в. Банкер | Андриана МИХАЙЛОВА | 24.07.2010
Кое е по-опасно – да отразиш в медиите военните действия в Ирак или да пишеш за корупцията по високите етажи на властта? Според последните статистики второто е по-смъртоносно за журналистите. Все повече репортери загиват не по време на военни действия в опасни райони на света, а в собствените си страни. Разследванията са новата смъртоносна заплаха за журналистите. Последната, засега, жертва бе гръцкият журналист Сократис Гиолиас.
Покушението над Гиолиас стресира Гърция
Трийсет и седем годишният шеф на новините в радио "Тема" и един от създателите на блога за разследвания "Гризачи" бе разстрелян с 20 куршума пред жилището си в Атина. Непознат мъж позвънил на входа на Гиоли-ас сутринта и му казал, че някакви типове се опитват да задигнат колата му. Журналистът оставил вкъщи бременната си съпруга и малкия си син и слязъл да провери какво става. На входа го посрещнали трима и започнали да стрелят. Това е първото посегателство върху живота на гръцки журналист от 20 години насам, отбелязаха местните медии.
Полицията свърза убийството с терористичната организация "Секта на революционерите". "Ройтерс" припомня, че групировката се появи през февруари 2009-а когато извърши въоръжено нападение срещу полицейски участък в южната ни съседка. Няколко седмици по-късно двама мъже с качулки стреляха по сградата на гръцката частна телевизия "Алтер" в югозападната част на Атина. Нямаше ранени. "Сектата на революционерите" обикновено поема отговорност за нападенията си на компактдискове, които изпраща до медиите. В изявленията си организацията заявява, че нейна мишена са полицията, политици, адвокати и журналисти.
Сократис Гиолиас стана популярен в Гърция около съвместните си разследвания с колегата си
Макис Триандафилопулос от телевизионния канал "Алтер". След това работи в анонимния блог "Гризач", нашумял с поредица от горещи разследвания. Все още не е ясно какво точно е написал или е искал да напише Сократис Гиолиас, преди да бъде разстрелян. Неговата смърт обаче накара представители на медиите, бизнеса и правосъдието в Гърция да поискат охрана от властите в страната, съобщава в. "Вима". Тревогата се е засилила поради факта, че конкретната организация реализира заплахите си за убийството на журналисти, отправени от нея преди година и половина. За първи път страхът от действията на въоръжени групи е обхванал почти всички в Гърция, изтъкна "Вима". "Първоначално мнозина смятаха, че "Сектата на революционерите" играе някаква игра за сплашване, сега обаче всички усещат какви са нейните цели, но никой не знае коя ще е следващата й жертва", писа още вестникът, позовавайки се на източници от полицията.
2009-а с черен рекорд
През последните две години убийствата на журналисти в света се увеличават. Констатацията е записана в доклад на ЮНЕСКО. Също там се твърди, че 60% от жертвите сред журналистите са в държави, които не са във война, но в които публикуването на информации по по-деликатни теми е опасно.
По данни на организацията на ООН през периода 2008-2009 г. са убити 125 журналисти в 27 страни. Сто двайсет и двама са били репортерите, загинали, докато изпълняват професионалните си задължения през 2006-2007-а. До неотдавна 2006 г. държеше черния рекорд по най-голям брой убити журналисти – тогава насилствено бе отнет животът на 69 представители на медиите. Но 2009-а я измести със 110 жертви. Това е рекордно висок брой за последните десет години, категорични са експертите от Международния медиен институт във Виена в доклада си "Преглед на свободата на печата в света". Институтът обединява мненията на главните редактори на водещи медии от 120 държави.
Азия е бил най-опасният за репортерите и операторите район, където смъртта е покосила 55 души. Трийсет и осем са загиналите във Филипините, като 31 от тях са жертва на въоръжено нападение на автомобилната им колона на 23 ноември в южната част на архипелага.
Осем журналисти загинаха при насилието в Пакистан след началото на военната операция на правителството срещу талибаните, трима не се прибраха от репортажите си в Афганистан, 24 – от Латинска Америка, 14 – от Африка.
Жертвите в Близкия изток са шест, от които четирима са работели в Ирак. Там броят на убитите журналисти намалява заради завишента сигурност, посочват в доклада си експертите от ЮНЕСКО. Седем пък са репортерите, ликвидирани в Европа през 2009-а – петима в Русия, един в Турция и един в Азербайджан.
Над 800 са жертвите от 1992 г. досега
Това показва "броячът" на нюйоркския Международен комитет за защита на журналистите (CPJ). Той дава подробна информация за всичките 819 случая. Според статистиката му 72% от журналистите са станали жертва на преднамерено убийство. И едва 18% са загинали във военни действия. "Изглежда, че разследването на фактите около корупцията в Москва, Манила или Загреб може да се окаже също толкова фатално, колкото и осветляването на случващото се по време на война", написа преди време в коментара си за "Уолстрийт Джърнъл" професорът в Юридическия факултет на университета "Чапман" Джон Хол.
Американците са изчислили още, че Ирак, Филипините, Алжир, Русия и Колумбия са най-смъртоносните държави за репортерите (виж карето). В тях са загинали най-голям брой представители на средствата за масово осведомяване.
Деветдесет и три процента от жертвите са мъже, като 57% от загиналите са работили за печатни издания, а останалите – за телевизии, радиа и за ИНТЕРНЕТ сайтове. От загиналите 4% са били издатели или собственици на медии, 6% – продуценти, а 13% – на свободна практика. Трийсет и осем на сто са били с ресор "Политика", 35% са били военни репортери, 21% – разследващи. Любопитното е, че 3% от убитите са били спортни журналисти.
Комитетът за защита на журналистите подчертава още, че при 89 на сто от случаите извършителите не са разкрити. Едва за 4% има наказани. За предполагаеми поръчители на убийствата най-често се смятат политически групи. Представители на правителствата са замесени в тях в 24% от случаите. Криминалните групировки са участвали в 13% от покушенията над журналисти, а 5% "дял" имат военните. Миналото лято Международният комитет за защита на журналистите осъди неразкритите убийства на 17 руски представители на средствата за осведомяване от 2000 г. досега и предупреди, че критичната журналистика може да се превърне в несъщесвуващо понятие в Русия.
Има ли подобен казус с критичната журналистика в България? Слава Богу, в най-новата ни история нито един журналист не е платил с живота си за написаното или казаното от него. Въпреки това побойниците на главния редактор на сайта "Фрог нюз" Огнян Стефанов, който оцеля по чудо, не са известни. Нито пък тези, които поставиха бомба във входа на разследващия репортер от "Нова телевизия" Васил Иванов, и отново по чудо нямаше пострадали. Подобни истории със сплашване и физическо насилие се "случват" на мнозина. Увеличава се броят на засегнатите в провинцията, настъпили нечий феодален интерес. За повечето от тях до националните медии почти не стига информация – проблемите, както се казва, се "локализират на място". Или се "разрешават", като някоя професионална организация изпрати протестно писмо. До медиите.
Експерти твърдят, че разследващата журналистика у нас не е, каквато е в Европа. Тоест не е така ефективна и от нея нямало последствия в обществото. Тезите им обаче се оборват донякъде с първата оставка на политик заради намесата му в журналистическо разследване (заместник-председателя на ГЕРБ и шеф на здравната комисия в парламента Лъчезар Иванов). Според други медийни специалисти разследващата журналистика в България почти липсва. И причините трябвало да се търсят още на скамейките в Журналистическия факултет и в особеностите на отношенията между властта и медиите в нашата страна. А те през последните години са особено топли.
По света са убити повече журналисти заради разследвания за корупция, отколкото във военни конфликти.
Стр. 36
