Събитието се организира от ученици, както и от ръководството на учебното заведение, а всички събрани от вход средства ще бъдат предоставени на други младежи, учещи в училището, които са в неравнопоставено положение

Семейството на фондация Ейнджълс допринесе за поредната усмивка на още едно детско лице

Представителят на испанската марка в страната ни раздаде консумативи за инсулинови помпи на 25 деца болни от диабет

Целта на проекта е да постави фокуса върху предприемчивите и креативни хора в страната

В продължение на дългосрочния си ангажимент да подкрепя обществени каузи Пощенска банка дари 150 бр. монитори за компютри на социални и учебни центрове и организации в България. Техниката получиха фондация „Фортуна“, Катедрата по медицинска физика и биофизика към Медицинския университет в София, Преходно жилище „Делфини“, осигуряващо социални услуги за общността, Социален учебно-професионален център „Княз Борис І“, 23 СОУ в София и Държавното музикално училище в Широка лъка.

в. Жълт Труд | Румяна ГЕНАДИЕВА | 27.12.2012

Двамата водещи са убедени, че липсват критични телевизионни предавания, защото политиците и журналистите са в сговор

Прекрачвайки прага на дома им в центъра на столицата, се потапям в истинска Коледна приказка. Макар жилището да е боядисано в неутралния сив цвят, навсякъде лъха топлина и уют. Идеята за обзавеждането е на Асен. Признава, че е избрал сивите тонове, защото на тях изпъква всичко останало. Като почитатели на здравословното хранене ме черпят с чаша червено вино, което според двамата е идеален антиоксидант. Докато отпиваме, малката Лори се грижи за музикалния фон, като подрънква на старото пиано в хола.
Телевизионният тандем Асен и Сибина Григорови са двойка и в живота. Водещите на семейното предаване по БНТ "Животът и другите неща" са заедно от 10 години. Имат 3-годишна дъщеря Лора.
Асен е на 46. Той е едно от популярните лица на държавната телевизия. Роден е в Перник, журналист по образование. Живее с новините, тениса, хубавата музика, автомобилите и какво ли още не. От години се двоуми дали любимата му група е Pink Floyd или Led Zeppelin, но истината е, че е еднакво привързан и към двете. Неотдавна спря да пуши, но за малко.
Сибина е на 34. Родена е във Варна. Политолог по образование, журналист по професия. Не яде месо от няколко години, не пуши от още повече години. Обича да критикува, да пита и от време на време да мърмори. Интересува се от политика, медии, реклама, еко лайфстайл, но в умерени количества. Играе тенис от дъжд на вятър с Асен. Веднъж седмично ходи на йога, но всеки път се зарича да го прави по-често.
Прекрачвайки прага на дома им в центъра на столицата, се потапям в истинска коледна приказка. Макар жилището да е боядисано в неутралния сив цвят, навсякъде лъха топлина и уют. Идеята за обзавеждането е на Асен. Признава, че е избрал сивите тонове, защото на тях изпъква всичко останало. Като почитатели на здравословното хранене ме черпят с чаша червено вино, което според двамата е идеален антиоксидант. Докато отпиваме от напитката, малката Лори се грижи за музикалния фон, като подрънква на старото пиано в хола.

- Какво задължително присъства на коледната ви трапеза?

С: – Трябва да призная, че е много трудно да решим какво точно да сервираме на масата, защото Асен не яде зеленчуци от малък. Разказвал ми е как по лагери са го тъпчели със зелен фасул и оттогава не го понася. Единственият зеленчук, който хапва, е краставица на салата. Затова на Коледа ядем картофи, гъби, маслини и ориз. Дори сарми не мога да направя, защото не обича кисело зеле. За разлика от нас обаче Лора яде всичко.

- Имате ли интересни спомени от Коледа?

С: – О, на този ден, по традиция всичко се обърква. Преди две години трябваше да летим за Франция, но самолетът не можа да излети и пътувахме с автомобил. Миналата година бяхме планирали да посрещнем празниците във Варна, защото аз съм оттам. В момента, в който ни свърши предаването, аз се разболях ужасно, Лора също, и двете легнахме болни. Идва време да се слага коледната трапеза, а ние не сме приготвили нищо. Тогава Асен извърши страхотен подвиг, като омеси питка. Той изобщо не може да готви, но тогава изяви желание и ни изненада много приятно.
На Коледа се хранехме в сламата

- Какви са спомените ви за Коледа от детските години?

С: – При нас беше задължително цялото семейство да се
събира на трапезата за Бъдни вечер. На следващия ден се събирахме с роднини и хапвахме пуйка. Откакто сме женени с Асен, всяка година имаме спор дали в питката се слагат късмети, или само паричка. Аз съм от Източна България, където се слага само паричка, той я помни с късмети и затова сега правим баница с късмети за Нова година, а за Коледа питка с паричка. Задължително палим и кандило. А: – За мен това са най-прекрасните спомени. Живеехме в къща на три етажа. На долния етаж бяха баба ми и дядо ми, които всяка година изнасяха мебелите от дома, носеха чували със слама и я постилаха на пода. Там се хранехме и така посрещахме Коледа.

- Асене ти помагаш ли на Сибина в домакинството? Разбрах, че не можеш да готвиш, но за пазаруването и чистенето не се ли включваш?

С: – Обикновено му пращам списък с покупките на телефона. В повечето случаи половината неща просто забравя да ги купи.

А: – Не обичам да ходя на пазар със Сибина, защото сам се справям много бързо. За целта ангажирам човек от персонала, който да ми помага. С гид в магазина се справям за отрицателно време.

- Кой е най-големият подарък, който сте получавали за Коледа?

А: – Според мен е грешно схващането на този ден да се купуват и да се подаряват скъпи неща. По-важно е да демонстрираш сърдечно отношение към близките си с мил жест на внимание. С: – Мисля, че детето ни е голям подарък.

- Как всъщност се случиха нещата между вас?

А: – Още като се видяхме, и разбрахме, че сме един за друг. Изведнъж стана всичко.

С: – Ние сме Козирог и Дева и хармонията е пълна. Разбираме се само с поглед. Това ни е много полезно и в предаването. Имаме обща интуиция и заедно измисляме как да разрешим даден битов проблем. При нас вечният спор е кой е родил дадена идея.
Разликата в годините не е важна

- Сибина, преди да се омъжиш за Асен, той е бил два пъти обвързан с други жени. Това не те ли притесняваше?

С: – Е, той е 12 години по-голям от мен и е напълно нормално да има история, преди да ме срещне. Самата възрастова разлика обаче никога не е била повод за обсъждане.

- Кога губите почва под краката си?

С: – На мен това често ми се случва. Доста по-нервна съм но Асен ме уравновесява. По принцип съм много изпълнителна и отговорна и когато възникнат някои трудности веднага се разклащам. Това не ме демотивира, напротив
амбицира ме, но ставам трудна за общуване.

А: – Обикновено неща, свързани с работата, ме изкарват от равновесие. Доскоро държах себе си отговорен за всичко. Работя с екип от по 50-60 човека и като по-млад се чувствах отговорен за осветлението, камерите, звука. Сега гледам да оставя хората около мен да си свършат работата и да се почувстват и те отговорни и в същото време да изпитат удовлетворение от свършената работа.

- Кои всъщност са другите неща в живота?

С: – За мен това е всичко, което не си предвидил, не е влизало в плановете ти. Всеки се опитва да направи някакви планове за бъдещето, но често животът ни изненадва и нещата се променят.

А: – За мен другите неща са свързани с различни страсти. От време на време се вманиачавам по разни щуротии. В момента съм на тема аудио кабели. Чета в интернет всичко за тях. Установих, че мога да си свържа CD-то с кабел от 2,50 лв., а може и с такъв, който струва над 12 000 лири. На мен ми стана интересно и започнах да се ровя и да разбера що за кабел е това. Снощи играх в нета за един, който струва 300 лири, но секунди преди да свърши аукционът, ме прецакаха и го купиха за 64 лири.

- Това, че работите заедно, не ви ли пречи? По цял ден сте в телевизията, вечер като се приберете вкъщи, пак сте заедно. Не си ли омръзвате?

С: – Така сме свикнали от самото начало. Преди работехме на различни места, но всеки ден обядвахме заедно, чувахме се над 20 пъти по телефона. Поддържаме непрекъсната вразка и това не ни пречи.
Журналистиката не е престижна професия

- Ако не се занимавахте с журналистика, с какво друго бихте си изкарвали прехраната?

А: – Аз си представях, че ще стана водолаз, без да имам представа дали това носи прехрана, или не. Дълго време живеех с тази мисъл. После се прехвърлих на пилот на военен самолет. Тук обаче много ме спъна мързелът да уча математика, която е задължителна за военните университети.

С: – Исках да стана лекар, но там се кандидатства с биология и химия, а аз съм далече от тези науки. Никога обаче не съм си представяла, че ще стана журналист. Това е хубава професия, но не знам колко дълго може да се работи в България. Тук няма авторитети, за разлика от Запада, където дългите години упорит труд са гаранция, че ще станеш име в тази област, ще получаваш добра заплата и всяка медия ще се конкурира да те спечели за работник. Реалността в България е друга. Тук журналистика не е от престижните професии, не се ценят авторитетите.

- Смятате ли, че журналистиката в България е обективна или по-скоро обслужва нечии интереси?

С: – Основният проблем е липсата на многообразие, въпреки че има много медии. В Германия тази година президентът си подаде оставка, след като се беше обаждал във влиятелен вестник с идеята да манипулира разследване срещу него. Те пуснаха записа и той беше принуден да се оттегли от поста си. У нас това няма как да стане. Тук е прието за напълно нормално политиците и журналистите да си сътрудничат и да работят в полза един на друг.

А: – А това изобщо не е редно. Самите потребители на журналистика усещат, че тя е в сговор с властта и всъщност ги пързаля. Не това е идеята на журналистиката. Напротив, тя трябва да бъде един голям рентген, който да вижда и да вади всичко.

С: – Проблемът е не дали е обективна, а дали е честна и критична.

А: – В 90% от случаите журналистът отива при един политик, слага му диктофон пред устата, той си казва нещата, написва се дописката и точка по въпроса. Не се прави проверка на казаното.

- Защо се случва това?

А: – По хиляда причини. Много по-лесно е да напишеш това, което са ти казали и искат да чуят за себе си, отколкото да тръгнеш и да се ровиш в разни подмолни истории.

- Не смятате ли, че самите журналисти се страхуват да не станат обект на натиск от страна на политиците?

А: – Сигурно го има и този момент, но това е част от професията. Аз самият често съм влизал в конфликт с
много държавни мъже, но тук на преден план идва самата медия, за която работиш. Ако нямаш солиден гръб зад себе си, няма как да пишеш и да правиш критични материали.
Истинските благодетели остават анонимни

- Мнението ви да се прави благотворителност по Коледа?

С: – Ужасно е. За мен това е страхотен кич. Лудите ме хващат, като гледам.

А: – Много е лицемерно. Истинските дарители, които помагат на болни или нуждаещи се, би трябвало да остават анонимни, а не на техен гръб да си правят реклама.

- За новата година какво си пожелавате?

С: – Любов в семейството, здраве и другото няма да ти го кажа.

А: – Имам няколко големи професионални проекта. Част от тях се движат, други тепърва ще ги задействам и е важно да се случат.
***
Сибина: Още ми е рано за политика
Въпреки, че е политолог по образование, Сибина признава, че още й е рано да са захваща с политика. Убедена е, че това е отговорна работа и човек узрява за нея едва след като навърши 45 години. "Тя изисква мъдрост, която се трупа с житейски опит. Ще ме извиняват сегашните политици, но на 30 нямаш социалния опит за някои неща", твърди водещата. Тя обаче е против негативното отношение към политиците.
Като всяка жена и Сибина обича от време на време да мърмори. Най-често причина за това са дребните неуредици, с които се сблъсква ежедневно. Тя иска България да бъде нормална държава, но не вижда надежда това скоро да се случи. Страшно се дразни, че майките не могат да си бутат бебешките колички по тротоара.
Вкъщи особено критична е към съпруга си. Дори признава, че на моменти е доста досадна с разни битовизми. Най-голям проблем за водещата са чорапите на Асен. Те никога на са там, където трябва. Вечер се разтоварва с четене на кулинарни книги. Казва, че не обича да готви засукани манджи, но обожава да прави сладкиши.
***
Асен: Страх ме е да летя със самолет
За себе си Асен казва, че е изследовател по душа. В момента кабелите са му интересни. Преди това е изчел всичко за здравословното хранене. "Като се захвана с някаква страст, я разнищвам докрай", казва водещият. Покрай манията си да чете подробно всякакви книги, се родил и страхът му да лети със самолет. "Много съм задълбал в тази тема. Знам много за самолетните катастрофи и обикновено те са последица от човешки грешки", разказва водещият. Когато няма избор, лети със самолет, но цяла нощ преди това не спи, става нервен и споделя, че не обичам да поверява живота си в ръцете на други хора. Затова предпочита да пътуват с кола.
В юношеските си години е бил републикански шампион по лека атлетика. Печелил е много медали на републиканско ниво. Когато навършва 17, отива на международно състезание в Будапеща. Там стига до финала и се класира предпоследен, въпреки че е в страхотна форма. "Когато се прибрахме, попитах треньора ми дали имам шанс да стана световен шампион. Той категорично каза "Не" и затова се отказах", признава Асен. Въпреки това и до ден-днешен е запазил инстинкта си за победа.

Стр. 1, 24, 33 

Лилия Загурска I 1.12.2012

Утре, 02.12.2012 година (неделя), официално ще бъде даден старт на кампанията за превенция на трудностите в училище „Мамо, трудно ми е да пиша“. Инициативата е на Медицински център по офталмология „Ресбиомед“ и Фондация „Хорхе Алио“, Испания. Осъществява се под патронажа на кмета г-жа Йорданка Фандъкова със съдействието на Столична община. Кампанията е подкрепена и от постоянната комисия на Столичен общински съвет „Образование, култура, наука и културно многообразие” с председател Малина Едрева.
Кампанията „Мамо, трудно ми е да пиша” е насочена към превенцията на детските очни проблеми. Акцентира се върху ранната диагностика на очни болести, които ако не се установят и лекуват на ранен етап, могат да доведат до необратими последици. Екипът на „Ресбиомед” ще извърши безплатни офталмологични консултации на всички ученици от 1-ви до 7-ми клас и ще запознае учителите с най-често срещаните зрителни аномалии при децата. Проектът има амбициозната цел да обхване всички основни, средни и професионални училища на територията на Столична община чрез специално създадена мобилна очна клиника.
Началото на кампанията „Мамо, трудно ми е да пиша“ ще бъде поставено от световно известния хирург-офталмолог проф. Хорхе Алио и г-жа Мария Лопес Иглесиас, президент на Фондация „Хорхе Алио“. 

Заместник-кметът на София г-н Тодор Чобанов и очарователната Белослава запалиха 15-те хиляди лампички на коледното дърво в най-големия търговски център в столицата

Български дарителски форум I 16.11.2012

За седма поредна година Български дарителски форум (БДФ) връчи наградите „НАЙ-ГОЛЯМ КОРПОРАТИВЕН ДАРИТЕЛ” 2012 г.

Конкурсът отдава признание на компаниите, които устойчиво и прозрачно са подкрепяли значими за обществото инициативи и каузи. Идеята му е наред с отличията за бизнеса, да създава стандарти за отговорно корпоративно дарителство.

Наградите се връчват според обемите на финансовите инвестиции на бизнеса през изминалата година 2011 г., а с помощта на 8-членно жури конкурсът класира компаниите и според качествата на техните програми. Чрез гласуване на членовете на БДФ се оценяват и добрите партньорства в сферата на благотворителността.

Церемонията се състоя на 15 ноември и неин домакин беше Росен Плевнелиев, Президент на Република България.

Тази година в конкурса участваха 57 кандидатури в 7 категории. Ето и победителите:

В „Най-голям обем финансови дарения” първо място спечели мобилният оператор „Глобул” (с 1 058 736 лв.), второто място е за медодобивната компания Аурубис (дарени 740 230 лв.).

Със статуетка „Най-голям обем на нефинансови дарения” (материали и стоки) си тръгна Астра Зенека – първото място е нейно с 2 315 500 лв. Второто място в категорията печели Лидл България (71 790 лв., дарени в стоки и предмети).

„Най-голям принос чрез доброволен труд на служителите” има УниКредит
Булбанк – банката е първа в категорията (25 924 лв.), следвана от М-Тел (с 16 717 лв.).

Категорията „Най-щедър дарител” (обемът на даренията, изчислени
като % от печалбата преди облагане) е за мобилния оператор „Глобул (с 1,7%, дарени от печалбата, преди облагане).

Качествените награди в Церемонията бяха спечелени от:

Райфайзенбанк, която си тръгна с отличие за „Най-добра дарителска програма” за дарителската платформа „Избери, за да помогнеш”

AVON България – отличена с приз за „Най-прозрачна дарителска програма” за програмата си „От Любов към живота – AVON срещу рака на гърдата”.

БДФ връчи и наградата “Най-сполучливо партньорство”. Тази категория има за цел да насърчи партньорствата между компании, НПО, публични институции и медии при осъществяването на благотворителни проекти и дейности в подкрепа на обществото. Отличието се присъжда чрез гласуване сред членовете на БДФ и беше спечелено от мобилния оператор VIVACOM за „Операция жълти стотинки” – благотворителна кампания, която осигурява алтернативна грижа
за изоставени бебета в партньорство с над 10 други кампании и медии.

Тази година БДФ връчи и специален приз на информационния портал VESTI.bg за принос към популяризирането на филантропията в България.

Наред с отличията за компании, БДФ за трета година чрез още една специална награда отдава признание на личност, допринесла за развитието на благотворителността в страната. Първият носител на отличието беше големият общественик и филантроп Димитър Паница. Миналата година наградата получи
д-р Милен Врабевски – учредител на Фондация „Българска Памет”. Тази година носител на наградата е Франк Бауър – Президент на фондация „Америка за България” до септември 2012г.

Отличията на победителите връчиха министри, които имат специален принос за подобряване на средата за благотворителност в страната ни: Десислава Атанасова, министър на здравеопазването, поради приноса й за премахването на
лимита за лечение на деца, наложен на център „Фонд за лечение на деца” от
Министерски съвет през миналата година и Томислав Дончев, министър по
управление на средствата от ЕС – за инициативата за създаване на Стратегия за
развитие на гражданските организации в България. Останалите връчващи награди
бяха хора извън политиката, получили дарителска подкрепа, благодарение на която са постигнали успех или са имали шанс да променят живота си.

Оригинална публикация  

Търговският център ще запали светлините на коледното си дърво на специален празник в края на седмицата