www.dariknews.bg | 07.05.2012
Красимир Петракиев е новият PR на Окръжен съд – Плевен.Той е заместник председател на съда, действащ съдия от 17 години и ръководи Наказателна колегия.
Красимир Петракиев посочи някои нови похвати, които се въвеждат по отношение на работата с медиите."Създаваме нов e-mail, който да се ползва само от журналисти. Чрез него ще може да се получава конкретна информация по определени дела, да се задават конкретни въпроси към определени съдии и т.н., като периодично ще се провеждат и брифинги с представителите на медиите, за което ще бъдат уведомявани предварително", поясни Красимир Петракиев.
Той каза, че е назначен специален екип, който ще изготвя прессъобщенията, предназначени за медиите.
"Плевенски съдебен окръг като цяло изостава от колегите си във Варна, Пазарджик, Благоевград, по отношение на електронното комуникиране и с тези мерки ние ще се опитаме да ги догоним", каза новият PR на Окръжен съд – Плевен, Красимир Петракиев.
в. Черноморски фар, Бургас | Ива СТОЙКОВА | 07.05.2012
Близо 57 хиляди журналисти, 359 вестника – от тях 60 ежедневника, плюс заплащане сред високите равнища за страната*- такава е статистиката в България. Само за сравнение, в Германия журналистите са около 40 хиляди, а националните ежедневници -128. Територията и населението на двете страни е в пъти в минус за България.
Кой плаща на журналистиката?
Икономическият филтър на свободата на словото очерта Георги Лозанов в качеството си на управител на фондация "Медийна демокрация". Той бе един от участниците в кръгла маса "Европа в медиите и медиите в Европа" по повод 3 май – Световният ден на свободата на печата.
Парите за медиите идват от:
1. Държавата;
2. Аудиторията;
3. Реклама и спонсорство;
4. Други капитали.
Коментарът на Лозанов
е, че в България държавата няма такова влияние в медиите, както в минали периоди. Днес с държавно финансиране са само обществените медии БНР и БНТ, които се опитват да се придържат към плурализъм. Аудиторията също не е основен фактор, тъй като след цифровизацията информацията става все по-слабо платена. Остават рекламата и спонсорите, които диктуват съдържанието в определени граници, гонейки собственото си възпроизводство. Друг е въпросът, че рекламните бюджети у нас са по-малко, отколкото са размерите на медийното пространство.
Какво е свободата?
Свободата на словото зависи не от друго, а от аудиторията. Това е мнението на Жан-Кристоф Беше, френски фотограф в сп. "R?ponses Photo". Трудно е да се намери точната мярка за свободната журналистика, каза специалистът по медийно право проф. Д-р Ролф Швартман от Кьолнския университет. И се върна назад във времето, след Втората световна война, когато в Германия, за да може един вестник да излезе, е трябвало да получи разрешение за това от съюзниците. Днес, посочи Швартман, медиите нямат тази зависимост, а основните права на човека и на свободно изразяване са броня срещу всяко вмешателство от страна на държавата.
Балансът между информация, качество и етика
Каналите на информация са многобройни, но съобщенията, които транслират често са еднакви. Гражданите трябва да са бдителни, за да "уловят" различната новина, смята Жерар Уормсер, философ и издател, основател и директор на интернет изданието sens-public.org. По думите му обаче, ако тази информация не бъде адаптирана към общоприетите норми, тя трудно може да "мине" и да достигне до своята публика, форматирането на информацията е по-опасно за свободата на пресата, отколкото икономическият елемент, допълни френският журналист Филип Рошо от телевизия France 2.
Качественият журналистически текст не може да допусне в себе си никакъв вид реклама, заяви Карл Гайбел, германски журналист и синдикалист. Той подчерта, че в Германия това е недопустимо и ако журналист откаже да се поддаде на натиск да вмъкне рекламен елемент в своя труд, той не може да бъде санкциониран. Друго правило е, че всеки подарък, надвишаващ 35 евро, се смята за облагодетелстване и следва да бъде отказан от страна на журналиста. Пазарните мнозинства, монополизирането на пазарите са заплаха за качеството в журналистиката.
У нас има известно "разкрачване" на журналистите и размиване на професията, съгласиха се някои от българските участници. Много от журналистите у нас работят за дадена медия, а паралелно пишат в свой блог или влизат в ролята на PR. Журналисти и PR-и пък често сменят ролите си, което изкривява информацията. Друг проблем са хибридните издания, в които няма граница между сериозна и несериозна журналистика. В България през последните години няма ясно политически ориентирани вестници, а т.нар. жълта, булевардна преса е на светлинни години назад от своите европейски аналози. Според германските участници в. "Bild" е добър пример за влиянието на таблоидите, спомагайки и ускорявайки с разкритията си оставката на президента Вулф. Този вестник е с огромен тираж (900 хил.), има го навсякъде по света, залага на емоцията със заглавия от типа: "Ние сме папата", след като германецът Бенедикт XVI зае мястото на покойния папа Йоан Павел II. Но ако "Bild" се ползва с авторитет и успява да се задържи, не такава е съдбата на сензационния френски вестник "France Soir", който в момента съществува само в електронен вариант. Публиките са различни, навиците на различните европейци- също. Но абсолютно всички се опитват да намерят своята ниша и да спечелят аудитория.
Ролята на гражданите
Свободата на словото е свободата на слушащите. Хората би трябвало да правят своите изводи, опирайки се на различните информационни канали, които достигат до тях. Участниците в кръглата маса се опитаха да очертаят най-голямото зло за свободното слово. Падането на гражданския натиск върху медиите, липсата на желание на журналистите да се борят срещу враговете на журналистиката, свърхкомерсиализацията на медийния пазар, а оттам и таблоидизацията бяха част от техните заключения.
*По данни на НСИ за 2010 г.
Стр. 6
в. СЕГА I Ник Коен, в. "Обзървър" I 7.05.2012
Тираните от Унгария до Казахстан и Путинска Русия смятат британците за експерти по черен пиар
Беларуският президент Александър Лукашенко заедно със сина си инспектира строежа на аквапарк край Минск – пореден опит на пиарите да подобрят имиджа му.
Служители в пресофиса на създаващото притеснения крайнодясно унгарско правителство посетиха Лондон преди няколко дни. Нито един от хората, с които те се срещнаха, не знаеха дали да крещят от ярост, или презрително да се присмеят на гостите. Пиар компанията "Проджект Асошиейтс" (Project Associates) искаше журналисти, правителството и благотворителни организации да чуят някой си Золтан Балог, който бе представен с благозвучното министър на социалната интеграция. Той искал да покаже на света как Унгария планира "да разшири инициативите си в сферата на здравеопазването и на общините", свързани с ромите, и да им гарантира "политическо представителство".
Във века на интернет подобен пиар изглежда безполезен, дори смешен. Всеки, който иска да се запознае с това, може да открие, че възстановяването на правата в Унгария доведе до възраждане на омразата към фашистките движения от 30-те и 40-те години на ХХ век. Не казвам, че правителството на Виктор Орбан е съвременната Желязна гвардия (крайнодясна политическа организация, която действа в Румъния в периода между двете световни войни – бел. ред.). Не се съмнявам, че когато историците анализират как финансовата криза разпали предразсъдъците на европейския екстремизъм, ще започнат от Унгария и ще напишат, че антисемитизмът, атаките срещу свободата на пресата и преди всичко преследването на роми връщат страната назад, все едно че нищо не се е променило и никой не си е взел поуки. Крайнодесните организации прогониха ромите от домовете им, нападаха ги и понякога дори ги убиваха.
Може би Балог не е такъв глупак
Пиарът, заедно с финансовите услуги, е сред малкото развиващи се сектори във Великобритания. (Каквото и да се говори за упадъка ни, ние си оставаме световни лидери в манипулирането на пари и информация.) Унгарското правителство не е единственото, което си мисли, че може да използва таланта на британците, за да подобри имиджа си. Русия по времето на Путин и казахстанското правителство използваха услугите на "Портланд Комюникейшънс" (Portland Communications), която е основана от Тим Алън – бивш сътрудник на Тони Блеър.
След като сключи договор с Казахстан, Алън с удоволствие започна да наблюдава как бившият му шеф прави реклама на диктаторския режим в тази страна. Преди десетилетие смятах, че Блеър трябва се гордее, че е определян от враговете си като "неоконсерватор". Желанието да разпространява демокрация не бе престъпление. Това обаче бе в миналото. Сега Блеър възхвалява постиженията на диктатора в Казахстан, който е наредил на полицията да арестува граждани за престъпления като обида към президента, да измъчва опозиционери и да стреля по протестиращи петролни работници.
Единствената загадка е защо режимът е решил да наеме "Портланд". Защо диктаторите в Беларус и Азербайджан, заедно с Унгария, Русия и Казахстан, харчат пари за западни имиджмейкъри?
Отговорът опровергава твърденията, че интернет гарантира, че ще им бъде потърсена отговорност за деянията. Не само утопистите вярват в това. Гордън Браун и Хилъри Клинтън,
жилави хора, които са изгубили идеализма си
доста преди "Майкрософт" да разработи първата операционна система, обявиха, че диктаторските режими не могат да се конкурират в свят, в който икономическият успех зависи от свободното разпространение на информация.
От редакцията мога да видя как се харчат парите, а бъдещето не изглежда толкова светло. Интернет съсипва бизнес плановете на медиите и става все по-трудно да се финансира работата на чуждестранните кореспонденти, работещи държави като в Унгария, Русия и Казахстан.
Вместо да живеят в новата ера на прозрачност, правителствата и корпорациите се наслаждават на комфорта на медийния свят, дефиниран от нарастващо неравенство в ресурса. От Асоциацията на консултантите по пъблик рилейшънс споделиха, че във Великобритания има около 60 000 пресаташета. Вестникарското дружество изчислява, че журналистите в страната са около 40 000 души, но "в този брой са включени и хора, които никой не възприема като репортери". 10 000 души работят в местни и регионални вестници. В изследването на Флийт стрийт, публикувано м.г., организацията "Жени в журналистиката" посочва числото 3800 за всички редактори и репортери в националния печат.
И журналистите от електронните медии не могат да спасят положението. Консерваторите оразяха бюджета на Би Би Си като част от сделката с Рупърт Мърдок. В ответ мениджърите му хакнаха качествената журналистика. Може да оспорвате някои от числата по-горе, но си остава неприятният факт -
нарастващ брой пиари подават материал на намаляващия отбор репортери,
които отчаяно запълват място по вестникарските страници и в новинарските емисии с каквото им е пуснато по електронните пощи.
Мрежата позволява достъп до нови източници на информация и е ясно, че блогове, туитове и онлайн издания ще заменят стария нюзрум. Но "боцкането" на малките сайтове върху "мишените" не може да се сравни с ударите, които масмедиите на ХХ век са в състояние да нанесат. Разбира се, един олигарх или диктатор би предпочел отникъде да не чува критика. Но те могат да бъдат спокойни, ако критиката е скрита в тъмните ъгълчета на мрежата и не влизат в мейнстрийма. Пиарът, който разполага с ресурса на държавата или на олигарха, е на линия, за да осигури санитарния коридор.
"Компаниите за връзки с обществеността са много по-всеотдайни в защитата на клиентите си от дипломатите, които преди защитаваха позициите на страните си", казва Майкъл Харис от Индекс на цензурата. "Ако режимът падне, дипломатите не виждат причина за тревога. По всяка вероятност те биха могли да запазят работата си. Но пиарите знаят, че ако не постигнат целта и няма резултат от работата им, ще загубят поръчката."
За да им е още по-лесен животът, във Великобритания няма закон, еквивалентен на американския Закон за регистрация на чуждестранните служители, който да задължава правителствата да разкриват имената на пропагандаторите, които наемат, и колко им плащат.
В пропагандата, както навсякъде другаде, парите имат значение. Азербайджан, една от най-корумпираните държави в Азия, счита за разумна инвестиция да харчи по 3500 лири за нощувка на британски политици в луксозни хотели. Нито една правозащитна организация там няма да тръгне да търси сметка за тези разходи. А когато богатият Съвет на Европа опита да изпрати германски политик да проучи отношението към политическите затворници в Азербайджан, се оказа, че той не може да се настани никъде. Властите му отказаха достъп до страната.
Обществото трябва да развие скептична интелигентност, за да се справи със спада и недостига на сериозни новини. Съветът ми е, ако попаднете на коментатор или политик, които хвалят диктатор, плутократ или корпорация, да предположите, че са подкупени до доказване на противното.
Можете да опитате на 10 май, когато Балог дойде във Великобритания. Ако чуете министър или коментатор да казва, че критиките към унгарските политици са просто левичарска истерия, ще знаете какво точно се случва.



