TVBulgaria I 31.07.2011

TVBulgaria I 31.07.2011
в. Капитал | Весислава АНТОНОВА | 30.07.2011
Една от най-строго пазените тайни в бизнеса е цената, на която се произвежда един медиен продукт. Аргументът на телевизиите е, че подобна информация представлява търговска тайна. Въпреки това на малък пазар като българския няма тотално непробиваеми тайни.
Бюджетът на един тв сериал се прави от телевизията на сезон. Освен общия бюджет на проекта екипът прави и груба разбивка на епизоди, като всеки от тях може да е по-скъп или по-евтин. Понякога сценаристите променят сценария в зависимост от бюджета. Има епизоди с по-малко артисти, по-малко локации за снимки и специални ефекти и т.н.
Цената на епизод включва целия творчески и технически ресурс, постпродукция, монтаж – от написването на сценария до предаването на готовия епизод. Телевизията дава т.нар. твърд бюджет, всички липси се допълват от продуктово позициониране, реклами, бартери. Това се договаря от търговския отдел на телевизията, която е продуцент на филма. Изпълнителният продуцент – компанията, наета да реализира сериала, няма право да продава рекламно време.
Бюджетът се оформя освен на базата на договорено продуктово позициониране и на продажбата на различни видове рекламни пакети, както и намирането на спонсори и др. Обикновено той се актуализира непрекъснато в рамките на сезона и могат да възникнат непредвидени разходи. Екипите трябва да са готови да реагират в подобни ситуации. Най-важно е да бъде формирана първоначална инвестиция, която дадената медия сама определя за създаването на филма. В този смисъл е много трудно да се уточни колко точно струва един епизод. Телевизиите не обичат да говорят за направените в сериалите финансови инвестиции, но на пазара се коментира, че създаването на един епизод струва от 20 до 180 хил. лв.
Източници на "Капитал", които не пожелаха да бъдат цитирани, смятат, че един епизод на "Забранена любов" (по "Нова тв") струва средно между 22 и 30 хил. лв. Цялата инвестиция на телевизията в сериала обаче възлиза на 6 млн. лв. и това е най-скъпият проект на медията. Между 50 хил. и 90 хил. лв. струва един епизод на "Стъклен дом" (по bTV). Твърдият бюджет на телевизията за първия сезон на сериала е близо 2 млн. лв. Най-скъпо излиза снимането на "Под прикритие" – средно по 180 хил. лв. на епизод, а общата инвестиция на БНТ в първия сезон е близо 3 млн. лв.
Стр. 34
в. Монитор | Лияна ПАНДЕЛИЕВА | 30.07.2011
Добрият журналист е като ястреб – гледа, вниква и запечатва в кадър
Визитка: Роден през 1946 г. в Балтимор
Завършил журналистика и психология в университета "Браун"
От 30 години е фотожурналист
Работил е в"Нюзуик", "Таймс", "Ню Йорк таймс"," Индипендънт", "Санкт Петербург таймс" "Ролинг Стоун"и др.
Работил е по проекти в Малайзия, Тайланд, Индия, Бангладеш, Египет
Автор е на най-продавания учебник по фотожурналистика в света от 1980 г. насам.
Професор е по фотожурналистика в Щатския университет в Сан Франциско
- Проф. Кобре, за първи път сте в България по покана на фондация “БГ пресфото". На какво ще учите българските фотожурналисти?
- Не мисля, че ще ги уча, а ще предам част от опита си, ще отговоря на техните въпроси, ще обсъдим конкретни работни ситуации, ще поговорим за методиката един момент да бъде пресъздаден като въздействащ кадър или как най-удачно да бъде съсипан. Това, което съм чувал, е, че българската фотожурналистика е с дългогодишна история, и като преподавател нямам търпение да се запозная с вашата школа.
- Какво отличава големия фоторепортер?
- Във фотожурналистиката често ние се парашутираме в средата на някаква ситуация, която на пръв поглед е много хаотична. И фотожурналистът трябва да познае кои са ключовите елементи и да ги събере по необходимия начин в единствен кадър. Трудността не е задължително в струпването на хора и физическо препятстване от много други обекти – тела, предмети… То е в намирането на мига, който разкрива историята. Това е разликата между фотожурналиста и аматьора. Аматьорът щрака онова, което е пред него, журналистът запечатва мига. Мисля за добрия фотожурналист като за ястреб. Той гледа, вниква, следи и изведнъж: бум! И прави тази инстинктивна, точна, единствена снимка, която е попадение.
- Какво означава фотографът да манипулира чрез обектива?
- Означава да казваш на хората какво да правят. Много често ще чуете фотографи, които казват: мръднете се наляво, ръкувайте се, поиграйте си с децата, изглеждайте разстроен, весел. Професионалният фотожурналист не създава моментите, не се договаря с участниците в своята снимка, защото не е негова работа да режисира. Ако диктувате на обекта си какво да прави, това не е негово действие, това е дребна измама, за да получите бързо някакъв кадър.
- Носителят на "Пулицър" Кевин Картър се самоуби, след като през 1993 г. засне в Судан лешояда, който чака едно детенце да умре. Той бе обвинен, че не е помогнал на детето, след като е направил снимката.
- Нека първо погледнем на ефекта, който той постигна с този кадър. Истината е, че кадърът достигна до милиони хора и все още е често публикуван. Доколкото ми е известно, той помага на детето.
- Изгонва лешояда, но не е занесъл момиченцето до лечебен център.
- Истината е, че неговата снимка разстрои повече хора, накара повече хора да помогнат и да опитат да променят ситуацията там, отколкото каквото и друго да бе опитал да направи, колкото и деца да беше нарамил. Това, което фотожурналистът прави, е да разкаже някаква история на целия свят. Снимката на Картър се оказа онова изключително събитие, което накара хората да искат да променят нещо в света и те запомниха този срамен за човечеството момент.
- Кога фоторепортерът трябва да остави на заден план професионалния си дълг и да се превърне в участник и спасител?
- Много, много рядко фотографът може да предприеме сам действие, което хората около него не биха могли да свършат. Рядкост е фотографът да е единственият човек на конкретно място. Още по-редки са случаите, когато фотографът е с умения за животоспасяване. Когато хората обаче научат кой е запаметил един разтърсващ момент, те не питат колко още човека бяха наоколо и какво направиха те, а защо фотографът не хвърли апарата и не се жертва сам. Това звучи дребнаво.
- От 1971 година насам "Пулицър" за фотожурналистика се дава за кадри, свързани с война, трагедии, смърт. Нищо хубаво в света ли не заслужава тази награда от 40 години?
- Два типа "Пулицър" се дават за фотография. Единият е за новина, другият е за репортажен кадър. Но аз се сещам за цяла серия кадри за раждането на Браян Ленкър. Но иначе сте напълно права, кадрите, които печелят, са такива, каквито ги описахте. Аз не мисля, че само страшните и скръбните неща трябва да правят фотожурналистите и фотографиите им известни, но хората не се трогват от леснодостъпните за заснемане моменти.
- Какъв е начинът тази нагласа да се промени? Мога да предположа, че тази година сред лидерите ще са кадри от Япония и от Норвегия…
- Когато започнах да правя документалния филм за Асошиейтед прес (АП), върху който работих две години, обиколих целия свят, като следвах фотографите на АП. И когато показвах пред публика избрани кадри, излезе, че ако поставиш военните снимки заедно с щастливи снимки, щастливите фотоси всеки път бяха губещи. Хората казваха, че военните кадри са много по-значими. Започнах да разделям едните и другите кадри и зрителите се успокоиха. Явно у нас самите съществува нещо, което се впечатлява повече от скръбта. Не мисля, че това ще се промени.
- Никога няма да разберем дали папараците убиха лейди Даяна. Кога фотожурналистиката се превръща във фототероризъм?
- Трябва да разделим категорично фотожурналистите от папараците. Папараците не отиват някъде, за да разкажат история, а се надяват да снимат бельото на звезда, която излиза от колата си. Въпросът опира и до самата политика на звездите да дават повече достъпност до себе си. Колкото по-достъпни и видими са, толкова по-евтина става всяка тяхна следваща снимка. Истината обаче е, че публиката си умира да гледа снимките на известните лица и сега с достъпа до интернет всеки ден се гледат милиони снимки.
- Кога фотожуналистът трябва да свали обектива и да не снима в името на морала? Темата за журналистическите граници е актуална след скандала, предизвикан от медиите на Рупърт Мърдок.
- В ситуацията на Мърдок не говорим за журналистика, а за директно нарушаване на законите. Репортерите не трябва да правят това, фотографите не трябва да следват репортерите и да заснемат моменти, данни за които са получили по незаконен начин. Но се намесва още един фактор: какво искат да научават мнозинството от читателите, от зрителите. Това, което е излязло почти извън контрол, е нахлуването в лично пространство.
Това, от което се опасявам, е вторичният трус, който ще се случи в медийния свят в резултат на закононарушенията от страна на някои агресивни медии. И този вторичен трус ще е под формата на нови ограничителни закони. Във Франция например имат кошмарен закон и той се нарича "Притежаване на собственото лице". И ако погледнете във вестниците, където са публикувани новинарски кадри, те закриват очите или лицето на всеки, който не е публична личност или политик. Това е ужасно, това е ненормално. Аз не искам законодателството да тръгне в такава посока, не искам законите в други страни да станат като тези във Франция.
- Дали апетитът на аудиторията за най-драматичните кадри принуждава фотожурналистите да влизат буквално в сърцето на боя?
- Фотожурналистите правят това от раждането на фотографията. Те са историци, редом с летописците. Те са разказвачи заедно с писателите, с журналистите. Щом хората с оръжието са някъде, а при тях са хората с перото, там е мястото и на тези с обективите. И е въпрос на разбиране със силата на визуализацията да разкажеш история, без в нея на всяка цена да се вижда най-бруталната сцена. Ако след атентат в кадъра на журналиста видите кървави следи, детска обувчица и смачкани очила, нима няма да изпитате емоция?
- Обективен ли е начинът, по който се оценяват фотографиите, носители на "Пулицър"? Какво мислите за Елцин, който танцува казачок на сцената?
- Ето отличен пример за лош избор на кадър за тази награда! Призът беше крачка назад за нивото на "Пулицър". Ако Елцин не се кривеше, не бихме погледнали тази снимка, тя дори не би била направена. Победи кадър с лицето на известен човек, а не разказваше нищо за природата на човека, за истински събития, които са оказали ефект върху човечеството. Аз не считам тази снимка за победител.
- Кое е най-страшното нещо, което сте преживявали?
- Наскоро бях в Ерусалим, където присъствах на сблъсък между израелски войници и палестински студенти. Израелската армия пусна озверели полицейски немски овчарки да атакуват. Песовете нападаха палестинците, а аз бях от тяхната страна. И като гледах връхлитащите кучетата, бях убеден, че те не ме виждат като американски фотожурналист. Тези зверове бяха по-страшни от куршумите, по-страшни от сълзотворния газ. Какво да направя? Да контраатакувам с каската си? Кучетата до едно бяха адски озъбени и настървени. Палестинците крещяха и бягаха, и аз с тях.
- А снимахте ли?
- Не, за бога! Бягах! Но палестинците започнаха да хвърлят камъни по кучетата и израелците си ги извикаха обратно, явно се страхуваха четирикраките да не пострадат. Но аз бях безумно уплашен, признавам си.
Стр. 11
Сдружение "Културни проекти" I 29.07.2011
„Тук почива един велик мъж и военачалник“, сподели проф. Барбара Пфердехирт от Roman-German Museum, Майнц
29.07.2011 г., с. Караново, Нова Загора. Днес представители на туристическия бизнес и медиите се запознаха с върнатите по оригиналните им места копия на находките в реставрираната тракийска гробница на Археологически комплекс „Източна могила”. Изключителен интерес за пореден път предизвика ритуалното погребение на аристократ и военноначалник от I в. сл. Хр., който е изгорен и положен заедно с бойното си снаряжение, и уникални съдове от бронз, ценни метали и стъкло.
На събитието присъстваха Веселин Игнатов, археолог, Силвия Борисова, артреставратор, Евгени Димитров, председател на Сдружение „Културни проекти“, Людмил Каравасилев Мениджър „Връзки с обществеността и спонсорство”, ОББ, проф. Барбара Пфердехирт и Маркус Шолц, Roman-German Museum, Майнц, Федерална република Германия, кмета на с. Караново Деньо Денев и Маргарит Тодоров зам.-кмет на Община Нова Загора.
„Разкопките в Източна могила с. Караново са първата стъпка, в която туристите могат да се потопят в магията на археологията, като отблизо наблюдават работата на експертния екип“, сподели Людмил Каравасилев, представител на генералния спонсор ОББ. Според него съвместната работа между Община Нова Загора, музея и бизнеса е уникално партньорство, което може да бъде пример за успешна работа.
Проф. Барбара Пфердехирт отбеляза, че в днешния ден не само представяме този изключетелен теренен музей, но и почитаме паметта на един неизвестен, но със сигурност велик мъж. Нейният колега от Roman-German Museum, Майнц, Маркус Шолц допълни, че възходът и успешната експанзия на Римската империя се дължат точно на такива добри военноначалници, като човекът, който почива в тази могила.
Двамата европейски учени оцениха изключително високо работата на археолозите и експонирането на комплекса за посетители. Те отговорно заявиха, че нивото на работата на обекта е по най-добрите световни стандарти.
Общият брой на находките е 72, като точни техни копия са разположени на местата, където са открити. Копията са ювелирна изработка на реставраторката Силвия Борисова, чиито авторски работи има изложени и Британския музей от 10 години насам.
Една от най-интересните и важни находки на Източната могила е тракийската колесница четириколка, с впряг от два коня и куче, открита през есента на 2008 година. Колата се отличава с големия размер на колелата – диаметър 1, 20 м. Запазените следи от дърво дават представа за нейната конструкция и общ изглед. Впечатляваща е декорацията от бронзови апликации на коша на колата. Още по богато са украсени ярема и сбруите на конете.
От средата на 2009 година ОББ, съвместно със Сдружение „Културни проекти”, подкрепя работата на археолозите от Исторически музей Нова Загора при разкопките на Източната могила. С финансовата подкрепа на ОББ стана възможно откриването на уникалната зидана гробница на тракийския аристократ, както и консервацията и реставрацията на находките в нея. ОББ финансира и изграждането на заслон над откритите колесница и гробница. До момента банката е отделила повече от 100 000 лева за това сътрудничество. Значима е и подкрепата на Министерство на културата, осигурило 20 000 лева за първоначалната теренна консервация и реставрация на находките.
Посетителите на Източната могила могат да видят оригиналната тракийска колесница и точно копие на бронзовите апликации, които са разположени на мястото на откритието.
Археологическите открития в Източната могила са в изключителна близост до главния път към Южното Черноморие и се очаква да привлекат много български и чуждестранни туристи.
Людмил Каравасилев,
Мениджър „Връзки с обществеността
и спонсорство”
ОББ
За допълнителна информация:
Стоян А. Стоянов
ПР Консултант
Сдружение „Културни проекти“
Тел.: 088 888 98 11
E-mail: info@culturalprojects.org
Web: www.culturalprojects.org
в. 24 часа | 28.07.2011
Милен Цветков влиза в софийски басейн и под водата ще се опита да води част от последното си предаване за този сезон. Така "Часът на Милен Цветков" ще бъде закрит с голямо водно парти в 17 ч от басейн "Диана" в столичния квартал Дианабад в петък. Разбира се, че ще се излъчва на живо, тъй като по програма в този час тръгва токшоуто. Всъщност финалът ще е по-скоро концерт, на който са поканени дуетът Илиян и Боби с тяхната хитова песен "Джиджиканска", трио "Мио фио", Деян Неделчев, Андреа^ танцьорите от студио "Хайпърс", Иоанна, Искрен Пецов, Алекс Пи, Емо Анчев от "Конкурент" и Румънеца и Енчев. Освен че ще пеят и танцуват, ще бъдат приканени и да скачат във водата. Сред атракциите ще са и бабите мажоретки от великотърновската танцова формация "Усмивката", а момчета, които тренират на басейна, ще демонстрират скокове във вода. Сценаристите на предаването имат за задача да раздадат на всички водни пистолети за голямото пръскане накрая. Токшоуто излиза през август в лятна ваканция и ще се върне на екрана наесен.
Стр. 28
в. Пари | Ивана ПЕТРОВА | 28.07.2011
Комисията за защита на конкуренцията наложи санкцията заради нарушения при промоционална игра
Върховният административен съд потвърди решението на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която санкционира "Радио-компания Си.Джей" ООД и налага глоба на дружеството в размер на 42 200 лв. Самосезирането на КЗК датира от септември 2009 г. и е по повод промоционалната игра " 7-те ключа на Радио NJOY", която радиото организира.
Играта е продължила 7 седмици и обявената голяма награда е лек автомобил Citroen C-Crosser. За да се бори за колата с обявена стойност 70 хил. лв., всеки желаещ трябва да изпрати SMS.
Недобросъвестни практики
В решението на КЗК се казва, че наложената санкция е заради "недобросъвестно" поведение от страна на "Радиокомпания Си.Джей". Като подобно поведение се приема, че привличането на слушателски интерес с такава голяма награда изкривява пазара и че дружеството не е осигурило нужните документи за провеждането на хазартна игра. Без тези документи "дружеството спестява разходи и
си осигурява конкурентно предимство чрез използването на недобросъвестни търговски практики, включително приход от изпратените кратки съобщения",
заявява КЗК в становището си. Анализирането на правилата на промоцията я дефинира като хазартна. Разковничето се крие в това, че изпратеният SMS е залог
от страна на участника и се предвижда теглене на печеливш на случаен принцип. По-високата от стандартната цена на краткото съобщение (0.60 лв. с ДДС) го определя като залог. Цената и тегленето на печелившия дефинира, че играта е хазартна по смисъла на закона. В решението на КЗК става ясно, че в рамките на играта радиото е спечелило 1525.68 лв. от съобщения.
привличане на интерес
Недобросъвестното поведение на Радио NJOY се характеризира с привличане на слушатели чрез възможността да спечелят скъпа кола. По този начин вдигат своите рейтинги и освен цените за реклама вдигат и общата си привлекателност за бъдещи рекламодатели. Според Васил Димитров, изпълнителен директор на bTV radio group, което е собственик на "Радиокомпания Си.Джей", решението е неправомерно. "Доказахме, че приходите от SMS-и са нищожни. Всяка игра във всяка медия цели да провокира интерес към станцията и да вдига рейтинга", заяви той.
Според цитираните от него данни от проучване на TNS/TV Plan от март 2011 г. радиото е на първо място по рейтинг в групата 15-25 години с 24.4 пункта.
Стр. 9
www.cross-bg.net | 28.07.2011
Общественият оператор се намира в период на устойчиво развитие
София /КРОСС/ Няма съмнение, че Българското национално радио е добре работеща медия. Общественият оператор се намира в период на устойчиво развитие. Това са изводите на председателя на СЕМ доц. Георги Лозанов, след като генералният директор на БНР Валери Тодоров и УС на медията представиха пред медийния регулатор отчета за програмната, технологичната и финансовата дейност на обществената медия през последните шест месеца.
Въпреки тежката финансова ситуация, продължихме структурните, техническите и технологичните реформи и постигнахме една от големите цели – да влезем в дълбочина във всяка една от вече предприетите стъпки, каза Валери Тодоров и поясни, че успехите са свързани със структурни натрупвания, които позволяват бърза технологична реакция.
Българското национално радио затвърди и разшири своите позиции.
Информационният лидер програма „Хоризонт” стана и лидер на актуалната, обзорната и международната журналистика. С новите музикални стилове и жанрове, с откриването и налагането на нови таланти с по-дълбока проекция, програмата се превърна и в музикална институция. Сменен е профилът на аудиторията – според социологическите проучвания „Хоризонт” е търсена от все повече млади хора и слушатели с по-висока технологична нагласа. Програма „Хоризонт” вече може да се слуша и в мултимедийния портал Vodafone live безплатно за страната, предстои да бъде включена и програма „Христо Ботев”, а след това възможностите ще бъдат разширени и с Vivacom.
Новата обединена сутрешна линия на програма „Христо Ботев” „Нашият ден” е част от амбицията програмата да се превърне в културна институция, която не само открива, но и налага тенденции. Безспорен успех е предаването „Аларма пънк джаз”, успяло да привлече интереса на младежката аудитория към алтернативната музика.
Наред с традиционните събития, които се организират за представяне на имена в областта на културата и изкуството, се проведе и първият конкурс за радиопиеса.
В регионалните радиостанции на Българското национално радио беше изграден унифициран модел на работа в цифрова среда. Освен медийни лидери в регионите си, те са и културни центрове. В арт-салоните им звучат концерти, подреждат се изложби, провеждат се срещи.
По искане от страна на първото европейско радио „Еврорадио”, единствено БНР увеличи с 20 % обема на излъчвания и програми през 2011 година. Обществената медия излъчва 2195 часа повече от заложеното за 2010 година въпреки намаленото с 15 % финансиране.
Изцяло обновеният корпоративен сайт е важна стъпка към превръщането на интернет излъчванията в „медия в медията”. Продължава цифровизацията на звуковия архив и интегрирането му със системата „Далет”.
/ДН/