Криза при медиите на бъдещето

сп. Тема | Светослав СПАСОВ | 18.11.2012

Те се появиха преди години, обявявайки се за хартиените медии на бъдещето. Днес безплатните издания у нас като че ли тъпчат намясто, а някои дори се отчаяха. В края на октомври на интернет страницата на безплатното списание "Една седмица в София" се появи съобщение: "За съжаление "Една седмица в София" няма да излиза във формата, който познавате. Очакват се промени, за които ще ви уведомим, когато са факт. Благодарим за подкрепата и за положителната енергия през годините". През седмицата от екипа допълниха, че гайдът вероятно ще се завърне само
онлайн. Съществувало обаче и вариант да изчезне завинаги, ако в медията не се появи сериозен инвеститор.
Променена в сравнение с началото изглежда и дистрибуцията на друго безплатно издание – всекидневника "19 минути". През септември 2008 година издателите му Борис Ангелов и Атанас Арнаудов обявиха, че новият вестник тръгва в тираж 100 000 бройки дневно, които в бъдеще ще се увеличават. Двамата поясниха, че новата медия ще се финансира с приходите от останалите им издания и с банков заем. Освен на "19 минути" Ангелов и Арнаудов са собственици и на светското списание "Слава", и на специализираното "Интерхотели".
Четири години по-късно "19 минути" продължава да се раздава из столицата, но вече далеч не толкова масирано. Изчезнаха момчетата и момичетата с брандирани шапки, които го предлагаха на почти всеки ъгъл в центъра. Днес "19 минути" се разпространява преди всичко в метростанциите и на стативи в няколко търговски обекта в центъра, поясниха от офиса му. Според редакционния директор Борис Ангелов тиражът му в момента е около 80 000, като преди това е стигал и до 200 000. Ангелов поясни, че от 120 души, работили за "19 минути" в началото, днес работата си са запазили едва около 40. Вестникът вече почти не се разпространява в Пловдив, Варна и Бургас, където е била първоначалната идея той да се развива. "В същото време обаче вече имаме няколко нови онлайн проекта – първият сайт за екологични новини www.econews.bg, както и страницата "Евросело" – каза Ангелов.
"19 минути" в момента е единственият безплатен всекидневник в столицата, след като другите два фалираха и станаха платени. Скоро след "19 минути" издателите на вестниците "Дневник" u "Капитал" също предложиха безплатен ежедневник – "Градски вестник". В интернет той стъпи на платформата на информационния сайт www.zagrada. com. Четири месеца след старта хартиеното издание изчезна и остана пак само електронното. По-късно собствениците изоставиха и него и 6 момента домейнът се оперира от пернишка медия.
Няколко трансформации претърпя и третият безплатен вестник. "Новините днес" започна да се разпространява през 2009 година от известния издател Петьо Блъсков. Всекидневникът тръгна с тираж 150 000 и с дистрибуция в четирите най-големи града. Не след дълго Блъсков реши повече да не го раздава, а да го продава под името "Република". Неотдавна то също бе сменено и в момента вестникът се казва "Репортер".

Родните безплатни всекидневници имаха малшанса да излязат на улицата

точно когато на нея реши да се появи и кризата. Освен на строителството и на търговията с недвижими имоти тя нанесе най-сериозни поражения и на рекламния пазар. Липсата на приходи от рекламодатели пък удари най-много безплатните издания. Статистиката показва, че бюджетите на фирмите за реклама са сред най-мъчно възстановяващите се браншове и че първи на краката си все пак стъпват телевизиите.
Извън обективните фактори обаче издателите на безплатни вестници и списания като че ли по-трудно се ориентираха в новата обстановка и по-бавно пренастроиха икономическите си модели. Те видимо все още не успяват да направят това, което храни и носи милиони на подобните на тях бизнесмени по света. Раздаващите се вестници в страната все още не успяват да приберат хартиения рекламен спам, с който компаниите заливат пощенските ни кутии и офисите на потенциалните си клиенти. В страните, където пазарът на печатни издания без пари е развит, фирмите почти не търсят алтернативен доставчик на каталозите и на промоционалните им брошури. Всички техни оферти обикновено чакат клиента у дома му или в работата в плик, доставен от собственика на безплатен вестник в комплект с неговия продукт. У нас подобно пакетиране на информацията още не се получава. Затова и вериги като "Метро", "Технополис" "Икеа" u т.н. продължават да наемат куриерски служби, пощальони или просто студенти, които да разнасят листовките им. "Най-големият удар върху приходите на "19 минути" нанесе оттеглянето на хипермаркетите от рекламния пазар през 2011 година – коментира Борис Ангелов. – Оттогава големите хранителни вериги рекламират преди всичко в телевизии. Напоследък обаче се наблюдава завръщането им и в хартиените медии, което според мен ще се превърне във все по-трайна тенденция. Телевизионната реклама е скъпа, а в същото време стълпотворението на клипове на едни и същи видове магазини в рекламните блокове обърква зрителя и намалява ефекта от телевизионната реклама."
Шведската издателска компания Metro International е създател и дългогодишен собственик на най-големия безплатен всекидневник в света. Metro се появява на пазара за пръв път през 1995 година. През 2009 година марката вече се разпространява на 15 езика в 19 държави в Европа, Северна и Южна Америка и Азия, а дневната й аудитория достига 17 000 000 читатели. След старта си рекламните приходи на изданията под шапката на Metro нарастват средно с по около 40 на сто на година. "Много съм щастлив, че отскоро "19 минути" си сътрудничи в рекламата с Метго – съобщи за "ТЕМА" Борис Ангелов. – Засега броят на марките, които Метго рекламира и които ние също бихме могли да рекламираме на българския пазар, е малък. Но пък вече сме част от голям клуб, което увеличава перспективите ни за развитие."

Стр. 62-63 

Първата дама на корицата на “Биограф” е Невена Коканова

www.biograph.bg I 27.02.2012

Мартенският брой на най-голямото българско списание акцентира върху женските образи

Иконата на българското кино Невена Коканова е на корицата на новия седми “Биограф”, който излиза на 28 февруари, вторник. Тя е първата жена, на която нашумялото месечно издание посвещава своя cover story. Списанието е отделило 20 страници на очерка за Невена, написан от журналиста Бисер Костадинов.

“Биограф” акцентира и върху други представителки на нежния пол в “дамския” мартенски брой. Големи интервюта на Надя Чолакова с актрисата Теодора Духовникова и на Цветана Пешунова с писателката Леда Милева, плюс очерци за Уитни Хюстън, поетесите Цветаева и Ахматова и изобретателката на мини-полата Мери Куант са сред гвоздеите в съдържанието на луксозното списание.

В очерка “Стари, но златни” светският журналист Борис Ангелов анализира професията “български топмодел” с портрети на петте най-известни нейни представителки – Даниела Серданова, Жени Калканджиева, Наталия Гуркова, Цеци Красимирова и Ивайла Бакалова.

Друг впечатляващ опус е “Хапче за екстаз”, в който Надя Чолакова разказва в романизиран стил за дискотеката-феномен “Спартакус” отпреди 15 години.

Валерия Велева интервюира Джоко Росич, който празнува 80-годишен юбилей. Големи очерци са посветени и на Коста Цонев (In Memoriam) и Хю Лори, както и на шведския писател Стиг Ларшон, починал преди трилогията му “Милениум” да стане световен бестселър.

12-страничен Форум с анализи и актуални политически коментари, богато илюстрирани секции за мода и лайфстайл, както и разказ от английската писателка Дафни дю Морие допълват публицистичното разнообразие в най-голямото българско списание.