Съюз на Българските журналисти | 26.06.2016

www.b2bmagazine.bg I 12.07.2015г.

Д-р Зехра Гюнгьор – практикуващ ПР в Турция, бивш президент на Международната ПР асоциация (MПРА) и председател на БАПРА Брайт Ауърдс 2015.

Какво мислите за ПР-а (сферата на „Връзки с обществеността”) в България?

Аз съм добре запозната с ПР проектите в България, защото вече четири години съм член на журито на Българската асоциация на ПР агенциите (БАПРА). Това е моята четвърта година и този път съм председател на журито. Забелязах, че въпреки, че са местни ПР проекти и дейности, те са на международно ниво. Може би това се дължи на факта, че журито е съставено от международни ПР специалисти, но, честно казано, българското ПР общество е водещо в Източна Европа.

Какво мислите за проектите, които са представени тази година за наградите БАПРА?

Честно казано, проектите са много иновативни. Аз бях член на журито и два пъти председател на журито на наградите Golden World на Международната ПР асоциация и мога да направя сравнение между международните победители и тези на наградите на Българската асоциация на ПР агенциите. Повечето от проектите, които прочетох и оцених тази година, бяха на много високо и международно ниво. Те не са местни проекти и дори аз като чужденец, докато се запознавах с тях, можех лесно да уловя идеята, което е много добре.

Това означава ли, че според Вас България има бъдеще в сферата на публичните комуникации?

Разбира се! В наши дни ПР има по-широко значение. Т. нар. „Връзки с обществеността” днес са нещо като комуникационен мениджмънт, който може да се установи на всички нива на управлението и маркетинга на компаниите. Така че той има широк спектър. ПР е важен за привличането на международни инвестиции и чуждестранни компании в страната. За първи път посетих България през 1980 г. и помня онези дни, въпреки че беше преди 35 г., а аз бях млада студентка. Така че като направя сравнение, днес България прилича на държава от Европейския съюз. В страната наистина има много чуждестранни инвестиции (основно инвестиции от ЕС) и те помагат за бъдещето на ПР. Но това е взаимно, защото ако обществото е затворено не може нищо да се очаква от ПР. В света все още има много затворени общества и като погледнем проектите, които изпращат като ПР, става ясно, че това е просто маркетинг. Но аз вярвам, че България има бъдеще и благодарение на наградите на БАПРА сферата на връзките с обществеността се развива.

И накрая, бихте ли споделили с нас малко повече относно вашите проекти? Опишете с няколко думи практиката си на ПР в Турция.

Създадох компанията си преди 15 г., а преди това 20 г. бях журналист, така че съм в комуникационния бизнес вече от над 35 г., което е много, много време. Ще се опитам да разширя областта на ПР, защото той е навсякъде. Докторантурата ми е в областта на международните отношения и комуникацията и вярвам, че дипломацията и комуникацията вървят ръка за ръка при решаването на проблеми. Когато решаваме даден проблем, международните отношения са като връзките с обществеността: средство, което се използва от ръководствата на компаниите и брандовете. Затова в компанията ми в Турция не се съсредоточавам единствено върху ПР (напр. организиране на събития, връзки с медиите и социално отговорни проекти). Достатъчно! Стига толкова социално отговорни проекти, защото връзките с обществеността и комуникациите имат много сфери с далеч по-голяма значимост. И точно заради това казвам благодарност към БАПРА, защото те повишават нивото на ПР проектите в България.

Оригинална публикация 

 www.aej-bulgaria.org I 4.07.2015г.

Видео журналисти от страни членки на ЕС, могат да кандидатстват за кореспондентска позиция в ICF Mostra. Информационната агенция, специализирана в новини за обществени кампании от ЕС, наема журналисти на свободна практика, които могат да заснемат и редактират видео материали от страните, в които живеят.

Кандидатите трябва да познават европейската тематика по теми като околна среда, здравеопазване, бизнес, образование, култура, правосъдие. Нужно е да имат добри познания за политическата, икономическата и социалната сфера в държавите, които отразяват, да работя с HD формат и да вледят добре английски език. Повече информация ще намерите тук.

Оригинална публикация 

www.luboslovie.bg I 2.07.2015г.

Преди часове известният журналист Марин Маринов обяви  профила си във Фейсбук че напуска БНТ. Това е второ напускане на колегата. През 2010 г.  Марин Маринов беше водещ на сутрешния блок на БНТ. Устатият журналист, който направи едни от най-смелите интервюта с премиера Бойко Борисов и си позволи да го попита в прав текст “Вие искате да си зададете въпрос? Добре, задайте го”, ще води новинарските емисии в 16 и 18 часа.

Зрители коментират, че изпращането на Маринов в пета глуха е логично, тъй като директният му тон дойде в повече на обществената БНТ. Според запознати началниците на Маринов не си направили труда да го информират за рокадата, а новината му съобщил услужлив ПР на политическа партия.

Ето какво написа той:

Понякога човек прави важни промени в живота си, дано тази да е за добро. В БНТ оставям много приятели и страхотни колеги, с които бяхме в различните часови пояси, в разните студия и апаратни, по площадите и в залите на предизборните дебати… Благодаря за всичко, което направихме заедно! Гордея се, че бяхме в един отбор!

Оригинална публикация 

 www.capital.bg I 1.07.2015г.

От поста програмен директор беше освободен Иво Тодоров

Програмният директрор на БНР Иво Тодоров е бил принуден да напусне медиата в понеделник. Ръководството на общественото радио му е предложило два варианта – да подпише нова длъжностна характеристика, в която едно от основните изисквания към ръководителя на програмната дирекция е да има диплома за специалност публична администрация или да се раздели с БНР по взаимно съгласие. Тодоров е с филологическо образование и втора специалност журналистика и международни отношения. Първото предложение очевидно е покана да бъде уволнен, тъй като не покрива изискването на длъжностната характеристика.

"Когато ме повика генералният директор бях изненадан, че на бюрото му вече има написана молба от мое име за напускане по взаимно съгласие, както и протокол от заседание, на което е било решено освобождаването ми", коментира вече бившият програмен директор. Иво Тодоров беше назначен на позицията преди две години, а поканата му отправи лично генералният директор Радослав Янкулов. Тогава длъжностната характеристика не е изисквала специално образование по публична администрация. Новината за уволнението на програмния директор беше разпространена първо през личния му Facebook профил. По-късно от БНР потвърдиха информацията в официално съобщение за медиите. Късно снощи Иво Тодоров публикува в блога си отворено писмо до генералния директор, в което обяснява, че е единственият, който още преди три месеца предупредил Управителния съвет, че мерките за 10%-тно съкращаване на разходите за персонал в радиото не бива да се отразят върху качеството на програмите и че не трябва да пада общественото доверие към медията.
 
В официалното съобщение на БНР се казва, че на заседание на управителния съвет в понеделник мениджмънтът на медиата е стигнал до констатацията, че "е налице недостатъчна ефективност в работата на "Програмна дирекция". "Не се наблюдава качествено планиране и координация на националните и регионални програми, налице е неефикасност при изпълнение на процедурите за управление на европейските проекти, електронното и информационно обслужване на медията. Няма нужното съдействие за обновяване на програмните схеми на "Хоризонт", "Хр. Ботев", "Радио България", както и ясно изразени, и програмно мотивирани "летни схеми" в ефирните програми", пише в прессъобщението на БНР.  В него се казва, че това са основните причини, заради които Управителният съвет на БНР е решил, че са необходими промени в ръководството и дейността на програмната дирекция. "Програмният директор беше освободен по взаимно съгласие, считано от 30.06.2015 г. До избиране и назначаване на нов програмен директор, всеки един от директорите на програмите на БНР ще председателства "Програмния съвет" на радиото на ротационен принцип за срок от 3 месеца", съобщават от БНР.

До края на тази седмица директорите на "Хоризонт", "Христо Ботев", "Радио София", "Мултимедийни програми" и "Музикалната къща" ще трябва да свикат общи събрания, на които да бъдат избрани колегите им, които ще участват в Програмния съвет на БНР.

Това е поредното уволнение в обществената медиа. Преди това от поста директор на "Хоризонт" беше освободен Васил Чобанов, а неговото място зае журналистката Лили Маринкова.

В понеделник управителният съвет е решил "да бъдат разработени в краткосрочен план стъпки за подобряване организацията и ефективността на работата в БНР".

С най-новите решения на ръководството напрежението в БНР не само не намалява, а напротив – задълбочава се. Протестиращите журналисти се опасяват, че генералният директор ще продължи да уволнява "неудобни" служители в медиата.

Днес Съветът за електронни медии отново ще обсъжда кризата в БНР. Предстои да гласува и оставката на председателя си Георги Лозанов, който каза, че ще напусне регулатора, ако до края на този месец кризата в радиото не бъде разрешена.

Оригинална публикация

www.capital.bg I 30.06.2015г.

АБРО, БНТ, БТА и Дарик подкрепиха председателя на медийния регулатор и са категорични, че излизането му от съвета няма да реши конфликта в радиото

Председателят на СЕМ Георги Лозанов предупреди, че ако тона на конфронтация в радиото не се преодолее, кризата няма да приключи

Докато напрежението между журналисти и ръководството на БНР се задълбочаваше, като жест на добра воля и опит да подсети генералния директор и Управителния съвет да разрешат кризата и да не задълбочават конфликта в медиата, председателя на Съвета за електронни медии (СЕМ) Георги Лозанов реши да подаде оставка. Срокът за това изтече днес. Оставка няма. Няма светлина и в тунела на радио кризата.

Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО), БНТ, БТА и "Дарик радио" призоваха председателя на СЕМ да не се отказва от поста си, защото това няма да реши проблемите в БНР и ще пренесе кризата в медийния регулатор. Трима от членовете на съвета – Анна Хаджиева, Анюта Асенова и Иво Атанасов също не подкрепиха идеята за оставката на Лозанов, защото така в медийния регулатор ще настъпи "институционална криза", бяха единодушни те. На заседанието не присъства Мария Стоянова.

"Намираме за напълно неприемливо обявеното намерение на председателя на СЕМ да подаде оставка, във връзка със ситуацията в Българското национално радио, и изразяваме категорично мнение, че с това свое действие той в никакъв случай няма да реши конфликта. Напротив, считаме, че такъв акт ще пренесе проблемите на по-високо ниво – в самия регулатор, което предизвиква сериозни притеснения за атмосферата на стабилност в медийната среда", пък пише в писмото до медиите на АБРО, БНТ, БТА и "Дарик". В него се обръща внимание, че СЕМ е регулатор на всички електронни медии в страната и "неговите задачи са далеч по-многопосочни и отговорни и не са свързани само с преодоляването на проблемите, възникнали в една медийна институция", се казва в изявлението, подкрепящо Георги Лозанов като председател на медийния регулатор.

Тези заявки направиха безпредметно напускането на доц. Лозанов от регулатора. "Няма да подам оставка, защото виждам, че има фалшиви опити върху нея да се прехвърлят отношения и да се търсят кредити, каквито тя не носи", каза председателят на СЕМ. Той защити старата си теза, че решенията на проблемите са вътре в самото радио. "Все още нямаме законово основание да се намесим в кризата в БНР, но следим какво се случва", каза Лозанов. Според него мерките, които Радослав Янкулов предлага с днешна дата са "мерки в дванайсет без пет, а те трябваше да бъдат предприети много по-рано". Медийният регулатор ще поиска от генералния директор на радиото подробни разяснения около готвените от него реформи.

Ръководството на радиото и голяма част от журналистите в програмите на медията са в задълбочаващ се конфликт вече близо два месеца. Изгледи за решаване на конфликта на този етап няма. Всяка от страните е втвърдила позициите си и не отстъпва от тях. Журналистите искат оставката на генералния директор Радослав Янкулов и Управителния съвет. Ръководството пък няма намерение да я подава и е решено в края на мандата си да прави "реформи", след като две години бездейства.

Като резултат от това управление на БНР в рамките на две години програма "Хоризонт" има трети програмен директор. Единайсет месеца позицията заемаше Калина Станчева. След като новият генерален директор Янкулов я освободи от поста обяви конкурс за него и така управлението на "Хоризонт" пое Васил Чобанов. От месеца програмата се управлява от журналистката Лили Маринкова. Вчера бе освободен от поста програмен директор на БНР Иво Тодоров. Мотивите бяха неефективност на звеното за програмно управление на радиото. Радослав Янкулов сам създаде това звено, но не даде правомощия на Тодоров да го управлява. В крайна сметка за всичко случващо се в медията последната дума имат генералният директор и управителният съвет, а програмният директор е можел да дава само препоръки. Подобна схема на работа обаче е сбъркана от самото си начало – в обществената медия програмните и административните решения трябва да са разделени, и това е записано в закона.

Оригинална публикация

www.dw.de I 18.06.2015г.

Вече няма връщане назад: оттук нататък всеки хейтърски коментар, включително и в България, може да доведе до осъждане на медията, която е допуснала публикуването му. Това постанови съдът в Страсбург.

Вече е съвсем ясно кой отговаря за писанията по форумите – медията, която им осигурява платформа. Това решение на съда в Страсбург беше взето още през 2013 година, но предизвика бурна реакция и беше обжалвано. В началото на седмицата обаче то беше потвърдено и от Голямата камара на съда. И вече няма връщане назад. Оттук нататък всеки хейтърски коментар, включително и в България, може да доведе до осъждане на медията, в която коментарът се е появил. Ако Ви залеят с омраза, заплашат или наклеветят, ще знаете кой е виновен – не е само онзи, който е написал форумния коментар, но и онзи, който го е публикувал.

В началото беше Естония

Историята, породила това историческо решение, се разиграва в Естония в началото на 2006 година. Тогава новинарският портал “Делфи” публикува статия за неосъществения строеж на един мост, който е трябвало да свърже континенталната част на страната с един остров. Авторът на статията твърди, че строежът е осуетен от фирма за фериботен превоз, където главен акционер е човек с инициала Л. Под статията се събират 185 коментара, 20 от които се смятат за особено обидни и насърчаващи омраза към Л. Шест седмици след излизането на публикацията адвокатите на Л. изброяват 20-те коментара и предупреждават “Делфи”, че искат компенсация за нанесени нематериални щети в размер на около 32 000 евро. Още в същия ден коментарите са изтрити.

Въпреки незабавната реакция адвокатите завеждат дело срещу “Делфи” и след редица перипетии го печелят в естонския съд. В резултат “Делфи” се обръща към Европейския съд по правата на човека и изтъква множество аргументи в своя защита. Твърди например, че обидните коментари са били изтрити веднага след постъпване на оплакването. Че читателските коментари по принцип са различни от журналистическите и затова е различна и отговорността на медията към двата вида писания. Че съществуват европейски документи, според които отговорност за даден форумен коментар носи само онзи, който е негов автор. А не медията. Тези аргументи бяха изслушани на два пъти в Страсбург, но не бяха приети.

Обиди, клевети, заплахи

Сред 20-те цитата от хейтърските коментари в “Делфи” се открояват обидите “копеле” и “лайно”, а най-страшната закана е алюзията с едно прасе, печено на шиш и изкълвано от гаргите. Примерите могат най-много да разсмеят българския читател, който ежеминутно чете в местните форуми за “разстрел”, “смърт”, “разчекване” или “правене на сапун”. Толкова по-важно за България е да проследи от каква логика се води съдът. И защо не приема двете разпространени в Източна Европа схващания: че свободата на словото е абсолютна и че новите технологии променят йерархията на отговорностите, залегнали в наказателните закони.

Първият извод, посочен от съдиите, е за “екстремното естество” на обидите и думите на омраза. В решението се посочва, че естонските съдилища също са ги определили по този начин. Тоест, спорът не е за естеството на написаните думи, а за това кой трябва да отговаря за тях – тема, по която съдът цитира седем документа на Съвета на Европа, Европейския парламент и ООН, както и шест прецедентни дела, гледани в съда на ЕС. Сложността на решението е продиктувана от това, че документите са малко и теглят в различни посоки.

Съдът приема, че територията, управлявана от “Делфи”, следва да се намира изцяло под негов контрол – не само по отношение на журналистическата част, но и по отношение на форума. И че макар “Делфи” да е искал да се дистанцира от отговорност за мнението на читателите, той ги е предупредил, че ще изтрива неуместни коментари. А по този начин сам е признал отговорността си.

Сградата на съда в Страсбург

Съдиите отчитат и факта, че “Делфи” активно е призовавал читателите си да коментират – това е генерирало трафик към медията и е осигурявало икономическа печалба. Стремежът на медията да си послужи с форума, за да придобие трафик, както и обстоятелството, че само медията е имала техническата възможност да премахва коментари, отвеждат съда до следния извод: че “Делфи” не е бил просто пасивен наблюдател и технически провайдър на форума. Следователно медията е трябвало да наложи по-ефективен контрол.

Кои мерки срещу хейтърството са достатъчни?

Порталът “Делфи” твърди, че и преди скандала ръководството не е стояло безучастно пред хейтърските коментари във форума. Напротив – взело е цели три мерки: първо, бил е въведен софтуер за автоматично идентифициране на обидни думи, който водел до автоматично изтриване на целия коментар; второ, съществувал е бутон “обиден коментар”, използван от читателите, който е водел до изтриване на неуместния пост; и трето, имало е възможност потърпевшият да се обърне към медията с изрично искане да се изтрие даден коментар и тази възможност е била редовно и ефективно използвана. За съда в Страсбург обаче всичко това не е достатъчно. В решението изрично се посочва, че обидите и заканите по адрес на Л. са се намирали във форума в продължение на цели шест седмици (докато е пристигнал протестът на адвокатите), че тези думи не попадат под закрилата на понятието “свобода на словото” и че мерките, предвидени от “Делфи” за възпиране на хейтърските коментари, очевидно не са били ефективни, щом са допуснали оцеляването им толкова дълго време.

Решението отива и по-далеч, доколкото окуражава отделните държави да заложат този принцип и в националните законодателства: “Правата и интересите на отделни лица и на обществото като цяло позволяват на страните-членки да наложат отговорност на новинарските портали в интернет (…) ако те не успяват да вземат мерки за незабавно премахване на очевидно незаконни коментари, включително и когато не са били уведомени от предполагаемата жертва или от трети лица”.

Автор: Татяна Ваксберг

Оригинална публикация

www.luboslovie.bg I 06.2015г.

Потърсих колега, с когото да поговоря за тези изводи в контекст, който ми подсказа, че е необходимо. Ежедневно се сблъскваме със случаи на човешка болка – от екрана, между страниците на вестниците, на улицата. Виждаме как от двете страни на болката стоят хора – хора в бели престилки и всички останали. Сред случаи на кошмарни раждания, малтретирано новородено и всякакви потресаващи истории на болката виждаме също истории като онази на младата лекарка, газила преспите с часове, за да си свърши работата. И се замислих за ролята на комуникацията като важна част от терапията и дори превенцията на болката. Потърсих гледната точка на хора, които професионално се занимават с организацията на този тип общуване, и ги помолих да разкажат за битката си. В светлината на опита си въобще.

‘Ако нещо стане лесно, значи не го правиш правилно!’

Беше първото, което остана в мислите ми след разговора с Елена Цонева-Папуджиева и Росяна Сотирова.

За ролята на комуникациите в изграждането на една качествена история те споделиха за читателите на „Любословие” част от опита си и всичкия си ентусиазъм.

Разкажи ни за PR Care. Кой е мозъчният тръст зад него и как проектът се роди и узря за дела?

Ели: Юридически Агенцията, или да го наречем Проектът съществува от около четири месеца. Но той се роди като резултат на много жизнен опит, и в работен, и в личен план. Лично аз се занимавам с медии от двадесет години. Росяна от около девет. Работя от 17 годишна. Преминала  съм през опита на репортер и журналист в радио, телевизия, информационна агенция, известно време съм работила и като  корпоративен и институционален PR специалист. Около 6-7 години преподавах и на студенти.Това са периоди, кога светли, кога не толкова, но всеки един от тях е донесъл своя момент, своя урок. Истината е, че човек трябва да следва себе си, да не си изневерява, да прави неща, в които знае, че добър и да ги развива във времето. Лично за мен основното ми предимство е било , че винаги съм се чувствала като PR сред журналистите и журналист сред пиарите.  А това чувство води след себе си голямо предизвикателство. За да си интересен на журналистите, трябва да им подсказваш теми, идеи, но и същевременно да им даваш пълна свобода за вариации, да работите на моменти като екип. От друга страна, за да изпълняваш ангажиментите си като PR трябва да се вживееш в темата,  да я видиш от всички възможни страни,  да я опознаеш и разбереш, за да можеш да „заразиш” другите. Или да я обясняваш в детайли, да извадиш на бял свят най- интересното и вдъхновяващото.

Основната мисия на PR Care е да помага на здравни и социални каузи. Работим изключително много с пациентски организации и млади лекари. Ежедневно се срещаме с много драматични човешки истории . PR Care работи само за теми, хора и организации, които харесва. На първо място за нас е човешкият фактор и смисълът на кампанията. Опитваме се максимално да сме съпричастни. Ние не наблягаме толкова на атрактивната визия и шоу. Работим задълбочено с теми и проблематики. Много добре знаем какво точно интересува журналистите от здравния сектор, темите, които биха ги  заинтригували . Знаем и коя медия на какво би обърнала внимание. Това всъщност е напълно бутикова работа. Трудното е, че наистина изисква много време и специално внимание.„Платените публикации” за нас са мръсна дума и непрекъснато обесняваме, че това не е PR. Може би всеки добър и по-практичен бизнесмен би ни казал, че толкова усилия не се изплащат. Но ние работим за преспективата, чистото име и лична човешка позиция.  Явяваме се  като една скромна, но различна алтернатива в бранша .  Опитваме се да изграждаме малки човешки общества, които да си взаимодействат и да си помагат. Затова сме си избрали и това име –  PR Care  – PR Грижа.

Да се работи самостоятелно и да се работи независимо са две различни положения на духа и материята, особено когато става дума за ПР. Разкажете ни с кое от двете свързвате проекта?

Ели и Роси – В днешно време никой не може да е 100% независим, защото просто съществуват финикийски знаци и всички сме зависими от тях. Но самостоятелен е възможно. Ние не сме типичната българска  PR агенция. Не сме част от нищо, и за добро или за зло никой не седи с парите и репутацията си зад нас.  В момента  PR Care се състои само от нас двете. Ние сме хората – оркестър . Вършим всичко – от създаването на понякога доста сложни стратегии и събития, до писането и изпращането на прессъобщения и организацията на контактите с журналистите.Това носи наистина високо качество за клиентите ни, но понякога е ужасно изморително. И точно когато си най-изморен, но видиш ефект или просто някой ти звънне или ти напише SMS , за да каже колко е доволен, че те е срещнал, идва тази свобода и независимост на духа. Съзнанието,че правиш нещо, в което наистина те бива и удовлетворението, че имаш възможността да работиш за себе си и си свършил нещо смислено за някой друг..

Споделете за предимствата и трудностите? – Вие ли избирате хората, за които работите, или те избират вас? Разкажете за най-вълнуващия си проект напоследък.

Ели и Роси – Процесът е двустранен. И като че ли напоследък наистина сме целунати от Съдбата.  Хората, които идват при нас са обикновенно  с много сериозни здравословни  и социални проблеми. Водят големи битки с обществото, с институциите, със системата, дори понякога със собствените си семейства..Много приятели и колеги ни питат дали това не ни натоварва прекалено. Натоварва ни, разбира се, но виждаме смисъл, виждаме и пътищата, по които да помогнем. Някой наричат това „човещина”, а всъщност е още по-просто, казва се „съпричастност”. Един от най- силните проекти,  по които работим в момента е свързан с едно от най-честите неврологични заболявания  – болестта на Паркинсон. Кампанията се казва „Живот с Паркинсон”. Сблъскахме се наистина с много  драматични човешки съдби, снимахме видеа с пациентите и с близките им. Някой от тях плакаха като деца…и ние плакахме. Преди няколко дни подарихме колело на един от пациентите.Невероятен човек с дух и огромен поетичен талант. Оказа се, че при Паркинсон на човек му е по -лесно да кара колело, отколкото да ходи. Проект, по който също работим и се вълнуваме е ситуацията на младите лекари, специализанти и студенти по медицина в България. Подготвяме голяма комуникационна кампания. Скоро ще бъде и първото ни събитие , което ще стартира инициативата.

– С какви предизвикателства трябва да знае, че ще се сблъска новоизлюпеният практик по комуникации след университетската банка?

Ели и Роси – С много хамалогия и бумащина. С неща, които не са особено творчески, но ти дават възможност да навлезеш в материята. Много от младите колеги си мислят, че веднага ще започнат с правенето на грандиозни събития, шоута, въртят им се в главата понякога нереални идеи. Всъщност това е прекрасно, стига да е балансирано. Младите PR  професионалисти трябва да са готови, че на моменти трябва да си едновременно адвокат, журналист, психиатър, маркетолог и какво ли още не…, а всичко това се подрежда, развива и си идва по местата след много практика и късане на нерви..А ако нещо стане лесно, значи не го правиш правилно.

– Кога и при какви обстоятелства той или тя трябва да умее да казва „НЕ”?

Ели и Роси Казваш НЕ – или в началото и на часа, когато усещаш, че нещо не е наред, или когато стане нетърпимо.

— Една PR кампания като правило цели адаптации в нагласите, не просто козметични корекции в крайния продукт (избирателна активност или пазарано поведение например). Кои са критериите, по които трябва да мерим възвръщаемостта на усилията и ресурсите си?

Ели и Роси Много зависи от каузата, продуктът или услугата. Обикновенно тези критерии са разтегливо понятие , но те се поставят в началото на всяка сериозна кампания. Много важен момент е времево нещата да са относително ясни и да е добре проучена настоящата ситуация, която трябва да променяме. В България се обръща много малко внимание върху проучването на изходната ситуация. Основен критерии, специално за PR – а, са обикновенно брой присъставли журналисти на специално събитие, брой и интензивност на публикациите и репортажите, рейтингът на медиите, които са ги отразили. Водещ момент е доколко са спазени в медийното отразяване основните ключови послания, върху които се крепи смисълът на цялата концепция.  Преди време  имахме клиент, на който  продажбите му скочиха почти двойно след тримесечна  PR кампания. Но това не може да се случва винаги. Просто продуктът беше с много капацитет за развитие и носеше информационна стойност, която не беше използвана до този момент. Но наистина този случай беше много ясен – човекът дори ни показа графика на продажбите си преди и след кампанията. В интерес на истината ние също бяме учудени от ефекта.

– След първия трус обикновено грабваме най-лекото и най-ценното, и го хукваме да го спасим заедно с живота си. Какво препоръчвате да спасим със себе си след провал в кампания или преговори?

Ели и Роси Всеки, който работи, прави грешки, и никой не е застрахован от провали и драми. Рецептата е – откровенност, честност и лоялност. Провалите, както са дошли, така могат и да си отидат. Най-важно е човек да не се предава и веднага да реагира по достоен начин. Лично ние не обичаме „преговорите”, звучат, като че ли сме завзети от пиратски кораб, по-добре да ги наречем „разговори” на чаша добро вино и обещание за реванш.

– Завършваме като правило интервютата за „Любословие” с молба гостът ни да поумува върху силата на любовта към словото. Какво трябва да знае един PR професионалист за словото, така че да умее да го обича?

Ели и Роси Селинджър го е казал много точно и ясно в “Спасителят в ръжта”::

„Падам си по книга, дето, след като си я прочел, ти се ще авторът, който я е написал, да ти е страшно близък приятел, за да можеш да го повикаш по телефона, когато ти се поиска”.

Пожелаваме на Любословие още дълги години да защитава красотата на българското слово и да носи познание и вдъхновение на читателите си!

Двете дами в блиц поглед:

Елена Цонева – Папуджиева

PR експерт

Помества себе си в един цитат: „Човек трябва да носи хаос в душата си, за да може да роди танцуваща звезда.“ Ницше

Елена е софиянка, завършила е Философския факултет към СУ „Св. Климент Охридски” – Библиотеко-информационни науки, журналистика във ФЖМК  – СУ „Св. Климент Охридски”. Във визитката й попада и докторантура  „Масови комуникации” – НБУ

Елена има 20 години професионален опит – репортер в радио, телевизия, информационна агенция, водещ на нощен радио блок,  пресаташе, организатор на  специални събития, копирайтър, преподавател на студенти и PR практици. богат опит в образователния, здравния и социален PR сектор. Обича рок музика, семейство, книги, добро вино и приятeли.

Росяна Сотирова

PR експерт

„Всеки прави своя избор, и всеки избор има своята цена” е кредото, с което Роси се асоциира.

Роси също е родом от столицата. Дипломирала се е по масови комуникации – Връзки с обществеността. Има и втора специалност: журналистика. Магистър е по семиотика и бранд мениджмънт

Притежава деветгодишен професионален опит в здрвния и социален PR, НПО, публични комуникации, работа с държавни институции,  организация на специални събития, координация и бранд на корпоративни събития, управляване на онлайн комуникационни кампании, медия анализи и медия мониторинг.

Нейните области са рисуването, колелото, котките, морето и доброто вино.

Оригинална публикация

www.manager.bg I 15.04.2015г.

Оригинална публикация

www.bdvo.org I 06.04.2015г.

Как доброто име носи пари

Успешна работа с медиите във висококонкурентна и динамична среда

Цел на обучението:

Да даде практически насоки за работа с медиите – съвети, работещи практики, насоки за избягване на често допускани грешки, тънкости за по- успешно медийно отразяване.

Обучението е подходящо за специалисти по комуникации, маркетинг специалисти, студенти и всички, които в работата си се налага под някаква форма да комуникират с медии.

Обучител: Ясен Гуев

Ясен Гуев е Главен Директор Корпоративна политика в Теленор България. Той е завършил унгарска филология и мениджмънт в Софийския университет “Св. Климент Охридски” и се е обучавал по редица програми в САЩ, Австрия и Франция. Предстои му защита на дипломна работа в Euro MBA програмата на университетите в Маастрихт, Лайпциг, Варшава, Нант, Екс ан Прованс и Барселона.

Гуев има 9-годишен стаж като журналист в БНТ, репортер във вестник “Банкеръ”, редактор „Бизнес и финанси” в Mediapool.bg, водещ на предаването “Бизнеспул” по радио “Нова Европа”.

Ръководил е връзките с обществеността на БТК, “Евромаркет груп” и CEZ България.

ПРОГРАМА:

МЯСТО НА ПРОВЕЖДАНЕ –   ФЖМК

ПЕРИОД НА ПРОВЕЖДАНЕ – 29. 04. 2015 г.  

НАЧАЛО: 14:00 часа

Модул I  – 14:00 – 15:30 часа

Кафе пауза – 15:30 – 15:45 часа

Модул II – 15:45 – 17:00 часа

Цена: 70 лв. Членовете на БДВО ползват 20% отстъпка от цената. За студенти и докторанти обучаващи се в редовни форми на обучение по “Връзки с обществеността” – безплатно.

Таксата се заплаща в български лева по банков път по сметката на БДВО, както следва:

Юробанк България (Пощенска банка)

BIC: BPBIBGSF

IBAN: BG05 BPBI 7940 1076 0532 01

Основание: Такса за обучение от /име на участника/

За обучението можете да се регистрирате като попълните следната форма:

/местата са ограничени/

Оригинална публикация