в. Труд | Деян ЙОТОВ | 12.07.2011
Лидерите и на трите основни политически партии във Великобритания предприеха масирана атака срещу бизнес интересите на медийния магнат Рупърт Мърдок, за чието внимание и благоволение доскоро бяха готови да се бият със зъби и нокти.
След скандала с "Нюз ъф дъ уърлд" премиерът консерватор Дейвид Камерън, който до известна степен дължи поста си на подкрепата на вестниците на Мърдок, инструктира министъра на културата да предприеме стъпки за отмяна на разрешителното магнатът да изкупи сателитния тв канал "Би Скай Би" с 10-милионна аудитория за $ 12 млрд. Коалиционният партньор на Камерън – либералдемократът Ник Клег, призова Мърдок да се откаже сам от морални съображения. А лидерът на лейбъристката опозиция Дейвид Милибанд се готви да прокара в парламента забрана за сделката.
Най-старият прякор на Рупърт Мърдок е "Дърти дигър". Това е сполучлива игра на думи, защото жаргонното английско значение на "дигър" е австралийски войник, а буквалното златотърсач. "Дърти" означава мръсен – и в буквален, и в преносен смисъл.
Основна част от печатните издания и електронните медии на 80-годишния австралиец по целия свят се специализират в копаенето на мръсни тайни на знаменитости и политици. Практиката е налагана с десетилетия от Мърдок, защото е най-печеливша в бранша.
Сп. "форбс" нарежда "Мръсния златотърсач" на 122-ро място по богатство в света – $ 7,6 млрд., но в същото време го определя като 13-и по могъщество, пред хора като италианския премиер Силвио Берлускони, френския президент Никола Саркози и шефа на Европейската централна банка Жан-Клод Трише.
Петима премиери и един магнат
Последните петима британски премиери – МаргаретТачър, Джон Мейджър, Тони Блеър, Гордън Браун и Дейвид Камерън, дължат успеха си именно на Мърдок. Първа от подкрепата на вестниците му се облажи Желязната лейди. През 1979 г. таблоидът "Сън" обяви, че подкрепя консерваторите и остана лоялен към Тачър заради радикалните действия на Тачър срещу синдикатите и лейбъристите. През 1992 г. "Сън" предприе масирана очерняща кампания срещу лейбъристите и обяви, че благодарение на него се е стигнало до изненадващата изборна победа на торите и на новия им лидер Мейджър. Но само 5 години по-късно изданието на Мърдок обърна палачинката и обяви, че застава на страната на Тони Блеър. Тиражът на "Сън" тогава бе 4,7 млн., Блеър и лейбъристите спечелиха парламентарно мнозинство с огромна преднина.
В последвалите 13 години, ако не афишираше явна подкрепа за лейбъристите, "Сън" поне запазваше неутралитет. Но преди миналогодишния вот оттегли подкрепата си за тях и определи водените от Дейвид Камерън консерватори за "модерни и позитивни".
През годините са изтъквани множество възможни мотиви за тези обрати, но кои са истинските си остава мистерия. Поне за последния може да се предполага, че е борбата на Мърдок за най-големия сателитен канал на Острова "Би Скай Би". Ако се добере до пълен контрол над него (сега има само 39% от акциите), той ще може да облъчва аудитория от 10 млн. зрители.
Бившият премиер лейбърист Гордън Браун така и не изпълни обещанието си да премахне всички бюрократични пречки пред сделката. Затова Мърдок се насочи към Камерън.
През 2008 г., две години преди изборите, той го качи на частния си самолет и го закара в Гърция, за да му види луксозната яхта. Камерън никога не е криел този факт, но не е и обяснявал за какво се е договорил с магната. Мърдок обаче беше първият гост на "Даунинг стрийт" 10, след като лидерът на торите се настани там м.г., бившият главен редактор на "Нюз ъф дъ уърлд" Анди Коулсън бе назначен за глас на Камерън, а шефката на британското поделение "Нюз корпорейшън" Ребека Брукс – за партньор за езда.
Широко затворени очи
"Като опозиционен лидер беше нормално да търся медийно пространство", обясни Камерън действията си след гръмването на скандала с подслушванията от "Нюз ъф дъ уърлд". И тъжно констатира: "Партийните лидери така се увличаме да печелим подкрепата на пресата, че си затваряме очите пред тъмната й страна."
Каквито и да са били загубите на Мърдок от прогресивно свиващия се през последните години пазар на печатните издания, те са били оправдани от спечелените политически лостове. Сега обаче, след безскрупулното подслушване на жертви на престъпления и терор,то се изпарява и означава ако не крах, то поне неизлечима рана за империята "Нюз корпорейшън".
Стр. 29