PRnew.info I 30.08.2010
Той представи на Празниците на изкуствата „Аполония 2010” своя концерт OVER and OVER ВАСИЛ ПЕТРОВ
Васил Петров, Ангел Заберски, Димитър Шанов и Димитър Семов успяха да заредят публиката на „Аполония 2010” със своя артистизъм и изнесоха зрелищен спектакъл в Созопол. В продължение на час и половина те бяха аплодирани от почитателите на изящната музика. В концерта трябваше да се включи и световнопризнатия български бас Орлин Анастасов, който обаче бе болен и не успя да присъства на Аполония.
По-късно вечерта меломаните бяха вече в Клуб ОББ, където на сцената излязоха TRI O FIVE, Илин Гривишки (DJ Ilko), Десислав Иванов (Desso), Антони Рикев (WahTony) и Майкъл Флеминг (aka Lexus).
В следващите дни почитателите на музиката и изкуството ще могат да се насладят в Клуб ОББ на премиерен концерт в памет на Оскар Питърсън – АНГЕЛ ЗАБЕРСКИ и още две премиери – концерт ASTOR FOR FOUR, Музиката на ПИАЦОЛА – Веселин Веселинов – Еко, Венци Благоев, Живко Петров, Христо Йоцов и концерт ONE jazz MAN – Милчо Левиев. С концерти в джаз клуб ОББ ще се представят – МИХАИЛ ЙОСИФОВ СЕКСТЕТ с гост Бен Крос и Концерт 100 ГОДИНИ DJANGO REINHARDT VENTZISLAV BLAGOEV HOT JAZZTET.
За Васил Петров
Васил Петров завършва НМА „Панчо Владигеров”, факултет „Естрадна музика”. Той е един от най-популярните изпълнители на джаз и поп музика в България.
Пял е в Хелзинки, Осло, Стокхолм, Белград, Санкт Петербург и в Лилехамър (Норвегия) по време на зимните олимпийски игри. Участвал е в няколко концерта във Флорида с известни джаз изпълнители като Дан Морети и Фил Проженциано. Специално място в репертоара му заемат песните на Франк Синатра.
ОББ – в подкрепа на културата и изкуството
Обединена българска банка е генерален спонсор на Празниците на изкуствата „Аполония 2010”.
ОББ е една от компаниите, която развива дългосрочни програми в подкрепа на културата и изкуството, културно-историческото наследство, образованието, грижата за деца в неравностойно положение, масовият детски спорт и високото спортно майсторство.
В областта на културата и изкуството банката подкрепя национално значими български арт фестивали, сценичните изкуства, отделни творчески прояви на български творци, като само за арт прояви отделените средства за последните 10 години надхвърлят 2 милиона лева.
От 2007 година ОББ връчва и своята Награда за култура и изкуство (Награда на Генералния спонсор) по време на Празници на изкуствата „Аполония”. През годините нейни лауреати са били джазменът Антони Дончев, Ангел Заберски – син, успешният млад режисьор Камен Калев, представил достойно България на филмовия фестивал в Кан с филма си „Източни пиеси”. За 2010 година нейният носител е радио журналистката и писателка Силвия Чолева. В наградата на ОББ присъства антично изображение на делфин – едновременно древен символ на финансовите взаимоотношения между хората и митичен спътник на бога на изкуствата Аполон.
Снимка: Васил Петров изнася своя музикален спектакъл на „Аполония 2010” на 30 август в Созопол/Автор: Стефан Джамбазов, Агенция БГНЕС
За допълнителна информация:
Стоян А. Стоянов
PR I Media I Events Consultant
Mob: + 359 (888) 889 811
E-mail: stoyan.a.stoyanov@gmail.com
theplamen.blogspot.com I 30.08.2010
Когато преди 3 месеца алармирах за проблема с кабелните и сателитните доставчици, не предполагах, че ще получа потвърждение толкова скоро и толкова болезнено. След като през изминалите няколко седмици мачовете на българските отбори от предварителните кръгове на Лига Европа и Шампионската лига бяха достъпни само за абонатите на Булсатком, съдбата им последва и гостуването на националния отбор по футбол на Англия на 3. септември, квалификация за Евро 2012. Законно ли е това?
Първо, няколко основни положения: Булсатком АД е регистрирано като предприятие, разпространяващо програми, ЕИК: 130408101, адрес: София, бул. Цариградско шосе, ЗИТ, ет. 3. Лицензът за програма ТВ+ пък е издаден на БГ Сат АД, ЕИК: 123092763, адрес: София, бул. Цариградско шосе, ЗИТ, ет. 4, т. е. става дума за 2 отделни, но очевидно свързани фирми.
Програмата на ТВ+ се излъчва единствено и само от сателитния оператор Булсатком и не се предлага от собственика си на други кабелни и сателитни оператори. Да, някои по-малки кабеларки в провинцията излъчват програмата, но нелегално. Икономическата логика е всяка телевизия да се стреми да стигне до по-голяма аудитория, за да печели повече от абонатни такси и да продава реклама по-скъпо. Не и ТВ+, достъп до която имат не повече от 1 милионбългари. Лекотата, с която ТВ+ се сдобива с правата за мачовете на български отбори (както и първенствата на Испания и Италия, тенис турнира Уимбълдън и т. н.) обаче показва, че цената, която се плаща е много над тази, която телевизиите, водещи се от правилата на свободната пазарна икономика, са способни да заплатят.
Според Закона за защита на конкуренцията ТВ+ има монополно положения по отношение на правата за излъчване на тези събития. Освен това:
Забрана за злоупотреба с монополно или господстващо положение
Чл. 21. Забранено е поведението на предприятия с монополно или господстващо положение, както и на две или повече предприятия със съвместно господстващо положение, което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да засегне интересите на потребителите, като:
1. пряко или косвено налагане на цени за покупка или продажба или други нелоялни търговски условия;
2. ограничаване на производството, търговията и техническото развитие във вреда на потребителите;
3. прилагане на различни условия за един и същ вид договори по отношение на определени партньори, при което те се поставят в неравноправно положение като конкуренти;
4. поставяне сключването на договори в зависимост от поемането от другата страна на допълнителни задължения или сключване на допълнителни договори, които по своя характер или съгласно обичайната търговска практика не са свързани с предмета на основния договор или с неговото изпълнение.
За да гледа ТВ+ потребителят трябва да закупи от Булсатком стартов пакет от сателитна антена, карта, конвертор и приемник на стойност 148 лв. или да се обвърже с договор за абонамент за услугите на Булсатком за срок от година и половина. Смятай дали има нарушение на закона. Освен това по неговия (на закона) смисъл БГ Сат АД е длъжно да предложи на всички останали кабелни и сателитни оператори да разпространяват ТВ+ при цена и условия не по-различни от тези на Булсатком. Така, както прави HBO, например. Или която и да е друга телевизия.
Една странична бележка: В България, както и във всички останали цивилизовани страни, за да инсталираш сателитна антена върху фасадата на жилищна сграда в град се изисква съгласуване с общината. Но понеже в България спазването на нормативните изисквания е само пожелателно, блоковете са окичени с всякакви остъкления, решетки и сателитни чинии, докато в останалата част на Европа сателитна телевизия се ползва само в села и вилни зони, където прекарването на кабел е неоправдано.
И едно сравнение с Германия и Великобритания, пазари, от които следва да взимаме пример. Да, там местните футболни първенства, може би най-интересните телевизионни продукти, се излъчват по платени канали. Но в Англия програмите Скай Спортс се предлагат не само от Скай, но и от почти всички кабелни и IPTV оператори, в това число Върджин и Бритиш Телеком, често при по-изгодни условия от тези на сателитния оператор. В Германия пък Бундеслигата не се излъчва само и единствено от местния Скай (екс-Премиере), но и от канали, предлагани в кабелната мрежа на Дойче Телеком.
Нека преминем към втория закон, който регулира дейността на ТВ+ и който има конкретно отношение към излъчването на мачовете на България в квалификациите. Според Закона за радиото и телевизията:
Правомощия на Съвета за електронни медии
Чл. 32. (3) Съветът за електронни медии приема и публикува списък на събитията с важно обществено значение и обезпечава мерки за защита на достъпа на аудиторията до отразяването им, така че оператор под юрисдикцията на Република България с придобити изключителни права за събития с важно обществено значение да упражнява тези права по такъв начин, че:
1. да не лиши значителна част от аудиторията в страната от възможността да следи тези събития на живо, изцяло или отчасти, а ако това е нужно или уместно, поради обективни причини от обществен интерес – чрез отразяване на тези събития след време, изцяло или отчасти, по безплатната телевизия.
От 2000 г., когато регулаторният орган все още се казваше Национален съвет за радио и телевизия (НСРТ), "официалните мачове на българският национален футболен отбор в годишния календар на УЕФА и ФИФА" са неизменна част от списъка на значимите спортни и културни събития. Точката пръства и в предложения за обсъждане от СЕМ списък от март тази година. Прецени сам дали 85% от аудиторията представлява значителна част.
И ако отново си кажеш "какво пък, 2 закона били нарушени", мълчаливият отказ на СЕМ да вземе становище (не си губи времето с формуляра за подаване на сигнал в сайта – никой не ги чете) означава, че следният сценарий е напълно възможен: Правата за дадено спортно събитие не са чак толкова скъпи, че да не може човек с достатъчно големи доходи да не може да си ги купи еднолично. За целта той трябва да си регистрира фиктивна телевизия (която може да се излъчва единствено в хола му, да речем), да предложи най-много пари на Спортфайв и да покани двама-трима негови много близки приятели, с които да изгледа въпросното събитие (да речем финала на Световното първенство) в усамотението на хола си. Найс, а?
П. С. За да не кажеш, че се заяждам с Булсатком, ще спомена не особено закнонната шашма, която извъртяха БНТ и Близу преди Световното. Националната телевизия беше задължена да излъчи HD сигнал от Световното, но достатъчно некадърна да го осигури технически. БНТ прехвърли задачата на Близу, които се възползваха да го предложат ексклузивно в собсвената си мрежа, при това при абсурдна цена и условия.
в. Труд | Кеворк КЕВОРКЯН | 31.08.2010
Медиите произвеждат непрекъснато оди за телевизионни балони. И вече са забравили, че са съучастници в престъплението, когато същите тези балони започнат да се пукат в лицето им. Не чувстват никакво угризение, когато поредният шедьовър се окаже поредният боклук. Не се сещат, че и те са имали наивността да се доверят на фантазиите на продуценти и автори и на останалите телевизионни кинкалеристи. Да сте чули някой телевизионен трътльо някога да е казвал, че се притеснява за онова, което се къдри в главата му. Не че е нещо оригинално – известно е, че днес великият телевизионен инструмент е индигото, и все пак. Не съм срещнал досега нито един от тези типове, който да изпитва и най-малкото съмнение във величието на проекта си, с което иска да подскаже на недосетливите и за собственото си величие.
Известно е, че открай време телевизиите са пълни със самопроизвели се гении, но въпреки това днес ни идват в повече. Това е една болест, която е силно заразна, от вида на вирусите, които някои служби отглеждат в тайните си лаборатории за всеки случай – ако, примерно, Путин реши да си сложи черния колан. Предполагам, че дори и на оня свят -
надявам се да е в ада
- има специален проект за тези щастливци.
През годините съм се разминавал с доста от тях – вечно приповдигнати, търчат нагоре-надолу по стълбите с великите си проекти. И неусетно настъпва забравата. Миличките ми харисънфордовци. Всички те са вярвали, че и с тях може да се случи чудото с актьора Харисън Форд – отишъл да поправи вратата на Джордж Лукас, а онзи го харесал и така тръгнала кариерата му. Повечето от нашите маниаци обаче и за дърводелци не стават.
От друга страна не мога да си представя, тръгвайки за Ню Йорк, Томето (Тома Томов) да е особено словохотлив за новия си проект с Кристо. В замяна на което ще се върне с поредния си великолепен филм и ще си го получи: никой няма да каже и две думи за него. Медиите са заети с друго – полуразвалената храна от по начало невъзможните обещания им е напълно достатъчна.
Когато преди 6 години трябваше да разговарям с инж. Божидар Янев, властелина на нюйоркските мостове, бях омръзнал дори на себе си в желанието да науча предварително всичко възможно за този човек. Да, обаче, знаех, че Томето е направил вече филм за него. А нашият занаят живее единствено заради стръвта да правиш крачки, макар и ситни, но все по-напред и напред. Не че това е възможно всеки път, но все пак не е лошо да се опиташ.
Онези трътльовци имат и друг номер, който също се услажда на медиите. Да оправдават всеки пореден боклук с манталитета на публиката, с особеностите на българския характер, с несвободата по време на соца и пр. Абсолютни нелепици, обаче удобни, както поне на тях им се струва.
Тези нелепици поощряват допълнително лудостта в телевизиите, които все по-охотно се ровят в септичните ями. И все по-нахално твърдят, че те са пълни с розова вода. Да не споменавам отделни продукции, за да не си разваляме вкуса. Необразовани момчета си въобразяват, че дописват Иван Хаджийски, макар повечето от тях изобщо да не знаят кой е той. Прости момичета обясняват дълбокомислено, както им се струва, въпросните проекти – срещу някой лев, разбира се. Тия хора иначе не могат да издържат и най-елементарния тест в най-достъпния частен “университет". То и някои посланици вече сигурно биха се затруднили – дали Том Улф е баскетболист от NBA или писател, както обича да пита вашият дописник.
При това положение шансовете за оцеляване на малцината свестни хора в телевизиите са минимални. Одите за повсеместния боклук ги обезсърчават. Имаше една песен “Слуховете погубиха Мери". Можем да допълним, че лъжливите оди отчайват кадърните хора в телевизиите.
Известно е, че най-бързо се разпространяват лошите новини. Обаче за лошите телевизионни предавания новините изобщо не се движат – и как да го направиш, когато си слушал ококорено някой,
все едно, че е Далай Лама,
докато те залъгва с новия си проект, а сетне те е срам дори да хвърлиш едно око на произведения боклук.
Тия дни четох в списание Light за англичанина Том Скот – той се сетил да слага стикери, които “изобличават недостойните практики на медиите". Чудна идея. Може да се използва за всяка поредна телевизионна дандания.
Мълвата и много често лъжата за поредния нов проект предварително задръстват съзнанието на публиката. Дори политическите обещания не са поднасяни вече с подобни чудовищни лъжи. Все пак те са някакви мечтания, докато един телевизионен проект си е чисто търговски продукт. И когато заблуждаваш публиката с неуместни хвалебствия и реклами, ти й продаваш телевизионни дупета – като ония смрадливи месни продукти, за които някои все още търсят всевъзможни оправдания. Искаш да похвалиш някоя манекенка, кандидат-водеща, добре, сложи стикер “Приятелка на Х". Да подмамиш лековерните за някое ново “риалити" – хайде стикерчето “Картинки от WC". Иначе залъгваш зрителите да се тътрят със завързани очи към поредната телевизионна мерзост или катастрофа. А това е опасно – може да се появи и някой нашенски Скот и да започне да лепи стикерчета: “Скрита реклама", “Поръчка под масата на продуцента", “Нает, за да лае" и пр.
Силата на мълвата не е за подценяване. Освен това значителна част от промоциите на телевизионните продукти минават под знака на сплетните, това е точната дума. Този щял да направи не знам какво си, онази щяла да преспи с шефа на продукцията и пр. Извинявайте, последното май още не съм го чувал. Сплетни, в които се удавя реалната стойност, прикриват се непосилни амбиции и пр. Никой не се и интересува от реалностите. Клюките поощряват единствено воайорството и ексхибиционизма. Малкото качествени предавания са като оазиси сред пустинята на сквернословието и празноглавието и оцеляването им е под въпрос.
И там нещата не са розови – като в онзи анекдот, да ви го припомня пак. След многодневно изнурително тътрене из пустинята българинът най-сетне се довлякъл в един оазис. Но, – о, Господи! – такъв е вечният ни български късмет, заварил край извора четириглав змей. Нашият човек мислил известно време, накрая грабнал една тояга и започнал поредната си битка. Налагали се известно време, докато останали съвсем без сили и змеят промълвил: “Какво искаш, бре?" “Да пия водица" – отвърнал нашият герой. “Ами пий де, кой ти пречи, защо започна да се биеш!" – рекъл змеят. Долу-горе нещо подобно се случва в нашите политически дискусии.
Мълвата има унищожителна сила. Тия дни открих в новата книжка на Том Кейн “Оцеляващият" нещо, което никак не е забавно. Един от героите, макар и съвсем епизодичен, се казва Владимир Матов, известен сред своите приятели като Влад Бияча. Той е “опитен убиец на руската Федерална служба за сигурност", а в доброто старо време е работил за КГБ. По произход българин “като повечето от най-добрите им убийци…"
Дивотия. Обаче е излязла в стотици хиляди копия. Всички усилия да бъде заличена една скверна лъжа отпреди 30 години останаха напразни. Дори онзи кретен Али Агджа вече не може да помогне. Отгоре на всичко, съжалявам да го кажа, но ние сме най-добри не другаде, а в дребните хитрини, в дупедавщините, в производството на всевъзможни “дупета" и пр.
***
Авторите на одите за балони са прекалено заети – и дори, когато пред очите им е нещо свястно или направо талантливо, пак гледат да открият под балатума нелепото и псевдосензационното.
Така е и в случая с Виктория.
От известно време я наблюдавам внимателно и все повече се убеждавам в качествата й. Но вместо да се вглеждат в работата й, вестниците се занимават с развода и изневерите й, ако изобщо има подобно нещо. И това е една от причините хората от телевизията да нямат самочувствие понеже са наясно, че личният им живот, колкото и скромен да е той, е по-интересен за колегите им от печатните медии. Усилията им остават незабелязани, самобитността им не се поощрява. Отгоре на всичко фаворизирането на двама-трима абсолютни некадърници, качили се по волята на случая на черешата, сигурно им действа угнетяващо. Те знаят за какви плъхове става дума, за какви измамници, които при това говорят така, сякаш чукат орехи, но всичко това се толерира, а това им действа тягостно.
През миналия месец (16 юли и следващите дни) Виктория Петрова (Би Ти Ви) заместваше за няколко дни Ани Салич и прекрасно се справи с тази роля, въпреки че тя беше убедителна преди време и в двойка с Цветомир Семов, който пък изчезна от екран изневиделица. Направи много динамичен разговор със социалния министър Младенов, темпото, което наложи в този разговор, а и изобщо в емисията, би трябвало да е направо обезсърчаващ за колегите й. Успя да придаде динамичност дори и в едно директно включване от Търново, в което събеседникът й, местен полицейски шеф, не беше особено членоразделен.
Качествата й се препотвърждават и днес. Тя се приближавамного по-близо до представата за истински водещ – а не четец/говорител на текстове – от мнозина други. По-свободно общува с камерата, а и камерата я обича несъмнено. При нея липсва всякаква вдървеност, нещо, което е обичайната отличителна черта на т. нар. водещи. Свободното й поведение не е насилено или изиграно, то е напълно естествено. Притежава бърз език, по-близък като темпо на разговорния. Свободно пренася репортерското си поведение, също много добро, и в студиото. Интонации, лицеизражения, жестикулации – всичко е напълно естествено. Много свободна е и в общуването си с Юксел Кадриев, което си е постижение само по себе си, а и той почти не прави обичайните си лапсуси. Когато го поглежда и се усмихва, това е наистина непринудено,
и той почти се разтапя.
Сега е по-различна, отколкото преди месеци, когато работеше с Цветомир.
В крайна сметка всичко е наред с Виктория. Обаче тя си е живо неудобство за някои от останалите водещи и по-вероятно е да не поощрят подобно поведение, което ще бъде жалко. Надявам се, че бъркам.
Но натискът върху нея никак не е малък. Мълвата взема нови измерения, подробностите, макар и очевидно нелепи, стават все по-шокиращи. Не знам дали не бъркам, но мисля, че в някои дни Виктория трудно понася тази тежест. Не може да й се помогне. Тя просто трябва да се примири, че това е едно от неизбежните неудобства, когато си дал лицето си под наем, и с времето ще свикне. Не е справедливо, но всички сме безсилни пред духачите на оди за негодници. Едно обаче е ясно – на нейния стикер ще пише “Качествено".
В края на краищата хората от нашия занаят трябва да знаят, че и способният човек – като жената – е “негърът на света", ако ви припомня думите на един музикант, когото всички обичате.
***
Имал съм повод и друг път да пиша за Юрген Рот, несъмнено един хрантутник на мълвата. Напоследък се цитира един любопитен факт от новата му книжка. Природозащитничката Албена Симеонова му казала, че представители на “Атомстройекспорт", дъщерна фирма на “Газпром", влезли с автомати в общината на Свищов, за да преговарят с градските власти за АЕЦ “Белене".
Много бих искал да се свържа с Албена Симеонова. Ще й бъда благодарен, ако се обади. Не е нужно да носи автомат калашник.
Дали някой не поощрява хора като Червения Юрген (“червен" на немски е “рот" – бел. ред.) да прикриват със своите небивалици същинската истина за българския криминален преход?
Опасявам се, че и историческото ни познание вече се попълва от “дупета".
Другите дописки от рубриката “Приказки за телевизията" можете да прочетете в сайта на вестник “Труд" , в рубриката “Кеворк". Предишната бе прочетена от 13 хиляди 462 души и бе коментирана от 98 от тях.
Стр. 16
в. Труд | 28.08.2010
От септември уикендите на зрителите на Тв 7 ще започват с Емил Кошлуков. Лидерът на "Новото време" се е нагърбил с нелеката задача да задържа вниманието така, че българите да не превключват на "Станция нова" или на сериалите по другите телевизии.
Предаването му с работно заглавие "Уикенд с Тв 7" ще е от 9,30 ч в събота и неделя по час и половина. През първия ден ще е поразвлекателният блок с панели за култура, шоу, светски новини. В неделя ще има студио с политика и икономика.
Амбицията на екипа е да започнат излъчване на 11 септември.
Кошлуков обещава да е водещ с мнение, защото всеки има ценности и мироглед. "Водещият не е метроном", обяснява той. В предаването ще се търси не обикновен спор, а сблъсък на светогледи.
Всеки уикенд ще се обсъждат горещите теми от седмицата. Специален акцент ще има и върху световните новини – нещо, което често се забравя в родния ефир. По отделни теми Кошлуков ще има постоянни съводещи от различни сфери – млади университетски преподаватели, историци, антрополози, блогьри, журналисти. Имената им още се уточняват.
Стр. 22
в. Банкер | Михаела ПАВЛОВА | 28.08.2010
Телевизиите са в предстартова треска за новия телевизионен сезон. Екипите им работят усилено, а зрителите са в поредното очакване какво ще гледат през есента на 2010 година. Основното питане, естествено, е дали този път ще им бъдат предоставени качествени продукти? Дали отново двата най-гледани български телевизионни канала – Би Ти Ви и “Нова телевизия", ще заложат на еднакви формати, или в ефира все пак ще нахлуе видово разнообразие? Това са част от логичните въпроси след изключително досадните, дори на моменти нелогични и смешни летни повторения в програмните схеми. Публиката вече се шегува, че за да им е още по-евтино на медиите, можеше да почнат да повтарят и новинарските си емисии. Какъв ще бъде обаче кодът на телевизионната есен?
Танци и благотворителност
Телевизиите и тази есен ще танцуват. Не че в това има нещо лошо, но Би Ти Ви и “Нова телевизия" ще се надпреварват за зрителското доверие и щедростта на рекламодателите отново с аналогични предавания, при това изправени една срещу друга. Ще ги обединява благотворителността. Тя за пореден път ще се превърне в “моден телевизионен писък" и ще приканва аудиторията да подкрепя хуманните каузи с СМС-и. Към тях трябва да се прибавят и няколко “щипки" танци и песни. Задължително обаче ще бъдат в изпълнението на известни сънародници. И музиканти, и спортисти, и бивши политици. И всякакви други популярни лица от културата и обществения живот. Така от септември един срещу друг ще се изправят двата големи проекта “Великолепната шес-торка" – от страна на Би Ти Ви, и “Байландо" от страна на “Нова телевизия". И двете продукции ще имат приблизително еднаква продължителност и ще събират пари в името на благородни каузи. Те ще противопоставят и двама от най-големите телевизионни продуценти – Магърдич Халваджиян, като екипът му ще реализира “Великолепната шесторка", и Нико Тупарев – хората му ще изстрелят дебютанта в българския ефир – “Байландо". Очертава се интересно състезание.
“Великолепната шесторка"
ще се появи за втори път в ефира на Би Ти Ви. Първата частна национална телевизия отново ще си партнира с УНИЦЕФ, а набраните средства от дарения и зрителски СМС-и ще отидат за изоставени деца. Предишното издание на “Шесторката" през 2008-а само за месец и половина събра приблизително 2 млн. лева. Средствата отидоха за построяването на шест малки къщи за децата от село Могилино. Темата изостри филмът на журналистката от Би Би Си Кейт Блюет “Изоставените деца на България" за мизерните условия в дома в Могилино. Лентата на Блюет разгневи Великобритания, а след това предизвика и ожесточени дискусии на българска почва. В резултат на вдигналия се шум правителството възприе модела на социалната услуга “Малка къща за деца", разработен от УНИЦЕФ. Според информации проектът продължава и в момента, като се финансира със средствата от държавния бюджет. Така процесът на извеждане на децата от домовете и настаняването им в близка до семейната среда няма да прекъсне след изразходването на парите, дарени от зрителите на Би Ти Ви. Новата мащабна кампания ще е продължение на предишната и отново ще бъде насочена към децата в затруднено положение, а водещ пак ще е Ани Салич, чиято физиономия само по себе си събужда чувства за благотворителност. Предаването, в което известни музиканти, актьори и общественици ще демонстрират танцувалните и певческите си умения, ще се излъчва в праймтайма. По същото време “Нова телевизия" ще “отвърне на удара" с дебютанта в нашия ефир – “Байландо – сцена на мечтите". Шоуто вече е доказало успеха си по целия свят. В Мексико Bailando por un sueno има три сезона само за една календарна година. Подобен фурор е регистриран и в Аржентина -също три сезона за година. В момента на неговата сцена в танцувалната си стихия е Лоренцо Ламас, който помага на 19-годишно момиче да се излекува след автомобилна катастрофа.
В “Байландо"също ще има популярни професионални певци и танцьори. Те ще излязат на една сцена с обикновени българи в името на благородна кауза. Наградата е уникална -сбъдване на най-голяма и съкровена мечта на участника, който спечели симпатиите на зрителите. Аудиторията ще стане свидетел на емоционални и лични истории, ще види как пред очите й ще изгреят нови звезди. Последните пък ще имат възможността да развият своите певчески и танцувални способности по време на сезона. Специалните екипи на предаването обиколиха страната и вече са намерили личности с интригуващи мечти, готови да покажат пред цяла България таланта си, за да ги реализират.
Сред най-дискутираните теми от месеци е кои ще са участниците и водещите в “Байландо". Някои от имената вече са сигурни. Например това на журналистката Маргарита Михнева. Тя обяснява участието си в благотворителното шоу така: “Обичам състезанието и участвам там, където има състезание. На това предаване гледам като на надпревара, а не като на игра. Не е ли предизвикателство на моята възраст и позиция да участвам в състезание с много по-силни коне? Един стар кон със скъсан чул! Надявам се да надвия формата, защото това, което покрива, невинаги те разкрива. Очаквам да има борба на същности и съдържание, а не претенциозни силиконови престрелки."
Актрисата Параскева Джукелова, позната от изявите и на сцената на театър “Българска армия", също ще пее и танцува в “Байландо". Най-вероятно към техния “екип" ще се присъединят и колегите им Георги Мамалев, който ще затвърди танцувалните си умения от “Денсинг старс", и Мария Статулова. Депутатката от “Атака" Калина Крумова също се е съгласила да се изявява на сцената на мечтите. Както и бившата шефка на Агенцията за закрила на децата – Ширин Местан. За радост най-вече на по-възрастните пенсионери на сцената ще се появи и Кичка Бодурова. А симпатичната шампионка по плуване Таня Богомилова сподели: “Не умея нито да пея, нито да танцувам, но се съгласих да участвам, за да мога чрез популярността си да подкрепя благородната кауза на шоуто и да помогна на един от участниците да реализира мечтата си." Всъщност мечтите на българите в “Байландо" са изключително разнообразни – от обучение в чужбина, екскурзия с презокеански лайнер, изграждане на читалище и библиотека в малко село и на паметник на Тодор Живков до построяване на концертна зала в София и безплатни билети за зоологическата градина до края на живота… Разбира се, по-голямата част са свързани с по-магане на близки, които имат здравословни проблеми, неразрешими в българските условия. Какви са точно мечтите обаче ще разберем съвсем скоро. Както и кой точно ще води благотворителното шоу. Знае се, че ще са мъж и жена. Най-вероятно едната роля ще бъде поверена на Ники Кънчев. (На кой ли друг?) В обръщение из медиите е и името на Мира Добрева. Бившият кадър на БНТ миналата година се изяви, доколкото може, в танците в “Денсинг Старс". Екипът на продуцентска къща “Олд Скуул" преговаря и с Лили Иванова за участие в “Байландо", но то все още не е потвърдено официално. Подобно е положението и с Азис. Васил Найденов също умува дали да приеме, а Орлин Горанов е отказал заради ангажименти по същото време в чужбина.
На практика двете основни телевизии и в момента се надпреварват в привличането на по-известни и на по-актуални личности към собственото си шоу. Популярните ще призовават от екрана зрителите да подкрепят хуманните им каузи или да осъществят нечия мечта. Дотук добре. Само че за пореден път в медиите ще се завърти и логичният въпрос: като е благотворително шоуто, защо популярните лица дълго преговарят за хонорарите си, а някои от тях искат баснословни суми? Дали мобилните оператори ще се откажат от приходите си? А медиите? А продуцентите? За кого точно е телевизионната благотворителност? Дали ще има прозрачност на изразходваните средства, както направиха от Би Ти Ви с първото издание на “Великолепната шесторка"? А дали най-накрая ще се сбъдне мечтата на телевизионния зрител да гледа разнообразни предавания?
Стр. 36
в. Уикенд | Васа ГАНЧЕВА | 27.08.2010
Всички гледат в канчето на телевизията майка, а тя единствена се противопоставя на тоталната простащина
Е, любезни ми зрителю, годината на Тигъра продължава да се вихри и свещеното животно така и не спира да хапе и дращи със зъби и нокти, хубавата ни планета се гърчи в пламъци, дави се в потопи, изригват вулкани, тресе се Земята, катастрофи и катаклизми мъчат народите. И нали Тигърът е най-отпред в Червената книга на заплашените видове, сръчква природата да си отмъщава на Човека за престъпното му нехайство към нея.
Комай и ти, драги ми зрителю, си вече в телевизионната Червена книга и е време да те обявим за "защитен вид" от някои програмообразуватели в родния ефир, които те изтезават и неуморно се гаврят с психичното ти здраве и достойнство. И телевизионното лято прежуря, види се краят но наглата програмна суша и телеманите се взират с очакване в хоризонта на новия сезон, белким бъдат възмездени за отвратителната скука, настанила се ваканционно на малкия екран.
Най-голямото безобразие бяха старите филми и сериали, които ни обливаха с нафталинен дъх цяло лято. Дистанционното се гърчеше и нажежаваше в ръцете в търсене на нещо по така, но неумолимата цикличност на повторенията сякаш пращаше на някакъв тъп поправителен изпит милионната аудитория.
Най-бурно и вълнуващо тв лято обаче изкара БНТ. Смяната на караула там предизвика емоции не само в удивително издръжливия й колектив, но и в цялата общественост. Матриархът на родните електронни медии винаги е бил, беше и ще бъде телевизионен флагман с неизменно високия си професионализъм и обществена стойност. 50-годишният ветеран, инкубатор на тв кадри и основоположник на модерната тв журналистика и реализация, несмутимо се захвана с реформаторство и запретна ръкави да измъкне мастодонта-от образувалата се криза. Годината на Тигъра разлюля финансовите устои на държавната телевизия, опитът да се изкара от равновесие и да се постави на колене реномето и рутината на БНТ този път бе с мощта на цунами. Нанесените й удари под пояса от власти и институции, отнесли се с пълно неразбиране към оптималните й нужди, крясъците и воят на частните телевизии срещу принадлежността и към държавата и полагаемото й се, за кой ли път поставиха на изпитание действително единствената народна телевизия у нас. Крещяща е демагогията, с която си служат наричащите себе си "национални" телевизии, в които националното с лупа да го търсиш вече не можеш да го намериш. Широко и щедро облагодетелствани от рекламния бизнес, те с неописуемо нахалство надничат в копанята на БНТ, където привиждащият им се "тлъст" и най-вече "незаслужен" държавен бюджет застрашаващо се превръща в купчина подрънкващи грошове, с които телевизията-майка трябва да издържа материалния си и интелектуален имот.
Несправедливо свитото до абсурд рекламно време сякаш се превръща в наказание заради държавните пари, с които просташки се спекулира, че били от джоба народен. Сякаш от същия този джоб народен не изтичат на поразия пари за общонационални глупости и невероятни мероприятия, сякаш като стане хлябът лев и половина, пак БНТ ще е виновна и ще е виновна и за ширналата се и задушаваща народа корупция, осъществявана пак със същите тези пари от джоба народен. Благодарение на умишленото интригантство на хората, непрекъснато се вменява, че БНТ харчи на поразия народните пари, че с тях се глези и глези избраници, че програмата й е скучна и там се вихрят на воля некадърници и жалки отломки от миналото. Наистина трябват яки нерви да се устои на помийната вълна, с която безцеремонно и безскрупулно обливат БНТ. Общественият й характер, спазването на действащите закони и журналистическа етичност и в европейски план, непренебрегването на нито един обществен пласт, несекващи опити за хармонизиране в отразяването на родната действителност, вместо заслужено уважение често срещат пренебрежение и подигравки. И защо, моля? Защото там са вдигнати стоманени прегради за вулгарни, нихилистични, антинационални и оскърбителни за човешкото достойнство "явления". Защото там нямат място голи задници, предизвикателни хомосексуалисти, манекенска паплач и попфолк проститутки.
Защото неграмотността и непрофесионализмът там са табу, защото критериите открай време са завишени и фасадата на истински националната ни телевизия е обърната изцяло към необходимостите на българското общество. Единствено в БНТ съществуват програмните ниши за етносите, за малцинствата, за възрастните, за селското население, за младежта, за просветността, единствено там ще чуем и видим световните събития в спорта, изкуството, класическата, джаз и поп музика, единствено там се творят, да, творят, а не измислят, преиначават и папагалски и угоднически да се преповтарят ежедневните, ежеминутни, дори ежесекундни новини. Дръзки културни и публицистични начинания и формати, производство и съпродуцентство на български филми, участие в най-престижни европейски форуми от всякакво естество и още, и още са приоритет и успех единствено на БНТ. Е, че тя да не бере пари от дърветата за всичко това? Без рекламно време, без спонсорство, без разрешена стопанска дейност, с вечно свиваща се като дядовата ръкавичка държавна субсидия? Легенди се носят за скачащи до небето възнаграждения в другите телевизии, най-вече облагодетелстващи носителите на скандалното, вулгарното и откровено неграмотното в ефира. Те пък откъде ги взимат? Само един поглед по диагонал в някоя тв тетрадка е достатъчен да те убеди, верни ми зрителю, в програмната беднотия, инертността и удивителното сходство в предаванията на тези телевизии, обладани от манията кой повече ще скандализира, отврати и допринесе за духовната гибел на нацията ‘ и най-вече на младите. Защото такава е поръката на чуждите чорбаджии, такава е волята на алчните за печалби върху гърба на българския народ, такива са измекярите и родоотстъпниците там. Днес обаче техният кораб видимо потъва. Наркотизиращата съзнанието чалга, все по-обиждащите човека риалити формати, все по-просташкият флирт с политици и псевдоелит, писнаха на мало и голямо. Сега БНТ е изправена пред шанса наново да докаже превъзходството си, да се пребори за финансова справедливост, да ошлайфа програмната си политика, да стане безапелационният лидер в медийното пространство. И без никакви комплименти, сантименти и шменти, твърдо вярвай в това, изстрадал ми зрителю, защото ти си Величеството, в чието име преживелите твърде много телевизионери в БНТ наново ще опънат мишци за благото на семейството, обществото и нацията. Пожелай им попътен вятър, че обърнеш ли поглед към другите екрани, заподскача ли пак до нажежаване дистанционното в ръката ти, оттам пак ще те лъхне смрадта на простотия и безхаберие към интересите ти. Но за това – друг път.
ТВОЯ ВАСА
Стр. 29
в. Уикенд | Звездомира МАСТАГАРКОВА | 27.08.2010
Продължаваме интервюто с живата легенда на тв журналистиката у нас Кеворк Кеворкян. В пространен разговор с "Уикенд", който започна в миналия брой, бащата на "Всяка неделя" би алармата, че с агресията си телевизията днес се е превърнала в сериен изнасилван. "Мизерни типове постигнаха истинската очевидна победа на прехода – тази над добрия вкус", споделя Кеворкян.
Разговорът спря на най-интересното – истината за отношенията му с певицата Ирина Флорин. Какво се случва между тях, ще прочетете във втората част. Кеворк изказва и мнението си за прословутите мемоари на Иван Славков и случващото се с обществената БНТ.
- Да продължим разговора си от миналата седмица. Какво мислите за новото ръководство на БНТ?
- Дали обаче това е ново ръководство – или нова версия на стария "Домсъвет", това е въпросът. Вяра Анкова ми е симпатична – човек в подобни случаи се осланя на откъслечни епизоди или също тъй мимолетни срещи, но все пак те оформят у мен един образ, който ми е приятен. Вяра се появи, впрочем за първи път на екрана, като мой гост във "Всяка неделя" – беше открила някаква груба преводаческа грешка или по-точно някаква намеса на цензурата в книга на Греъм Грийн. Прелестно момиче, може да беше още и студентка. После се утвърди бързо и категорично, а още по-сетне изчезна с мъжа си, с когото си разменихме един-два ритника около една полемика за съдбата на "Левски" -Лафчис тогава не успя да схване, че искам по-скоро да му помогна, заподозря някакъв план да бъде разкаран и пр. Както и да е. А съвсем наскоро ми предадоха една нейна реплика по адрес на Джени, покойната ми съпруга, което ме убеди, поне засега, че тя не е била бездушен член на един екип от некадърници, които 6 години въртяха телевизията по най-бездарния начин, за жалост с благословията на президента. По-скоро Митко Цонев беше част от тази банда той беше опекунът навремето на Пръмова и пр. – писал съм за тези неща. Тези хора обаче са се преплели като свински черва – интимни приятели, предани един на друг и т.н. Само дето би трябвало да са предани преди всичко на професията и на зрителите си, но това за тях изглежда е нещо второстепенно.
Но Анкова вече направи нещо доста странно. Назначаването на Кацарчев за член на Управителния съвет изглежда много солидно – бивш зам.-министър на финансите, добра репутация и пр. Но защо е повикан той? Да разкрие и покаже безобразията и финансовите спекулации на досегашния екип – или да ги прикрие? Да придава на Анкова сигурност – или да замита следи? Хубаво е да се знае, че досега финансов шеф в телевизията беше Чапанов, бивш член на Сметната палата – и, разбира се, никога от там не последва неблагоприятен одит за телевизията. Дали сега Кацарчев не трябва да осигурява милостта на Министерството на финансите? Ако това минава през ума на Анкова, тя стъпва с грешния крак. Тя направи забележителна кариера – и може да я завърши успешно само ако бъде безмилостна към всички досегашни безобразия, само при това условие. Нека да си припомни как е прекрачила омагьосания праг на сградата на "Сан Стефано" 29, какво е преживяла досега – и да остави зад гърба си веднъж завинаги всякакви приятелски съображения и интереси. Последното звучи малко наивно, но нека за малко да бъдем оптимисти.
- Говорите за безобразия – това ли е точната дума?
- Това е най-меката дума. БНТ е напълно разгромена, и това е факт. финансово и програмно. Рекламните й приходи са сведени до възможния минимум, програмните й постижения са окаяни. БНТ се превърна в някакъв клетник, които се тътри след останалите национални телевизии а дори и след някои кабелни.
Аз опровергавам лъжите на Пъпеша за "Всяка неделя" с факти, а той сервира нови глупости, все едно не съм му наврял в очите цифри и данни. Това не е полемика, това е лигоч, недостойна за сериозна медия.
Пратих в "Труд" изследванията на ТВ ПЛАН, от които личи какъв мистификатор е Пъпеша
Всъщност напълно излишно е да се дискутира с човек, който пише в автобиографията си, че е носител на наградата "Златен пъпеш" и който се гордее с този факт, представяте ли си? Навремето от "168 часа" го направиха лауреат на тази "награда" просто за да подскажат към кой растителен вид принадлежи. Един доста грубо саркастичен жест, който би бил схванат дори от някой със синдрома на Даун. Минаха обаче няколко години и Пъпеша реши, че това е нещо ласкателно за него, че едва ли не е носител на някакъв телевизионен "Оскар". Ето в ръцете на подобни типове е оставена телевизията.
Ако се върнем към въпроса ви за новото ръководство на БНТ, назначаването на Севда Шишманова за програмен шеф е част от онази мимикрия, от която се опасяват наблюдателите. Това момиче има в семплата си биография само един видим факт – репортажа й
за покойния МВР министър Любомир Начев. Може би ченгетата й бяха подхвърлили информацията, че той е на някакво соаре с манекенки от "Визаж", струва ми се – нещо не особено приемливо, разбира се. И тя вдигна врява до небето, все едно, че е взела интервю от Снежния човек или нещо от този род. Разбира се, в подобна поръчкова журналистика всичко е строго селективно – на това момиче и през ум не му минава примерно да вземе сега интервю от банкера Миронов, който фалира една банка и сетне се покри в Америка. Тя е била близка с този фараон и вероятно би могла да направи доста проникновено интервю. Или пък с Иво Прокопиев – представителя на "новия олигархичен" манталитет, който я беше приютил край себе си за известно време, и който също се готви да се покрие някъде, понеже го заплашвали – но остана неизвестно кой и защо. Та това момиче беше години наред член на Управителния съвет на БНТ, а сега ще бъде програмен директор. Това е все едно да дадеш на някой, който се готви да потопи "Титаник", да отговаря за безопасността му.
- В какви отношения сте с бившия главен прокурор Никола Филчев?
- Бях решил да се разкарам от рубриката си преди няколко седмици, при една временна криза в отношенията ми с някои хора от "Труд", и той беше един от хората, които ми се обадиха и казаха, че ще сглупя.Това се случи съвсем наскоро. Филчев е един от основните герои в книгата ми "Кеворк проговаря 2. Тайните дневници". Но по никакъв начин не даде да се разбере, че е засегнат или обиден, то няма и от какво. При едно условие – стига човек да е широко скроен. Чувам, че са се обидили само някои мижитурки, но благоразумно си траят.
Аз правя лесно приятелства – и много често също тъй лесно правя опити да ги развалям.
Не съм кокичка за всеки задник, както би се изразил някой привърженик на простонародния хумор. Но, слава Богу, сериозните хора ми прощават,
- Ако позволите нещо лично – вярно ли е, че сте се разделили с Ирина Флорин?
- Последното нещо, което бих направил, е да говоря за някоя жена. Отвратителна е нашенската склонност да се пъчим с жените си, пред жените си и пр. Не понасям това и никога не съм го понасял. Единствената жена, за която мога да говоря, е покойната ми съпруга Джени. Написах книжка за нея – "Писмо до Джени", вложих в нея истинските си чувства, но и в този случай се чувствам малко объркан, не знам дали бях прав да го правя.
Между другото, едно от нещата, които наистина ме подразниха напоследък в спомените на Славков, е тъкмо отношението му към жените. Той с удивителна лекота и съвсем небрежно споменава едно или друго име, което си е доста невъзпитано.
- Какво мислите за мемоарите му?
- Аз съм май единственият човек от телевизията, който е писал много ласкави неща за Славков и не се отказвам от това. Разбира се, очаквано беше той пък да напише сега някои нелепици за мен. Както вече споменах веднъж, Иван си пада по уискито, а редакторът му Жоро Гълов се налива с бира, нали е председател на "Бирената партия" – та при липсата на синхрон в пиенето понякога истината оттича на някъде. Както и да е. Винаги съм подозирал, че при цялата врява около него,
Иван си е бил един самотник а вероятно са гледали не особено ласкаво на него и в обкръжението на Живков. Спомените му не ни дават особено задълбочена представа за това обкръжение, както и за самия Живков. Което е жалко.
Навремето усърдно се разправяше една история, още по времето на соца. Боби Бец, който беше един гениален предприемач и когото познавах добре, веднъж попаднал на някакъв купон с телевизионни дами и герои. И като ги гледал как се лигавят, бръкнал в джоба си, извадил купчина долари и ги хвърлил на пода. Голяма битка паднала между тогавашните "звездички" – кеч ес кеч кян заради 10 долара…
Сетих се сега за тази история, понеже Славков ми се привижда в положението на Боби Бец – имам предвид в онези години – хвърля във въздуха по някое подаяние, шармантно и любвеобилно, а иначе си е сам, и сам, и сам…
- Все пак изначално въпросът беше за Ирина Флорин…
- А за Ирина отговорът ми е следният. По различни поводи тя е казвала доста ласкави неща- за мен, жените са по-смели в това отношение и аз съм й благодарен. Това вероятно й е донесло и някои неудобства. Но не мога да се бъркам в тия неща. Няма да ви кажа нищо повече. През последната година Ирина направи един фантастичен албум и това има значение повече от всичко друго.
Преди време едно друго момиче, което има добро чувство за хумор, и с което съм имал само професионални отношения, прояви наивността да ме нарече "харизматичен" – каквото и да означава това, и сетне педалите край нея я подложиха на публичен линч. "Защо той да е харизматичен, а не аз?" – репчеше се, и то в ефир, едно петле край нея – една заблудена душица, също фалшива звезда. Свестните жени са без особен шанс днес, само отрепки се навъртат край тях. Както винаги, хубавите ябълки са оставени на прасетата.
Имал съм куража внимателно да слушам някои велики хора, мои събеседници. И когато се сещам за жените, с които съм имал честта да бъда, неизменно си спомням какво ми каза веднъж в един разговор голямата френска певица Жулиет Греко. За всички тях се отнася една нейна наглед парадоксална фраза, която обаче съдържа много – че жената живее права, дори и когато е легнала.
Стр. 22-23
в. Капитал | Зорница СТОИЛОВА | 28.08.2010
Британските медии вече съветват да не се инвестира в имоти в България
Един ден британците се събудили и осъзнали, че са живели в тъп рекламен слоган. "Let’s go crazy", мигал примамващо неонов надпис върху кръчма в центъра на Банско, и те са се втурнали: "Ами, хайде!" В общата еуфория на вестникарски заглавия от типа "Къща на цената на кола" вместо с дом "в сърцето на Пирин" са се оказали с непродаваем имот в сърцето на бетонна джунгла. Страната, която топло им обещаваше слънце и бързо забогатяване, се прояви като куха комбинация от "медийна истерия, фалшива неотложност и преувеличена възвращаемост" по определението на една разочарована британка. Сега те отчаяно търсят кого да обвинят за неосъществените си мечти.
Според текст от последната седмица в британския вестник The Independent на прицел са журналистите, покриващи имотния сектор. Изданието твърди, че група огорчени ирландски инвеститори планира да заведе дело срещу репортери, "подвели" ги да вложат парите си в строителни обекти, които не са им донесли обещаните резултати. "За журналистите може и да е ясно, че лъскавите приложения за имоти следват далеч не толкова взискателен код за безпристрастност в сравнение с традиционната журналистика и са преди всичко средства за събиране на приходи от реклама, но може би за потребителите разликата не е съвсем ясна", коментира The Independent.
От "купете си парче от селска България"…
Въпреки че според адвокати такова дело едва ли би постигнало успех, а и няма да възстанови неразумната им инвестиция, британците може би имат основание да се сърдят на своите медии. Тъй като имотният балон се надуваше с тяхната щедра подкрепа.
За еуфорията на пазара на недвижима собственост, както и за повишаването на цените на някои имоти, голяма роля изиграха именно поредицата от публикации в чуждестранния печат за "евтините жилища в България". "Не можете да си позволите къща в Испания? Тогава опитайте в България." (Observer), подканяха вестниците. И още: "Не можете да си позволите Алгарве или Прованса? Купете си парче от селска България. За цената на четиригодишен Ford Mondeo." (The Sunday Times)
"Високият икономически растеж и чуждите инвестиции, увеличаващият се брой на туристите, стабилната валута и политическа система и предстоящото им членство в ЕС правят неустоима комбинация", обещаваха печатните медии през лятото на 2005 г. (The Sunday Times) А телевизиите се надпреварваха да правят репортажи за щастливото селско лято на Сара и Джон. Един от първите материали, който насочва вниманието на британците към България, датира от лятото на 2001 г., когато телевизионният канал Chanel 4 излъчва поредицата "Място под слънцето". След нея агенциите за недвижими имоти и британското посолство са залети от запитвания и имейли.
"Медиите във Великобритания допринесоха страшно много. Имали сме случаи, когато излъчат някое популярно предаване за България, след това има огромен интерес – звънят телефони, пишат имейли…", спомня си Полина Стойкова, оперативен директор на Bulgarian Properties, една от най-големите посреднически агенции в покупката на имоти в България.
… до "България? Пазете се!"
Днес обаче, когато рецесията е минала като зловеща болест през лъскави курорти като Банско и е оставила призрачни градове с недостроени сгради и магарешки бодили, а рекламните слогани отдавна са изхабени от употреба, британските таблоиди започнаха да си служат със сюжети от хорър филми. Като The Sun, който разказва историята за ужасена шотландска двойка пенсионери, нападнати от "луди зверове, въоръжени с мачете и търнокопи" в селската им къща в България. И я илюстрира с гигантска тяхна снимка, на която те демонстрират пистолетите, които са си купили, за да се защитават от нападатели.
Встрани от обичайните за жълтите вестници "шокиращи" материали обаче през последните няколко месеца във Великобритания имаше серия от публикации, които съветват британците да не инвестират в имоти в България. Слагаха голяма въпросителна след името на държавата, предупреждаваха "Пазете се!" и обобщаваха, че "за стотици инвеститори може да се окаже, че пясъкът е единственото "златно" нещо в България." (The Sunday Times) А разследващото предаване на BBC "Watchdog" направи ударен репортаж с широк отзвук за подведени от Bulgarian Dreams британци.
"Тази индустрия работи на принципа, че винаги трябва да откриеш горещ пазар. През 2004-2005 техните медии решиха, че България е "hot spot". Което за българските предприемачи дойде като манна небесна и почна да се продава всяка тухла и всяко парче камък. Никой обаче не отчете, че цялостният принцип на hot spot е, че той блесва, гори и изгаря бързо. Hot spot означава винаги балон", обяснява Юлиан Георгиев, собственик и управител на Homes in Bulgaria – компанията, която първа започна да предлага български имоти на англичани през 2002 г.
И ако тогава България е по-привлекателната алтернатива на скъпата, презастроена, пренаселена от други британци и гореща Испания, то девет години по-късно изглежда като по-грозната й сестра. "Позитивният имидж на България се промени, когато страната ви престана да бъде "нова и непозната"и бързо си спечели имидж на презастроена дестинация като Испания. А и някои недобросъвестни агенти и строители, които оперираха в Испания, се преместиха в България." Така британският журналист Греъм Норууд, който пише за имоти в британски вестници като The Financial Times, The Guardian и др., обяснява радикалната смяна на настроението в медиите на Острова.
Но той търси и причините в самите журналисти: "Според мен има два типа журналисти, които пишат за имоти – добрите, които понякога пишат истории, критикуващи презастрояването, и лоши, които пишат само "положителни" материали, винаги казвайки, че съответните имот или пазар са добри инвестиции. Винаги има необходимост от баланс", настоява Уорууд "и понякога трябва да се казва, че пазарът е презапълнен и следователно, вероятно, не е добра инвестиция."
Негативната вълна от медийни публикации само трупа черни точки за България в папката "лоши инвестиции" на британските предприемачи и граждани. И поставя под сериозно съмнение възможността отново да привлечем инвеститори в недвижими имоти от Острова, след приключването на рецесията.
Заместник-посланикът на Великобритания в България Катрин Барбер обаче съветва да не правим изводи за отношението на британците към страната от настроенията в медиите. "Не мога да коментирам принципа, по който медиите подбират материалите, върху които да се фокусират", коментира тя, "но от тях не може да се направи обобщение как британските компании и граждани се чувстват в България". И уверява: "Имаме много запитвания тази година от британски компании или граждани, които искат да инвестират в България – дори повече от миналата."
***
Текст под снимка
Кухите рекламни слогани бяха заменени от руините на недовършените сгради в курорти като Банско
Стр. 12 – 13
М. Милев I 30.08.2010
Юбилеен концерт „Плáнино, стара плáнино” на именитата изпълнителка на автентични и обработени родопски фолклорни песни Христина Лютова и каба трио „Родопея”.
Смолян /14 октомври 2010 г./ – Юбилеен концерт „Плáнино, стара плáнино” на именитата изпълнителка на автентични и обработени родопски фолклорни песни Христина Лютова и каба трио „Родопея”.
Юбилейният концерт „Плáнино, стара плáнино”, по повод 70-годишнината на народната певица Христина Лютова, ще се състои на 14 октомври 2010 г. от 19.00ч. на сцената на Родопски драматичен театър „Николай Хайтов”, Смолян в навечерието на празника на град Смолян. Специални гости на юбилейния концерт са Валя Балканска; квартет „Славей”, основан от Надка Караджова; инструментални солисти от националния ансамбъл за народни песни и танци "Филип Кутев"; фолклорен ансамбъл „Родопа”, Смолян; каба трио „Родопея”.
Христина Лютова е създател на каба трио „Родопея”, в което пее заедно с дъщеря си Мариана Павлова и Силвия Ненкова. На 14 октомври заедно ще представят едни от най-чувствените родопски песни – „Плáнино, стара плáнино”, „Очи, чорни очи”, „Росни ми, росни, росице” и др.
Юбилейният концерт на Христина Лютова и каба трио „Родопея” се провежда със съдействието на Община Смолян, фирма „Родопея – Белев”, музикална компания „Гега ню” и издателство "Камея". Медиен партньор на концерта е Българската национална телевизия.
През месец май 2010 г. именитата народна певица и почетен гражданин на Смолян Христина Лютова отбеляза своята 70-годишнина. Родена е в Смолян през 1940 г. с рядка природна дарба – мощен, плътен и богат на цветове алт, заради който заслужено е наречена гласът на Родопа планина. Потомка е на прочути родопски родове. От тях е наследила таланта, песните и борбения си дух.
В продължение на 30 години е солистка в смолянския ансамбъл „Родопа”. Голям е приносът й в издирването и запазването на над 400 автентични песни; 40 от тях се пазят в Златния фонд на Българското национално радио. Нейното изкуство е аплодирано във Франция, Куба, Холандия, Русия, Гърция, Мексико, Беларус, Чехия, Корея, Германия, Унгария и в много други страни.
За повече информация посетете http://www.wix.com/lyutova/hristina или страницата във Фейсбук
За контакти:
Д. Звънчаров, 0887 71 35 17, zvantcharoff@yahoo.com,
М. Милев, 0884 40 74 74, milev.miroslav@gmail.com