в. Банкер | Ивайло СТАНЧЕВ, Цветомира ЛИЧЕВА | 13.08.2011
Агенцията за малки и средни предприятия обвини и медиите за слабото усвояване на парите от "Конкурентоспособност"
Българският бизнес отново попадна в баналния сценарий за "доброто" и "лошото" ченге. В ролята на негов доброжелател влезе не кой да е, а Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия. Именно тя посочи и лошите – фирми и медии, които, видите ли, не успявали да разчетат добре механизмите за усвояване на европейските средства за малкия и средния бизнес по оперативната програма "Конкурентоспособност". Трън в очите й всъщност се оказаха публикациите за "усвоени" от нея пари вместо от предприемачите, за редицата бюрократични спънки и за абсурдните условия за кандидатстване по програмата, за което в. "БАНКЕРЪ" многократно е писал.
През седмицата от агенцията, оглавявана от Марияна Велкова, отново се впуснаха в обяснения как точно ще бъдат изхарчени евросредствата за подпомагане на бизнеса. Не липсваха и оправдания за нищожния размер на реално усвоените пари, но най-вече за похарчените за нуждите на самата агенция. Фактите обаче, които първи изнесохме, говорят достатъчно красноречиво. А именно че ведомството на Велкова е най-облагодетелствано от програмата "Конкурентоспособност" и никакви оправдания не могат да променят това.
Само по два свои проекта Агенцията за малки и средни предприятия е договорила над 33 млн. лева. Справка в системата за управление и наблюдение на европарите (ИСУН) показва, че тя дори вече е успяла да "прибере" 9 561 546 лв. от тях. На практика тази сума представлява близо 10% от реално разплатените средства по цялата програма "Конкурентоспособност", тъй като към 15 юли (без инструмента "Джереми", по който има 390 млн. лв.), те са общо около 97 млн. лева.
Българският бизнес отново попадна в баналния сценарий за "доброто" и "лошото" ченге. В ролята на негов доброжелател влезе не кой да е, а Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия. Именно тя посочи и лошите – фирми и медии, които, видите ли, не успявали да разчетат добре механизмите за усвояване на европейските средства за малкия и средния бизнес по оперативната програма "Конкурентоспособност". Трън в очите й всъщност се оказаха публикациите за "усвоени" от нея пари вместо от предприемачите, за редицата бюрократични спънки и за абсурдните условия за кандидатстване по програмата, за което в. "БАНКЕРЪ" многократно е писал.
През седмицата от агенцията, оглавявана от Марияна Велкова, отново се впуснаха в обяснения как точно ще бъдат изхарчени евросредствата за подпомагане на бизнеса. Не липсваха и оправдания за нищожния размер на реално усвоените пари, но най-вече за похарчените за нуждите на самата агенция. Фактите обаче, които първи изнесохме, говорят достатъчно красноречиво. А именно че
ведомството на Велкова е най-облагодетелствано
от програмата "Конкурентоспособност" и никакви оправдания не могат да променят това.
Само по два свои проекта Агенцията за малки и средни предприятия е договорила над 33 млн. лева. Справка в системата за управление и наблюдение на европарите (ИСУН) показва, че тя дори вече е успяла да "прибере" 9 561 546 лв. от тях. На практика тази сума представлява близо 10% от реално разплатените средства по цялата програма "Конкурентоспособност", тъй като към 15 юли (без инструмента "Джереми", по който има 390 млн. лв.), те са общо около 97 млн. лева. В същото време дружеството, получило най-много пари по линия на "Конкурентоспособност", фирма – "Мегапорт", може да се похвали с едва 2.5 млн. лева. Не е за пропускане и обстоятелството, че държавата, в лицето на Българската агенция за инвестиции и Института по метрология, е "прибирала" още близо 7 млн. лв., а конкретно Министерството на икономиката и енергетиката други 2 млн. лева. Тоест около една четвърт от европейските пари за подпомагане на бизнеса са отишли в администрацията под иначе благовидния предлог да подкрепи фирмите при кандидатстването с проекти.
Доколко това наистина се случва, става ясно и от постоянните оплаквания на компаниите за чиновническите недомислия и голямата бюрокрация в Агенцията за малки и средни предприятия, както и че тенденциозно се дава шанс европари да усвояват само дружества от определени сектори. Така една голяма част от фирмите отпадат още при подаването на документите си за кандидатстване. Показателен пример за това са данните от ИСУН, според които от общо 4208 подадени предложения само за 1200 са сключени договори.
На този фон няма как да не обърнем внимание, че агенцията е похарчила близо 484 хил. лв., осигурени от програма "Конкурентоспособност" за канцеларски материали, хартия и мастило за принтерите. Парите са дадени на три фирми – "Ронос", "Роел-98" и Кооперация "Панда", а обяснението на Марияна Велкова е, че хартията и мастилото се изразходват за документи, свързани с одобряването на проектите. По думите й тези пари даже били недостатъчни за обезпечаването на нуждите на ведомството, при все че в никакъв случай не можело да се нарекат малко.
"Тези средства така или иначе са заложени в оперативната програма за подпомагане на дейността на изпълнителната агенция, така че е хубаво да бъдат усвоени", казва тя. Съвсем бегло в изявлението й обаче се прокрадна и обяснението, че ако заложената сума не бъде изразходвана в рамките на проекта, може да бъде пренасочена към нещо друго, но това било малко вероятно, като се има предвид, че сме в средата на програмния период. Излиза, че е било възможно парите да се дадат, да речем, за технологична модернизация на някое предприятие, но чиновниците са решили
да си подсигурят хартия и мастило
И то при положение че в бюджета на отделните ведомства винаги са предвидени пари за подобни материали, а не се чака помощ от Европа за осигуряването им. Да не говорим, че в края на миналата година администрацията бе подсигурена с канцеларски материали за 12 месеца срещу 4.8 млн. лева. Това стана чрез централизираната обществена поръчка, при която впрочем бяха избрани споменатите "Ронос", "Роел-98" и Кооперация "Панда". Отделна тема е, че ако наистина искаше да помогне на бизнеса, Агенцията за малки и средни предприятия отдавна щеше да е въвела електронното кандидатстване по европроектите и тогава нямаше да има никаква нужда нито от хартия, нито от мастило.
Друг заслужаващ внимание пример за начина, по който се усвояват европарите, е поръчката за доставката на 14 леки автомобили, един микробус и един минибус на обща стойност близо 367 хил. лева. За обновяването на автомобилния парк на агенцията е избран "Булвария холдинг" и новите коли са на разположение на "експертите" от 19 май.
"Закупуването на возилата ще позволи на териториалните звена да посещават бенефициентите по всяко време. Бусовете пък ще са за нуждите на планираните обучения на представители на бизнеса в страната", отбеляза Велкова. Ще каже човек, че във всички труднодостъпни места, села и паланки у нас има фирми, които работят по европейски проекти. Истината е, че две трети от "бенефициентите" са в София, а останалите – в по-големите градове на страната.
В случая с колите има и друга интересна подробност – според критериите за оценка на офертите наличието на екстри има два пъти по-голяма тежест от сервизното обслужване и гаранционните условия. Казано по друг начин, чиновниците предпочитат
да се возят в по-луксозни автомобили
без особено да се интересуват каква е гаранцията и дали възникналите нередности могат бързо и качествено да бъдат отстранени. А и защо да се занимават с такива въпроси, след като от средствата, предвидени за насърчаване на малкия и средния бизнес, други 37 500 лв. ще бъдат отделени за извънгаранционен ремонт и поддръжка на купените возила. За целта вече е обявена процедура, като срокът за подаване на офертите е до края на август.
Колите са си коли, само че агенцията има нужда и от пари за самолетни билети и хотелски резервации за организирането на бизнес мисии в чужбина, посещения за обмяна на опит и участия в международни изложения. Сумата е за над 3.2 млн. лв., но поръчката все още не е обявена, тъй като е над праговата стойност от 1 млн. лв. и подлежи на предварителен контрол. Дотогава ведомството на Велчева е сключило договор с Министерството на икономиката, енергетиката и туризма да използва за самолетни билети избраната от него фирма "Хорнит".
Какъв специалист ще си при лоша техническа база? Ето защо агенцията е обявила и обществена поръчка на стойност 216 хил. лв. без ДДС за закупуването на компютърна и офис техника. Отделно за офис обзавеждане, стелажи и бюра ще бъдат дадени 67 666 лв. на "Седия" ООД.
Въпреки че Велкова ръководи общо 238 души,
предстои да бъдат наети и външни експерти
които да подпомагат участието на българските фирми в международни изложения и бизнес мисии. За тях от европарите ще бъдат похарчени още 248 хил. лв. без ДДС. За информационно-консултантски услуги за подпомагане на експортния потенциал на агенцията пък са предвидени 1.4 млн. лв., а за организирането на бизнес срещи и форуми в страната – 180 хил лева.
В защита на тези харчове Марияна Велкова изтъкна, че благодарение на участието на българските компании на международни панаири подписаните договори са били три пъти по-големи от очакванията. После точният им брой и приходите от сключените сделки се оказаха загадка дори и за експертите от ведомството.
Разбира се, крайната оценка за работата на Агенцията за малки и средни предприятия по усвояването на парите по "Конкурентоспособност" ще даде Европейският съюз след две години, когато изтича срокът за финансиране по оперативната програма. Лошото е, че ако тази оценка е слаба, поправителен няма да има.
***
Объркани в статистиката
Според ръководителя на Агенцията за малки и средни предприятия Марияна Велкова от началото на 2011-а бизнесът е увеличил износа си с 47% в сравнение с предишни години. Тя обаче не успя да отговори какъв е делът на малките и средните фирми в общия износ. Междувременно Националният статистически институт изнесе информация, че експортът на страната за ЕС през първото шестмесечие се е увеличил с 48.7% спрямо същия период на 2010-а и възлиза на 9.6 млрд. лева. Ръст бележи износът на необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата) и химични вещества и продукти. Разбираемо износители на тези суровини са големите български компании и само 5% от малките и средните предприятия пласират продукцията си извън България.
Стр. 1, 28
