в. Капитал | Мария МАНОЛОВА | 04.01.2014

Благодарение на общото недоверие към медиите и с помощта на фалшиви Facebook профили, 2013г. беше плодородна за имитациите на новинарски сайтове

Втори януари 2014 г. изглежда по много сходен начин за Гергана и Мони Иванови. И двете прекарват по-голямата част от иначе скучния първи работен ден в интернет. Ровят в новинарски сайтове и споделят статии във Facebook.
В късния следобед Гергана толкова се впечатлява от нещо в сайта silnabulgaria.com, че го публикува на доста места – в групите "Искам да живея в нормална държава", "Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си" и "Да се обединим – национален протест !!!". Всъщност Гергана публикува статията в повечето от 160-те групи в социалната мрежа, в които участва. За Мони следобедът протича по подобен начин, само че тя се вдъхновява от няколко текста в bezpartien.com и разгорещено споделя линк из десетки Facebook групи.
Гергана и Мони не са сестри. Не са и далечни роднини, въпреки че споделят една и съща фамилия. Свързва ги само поведението им в интернет, където нямат абсолютно никакви приятели, но са изключително активни. Не само на 2 януари, а всеки ден пълнят безброй групи и стени във Facebook със съдържание от едни и същи уебсайтове. Извън виртуалното пространство те вероятно изобщо не съществуват, но в него дейно плетат паралелна медийна реалност и паралелен дневен ред.
Ако се вгледаме в детайлите, лесно ще забележим, че действията на виртуалните хора като Гергана и Мони (както и профили като Ava Berg, Inas Borisova, Иван Бориславов, Ясен Григоров и безброй други) са механични. Те копират едни и същи препратки към сайтове без автори, източници и издатели стотици пъти. Резултатът е, че стените на стотици групи са пълни с необятно новинарско съдържание, а отвсякъде се размахват удивителни знаци и етикети "безпристрастни", "алтернативни", "свободни" и "мислещи". Ако следим онлайн медийното пространство само с едното око обаче, може и да си помислим, че изминалата 2013 е златната година на независимите новини в интернет. И много да сгрешим.
География на имитацията
От началото на 2013 г. и покрай протестите изникнаха безброй "независими", "свободни", "антиполитически" онлайн медии. "Капитал" проследи някои от тях (без да претендира за изчерпателност), за да обясни защо съществуват и какво ги обединява. Всички на теория отричат другите медии, отричат досегашните партии и компрометираните политици. На практика обаче много от тях са заключени в кръг от взаимно препечатване на анонимно съдържание. Всички създават голяма част от трафика си чрез несъществуващи Facebook профили. Тази екосистема се оказва особено удобна, когато трябва да се създаде и разпространи и някоя не толкова истинска новина.
Първата група нови интернет медии се появи заедно със зимните протести срещу правителството на ГЕРБ от миналата година. Справка на регистрираните домейни показва, че на 9 януари 2013 г. изниква сайтът dnes-24.com, на 17 януари – nakratko.bg, на 30 януари 2013 – bgmak.eu, а на 22 февруари – svobodnoslovo.eu. Във втория облак на обществено недоволство срещу управлението на Пламен Орешарски (или по-скоро в началото на контрапротестите) се ражда и втора група сайтове – silnabulgaria.com (първите дни на юни), hashtag-bg.com (17 юни), expressnews.bg (28 юни), bezpartien.com (2 юли) и noligarch.com (16 август). Това са само част на появилите се (или набрали сила) през последните месеци медии.
Всеки от тях отрича досегашната политическа и медийна система като обещава независимо съдържание. Под текстовете им обаче липсват автори, страниците "За нас" са празни, а интернет адресите им са регистрирани анонимно. Никой не мери посещаемостта си чрез Gemius – единственият инструмент в България, с който сайтовете могат да докажат колко посетители имат и с това да успеят да продадат реклама и да спечелят приходи. Някои съображения за съдържанието
"РАЗКРИТИЕ", гърми с главни букви сайтът silnabulgaria.com на 15 ноември 2013 г: "Манипулацията на Сорос – РЕАЛНОСТ". В неподписания текст се твърди, че известната от няколко дни по-рано снимка на момиче, което прегръща полицай на протеста в София, е лъжа. Двамата са брат и сестра, казва сайтът. Това пък е само малка част от голямата лъжа за манипулацията на протестите, която е описана и илюстрирана графично. "Разкритието" е препечатано дословно от bezpartien.com (който по случайност има много сходен дизайн със silnabulgaria.com) на същия ден. Според текста, освен че момичето лъже, това е и доказателство за това, че протестите срещу правителството на БСП и ДПС са режисирани и платени.
На следващия ден svobodnoslovo.eu публикува дописката "Нов скандал! Протестна мрежа експлоатира нашите деца, къде е Агенцията за закрила на детето?", където главна героиня е същото момиче. Няколко седмици по-късно ДАЗД действително се "задейства" по казуса, следва публикация в информационна агенция "ПИК", която е дословно препечатана от дузина анонимни сайтове и онлайн медии. Цикълът се е завъртял и новият анонимен текст е "доказателството" за достоверността на текстовете от няколко седмици по-рано.
Момичето и полицаят са само микропример за повтарящите се процеси. Формално между сайтовете няма много общо, но те, изглежда, работят с едни и същи опорни точки – протестите срещу правителството са лоши (платени, организирани от съмнителни хора), "раннобудните студенти" са шайка пияници, президентът е много вреден (основно "разединява нацията" и работи за "олигарсите"), а Бареков е добър. По-скандалните публикации от тях биват цитирани безкритично в медиите, свързани с Делян Пеевски.
Системни грешки
"Свързан съм като негов редовен читател. Тази интернет медия ми харесва, защото публикува плуралистични коментари", коментира относно сайта hashtag-bg.com пред "Капитал" Борислав Цеков. Името му е една от редките официални връзки на анонимните сайтове с реални личности. Aдресът hashtag-bg.com е регистриран на името на Цеков и с адрес на ул."Аксаков" в София, където е регистрирано и движението "Модерна България" (виж основния текст) на 17 юни 2013 г. На изборите през май Борислав Цеков се кандидатира за народен представител в листите на движението заедно с автори от сайта hashtag-bg като Евелина Славкова (Кюстендил) и Иво Инджов (Пловдив). Четири дни по-късно, на 21 юни, името му е заличено от данните за домейна. На въпрос как е свързан с регистрацията на онлайн медията Цеков коментира: "Нямам представа."
Въпреки тяхната безпристрастност и безпартийност новите анонимни сайтове имат специално и координирано отношение към някои теми и личности. Николай Бареков например е любим авторитет, който се появява почти всеки ден (и диспропорционално често) в техните новини. На 1 януари 2014 г. неговото мнение за новогодишната реч на президента отпечатват както hashtag-bg, така и bezpartien.com, silnabulgaria.com и svobodnoslovo.eu. Всъщност първите две медии споделят общ AdSense код (AdSense е мрежа, през която Google може да слага реклами на даден сайт – бел. авт). Обединява ги и Симеон Илков, който през декември 2013 г. се представи като журналист от bezpartien.com, може да бъде видян на псевдопротестите, водени от Бареков, а година по-рано е активист на гражданско сдружение "Сила", което е свързано със сайта silnabulgaria.com и което активно се опитваше да се представи като водещо февруарските протести срещу ГЕРБ. Същият AdSense код се използва и от уебсайта sof-mall.com, регистриран от фирма "Пи 77", където управител е 27-годишният кандидат-депутат от БСП Благовест Кирилов. Bezpartien.com и silnabulgaria.com често препечатват и текстове от друга онлайн медия – svobodnoslovo.eu. Сайтът споделя един имейл адрес с уебсайта myleksikon.com, който пък е регистриран от общинския съветник на БСП в София Гергана Алексова. Пред "Капитал" Алексова коментира, че е регистрирала домейна, но отдавна го е продала и името й няма как да фигурира в регистрите. Бял шум
"Много хора разбраха, че трябва да си задаваш въпроса това, което тече по телевизията, кой го плаща, и мигрираха във Facebook като предпочитано място за формиране на мнение", обяснява пред "Капитал" Христо Иванов от Българския институт за правни инициативи. Недоверието към всички медии обаче създава вакуум за още по-уродливи създания. "В интернет хората попадат в една среда, която е още по-малко ясна. И критикувайки класическите медии за това, че не е ясна тяхната собственост и как точно се финансират определени публикации, всъщност бягаме в една среда, в която съвсем няма никаква яснота", довършва Иванов.
Има ли връзка между всички сайтове, които публикуват безименни политически новини, анализи, коментари и разследвания? Със сигурност всеки от тях е положил много усилия техническата информация за това да остане скрита. И с просто око обаче се виждат едрите зърна на повтарящите се тези, герои и съдържание. Виждат се еднаквите им стратегии за привличане на внимание във Facebook. Тук-таме прозират връзките им със съвсем не безпартийни личности. Тактиката за налагане на онлайн присъствие през фалшиви фейсбук профили и фиктивни групи пък напомня практиката на 3Бей.бг АД – собственикът на сайтовете inews.bg, kulinar.bg, econ.bg, div.bg, jenite.bg, fitwell.bg и т.н. Седалището на 3Бей.БГ е на ул. "Искър" 71 в София, където е и централата на застрахователната компания "Виктория" (собственост на КТБ). Членове на управителния орган на дружеството са Иван Славков, Никола Николов и Борислав Лесичков (последните двама имат ипотечни кредити от КТБ). Иван Славков и Борислав Лесичков държат фирмата за уебдизайн "Обект.БГ", чиито клиенти освен изброените по-горе сайтове са TV7, застрахователното дружество "Виктория" и други фирми, свързани с банката на Цветан Василев.
Имат ли влияние? Не много, но достатъчно. Bezpartien и silnabulgaria са най-големите сред тях – на 328-мо и 253-то място сред всички български сайтове (по данни на Alexa), със 17 хил. и 41 хил.почитатели във Facebook. Важното обаче е, че успяват да създадат фонов шум, който да размие и удави качествената информация. Дали зад тях стои един и същ кукловод е трудно да се докаже, но изглежда много вероятно. Сходствата с медийната стратегия на Делян Пеевски и собственика на КТБ Цветан Василев – да инвестират в медиен конкубинат с властта (със сигурност едни от хората, които стоят зад "новите медии", подкрепял поне четири правителства), са прекалено големи, за да бъдат пренебрегнати. Тази стратегия не може да доведе до монопол на информацията в интернет, както това се случва например с вестниците. Но може да свърши друга работа на задкулисието – да покаже, че неговата манипулация на действителността в подкрепа на правителството все пак съществува и онлайн.

Стр. 12 – 13 

в. Сега | 07.07.2012

Заливането на обществото с незначителни събития или с новини без обяснения е сред основните стратегии за манипулация 

Настоящият текст е от http://theinternationalcoalition.blogspot.com/2011/07/noam-chomsky-top-10-media-manipulation_08.html. Може да бъде открит с незначителни разлики и на други сайтове. Авторството се приписва на Ноам Чомски, американски философ, политически деец и почетен професор по лингвистика в Масачузетския технологически институт (MTИ). Според блоговете, където е публикуван, Чомски е съставил списък от 10-те най-мощни и ефективни стратегии, използвани от "господарите на света", за да манипулират населението чрез медиите. На страницата на Чомски http://www.chomsky.info не е посочен подобен материал с негово авторство.
Стилистиката на текста е подобна на манифест с елементи на наукообразност, изводите са силно дискусионни, най-вече заради декларираното единствено обяснение за света и обществото като жертва на глобална и всепроникваща конспирация.
Трудно е да се определи и авторството му и точно кога е писан. Съдейки от изводите, вероятно става дума за последното десетилетие на XX век. Т.е. текстът не отразява възникването и ролята на Интернет за революционните промени в медийната среда.
Въпросните 10 правила станаха особено популярни в българското интернет пространство около пропадането на България на дъното на класациите за медийна свобода и отразяването на акцията "Окупирай Орлов мост". И затова решихме да го предложим на критичното внимание на читателите на "Сега".
Стратегиите са толкова изпипани и сложни, че дори страните с най-добри образователни системи се поддават на силата и терора на медийните мафии. В новините се съобщават много неща, но малко от тях се обясняват.
Журналистическата практика да се балансират събитията с две противоположни мнения води до тенденцията "събитията да се представят като конфронтация между протагонисти и антагонисти (Ричи, Д. "Трансформацията на американската политика: Новият Вашингтон и възхода на мозъчни тръстове", 1993). Проблемите на събирането на битовите отпадъци, въпреки значимостта им, се отразяват само тогава, когато има спор за местоположението на сметище или на пещ за горене на боклук, като тогава акцентът пада много повече върху "гнева и мъката" на засегнатите граждани или върху противоречиви становища на корпоративни говорители, правителствени служби и екоактивисти, отколкото върху техническата страна на въпроса. (Герш, Д., 1992 г.).
Работата на медиите не е да информират, а да дезинформират – да отклоняват общественото внимание от важни проблеми и промени, приети от политически и икономически елити, чрез заливане на публиката с несекващ поток от отвличаща или незначителна информация.
Журналистите с достъп до високопоставени правителствени и корпоративни източници не публикуват информация, която им вреди. В противен случай рискуват да загубят източниците си. В замяна на тази лоялност техните източници от време на време им дават добри истории, допускат "изтичане на информация" или им уреждат специални интервюта. Неофициалната или изтеклата информация създава впечатлението за разследваща журналистика, но често става дума за стратегическа маневра на онези, които са на власт. (Ричи, Д. ).
"Това е горчивата ирония на журналистиката, разчитаща на източниците… най-уважаваните журналисти са точно най-угодническите и раболепни. Те се поставят в услуга на силните на деня, до които имат достъп и които са "най-добрите" източници на информация (цитат от Лий и Саломон, "Ръководство за откриване на пристрастност в новинарските медии", 1990 ).

1. Отвличане на вниманието. "Постоянно се отклонява вниманието на хората от реалните социални проблеми с теми, които нямат реално значение. Стратегията на разсейването е от съществено значение да се спре общественият интерес към основните постижения в областта на науката, икономиката, психологията, невробиологията и кибернетиката. "Да се поддържа общественото внимание далеч от реалните проблеми, то да бъде погълнато от въпроси без реално значение. Дръжте обществото заето, отрупано с работа, без време да мисли, назад към фермата и други животни" (цитат от "Тихи оръжия за кротки войни". Така според авторите й се нарича Третата световна война).

2. Създават се проблеми, а след това се предлага начин за решаването им. Този метод е наречен "проблем-реакция-решение". Създава се проблем, един вид "ситуация", разчетена така, че да предизвика реакция сред хората, така че те самите да поискат приемането на мерки, които са необходими на управляващите кръгове. Например допускане на ескалация на насилие в градските райони или кървави терористични актове с цел гражданите да изискват приемането на закони, насочени към засилване мерките за сигурност и политики, засягащи гражданските свободи. Или да се предизвика икономическа криза, за да се приеме като необходимо зло нарушаването на социалните права и съкращаване на социалните услуги.

3. Методът на постепенното прилагане. За да се постигне приемането на непопулярни мерки, е достатъчно те да се въвеждат постепенно, ден след ден, година след година. Именно по този начин бяха наложени принципно нови социално-икономически условия (неолиберализъм) през 80-те и 90-те години на миналия век. Минимизиране на функциите на правителството, приватизация, несигурност, масова безработица, заплати, които вече не осигуряват достоен живот. Ако това се случи по едно и също време, най-вероятно би довело до революция.

4. Отлагане на изпълнението. Друг начин да се прокара едно непопулярно решение е да се представи като "болезнено и необходимо" и да се получи в един момент съгласието на гражданите за неговото прилагане. Много по-лесно е хората да се съгласят на жертви в бъдещето, отколкото в момента. Първо, защото това не се случва веднага. Второ, защото повечето хора винаги са склонни да таят наивна надежда, че "утре нещата ще се подобрят" и че тези жертви, които са поискани от тях, могат да бъдат избегнати. Така се предоставя на гражданите повече време да свикнат с идеята за промяна и смирено да ги приемат, когато им дойде времето.

5. Отношение към хората като към малки деца. В по-голямата си част пропагандните изяви, предназначени за широката общественост, използват такива аргументи, символи, думи и интонация, като че ли става дума за деца в училищна възраст със забавено развитие или с психически увреждания. Колкото по-настойчиво някой се опитва да заблуди слушателя/зрителя, толкова повече той се опитва да използва инфантилни словесни форми. Защо? Ако някой се отнася към човек така, сякаш той е на 12 или по-малко години, по силата на внушението в реакцията на обекта също ще липсва критична оценка, което е типично за деца на възраст 12 години или по-малко.

6. Да се атакуват емоциите на човека в по-голяма степен, отколкото мисленето му. Въздействието върху емоциите е класически метод, който има за цел да гарантира, че ще се блокира способността на публиката да прави рационален анализ, а в крайна сметка дори и на способността й за критично осмисляне на събитията. От друга страна, използването на емоционалния фактор може да отвори вратата към подсъзнанието, за да се вкарат там мисли, желания, страхове, притеснения, принуди или устойчиви модели на поведение …

7. Да се държат хората в неведение, като се култивира посредственост. С това се гарантира хората да не са в състояние да разберат техниките и методите, използвани, за да бъдат контролирани против волята си. Качеството на образованието, предоставяно на по-бедните прослойки на обществото, трябва да е толкова оскъдно и посредствено, за да може невежеството, което разделя по-нисшите класи на обществото от върхушката, да остане на такова ниво, което нисшите класи да не могат да преодолеят.

8. Насърчаване на гражданите да се възхищават на посредствеността. Да се насърчава у хората идеята, че е модерно да си глупав, вулгарен и груб …

9. Засилване на чувство за вина. Да се застави отделният човек да вярва в това, че самият той е виновен за собственото си нещастие поради липса на умствени способности, умения или усилия. В резултат, вместо да се бунтува срещу икономическата система, човек започва самостоятелно да се занимава със самоунижение, самоунищожаване, да обвинява за всичко себе си, което го води неминуемо до тотална и нескончаема депресия, като всичко това води към апатия и бездействие.

10. Да се знае за хората повече, отколкото те самите знаят за себе си. През последните 50 години напредъкът в областта на науката доведе до образуването на все по-разширяваща се пропаст между знанията на обикновените хора и информацията, която притежава и използва управляващият елит. Благодарение на биологията, неврологията и приложната психология, "системата" има на разположение най-съвременни знания за човека в областта на физиологията и психологията. Системата е в състояние да научи за обикновения човек повече, отколкото той знае сам за себе си. Това означава, че в повечето случаи системата има по-голяма власт и в много по-голяма степен контролира и управлява хората, отколкото те сами могат да се контролират.

Стр. 7, 8