Публична дискусия за споменаването в телевизия и радио на имена на компании и организации, които реализират и подкрепят обществено значими каузи ще се проведе днес

БДВО I 19.07.2016 г.

Публична дискусия „Кой стои зад доброто? Всички гледни точки за отразяване на компаниите в електронните медии“ се организира от Българското дружество за връзки с обществеността днес, 19.07.2016 г.

ПРОГРАМА

17:30 – 17:45. Посрещане и регистрация

17:45 – 17:50. Дискусия за отразяването на компаниите: история и гледни точки
Модератор: д-р Александър Христов, Член на УС на БДВО

17:50 – 18:00. ПР и компаниите в електронните медии: колко е важно да се знаят. Как да насърчим практиката за отразяването им?
Радина Ралчева, Председател на УС на БДВО
Любомир Аламанов, представител на БАПРА

18:00 – 18:10. Регулаторът. Какво казва ЗРТ и как да се тълкува?
Розита Еленова, член на СЕМ

18:10 – 18:25. Неправителствените организации. Какви са ползите за обществото от споменаването на имена на компании?
Красимира Величкова, Директор на БДФ
Иванка Шалапатова, фондация „За нашите деца”
Марина Стефанова, Изпълнителен директор, Българска мрежа на Глобалния договор на ООН

18:25 – 18:35. Телевизионните и радио оператори и продуцентите. Какво спира електронните медии да отразяват имената на компаниите при социално-отговорни проекти? Какви са новините за тях?
Асен Григоров – MediaMixx
Ивайло Бурков – правен съветник на АБРО
Мария Савова – Изпълнителен директор на АТП (покана)

18:35 – 18:55. Компаниите. Каква е необходимостта от повече публичност за каузи и социално отговорни проекти?
Росен Мисов, Изпълнителен директор на БАР
Георги Руйчев, Изпълнителен директор на ББЛФ
Илияна Захариева, Директор „Корпоративни комуникации” на Мтел
Елена Кръстева, Директор „Реклама и Корпоративни комуникации” на Софарма

18:55 – 19:05. Рекламистите. Кое не е реклама в електронните медии? Разликата между информационно и рекламно съдържание.
Ели Герганова, Председател на НСС
Мариана Брашнарова, Изпълнителен директор на БАКА

19:05 – 19:45. Дискусия. Бъдещи действия 

“Говори открито срещу домашното насилие“ с нов благотворителен продукт в подкрепа на жените жертви

AVON | 06.07.2016

Кампанията на Avon „Говори открито срещу домашното насилие“ лансира нов продукт в подкрепа на борбата с домашното насилие, което засяга всяка 4-та жена в България. Пръстенът от благотворителната синя серия ще продължи да набира средства за денонощна национална телефонна линия, която ще предлага професионална помощ за жертвите на домашно насилие у нас. Новата, безплатна за жертвите линия, се очаква да стартира в началото на 2017 година. Всеки, който подкрепи кампанията с покупка на благотворителен продукт, има силата да промени жестоката действителност за всяка 4-та българка. Пръстенът „Нови възможности за жените“ носи силното послание на кампанията, че само заедно можем да помогнем на жертвите на домашно насилие, като им покажем, че не са сами в борбата си и всички – както те, така и цялото общество, трябва да говорим открито срещу проблема.
Домашното насилие е проблем, който засяга цялото общество и никой не трябва да затваря очите си пред жестоката действителност. В световен план не само неправителствени организации, но и фирми полагат огромни усилия за ограничаването му, тъй като той засяга всеки аспект от живота – от семейството и приятелите до работодателите. Именно такава е и темата на тазгодишната европейска конференция "Бизнесът за социална промяна: да спрем насилието, основано на пола" по проект CARVE – "Компаниите срещу насилието, основано на пола", на която Роза Димова от Център за изследвания и политика на жените, представи резултатите от проучванията в няколко европейски страни за ролята и ангажираността на бизнеса в подкрепа на жените, жертви на насилие, извън работното им място. Резултатите показват, че в интервюираните компании в Белгия, България, Гърция, Испания и Франция са открити драстични случаи на жени, пострадали от насилие, които търсят и получават помощ в кризисни ситуации от своите работодатели и колеги. Насилието, основано на пола, нанася ежедневно огромни загуби на бизнеса. Според проучване на Psytel, Франция, намалената концентрация и производителност, както и здравословните проблеми на пострадалите, струват над 1,1 милиарда евро на година на бизнеса във Франция. Подобна е ситуацията и в другите европейски страни. Затова е от изключителна важност компаниите чрез обучение на мениджмънта и служителите си и чрез разпространяване на информация към клиентите си,  да се включват активно в усилията за предотвратяване на последствията от насилието и подкрепа на жертвите му.
Като единствената компания в България, която полага усилия за спирането на домашното насилие, Avon също получи покана да участва в конференцията. Основна задача за кампанията „Говори открито“ е да помогне на жертвите да излязат от жестокия кръг на насилието и да потърсят нови възможности, с които ще се чувстват по-щастливи и успешни. За тази цел Avon работи тясно със своя НПО партньор „Алианс за защита от насилие, основано на пола“. От началото на кампанията до сега двете организации са осигурили близо 1000 психологически и юридически консултации на жертви, а с помощта дарението от 2014 година кампанията подпомогна стартирането на кризисния център в Димитровград.
Усилията на компанията не спират и продуктите от синята серия се предлагат целогодишно в брошурите на Avon, като 100% от печалбата от всеки от тях се заделят за осигуряването на помощ и подкрепа чрез специализираната телефонна линия за жертвите на насилие.
Новият благотворителен пръстен вече може да бъде поръчан на Avon представител или онлайн на WWW.AVON.BG.

Завърши първият етап от набиране на средства за каузата на ДЗИ „История с бъдеще: висше образование за повече български деца“

ДЗИ | 24.06.2016

 С голям концерт в София завърши турнето и първият етап от набирането на средства за кампанията на ДЗИ „История с бъдеще: висше образование за повече български деца“. Каузата, обявена по повод отбелязване на 70-годишнината на застрахователното дружество, ще стане неотменна част от политиката за устойчивост на компанията. Целта е подпомагане на  студенти в дългосрочен план чрез осигуряване на месечни стипендии и покриване на таксите за обучение до завършването на бакалавърска степен. Средствата се събират чрез дарения и в специална набирателна сметка. Партньор на инициативата е Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Първите стипендианти  ще бъдат избрани през есента на тази година.

ДЗИ ще подпомага по 10 бъдещи висшисти от новоприет випуск. Стипендиантите на каузата „Висше образование за повече български деца“ ще бъдат избирани от студентите, членове на Бизнес клуба към Софийския университет. Чрез дарените до тук средства от турнето, вече са набрани всички пари, необходими за първия випуск младежи.

Като част от кампанията за набиране на средства ДЗИ организира 10 концерта в 10 български града, по време на които всички желаещи да подкрепят бъдещите студенти, имаха възможност да направят дарение. Турнето зарадва жителите на Благоевград, Враца, Габрово, Велико Търново, Варна, Пловдив, Стара Загора, Бургас и Русе. Заключителният концерт се състоя в София и събра хиляди в Южния парк. Концертът, както и цялата комуникация на ДЗИ от последните месеци, беше с надслов „70 години история с бъдеще“.

Изпълнителите, които забавляваха в София многобройните съмишленици на кампанията, дошли да покажат съпричастност и да дарят за каузата, бяха младите български звезди Криско, Лора Караджова, Дивна, Пламен и Иво. Кметът на София,
г-жа Йорданка Фандъкова също посети събитието.

Средствата за каузата продължават да се набират целогодишно в клоновете на ДЗИ, както и по набирателна сметка в сайта https://my.dzi.bg/ .

ПРЕДСТАВЯНЕ НА АВТОРСКА ПЕСЕН ПОСВЕТЕНА НА БИТКАТА С БОЛЕСТТА НА 65 РОЗИ – МУКОВИСЦИДОЗАТА

Петя Цветкова I 8.04.2016

Стартиране на кампания на Асоциация "Муковисцидоза"

ПРЕДСТАВЯНЕ НА АВТОРСКА ПЕСЕН ПОСВЕТЕНА НА БИТКАТА С БОЛЕСТТА НА 65 РОЗИ – МУКОВИСЦИДОЗАТА

Асоциация „Муковисцидоза“ – България съобщава, че с това събитие ще бъде поставено началото на информационна кампания относно необходимостта от създаване на медицински центрове по муковисцидоза в България.

Песента „Протегни ръка“ и видеоклипът към нея са посветени на битката с болестта на 65 рози – муковисцидозата. Проектът е реализиран с безвъзмездната подкрепа на Светлин Къслев (музика), Весела Бонева и трио „Хипнотик“. Видеото е със специалното участие на прима балерината на Националната опера и балет – Марта Петкова. Участват и децата от вокална детска формация „Мики Маус“. В главната роля е петгодишната Рая – болна от муковисцидоза.

Промоцията на песента и видеоклипа ще се състои на 17.04.2016 г. (неделя) от 19.30 часа в Royal Piano Club, НДК. Събитието ще се проведе с подкрепата на Столична община.

Същата вечер Националният дворец на културата (НДК) ще засвети в лилаво – международния цвят на заболяването Муковисцидоза.
През деня на 17 април 2016г., Пред НДК доброволци ще раздават рози на минувачите, тъй като Муковисцидозата е известна и като болестта на 65 рози.

На събитието ще бъде представен и късометражен филм за живота с муковисцидоза и бъдещето на децата и младите хора, носещи 65 рози в себе си. В него участват деца и младежи болни от муковисцидоза, техните родители, д-р Гергана Петкова – педиатър, специалист по муковисцидоза и председателят на асоциацията – г-н Антон Алексиев. Филмът е със специалното участие и безвъзмездна подкрепа на едни от най-обичаните български спортисти, артисти, певци, радио и телевизионни водещи: Тереза Маринова, Евгени Иванов, Белослава, Веси Бонева, Любо Киров, Гери Турийска, Дичо, Краси Радков, Орлин Павлов, Ненчо Балабанов, Драго Симеонов, Златка Димитрова.
На представянето на песента и филма, посветени на каузата ни, един от участниците в късометражния филм – актьорът и телевизионен водещ Ненчо Балабанов, ще отпразнува заедно с нас своя рожден ден. Той пожела вместо да му бъдат правени подаръци, средствата, които са определени за това, да бъдат дарени на място по време на промоцията в подкрепа на каузата.
Асоциация „Муковисцидоза“ е непартийно, доброволно, независимо сдружение, на хора страдащи от муковисцидоза и техните семейства, близки и съмишленици. Асоциацията е юридическо лице с нестопанска цел, което осъществява дейност в обществена полза.
Днес в световен мащаб пациентите се борят за генетично лечение и доживяват до преклонна възраст. Отчита се тенденция за непрекъснато покачване на преживяемостта в тези страни, а в България позволяваме деца да приключат живота си преди да са го започнали! Днес у нас средната продължителност на живот на децата с муковисцидоза е 13 години.
Наша цел е да помогнем на своите деца и близки, болни от муковисцидоза, да получат адекватното лечение, отговарящо на световните стандарти и да имат възможността да пораснат и сбъднат мечтите си!

Асоциация „Муковисцидоза“ – България, благодари за безвъзмездната подкрепа на своите партньори:

• Starlight records и всички творци взели участие в музикалния проекта „Протегни ръка“: Светлин Къслев (композитор), Весела Бонева, трио „Хипнотик“ и прима балерината Марта Петкова.
• Sky brothers
• Royal Piano Club
• Столична община
• Национална опера и балет
• Национален дворец на културата
• Национално музикално училище „Любомир Пипков“
• Двореца „Врана“ ???
• Резиденция „Тера“
• БГ радио
• Радио City
• Тhe Voice – радио и TV
• Magic – радио и TV
• Радио „Витоша“
• Радио „Веселина“
• “GRAZIA”
• “ELLE”
• Story
• Actavis
• Лаура кетъринг
• ВИ "Малката звезда" ООД
• Carbon Touch
• Run A Way
• Денова ЕООД
• Proface

Лице за контакт:
Петя Цветкова – координатор на проекта
Телефон: 0899 599 128

„Оцвети Великден“, най-шареният детски празник

Иван ПАВЛОВ I 7.04.2016

За първи път в София стартира благотворителната инициатива „Оцвети Великден“ – за деца без родителска грижа

На 30 април (Велика събота) от 10:00 до 18:00 ч., екипът на “Heroes Wanted” ще проведе за първи път в София масово оцветяване на великденски яйца за деца без родителска грижа „Оцвети Великден“. Благотворителната инициатива ще се осъществи в Градската градина, пред Народен театър „Иван Вазов“.
Заедно с деца от специализирани домове, от детски градини и училища, както и деца доведени от своите родители и доброволците от Heroes Wanted ще боядисват яйца, ще изработват великденски кошнички, украси и поздравителни картички с пожелания по случай Великден.
„Оцвети Великден“ дава възможност изработените материали да бъдат закупени на благотворителен търг, а събраните от продажбите средства ще бъдат предоставени в помощ на центрове за настаняване от семеен тип „Любен Каравелов“ – кв. Модерно предградие и „Иван Вазов“ ж.к. Надежда.
Освен деца и родители, каним да присъства и всеки един, който иска да стане доброволец – и герой, дори за един ден.
“Heroes Wanted” е неправителствена, благотворителна организация с фокус върху деца в риск – с тежки заболявания, без родителска грижа, малцинствени групи, емигранти. Сдружението се ръководи от една единствена цел – заедно да създадем едно общество, в което няма предразсъдъци и дискриминация. Основната дейност е организирането на социални прояви, прокламиращи толерантност, интеграция и равнопоставеност. Всяко дете има право да бъде щастливо.

През октомври 2015 г. вдъхновени от един истински герой – Саиф от Пакистан, който всяка седмица провежда тренировки по крикет, адаптиран за деца със специални нужди и незрящи, мотивира екипа на „Heroes Wanted” да реализира проекта „И аз мога да бягам“. Вдъхновител и основен герой в миналогодишния Софийски маратон е Христо – първият участник, страдащ от детска церебрална парализа, завършил дистанцията от 3 километра.

Сдружение “Heroes Wanted” планира да организира ежемесечно благотворителни инициативи за децата в неравностойно положение. Да се уважава различието и индивидуалността, защото всяко едно дете е добро по своему.

Цвета Кирилова: Медиите не са това, което бяха

Luboslovie.bg I Владислав ДИМИТРОВ I 14.03.2014

Цвета Кирилова е журналист с дългогодишна практика в електронните медии. И председател на „Сдружение Азбукари“. Специално за Luboslovie.bg Цвета Кирилова разказва пред Владислав Димитров за журналистиката, за трудностите в кариерата, Отвореното писмо до лидера на ДПС Лютви Местан и за създаването на „Сдружение Азбукари“.

Колко време от живота си посветихте на журналистиката? И какви са трудностите с които е осеян пътя на журналиста?

Когато си пленен от тази професия, оставаш журналист до края на живота си. Мисля си, че няма бивш журналист. През далечната 1999 година, като студентка, вече работех в една от първите частни медии. Провеждаше се конкурс, на който ни изпратиха от университета. От тогава до сега не съм спирала. Всеки от колегите пое към различни редакции. Едни се увличаха от преса, други имаха влечение към радиото, аз към телевизията. Тогава попаднах на една жена, която беше натрупала доста дълъг стаж в медиите, беше научила на занаят мнозина – Зоя Василева, Бог да я прости. Тя беше много взискателна към младите колеги и голям професионалист.

Заобичах я заради съвместната ни работа, заради пламъка и онова, което успях да науча от нея и така после дълги години работа в различни медии и съдбата все ни срещаше. Бяха такива времена, че имаше от кого да се учиш. От онези, които имаха голям опит и го предаваха на драго сърце.

Струва ми, че че днес не е точно така. Младите не влизат в полезрението на по-възрастните от гилдията и почти се учат сами. А и медиите не са това, което бяха. Твърде изменени са. Свободата в медиите е угасваща.

Повечето имат способностите на крайпътна машина за два, три вида кенчета и вафли, и това е. Трудностите са различни. Всяко време си има своите бариери. Бориш се, за да оцеляваш сред много хора, които са се посветили на занаята. Приемаш предизвикателствата и сякаш десетки пъти падаш и ставаш по снежен склон, докато не предизвикаш лавина. Има едно поколение, което е висока топка, но не е от най-младите сега. Не зная какво ще остане след време. Иначе в най-чистата си форма е една прекрасна професия, на която можеш да се наслаждаваш в изобилие. Срещна ме с интересни хора, разнолики, със светлата страна, но и с тъмната в живота.

Има събития, които когато отразяваш, така те отрезвяват и приземяват, че дни наред мислите ти са само в това. Радва ме смелостта на колегите, които се посвещават докрай и стигат далеч, там където си на ръба на бръснача и си застрашен, и си предпазен. Днес се случва да се контролира перото, а това изпраща необективни послания до аудиторията. Може би изглежда модерно да се купуват журналисти на килограм и те да не могат да се възпротивят, защото работят за мизерни заплати. За мен е отвратително и гнусно. Хубава е професията на журналиста, но светът става все по-контролиран и тази професия не остава незабелязана от здравата захапка.

Има ли журналисти от които сте се учили и им се възхищавате?

От оправните и успешните винаги има какво да се научи, по-скоро да се потопиш в мащаба на голям ум е нещо прекрасно като този на Тома Томов, Димитри Иванов, Кеворк Кеворкян, харесвам Елена Йончева и други. Споменах за Зоя Василева, да си спомним за Александър Авджиев и Живка Гичева.

Според Вас, може ли да се каже, че все още медиите са четвъртата власт?

Власт на подчинение, може ли да бъде власт?

Разкажете някоя интересна и незабравима случка от журналистическата Ви практика.

Първото ми влизане в народното събрание през 1999 година. Обзе ме паника от безкрайните коридори и от маршируването насам – натам на едни хора, които тепърва трябваше сякаш за ден да науча, да запомня имената им и да схвана от коя парламентарна група са. Почти с тази мисия ме изпратиха там. Ужасът беше голям. Първо, какво да отразявам, при условие, че за първи път влизам в парламента и второ, какво ще излезе от това. Усещането бе като стрес от среднощен кошмар. И смешно, и плашещо.

Вървят едни хора в костюми, бягат от микрофони или ги предизвикват да леят едни безкрайни слова и накрая се скриват в стаята си. И така… на вълни на вълни се повтаряха всички тези неща. После се върнах в редакцията и Зоя ми каза, направи материал от това. А аз казах само: А? Тя отвърна – веднага. И стана тя каквато стана. Ред сълзи, ред сополи, докато нещо се получи. Всичко, което пишех, биваше старателно изтривано от нея. И казваше отново, отново, отново. Ще го помня за цял живот.

Не мога да не Ви попитам, кое Ви накара да публикувате Отвореното писмо до г-н Лютви Местан?

Сега се сетих за въведението в „Кьопоолу“ на Димитри Иванов.

„- Стига мълча. Всички говорим, ти мълчиш като пукал, Джимо. Кажи и ти нещо. Какво става с международното положение? – Става все по-международно. Положението е безнадеждно, но не особено сериозно. Този лаф плъзна и шефът ме сгълча: – Ти уж все мълчиш. – Да. Говоря само когато ми плащат.
– Ще ти дам аз на теб едно „положението е безнадеждно, но не особено сериозно“. Какво имаш предвид?
– Не знам. Сега зная: Каквато и политическа конфигурация да дойде на власт в България, тя няма да реши проблемите. Обещанията са трам-тарара, трам-тарара като в песничката стара на пазачите на фара на Валери Петров. Островчето с фара се разцепило и всички се издавили. Не могат трима работещи българи да хранят трийсе пенсионери, политици, чиновници, контрольори, контрольори на контрольорите, правозащитници, полицаи, законодатели, рекламодатели, честни олигарси и пр.“

Написах го, защото не може твърдиш, че се гордееш, че си част от управлението на страната ни няколко поредни пъти, а това да се отразява пагубно до оскотяване на българите и да се внушава, че това е повече от хубаво. Когато постоянно залагаш на правата и свободите си и очакваш нови и нови привилегии от това, е добре да си знаеш, че всичко това върви в пакет с ОТГОВОРНОСТИ!

Болно ми е за положението на българина, че все повече са страдащите хора, че виждам толкова млади, които казват думата „тръгвам си“. Заминават, тръгват си от собствения си дом. Представяте ли си, да изгониш децата си от дома, в който са израснали, да ги отделиш твърде рано от близки, роднини, приятели. И то как? С калпава политика. Болно ми е за болните възрастни хора, за майките, които едва отглеждат по едно дете, че сме в ситуацията: Болен здрав носи. Не е нормално да отглеждаме и да носим на гърба си хора, които са преценили, че е добра формула да лежиш и да очакваш социални помощи, не е нормално да носиш на гърба си хора, които постоянно крещят думата дискриминация, при условие, че такава няма. Точно обратното.

Не е нормално цели региони от страната ни да се обезлюдяват и да няма Единна национална стратегия за спасението на България! Не е нормално работещите и движещите икономиката ни да бъдат подлагани на геноцид, спрямо онези, които нито желаят да учат, нито да работят, а раждат по 100 деца и ги оставят на отговорността на държавата! А кое е държавата? Ние! Тези пари от държавата не идват с чували от Космоса. Това са нашите пари от данъци, за които работим и се трепем като волове. Ето за това го написах и има какво още да кажа, но медиите не пожелаха да го чуят. Е аз питам. Власт на подчинение може ли да бъде власт?

Интересно е как реагираха адресата, медиите и институциите на писмото?

Глас в пустиня…

Много хора Ви подкрепиха за искрените думи и откритата гражданска позиция. Както в медийното пространство, така и в Интернет. Какво бихте им казали на тях и на тези които Ви критикуват, защото несъмнено е имало и такива?

Медиите не отразяват гласа на народа и затова социалните мрежи са истинския втори паралелен свят, на заблудата от уж реалността. Някои казват виртуален свят. Виртуален, но писмото има стотици хиляди споделяния, пренасят го възрастни хора на хартиен носител, на дискове по населени места. Оказва се, че виртуалният свят вече е реалният, а реалният – твърде измамен.

Не съм обидила никого, представих нещата такива каквито ги виждам и чувствам. Опитах се да обясня, че всички можем да живеем в мир и хармония при равни права, отговорности и свободи за всички. А не някои да си мислят, че имат някакви специални привилегии. В писмото си съм се отнесла с уважение към всички.

Кой има полза от заиграване с етно-религиозния мир и разбирателство в страната? И тук каква трябва да бъде ролята на медиите, според Вас?

Политиката, политиците, програмите на онези десетки човечета на върха на пирамидата. Медиите, когато са на подчинение, не могат да кажат гък. Мълчат като кученца и на каквато височина им повдигнат тояжката, на толкова скачат.

Вие сте председател на Сдружение „Азбукари“. От къде дойде идеята за създаване на сдружението и какви са целите които сте с поставили?

От несправедливостите и съм благодарна, че съдбата ме срещна с друг журналист Боряна Петрова, с която изминахме дълъг път и поставихме началото. От нестихващата борба срещу всяко мръсно блато, което превзема все по-големи територии от нашите географски ширини. Изтласкват народа към столицата и оголват големи територии от страната ни с вредна икономическа програма. Безработицата търси препитание и се придвижва там където има хляб, изоставените територии са най-удобната възможност за превземане от хищника, когато има гостоприемник. И най-вече, когато се спазват някои вредни планове.

Успешни ли са инициативите на сдружението Ви в страната?

Успешни са всички инициативи, защото имаме подкрепата на гражданите. Моля всички българи да се обединим и да разберем, че разделението по цветове и партии е пълна глупост и унищожава бъдещето на децата ни. От това разделение печелят други!

Вашето пожелание за читателите на Luboslovie.bg?

Бъдете до последната си глътка въздух българи! Ще си остана такава!

Оригинална публикация

БЛАГОТВОРИТЕЛНА ФОТО ИЗЛОЖБА СЪБИРА СРЕДСТВА ЗА ПАЦИЕНТ С ПУЛМОНАЛНА ХИПЕРТОНИЯ

www.civitasglobal.bg I 26.03.2015г.

21 фотографии от острови, до които е пътувал в последните години, сред които Малта, Кипър, Сицилия, Тенерифе, Лефкада, Азорите, ще представи любителят фотограф Дарин Русев. Снимките са част от изложбата с кауза „No Man Is An Island – фотографии от острови”. Всички средства от продажбата на снимките ще бъдат дарени за посттрансплантационния период на Наталия Маева, на която й предстои двустранна белодробна трансплантация.
„Разбира се, че си мечтаех за изложба, за да споделя това, което съм видял през обектива. Но за мен това, че първата ми изложба е обвързана с кауза, е най-големият ми подарък. Името на изложбата отразява моето разбиране, че трябва да си помагаме. Искрено се надявам да съберем достатъчно средства за Наталия и съм горд, че мога да съдействам за това. Искам искрено да благодаря на всички, които направиха възможна тази изложба с напълно доброволното си участие и застанаха зад нея с целия авторитет на имената и професионализма си. Благодаря ви.” – каза Дарин Русев, автор на изложбата.
Изложбата „No Man Is An Island – фотографии от острови” е организирана с изключителното съдействие на Йоана Велева, основател на популярното столично заведение + това, където неведнъж са организирани благотворителни инициативи. Подборът на снимките и подредбата на изложбата са изцяло доброволно дело на Евгени Димитров, основател на Булфото, а за организирането й с времето и професионалните си умения са съдействали Боряна Вълева, дизайнер, Богдан Метев, печат и екипът на CIVITAS България.
В подкрепа на каузата дарение от 50 екземпляра от най-новия си албум „Пирин – вълшебната планина” прави и фотографът Александър Иванов, като средствата от продажбата му също ще бъдат дадени за лечението на Наталия.
Повече информация за изложбата може да видите на официалната страница www.facebook.com/helpnati, където ще могат да се правят и поръчки за закупуване на снимки от изложбата или на албума „Пирин – вълшебната планина”. Всички дарители ще получат сертификат за направеното дарение.

За Наталия Маева:
Наталия Маева е на 44 г. и е председател на Българското общество на пациентите с пулмонална хипертония (БОППХ). От 2009 г. страда от това много рядко и тежко заболяване. Тя е основният двигател за осигуряването на разбиране, подкрепа и адекватно лечение на пациентите в страната, страдащи от пулмонална хипертония.
Пулмоналната аретирална хипертония е рядко заболяване, което засяга кръвоносните съдове на белите дробове и оказва негативно влияние върху извършването на ежедневни и рутинни дейности, като ги прави почти невъзможни. Проявява се в няколко различни форми. Симптомите обикновено включват недостиг на въздух и лесна физическа умора, а понякога замаяност и загуба на съзнание. Заболяването е нелечимо, но съществува животоподдържаща терапия. Трансплантация обикновено се прилага при пациенти, които не се повлияват вече от терапия с препарати. Може да бъдат трансплантирани сърце и бели дробове, или само бели дробове. Това е единственият им шанс да се върнат към нормален живот.
На Наталия Маева й предстои двустранна белодробна трансплантация, която ще бъде извършена в Клиниката по гръдна хирургия във Виена.
За Дарин Русев:
Дарин Русев е на 33 години, любител фотограф. Има бакалавърска степен „Биотехнологии” и магистърска степен „Генно инженерство” от СУ „Св. Климент Охридски.” Увлича се също от астрономия, спорт и пътувания, а хобито му е да снима.
Изложбата с кауза „No Man Is An Island – фотографии от острови” е първата му изложба и съдържа снимки от пътуванията му през последните години в Кипър, Лефкада, Сицилия, Тенерифе, Азорските острови и Малта. Всички фотографии в изложбата са заснети с непрофесионална техника – фотоапарат Panasonic Lumix DMC-FZ28 и фотоапарат Nikon D5200 с обектив Nikkor AF-S DX 18-105 mm f/3.5-5.6G ED VR.
Средствата от продажбата на фотографиите му са дарение за посттрансплантационния период на Наталия Маева, която страда от тежкото и рядко заболяване пулмонална хипертония и й предстои двустранна белодробна трансплантация.
Ако желаете да направите дарение или да разпространите информацията, дарителските сметки за набиране на средства са:
Уникредит Булбанк АД/ Unicredit Bulbank
BGN – BG97UNCR7000 1522 0893 44
EUR – BG43UNCR7000 1522 0893 46
BIC(SWIFT) – UNCRBGSF

Титуляр: Наталия Стефанова Маева/ Holder: Natalia Stefanova Maeva

*Сметките са освободени от такси. Хората и фирмите (дарители) могат да се ползват с данъчни облекчения съгласно чл. 22 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица и чл. 31 от Закона за корпоративното подоходно облагане.

Автор:
Йоана Борисова

Петър Кичашки: Защо поливането с ледена вода не помага на никого

www.news.bgnes.com I 26.08.2014г. 

Има тенденция през определен интервал от време различни форми на социални вируси да възпламеняват целия свят.

Преди време подобен лавинообразен ефект предизвика, т.нар. "висящо кафе". Помните ли го изобщо? Отиваш в заведение, поръчваш си кафе и поръчваш едно "висящо", което плащаш, но оставяш да бъде изпито от човек, който не може да си го позволи. Защо не направиха "висящ хляб", не мога да ви кажа. Сега светът отново пламна по поредната вирусна "благотворителност" – "ледената кофа".

Фейсбукът ми е пълен с клипове на мои приятели, познати и въобще всякакви хора, които се заливат с ледена вода и крещят истерично, докато номинират някого да направи същото. Толкова стана модно, че онзи ден видях Николай Бареков да се къпе със студена вода, а от вчера стената ми в мрежата не може да се изчисти от ревящия като бесен бик Цветан Цветанов, който щял да дарява на децата с "алтруизъм". Това трагикомично изпълнение е до някъде и причината да ви кажа в прав текст – да се поливате с ледена вода в горещото лято не помага на никого.

"Ледената кофа" е измислена в Щатите като част от една конкретна кампания – за популяризиране и най-вече за набиране на средства за изследване на Амиотрофичната латерална склероза или наричана още болестта на Лу Гериг. Защо ледена кофа? Защото поливането с ледена вода води до няколко милисекундно парализиране на поливащия се. Целта е да усетите, макар и за много кратко, как се чувстват хората с болестта на Лу Гериг – при нея човек се парализира изцяло, но и остава с напълно функциониращ разсъдък. До няколко години от диагностицирането, в общия случай, болестта има летален изход.

Защо тази кампания не работи у нас? Защото от кампания в подкрепа на фондонабирането и популяризирането на една конкретна тема с цялата приходяща логика към нея, ледената кофа се изврати и превърна в един щастлив момент за всеобщ хилеж. Съжалявам, че трябва да съм "party killer", обаче докато вие се поливате с ледена вода не помагате на никого.

"Ледената кофа" е форма на онази индулгенционна благотворителност, която обикновено се развива у нас покрай Коледа и други светли празници, които ни дават удобен повод да пуснем по един СМС за някой в нужда и да заспим щастливо като хора, които много помагат на околните. Имам особено отношение към тази форма на благотворителност. Знам, че за мнозина е удобна и лесна, но замисляте ли се дали и как помагате като се поливате с ледена вода, или като пускате СМС на стойност 1,20 с ДДС? Истинската благотворителност е оправдано да е публична само когато цели и да повиши разпознаваемостта на темата, когато популяризира нещо неизвестно за широката общественост. Да, в САЩ поливането с ледена вода прави точно това. А у нас? Един се залива за Мизия (защото там има придошла вода и той като се полее с вода е някак логично?), друг се къпе за децата с "алтруизъм", т.е. даже не може да изговори това, за което уж ще дарява – нито разбира от какво имат нужда децата с аутизъм, нито знае какво е това, нито пък знае как да го изговори.

Да направиш нещо благотворително означава да си наясно къде, как и за какво помагаш. Да си наясно, че никой няма да ти каже "Браво!", защото истинската благотворителност трябва да идва от сърце. Да си готов да се лишиш от възможността да се тупнеш гордо в гърдите. Ако не си готов да се разделиш с публичността на дарителството си, когато тази публичност няма за цел да популяризира маргинализирана тема, то тогава ти го правиш от гордост, а не за да помагаш. Правиш го, за да задоволиш своя потребност да изглеждаш добър в очите на околните, а това няма нищо общо с нуждаещите се от твоята подкрепа.

Има моменти, когато е напълно оправдано да дариш с кратко съобщение, защото едно е да пратиш СМС за Варна, когато градът е под вода – тогава има бедствие, което е извън контрола на държава и община, тогава има нужда от обединена енергия, която да реши този извънреден проблем. Съвсем друго е да се изкъпеш със хладна водица, да се позабавляваш с приятели и после да си щастлив колко много си дал на обществото. Масата хора, които видях да се заливат, го правят за забавлението. Заради възможността да "номинираш" някого и да се посмееш. Хубаво. Но защо маскирате тази форма на воден летен атракцион като благотворителност? Това се превръща в една безплатна и забавна индулгенция, с която изкупуваш греха си на тотална незаинтересованост по проблемите, които уж решаваш като се къпеш в лед.

Истината е, че не ни интересува. Не ни интересува Мизия, не ни интересуват децата с "алтруизъм", не ни интересуват домовете за хора с увреждания, не ни интересуват ромските гета. Горе-долу не ни интересува нищо, което не е свързано с нас самите. Защото ако някой се интересуваше, тези проблеми отдавна щяха да са решени – нямаше да има домове-затвори, нямаше да имаме "Могилино", нямаше да съберем луди пари и от едно голямо "Могилино" да направим 20 малки "могилинчета", които се различават от голямото по това, че имат хубава дограма. Щяхме вместо да пускаме пари в благотворителен Вип Брадър, за да се оперират 3 деца, които са загубили зрението си от некачествени кувьози, да съберем пари и да купим качествени кувьози. Ако ни интересуваше нямаше да се заливаме със студена вода, а щяхме да впрегнем тази енергия, за да решим поне един конкретен проблем. Един-единствен. Но нас не ни интересува.

Повечето хора, които се поливат с ледена вода, изключае "алтруистите", които правят всичко това с цел посредствен пиар, всъщност са едни добри хора. Лошото е, че добрите хора не се замислят, а извършват дадено действие, защото сега то е модно/готино/забавно. Когато настане повсеместна липса на критична мисъл у добрите хора, тогава властва посредствеността на лошите хора. Когато вместо да се попитаме "Аз защо правя това? Не мога ли вместо да се смея пред камерата, да ида и да видя как живеят децата в един дом за лишени от родителски грижи?", ние правим едни забавни, но безсмислени неща, тогава проблемите се трупат, а не се решават.

Когато един добър човек се полива с ледена вода, вместо да се замисли как да премахне някоя несправедливост, тогава властват посредствените непукисти, които се интересуват не от това да решават проблеми, а от това да вземат заплати. И така колелото се върти – лошата система възпроизвежда все повече и повече несправедливост, а добрите хора отговарят на това с кофа студена вода. Това се случва, когато прескочим мярата на една добра идея и я превърнем в поп-благотворителност. /БГНЕС

——————-

Петър Кичашки, гражданско непартийно Движение "Модерна България".

 

 

 

 

Оригинална публикация 

БНТ, bTV и Нова тв се обединиха за “Българската коледа”

 www.frognews.bg | 26.12.2013 

Над 1.5 млн. лева е сумата, която бе събрана от кампанията „Българската Коледа" 2013 след края на благотворителния спектакъл, който се провежда под егидата на държавния глава. По традиция концертът се състоя на Коледа на сцената на Народния театър "Иван Вазов".
На благотворителния спектакъл присъстваха президентът Росен Плевнелиев, министър-председателят Пламен Орешарски, еврокомисар Кристалина Георгиева и Георги Първанов (президент на Република България, 2002-2012).
Кампанията на "Българската Коледа" през 2013-2014 година е под надслов „За по-малко деца с увредено зрение и увреден слух", съобщиха от прессекретариата на президентството.
В подкрепа на каузата на сцената на Народния театър излязоха Йорданка Христова, Орлин Горанов, Любо Киров, Ансамбъл „Чинари", квартет „Славей", трио „Сопрано", X Factor-ите Жана Бергендорф, Ана-Мария и Людмила Йовчева, Богдана Петрова, Рафи и малките певци от „Бон-Бон". Популярни лица на Българската национална телевизия, bTV и Нова телевизия, големи български спортисти и актьори също изразиха съпричастността си към кампанията. На сцената на Народния театър излязоха и деца, подкрепяни от „Българската Коледа".
Благотворителната инициатива тази година е ориентирана към подпомагането на деца, страдащи от различни очни и слухови заболявания. Средствата от кампанията ще бъдат насочени и за закупуването на високотехнологична апаратура в университетските и областните болници в страната, която да осигури диагностика на увреждания в слуха и зрението още в ранна детска възраст. Инициативата ще продължи да подпомага всички деца, нуждаещи се от скъпоструващо лечение. „Българската Коледа" се провежда целогодишно.
Благодарение на благотворителната кампания 2012-2013 бе финансирано лечението на 485 деца с неврологични заболявания, а за десет рехабилитационни центъра в цялата страна бе осигурена модерна техника.

Оригинална публикация

Валя Балканска и Софи Маринова се надпяваха преди Коледа

Ivan Georgiev I 18.12.2013

Известни личности и предприемачи събраха над 5 000лв.

Фолк дивата Софи Маринова и народната легенда Валя Балканска се надпяваха по време на благотворителна коледна вечеря, която се проведе в ресторант „Родопско село“, Велинград. Народната певица излезе на сцената с цял оркестър от гайдари, които вдигнаха на крака отбраната публика в известния ресторантски комплекс. По-късно в програмата се включи и ромската перла Софи Маринова, която поднесе на присъстващите своите коледни пожелания за здраве, късмет и много любов. Фолк певицата изпя едни от най-големите си хитове и получи аплодисменти от гостите на вечерята. Благотворителната инициативата бе поета от ресторанта и подкрепена от Гранд Хотел Велинград, който е едно от най-красивите хотелски бижута в курортния град. Водещата на събитието, Ирен Онтева, подкани всички да подкрепят малчуганите от Домът за деца с неравностойно положение, намиращ се в градчето. В крайна сметка инициативата събра над 5 000лв., които ще бъдат предоставени на социалното заведение. Каузата бе подкрепена от местната власт, бизнесмени и предприемачи от всички сфери нa обществения живот в България. Специални гости на събитието бяха и носителката на титлата Бест Модел и тв
водеща Ива Атанасова, Мис България 2007 Юлия Юревич, моделката Миглена Николова и още гости от столицата, които с удоволствие дариха средства за благотворителната
проява. Финалът на вечерта бе поставен от народния изпълнител Николай Славеев, който поднесе стилна фолклорна програма, а накрая всички се хванаха на хорото.

Собственикът на най-големият български ресторант във Велинград обяви, че това няма да е последната благотворителна проява в ресторант „Родопско село“.