БНР, Преди всички | 30.08.2016 | 09:13

Тема: Заражда ли се нов модел на финансиране на медиите през Гугъл и Фейсбук със задължението, което ЕК иска да им припише па плащат за разпространявано съдържание?
Гост: Тихомир Безлов, Център за изследване на демокрацията

Водещ: Заражда ли се нов модел на финансиране на медиите през Гугъл и Фейсбук със задължението, което ЕК иска да им припише да плащат за разпространявано съдържание? Това е темата ни днес в „Евранет плюс”. Издателите и създателите на медийно информационно съдържание може да получат финансиране от Гугъл и Фейсбук, ако се приемат промените, предвидени от ЕК. Мерките са част от поредица планирани европейски промени, инициирани от Комисията, за да се подкрепят правата на създателите на медийно съдържание и издателите във времена на финансови затруднения за традиционната преса. Част от проблема е в новия модел за получаване на информация през социалните мрежи и интернет, където се пренасочва и рекламата. През септември започват консултации по серия от реформи в ЕК под натиска на издатели заради ефекта Гугъл и Фейсбук върху медийния бизнес. Ако иска да публикува новини от новинарските агенции и издания, Гугъл ще трябва да им плаща. Този вид защита, наречен сродни права, вече съществува в музикалната индустрия. Предишните опити да бъде задължен Гугъл да плаща за препечатването на новини и статии обаче удари на камък. Предложенията са част от т.нар. единен дигитален пазар, приет през май 2015 г., който цели намаляване на различията между националните копирайт режими. Как звучи това на човек, който анализира и познава в дълбочина финансовите тегоби на българските медии? На телефона е Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията. Добър ден! Каква е картината в България? Парите и финансирането на медиите става все по-проблематично, както стана видно и от фалита на КТБ?
Тихомир Безлов: Значи в България след кризата 2008 и 2009 г. имахме сриване на рекламния пазар буквално, примерно от около 500 млн. годишно на около 300, даже под 300. И всъщност най-големите губещи се оказаха българските традиционни печатни медии. Те буквално четворно, петорно намалиха приходите си в края на кризата. За да си представим ситуацията, в момента говорим за около 400 млн. лв. годишно, а докато примерно Фейсбук и Гугъл успяха в рамките точно на този кризисен период да достигнат заедно с още няколко други електронни медии, нови медии около 150 млн. Практически българските медии се оказаха, особено печатните, тези, които произвеждат най-много съдържание или контент, както се казва на английски, се оказаха вероятно най-потърпевши от тази, да я наречем цифрова деструкция.
Водещ: Добре, а вие представяте ли си този принцип да бъде валиден и по отношение на българските медии? Гугъл и Фейсбук да заменят традиционните рекламодатели, да бъдат задължени от ЕК да плащат за препубликуване на новинарско съдържание?
Тихомир Безлов: Значи не става дума само за препубликуване на новинарско съдържание, а става дума по принцип за цялото това споделяне на информация, което минава практически през тези медии. Да кажем, споделяне на част от информацията и т.н. Оказва се, че всъщност те са изключителен фактор в преразпределянето на тази информация, но не споделят част от приходите си. Приходите им растат с изключителна скорост, примерно, ако говорим за 150 млн. вероятно 85% са на Гугъл и Фейсбук. Фейсбук расте през последната година, примерно с 60% на българския пазар, Гугъл 20, но е значително по-голям. Т.е. огромни приходи отиват в тези медии, но те не споделят към практически производителите част от доходите си. Т.е. имат модел, по който споделят, но по всички оценки не достатъчен.
Водещ: А как оценявате капацитета на ЕС да наложи задължения на корпорации като Гугъл и Фейсбук да плащат?
Тихомир Безлов: Ами по принцип той е в доста по-добра позиция, отколкото отделните издатели, както коментирахте случаите с испански закони, немски закони, които се опитват да накарат Гугъл и Фейсбук да плащат, и не само те. Последицата беше, примерно, че да кажем, Гугъл престана да индексира немските медии или испанските медии и те в крайна сметка загубиха приходи, защото хората по-трудно намират информация, ако тя не е индексирана.
Водещ: Т.е. с това индексиране Гугъл има страхотен лост на практика да не се подчинява на каквато и да било регулация?
Тихомир Безлов: Срещу малките е така, но не е същата ситуацията, когато имате един огромен пазар, какъвто е европейският, който се регулира от едно място. Значи в това отношение безспорно европейският пазар е огромен шанс за малките и в това отношение точно случилото се в Англия обезпокоява, защото Европа, най-големият в момента пазар, ще загуби тази възможност за влияние на тези нови технологични гиганти, които естествено се опитват да използват приходите на по-малките, да увреждат приходите на по-малките.
Водещ: Корпорации, които са много по-големи от отделните държави и съпоставими с институция като ЕС?
Тихомир Безлов: Да. В това отношение България между другото е в много, знаем, тежка ситуация, защото целият този модел на изчезване на приходите в последните 7-10 години доведе до модела мама и син, и там Пеевски както му казваме. Модел, в който големи олигархични групи финансират медии, за да влияят върху политиката. И последицата е, че вие практически, ако сравните пазара преди 15 години и сега, имате огромна загуба на съдържание, на качествено съдържание.
Водещ: Добре, един последен детайл. Ефектът Гугъл и Фейсбук върху традиционното място на рекламните бизнес индустрии. Смятате ли, че заради Гугъл и Фейсбук няколко звена в системата могат да се окажат излишни, например PR агенциите, които продават място за реклама?
Тихомир Безлов: Имате предвид рекламните агенции, PR агенциите малко по-други неща правят. Но не, значи Гугъл и Фейсбук действително променят модела, вероятно намаляват ролята на традиционните, старите структури и звена, но така да се каже ситуацията като структура няма как да я промените. Просто посредничеството си има своето място. Големият проблем специално за България е това производство на съдържание, на качествено съдържание, публицистично. За съжаление, българските печатни традиционни медии не могат да използват този т.нар. електронен абонамент достатъчно ефективно, или поне доскоро не можеха, сега се появяват някакви първи признаци на промяна. И едно такова решение на ЕК да повиши отчисляването от тези мегакомпании към българските медии би било действително някакъв шанс за по-качествено съдържание.
Водещ: Благодаря!

БНР, Преди всички | 09.08.2016 | 10:41

Тема: Асоциацията на европейските журналисти в България настоя за разследване на потенциалните конфликти на интереси около сключването на договори с фирми и медии за комуникиране на предстоящото българско председателство на Съвета на ЕС
Гост: Иван Радев, АЕЖ

Водещ: Асоциацията на европейските журналисти – България настоя със специална нарочна позиция за разследване на потенциалните конфликти на интереси около сключването на договори с фирми и медии за комуникиране на предстоящото българско председателство на Съвета на Европейския съюз. Знаете, че тази тема се нажежи през последните седмици след изнесени в медиите данни, които показват, че обществени пари са получили лица, свързани с министъра на културата Вежди Рашидов и с вицепремиера Меглена Кунева. „Изказваме недоумението си – пишат от Асоциацията на европейските журналисти – и от решението за изпълнител да бъдат избрани четири медии: „Стандарт”, Агенция „Стандарт нюз”, Агенция „Блиц” и Агенция ПИК.” Ще говорим за това с Иван Радев от Асоциацията на европейските журналисти. Здравейте!
Иван Радев: Здравейте!
Водещ: Какво е всъщност главното Ви притеснение около този сюжет?
Иван Радев: Да, притесненията са няколко. От една страна, разкритията за потенциален конфликт на интереси. Според публикации в медиите, се оказва, че пари за разяснителна кампания за председателството са достигнали до фирми, които по един или друг начин се свързват със сина на министър Вежди Рашидов. Това трябва да се провери от компетентните органи, според нас и ако е така, това би било недопустимо и трябва да се предприемат съответните мерки. Другото ни притеснение е свързано с медиите, които получават пари, публични средства за тази разяснителна кампания, за начина им на подбор. Тъй като ние нееднократно сме настоявали и правителството се е ангажирало в програмата си да работи за прозрачна и в крайна сметка по-добра медийна среда, считаме, че едни медии и част от медиите, които са получили пари, имат реномето на таблоидни медии, които не са подписали никакъв етичен кодекс и не са известни с това да спазват някакви етични стандарти. А смисълът изобщо да се разпределят пари, публични пари до частни медии е да се насърчи качествената журналистика.
Водещ: Да, впрочем имаше по едно време такова обществено усилие, говорене поне – подписването, присъединяването към етичния кодекс да бъде критерий при отпускането на каквито и да е обществени пари.
Иван Радев: Ами, да. Аз ще го обясня по по-друг начин. Използвам аналогията с Министерството – защо съществува Министерство на културата? Ако то съществува, това е, за да насърчава например симфоничните оркестри, които чисто пазарно не биха се преборили с други стилове, други жанрове музика. Като общество, сме преценили, че е важно за нас да имаме симфонични оркестри, затова сме създали специално министерство, което да разпределя някакви субсидии към тях. По същия начин и с медиите. Ако държавата разпределя обществени средства към медиите, то не трябва да ги разпределя към тези, които по една или друга причина получават огромна популярност благодарение на това, че работят на едно много ниско, много масово ниво. Тоест, тези пари трябва да се използват за контрапункт за една качествена, задълбочена журналистика, която да се създава. Виждаме, че в случая въобще не е спазено това изискване, а напротив – наливат се пари в медии, които се славят, освен с всичко друго, с черни кампании срещу определени лица, т. е. т. нар. медии-бухалки. И в нас остава усещането, че може би им се плаща, за да… с цел да се предотвратят атаки, т. е. тези медии да се настроят благосклонно към съответните министри. Виждаме и всъщност качеството на материалите, които са публикувани с… които съдържат т. нар. таг „#председателство”. … 40 материала отчете правителството. Това основно са PR прессъобщения, PR материали, които са изпратени от съответната държавна администрация. В част от агенциите открихме само това публикувано. А в друга част от материалите, вероятно това вече е след изтичането на договора, са определено… могат да се определят като черен PR срещу определени… срещу министри и то виждаме, че вицепремиерът Меглена Кунева е обект на такава атака през март месец.
Водещ: Колкото по-бързо има реакция и то ясна реакция по въпроса, толкова по-добре. Обаче защо пишете в позицията си, че искате премиерът да вземе отношение по въпроса вижда ли конфликт на интереси?
Иван Радев: Да, много е важно премиерът да вземе отношение дали това е политика на цялото правителство или някакво изолирано действие на Министерството на културата, което е разпределяло тези пари, поне на първоначалния етап. Видяхме, че вицепремиерът Меглена Кунева по един или друг начин сега се разграничи от това. Важно е да го направи доста ясно. И тъй като в крайна сметка това е записано в правителствената програма 2014 – 2020 г., нека премиерът и вицепремиерите, които бяха много активни при приемането на тази програма, да кажат тя продължава ли да е валидна и изобщо какво практически се прави по нея.
Водещ: Още повече, че оттук нататък ще има едни други пари да се разпределят, тъй като този сюжет по някакъв начин е затворен заради годината, в която се случва. Така че оттук нататък какво е важно да виждаме ние, като общество, около това председателство и парите, които се дават за него?
Иван Радев: Да, тези суми, за които сега говорим, всъщност са изключително дребни, някъде 10 – 20 000 евро, на фона на парите, които по принцип се разпределят за медиите и от които тепърва ще се разпределят, разбира се, за… във връзка с председателството. Много, много е важно да не продължава по начина, по който почва, да не продължава със скандал, а България да се опита да се възползва максимално от факта, че ще бъде председател на Европейския съюз, за да постигне, макар и малки, но лесно измерими цели, като качеството на медийната среда – би могла да бъде една от тези цели, която е много важна всъщност, тъй като виждаме, че България продължава и продължава да затъва във всякакви международни класации, което се отразява, като цяло, на цялостната среда и на начина, по който живеят българите. Аз съм убеден в това.
Водещ: Много е показателно какво ще бъде продължението. Благодаря! Иван Радев от Асоциацията на европейските журналисти. 

в. 24 часа | Марияна ЖЕЛЕВА, Паола ХЮСЕИН | 22.07.2016

Режат средствата за купуване на програмно време за телевизии и радиа до 30% от общия бюджет за информация и комуникация

Сдружения на вестници и сайтове могат да се явяват на конкурси

До 30% от парите за реклама на европейските програми да са за телевизии и радиа, националните да имат предимство пред регионалните в съотношение 80 към 20, да се следи рейтингът на предаванията, а за кампаниите в печатните медии да се вземат предвид специфичното им съдържание и тяхното покритие.
Това са част от новите правила за разпределение на парите за реклама на европейските програми, които ще влязат в сила до дни. Те предвиждат по-малко пари за телевизиите, които ги получаваха без търг, с пряко договаряне. Ограничението от 30% досега не съществуваше. В същото време новите правила дават глътка въздух на останалите медии – печатни и онлайн, макар че те ще продължат да се състезават на търгове за рекламните европриходи.
Промяната е предизвикала недоволството на телевизиите, които преди ден са се срещали с представители на държавната администрация, за да се запознаят с новата методология за отпускане на парите. Очаква се до няколко дни Асоциацията на частните радио- и тв оператори (АБРО) да излезе и със становище по темата.
"Нямаме практика да коментираме публично взаимоотношенията си с институции", заявиха от Би Ти Ви пред "24 часа".

"Рано е да коментираме, тъй като в момента се води дискусия", казаха от Нова тв.

Новите правила са разписани в методология за разпределение на финансовия ресурс за информация и комуникация на оперативните програми и финансовите инструменти. Тя е част от Националната комуникационна стратегия 2014-2020 г.
Парите за публичност, които са част от бюджетите на оперативните програми, бяха спрени в края на миналата година, тъй като от тях де факто бяха изключени вестниците и сайтовете. За "24 часа" вицепремиерът Томислав Дончев бе казал, че няма да се подписват договори, докато не бъдат разписани правила, които да осигурят равнопоставеност.
Сега в правилата е залисано, че целта е да се гарантира достъпът на всички типове медийни източници до участие.
От все още проектоправилата става ясно, че телевизии и радиа ще могат да получават без търг до 30% от европарите по отделните оперативни програми за комуникация и публичност. Към момента няма ограничение.

Защо се ограничават парите, които са дават без търг?

Резултатите от първия програмен период (2007-2013) показват, че 50% от средствата по комуникационните планове са изразходвани за купуване на програмно време от телевизии и радиа. Изключение е ОП "Техническа помощ", при която 17% от парите са отишли в телевизии и радиа, а с 83% от тях са създавани 28 областни информационни центъра.
Мотивът тогава е бил, че българите се информират предимно чрез електронните медии (по данни на Евробарометър). За този период изключително важно е било популяризирането на оперативните програми.
Насочването на средствата в медийни канали от един тип, и то чрез изключение от Закона за обществените поръчки, възпрепятства другите медии – интернет, онлайн медии, печат и информационни агенции, в равния им достъп и конкурентен избор, пише още в мотивите на новите правила.
Социологическите проучвания показвали още, че структурните и кохезионните фондове са разпознаваеми сред обществото още през 2010 г. 60% от българите били информирани за тях. Тъй като обществеността вече е запозната с европрограмите, ролята на електронните медии (от гледна точка на финансовото изпълнение на бюджетите за комуникации) няма да е водеща, а поддържаща. Ресурсът за директни договори за купуване на програмно време в телевизии и радиа да бъде до 30% от бюджетите за комуникации, предвиждат правилата.
Парите за програмно време за телевизии и радиа трябва да бъдат в съотношението национални спрямо регионални електронни медии 80 към 20 %.
Така че от масово информиране фокусът се мести към комуникация към различни целеви групи. Отчита се и влиянието на интернет и социалните медии при формиране на общественото мнение. Затова дейностите по комуникация включват присъствие в интернет и използване на социалните мрежи при работа с целевите групи. Примерно – по програма "Иновации и конкурентоспособност" групата е бизнесът. Целта е:
- да се повиши информираността и компетентността на евентуалните бенефициенти;
- да се осигури максимална публичност и прозрачност при управлението и изпълнението на програмите, резултатите и добри практики.
Новите правила въвеждат и общи индикатори, които отчитат каква е ефективността от вложените пари в купуването на програмно време. Те включват цена за пункт на рейтинга, сумарен рейтинг, сбор на рейтингите на кампанията в целевата аудитория, покритие и обхват, честота, цена на една секунда излъчване в праймтайма на телевизията, когато не се мери от национални метрични системи и други.
Управляващият орган на една оперативна програма не е задължен да спазва точно тези 30% финансов ресурс, но за парите над този процент се правят обществени поръчки. И то за цялостен продукт – от програмното време до кампанията, с която ще се популяризира програмата.

Какъв ще бъде редът за публикуване на информационни и рекламни материали за другите медии?

Остава задължението да се правят търгове за публикуване на информационни материали във вестниците и сайтовете.
С новите правила обаче става възможно вестници и сайтове да се сдружават и да се явяват на конкурс за комуникационна кампания на една оперативна програма.
Ако все пак участието е индиректно, през медиашоп или рекламна агенция, то има промени.
Досега рекламните компании и медиашоповете купуваха от вестниците рекламни карета. Не е задължително дори медията да знае за какво ще бъдат те. Експерти казват, че те дават оферти с цени на едро и се случва вестниците да бъдат притискани да публикуват на цени, които не са им изгодни.
Методиката предвижда при провеждане на процедура по ЗОП за кампании в печатните медии още при подаване на офертата кандидатът да представи договор или писмо за намерение с всяка конкретна медия за изпълнението на конкретната поръчка. Това означава вестникът, с който агенцията или медиашопът е сключил договора, да се ангажира с брой публикации, брой страници, брой приложения и/или вложки.
Самите вестници, които медиашопът ще ангажира с кампанията, ще си посочат цените, обясняват експерти. Съдържанието на публикациите ще бъде изработено от вестника и съгласувано с възложителя.
От изпълнителя – дали ще е сдружение на вестници, дали медиашоп, или рекламна агенция, се изисква да предостави данни за федногодишния тираж на всяка медия, предложена в медиаплана.
При кампании в интернет издания ще се спазва разпределение на средствата спрямо обективните системи за измерване на посещаемостта – gemius, alexa и др. И при сайтовете важи правилото изпълнителят на поръчката да предостави договор или писмо за намерение с всяка отделна медия, в която ще се предоставя рекламно пространство, също и периодичност и брой импресии, както и с изработването на съдържанието, съгласувано с възложителя.
Кандидатът представя данни за посещаемостта на съответните медии, които ще ангажира с кампанията.
Предвижда се още всяко тримесечие Централното координационно звено в МС да публикува информация за изпълнение на планираните средства.

Стр. 1, 14

в. Капитал Daily | Весислава АНТОНОВА | 31.03.2016 

Управляващите наложиха мораториум върху прякото договаряне на институции с телевизии и радиа

Правителството е наложило мораториум върху договорите за купуване на ефирно време в телевизии и радиостанции. Изненадващата новина бе потвърдена от вицепремиера Томислав Дончев в интервю за БНТ в сряда. По думите му до решението се е стигнало, за да има дискусия, "за да се изкажат телевизиите дали са гарантирали медиите комфорт някога", каквото обвинения имало директно изречени само преди месец. "Начинът, по който се купува ефирно време – тече една интрига, че видите ли, властта си купува медиен комфорт. Това, разбира се, не е истина", категоричен бе той. Но добави, че докато няма консенсус по темата, мораториумът върху договорите за купуване на ефирно време ще продължи.
Основният проблем при разпределянето на средствата за популяризиране на европроекти е, че Законът за обществените поръчки позволява пряко договаряне с електронни медии. Така министерства и ведомства могат да купуват директно програмно време в радиа и телевизии, без обществена поръчка. В повечето случаи това става по неясни правила и по преценка на съответното министерство. Медната получава пари от оперативните програми срещу пакет отразяване. При това често не само на европроекти, но и на цялата дейност на министерството, и то за дълго време. Въпреки че скоро бе приет нов Закон за обществените поръчки, тази вратичка остана и в него. Тя не важи за печатните медии, които трябва да участват в конкурси, макар и те да са трудно проследими.

В очакване на нови правила

Решение на правителството е до голяма степен следствие от провелата се миналата седмица среща на премиера с изпълнителните директори на медиите, на която е била обсъждана именно темата за разпределението на средствата. Тя е била по искане на електронните медии, защото реално от края на 2015 г., когато изтекоха сроковете за проекти от стария период, досега няма нито един договор с радио и телевизия. От кабинета на вицепремиера потвърдиха, че съвсем скоро предстои нова среща, на която да бъдат обсъдени конкретни правила за по-прецизно и прозрачно разпределение на евро средствата за медийно отразяване.
Дончев обясни, че последните месеци се трупа напрежение именно заради начина, по който електронните медии получават финансиране.
Той отново защити тезата, лансирана и при спирането на поредица поръчки от премиера миналия месец. "Това, че има спряна поръчка, не означава обезателно, че в някоя от тях има някакво формално нарушение. Достатъчно е да има концентрация на обществени съмнения или подозрения."

Кой ще бъде засегнат

Преди кранчето да секне, то е било доста щедро. Пикът на държавното финансиране на медии бе през 2013 г., когато 32 млн. лв. евро средства бяха раздадени за реклама. Сега сумата е почти три пъти по-малка, но не незначителна. За единадесет месеца (1 март
2015 г. – 31 януари 2016 г.) държавата е платила 11.4 млн. лв. на 30 регионални и национални радио- и телевизионни групи, показват справки за изпълнение на комуникационните планове по европрограми. Тези пари са за купуване на програмно време в телевизии и радиостанции. Ако добавим допълнителните услуги като изработка на рекламни материали и логистика по събития, сумата нараства до над 13.2 млн. лв.
Ако за големите телевизии, които са атрактивно място за рекламодатели, този мораториум не е особен проблем, някои от помалките медии разчитат именно на държавни средства – еврофондове или партийни по време на избори.
Например брутните приходи от реклама на bTV по данни на Be Media Consultant за периода март – декември 2015 г. са 361 млн. лв., а държавните инвестиции са едва 0.54% от тях. При Nova и нейните 383 млн. лв. брутни рекламни приходи това са 0.47%.
За телевизия BG On Air обаче, които имат брутен рекламен приход от 10.2 млн. лв. за 2015 г., инвестициите по европроекти от 1.2 млн. лв. са 12% от общия приход. Същото важи и за "Канал 3" на Делян Пеевски (от чието окончателно придобиване той наскоро официално се отказа), който реализира програмата си с по-скромни бюджети, а е получил 333 хил. лв. от еврофондовете през 2015 г.
Подобни аномалии има и сред радиостанциите. Управляваното от Илиана Беновска радио К2 например за периода март – декември 2015 г. е получило над 205 хил. лв. Радиото не влиза в мониторинга на Be Media и няма данни за приходите му от реклама за 2015 г., но според отчета в Търговския регистър приходите за 2014 г. са 178 хил. лв. Друг пример е групата на "Фокус" радио и сайтове. Общите приходи на групата за 2014 г. са 3.4 млн. лв. според Търговския регистър. За 2015 г. пък радио "Фокус" е получило 800 хил. лв. по европроекти. Ако използваме за ориентир 2014 г., държавната подкрепа е близо 1/4 от общите брутни приходи на групата.

Стр. 6

в. Черноморски фар, Бургас | Ива СТОЙКОВА | 07.05.2012

Близо 57 хиляди журналисти, 359 вестника – от тях 60 ежедневника, плюс заплащане сред високите равнища за страната*- такава е статистиката в България. Само за сравнение, в Германия журналистите са около 40 хиляди, а националните ежедневници -128. Територията и населението на двете страни е в пъти в минус за България.
Кой плаща на журналистиката?
Икономическият филтър на свободата на словото очерта Георги Лозанов в качеството си на управител на фондация "Медийна демокрация". Той бе един от участниците в кръгла маса "Европа в медиите и медиите в Европа" по повод 3 май – Световният ден на свободата на печата.

Парите за медиите идват от:

1. Държавата;
2. Аудиторията;
3. Реклама и спонсорство;
4. Други капитали.

Коментарът на Лозанов

е, че в България държавата няма такова влияние в медиите, както в минали периоди. Днес с държавно финансиране са само обществените медии БНР и БНТ, които се опитват да се придържат към плурализъм. Аудиторията също не е основен фактор, тъй като след цифровизацията информацията става все по-слабо платена. Остават рекламата и спонсорите, които диктуват съдържанието в определени граници, гонейки собственото си възпроизводство. Друг е въпросът, че рекламните бюджети у нас са по-малко, отколкото са размерите на медийното пространство.

Какво е свободата?

Свободата на словото зависи не от друго, а от аудиторията. Това е мнението на Жан-Кристоф Беше, френски фотограф в сп. "R?ponses Photo". Трудно е да се намери точната мярка за свободната журналистика, каза специалистът по медийно право проф. Д-р Ролф Швартман от Кьолнския университет. И се върна назад във времето, след Втората световна война, когато в Германия, за да може един вестник да излезе, е трябвало да получи разрешение за това от съюзниците. Днес, посочи Швартман, медиите нямат тази зависимост, а основните права на човека и на свободно изразяване са броня срещу всяко вмешателство от страна на държавата.
Балансът между информация, качество и етика
Каналите на информация са многобройни, но съобщенията, които транслират често са еднакви. Гражданите трябва да са бдителни, за да "уловят" различната новина, смята Жерар Уормсер, философ и издател, основател и директор на интернет изданието sens-public.org. По думите му обаче, ако тази информация не бъде адаптирана към общоприетите норми, тя трудно може да "мине" и да достигне до своята публика, форматирането на информацията е по-опасно за свободата на пресата, отколкото икономическият елемент, допълни френският журналист Филип Рошо от телевизия France 2.
Качественият журналистически текст не може да допусне в себе си никакъв вид реклама, заяви Карл Гайбел, германски журналист и синдикалист. Той подчерта, че в Германия това е недопустимо и ако журналист откаже да се поддаде на натиск да вмъкне рекламен елемент в своя труд, той не може да бъде санкциониран. Друго правило е, че всеки подарък, надвишаващ 35 евро, се смята за облагодетелстване и следва да бъде отказан от страна на журналиста. Пазарните мнозинства, монополизирането на пазарите са заплаха за качеството в журналистиката.
У нас има известно "разкрачване" на журналистите и размиване на професията, съгласиха се някои от българските участници. Много от журналистите у нас работят за дадена медия, а паралелно пишат в свой блог или влизат в ролята на PR. Журналисти и PR-и пък често сменят ролите си, което изкривява информацията. Друг проблем са хибридните издания, в които няма граница между сериозна и несериозна журналистика. В България през последните години няма ясно политически ориентирани вестници, а т.нар. жълта, булевардна преса е на светлинни години назад от своите европейски аналози. Според германските участници в. "Bild" е добър пример за влиянието на таблоидите, спомагайки и ускорявайки с разкритията си оставката на президента Вулф. Този вестник е с огромен тираж (900 хил.), има го навсякъде по света, залага на емоцията със заглавия от типа: "Ние сме папата", след като германецът Бенедикт XVI зае мястото на покойния папа Йоан Павел II. Но ако "Bild" се ползва с авторитет и успява да се задържи, не такава е съдбата на сензационния френски вестник "France Soir", който в момента съществува само в електронен вариант. Публиките са различни, навиците на различните европейци- също. Но абсолютно всички се опитват да намерят своята ниша и да спечелят аудитория.

Ролята на гражданите

Свободата на словото е свободата на слушащите. Хората би трябвало да правят своите изводи, опирайки се на различните информационни канали, които достигат до тях. Участниците в кръглата маса се опитаха да очертаят най-голямото зло за свободното слово. Падането на гражданския натиск върху медиите, липсата на желание на журналистите да се борят срещу враговете на журналистиката, свърхкомерсиализацията на медийния пазар, а оттам и таблоидизацията бяха част от техните заключения.
*По данни на НСИ за 2010 г.

Стр. 6

БНР, Нещо повече | 09.11.2011

Тема: Бюджетът на БНР за следващата година
Гост: Лили Царева, репортер

Водещ: Продължаваме със следващата комисия, която днес – по култура, гражданско общество и медии, която днес също разискваше за бюджети. Там се разискваше и бюджета на БНР. Лили Царева е в студиото. Тя следи работата на комисията.
Лили Царева: Днес в работата на комисията като че ли тези средства, с които е намален бюджетът на БНР – от 7 млн. лв. за следващата година спрямо тази година станаха център на всички дискусии по време на обсъждането на бюджета в областта на културата. Според проектобюджета на финансовото министерство, БНР ще има субсидия 42 млн. лв., близо 42 млн. лв., а БНТ – 67 млн. лв. Защо казах, че са център на внимание тези 7 млн. лв.? Защото част от депутатите, най-вече от левицата просто направо си започнаха дискусията – защо с този бюджет се отнемат 7 млн. лв. от БНР и се дават 7 млн. лв. на БНТ. От финансовото министерство представителят заяви, че средствата като субсидии за медиите не са толкова, колкото са били поискани, но според финансовото министерство, те са достатъчни в рамките на ограниченията, които са наложени в сегашното време на криза. Генералният директор Валери Тодоров също коментира тази, намаляването субсидията на БНР и каза, че за него този ход ще накърни възможностите БНР да изпълнява своите обществени функции. Създаде се бюджетен натиск и бюджетно напрежение и възможност да се вкара още една медия в криза. Председателят на СЕМ Георги Лозанов пък заяви, че в момента все пак би трябвало този резерв с намалените 7 млн. лв. за БНР да се търсят именно в самите средства, които се отпускат за следващата година, трябва да се търсят резерви вътре в националното радио. Но за сметка на това, той беше категоричен, че в никакъв случай не трябва да се пипат, а напротив, да се увеличат средствата за размера на заплати и средствата, свързани с програмата също. От БСП депутатите предложиха и казаха, че между първо и второ четене ще направят и конкретно предложение за второ четене – субсидията на БНР да не се променя за следващата година, а да остане като тазгодишната от 49 млн. лв.
Водещ: Благодаря на Лили Царева с последната новина за бюджета на БНР. Засега той остава 42 млн. лв. Тя следи днес комисията, работата на Комисията по култура, гражданско общество и медии.

в. Капитал | Весислава АНТОНОВА | 30.07.2011

Една от най-строго пазените тайни в бизнеса е цената, на която се произвежда един медиен продукт. Аргументът на телевизиите е, че подобна информация представлява търговска тайна. Въпреки това на малък пазар като българския няма тотално непробиваеми тайни.
Бюджетът на един тв сериал се прави от телевизията на сезон. Освен общия бюджет на проекта екипът прави и груба разбивка на епизоди, като всеки от тях може да е по-скъп или по-евтин. Понякога сценаристите променят сценария в зависимост от бюджета. Има епизоди с по-малко артисти, по-малко локации за снимки и специални ефекти и т.н.
Цената на епизод включва целия творчески и технически ресурс, постпродукция, монтаж – от написването на сценария до предаването на готовия епизод. Телевизията дава т.нар. твърд бюджет, всички липси се допълват от продуктово позициониране, реклами, бартери. Това се договаря от търговския отдел на телевизията, която е продуцент на филма. Изпълнителният продуцент – компанията, наета да реализира сериала, няма право да продава рекламно време.
Бюджетът се оформя освен на базата на договорено продуктово позициониране и на продажбата на различни видове рекламни пакети, както и намирането на спонсори и др. Обикновено той се актуализира непрекъснато в рамките на сезона и могат да възникнат непредвидени разходи. Екипите трябва да са готови да реагират в подобни ситуации. Най-важно е да бъде формирана първоначална инвестиция, която дадената медия сама определя за създаването на филма. В този смисъл е много трудно да се уточни колко точно струва един епизод. Телевизиите не обичат да говорят за направените в сериалите финансови инвестиции, но на пазара се коментира, че създаването на един епизод струва от 20 до 180 хил. лв.
Източници на "Капитал", които не пожелаха да бъдат цитирани, смятат, че един епизод на "Забранена любов" (по "Нова тв") струва средно между 22 и 30 хил. лв. Цялата инвестиция на телевизията в сериала обаче възлиза на 6 млн. лв. и това е най-скъпият проект на медията. Между 50 хил. и 90 хил. лв. струва един епизод на "Стъклен дом" (по bTV). Твърдият бюджет на телевизията за първия сезон на сериала е близо 2 млн. лв. Най-скъпо излиза снимането на "Под прикритие" – средно по 180 хил. лв. на епизод, а общата инвестиция на БНТ в първия сезон е близо 3 млн. лв.

Стр. 34

в. Банкер | 16.04.2011

МИНИСТЕРСТВАТА ДАВАТ ДЕСЕТКИ МИЛИОНИ ЗА РЕКЛАМНИ КЛИПОВЕ СЪС СЪМНИТЕЛНА ЕФЕКТИВНОСТ

Да спечели благоразположението на медиите сигурно е мечта на всеки управник. Примерите за "благотворното" влияние на средствата за масова информация върху публичния образ на политика не са един и два. Достатъчно е човек да се загледа в сутрешните блокове на телевизиите или да разлисти страниците на някои от националните ни всекидневници.
Заради отънелите рекламни бюджети в годините на криза е особено подходящо да се купува медиен комфорт. Разбира се, не става въпрос за директно даване на пари или други задкулисни споразумения, а за съвсем законни и до голяма степен прозрачни сделки с подписани договори за реклама или участие в информационни кампании. Специфичното в тях е, че с пари от еврофондовете управляващите си купуват медийно спокойствие, необходимо им, за да не се шуми прекомерно по най-сложните проблеми на обществото – например високите цени и инфлацията.
Заради свития до крайност рекламен пазар през последните месеци държавата се превръща във все по-голям и значим играч на него, популяризирайки множество мерки и дейности, осъществявани по линия на европейските фондове.
През 2010-а само министерствата са изхарчили десетки милиони левове за рекламни карета, клипове, брошури и всевъзможни информационни материали. Близо 1.4 млн. лв. например бяха дадени за реклами, билбордове и други дейности с идеята да се популяризират седемте оперативни програми на ЕС.
Изпълнението на кампанията, която се проведе в края на миналата година, бе възложено на консорциум "Прозрачност за еврофондовете". В него влизат агенцията "Актив груп" на Моника Йосифова, агенция "Икономика" – дъщерна на Центъра за икономическо развитие, чийто председател е Георги Прохаски, и "ПроМедия продакшън" на медийния консултант Петко Георгиев. Въпреки похарчените немалко пари от бюджета на програмата "Техническа помощ" обаче, анкета на социологическата агенция "Алфа Рисърч" установи, че информираността за структурните фондове на Евросъюза се е подобрила едва с 3-4% в сравнение с година по-рано.
"Кампанията показа, че трябва да се инвестира повече "в срещи на терен", в лични контакти с експерти и информационни дни", коментира тогава министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев. И независимо че по думите му през 2011-а не се предвиждали други такива специални информационни мероприятия, от справка в Агенцията за обществени поръчки се вижда, че сега вървятредица нови процедури за такива дейности. Те отново ще осигурят добри приходи за рекламните агенции и приближените до тях медии, които в отговор ще смекчат критиките си към властта. (А дали и колко компетентно ще разяснят европейските програми е съвсем отделен въпрос.) Както се казва: "Не хапи ръката, която те храни"…
За да не помисли някой, че разглеждаме тази тема, тъй като не сме успели да се облажим от държавната баница, ще припомним, че именно журналист от в. "БАНКЕРЪ" спечели голямата награда в конкурса "Еврофондовете в българските медии". И въпреки че той се финансираше с пари от кампанията за популяризиране на оперативните програми, във в. "БАНКЕРЪ" не бе публикувано нито едно рекламно каре. Ропята на държавните ведомства
Те са първият посредник, чрез който европейските пари достигат до българските бенефициенти (получатели). И тяхна е задачата това да стане прозрачно. Най-често обаче чрез конкурси те избират "подходящите" рекламни агенции, които пък правят връзката с "правилните" медии. И обикновено се оказва, че голяма част от парите по всички програми отиват в едни и същи медии.
Така например рубриките за популяризиране на програмата за селските райони са се излъчвали в периода март – октомври 2010-а по осем телевизии и три радиа, за което са платени над 1.1 млн. лева. Най-много пари – по 250 хил. лв., са взели националните телевизии бТВ и "Нова". След тях с 200 хил. лв. се нарежда "Дарик радио". Останалите, сред които "ТВ Европа", "ТВ7", "Про БГ", радио "фокус", както и БНТ и "БНТ Сат", са взели по 60 хил. лева. Както се казва: "Дай Боже всекиму!" Неприятното в случая е, че посочените медии не са избрани с конкурс а са предложени от работна група на самото земеделско министерство, оглавявана от вече бившия заместник-министър Преслав Борисов.
Въпреки че не става дума за суми от споменатия по-горе порядък, публикуването на стандартните реклами и обяви във вестниците също не е за пренебрегване. Или пък "завъртането" на някой телевизионен клип, предизвикващ найчесто смях у публиката. Поважното е: не защо се правят подобни излагации, а как се избират медиите, на които се плаща да ги излъчват?
Механизмът на посредничеството
Най-често министерството, което отговаря за дадена европрограма, обявява търг за избор на изпълнител, който да подготви и реализира рекламна и информационна кампания. По "традиция" такива поръчки се печелят от рекламни, PR или медия агенции, тъй като само те отговарят на предварително заложените изисквания. От тях в голяма степен зависи и към кои медии ще бъде насочена рекламата, за да е тя максимално ефективна. Това обаче невинаги е така, тъй като възложителите могат предварително да определят рекламния микс – още в документацията на обществената поръчка. Казва се например, че е необходимо кампанията да върви в три национални всекидневника с над определен тираж или пък да се излъчва по три национални ефирни телевизии. Обяснението на министерствата за подобни ограничения е, че по този начин се постига максимално покриване на целевата аудитория, което звучи твърде семпло, да не кажем непрофесионално. И тъй като в министерствата работят специалисти по всичко, някой такъв предвидливо е посочил медиите, чието отношение към властта е важно за нея.
Колкото до това, кой дава най-много пари за реклами – безспорен лидер е Министерството на земеделието и храните. Оглавяваното от Мирослав Найденов ведомство, което спокойно може да бъде прекръстено на Министерство на пиара и рекпамата е обявило една дузина обществени поръчки за информационни дейности през последната година. На 7 април 2010-а е подписан договорът за "създаване на цялостна концепция за информационна кампания, изготвяне на всички материали за печатните медии, консултиране на всички рубрики в електронни медии, наблюдение на изпълнението и координиране на информационната кампания". Задачата е възложена на "Д енд Д – Агенция за проучване и връзки с обществеността", като за целта са й платени 304 хил. лв. без ДДС. В случая обаче наемането на консултант е било повече от безпредметно, тъй като планът за информационната кампания и за всички съпътстващи дейности вече е бил готов. Доказателство за това е и фактът, че още преди подписването на контракта с "Д енд Д" министерството е обявило по-голямата част от процедурите за реклами. Случайно или не, "Д енд Д" е една от агенциите, които работиха по предизборната кампания на ГЕРБ през 2009 година. Според Търговския регистър мажоритарен собственик на фирмата с 2310 от общо 2500 акции е Диана Дамянова медийният съветник на шефа на "Лукойл" Валентин Златев. "Д енд Д" има и половината акции в съвместно дружество с медийния бос Красимир Гергов – "РА Крес".
Харчовете на европейски пари от Мирослав-Найденовото ведомство продължават с над 400 хил. лв. за изготвяне и изпълнение на външна реклама по информационната кампания на Програмата за развитие на селските райони. В процедурата са участвали 14 фирми, но след подписаното на 10 юни 2010-а споразумение средствата са дадени на "Рекламна агенция Киви". Нейни собственици според Търговския регистър са Илия Ел-фелеки и Венцислав Олеков, а управител е Даниела Панайотова. През септември 2010-а фирмата е избрана от същото министерство и за изработка и доставка на печатни материали, а в края на 2008-а извършва подобна услуга, но за здравното ведомство, за което получава над 450 хил. лева.
Почти всички останали реализирани проекти за външна реклама на "Рекламна агенция Киви" са възложени от Първа инвестиционна банка. Това може да се обясни с факта, че Ел-фелеки и Олеков участват в ръководството на сдружение "Софийски тенис клуб", където партньор им е председателят на Българската асоциация по ски и основен акционер в банката Цеко Минев.
Нови 300 хил. лв. земеделското министерство за деля за производство, тиражиране на магнитен носител и разпространение, чрез национален всекидневник, на два 60-минутни филма (в 100 хил. тираж) за програмата за селските райони. Този път за победител е избран регистрираният по Закона за задълженията и договорите консорциум "Европейско бъдеще" в който влизат "Мъгъл трейдинг" (сега "Бранд ПР") и "От-до консулт", както и група нефизически лица. Вестникът, който те избират за разпространението на филмите, е "Стандарт".
Според информационната система "Дакси" управител на "Консорциум Европейско бъдеще" е Калин Грозданов, който ръководи и "Бранд ПР". Той е управляващ и на "Консорциум Интегрирани европейски транспортни мрежи в България". Въпросното обединение е сред кандидатите в обявената в началото на годината от транспортното министерство обществена поръчка за организация и провеждане на публични събития за оперативна програма "Транспорт". Прогнозната й стойност е 400 хил. лв., като се очаква до дни да бъде обявено името на победителя.
В "От-до консулт" пък собственици са Десислава Тодорова-Олованова, Олга Лозанова и Мирослава Баджева. Водещата на предаването "Отпечатъци" по бТВ участва още в управлението на "Ирис" ПР, "Болкан Медиа Груп" и "Реформа Адвъртайзинг".
Още близо 300 хил. лв. са дадени за разработване на консултантска рубрика и за излъчването й от 28 регионални радиостанции. За изпълнението на тази задача на 16 август 2010-а е избран консорциумът "Прайм тайм Кренбърис" в който влизат популярната пиар агенция "Прайм тайм" и едноличното дружество "Кренбърис", чийто собственик е Светослав Димитров. Управител на консорциума е Мариана Цуцекова, която държи и 50% от дяловете на "Прайм тайм". Другата половина е собственост на Мила Попова. Освен с тази поръчка през миналата година въпросната агенция се е занимавала и с два проекта на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Единият е за провеждане на целогодишна рекламна кампания на България по водещи паневропейски телевизионни канали, а другият – за разработване на стратегия за бранд "България" и въвеждане на практика на интегриран и последователен бранд мениджмънт. Любопитна подробност около Цуцекова е, че съпругът й Живко Гинчев е личният пиар на шахматиста Веско Топалов.
За изработване и излъчване на петминутна специализирана рубрика в телевизионни канали от ведомството, ръководено от Мирослав Найденов, са дадени 720 хил. лв. на ГД "Консорциум Евроинфо" в който влизат "Аргент 2002" и едноличният търговец "Агроформ – Татяна Йончева". Изискването е било клиповете да се въртят в повече от 60 телевизии и в тях да участват земеделски производители и други бенефициенти, както и експерти от Министерството на земеделието и от Държавен фонд "Земеделие".
На 15 декември 2010-а "Аргент 2002", чиито собственици са Владимир Денев и Йоана Даракова, печели и конкурс на Министерството на отбраната за публикуване на обяви в централния и регионалния печат, за което получава над 130 хил. лева. фирмата участва и в редица други консорциуми – като чрез "За прозрачност и информация", в който играе заедно с "Друмер" ООД, през май 2009-а печели близо 400 хил. лв. за популяризиране на Националната стратегическа референтна рамка. "Аргент 2002" си партнира и със споменатата вече "Прайм тайм", но според регистрите не са успели да спечелят нито една обществена поръчка на държавата.
Най-много пари – близо 2.1 млн. лв., е предвидило земеделското ведомство за публикуването на материали в национални и регионални всекидневници и седмични печатни издания. Задачата е възложена в края на миналата година на "Арчър Айдиас" АД което се управлява от Вихра Хаджиганчева и Даниела и Анани Явашеви, а от няколко седмици и резултатите вече са налице. Вярно, че според заданието рекламите трябва да се публикуват в над 80 издания (виж таблицата), но е някак странно, че каретата се появяват и в някои "жълти" издания, които са доста далеч като тематика от българските фермери. Обяснението на земеделското министерство е, че така информацията ще достигне до максимален брой читатели, защото срокът за приемане на заявления за "Агроекологични плащания" е до 15 май. Мотото на рекламната кампания е "Европа дава ръка на биологичните производители". Конкретно тези производители у нас все още не са си получили плащанията от 2009 г., но ето че сега ги канят да подават заявка за 2011-а…
С популяризирането на мерки по програмата за селските райони се занимава и консорциумът "Грейн Мастър" на който са платени над 930 хил. лева. Мажоритарен собственик на фирмата със 70% е "Грейн Адвертайзинг" на Мартин Батков, брат на адвокат Тодор Батков. "Грейн Адвертайзинг" също участва в няколко обединения, като в едно от тях си партнира с "Прайм тайм" на Мариана Цуцекова.
"Акциите" на Министерството на земеделието не свършват дотук. Сега вървят още няколко процедури за различни рекламни дейности, по които ще бъдат раздадени други стотици хиляди лева. Най-заплетено е положението в конкурса за осигуряване на излъчване на рекламно-информационни видеоклипове в национални и регионални телевизии, за който са предвидени близо 600 хил. лева. За победител в него бе избран консорциумът между "Тандем Ирена 2- 90" ООД (със собственик Цветан Георгиев) и "Книгоиздателска къща Труд" ООД. Другият участник "Медиа планинг груп" (на Дюлае Жил и Йордан Йорданов, който преди време бе свързан с медийния бизнес на ТИМ) обаче обжалва процедурата с твърдението, че комисията за разглеждане, оценка и класиране на офертите не е извършила оценяването съгласно приетата от възложителя методика. Комисията за защита на конкуренцията не уважи жалбата на "Медиа планинг груп", но се чака и крайното решение на Върховния административен съд.
След всичко казано едва ли може да има някакво съмнение колко големи възможности за влияние върху медиите предоставят на властта еврофондовете. И нищо чудно с наближаването на изборите рекламите за тях да се поувеличат, а и благодарностите към рекламодателите…

Стр. 1, 16, 17

сп. Тема | Светослав СПАСОВ | 05.02.2011

Председателят на СЕМ Георги Лозанов е роден на 26 април 1958 година. През 1982-а г. завършва философия в Софийския университет. Сега преподава в неговия факултет по журналистика и масови комуникации, в Но8 български университет и в НАТФИЗ "Кр. Сарафов". През миналата година Лозанов оглави работна група за създаването на проект за нов Закон за радиото и телевизията. В нея участваха още експертите Радомир Чолаков, който преди дни стана юрисконсулт на Българския футболен съюз, Хачо Бояджиев, продуцентът Нико Тупарев, председателят на УС на Асоциацията на частните радиа и телевизии Атанас Генов и други.

- Господин Лозанов, работна група, на която вие сте председател, приключи работа по създаването на проект за нов медиен закон, за нов Закон за радиото и телевизията. Дискусиите около този закон винаги са били толкова разгорещени и крайни, колкото са били и около държавния бюджет например. Преди време казахте, че многобройните поправки в сега действащия са го лишили от основна цел. Намирате ли я в проекта, който работната група писа от миналото лято досега?

- Нека най-напред да кажа, че все още не става дума за проект, а за концепция за нов закон, която очертава проблемното му поле и трасира възможни маршрути из него. Често разминаващи се. Интригата на това ниво е кой какво подкрепя и в крайна сметка се получи нещо като карта на експертни идеи. От такава гледна точка е по-коректно да се говори не за единна цел на проекта, а за общи принципи на групата. Те са поне три.
Първо, защита на съдържателното многообразие. То само на пръв поглед е голямо в нашата медийна среда. Ако се вгледаме по-внимателно в нея, ще открием тавтологичност на профили, подходи, собственици. Ще открием и до голяма степен изключени аудитории на възрастов, интелектуален или географски принцип.
Второ, либерализация на регулацията. Тя даже не е въпрос на воля, а се налага от самото развитие на технологиите – много по-голямата свобода в интернет неизбежно се отразява и върху традиционните медии, "развращава" ги по законите на конкуренцията. Разбира се, неизбежен е и обратният процес, но той принадлежи на бъдещето. Засега продължава да е валиден лозунгът "Долу ръцете от интернет!".
Трето, технологична неутралност на регулацията на съдържанието. С отпадането на аналоговия ефир все повече ще стават формите на пренос, по които едно и също съдържание ще стига до крайния потребител, и все по-малко значение ще има по коя точно стига. Нито има смисъл, нито е справедливо информационните емисии например да се подчиняват на различни разпоредби в зависимост от това дали ги гледаш на екрана на телевизора или на дисплея на телефона си.

- В работната група участваха представители на БНТ, на БНР, на частните медии, на кабелните оператори, на независимите продуценти и експерти. Кои от тях ще останат най-доволни от новия законопроект?

- Надявам се никой, защото равната отдалеченост от всеки интерес, вън от обществения, е гаранция за "морала на закона". Това обаче прави работата напрегната и бавна, минаваща през шума на скандала и мишите крачки на компромиса. А медиите със своите сдружения по условие са в привилегирована позиция, защото могат да защитават интересите си освен в експертни спорове и в пряк диалог с аудиторията.

- Вече разбираме, че един от големите спорове е бил около това дали да се създаде отделен закон за БНТ и БНР. Когато станахте председател на СЕМ миналата година, се говореше и те да бъдат поставени под една обща управленска "шапка". Какви са дободите "за" и "против" тази идея и това ли наистина беше най-сериозно дискутираната тема?

- От групата фактически май само аз останах категоричен защитник на общ закон. Защото така е хармонизирано нашето законодателство в преговорния процес с ЕС. Защото обществените медии имат дуалистичен модел на финансиране и играят на един и същ пазар с търговските. Защото са едни и същи принципите и съответно механизмът за контрол по спазването им и за едните, и за другите. Защото затварянето на БНР и БНТ в нормативен анклав по предпоставка им дава ведомствен характер и ги маргинализира. Защото това е връщане назад в развитието на медийната система у нас -към далечната 1997 г., когато за тях наистина имаше специален закон, наричаха го "гордостта на Клара". Защото… Иначе за съжаление най-страстно дискутираната тема действително беше съобразената с европейските практики идея за институционално обединение на БНР и БНТ. Изглежда че аз направих грешка, като я лансирах твърде рано и парата веднага отиде в свирката – дебатът се политизира, преди да е започнал по същество. А няма никакво съмнение – това е един от устойчивите консенсуси и в работната група, че обществените медии у нас се нуждаят от радикална реформа. И тя във всички случаи ще трябва да включи превръщането на управлението им от пирамидална структура в административна услуга, пък дали тя ще стане обща за двете медии – това е въпрос на проучване на ефекта в числа, а не 6 патоси и заклинания .

- В хода на работата казахте, че основна задача на закона ще бъде да се бори с концентрацията и монопола в медиите и с непрозрачната им собственост като гаранция за защита на плурализма и на свободата на словото. Имаше ли съпротива и постигнахте ли целта си?

- Имаше и вероятно продължава да има. Това е нормално за собствениците, тъй като нашият пазар е малък и оцеляването или поне просперитетът им зависи от разширяването на собствеността им. Така че те не искат по-големи рестрикции, отколкото в която и да е друга сфера. Но няма да се уморя да повтарям, че информацията освен стока е и право. Конституционно защитено. Общото антимонополно право не стига. Според него е достатъчно да има трима играчи на един пазар. Ясно е, че за да се гарантира медийният плурализъм, те трябва да са много повече. Мисля обаче, че тук позициите ни се сближиха и затова много помогна експертното становище на КЗК, която приема, че може да се въведат специализирани прагове на концентрация за медиите.

- По традиция един от най-спорните въпроси е за финансирането на БНТ и БНР. Оттам постоянно се оплакват, че държавата им връзва ръцете за ефективно участие на рекламния пазар с ограничения. Частните медии пък са недоволни, че всяка година БНТ и БНР тръгват с десетки милиони левове напред заради субсидия от държавния бюджет. Как изглежда решаването на проблема в новите текстове?

- Както се казва, и едните са прави, и другите. Което прави възела много затегнат, и то от самото начало на века, когато се появи първата национална частна телевизия. Развързването му обаче трябва да започне от обратния край, като най-после заработи осигуреният чрез държавния бюджет фонд "Радио и телевизия", който частично да бъде отворен и за обществени проекти на търговските оператори. В защитата на последното се чувствам малко самотен в работната група, но така ще се балансира правото на двойно финансиране на БНР и БНТ и ще е основание да се помисли за увеличаване на рекламното им време или поне за разрешаване на продуктовото позициониране. За мен то е по-актуалната и по-перспективна форма за набиране на собствени приходи, която при това стимулира творческото въображение.
И още нещо – трябва да има предварително разписани критерии (мисия) и ясна публична отчетност за изразходването на държавната помощ само за програмни продукти, които доказано изпълняват обществени функции. Иначе според изискванията на ЕС тя не е допустима.

- Мислихте ли над въпроса как да помогнете на БНТ и БНР да станат по-динамични, да навлязат по-дълбоко в медийния микс? В определени моменти днес двете медии изглеждат като застинали във времето, далеч от новата визия, от новите технологии…

- Това не е толкова предмет на закон, колкото на програмни решения. Но ако постъпим както в другите европейски държави и дадем конкретно измерение – по точки на мисията им, отговаряща на внимателно проучените потребности на обществото, убеден съм, че те ще се приближат до зрителските очаквания. Още повече че мисията на обществените медии задължително включва водеща роля в технологичното обновление. Двойното финансиране от своя страна пък е стимул да се създават, макар и не на всяка цена, висококомуникативни продукти, които да влизат в пряка конкуренция с тези на търговските медии и да носят приходи.

- Междувременно депутатът от ГЕРБ Красимир Велчев поиска да се създаде и нов закон за клеветата, в който да се засилят наказанията за обида и клевета. Да очакваме ли работна група и по тази тема и какво мислите за идеята?

- Не знам дали ще има такава група, но приемам, че е необходимо модернизиране на тези разпоредби, защото много хора у нас се чувстват обидени и наклеветени особено от медиите в по-жълтата част на спектъра, без голям шанс да се защитят. Не съм сигурен обаче, че пътят е в увеличаване на наказанията, а по-скоро в прецизното разграничаване на клеветата и обидата от критическата функция на журналистиката, така че хем тя да не бъде ограничена от предвижданите законови промени, хем те да повишат цената на човешкото достойнство в днешна България.

- В последните дни Европа доста дискутира темата за защита свободата на изразяване и на правото на информация заради новия медиен закон в Унгария? Има ли България причини да се притеснява, че след време може също да попадне във фокуса на европейското внимание?

- Според резултатите от работата на нашата група няма такъв риск. Стига обаче да не пробие една периферно прокрадваща се тенденция за пряко определяне на ръководните тела на обществените медии от политическите институции, както беше едно време, когато парламентът назначаваше шефовете на БНР и БНТ.
Иначе унгарският казус не е само унгарски. Ако ЕС не успее да предизвика поне частична отмяна на техния закон, рестриктивната вълна ще мине и през другите европейски държави, защото и на властта апетитът й идва с яденето.

 - И в крайна сметка със свито сърце ли ще дадете резултата от неколкомесечния си труд за обсъждане и за понататъшно решаване от – Министерския съвет и от Народното събрание?

- В този план за мен е особено важно публичното обсъждане на предложената концепция, което предстои. Ако представителите на колегията успеят да се освободят от тесните си интереси и суетата "непременно да стане моето" и заявят авторитетни и аргументирани позиции, това във всички случаи ще зададе тона на политическите решения и ще дисциплинира партийните пристрастия.

- През 2010-а на медийния пазар у нас се случиха важни неща – Рупърт Мърдок продаде най-голямата телевизия у нас на друг американец, ВАЦ също се изтегли от България. Какво следва оттук нататък?

- Писах, че с оттеглянето на първите големи чужди инвеститори като Мърдок, Киряку и ВАЦ сякаш завърши една епоха в медиите – на синонимичното сближаване между пазар и демокрация. На сензационните ходове, на програмните удари, на маркетинговото съблазняване… На "Биг Брадър", на хартиената преса, на компроматите… Оттук нататък, макар и бавно, ще се сменят комуникативните репертоари под диктовката на интернет и медийните миксове, които той ще предложи. Ще печели този, който невидимо и анонимно ви предостави в точното време на точното място точно информацията, от която се нуждаете. Минава времето на медиите и техните собственици и шефове, които се разхождат като господари из публичността. Идва времето на услугите и на ловките младежи с дъвка в устата, които ги изпълняват далеч от погледа на потребителите си.

- И накрая въпрос като към преподавател по масови комуникации. По-лесно или по-трудно е да си журналист в среда, 6 която най-любопитният източник на информация става флашката?

- Мога да кажа само, че получаването и оповестяването на флашки не принадлежи на журналистическата героика, а по-скоро минава през задния вход на професията. Това съвсем не значи да не изнесеш цялата обществено значима информация (не кой от какво е болен), която се съдържа във флашката, и да не окажеш журналистически натиск върху засегнатите от нея. Значи обаче да направиш и журналистическо разследване откъде се е появила флашката и чии интереси обслужва нейният незаконен маршрут. Иначе представите ни за свобода и истина ще остават затворени между хората с пагоните и хората с каскетите.

Стр. 32, 33, 34, 35  

Медияпул I Никола ЛАЛОВ I 27.12.2010

Издръжката на военните медии струва 580 хиляди лева

Издръжката на военните медии – Военния телевизионен канал и вестник "Българска армия" – през 2010 година е излязла около 580 хиляди лева. Бюджетът на ведомствената телевизия, която тръгна в началото на 2003 година, за 2010 година е близо 503 хиляди лева, съобщиха от МО в отговор на запитване на Мediapool.

Средствата за издръжката на телевизията са намалели в сравнение с 2009 година, когато са били около 916 хиляди лева. В момента в телевизията реално работят 20 служители, щатните бройки са с три повече. Средната заплата е 722 лева.

С идването на военния министър в телевизията бяха съкратени много от репортерите на медията, а впоследствие на тяхно място бяха назначени нови.

В момента шеф на дирекция "Информационен център на МО", към която са телевизията и вестникът, е бившият радиоводещ Асен Сираков. Директор на телевизията пък е бившият водещ от БНТ Григорий Недялков. По програмен лиценз Военният телевизионен канал е “обществен оператор” със специализиран програмен профил – “военен”.

"Предаванията на ВТК са насочени към военнослужещите и цивилните от Министерството на отбраната, членовете на военно-патриотичните съюзи и на неправителствени организации, които работят в сферата на сигурността и отбраната", съобщиха от МО. Програмата се излъчва от над 90 кабелни оператора (регионални) в цялата страна.

В отговор на въпрос дали МО разполага с данни за гледаемостта и, ако разполага, какво показват те, от министерството съобщиха, че през последните години не са извършвани пипълметрични и социологически проучвания за гледаемост на ВТК.

Така дефакто не се знае дали, колко и какви хора гледат телевизията.

На въпрос пък какви са приходите на телевизията от реклами във ВТК и "Българска армия" до края на септември тази година от МО отговориха:

"В процес на подготовка са документите, които регламентират рекламната дейност. До края на годината трябва да бъдат утвърдени правилникът за условията и реда за извършване на рекламна дейност, както и ценовата тарифа".

От отговора не става ясно дали досега е имало тарифа, правилник, а и въобще рекламна дейност.

От военното министерство съобщиха за Меdiapool още, че бюджетът на вестник "Българска армия" oт 25 май 2010 г., когато e преминал към Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело”, част от която е дирекция "Информационен център на МО", до края на годината е 77 000 лева.

До 25 май 2010 година вестникът се е разпространявал в тираж 1117 броя, при цена 2.50 лева – по абонамент. След това тиражът е достигнал 2000 броя.

За времето от 25 май до 30 септември 2010 година приходите от продажба са над 37000 лева. До края на година ще бъдат реализирани още 25 412 лева приходи от продажба, смятат от МО.

От януари 2011 г. вестникът ще излиза с цена 1 лев при прогнозируем тираж 4500-5000 броя, от които 1000-1200 ще бъдат предоставени на свободния пазар.

Интернет страницата на изданието от началото на август бе занемарена. От МО го обясниха с това, че вестникът все още е в процес на уреждане на взаимоотношения с "Военно издателство” (където вестникът е бил до 25 май т. г.), включително и на правата и условията за хостване на електронното издание. През декември сайтът тръгна отново.

Средната заплата на служителите във вестника е 739 лева. И там като във ВТК имаше кадрово разместване. В момента началник на отдел "Печатни издания и реклама" е журналистът Тодор Токин.

Преди години по времето на военния министър Веселин Близнаков се появи и идея за създаването на ведомствено радио, но тя не бе осъществена.

Оригинална публикация