София 17 май 2011

На форума бяха изложени становищата за състоянието на телекомуникационната инфраструктура, управлявана от различните министерства, агенции и други държавни ведомства. Общото мнение е, че всяко отделно ведомство изгражда и управлява собствена инфраструктура с често припокриващи се функции и с много неусвоен капацитет. Двете страни на дискусията подкрепиха необходимостта от слагане на край на феодалните владения и обединяването им в Национална телекомуникационна инфраструктура с общ национален оператор, която е основен инструмент за иновативна и конкурентоспособна икономика, за защита на информацията, бизнеса и гражданите в киберпространството и за подобряване на живота на хората. Такава инфраструктура ще спести много средства от капиталови вложения и поддръжка.

Важността на темата събра не само държавата и бизнес асоциациите, но и непримирими конкуренти на пазара. В започналия диалог бизнесът отбеляза, че за първи път държавата прави стъпки към обединяване на ресурсите и изграждането на национална телекомуникационна инфраструктура, и в много учреждения вече има изградена визия за използване и споделяне на собствените ресурси.

Участниците също се обединиха около мнението, че основният инструмент за постигане на целите е публично-частното партньорство (ПЧП), което все още е само дума в публичното пространство и е необходимо спешно да бъде институционализирано на база европейския опит под формата на закон или добри практики.

За да продължи този процес и да се претвори в реално осъществяване, форумът завърши с предложение за създаване на Обществен съвет за планиране и осъществяване на прехода от фрагментирана и неефективна НТИ, към модерен модел на интегрирана мрежа, ориентирана към услуги, с необходимата надеждност/ резервираност и сигурност, както и за разпознаване, подкрепа и институционализиране на добрите практики в ПЧП. Общественият съвет ще може да използва на експертите от частния сектор чрез прозрачен и публичен модел на работа, за постигане на устойчива и дългосрочна политика.

В предложението се казва, че очакваните резултати ще са икономии на средства от поддръжка и нови некоординирани капиталови разходи; постигане на необходимата надеждност и достъпност на НТИ; изграждане и внедряване на национална, централизирана система за мрежова и информационна сигурност; премахване на възможността за внедряване на несъвместими технологии или такива с висока цена на присъединяване; координиране на процеса на планиране и програмиране на инфраструктурните нужди на отделните ведомства.

Кръглата маса постави и срокове, в които България ще може да се похвали с Национална телекомуникационна инфраструктура. За целта съветът трябва да се създаде и приеме правилник за работа до юли 2011 с решение на МС. Да се направи одит на текущата ситуация до септември 2011 и да се приеме план за интеграция и планиране на бюджет за реализация до октомври 2011. Поетапната интеграция и реализирането на национална интегрираната мрежа да се изпълни в периода 2012 – 2013 г.

Предложението на форума ще бъде внесено до министър-председателя и вицепремиерите.

Акценти от дискусията:

о.з. Бригаден генерал Бойко Симитчиев, представител на УС на АКИС:

„Всяко правителство си е поставяло като приоритет да изгражда телекомуникационна инфраструктура. Публичните ИКТ системи се развиваха с известен хаос и разход на публични средства. Това че техният брой значително се увеличи, ни дава основание да смятаме, че е създадена материалната база на бъдещата Национална телекомуникационна инфраструктура. По наши груби изчисления за последните 15-18 години за ИКТ са изразходвани около 1 млрд. евро – значителна сума, която, ако беше канализирана, можеше да доведе до значително по-голям ефект. В момента много от системите се използват неефективно – някъде около 15-20%, което не отговаря на вложените средства.”

Професор Антони Славински, АСТЕЛ:

„През следващите години ще се наложи да се реализират много междуведомствени ИКТ проекти. Това означава, че трябва да се създаде междуведомствено партньорство. В момента то постепенно се развива, но темпото не е достатъчно – частният бизнес би искал да види много по-ефективно сътрудничество. Публично-частното партньорство е друг ефективен инструмент за реализиране на мащабни ИКТ проекти, но практиката сочи, че чрез закон това не може да се постигне. Законът за обществените поръчки и Законът за концесиите дават договорна рамка, но публично-частното партньорство изисква синхронни интереси, доверие и дългосрочно сътрудничество.”

Петър Статев, Български ИКТ Клъстер

„Дали срещата ни днес, която има за цел да говори за публичната телекомуникационна инфраструктура, не нарушава добрият тон и рамката на отношенията на свободния пазар на телекомуникационни услуги. През последните години имаше идеи да се прави отново държавен телекомуникационен оператор (след приватизацията на БТК), както и идеи напълно отричащи публичната телекомуникационна структура с твърдението, че свободния пазар може да реши всички въпроси. Обществените интереси не могат и никъде по света не се обслужват само от мрежите на търговските телекомуникационни оператори, защото те не са направени с дизайн, отговарящ на изискванията на националната сигурност, за реакция при индустриални аварии и природни бедствия, централизирана информационната сигурност и т.н.”

Първан Русинов, заместник-министър, МТИТС:

„В рамките на управлението на това правителство за пръв път стигнахме до ефективни действия в интегрирано управление и развитие на част от обществените мрежи. ИКТ политиката на сегашното правителство започна през 2009-а година с относително скоростното приемане на Национална стратегия за развитието на широколентов достъп. Погледнато през призмата на европейската стратегия 2020 и по-специално Цифровия дневен ред, параметрите, които заложихме изглеждат малко по-неамбициозни за постигане. Това налага стратегията да бъде преработена и приета програма за постигане на заложените в нея цели. На база вече приетата стратегия ще реализираме няколко етапа. Първият етап е до 2013-а и предвижда подготовката за инвестиционен проект за изграждане на мрежи за широколентов достъп в селските райони на обща стойност 40 млн. лева (по Оперативна програма „Регионално развитие”). В рамките на този проект ще се разшири и опорната обществена съобщителна инфраструктура с около 60 общини, които към момента не са свързани с оптика. През 2011-2012 е предвидено да се осъществи проект по интеграция на мрежите на администрацията. След 2012-а се планира да бъде увеличен преносният капацитет на опорната мрежа, чрез ново оборудване. „

Евгени Ангелов, заместник-министър, МИЕТ и председател на УС на Българския енергиен холдинг, който управлява дружествата НЕК, имаща над 3600 км. оптична мрежа, и Булгартел (2000 км. оптична мрежа):

„За момента дружествата собственици на инфраструктурата НЕК, Булгартрансгаз и операторът им Булгартел разполагат с много километри оптична мрежа. В момента има работна група, която да разработи една практична стратегия как да се максимализира ползата от тези километри оптичен кабел. Има достатъчно свободен капацитет, който трябва да намери подходяща реализация. Тази мрежа трябва да бъде консолидирана на едно място, чрез дългосрочни договори между различните правни субекти. Моето лично мнение е, че не би трябвало да инвестираме и да правим държавен телекомуникационен оператор, а да обединим мрежите и по най-умния начин да ги управляваме с някакъв вид публично-частно партньорство.”