Интервю с Александър Христов, председател на Българското дружество по връзки с обществеността

БНТ, Денят започва | 16.05.2012

Водещ: Сега в студиото е г-н Александър Христов. Той е председател на Българското дружество по връзки с обществеността. Добро утро, г-н Христов! Поканили сме ви, тъй като днес ще се проведе поредното издание на конкурса “ПР приз”. Кого отличавате в този конкурс и за какво?
Александър Христов: Най-добрите комуникационни кампании, реализирани през изминалата година. Това са кандидатите и най-добрите от най-добрите тази вечер ще получат своите награди. Всъщност тази вечер е церемонията по награждаването. Самият конкурс със събирането на документите, с оценката на журито и т.н. започна преди около един месец. Дълъг процес, дълго журиране и наистина най-добрите комуникационни проекти, реализирани през изминалата година днес, тази вечер ще видим кои са.
Водещ: Като ви помоля да не споменавате имена на фирми, открихте ли нещо, което да изненада иновативно, в чисто професионален план в ПР-кампаниите, които правят българските компании?
Александър Христов: Това, което ме изненада, е голямото количество проекти тази година, изключително добри проекти, свързани с кампании за корпоративно-социална отговорност, което е една много важна симптоматика, тъй като показва, че все повече компаниите са ангажирани с общественозначими каузи и правят добри кампании в тази област, които в крайна сметка са полезни не само за техните инициатори, а за обществото като цяло. Всъщност категориите, които събират най-много заявки тази година, са именно тези, свързаните със социално-значими проекти.
Водещ: Това не е ли малко странно и лицемерно в условия на криза, когато малките едвам оцеляват, а големите имат проблеми със съществуването си, компаниите да насочват финансов ресурс именно към такъв сорт проекти, който не им носи никаква реална, директна печалба, директна полза?
Александър Христов: Вероятно точно заради това, вероятно точно заради кризата и заради последиците от нея, компаниите все повече осъзнават необходимостта от подкрепа на тези, които имат нужда от средства, имат нужда от подкрепа. Така че, бих казал, точно обратното.
Водещ: Добре. Да ни дадете още малко подробности. Какво е настоящото състояние на вашия бранш в България? Вече споменахме, че има много сериозна, осезаема икономическа и финансова криза и в света. Много голяма част от фирмите във вашия бранш са клонове на големи чуждестранни компании.
Александър Христов: Да, това е така. Част от ПР-агенциите, които работят на пазара, са клонове на големи чуждестранни агенции. Има много добри български агенции, които действат на пазара. Има професионални компании, които са с български капитали, които реализират наистина много качествени проекти. Има и такива, които са представителства на чужди компании. Не се наемам да твърдя, че едните са по-добри в ПР-дейностите от другите. Основно това зависи от професионализма на хората, които работят тази работа вътре в самата компания.
Водещ: Виждам, че една от дискусиите, която ще се проведе по време на събитието, което организирате, е „ПР в медийния пейзаж”. От личен опит аз мога да ви кажа, че много често пиарите и журналистите се намират в директен сблъсък и се възприемат едва ли не като конкуренти. Вие се опитвате да ни продадете определена новина или определена информация, която ние не желаем да излъчим и същевременно, когато ние имаме нужда от пиарите, обикновено се скриват. Вдига ли се усещането в българските пиари, честно казано, ще ви споделя, че впечатленията в ситуация, в кризисна ситуация, в някаква много тежко положение, пиарът обикновено не си вдига телефона. Променя ли се това отношение към журналистите във вашия бранш?
Александър Христов: Ако в кризисна ситуация един пиарът не си вдига телефона, това е лош пиар, и повярвайте ми, ние в бранша имаме достатъчно механизми да изведем това на преден план, да посочим хората, които не действат достатъчно професионално във всяка една ситуация, както по отношение на медиите, така и по отношение на компаниите, клиентите, за които работят. Да, разбира се, се променя. Аз лично съм в процесите на професионализация на ПР-дейността в България от сравнително доста време, да кажем, 7-8 г. и определено мога да твърдя, че това се променя. И ако използваме вашия конкретен пример, ако преди 7-8 г. е имало много случаи на неадекватна реакция на ПР-специалисти, по отношение на искане на медиите, сега определено мога да твърдя, че те са по-малко. Но да, казвам ви, ние наистина имаме механизми вътре в бранша, с които подобни прояви на непрофесионализъм, това, което споменахте вие е частен случай. Има много по-различни, има по-големи, има по-малки и т.н. Има механизми, които да посочим, че това нещо е непрофесионално и че не бива да бъде така.
Водещ: Добре. За финал на нашия разговор, ако може кратко да обясните за нашите зрители, необходимо ли е изобщо да се дават пари за ПР? Да кажем, ето сегашното правителство не залага на някакви особени контакти с ПР-компании, с ПР-фирми. Въпреки това постига доста добри резултати в образа си пред обществото. Защо е необходимо да се влагат пари за публичния образ на една компания?
Александър Христов: Точно,заради това, което казахте. Ако ПР е нещо, ПР-ът е начин да управляваш комуникацията с публиките професионално. Дали това ще е свързано с наемане на ПР-агенция или със собствени усилия, в крайна сметка няма значение. Ако едно правителство, ако една компания, ако една организация се справя прекрасно с управлението си на образа самостоятелно, не е необходимо, както се казва, да търси външен ресурс. Ако има нужда от външен ресурс, ПР-специалистите и ПР-агенциите могат да помогнат с професионални съвети. Могат да реализират кампании толкова добри кампании, каквито ще видим днес на церемонията по награждаването „ПР-приз”.
Водещ: Ще проследим кого ще наградите. Пожелавам ви успех днес на състезанието и на церемонията.    

 

Александър Владков е новият директор “Корпоративни комуникации” в Siemens – България

www.karieri.bg I 10.04.2012

Александър Владков е новият директор "Корпоративни комуникации" в Siemens – България. Той е избран да поеме поста от досегашния ръководител Дойчин Чолаков след конкурс във фирмата.

Преди да постъпи в Siemens – България Владков ръководи отдел "Комуникации" в електроразпределителната компания Е.ОН България. Работи в нея в продължение на пет години.

Завършил е немска филология в Софийски университет "Св. Климент Охридски". Има и магистърска степен по "Европейска интеграция" от Нов български университет.

Оригинална публикация

M-Tel PR Challenge Contest 2012

Стоян А. СТОЯНОВ I 10.05.2012

Колеги PR специалисти,

участвайте в M-Tel PR Challenge Contest 2012 и спечелете реален проект на най-голямата телекомуникационна компания в България. Остават още 3 дни за записване :) През 2011 г. участваха 11 ПР специалисти от агенции и фрийлансъри, а победител бе Десислава Виткова от Go Greeen Communications. Вижте представянията на участниците в M-Tel PR Challenge Contest 2011 тук:

http://www.economy.bg/​marketing/view/134/​Pyrvi-rialiti-konkurs-M-Tel-PR-​Challenge-Contest-%28chast-%D0​%86%29

и тук

http://www.economy.bg/marketing/view/132/Pyrvi-rialiti-konkurs-M-Tel-PR-Challenge-Contest-%28chast-%D0%86%D0%86%29

Регламент за участие в M-Tel PR Challenge Contest 2012 http://prpriz.info/2012/04/04/​%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%BB%D0%B0%​D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82-%D0%B7​%D0%B0-%D1%83%D1%87%D0%B0%D1%8​1%D1%82%D0%B8%D0%B5-%D0%B2-m-t​el-pr-challenge-contest/

prpriz.info 

In memoriam: Изгубихме колежката Мила Попова

СБЖ I 10.05.2012

Финансовите журналисти по-често се събират по повод на рождени дни, сватби и кръщенета, отколкото на погребения. Средната възраст на следящите ресора репортери продължава вече второ десетилетие да е около 25 години.

Затова срещата ни днес на Централните Софийски гробища е толкова нелепа, колкото и новината, че изпращаме дългогодишната финансова журналистка във вестниците "24 часа", "Сега", "Дневен Труд" Мила Попова.

Всички, които са работили с нея, казват че винаги ще я запомнят като железен професионалист, но и сърдечен и искрен човек. По германски точна, но с тънко английско чувство за хумор.

Усмихната, чаровна, млада. Винаги ще я помним и обичаме, нашата Мила.

Мила Попова е съоснователка и управител на ПР агенция "Прайм Тайм". Родена е на 14 декември 1976 г. Завършва немската езикова гимназия "Проф. Константин Гълъбов" в София, а след това специалността "Журналистика" в СУ "Климент Охридски". Беше член на СБЖ.

Поклон пред паметта й!

Оригинална публикация 

Красимир Петракиев е новият PR на Окръжен съд – Плевен

www.dariknews.bg | 07.05.2012

Красимир Петракиев е новият PR на Окръжен съд – Плевен.Той е заместник председател на съда, действащ съдия от 17 години и ръководи Наказателна колегия.

Красимир Петракиев посочи някои нови похвати, които се въвеждат по отношение на работата с медиите."Създаваме нов e-mail, който да се ползва само от журналисти. Чрез него ще може да се получава конкретна информация по определени дела, да се задават конкретни въпроси към определени съдии и т.н., като периодично ще се провеждат и брифинги с представителите на медиите, за което ще бъдат уведомявани предварително", поясни Красимир Петракиев.
Той каза, че е назначен специален екип, който ще изготвя прессъобщенията, предназначени за медиите.
"Плевенски съдебен окръг като цяло изостава от колегите си във Варна, Пазарджик, Благоевград, по отношение на електронното комуникиране и с тези мерки ние ще се опитаме да ги догоним", каза новият PR на Окръжен съд – Плевен, Красимир Петракиев.

Оригинална публикация

Пазете се от пиарите, ако носят диктаторски дарове

в. СЕГА I Ник Коен, в. "Обзървър" I 7.05.2012

Тираните от Унгария до Казахстан и Путинска Русия смятат британците за експерти по черен пиар 

Беларуският президент Александър Лукашенко заедно със сина си инспектира строежа на аквапарк край Минск – пореден опит на пиарите да подобрят имиджа му.
Служители в пресофиса на създаващото притеснения крайнодясно унгарско правителство посетиха Лондон преди няколко дни. Нито един от хората, с които те се срещнаха, не знаеха дали да крещят от ярост, или презрително да се присмеят на гостите. Пиар компанията "Проджект Асошиейтс" (Project Associates) искаше журналисти, правителството и благотворителни организации да чуят някой си Золтан Балог, който бе представен с благозвучното министър на социалната интеграция. Той искал да покаже на света как Унгария планира "да разшири инициативите си в сферата на здравеопазването и на общините", свързани с ромите, и да им гарантира "политическо представителство".

Във века на интернет подобен пиар изглежда безполезен, дори смешен. Всеки, който иска да се запознае с това, може да открие, че възстановяването на правата в Унгария доведе до възраждане на омразата към фашистките движения от 30-те и 40-те години на ХХ век. Не казвам, че правителството на Виктор Орбан е съвременната Желязна гвардия (крайнодясна политическа организация, която действа в Румъния в периода между двете световни войни – бел. ред.). Не се съмнявам, че когато историците анализират как финансовата криза разпали предразсъдъците на европейския екстремизъм, ще започнат от Унгария и ще напишат, че антисемитизмът, атаките срещу свободата на пресата и преди всичко преследването на роми връщат страната назад, все едно че нищо не се е променило и никой не си е взел поуки. Крайнодесните организации прогониха ромите от домовете им, нападаха ги и понякога дори ги убиваха.

 Може би Балог не е такъв глупак

Пиарът, заедно с финансовите услуги, е сред малкото развиващи се сектори във Великобритания. (Каквото и да се говори за упадъка ни, ние си оставаме световни лидери в манипулирането на пари и информация.) Унгарското правителство не е единственото, което си мисли, че може да използва таланта на британците, за да подобри имиджа си. Русия по времето на Путин и казахстанското правителство използваха услугите на "Портланд Комюникейшънс" (Portland Communications), която е основана от Тим Алън – бивш сътрудник на Тони Блеър.

След като сключи договор с Казахстан, Алън с удоволствие започна да наблюдава как бившият му шеф прави реклама на диктаторския режим в тази страна. Преди десетилетие смятах, че Блеър трябва се гордее, че е определян от враговете си като "неоконсерватор". Желанието да разпространява демокрация не бе престъпление. Това обаче бе в миналото. Сега Блеър възхвалява постиженията на диктатора в Казахстан, който е наредил на полицията да арестува граждани за престъпления като обида към президента, да измъчва опозиционери и да стреля по протестиращи петролни работници.

Единствената загадка е защо режимът е решил да наеме "Портланд". Защо диктаторите в Беларус и Азербайджан, заедно с Унгария, Русия и Казахстан, харчат пари за западни имиджмейкъри?

Отговорът опровергава твърденията, че интернет гарантира, че ще им бъде потърсена отговорност за деянията. Не само утопистите вярват в това. Гордън Браун и Хилъри Клинтън,

жилави хора, които са изгубили идеализма си

доста преди "Майкрософт" да разработи първата операционна система, обявиха, че диктаторските режими не могат да се конкурират в свят, в който икономическият успех зависи от свободното разпространение на информация.

От редакцията мога да видя как се харчат парите, а бъдещето не изглежда толкова светло. Интернет съсипва бизнес плановете на медиите и става все по-трудно да се финансира работата на чуждестранните кореспонденти, работещи държави като в Унгария, Русия и Казахстан.

Вместо да живеят в новата ера на прозрачност, правителствата и корпорациите се наслаждават на комфорта на медийния свят, дефиниран от нарастващо неравенство в ресурса. От Асоциацията на консултантите по пъблик рилейшънс споделиха, че във Великобритания има около 60 000 пресаташета. Вестникарското дружество изчислява, че журналистите в страната са около 40 000 души, но "в този брой са включени и хора, които никой не възприема като репортери". 10 000 души работят в местни и регионални вестници. В изследването на Флийт стрийт, публикувано м.г., организацията "Жени в журналистиката" посочва числото 3800 за всички редактори и репортери в националния печат.

И журналистите от електронните медии не могат да спасят положението. Консерваторите оразяха бюджета на Би Би Си като част от сделката с Рупърт Мърдок. В ответ мениджърите му хакнаха качествената журналистика. Може да оспорвате някои от числата по-горе, но си остава неприятният факт -

нарастващ брой пиари подават материал на намаляващия отбор репортери,

които отчаяно запълват място по вестникарските страници и в новинарските емисии с каквото им е пуснато по електронните пощи.

Мрежата позволява достъп до нови източници на информация и е ясно, че блогове, туитове и онлайн издания ще заменят стария нюзрум. Но "боцкането" на малките сайтове върху "мишените" не може да се сравни с ударите, които масмедиите на ХХ век са в състояние да нанесат. Разбира се, един олигарх или диктатор би предпочел отникъде да не чува критика. Но те могат да бъдат спокойни, ако критиката е скрита в тъмните ъгълчета на мрежата и не влизат в мейнстрийма. Пиарът, който разполага с ресурса на държавата или на олигарха, е на линия, за да осигури санитарния коридор.

"Компаниите за връзки с обществеността са много по-всеотдайни в защитата на клиентите си от дипломатите, които преди защитаваха позициите на страните си", казва Майкъл Харис от Индекс на цензурата. "Ако режимът падне, дипломатите не виждат причина за тревога. По всяка вероятност те биха могли да запазят работата си. Но пиарите знаят, че ако не постигнат целта и няма резултат от работата им, ще загубят поръчката."

За да им е още по-лесен животът, във Великобритания няма закон, еквивалентен на американския Закон за регистрация на чуждестранните служители, който да задължава правителствата да разкриват имената на пропагандаторите, които наемат, и колко им плащат.

В пропагандата, както навсякъде другаде, парите имат значение. Азербайджан, една от най-корумпираните държави в Азия, счита за разумна инвестиция да харчи по 3500 лири за нощувка на британски политици в луксозни хотели. Нито една правозащитна организация там няма да тръгне да търси сметка за тези разходи. А когато богатият Съвет на Европа опита да изпрати германски политик да проучи отношението към политическите затворници в Азербайджан, се оказа, че той не може да се настани никъде. Властите му отказаха достъп до страната.

Обществото трябва да развие скептична интелигентност, за да се справи със спада и недостига на сериозни новини. Съветът ми е, ако попаднете на коментатор или политик, които хвалят диктатор, плутократ или корпорация, да предположите, че са подкупени до доказване на противното.

Можете да опитате на 10 май, когато Балог дойде във Великобритания. Ако чуете министър или коментатор да казва, че критиките към унгарските политици са просто левичарска истерия, ще знаете какво точно се случва.

Оригинална публикация

Крум Благов: Медиите са пиар отдели на собствениците

frognews.bg I Огнян СТЕФАНОВ I 25.04.2012

Икономическата цензура е много по-жестока от политическата. Все по-често журналистически "разследвания" са всъщност поръчкови материали. Би Би Си направиха световен скандал за Иван Славков, че искал пари, но мълчат за Камерън, партията на който иска пари за срещи с него, твърди известният журналист Крум Благов.
 
Журналистът и издателят Крум Благов е роден на 17 октомври 1953 г. в София. Завършил е българска филология в Софийския университет. Специализирал е немски в Лайпциг. През 1991 г. създава конкурса "Репортер на годината", в който е председател на организационния комитет до 1997 г.
Автор е на книгите „60-те атентата в българската история", „Първият милион” както и на филмовия сценарий "Битката на каменните войници".
Инициатор за създаване на Наръчник за журналистически разследвания.
 
1. Г-н Благов, подготвяте Наръчник за журналистически разследвания. Има ли нужда от такъв наръчник?
 
Със сигурност да. Има два възгледа за разследващата журналистика – не само у нас, а и в чужбина. Единият е, че такова нещо няма. Ако е така, трябва да му помогнем да се появи. Вторият е, че разследването е висшият пилотаж в журналистиката и е важен лост на гражданското общество за контрол върху властта. Тогава също е важно да бъдат обучавани професионалисти в тази сфера.
 
2. Не е ли актуално и друго помагало като наръчник за оцеляване на журналиста?
 
Има доста сфери, в които нашите журналисти трябва да се усъвършенстват. Моята област е разследването. Радвам се, че съм част от екипа, който подготвя наръчника, и се гордея, че успях да намеря организация, която да финансира това начинание – фондация „Америка за България”. Благодарение на тях наръчникът ще се разпространява безплатно по редакции и университети със специалност журналистика.
 
3. Има ли у нас истинска разследваща журналистика?
 
Да. Резултатите се виждат. Ето, миналото лято МВР промени практиката за приемане на дарения, след като в. „Сега” разкри, че сред спонсорите има лица с криминални досиета. Законът за конфликт на интереси беше резултат на разкритията на в. „Капитал” за шуробаджанащината във фонд „Републиканска пътна инфраструктура”. Шефката на фонд „Земеделие” Калина Илиева беше уволнена след разкритията на в. „168 часа” за фалшивата й диплома. Добра практика има, макар че не е много голяма по обем.
Лошото е, че под прикритието на „разследване” често се маскират поръчкови материали. Като чета някои вестници, разбирам кой на кого за какво е платил. Само едно не знам – колко. Но там не винаги се плаща с пари. Това е просто търговия с влияние.
Другият проблем е, че понятието разследване се тълкува различно и това го размива. Някои институции обявяват конкурси примерно „за репортаж  и разследване”. Добре, но репортажът е жанр, а разследването не е. За наръчника решихме да прочетем всички разследвания в пресата от последните 11 години. Разпратихме писма на редакции и организации, които провеждат конкурси, и бяхме заляти от публикации. Много от тях, може би дори повечето, изобщо не са разследвания. Примерно репортаж от полицейска проверка или подробности от официален доклад. Тук го няма основното – собствената инициатива на журналиста да провери някаква хипотеза ида се добере сам до сведения, да не разчита само на официалните канали.
 Главната разлика между обикновеното новинарство и разследването е именно в това, че новинарят цитира източниците си, докато разследващият репортер ги проверява. Затова той носи лична отговорност за качеството на съобщената информация.
 
4. Май няма български Уотъргейт, говоря за последствията, не за политическите гафове?
 
Е, няма и английски, нито немски, нито френски. Затова Уотъргейт е останал в историята на световната журналистика. Аз съм гледал два игрални филма за тази афера, а сега снимат трети. Но в чужбина работят на по-високо равнище на обекта. Нали разбирате, всяко разследване има обект, субект и цел. Субект е журналистът, обект – разследваният, а целта – да се предизвика обществено възмущение към непочтени или неморални действия на високопоставени лица.
Ето, преди седмици английски журналисти доказаха, че срещу дарение за Консервативната партия можеш да се срещнеш с премиера Камерън. Иван Славков също беше хванат да нарушава правилата на МОК от БиБиСи и това предизвика световен скандал. Подобен експеримент можеха да си направят и български журналисти, но или не са се сетили, или не посмяха.
Изобщо ми се струва, че напоследък у нас медиите не смеят да се захванат с лица на по-високо равнище, особено в изпълнителната власт. Припомнете си случая с флашките, на които някакъв чичко разнасяше записаните разговори между Бойко Борисов, Симеон Дянков и Ваньо Танов. Сигурен съм, че те са обиколили няколко редакции, но ги публикува само вестник „Галерия”, защото имаше зъб на властта. Излиза, че за да публикуват една информация, медиите трябва да са мотивирани или финансово, или политически. В разследванията мотивацията на журналиста е от голямо значение.
                                                                                        
5. В САЩ има разследващи журналисти, вкарани в затвора за неиздаване на източника на информация, в Русия има убити като Анна Политковская, в Ирландия убиха Вероника Герин. (Тук са Георги Стоев, който искаше да е писател и радиоводещия Боби Цанков.) В Италия Роберто Савиано е със смъртна присъда от мафията и го пазят карабинери. Защо тук няма такива?
 
Е, хайде са не наричаме Боби Цанков и Георги Стоев журналисти, Бог да ги прости. Но списъкът от чужбина може да се продължи с хърватина Иво Пуканич например. За Америка ще кажа, че в Европа вече е установена друга практика. Европейският съд за правата на човека има решения, които закрилят запазването на източника от журналистите.
Не знам дали трябва да скърбим, или да се радваме, че у нас не убиват журналисти. То може да значи, че разследванията ни не са достатъчно задълбочени, за да застрашат някого, но също, че държавата ни е по-цивилизована.
Лично аз съм по-склонен да вярвам във второто. Начините за контрол над медиите у нас станаха много по-изискани, отколкото бяха преди десет години. Когато искам някаква по-щекотлива информация, първият въпрос на отделите за връзки с обществеността е: „Вие в коя медия работите?” Което значи: „На кой главен редактор да се обадим да спре материала ви?” Не обвинявам главните редактори за всичко, защото натискът върху тях е огромен. Икономическата цензура е по-страшна от политическата.
 
6. Защо чужди, а не български институции (граждански организации и фондации) подкрепят разследващата журналистика?
 
В България няма местни донори. Програмите за обучение и финансиране на разследващи журналисти са предимно европейски и американски. По тях се отпускат средства за командировки, телефонни разговори и други консумативи, без да се изисква да се представи готовият материал. Средствата се отчитат с публикацията – на хартия или на диск. И така трябва да бъде. Като знам манталитета на нашите политици и бизнесмени, съм скептичен, че те ще дарят пари за разследвания без условия. Ако спонсорът иска да одобри материала, преди той да бъде публикуван, каква е гаранцията, че няма да има цензура?
 
7. Разследващ журналист къща храни ли?
 
Зависи от носителя. Медиите не финансират скъпи или дълги разследвания и не ги заплащат по-добре от другите материали. По друг начин стои въпросът с книгите. Моята „Първият милион” претърпя три издания и донесе значителна печалба. Книгата на Иван Бакалов „В сянката на Борисов” също се продава много добре. Но тук има една тънкост – ние сами сме си издатели. Ако трябваше да разчитаме само на процент от продажбите, не бихме могли да се препитаваме от това. Българският пазар е прекалено малък и беден, за да живееш от литературен труд. Няма наш писател – с изключение на Иван Вазов, който да не е бил на служба някъде. Пенчо Славейков в библиотеката, Яворов в театъра, Йордан Йовков в посолството в Букурещ…
За журналистите е още по-зле. Неотдавна на една конференция американска дипломатка заяви, че бъдещето на разследващата журналистика е в интернет. Прави ми впечатление, че през последните година-две няколко много добри разследващи журналисти напуснаха редакциите си и направиха сайтове – Христо Христов и Асен Йорданов например. Но нямам впечатление да са просперирали, напротив – май те издържат сайтовете си, вместо да е обратното. Засега няма механизъм да се получават пари от интернет.
 
8. Има ли връзка между разследващата журналистика и политически кръгове, мафията, олигарсите?
 
Не знам, но ако има, какви разследвания ще са това? Поръчки. Мисля, че журналистите, в това число и разследващите, би трябвало да очакват одобрение единствено от публиката, а не от хората, за които пишат, или от редакторите си.
Проблемът е, че за да стигнат до аудиторията, те трябва да минат през медиите, т. е. да се харесат първо на редакторите и на собствениците на медията си. Удивително явление е, че някои журналисти поддържат собствени блогове. Това значи, че те не могат да изкажат мнението си там, където работят.
 
9. Кой (кое) затваря устата на разследващите журналисти?
 
Преди всичко техните ръководители. Вижте какво стана на вестникарския пазар през последната година и половина. Продадени бяха, изцяло или отчасти, най-големите всекидневници. Те станаха собственост на хора с много пари, направени в друг бизнес, които не се интересуват от печалбата, а от влиянието. Медиите престават да са информационни предприятия и стават пиар отдели на своите собственици.
 
10. Коя е по-актуална: корпоративна или разследваща журналистика? И коя е по-безопасна?
 
Ясно е, че по-безопасна е корпоративната журналистика. Лошото е, че тя стана доминираща у нас. Преценките какво да се публикува и къде, дали да е челна новина или да се забута някъде назад, не се ръководят от обществения интерес, а от съображения като това да не разсърдим рекламодателя. Сега заради кризата най-голям рекламодател стана държавата. Оттук и отвратителното подлизурство към властта, което ни залива отвсякъде – от телевизии, радиа и от печата.
Бих предложил следното разследване, което никак не е трудно да се направи. От отчетите за европейските програми, които са достъпни в интернет, да се види кои медии са получили най-много като „партньори”. После да се направи една статистика на техните материали за съответните министерства, които управляват тези пари и ги насочват към една или друга редакция. И да се види зависи ли отношението им към властта от паричните потоци. Само че се питам кой ще го публикува?
 
11. Има ли въобще условия и воля за медийни разследвания без замесване на корпоративни и политически интереси?
 
Воля има, но условията се влошават. Според мен състоянието на разследващата журналистика е индикатор за състоянието на  гражданското общество. Ако я няма нея, няма да го има и него. Тя е негово оръжие и защитник.
 
12. Има ли въобще в България свобода на словото?
 
Свобода на словото – да, но свободата на медиите става все по-ограничена. Не случайно отиваме от година на година по-назад в класацията на „Репортери без граници”. Чудесно е, че можем да застанем пред парламента и да извикаме: „Долу премиера (или президента)!” Преди 23 години това не беше възможно. Но медиите няма да ни обърнат внимание. Даже работещите там журналисти не могат да изразят мнението си свободно. 
 

Българската асоциация на PR агенциите връчи тазгодишните награди за най-успешни PR проекти в конкурса BAPRA Bright Awards 2012

В третото издание на BAPRA Bright Awards All Channels Communication Group стана „Агенция на годината”, а за „Комуникационна кампания на годината” беше избрана „Аз съм с теб” на „От-до консулт” На официална церемония вчера вечерта браншовата асоциация на PR бизнеса – БАПРА, връчи третите награди за най-успешни комуникационни кампании и агенция в България. 17 от най-изявените международни специалисти оцениха участниците в конкурса BAPRA Bright Awards 2012. Председател на журито бе Пол Холмс, основател на The Holmes Report и най-влиятелният анализатор на PR пазари в света.

Българската асоциация на PR агенциите връчи тазгодишните награди за най-успешни PR проекти в конкурса BAPRA Bright Awards 2012

В третото издание на BAPRA Bright Awards All Channels Communication Group стана „Агенция на годината”, а за „Комуникационна кампания на годината” беше избрана „Аз съм с теб” на „От-до консулт” На официална церемония вчера вечерта браншовата асоциация на PR бизнеса – БАПРА, връчи третите награди за най-успешни комуникационни кампании и агенция в България. 17 от най-изявените международни специалисти оцениха участниците в конкурса BAPRA Bright Awards 2012. Председател на журито бе Пол Холмс, основател на The Holmes Report и най-влиятелният анализатор на PR пазари в света.

Допълнителни награди в M-Tel PR Challenge Contest 2012 от M3 College

M3 College I 25.04.2012

M-Tel PR Challenge Contest 2012 е част от ежегодния PR фестивал, организиран от Българското дружество за връзки с обществеността. Състезанието се осъществява в партньорство с Комуникационна агенция PRoWay.
 
M3 College подкрепя конкурса и дава допълнителна награда към наградите от M-Tel – безплатно участие в курс по избор от програмата за периода септември 2012 г. – юни 2013 г.
 
Тази година за първи път ще се състои и Student M-Tel PR Challenge Contest 2012. Състезанието за студенти се провежда отделно от състезанието за практици. Студентите участват по двойки в състезанието, което е предизвикателство към уменията им за работа в екип. Записалите се за участие студенти минават предварителен кръг, в който ще бъдат избрани 10-те най-добри двойки, които ще участват в състезанието
 
Участниците в реалити проекта получават заданието, по което ще работят, в началото на състезанието от екипа на комуникационния оператор „М-Тел“ и членовете на журито в конкурса. Участниците ще имат на разположение 3 часа, в рамките на които да подготвят проект по конкретното задание на „М-Тел“. Проектът трябва да бъде креативен, интересен и реализуем в рамките на предвидения бюджет. Бюджетът ще бъде зададен в началото на състезанието. Проектите ще бъдат презентирани в реално време пред екипа на „М-Тел“ и гостите на реалити формата.
 
Победителите в Student M-Tel PR Challenge Contest 2012 получават възможността за платен стаж в комуникационния отдел на „М-Тел“ и специална награда за всеки един от участниците в победилия екип.
 
А наградата за победителя сред специалистите е реален проект за него и неговата агенция, както и специална награда за самия участник.
 
Всички отличили се в конкурса – както специалистите, така и студентите, ще си изберат и курс, който да посетят в M3 College.
 
Всеки студент може да заяви участие най-късно до 27 април 2012 г., петък, като попълни формуляр за участие.
 
A специалистите могат да заявят участие най-късно до 11 май 2012 г., петък, също  чрез формуляр за участие: http://prpriz.info/wp-content/uploads/2012/04/Student-M-Tel-PR-Challenge-Contest-2012_zayavka_uchastie.doc
 
Подробности и формулярите можете да намерите тук: http://prpriz.info/2012/04/06/student-m-tel-pr-challenge-contest-2012/