в. Дума I Ивайло ХРИСТОВ I 2.07.2011
Изправени сме лице срещу лице срещу една тотална експанзия на унификацията и духовното обезличаване
Вън от съмнение е, че преходът от индустриална към информационна епоха определи в обществото водещото място на електронните медии и най-вече на телевизията. Тя се превърна в чакания и необходим отдушник, призван да изпълнява и познавателна, но и морализаторска функция; да бъде преносител на различни културни ценности и посредник в общуването. Телевизията, споделят нейните почитатели, заразява със съвременност, поставя човека в талвега на времето, държи буден социалния му пулс, обогатява го емоционално и мисловно.
Успоредно с това тя наложи модели на поведение, които постепенно се превръщат в традиция и канон, понякога нямащи нищо общо с изконните общочовешки идеали и народопсихологията на българина. По тази причина са особено важни посланията, отправени от нея: дали те служат за разпалване на човешките нагони или за развитието на моралните добродетели.
Още повече, че електронните медии и особено телевизията, която има предимство пред другите, видимо спекулират с акцента върху развлекателните програми. Те пък от своя страна са продиктувани от хедонизма и нарасналите потребности на човека, увеличаващи се през последните 100 години в геометрична прогресия. Телевизията е именно онзи инструмент, който успя да превърне някогашния традиционен, "божи човек" в… "бройлер", изграждайки роботизирано съзнание с автоматизирани рефлекси, без собствена индивидуалност.
Предлагайки бягство от реалността, значителна част от телевизионните предавания предоставят на зрителя готов, "смлян" продукт, който може да се консумира направо, без да се налага напрягане на волята и въображението. Ето защо телевизията крие най-големия потенциален риск за манипулация, за несъзнателно от страна на публиката възприемане на клишета, модели, образци, водещи до унификация и масовизиране на мисленето.
Налице са няколко важни последици от нейното масирано навлизане в бита и душевността на българина. Настъпи подчертана алиенация и пренебрегване на основни български традиции и празници.
Телевизията лека-полека измести необходимостта от нормално човешко общуване, от споделяне на радости и болки, щастие и нещастие. Да вземем например развлекателните програми.
В повечето случаи забавлението, предлагано от развлекателните програми, е стандартно, шаблонно. Повтарят се едни и същи теми, докато зрителят привикне да се ограничава само с тях. Знаков пример е навлизането в някои български предавания на предварително записан смях, който се пуска, за да се покаже кое е смешно – трик, характерен за американската практика. За българина, който притежава силно развито чувство за хумор, ирония и самоирония, подобна практика звучи доста унизително, защото лишава зрителите от възможността да мислят и сами да откриват забавното и комичното в една ситуация. Телевизионни игри от типа на "Стани богат", "Бързи пари", "Треска за злато", "Сделка или не" буквално заливат родните телевизии и внушават, че всичко е възможно, парите са единствената цел в живота, а имаш ли ги – щастието ти е осигурено. Неадекватно, сухо и безинтересно, в българските телевизионни канали се отразяват и празниците. По този начин в крайна сметка се стига до ситуация, когато младите хора знаят много повече за Свети Валентин, за пуйката по случай Деня на благодарността в САЩ и маските на Вси Светии, отколкото за бъдника на Бъдни вечер, зарязването на лозето на Трифон Зарезан или за кукерските танци на Сирни Заговезни.
Най-голямата беда обаче е друга. Телевизията в значителна степен отдалечи децата от традиционните културни ценности – от театъра и от киното. Ако пък детето, преди да започне да чете, се встрасти в телевизията, напълно сигурно е, че от него читател няма да стане. Сума сумарум – на път ли е телевизията да ни отчужди да си говорим? Не случайно още през 80-те години на миналия век, когато имаше всичко на всичко една телевизия с две програми, Николай Хайтов постави въпроса: "Какво става с човека, когато се разделя с театъра и с книгите? Какви промени настъпват в неговата душевност, какви трепети му се отнемат и с какво го зарежда телевизията? Обогатява ли се, или осиромашава неговият дух и с какви последици е съпроводено това за човешката личност? Във всеки случай това е много важен въпрос, може би един от най-важните, свързани с духовното развитие и самобитността на българската нация.
Телевизията промени кардинално и бита на българина. Така в живота ни навлязоха дейности, тясно свързани с американския начин на живот, като например "шопингът" или трескавото пазаруване, понякога на съвсем ненужни вещи – черти, нямащи нищо общо с традиционната спестовност на нашия народ, научен да "цепи стотинката на две". В началото на ХХI век се открои и друга не по-малко тревожна тенденция: рязко изместване тежестта на българската ценностна система. Медийното ни пространство бе залято с култа към парите, скъпите коли и хора, от чийто живот може да се направи единственият извод, че човек може да успее само ако е "бабаит" и "тарикат". На показ са непрекъснато "знаковите фигури" на прехода – мутри, манекенки, фолкпевици, налагащи на аудиторията стандарти за външен вид и поведение.
Американизирането на почти всички сфери на културния живот у нас също бе процес, предизвикан главно от телевизията и направляван от нея. Крайният резултат е фактът, че голяма част от екранното време е заето от криминални, сапунени и еротични ерзаци, промиващи и обезличаващи идентичността на българина. Колкото и да е неприятно: обезбългаряването на националния ефир, отсъствието в него на българска литература, фолклор и традиции е неоспоримо явление.
Огледало на американизма са множеството тъпи комедии като "Скъпа, уголемих детето!", както и филмови поредици от рода на "Далас" и "Дързост и красота", отразяващи вкуса на средния американец. В тях не се говори за нищо друго освен за пари, изневери, заговори, надиграване, измамване, унищожаване, т.е. – все послания, имащи за цел да разпалят у хората ламтежа за богатство и насилничество. Изключено е да срещнем и дума за реалните проблеми на обществото: безработицата, наркоманията, да чуем за каквито и да е духовни потребности и интереси. Така се формира стандартизирано, оглупяло мислене, готово за всякакви фалшификации и лъжи. То е свързано с умело подбрани емоционално въздействащи образи: хубави жени, атлетични мъже, които владеят лъжата до съвършенство. Образно казано, всички тези километрични сериали и множеството "екшъни" и "трилъри" са добре подбрани и дозирани "опиати", пълни с омраза и насилие, разрушаващи бавно, но методично нашия традиционен вътрешен свят.
Налагането на тази масова "култура" в един момент притъпява сетивата и на зрителите, с първоначално по-високи естетически вкусове и стандарти. Непрекъснатото спекулиране с подобни "бози" в един момент "измества" рецепторите на хората и това, което по-рано се е смятало за глупаво и неприемливо, сега става търсено и желано.
Да припомним между другото, че във Франция действа закон, който не позволява на радиото и телевизията да излъчват повече от 30 на сто чужда, нефренска програма. Докато в България проучванията показват, че нашите телевизии предават около 80 процента американска продукция. А по стандартите на Европейския съюз БНТ и частните телевизии трябва да излъчват 25% американска продукция, 50% европейска и 25% собствена, т.е българска.
Американската телевизионна естетика влияе върху българската самобитност както с количеството филмови продукти, така и със специфичните "иконични фигури", които манифестира, нямащи нищо общо с българската художествена традиция. Такива са например идеята за "американската мечта" и архетипният образ на "американския герой", експонирани в стотици филми и сериали, предизвикващи ясно желание за идентификация. Крайният резултат на този процес е обезличаването на българското съзнание и чувство за национална принадлежност, смачкването на самочувствието на българина, разпалвайки скотски инстинкти и у млади, и у стари.
Същата или почти същата картина наблюдаваме напоследък с инвазията на турските сериали (сполучливо заместили латиноамериканските) по родните медии, които спокойно могат да доведат зрителя до пълно подлудяване и ошашавяне. Стигна се дотам, че екип от социолози и антрополози разви теория за дълбоките ни генетични корени с нашите комшии. Факт, обясняващ тоталната турска доминация в българския национален ефир.
Поразителна е безкритичността, с която допускаме у нас да се настаняват и да ни завладяват подобни чужди културни факти. Този процес е двустранен. От една страна, видимо е, че българските телевизии – национални и регионални, имат облага (било заради процента от сделката за техните шефове, било за да не харчат средства за оригинална продукция, която винаги е по-скъпа от внесената отвън) да отворят екраните си за чужди телевизионни и филмови продукции. Те пък от своя страна, следвайки своята стратегия, имат безусловен интерес да продават у нас своите програми. Става дума за "културен империализъм". Той, очевидно, се ражда върху основата на икономическата мощ на развитите държави, които могат да си позволят да се разпореждат и с културата.
Каквото и да кажем, въпросът за влиянието на телевизията и останалите електронни медии върху българската национална идентичност остава отворен. Едно е сигурно: въздействието им в новия икономически, обществен и културен контекст е основополагащо. И от журналистиката ни зависи дали медиите ще продължават по пътя на обезличаването и чуждопоклонството, или ще утвърждават българските духовни ценности.
