в. Сега | 19.07.2011
Американските журналисти следят с доволство перипетиите на Мърдок, но също прескачат правилата – макар и по различен начин
скандалът "Нюз ъф дъ уърлд" още не е прескочил тържествено океана, американските медии следят със злорадство драмите на Мърдок на Острова. Стандартите на работа във Великобритания често карат американските медийни анализатори да напомнят, че езикът е единственото общо за пресата от двете страни на Атлантика. "Много преди империята на Мърдок да започне да се срутва като домино, някои похвати на британските журналисти предизвикваха учудване тук – пише Пол Фари във "Вашингтон пост". – Да речем акции под прикритие, чиято едничка цел е да подхлъзне една или друга знаменитост към поведение, заслужаващо бомбастично заглавие на първа страница. Или пък заплащане на клюки и новини. А също и крайно сложни операции за изобличаване на политиците."
Открай време нравите в Европа предизвикват шок и ужас в Америка
Това, което се смята за допустимо сред пресата в Англия може да изправи косите и на най-дръзките репортери от другата страна на океана. Разбира се, Англия има някои от най-добрите медии на света – Би Би Си, "Файненшъл таймс", "Гардиън", "Таймс", които се стремят към същите стандарти за етика и коректност, както всяка средностатистическа медийна организация в САЩ. Всички те, както сериозните медии навсякъде по света, правят грешки, но се опитват да бъдат максимално верни на истината. Историята с британските таблоиди обаче е съвсем различна, както многократно се видя и от скандалите с подслушването на телефоните на десетки обикновени граждани. Жълтите издания всъщност контролират тиражите във Великобритания с меню, въртящо се основно около секс, криминални драми, знаменитости и спорт. "Сън" ежедневно публикува снимка на голо момиче (на стр. 3) с широко отворени очи, съобщава на читателите си "Вашингтон пост".
Мърдок има достатъчно жълти издания и в Америка, за да се преструват останалите на ни чули, ни видели. Но еквивалент на подобна таблоидна смесица от скандали в САЩ действително няма. В Ню Йорк медийният магнат издава "Ню Йорк пост", конкуренция му прави "Дейли нюз". И двете издания са популярни, но тиражът им е ограничен само в рамките на метрополиса, за разлика от националния обхват на британските еквиваленти. Освен това тиражът на "Ню Йорк пост" е 522 000, докато "Сън" продава по 2.8 млн. вестника на ден. Естествено, сензациите се харчат и в Ню Йорк, но там още предстои на трета страница да цъфне разголена жена, а и пределите на скандала са много далеч от висотите, достигнати в Англия.
Скандалът с подслушването всъщност съвсем не се разви мълниеносно – разкритията на "Гардиън" датират от 2005 г. и допреди десетина дни никой не беше разтърсен извънредно от тях. За никого не беше изненада, че основният виновник е неделният таблоид на Мърдок "Нюз ъф дъ уърлд" – издание с вековни традиции в журналистическите каскади и шокиращите истории, много от които впрочем излизат чиста, стопроцентова истина. Още през 90-те публиката във Великобритания се забавляваше с подслушаните разговори на членове на кралското семейство. Да не забравяме "дуелите" с телефонни разговори на Даяна (с мъже) и на Чарлс (с Камила). Британското общество не беше кой знае колко развълнувано и от последните разкрития, че "Нюз ъф дъ уърлд" е подслушвал звезди, политици и спортисти до съвсем скоро. Чашата преля едва когато "Гардиън" изрови, че наред със звездите са подслушвани и хиляди обикновени граждани, включително жертви на атентати, тероризъм и престъпления.
До последния си посрамен брой "Нюз ъф дъ уърлд" се гордееше да има сред редиците си един от най-живописните и противоречиви репортери във Великобритания, Мазер Махмуд.
Страстта му към дегизировката му навлече прозвището Фалшивия шейх
Миналата година Махмуд се предреши на арабски бизнесмен и предложи на херцогинята на Йорк Сара Фергюсън над 700 000 долара за осигуряване на достъп до бившия й мъж, принц Андрю. Фергюсън беше записана със скрита камера как предлага "да отвори всяка врата" срещу парите. През 2003 г. Махмуд разкри предполагаема схема за отвличане на Виктория Бекъм, но ролята му беше подложена на силни критики, след като делото срещу похитителите се провали заради разкритието, че основният източник на Махмуд е получил 14 000 долара хонорар за статията в "Нюз ъф дъ уърлд".
Подобни тактики, разбира се, не са неизвестни в Америка, но повечето журналисти ги смятат за грубо нарушение на етиката. Докато във Великобритания господства схващането, че целта оправдава средствата, казва Мари Деджевски, колумнист в "Индипендънт". Във всеки от тези случаи, казва тя, журналистите са свободни да се позовават на обществения интерес и да използват алибито, че огласяването на подобна информация е далеч по-важно за обществото от това с какви съмнителни средства е събрана тя.
Сходни методи на работа е използвал и "Телеграф" например, макар че се води за едно от най-уважаваните издания на Острова. Миналата година той прати две репортерки при Винс Кейбъл, човека, натоварен в правителството да направи оценка на офертата на Мърдок за сателитния "Бритиш Скай бродкастинг корп". Двете не разкриват истинската си професия – нещо, което се смята за нарушение на журналистическата етика в САЩ, и успяват да измъкнат някои невъздържани коментари от Кейбъл. В крайна сметка той беше отстранен от комисията.
"Британската журналистика разчита повече на скандалите и е с ясна политическа ангажираност – отбелязва Лора Биърс, преподавател по британска история в Американския университет. – Тук културата е изцяло ориентирана към изобличението." И към секса. Откакто е създаден, "Нюз ъф дъ уърлд" никога не изпуска тази сюжетна линия, включително и чрез истории, изровени от съдебните документи по разводните дела.
Биърс казва още, че британците имат
по-класово разделен модел от американските медии -
тук има вестници за работническата класа, за средната и за висшата. Освен това на Острова агресивното отношение към властимащите е правило. В Америка акцентът е на баланса и обективността. Американците например предават думите на политиците си без критичен анализ. Британците пък се отнасят враждебно към официалната линия. В резултат на това се получават по-антагонистични отношения и повече заемане на позиция. В Англия открито признават, че коментарният елемент е водещ в работата им.
Естествено, никой не твърди, че американският модел е по рождение по-висш. И естествено, в Англия обичат да напомнят за прегрешенията на американците – от разни изфабрикувани истории и плагиатство до непотвърдената информация за оръжията за масово поразяване на Ирак на Джудит Милър в "Ню Йорк таймс". "Американската преса е уязвима по различен начин – изфабрикуваните публикации, поддаването на политически интереси – казва Деджевски. – Вашите скандали са също корозивни и в някои аспекти далеч по-лоши от всяко нещо, случвало се във Великобритания. Британските медии са политизирани, но не по същия начин – тук всичко е открито и очаквано."
"Е, и ние се излагаме по някой път – казва Кели Макбрайд от Си Ен Ен. – Кризата ни направи особено отчаяни. Да дадем за пример "Вашингтон пост" – маркетинговият отдел там предложи да организира коктейли и други прояви за хората, готови да платят някой и друг долар за среща с топ репортерите". Но тези излагации не предполагат съзнателното подхранване на култура, която пренебрегва честността пред журналистическия удар.
Скандал от ранга на този може да се очаква от глобална медийна империя, пропита от власт и лишена от всякаква етична основа, казва Карл Гросмън, професор по журналистика, "Хъфингтън пост". Каквото и да хване Мърдок, успява да го поквари. Днес "Таймс" е не надзорник на политиците, каквато е задачата на пресата, а инструмент в услуга на онези, които се ползват с подкрепата на Мърдок. Американският "Фокс нюз" е точно обратното на "честния и балансиран" канал, за какъвто се представя. Дори Мърдок да беше архангел Гавраил обаче, никой не би искал той да притежава едновременно Слънцето, Луната и "Уолстрийт джърнъл". Само че Мърдок стои начело на империя, в която днес има 150 вестника в Австралия, включително най-големия, някои от най-известните заглавия във Великобритания и Америка. Той употреби "Уолстрийт джърнъл" срещу "Ню Йорк таймс" във войната кой да стане новият лидер на американския медиен пазар. Притежава гигантската издателска компания "Харпър Колинс", филмовото студио 20th Century Fox, едноименната телевизия, медии в Азия, Западна Европа, Африка, Близкия изток и Латинска Америка. Където и да се намира, бизнесът на Мърдок винаги включва агресивно манипулиране на правителствени служители. Доста комфортни доскоро бяха и отношенията му с британските структури на властта, напомни АП тази седмица. Историята е пълна със скандални медийни барони. Но мащабите на Мърдок са несравними. "Ако настоящият скандал спомогне тази медийна империя да се разпадне, то това ще бъде страхотна победа по пътя към свободната и независима журналистика, служеща на обществения интерес", пише "Хъфингтън пост".
Лидерите и на трите основни политически партии във Великобритания предприеха масирана атака срещу бизнес интересите на медийния магнат Рупърт Мърдок, за чието внимание и благоволение доскоро бяха готови да се бият със зъби и нокти.
Най-тиражният британски седмичник "Нюз ъф дъ уърлд" издаде последния си брой в неделя с разкрития за трафика на проститутки от България към Обединеното кралство. Вестникът спира да излиза, тъй като е разследван за незаконни подслушвания на видни личности и обикновени граждани.
