www.gramofona.com I 10.09.2013

Заглавията и текстовете на вестниците вече са неблагоприлични. В тях все по-често се срещат обида, оскърбление, ирония и безуважителност към политици, институции, Народно събрание, президент. Това каза пред журналисти проф. Галя Христозова от БСУ. Тя е ръководител на проекта „Етнопсихолингвистични и социолингвистични аспекти в медийния език на пресата в България”, който учебното заведение приключи. Той е финансиран от фонд „Научни изследвания” на МОН, на обща стойност 600 000 лева. По време на изследването екип от бургаски преподаватели са наблюдавали 13 вестника: Труд, Новинар, 24 часа, Капитал, Дневник, Телеграф, Дума, Експрес, Монитор, Сега, Стандарт, 168 часа, Уикенд.

„Огромна работа. Екипът се сдоби със софтуерна програма, която предостави вестниците в електронен вариант, така че да можем с търсачки да работим по-лесно. Спряхме се по няколко много важни теми, по които да работим. Теми, свързани с развитието на обществото през последните години като: Етнос; Европейски съюз; Криза в политическия и в социалния живот; Криза в културата; Образът на политиците; Протести на гражданите. Идеята е била изследваните вестници да са с най-голям тираж и да са съществували през последните години. От направените анализи е установено, че във вестникарския език все повече се е засилила употребата на метафори, метонимии и чужди думи.

„Характерно е, че в медиите доминират негативните новини. На първите страници все по-често са поместени трагедии-убийства, земетресения, катастрофи. Масово във вестници материлите свързани с образованиет са много малко. Повечето са свързани с информация, касаеща ежедневието на звезди. Въпреки това вестниците няма да отмрат, тъй като в тях се публикуват анализи. За разлика от електронните медии, където новините стигат 5 минути, след като събитието е приключило. Там обаче анализите не могат да бъдат така задълбочени, както във вестниците“, обясни проф. Христозова. По думите й в електронните медии има журналисти, които съобщват факти, а във вестниците има политици, специалисти, аналитици, които правят анализ на тези факти. Като най-фрапиращо по време на изследването може да се определи заглавието. Според проф. Христозова то се стреми да грабне вниманието, но понякога няма връзка между него и текста.

Резултатите от научноизследователската дейност са публикувани в над 35 статии, 2 монографии. Проведена е и научна конференция с над 30 участници от университети в цялата страна. Общо са публикувани над 1700 страници по темата на проекта. В процес на подготовка е обширна монография, включваща цялостната изследователска работа на екипа в периода 2009-2013 година.

Оригинална публикация 

СБЖ I 7.07.2011

Журналисти, студенти и преподавателите в БСУ участваха в кръгла маса "Актуални проблеми на обществените комуникации в Бургаския регион", организирана от Центъра по хуманитарни науки в БСУ в партньорство с Дружеството на журналистите и кореспондентите в града.

Форумът, организиран по повод 20-годишнината на висшето учебно заведение, бе открит от декана на Центъра по хуманитарни науки доцент Евелина Динева. Тя оповести решението на Националната агенция по оценяване и акредитация при Министерския съвет от този месец, в което се дава най-висока оценка на обучението по специалностите "Журналистика" и "Връзки с обществеността" в БСУ и се легитимира тяхното съществуване за максималния следващ 6-годишен срок.

Доцент Динева отбеляза, че поредната успешна акредитация е признание за работата на преподавателите и студентите, но и заслуга на съпричастната към университета медийна общественост. Със слово на благодарност и покана за инициативност и сътрудничество между университета, работодателите и бизнеса, медийните и пиар организациите от региона се обърна към присъстващите ректорът на БСУ професор Васил Янков.

Професор Галя Христозова представи книгата "Читателски рефлексии на вестникарския език", която е част от изследването на тема "Етнопсихолингвистични и социолингвистични аспекти на медийния език на вестниците в България", финансиран от фонд Научни изследвания на МОМН.

В началото бяха представени резултатите от двете анкети направени с журналисти и студенти. 43-ма действащи журналисти от бургаски медии са отговорили на въпросите, включени в допитването. 37% са отговорили положително на първия въпрос "Независима ли е вашата редакция". Такъв е процентът и на отговорили с "да". 49% от запитаните са отговорили, че икономически интереси са факторът на зависимост, който оказва влияние на медията им, 35% са посочили като отговор – идеологията на изданието, 33% – вкусовете на публиката (читател, зрител).

На въпроса "Какво е нивото на достъп до информация?" 73% са отговорили – проблеми има, но са преодолими. 40% от запитаните посочват като много добро нивото на техническа обезпеченост на медиите, където работят. Според 53% от запитаните PR влияе положително върху обществената функция на медията. Според 37% от анкетираните не се практикува скрита реклама в изданията. Изненадващ е високият процент на журналистите, които са отговорили положително, че са удовлетворени от условията на професионален растеж – 40%.

49 студенти са се включили във втората анкета. 69% от запитаните получават информация от националните медии, 33% – от регионалните. 67% от студентите проявяват интерес към темите със социална насоченост, 61% към културните, 57% към развлекателните.

Участниците в кръглата маса дискутираха обществения престиж на професията журналист и пиар, професионалните стандарти и медийната регулация, взаимодействие между журналистика и пиар.

Оригинална публикация