Коя журналистика харесва властта

www.capital.bg I 05.11.2014г. 

Три неправителствени организации осъдиха желанието на държавните институции да легитимират жълтите медии

Сайтът "ПИК" и Факултетът по журналистика на Софийския университет отбелязаха рождените си дни в един и същи ден – миналия четвъртък. И докато единият премина без много шум в аулата на най-старото висше училище, другият в хотел "Шератон" беше посетен от забележителен брой представители на държавната власт – от председателя на парламента Цецка Цачева, през депутатите от ДПС Камен Костадинов и Делян Пеевски, до Волен Сидеров и Николай Бареков. Кандидатът за министър-председател Бойко Борисов и главният прокурор Сотир Цацаров пък изпратиха на сайта, създаден от бившия съиздател на вестник "Уикенд" Недялко Недялков, поздравителни писма. Или както "ПИК" сам се похвали, "елитът" им дойде "на крака".

Така представителите на държавни институции и политически партии пожелаха да легитимират псевдожурналистиката. Онази, която стъпва на сензациии, клюки и непроверени факти.

Асоциацията на Европейските журналисти – България, Мрежата за свободно слово и фондация "Медийна демокрация" изразиха днес в декларация възмущението си от заявената подкрепа за агенция "ПИК" от страна на представителите на властта. "Високата оценка за медии, нарушаващи журналистическата етика, отново поставят под въпрос морала в управлението на страната", пишат в декларацията с журналистите.

И допълват:

"С недоумение научихме, че председателят на Народното събрание е присъствала лично, а главният прокурор е изпратил поздравителен адрес по повод рождения ден на агенцията. Държим да отбележим, че това е медия, която не е подписала Етичния кодекс на българските медии и не само не спазва, но и редовно грубо нарушава записаните там стандарти.

В писмото си до "ПИК" главният прокурор Сотир Цацаров подчертава "професионализма" на работещите в агенцията. Позволяваме си да му припомним, че само преди няколко месеца въпросната медия публикува снимка на напълно невинен човек, набеждавайки го за извършител на жестоко убийство. Изключително притеснително е, ако главният прокурор на една държава и председателят на парламента споделят подобни стандарти за професионализъм.

Бихме искали да попитаме публичните личности, заявили подкрепата си за "ПИК", одобрявате ли и поощрявате ли начина, по който агенцията отрази трагедията на самозапалилата се жена пред президентството в понеделник. Харесаха ли ви снимките, които "ПИК" публикува като илюстрация към крайно манипулативния си текст по случая? Смятате ли, че това е поведението, към което трябва да се придържат отговорните медии?

Както вече стана ясно, Сотир Цацаров и Цецка Цачева не са били единствените представили на високи постове на държавни институции и политически партии, уважили рождения ден на "ПИК". В същото време както председателят на парламента и главният прокурор на републиката, така и по-голямата част от присъствалите на коктейла в х-л "Шератон", необяснимо пренебрегнаха празника по повод 40 години от основаването на Факултета по журналистика и масови комуникации към Софийския университет "Климент Охридски".

Асоциацията на европейските журналисти – България, Мрежа за свободно слово и фондация "Медийна демокрация" призовават както българските политици, така и представителите на институциите в страната да заявят ясно позициите си към медии, които не спазват елементарни етични правила. Нещо повече – явните демонстрации на подкрепа и близки отношения между политици и медии, на които често ставаме свидетели у нас, са недопустими за едно демократично общество и компроментират ролята на журналистиката като "куче-пазач" и коректив на властта."

 

 

Оригинална публикация 

Загубени в PR-а, намерени в мрежата

в. Капитал I Райна Грудова-де Ланге I 10.09.2011

Колкото и ожесточени да са политическите кампании, те са нищо в сравнение с форумните битки. Коментарите под статиите в електронните формати на вестниците и агенциите са много по-разгорещени, а често разкриват и интересни неща за отношението на избирателите към политиците.

Форумците са своеобразна, макар и много специфична, фокус група – най-често агресивна, негативна (няма политик, за който да преобладават положителните коментари), конспиративна… В същото време анонимността, която онлайн изданията на медиите предоставят, ги превръща в отдушник на мнения, които иначе трудно изплуват в публичното пространство. В крайна сметка се получава нещо като дестилат на политическото подсъзнание на обществото – всичко това, което движи политическия избор, но никой не смее да си признае. Ето защо с началото на настоящата избирателна кампания "АИИ Дейта про"* направи за "Капитал" преглед на форумния имидж на канидидат-президентите. В анализа са включени Волен Сидеров, Меглена Кунева, Ивайло Калфин, Румен Христов и Росен Плевнелиев.

Въпреки че фокус групата не e много представителна (много малка част от аудиторията онлайн пише във форумите), за PR екипите анонимните мнения са нещо като паразитния шум в телевизионния сигнал – дори и слаби, дразнят. И могат да развалят и най-добрата сценография. При телевизора е лесно – той просто се изключва, но при политическите кампании нещата са по-сложни.

Някой политически екипи избират просто да пренебрегнат този анонимен дразнител, други – да се борят усилено с него. И двата подхода обаче може да се окажат погрешни. Първият, защото пропуска да се изправи срещу и да преодолее подмолно ширещите се слухове и менения. Вторият, като отдели твърде много внимание на съпътстващия шум за сметка на съществените характеристики на кандидата.

***

Росен Плевнелиев

Почти половината от коментаторите (43%) са против кандидатурата наРосен Плевнелиев за президент на България. Една част от тях, защото смятат, че мястото му е на министерския пост, който заема понастоящем:"Жалко би било Плевнелиев да стане президент. Това е същото като един пълководец да извади най-добрия си генерал от огъня на битката и да го сложи в канцелария да бие печати и сортира бумаги…" Голяма част смятат, че той ще бъде марионетка в ръцете на Бойко Борисов: "На всички е ясно, че няма значение какво мисли Плевнелиев. Той ще бъде в ролята на подставено лице, което е обидно както за него, така и за избирателите."Една трета от коментарите (30%) са неутрални. Малко по-малко от тях (27%) са положителните коментари.

Забелязва се огромна разлика в количеството статии и съответно коментари, генерирани преди и след официалното обявяване на Росен Плевнелиев за официален кандидат на ГЕРБ. Преди обявяването му са анализирани 13 статии със 120 коментара в наблюдаваните медии. След 4 септември (датата на официалното обявяване) са генерирани и анализирани 38 статии и 858 коментара. Въпреки тази разлика мнението за него не се променя.

Положителните коментари за Плевнелиев са продиктувани най-вече от работата му като министър. Хората с добро мнение за него почти винаги изтъкват постиженията му със строежите на магистрали, проекта за саниране на жилищни сгради с цел енергийна ефективност, както и проверките му по Черноморието на концесионните договори. Освен тези аргументи се изтъква и представителният му вид, който според положителност настроените читатели е далеч по-приемлив от този на останалите кандидати: "Жалко, че не можем да го клонираме хем за президентството, хем за 2-3 други ресора извън сегашния му – като земеделие, туризъм, ОП "Конкурентоспособност".

Неутралните коментари за Плевнелиев са най-вече на хора, които смятат, че той не е способен да бъде президент заради липсата му на опит в политиката: "Плевнелиев е по-подходящ за премиер. Той е експерт, а не политик. За президент трябва да се предложи някой успешен дипломат или политик."
Негативните коментари са много и от различно естество. Най-често срещаните са мнения относно отношенията му с Бойко Борисов (хората се притесняват от силното влияние на премиера върху Плевнелиев), неяснотите около миналото му (изникват въпроси за забогатяването му, за работата му в Германия в началото на 90-те години ("заминал с червени пари"), за строежа на "Бизнес парк София", коментиращите предполагат минало на партиен активист преди 1989 г.), както и противоречивите изказвания относно желанието му да се кандидатира за президент, което може пак да се отнесе към зависимостта му от премиера.

Решението на Плевнелиев да подаде оставка е прието с равнодушие от хората, които не го подкрепят, и с одобрение от хората, които го подкрепят. За сметка на това отказът на Маргарита Попова да напусне поста на министър на правосъдието е приет с голяма доза съмнение и спекулации относно разминаването в действията на кандидатпрезидентската двойка."Росен за разлика от Калфин, Кунева и Сидеров единствен постъпи мъжки и достойно с морал и си подаде оставката!"

Първият рекламен клип, заснет заедно с официалното обявяване на Росен Плевнелиев за кандидат на ГЕРБ, е приет също с голяма доза съмнение и неодобрение. По-голямата част от коментиралите читатели не харесват клипа заради ниското качество на заснемането, както и явния според тях непрофесионализъм на изказването. Тези, които твърдят обратното, са почти два пъти по-малко. "Как така един час преди номинацията на кандидатпрезидентската им двойка потвърдил, а клиповете готови? Никак не обичам да ме лъжат и правят на баламурник."

Среща се и голяма доза критика на дейността му като министър. Негативните мнения в случая идват от прекалената публичност на действията му, най-вероятно придобита от влиянието на Бойко Борисов и ГЕРБ върху него. Според тях Плевнелиев много говори, а всъщност нищо не е свършил: "Вярно направиха се доста пътища, магистрали но българинът не яде асфалт… Досега са изградили 19 км, започнати преди тях." Критикувани са и договорите за строителство на магистралите, както и проверките по Черноморието.

Силни страни:
- Няма съмнение за подкрепата за него от Борисов, което му прелива рейтинг
- Успехите му като министър на регионалното развитие

Слаби страни:

- Възприема се като пионка на Бойко Борисов
- Експертният му имидж, който той сам насаждаше.

Ивайло Калфин

Над половината от коментаторите на Ивайло Калфин смятат, че той няма шанс да спечели изборите, и се изказват саркастично за него. Любопитно е високото ниво на неутралните коментари (като се има предвид цялостния форумен негативизъм).

Основната критика към Калфин е, че се опитва да се представи за безпартиен, подобно на Меглена Кунева (често изказалите се твърдо заявяват убеждението си, че двамата кандидати ще се борят за един и същ електорат).

Сред коментиралите кандидатурата му обаче има и хора, които разграничават личността на Ивайло Калфин от политическата сила, която го издига за кандидат-президент, а именно: одобряват личността, професионалния опит и идеите му, но не одобряват издигащата го БСП.

Също така имената на Ивайло Калфин и Георги Първанов редовно присъстват в едно изречение, обикновено съдържащо нападки към двамата. Коментарите са насочени предимно към приемствеността на Калфин със сегашния президент – много от коментиралите го описват като "калфа на Гоце": "Достоен наследник на Гоце! Всичките му послания са извън официалните му правомощия, а от тях мирише на руски енергийни комисионни." Следва да се отчете обаче, че повечето от тези коментари са на привърженици на други политически сили.

Не липсват и коментари относно възнаграждението, което Ивайло Калфинполучава като български представител в Европейския парламент, бъдещата му пенсия в България, късния момент, в който е потвърдил намерението си да участва в предстоящия избор за президент на страната. Също неодобрение буди и фактът, че все още не е обявен кандидатът за вицепрезидент на Калфин.

Част от критиките се отнасят и към неговото образование, кариерата му като евродепутат и факта, че не е подал оставка като такъв. Повод за явна критика и подигравателни коментари е и PR кампанията на Калфин, която го направи "член-кооператор в Търговище", което е възприето от повечето хора като евтина реклама и трик, използван от социалистите преди години:"БРАВО! Сега да стане член-кореспондент на Тутраканската селищна система и да ,оди да копа!"

От друга страна, има и коментиращи, които виждат в Калфин политик с международен опит като депутат в Европейския парламент, което допринася за репутацията му. Все пак положителните коментари към него идват основно от привърженици на неговата партия. Друг от факторите, които влияят положително на имиджа му, е и противопоставянето на управляващата ГЕРБ: "Разчитам, че Калфин, президентската институция, ще бъде коректив на правителството на ГЕРБ. За какво ни е президент, който само ръкопляска на правителството и ускорява затъването ни в блатото."

Коментарите около кандидатурата на Калфин разкриват и още един любопитен тренд. Много хора предпочитат партийно подкрепен президент, който да бъде контрапункт на правителството. В това отношение Меглена Кунева губи, тъй като независимостта й (реална или привидна) не й дава достатъчно лостове за въздействие върху ГЕРБ.

Силни страни: 

- Опит в международната политика като все още действащ депутат в Европейския парламент
- Изглежда експертно
- Единственият реален контрапункт на ГЕРБ

Слаби страни:

- Възприемането му като "наследник" на Първанов
- Стремежа да се дистанцира от издигналата го партия
- Еврократската му аура

Меглена Кунева

Огромната част от коментарите за кандидатурата на Меглена Кунева (около 73% от общо 285) изразява неодобрение – читателите критикуват политическото й минало, начина, по който станала еврокомисар по линия на НДСВ, както и факта, че съпругът й е свързан с конкретна политическа партия, докато тя се явява като независим кандидат за президент.

Поради партийните й връзки с НДСВ изникват спекулации около гласовете, които би получила от бившата тройна коалиция при евентуален балотаж."Ако НДСВ я подкрепя като партия и това е единствената партия, която я подкрепя, това не значи ли, че е техен кандидат?" Очевидно е, че засега посланието й, че тя е гражданският кандидат за президент, не намира много отклик при форумците.

Тонът на много от коментарите е саркастичен, много често и откровено злобен. Основа на повечето негативни коментари е бракът й с Андрей Пръмов- син на бившия секретар на ЦК на БКП Иван Пръмов. Това е основният аргумент за обвиненията, че Кунева е свързана с номенклатурата (много рядко се среща мнението, че все пак баща й е лежал в затвора в Белене). Често срещани са и нападките към нея, свързани с работата й в Брюксел, както и толкова битови въпроси като компенсацията й след напускането на комисията.

Остри критики са изказани и по повод съгласието й да се затворят 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй". "Нека не забравяме, че тя каза "Йес" за затварянето на АЕЦ "Козлодуй". 

Много коментирана тема е законността на самото кандидатиране на Меглена Кунева за президент. Според чл.93, ал.2 от Конституцията на България кандидатът за президент "трябва да е живял последните пет години в страната", затова коментарните блокове преливат от свободни тълкувания – дали престоят й в Белгия като еврокомисар се брои за държавна служба, съответно кого е представлявала там, това служебна командировка ли е или не, която логично оправдава неприсъствието й в България.

Бившият еврокомисар събира симпатии с контактите си в европейските институции, които биха могли да бъдат изключително полезни за страната ни. С одобрение се ползва "европейският й имидж".

Силни страни:

- Политическият опит и връзките, които е създала по време на престоя си в Брюксел
- Имиджът й на политик, с който се свързва влизането на България в ЕС
- Излъчването й, което създава впечатление, че би била приета добре в чужбина

Слаби страни:

- Обвързаността й с НДСВ
- Слуховете за връзки с партийни дейци отпреди 1989 г.,
- Еврократската й аура
- Тежестта на решенията, които е взимала като министър

Волен Сидеров

Изглежда, интересът на медиите към Волен Сидеров и изявите му в политическото и обществено пространство затихва. Мониторингът ни откри само 12 статии, посветени на кандидатурата на Сидеров, които са провокирали читателски коментари (62 коментара). В коментарите за Сидеров прави впечатление поляризацията на мненията – читателите или изразяват безрезервна подкрепа за Сидеров, или тотално го отхвърлят и определят за политическа карикатура и фарс.

По-голям е все пак делът на негативните коментари. Причините за това са крайността на разбиранията, призивите и действията на Сидеров. Негативно настроените читатели или се шегуват, или говорят с неприкрит сарказъм за действията и думите на Сидеров. Според други той просто поддържа провокативен имидж и реално не е способен да извърши това, което се заканва да направи: "Прави се националист, за да се добере до властта. Големи приказки, много обещания, но в крайна сметка не прави нищо."

Малцината, които го подкрепят, смятат, че той е решението на проблемите пред България: "Все пак засега Волен е единственият, който защитавабългарските интереси пред монополите, макар и на думи."

Силни страни:

- Малко, но верни привърженици
- Добрите отношения, които поддържа с управляващата партия – ГЕРБ (възприема се като борец срещу "тройната коалиция")
- Армия от форумни поддръжници

Слаби страни:

- Поляризира общественото мнение с действията и възгледите си
- Провокира хората с крайни мнения
- Не е възприеман на сериозно

***

Румен Христов

Като цяло кандидатурата на Румен Христов не предизвиква сериозен медиен интерес и не провокира сериозни дискусии в онлайн пространството. Доминиращото мнение, изразено в читателските коментари, е неодобрение и съмнение в неговата кандидатура. В очите на онлайн аудиторията Румен Христов е неизвестен и "сив кандидат" – политик с бледа политическа кариера и страдащ от липса на лични и професионални качества, които да го откроят от другите кандидати. Според много голяма част от читателите неговата кандидатура е неподходяща и дори безсмислена, като се има предвид кои са опонентите му.

Поведението на СДС и новосформираната коалиция с маргинални десни политически формации зад гърба на ДСБ допълнително кара читателите да изразят своето неодобрение за кандидатурата на Румен Христов.

Сред основните причини за негативното настроение срещу него са и предишните му решения като отговорно лице, които според читателите са били в ущърб на страната (приписва му се решението за връщане на земята, което било навредило на селското стопанство), както и изказванията му след обявяването му за кандидат-президент, които според читателите са неадекватни и несериозни.

В последните дни се разсъждава в посока дали Христов не е подкрепян тайно от Ахмед Доган и ДПС: "Ако исках да гласувам за Румен Христов, щях да гласувам лично за Доган."
Малък е броят на неутралните и положителните коментари за "синия" кандидат, като нито едните, нито другите се открояват с нещо изключително. Според тези форумци Румен Христов просто е по-добър от кандидатите на останалите партии.

Силни страни:

- Абсолютната подкрепа на хората, верни на СДС

Слаби страни:

- Безлична кандидатура
- Слаба политическа кариера и подозрения за близки отношения с ДПС
- Маньоврите около издигането му и разпада на "Синята коалиция"
- Асоциациите с миналата му политическа дейност

*АИИ Дейта Процесинг доставя услуги в сферата на измерването и управлението на репутацията за над 100 международни компании и водещи доставчици на бизнес информация за всички региони в света

Оригинална публикация 

Тръгва телевизията на АТАКА – АЛФА

в. Атака | 09.09.2011

СЕМ даде лиценз на националистите за ефир, който стартира в края на септември

Телевизията на партия АТАКА тръгва от края на септември. Нейното име е АЛФА, а вчера на извънредно заседание СЕМ й даде лиценз. Обществената телевизия ще е с национално покритие, ще се излъчва по кабел и сателит и ще има 24-часова програма. В ръководството са медийният експерт Ани Илинчева, дълги години работила в БНТ, програмен директор на Ефир 2 и на цялата БНТ, член на НСРТ, и художникът Валентин Христов. Екипът на най-новата българска медия се състои от млади хора, амбицирани да докажат как би се развила една партийна телевизия и какви ще са нейните послания към зрителите. АЛФА е единствената политическа електронна медия у нас – подобен еквивалент има само във Великобритания Британската национална партия.
Зрителите ще могат отново да видят на екран лидера на АТАКА Волен Сидеров като автор и водещ на телевизионно предаване. То ще се казва "Политическа академия". Сред известните автори в медията са кинокритикът Александър Грозев и режисьорът Евгени Михайлов, който за първи път ще покаже своите нередактирани репортажи от 1989 г. до днес. Аудиторията ще се срещне и с нови лица. Петя Кузева и Станислав Цанов ще са водещи на ежедневния блок "Държавата днес" от 17 до 20 ч. Те ще разчитат на активния контакт със зрителите чрез телефони в студиото и скайп връзка. Сутрешният блок ще бъде воден от Христина Бозева и Ивелин Николов.
"Основната цел на екипа е да намерим пряк контакт със зрителите и да бъдем в помощ на техните ежедневни проблеми – да ги запознаем с решенията на институциите и възможностите за достъп до тях", заяви Ани Илинчева. Тя определи профила на АЛФА като "информационно образователен". "Ще залагаме освен на информационните модули и на много коментарни и публицистични предавания. Ще търсим различната и вярна гледна точка към събитията от днешния ден, но ще се върнем и в миналото, за да преоткрием историята си. Ще заложим на българско игрално, документално и анимационно кино. Сред по-интересните предавания ще са тези за българските постижения във всички области, предавания за младежите и др. Всяка седмица ще има специално издание, което ще отразява дейността на партията, за което ще работим заедно с колегите от вестник "Атака", допълни Илинчева.
Голям зрителски интерес и високи рейтинги на АЛФА – телевизията на АТАКА, пожелава екипът на вестника на националистите!

Стр. 24

Сидеров ще обучава журналисти

www.trud.bg | 22.08.2011

“Алфа тв” – телевизионната медия на партия “Атака”, ще тръгне в началото на септември и ще излъчва актуални новини на всеки час, придружени с обяснителни коментари зад кадър, съобщи лидерът на партията Волен Сидеров. Новата медия ще е първата партийна телевизия, за която СЕМ ще издаде разрешително до края на месеца.
В момента се провеждат конкурси за водещи и репортери. “Журналистиката е в срив и не мога да посоча коментарни журналисти на ниво. Аз обаче ще ги създавам. Имам самочувствие, че мога да го направя”, обобщи Сидеров. Като начало той ще избира хора с ерудиция.
Според Закона за политическите партии “Алфа тв” не може да има нито стопанска дейност, нито да реализира печалба, т. е. няма да пуска реклама. Медията ще се издържа от партийния бюджет. “Всичко ще е прозрачно, защото ще минава през Сметната палата. Няма да е с обширни разходи, а с повече талант и идеи, каквито имам”, обобщи Сидеров.

Оригинална публикация

Сидеров атакува БНР

в. Република | 15.02.2011

Волен Сидеров поде атака срещу БНР и поиска отстраняването на директора му – Валери Тодоров, и на журналистката Лили Маринкова. Това стана в синхронизирана акция с водещия на сутрешния блок на ТВ7 Николай Бареков. Повод за вендетата е предаването "Неделя 150" на БНР с водещ Лили Маринкова, в което Сидеров участва, а за негов опонент по телефона бе включена Кристина Патрашкова. В разговора беше намесено името на Бареков, който се вбеси, че не е поканен за отговор, и сезира СЕМ заради конфликт на интереси в националното радио. Причината е, че Лили Маринкова има свое предаване и в частната телевизия Канал 3.

Стр. 2

Диана Янкулова: Никоя власт не обича неудобните въпроси

в. Посредник, Плевен | Иванка ВАТЕВА | 03.08.2010

Никоя власт не обича неудобните въпроси, но работата на журналистите е да ги задават

Тези дни един скандал направи не само гласа, но и името на един журналист по-разпознавяемо. Диана Янкулова – Тренева е родена в Червен бряг. В семейството й няма журналисти, а самата тя като малка виждала бъдещето си, свързано с пианото. Една нощ обаче, прекъснала репетицията и се заслушала в нощния блок на “Хоризонт". Гласът на водещия я омаял. От раз е приета във Факултета по журналистика на Софийския университет и бързо разбира, че има “радиоглас". Не споменава броя на годините в Българското национално радио, но са много.
Това е част от фото-колаж, който от пресцентъра на МВР подарили на Диана преди година, при завръшането й в радиото. Ясна е оценката на колегите за нея, щом е в образа от литографията на Георги Данчов “Свободна България".

- Диана, ти си сред познатите гласове на БНР, но малцина знаят, че си кадър с плевенска “закваска". Сподели основното в професионалната си биография, като започнеш от първите стъпки и стажа в някогашната “Септемврийска победа".

- Ах, много назад ме връщаш!

- Защото се познаваме повече от 20 години и аз знам, а смятам, че е важно да се чуе, че ти не си журналист, който е започнал с една година в пресцентъра на МВР, а дълги години преди това си работила в “Хоризонт", където сега просто се върна.

- Благодаря ти за това припомняне, защото е известно, че ако една неистина се повтаря многократно, тя затъмнява всичко останало. И наистина си спомням, че през лятото на 1988-а като първокурсничка бях назначена като стажант-репортер в тогавашния плевенски вестник “Септемврийска победа", в отдела, в който беше и ти. Така се случи, че образувахме екип от съмишленици и тръгнахме по предприятия, но не да пишем за ударното изпълнение на петилетни планове, а за неща, които вълнуват и тормозят хората.
До ден-днешен си спомням един от първите си репортажи – за най-стария автомобил в Плевен, оказа се “Мерцедес Бенц", изоставен от немските войски след Втората световна война, реновиран и използван от новия си собственик да пренася сено и за други селскостопански дейности. Щом си спомням какво съм писала, значи наистина е било интересно.

- А после?

- По-нататък нещата се случиха като в мечтите ми. Аз съм искала винаги да работя в програма “Хоризонт", защото, слушайки един нощен блок, избрах професията на журналиста, затова учих във Факултета по журналистика, затова специализирах радио, започнах и съм работила единствено в радиото. До онзи момент през 2008 г., когато бях поканена от министър Михаил Миков да се присъединя към Отбора на самоубийците. Много добре си спомням тази фраза.

- Това ли буквално беше изразът или го казваш сега, от разстояние на времето?

- Не, просто така ми представи работата, която трябваше да върша там. Защото е ясно, че някои може и да отиват в политиката с цел облага, издигане, престиж, а хората, които Миков покани в МВР, бяха извикани за работа, чиито трудности и неуспехи бяха предизвестени. И може би затова приех, ако беше толкова гладко и лесно, нямаше да отида. За журналистите беше важно да работят по-спокойно с МВР и аз се чувствах предизвикана да им помогна след всички скандали и истории, които имаше около начина, по който се подаде оставката на Румен Петков. Сега виждам, че съм постъпила глупаво, защото за някои политици това означава край на професионалната кариера. Но се надявам по-голямата част от обществото и от колегията да не мисли така.

- Следиш ли реакциите, четеш ли коментарите във форумите? С какво впечатление оставаш?

- Това се оказва доста тягостна работа. На моменти бях изумена от начина, по който съм възприемана от хората.
Сега разбирам, че много от тях смятат, че аз съм човек, който подхожда да бъде фелдфебел в казарма и да командва войници, явно така им звуча. Категоричността на нещата, които говориш, и на мнението, което имаш, може и така да се възприеме
Като се връщам в професионалната си кариера, виждам, че в различни периоди съм била неудобна и за сини, и за червени, и за всякакви други.

- А не е ли точно това смисълът на журналистиката, нали тя трябва да бъде кучето-пазач на обществото? Защо след 20 години демокрация все по-малко медиите, техните критики и бележки се чуват от политиците и управляващите?

- Може би защото в един период от мандатите онова, което ти нашепват в ухото, представата ти за величие става много по-натрапчива от онова, което виждаш и чуваш от поданиците. Хората, които вземат решенията, не се редят на опашки, не пътуват с градски транспорт, не стъпват на земята. Те възприемат нещата за живота през медиите, а напоследък медиите са се превърнали в хиперболизирано огледало. И те искат да виждат в огледалото отговора на въпроса Кой е най-красив. Затова трудните теми, неудобните въпроси, критиките не са хубаво нещо, не бива да се чуват
Но ние всички знаем как завършват тези разговори. Лошото е, че тук става малко по-рано, обикновено е на билото на мандата, някъде в края на втората година се проявява тази нетърпимост към различното мнение. Сега по-бързо се развива ситуацията. И може би това е само началото.

- Опитът в последните години обаче показва, че който се е изправил срещу медиите е загубил битката. Или ти смяташ, че самите медии са капитулирали и нямат тази сила и тази роля?

- Не мога да кажа, че нямам добро мнение за професията си и за гилдията, защото няма да е честно. Знам, че медиите имат свои собственици, свои бизнес партньори, търговски, а много често и политически интереси. И журналистите в тях не могат да си позволят абсолютно принципно и професионално отношение винаги. Може би тъкмо поради липсата на такива собственици и на цялата върволица от интереси, които това води, последната относително чиста територия за свободен и принципен разговор по темите на обществото остават БНР и БНТ.

Затова концентричните кръгове, които предизвика този случай, ако го наречем атака срещу БНР или Сидеров срещу Янкулова, поставят други въпроси: какъв ще бъде този нов медиен закон, за рекламата ли става дума или за политическия контрол върху началниците на обществените медии, колко да остане територията за публицистика в тях, не е ли по-добре и там да се заселят турските сериали, от които никой политик не страда и с които никоя власт не трябва да отговаря на неудобни въпроси. Всичко това започна с един инцидент, който може би най-бързо ще бъде забравен в шумотевицата.

- Темата всъщност не беше ли изместена в самото предаване “Нещо повече" на 28 юли, по нея или за един вид лично обяснение се обади г-н Сидеров?

- Да, политиците имат това право да изместват темата и често да не отговарят за думите си. А всъщност за тези, които са слушали, и за онези, които не са темата беше за полицейското насилие, в паралел между 2 случая, станали в период от 2 години
Единият е с побоя над евродепутата Димитър Стоянов. Ако прегледате полицейските бюлетини, ще видите, че в съобщението не се казва полицаите виновни ли са или не, упражнили ли са насилие над г-н Стоянов, а че той е осуетил полицейска проверка над две лица, които на митинг са носили опасни предмети – вериги, ножове, нунджако, които не се допускат, защото е опасно. Полицаите са били длъжни да ги изземат и са си свършили работата. Кой кого е бил и ритал, кой кого е заплашвал и ругал е въпрос на прокурорска проверка и доколкото знам, делото е в съдебна фаза. Така че
“Атака" в опозиция говореше за полицейско насилие и показваше синините на Димитър Стоянов в редица предавания. Две години по-късно други полицаи влизат в дома на други хора, които може да са виновни, може и да не са, но не е работа нито на политиците, нито на медиите да определят, има съд. Също има полицейско насилие. Но сега за него говори една друга политическа сила, а “Атака" сигурно не стои така ревностно зад човешките права
Големият разговор е има ли нещо, което да оправдава погазването на правата на хората в демократична държава, та било то и голямата цел преследване на престъпността. И защо 20 години се борихме за тези права, които сега така лесно сме готови да дадем. Кога инцидентът ще се превърне в практика.

- Можем ли ние, журналистите, да накараме политиците да дадат отговор на тези въпроси?

- Аз се озадачих, че разговорът в предаването първо тръгна от личния момент между Волен Сидеров и мен, отиде в голямото “прочистване на радиото" от кадрите на политически сили, които сега не са на власт и пак се върна на личния момент “Янкулова като бивш директор на пресцентъра на МВР", може би защото изведнъж разбра колко ретро звучи “прочистването" през 2010 г. и колко неприемливо.
Дори самата аз не вярвам на 100 процента, но ми се иска да се убеждавам всеки ден, че свободата на словото е една спечелена битка
Не искам да си мисля, че ще дойде поредният партийно назначен началник, който ще затвори студиото на радиото, ще сложи един полицай пред него като през 2001 г. и ще подмени всичко – не само хората, но и въпросите, и темите, звученето. Това се е случвало и ще бъде срамно дежавю за нас.

- Доста песимистично звучиш.

- Ами ако са прави онези, които казват, че чалгализацията в обществото вече е тотална и че ние не искаме да бъдем предпазени от такава зараза
Какво значение имат тези големи въпроси? Наесен ще му мислим дали икономическата политика е била добра, дали е трябвало да се вслушаме повече в своите добронамерени си критици, или ще ни ударят сметките и тогава ще се чудим. Сега е по-добре да се пее “Води ме в близката квартална кръчма".

- Какви изводи направи за себе си, ще промениш ли нещо в работата си?

- Как да се променя?! Това би означавало пълна победа на онези сили, които искат да ни върнат години назад. Аз няма да престана в тази или в друга медия, в която животът ме отведе, да поставян наистина важните и сериозните теми, с истинските въпроси. За дитирамби винаги ще се намерят журналисти, медии, и техните собственици
Та ние съвсем скоро видяхме как буквално за една нощ цели редакции преобръщат редакционната си политика, независимо, че собствениците им са партийно близки до политическите противници на днешните управляващи. Това е възможно, това е лесно, но се прави по други причини. Аз разполагам единствено с професионализма по призвание и по диплома и не смятам, че тази цена си заслужава, за да я плащам. Докато съм действащ журналист, сега в “Хоризонт", аз ще бъда такава. И никоя партия няма да може да каже, че съм “нейното момиче".

Стр. 7

Сидеров ще прави телевизия “Атака”

в. 24 часа | 24.07.2010

Волен Сидеров прави партийна телевизия с име “Атака". Това научи “24 часа" от запознати с тайния до този момент проект.

Той е в доста напреднала фаза и се очаква програмата да тръгне през есента. За целта вече почти е оборудвано помещение за тв студио до редакцията на вестник “Атака", което стояло празно.
Предстои да се купи техника и да се назначат журналисти и технически лица. Първоначално медията ще излъчва само в интернет, но амбицията е да се включи в пакетите на кабелни оператори. Предвижда се 24-часова програма. Тя няма да е само партийна пропаганда – ще има документални поредици и развлекателни програми. Главен герой в една от тях вероятно ще бъде самият Волен Сидеров, издадоха посветени в плановете на лидера. Грубата концепция била той да е нещо между водещ и жури в шоу, което на живо ще подбира млади лидери – по подобие на тв риалити. А наградата за победителя щяла да е реална политическа кариера, например избираемо място в листите за депутати или общински съветници.
Не било изключено в програмата да се включи и друга звезда от ПГ на “Атака" – красивата депутатка Калина Крумова, която е със солиден опит като водещ в тв СКАТ. Именно оттам тръгна и голямата популярност на Волен, който имаше рубрика всяка вечер. След парламентарните избори обаче бургаската медия и “Атака" развалиха отношенията си.
Телевизия “Атака" ще се финансира от държавната субсидия на партията, ще се търсят и спонсори.
“Ако реша да направя такова нещо, ще го направя. И то добре", отклони въпросите по темата самият Волен Сидеров.

Стр. 4

Волен Сидеров: Има медийни босове, които трябва да бъдат разследвани за търговия с влияние

в. Атака | Марин МАРИНОВ * | 2010-04-14 

В Синята коалиция се наблюдава яневизъм – опити за рекет, за преувеличаване на собственото си значение

- Г-н Сидеров, тази седмица вие поемате ръководството на Комисията за контрол на ДАНС в парламента. Вече очертахте акцентите от бъдещата ви работа като председател на тази комисия. Имате забележки към дейността й по отношение на знакови лица в ДАНС – кога са назначени и кога са освободени. А също така противодействие на държави, които имат враждебни към България интереси и проверка на определени медии. Необходими ли са всички тези проверки и каква е оценката ви за цялостната дейност на ДАНС досега? Някой пречи ли ви?

- На практика тази комисия заработва сега, в това Народно събрание за първи път. Тя беше създадена в миналия парламент, но така и не тръгна, не заработи. Досега ние имаме всъщност две сесии работа. Мисля, че през тези сесии агенцията можеше да има малко по-интензивна дейност – по отношение на изискване на повече информация за това какво е вършила, какви хора е назначавала, как ги е назначавала. В тази връзка преди два дни казах и пред Българското национално радио, че ще искам Комисията за контрол на ДАНС да разбере как например е бил назначен Алексей Петров, който сега е нашумяла фигура и е уличен и обвинен в редица тежки престъпления.

- Защо е важно това?

- Защото трябва да знаем адекватната информация – досега имаше само слухове. Някой казва нещо, някой дава интервю в медия, това не е официална информация. До момента комисията не е поискала от ръководството на ДАНС точна справка – кога е бил назначен, като какъв – щатен, нещатен. Чувам само някакви подмятания по медиите. Трябва да се каже ясно. Бившата контраразузнавателна служба – НСС, сега е в ДАНС. Така че ако Петров е бил служител на тази служба или агент, то трябва да дойде точна информация. До този момент тя не беше поискана от предишния председател не знам по какви причини. По същия начин смятам, че трябва малко повече контрол, защото това е комисия за контрол, тя самата не може да прави разследвания и залавяния на хора. Но тази комисия може много сериозно да влияе върху агенцията да бъдат активизирани някои линии на контраразузнавателната дейност, защото тази агенция все пак е основно контраразузнавателна. Смятам, че там има доста какво да се прави, особено по линия на пантюркизма, панислямизма. Две линии, които според мен бяха занемарени през последните 20 години.

- Актуална ли е тази опасност в момента?

- О, да, разбира се, че е актуална. Ние говорим за борба с тероризма, който е ислямски.

- А по отношение на България има ли такава опасност?

- България специално е в много особена позиция – тя е вход, тя е мост към Европа. Освен че минават оттук, доста такива организации имат база и влияние. Аз съм говорил и писал през годините много по тази тема.

- В момента имате ли нещо конкретно предвид – сигнали, данни?

- Никога аз не съм отделял поглед и внимание от тази тема и знам, че дейността на тези, които наричаме ислямисти, фундаменталисти и пр., не е преставала да съществува в България. Кой знае каква съпротива не е имало. Имаше години, през които дейността на контраразузнаването даже беше умишлено спирана от властта. Както и от предишния кабинет, така и от по-предишния. Това се правеше по обясними причини – защото там ДПС беше основен фактор.

- От 9 месеца властта е сменена. Сега някой пречи ли на ДАНС да си върши работата в тази посока?

- Сега има ново ръководство на агенцията, има знаци и признаци, че там работата се нормализира, че агенцията престава да бъде инструмент за политически натиск, журналистически рекет и т.н., както стана ясно, че е била през предишния мандат.

- А защо не е активна по отношение на заплахите от панислямизъм?

- Отговорът е един и той е много ясен – защото България няма национална стратегия по сигурността, приета на държавно, на парламентарно ниво и да бъде прилагана и изпълнявана от подобни служби за сигурност. По тази причина те стоят малко блокирани, в изчакване и упражняват само рутинни действия.

- Не проявяват активност?

- Винаги се оправдават с това, че нямат ясна директива. В крайна сметка те са изпълнителен орган. Ако има национална стратегия по сигурността, която трябва да се изработи и крайно време е да се изработи, тя ще включва всички геополитически обстоятелства. Актуалният момент за България днес през ХХI век, през 2010 г. е, че трябва да се дефинират кои са опасностите, кои са приятелите и неприятелите, за да може агенцията по сигурността да работи пълноценно. Това е дълг на политическия елит.

- В интервюто си по БНР споменахте и Русия, когато дадохте пример за интереси на чужди страни извън Европейския съюз. Има ли някаква заплаха към България от руски интереси?

- Би могло и да има, защото това е една много могъща държава, с много интереси. Някои ги наричат имперски. Това е държава, която има много силни енергийни интереси в региона и като страна на кръстопът ние трябва непрекъснато да съблюдаваме дали те понякога не се разминат с българските национални интереси. Впрочем, това не означава неуважение към която и да е държава, към нейния народ, култура и традиции. Означава защита на националната сигурност на страната ни. Една служба за сигурност трябва да работи за националната сигурност и толкова! Да не се вкарват никакви "фили" и "фоби", чувства и сантименти, а да се работи по това. Ако нещо застрашава сигурността, независимо дали идва от Русия, Америка, Турция или Франция, това трябва да бъде докладвано на държавното ръководство.

- Е, все пак Америка е наш партньор в НАТО. Франция пък е член на Европейския съюз и също в НАТО. Смятате, че по отношение на Русия като евентуална заплаха има недостатъчна активност от страна на ДАНС?

- Става дума за това, че както с пантюркизма и панислямизма има леко ослушване и недостатъчна активност.

- Знам, че няма съдебно решение и влязла в сила присъда, но какво е личното ви убеждение – Алексей Петров ли е главата, пипалото на Октопода, или е жертва на политическа репресия?

- В последно време излязоха доста материали по медиите и аз мога само като читател и зрител да коментирам. Оттам нататък нещата са в ръцете на прокуратурата и съда. Но има достатъчно улики, че този човек е бил замесен в престъпна дейност. И точно затова моят въпрос е: как е било съчетавано това негово битие с битието на служител – кадрови или некадрови, на службите. Пак ще повторя – не стана ясно той точно какъв е бил, кой го е назначил. По моя неформална информация, това е станало по времето, когато вътрешен министър е бил Емануил Йорданов, а премиер Иван Костов. Преди може би два месеца аз поставих този въпрос в Комисията за контрол на ДАНС и дори поисках г-н Костов да даде и той някакво мнение; да бъдат изслушан както Емануил Йорданов, така и Атанас Атанасов, да кажат кой как го е назначил, за да престанат подмятанията и да не работим по слухове.

- Те използвали ли са го, възлагали ли са му задачи?

- Не мога да знам. Точно това искам да разбера и аз, затова като председател на комисията директно ще питам ръководството на ДАНС в лицето на нейния председател г-н Цветлин Йовчев. От агенцията са длъжни да дадат информация, каквато имат при тях. Ако тя е унищожена и изчезнала, това вече означава, че някой е извършил престъпление. Впрочем, другото, от което ще се интересувам много живо, е каква е съдбата точно на такава информация – папки, материали, които се появяват тук и там. Вие знаете, че експремиерът Сергей Станишев в момента е разследван точно за това – за неопазване или злоупотреба с класифицирана информация. Ще искам една точна справка какво смята днешното ръководство на ДАНС че липсва, кой е бил отговорен за това и да се търси отговорност. Не можем само да говорим за изчезнала информация и да не търсим отговорен. Виждаме, че във вестниците излизат материали, срещу които трябва да се води разследване, защото това е престъпление. Станишев го разследват за изтичане на класифицирана информация. Има вестници – аз ги наричам свързани с Октопода, които публикуват класифицирана информация с гриф "Строго секретно" с олигофреничното обяснение: "Един господин го пусна в пощата". Той може да го е пуснал, но ти, публикувайки го, извършваш престъпление.

- Вестник "Галерия" ли имате предвид?

- Основно – да. Защото вестникът беше създаден от същия този човек, за когото говорим и който сега е в затвора, с цел да удря по това управление, да го подрива, да го ерозира. Към този вестник мога да добавя и други медии, но да не ги изреждам сега, да не им правя реклама.

- В същия спектър, в същата ниша ли са?

- Те работят по този начин чрез клевети, чрез интриги, което по никакъв начин не мога да нарека журналистика, а насочено поръчково действие с цел оклеветяване, опозоряване, дискредитиране и удари по доверието на хората, защото политиката е стъпила на доверието на хората. И то в момента, в който кабинетът и управлението, което ние подкрепяме, имат нужда от стабилност, за да извършат реформата, за която всички говорят. Включително и участвалия преди мен в предаването лидер на СДС, който с доста нелепи аргументи започва да обясняват как това управление приличало на Жан-Виденовото. За мен това е нещо цинично. Правителството има нужда от стабилност, с помощта на която страната да дръпне напред. Всяко действие, което нарушава тази стабилност, аз го възприемам като един вид саботаж. Може да ви звучи силно, може да ви звучи като клише, но така го приемам.

- Алексей Петров в открито писмо, което разпространи до медиите, се обръща към вас със следното искане: "Г-н Сидеров, моля ви в качеството на председател на Комисията за контрол на ДАНС да предприемете необходимите действия за декласифициране на предоставената от мен информация за използване от специалните служби на своеобразен модел за отстраняване на неудобните хора, а при необходимост, включително тяхното ликвидиране." Смятате ли, че трябва да се направи това?

- Това стана след изслушването му в ДАНС през ноември миналата година. Аз лично тогава не бях в България и не присъствах, но след това четох стенограмата на това изслушване. Тогава казах, че от мен ако зависи, не виждам пречки за декласифицирането й, защото там не виждам някакви страхотни държавни тайни. Не помня в текста да има такива страхотни схеми, за които той говори. По онова време, когато Алексей Петров поиска да се разсекрети стенограмата, тогавашният председател на комисията отказа. Аз ще поставя този въпрос пред колегите, ако разсекретяването не нарушава закон или правилник, не виждам пречки да го направим.

- Има и такова обяснение, че проблемите на Алексей Петров са започнали след това изслушване в комисията?

- Това вече е някаква негова теза. Той може би търси някаква защита – нека прокуратурата и съдът да преценят какво точно използва по този начин. Но от гледна точка на това, дали в стенограмата е разкрито нещо, което може да бъде полезно и за самата агенция, и за обществото, ако не нарушава закона, аз нямам против.

- Използвани ли са ДАНС и спецслужбите в България за политически поръчки?

- За съжаление са използвани през целия период, който ние наричаме преход. Надявам се сега да започнат да работят правилно.

- Кои са били най-важните обекти на тези поръчки?

- Обикновено това са политически конкуренти и опоненти. Много често и даже водещи са били бизнес и икономическите интереси. Както установихме, при предишно управление ДАНС е използвана буквално като силова бригада. Притискани са и хора с бизнес, и журналисти.

- Можете ли да дадете примери?

- Някои случаи бяха публично огласявани, вдигна се шум. Например прословутото дело "Галерия". Впрочем, това ме подсеща да ви кажа, че ще искам цялата документация, която е по разследването на покушението срещу вашия колега Огнян Стефанов, което така и не разбрахме докъде стигна. Или може би стигна до задънена улица. Защо? Кой се занимаваше с него? Ще изискам от ръководството на ДАНС да ми даде информация докъде са стигнали и защо цялото МВР и службите не могат да установят едно такова фрапиращо, тежко престъпление, с участието на много хора, с много сериозен опит за убийство. Хайде, при предишното управление е ясно защо беше стигнало до задънена улица. Защо сега то не се извади и доразследва?

- Имате ли обяснение?

- Аз имам, но пак са неформални, пак са от информации, които разни хора ми подхвърлят и казват. За да бъдем наясно, нека да се види кои са следователите и полицаите, които са работили. Защо няма разкрит нито един човек.

- Има ли медийна мафия в България?

- Има, и тя е по-малко опасна от тази, която наричаме политико-икономическа.

- Споменахте вестник "Галерия", има ли други медийни кръгове, групирани около определени политически сили?

- Има, то си личи по поръчковия характер на определена линия на даден вестник – статии, които излизат, удари по този или онзи.

- Трябва ли да бъдат разследвани и те?

- Аз лично мога да ви извадя дебели папки с подобни публикации срещу мен, срещу партията, която представлявам.

- Дали трябва да се разследват и други медии, които действат в същата ниша, но са лоялни към управлението и също изнасят информация, която може да се характеризира като класифицирана? Знаете, че има и такива.

- Има определение и то си има точен текст в Наказателния кодекс – търговия с влияние. Напоследък станахме свидетели на един такъв публичен скандал между лидера на ДПС Ахмед Доган и една известна журналистка във в. "Труд". От целия скандал разбрахме, че там има данни за такава търговия с влияние. Защо това да не се разследва? Защо един бивш или сегашен министър, или какъвто и да е друг човек по дадено подозрение бива проверяван. Лично аз съм бил обект на прокурорски проверки и какво ли не още.

- Да се разследва Валерия Велева, това ли казвате?

- Да, включително и това какви доходи имат тези медийни босове, защото част от тях са не милионери, а супер милионери. Те непрекъснато пишат за депутатските кюфтета, а всъщност, в бюфета, където аз почти не ходя, там от журналисти не можеш да влезеш. Всъщност, медийните босове са много, много по-богати от депутати, министри, премиери, а непрекъснато визират заплатите, доходите, имуществото на народните представители, които са абсолютно публични.

- Да се разследват медийните босове, това ли искате?

- Тяхното състояние не е публично, трябва да бъдат разследвани, трябва да бъдат извадени на светло и като собственици…

- Всички медийни, така ли?

- Разбира се, иначе не би било справедливо. Разбира се, когато има данни и основания за подозрения, за нарушаване.

- Досега АТАКА е лоялен партньор и подкрепя управляващите. Други като Синята коалиция също го правят, но под условие, като все повече засилват условията – ако се извърши реформа. Смущава ли ви нещо и безусловна ли е подкрепата за това, което виждате в управляващите в икономическата и финансовата сфера?

- Аз казах много ясно – трябва да се остави на спокойствие кабинета. Такъв медиен шум и такава истерия стана около тези антикризисни мерки, че не можа да се разбере всъщност какво точно предлага кабинета и какво не. Всъщност, стана ясно, че редица от тези мерки, с които ни плашеха, че кабинетът ще гласува, той нямал намерение да ги приеме. Хайде да го оставят малко на спокойствие, да направи това, което е решил, което е предначертал, което е политика на този кабинет. Затова е избран в крайна сметка, затова имат изпълнителната власт. Когато Иван Костов и Мартин Димитров получат 120 депутати, да приложат с пълна сила техните прекрасни идеи и намерения, които имат. Те сега имат единия 5, другия 9.

- Е, това не пречи да представят алтернативи.

- Само, че там, в Синята коалиция започваме да наблюдаваме явление Яневизъм – от Яне Янев и РЗС – опити за рекет, за преувеличаване на собственото си значение и влияние. И, общо взето, започва едно неадекватно говорене. Аз разбирам да имаш критика по нещо, но от вчерашните изявления и на Костов, и на Мартин Димитров не видях сериозни аргументи.

- Смятате, че става дума за рекет от страна на Костов и на Димитров?

- На такова прилича.

- А докога управляващите могат да разчитат на вашата подкрепа?

- Нашата подкрепа е необходима в този тежък период на реформиране на страната.

- Колко давате? Цял мандат?

- Цял мандат със сигурност, да. След което още един за затвърждаване на постигнатото.

* Интервю в "Денят започва" на БНТ.

Стр. 12 – 13

Снимка: kliuki.info