Детски празник с "Варна Тауърс"

Пригответе си черно-бял тоалет и елате на 5 юни от 21:00 ч. в club igloo, за да ни покажете още ли помните как се играе домино.

сп. Максимум | Ива ДИМИТРОВА | 2010-05-29

Програмна директорка на Нова телевизия от 2001 г. и на каналите "Диема" (от 2007 г.), с едно прекъсване от 2 години – между 2006-а и 2008-а, когато прави своя PR-агенция и е директор "Корпоративни комуникации" в M-Tel. Завършила е българска филология в СУ "Св. Климент Охридски", кариерата й започва в "Панорама" на БНТ. Работила е и в "Промедия" като координатор на учебния център за подготовка на журналистически кадри.

Спомняте ли си първия си успех?

Успехите, както всичко останало, са твърде относителни. За мен първият истински успех, който отпразнувах с шампанско, беше един (пореден) репортаж за "Панорама". Иван Гарелов, който е любимият ми учител по телевизия, вместо обичайните крясъци, запазена марка в неговата школа, мълча десетина секунди, кимна с глава и произнесе присъдата: "Става.".

Какви качества са необходими за един добър програмен директор на телевизия?

Ако ги знаех, щях да съм добър програмен директор.(Усмивка.)

Но предполагам познавате силните си страни?

Да ви призная не ми остава много време да анализирам преимуществата си и като че ли съм по-запозната със слабостите си, защото винаги се намират добри хора да ми ги посочат. Това, което със сигурност всекидневно ми се налага, е да проявявам търпение – към предавания, хора, рейтинги… дори и в моменти, когато едва търпя себе си. Усещането за свобода е много важно – държа да се чувствам независима в преценките си и като че ли най-много сили хвърлям в тази борба. Ако си свободен, имаш шанс да проявиш въображение и различно мислене, което също е необходимо, особено когато се налага да се твори телевизия по време на криза. Другото, без което е невъзможно, е способността искрено да оцениш работата на продуцентите и всички по веригата, които правят телевизионния продукт. Голяма част от работата е не само да им покажа, но и да им докажа, че за мен те са най-важните. Защото телевизионна програма не може до се прави на хартия и в директорския кабинет.

Женската интуиция помага ли?

При мен тя се проявява в едно особено трептене в стомаха – като при влюбване. Ако не го усетя към дадено предаване, знам, че ни чакат проблеми.

Повечето телевизии у нас се управляват от жени, вие не правите изключение. Как си обяснявате тенденцията?

От първия си работен ден винаги съм имала шефове мъже. И сега Нова телевизия се управлява от мъж, така че ми е трудно да давам оценки за дамите директорки. Себе си винаги съм възприемала повече като труженик, тип "багер", на телевизионната нива и рядко се свързвам с титлата, написана на визитите ми… каквито всъщност нямам. (Усмивка.) Програмирането е място, където правенето на телевизия е повече от управлението и сигурно затова се чувствам уютно тъкмо там.

С какво ви е най-интересна работата ви?

Както се казва в един от любимите ми филми – жегата винаги те чака на ъгъла.

Не стана ли много жестока битката между големите телевизии в България за рейтинги, водещи, риалити програми, сериали…?

Не бих определила конкуренцията като нещо жестоко, а по-скоро като забавна и здравословна за пазара. Рейтингите, доколкото са верни, показват единствено какво харесват зрителите, така че битката за тях всъщност е за това да забавляваш no-голям брой хора и в нея няма нищо недостойно.

С трансфера на Иван и Андрей от bTV в Нова ли се гордеете най-много?

Футболната терминология винаги ме стряска, но аз много се радвам, че Иван и Андрей станаха част от Нова, защото идеално пасват на нашата телевизия и като лица, и като продуценти. Не виждам нищо драматично в това отделни лица или продуценти да работят ту в една, ту в друга медия, тъкмо обратното – това е признак за зрялост на пазара и създава предпоставки за развитие.

Позволявате ли си пристрастия към водещи и предавания?

Проявявам майчински инстинкт по отношение на телевизията, което е далече от високия професионализъм. Но е факт – като майка гледам на всички предавания като на пиленца в различен етап от развитието си. Едни тепърва прохождат, други са в бурен пубертет, трети са стабилни, но им трябва нова тръпка, четвърти са в разцвет…

Имате ли основен принцип, по който ръководите колегите си?

Да, оставям ги да се ръководят сами. Смятам, че основният ангажимент на мениджъра е да намери точните хора, да ги сложи на точните места и след това да бъде така любезен да им се довери. Аз и двамата ми най-близки съратници сме нещо като триглава ламя, която – когато не похапва ябълки, взема програмни решения винаги в консенсус и в добра компания, (Усмивка.)

Съпругът ви (художникът Кирил Якимов) как издържа на вашето темпо?

Със здрав сън и съзерцание. Той е мълчалив, аз говоря за двама, той обича самотата, аз живея само ако съм заобиколена от поне петима най-близки роднини и приятели, той обича да има лично пространство, аз нахлувам в него с огън и меч.,. (Усмивка.) Ние сме живото доказателство, че любовта е сляпа, затова той я рисува, а аз я виждам в картините му. Смятам, че е от последните рицари, труден е за съжителство, но още по-трудно е да си представя живота без него. Рисува прекрасно, прави декори с размах и когато говори, винаги казва нещо.

Имате две момчета, какви мислите ще станат – художници, журналисти или ще поемат към архитектурата като родителите ви Лозан Лозанов и Олга Станева?

Двамата братя са на 11 и 6 години и не смятам, че някой би се нагърбил с прогнози за тяхното бъдеще, защото у дома сме твърде заети с това да оцеляваме в настоящето, подложени на всекидневните им енергийни бомбардировки. Намирам ги за чудесни, сигурно защото по принцип харесвам завършени безобразници, както госпожица Рог мило определя Карлсон в любимата и на трима ни детска книжка.

Брат ви Георги Лозанов и Нико Тупарев, на когото сте кума, позволяват ли си да ви критикуват?

С брат ми и съпругата му Галя се виждаме почти всеки ден и темата на разговора няма абсолютно никакво значение, защото Георги успява да превърне всяко нещо в друго и то е толкова забавно, че общуването с него е синоним на чистото удоволствие. С Нико също, за моя радост, се виждаме често. Той притежава изключителна енергия и любопитство към света, които всъщност му вършат продуцентската работа, защото, за да правиш интересна телевизия, трябва на теб самия да ти е интересно как тече животът наоколо. Аз съм негов чест спаринг партньор в мисленето на глас и винаги в спор, може би защото обичам да говоря наравно с него, а и не са много хората, които могат да издържат на темпото му.

Така не се ли смесват служебните с личните отношения?

Ако човек има морални принципи, те важат с еднаква сила и в служебните, и в личните отношения, ако ги няма – липсата на лични отношения не може да спаси морала в служебните.

Като дъщеря на архитекти и съпруга на художник, предполагам, живеете в интересен дом?

Живея в двор с три къщи – едната е на мама и татко, другата – на брат ми, и третата е на моето семейство. Къщите са построени върху земята на дядо и са проектирани от татко, а нашата е обзаведена от Кирил, моя съпруг. Център на хола е една негова картина, чист модернизъм, и една много стара голяма маса за хранене, подарък на татко от неговия учител арх. Цолов. Тази еклектика е метафора на начина, по който възприемам патриархалността в нашата фамилия – едновременно много традиционна и напълно съвременна, даваща усещане за стабилност и гарантираща свобода.

Обичате ли да готвите за мъжете си вкъщи?

Готвенето ми е любимо занимание, което за съжаление все повече ми личи. (Усмивка.) Готвя много, пръскам на всички страни, пуша цигарки и говоря по телефона, докато бъркам тенджерите, но накрая става вкусно. Сигурна съм, като го казвам, защото имам свидетели.

Как си почивате?

С покер, скрабъл, срещи с батко и приятели, кръстословици с мама и големия ми син, мляскане с малкия, филмов маратон в неделя с Кирил, палачинки в събота сутрин с татко и децата…

А обичате ли да гледате телевизия в свободното време?

Не мога да гледам за удоволствие. Кирил и децата обаче са истински тв фенове и се забавляват да ме дразнят, като нарочно отварят широко уста и се правят на зомбирани пред екрана.

Остава ли ви време за приятелки и срещи по женски?

Разбира се. Аз съм от щастливите жени с най-добра приятелка от сто години, с която си живеем като две половинки на едно цяло. Когато тя забременее, забременявам и аз, така че сега и двете сме обзаведени с по две момчета на еднаква възраст. Когато аз напълнея, пълнее и тя, когато тя е мрачна, ме заболява главата… Затова и кръстихме PR агенцията си, която тя храбро управлява, докато аз се занимавам с любимото си хоби – телевизията, "ОТ-ДО", защото, когато сме двете, всичко е цялостно и си идва на мястото.

Пътувате ли често?

Обичам да пътувам. За мен и съпруга ми пътуването е като молитва за дъжд. Когато много го закъсаме и сушата в отношенията ни стигне критична точка, тръгваме на път и след два дни светът отново изглежда безоблачен, а връзката ни – плодотворна. (Усмивка.) Харесваме големите европейски градове и цяла Италия, особено Тоскана. Две са задължителните съставки за добро прекарване – хубаво вино и много добри музеи за изкуство, особено съвременно. Само на такива места си разменяме ролите и той говори повече от мен.

Ваканциите си къде прекарвате?

Всяко лято ходим на къмпинг и това за мен е истинското море. Ще ми се да кажа, че е заради връзката с природата, но е много повече заради връзката с хората. Събираме се двайсетина близки приятели с прилежащите деца и кучета и живеем като в комуна, което наистина има лечебен ефект.

Опишете стила си на обличане?

Моят стил е в липсата му. (Усмивка.) Отнасям се твърде фриволно към дрехите. Понякога съм екстравагантна, друг път спортна, но най-често съм просто лошо облечена, защото не ми е било до това в момента.

Шопингът за вас е удоволствие или досадно занимание? На какво не можете да устоите, може би аксесоарите?

Аз съм стихийна шопинг маниачка. (Усмивка.) Понякога минават десетки месеци, без да вляза в магазин, после наведнъж ме обхваща ловно чувство и се впускам в безумни покупателни авантюри. Идеално устоявам на аксесоарите, защото принципно не обичам вещи, а и съм свикнала да гледам по-отгоре на повечето неща, така че рядко стигам до детайлите, което – както всички знаем – е едно от най-големите модни престъпления. В същото време като класическа "женка", както би казал големият ми син, налитам на обувки, но абсолютно всеки чифт бих разменила за бутилка шампанско, изпита с приятели.

За какво друго харчите парите си?

Покер, пътувания, хубаво вино, книги, ресторанти, приятели.

Стр. 90-91, 92

PRnew.info БЛОГ I 2010-05-31

“Слънчев бряг” АД е сключило договори за интернет реклама със сайта “Фрог Нюз”. До момента дружеството е платило на фирмата представяща сайта, за периода от януари 2007 г. – март 2010 г., сумата от 916 000 лв. Последният сключен договор с “Фрог Нюз” е за период от 3 години и е на стойност 864 000 лв. В случай, че дружеството иска да прекрати договорните си отношения с фирмата трябва да й изплати неустойка в размер на 50 % от общата цена на услугата.

Това стана ясно от новия изпълнителен директор на дружеството Мария Михалева по време на провелата се днес пресконференция.

Вижте всички нередности в досегашното управление на "Слънчев бряг" АД в прессъобщението на дружеството: http://press.dir.bg/_wm/news/news.php?nid=298889&df=45&dflid=3

Завареното финансово състояние на “Слънчев бряг” АД е изключително лошо. Това стана ясно от новия изпълнителен директор на дружеството Мария Михалева по време на провелата се днес пресконференция.

На 1 юни 2010 г. от 10.00 ч. в зала № 501 на Университета по застраховане и финанси (ВУЗФ), ще се проведе студентска научна конференция на тема: „Глобалната финансова криза – проявления и решения”.

Образователен бизнес център "Хермес" организира обучение за придобиване на ключови компетенции по Рамкова програма 7 „Предприемачество”, с тема „Управление на проекти, финансирани от ЕС”.

www.blitz.bg | Крум Благов | 2010-05-31

Бивши съдружници си делят 2,5 милиона от бюджета

Над два милиона лева от бюджета на БНТ миналата година са дадени на двама души. Скандалното е, че те са бивши съдружници на член на Управителния съвет на телевизията – режисьора Милко Лазаров.
Според Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) БНТ е длъжна да дава 10 процента от държавната субсидия за филмопроизводство. През 2009 г. субсидията е 69 122 880 лева, а от тях за кино са предвидени 6 780 320 лева. Всъщност обаче заради кризата в бюджета беше заложен буфер, който предвиждаше да се отпускат 90 на сто от планираните суми. Затова парите за филми фактически са били малко над 6,1 милиона. Излиза, че бившите съдружници на Лазаров
са прибрали една трета
от субсидията чрез двете си фирми – „Криейтив филмс” ООД и „Ред карпет” ООД.
Фирмата „Криейтив филмс” е създадена през 2004 г. от Милко Лазаров, Лъчезар Аврамов и Христо Живков. В нея тримата имат почти равни дялове – Лазаров 34, а Живков и Аврамов по 33 от 100. През юни 2009 г., когато Лазаров е назначен за член на УС на БНТ, за да спази изискванията на ЗРТ, той продава дяловете си по равно на бившите си съдружници. За отбелязване е, че режисьорът дава тримесечно предизвестие за напускане на фирмата още на 20 февруари 2009 г.
От този момент „Криейтив филмс” става любим партньор на БНТ. През миналата година тя получава 246 000 лева в категорията „Дебют” за игралния филм „Марти” с продължителност 54 минути, чийто режисьор е самият Милко Лазаров, и още 537 724,80 лв. за 12 документални филма по 27 минути.
Любопитното е, че в поисканата справка от БНТ по Закона за достъп до обществена информация, тези 12 филма не са споменати, въпреки че фигурират в отчета на Студията за телевизионни филми „Екран” за миналата година. В документа, даден от телевизията, не са посочени и никакви конкретни суми, платени по отделните проекти, въпреки че съм поискал това изрично. Посочено е само, че според отчета за касовото изпълнение на бюджета за 2009 г. за филмопроизводство са изразходвани общо 2 714 032 лв. Всъщност в БНТ просто са изкопирали част от списъка на произведените филми, публикуван на сайта на телевизията.
Междувременно миналото лято бившите съдружници на Лазаров учредяват ново дружество – „Ред карпет” ООД, което е със същия адрес. С благословията на УС на 2 декември 2009 г. то поема ангажиментите на „Криейтив филмс” за два филма – игралния „Марти” и документалния „Иван Милев”. Но най-големият подарък за съдружниците на Лазаров УС прави за Коледа. На извънредната сесия на СТФ „Екран”, обявена в края на 2009 г., „Ред карпет” ООД печели позиция за шестсериен игрален филм с продължителност по 54 минути на всеки епизод по произведения на Йордан Йовков – „На границата” с режисьор Лъчезар Аврамов и продуцент Христо Живков.
Въпреки официалното запитване и изискванията на закона БНТ не съобщи стойността на този проект, но според вътрешни източници от телевизията за сериала е поискан общ бюджет от 1 697 760 лв. Или за тези три проекта на Аврамов и Живков телевизията е отделила близо 2,5 милиона лева.
По този въпрос Етичната комисия на БНТ е предоставила на генералния директор Уляна Пръмова становище с дата 1 април 2010 г. В този документ, който грижливо се пази от медиите, се казва: „Най-големите и скъпоструващи проекти на БНТ – „Великите българи” и „Голямото четене” са създадени с подписването на поредица договори с една и съща външна фирма като изключителен изпълнителен продуцент – „Криейтив филмс” с управител Милко Лазаров. Един и същ е и основният авторски кръг от 5-6 външни за БНТ, но близки до изпълнителния продуцент лица, те и поименни потребители на основните хонорарни пера в съответните бюджети… От същия кръг са и правоприемниците на управлението на „Криейтив филмс”, когато Милко Лазаров става член на Управителния съвет… Ето защо комисията смята, че има повече от достатъчни основания за установяване на конфликт на интереси и търсене на отговорност от компетентните за това органи.”
ГОЛЯМОТО ПЛЮСКАНЕ
Раздаването на пари на свои хора, като всеки филм, има свой сценарий. Тъй като средствата всъщност не са на телевизията, а държавни, селекцията на проектите за финансиране би трябвало да се взима от независим орган. Но с правилника на СТФ „Екран”, приет пак от УС миналата година, нещата са уредени така, че доминират щатните представители на телевизията, които се подчиняват на ръководството й.
Така нареченият „програмен съвет за кино” се състои от девет члена – шест души от телевизията, един от Обществения съвет на БНТ и по един представител на министерствата на културата и на образованието, т. е. две трети са „вътрешни хора”.
Художественият съвет, който трябва да оцени и класира проектите, се състои от седем члена, от които четирима са от телевизията, един от Обществения съвет и само двама външни специалисти. За да бъде финансиран, според правилника един проект трябва да събере поне шест гласа „за”. Накрая решенията се утвърждават от Управителния съвет, който според правилника може да одобри или да отхвърли решенията на Художествения съвет, но фактически си позволява да ги редактира по недопустим начин.
На последната сесия през 2009 г. например Художественият съвет е одобрил с необходимото мнозинство три проекта за сериали – споменатия „На границата“ по Йовков на бившите съдружници на Лазаров, шест епизода по произведението на Димитър Талев “Железният светилник “ със сценаристи Руси Чанев и Георги Дюлгеров, и още шест по “Поручик Бенц“ на Димитър Димов със сценаристи ректора на НАТФИЗ проф. Станислав Семерджиев и режисьора Дочо Боджаков. Управителният съвет обаче, без да посочи в решението си мотиви, отхвърля третия проект и решава да финансира само първите два.
Както констатира и Етичната комисия, в БНТ „не съществуват ограничения или правила за забрана на авторски изяви на лица, заемащи ръководни длъжности”. Благодарение на това националната телевизия е взела на въоръжение опита на агенция „Пътища”, чийто шеф Веселин Георгиев беше дал милиони на бившата си фирма.

ШЕФОВЕТЕ: НЯМА КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ

На заседанието си на 5 май т. г. УС на БНТ е разгледал становището на Етичната комисия на БНТ за конфликта на интереси и изцяло го е отхвърлил. В решението е записано:
„17.1. По точка първа от становището УС смята, че не съществува конфликт на интереси. Всички решения, свързани с техническата и творческа реализация на посочените телевизионни продукции са съобразени с Правилника за структурата и организацията на дейността на БНТ. Спазена е процедурата, при която бюджетите за реализация на вътрешните продукции се предлагат от директорите на дирекция „Информация” и Програмна дирекция и се разглеждат, обсъждат и одобряват от Комисията за реализация на телевизионна продукция на БНТ, след което се предлагат за окончателно одобряване от УС. Визираните в становище на Етичната комисия продукции са реализирани на принципа, на който са реализирани всички вътрешни предавания на БНТ . В голяма част от тях участват оператори, сценаристи и водещи, които не са на щат в БНТ. Тези продукции са едни от най-успешните програмни проекти на БНТ в последните години, които показаха , че в телевизионни ефир може да има и обществено значими формати, а не само развлекателни реалити.
При встъпването си в длъжност, като член на УС на БНТ Милко Лазаров е попълнил изискваната от ЗРТ Декларация, както и Декларация за конфликт на интереси, от които е видно, че не участва в търговски дружества.”
Представители на работещите в телевизия обаче не са на това мнение. Общото събрание на пълномощниците е изпратило декларация за конфликта на интереси до президента, премиера, председателката на парламента и СЕМ. В декларацията се предлага „да се изгради Кризисен щаб за спасяването на Телевизията, в който да бъдат включени икономисти, мениджъри и финансисти от Министерство на културата, Министерство на финансите, Президентството, както и неучаствали в източването на БНТ специалисти от самата медия”.

Оригинална публикация

БНР, Преди всички | 2010-05-31 

Водещ: Началото на този интензивен диалог, който очаква медиите да кажаат дали върху тях се оказва натиск бяха промените в заона з арадиото и телевизията. Те бяха приети с доста спорове, първо от парламента, президента наложи вето, твърди се, че след като се върнат в парламента, ако бъдат прегласувани отново ще има работа за конституционния съд. Президента изрази притесненията си от съкращаването на регулаторния орган и с намаляване на представителите на неговата квота, разбира се и на тази на парламента. Сега ще говорим по темата с двама представители на медийната комисия, с председателя на парламентарната Комисия по култура, гражданско общество и медии Даниела Петрова. Здравейте, г-жо Петрова.
Даниела Петрова: Здравейте.
Водещ: И с Петър Курумбашев, който е член на комисията, който надявам се ще може да има мнение по тази тема и като човек, котйо разбира много пряко от журналистика. Добро утро, г-н Курумбашев.
Петър Курумбашев: Добро утро.
Водещ: Да кажа, че в писмото, което премиера изпрати до главните редактори на медиите има и въпрос, който се отнася до това, което вие като законодатели правите. Дали началниците на медиите тълкуват решението за намаляването на броя на членовете на регулаторните органи, в частност СЕМ и КРС, като ограничаване на независимостта на българските медии и влиянието върху редакционната политика в интерес на правителството. Не цитирах в печата, но почти всички , които са се изказали по темата са категорични, че броя на членовете на СЕМ и на КРС не е право пропорционално на работата, която те вършат. По-скоро началниците на медиите имат възражения срещу същността на тези органи – СЕМ и КРС. Г-жо Петрова, вие вече имахте повод да отговорит ена президента Първанов, има ли обаче възможност да се преосмисли ветото да се използва като възможност още веднъж да помислите полезно ли е за медиите това, което се случва в медийния закон.
Даниела Петрова: Разбира се, винаги може да се коментира, да се преосмислят позиции. Но в случая не виждам никаква драма, тъй като с намаляване на броя на определен регулаторен орган, тук не се използва всяване на страх, не се използва всъщност опита да се пречи на медиите да работят. И нещо повече, изпълнява се една хоризонтална мярка, за която е взето решение не само по отношение на СЕМ и на КРС, а и на други регулаторни органи, комисии, които също състава им се намалява. Там не се оказва натиск, там не се пречи на работата. Така че ми се струва, че има едностранно тълкуване. Но като че ли е някаква лична обида.
Водещ: Каква точно според вас е тази лична обида?
Даниела Петрова: Ами може би начина на преценка за вземане на решения за намаляване на квотата от стрна на президента.
Водещ: Г-н Курумбашев, и вие ли виждате личен елемент в това вето?
Петър Курумбашев: Не, аз не бих тръгнал с това да има нещо лично към президента. Ние се занимаваме с политика и трябва да провеждаме различни политики, а не някой за някой, че е откраднал играчките. В случая става дума за едно много неприятно внушение, което се случва с прекратяването на мандатите на хората, наистина на всички регулаторни органи, не само в СЕМ и КРС, смисъла на мандатността е смисъла н а това да не се (?) с власт, никога до сега, нито едно до сега мнозинство не си е позволявало предсрочно да прекратява мандатите в различни регулаторни органи и именно за това те се водят независими органи. Иначе просто членовете на мандатните органи щяха да бъдат сменяни заедно с правителството. Просто сменя се правителството, избират се нови министри, не чакаш никакви мандати, сменяш всичките 9 т.нар. независими комисии и това внушение е към тези, които са членове на тези регулаторни органи и съответно и тези, които тези регулаторни органи назначават. Сега махаме вашите началници, скоро можем да махнем и вас.
Водещ: Добре, но г-н Курумбашев, медиите не виждат проблем специално по отношение на СЕМ и КРС. Сега като казвам медиите и аз няма като Бойко Борисов да смятам, че един човек може да говори от името на медиите, но поне в отговорите не се прави причинно0следствена връзка между работата на медиите и броя на членовете на СЕМ например.
Петър Курумбашев: Не, в случая става дума за това, че те се използват, за да се подменят и определени хора не само в тези органи, но и в другите органи, тъй като няма и единнност в смяната. Например на някои места членовете се променят ччрез жребиЙ, на някои места се премахват последните хора, които са назначени, това е случая с КРС. Изобщо навсякъде се сменят по различен начин хората просто само и само да си отидат определени хора. Така че тук за медиите, ако искате да го водим разговора малко по-…
Водещ: Да, ще го разширим задлжително…
Петър Курумбашев: Да, да го разширим малко разговора и то разговора е за това, че аз знам за определени схеми, които съществуват в медиите от много години, за което имат заслуги и много предишни управляващи. Но това, което виждам е, че г-н Борисов няма никакво желанеи да промени схемите в тези медии. Той просот иска да промени хората в тези схеми и творчески да ги развие. И тук не става дума само за БНТ и БНР, а става дума, знаете, преди дни стана дума и за една друга дискусия за други медии. Така че по този начин просто медиите да бъдат офанзивно насочени в определена посока. Моето впечатление е, че за тези 20 години никога не е било оказван толкова голям натиск върху медиите, колкото в момента. И в момента г-н Борисов много цинично отправя въпрос, аз съм казвал и (?), че го е казвал, и то огромен, и то не от сега. Той е от времето, когато беше главен секретар, до времето, когато беше кмет на София, а включително и в момента вече ползвайки инструментите на държавата.
Водещ: По какъв начин според вас се оказва този натиск, чрез присъствието му в ефира и на страниците? Чрез началниците?
Петър Курумбашев: По всякакъв възможен начин, включително и чрез директен контакт с журналистите. Нали имаше една любима тема, дето беше коментирана, примерно пращал ли е SMS-и на определени журналисти или на главни редактори или т.н. Просто ежедневие.
Водещ: Г-жо Петрова, вие какво виждате полезно в писмото, което премиера Борисов изпрати до шефовете на медиите? Понеже не очакваме те да кажат – да, върху нас се оказва натиск. Някак си и това се потвърждава от реакциите. Какво за вас като човек, който трябва да има отношение към медиите е важно в този диалог?
Даниела Петрова: В този диалог действително е важно дискусията, която отново тръгва да се изговори, да се напише това, да се изкажат проблемите, ако има такива те да бъдат решавани. Защото аз считам, че това, което се твърди, че в момента се оказва натиск върху медиите е просто лъжа. Считам,ч е с поведението си, с контактите си с медиите, който е почти ежедневен, не съм забелязала и най-малко притеснения и оплаквания в този смисъл. Това са моите лични преки впечатления.
Водещ: Сега разбира се в тези 20 години, за които говори г-н Курумбашев, никога не стана неактуална темата, че журналистиката върви след победителите, обаче вие не виждате ли нещо притеснително в това, че премиера присъства минимум по 3 пъти в една емисия, с по няколко снимки в един вестник. Тоест смятате ли, че това е отговор на активността на правителството или има нещо друго?
Даниела Петрова: Може да се тълкува по различен начин отразяването. Но считам, че след като има събитие и след като това е преценката, след като участва активно, естествено че активно ще бъдат отразявани събитията. Така че дали ще бъде със снимка или с материал, това е въпрос на преценка на главния редактор, респективно на участниците в медийния процес. И не смятам, че това е притеснителното.
Водещ: А кое е притеснителното?
Даниела Петрова: Притеснителното е пряката свършена работа. След като има интерес към медиите, след като получава одобрението на гражданите, значи действията са правилни, те са коректни, медията също е коректно отразила, след като и тя се купува и се чете или съответно се ползва.
Водещ: Добре, но вие смятате ли, че има полза от въпрос като този, който зададе министър-председателя – кажете оказвам ли ви натиск. Смятате ли, че има главен редактор или генерален директор, който ще каже – да, оказваш ми натиск.
Даниела Петрова: Въпроса не е точно така пряко зададен. Въпроса е малко по-индиректно зададен. По отношение на (?) или решение на българското правителство, с което се ограничават правата на медиите или съответно дали могат свободно те да бъдат финансирани, развивани, разпространявани в този смисъл е зададен въпроса. Тоест в този въпрос се съдържат няколко въпроса и действително не считам, че трябва да се получи еднознчен отговор.
Водещ: Ами той се получи за съжаление вече и всъщност всички в един глас казват, че такъв натиск няма. Между другото г-н Курумбашев, вие казвате, че такъв натиск не е имало никога,но колеги си припомнят за времето на Жан Виденов и на Иван Костов, така че дали са сравними тези натиски, за които се припомня?
Петър Курумбашев: Ами вижте, аз съм участвал даже и в подписката, когато уволниха водещи журналисти от националното радио, което между другото винаги е бил По-сериозна крепост на независимостта на словото, примерно националната телевизия, аз съм участвал в нея през 1996г., дори по време на еднопартийните управления на Виденов и на Костов не е било такова чудо. В един вестник да излезе пет пъти снимката на премиера на пет различни страници, просто този резултат не го е постигнал нито Виденов, нито Костов, нито някои премиери преди или след него. И даже си мисля, че в случая тези медии, които така услужливо отразяват премиера, му п равят и много лоша услуга, защото всъщност проблема, който са имали всички управляващи е, че по някой път с прикриването на ситуацията или със замазването на положението и с услужливото показване на нещата всъщност са започнали да вярват наистина на огледалото и всъщност не са чували това, което никой не трябва да чуе, тъй като една критична медия въсщност прави и услуга на правителството и го държи в ситуация то да може да оценява по-реално нещата. Така че наистина това е моето впечатлние и по отношение на конкретни медии, които … вижте, има медии, които не пускат по един критичен ред за правителството. Да приемем, че работят блестящо, но имат 5% грешки. Има медии, които не пускат по 1 ред критика за правителството.
Водещ: Е, така беше…
Петър Курумбашев: Никой не казва – свирете мача 50 на 50. Ама поне да го свирят 70 на 30, да се каже.
Водещ: Сега все пак сме още първата година на мандата на това правителство и сигурно ако прегледаме вестниците и прослушаме предаванията от първата година и на мандата на Тройната коалиция, вероятно може би ще видим също една такава, как да кажа, едностранна любов. Готов ли сте да си признаете, че това е проблем на политиците изобщо?
Петър Курумбашев: Аз съм готов да си го призная, че е проблем изобщо на обществото. То е същия проблем…
Водещ: Да, той е и на медиите, между другото.
Петър Курумбашев: Разбира се, че е проблем и на медиите, тъй като това е една свобода, която човек ако иска да си я извоюва, може да се бори за нея. Иначе може да я кара с прочутата българска поговорка – преклонена глава, сабя не я сече. Иначе представете си ситуация пък, която е… един министър вика шефа на предприятие, което му е подчинено, или което не му е подчинено, да речем, че е частно, но пък доста добре зависи от някакви държавни поръчки. И му казва – извинявай, аз меся ли ти се в работата, праща му едно писмо. Той какво да му напише? Цинизъм е да се праща такова писмо. Просто цинично. Естествено, че ще му върне отговора, който той иска да чуе.
Водещ: Г-жо Петрова, няма ли да е по-добре наистина и за ГЕРБ ако чува и различни критични мнения и те да не са само на опозицията, но и на други неангажирани политически институции, каквито биха могли да бъдат медиИте. Не говоря за тенденциозна критичност, говоря за здравословна, за каквато спомена г-н Крумбашев.
Даниела Петрова: Аз смятам, че правителството на ГЕРБ изключително чувствително се вслушва в мнението на обществото, на журналистите и винаги е отворено да променя своите позиции. Действително в ситуацията, в която се работи и в която така динамичном се променят нещата има и действително признаване на грешки, има и корекция и на поведение и на текстове. По-добре е човек вместо да си затвори очите и да излъже, той съответно да признае допусната грешка и бързо да я оправи, от колкото да натрупва негативи и съответно да не признава. Тук не става въпрос за признаване на грешки ежедневно. Тук става въпрос действително за поведение, което смятам, че новото правителство, макар и със своята така кратка работа в период на 9 месеца, се е стремяло да бъде адаптивно, да отговаря на очакванията. И за това не смятам, че в случая тази дискусия тръгва в една друга посока. Посока, в която се показва, че има воля да се постигне целта. Това, което е обещано да се постигне, и предизборните обещания, програмата на правителството. Ще се работи в по-трудна ситуация и финансова, в ситуация на криза, в ситуация на неизпълнени решения и обещания – това е факт в цялото общество.
Водещ: Всъщност това не е ли проблема, че коментирайки това, което ГЕРБ не може да направи, вие веднага препращате там, на където препраща и Бойко Борисов непрекъснато – към миналото правителство. Кажете тогава това, което зависи от вас. Вие как ще мотивирате тази голяма мега промяна в медиите, която обмисляте чрез този закон за радиото и телевизията, който ще обедини СЕМ, КРС, БНР, БНТ, ще въведе етични правила за частните медии. Тоест всичко ще бъде регламентирано в този един закон. Има ли такава идея, тя политическа ли е, подхвърлено мнение на председателя на СЕМ, който е избран и предложен от ГЕРБ ли е?
Даниела Петрова: Аз считам, че с един закон не може да се регулира всичко, защото закона дава определените правила за рамката. В момента се работи върху нов закон за радиото и телевизията, това са медии, които съответно следва да бъдат регулирани съобразно новите правила и съобразно новата цел, която е в момента, задачата цифровизация. По отношение на печатните медии въпроса е изяснен. Там се подготвят текстове, които ще бъдат в закона за депозиране на печатни произведения и (?) печатни произведения и други, където са подготвени и разписани текстове по отношение на прозрачността на медиите, на собствеността.
Водещ: Това е политическото решение или това са идеи, защото г-н Лозанов чухме нещо различно. Че всичко това, което вие сега описвате трябва да бъде събрано в един мега медиен закон.
Даниела Петрова: Не е обсъждано. Това е позиция на г-н Лозанов, която може би е (?) в началото на дискусията, но не могат печатни, електронни и радио и телевизия, всички медии да бъдат регулирани по един и същи начин. Нещо повече, печата съотвтно е налице по отношение на него едни добре развити процеси на саморегулация. И смятам, че пътя към саморегулация и корегулация не е чрез законови мерки, и то еднотипни, за конкретните медии.
Водещ: Това, което казвате вие за голям закон за радио и телевизия, промени в закон друг, свързан с печатните издания. Това политическо решение на ГЕРБ ли е или отново да кажем на група депутати. Нека да изясним това. Има ли политическо решение?
Даниела Петрова: Политическо решение и това, което е във видео отчета, във видео материала, представен на парламента е, че ще се работи върху цялостен нов закон за радиото и телевизията.
Водещ: Обединява ли той двете медии в обща шапка?
Даниела Петрова: Не, на този етап не. До нас, като законодател, не е достигнал от работната група такова предложение.
Водещ: А СЕМ и КРС?
Даниела Петрова: Но може би в процеса на работа и на тази дискусия да се направи такава преценка. За обединяване на СЕМ и на КРС също считам, че преди да се постигнат определени резултати в процеса на цифровизаия е трудно те да бъдат обединени, защото те трябва да изпълняват възложените им функции към момента, тъй като ситуацията сега е една, избора на модела дали да бъдат обединени в един или съответно да продължат функционирането си като два самостоятелни органа и е въпрос на преценка.
Водещ: Да, защото за втори път казахте въпрос на преценка, тъй като искам да чуем и г-н Курумбашев, какво значи въпрос на преценка? На някакъв анлиз, на финансова преценка, на проучване? Г-жо Петрова, вас Питам първо. Преценка, що е то преценка?
Даниела Петрова: Преценката трябва да се направи съобразно обема от работа, който ще се върши и поставените задачи. Действително може да се проведе дискусията, но ние трябва да се съобразим с определени финанси и с поставените задачи, които следва да изпълняват органите.
Водещ: Г-н Курумбашев, да чуем вашето мнение накрая. Аз честно казано до колкото разбирам от г-ж аПетрова всякакви изказвания на тема обединяване на радиото и телевизията, обединяване на КРС и СЕМ, регулация на печатните медии звучат като някакви лични мнения. И няма ясно политическо решение, всичко ще се преценява в движение. Изобщо има ли нужда от такова?
Петър Курумбашев: Ами по принцип това е стандартната ситуация в ГЕРБ, така че не е нещо, което би трябвало да ви изненада. Иначе по отношение на обединяване на КРС и СЕМ, трябва да ви кажа, че тази практика не е приета в Европа, много малко европейски държави имат сливане на тези два органа и тези дори, които при тях има сливане, се чудят как да ги разделят. Така че очевидно е по-добре, те се занимават с различни сегменти и е по-добре да бъдат отделни органи. Може би има някои части например, по отношение на цифровизацията, където има припокриване, но това не пречи просто да има два отделни органа, тъй като така или иначе техните задачи са съвсем различни. Изобщо ние първо трябва да решаваме въпроса за функционалността, какво искаме да постигнем като крайна цел и след това вече да видим с какви регулатори да се постигне.
Водещ: Може би тази преценка…
Петър Курумбашев: Това, че първо бяха тръгнали да сменят всичките членове на СЕМ и КРС, те го бяха измислили просто да ги слеят, за да може да сменят всички членове на КРС и СЕМ, както се казва, с един куршум – два заека. В тази посока бих ги посъветвал ако искат много да слеят деветте регулаторни органа в България, включително КРС и СЕМ да ги слеят с ДКЕВР, да речем, така че той ще определя цената и на тока и на водата и ще дава и лицензи за телевизии..
Водещ: Е може да се осъществи такса Електромер, която беше заложена някъде някога за финансиране на радио и телевизия.
Петър Курумбашев: Ами пак е въпрос на разговор с обществото. Това е решението в Англия, кдъето например така се финансира BBC и то е станало точно с повод налагане на един министър-председател, който е казал – на вас ви даваме бюджет, така че да излъчвате това, което ние искаме, много интересен разговор между другото от преди десетки години в Англия. И тогава се е решило в обществото, че общестовот е по-добре директно да финансира медията, за да може да има независима медия. А тук вече идва нашия въпрос. Нашето общество иска ли да има наистина независима медия.
Водещ: Благодаря ви за този коментар. Всъщност може би това, което каза г-жа Петрова, че ще се преценява после какъв да бъде пътя може би трябва да бъде обърнато. После трябва да е в началото. Но ние ще следим тази дискусия, още повече със сигурност днес ще продължат коментарите и обясненията по повод писмото, което изпрати премиера Борисов до ръководството на медиите. Даниела Петрова, председател на комисията по култура, гражданско общество и медии, Петър Курумбашев, член на комисията, Даниела Петрова от ГЕРБ, Петър Курумбашев от КБ с техните гледни точки за състоянието на медиите, отговорите и въпросите, които им се задават. 

www.mediapool.bg | Петя ЙОРДАНОВА | 2010-05-31

Някои дори искат разпускането на СЕМ и КРС

В безпрецедентна по рода си акция медийни шефове и главни редактори един по един обявяват официално, че правителството не оказва натиск върху ръководените от тях медии. Те отговорят на министър-председателя Бойко Борисов, който им разпрати официални писма, с които поиска отговор имало ли е или има вмешателство в редакционната им политика от страна на властта. Повод за писмото на Борисов, изпратено чрез началника на кабинета му Румяна Бъчварова, пък бе изказване на президента Георги Първанов от събота, в което той твърди, че от страна на правителството се осъществява "последователна кампания за натиск върху медиите“."Никога по никакъв повод върху мен като ръководител на БНР не е оказван натиск, нито от името, нито чрез представител на българското правителство. По никакъв начин БНР не е било ограничавано в правото си на финансиране, развитие и разпространение“, се казва в позицията на генералния директор на БНР Валерий Тодоров, който миналата седмица бе преизбран на поста.
"Въпросът за намаляването на членовете на СЕМ и на КРС е по-скоро въпрос за качеството на състава и експертния му потенциал. За съжаление, понякога медиите оказват натиск върху властта, което също не е добра практика, освен ако не е продиктуван от обществения интерес“, пише още Тодоров до премиера Борисов.
Главният редактор "Новини и актуални предавания" в бТВ Люба Ризова заяви: "Зрителите имат нужда от този отговор, който ние всъщност даваме постоянно и ежедневно. Дали властта оказва натиск на медиите, зрителите ни отговарят всеки ден, като ни гледат. Ние виждаме колко стотици хиляди зрители са ни гледали – дали се увеличават, дали се намаляват. Това е нашият отговор и това е нашият натиск – зрителският.
А що се отнася до това кой, на кого оказва натиск – премиерът, на виенската среща на медиите, призова медиите да не привличат държавата като страна в техни спорове. Сега ние пък приканваме политиците да не ни призовават като страна в техни спорове."
Силва Зурлева, член на борда на директорите на Нова тв, заявява, че телевизията "има независима редакционна политика”.
"През годините всички политици винаги са имали желание да влияят върху нея, но това не е било възможно и не е възможно по ред причини. На първо място, ние сме професионалисти. Натиск и желание да бъдем уплашени е имало по различни журналистически разследвания, но той е идвал от засегнатите групировки и мафиотските структури. Ние никога не сме били арбитър в политическите борби”, се казва още в позицията й.
"Що се отнася до Съвета за електронни медии, намаляването на членовете му не променя квотния принцип и съотношенията в него. Друг е въпросът, че отдавна трябваше да се създаде конвергентен орган, т.е. СЕМ и Комисията за регулиране на съобщенията да се слеят в едно. Регулацията няма да стане по-качествена, ако се упражнява от повече хора. Това е безсмислено”.
Генералният директор на държавната БНТ Уляна Пръмова също декларира, че "не ми е оказван натиск нито от настоящото, нито от предишни правителства”.
"Винаги може да има някой недоволен или сърдит от нещо, но никога не съм получавала обаждания, които да са ме принуждавали да направя нещо против волята си или да променя свое решение”.
"По своя статут БТА е независима национална медия, ръководена преди всичко от основните правила на агенционната журналистика – точност, безпристрастност, равнопоставеност и бързина. Уважавайки тези принципи, нито сегашното, нито друго българско правителство през последните години под никаква форма не е оказвало натиск върху съдържанието, обема и облика на новинарските ни емисии. Като всяка друга държавна медия, и БТА е принудена да запази качеството и обема на своята продукция в условията на криза”, се казва в позицията на директора на агенцията Максим Минчев.
"В крайна сметка ние гледаме на това освен като на трудност, която трябва да преодолеем и като на част от конкуренцията между медиите, при която при равни условия успява по-добрият”.
"Мога да заявя, че по време на управлението на последните три правителства, оглавявани от г-н Симеон Сакскобургготски, г-н Сергей Станишев и г-н Бойко Борисов, никога и по никакъв повод представител на която и да е от властите не си е позволявал да упражнява какъвто и да било натиск върху ръководството на вестника при определянето на неговата редакционна политика – както по отношение на информациите, така и на коментарите и анализите“, твърди от своя страна главният редактор на в. "Труд“ Тошо Тошев.
Той обаче не "желае де си спомня“ за правителствата на Жан Виденов и Иван Костов.
"И тъй като писмото на г-жа Бъчварова е адресирано до мен и като председател на Съюза на издателите в България, организация, в която са представени над 90 печатни издания, мога да заявя, че досега нито един издател или главен редактор не е повдигал въпрос, свързан с поставените проблеми“, казва Тошев.
Относно редуцирането на състава на СЕМ, което е също поставено като проблем в писмото на премиера, Тошев смята, че "след като се запазва съотношението между квотите на президента и парламента, това едва ли може да промени нещо съществено в работата на този орган. Или да окаже влияние върху работата на електронните медии“.
Главният редактор на в. "24 часа“ Венелина Гочева в отговора си отправя 2 съвета към българските политици. "Да не се опитват да измерват медийната независимост по техни собствени критерии и да не използват медиите за рефер в битките си“.
"Няма и правителство в последните 10 г., което да е пробвало явен натиск върху мен като главен редактор. Появявали са се опити за ухажване, но те по правило са в първите 100 дни от живота на всеки кабинет, след което отношенията медии – власт си идват на мястото.
Правителството на Борисов е първото, което променя посоката на своите решения според първите страници на вестниците. И не намирам подобно поведение за погрешно, защото това е начинът да се видиш в огледалото на общественото мнение. С една дума – днес е по-лесно медиите да оказват натиск върху властта, а не обратното“, твърди Гочева.
Според нея "само кризата може да упражни натиск върху по-малките български медии. Те ще останат точно толкова независими, колкото са сега, ако СЕМ и КРС бъдат закрити“.
По думите й двата органа са "излишни структури, в които се работи по лобистки и корупционни схеми. Далеч по-чисти и по-ценни за колегията са етичните комисии в печатните и електронните медии“.
"Една медия може да бъде манипулирана, ако се знае, че тя поддава на натиск. В последните години “Стандарт” накара управляващите да имат респект към вестника, а не обратното“. Такова е мнението на главния редактор на вестника Славка Бозукова. Според нея "позицията на “Стандарт” е да посочва грешките на властта, да подлага на дебат спорните тези и да подкрепя разумните ходове”. "Затова реагирахме остро срещу идеята за увеличаване на ДДС в разгара на кризата и не спираме да призоваваме кабинета да побърза с трудните реформи. Подкрепихме разчистването на авгиевите обори, оставени от предишното управление, защото това е очакването на цялото общество”, казва Бозукова.
Тя твърди, че при предишното правителство, оглавявано от Сергей Станишев (БСП), "безспорно имаше опити да се скрият тревожните сигнали от Европа и първите симптоми на задаващата се криза. Често това се оправдаваше с призиви за национално отговорна позиция на медиите“.
И тя смята, че намаляването на състава на СЕМ от 9 на 5 души, което все още не е влязло в сила, тъй като президентът наложи вето върху поправките в медийния закон, "изглежда нормален по време на криза. След като всички ведомства режат щатове и съкращават разходи, странно би било това да не се случи и в този регулаторен орган“.
Главният редактор на "Капитал“ Галя Прокопиева също отрича за какъвто и да е натиск върху медийната му политика. "Няма случаи, в които представители на кабинета да са оказвали натиск за съдържанието на “Капитал”. Нито могат да се посочат решения на правителството, които да ограничават медиите“, посочва Прокопиева в отговора си.
Според нея обаче с това не се изчерпва ролята на държавата да гарантира среда за развитие на свободни медии.
"Те са свободни, когато са финансово независими. Единственото, което държавата трябва да прави в тази връзка, е да осигури честен пазар и ефективно правораздаване. Истината е, че в момента медийният пазар е под стрес и силно изкривен, което уврежда качеството на журналистиката. Това е резултат, ако не на конкретни действия, то на конкретни бездействия на държавните институции“, казва още Прокопиева.
По думите й "регулаторите, данъчните органи би трябвало да гарантират, че всички участници играят по еднакви правила и със средства, чийто произход е пазарен и легален”. "Фактът, че “Нова българска медийна група” успя да концентрира голяма част от пазара на печатни произведения, с подкрепата на банка, която ползва предимства от това, че обслужва половината от парите на държавните предприятия, е притеснителен“, казва главният редактор на "Капитал”.
"Това е косвена подкрепа от държавата, която изкривява пазара и заразява журналистиката. Въпросът не е правителството да арбитрира между една или друга медийна група, а да гарантира неутралност на средата. Чест прави на премиера Борисов, че прояви готовност този разговор да се води публично“, заключава Прокопиева.
"Всеки конфликт между премиер и президент, независимо кой го предизвиква, е разхищение на публична енергия, която не произвежда ток за никого. По отношение на медиите ще цитирам текст, познат и на двамата спорещи, според който “Свободата е осъзната необходимост”, смята Любен Дилов-син, председател на редакционния съвет на в. “Новинар”.

Оригинална публикация