сп. Тема | Светослав СПАСОВ | 18.11.2012

Те се появиха преди години, обявявайки се за хартиените медии на бъдещето. Днес безплатните издания у нас като че ли тъпчат намясто, а някои дори се отчаяха. В края на октомври на интернет страницата на безплатното списание "Една седмица в София" се появи съобщение: "За съжаление "Една седмица в София" няма да излиза във формата, който познавате. Очакват се промени, за които ще ви уведомим, когато са факт. Благодарим за подкрепата и за положителната енергия през годините". През седмицата от екипа допълниха, че гайдът вероятно ще се завърне само
онлайн. Съществувало обаче и вариант да изчезне завинаги, ако в медията не се появи сериозен инвеститор.
Променена в сравнение с началото изглежда и дистрибуцията на друго безплатно издание – всекидневника "19 минути". През септември 2008 година издателите му Борис Ангелов и Атанас Арнаудов обявиха, че новият вестник тръгва в тираж 100 000 бройки дневно, които в бъдеще ще се увеличават. Двамата поясниха, че новата медия ще се финансира с приходите от останалите им издания и с банков заем. Освен на "19 минути" Ангелов и Арнаудов са собственици и на светското списание "Слава", и на специализираното "Интерхотели".
Четири години по-късно "19 минути" продължава да се раздава из столицата, но вече далеч не толкова масирано. Изчезнаха момчетата и момичетата с брандирани шапки, които го предлагаха на почти всеки ъгъл в центъра. Днес "19 минути" се разпространява преди всичко в метростанциите и на стативи в няколко търговски обекта в центъра, поясниха от офиса му. Според редакционния директор Борис Ангелов тиражът му в момента е около 80 000, като преди това е стигал и до 200 000. Ангелов поясни, че от 120 души, работили за "19 минути" в началото, днес работата си са запазили едва около 40. Вестникът вече почти не се разпространява в Пловдив, Варна и Бургас, където е била първоначалната идея той да се развива. "В същото време обаче вече имаме няколко нови онлайн проекта – първият сайт за екологични новини www.econews.bg, както и страницата "Евросело" – каза Ангелов.
"19 минути" в момента е единственият безплатен всекидневник в столицата, след като другите два фалираха и станаха платени. Скоро след "19 минути" издателите на вестниците "Дневник" u "Капитал" също предложиха безплатен ежедневник – "Градски вестник". В интернет той стъпи на платформата на информационния сайт www.zagrada. com. Четири месеца след старта хартиеното издание изчезна и остана пак само електронното. По-късно собствениците изоставиха и него и 6 момента домейнът се оперира от пернишка медия.
Няколко трансформации претърпя и третият безплатен вестник. "Новините днес" започна да се разпространява през 2009 година от известния издател Петьо Блъсков. Всекидневникът тръгна с тираж 150 000 и с дистрибуция в четирите най-големи града. Не след дълго Блъсков реши повече да не го раздава, а да го продава под името "Република". Неотдавна то също бе сменено и в момента вестникът се казва "Репортер".

Родните безплатни всекидневници имаха малшанса да излязат на улицата

точно когато на нея реши да се появи и кризата. Освен на строителството и на търговията с недвижими имоти тя нанесе най-сериозни поражения и на рекламния пазар. Липсата на приходи от рекламодатели пък удари най-много безплатните издания. Статистиката показва, че бюджетите на фирмите за реклама са сред най-мъчно възстановяващите се браншове и че първи на краката си все пак стъпват телевизиите.
Извън обективните фактори обаче издателите на безплатни вестници и списания като че ли по-трудно се ориентираха в новата обстановка и по-бавно пренастроиха икономическите си модели. Те видимо все още не успяват да направят това, което храни и носи милиони на подобните на тях бизнесмени по света. Раздаващите се вестници в страната все още не успяват да приберат хартиения рекламен спам, с който компаниите заливат пощенските ни кутии и офисите на потенциалните си клиенти. В страните, където пазарът на печатни издания без пари е развит, фирмите почти не търсят алтернативен доставчик на каталозите и на промоционалните им брошури. Всички техни оферти обикновено чакат клиента у дома му или в работата в плик, доставен от собственика на безплатен вестник в комплект с неговия продукт. У нас подобно пакетиране на информацията още не се получава. Затова и вериги като "Метро", "Технополис" "Икеа" u т.н. продължават да наемат куриерски служби, пощальони или просто студенти, които да разнасят листовките им. "Най-големият удар върху приходите на "19 минути" нанесе оттеглянето на хипермаркетите от рекламния пазар през 2011 година – коментира Борис Ангелов. – Оттогава големите хранителни вериги рекламират преди всичко в телевизии. Напоследък обаче се наблюдава завръщането им и в хартиените медии, което според мен ще се превърне във все по-трайна тенденция. Телевизионната реклама е скъпа, а в същото време стълпотворението на клипове на едни и същи видове магазини в рекламните блокове обърква зрителя и намалява ефекта от телевизионната реклама."
Шведската издателска компания Metro International е създател и дългогодишен собственик на най-големия безплатен всекидневник в света. Metro се появява на пазара за пръв път през 1995 година. През 2009 година марката вече се разпространява на 15 езика в 19 държави в Европа, Северна и Южна Америка и Азия, а дневната й аудитория достига 17 000 000 читатели. След старта си рекламните приходи на изданията под шапката на Metro нарастват средно с по около 40 на сто на година. "Много съм щастлив, че отскоро "19 минути" си сътрудничи в рекламата с Метго – съобщи за "ТЕМА" Борис Ангелов. – Засега броят на марките, които Метго рекламира и които ние също бихме могли да рекламираме на българския пазар, е малък. Но пък вече сме част от голям клуб, което увеличава перспективите ни за развитие."

Стр. 62-63 

в. Република, ТВ приложение | Доротея НИКОЛОВА | 02.07.2011

Васил Драганов е роден на 6.11.1975 г. в София. Завършва Актьорско майсторство в класа на Илия Добрев. Участва в театрални постановки на Младежки театър, Държавен Сатиричен Театър, Театър 199, Държавен Пътуващ Театър, Народен Театър "Иван Вазов". Има роли в кинопродукции като "Отвъд чертата", "Дело по съвест", "Мисия Лондон" .От 20Ю г. е част от актьорския състав "Комиците", участвал е във "Велика България". В сериала на bTV "Столичани в повече" играе ролята на Радко Чеканов. Съпругата му Андреа е бивша състезателка по художествена гимнастика, има дъщеря на 6 години, която се казва Любов.

- Васко, ти играеш Радко Чеканов в "Столичани в повече". Как те поканиха за ролята?

- Всъщност първо беше филмът "Мисия Лондон". Той беше поводът да се запозная с Любо Нейков. който заедно с Евтим Милошев е продуцент на "Комиците" и "Столичани в повече". Няма да забравя една много приятна Вечер, когато бяхме на снимки в Лондон и Юлиян Вергов имаше рожден ден. На купона се запознах с Любо и в един момент, докато пушехме с него пред хотела, аз дръпнах един монолог в продължение на един час. Горе-долу си минах през целия живот в забавен план. Любо много се смя и след този един час каза: "Взимам те в "Комиците". Та, общо взето, както става всичко в България, а може би и по света, хубавите работи, поне при мен, станаха на маса. Така започнах да играя в "Комиците" и след това получих предложение за "Столичани в повече", който аз наричам "килограми в повече". Нали по-голямата част от актьорите сме доста закръглени.

- Харесваш ли героя си?

- Както каза Сашо Косев. един от двамата режисьори, моят герой е леко бавен. Мисля, че го докарвам откъм бавност, много е тъпичък, милият. Все е закъсал, все го бият. Но мисля, че по този начин стада симпатичен на хората.

- Ти си на сцената отдавна, кога усети, че си станал популярен?

- Усетих че придобивам популярност именно с този образ. Преди това съм бил в много медии, в момента активно играя в театъра, но популярност се придобива чрез телевизията, това е ясно.

- Бил си дори ди джей на сватби.

- Да, В миналото си водех и сватби, но това е най-малкото, с което съм се занимавал. Когато бях на 16 години продавах чорапогащници на женския пазар, както и да звучи. След това разкарвах сладоледи, занимавах се с търговия със заведения, бях лична охрана на заведение, работил съм и като стюард. Седем години бях водещ в радио "Веселина", след това и в телевизия "Веселина".

- Как всичките ти занимания се съчетават с актьорската професия?

- Това много ми помага. Според мен колкото е по-голяма личната ти биография, толкова по-лесно можеш да пресъздадеш палитра от образи.

- Завършил си експериментален клас към НАТФИЗ.

- Да, така е. За съжаление бяхме единствена паралелка от тази програма. Експериментът се състоеше в това да сме непрекъснато в театъра още от първи курс. Имахме щастието две години да сме в Сатиричния и две години в Младежкия театър. Изиграхме абсолютно всички борчета. Това страхотно много ни помогна, защото от самото начало уловихме духа на театъра. Имах и щастието да завърша при Илия Добрев.

- От една година си на щат в Народния театър. Как се чувстваш?

- Много приятно, много готино. За един сезон успях да вляза в четири постановки. Започнахме с "Полет над кукувиче гнездо". Там играя единствения човек без текст, пресъздадох кататоник. След това влязох в постановката "Хъшове" на мястото на Димитър Рачков, който има много ангажименти. Играя и в "Почивен дом" на Камен Донев и в "Бащата", една гениална пиеса на Стринберг. А, сега последно Мариус Куркински ме покани да играя В "Ревизор", репетициите започват през септември.

- Кое от всички неща, с които се занимаваш, е най-голямата ти страст.

- Най-голямата ми любов е радиото – просто го обожавам. Киното пък е нещо, което ме прави щастлив. Просто, отивайки на работа, дори денят да е 14 часа и да е много трудно, изпитвам някакво безумно щастие. Стоя ухилен през цялото време и ми е много забавно. Театърът пък ми е най-труден за осъществяване. Постоянно преживявам някакви катарзиси, но пък там борбата ми е най-ясно изразена. Телевизията е също много трудна, колкото и да изглежда лековато.

- Хората са свикнали да те гледат в комедии.

- Да, и искам да избягам от амплоато на леко бавния човек на комедията. Иска ми се да изиграя нещо по-сериозно. Искам да изиграя много лош човек.

- Ще можеш ли?

- Да, аз нося в себе си доза агресия и някои неща от детство си. Мисля, че бих могъл да ги изкарам наяве.

- Какви са тези неща в детството ти?

- Така ми се случи, че живеех в доста бурен квартал Известно време прекарах на улицата, занимавах се с не толкова легални неща. След това, когато започнах да работя като охрана в дискотеки пак се оказа, че съм забъркан в тази каша. Така че реших да се махна и избягах от този живот и започнах другия. Но мога да го изиграя.

- Водил си борба със себе си?

- Да, искам да кажа, че Всеки трябва да вярва в себе си и да знае, че най-голямата борба е с нас самите. Трябва постоянно да се борим в името на доброто, но със себе си, не толкова да променяме околния свят.

Стр. 4-5

в. Република | Георги БОЙКОВ | 08.04.2011 

- Г-н Аврамов, как гледате на случващото се през последния месец на пазара на печатните медии. Имам предвид скандалите около "24 часа" и "Труд" и информацията, че един от собствениците им ще прави нов политически проект?

- Очевидно е, че през последните години хората не харесват начина, по които функционират политическите партии, особено в дясноцентристкия спектър. Самите избиратели и симпатизанти на този вид формации явно не са доволни от това, което се случва с партиите им, иначе не бихме виждали толкова големи разминавания в подкрепата само за четири години.

- Какво имате предвид?

- В началото на управленския си мандат дадена дясна или центристка партия получава висок, стабилен резултат, а след слизането И от власт виждаме сериозен спад в доверието към нея. При тази ситуация е очевидно, че в обществото няма трайни предпочитания към дадена политическа формация и ясно установени механизми на представителство на партии, каквото можем да видим в Австрия, Германия, Великобритания, скандинавските страни. Но нека отговоря на първия ви въпрос. В тази ситуация, като че ли медиите и изобщо всякакви публични механизми за налагане на дадено мнение стават много важни. Поне на пръв поглед е така. Това кара хора или големи компании да си помислят, че контролът върху средствата за масова информация (това е остарял израз, който не харесвам, но в този пример е точен) ще им донесе много възможности за засилване на позициите им в политиката и съответно в бизнеса. Визирам хора и фирми, които до голяма степен са били близо до политическия живот и в някаква степен са зависими от държавата. Дали тяхното мислене е погрешно, или правилно, аз не мога да кажа.

- Все пак мисленето на тези хора или компании изглежда е в правилната посока?

- Не зная поради две причини – не съм имал и нямам такъв бизнес, както и интереси. Затова не мога практически да получа информация за това, какво би се случило в бъдеще. Инстинктът обаче ми подсказва, че в обществото има невидима ръка, но тя не може да управлява малко над седем милиона души, колкото сме в България. Не може да ги ръководи като програма, само с натискане на едно копче, дори тази ръка да разполага с влияние върху медиите. Свободната воля на хората винаги се е изявявала на избори, независимо от това какво са правили или са писали вестниците, излъчвали са телевизиите и радиопрограмите. Така че ми се струва, че опитът да се създават медии, които да бъдат нещо като мегафон в ръцете на собственика си, не е добра идея и не е печеливш бизнес проект. Такива медии харчат доста излишни ресурси и създават врагове на хората, които ги притежават.

- Все пак, като политолог, не може през годините да не сте наблюдавали, че медиите имат доста голяма роля, особено в предизборните кампании, а и по време на самото управление на дадена партия. Или не сте на това мнение?

- Вижте, аз не отричам нищо, защото не би било разумно. Въпросът е друг. Нека се върнем в 90-те години. Тогава, въпреки развитието на интернет, традиционните медии бяха много силни. Днес обаче световната мрежа залива хората с информация. Напълно е възможно един личен блог, дори едно мнение, публикувано в социална мрежа, нещо, написано в малък вестник или пуснато в малка телевизия, да се превърне много бързо в обществено достояние и да добие големи размери. Така за него ще чуят ужасно много хора. Факторът интернет и социални мрежи може да даде възможност на дадена медия многократно да надскочи капацитета си. Това поставя в коренно различна ситуация концепцията за използването на традиционните медии като лост за пропаганда. Просто този похват вече отива в ъгъла. Ако някои бизнесмен си купи вестник и налива в него стотици хиляди лева на месец или вероятно милиони, за да го използва изцяло и единствено за пропаганда, а не за журналистика, то той рискува парите му да отидат на вятъра. Рискува още начинанието му да бъде лесно разконспирирано, хората да си изградят мнение, че това е вестник или пък друг вид медия, която говори едностранно и заема позициите само на даден политик или партия. Така много лесно тази медия може да бъде игнорирана от обществото.

- Т.е. смятате, че през годините българският читател или зрител е оттренирал рефлекса да разбира кои медии го лъжат и кои казват истината?

- Вече има много конкурентна и плуралистична медийна среда. Днес вие, журналистите, не може да излъжете. Само може да се опитате. Ако допреди десет години щяха да ви хванат трудно, днес това е много лесно. Ужасно лесно е. Достатъчно е един човек, или медията, в която работи, да представи некоректно информацията, и от там нататък става много лесно да се разбере кой е измамил.

- Какъв е вариантът медиите да са независими, а не да разчитат на държавни субсидии, например, и частни спонсори, което автоматично им запушва устата по някои теми?

- Важно е медиите да се издържат от две неща – там, където има тираж, да разчитат на него. А там, където има реклама и авторски права, да печелят от това. Не смятам, че някой трябва да налива пари в медии, които са губещи1 и да наричаме това медиен пазар, защото не е това, а нещо друго. Когато имате медия, която е спонсорирана и продължава да работи на загуба от много дълго време, очевидно целта И не е да произвежда журналистика.

- Все пак да се върнем на скандалите в "24 часа" и "Труд".

- През последните години двата вестника губят аудитория. Мисля, че това се дължи и на развитието на електронните формати. Отново казвам, че днес е много лесно да намериш информация в Интернет и е сравнително евтино да
направиш едно добро издание там. Като че ли това, че все повече хора започнаха да четат в световната мрежа има принос в намалените тиражи на всички вестници. Но от друга страна имаме едно общество, което непрекъснато е недоволно от политиците си. Когато читателите видят, че даден вестник, дадена медия в определен период застава зад определен политик или партия, спират да ги четат.

► Димитър Аврамов
е роден в Пловдив през 1973 година. Завършил е руска гимназия с разширено изучаване на английски език. Има магистърска степен по политология от СУ "Св. Климент Охридски4 и специализация по публична администрация и международни отношения. Бил е председател на предизборния щаб на СДС. В момента е част от екипа на Института за модерна политика.
***
Свободно време
През свободното си време Димитър Аврамов обича да чете и да се занимава с икономически дейности в интернет. Казва, че харесва да създава уебсайтове. Харесва също работата
си в Института за модерна политика.
"Така съм политически активен, без да участвам в партийни схеми. Обичам много неща, но това не важно", казва политологът.

Стр. 11

в. Република | Георги ПАПАКОЧЕВ, DW | 08.04.2011 

България продължава да произвежда скандали на тема "прозрачност на собствеността в медиите". Поредното доказателство бе случаят със собствеността на бившите ВАЦ-ови издания, орезилил още повече българския печат.
В разгара на скандалите около "Труд" и "24 часа" Ц. Цачева заяви, че "дълг на медиите е да се грижат за прозрачността на властта, но дълг на властта е да се грижи за медийната прозрачност". Как тази забележителна мисъл се проектира върху състоянието на българската медия? С този въпрос започва разговорът на Георги Папакочев с председателя на Съвета за електронни медии (СЕМ) доц. Георги Лозанов.

Медиите не са предприятие!

В България има проблеми от гледна точка на прозрачността на собствеността в медиите. А това е дълбок проблем, тъй като медиите не са просто предприятие. Във връзка със скандала около бившите ВАЦ-ови вестници той казва: "Ето, че изведнъж в публичността се появиха фигурите, които са собственици на тези вестници, но те самите помежду си не могат да изяснят въпросната собственост. Изведнъж се оказва, че ние продължаваме да произвеждаме скандали на тема "прозрачност на медиите", и то дори в печата, където имаме законови норми."
Въпросният скандал действително орезили българския печат, но на този етап, понеже е в развитие, той не дава
отговор на въпроси като защо тримата каращи се съсобственици на "Труд" и "24 часа" купиха изданията в пика на вестникарската криза, какво целяха с бързата и радикална смяна на редакционните ръководства и кой всъщност се отказа от "добрите услуги" на тези издания преди изборите тази есен?
"Това са тежки въпроси", казва Г. Лозанов и продължава: "Сега обаче е ясно, че за тези вестници се търси нов купувач. Всъщност в българските медии свърши една цяла епоха, започнала в период в прехода. Тогава пазарният мотив беше основният и всички смятахме, че ако направим печеливши от пазарна гледна точка медии, това ще гарантира тяхната независимост и т.н. И тогава в страната влязоха големи външни инвеститори – ВАЦ, Мърдок, Кирияку. Те вече излязоха.

Кой ще се настани на "удобните" места?

Просто цялостно се сменя структурата на медийната публичност и сега е много неясно кой е следващият модел. И ние сега гледаме с голяма тревога да не би да се промъкнат "сенчести капитали", казано най-общо, които да се завъртят на мястото на предишните външни инвеститори, които, добри или лоши, идваха от друга ситуация, докато нашата е натоварена с предразсъдъците и тревогите около прехода. Тримата собственици на вестникарската група дължат този отговор не толкова един на друг, защото те сега главно се карат помежду си, те го дължат главно на обществото. Няма съмнение, че наближаването на изборите е дало тласък на сделката. Тогава медийното влияние се превръща във власт."
Българската аудитория все по-често нарича определени, като правило "на-викани" журналисти не със собствените им имена, а като "Мадам В", "Мистър Б", "Екип ДС" и други. Трябва ли да се тревожим от подобни настроения, или просто те радват някого? "Трябва да се тревожим, разбира се", категоричен е Г.Лозанов, защото: "всички тези прозвища, а и скандалите "сбутват" журналистите към общо взето компрометирания елит на прехода. Много ми се иска българската журналистика да е алтернатива на този елит, на политикоикономическия, на сенчестия елит", казва Лозанов.

Стр. 10

в. Република | Георги ДАСКАЛОВ | 28.01.2011

Точно преди 14 години България преживяваше най-тежката криза в новата си история. Левът се обезценяваше с по стотачка на ден, от магазините изчезна почти всичко – хляб, цигари, месо. Което го имаше, струваше хиляди – бутилка "Кока кола" от литър например се продаваше за 900 лева. На 10 януари 1997 година обезумелите от страх какво има да става хора обсадиха парламента, вечерта полицията би протестиращите, включително беше разбита главата на бившия министър-председател Филип Димитров.
На теория това беше златно време за вестниците: харчеха се като топъл хляб, който впрочем го нямаше. На практика огромните тиражи не носеха никаква печалба, а, напротив, водеха до огромни загуби. Причината беше, че цената на един вестник беше 30 лева, около 1 цент.

Особености

"24 часа", който тогава беше водещият вестник, точно по това време се продаде на ВАЦ, последва го и "Труд" и двата вестника поддържаха дъмпингови цени с откритата цел да бъде убита конкуренцията. Което и стана. Кризата свърши, а след нея ВАЦ с двата си вестника установи фактически монопол на вестникарския и рекламния пазар.
Въпреки уверенията, че ще наложи добрите практики, ВАЦ изкриви неимоверно пазара Особеностите на наложения от немците модел, който се изразяваше в това, че вестниците получиха възможност да следват собствена политика, превърнаха "Труд" и "24 часа" в откровени политически играчи, не толкова в медии. С важното уточнение, че извличаха облагите от политическото влияние, без да носят каквато и да била отговорност.
ВАЦ прибираше парите от рекламата и продажбите, но истинското злато, голямата печалба беше точно в редакционната политика. Главните редактори се превърнаха в политически фактори и осребряваха влиянието, което вестниците имаха.
Зад парите се играеха мръсни игри, обикновено маскирани като независима журналистика. "По-мощни от танковете плюс хеликоптерите на бронираната вражеска техника бяха свободните медии. Отбранявали се яростно повече от година срещу канонадата на мрачно посинялата власт, те изведнъж поеха в атака", пише един от флагманите на тази т.нар. сериозна журналистика, главният редактор на "Труд" Тошо Тошев. Тошев, който е професионален апаратчик, започнал кариерата си в отдел "Пропаганда" на Градския комитет на БКП в София, през 1990 година стана главен редактор на "Труд" и така 20 години. През тези 20 години агент Бор, както е името му в регистрите на Държавна сигурност, създаде стотици себеподобни, а вестникът му произведе ченгеджийницата и интригантството в еталон.

Краят

Краят на тази история дойде на 10 януари 2011 година, когато новите собственици на "Вестникарска група България" пенсионираха Тошев. Направиха го вицепрезидент на току-що създадения издателски борд, което вероятно е елегантна стъпка към окончателното му избутване от играта. Без значение дали ще бъде щадено самочувствието на агент Бор, е ясно едно: в дългосрочен план той загуби битката, понеже вестник "Труд", ако и да се самовеличае като най-големия в България (което вече не е така), не успя да прекрачи в модерността Тиражите са сринати, доверието на читателите, доколкото все още ги има, продължава да пада. И основната причина е в самоличността на Бор, в начина му на мислене. Той вярваше и вярва, че читателите съществуват, за да бъдат манипулирани, обработвани, и че за тази високоотговорна задача трябва щедро да се плаща. Което и правеше 20 години. Сега си отива, а тези, които идват след него, ще трябва да се опитат да променят нещата, да правят вестници, които уважават хората.

Няма да е лесно.

Стр. 10

в. Република | 12.11.2010 

Бившият телевизионен журналист Кеворк Кеворкян беше осъден от бизнесмена Красимир Гергов на последна инстанция по член от Закона за задълженията и данъците за сумата от 30 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, плюс лихви. Кеворкян е водил по този член дела срещу почти всички известни телевизионни водещи в България – Маргарита Михнева, Георги Коритаров, Николай Бареков, както и срещу почти всички по-големи телевизионни оператори.
През ноември 2008 г. Комисията за досиетата разкри, че той е бил сътрудник на бившата Държавна сигурност под агентурния псевдоним "Димитър" и е писал доноси срещу популярни личности като Борис Димовски, Васил Цонев, Михаил Неделчев, Дончо Цончев, Димитрий Иванов, Енчо Мутафов, Огнян Сапарев.

Стр. 3

в. Република | Даниела ТАНЕВА | 25.10.2010

Доц. д-р Орлин Спасов е преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ "Св. Климент Охридски". Доктор по социология. Ръководител е на катедра "Радио и телевизия". Преподава медийни и комуникационни изследвания и интернет култура. Работи по проблеми,свързани с теория и история на медиите и популярната култура. Специализирал е като Хумболдов стипендиант в Германия. Автор е на "Преходът и медиите: политики на репрезентация", съставител е на поредица сборници върху медийна проблематика. Ръководител "Проекти" на фондация "Медийна демокрация".

-Доц. Спасов, как ще коментиране промените в НПК от миналата седмица направени от Министерски съвет, които пряко засягат журналистите?

-Тук има голям риск, защото българската практика показва много често, че регламентации, които биха имали положителен ефект, се упражняват без контрол. Чисто хипотетично тук съществува една възможност, да се изразя по – меко, върху медиите да се оказва определен контрол, тъй като с тези промени се засягат почувствителни теми.

-По този начин не се ли ограничава свободата на словото?

-Именно тук е проблемът. На пръв поглед нещо, което се опитва да защити личността срещу посегателства, може да се обърне и срещу свободата на словото, тъй като именно въпросът за границите на приложение на тези норми остава открит и ние няма как да сме сигурни, че това няма да засегне свободата на словото. Ние няма как да сме сигурни, че тези промени няма да се използват в негативна посока.

-Нормално ли е политиците да разиграват медиите с фалшиви писма, за да си вдигат рейтинга? Визирам случая, в който депутат от РЗС изпрати писмо до медиите, в което обяснява подробно как е бил "изнасилен" от Искра Фидосова.

- Струва ми се, че в политическия живот и изобщо в публичния живот определено трябва да има норма, но тя много често се преминава и политиката слиза до едно ниво, до което дори най-жълтите и булевардни вестници вече не си позволяват да стигат.
Свидетели сме на едни открит сексизъм – сексуалното се превърна в много успешен политически инструмент. Случаят с Яне Янев и обясненията, които той даде на един чисто булеварден език, са пример за подобно безобразие. Това е недопустимо, но тъй като в обществото има търпимост и интерес към сексуалността, политиците го използват в своя полза.

-Какъв е примерът в Западна Европа?

-Много по-голяма толерантност към обществените лидери има в Западна Европа. Там не е проблем да се афишират тези отношения, защото обществото приема тези сексуални отношения като нещо нормално. Така политиците по никакъв начин не могат да се възползват от намеци за сексуална ориентация, за политически цели. Сигурно знаете, че кметът на Берлин много открито афишира своите хомосексуални отношения и хората го приемат.
В България сексуалното се инструментализира в обществото, защото сексизмът е много актуален у нас.

-Как ще коментирате факта, че страната ни е на 70-то място по свобода на словото в класацията на "Репортери без граници"?

-Проследих тази класация. Не може да се прави генерално обобщение, защото има различни медии и различни материали. Разбира се, че в България има по-голяма свобода от колкото в много други държави.
За мен тревожното е друго. Този индекс в последните 2-3 години върви надолу и това се превръща в тенденция. Това проучване на "Репортерите" се опира на няколко негативни тенденции, които се развиват в нашата страна – силната автоцензура, оказване на натиск върху журналистите, неизяснените въпроси със собствеността на медиите.
Знаете, че в България има голяма съпротива да се афишира реалната собственост на медиите. Най- често ние не можем да се доберем до същинския собственик. Много често докато се доберем до медийния магнат попадаме на двойно и тройно дъно. Това прави това, което той оказва като политически и икономически влияния, неразгадаеми.
Според мен трябва да се предприемат законодателни промени.

-В какво се изразяват тези проблеми?

-Трябва да се осигури афиширане на собствеността на медиите. Важно е да се стигне до конкретно физическо лице, което притежава пакет акции или цялата медия, защото когато личността се крие зад група от хора, позволява да се правят много вариации – кой какво казал и защо го казал в медиите. Това е най-доброто решение, но, както разбирам, срещу това има съпротива. Докато това не стане, ще продължаваме да сме на последните места в класациите не само в Европейския съюз, но и в света.

-Поръчкова ли е журналистиката в България?

-Ясно е, че когато имаме неясна собственост, това се използва за да се оказва влияние както над журналистите, така и над цялото общество.
Журналистите ще правят поръчкова журналистика, ако изпълняват поръчките на скритите играчи собственици на медии. Не бих давал кардинални мнения, че журналистиката в България е поръчкова, по-скоро има големи медии, в които така се процедира. Там журналистите са буквално принудени да следват политиката, начертана от техните шефове, които пък подкрепят чужди интереси. Пишат така, както им се казва.

-Кой са тези медии? Ще кажете ли имена?

-Те могат лесно да бъдат разпознати на изхода, като видим към кои политически партии как се отнасят. Ако няма критика към управляващите, ясно е, че тук има някаква протекция. Има и медии, които са много по-критични. Само чрез съдържанието, което публикуват тези медии, ние лесно можем да разберем в каква линия вървят поръчките към журналистите. Не искам да използвам една медия вашата, за да критикувам други.

-Докъде стигнаха промените в новия медиен закон?

-Доста интензивно върви в момента неговата подготовка. Този път представителите на медийната сфера и на неправителствени организации взимат много активно участие в дискусиите.
Аз съм далеч от илюзията, че той ще бъде идеален, но в предишния закон ясно се виждаше как законодателят прави определени промени, за да защитава определени интереси.
Новият закон ще е по-балансиран и ще засяга по-малко вътрешни конфликти, което е добре за цялата медийна общност.

Стр. 7

в. Република | Даниела ТАНЕВА | 23.09.2010

ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ е български експерт по медии и журналистика. През 1982 г. завършва специалност "Философия" в Софийски университет. Работи в списание "Българско фото" между 1983 и 1989 г., а след това е редактор и заместник-главен редактор на вестник "Култура" и главен редактор на списание "Егоист" (в последната година от съществуването му). Преподава във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийски университет, в Нов български университет и НАТФИЗ "Кр. Сарафов". Председател е на Съвета за електронни медии (СЕМ).
"За кое дело говорите. Не става дума за конфликт на интереси, това не е доказано. Просто има забавяне в една декларация". Това обясни пред РЕПУБЛИКА председателят на Съвета за електронни медии (СЕМ) Георги Лозанов. Преди дни стана ясно, че Върховният административен съд е образувал дело срещу Лозанов за това, че не е спазил законовите срокове за подаване на декларациите си за конфликт на интереси. По закон декларациите трябва да бъдат подадени до 7 дни от встъпването в длъжност, а за неспазване на това изискване се налага глоба от 1000 до 3000 лв..
Той обясни, че объркването идва от това, че въпросният документ е бил подаде в СЕМ. "Наложи се да я подам за втори път, но не е в срок. Това дело няма нищо общо с конфликт на интереси по същество, а има с това дали е трябвало да подам същата декларация в определения срок за втори път", продължи шефът на медийния регулатор.
За глобата той каза: "Няма да ми е приятно да ме глобят с 1000 – 2000 лева. Това обаче е техен проблем". В заключение на темата медийният експерт заяви, че се надява съдът да отсъди справедливо в негова полза.
Що се отнася до това, че на официални празници програмите на телевизиите са пълни с турски сериали, Лозанов бе категоричен. 

Не може да има само български продукции.

"Такъв тип чистота не може да се очаква, все пак светът е глобален.", заяви той. По думите му турските сериали се надценяват. 
Не мисля че това е политическа пропаганда в полза на Турция, това все пак е развлекателен продукт, който ни доближава до идеята за съвременния човек в Турция. Пък и не бива да се свързва Турция с поробителя, това не е в полза на България. Има една хи-перболизирана представа относно турските сериали".
Това е проблем на самото програмно мислене, все пак каза експертът.
За дискутираното напоследък негово предложение като председател на медийния регулатор, за сливането на БНТ и БНР, Лозанов потвърди, че това е на базата на добрите практики в целия Европейски съюз.
Сливането на БНТ и БНР е добро решение, остава на позицията си Лозанов, въпреки критиките, които се чуха по негов адрес.
Той допълни, че евентуално обединение на двете обществени медии е свързано и с промени в Закона за радио и телевизия.
"Това е тема евентуално на цялостната промяна на един Закон за радио и телевизия,
който още не е започнал да се пише, така че единственото, което смятам сме длъжни, е действително да й дадем максимална възможност публично да бъде обсъдена тази идея. Впрочем, тя нито е нова, нито е революционна. В повечето европейски страни обществените медии функционират по този начин, да спомена ББС и "Дойче веле" например, така че това ще даде много привилегии, включително и това най-после да има един модел, който в някакъв смисъл да конструира тези обществени медии, защото досега те стоят под сянката на държавната медиа, слабо реформирана е сферата", коментира Лозанов.
Един от съвременните проблеми на частните електронни медии у нас е, че те все по-рядко изпълняват обществени функции.
Комерсиализацията, особено в телевизиите, е голяма, каза още Георги Лозанов.
"Трябва обаче да има консенсус около обединението на БНТ и БНР. Те трябва да направят всичко, за да отговарят на европейски`те практики. В момента двете национални медии, трябва да формулират мисия, която българското общество да разпознава. Изискването в директивите на ЕС е тя да е ясно формулирана, но достатъчно авторитетно от от нормативна гледна точка.
Мисията трябва да фигурира и в Закона за радио и телевизия. Идеята за сливането започва именно от там. Това не е формална идея, тя е напълно реална
Репликите срещу сливането са реплики срещу реформата в тези медии, това е една опасно висока цена", отговори на нападките доцентът.
За сливането на медийните регулатори, Лозанов бе категоричен – това няма да стане скоро.
"Това е тенденция, която има страшно малко практики и няма достатъчно привърженици в ЕС.
Все повече се държи на регулация на съдържанието, посочи той.
"По-скоро според мен регулаторите след време може да ги няма, но не и да се сливат. Според мен регулацията ще отстъпва място на саморегулацията и колрегулацията".
Един от възприетите без колебания принципи в групата е регулация на съдържанието независимо от средите на преноса му – по въздух, по кабел, сателит, през интернет или каквото ни чака в бъдеще. Тогава няма никаква логика да събираш регулатора по съдържанието и регулатора по преноса в едно, а и това е получило слаба популярност в страните на ЕС. Има и още нещо – така ще се получи мощна държавна институция, а истинската роля на СЕМ е да функционира като обществен орган", убеден е той. Особено в страните в преход, държавният и общественият интерес невинаги съвпадат, затвори темата за медийната конвергенция той. По повод на задействаната процедура от страна на Комисията за регулиране на съобщенията в Турция за оправяне на проблема със заглушаването на честотите на нашите радиа, за сметйка на техните, Лозанов коментира:
"Трябва да се направят нови конкурси и ново планиране.
Техните радиостанции ни заглушават, не защото водят война, а защото са по- добре от техническа гледна точка.
Това е резултат от това, че ние не сме достатъчно подготвени. СЕМ е взел решение в последните месеци, да започнат конкурси в съответните региони, където има ресурси. Трябва да се обявят конкурси…Трябва сами да финансираме радио предаването в тези региони. На никой не трябва да се сърдим сами трябва да гарантиране комуникацията си там", убеден е експертът.
***
Закъснение
Казва, че като малък е бил мълчалив.
Научил се е да чете чак на 11 години, като през следващите години чете непрекъснато.
Увлича се най-вече по философия.
В момента единственото нещо, което може да го откъсне от словото, е цигара и едно питие.

Стр. 9  

в. Република | 24.08.2010

Преди да отпразнува една година от създаването си, вестник "Галерия" се разцепва. Според информация на Frognews.bg, Алексей Петров напуска вестника оглавяван от Кристина Патрашкова. От цялата ситуация печелил Георги Коритаров, който щял да оглави нов вестник.
Избухналия скандал между съдружниците довел до пълната изолация и до отстраняването на един от членовете на директорския борд на изданието. Това е Давид Леон Леви, който беше кандидат за евродепутат от партията на Яне Янев РЗС.
През пролетта в пресата се появиха съобщения, че другите 50% от акциите принадлежат на Недялко Недялков, бивш съдружник в процъфтяващия седмичник "Уикенд". Той го напусна, когато 75% от който бяха купени от медийната групировка зад Ирена Кръстева и Делян Пеевски.

Стр. 6

в. Република | 13.08.2010

Новият генерален директор Вяра Анкова започва анализ на ситуацията в медията

Ревизия на всички бюджетни предавания в Българската национална телевизия започва новият генерален директор Вяра Анкова. След като одитът завърши предстоят сигурни съкращения в обществената медия.
"Преди това трябва да се направи анализ, за да се види какво вършат хората в БНТ ", заяви Анкова по време на брифинг на "Сан Стефано" 29. Тя обясни, че телевизията има нужда от нови звена, а някои от старите трябва да се закрият. Генералният директор обаче не коментира колко служители на медията ще бъдат съкратени, преквалифи-цирани или преназначени.
"За мен има екипи, които не са достатъчно натоварени", каза тя. Според нея трябва да се направи анализ дали е по-ефективно да се наемат хора отвън, или да се работи с наличните продуцентски кадри. "Ако съкратиш хора, професионалистите ще получат повече пари, за да не отидат в частните телевизии.", каза Вяра Анкова, като допълни, че първото нещо, което трябва да гарантира БНТ на зрителите си, е добро качество.
"По-добре е да има малко продукция, но качествена. В тази насока идеите са много, но те опират до финансиране. Аз искам да има повече външни продукции, но субсидията не позволява", обясни Анкова. Относно финансирането на телевизията предложенията на новия генерален директор са в областта на рекламата. Според нея трябва да отпадне ограничението за реклама в БНТ, за да не е зависима медията само от държавния бюджет.
"Нека се види способна ли е БНТ да си изкара парите по друг механизъм, различен от бюджета", заяви категорично Анкова.

Стр. 3