в. Марица, Пловдив | Деляна ЛУКОВА | 06.04.2013

Яростно се обявихме в защита на EVN, но ни спряха тока за 2500 лева сметка, казва главният мениджър на Пловдивска обществена телевизия

Програмата на Пловдивска обществена телевизия тръгва на 1 април преди 15 години – в 17.10 часа. Трябвало да стартират в 17, но не излязла картина и десет минути запоявали кабели. “Не вярвахме, че ще успеем, затова избрахме Деня на шегата, за да кажем, че е първоаприлска лъжа, ако не се получи”, казва днес създателят, главен мениджър, главен редактор и водещ Евгени Тодоров. И бърза да добави, че вече 15 години телевизията, с вяра в гражданското общество, пазарната икономика и дясното мислене, неотменно следва модела на обществена, макар че официално няма право да се рекламира като такава.

Две години преди появата на телевизията в ефира Евгени е автор на първата оригинална частна програма “Добър вечер, Пловдив”. В Жан-Виденово време, двамата с колежката му Веселина Божилова обикаляли с кола, за да разнасят касетите по кабеларките. Пловдивска обществена телевизия заема ефирната честота на тогавашната телевизия “Тракия”, собственост на банкера Христо Александров, която дотогава не е формирала собствена програма, а излъчвала тази на телевизия “7 дни”. Така започват перипетиите по български. Телевизията подава документи за регистрация в НСРТ като обществена телевизия, но години наред не получава отговор. Едва през 2003-та държавата налага със задна дата непосилни такси за излъчване и медията се отказва от ефир. Оттогава Пловдивската обществена телевизия се предава по кабела.

Правенето на обществена телевизия, според Евгени Тодоров, се обезсмисля от самия закон за радио и телевизия, тъй като не давал преференции, а само ограничавал. “Въпреки това ПОТв работи по един тертип и това, което никога няма да видите при нас, е популизъм. След 15 години знам душата на всеки зрител и ако стана политик, съм абсолютно наясно какво да обещавам”, казва журналистът.

По време на последните протести медията яростно се обявила в защита на EVN, и то без енергодружеството да е рекламодател. Това не попречило на австрийската компания да отреже тока на телевизията заради неплатена сметка. Телевизията отворила врати за протестиращите и в продължение на три часа всеки ден те можели открито да заявят претенциите си. Събитията обаче се стекли така, че митингуващите присъствали на спирането на тока и тръгнали с картонена кутия да обикалят, за да събират помощи за сметката. В крайна сметка в кутията за волни пожертвования се оказали всичко на всичко 25 лева при дълг от 2500.

“Ние сме единствената телевизия, която стои извън корпоративните интереси и не получава дотации отникъде. Понякога ми писва от безпаричие и не знам дали няма да я продам. Но няма нищо по-хубаво от това да застанеш пред камерата и да говориш каквото си поискаш. Свободата на словото е ценно нещо. Аз все още удържам, защото имам жена (б.а. – Нери Терзиева) с добра заплата, която плаща тока и ме храни, ами колегите? И с кауза да ги удържаш, има си предел на издръжливост”, разсъждава Евгени Тодоров. Заедно с него, вече 23 години, е режисьор-постановчикът Петър Алексиев. Регистрирали фирма през септември 1989-а и до момента не са успели да се изпокарат.

“Телевизията е скъпо нещо, но като чувам, че Бареков харчи по милион и половина, ние 8000 лева да имаме, каква програма ще стане”, смее се Евгени и припомня, че сегашният изпълнителен директор на TV7 се появил за първи път на екран при него, като лидер на студентските протести.

Журналистът се дразни на коментарите на шефа на СЕМ Гого Лозанов, че провинциалните телевизии карали от избори на избори. И дава пример, че мониторингът след последния местен вот показал, че ПОТв е телевизията с най-много предизборни предавания като относителен дял. При това думата се давала не само на партиите, които са си платили.

Медията има спечелени над 20 проекта, а в момента кандидатства за финансиране на две програми – “Вход свободен” и за консултантски център. Първият проект доразвива идеята за отворени врати, която се родила по време на протестите, така че всеки ден, в рамките на два часа, всеки пловдивчанин може да си излее болката в студиото. Телевизията се превърнала и като бюро справки за пенсионери, хора с увреждания и социално слаби, които загрявали телефоните с въпроси кога ще се изплащат помощи, така че от медията решили да развият и социалната тематика, създавайки инфоцентър.
Енергията и хъсът, с които продължава да се бори на 63, са доказателство, че няма намерение да слиза от екран.

Тук обаче доказаният журналист уточнява, че няма да се радва, ако го сравняват с проф. Вучков, а би искал да прилича на Барбара Уолтърс.

Преди дни тв легендата опроверга слуховете, че слиза от екран, и обяви, че няма да се пенсионира. Знаменитата 83-годишна американска журналистка води женско токшоу на телевизионния канал Ей Би Си и е интервюирала Фидел Кастро, Маргарет Тачър, Путин, всички американски президенти след Никсън, Лорънс Оливие, Майкъл Джексън и дори Джей Лено.

Стр. 10 

evgenitodorov.blog.bg I Евгени ТОДОРОВ I 2010-06-06

Преди повече от 30 години по българските екрани се появи американският филм „Телевизионна мрежа”. По-късно излезе и литературният сценарий.
На финала един телевизионен работодател – злобен капиталист, изнасяше поучителна реч пред свой служител, в която между другото се казваше: „Няма държави! Няма народи! Няма руснаци! Няма араби! Няма трети светове! Няма Запад! Съществува…един огромен и необхватен, взаимно свързан и преплетен…доминион от долари. Петродолари, електродолари, мултидолари…”.
Тогава бях млад телевизионен журналист и ми беше мъчно за американските колеги, които се продават за долари. Тайно обаче си задавах въпроса – дали не е по-добре да работи човек за Ай Би Ем, Ай Ти Ти или Дюпон вместо за ЦК и за Окръжния комитет на БКП?
Последните дни отново се заговори за свободата на словото. Президентът Първанов зададе въпрос, чийто смисъл е дали Бойко Борисов не е днешният ЦК на БКП, който задава правилното писане и говорене.
Медиите отговориха с „Не!” и президентският въпрос увисна във въздуха.
На първо място той бе неправилно зададен.
Въпросът трябваше да бъде: „Кои са българските Ай Би Ем, Ай Ти Тй и Дюпон?”
Кои от тях са вече на страната на министър-председателя? След като от години бяха приятели с президента.
Първият проблем на българските медии е икономически. Оттам произлизат всички останали проблеми.
След като медиите не могат да съществуват самостоятелно на пазара, те трябва да изчезнат. Или поне максимално да се редуцират.
В България обаче фалитите са твърде инцидентни. Медиите оцеляват, даже са появяват нови. Само че те не живеят нормален пазарен живот. Те се издържат от някого. И провеждат неговата политика.
Така в българските условия Ай Би Ем, а не Бойко Борисов се превръща в ЦК на БКП.
И ако някой в тази държава иска да има свободни медии, трябва да поиска анализ на тяхната издръжка. И да помисли кой работи в обществен интерес, кой в частен и как нещо може да се промени.
Последната седмица донесе още една гореща медийна новина – Красимир Гергов си призна собственост върху БТВ. Това, което се говореше от години, стана ясно. Някои го оцениха като лицемерие. Всъщност лицемерието беше на държавата, която се криеше зад Закон за Радио и Телевизия и смяташе, че си е измила ръцете с така наречения „Член Антигергов”, според който този, който има рекламен бизнес, не може да бъде собственик на електронна медия.
Този член бе измислен точно да спре експанзия та на Гергов. Какво се получи – точно обратното.
Жертва на Антигерговото законодателство станаха дребни играчи, които нямаха пари, за да платят на добри адвокати. Така например Общинското радио в Пазарджик бе елиминирано от конкурс в Пазарджик, защото негов собственик е Община Пазарджик. А Община Пазарджик била съдружник в общинския спортен клуб „Септември”. А този клуб имал в съдебното решение записано накрая: „…и рекламна дейност”.
Град Пазарджик бе опазен от пагубното сливане на медиите с рекламата.
Как ли се е смял Гергов – ако е научил какви резултати дава създаденото заради него законодателство.
Така на мястото на общинското радио в Пазарджик дойде поредната национална верига. Не се знае дали и тя не е свързана с Гергов.
Сега за пореден път се отправят призиви да се предприемат решителни действия за изясняване собствеността на медиите.
Мастити адвокати доволно потриват ръце и пресмятат какви хонорари да поискат за замитане следите на собствеността.
Въпреки че на хората им дреме дали една медия е на Красимир Гергов или на Георги Гергов, на ТИМ или на Ирен Кръстева?
Нещата ще започнат да се променят тогава, когато българинът каже: „Няма да купувам този вестник, защото той е на Ирен Кръстева, примерно, а за нея очевидно по-важни са интересите, а не принципите”.
И когато журналистите няма да прескачат от медия в медия, просто защото „Георги Гергов дава двойна заплата”.
И когато останалите медии няма да приемат обратно бегълците.

Засега обаче ще си играем на закачки и на закони.

П.П. Една добра дума за СЕМ с председател Георги Лозанов: в сайта има проект за диференциране на глобите, които с последните поправки на ЗРТ бяха безмилостно увеличени. Но не съм забелязал някой да е обърнал внимание на този добър жест, който има отношение към защитата на медийния плурализъм.

Оригинална публикация