в. Банкер | 31.03.2012
Медийният закон в сегашния му вид (от 1998 г.) се превърна в старо индианско одеяло – под 27-те му кръпки вече не личи закърпеното. Всички промени го лишиха от основната цел. Така преди години шефът на Съвета за електронни медии доц. Георги Лозанов оприличи Закона за радиото и телевизията. Метафората, на която управляващите в началото се подхилкваха, се роди на поредната дискусия за нов медиен норматив. Оттогава "индианското одеяло" преживя още поне две зими, сдоби се с още неопределено количество дупки и толкова изтнъня на някои места, че можеш да прочетеш утрешния вестник под него. Очакваната технологична трансформация – цифровизацията, също не търпи развитие и буксува. На медиите обаче като че ли им харесва да стоят на течение – не се интересуват от обещаното. Вече никой не говори за срокове, нито за изпълнение. Независимо че цялата гилдия се обедини и заяви на висок глас, че има нужда, при това спешна, от ново медийно законодателство. Какво стана? Защо законопроектът потъна в някое министерско чекмедже, а вместо него се прокарват опити за нов, различен законопроект, който да регламентира съдържанието, но не само на електронните, а и на печатните медии?
Веднага щом дойде на власт, правителството на ГЕРБ обеща, че ще направи
нов норматив за медиите
В бързината дори се пообърка , като заяви, че в неговите параметри ще влезе и БТА. След това се поправи и прие отделен документ за държавната информационна агенция. В началото основната дискусия, породена от неясните намерения на властта, се въртеше около сливането на БНТ и БНР. Премиерът Бойко Борисов даде тон за песен, а след това в продължение на месеци хористите се упражняваха по темата. За да стане намерението действителност, трябваше да се пренапише законът. Но след това дойде ново упражнение – да се зареже старият и да се пише нов. Подлъганата гилдия се втурна на юруш да прави дискусии какво да пише в него. По заповед на премиер-министъра се събра работна група, оглавявана от доц. Георги Лозанов, която да изработи документа. В нея влизаха още юристът Радомир Чолаков, телевизионерът Хачо Бояджиев, продуцентът Нико Тупарев и още една дузина близки до управляващите чиновници. Борисов им даде срок да са готови до края на октомври 2010-а. Само че, както повеляват традициите, този път оправдателно, заради забавянето на цифровизацията срокът претъпя няколко актуализации. За да бъде тотално забравен.
Работната група е разпусната преди повече от година, като преди това е дала своето предложение в Министерския съвет. Но
тази новина не намери място
за отразяване в медиите по предполагаеми причини. Телевизиите и радиата, а и пресата демонстрираха упорита глухота, когато останаха за пореден път да се топлят с опърпаното индианско одеяло. А новият закон трябваше да регламентира жизненоважни елементи от живота на съвременните медии като продуктовото позициониране например или пък прозрачността на капиталите, вливани в средствата за масово осведомяване. Още при обсъждането представители на големи медийни компании се обявиха против специалните текстове, които ограничават възможността за концентрация на медийната собственост (ако например имаш няколко вестника, можеш ли да притежаваш и телевизия). Разгоряха се спорове и за регулацията и саморегулацията, за начините на финансиране на държавните медии, за това дали членовете на СЕМ да се избират с квалифицирано мнозинство от парламента, дали новините с обществена значимост е необходимо да се отразяват коректно с имената на фирми и компании и т.н.
Всичко това вече е минало. От няколко години да се говори и пише сериозно и аналитично за българската журналистика е
проява на ексцентричност
разчитана дори и като лош вкус, който единици могат си позволяват. Отдавна, с малки изключения, да се пише по страниците на вестниците за медии означава да се представя какво са давали предната вечер по телевизията. Или как са облечени героите от сериалите. На медийни експерти се дава право на изява само ако стане нещо изключително. А такива събития вече няма, защото важното се премълчава – за него се шушука само "оф дъ рекорд". Някои медийни мозъци така са свикнали с прокъсаното индианско одеяло, че на тях изобщо не им правят впечатление гилдийните проблеми, нито минусовите температури от липсата на адекватно медийно законодателство. Управляващите се чувстват комфортно в тази обстановка, а явно и на днешните български медии им е комфортно така. Иначе щяха да протестират, да дискутират, да се бунтуват, да изразяват несъгласие, недоволство…
На властта откровено не й е до медиен закон и такъв едва ли ще има до края на мандата на кабинета "Борисов". При все това преди дни се подхвърли нова идея. Това стана на поредната дискусия за бъдещето на медийното законодателство у нас, организирана този път от фондация "Конрад Аденауер". На нея шефът на СЕМ доц. Георги Лозанов изстреля, че на гилдията й е необходим общ закон, който да обхваща всички видове средства за информация, включително и печата и онлайн изданията. "Днес ми се струва, че пазарът не се доказва като достатъчна гаранция за защита на ценностите, включително и на свободата на словото, особено на информацията. Пазарът се интересува повече от стоката, а трябват допълнителни механизми, които да гарантират правото на информация", заяви Лозанов. Според него е необходимо
да се мисли за някаква регулация
която да обхваща цялото медийно пространство и да е изключително облекчена, по-скоро близка до саморегулацията. "Ако говорим за общ закон за медиите, то той трябва да е с участието и организацията на държавата – подчертава доцентът – но съществената работа да се върши върху основата на саморегулацията ."
Очаквано представители на някои печатни издания не бяха очаровани от идеята за общ закон, опасявайки се, че той би ограничил свободата на словото. По-добрият вариант за тях е вестниците да продължат да се регулират на базата на приетите етични стандарти. Още повече че намесата на какъвто и да било регулаторен орган ще е своего рода цензура и с нищо няма да подобри качеството на българската журналистика.
"В момента не става въпрос за закон за печата, не се възпроизвежда онзи разговор отпреди 10 години. Става въпрос за закон за медийното съдържание – то вече трудно може да се раздели на отделни видове медии. Такава е практиката в европейските страни, в които медиите се конвергират", коментира за "БАНКЕРЪ" медийният експерт, доктор по европейско право проф. Нели Огнянова. Преподавателката в СУ "Св. Климент Охридски" смята, че това е логично, след като вестниците вече са все повече и в блогосферата, радиата и в ефира, и онлайн. Нормално е, когато медиите се развиват, да се развива и законодателството. "Въпросът е колко от стандартите да бъдат в закон, колко от тях да са обект на саморегулацията", допълни Огнянова. Но със сигурност според нея ще има движение в двете посоки – например за предпазването на децата, на потребителите, на търговското право. Регулацията на политическата реклама например по-скоро трябва да е регламентирана в медиен закон, защото става дума за съдържание, а не за продажба на рекламно време. Причината – изтъкна Нели Огнянова – е, че много трудно вече се прави разграничаване между политически пиар и
политическа журналистика
Тя напомни и какво показва европейският опит по отношение на телевизията – Европейският съюз разшири директивата "Телевизия без граници", като включи онлайн медийни услуги, които не са телевизия. По същия начин би могло да се подходи и към печатните медии.
"Вече е много късно за подобна инициатива при този бум на медиите в интернет", твърди обаче издателят Мартин Захариев. Няма спор, че има необходимост от нов медиен закон, както и че той трябва да е модерен и адекватен на нуждите на медиите и на техните потребители. Само че повечето от медийните анализатори у нас са категорични, че няма политическа воля за неговото създаване. Не само защото сегашните управляващи са се поучили от грешките на предшествениците си и са осъзнали, че който се захване с медиите, бързо пада от върха.
На днешния кабинет не му е интересно
да се занимава с този казус, създал си е удобна медийна среда и няма нужда да си причинява неприятности. Във всички случаи наличието на ново медийно законодателство ще наруши хармонията между собствениците на медии и политическата върхушка, тъй като все ще има засегнати. "Браншът" пък е загубил рефлекса към собствените си нужди. Затова най-вероятно индианското одеяло ще продължи да се протърква, а медиите да се правят, че големите му дупки им изнасят. През това време политици, експерти, неправителствени организации и журналисти ще отбиват номера, като продължат дискусиите, кръглите маси и т.нар. обществени обсъждания. Все начинания, от които в България няма никаква реална полза. Освен ако не се появи нареждане от по-високо.
Стр. 35