няма как, в този разговор, ще се радвам, ако той избере именно нашия ефир, за да хвърли светлина върху всички събития от последните дни.

в. Капитал | Весислава АНТОНОВА, Боян ПЕТРОВ | 13.02.2016

Институциите са инвестирали над 11 млн. лева в радио и телевизия по оперативни програми през 2015 г.

За единадесет месеца – 11.4 млн. лв. Толкова е платила държава за периода от 1 март 2015 г. до 31 януари 2016 г. на 30 регионални и национални радио- и телевизионни групи. Това показват данните от наскоро публикуваните справки за изпълнение на комуникационните планове по европейски оперативни програми (виж таблицата). Тези пари са за закупуване на програмно време в телевизии и радиостанции. Ако добавим допълнителните услуги като изработка на рекламни материали и логистика по събития, сумата нараства до 13 251 667 лв. (в нея влизат всички плащания през периода, като някои от тях са по договори със стари дати).

Съвсем нормално е институциите да искат да покажат на хората какво включват различните оперативни програми и кои сектори подпомагат. Това е заложено и като изискване от Европейската комисия. Проблемът е, че парите продължават да се раздават напълно произволно и без правила – според избора на съответното министерство и неговия министър. Основната дупка е в Закона за обществените поръчки, който не залага критерии за прозрачен процес. Купуването на радио- и телевизионно време става директно – медиата получава пари от оперативните програми срещу пакет добро отразяване. При това често не само на европейските проекти, но и на цялата дейност на министерството, и то за дълго време. Ситуацията с печатните медии също не е много по-добра – те участват привидно в конкурси, които обаче са трудно проследяеми и опасността за влияние на политиците над журналистите също е напълно реална.

Колко голям рекламодател е държавата

През годините "портфейлът" на обществените поръчки възлиза на десетки милиони левове и е използван от различни министри, агенции, консултанти и други за купуване на благоразположение, упражняване на влияние и "наказване" на прекалено критичните медии. Благодарение на тези средства държавата няколко години вече заема челни позиции като водещ рекламодател за радио- и телевизионните компании. Пикът на държавното финансиране на медии беше през 2013 г., когато 32 млн. лв. европейски средства бяха раздадени за реклама на еврофондовете. Макар сега сумата да е почти три пъти по-малка, въпросите по какви критерии е била разпределена остават.
В последния доклад на фондациите "Конрад Аденауер" и "Медийна демокрация" за състоянието на медиите през 2015 г., представен тази седмица, медийният анализатор Гергана Куцева коментира, че разпределянето на средствата за публичност, предвидени в рамките на европейските проекти, остава сред основните финансови лостове за политическо влияние върху медиите. "Това на практика е предпоставка за корумпиране и упражняване на контрол върху информацията, предоставяна на гражданите", категорична е тя.
На фона на общата картина на пазара тези малко над 11 млн. лв. изглеждат нищожни. От март до декември 2015 г. само телевизионният пазар според мониторинговата агенция Be Media Consultant (която следи 36 от най-големите тв канали) е бил над 868 млн. лв. Тази сума е брутна и в нея не са включени договорените отстъпки, авторекламата, игри, лотарии и т.н. Реалната нетна сума е с поне 40% по-ниска по мнение на някои медиа директори в сектора. Най-големият рекламодател за цялата минала година е "Нестле" с брутни инвестиции от над 35 млн. лв. С близки по размер средства до тези на държавата в телевизия са компании като Actavis (над 10 млн. лв.) и Fererro (над 11 млн. лв.). Те влизат в топ 30 на рекламодателите в телевизия по направени брутни инвестиции за 2015 г., където очевидно се нарежда и държавата.
Но докато големите национални телевизии са атрактивно място за рекламни инвестиции, някои от по-малките медии разчитат за съществуването си на държавните средства – от политически партии (по време на избори) и от европейски оперативни програми. Да вземем например двете най-гледани телевизии – bTV и Nova. Брутните приходи от реклама на bTV по данни на Be Media Consultant за периода март – декември 2015 г. са 361 млн. лв., което означава, че държавните инвестиции по оперативни програми, насочени към канала, са едва 0.54% от общите приходи. При Nova и нейните 383 млн. лв. брутни рекламни приходи това са 0.47% държавни инвестиции. Тоест парите от оперативните програми не представляват съществена част от общия приход на медиата. Въпреки това с бюджет от 2.06 млн. лв., каквато е сумата от оперативни програми за bTV през посочения период, може да се снима един сезон на сериал като "Стъклен дом".
За по-малките играчи като BG On Air обаче, които имат брутен рекламен приход от 10.2 млн. лв. за 2015 г., инвестициите по европроекти от 1.2 млн. лв. са 12% от общия приход на телевизията и имат доста по-съществено значение. Същото важи и за Канал 3, който реализира програмата си с по-скромни бюджети, а е получил 333 хил. лв. от еврофондовете през 2015 г. Най-скъпото рекламно време в телевизията на Делян Пеевски е 200 лв. за 30-секунден спот. За сравнение – в праймтайм ефира на bTV рекламният

30-секунден слот може да достигне до 7647 лв.

Подобни аномалии има и сред радиостанциите. Управляваното от Илиана Беновска радио К2 например, което далеч няма аудиторията на най-слушаните радиостанции като "БГ радио", NRJ, "Хоризонт" или "Веселина", за периода март – декември 2015 г. е получило по оперативни програми над 205 хил. лв. За К2 не са налични данни за приходите от реклама за 2015 г., тъй като радиото не влиза в мониторинга на Be Media. Според публикувания в Търговския регистър отчет приходите на медиата за 2014 г. са 178 хил. лв. Ако предположим, че през 2015 г. те са се увеличили заради изборите, то едва ли е драстично много. Пред Сметната палата К2 са декларирали само 6 хил. лв. приход от политическа реклама през 2015 г. Колкото и груби да са тези сметки, очевидно държавното финансиране е равно или по-голямо от общите приходи на К2.
При радио "Фокус", за което също има данни само от отчета за 2014 г. в Търговския регистър, се вижда, че общо приходите са 3.4 млн. лв. За 2015 г. знаем, че медиата е получила 800 хил. лв. по европейски проекти. Ако използваме за ориентир 2014 г., държавната подкрепа може да бъде изчислена на 24% от общите брутни приходи на "Фокус". Дори с предположението, че през 2015 г. заради изборите "Фокус" е привлякла още средства, това остава немалка стойност.
Отчетите на комуникационните стратегии по оперативните програми не покриват печатните медии, защото тях законът задължава да участват в конкурс, за да получат финансиране от държавата. Това би трябвало да гарантира прозрачност, ако съществуваше презумпцията, че обществените поръчки в България са лишени от корупция. За съжаление трудно може да се твърди такова нещо. Достатъчно е да припомним печалния запис от Банкя на бившия земеделски министър Мирослав Найденов и премиера Бойко Борисов, в който Найденов откровено признава, че поръчки се правят, за да се печелят от определени медии.
Това е подпомогнато от факта, че печатните медии участват в подобни конкурси през създаването на консорциуми и обединения, в които обикновено влизат медиа, рекламни и PR агенции. От това не става ясно как процентно се разпределят парите между тях, а какво точно включват спечелилите поръчки като публикации и цена потъва в тайните на договора.

Когато липсват правила

Облагодетелстването на телевизиите и радиата при разпределянето на евросредствата за медии идва от Закона за обществените поръчки. И при последните дебати за промени в него през януари тази година депутатите запазиха условието държавата и общините да могат да възлагат поръчки на електронни медии без търг и конкурс. Това означава, че всяка институция има възможност да си купи програмно време в радио и телевизия по свой избор, без да е длъжна да се аргументира и без да осигури прозрачност на процеса по избор. Вестниците, разбира се, се чувстват ощетени. След приемането на поправките в закона две от централните столични издания излязоха с коментари на първите си страници – не срещу отсъстващите правила в него, а защото не са включени в схемата. Това е само поредното доказателство, че голяма част медиите са загърбили основната си функция – да служат на публичния интерес, не на собствения си.
С липсата на промяна в тази част от закона не беше спазено едно от обещанията, което вторият кабинет на Бойко Борисов даде още в самото начало на мандата си. В програмата с основните си приоритети правителството записа "разделение на публичния ресурс за медии по ясни правила, ограничаване на възможностите за оказване на политическо влияние". Имаше намерения за въвеждане на законова забрана публични средства да бъдат пряко или косвено предоставяни на медии, които не са изпълнили всички нормативни изисквания за прозрачност на собствеността си, както и на електронни медии, които не са осигурили на сайта си лесен, директен и постоянен достъп до актуални данни за действителния собственик. Единствената засега изпълнена точка от обещаното е публичен регистър на парите, разпределяни за медии, който позволява по-лесното проследяване на това какво се плаща и на кого – добра стъпка напред.

Подменената журналистика

Неприятното в този случай е, че често за малко финансиране медиите продават най-ценния си капитал – доверието на хората. Които остават с осезаемото усещане за любовната заигравка на властта с медиите и обратното – на медиите с властта, която е доброволна и еднакво приятна за двете страни.
Според директора за Югоизточна Европа на фондация "Фридрих Науман" Даниел Кадик финансирането на медиите през държавни органи, особено със средства на Европейския съюз, представлява изключителен проблем. "Не само българите, но и чуждестранните наблюдатели отбелязват високата централизация и неясните отношения на собственост. Тази заплетена ситуация става още по-критична, когато правителството или си извоюва ползи чрез разпределение на пари от данъци, съответно средства от ЕС, или използва отказа да ги предостави като наказание за критично изказано мнение в съответна медиа", категоричен е Кадик пред "Капитал". По думите му това става възможно особено когато парите се разпределят без процедури за обществени поръчки. "При разговори с представители на медиите натискът, който се прилага чрез този инструмент, ясно се усеща. Това допълнително утежнява нещата, задълбочавайки общата влошена ситуация на медийна свобода, централизация на медийна собственост и произтичащата от това автоцензура", каза Кадик. Той допълва, че с това българската държава, а и ЕС индиректно, допринася допълнително за ерозията на доверието в медиите и нарастване на политическото вмешателство в средствата за масово осведомяване.
Подобна теза застъпва и репортаж отпреди няколко месеца на изданието ZAPP, част от групата на германската обществена медиа NRD, в който се обръща специално внимание на проблема с разпределението на парите по европейски програми в България. "Eвропейски средства се изливат през българското правителство само към определени медии", коментират германските журналисти и цитират говорителка на Европейската комисия, която обяснява, че не е запозната с използването на тези средства в България и дали с тях се случват злоупотреби. Но, категорична е тя, "тези пари не трябва да бъдат използвани за директно финансиране на местни медии". Не е ясно как точно Брюксел си представя да бъде спряно "директното финансиране". От една страна, директивите дават правото на договаряне за програмно време, от друга – обществените поръчки дори правят по-трудно проследяването на парите за медии. Отговорът е, че докато няма политическа воля това да бъде спряно, нищо друго няма да помогне.

Стр. 46, 47

"Студия Трансмедия" I Рени НЕШКОВА I 5.02.2016

Агенцията за държавна финансова инспекция намира основание за инспекция в Радио „София“. Очакваме реакцията на Главната инспекция по труда, СЕМ и Комисията по културата и медиите в парламента

На 9 януари попитахме Агенцията за държавна финансова инспекция злоупотребява ли със служебното си положение директорът на Радио „София“ Митко Димитров. Трябва да изразим комплиментите си към Агенцията, тъй като получихме своевременен отговор. В него г-н Венцислав Георгиев – директор на Агенцията ни уведомява, че: „е взето решение за възлагане на финансова инспекция на Българското национално радио, по отношение дейността на Програма „Радио София“, свързана с проверка за законосъобразност при начисляването и изплащането на средства за възнаграждения на лицето Юлий Огнемиров.

Предишната ни публикация сякаш отприщи дълго стаявания страх, насаждан от Митко Димитров върху неговите подчинени. Към Студия Трансмедия се обърнаха пострадали от своеволията на директора колеги. Научихме още много неща. Затова без да правим и най-малък опит да влияем върху работата на компетентните експерти от АДФИ, намираме, че обхвата на инспекцията в Програма „Радио София“ на БНР трябва да бъде разширен. Защото само една безпристрастна проверка от страна на АДФИ, може да даде отговори на въпросите, които повдигнаха по-долните признания на журналисти от Радио София.

Запознати твърдят, че шефът на Програма "Радио София" е грижовен не само към роднините си с парите на данъкоплатеца, а и към един отбран приятелски кръг, предполага се, не заради сините им очи. Имат ли основания съмненията на работещи в радиото за финансови нарушения на директора Митко Димитров, правилно ли се разходва бюджетът, вярно ли е, че той облагодетелства един своя фаворизиран кръг за сметка на останалите журналисти, могат да отговорят само Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) и Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ към социалното министерство.

Интересен е например случаят с Таня Казанджиева, която според гугъл е преподавателка в Софийския университет. Въпросната Таня Казанджиева е назначена в радиото на трудов договор, получава заплата и всички екстри на щатния работник. Митко Димитров обича да се бие по гърдите колко стриктно държи на трудовата дисциплина. Но ще е много любопитно да се провери примерно с една разпечатка колко пъти щатната служителка Казанджиева е стъпвала в радиото, или просто е зачислена в Радио София на казан, на котлови оклад, както биха казали военните. Вярно, тя се води автор и наблюдател на предаването „Очите на четвъртата власт“. Служителят на трудов договор обаче има и други отговорности, едно от които е да ходи на работа. Доколко фаворитката Таня отговаря на строгите директорски изисквания към простосмъртните му служители, може да ни отговори само една проверка.

„Правилниците за работа в институцията БНР важат за всички служители с еднаква сила. В обществената медия се получават заплати, а срещу това служителите изпълняват определени задължения, описани в длъжностните им характеристики“, казва самият Митко Димитров по друг повод.

Ние питаме АДФИ дали "правилниците" се отнасят за всички?

Дора Цветкова и Тиха Кандева са също сред лицата, за които получават възнаграждения и ще е добре една проверка да установи срещу какво.

Според фейсбук профила ѝ, Тиха Кандева е родена в Ловеч, някъде там е роден и директорът Митко Димитров. Според запознати г-жа Кандева работи като пиар в спортното министерство. Само финансова проверка може да ни разкрие на какво основание градската на Митко взема хонорари от програмата.

За Дора Цветкова се знае повече. Тя беше осветена като агент "Николова" от Комисията по досиетата в качеството си на продуцент в Радио "София“. Казваме това за сведение, защото доносниците на ДС бяха обявени само за сведение и поради калпавия закон от това нищо не може да произтече. Тогавашния директор на Радио „София“ Юлия Гигова постави условието Дора Цветкова да напусне радиото. Митко Димитров отново я върна, но вече с неясен – поне за простосмъртните служители на програмата статут. Понастоящем Цветкова работи в "Български пощи" като пиар. Какво точно прави в Радио "София", какви консултации дава вероятно ще научим ако АДФИ реши да провери и това обстоятелство. Решението на комисията по досиетата "осветява" донякъде въпроса по какви критерии Митко Димитров избира фаворитите си.

Практиката да се плаща на консултанти в програма на Българското национално радио е творчески принос на Митко Димитров към историята на медията. Консултантите съветват директора и сякаш не живеем в държава член на Европейския съюз, а сме се пренесли по силата на зловещо заклинание в странатата на Съветите.

Колкото до репортерите и журналистите, които работят само и единствено това, има и една друга магия в Радиото София, която сериозно и директно ги ощетява. Играта с Булстат?

И наистина: външна, независима и обективна проверка трябва да установи на какво основание бюджетът на Радио „София“ е разделен на две? Посветени твърдят, че с едни пари се плащат хонорари за журналисти от редакцията. Другият бюджет е за външни хора и предавания. Доколкото изобщо Законът за радиото и телевизията допуска външни предавания да се заплащат, без преди това да е обявен и проведен конкурс, на който да бъдат поканени независими външни продуценти? Но нека една независима външна проверка установи това! Нека установи дали „външният бюджет“ се ползва за вътрешните хора, както и обратното!

Плаче за проверка, възможно ли е Митко Димитров да каже на един репортер от програмата, че няма да получава възнаграждение от парите за хонорари, а ще мине към бюджета за външни хора по Булстат и това не е ли своеобразна принуда към режим на самоосигуряване? Всеки месец "вътрешният човек" ще трябва да плаща само той от възнаграждението си пари за самоосигуряване, без работодателя да поеме своята част, съгласно нормативната уредба. Защото регистрирайки се по Булстат, журналистът вече не се радва на защитата на колективния трудов договор в БНР.

Тук вече освен АДФИ ще трябва да направи проверка и Главната инспекция по труда към социалното министерство. Ще използваме тази публикация, за да сезираме и тях. Защото всеки може да си представи какво означава това за скромните възнаграждения на работещите репортери, които не са трудов договор, а на т.нар. "твърд хонорар".

Всеки месец, след като си вземат парите, тези хора са длъжни да отидат в НОИ и да си платят всички видове осигуровки. Хубаво би било проверката да установи доколко редовно и своевременно тези крепостни труженици на програмата получават своите възнаграждения. И дали всичко това не се случва, защото с бюджета, предвиден за журналисти и репортери, се плаща на хора, които са другаде на основен трудов договор?

Но Митко Димитров очевидно е млад кадър с комбинативни стремежи. Какво споделя той за себе си пред публиката „За 30-те си години съм завършил 4 специалности в СУ "Свети Климент Охридски" и съм защитил докторска степен на тема „Управление на знанията в БНР като фактор за опазване на националната идентичност" (Не се притеснявайте, никой не схваща за какво става дума.) Но става ясно, че докторската си степен Митко е получил в УНИБИТ. Човек да се чуди при такава шеметна академична кариера, как Митко Димитров е сколасвал да изпълнява преките си служебни задължения като отговорник за връзките с обществеността в Генщаба?

Дали само по една случайност Митковата фаворитка Таня Казанджиева също е била във военните структури? През 2001 г. тя сменя Александър Урумов като пресаташе на МО. И двамата идват от в. „Македония“, но Урумов отстъпва на Казанджиева пиарската работа и отива да се труди в новата структура на Христо Бисеров „ЕКИП“ .

Това ли ще да е била пресечната точка на Митко с Депесето? Младият човек обича да създава впечатление, че расте нагоре, защото разчита на много силен гръб.

От своя страна гендирът Радослав Янкулов при встъпването си в БНР обичаше да парадира, колко е приближен до Пламен Орешарски – премиерът на БСП и ДПС, избран със златното пръстче на Атака. Та тъкмо по това време Янкулов направи Митко Димитров директор на Програма „Радио София“.

Радослав Янкулов стана одиозно известен като водещ на предаването „60 минути на генералния директор“ – нечувана практика от историята на БНР. За да не остане по-назад от патрона си, Митко Димитров също влезе в програмната схема. Говорят, шефовете получавали по 400-500 лв. за творческата си работа, башка от заплатите им на директори.

И тъй като предаването на Митко, за разлика от Янкуловото е седмично, умножавайте по четири, при по-късметлийски месец, по пет пъти и не го мислете младият, но очевидно много сръчен директор. Само финансова ревизия може да установи, доколко това е допустима практика във финансираната с нашите данъци обществена медия БНР?

Макар, че ще ни е любопитна и гледната точка на СЕМ. Както и на комисията по култура и медии в парламента.

Както започнахме в началото Студия Трансмедия е окуражена от своевременната реакция на Агенцията за държавна финансова инспекция. Очакваме да се запознаем със своевременно проведена обективна, безпристрастна и аргументирана проверка, която ще анализираме и коментираме в нашия сайт.

Оригинална публикация

в. Всеки ден | Иван НИКОЛОВ | 09.02.2016

Финансова инспекция ще проверява за злоупотреби шефа на програмата "Радио София" Митко Димитров. Агенцията взе решение да разнищи паричните потоци в програмата след сигнал на "Студия Трансмедия", че директорът източва касата на националното радио, за да пълни джоба на роднини на жена си зад граница. Вече стана ясно, че всеки месец Димитров отчислявал по 700 лева, за да захранва сметката на Юлий Огнемиров в Испания, братовчед на половинката му. Журналисти от БНР обаче обясниха, че шефът на "Радио София" обгрижва финансово с пари на данъкоплатеца не само роднините си, но и отбран приятелски кръг. Публична тайна в медията е, че Димитров следва стара практика – щедър към приближени за сметка на останалите журналисти, на които кълца парите до санитарния минимум. В коридорите на БНР се говори, че една от избраничките на Митко Димитров е Таня Казанджиева, която води лекции в Софийския университет. Въпросната е назначена на трудов договор в БНР, получава заплата и всички екстри на щатния работник.
Хората в радиото обаче питат колко пъти е стъпвала на "Драган Цанков", или може би се появява само за да си прибере парите. Казанджиева обаче се водела автор и наблюдател на предаването "Очите на четвъртата власт". "Студия Трансмедия" настоява финансовата инспекция да изясни случая.
В същото време Димитров се бие по гърдите, че правилниците важат за всички с еднаква сила.
Сред възнаградените за нищоправене в радиото е и Дора Цветкова, осветена като агент "Николова" от Комисията по досиетата. Тя се води консултант, въпреки че е и пиар в "Български пощи". Какво точно прави в "Радио София" и какви консултации дава, никой не знае. Всъщност практиката да се плаща на съветници в програма на БНР е творчески принос на Митко Димитров към историята на медията. В нея има достатъчно хора на щат, че да се възлагат неясни задачи и на консултанти, но явно има бол средства. Проверката на финансовата инспекция трябва да установи и още нещо – на какво основание бюджетът на Радио "София" е разделен на две?
Посветени твърдят, че с едни пари се плащат хонорари за журналисти от редакцията, а другият е за външни хора и предавания. Доколкото изобщо Законът за радиото и телевизията допуска външни предавания да се заплащат, без преди това да е обявен и проведен конкурс, на който да има независими външни продуценти. "Външният бюджет" пък се ползва за вътрешните хора, както и обратното. Димитров обяснил на репортер от програмата, че ще мине към бюджета за външни хора по Булстат, но това всъщност е принуда към режим на самоосигуряване. За скромните възнаграждения на работещите, които са на твърд хонорар, това означава мизерия.
Самият Митко също е открил начин да се самовъзнагради. След челния пример на генералния директор Радослав Янкулов, който стана водещ на предаването "60 минути на генералния директор" – нечувана практика от историята на БНР, Димитров също нахлу в програмната схема. Твърди се, че шефовете получавали по 400 – 500 лв. за творческата си работа.
Така сръчният директор успява добре да осребри поста си, като въпросният хонорар се умножава по четири, тъй като предаването му е седмично. Дали всичко това е в реда на закона в обществената медия, която се издържа от парите на данъкоплатеца?

Стр. 6

Manager.bg I Любомир АЛАМАНОВ I 21.01.2016

Направи ли ви впечатление какво изгласува вчера Народното Събрание при второто четене на текстове от новия Закон за обществени поръчки (ЗОП)?
Един от тях заслужава особено внимание:

"Чл. 13. (1) Възложителите не прилагат закона:

… 5. при поръчки за закупуване на програмно време или осигуряване на предавания, които се възлагат на доставчици на медийни услуги." В превод на нормален език това означава, че закупуване на време и "предавания" в медиите за целите на информационни кампании на държавни институции се освобождава от задължителна процедура по ЗОП, и може да се извършва директно.
Интересното е, че опити в тази посока се правят от 2008 г. Първоначално, само към електронните медии, като се използваше неправилно тълкуване на Европейската директива, че освободени от ЗОП са сделки на електронни медии, но само в обратната посока. И то ако медиите са "държавни". Или "обществени". Или както се казват в съответните страни. На практика това означава, че ако БНТ иска да си купи предаване за крокодили, не е задължена да го прави с процедура по ЗОП. Политиците обърнаха тълкуванието, че ако държавните администрации искат да си купят време в електронните медии, то могат да го направят без процедура по ЗОП.
Имаше много писма на тогавашните обединени печатни медии до премиера Борисов, до ЕК и до арменския поп, че това представлява "нерегламентирана държавна помощ", че е нарушение на закона за конкуренцията и т.н. Имаше писма от всички браншови организации на рекламни, ПР и всякакви други агенции.

Естествено, нищо не се случи.

В момента се прави нова стъпка, която просто узаконява раздаването на пари на медиите. Без процедури, без контрол, без отчет какво ще се прави с тях. А този път не са само електронните медии, което по подразбиране са радиа и телевизии. Този път облагодетелствени са "доставчици на медийни услуги", стига само да покажат, че продават време или правят "предавания". Т.е. всеки сайт, който сложи някаква опция за видео, може да се възползва от това безконтролно раздаване на пари.

Ето само някои от проблемите, които виждам:

1. Този ход представлява узаконяване на раздаване на пари на близки фирми без надзор. Стига да имат сайт с видео-секция. След това може да се раздават на туроператорите, после на магазини, а защо не след няколко месеца да не се приеме ЗИД на ЗОП (закон за изменение и допълнение), че всички фирми получават средства по европейски програми или от български фондове, или просто от българската администрация без процедури. Който каквото си иска – раздава на близки фирми. Фактически, ако всички сектори могат да се възползват, то направо ще премахнат ЗОП. Няма да има нужда от ЗОП.

2. Този ход представлява "нерегламентирана държавна помощ" за едни медии, а за другите няма да има. ЕС ще скочи. Подобно изкривяване на пазара са забранени.

3. Този ход представлява директно подкупване на някои медии. Вече всеки министър, всеки шеф на агенция или кмет ще може да раздава пари. Как искаме от някоя медия да е обективна към действията на правителството, ако парите й зависят не от качество, конкурси или друг обективен критерий, а от волята на членовете на същото правителство. Узаконяване на корупцията е опасен прецедент.

4. Този ход представлява продължение на политиката – "който критикува правителството, работи срещу националната сигурност." Едно изказване, което само потвърждава основната идея на сегашното плаващо мнозинство – да заглуши критиките, за да управлява максимално дълго. Така умира демокрацията и свободата на словото – с гордо гласуване в парламента.

5. Този ход представлява тотално убиване на всяка надежда, че ще има нормални информационни кампании Сега медиите ще си получават някакви пари и никой няма да го е грижа за съдържанието им. В Европа е точно обратното – а) правят се конкурси за информационни кампании, б) печелят се от професионални агенции, в) те се грижат за съдържанието и посланията спрямо целевите групи, г) и чак на финала се избират медийните канали, които да се използват.
Сега този професионален подход ще бъде премахнат. Едни политици ще дават едни пари на едни медии. Резултатът е ясен.
Пак казвам, твърдението, че така се транспонира европейска директива е лъжа. Много ще се учудя, ако тези текстове не предизвикат проблем и ЕК не ни се скара. За пореден път.

Оригинална публикация

в. 24 часа I 19.01.2016

Моля да публикувате писмото на евродепутата Николай Бареков като право на отговор след публикацията на писмо на Иван Гарелов, Елена Йончева, Юлияна Дончева, Катерина Евро и други техни колеги, се казва в съобщение на пресцентъра на "България без цензура".

Писмо

Във връзка с доноса, който бившите ми служители в „Ноу фрейм медия България“ Иван Гарелов, Елена Йончева и други техни колеги са съчинили, съм длъжен да припомня, че „ТВ Седем“ ЕАД и „Балкан българска телевизия“ ЕАД дължат на „Ноу фрейм медия България“ 5,5 млн. лв. на база договори за външна продукция, които не са изплатени в договорения срок и се дължат на дружеството.

От тези дългове най-голяма е сумата за предаването „България без цензура“, които и до днес не са постъпили, въпреки пъченето на гърди в публичното пространство, че политическата ми инициатива е била щедро финансирана.

Уважаеми бивши колеги,

Сбъркали сте адресата на доноса. Адресатът не съм нито аз, нито институцията Европейски парламент, която, добре трябва да знаете, не се намесва в частноправни спорове. Адресатът са тези, които носят вина за ликвидирането на КТБ и за които българският съд, а вероятно и съдът в Страсбург, тепърва ще се произнасят.

Защо атакувате мен, а не истинските виновници в лицето на моя заместник и наследник като изпълнителен директор на ТВ 7 и Нюз 7 Десислава Тошева, която в драматичните месеци на безвластие в ТВ7 и "Ноу фрейм", изпълнявайки заповедите на своя пряк началник, сещате се кой, нареди да бъде ограбено цялото счетоводство на "Ноу фрейм"?

При този обир тези, които ми дължаха пари се сдобиха с всички договори, документи и фактури и ни лишиха от правото /мен и вас/ да си търсим парите по законен начин чрез българския съд. След това част от вас, колеги, се върнаха да работят при г-жа Тошева и забравиха да попитат както нея, така и нейния началник къде са им договорите и къде са им дължимите пари.

Искрено се надявам, че тази ваша акция срещу мен не е продиктувана от политически мотиви, не е акция за отвличане на вниманието на обществеността с нови атрактивни теми и не сте влезли в ролята на слуги на политическото статукво, което пак бие тъпана срещу единствения, който имаше намерение и желание да го унищожи.

Всички вие бяхте събрани от мен, когато останахте без работа и без доходи. Получихте предавания, пълна свобода на изразяване и пари за командировки, за да задоволите вашето журналистическо его.

За жалост, мнозинството от вас идваха в ТВ 7 само за подпис, с готови, написани договори, с баснословни суми за заплати, одобрени лично от принципала на КТБ.

Забравихте ли, че част от вас, зад гърба на телевизията, колегите си и мен самия, ходихте в същата тази банка, за да си уреждате допълнителни привилегии и облаги, в качеството си на обществени фигури и лица в телевизията, чиито сайтове и продуцентски къщи се издържаха от същата тази банка.

С днешна дата, с подобни публично отправени клевети, вероятно без да осъзнавате, обслужвате мафията и олигархията, която продължава да лустросва мръсната си съвест и ръце с мен самия и с такива като вас.

Чувствам се лично засегнат от твърдението ви, че „живея с незаконно придобити средства“, за което лично ще си потърся правото по съдебен ред. Само ще припомня, че доходите ми бяха основна опорна точка на държавната репресивна машина на властта, която смачка мен и моето семейство, но в последствие все още само с половин уста признава провала си.

Не ставайте остриета на мафията, а помогнете заедно да открием истината – кой и защо ограби труда ни.

Нивото на вашето писмо и нелепите обвинения в него, съчетано с изброените от вас факти извън контекст, доказват умишленото унищожаване на компанията „Ноу фрейм медия България“.
Подтиквате ме да ви предложа вместо да атакувате мен, невинен участник като вас, да зададете въпроса кой и защо остави ТВ 7 след моето принудително напускане с неразплатени задължения към КТБ, „Ноу Фрейм“, държавата и други съвестни фирми и граждани в размери на стотици милиони.

Г-жо Йончева,

Има ли командировка и материално-техническо обезпечение, които да съм отказал при многобройните ви пътувания зад граница, включително и сателитна техника, която струваше хиляди евро?

Г-н Гарелов,

Малка ли ви се струваше компенсацията, която получихте лично от мен за обучения и тренинги на кадри на ПП „България без цензура“, които в последствие преминаха на яслата на разни олигарси? Смятам, че съм бил изключително коректен в качеството си на мениджър и гарант за спокойната и качествена журналистика, за която сте били наети.

Останалото е въпрос на професионално призвание – анализ на фактите, обяснение на обстоятелства и показване на истината.

За жалост българската журналистика продължава да е смъртно болна още от времената на Държавна сигурност та чак досега – винаги да рита слабия и опозицията, да стои с преклонена глава пред всеки на власт и да се държи угоднически към властимащите.

Оригинална публикация