Кога: 16 февруари 2010 г. (вторник)
Къде: София
Достъп: Само с покана и За медии
Организатор: Български форум на бизнес лидерите (БФБЛ)

Събитието: Корпоративната социална отговорност (КСО) се утвърждава в България и се превръща в осъзната необходимост и подкрепа на призива „За по-големи печалби по прозрачен начин с грижа за обществото“. На 16 февруари 2010 г. за седма поредна година доказателство за това ще бъде церемонията по отличаването на най-отговорните компании в България по време на Годишните награди за отговорен бизнес на Български форум на бизнес лидерите (БФБЛ).

Краен срок за изпращане на номинации е 10 януари 2010 г.

Информация за формата за номинации и възможностите за спонсорство

Допълнителна информация:

http://www.bblf.bg/projects.php?sub=award&year=7

Екипът на БФБЛ споделя:

"Искрата на КСО в България преди десетина години я запали Българският форум на бизнес лидерите. Тази неправителствена организация бе учредена само от 12 корпоративни ентусиаста, вдъхновени от активното участие на Принца на Уелс. Те се посветиха на популяризирането на корпоративната социална отговорност и на възпитанието на мениджърите и обществото в ценностите на отговорния бизнес.

Днес техните последователи са се умножили двадесеткратно. Различните компании в България се намират в различни еволюционни стадии на развитие и прилагане на корпоративна социална отговорност. Окуражаващ е фактът, че мисията на БФБЛ е все по-широко възприемана от бизнеса и от неправителствения сектор. Все по-често има конкурси, проекти и конференции, свързани със социално отговорни практики, които предоставят платформи и популяризират темата за отговорния бизнес. Наред с това КСО практиките стават по-отчетливи и фокусиращи вниманието на бизнес обществото в България.

Идеята за КСО въплъщава в себе си не само спазването на етично бизнес поведение, но и инвестиция в бъдещето на обществото, която води след себе си естествено заздравяване на взаимоотношенията със заинтересованите страни и е мощен инструмент за изграждане на добър имидж и репутация. Корпоративната социална отговорност все по-често се възприема като проактивна и дългосрочна фирмена политика, която дава допълнителни възможности на компаниите да създават бъдеща добавена стойност и конкурентни преимущества.

Финансовата и икономическа криза отчасти е резултат „от неуспеха на някои бизнеси да разберат своите по-широки етични отговорности” каза през юни 2009 г. председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозо. Той апелира за нова култура на етика и отговорност, защото в немалка степен „принос” за кризата имат всички участници.

За нас е радостно, че кризата не попречи на желанието на бизнеса, на неправителствения сектор и дори на българското правителство да задълбочат усилията си в развитие и популяризиране на корпоративната социална отговорност. Пример за това е националната Стратегия за Корпоративна социална отговорност за периода 2009–2013 година, приета от предишното правителство, както и план за изпълнението й, а тази година броят на номинираните проекти в различните категории на Наградите за отговорен бизнес достигна 36. Това показва, че въпреки финансовата криза и забавяне на икономическата активност, българските компании продължават да считат полагането на грижи в областта на образованието, здравеопазването, социалните грижи, екологията, спорта и други, като неизменна част от тяхната бизнес практика, а не като преходна маркетингова стратегия."

Оригинална публикация

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2010-01-30 

 

Водещ: Станаха ли совите това което са, след като приключи ремонтът на Закона за радиото и телевизията? Ако съдим по цитатите, не! Този който преди години имаше – цитирам – икономически интереси, днес твърди, че в България всъщност е комфортно да нямаш собственост в медиите. Избрани цитати на Красимир Гербов. Иначе от промените на правилата се твърди, че интерес имат чуждите собственици у нас. Те планирали да създадат обща рекламна къща, която улеснява управлението на рекламните продажби в условията на икономическа стегнация. На повърхността, където нещата са по-забележими е пълно с догадки и цитати. На Ройтерес за купуването на бТВ от Роналд Лаудер. По-смелите в прогнозите, даже заявяват, че датата „Х” за обявяване на сделката за закупуването на бТВ за приключена, щяла да бъде 1-ви февруари понеделник. Консултантът Гербов обаче …, че преговорите не са на финал и че след два месеца, ще може да се каже същото. Какво би донесла на зрителите една такава продажба? Ами все повече прилики и все по-малко разлики. Обаче надаването кой ще седне в стола на Милен Цветков продължава с пълна сила на вестникарските страници. Единственото сигурно което може да се каже, че не се знае кой има ползва от подобни помпащи рейтинга занятия. Добре дошли в страната на енигмите в името на рейтинга. Промените в Закона за радиото и телевизията, ще коментираме днес с д-ц Георги Лозанов. Какво се случва в Афганистан и какво могат да кажат и да покажа журналистите? Гост в студиото на „Клубът на журналистите” ще бъде Венелин Петков от бТВ. България не е люлка на злото, казаха хората на ОЛАФ. И Гюнтер Ферхойген ни защити, че не сме най-корумпираните. Как да коментираме тези добри новини и какво казаха на журналистите представителите на европейската служба за борба с измамите, които са у нас. Това ще коментираме с Анелия Трошанова. Добре дошли в „Клубът на журналистите” ви казваме Иво Георгиев, Жанет Николова, Цвети Николова, Гала Траянова и аз Ирен Филева. Останете с нас.
Водещ: В „Клубът на журналистите” първите коментари за промените в Закона за радиото и телевизията, да наредим ли новината, че рекламните агенции ще имат право да притежават дялове в медиите у нас, до тези за чушкопека и градежа на Димитровград. Добър ден на д-ц Георги Лозанов.
Георги Лозанов: Добър ден. Съдържаше ли се въпрос или това беше анонс?
Водещ: Съдържаше се въпрос, да. До чушкопека и Димитровград е факта, че рекламните агенции ще могат?
Георги Лозанов: Вижте, да. Това в някакъв смисъл може да… от гледна точка на разбирането на европейската медийна регулация, на която принадлежи и нашия закон, са ясно разделени за рекламата от правенето на медии, чрез собствеността на медии, зареди това, че най-общо се получава вече конфликт на интереси. От друга страна несъмнено тези поправки, които се внесоха в закона, отговарят на една обща тенденция в момента на либерализирането отношението към рекламата. И така беше, това става с рекламирането на продукти, т.е. либерализирането на рекламата по място в рекламата, вече ще може в някаква степен да се рекламира и извън рекламните блокове.
Водещ: Разбира се, това либерализиране се отнася до едни и до други не!
Георги Лозанов: Да, има такава и там възможност за дебат разбира се. Можем после трябва да кажем, защо тези дебати не се състояха в достатъчна степен и в някакъв смисъл се използва този дух на либерализация, за да се либерализира и възможността в собствеността и мястото на хора свързани с рекламата в тази собственост. Аз лично, винаги съм имал твърдото така разбиране, че трябва да има ясни разграничения между собствеността в рекламата и в медиите. Лошото е, че при нас тази норма, която съществуваше в закона 10 години, не даде най-добрия възможен резултат, защото беше заобикаляна много повече от колкото спазвана. А това заобикаляне допълнително фалшифицира картината и намали прозрачността на капиталите в медиите. Определени хора, които бяха свързани с рекламата се пишеха да кажем консултанти, така че юридическите отговаряха на закона, реално истинското има място беше на собственици на медиите в процеса. Така, че в някакъв смисъл поне отпадането на тази разпоредба, ще се сложат картите на масата.
Водещ: Да, но точно тези хора, за които говорите понеже направих една подборка на цитати, Красимир Гербов е казал, че в България е всъщност е комфортно да нямаш собственост в медиите?!
Георги Лозанов: Ами сега той смята, че тази норма е специално записана срещу него и така винаги е твърдял в интервюта разбира се, публични изяви. И че фактически той не вижда нищо в това осъдително, човек да си вади парите с реклама и да ги влага в медии. Пак казвам, това е принципен спор. Лошото е, че при нас той не даде необходимия резултат. Ето и за самия Гербов не беше проблем да бъде консултатор на различни медии и по този начин да участва в управлението им и заедно с това разбира се да е собственик на рекламни агенции.
Водещ: Всъщност миналата година много пъти коментирахме с вас, това че хубаво е да се знае кой говори и хубаво да се знае кой притежава медиите. Може би това е ахилесовата пета на медиите, сега ще стане ли по-прозрачна?
Георги Лозанов: Да, в този смисъл, да, в този смисъл аз смятам, че е по-добре да отпаднат всички тези препятствия пред възможността най-после да има някаква познатост на капиталите в България. Най-после да се види реално, кой в кои медии стои като собственост. Защото от това чисти капиталите, както знаете много лесно и така може да се види, да се правят чужди впечатление за това каква е политиката на медията.
Водещ: До колко духът на промените в Законът за радиото и телевизията, прилича на промените за които вие от години говорите?
Георги Лозанов: Вижте, аз точно това исках да кажа, че това стана, тези промени са много…
Водещ: Европейски!
Георги Лозанов: Те са първо много европейски, но второ са много козметични, нищо не се е променило особено. И бяха малко, какво да кажа, буря с чаша вода. Целия тоя проблем например за продуцентите, който започна за да се смени процента, да имат 25%, въобще да се наложи една друга гледна точка към ролята на продуцента в нашето производство и да се защити неговото място. Накрая от това не стана нищо и не отиде 10%, станаха 12,5%. Изискването за независими продуценти в …
Водещ: Това значи, че няма да има промяна реално за медиите с тези промени!
Георги Лозанов: Ами няма да има, още повече, че в момента това което произвеждат продуцентите, търсенето е по-голямо от произведеното. Така, че това е доста абстрактен в моменти по отношение към реалния процес спор. Няма, тази либерализация в рекламата, особено вътре в … съдържанието, тя също не идва от нас, не е свързана толкова с процесите които се развиват тук, колкото отговаряме на една както казвам, европейска директива. Това беше изискване отдавна, абсолютно смайващо е, че както винаги се наложи да се прави в последния един месец това нещо. За това и някакъв сериозен дебат публичен не можа да се състои. Странно е, че предишните правителства, предишното правителство е оставило това изискване да се хармонизира закона с директивата, което е интерактивно за последния момента, даже след като е изтекъл последния момента както винаги. Така, че аз смятам, че тези поправки просто не са важни. От тука татък просто трябва да започне работа върху същински нов Закон за радио и телевизия, който най-после да ни извади от аналоговата ера и да ни вкара в цифровата ера, какъвто, каквато е тенденцията и каквото се случва реално. А в момента нормативната база, … изостанала много драстично.
Водещ: Ще цитирам една ваша прогноза „Това е края на цяла ера в медиите по повод витаещите слухове, тук пак и работим само със слухове за продажбата на бТВ”?
Георги Лозанов: Да, да…
Водещ: Всъщност това е сюжетът открийте разликите ли между различни…
Георги Лозанов: Да, независимо въобще от кога точно ще се продаде бТВ, аз съм сигурен, че това, се сменят играчите. Преди бяха едни външни собственици, които създаваха медии от предишната, от аналоговата ера, така беше и с гръцката антена, така и с Мърдок. Самия Мърдок до колкото знам се отказва от телевизии, които се разпространяват свободно, започва вече само да се занимава с платена телевизия. Така, че бТВ въобще отпада от собствените му приоритети. Иначе ще върви към продажба. ….сменя една ера, идва едва една друга, има и плашещи черти, тя ще бъде много по-комерсиална, много по-малко телевизията като институция, със социална отговорност и гражданска, ще стои зад съдържанието. Все повече съдържанието ще превръща, от медии ще се превръща в информационни услуги и т.н. Промени, които са обсъждани многократно. Но тази промяна започва и в България, тя започва на нивото на собствеността, на нивото на конкуренцията, а пък за нормативно ниво все още не се е случило.
Водещ: До колко ефирните рокади са успешни за рейтинга и до колко за доверието на зрителя? Защото е добре да различаваме рейтинг от пазар, нали така!
Георги Лозанов: Еми не, ние знаем, че големите конкурентни битки, в крайна сметка противопоставят рейтинга на доверието. И плащаш високите си рейтинги с намаляващо доверие. Аз пак казвам, в старата ера, тази от която излизаме сега. Старата епоха, телевизиите се правиха по модела на БНТ, една телевизия, институция… сега ще се разпадат на специализирани канали.
Водещ: В новата ера, колко ще остане място за общественото звучене и ще може ли пак граждани и медии да постигат доста неща заедно?
Георги Лозанов: Ами най-после в тази нова ситуация, действително обществените медии, ще трябва да поемат ангажимента да бъдат резервата на обществената функция. Да забравяме освен това, че се създава едни нови, наричаме ги граждански медии, които ще се създадат в границите на интернет, новите медиите, които също ще поемат тази гражданска активна журналистика.
Водещ: Ако фалират преди това разбира се, защото и такъв пример имахме през миналата година.
Георги Лозанов: Имаше да, но то защото именно… какво да кажа, от по средата на люлката между два, между две тенденции и не можем да направим своя избор, включително и на нормативно ниво.
Водещ: Езикът на новата власт миналата година често коментирахте като сапунен сериал, сега след като материалното начало влезе в правилата, как ще се премени то или просто ще се чува по-малко?
Георги Лозанов: Ами, имаше в новата власт в началото една много и даже не бих казал напълно отминала, така рискована тенденция властта да има последната дума в публичния дебат! Да раздава последно правосъдие. Мисля, че властта и министър председателя основно, който е така ключова персона олицетворява много мощно национално властта, започва да се оттегля от тази роля и да усещаме, че това не е в негова полза.
Водещ: Да, благодаря…
Георги Лозанов: Така, че ми се струва, че в тази посока, ще има така някакво движение, в някакъв смисъл, падането на Бареков от екран се превърна в емблема на необходимостта от заявка промяна този процес, тая тенденция.
Водещ: Вероятно, за да не бъде толкова жълта политиката.
Георги Лозанов: Да и за да няма тази иманярност между медии и политика, която тука в един период мина извън всякакви норми.
Водещ: Да. Много ви благодаря за този коментар. Д-ц Георги Лозанов за промените в Закона за радиото и телевизията пред „Клубът на журналистите”.

 

Водещ: Какво се случва в Афганистан и колко от случващото могат да кажат, да покажат журналистите? Добър ден на Венелин Петков от бТВ.
Венелин Петков: Добър ден, здравейте.
Водещ: Какво може да се каже и покаже от това което се вижда там на живо?
Венелин Петков: Ами може да се каже всичко, може на теория да се покаже всичко. Въпроса е! Кой, как отива и за колко време, колко време стои? Това последно ходене в Афганистан, което беше с министъра, вече бившия министър на отбраната Николай Младенов, беше шестдневно и ходихме от нашата страна, така да се каже на Афганистан. Т.е. от страната в която участват българските военни. Предишното ми ходене в Афганистан, 2007 година беше от другата страна, т.е. от страната на самите афганистанци , което е в много отношения коренно противоположно като изживяване. Така, че наистина зависи от това къде отиваш, как отиваш и за колко време отиваш.
Водещ: Обаче се оказва, че нашето е по-опасно!
Венелин Петков: Ами там навсякъде е опасно. За съжаление последните може би 3-4 години, от както отидох за първи път, констатацията ми е, че там става по-напрегнато, по-опасно, има повече жертви и е много по-рисковано. Аз за първи път отидох там през 2004 година! До сега съм ходил, вече четири пъти.
Водещ: Бавно ли се променят правилата за журналистите или по-бързо?
Венелин Петков: Ами променят се с развитието на обстановката и отново зависи къде отиваш и какво искаш да правиш. Ако отиваш като независими журналист без никакви или почти никакви връзки с военни, включително и с тези от собствената ти страна. Тогава нямаш никакви ограничения, абсолютно никакви ограничения. Единственото ограничение е достъпа до военните бази. Така беше с нас 2007 година, тогава ние бяхме третирани като всички останали с подозрение, едва ли не като врага. Но за сметка на това пък, имаш достъп до самите афганистанци. При такъв тип ходене в Афганистан, такъв тип работа, риска е да бъдеш отвлечен. Което е много тежък риск, много сериозен, защото журналистите и представителите на неправителствени организации последните две-три години се превърнаха в най-желаните мишени. Това са така наречените софт-таргетс, меки мишени, които са невъоръжени, без охрана, без защита, но са граждани на богати особено в сравнение с Афганистан държави, които са готови да платят откуп. Някои държави не прикриват изобщо такъв тип сделки, плащане на откуп за журналисти и свои граждани. Други на повърхността казват „Ние не преговаряме с терористи”, под повърхността преговарят и плащат откуп. И по тази причина опасността в това, в този начин на пътуване е тази, да бъдеш отвлечен. Значи не толкова да бъде убит или да стъпиш на мина, защо ти винаги имаш водачи, които ти казват къде е безопасно и къде е по-добре да не стъпваш. Но опасността от отвличане винаги има, просто това никой не може да ти кажа, кога точно някой ще разбере, че си там и ще те набута в някоя кола и след това с оранжев костюм по „Ал Джазира”. При ходенето с военни до Афганистан или било то военна делегация, или като част от контингент, така нарочният тип „имбедет” в някаква част, било то в българска или друга съюзническа част там. Вече съответно рисковете са съвсем други. Тук малко или много ти ставаш част от военния контингент, особено в очите на околните, местните афганистанци било то най-обикновени граждани или талибани, терористи както щете ги наричайте. Ти вече си част от тези военни и съответно теб те заплашват всички неща, които заплашват и военните там. Като се започне от импровизирани взривни устройства по пътищата, коли бомби, атентатори самоубийци и свърши с хаотичните, но доста зачестили атаки с ракетни снаряди. Каквито се случиха тази седмица няколко вече.
Водещ: Да, ти преживя един такъв. Какво всъщност се случи, за секундите от предупреждението до взрива?
Венелин Петков: А и още, между другото в базите, специално в Кандахар, а и във всички други които съм бил, има сериозно разузнаване, което е свързано със света извън базата и много често почти всеки ден има предупреждение за потенциални атаки. Било то с кола бомба или с такава ракета. Точно в този ден, в който бяхме в неделята, през деня имаше предупреждение за заплаха за такава атака. По какъв начин се получава тази информация, аз няма да коментирам, но имаше предупреждение за такава възможна атаката. Няколко минути преди атаката, един от, едно от момчетата от специалните части, българите ни каза за това, че има така опасност. Буквално беше десетина минути преди да падне ракетата, което по някакъв начин може би ни подготви, мен специално. В един момент се чу една сирена, чу се гласа от високоговорителите „Ракетна атака, ракетна атака” и от този момент нататък, аз не всичко си спомням. Но спомням си как аз бях оставил камерата за зареждане, защото цял ден бях снимал, спомням си как скочих да я взема, което ми коства 2-3 секунди, защото беше в другия край на стаята извадих я от контакта, излетях от стаята и хукнах към най-близкото бомбоубежище което беше може би на 30-40 метра от вратата на спалното помещение. През това време продължаваше да вие сирената и гласа да повтаря “Rocket attack, Rocket attack”. И в момента в който излязох през вратата и хукнах по чакъла навън, чух взрива! Което знаете какво означава, че ако ракетата беше паднала не там където падна, а някъде около мен, просто щях да стана дупки.
Водещ: Но с камера в ръка!
Венелин Петков: С камера в ръка, която тичайки нататък се опитах да включа, но тъй като камерата е доста малка, беше тъмно и аз все пак тичах и това ми беше основния приоритет. Успях да я включа чак като влязох в бомбоубежището и успях да заснема няколко кадъра от него. Даже в първия момента аз грубо се ориентирах къде точно е паднала ракетата, защото видях и дима. И така по груба моя преценка, която се оказа напълно грешка се успокоих и казах „Най-вероятно не е паднала при нашите, най-вероятно има някакви материални щети, но така ми се вижда, като чели някъде около ограда или там където се строи”, защото там в момента страшно много се строи в тази база. Реших, че има някакви поражения по инфраструктурата, защото тръгнаха някакви пожарни и коли с пуснати сирени. В следващия момент тръгнаха и линейки, тогава разбрах всъщност, че има и пострадали. Но все пак и през ум не ми мина, че има пострадали българи, защото реших, че е паднала в страни от там където са настанени нашите войници. После само две минути по-късно ми казаха всъщност, че е паднала точно пред нашите, пред бараките на нашите момчета. И така, това беше накратко.
Водещ: Как при положение, че си от едната страна или си от другата страна като журналист, можем да съберем цялата картина? Всъщност това ли е причината, трудно да се намира решение зад тази точка от света?
Венелин Петков: Ами проблема там е много комплексен и едва ли журналистите са част от неговото решение…
Водещ: …
Венелин Петков: Да. Журналистите са част от, журналистите са тези, които могат да осведомяват хората на запад, в случая България, за това което се случва, за това какви са рисковете, на какви рискове са подложени техните войници, ако говори за тази страна и съответно на какво са подложени гражданите на Афганистан и хората, които живеят в този регион, от другата страна и съответно да анализират и показват причините за цялата ситуация. Но намирането на решение, едва ли е в ръцете на журналистите.
Водещ: Те само могат да го направя само по търсен…!
Венелин Петков: Да, пълната картина може да бъде…
Водещ: Като пъзел, като пъзел е.
Венелин Петков: Да, пълната информационна картина може да получена от човек който следи темата, като зрител и читател и общо взето се опитва да търси разнообразни източници на информация. Да кажем, ако някой иска да гледа какво се случва и от едната и от другата страна, го съветвам да гледа филмите ми за Афганистан от 2007 година и всички неща, които са правени съответно и след това, за Афганистан включително и това което предстои да пуснем утре вечер. Защото те показват съвкупността от…
Водещ: Двете страни!
Венелин Петков: Да, двете страни от един процес, който продължава много дълго време, в който България участва по много начини.
Водещ: Защото е скъпо или защото няма интерес и рейтинг, нашите медии подценяват случващото се по света?! Останете с нас, продължаваме след малко.

Водещ: От 20-на години случващото се по света е малко подценена тема в българските медии, в последните две години се забелязват някои изключения. Традиционно българското любопитство намаля или просто това са скъпи вложения за нашите медии? Така продължаваме коментара с Венелин Петков от бТВ.
Венелин Петков: Здравейте отново и двете тези са верни, първо интереса…
Водещ: И това е като пъзел.
Венелин Петков: Да, първо интереса наистина е намалял, защото вече 20 години след началото на прехода, който и в момента продължава. В един момент всички насочиха поглед навътре към това което ги заобикаля и имат вече от много време насам, възможност по някакъв начин да огласяват мнението си, притесненията, да огласяват проблемите си с помощта на медиите. Докато преди 20 години, това беше невъзможност. Преди 20 години се обръщаше много голямо внимание на така нареченото международно положение, което беше една куха фраза…
Водещ: И беше виновно винаги!
Венелин Петков: И да, това беше винаги виновно. Но сега пък може би отиваме в една друга крайност, в която хората които работят в медиите следвайки този изключителен интерес на своите читатели и зрители към това което се случва в страната им, започват да загърбват международните новини. Като нещо което се случва някъде там и въобще не ни касае. От друга страна има и другата част на проблема. Много от събитията, които се случват в чужбина, дори събитията обвързани с Европейския съюз, членството ни в НАТО, събитията в Афганистан. Те пряко не ни касаят на пръв поглед, защото това се случва отново някъде там. Но всъщност когато се замисли човек, те ни касаят, защото България има участие първо е член на Европейския съюз, член на НАТО, освен това има войници в Афганистан. В момента когато обвържем някаква международна новина с българския ъгъл, когато покажем, че всъщност от това което се е случило в Брюксел или това което се е случило в Лондон. Визирам тука конференцията за Афганистан последната, зависи живота на български граждани, било то военнослужещи или цивилни, които по някакъв начин са свързани с тази новина. И когато ние като журналисти го покажем, тогава нашите зрители веднага успяват да се асоциират с тази международна новина и да разберат какво означава тя за тях,като граждани на България.
Водещ: „Кабу-Кандахар” се казва филма ти. Утре ще го гледаме. Тази връзка има ли я вътре?
Венелин Петков: Тази връзка ще я има, да. Утре в „бТВ Репортерите” в 19:30. Връзката ще я има, ще се опитам да обвържа това което се случва на ниво стратегия в Афганистан, с това което се случи по време на пътуване на нашия вече бивш военен министър Николай Младенов в Кабу и Кандахар. Някои неща не са били показвани ли до сега, дори не са били обяснявани и споменавани никъде. Това което правят нашите военни в Кабу, това което правят нашите военни в Кандахар. То е част от една обща картина, част от една обща нова стратегия, която започва да се изпълнява в момента и която може би дай Боже ще доведе до изтеглянето на международните сили от Афганистан и прибирането на нашите войници в България, в кратки срокове, дай Боже.
Водещ: Всъщност тогава може би ще отпадне едно такова откритие, как българския рейнджър, е колко 20 пъти ли по-евтин от американския?
Венелин Петков: Ами да, тука може да се правят най-различни сметки. Тази сметка специално е публикувана в един вестник днес, това сметка за застраховките. Но освен за застраховките, ние може да си говорим, първо за оборудването. Като се почнат от средствата в тази индивидуална защита и се свърши до въоръжението.
Водещ: И обувките предполагам.
Венелин Петков: Всичко, всичко. Едва напоследък така започна да се вижда, че българските войници получиха по-добри униформи, и бронежилетки и каски. Ако си спомняте първите контингенти, които заминаха за Карбела, за Ирак бяха облечени с дрехи…
Водещ: Помня някакви жилетки, които бяха страшно много…
Венелин Петков: Жилетки, които бяха неадекватни, бяха получили оборудване което въобще не отговаряше на изискванията и в крайна сметка бяха получили пари, с които да си купят нещо от там. Така, че това постепенно се промени и сега вече нещата стоят по друг начин. Но въпреки това, разликата в това с какво патрулират българските войници и с какво патрулират американските, … това ще го покажем утре вечер. Да кажем, българките патрулират с бронирани джипове „Хамър” дарени от американците. Което е осигурява доста добра степен на защита за тези, които са вътре в джипа. Но американците вече постепенно да не патрулират вече с джипове „Хамър”, а съвсем други машини, които са произведени, създадени и замислени изцяло с цел такъв тип мисии. Джиповете „Хамър” са просто едни транспортни машини, които са направени за транспорт. Допълнителната броня която им се слага е нещо което е по принуда, което се прави в последствие. „Хамъра” не е създаден за такива цели.
Водещ: Всъщност чувала съм, че те са доста нестабилни, поне така се оплакваха нашите контингенти!
Венелин Петков: Ами „Хамърите” са си като машина която е създадена за транспорта, а не за бойни патрули. А когато се сложи и допълнителна броня, тя става в пъти по-тежка. При по-висока скорост, съответно вземане на рязък завой „Хамъра” се обръща. И това е нещо нормално, това което фактически причинява, беше причинявало до скоро най-голям брой жертви на американските военни в Ирак. Обръщането на „Хамър” и трудното излизане от него, когато той е с капака на долу. Съответно новите машини, които ги има вече в Афганистан и в Ирак. Те са направени по съвсем друг принцип и са защитени от нещата, които застрашават войниците там. Само, че една такава машина, те са най-различни модификации, най-различни размери, такива странни на пръв поглед машини. Цените започват около милион долара и стигат около 10 млн. долара за една за една, зависимост от модификацията, от размера, от това с каква електроника е натъпкан, какво въоръжение, каква степен на защита. Дали е машина за патрул, дали е машина за медицинска помощ, дали е минно-чистач. Тия неща ще ги покажем утре вечер в „бТВ Репортерите”. Та да се върнем отново на темата. Едно е да патрулираш с дарени „Хамъри”, колкото и да са хубави и бронирани, друго е да патрулираш с една от тези машини „Кайман”, примерно. Те са в общо наименование „М-Рап” това е едно съкращение, устойчиви на мини и на експлозивни устройства, машини. Така не мога да измисля по-кратко наименование. Друго е да патрулираш с тези коли и като цена, и като безопасност. Те са много по-безопасни и много по-скъпи.
Водещ: Разбира се, разбира се, някой би казал, че това е въпрос на финансови възможности. Пък добре хората да видят и да правят тези разлики!
Венелин Петков: Разбира се, да.
Водещ: Защото това сглобява общия пъзел, ние пак стигаме до въпроса, че да получим пълната картина, ние трябва да сглобяваме пъзели!
Венелин Петков: Част по част и всеки който се интересува от тази тема, и особено на хората, които им е работа да се занимава с нея, трябва да я следят.
Водещ: Да но когато надай Боже се случи нещо, веднага изниква въпросът защо? А трябва да имаме отговори!
Венелин Петков: Да, защо имаше ранени когато падна ракетата в Кандахар в неделя през нощта. Ами защото просто тези ракети падат от високо и за да бъдеш защитен от тях, трябва да бъдеш под бронирано укритие или дебел бетон. Всички спални помещения там, не са нито от дебел бетон, нито са бронирани укрития. Те са най-обикновени метални контейнери, направени от тънка ламарина, които напрактика можеш да пробиеш и с нож. А всеки шарпнел паднал от тази ракета, ги прави на решета. Защо всички, това не са само нашите военни, които спят в такива контейнери, всички спят в тия контейнери. Защо спят в такива контейнери, нали. Отговорът е, че тази база в Кандахар се разраства толкова бързо, дори няколко месеца, ако искате, че за тези няколко месеца не могат бъдат построени устойчиви на ракетни атаки жилища. Те в момента се строят. Някои помещения са вече такива, командването например на базата, някои от ключовите центрове са такъв тип построени точно с цел да издържат на всякакви атаки от този тип. По същия начин в Кабу летището, базата която е до летището по същия начин някой от постройките вече са устойчиви. Но въпроса, че за изграждането на такива постройки е нужно време, месеци. А там нещата продължават, там атаки има всеки ден.
Водещ: Как местните се информират за случващото се там?
Венелин Петков: Местните …
Водещ: Там не можем да говорим за журналистика може би, да!
Венелин Петков: В Афганистан има и вестници и телевизии, частни, включително които изглеждат доста добре. Аз не съм с детайли гледал тяхната програма, но имат новини, имате екипи на събитията, изглеждат доста добре телевизиите им специално. Поне две имат със сигурност частни, „ТВ Туло” и „ТВ Ариана”. Имат екипи на места, които веднага отразяват събитията. И голяма част от това което ние получаваме по международния обмен като видео са кадри заснети от афганистански оператори, които са пристигнали веднага там.
Водещ: А самите афганистанци правят ли разлика между техните си журналисти и приходящите?
Венелин Петков: Ами да, правят. Има разлика, 90-та 2007 година, когато ходехме там. Имаше един случай в Херат, в който нали той беше показателен за отношението към техните журналисти и съответно към гостите. Снимахме в една, в спешното отделение на местната болница и в момента в който снимахме там, се получи информация и след това дойде естествено джипа, че са нападнали и са ранили местен муджахидин. Съответно и всички почнаха да го чакат, доляте един джип наблъскан с въоръжени хора, от този джип насичаха тези въоръжени хора викащи „…”, ние с оператора съответно снимахме. И тъй като бяхме от доста време в Афганистан, бяхме брадясали, доста бяхме почернели и т.н. Изобщо…
Водещ: Как сте се слели…
Венелин Петков: Не се отличавахме особено от другите хора там. И един от тези, които бяха въоръжените в джипа, директно хукна към нас, почна да крещи, направо нападна оператора, Любчо Вучков. Тогава нашия преводач се намеси, който беше афганистанец и обясни, че ние не сме местни журналисти, а че сме гости. Това промени нещата, просто от там нататък не ни закачаха. Съответно да продължа случката, въпросния муджахидин не беше ранен, а беше направен на решето с автомат калашников и положението му беше, той беше умрял на място. Бяха го направили, цял пълнител бяха му изпразнили в главата. И беше супер драматично положението. Така, че отношението към техните журналисти е различно от това към гостите естествено, но това не бива по никакъв начин да ни успокоява, защото достатъчно е този който хукна към нас да ни напада, достатъчно е вместо да тръгне към нас, просто да ни гръмне и след това ходи му обяснявай, че не си от…
Водещ: Че си гостенин!
Венелин Петков: Няма значение в случая.
Водещ: Може ли да се говори при това положение за някаква свобода на слово, за някакво, някакви наченки на гражданско общество там?
Венелин Петков: Много е трудно да говорим да се говори на тая тема…
Водещ: Добре, има добре изглеждащи телевизии, които добре изглеждат, имат медии.
Венелин Петков: В Афганистан една от основните грешки на всички хора, които ходят там от запад, независимо дали са журналисти, дали са представители на правителства или неправителствени организации или военни. Според мене, че се опитват да възприемат Афганистан като държава от европейски тип! И с всички обществени нагласи и макар и не функциониращи институции от западен тип, пък като се започне от местна власт и се стигне до Президентство. А всъщност това не е изобщо така. Афганистан е страна в която продължение на векове не успяла да изгради държавност. Благодарение на така наречената велика игра между империите, Руската империя и Великобритания. Тъй като и двете империи са водили една война по между си, индиректна на територията на това което днес е Афганистан. Насъсквали са различните племена едни срещу други, само да не може Русия да стигне до Индия и съответно пък Русия стремейки се да стигне до Индия, се опитва да насъсква племената срещу англичаните. Англия води неуспешни войни там, поне до колкото си спомням. Така, че в един момент благодарение на тази политика на великите сили по 18-ти, 19-ти век Британската и Руската империя, Афганистан за разлика от европейските държави в това време въобще не успява да достигне до държавността. 18-19 век в Европа се формират национални държави, с национални правителства, с всички атрибути на държавността, армии, вътрешна, всякаква власт, национални валути, мерни единици и всичко останало. През това време афганистанците просто се избиват едни други. И в момента идваме 20-21 век, в който в един момент запада решава, че трябва да изгради държавност в Афганистан, което не става за 10 години, не става и за 20, не става и за 50 години. Нали този процес е започнал в средата на 20 век, но той е много бавен и много постепенен. И е много, и е абсурдно ние да мислим за Афганистан с мисълта за западен тип държава. Има съвсем други порядки съвсем други настроения, съвсем други обществени взаимоотношения. Особено като се излезе от големите градове от тип Херат и Кабу, и се отиде в малките общини и малките селца. Там битуват съвсем други порядки, които са племенни, кланови, етнически. Особено след началото на гражданската война, след 79-та година, след влизането на руснаците там, постепенно се започват и междуетнически настроения.
Водещ: До там достигат ли изобщо медиите?
Венелин Петков: Нашите или техните?
Водещ: Ами някои?!
Венелин Петков: Ами предполагам, че достигат. Техните медии…
Водещ: Ама това не е от голямо значение, както става ясно.
Венелин Петков: Просто е трудно, аз западните медии не достигат до там според мен. Аз в България не съм виждал кой знае колко неща, обясняващи всъщност какво се случва в Афганистан.
Водещ: Знаеш ли как ще завърши филма ти, още не е готов де, така да кажем?!
Венелин Петков: Да, да знам как ще завърши, той сценария ми е почти написан и ми е в главата вече. Целта на този филм е да покаже с какво се занимават нашите момчета в Афганистан. И една от целите и основната цел е да направим едно сравнение Кабу-Кандахар, коя е по-опасната мисия. На този въпрос няма еднозначен отговор, защото до сега с когото съм разговарял, всеки казва различно. За някой Кандахар е по-опасно, за други Кабу е по-опасност. Аз искам да покажа какво е по-опасно и защо. И всеки вече който гледа може да си направи изводите.
Водещ: И да сглоби пъзела?!
Венелин Петков: Ами да, надявам се.
Водещ: Благодаря ти много, Венелин Петков от бТВ гост в „Клубът на журналистите”.

Водещ: „България не е люлка на злото”, това заяви вчера съветникът по анти-корупция в ОЛАФ, европейската служба за борба с измамите Волфганг Хетцер по време на семинар организиран от клуб журналисти срещу корупцията. Всъщност днес има и още една добра новина, Гюнтер Ферхойген ни е защитил, че не сме най-корумпираните. Та това ще коментираме сега с колегата Анелия Трошанова. Здравей Анелия.
Анелия Трошанова: Здравей Ирен. Действително вчера съветникът по анти-корупция в ОЛАФ д-р Хетцер каза, че България в никакъв случай не е люлка на злото и още нещо, че корупция има навсякъде и те ще съществува, докато съществува човечеството. Но ролята на нас медиите е да отразяваме обективно, особено на нас журналистите от електронните медии, които имаме невероятните възможности да бъдем партньори на полицията, следствието, прокуратурата, също така и на експертите от ОЛАФ и един прост фактор. Още от 2004 година, между МВР и Клуб журналисти срещу корупция се подписа ако си спомняш едно споразумение за съвместна работа.
Водещ: Да, ние сме го коментирали тук.
Анелия Трошанова: Свързано с тенденцията и борбата с различните корупционни прояви. Така, че аз мисля, че и днес и българските магистрати, представителите на българската полиция, на Агенция Митници, оцениха огромната роля на нас журналистите като едни достойни партньори в борбата с организираната престъпност, трансграничните и прояви и борбата с мафията.
Водещ: Всъщност тази добра новина, можем ли да я коментираме като моркова, това, че не сме люлка на злото?!
Анелия Трошанова: Ами можем да я коментираме и мисля, че и като нещо повече, защото мисля, че експертите от ОЛАФ разбраха, че в България има достатъчно добра политическа воля. Още повече в лицето на новото правителство за борба с престъпността. Освен това факт са и внесените обвинителни актове за делата с измамите с еврофондовете, които са 124 и …25 присъди произнесени. Продължават… например един прост факт! При предното си идване експертите от ОЛАФ бяха изключително критични към това което се случва в България, а сега аз виждам едно друго отношение към България, което ме радва. И мисля, че огромна е ролята и на нас медиите в това отношение.
Водещ: Да, в крайна сметка много критики на ОЛАФ се базираха на писания на български журналисти и изобщо разследвания на български журналисти, които обаче нямаха отклик по отношение на съдебните власти. Сега по какво се различават нещата?
Анелия Трошанова: Ами нещата се различават много, защото журналистите трябва да оценят това, че в съдебната система нищо не се случва с магическа пръчка изведнъж. Просто трябва да има доказателства, за да бъде осъдено едно лице. И трябва време и когато това време, именно като за доказателство съдебната система си върши разкошно работата. А има и още една добра новина, която вчера обаче само за нашата програма, Алесандро Бутиче който е бившият говорител на ОЛАФ, а сега е шеф на група от 20 души Отдел „Разследвания” в ОЛАФ. Каза за едно съществуващо писмо, което италианският премиер Берлускони изпратил до българския премиер в края на миналата година, дали ние сме съгласни да изпратим група от техни експерти, магистрати, които да съдействат на България за борбата, борбата с престъпността и в работата на съдебната система. А в същото това време е изпратено и до комисията, до Еврокомисията, всичко това да бъде финансирано от Брюксел. Сега се очаква развитието на нещата, това е хубавата новина която нито една другите медии не успя да се докопа до нея, а продължението на интервюто с г-н Бутиче за така, препъни камъчетата в работата на българските магистрати и това което можем да вземем от работата на и примера на италианските магистрати в борбата с организираната престъпност, като те през последните години постигнаха много. Всичките босове на италианската мафия са в арестите, в затворите с присъди и по този начин е неутрализиран октопода организирана престъпност. И мисля, че това може да се случи и в България, с волята на правителството, волята на магистратите и волята на нас медиите.
Водещ: И може би е добре да гледаме и не копираме, ами да правим като другите, когато няма достатъчно доказателства, има данъци нали така, това бяха…
Анелия Трошанова: Да разбира се, но защо да не копираме. Ето например една Италия копира от САЩ, това го призна Александро Бутиче, че благодарение на опита на САЩ и това което агентите, които са изпратили американците и информацията се е случило това в Италия. Но в Италия да не забравяме бяха убити двама висши магистрати, което доведе до някакъв развой на събитията. Дай Боже това в България да не се случи и аз мисля, че имаме реалните възможности всички да бъде партньори в борбата с престъпността и мафията в България.
Водещ: Бяха ли респектирани представителите на прокуратурата, на съдебната власт от хората на ОЛАФ, нека така да кажем?!
Анелия Трошанова: Да, да, естествено респектирани от една страна, от друга страна и това което каза Ваньо Танов директора на Агенция Митници, това е постигнато по отношение на борбата с контрабандата и незаконното производство на цигари, с международното сътрудничество с ОЛАФ. ОЛАФ от друга страна пък разбира, че България има професионалисти, които могат добре да си вършат работата. И за това и оценката на експертите от ОЛАФ е такава за България. А между другото от Агенция Митници също така проявиха едно отношение добро към медиите и към Българско национално радио, останахме така с отношението за едно добро сътрудничество в бъдеще, да видим какво се случва в Митниците и да си поговорим повече и за реформата в администрацията на Митниците.
Водещ: А пък по-интересното от това посещение, нашите слушатели ще слушат „Добър ден”, нали така.
Анелия Трошанова: „Добър ден” във вторник, една дата знакова за някои, за други не, 2-ри февруари. А и ще чуете специално за предаването „Добър ден”, интервю с Александро Бутиче, ръководител на Отдел „Разследвания” с д-р Хетцер, съветник анти-корупция и с Волфганг Шмит, който е говорител на германската служба за митнически разследвания и член на комуникационната мрежа на ОЛАФ. Ирен.
Водещ: Анелия Трошанова пред „Клубът на журналистите”. Ето получихте още едно парче от пъзела, който може да сглобявате. Хубав ден е пожеланието от всички ни на Иво Георгиев, Жанет Николова, Цвети Николова, Галя Траянова и аз Ирен Филева.

Водещ:

Закуска на тревата – Протест срещу отглеждането на генномодифицирани организми
Водещ: ”Франкенщайн в чинията”, „Мотанти атакуват трапезата ни”, това са заглавия от днешния брой на вестник „Стандарт”. Храните мотанти атакуват България, като на запад се чудят как да се спасят от тях. Западната преса сполучливо кръсти храните мотанти „Frankenfood” по аналогия с митичното чудовище, Франкенщайн. Сега в рубриката ни „Училище за родители” в „Закуска на тревата” ще разговаряме с Биляна Манчева. Тя е от инициативния комитет „Родители и граждани в кампания срещу генно модифицираните организми”. Поводът е утрешното гражданско шествие и демонстрация под надслов „За чиста храна, за здрава земя, България свободна от ГМО”. Здравейте г-жо Манчева.
Биляна Манчева: Здравейте, добро утро.
Водещ: Добро утро. Да започнем с това, защо ние като родители трябва да предпазваме децата си, пък и себе си от този Франкенщайн в чинията?
Биляна Манчева: Първо като родителите трябва да се информираме, че това е нещо изключително опасно и веднъж освободено в природата, то няма да си тръгне само, нито дори ако се опитваме да го премахнем, да върнем часовника назад. Ако сега го разрешим, това ще има ефекта на атомното оръжие и даже по-силен, защото няма период на полуразпад. Всички ще бъдем засегнати, рано или късно цялата природа ще бъде променена. Биологичното разнообразие няма да бъде същото. Ако унищожим един елемент от веригата в растителния свят или в животинския, ще нарушим цялостната система, нашите…
Водещ: Имате ли впечатление, имате ли впечатление, че хората са осведомени за какво става въпрос или смятате, че това е нещо твърде в страни от ежедневието?
Биляна Манчева: Моето впечатление е, че хората не са уведомени, както и политиците не са уведомени. Те гласуваха на първо четене с мнозинство закона, който разрешава в България да посеем генетичните чудовища и да се заразим. Хората на улицата не ме разбират, защо аз участвам в тази кампания и за това е нещо опасно. Сравняват го с пестицидите, с мръсния въздух. Няма нищо общо! Мръсния въздух, ако решим можем да го изчистим. Пестицидите ако решим можем да ги самоограничим, можем да мием зеленчуците, да ги изкисваме в хлебна сода и всички такива неща са обратими. Единствено генните модификации са с такъв силен заряд, със закъсняло действие, ще избухне една бомба, която ще направи нещата необратими, необратимо повредени. Ако нашия ген се повреди, няма на света лекарства, които да ни излекуват.
Водещ: Как си обяснявате факта, че основния аргумент по света в защита на ГМО е този, че в ситуация на глобално затопляне и на проблеми с климата, единствения начин да се преборим със световния глад, е именно напредъка в науката и във въвеждането, глобаното въвеждане на ГМО-та?
Биляна Манчева: Това е долна лъжа, че ГМО могат да изхранят някой, те специално за България, ще съсипят нашето земеделие, защото те дават по-малък добив. Те не са създадени да дават по-голям добив, те разоряват фермерите, обвързват ги с едно, едно стерилно производство. Трябва всяка година да си купуваш семена, защото те не се възпроизвеждат, а освен това патента на тези семена ги защитава и ти не можеш да сееш догодина това което събрал от предишната реколта. Ти си задължен да купиш отново семената, отново от същата фирма. А тези семена виреят само с един определен хербицид, който всъщност качва цената си всяка година. Така, че ти и от тук си вързан само с този, само тази фирма да купуваш. Нивата ти не е същата, там ако посъдиш обикновена традиционна царевица, такава от бабите ни, тя няма да расте, защото земята е отровена с хербицида. Там може да расте само генно модифицираната царевица. И освен това продукцията на този земеделец, няма да има кой да я оцени и да я купи, защото това са най-евтините храни, специално европееца не ги предпочита. 80% от европейците не желаят да ядат ГМО, ако имат избор! Така, че ще пострада земеделието, ще пострада цялата икономика, ще пострада туризма, защото България в момента е с голямо биологично разнообразие и западните, богатите чужди туристи предпочитат България зареди красивата природа, уникалната и природа. Ако повредим това, те просто няма да идват. Ако иска земеделието да продаде земята си, тя е обезценена, защото който и да я купи, той не може да съди нищо на нея, освен генно модифицирани култури.
Водещ: Обикновено оправдаваме промените в законодателството с някакъв натиск или изисквания на Европейския съюз?
Биляна Манчева: И тука оправдаваме така промените, обаче лъжата лъсна, защото няма документи с които правителството да удостовери тази задължителна промяна. Навсякъде, дори в мотивите за промени на закона е записано във втория абзац, че има някакво тайнствено писмо, някакви писмени коментари, които ние вече над един месец още преди Коледа сме поискали в писмен вид и ние не можем да получим. В медиите непрекъснато се казваше „Ще ви покажем писмото, още утре ще ви го дадем”. Но ние не сме го видели вече един месец. Така, че това не е вярно, Европа не ни притиска, тя настоява само по-строг регламент на работата на ГМО в контролирани условия. Тя не ни задължава да правим каквото и да било с освобождаване, т.е. в околната среда. Т.е. ние не сме длъжни да сеем ГМО, Европа не ни задължава, нека да не ни заблуждават.
Водещ: В тази публикация в „Стандарт” научавам, че предстои специална работна група от депутати, учени, еколози, земеделци…
Биляна Манчева: Прекъсвам ви, това нещо не се състоя, излъгаха ни, че ще се състои. Нямаше такава работна група, имаше само две заседания на които ние бяхме поканени, на първото и на второто бяхме изслушани и след това последва трето, вчера. От това съм потресена, родители, хора информирайте се, прочетете какво е ГМО, прочетете стенограмата на вчерашното заседание! Ще разберете, че нашите елитни учени искат да продадат България за жълти стотинки, даже вече са я продали! Всички забрани за ГМО отпадат, за да могат те да си разиграват коня, да си садят в цяла България, дори и в „Натура 2000” искат да садят ГМО! Те искат България да бъде генно модифицирана, ние да си загубим най-ценното което имаме, да загубим здравето на децата и на внуците. Те са се продали за 30 сребърника или по-скоро за 30 стотинки!
Водещ: Вие казвате елитни учени, това е доста общо! Какво имате в предвид?
Биляна Манчева: Това е много конкретно, ако представите български генетик работил цял живот генетика на растения, това е равно на научен, малко ум, който се е продал!
Водещ: Казвате вие, Биляна Манчева от инициативния комитет „Родители и граждани в кампания срещу генно модифицираните организми”. Съвсем на края! Утре, къде, кога това шествие?
Биляна Манчева: Утре на обяд в 12 часа пред паметника на Св. Братя Кирил и Методи се събираме в градинката, след това… това е символа на знанието и мъдростта, за това сме избрали за отправна точка. След това минаваме през БНТ, символ на обществената информираност. Това е втората стъпка, за да се предприемат промени в законите. И след това пристигаме при Народното събрание, където трябваше да е последната точка, там трябва да се коват законите след като е имало научно и мъдро взимане на решение, след това общесрвена информираност и чак тогава закони. А в България стана обратното! Тихомълком се прие закон, след това ние направихме обществено достояние проблема и все още не се е появила мъдростта, която да ни накара да вземем мъдрото решение за здравето на нашите деца. заповядайте утре в 12 часа да направим тази малка обиколка, но искам да кажа, че вече аз не смятам, че надслова трябва да бъде „За здрава храна и за здрава земя”, защото нещата придобиха различен отенък. Когато организирахме това шествие се надявахме, че има диалог с управляващите, разбрахме, че отдавана са взели решение. България е продадена и аз съм много миньорно настроена за утрешния ден. Лично аз няма да отида на шествие, аз ще отида на протест.
Водещ: Благодаря ви, Биляна Манчева в рубриката „Училище за родители” в „Закуска на тревата”.