Формулярите за участие ще се приемат до 6 януари 2012 г. на адрес: София 1124, ул. Мизия 7 или e-mail: bait@bait.bg

д-р Ролф Кошорек обсъди с мениджмънта на клиниката възможностите за сътрудничество

- Организираният от фондация We Are Water международен филмов фестивал за кратки форми е отворен за участие на творци от цял свят. - Целта на филмовия фестивал We Are Water е да информира и алармира за световния воден проблем.

Подгответе се за настъпващите празници с атрактивните предложения на веригата

в. Република | Георги БОЙКОВ | 08.12.2011

ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ е роден на 26 април 1958 година в София. Завършил е специалност "Философия" в СУ "Св. Климент Охридски" през 1982 г. Работил е в списание "Българско фото", а след това е редактор и заместник главен редактор на вестник "Култура" и главен редактор на списание "Егоист". Преподава в СУ "Св. Климент Охридски" и е ръководител на катедра "Печат и книгоиздаване" във Факултета по журналистика и масова комуникация. В момента е председател на Съвета за електронни медии (СЕМ).

- Г-н Лозанов, медиите в България зависими ли са от корпоративни интереси?

- Силно зависими са, няма никакво съмнение. Това явление не се наблюдава само през последните години. Още в началото на прехода към демокрация силно влияние върху медиите у нас оказаха политическите интереси. След това започна една трансформация на тези политически интереси и те станаха много по-сложни. Именно тях сега наричаме корпоративни.

- В момента каква е ситуацията?

- Цялата работа е в това, че медиите у нас отдавна не могат да се финансират чрез постъпленията от реклами и продажбите на информационния си продукт. Това ги прави зависими от бизнес интересите на техните собственици. Реално медийното пространство в България е много по-широко, отколкото е пазарът. Заради това има много бизнесмени, които влизат в медиите и диктуват тяхната редакционна политика.

- Как ще коментирате сблъсъка на корпоративни интереси, в който като основен инструмент се използват двете най-големи пресгрупи в България?

- Наистина, през годините у нас се очертаха две, както Вие ги наричате, големи пресгрупи. Преди тях пазарът на информацията беше много по-богат и по-разнообразен. Сега вече той се консолидира около тези "двама играчи", които водят жестока конкурентна битка помежду си. За съжаление, тази битка се развива и извън границите на чисто медийните форми. Започна да се превръща в сблъсък на корпоративните интереси на хората, които стоят зад въпросните медии, засяга се бизнесът на тези, които са свързани по един или друг начин с тези пресгрупи. Тази битка започва да има обратен ефект върху сред ствата за масова информация, които участват в нея. От една страна, конкуренцията на медийния пазар е в полза на развитието и многообразието, но когато бъде заменена с борба между корпоративни интереси, започва да руши медийната среда. Припомням Ви, че навремето така се случи с телевизиите. Имаше много тежка битка между тях, която в крайна сметка доведе до тежки удари, понесени от всички играчи.

- До колко една медия е гаранция за успех в даден сблъсък на корпора тивни интереси?

- Аз по-скоро се надявам на друго че журналистите все пак имат сво: собствена професионална съвест, а оттам и аргументация и така не стават непременно част от тези корпоративни сблъсъци, в които се замесват собствениците на медиите. Именно тази професионална съвест на журналиста прави медията медия. В противен случай тя просто става средство за пи ар, превръща се в пи ар организация.

- След като споменахте съвестта на журналистите, ще Ви попитам за съвета, който премиерът Бойко Борисов отправи към тях – ако не им харесва местоработата им, да си направят сдружение, да изтеглят банкови кредити и да си направят собствени медии. Изобщо това възможно ли е?

- Не виждам начин, по който този съвет на министър-председателя да бъде реализиран в България. Журналистите можеха да теглят кредити и да си правят собствени медии, ако този бизнес беше доходоносен, а той не е.
Трябва да се обърне по-голямо внимание на саморегулацията в средствата за масова информация и на съществуващите нейни форми. Според мен именно в тази посока трябва да се работи. Струва ми се, че в процеса на саморегулация има доста неизползвани резерви.

- Има ли развитие на законопроекта за електронните медии, който преди година и половина беше обсъждан от работна група в парламента, но остана на ниво комисия?

- Ами, даже и до комисия не стигна, а остана на ниво експертен дебат в работната група. Появиха се сериозни противоречия между хората, които се бяхме събрали, за да помогнем в изготвянето на този законопроект. Основният спор беше около това дали трябва да има прагове за концентрацията на собствеността в медиите. Аз отдавна защитавам необходимостта от такива специализирани прагове, но има и други мнения. Остана политическото решение, което още не се взима. Заради тези противоречия, които, както казах са експертни, не можахме да стигнем до консенсус. Това възпрепятства изготвянето на нов Закон за радиото и телевизията, което не се случва за пръв път и затова през последните години такъв не се появява.

- Все пак има ли шанс скоро да се появи такъв нормативен акт?

- Вярвам, че това ще се случи. Още повече, че първата политическа сила у нас (ГЕРБ, б.а.), увери, че има възможност да се приеме един нов, модерен закон, който гарантира справедливостта в отношенията в медиите. Това ще бъде един голям плюс, включително и за имиджа на България в Европа.

- Как стои въпросът с печатните медии?

- Печатните медии в момента са в много труден период. По всякакви причини, включително и технологични. Навлизането на електронните версии на средствата за масова информация започва да намалява техните тиражи. Този процес, разбира се, не е еднозначен, има възходи, спадове, колебания, но поставя на преден план търсенето на бързи, силно тиражни варианти. Поради тази причина по-скоро таблоидната преса се радва на този голям интерес. Именно заради това тези основни играчи, които участват в сблъсъка на корпоративните интереси, се ориентираха да имат в пресгрупите си и жълти вестници, с които да гарантират присъствието си на пазара.
***
Работа
Георги Лозанов е написал над 100 научни студии и статии по проблемите на електронните и печатните медии, културологията, философията и естетиката и на повече от 200 статии в областта на критиката на медиите, литературната критика и изкуствознанието.
Автор на осем телевизионни филма. Има над 100 участия в български и международни конференции, посветени на медиите и философията; участва в над 30 проекта в областта на медиите.

Стр. 11

Революционният TRUE HD IPS дисплей на LG Electronics наложи нов стандарт по отношение на резолюцията на екрана при мобилните телефони. Той предлага по-висока резолюция, по-голяма яркост и яснота на изображенията, а цветовете, които възпроизвежда са максимално близки до оригиналните.

С нашата промоция 20+20 ще отговорим на желанията на нашите клиенти да си закупят бизнес софтуер с отстъпка и ще помогнем на нуждаещите се деца на Българската Коледа.

От януари 2011 г. стартира новият курс в България на британската квалификационна програма за PR специалисти с по-висока квалификация – CIPR Diploma in PR. Регистрацията за участие е отворена до края на декември 2010 г. в Apeiron Academy – акредитиран квалификационен център на Британския институт за PR (CIPR, UK).

CIPR Diploma in PR е най-високата следдипломна квалификация на Британския институт за PR (Chartered Institute of Public Relations, UK) и отговаря на Level A7 (Master Level) от британската Национална квалификационна рамка (NQF, UK). Програмата е подходяща за професионалисти с познания и опит в сферата на пъблик рилейшънс. Успешно завършилите студенти на CIPR придобиват международно и професионално разпознат сертификат за професионална компетентност.

Основните теми, които покрива курса, са:

 - PR като управленска функция
 - PR планиране
 - Водещи теоретични направления в науката за PR
 - Управление на репутацията
 - Корпоративна социална отговорност
 - Взимане на решения и управление на кризи

Продължителността на курса е 12 месеца, като включва общо 48 лекционни часа. Лекциите се водят от акредитирани гост-лектори на CIPR от Великобритания. CIPR издава и документите за постигнатото ниво на професионална компетентност – Certificate или Diploma.

Apeiron Academy, Aкредитираният център на CIPR, управлява организацията и реализирането на програмите на CIPR в България като следва и прилага всички изисквания, критерии за качество и стандарт на обученията на Института, включително осигурява и кконсултация при избор на подходяща професионална квалификация. Атестационната комисия на CIPR контролира работата на Акредитирания център по управлението на квалификационните програми.

Кандидатите за CIPR Diploma in PR трябва да покриват някои основни изисквания, свързани с познания и практически опит в сферата на комуникациите. Пълната информация за квалификационната програма, включително критерии и начин за кандидатстване, могат да бъдат открити на сайта на Apeiron Academy http://apeironacademy.com/cipr/diploma.html .

За допълнителна информация и регистрация, можете да се свържете с екипа на Apeiron Academy.

Т + 3592/ 8117855
Е apeiron@apeironcommunication.com
W http://apeironacademy.com/index.html

Допълнителна информация: http://www.eventbox.bg/events/1177